Процедура : 2015/2280(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0202/2016

Внесени текстове :

A8-0202/2016

Разисквания :

PV 12/09/2016 - 19
CRE 12/09/2016 - 19

Гласувания :

PV 13/09/2016 - 4.2

Приети текстове :

P8_TA(2016)0321

ДОКЛАД     
PDF 837kWORD 228k
9 юни 2016 г.
PE 577.064v02-00 A8-0202/2016

относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки

(2015/2280(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Искра Михайлова

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки

(2015/2280(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Европейски инструмент за съседство(7),,

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(9),

–  като взе предвид „Териториалната програма на Европейския съюз 2020: Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа на регионалното многообразие“, приета по време на неофициалната среща на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Одьоло, Унгария,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите – членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

–  като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване (COM(2014)0473),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“(12),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 – 2020 г.“(14),

–  като взе предвид Регламент (EС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции(15),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468) и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ – Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ – Структурни политики и политика на сближаване) от юли 2015 г., озаглавено „Европейската група за териториално сътрудничество като инструмент за поощряване и подобряване на териториалното сътрудничество в Европа“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа – нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през май 2015 г. и озаглавено „Финансови инструменти в подкрепа на териториалното развитие“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

–  като взе предвид декларацията на Комитета на регионите от 2 септември 2015 г., озаглавена „25 години INTERREG – нов импулс за трансграничното сътрудничество“(16),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през декември 2015 г. и озаглавено „Какво е бъдещето на териториалната визия за периода до 2050 г.?“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 17 декември 2015 г., озаглавено „Укрепване на трансграничното сътрудничество: необходима ли е по-добра регулаторна рамка?“,

–  като взе предвид информационния документ, изготвен от люксембургското председателство на Съвета, озаглавен „Поглед назад към 25-годишната история на Interreg и подготовка за бъдещето на териториалното сътрудничество“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 януари 2016 г. относно „25 години INTERREG: приносът ѝ за целите на политиката на сближаване“,

–  като взе предвид инициативата на люксембургското председателство относно специфични правни разпоредби за пограничните региони, за да се отговори на нуждите и предизвикателствата в тези области, озаглавена „Инструмент за определянето и прилагането на специфични разпоредби в трансграничните региони“(17),

–  като взе предвид извършената от Комисията обществена консултация в целия ЕС относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана на 21 септември 2015 г. по случай на Европейския ден на сътрудничеството(18);

–  като взе предвид резултатите от първото по рода си проучване на Евробарометър, проведено от Комисията през 2015 г. с цел да се определят и изготвят профили на нагласите на гражданите, живеещи в граничните зони, така че да се постигнат по-целенасочени действия на Съюза(19);

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 2013 г., озаглавен „Региони и иновации: сътрудничество отвъд границите“,

–  като взе предвид доклада на Комитета на регионите, озаглавен „Мониторингов доклад за ЕГТС за 2014 г. – изпълнение на стратегията „Европа 2020“(20),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0202/2016),

A.  като има предвид, че около 38% от европейското население живее в гранични райони, и като има предвид, че ЕС е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която засяга преди всичко жените, като има предвид, че ЕС трябва да включи равенството между половете като основен елемент във всички политики и практики, свързани с европейското териториално сътрудничество (ЕТС);

Б.  като има предвид, че всеобхватната цел на ЕТС е да се намали въздействието на националните граници с цел да се намалят различията между регионите, да се премахнат оставащите пречки за инвестициите и трансграничното сътрудничество, да се засили сближаването и да се насърчи хармонично икономическо, социално, културно и териториално развитие на ЕС като цяло21;

В.  като има предвид, че ЕТС представлява неразделна част от политиката на сближаване чрез засилване на териториалното сближаване на Съюза;

Г.  като има предвид, че държавите членки имат възможността да използват ЕТС, за да отговорят на предизвикателствата, произтичащи от кризата с миграцията;

Д.  като има предвид, че все още е налице само малък брой европейски граждани, които използват пълния потенциал на вътрешния пазар на ЕС и на свободата на движение;

Е.  като има предвид, че следвайки принципите на споделено управление, многостепенно управление и партньорство, програмите за ЕТС са разработени чрез съвместен процес, в които участват широк кръг европейски, национални, регионални и местни органи с цел справяне с общите предизвикателства с трансграничен обхват и улесняване на обмена на добри практики;

Ж.  като има предвид, че е необходимо съвместно обмисляне на формата на ЕТС след 2020 г.;

Европейска добавена стойност на ЕТС, най-добри практики и принос към целите на стратегията „Европа 2020“

1.  отбелязва, че ЕТС се превърна в една от двете еднакво важни цели на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. със свое собствено регулиране; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС в размер на 10,1 милиарда евро представлява едва 2,8% от бюджета на политиката на сближаване, не отговаря на големите предизвикателства, пред които е изправено ЕТС, и не отразява високата степен на неговата европейска добавена стойност; във връзка с това припомня разочарованието на Парламента от резултата от преговорите по МФР за периода 2014 – 2020 г. по отношение на намаляването на бюджетните кредити за ЕТС; счита, че предоставянето на по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период ще увеличи добавената стойност на политиката на сближаване; призовава за по-пълно спазване на член 174 от ДФЕС относно териториалното сближаване, по-специално по отношение на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-отдалечените региони, най-северните региони с ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на най-необлагодетелстваните в географско и демографско отношение области в процеса на прилагане на политиката на сближаване;

2.  отбелязва, че в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ ЕТС беше реорганизирано с оглед на постигането на по-голямо въздействие чрез съсредоточаване върху тематичната концентрация и насоченост към постигане на резултати, без да се засяга териториално ориентираният подход, който позволява продължаване на изпълнението на регионални приоритети; счита, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на спецификата на ЕТС; призовава поради това за по-добра оценка на програмите за ЕТС с цел показване на тяхното въздействие и добавена стойност;

3.  признава, че трансграничното сътрудничество (ТГС) е ключов инструмент за развитието на граничните региони, които се считат за истински лаборатории по европейска интеграция; подчертава, че през периодите 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г. ТГС беше белязано от ясна ориентация към по-стратегически насочени приоритети и постигна най-добри практики в областта на по-добрата свързаност и достъпност, трансфера на знания и иновации, укрепването на регионалната идентичност, справянето с предизвикателствата за околната среда, повишаването на институционалния капацитет, здравеопазването, образованието, заетостта и мобилността на работната сила, както и гражданската защита, създаването на нови партньорства и укрепването на съществуващите;

4.  признава, че транснационалното сътрудничество спомогна по отношение на подпомагането на научните изследвания, иновациите и икономиката на знанието чрез адаптиране към изменението на климата и насърчаването на устойчив транспорт и мобилност посредством трансгранични подходи и допринесе за повишаване на институционалния капацитет; подчертава, че интегрираният териториален подход и транснационално сътрудничество са особено важни за опазване на околната среда, и по-специално в областта на водите, биологичното разнообразие и енергетиката;

5.  признава, че междурегионалното сътрудничество даде възможност на градовете и регионите да си сътрудничат по редица въпроси и теми, като обменят опит и добри практики, и че това подобри ефективността на регионалните и местните политики; счита, че трябва да бъдат разгледани значителните различия в развитието между селските и градските райони, както и проблемите на районите с висока концентрация на население;

6.  счита, че ефикасното трансгранично и транснационално сътрудничество създава възможности за повишаване на привлекателността на определен географски район за откриването на търговски дружества чрез използване по възможно най-ефективен начин на местния, регионалния и трансграничния потенциал, както и на човешкия капитал, за да се отговори по-добре на потребностите и очакванията на търговските дружества, но и за да се предотврати релокацията им в трети държави, обезлюдяването на регионите на ЕС и увеличаването на безработицата;

7.  изразява убедеността си, че ЕТС предлага значителна европейска добавена стойност, допринасяйки за мира, стабилността и регионалната интеграция, включително в рамките на политиката за разширяване и за съседство, както и в целия свят чрез разпространение на най-добри практики; счита че доброто трансгранично сътрудничество може да доведе до добавена стойност в управлението на кризата с мигрантите;

8.  отбелязва, че за периода 2014 – 2020 г. около 41% от бюджета за ЕТС в рамките на ЕФРР(21) ще бъдат инвестирани в мерки за подобряване на околната среда, а 27% ще бъдат инвестирани в укрепване на интелигентния растеж, включително научноизследователската дейност и иновациите, 13% ще бъдат използвани за насърчаване на приобщаващ растеж чрез дейности, свързани със заетостта, образованието и обучението, и 33 програми ще бъдат насочени към подобряване на общата трансгранична свързаност; отбелязва също така, че ще бъдат предоставени 790 милиона евро за подобряване на институционалния капацитет чрез създаване или укрепване на структурите за сътрудничество и подобряване на ефикасността на обществените услуги;

9.  подчертава, че концепцията на насочеността към постигане на резултати изисква програмите Interreg да гарантират висококачествено сътрудничество на проектно равнище, като отчитат специфичния характер на всяка програма и допринасят за намаляване на административната тежест за бенефициентите и управляващите органи; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да работят заедно и да обменят информация и добри практики с цел да извършат оценки и да издадат насоки за начина, по който насочеността към постигане на резултати може да се съобрази с особеностите на ЕТС; признава, че пълната добавена стойност на програмите за ЕТС не може да бъде оценена само чрез количествени показатели, и призовава Комисията да установи повече качествени показатели, за да се отразяват по-добре постигнатите резултати от териториалното сътрудничество;

10.  отбелязва със загриженост късното приемане на програмите Interreg и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да мобилизират своите усилия за тяхното ефективно изпълнение и успешна реализация и за премахване на пречките пред трансграничното сътрудничество с цел да се избегнат критичните въпроси, набелязани вече в програмния период 2007 – 2013 г.; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки с цел да се ускори изпълнението на програмите за ЕТС;

11.  изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни трансгранични данни и доказателства за ефективността на трансграничното сътрудничество по отношение на докладването относно рамката на изпълнението; съответно призовава Комисията, Евростат и управляващите органи да си сътрудничат за създаване на общи критерии за оценка и да координират съвместно единна база данни, както и да определят методология за предоставянето, използването и обмена на надеждни данни на трансгранично равнище; отбелязва съществуващите предизвикателства за прилагането на интегрирани териториални подходи, произтичащи от големите различия в степента на овластяване на регионалните и местните органи в държавите членки;

12.  призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат структурирани по подходящ начин системи за наблюдение и планове за оценка с оглед на по-добро оценяване на постиженията на резултатите по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и териториалната интеграция;

Принос към териториалното сближаване

13.  подчертава, че ЕТС има значителен принос за укрепване на целта на ЕС за териториално сближаване чрез интегриране на различни секторни политики в териториален мащаб; приветства проучването на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON), озаглавено „ЕТ 2050 г.: териториални сценарии и визии за Европа“, което може да функционира като референтна рамка за по-нататъшни обсъждания относно подготовката на политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

14.  припомня значението на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които не се прилагат достатъчно в програмите Interreg за периода 2014 – 2020 г., и насърчава държавите членки да ги използват по-активно, като подчертава, че това ще изисква по-голямо участие на регионалните и местните органи; призовава Комисията и държавите членки да предложат програми за информация и обучение на бенефициентите;

15.  счита, че новите инструменти за териториално развитие, като ИТИ и ВОМР, могат да се превърнат в инвестиции в социална инфраструктура, здравеопазване, образование, възстановяване на изостанали градски зони, създаване на работни места и други мерки за ограничаване на изолацията на мигрантите и насърчаване на тяхното приобщаване;

16.  препоръчва да се постави специален акцент върху проектите за адаптиране на местностите и районите към новата демографска реалност и за противопоставяне на нарушенията на равновесието, произлизащи от нея, по-специално чрез: 1) адаптиране на социалната и мобилна инфраструктура към демографските промени и притока на мигранти; 2) създаване на специфични стоки и услуги за застаряващото население; 3) подпомагане на възможностите за заетост за по-възрастните, жените и мигрантите, които да допринасят за социалното приобщаване; 4) засилване на цифровите връзки и създаване на платформи, позволяващи и насърчаващи участието на гражданите от по-изолираните региони и тяхното взаимодействие с различните административни, социални и политически служби на органите от всички нива на управление (местни, регионални, национални и европейски);

17.  изтъква ролята на ЕТС в островните региони, най-отдалечените региони, слабо населените региони, както и в планинските и селските райони като важен инструмент за засилване на техните регионално сътрудничество и регионална интеграция; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на използването на фондовете в тези региони, включително в тези, които граничат с трети държави, с цел подобряване на изпълнението на трансграничните проекти, финансирани от ЕТС;

18.  изтъква допълващия характер на ЕТС и на макрорегионалните стратегии за преодоляване на общите предизвикателства в по-големите функционални области, както и положителната роля, която макрорегионалните стратегии могат да играят за подпомагане на преодоляването на общите предизвикателства, пред които са изправени макрорегионите;

19.  счита, че между трансграничните и транснационалните направления следва да се цели по-добра координация, полезни взаимодействия и взаимно допълване с оглед на подобряване на сътрудничеството и интеграцията в по-широки стратегически територии; призовава за по-добра координация между управляващите органи и участниците в макрорегионални стратегии; настоятелно призовава Комисията да задълбочи сътрудничеството, както и да засили връзките и съгласуваността на програмите за ЕТС с национални и регионални програми в стадий на развитие, за да се насърчи взаимното допълване и да се избегне припокриването;

20.  отбелязва, че някои региони са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и насърчава използването на програмите Interreg и незабавното им изпълнение в отговор на, наред с другото, предизвикателствата, свързани с преодоляването на кризата с бежанците, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните райони, включително трети държави, по-специално чрез макрорегионални стратегии;

Подкрепа за научни изследвания и иновации

21.  подчертава постиженията в областта на научните изследвания и иновациите, като например съвместни изследователски проекти, сътрудничество между научноизследователски институти и дружества, създаване на международни гранични университети, трансгранични научноизследователски центрове, трансгранични институти за обучение, създаване на трансгранични клъстери и мрежи от дружества, на трансгранични инкубатори и консултантски услуги за МСП, на марки в областта на високите технологии за привличане на чуждестранни инвеститори и т.н.; отбелязва важната роля, която играят програмите Interreg за повишаване на конкурентоспособността и потенциала за иновации на регионите чрез насърчаване на полезните взаимодействия между стратегиите за интелигентна специализация, сътрудничеството между клъстерите и развитието на мрежи за иновации; призовава Комисията да излезе с цялостен преглед на териториалното сътрудничество по отношение на ЕФРР и ЕСФ въз основа на общата стратегическа рамка (приложение I към Регламента за определяне на общоприложими разпоредби (Регламент (ЕС) № 1302/2013);

22.  знае, че инвестициите за засилване на интелигентния растеж, включително на научните изследвания и иновациите, представляват 27% от заделените средства по ЕФРР за програми за ТГС за периода 2014 – 2020 г.(22); отбелязва също, че 35% от бюджета на транснационалните програми се използват за подпомагане на интелигентния растеж чрез засилване на научноизследователската дейност и иновациите;

23.  подчертава необходимостта от създаване на трансгранични иновационни политически подходи, като например съвместни програми за научни изследвания и мобилност, съвместни научноизследователски инфраструктури, партньорства и мрежи за сътрудничество; обръща внимание на факта, че различните законодателства на държавите членки създават затруднения в съвместните действия за разширяване на научните изследвания и иновациите на трансгранично равнище;

24.  настоятелно призовава полезното взаимодействие и допълване между програми и фондове, включително европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ), програма „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и т.н., и други фондове на ЕС да бъдат насочени към увеличаване до максимум на количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации; препоръчва местните и регионалните органи да се възползват в максимална степен от възможностите за комбиниране на тези фондове за подкрепа на МСП и на научноизследователски и иновативни проекти, включително трансгранични проекти, по целесъобразност; призовава МСП да се възползват в пълна степен от предлаганите от тези фондове възможности, за да допринесат за изпълнението на програмите за ЕТС;

25.  настоятелно призовава за приемането на трансгранични стратегии за иновации, като същевременно се създава взаимно допълване с вече съществуващите стратегии за интелигентно специализиране, както и с други съществуващи програми и стратегии; насърчава оценяването на потенциала за трансгранично взаимодействие и мобилизиране на различните източници на финансиране;

26.  счита, че финансовите инструменти трябва да бъдат неразделна част от програмите за ЕТС чрез допълване на безвъзмездните средства с оглед на подпомагане на достъпа на МСП до финансиране, научни изследвания и иновации; счита, че увеличеното използване на финансови инструменти би могло да привлече повече инвестиции в проектите по Interreg, като се създадат нови работни места и стане възможно постигането на по-добри резултати; припомня ключовото значение на инициативи за техническа подкрепа и адаптирано обучение с оглед извличането на пълна полза от използването на финансови инструменти, дори в по-малко развитите региони;

Управление и координация на политиката

27.  припомня, че Шестият доклад относно сближаването не обръща достатъчно внимание на ЕТС, като се има предвид, че то е ясна цел на политиката на сближаване от програмния период 2007 – 2013 г. насам; припомня потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) не само като инструмент за подкрепа и насърчаване на европейското териториално сътрудничество и управление на трансгранични проекти, но и като средство, допринасящо за напълно интегрирано териториално развитие и гъвкава платформа за управление на много равнища;

28.  приветства опростения Регламент за ЕГТС (Регламент (ЕС) № 1302/2013) и призовава държавите членки да засилят усилията си за улесняване на създаването на ЕГТС; при все това изтъква, че този регламент не е достатъчен за преодоляване на всички съществуващи правни пречки за трансграничното сътрудничество; поради това приветства инициативата на люксембургското председателство, което предложи специфичен правен инструмент за граничните региони, като на държавите членки се дава възможност да постигнат споразумение по конкретни правни разпоредби; приветства инициативата на Комисията за извършване до края на 2016 г. на анализ на препятствията пред трансграничното сътрудничество, който да търси решения и примери за добри практики; призовава Комисията да включи проучване относно потребностите на граничните региони в този анализ; очаква с интерес резултатите от обществената консултация относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана от Комисията в целия ЕС на 21 септември 2015 г.; призовава Комисията да отчете в своя анализ препоръката на Парламента и резултатите от обществената консултация;

29.  счита, че програмите Interreg следва, при зачитане на договорените приоритети на програмите и договорената логика за намеса, както и в допълване с друго подходящо финансиране, да подкрепят реакции по свързани с миграцията и убежището въпроси и да насърчават ефективни политики на интеграция; призовава да се използва склонността на Комисията бързо да разгледа и одобрява промени в оперативните програми за периода 2014 – 2020 г., когато те са изискани от съответните държави членки и само с цел справяне със спешните потребности, породени от бежанските кризи;

30.  счита по-широкото използване на финансовите инструменти (ФИ) за гъвкави механизми, които да бъдат използвани, наред с безвъзмездни средства; подчертава, че ако се прилагат ефективно, финансовите инструменти могат значително да увеличат въздействието на финансирането; подчертава в тази връзка необходимостта от ясни, последователни и целенасочени правила за финансовите институции, с цел да се спомогне за опростяването на подготовката и процеса на изпълнение за управляващите и получаващите средства лица; обръща внимание върху възможността за използване на конкретния експертен опит и ноу-хау чрез финансов инженеринг и инструменти за техническа помощ от ЕИБ;

31.  подчертава, че по време на програмния период 2007–2013 г. възможностите за взаимно допълване между програмите Interreg и други програми, финансирани от ЕС, не са били достатъчно оценени; призовава за създаването на подходящи механизми за координация, за да се гарантира ефективна координация, взаимно допълване и единодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти за финансиране, национални и на Общността, като например програма „Хоризонт 2020“, както и ЕФСИ и ЕИБ;

32.  насърчава включването в плановете за оценка на органите за управление на текущите оценки, насочени към специфична оценка на ефективността на взаимодействието между програмите;

33.  подчертава все по-нарастващото значение на трансграничните пазари на труда, които са силно динамични по отношение на богатството и създаването на работни места; призовава Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от програмите Interreg, за да се улесни трансграничната трудова мобилност, включително чрез насърчаване на принципа на равни възможности, чрез адаптиране, ако е необходимо, на административната и социалната регулаторна рамка, както и чрез засилване на диалога на всички равнища на управление;

34.  счита, че е от решаващо значение да се увеличи взаимодействието и допълването между програмите за ЕТС и услугите на EURES, тъй като те имат особено важна роля в трансграничните региони с висока степен на трансгранично пътуване до местоработата; призовава държавите членки и регионите да се възползват напълно от възможностите, предлагани от услугите на EURES по отношение на заетостта и трудовата мобилност в рамките на ЕС;

35.  изразява убеждение, че принципът на многостепенното управление, принципът на партньорството и реалното прилагане на Европейския кодекс на поведение са особено важни за разработването на програмите Interreg;

Опростяване

36.  подчертава, че независимо от съществуването на отделен регламент за ЕТС прилагането на програмите за териториално сътрудничество следва да бъде допълнително опростено, и призовава групата на високо равнище за опростяване1 да предвиди мерки за опростяване и намаляване на административната тежест за бенефициентите преди законодателното предложение за ЕТС и разработването на програми Interreg за периода след 2020 г.;

37.  призовава Комисията да предложи конкретни мерки за опростяване на правилата за отчетност, одита и държавната помощ, както и за хармонизиране на процедурите; настоятелно призовава към изготвянето на стандартни изисквания за всички програми по Interreg, поотделно за всеки аспект на политиката;

38.  призовава държавите членки да опростят своите национални разпоредби и да избягват свръхрегулирането; настоятелно призовава за прилагането на електронно сближаване и рационализиране на административните процедури;

39.  подчертава, че мерките за включване на гражданското общество и заинтересовани частни лица трябва да бъдат разширени и опростени, като винаги се взема под внимание необходимостта от прозрачност и отчетност; препоръчва създаването на публично-частни партньорства, което би могло да предложи редица потенциални ползи, но е свързано с риск от конфликт на интереси, който трябва да бъде решен по подходящ начин както чрез инструментите на задължителни, така и на незадължителни правни актове; призовава Комисията да предостави навременни, последователни и ясни насоки относно прилагането на финансови инструменти в програмите за ЕТС;

40.  подчертава, че извършеното опростяване на програмите за растеж и работни места трябва да се прилага и за програмите Interreg;

41.  подчертава значението на създаването на механизми за наблюдение на бенефициентите при изпълнението на мерки за опростяване;

42.  счита, че следва да се даде приоритет на обединяването на силите на място и на насърчаването на взаимното доверие между трансграничните участници, както и че финансовите инструменти могат да предоставят ценна помощ на тези усилия;

Препоръки за бъдещето

43.  счита, че ЕТС доказа своята ефективност и че неговият потенциал следва да продължи да се развива; изтъква неговия потенциал отвъд рамките на регионалната политика в области като единния пазар, Програмата в областта на цифровите технологии, заетостта, мобилността, енергетиката, научните изследвания, образованието, културата, здравеопазването и околната среда и следователно призовава Комисията и държавите членки да обмислят запазването на ЕТС като важен инструмент, като му отделят изтъкната роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. и увеличат значително бюджета му;

44.  счита, че основната философия на сътрудничество и настоящата структура на ЕТС следва да се запазят, включително спазването на принципа на основния бенефициент, както и акцентирането върху трансграничния елемент; призовава Комисията да анализира евентуалното развитие на набор от хармонизирани критерии като се основава на опита на 25-годишната си история, въз основа не само на броя на населението, но и на социално-икономически и териториални особености;

45.  подчертава значението на трансграничното сътрудничество по външните граници на ЕС в рамките на инструмента за предприсъединителна помощ и европейския инструмент за съседство; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че добрите практики, които позволяват намаляване на административната тежест за бенефициентите по програмите Interreg, биха могли да бъдат приложени в програми, осъществявани по външните граници на Съюза;

46.  припомня потенциала за сътрудничество на местно равнище сред гражданите, на които се предлага т.нар. „фонд за малки проекти“, във връзка със суми за малки проекти и микропроекти за насърчаването на гражданското участие, като се отделя особено внимание на малки проекти на трансгранично сътрудничество между съседни гранични райони; призовава за насърчаването на финансирането на такива проекти, като припомня, че това ще изиска допълнителни усилия в областта на опростяването и гъвкавостта;

47.  насърчава съвместното установяване на стратегии за граничните райони с цел насърчаване на интегрирано и устойчиво териториално развитие, включително прилагане и разпространение на интегрирани подходи и хармонизиране на трансгранични административни процедури и правни разпоредби; отбелязва значението на насърчаването на балансираното териториално развитие в рамките на регионите;

48.  счита, че следва да се обърне по-голямо внимание и да се насърчи трансграничното сътрудничество между граничните планински райони, както и да се отдаде специално значение на селските райони;

49.  подчертава, че една от целите на европейското териториално сътрудничество следва да бъде културното сътрудничество; в този смисъл счита, че трябва да се даде допълнителен тласък на сътрудничеството в областта на културата и образованието между трансграничните райони, които споделят общо културно и езиково наследство;

50.  призовава за по-голяма и значима роля на регионите и местните органи в предложенията, управлението и оценката на ЕТС, особено в областта на трансграничното сътрудничество, като се отчитат и правомощията, които някои региони имат в тази област;

51.  призовава Комисията да разгледа ролята на финансовите инструменти като допълнение към безвъзмездните средства; счита, че е от съществено значение да се работи по-тясно с ЕИБ в подкрепа на МСП и за мобилизиране на финансовия и технически експертен опит на Комисията и ЕИБ като катализатор за инвестиции; призовава Комисията и ЕИБ да направят финансовите инструменти по-съгласувани с целите на териториалното сътрудничество;

52.  призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да разгледат предложението на люксембургското председателство за създаването на нов правен инструмент за политиката на сближаване след 2020 г. вследствие на резултатите от последващите оценки, изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г. и съответната оценка на въздействието;

53.  призовава Комисията и държавите членки през 2016 г. да инициират структуриран дебат между заинтересованите лица на равнище ЕС относно бъдещето на ЕТС за периода след 2020 г., с оглед на подготовката на политиката на сближаване след 2020 г.; подчертава, че в този дебат следва да се вземат предвид преди всичко въпросите, свързани със структурата на ЕТС, и процедурата за разпределяне на програмни бюджети, както и да се работи по нови механизми за осигуряване на по-широкото прилагане на концепцията за насоченост към постигане на резултати; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с Комитета на регионите и релевантни заинтересовани страни от гражданското общество и регионални заинтересовани страни;

54.  призовава към териториална визия на ЕС, въз основа на „Зелената книга за териториално сближаване“ (COM (2008) 0616), и отбелязва значението, което би могла да има бъдещата „Бяла книга за териториално сближаване“ през следващия програмен период след 2020 г.;

Повишаване на обществената осведоменост и на видимостта

55.  изразява съжаление относно ниската степен на обществена осведоменост по отношение на програмите за ЕТС и тяхната недостатъчна видимост и призовава за по-ефективно представяне на преследваните цели, възможностите, които предоставят, и начините за осъществяване на проекти, а впоследствие и на постиженията на завършени проекти; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността; призовава Комисията да изготви карта и да представи широко постигнатото по програмите и проектите за ЕТС до сега;

56.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават ролята, която ЕГТС може да играе като инструмент за по-голяма ефективност, отговаряйки на местните нужди в трансграничните региони;

57.  признава важността на ролята на заинтересованите страни по места и подкрепата за разработване на проекти, и поощрява управляващите органи да засилят управлението на съществуващите инструменти за насърчаване, като например регионалните звена за контакт;

58.  отбелязва, че доброто сътрудничество между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи представлява съществен елемент, гарантиращ успешното използване на финансовите инструменти за целите на териториалното развитие и в цялата политика на сближаване; изтъква, в тази връзка, необходимостта от засилване на обмяната на опит и знания между ЕК и ЕИБ, от една страна, и местните и регионалните органи, от друга страна;

59.  признава значението на ролята на териториалното (местното) съживяване, разпространяването на информация, повишаването на осведомеността на местно равнище и подкрепата на проекти, и поради това насърчава управляващите органи да засилят ролята на такива полезни инструменти като териториалните звена за контакт;

60.  призовава за по-добра координация между Комисията, органите на управление и всички заинтересовани лица с оглед предоставяне на критичен анализ на тематичните постижения на проекти, като се посочват успехите и пропуските и се отправят препоръки за периода след 2020 г., а в същото време се гарантира прозрачност и близост до гражданите;

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(5)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.

(6)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.

(7)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.

(8)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(9)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2014)0015.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2014)0068.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2015)0384.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

(15)

ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(16)

COR-2015-04462-00-00-DECL-TRA (EN).

(17)

http://www.dat.public.lu/eu-presidency/Events/Informal-Ministerial-Meetings-on-Territorial-Cohesion-and-Urban-Policy-_26-27-November-2015_-Luxembourg-City_/Material/IMM-Territorial-_LU-Presidency_---Input-Paper-Action-3.pdf

(18)

Прессъобщение на Комисията IP/15/5686.

(19)

Експресно проучване на Евробарометър № 422 – Трансгранично сътрудничество в ЕС.

(20)

http://cor.europa.eu/en/documentation/studies/Documents/EGTC_MonitoringReport_2014.pdf

(21)

Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж – максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.

(22)

Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж – максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Обща информация

През 1990 г. Interreg беше разработен като инициатива на Общността с бюджет от едва 1 милиарда евро, която обхваща само трансграничното сътрудничество и е в полза на 11 държави членки. По-късно Interreg обхвана транснационалното и междурегионалното сътрудничество. През 2015 г. 25-ата годишнина на Interreg беше отпразнувана с конференция, проведена в Люксембург на 15 – 16 септември, изтъкваща европейското териториално сътрудничество като важен инструмент на политиката на сближаване, чиято цел е разрешаването на проблеми, които надхвърлят административните граници и изискват общи решения.

За периода 2014 – 2020 г. беше приет специален регламент за ЕТС, който обхваща действията, подкрепяни от ЕФРР. Понастоящем 28 държави членки се възползват от ЕТС и ЕТС се е превърнало в една от двете цели на политиката на сближаване. Разпределената сума е в размер на 10,1 милиарда евро(1): 74,1% за трансгранично сътрудничество – 60 програми, 20,4% за транснационално сътрудничество – 15 програми и 5,6% – за междурегионално сътрудничество – 4 програми(2). Interreg съфинансира програми извън ЕС в областта на регионалното развитие и сътрудничеството: 12 програми за трансгранично сътрудничество по ИПП (242 милиона евро, заделени за трансгранично сътрудничество и за 16 програми за трансгранично сътрудничество по линия на ЕИС (634 милиона евро, заделени за трансгранично сътрудничество).

Европейска добавена стойност на ЕТС, най-добри практики и принос към целите на стратегията „Европа 2020“

През 2014 – 2020 г. ЕТС беше променено, за да се постигне по-голямо въздействие и по-ефективно използване на инвестициите чрез акцент върху тематичната концентрация и ориентираност към резултати. Най-малко 80% от бюджета за всяка програма за сътрудничество следва да се концентрират върху най-много 4 от тематичните цели, допринасяйки по този начин за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. ЕТС има значителен принос за подобряване на икономическия, социалния и териториалния потенциал на регионите чрез отразяване и интегриране на различните секторни политики за териториален мащаб, „излизане извън“ националните граници (трансгранично и транснационално сътрудничество), както и в отделни градове и региони (междурегионално сътрудничество)(3). Независимо от малкия бюджет, проекти по линия на трансграничното сътрудничество имат конкретни резултати: премахване на бариерите пред по-голямата сигурност, транспорт, образование, енергетика, здравеопазване, обучение и трудова заетост. 64 програми INTERREG IIIA (2000 – 2006 г.) и 55 програми INTERREG IVA (2007 – 2013 г.) направиха ясна ориентация в разпределението на средствата за повече стратегически трансгранични приоритети за развитие и следователно постигнаха добри практики в следните области(4):

По-добра регионална свързаност, мобилност и достъп до услуги

Съществува очевидна добавена стойност в следните най-добри практики: преодоляване на предизвикателствата по границите по отношение на транспортирането и потока от хора, подпомагането на интелигентни транспортни решения и мултимодални транспортни центрове (SOUTH BALTIC – Дания, Германия, Полша, Литва, Швеция); опростяване на пътуването през границите (NORTH – Швеция, Финландия, Норвегия); по-добра взаимосвързаност с акцент върху пътната инфраструктура (Германия (Саксония) – Чешка република); нов мост само за пешеходци и велосипедисти между Австрия и Словакия, трансгранична железопътна линия MI.CO.TRA (Италия, Австрия), като се подобрява морската достъпност чрез подобрения в регионални пристанища (Италия, Франция), специализирани услуги като грижи за възрастни граждани, трансгранични здравни решения, инвестиционна програма, целяща изграждането на структури за възрастните хора, за да играят активна роля в обществото и да живеят възможно най-пълноценен живот във възможно най-добро здраве (Австрия, Чешка република) и др.;

Трансфер на знания и иновации, повишаване на конкурентоспособността на МСП

Съществува очевидна добавена стойност в следните най-добри практики: участие на МСП в конкретни иновационни дейности, изграждане на контакти между предприятия, изследователски институти и доставчици на услуги (Германия – Нидерландия, мехатроника за проект на МСП); осъществяване на морска научноизследователска и развойна дейност, въвеждане на нови технологии (Германия – Нидерландия, проект MariTIM); повишаване на енергийната ефективност в сградите (NORTH – Швеция, Финландия, Норвегия – проект IEEB); развитие на проектите за бизнес инкубатори, обслужващи трансграничното бизнес сътрудничество (Унгария – Словакия); насърчаване на ключови връзки между промишлеността и трансфера на знания, като се използват методи за електронно обучение (Обединеното кралство, Ирландия); поощряване на трансграничното сътрудничество между бизнеса, университетите и други заинтересовани лица с цел подкрепа на иновациите чрез научни центрове (Франция, Белгия, проект TANDEM), създаване на „водещ технологични регион“ (Белгия, Нидерландия, Германия, проект Euregio Meuse-Rhin), създаване на център за обучение за приложни изследвания в областта производството на биологична основа във Фландрия – Южна Нидерландия като регион на знанието в областта на прилагането на водорода (Белгия – Нидерландия), сътрудничество между болниците относно изследванията върху рака (Германия, Дания), предоставяне на МСП на достъп до най-съвременни технологии за изпробване на идеи за продукти, за възприемане на подходящи техники за производство и предлагане на пазара на техните продукти в световен мащаб (Ирландия, Обединеното кралство); разработване на специализирани услуги за предприятията в областта на туризма (Гърция, Италия); трансгранични прегледи на новородени (Германия, Полша), SRSnet – Smart resource-aware multi-sensor network (Италия, Австрия), „Erfolgsmotor 2020“ („Power Drive to Success 2020“) проектът подкрепя малки и средни предприятия (МСП) да станат по-конкурентоспособни (Австрия, Германия) и т.н.;

Регионална марка и засилване на регионалната идентичност

Съществува очевидна добавена стойност в следните най-добри практики: съвместно изготвяне на предложение за вписване на Германско-чешкия район в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (Германия (Саксония) – Чешка република); развитие на дейности на екологосъобразен туризъм, за да се запази уникалната природа на района (Германия/Бавария – Австрия); разработване на местни стратегии, основаващи се на резултатите от конкретни проекти на програмите (Норвегия, Швеция, Дания), проекта Ramsar Eco NaTour за създаване на зони за отдих за градовете Виена и Братислава и повишаване на местната информираност и регионалното сътрудничество в областта на изменението на климата и опазването на биоразнообразието (Австрия, Словакия) и др.;

Справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда, по-добро управление на рисковете и реакция при бедствия

Съществува очевидна добавена стойност в следните най-добри практики: нови решения за екологичните предизвикателства като съвместен мониторинг на речните басейни за опасни вещества (SOUTH BALTIC – Дания, Германия, Полша, Литва, Швеция); засилване на използването на морските ресурси и странични продукти, изграждане на изкуствени рифове за подобряване на биологичното разнообразие (Франция – Англия), разработване на съвместни системи за управление за опазване на околната среда (Румъния – България, проекти RISK и JAMES); съвместно сътрудничество при хармонизиране на дейностите по предотвратяване на наводнения и подобряване качеството на водите (Унгария – Словакия, проект FLOODLOG); по-добро териториално планиране и управление на риска в алпийския район (Италия, Франция, проект GlaRiskAlp); преодоляването на предизвикателства в областта на околната среда, като например крайбрежното замърсяване, риска от горски пожари в морското пространство (Италия, Франция); подобряване мониторинга на пристанищата (Гърция, Италия) и др.;

Засилване на изграждането на институционален капацитет и социален капитал, укрепване на трансграничните мрежови структури и създаване на нови партньорства

Съществува очевидна добавена стойност в следните най-добри практики: обмен на персонал в областта на планирането и реализацията на проекти (Германия (Саксония) – Чешка република, проект AQUAMUNDI); установяване на сътрудничество и мрежи, създаване на (програмни) структури и стабилизиране на сътрудничеството между институциите и т.н.

Добър пример за използването на финансов инструмент от гледна точка на трансграничен/транснационален „фонд на фондове за рисков капитал“(5) е проектът EUREFI INTERREG(6) (програма за трансгранично сътрудничество „Wallonie-Lorraine-Luxembourg“ 2000 – 2006 г., продължена от програма за трансгранично сътрудничество „Grande Region“ 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г.).

Важна е ролята на междурегионалното направление: Програмите ESPON и INTERACT, които предоставят териториални данни (ESPON) и подпомагат всички органи, участващи в управлението и изпълнението на европейското териториално сътрудничество (INTERACT) чрез разработването на широк набор от хармонизирани инструменти (образци, примерни формуляри, технически фишове и т.н.) за създаване на системи за управление и контрол и т.н. INTERREG EUROPE  насърчава обмена на опит и добри практики между участниците на всички равнища в Европа, а URBACT предвижда създаването на мрежи за обмен на информация и добри практики в градовете.

В съответствие с неотдавнашното съобщение на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж – максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ 73 програми за сътрудничество за периода 2014 – 2020 г. ще инвестират 41% от общия бюджет на ЕФРР(7) за европейско териториално сътрудничество в мерки за подобряване на околната среда и подпомагане на съвместни действия в областта на управлението на водите, пречистването на отпадъчните води, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, предотвратяването и управлението на рисковете, свързани с околната среда, устойчивия туризъм и енергийната ефективност; 27% от бюджета на ЕФРР за европейско териториално сътрудничество и 46 програми за периода 2014 – 2020 г. ще инвестират в засилване на научните изследвания и иновациите и в трансгранично сътрудничество с институциите за научни изследвания в ЕС. 13% от бюджета на ЕФРР за европейско териториално сътрудничество е посветен на насърчаването на приобщаващ растеж чрез дейности, свързани със заетостта, образованието и обучението; 33 програми за периода 2014 – 2020 г. са насочени към подобряване на общата свързаност, основно чрез инвестиции в пътна мрежа и пристанища и чрез насърчаването на трансгранични мултимодални, екологично чисти и интелигентни транспортни системи.

Докладчикът разглежда срещнатите трудности при изискванията на регулаторната рамка за периода 2014 – 2020 г. и същевременно възможностите на програмите по отношение на наличието на данни и източниците за събиране на данни. В този контекст е необходимо Комисията, програмите ESPON и INTERACT, Евростат и управляващите органи на ЕТС да предприемат съвместна координация и мерки по отношение на това предизвикателство чрез проучване и създаване на методологии за осигуряването и използването на достоверни данни с оглед на създаването на солидна основа за оценка на рамката на изпълнение.

Принос към териториалното сближаване

Необходимо е да се засили сътрудничеството между различните механизми за финансиране и сътрудничество, като например макрорегионални стратегии, както и укрепване на връзките и съгласуваността с националните и регионалните програми. Препоръчва се на държавите членки и на регионите да разработят съвместни интегрирани стратегии с разпоредби за прилагане по отношение на механизма за координация между съответните трансгранични и транснационални програми и техния конкретен териториален контекст, които да позволяват преодоляване на срещаните предизвикателства по интегриран и по-добре координиран начин и в дългосрочна перспектива.

Прилагането на двата инструмента ИТИ и ВОМР не е задоволително. Воденото от общностите местно развитие се прилага на трансгранична основа единствено като част от програмата за сътрудничество Interreg Италия – Австрия за периода 2014 – 2020 г. Инструментът ИТИ се прилага като част от програмата за сътрудничество Interreg Италия – Словения за периода 2014 – 2020 г.(8)

Законодателната рамка за периода 2014 – 2020 г. позволява повече гъвкавост за най-отдалечените региони с цел включване на региони по NUTS 3 по морските граници, отстоящи на над 150 km, като трансгранични райони, които могат да получават подкрепа от предвидените за целта средства на съответните държави членки.

Подкрепа за научни изследвания и иновации

Докладчикът би желала да подчертае постиженията в областта на научните изследвания и иновациите, като например съвместни изследователски проекти, сътрудничество между научноизследователските институти и предприятията, създаване на международни гранични университети, трансгранични научноизследователски центрове, трансгранични институти за обучение, изграждане на трансгранични клъстери и мрежи от предприятия, трансгранични инкубатори и консултантски услуги за МСП, марки в областта на високите технологии за привличане на чуждестранни инвеститори и т.н.

Инвестициите за интелигентен растеж представляват 27% от бюджета на ЕФРР за европейско териториално сътрудничество за периода 2014 – 2020 г.(9) и очакваните резултати са следните: 22 500 дружества, които да получат подкрепа за насърчаване на интелигентния растеж, 6900 дружества, работещи в сътрудничество с научноизследователски институти в целия ЕС, 1300 изследователи, участващи пряко в трансгранични и транснационални научноизследователски дейности.

Научноизследователските и иновационните процеси, пазарните отношения, веригите за създаване на стойност и маркетингът, ориентиран по местоположението на клиентите, могат да бъдат организирани в по-голям мащаб, като по този начин се постигнат ползи за МСП и съответната бизнес среда, така че в конкретните технологични области да може да бъде постигната „критична маса“ за сътрудничество в областта на научните изследвания и бизнеса. Пример за това въздействие е проектът Food2market(10) (Interreg IV B Северозападна Европа). Проектът имаше за цел създаването на транснационален инкубатор за иновации за МСП в хранителната промишленост, който се използва от МСП за разширяване на техните пазари през границите.

Докладчикът би желала да посочи Еврорегионалната иновационна стратегия(11) (изготвена и приета от Еврорегион Пиренеи – Средиземно море през 2014 г.) и стратегическия план за периода 2014 – 2020 г. (изготвен и приет от Еврорегион Аквитания – Еускади(12) ЕГТС (2014 г.) като добри примери за развитие на сътрудничеството между публичния сектор, икономическите оператори и научноизследователските центрове в граничните региони за насърчаване на иновациите и поощряване на икономическото развитие на съответните територии. Поради това е важно да се разработят и приемат трансгранични стратегии за иновации в граничните региони, като същевременно се гарантира взаимното допълване с вече съществуващите стратегии за интелигентна специализация, както и с други регионални/секторни програми и стратегии, като по този начин се направи оценка на потенциала за трансгранично взаимодействие и конкретни действия, които да бъдат изпълнени, по-специално мобилизиране на различните източници на финансиране.

Финансовите инструменти трябва да бъдат неразделна част от една стратегия за ЕТС в подкрепа на МСП, научните изследвания и иновациите, като по този начин се допълват програмните дейности, подкрепяни с безвъзмездни средства.

Управление и координация на политиката

Към 24.4.2015 г. има създадени 54 ЕГТС(13). Докладчикът признава направените опростявания в изменения регламент за ЕГТС от 22.6.2014 г. Препоръчва се държавите членки да прилагат и улесняват създаването на ЕГТС в техните страни. Регламентът за ЕГТС е постижение, но то не е достатъчно за преодоляване на всички правни и регулаторни пречки при трансграничното сътрудничество. В това отношение следва да се отбележи инициативата на люксембургското председателство относно разглеждането на специфични правни инструменти за пограничните региони с цел да се отговори на нуждите и предизвикателствата в пограничните региони като допълнение към ЕГТС и да се даде възможност на държавите членки да се споразумеят относно конкретни разпоредби.

Докладчикът счита, че програмите за ЕТС може да подпомагат, когато е необходимо и оправдано – в допълнение към другите форми на подходящо финансиране – преодоляването на свързаните с миграцията предизвикателства в рамките на съществуващите програмни приоритети и договорената логика на намеса.

Програмите за ЕТС не извличат изцяло ползите от своите уникални характеристики и докладчикът подчертава необходимостта от по-широко използване на финансовите инструменти, които са гъвкави механизми и могат да бъдат използвани заедно с безвъзмездните средства предвид това, че може да се постигне много по-голям мултипликационен ефект по отношение на въздействието и по-голям ефект на лоста на финансовите инструменти. За тази цел следва да бъдат включени финансовите институции, по-специално ЕИБ, които да предоставят специфични финансови инженерни познания и ноу-хау.

Докладчикът изразява съжаление, че през периода 2007 – 2013 г. възможностите за допълняемост между програмите по ЕТС и други програми, финансирани от ЕС, не бяха достатъчно оценени и разгърнати. Поради това следва да бъдат създадени подходящи механизми за координация, за да се гарантира ефективна координация и взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти за финансиране – на ЕС и национални – както и с ЕФСИ и ЕИБ; важно е също така управляващите органи да извършват текуща оценка, насочена към специфична оценка на ефективността на взаимодействието между програмите;

Докладчикът изразява убеждението, че принципът на многостепенното управление и Кодексът за поведение са от особено значение за развитието на програмите INTERREG, тъй като успехът на програмите за сътрудничество зависи от активната роля на регионалните и местните органи в процеса на вземане на решения относно начина, по който тези програми могат да се използват най-добре за справяне с трансграничните препятствия.

Опростяване

Докладчикът подчертава необходимостта да се намали бюрократичността на управлението и изпълнението на програмите и проектите за ЕТС. Независимо от отделния регламент прилагането на програмите за ЕТС продължава да бъде твърде сложно и поради това докладчикът призовава настоятелно групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове да разгледа мерки за значително опростяване и намаляване на административната тежест за бенефициентите.

От една страна, Комисията следва да предложи конкретни действия за опростяване на правилата за отчитане и одит, държавните помощи, СИА, хармонизирането на правилата и образците в програмите за ЕТС. От друга страна, държавите членки следва да опростят националните си разпоредби, за да се избегне свръхрегулирането, което много често добавя административна тежест, каквато не се изисква съгласно правилата на Общността. Важно е също така да се приложи електронното сближаване, както и да се опростят административните процедури.

Необходимо е Комисията да изготви стандартни изисквания за всички програми за ЕТС (по направления), образци за заявления и договори. Държавите членки и управляващите органи следва да използват по-добре опростените процедури, като въведат опростявания за по-малките проекти и ускорят процеса на вземане на решения.

Финансовите вноски от частния сектор за проекти по ЕТС все още остават ограничени. Мерките за включване на участниците от частния сектор трябва да бъдат разширени и опростени; Докладчикът препоръчва създаване на финансови инструменти, включване на участници от частния сектор и създаване на публично-частни партньорства. Комисията следва да предостави навременни, последователни и ясни насоки относно прилагането на финансови инструменти в програмите за ЕТС;

Препоръки за бъдещето

Докладчикът изтъква ефекта на лоста на европейското териториално сътрудничество, високата му икономическа ефективност и потенциала му за бъдещето отвъд рамките на регионалната политика. Поради това тя призовава Комисията и държавите членки да работят за запазване на ЕТС като важен и положителен инструмент за процеса на европейска интеграция, като на ЕТС се отреди по-важна роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. Докладчикът изразява убеждението си, че ЕТС следва допълнително да укрепи своето иновативно измерение, и настоятелно призовава за включването на повече участници от частния сектор, като се изградят успешни трансгранични публично-частни партньорства.

Докладчикът насърчава съвместното изготвяне на подходи и стратегии в различните региони за насърчаване на трансгранично интегрирано и устойчиво териториално развитие, включително прилагането и разпространението на интегрирани подходи, развитието на управленски подходи, хармонизирането на инструментите за планиране, административните процедури и правните разпоредби.

Комисията, държавите членки и управляващите органи следва да разгледат предложението на люксембургското председателство за създаване на нов правен инструмент за трансгранично сътрудничество в рамките на подготовката на законодателния пакет за политиката на сближаване за периода след 2020 г. във връзка с резултатите от последващата оценка за периода 2007 – 2013 г., изпълнението на програмите за трансгранично сътрудничество през периода 2014 – 2020 г., както и адекватна оценка на въздействието върху нуждите и начините на функциониране на един нов правен инструмент с оглед да се улесни по-доброто прилагане на трансграничните проекти. При изготвянето на новия инструмент следва да се прилага принципът на пропорционалност.

През 2016 г. в рамките на дебата относно бъдещето на политиката на сближаване следва да бъде започнат структуриран дебат между различни заинтересовани лица на равнище ЕС относно бъдещето на ЕТС за периода след 2020 г.

Повишаване на обществената осведоменост и на видимостта

Експресното проучване на Евробарометър „Трансграничното сътрудничество в ЕС“ (2015 г.)(14) установи, че повечето хора, които живеят в граничните региони на ЕС, не са запознати с финансираните от ЕС дейности по трансгранично сътрудничество в техния регион. Следователно е необходима по-ефективна комуникация относно резултатите и постиженията от приключените проекти. Комисията, държавите членки и управляващите органи следва да създадат механизъм, който да гарантира по-голяма прозрачност и повишаване на осведомеността относно резултатите от програмите за ЕТС, и да подобри взаимодействието с други финансирани от ЕС програми/инициативи.

Важно е да има по-добра координация между Комисията, управляващите органи и всички заинтересовани лица в хода на изпълнението на трансгранични програми, за да се осигури критичен анализ на постиженията на проектите по теми, да се подчертаят успешните практики и пропуските, като по този начин се предоставят препоръки за периода след 2020 г., и в същото време за проектите да се гарантира високо равнище на качество, прозрачност и близост до гражданите.

(1)

Този бюджет включва също средствата по ЕФРР за участие на държавите членки в програми за сътрудничество по външните граници на ЕС, подкрепяни от други инструменти (Инструмент за предприсъединителна помощ и Европейски инструмент за съседство).

(2)

Interreg Europe, Urbact III, Interact III и ESPON.

(3)

http://ec.europa.eu/regional_policy/bg/projects/ALL

(4)

Изброените резултати от проекти се основават на примери, предоставени от ГД „Регионална и селищна политика“ на ЕК, като списъкът не е изчерпателен.

(5)

Ролята на „фонда на фондовете“ не е да прави индивидуални инвестиции в крайните бенефициенти, а да създава по-малки целенасочени фондове на основата на географска, пазарна категория (напр. възобновяема енергия, биотехнологии) или финансов инструмент (заем, капитал и т.н.), които ще инвестират в МСП.

(6)

http://www.interreg-4agr.eu/fr/projet-detail.php?projectId=6

(7)

Приложение I: Европейско териториално сътрудничество/Interreg към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж – максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове, http://ec.europa.eu/contracts_grants/pdf/esif/invest-progr-interreg-details-annex1_en.pdf

(8)

New Instruments for Financing Sustainable Regional and Urban Development (Нови инструменти за финансиране на устойчиво регионално и градско развитие), онлайн публикация на BBSR, № 15/2015.

(9)

Приложение I: Европейско териториално сътрудничество/Interreg към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж – максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове, http://ec.europa.eu/contracts_grants/pdf/esif/invest-progr-interreg-details-annex1_en.pdf

(10)

www.food2market.be

(11)

http://www.euroregio.eu/sites/default/files/sei_fr.pdf

(12)

http://www.espaces-transfrontaliers.org/fileadmin/user_upload/documents/Documents_Fiches_Projets/Strategie_Innovation_EPM_EN.pdf

(13)

Проучване „European Grouping of Territorial Cooperation as an instrument for promotion and improvement of territorial cooperation in Europe“ (Европейската група за териториално сътрудничество като инструмент за поощряване и подобряване на териториалното сътрудничество в Европа), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, юли 2015 г.

(14)

file:///C:/Documents%20and%20Settings/UserPRR6/My%20Documents/Downloads/fl_422_sum_en.pdf


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Sophie Montel, Dimitrios Papadimoulis, Tonino Picula, Maurice Ponga, Branislav Škripek, Davor Škrlec, Hannu Takkula, Damiano Zoffoli, Milan Zver

Последно осъвременяване: 1 септември 2016 г.Правна информация