ДОКЛАД относно виртуалните валути
3.5.2016 - (2016/2007(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Якоб фон Вайцзекер
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно виртуалните валути
Европейският парламент,
– като взе предвид документа на Банката за международни разплащания от ноември 2015 г. относно виртуалните валути[1],
– като взе предвид публикацията на централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) относно икономиката на цифровите валути (Q3/2014)[2],
– като взе предвид становището на Европейския банков орган от юни 2014 г. относно виртуалните валути[3],
– като взе предвид анализа на Европейската централна банка от февруари 2015 г. относно системите на виртуални валути[4],
– като взе предвид плана за действие на Комисията от 2 февруари 2016 г. за засилване на борбата с финансирането на тероризма[5],
– като взе предвид проучването на Комисията от май 2015 г. относно размера на несъответствието в приходите от ДДС в ЕС[6],
– като взе предвид проучването на Съвместния изследователски център на Комисията относно цифровата програма в областта на виртуалните валути[7],
– като взе предвид Ръководството за основан на рисковете подход към виртуалните валути на Специалната група за финансови действия (СГФД) от юни 2015 г.,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма[8],
– като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз относно третирането на обмяната на виртуална валута от гледна точка на ДДС (C-264/14)[9], както и заключението на генералния адвокат Кокот, представено на 16 юли 2015 г.[10],
– като взе предвид консултациите на ЕОЦКП от юли 2015 г. относно инвестициите с използване на виртуални валути или технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology)[11],
– като взе предвид брифинга на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно пазара, икономиката и регулирането във връзка с виртуалната валута биткойн[12],
– като взе предвид доклада на Европол от 18 януари 2016 г. относно промените в модус операнди на терористичните атаки на Ислямска държава[13],
– като взе предвид доклада на Специалната група за финансови действия от юни 2014 г. относно виртуалните валути[14],
– като взе предвид проучването на ОИСР, озаглавено „The Bitcoin Question - currency versus trust-less transfer technology“ (Въпросът „биткойн“ – валута спрямо по-малко надеждни технологии за трансфери)[15],
– като взе предвид докладната записка от обсъждане на службите на МВФ от януари 2016 г. относно виртуалните валути и отвъд тях[16],
– като взе предвид доклада на главния научен съветник на правителствената служба за научни изследвания на Обединеното кралство, озаглавен „Distributed Ledger Technology: beyond block chain“ (Технологията на дистрибутирания регистър: отвъд технологията на блок-веригата) от 2016 г.[17],
– като взе предвид изслушването на комисията по икономически и парични въпроси от 25 януари 2016 г. относно виртуалните валути,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0168/2016),
A. като има предвид, че все още не е установено универсално приложимо определение, но че виртуалните валути (ВВ) понякога са наричани цифрови пари, и че ЕБО ги разглежда като цифрово изражение на стойност, което не е емитирано нито от централна банка, нито от публичен орган, нито е задължително прикрепено към книжна (фиатна) валута, но се приема от физически или юридически лица като средство за плащане, и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път; като има предвид, че ВВ са основани най-вече на технологията на дистрибутирания регистър (ТДР) – технологичната база за повече от 600 системи на ВВ[18], която улеснява обмена между партньори („peer-to-peer“), като най-известната от тези ВВ до момента е биткойн; основана през 2009 г. и притежаваща понастоящем пазарен дял от почти 90% сред ВВ, основани на ТДР, и пазарна стойност на остатъчните единици биткойн в размер на около 5 милиарда евро[19], биткойн все още не e достигнала системни измерения;
Б. като има предвид, че ТДР включва бази данни с различни нива на надеждност и устойчивост, с потенциал за бързо обработване на голям брой сделки и с капацитет за преобразуване не само в областта на ВВ, но също така и на финансовите технологии в по-общ план, когато клирингът и сетълментът могат да бъдат едно от видимите приложения, както и други области, надхвърлящи границите на финансите, особено по отношение на доказването на самоличност и собственост;
В. като има предвид, че инвестициите в ТДР са неразделна част от текущия финансово-технологичен иновационен цикъл и до момента са в общ размер над 1 милиарда евро, произхождащи както от финансиране с рисков капитал, така и от корпоративни инвестиции[20];
Възможности и рискове, свързани с виртуалните валути и ТДР, в бързо развиващата се технологична среда на плащанията
1. подчертава, че ВВ и ТДР имат потенциала да допринасят по положителен начин за благосъстоянието на гражданите и икономическото развитие, включително във финансовия сектор, чрез следното:
a) намаляване на трансакционните и оперативните разходи за плащания, и по-специално за трансгранично прехвърляне на финансови средства, много вероятно доста под 1%, в сравнение с традиционните 2–4% за системи за онлайн плащания[21], и повече от 7% средно за трансгранично прехвърляне на парични преводи[22], което, по оптимистични оценки, потенциално води до намаляване на глобалните общи разходи за парични преводи с до 20 милиарда евро;
б) в по-общ план, намаляване на разходите за достъп до финансиране, дори и без традиционните банкови сметки, като по този начин потенциално допринасят за финансовата интеграция и цел „5x5“ на Г-20 и Г-8[23];
в) повишаване на устойчивостта и – в зависимост от структурата на схемата, бързината и на платежните системи и на търговията със стоки и услуги, благодарение на присъщата децентрализирана архитектура на ТДР, която може да продължи да работи надеждно, дори и част от нейната мрежа да не функционира изправно или да стане жертва на хакерска атака;
г) активизиране на системи, които съчетават по-лесно използване, ниски трансакционни и оперативни разходи и висока степен на защита на личната неприкосновеност, но без пълна анонимност, така че сделките да могат да бъдат проследени до известна степен в случай на нарушения и да може да бъде увеличена прозрачността за участниците на пазара като цяло;
д) използване на тези системи за разработване на сигурни онлайн решения за микроплащания, зачитащи неприкосновеността на личния живот, които могат предполагаемо да заменят някои от съществуващите онлайн бизнес модели, представляващи сериозно предизвикателство за неприкосновеността на личния живот;
е) потенциална възможност за различни видове традиционни и нови механизми на плащане – от кредитни карти до мобилни решения – да се обединят в едно сигурно и лесно за ползване приложение, което би могло да ускори напредъка в определени аспекти на електронната търговия в Европа и да задълбочи единния пазар;
2. отбелязва, че ВВ и ТДР водят до рискове, които трябва да бъдат елиминирани по подходящ начин, така че надеждността на въпросните технологии да бъде подобрена, включително при настоящите обстоятелства, а именно:
a) липсата на гъвкави, но устойчиви и надеждни структури на управление, или действително на определение на такива структури, особено в някои приложения на ТДР като биткойн, което води до несигурност и проблеми със защитата на потребителите или, по-общо, ползвателите, и по-специално в случай на предизвикателства, които не са били предвидени от дизайнерите на оригиналния софтуер;
б) голямата нестабилност на ВВ и потенциала за спекулативни балони, както и липсата на традиционни форми на регулаторен надзор, предпазни мерки и защита – въпроси, които представляват особено предизвикателство за потребителите;
в) понякога ограничените възможности на регулаторните органи в областта на новите технологии, които могат да затруднят навременното определяне на подходящи предпазни мерки, за да се гарантира правилното и надеждно функциониране на приложенията на ТДР, когато техният мащаб нараства дотолкова, че те придобиват системно значение – или дори преди това;
г) правната несигурност, свързана с нови приложения на ТДР;
д) потреблението на енергия, свързано с пускането и поддържането в действие на някои ВВ, което според доклада на главния научен съветник на британското правителство по въпросите на ТДР се изчислява на над 1GW в случая на биткойн, и това би изисквало инвестиции в научни изследвания във и насърчаване на по-ефикасни форми на механизмите за проверка на сделките;
е) липсата на достатъчно прозрачна и леснодостъпна техническа документация относно функционирането на специфични ВВ и други системи на ТДР;
ж) потенциалните източници на финансова нестабилност, която би могла да произтече от деривативни продукти поради не добре разбрани характеристики на ВВ;
з) потенциалните дългосрочни бъдещи ограничения относно ефективността на паричната политика, ако частните системи на ВВ се използват широко като заместител на официалната книжна валута;
и) потенциала за сделки на „черния пазар“, изпиране на пари, финансиране на тероризма[24], данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, и други престъпни дейности въз основа на използването на псевдоними и услугите за смесване, които предлагат някои подобни услуги, и на децентрализирания характер на някои ВВ, като се има предвид, че възможността за проследяване на паричните сделки е още съвсем нищожна;
3. счита, че преодоляването на тези рискове ще изисква засилване на регулаторния капацитет, включително техническите познания, и разработване на стабилна правна рамка, която следва иновациите, като гарантира навременен и съразмерен отговор, ако и когато използването на някои приложения на ТДР придобие системно значение;
4. посочва обаче, че преждевременно приет регламент може да не подлежи на адаптиране спрямо все още променящата се реалност, с което да предаде грешно послание към обществеността относно предимствата или сигурността на виртуалните валути;
Разгръщане на ТДР отвъд плащанията
5. отбелязва, че потенциалът на ТДР да ускорява, децентрализира, автоматизира и стандартизира процесите на основата на данни на по-ниска цена може да промени из основи начина, по който се прехвърлят активи и се съхранява информация, предизвиквайки последици както за частния, така и за публичния сектор, като последният е засегнат в три направления: като доставчик на услуги, като надзорен орган и като законодател;
6. посочва, че клирингът, сетълментът и други процеси на управление след сключването на сделката понастоящем струват на световната финансова индустрия над 50 милиарда евро годишно[25] и че тези процеси и процесите на равнение са области, в които използването на ТДР може да се окаже преобразуващо по отношение на ефикасността, бързината и устойчивостта, но също така ще породи нови регулаторни предизвикателства;
7. подчертава факта, че във връзка с това се прилагат няколко инициативи от участници от частния сектор, и приканва компетентните органи както на европейско, така и на национално ниво, да следят подобни инициативи;
8. освен това отбелязва, че ТДР могат да бъдат използвани за увеличаване на обмена на данни, прозрачността и доверието не само между правителството и гражданите, но също така и между участници и клиенти от частния сектор;
9. признава все още неразгърнатия потенциал на ВВ, надхвърлящ границите на финансовия сектор, включително криптокапиталовото колективно финансиране и услугите по медиация при спорове, най-вече във финансовия и юридическия сектор, както и потенциала на интелигентните договори (smart contracts) в съчетание с цифровите подписи, приложенията, позволяващи засилена сигурност на данните, и взаимодействията с развитието на „интернет на нещата“;
10. подчертава динамиката, която технологиите на блок-веригата генерират в бизнес средата, както и техния преобразуващ потенциал в реалната икономика в дългосрочен план;
11. признава потенциала на ТДР в подпомагането на правителствата за намаляване на изпирането на пари, измамите и корупцията;
12. насърчава държавните агенции да тестват системите на ТДР след извършване на подходящи анализи на въздействието, с цел да се подобри предоставянето на услуги за гражданите и на решения за електронно управление, в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните; насърчава държавната администрация да избягва блокиращите ефекти (lock-in effects), които могат да възникнат, ако се разчита на частни системи, основани на ТДР; специално признава потенциала на ТДР за подобрения в системата на поземления регистър;
13. препоръчва държавната администрация и компетентните органи, които са натоварени със задачата да анализират големи обеми данни, да проучат използването на основан на ТДР надзор в реално време и инструменти за докладване като част от програма за регулаторни технологии във финансовия сектор и извън него, включително с цел поне намаляване на голямото несъответствие в приходите от ДДС в Съюза[26];
Интелигентно регулиране за насърчаване на иновациите и гарантиране на етиката
14. призовава за съразмерен регулаторен подход на равнището на ЕС, за да не се възпрепятстват иновациите или да се добавят излишни разходи към иновациите на ранен етап, като същевременно се отдава сериозно значение на регулаторните предизвикателства, които могат да възникнат във връзка с широкото използване на ВВ и ТДР;
15. подчертава приликите между технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), състояща се от набор от възли, които участват в една система и споделят обща база данни, и световната мрежа (WWW), определена като глобален набор от ресурси, логично свързани чрез хипервръзки; отбелязва, че и ТДР и световната мрежа се базират на интернет, глобална система от взаимосвързани мейнфрейм, лични и безжични компютърни мрежи;
16. припомня, че интернет, въпреки опитите за насърчаване на подход на участие на множество заинтересовани страни, все още се управлява от Националната телекомуникационна и информационна администрация, агенция на Министерство на търговията на САЩ;
17. приветства създаването на Динамична коалиция за технологии на блок-веригата към Форума за управление на интернет и приканва Комисията да насърчава споделено и приобщаващо управление на ТДР, така че да бъдат избегнати проблеми, срещани по-рано при разработването на интернет;
18. посочва, че е възможно основното законодателство на ЕС, като например Регламентът за европейската пазарна инфраструктура, Регламентът относно ЦДЦК, Директивата относно окончателността на сетълмента, ДПФИ/РПФИ, ПКИПЦК и ЛУАИФ, да осигурява регулаторна рамка в съответствие с извършените дейности, независимо от съответната технология, дори и ВВ и приложенията въз основа на ТДР да се разрастват на нови пазари и да разширяват своите дейности; отбелязва същевременно, че може да е необходимо по-целенасочено законодателство,
19. приветства предложенията на Комисията за включване на платформите за обмен на ВВ в Директивата относно борбата с изпирането на пари с цел премахване на анонимността, свързана с такива платформи; очаква всяко предложение в това отношение да бъде целенасочено, обосновано с помощта на цялостен анализ на свързаните с ВВ рискове и основано на подробна оценка на въздействието;
20. препоръчва Комисията да извърши обстоен анализ на ВВ и въз основа на тази оценка да обмисли, ако е целесъобразно, преразглеждане на съответното законодателство на ЕС относно плащанията, включително директивите за платежните сметки, за платежните услуги и за електронните пари, в светлината на новите възможности, предлагани от новите технологични развития, включително ВВ и ТДР, с цел по-нататъшно засилване на конкуренцията и намаляване на трансакционните разходи, в т.ч. чрез подобряване на оперативната съвместимост и евентуално също посредством насърчаване на универсален електронен портфейл, който не е частна собственост;
21. отбелязва, че в Европа са създадени някои виртуални местни валути, не на последно място, в отговор на финансовите кризи и свързаните с тях проблеми с ограничаване на кредитирането; настоятелно призовава за особена предпазливост при определението на виртуалните валути в контекста на всички бъдещи законодателни предложения, за да бъде правилно отчетено наличието на „местни валути“ от нестопанско естество, които често са с ограничена заменяемост и осигуряват значителни социални и екологични ползи, и за да се избегне несъразмерното регулиране в тази област, стига да не се избягва или заобикаля данъчното облагане;
22. призовава за създаване на хоризонтална оперативна група за ТДР под ръководството на Комисията и с участието на технически и регулаторни експерти, с цел:
i) да се осигури необходимият технически и регулаторен експертен опит в различните сектори на съответните приложения въз основа на ТДР, да се съберат заинтересованите страни и да се подкрепят съответните публични участници, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, в усилията им за мониторинг на използването на ТДР на европейско равнище и в световен мащаб;
ii) да се насърчи осведомеността и да се анализират задълбочено ползите и рисковете – включително за крайните ползватели – свързани с приложенията въз основа на ТДР, за да се използва най-добре техният потенциал, включително като се постави за цел определянето на основен набор от атрибути на системите на ТДР, отразяващи общия интерес, като например непроизтичащи от права на собственост отворени стандарти, и като се определят стандарти за най-добра практика в случаите, когато възникват подобни стандарти;
iii) да се подкрепи навременен, добре осведомен и съразмерен отговор на новите възможности и предизвикателства, възникващи при въвеждането на приложения на ТДР, включително с помощта на пътна карта за бъдещите стъпки на равнището на ЕС и на държавите членки, която би включвала оценка на съществуващото европейско регулиране, с оглед на актуализирането му в отговор на значително и системно използване на ТДР, когато това е целесъобразно, като същевременно се решават въпроси, свързани със защитата на потребителите, и системни предизвикателства;
iv) да се разработят стрес тестове за всички съответни аспекти на ВВ и други системи на ТДР, които са достигнали степен на използване, която ще ги направи системно важни за стабилността;
23. подчертава значението на потребителската осведоменост, прозрачността и доверието при използване на ВВ; призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки и сектора на ВВ да разработи насоки с цел да се гарантира предоставянето на точна, ясна и изчерпателна информация на съществуващите и бъдещите ползватели на ВВ, за да им се даде възможност да вземат напълно информирани решения, и по този начин да се повиши прозрачността на схемите за ВВ по отношение на начина им на организиране и извършване на дейност и начина, по който те се разграничават от регулираните и подлежащи на надзор разплащателни системи, що се отнася до защитата на потребителите;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.
- [1] http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
- [2] http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q3digitalcurrenciesBitcoin2.pdf
- [3] https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
- [4] https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/virtualcurrencyschemesen.pdf
- [5] http://ec.europa.eu/justice/newsroom/criminal/news/160202_en.htm
- [6] http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm
- [7] http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC97043/the%20digital%20agenda%20of%20virtual%20currencies_final.pdf
- [8] http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/02/12-conclusions-terrorism-financing/
- [9] http://curia.europa.eu/juris/documents.jsf?pro=&lgrec=de&nat=or&oqp=&lg=&dates=&language=bg&jur=C%2CT%2CF&cit=none%252CC%252CCJ%252CR%252C2008E%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252C%252Ctrue%252Cfalse%252Cfalse&num=C-264%252F14&td=%3BALL&pcs=Oor&avg=&page=1&mat=or&jge=&for=&cid=328690
- [10] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A62014CC0264
- [11] https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/2015/11/2015-532_call_for_evidence_on_virtual_currency_investment.pdf
- [12] http://www.europarl.europa.eu/RegData/bibliotheque/briefing/2014/140793/LDM_BRI(2014)140793_REV1_EN.pdf
- [13] https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/publications/changes_in_modus_operandi_of_is_in_terrorist_attacks.pdf
- [14] http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/reports/virtual-currency-key-definitions-and-potential-aml-cft-risks.pdf
- [15] http://www.oecd.org/daf/fin/financial-markets/The-Bitcoin-Question-2014.pdf
- [16] https://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2016/sdn1603.pdf
- [17] https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
- [18] http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
- [19] http://coinmarketcap.com/
- [20] Вж., наред с другото: http://www.coindesk.com/state-of-Bitcoin-blockchain-2016/
- [21] https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
- [22] https://remittanceprices.worldbank.org/sites/default/files/rpw_report_december_2015.pdf
- [23] http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/TOPICS/EXTFINANCIALSECTOR/0,,contentMDK:22383199~pagePK:210058~piPK:210062~theSitePK:282885,00.html
- [24] Въпреки че има потенциал за използване на ВВ за финансиране на тероризма, неотдавна (18 януари 2016 г.) Европол посочи, че „независимо от сведенията от трети страни за използването на анонимни валути като биткойн от терористи за финансиране на техните дейности, въпросните сведения не бяха потвърдени от правоприлагащите органи“;
- [25] https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
- [26] http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Седем години след въвеждането на биткойн, първата и най-известна виртуална валута (ВВ), стана ясно, че свързаната с нея новаторска технология на дистрибутирания регистър (ТДР) се очаква да има значително въздействие върху финансовия сектор и извън него. Тази технология принципно позволява децентрализиран, бърз, устойчив и по-скоро сигурен начин за записване на всеки вид операция, заедно с историята на предходни операции, в т.нар. дистрибутиран регистър. Инвестициите в ТДР се увеличават и някои приложения биха могли бързо да се превърнат в системно значими. Въпреки че все още съществуват някои въпроси във връзка с обхвата на въпросното технологично преобразуване, значителните възможности и рискове в тази област правят от настоящия първи доклад на Европейския парламент относно ВВ и ТДР навременно начинание.
Бързо развиваща се технологична среда
Основните възможности на ВВ и ТДР в областта на плащанията са свързани с намаляване на трансакционни разходи по сделките и лесна употреба, като същевременно се осигуряват устойчивост и различни степени на неприкосновеност на личния живот. В този контекст трябва да се отбележи, че трансакционните разходи за плащания продължават да бъдат учудващо високи. Средно над 7 процента от трансграничните парични преводи отиват за преводните разходи, които Г-20 и Г-8 се ангажираха да намалят значително. По-конкурентоспособни трансакционни разходи могат обаче да бъдат постигнати също и в рамките на единния пазар. В средносрочен план, конкуренцията би могла да бъде допълнително укрепена чрез въвеждането на оперативно съвместим единен портфейл, който не е частна собственост.
При все това голяма част от потенциала на ТДР се очаква да се разгърне извън сектора на плащанията. Управлението след сключването на сделките се посочва в доклада като един явен случай на използване на ТДР в частния сектор. По-общо, вероятна е появата на приложения най-вече в области, в които надеждността, доказателството за самоличност и собственост и стандартизацията са от важно значение: интелигентни договори (smart contracts), прехвърляне на интелектуална собственост, управление на веригата на доставки и редица услуги на правителството. Например, като част от програмата за регулаторни технологии следва да бъде проучен потенциалът за намаляване на несъответствието в приходите от ДДС, в настоящ размер от 168 милиарда евро, чрез използването на ТДР[1].
Подобно на възможностите, рисковете, свързани с ВВ и ТДР, също ще се проявяват все по-ясно в процеса на все по-широкото им използване. Някои значителни рискове обаче вече са очевидни, например злоупотребата с някои приложения с цел престъпно поведение, включително изпирането на пари и финансирането на тероризма[2]. Също така, тъй като ТДР вероятно ще бъде използвана в редица системно значими области, трябва да се гарантират правилното функциониране и устойчивостта на тези системи въз основа на добро управление и надзорни структури. Освен това въпросите, свързани със защита на потребителите, вероятно ще заемат важно място в редица приложения.
Интелигентно регулиране за ТДР
Ключът към интелигентното регулиране в такава среда на динамични иновации е регулаторният орган да изгради достатъчен капацитет, включително и технически експертен опит. Превантивното и репресивно регулиране, което би задушило растежа, следва и може да бъде избегнато. Такъв интелигентен регулаторен режим, който се основава на аналитични постижения и пропорционалност, не трябва обаче да се бърка с либерално регламентиране: необходими са бързи и силни регулаторни мерки като част от набора от инструменти, с цел овладяване на рисковете, преди те да станат системно значими, ако и когато това е целесъобразно. С цел да се осигури регулаторният капацитет, необходим за този подход, докладчикът призовава за създаване на хоризонтална оперативна група за ТДР под ръководството на Комисията.
- [1] Комисия, изявление за пресата, http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-15-5593_en.htm
- [2] Вж. неотдавнашния план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1455113825366&uri=CELEX:52016DC0050
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (21.4.2016)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
относно виртуалните валути
(2016/2007(INI))
Докладчик по становище: Улрике Требезиус
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. посочва, че секторът на виртуалните валути (ВВ) и ВВ технологията са в етап на възникване;
2. посочва, че секторът на ВВ и ВВ технологията са иновативни технологии, които не сe развиват на основата на съществуващи инфраструктури;
3. отчита потенциалните ползи, свързани с ВВ и с ВВ технологиите, за потребителите, предприятията, благотворителните организации и икономиката като цяло, сред които са по-голямата бързина и ефективност и намаляването на разноските по извършване на плащания и парични преводи, по-специално в трансграничен план, и потенциалното насърчаване на приобщаването във финансовата сфера и улесняване на достъпа до финансиране и финансови ресурси за стопанския сектор и МСП; също така отбелязва, че използването на ВВ и технологиите за споделена счетоводна книга (Distributed Ledger Technologies –DLT) има положителен принос към микроплащанията за покупки на стоки онлайн и улеснява тези плащания;
4. подчертава, че ВВ са единственото средство за плащане, различно от плащане чрез пари в брой, което може да улесни сетълмента в реално време (получателят получава 100% от средствата в момента на плащането);
5. подчертава колко е важно да се създадат еднакви условия в рамките на Европа, които да позволят да се отключи и напълно да се развие ценният потенциал на технологиите за споделена счетоводна книга, тъй като те могат да се използват в множество иновативни сфери и в широк спектър от индустрии и услуги, като „интелигентни договори“, криптокапиталово колективно финансиране и услуги по медиация при спорове, най-вече във финансовия сектор и съдебната система; насърчава публичните органи също така да извършат оценка на ползите и да проучат възможността за прилагане на такива иновативни технологии в други области, за да се предоставят по-добри, по-бързи и по-ефективни услуги на гражданите на ЕС;
6. признава, че ВВ биха могли да представляват риск във връзка с престъпни дейности като финансиране на тероризма, изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и данъчни измами, както и други потенциални незаконни дейности и предизвикателства; отбелязва обаче, че няма много данни, които да сочат, че ВВ се използват широко като начин на плащане при престъпни дейности, и че нивото на проследяемост на сделките в брой е обикновено значително по-ниско в сравнение с това при ВВ;
7. посочва, че притежателите на ВВ са изложени на риск от незаконни дейности и предизвикателства, например подвеждане, кражба на ВВ, киберпрестъпност, хакерство, нарушение в работата на софтуера/хардуера, измами и измамни схеми, фалшиви данни или неверни декларации; изисква от Комисията да гарантира, че е налице адекватно равнище на гаранции и ефективни средства за защита на потребителите, които могат да се сблъскат с някои от гореспоменатите рискове, свързани с използването на ВВ;
8. признава, че ВВ, които не са национални или чуждестранни валути, ако се използват като алтернатива на книжните пари, биха могли да създадат потенциални рискове за финансовата система както по отношение на нейното регулиране, така и по отношение на надзора и сигурността на пазара и биха могли да доведат до рискове и заплахи за финансовия интегритет и ефективната финансова регулация; подчертава, че рисковете за финансовата стабилност биха могли да станат по-ясно изразени при по-широкото разпространение на ВВ;
9. отчита, че лицата, които търсят да съхранят имущественото си състояние, може да използват независими валути като Биткойн във времена на снижени лихвени проценти или като източник на сигурност във времена на икономическа нестабилност;
10. отбелязва значителните колебания, отчетени в миналото в обменния курс на някои ВВ, и потенциалните рискове за потребителите, произтичащи от употребата на ВВ; подчертава, че не съществува специфична регулаторна защита в ЕС, която да предпазва потребителите от финансови загуби, в случай че платформата, чрез която се обменят или притежават виртуални валути, спре да работи или прекрати дейността си като предприятие; отбелязва, че ВВ могат да бъдат секюритизирани с базови активи; подчертава необходимостта от защита на потребителите при използване на ВВ, по-специално по отношение на киберсигурността, използваните алгоритми, лицата за контакт и данните за контакт в случай на запитвания или проблеми, лесно разбираемите договорни условия, включително ясно посочване на рисковете, и факта, че ВВ и тяхната стойност не са непременно гарантирани от която и да било банка или държава; подчертава, че тези потенциални проблеми следва да се съобщават от предприятията в сектора на ВВ;
11. признава трудностите и несигурността при предвиждането как биха могли да се развият ВВ и при определянето на потенциални конкретни дългосрочни политически действия в отговор, без това да задуши иновациите; отправя искане до Комисията да разработи последователна и всеобхватна стратегия на ниво ЕС с цел да се посочат ползите и рисковете от ВВ и от ВВ технологиите и потенциалните дългосрочни политически действия в отговор, като същевременно се взема предвид необходимостта да се избегне разпокъсването и нарушаването на единния пазар, принципът за по-добро регулиране и необходимостта да се насърчават финансовите и технологичните иновации и да се работи със съответните заинтересовани страни и дружества за ВВ, за да продължи ЕС да бъде привлекателно място за научноизследователска и развойна дейност и за използването на тези технологии; подчертава значението на непрекъснатия мониторинг и анализ на начина, по който се развиват ВВ, и породените в резултат на това предизвикателства пред политиките; предлага работна група под ръководството на Комисията да подкрепя съответните публични и частни субекти, като в същото време оценява и анализира всички потенциални възможности за развитие на ВВ технологиите и за прилагане на технологиите за споделена счетоводна книга; призовава Комисията да обърне специално внимание на използваните при ВВ алгоритми и да извърши оценка на тяхната сигурност;
12. призовава Комисията да разгледа приноса на ВВ и на технологиите за споделена счетоводна книга към всички сектори, включително ролята им в развитието на цифровия единен пазар, за да се гарантира, че на законните предприятия в сектора на ВВ се дава възможност да процъфтяват;
13. признава, че разработването на ефективни регулаторни мерки в отговор на развитието на ВВ е все още на ранен и чувствителен етап; подчертава, че регулаторните органи в някои области са постигнали значителен напредък при разработването на ефективни мерки за реакция; отбелязва обаче, че трябва да се извърши още много работа, за да се въведат ефективни рамки за регулиране на ВВ по начин, който предпазва от рисковете, без да задушава финансовите и технологичните иновации;
14. подчертава значението на потребителската осведоменост, прозрачността и доверието при използване на ВВ; призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки и сектора на ВВ да разработи насоки с цел да се гарантира предоставянето на точна, ясна и изчерпателна информация на съществуващите и бъдещите ползватели на ВВ, за да им се даде възможност да вземат напълно информирани решения и по този начин да повиши прозрачността на схемите за ВВ по отношение на начина им на организиране и извършване на дейност и начина, по който те се разграничават от регулираните и подлежащи на надзор разплащателни системи, що се отнася до защитата на потребителите; призовава освен това сектора на ВВ в сътрудничество с Комисията и държавите членки да обмисли прилагането на съответните изисквания, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, посочени в международните стандарти, спрямо платформите за обмен на конвертируема ВВ, както и спрямо всички други видове институции, които действат като точки, в които дейности с конвертируема ВВ се свързват с регулираната финансова система на книжни пари, и изисква от Комисията да оцени и разгледа възможността за разширяване на обхвата на Директивата срещу изпирането на пари, за да се обхванат платформите за обмен на ВВ.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
21.4.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
31 2 4 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Nicola Danti, Dennis de Jong, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Antanas Guoga, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Marlene Mizzi, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Lucy Anderson, Birgit Collin-Langen, Edward Czesak, João Pimenta Lopes, Julia Reda, Ulrike Trebesius, Lambert van Nistelrooij, Sabine Verheyen, Kerstin Westphal |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Georg Mayer |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
26.4.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
54 1 2 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Gerolf Annemans, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Cora van Nieuwenhuizen, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Matt Carthy, Philippe De Backer, Mady Delvaux, Ashley Fox, Marian Harkin, Ian Hudghton, Sophia in ‘t Veld, Syed Kamall, Krišjānis Kariņš, Paloma López Bermejo, Emmanuel Maurel, Siôn Simon, Romana Tomc |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Daniela Aiuto, Virginie Rozière |
||||