ДОКЛАД относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите

27.6.2016 - (2015/2105(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Тициана Бегин

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите

(2015/2105(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно актуалното състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на 10-ата Министерска конференция на СТО[1],

–   като взе предвид своите препоръки към Комисията относно преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и Споразумението по търговията с услуги, съответно от 8 юли 2015 г. и 3 февруари 2016 г.,

  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС[2],

  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно втората годишнина от срутването на сградата „Рана Плаза“ и напредъка по Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш[4],

  като взе предвид Специален доклад № 2/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими?“,

  като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

–  като взе предвид Регламента на ЕС относно незаконно добития дървен материал, Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, предложението на Европейската комисия за регламент относно полезните изкопаеми от зони на конфликт, клаузата за прозрачността в рамките на веригите на доставки в закона на Обединеното кралство за съвременното робство и закона на Франция относно дължимата грижа,

  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“[5],

  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“[6],

  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[7],

  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[8],

  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[9],

–  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., неговите заключение относно търговията от 21 ноември 2014 г. и заключенията на Съвета по външни работи от 27 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид становището на комисията по международна търговия във връзка с доклада относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС,

  като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (Договор за ЕС),

  като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос,

–  като взе предвид принципа на съгласуваност на политиките за развитие, както е посочен в ДФЕС,

  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8–0220/2016),

A.  като има предвид, че търговията не е самоцел, а средство за постигане на просперитет и равенство, за насърчаване на възможностите за стопанска дейност, устойчиво икономическо развитие, социален напредък и културно разбирателство, за увеличаване на заетостта и за повишаване на жизнените стандарти, без да нарастват публичните разходи;

Б.  като има предвид, че не може да се осигури защита без търговски споразумения, нито да се сключи търговско споразумение, без то да включва защитни клаузи;

В.  като има предвид, че общата търговска политика (ОТП) претърпя дълбоки промени след влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.; като има предвид, че търговията не се осъществява в условия на изолация, а е по-скоро свързана с много други области на политиките и е зависима от тях; като има предвид, че преговорите по търговски и инвестиционни споразумения трябва да целят нещо повече от намаляването на митата, тъй като днес въпросите, свързани с нормативната уредба, и сближаването по отношение на международните стандарти са източник на сложни предизвикателства;

Г.  като има предвид, без да се поставя под съмнение приносът на свободната търговия за икономическия растеж, че в Европейския съюз не е провеждан сериозен дебат относно цената на политиките за свободна търговия (като промените в производството: закриването на производствени предприятия, загубата на работни места в производството, прехвърлянето на цели производства в трети държави и увеличения внос) и общия анализ на разходите за политиките за свободна търговия и ползите от тях; като има предвид, че липсата на такъв откровен дебат поражда у различни заинтересовани лица съмнения относно логиката и посоката на развитие на търговската политика на ЕС и на политиките на ЕС като цяло; като има предвид също така, че откровеният дебат би предотвратил подобен отрицателен резултат;

Д.  като има предвид, че свръхкапацитетът на основните производства в световен мащаб и произтичащият от това търговски дисбаланс започнаха да уронват доверието на дружествата и на производствените предприятия в надеждността на търговската политика на ЕС;

Е.  като има предвид, че в периоди на слаб икономически растеж приносът на външната търговия за възстановяването на европейската икономика е от ключово значение за постигането на конкретни и измерими резултати и за допринасянето за работни места с достойни условия на труд и за устойчив икономически растеж и равенство в Европа и по света;

Ж.  като има предвид, че търговската политика от ново поколение трябва да отговори на стремежа на хората към прозрачност и участие, благосъстояние и заетост, на очакванията на предприятията от световната и взаимосвързаната икономика, на борбата с бедността и на необходимостта да се гарантира по-справедливо разпределение на печалбите от търговията и да се решават нови въпроси като цифровата търговия и ключовата роля на МСП;

З.  като има предвид, че текущите търговски преговори привлякоха вниманието на обществеността върху търговската политика на ЕС; като има предвид също така, че все повече и повече граждани се интересуват от търговската политика и са загрижени, че европейската и националната нормативна уредба и стандарти биха могли да бъдат застрашени от ОТП;

И.  като има предвид, че Комисията ясно пое ангажимент нито едно търговско споразумение да не занижава равнището на регулаторна защита, всяка промяна по отношение на равнището на защита да бъде само в посока на нейното увеличаване, а правото на регулаторна дейност винаги да бъде защитено;

Й.  като има предвид, че гражданите, дружествата и МСП от ЕС изпитват съмнения дали големите производствени сдружения действително представляват интересите на гражданите на ЕС, на дружествата от ЕС и по-общо, на Европейския съюз;

К.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество в рамките на търговските споразумения трябва да осигури най-високо равнище на защита на здравето и безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки, посочен в член 191 от ДФЕС;

Л.  като има предвид, че прозрачността изисква институциите на ЕС да проверяват дали позициите, предадени от името на промишлените предприятия на ЕС, действително отразяват становищата на промишлеността на ЕС;

М.  като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на ЕС трябва да бъде засилена не само чрез осигуряване на полезни резултати от гледна точка на създаването на работни места и благосъстояние за гражданите и предприятията, но също така и чрез укрепване на правата в областта на околната среда и социалните права, гарантиране на най-високо равнище на прозрачност, ангажираност и отчетност, чрез поддържане на постоянен диалог с предприятията, потребителите, социалните партньори, всички други заинтересовани страни и местните и регионалните органи, както и чрез определяне на ясни насоки за преговорите;

Н.  като има предвид, че правилата за произхода определят истинската степен на либерализиране на търговията, тъй като определят кои стоки действително се възползват от споразумения за свободна търговия, но често не са включвани в публичните дебати относно търговската политика и до момента не са били подлагани на анализ от страна на Парламента;

О.  като има предвид, че в своята търговска политика и в търговските преговори, които провежда, Европейският съюз трябва да взема предвид чувствителността на определени сектори от гледна точка на отваряне на пазара, особено в селскостопанския сектор;

П.  като има предвид, че към 2050 г. се очаква делът на ЕС-28 от световния БВП да бъде едва 15%, което е спад спрямо 23,7-те процента през 2013 г.; като има предвид също така, че считано от 2015 г. 90% от световния икономически растеж се генерира извън ЕС, а темповете на растеж на нововъзникващите икономики се забавят значително;

Р.  като има предвид, че понастоящем ЕС е най-големият търговски блок в света, като контролира една трета от световната търговия; като има предвид също така, че до 2020 г. се очаква тази стойност да намалее на около 26%;

С.  като има предвид, че бъдещите търговски споразумения и преговори следва да вземат под внимание позициите, изложени в резолюциите на Парламента относно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA), и да бъдат в съответствие с тях;

Т.  като има предвид, че центърът на генериране на богатство ясно се измества на изток, към азиатско-тихоокеанския регион, като Китай вече надмина Япония и вероятно ще изпревари и САЩ, за да стане най-голямата икономика в света през 2025 г.; като има предвид, че това показва, че бързо развиващите се икономики и развиващите се държави се изравняват с групата на индустриализираните държави и достигат етапа на развитие на зрели икономики;

У.  като има предвид, че други променливи, като демографските промени, също ще окажат отрицателно въздействие върху позицията на ЕС на световната търговска сцена; като има предвид, че делът на ЕС от световното население се очаква да намалее от 7,1% през 2013 г. на 5,3% през 2060 г.;

Ф.  като има предвид, че изчисленията сочат, че трансграничните потоци капитали, стоки, услуги и данни са прибавили 7,8 билиона щатски долара към световната икономика през 2014 г., като сама по себе си добавената стойност на потоците данни покрива 2,8 билиона щатски долара от общата сума, повече от 2,7-те билиона щатски долара, изчислени за търговията на стоки;

По-бързо адаптиране към бързо променящите се тенденции в световната търговия

1.  приветства новата стратегия на Комисията „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, и по-специално новия акцент върху елементи като отговорното управление на веригите на доставки, световния цифров пазар, търговията с цифрови стоки и услуги, справедливата и етична търговия и социалната цена на либерализацията на търговията; изразява твърдо убеждение, че бъдещата търговска политика трябва да се бори с формите на протекционизъм, включително чрез намаляване на ненужните нетарифни бариери по отношение на търговията, и да осигурява нови възможности за достъп до пазара, особено за МСП; припомня, че либерализацията на търговията трябва да се провежда правилно, за да се осигури устойчиво развитие; изразява съжаление по повод на закъснението на Комисията при представянето на нова стратегия, като се има предвид, че Парламентът поиска да бъде представена преразгледана средносрочна и дългосрочна търговска стратегия до лятото на 2012 г.;

2.  изразява твърдо убеждение, че въпреки че делът на услугите в БВП е над 70% в ЕС и че те ще осигурят 90% от бъдещите работни места, производственият сектор на ЕС е жизненоважен фактор за реиндустриализацията на Европа, и че следователно стратегията следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху ролята на производствения сектор в ОТП; настоятелно призовава Комисията да работи с търговските партньори за осигуряването на по-добър достъп до техните пазари за дружествата от ЕС, в частност в областта на транспорта, далекосъобщенията и обществените поръчки, като едновременно с това чуждестранните дружества продължат да се ползват с широк достъп до вътрешния пазар на ЕС;

3.  признава, че търговската политика на ЕС е от извънредно голямо геополитическо и икономическо значение за Европа с оглед на извайването на различните аспекти на глобализацията, укрепването на международните стандарти и увеличаването на достъпа до чуждестранните пазари; отбелязва, че международните правила ще бъдат определени от други участници, ако ЕС не предприеме действия сега; подчертава, че предвид статуса на ЕС като най-голямата икономика в света устойчивата и отговорна търговия е неговият най-силен политически инструмент за подкрепяне на европейските интереси, инвестиции и предприятия и за популяризиране на европейските ценности извън пределите на ЕС, като същевременно се насърчават икономическият растеж и инвестициите и се създават работни места в Съюза; подкрепя целта на Комисията да засили полезните взаимодействия между търговската политика и политиката за вътрешния пазар и препоръчва тези политики да определят за свой приоритет мерките, насочени към създаването на работни места;

4.  приветства обещанието на Комисията никое търговско споразумение да не занижава постиженията на европейските стандарти за защита на потребителите, включително в контекста на цифровата революция; подчертава, че Парламентът ще продължи да следи отблизо дали текущите преговори спазват този ангажимент;

5.  подчертава връзката между единния пазар и търговската политика на ЕС, които следва да бъдат напълно съвместими помежду си и с политиките и ценностите на ЕС с по-широк обхват; счита, че откритата, отговорна и свободна световна търговия, основана на ефективни, прозрачни и силни световни правила, е от съществено значение за реализирането на пълния потенциал на единния пазар, като той функционира, разраства се и работи във взаимна полза на гражданите, потребителите и предприятията, и особено малките и средните предприятия; припомня, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, насърчава повишаването на външната конкурентоспособност и вече поддържа близо едно от всеки седем работни места на единния пазар, като освен това носи значителни ползи за потребителите;

6.   призовава Комисията редовно да актуализира своята стратегия за търговия и инвестиции и публично да представя на всеки две години подробен доклад за изпълнението пред Парламента, като изготви първия през 2017 г., за да гарантира, че изпълнява обещанията си; призовава Комисията да включва в тези доклади информация относно напредъка по текущите търговски преговори и относно изпълнението на действащите търговски споразумения;

7.  настоятелно призовава Комисията да ускори своите процедури, за да може договаряните търговски споразумения да бъдат представяни на Парламента в рамките на по-кратки срокове, благодарение на което те ще могат да се прилагат временно или да влизат в сила по-бързо;

Прозрачност на търговската политика и осигуряване на повече възможности за участие на гражданите

8.  приветства увеличената прозрачност и откритост на Комисията на всички етапи от търговските преговори и подкрепя инициативата на Комисията за прозрачност във връзка с ТПТИ; потвърждава, че след редица искания от страна на Парламента Комисията увеличи прозрачността на преговорите, като предостави на всички членове на Европейския парламент и на националните парламенти достъп до класифицирани документи, свързани с преговорите, и предоставя повече информация на заинтересованите страни; припомня, че разширяването на достъпа до класифицирана информация за членовете на Парламента в рамките на преговорите по ТПТИ укрепи парламентарния контрол, като по този начин на Парламента беше осигурена възможност да поеме още по-добре своята отговорност в рамките на ОТП; призовава следователно за разширяване на обхвата на инициативата на Комисията за постигане на пълна прозрачност и възможността за упражняване на обществен контрол, като в него бъдат включени всички текущи и бъдещи търговски преговори, както и за консултации с държавите партньори с оглед на насърчаването на най-високи стандарти за прозрачност, за да се гарантира реципрочен процес, в който преговорната позиция на ЕС не се компрометира, както и постигане на споразумение относно желаното равнище на прозрачност на преговорите на етапа на подготвителното проучване; подчертава, че съдържателната прозрачност може да увеличи общата подкрепа за основаната на правила търговия;

9.  призовава Съвета да публикува незабавно всички вече приети и бъдещи мандати за водене на преговори;

10.  призовава Комисията да осигури стабилно и балансирано участие на гражданското общество и социалните партньори, включително чрез подходящи публични консултации онлайн и комуникационни кампании, с цел подобряване на съдържанието на търговската политика на ЕС и насочването ѝ към защита на правата на гражданите, като по този начин се увеличи нейната легитимност;

11.   подчертава, че в контекста на настоящия дебат относно обхвата на търговските преговори, регулаторното сътрудничество трябва да съхрани първичната функция на нормативната уредба да преследва обществените интереси; подчертава, че засиленото сътрудничество между регулаторните органи следва да улесни търговията и инвестициите чрез разкриването на ненужни технически бариери пред търговията и дублираната или излишната административна тежест и формалности, които оказват непропорционално въздействие върху МСП, без компромиси по отношение на техническите процедури, свързани с основни стандарти и нормативна уредба, като се съхранят европейските стандарти относно здравето, безопасността, труда, социалното законодателство и законодателството в областта на околната среда, както и културното разнообразие, и като се защитава принципът на предпазните мерки и регулаторната независимост на националните, регионалните и местните органи; припомня, че съответните механизми трябва да се основават на засилен обмен на информация и подобрено приемане на международни технически стандарти и да водят до все по-голямо сближаване, като при никакви обстоятелства не следва да се подкопават или забавят демократично легитимираните процедури на вземане на решения от търговските партньори; насърчава използването и създаването на нови международни технически стандарти въз основа на оценка на въздействието, както и всички усилия, насочени към гарантиране на пълна ангажираност на търговските партньори на Съюза в международните органи по стандартизация; счита обаче, че липсата на общ международен стандарт не би следвало да възпрепятства взаимното признаване на еквивалентността, когато е целесъобразно, нито усилията за установяване на общи трансатлантически технически стандарти;

12.  с цел осигуряване на прозрачност и защита на търговските интереси на ЕС призовава Комисията, при провеждането на консултации с представители на промишлеността във връзка с търговски инициативи, да се уверява, че сдруженията от ЕС действително представляват търговските интереси на ЕС, като отразяват истинските интереси на националните производствени предприятия; подчертава, че по възможност документите на институциите на ЕС следва да бъдат публикувани, тъй като прозрачността е от решаващо значение за привличането на подкрепата на обществото за ОТП; призовава Комисията да изпълни препоръките на Европейския омбудсман от юли 2015 г., по-специално що се отнася до достъпа до документи по отношение на всички преговори;

По-голяма съгласуваност между целите на търговската политика на ЕС и други аспекти на неговата външна политика на търговия за развитие

13.   припомня, че ОТП трябва да се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за ЕС и член 208 от ДФЕС, и следва да насърчава ценностите, защитавани от ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за ЕС; припомня, че трябва да се осигури съгласуваност между външните политики и вътрешните политики с външно измерение; подчертава, че ЕС има правно задължение да зачита правата на човека и следва да насърчава устойчивото икономическо и социално развитие и развитието в областта на околната среда на държавите, с които търгува; счита, че ЕС носи отговорност да положи необходимите усилия, за да предвиди, предотврати и противодейства на възможното отрицателно въздействие вследствие на ОТП чрез провеждането на редовни предварителни и последващи оценки на въздействието по отношение на правата на човека и устойчивостта и съответно, при необходимост, преразглеждането на търговските споразумения; припомня, че единствено справедливата и правилно регламентирана търговия, ако е в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), би могла да намали неравенствата и да стимулира развитието; припомня, че ЦУР включват няколко свързани с търговията цели в редица области на политиката, като една от най-конкретните цели е да се увеличи износът от развиващите се държави с цел да се удвои делът на най-слаборазвитите държави в световния износ до 2020 г.;

14.  приветства силното намаление, от 1990 г. насам, на броя на лицата, живеещи в крайна бедност, според определението на Световната банка; отбелязва въпреки това, че трябва да се предприемат много повече действия, за да се привлекат както частни, така и публични инвестиции в най-слаборазвитите държави с цел да се осигурят институционалните и инфраструктурните рамки, които ще им дадат възможност да се възползват по-добре от ползите, които носи търговията, и ще им помогнат да разнообразят своите икономики и да се включат в световните вериги за създаване на стойност, благодарение на което ще се специализират в производството на продукти с по-висока добавена стойност;

15.  отбелязва изявленията на Комисията за укрепване на устойчивото развитие и насърчаване на правата на човека, трудовите и социалните стандарти и устойчивостта на околната среда в световен мащаб чрез договаряните от нея споразумения за търговия и инвестиции, но призовава за решителни усилия за пълно изпълнение и прилагане на съответните глави на практика; споделя мнението на Комисията, че ЕС носи особена отговорност по отношение на въздействието на провежданите от него търговски политики върху развиващите се държави, и по-специално най-слабо развитите държави;

16.  счита, че миграцията е едно от основните предизвикателства пред ЕС през 21-ви век; подчертава, че осигуряването на съгласуваност на политиката в рамките на търговската и инвестиционната дейност на ЕС е от основно значение за справянето с причините за миграцията; изразява съжаление, че това не е отразено в достатъчна степен в стратегията „Търговия за всички“;

17.  счита, че целта на задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия – особено за страните партньори, засегнати от икономическа криза – трябва да бъде преди всичко осезаемото и устойчиво подобрение на условията на живот на обикновените хора;

18.  подчертава, че разпоредбите относно правата на човека, социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда, задълженията във връзка с трудовите права въз основа на основните конвенции и принципи на корпоративна социална отговорност (КСО) на МОТ, в т.ч. принципите за многонационалните дружества и принципите на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, следва да бъдат с обвързваща сила и трябва да съставляват съществена част от търговските споразумения на ЕС чрез подлежащи на изпълнение задължения; призовава Комисията да включва глави относно устойчивото развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС; счита, че за да придобият тези разпоредби относно устойчивото развитие обвързваща сила, трябва да се прилага тристепенен подход, включващ правителствени консултации, национални консултативни групи и експертни групи с участието на МОТ, както и като крайна мярка, обща разпоредба в споразумението за решаване на спорове, която да се използва за решаване на спорове с възможност за прилагане на финансови санкции; посочва, че трудовите стандарти и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главите за търговията и устойчивото развитие, а трябва да бъдат ефективни във всички области на търговските споразумения;

19.  подчертава значението на ефективните защитни механизми в търговските споразумения; призовава същевременно за включването на ефективен механизъм за прилагане на трудовите права и на правата в областта на околната среда, по отношение на които не се прилага клаузата за правата на човека; призовава за създаването на механизъм, съгласно който Парламентът ще може да изисква от Комисията да започне разследване на извършени от трето лице нарушения на неговите задължения по клауза за съществените елементи; призовава Комисията да установи структурирана и деполитизирана процедура, съобразно която трябва да се предприемат консултации с партньор във връзка с предполагаеми нарушения на задължения, свързани с главите за търговията и устойчивото развитие, като се следват ясни критерии;

20.  подчертава участието на гражданското общество в споразуменията за свободна търговия (ССТ) и възможността да се използват по-модерни средства с цел улесняването му;

21.  отново посочва значението на спазването на европейските и международните правила относно търговията с оръжия, и по-точно Договора на ООН за търговията с оръжие и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие; подчертава, че търговската политика на ЕС е инструмент на икономическата дипломация, който би могъл също така да допринесе за справяне с първопричините за тероризма; подчертава, че ефикасното законодателство за контрол на износа също е важен аспект на търговската политика на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да актуализира законодателството на ЕС относно контрола на износа на изделия с двойна употреба с оглед на преследване на стратегическите цели на ЕС и общочовешките ценности;

22.  припомня, че според оценки на МОТ 865 милиона жени по света, ако бъдат по-добре подпомагани, биха могли да допринесат по-енергично за икономическия растеж; отбелязва, че предприятията, които са собственост на жени, представляват недостатъчно използван лост за стимулиране на конкурентоспособността, ускоряване на стопанската дейност и поддържане на растежа; заявява, че търговската политика може да има различно въздействие върху равенството между половете в различните сектори на икономиката и че са необходими повече данни относно пола и търговията; отбелязва, че в своето съобщение „Търговията – за всички“ Комисията не взема под внимание въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на търговските споразумения; призовава Комисията да увеличи усилията си, за да използва търговските преговори като инструмент за насърчаване на равенството между половете в световен мащаб и да се гарантира, че както жените, така и мъжете могат да се възползват от предимствата на либерализирането на търговията и да бъдат защитени от отрицателните последици от нея; счита, че за тази цел Комисията следва да се увери, че перспективата, свързана с пола, е включена хоризонтално във всички бъдещи търговски споразумения и че тя следва да следи за свързаното с пола въздействие на действащите търговски споразумения;

23.  приветства обявеното от Комисията намерение да проведе средносрочен преглед на Общата схема от преференции (ОСП), като оцени в частност възможността за разширяване на преференциите, така че схемата да обхване и услугите; подчертава в същото време, че ОСП, включително схемите на ВОО и ОСП+, са инструменти. които позволяват да бъдат защитавани фундаментални ценности и че те трябва да бъдат ефективно прилагани и наблюдавани;

Прозрачни световни вериги за създаване на стойност, които зачитат основните ценности и стандарти в световен мащаб

24.  отбелязва, че интернационализирането на световната система за производство допринесе за нови възможности за икономическо развитие и до път за излизане от бедността за стотици милиони хора, основан на заетостта; припомня, че според данни на МОТ около 780 милиона активни жени и мъже не печелят достатъчно, за да излязат от бедността; подчертава, че разрастването на световните вериги за създаване на стойност (СВСС) създават възможности за заетост, но че ниската степен на прилагане на съществуващото трудово законодателство и стандарти за трудова безопасност — въведени, за да защитават работниците от изтощително работно време и неприемливи условия — в държавите, които се явяват източник, продължават да бъдат належащ въпрос; подчертава, че СВСС тласка също така някои предприятия-доставчици да пренебрегват трудовото законодателство, да преместват икономическата си дейност извън ЕС, да наемат работници при опасни за здравето и неприемливи условия, да изискват изтощително работно време и да не зачитат основните права на работниците; припомня, че тези практики създават нелоялна конкуренция за доставчиците, които се придържат към трудовото законодателство и международните трудови стандарти и стандарти по отношение на околната среда, и за правителствата, които имат желание да постигнат повишаване на заплатите и на жизнените стандарти; призовава Комисията да проучи въздействието на разрастването на СВСС и да представи конкретни предложения за подобряване на условията в тях в тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР; подчертава, че по-нататъшната интеграция на ЕС в световните вериги за създаване на стойност трябва да бъде водена от двойния принцип на защита на европейския социален и регулаторен модел и на осигуряване и създаване на устойчив и справедлив растеж и достойни работни места както в ЕС, така и за неговите партньори; потвърждава, че глобализацията на веригите за създаване на стойност увеличава вносното съдържание на националното производство и износ, с което сериозно увеличава разходите за протекционистки мерки;

25.  счита, че търговската политика трябва да даде принос за гарантиране на прозрачен процес на производство по цялата верига на създаване на стойност, както и спазване на основните екологични и социални стандарти и стандарти за безопасност; приканва Комисията да насърчава инициативи относно стандартите за надлежна проверка за веригите на доставка над съществуващите, необвързващи задължения; приветства желанието на Комисията за тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР за разработването на глобален подход за подобряване на условията на труд, особено в сектора за производството на облекла; подчертава значението на идентифицирането и оценяването на нови секторни или географски възможности за създаване на допълнителни отговорни инициативи по отношение на веригите на доставки; очаква предстоящото съобщение на Комисията относно КСО;

26.  настоятелно призовава Комисията да постигне напредък по Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие;

27.  отправя искане помощта за търговията и техническата подкрепа да бъдат съсредоточени върху овластяването на бедните производители, микро- и малките предприятия, кооперативите и жените и върху равенството между половете, с цел да се увеличат техните ползи от търгуването на местните и регионални пазари;

28.  призовава Комисията да разработи законодателство с цел забрана на вноса на стоки, произведени в резултат на каквато и да било форма на принудителен труд или съвременно робство, като междувременно, засили контрола на веригите за внос и доставки по етични съображения;

29.  подчертава, че по-добрата защита на целия диапазон от права върху интелектуалната собственост (ПИС) и по-ефективното им прилагане са от основно значение за засилване на интеграцията в световните вериги за създаване на стойност;

30.  призовава Комисията да оказва подкрепа на всички развиващи се държави в усилията им да използват напълно и ефективно възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за ТРИПС, признати и потвърдени от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г., с цел да се гарантира, че те имат възможност да предоставят достъп до основни лекарствени средства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване; във връзка с това напомня на Съвета да изпълни ангажиментите си съгласно Декларацията от Доха, като се увери, че Комисията изрично гарантира достъп до лекарства при договарянето на свързани с фармацевтиката разпоредби по ТРИПС+ в рамките на бъдещи двустранни и регионални споразумения с развиващите се страни, или когато развиващи се страни се присъединяват към СТО; приветства подкрепата на Комисията за искането за удължаване по отношение на фармацевтичната интелектуална собственост от най-слабо развитите държави, но изразява съжаление по повод на окончателното решение на Съвета на СТО за ТРИПС да предостави удължение в срок от само 17 години;

31.  приветства вниманието, отделено от Комисията на справедливата търговия в нейното съобщение „Търговията – за всички“ и я призовава на изпълни като приоритет ангажиментите си да използва съществуващата структура за изпълнение на ССТ за насърчаване на справедливата търговия, насърчаване на схеми за справедлива търговия сред дребните производители в трети страни чрез делегациите на ЕС и разработване на дейности за повишаване на осведомеността в ЕС, като наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“;

32.  счита, че новите технологии и интернет предоставят нови инструменти за проследимост на продуктите по веригата на доставки;

33.  посочва ролята на банковите услуги в развитието на търговията и инвестициите; призовава ЕС да подкрепи действия за стимулиране на достъпа до банкови услуги в развиващите се държави;

34.  приветства обявеното от Комисията намерение да модернизира правилата за произход, тъй като тези правила представляват постоянно нарастваща бариера за търговията, когато търговските партньори са доминирани от световни вериги за създаване на стойност; подчертава, че модернизацията на правилата за произход трябва да бъде приоритет във всички ССТ, договаряни от Съюза; призовава Комисията, в частност, да работи за гъвкави правила за произход, включително по-малко взискателни правила по отношение на добавената стойност и променящите се подкодове в рамките на „Хармонизираната система“;

Превръщане на мониторинга, оценката и последващите действия във връзка със съществуващите споразумения в ключов приоритет на търговската политика на ЕС

35.  приветства предложението на Комисията за засилено партньорство с Парламента и заинтересованите страни за прилагането на търговските споразумения; подчертава, че Парламентът трябва да участва и да бъде напълно и своевременно информиран на всички етапи от процедурата, включително чрез системни консултации с Парламента преди изготвянето на мандатите на преговори; посочва, че Комисията е задължена да информира Парламента относно своите дейности по отношение на прилагането, мониторинга и последващите действия, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции;

36.  призовава Комисията да не отправя искания за временно прилагане на търговски споразумения, включително на търговски глави от споразумения за асоцииране, преди Парламентът да е дал своето одобрение; припомня, че това би засегнало сериозно правата на Парламента и да създаде потенциална правна несигурност по отношение на другите страни, подписали споразумението, и съответните стопански субекти; припомня и приветства ангажиментите, поети от члена на Комисията, отговарящ за търговията, в това отношение, но категорично препоръчва тази договореност да бъде формализирана в новото междуинституционално споразумение;

37.  счита, че в случая на смесените споразумения, вече изпробваната практика, при която споразумението се прилага само временно, след като Парламентът даде своето одобрение и в очакване на ратифицирането от националните парламенти, е най-добрият баланс между демократичен контрол и ефикасност;

38.  настоява, че мониторингът, оценката и последващите действия, свързани със съществуващите споразумения, трябва да се превърнат в ключов приоритет на ОТП; призовава Комисията да пренасочи подходящи ресурси, за да може ГД „Търговия“ да подобри мониторинга на търговските споразумения, които трябва да се прилагат, като има предвид разрастващата се програма за преговори; отправя искане към Комисията да установи специфични показатели с цел да гарантира мониторинга на прилагането на търговските споразумения и публични и редовно да представя съществен и подробен доклад за изпълнението на Парламента, като посочва например резултатите, постигнати от промишлеността на ЕС и въздействието на споразуменията върху различни сектори и техните съответни пазарни дялове;

39.  призовава Комисията да подобри качеството и точността на предварителните и последващите оценки въз основа на обновена методология; подчертава необходимостта винаги да бъдат представяни задълбочени и всеобхватни оценки на въздействието върху устойчивостта по отношение на инициативите в областта на търговската политика, по-специално в светлината на неотдавнашната препоръка на Омбудсмана във връзка с жалба 1409/201/JN относно ССТ между ЕС и Виетнам; подчертава, че оценките следва да обхващат най-малко: чувствителните икономически сектори; правата на човека, социалните и екологичните права; както и селскостопанските и местни производства в най-отдалечените региони; изразява своята загриженост относно липсата на междинни и последващи оценки, както и относно ниското качество на извършваните оценки, както се посочва в Специален доклад № 02/2014 на Европейската сметна палата; настоява да се извършват по-висококачествени междинни и последващи оценки по отношение на всички търговски споразумения, за да се даде възможност на създателите на политики, заинтересованите страни и европейските данъкоплатци да преценят дали търговските споразумения са постигнали желаните резултати; отправя искане Комисията да предостави данни относно въздействието на търговските споразумения, които са сключени със акцент върху МСП, създаването на достойни работни места, правата на човека и околната среда, включително в държавите партньори, и да предложи допълнителни мерки, за да гарантира, че най-слаборазвитите държави извличат полза от нашите търговски политики;

40.  Призовава Комисията да представи на Парламента доклад относно двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване на големите търговски партньори на ЕС, със специален акцент върху енергийните ресурси, в който да се посочи икономическото въздействие на подобни практики върху икономиката на ЕС и мерките, които Комисията е предприела на двустранно, многостранно равнище и на равнището на СТО за преустановяване на практики; призовава Комисията да направи всичко възможно, за да премахне двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване в рамките на своите търговски отношения с всичките си търговски партньори;

Насърчаване на световната търговия чрез многостранен подход в рамките на СТО

41.  подчертава, че многостранната търговска система, въплътена в СТО, продължава да бъде най-добрият вариант за гарантиране на открита, справедлива и основана на правила система, която отчита и уравновесява множеството различни интереси на своите членове; отново заявява, че Парламентът е категоричен поддръжник на многостранния ред; приветства приключването на преговорите по Споразумението за улесняване на търговията, което ще допринесе за опростяването и модернизирането на митническите процедури в много държави, а това от своя страна ще улесни интеграцията на развиващите се държави в глобалната търговска система; призовава за бързото и правилно прилагане на споразумението от всички страни;

42.  отбелязва, че са постигнати ограничени подобрения на 10-ата министерска конференция на СТО в Найроби през 2015 г. признава различията между членовете на СТО по отношение на това как да се процедира относно кръга от преговори в Доха, включително необходимостта да се разглеждат нови подходи за решаване на неуредените въпроси по отношение на различните интереси в рамките на развиващите се държави и на най-слаборазвитите държави, като същевременно признава все по-голямата отговорност на нововъзникващите икономики с оглед на приключването на кръга от Доха; приветства поетия от ЕС ангажимент за 400 млн. евро за финансиране в продължение на 5 години за подкрепа на развиващите се държави, особено най-слаборазвитите държави, в усилията им за прилагане на Споразумението за улесняване на търговията; отбелязва интереса на някои членове на СТО за започването на преговори във връзка с нови области, като например, но не само, инвестициите, държавните предприятия, конкуренцията и цифровата търговия; счита, че резултатите от министерската конференция в Найроби предоставят възможност да се даде нов живот на функцията за водене на преговори в рамките на СТО; настоятелно призовава Комисията да поеме инициативата за реформиране и укрепване на СТО, също така чрез засилване на координацията с МОТ и други агенции на ООН в областта на околната среда и правата на човека, с цел да се гарантира по-голямо приобщаване, ефективност, прозрачност и отчетност; припомня изключително важната роля на помощта за търговията в свързаните с търговията изграждане на капацитет и техническо подпомагане на развиващите се държави и най-слаборазвитите държави; призовава във връзка с това ЕС и неговите държави членки да се ангажират да увеличат помощта за търговията, което да даде възможност на развиващите се държави да извлекат полза от по-голям дял от добавената стойност в световните вериги за създаване на стойност; призовава Комисията да разгледа въпроса относно справедливата и етична търговия в предстоящия преглед на стратегията за помощта за търговията;

43.  счита многостранните преговори, за предпочитане в рамките на СТО (като например Споразумението за информационните технологии (СИТ), Споразумението за екологичните стоки (EGA) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA)), за най-добър втори вариант, като предлага възможност за възстановяване на напредъка на равнището на СТО, но само като се поддържат отворени врати, така че да могат да се присъединят заинтересованите членове на СТО; твърдо е убеден, че когато е възможно, подобни споразумения трябва да бъдат достатъчно амбициозни да се прилагат на основа най-облагодетелствана нация сред всички членове на СТО и следва да служат за градивни елементи за бъдещи многостранни споразумения; подчертава, че търговската политика следва също така да се използва като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на продуктите, които са благоприятни за околната среда, както по отношение на тяхното използване, така и на методите за тяхното производство; подчертава значението на това инициативата за „зелени стоки“ да придобие многостранен характер и да се прецени дали търговските споразумения биха могли да предоставят привилегировани преференции за действително екологичните стоки; подчертава, че TiSA би могло да бъде възможност за възраждане на напредъка в областта на търговията с услуги на равнище СТО;

44.  призовава за силно и ефективно парламентарно измерение на СТО с цел да се подобри прозрачността на организацията и да се укрепи и гарантира демократичната легитимност на световната търговия; настоятелно призовава СТО да използва изцяло парламентарната конференция по въпросите на СТО, като гарантира, че парламентаристите имат достъп до цялата информация, от която се нуждаят, за да изпълняват ефективно своята надзорна роля и да дават ценен принос за търговските политики;

Индивидуализиран подход при избора на бъдещи преговори за ССТ

45.  призовава Комисията да се съсредоточи, по балансиран начин и при дължимото зачитане на реципрочността и взаимната изгода, върху приключването на текущите търговски преговори и я призовава да оцени възможното кумулативно въздействие, особено по отношение на чувствителните продукти, засегнати от квоти или либерализация по силата на текущи преговори или вече сключени търговски споразумения; отправя искане действителните и потенциални въздействия на сключените търговски споразумения да бъдат оценявани и оповестявани по по-добър начин преди стартирането на нови преговори за ССТ, с оглед на намирането на подходящ баланс между защитата на чувствителни селскостопански сектори и насърчаването на офанзивните интереси на Съюза, които са му присъщи в качеството му на един от най-големите износители на хранително-вкусови стоки, наред с другото, чрез предвиждането на подходящи преходни периоди и квоти за, а в малко на брой случаи и изключване на, най-чувствителните продукти; припомня на Комисията да извърши определяне на обхвата и безпристрастни и непредубедени предварителни оценки на въздействието върху устойчивостта, като взема предвид интересите на Съюза преди да изготви мандатите за преговори;

46.  счита, че е от съществено значение, на първо място, да се гарантира, че успешно приключилите търговски преговори биват ратифицирани във възможно най-кратки срокове; призовава по-специално за сключването на договорености с Канада и Сингапур, за да се обезпечи отварянето на два големи пазара, които ще бъдат от жизненоважно значение на бъдещите интереси на предприятията в ЕС; призовава за добре осведомени дебати в целия ЕС по време на политическите дискусии при гласуването в Европейския парламент и в националните парламенти;

47.  подчертава, че е изключително важно ЕС да преследва във всички търговски преговори своите чувствителни и офанзивни интереси, например насърчаването на инвестициите, премахването на нетарифните бариери в търговията, признаването и закрилата на географските указания и трудовите права, подобряване на достъпа до обществени поръчки (особено в контекста на текущите преговори за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и на ССТ ЕС—Япония), осигуряването на достойни и качествени работни места, включването на МСП в световните вериги за създаване на стойност, с изключение на публичните и аудиовизуалните услуги и правното гарантиране на правото да регулиране при договарянето на ССТ, като част от амбициозни, балансирани и всеобхватни пакети;

48.  настоява търговските преговори да следват индивидуализирана, регионална търговска стратегия и да се обезпечи пълно съобразяване с регионалната интеграция, особено в Азия, Африка и Латинска Америка, които бяха набелязани от Комисията като региони, които, без да се накърнява ключовата роля, играна от стратегическото партньорство между ЕС и САЩ, са ключови за икономическите интереси на ЕС; във връзка с това призовава Комисията незабавно да започне преговори за инвестиционно споразумение с Тайван; припомня, че ЕС и Латинска Америка са естествени съюзници, с общо население от един милиард души, които създават една четвърт от световния БНП; посочва, че потенциалът на това партньорство е недостатъчно използван; приветства факта, че изготвената от Комисията нова търговска и инвестиционна стратегия поставя основен акцент върху Латинска Америка; призовава Комисията да се възползва от настоящия импулс в търговските преговори с Меркосур, за да постигне всеобхватно, балансирано и амбициозно споразумение; подкрепя модернизирането на споразуменията с Мексико и Чили; отправя искане да бъде даден допълнителен тласък на преговорите за ССТ с Австралия и Нова Зеландия и припомня, че е важно да се развиват търговските отношения на ЕС с Индия, като се има предвид огромният потенциал на този пазар; настоятелно призовава Комисията на внесе нова енергия в преговорите с Малайзия, както и да започне преговори с Индонезия възможно най-скоро, след приключването на подготвителните дискусии за всеобхватно икономическо партньорство;

49.  подчертава, че в контекста на настоящите предизвикателства, специално внимание следва да се отдели на рамката след Котону, като се наблегне на връзката й с клаузите за правата на човека в СИП, на подкрепата за създаване на континентална зона за свободна търговия в Африка, като фактор на стабилност, регионална интеграция, местен растеж, заетост и иновации; припомня необходимостта ЕС да осигури стабилност в своето източно и южно съседство и призовава за по-голяма търговска и икономическа интеграция, постигайки в това отношение цялостно, бързо и подходящо прилагане на задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Украйна, Грузия и Република Молдова, както и конкретен напредък с Тунис, Мароко и Йордания;

50.  призовава Комисията да привлече участието на национални предприятия във всички етапи от търговските преговори, включително като участва в консултации с национални асоциации, успоредно с консултациите с представителни асоциации на равнище ЕС, както и да представи текста на договореното търговско споразумение, придружен от списък, в който ясно се посочва изходът от преговорите за различните сектори и основанията за съответните предпочитания, за които е взела решение Комисията;

Противопоставяне на предоставянето на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай и необходимост от ефективни инструменти за търговска защита (ИТЗ)

51.  подчертава, че мерките за по-нататъшна либерализация на търговията — които биха могли да доведат до нелоялни търговски практики и конкуренция между държавите относно всякакви нетарифни бариери, трудови права и стандарти в областта на околната среда и общественото здраве — налагат ЕС да бъде в състояние да отговаря още по-ефективно на нелоялните търговски практики и да гарантира равни условия; подчертава, че инструментите за търговска защита трябва да останат необходим компонент от търговската стратегия на ЕС и да дават възможност за по-голяма конкурентоспособност чрез възстановяването, когато е необходимо, на условия на лоялна конкуренция; припомня, че действащото законодателство на ЕС за защита на търговията датира от 1995 г.; подчертава, че системата на Съюза за търговска защита трябва спешно да бъде модернизирана без да бъде отслабена; посочва, че правото на ЕС за защита на търговията трябва да бъде по-ефективно, по-достъпно за МСП и адаптирано към днешните предизвикателства и търговски модели, като разследванията бъдат по-кратки и бъдат увеличени прозрачността и предвидимостта; изразява съжаление, че предложението за модернизация на инструментите за търговска защита (ИТЗ) е блокирано в Съвета, който не е в състояние да постигне резултати по този важен законодателен текст; изразява съжаление, че Комисията изобщо не посочва необходимостта от модернизиране на ИТЗ в своето съобщение „Търговията – за всички“; настоятелно призовава Съвета да излезе от застоя по въпроса за модернизацията на ИТЗ, опирайки се на позицията на Парламента, особено като се има предвид, че Китай вече твърдо настоява да му бъде признат статут на пазарна икономика;

52.  отново подчертава значението на партньорството на ЕС с Китай, в което свободната и справедлива търговия и инвестиции играят ключова роля; изразява убеденост, че докато Китай не изпълни всички пет критерия, за да бъде определен като пазарна икономика, ЕС следва да използва нестандартна методология в своите разследвания за установяване на дъмпинг или субсидиране на китайски внос, когато определя сравнимостта на цените, в съответствие с и като прилага изцяло онези части от Раздел 15 от Протокола за асоцииране на Китай, които дават възможност за прилагането на нестандартна методология; призовава Комисията да представи предложение, съобразено с този принцип. и припомня необходимостта от тясно сътрудничество с други партньори от СТО по този въпрос;

53.  призовава Комисията да не предприема никакви мерки в това отношение без предварителна задълбочена и всеобхватна оценка на въздействието, обхващаща всички възможни въздействия и последици върху заетостта и устойчивия растеж във всички сектори в ЕС, както и евентуалните въздействия и последици върху околната среда, растежа и околната среда;

По-добра съгласуваност между търговската и промишлената политика на ЕС и по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост

54.  счита, че е нужно да се направи повече за да се даде отговор на потребностите на европейските индустрии по един всеобхватен начин и че на промишления сектор на ЕС твърде често се отрежда по-маловажно място от това на сектора на услугите; подчертава, че търговската политика трябва да осигури равни условия за европейската индустрия, да предостави достъп до нов и нововъзникващи пазари и улесни сближаването на стандартите във възходяща посока, като същевременно се намалява двойното сертифициране; призовава Комисията да гарантира съгласуваност между търговската и промишлената политика на ЕС и да насърчава развитието и конкурентоспособността на европейската промишленост като се обърне особено внимание на стратегията за реиндустриализация;

55.  подчертава централната роля на правилата за произход (ПзП) при определяне на това, кои сектори печелят и кои губят от ССТ на ЕС; отчита, че ПзП все още не са напълно анализирани от Парламента и отправя искане към Комисията да подготви доклад, в който да се посочват промените, направени през последните десет години в четирицифрения код по КН, в предпочитаната позиция по подразбиране в преговорите по ССТ относно ПзП, обяснявайки причините за направените промени;

56.  счита, че липсата на ефективно правоприлагане на правата на интелектуална собственост излага на риск оцеляването на цели сектори на европейската промишленост; подчертава, че фалшифицирането води до загуба на работни места и вреди на иновациите; отново заявява, че подходящата защита и ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост стоят в основата на развитието на глобалната икономика; приветства ангажимента на Комисията за повишаване на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в рамките на ССТ и на СТО и за работа с партньорите с цел борба с измамите; подкрепя Комисията в нейната цел за защита на целия диапазон от права на интелектуална собственост, включително патенти, търговски марки, авторски права, промишлени дизайни, географски указания, обозначаване на произхода и фармацевтични продукти;

Разкриване на нови пазарни възможности за доставчиците на услуги от ЕС и признаване на професионални квалификации като съществен елемент от търговската стратегия на ЕС

57.  припомня, че ЕС играе водеща роля в сектора на услугите; подчертава, че разкриването на нови пазарни възможности трябва да бъде съществен елемент от стратегията на ЕС в областта на международната търговия; подчертава, че включването на услугите в търговските споразумения е от изключително голямо значение, тъй като то създава възможности за европейските дружества и местните служители, като същевременно се изключват, в съответствие с членове 14 и 106 от ДФЕС и протокол № 26 към него, настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес от обхвата на прилагане на споразумението, независимо от това дали те са публично или частно финансирани; отправя искане Комисията да насърчава и включва признаването на професионални квалификации в търговските споразумения, като по този начин се разкриват нови възможности за европейските предприятия и служители; призовава по-специално за разглеждане на възможността за включване на някои от обезщетенията, предвидени в Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери, в търговските и инвестиционни споразумения в замяна на такова признаване;

58.  споделя мнението на Комисията, че временното движение на специалисти се превърна в основен фактор за увеличаване на стопанската дейност в международен план и остава от настъпателен интерес за ЕС; подчертава, че във всички споразумения за търговия и инвестиции на ЕС следва да бъде включена глава за трудовата мобилност; припомня обаче, че ангажиментите по „начин на предлагане“ 4 трябва да се отнасят единствено за движението на висококвалифицирани специалисти (като например лица с висше образование или еквивалентна магистърска степен или на висша ръководна длъжност) за конкретна цел, за ограничен период от време и при точно определени условия, установени с националното законодателство на държавата, в която се извършва услугата, и с договор, който спазва това национално законодателство в съответствие с член 16 от Директивата за услугите, като същевременно се гарантира, че нищо няма да попречи на ЕС и неговите държави членки да поддържат и подобряват трудовите стандарти и колективни договори;

59.  приветства намерението на Комисията да използва търговската политика за справяне с новите форми на цифров протекционизъм и да установи правила за електронната търговия и трансграничните потоци от данни в съответствие с правото на ЕС за защита на данните и неприкосновеността на личния живот и за защита на основните права; счита, че трябва да се направи много повече, за да се създаде благоприятен климат за електронната търговия и предприемачество в ЕС, като се намалят монополите и злоупотребите с монополно положение на пазара на далекосъобщенията и практиките на блокиране на географски принцип и като се намерят конкретни решения за правна защита; подчертава, че осигуряването на регулаторно сътрудничество, намаляването на измамите онлайн, взаимното признаване и хармонизиране на стандартите в сектора на цифровата търговия е от жизненоважно значение; призовава Комисията да предложи нов модел за главите за електронната търговия, като съществуващата и бъдещата правна рамка на ЕС за защита на данните се изключи напълно от всички търговски преговори, с цел да се гарантира обмен на данни в пълно съответствие с правилата за защита на данните в страната на произход на субекта на данните; призовава за задълбочаване на сътрудничеството между правоприлагащите органи, особено по отношение на нелоялните търговски практики онлайн;

Значението на цифровата икономика за световната търговия в бъдеще

60.  отбелязва нарастващото и бъдещото значение на цифровата икономика, не само в Европа, но и в целия свят, с приблизително 3.3 милиард потребители на интернет в световен мащаб, съставляващи 40% от световното население; счита, че тенденции, като компютърните услуги в облак, мобилните интернет услуги, интелигентните мрежи и социалните медии, коренно трансформират икономическия пейзаж; подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде в крак с цифровите и технологичните тенденции;

61.  отправя искане към Комисията, заедно с партньорите от СТО, не само да създаде работна група за цифровата търговия в рамките на СТО, която да проучи подробно доколко настоящата рамка е подходяща за електронната търговия и да разгледа конкретни препоръки, уточнения и корекции, но и да проучи възможностите за създаване на нова рамка за улесняване на търговията с услуги, основана на най-добрите практики, произтичащи от прилагането на Споразумението за улесняване на търговията;

Подкрепа за Комисията в борбата ѝ с корупцията

62.    съзнава, че включването на разпоредби, отнасящи се до финансовите услуги, в търговските споразумения, предизвиква загриженост по отношение на тяхното потенциално отрицателно въздействие по отношение на изпирането на пари и укриването и избягването на данъци; настоятелно призовава Комисията да се бори срещу корупцията като сериозна нетарифна бариера в развитите и развиващите се държави; настоява, че търговските и инвестиционните споразумения предлагат добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и укриването на данъци; счита, че ангажиментите, основани на международни стандарти, задълженията за докладване по държави и автоматичния обмен на информация следва да бъдат включени в подходящи международни споразумения, за да залегнат в по-нататъшната либерализация на финансовите услуги;

63.  счита, че връзката между търговските и инвестиционните споразумения и спогодбите относно двойното данъчно облагане все още не е достатъчно проучена и призовава Комисията да разгледа внимателно всяко възможно взаимодействие между тези инструменти и ефекта им върху борбата срещу отклонението от данъчно облагане;

Ориентирана към бъдещето търговска политика, която отчита специфичните потребности на МСП

64.  подчертава, че ориентираната към бъдещето търговска политика трябва да отделя по-голямо внимание на специфичните потребности на микро предприятията и МСП и да гарантира, че те могат в пълна степен да се възползват от споразуменията за търговия и инвестиции; припомня, че само малка част от европейските МСП са в състояние да разпознаят и да използват възможностите, предлагани от глобализацията и либерализацията на търговията; отбелязва, че само 13% от европейските МСП са международно активни извън ЕС, докато в същото време те осигуряват една трета от износа на ЕС; подкрепя инициативите за улесняване на интернационализацията на европейските МСП, и следователно настоява на предимствата на включването на специална глава за МСП във всички бъдещи споразумения за свободна търговия; счита, че е необходимо да се проучат нови начини за подпомагане МСП при продажбата им на стоки и услуги в чужбина; подчертава, че МСП се нуждаят от по-добре съобразена с конкретните им нужди подкрепа, започваща от държавите членки, лесен достъп до онлайн информация относно търговските мерки, както и от конкретни и ясни ръководства относно възможностите и ползите, предлагани от минали или бъдещи търговски споразумения, сключени от ЕС;

65.  отправя искане към Комисията да отчита потребностите на МСП хоризонтално във всички глави от търговските споразумения, включително, но не само, чрез създаването на онлайн единни пунктове за достъп, които МСП могат да използват, за да получат информация за съответен регламент, което е от особено значение за доставчиците на трансгранични услуги по отношение на лицензирането и други административните изисквания; посочва, че при необходимост тези инструменти следва да включват и новите възможности за достъп до пазара за МСП, особено по отношение на търговете с ниска стойност; подчертава необходимостта от намаляване на търговските разходи на МСП чрез оптимизиране на митническите процедури, намаляване на ненужните нетарифни бариери и регулаторни тежести и опростяване на правилата за произход; счита, че МСП следва да помогнат на Комисията при разработването на тези инструменти, за да се гарантира, че търговските споразумения отговарят на техните нужди; насърчава Комисията да поддържа тесен диалог с представители на МСП на всички етапи от търговските преговори;

66.  подчертава, че по-бързият достъп за европейските МСП до антидъмпингови процедури е от ключово значение за защитата им от нелоялни търговски практики; подчертава необходимостта от реформа на многостранната рамка на СТО с цел по-добро включване на МСП и гарантиране на по-бързо уреждане на спорове;

67.  призовава Комисията да оцени и подобри съществуващите инструменти по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване на съответните програми на държавите членки и европейската добавена стойност, преди да разработва по-нататъшни самостоятелни действия за подкрепа на интернационализацията на МСП; подчертава, че Комисията следва да представи независима оценка на всички съществуващи програми пред Парламента;

Инвестиции

68.  подчертава значението на входящите и изходящите инвестиции за икономиката на ЕС и необходимостта предприятията на ЕС да бъдат защитени, когато инвестират в трети пазари; отчита в този контекст усилията на Комисията по отношение на новата съдебна система за инвестициите (ССИ); подчертава необходимостта от по-нататъшен дебат със заинтересованите страни и Парламента относно ССИ; подчертава, че системата трябва да бъде в съответствие с правния ред на ЕС и в частност с правомощията на съдилищата на Съюза и по-специално с правилата на ЕС в областта на конкуренцията; споделя амбицията за установяване в средносрочен план на многостранно решение за инвестиционни спорове; изразява съжаление, че предложението за ССИ не включва разпоредба относно задълженията на инвеститорите;

69.  призовава ЕС и неговите държави членки да следват препоръките на цялостната рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие на УНКТАД, с цел да се стимулират по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции;

70.  отбелязва изискването в съобщението на Комисията, озаглавено „План за инвестиции за Европа“, за даване на тласък на инвестициите в рамките на ЕС и счита, че търговските стратегии са основно средство за постигането на тази цел; отбелязва, че Европейският фонд за стратегически инвестиции няма външно измерение; отправя искане към Комисията да разгледа възможността за създаване на външно подразделение само след внимателен анализ на резултатите от дейността на фонда, както и преглед на ползата от него, като се има предвид наличието на кредитиране от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и действията на Европейския фонд за развитие; подчертава, че тези фондове трябва да допринасят за устойчиво развитие и достойни работни места, за справяне с бедността и намаляване на първопричините за миграцията;

71.   припомня, че инвестиционната политика на ЕС, особено когато става въпрос за публични средства, трябва да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие; припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие (DFIs) и публично-частните партньорства (ПЧП) за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност за устойчивото развитие на техните проекти;

Търговия и земеделие

72.   подчертава, че високите европейски стандарти в областта на околната среда, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и социалните условия са от голямо значение за гражданите на ЕС, особено във връзка с обществения морал и информирания избор на потребителите; счита, че търговските споразумения следва да насърчават лоялната конкуренция, за да се гарантира, че земеделските стопани в ЕС могат да се възползват напълно от тарифните концесии и че не са в икономически по-неравностойно положение в сравнение с конкурентите им от трети държави; подчертава необходимостта да се гарантира, че стандартите на ЕС по отношение на безопасността на храните и хуманното отношение към животните ще бъдат защитени като се запазят принципът на предпазните мерки, устойчивото селско стопанство, високото равнище на проследимост и етикетирането на продуктите и като се гарантира, че целият внос е в съответствие с приложимото законодателство на ЕС; отбелязва големите разлики в стандартите за хуманно отношение към животните в международен план; подчертава в тази връзка необходимостта от регулиране на износа на живи селскостопански животни в съответствие с действащото законодателство на ЕС и на стандартите, определени от Световната организация по здравеопазване на животните (OIE);

73.  счита, че отварянето на нови пазари за селскостопанската продукция на ЕС, като млечни продукти, месо и живи животни, и плодове и зеленчуци, е важно в контекста на настоящата криза в селското стопанство; подчертава необходимостта от намиране на нови възможности за достъп до пазари с висок покупателен потенциал;

74.  счита, че е необходимо да се повиши добавената стойност на селското стопанство и да се провеждат кампании за популяризиране с цел отваряне на нови пазари; подчертава преди всичко, че е изключително важно да се укрепят схемите за качество на равнището на ЕС, тъй като те гарантират най-добрия възможен имидж на продуктите на ЕС на световния пазар, с което се осигуряват косвени ползи за европейското земеделие като цяло;

75.   подчертава необходимостта от по-сериозен контрол на вноса на границите и от по-строги инспекции от страна на Хранителната и ветеринарна служба относно условията на производство и търговия в държавите, изнасящи за ЕС, с цел да се гарантира спазването на правилата на Съюза;

76.   подчертава значението на постигането на напредък в областта на здравните, фитосанитарните и другите нетарифни бариери в търговията със селскостопански продукти във всички преговори за споразумения за свободна търговия, особено по отношение на определените от Европейския съюз „червени линии“, които могат да са свързани с последици за здравето на потребителите;

77.   припомня значението на географските указания за подкрепата на традиционни европейски земеделски продукти, за защитата им от недобросъвестни практики (free rider practices), за гарантирането на правата на потребителите и за осъзнатия им избор, и за защитата на селскостопанските производители и по-специално МСП; отбелязва, че защитата и признаването на географските указания в трети държави може да е много ценно за хранително-вкусовата промишленост на ЕС като цяло, и счита, че всички търговски споразумения следва да включват защитни мерки и действия за борба с фалшифицирането;

По-добър достъп до обществени поръчки за европейските стопански субекти

78.  призовава за премахване на настоящите дисбаланси по отношение на степента на отваряне на пазарите на обществени поръчки между ЕС и други търговски партньори; призовава Комисията да отиде още по-далеч в търсенето на амбициозно и по-реципрочно отваряне на международните пазари на обществени поръчки, като същевременно се гарантира изключване на услугите от общ икономически интерес и гарантиране на свободата на държавите членки да приемат социални и екологични стандарти, като например критерия за икономически най-изгодна оферта (MEAT), при процедурите за възлагане на обществени поръчки; счита, че политиките за обществените поръчки следва да бъдат в съответствие с Конвенция № 94 на МОТ; подчертава, че европейските стопански субекти, както корпоративните дружества, така и МСП, се нуждаят от по-добър достъп до договори за обществени поръчки в трети държави чрез инструменти, като Законодателния акт за малкия бизнес, и от премахване на настоящото равнище на асиметрии; припомня във връзка с това, че ЕС е един от най-отворените пазари за обществени поръчки в рамките на СТО;

79.  отбелязва измененото предложение на Комисията за регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на Съюза в областта на обществените поръчки, който е важен инструмент за гарантиране на равни условия на достъп до пазара на трети държави, и изразява дълбоко съжаление, че правителствата на държавите членки забавиха първоначалното предложение; призовава Комисията да постигне положителна реципрочност на достъпа до пазарите на обществени поръчки с основните търговски партньори;

Равен достъп до ресурси за лоялна конкуренция на световния пазар

80.  подчертава, че природните ресурси са ограничени и следва да се използват по устойчив начин от икономическа и екологична гледна точка, като се дава приоритет на рециклирането; признава голямата зависимост на развиващите се страни и особено на най-слаборазвитите страни от природните ресурси; припомня, че европейската търговска политика трябва да се стреми към осъществяване на последователна, устойчива, изчерпателна и обхващаща различни политики стратегия по отношение на суровините, както вече беше подчертано от Парламента в неговата резолюция относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“;

81.  подчертава необходимостта да се премине към нисковъглеродна икономика, и поради това насърчава Комисията да засили сътрудничеството в областта на енергийните научни изследвания, развойната дейност и иновационните дейности, насочени към насърчаване на диверсификацията на енергийните доставчици, маршрути и източници, установяване на нови енергийни търговски партньори и създаване на по-голяма конкуренция, понижаваща цените за потребителите на енергия; подчертава, че развитието на възобновяеми източници на енергия и насърчаването на енергийната ефективност са от решаващо значение за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от внос; подчертава значението на включването и на двете условия в споразуменията за свободна търговия, с цел изграждане на устойчиви партньорства, както и за засилване на технологичното сътрудничество, особено в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност и предпазните мерки, както и на предотвратяването на изместването на въглеродни емисии с цел постигане на целите, очертани в рамките на COP21;

Борбата срещу незаконната търговия с дива флора и фауна и продукти на дивата флора и фауна

82.  остава дълбоко загрижен от рязкото увеличение напоследък на престъпленията срещу дивата флора и фауна и съпътстващата ги незаконна търговия, което не само има пагубно въздействие върху биологичното разнообразие и разпространението на биологичните видове, но представлява и ясна и реална заплаха за поминъка и местните икономики, особено в развиващите се страни; приветства ангажимента на ЕС за премахване на незаконната търговия с диви животински и растителни видове като част от отговора на ЕС на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално на Цел за устойчиво развитие 15, в която се отбелязва, че е необходимо не само да се сложи край на бракониерството и трафика на защитени видове на флората и фауната, но и да се разреши проблемът с търсенето и предлагането на незаконни продукти от дивата флора и фауна; очаква във връзка с това Комисията, след период на размисъл, включващ консултации с Парламента и държавите членки, да разгледа как най-добре да се включат разпоредби относно незаконната търговия с диви животински и растителни видове във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС;

По-добро митническо сътрудничество и борбата с незаконната търговия по границите на ЕС

83.  подчертава, че по-добрите, хармонизирани и по-ефикасни митнически процедури в Европа и извън нея допринасят за улесняване на търговията и изпълнение на съответните изисквания за улесняване на търговията и допринасят за предотвратяване на фалшифицирането, както и на навлизането на незаконни и фалшифицирани стоки в единния пазар на ЕС, което подкопава икономическия растеж и излага на сериозен риск потребителите в ЕС; приветства намерението на Комисията да се засили сътрудничеството между митническите органи; отново призовава Комисията и държавите членки за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

84.  подчертава, че Комисията, при договарянето на търговски споразумения, следва да се стреми да убеди търговските партньори да приемат митническо и гранично обслужване на едно гише, при необходимост придружено от помощ за изграждане на капацитет за търговски фондове;

85.  подчертава необходимостта от адекватна комуникация и тясна координация, за да се гарантира, че премахването на тарифите се придружава от подходящи технически, институционални и политически мерки за гарантиране на сигурността на търговията;

86.  отправя искане към Комисията да разгледа възможността за приемане на ключови показатели за резултатите, за да се оценяват резултатите на митническата администрация у дома и в чужбина; изразява съжаление, че понастоящем наличните публични данни са много малко; посочва, че би било полезно да се разбере как митническите и другите гранични агенции работят у дома и с търговските партньори на текуща основа, с цел споделяне на най-добри практики и координиране на специфичните интереси за улесняване на търговията в рамките на европейските институции – като се вземат предвид разпоредбите на член 13 от Споразумението на СТО за улесняване на търговията;

87.  отправя искане към Комисията и държавите членки да започнат открит дебат относно възможното пренасочване на митническите органи от национално равнище на равнище ЕС;

Осигуряване на осезаеми ползи за потребителите

88.  отчита, че търговските споразумения имат потенциала да бъдат от голяма полза за потребителите, по-специално чрез засилване на конкуренцията, понижаване на цените, осигуряване на по-голям избор и стимулиране на иновациите; призовава Комисията, с цел отключване този потенциал, да настоява на всички преговори за ограничаване на практиките на блокиране на географски принцип, за намаляване на таксите за международен роуминг, и за засилване на правата на пътниците;

89.  призовава за мерки в подкрепа на потребителите в контекста на трансграничната търговия със стоки и услуги с трети държави, например под формата на онлайн информационни бюра, които да предоставят информация или съвети във връзка със спорове;

90.  настоява, че на потребителите трябва да се предоставя точна информация относно характеристиките на продуктите, с които се търгува;

Търговията – за всички: съпътстващи политики в отворените търговски и инвестиционни политики, необходими за максимизиране на ползите и свеждане до минимум на загубите

91.  споделя възгледа на ОИСР, че отворените и справедливи политики в областта на търговия и инвестициите се нуждаят от набор от ефективни съпътстващи политики с цел максимизиране на придобивките и свеждане до минимум на загубите от либерализацията на търговията за населението и икономиките на ЕС и на третите държави; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят много повече за допълване на отварянето на търговията с редица поддържащи мерки за осигуряване на устойчиво развитие, като например в областта на обществените услуги и инвестициите, образованието и здравеопазването, активните политики на пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, развитието на инфраструктура и подходящите правила за гарантиране на социална защита и опазване на околната среда;

92.  призовава Комисията и държавите членки да провеждат задълбочени, предварителни и последващи анализи въз основа на секторни и регионални оценки на въздействието на съответните търговски споразумения и законодателни досиета, с които да се предвиждат възможните неблагоприятни въздействия върху пазара на труда в ЕС и да се търсят по-усъвършенствани начини за въвеждане на смекчаващи мерки, даващи нов импулс за развитие на губещите сектори и региони, с оглед постигане на по-равномерно и широко разпределение на ползите от търговията; подчертава, че в това отношение европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд, могат да играят изключителна роля; посочва, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията също може да бъде важен инструмент, ако се реформира и оформи по такъв начин, че да разполага с достатъчно средства за оказване на помощ на дружествата от ЕС и производителите, засегнати от свързани с търговията санкции спрямо трети държави, и помощ за работещите в МСП, пряко засегнати от последиците на глобализацията;

°

°  °

93.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, на УНКТАД и на СТО.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2015)0415.
• [2]  Приети текстове, P8_TA(2015)0250.
• [3]  Приети текстове, P8_TA(2015)0219.
• [4]  Приети текстове, P8_TA(2015)0175.
• [5]  OВ C 56E, 26.2.2013 г., стp. 87.
• [6]  ОВ C 188E, 28.6.2012 г., стр. 42.
• [7]  ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 94.
• [8]  ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 31.
• [9]  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Търговските преговори като ACTA, ТПТИ, ВИТС и TiSA бяха повод вниманието на обществеността да се съсредоточи върху европейската търговска политика. Много граждани на ЕС свързват глобализацията със загуба на работни места и са загрижени, че европейското регулиране и стандарти биха могли да бъдат застрашени от търговската и инвестиционната политика на Съюза. Същевременно приносът на външната търговия за развитието на европейската икономика е от основно значение.

Днес ЕС е най-богатата икономика в световен мащаб. Икономическото значение на ЕС ще намалее: до 2050 г. ЕС-28 ще допринася едва за 15% от световния БВП, което представлява понижение в сравнение с 23,7% през 2013 г. Центърът на генериране на богатство се измества на Изток, към азиатско-тихоокеанския регион, и демографското развитие също ще окаже отрицателно въздействие върху позицията на ЕС на световната търговска сцена.

Поради тази причина една ефективна, всеобхватна и далновидна стратегия за търговията и инвестициите е от жизненоважно значение за Европейския съюз.

На 14 октомври 2015 г. Комисията предложи нова стратегия за търговия и инвестиции за Европейския съюз, озаглавена „Търговията – за всички: Към по-отговорна търговска и инвестиционна политика“; Докладчикът приветства факта, че Комисията прие нова стратегия за търговията и инвестициите, тъй като Парламентът вече отправи искане през 2011 г. в своята резолюция „относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ за далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите, като се вземат предвид новите предизвикателства пред ЕС. Докладчикът изразява съжаление, че стратегията не поставя съществен акцент върху производствения сектор и върху предизвикателствата пред търговията с цел справяне с миграцията.

Тъй като вниманието на обществеността към търговските споразумения се увеличи и повече граждани са загрижени по отношение на глобализацията, докладчикът подчертава, че е важно търговската политика в 21-ви век да отговаря на безпокойствата на хората. Нуждаем се от повече прозрачност, ангажираност и отчетност към всички заинтересовани страни. Освен това докладчикът би желала да припомни, че достъпът до определена информация засилва парламентарния контрол и следователно призовава Комисията да разшири инициативата за прозрачност по отношение на всички бъдещи преговори, както и призовава Съвета да публикува всички мандати за воденето на преговори.

В своята стратегия „Търговията – за всички“ Комисията определя ясната цел за бързо увеличаване на либерализирането на търговията и за интегриране на ЕС в още по-голяма степен в световните вериги за създаване на стойност. Поради това докладчикът счита, че е от основно значение системата на Съюза за търговска защита спешно да бъде модернизирана, особено тъй като Китай твърдо иска да получи статут на пазарна икономика (СПИ).

Като се имат предвид външните предизвикателства, пред които е изправен ЕС в 21-ви век (като миграцията), докладчикът счита, че трябва да се отдаде приоритет на съгласуваността между търговските цели на Съюза и други аспекти на неговата външна политика. Споразуменията за търговия и инвестиции трябва да се оформят по такъв начин, че те да бъдат мощно средство за укрепване на устойчивото развитие, утвърждаване на правата на човека, трудовите и социалните стандарти и устойчивостта на околната среда в световен мащаб.

Тъй като световната търговска сцена се променя бързо, докладчикът призовава Комисията редовно да актуализира търговската стратегия и да представи подробен годишен доклад за изпълнението с цел да се даде възможност на европейските граждани да проверят дали Комисията изпълнява обещания си.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (18.4.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

Нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Токиа Саифи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва новата стратегия на ЕС в областта на търговията и инвестициите, озаглавена „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, и подчертава основната роля на търговията в областта на мира, растежа и заетостта; признава поради това нарастващата отговорност на ЕС да допринася за постигането на тези цели в глобалната си търговия и във външните си отношения;

2.  припомня необходимостта от последователност във външните политики на Съюза и от съгласуването им с другите политики с външно измерение, по-специално с политиките в областта на търговията, развитието, правата на човека, селското стопанство, енергията и миграцията, и от следване на целите, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); подчертава, че търговската политика на ЕС и търговските и инвестиционните споразумения са неразделна част от външната политика на ЕС и в тази връзка призовава Европейския съюз и неговите държави членки да приемат глобална стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност; подчертава в този контекст централната координираща роля на заместник-председателя/върховния представител, на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на делегациите на ЕС в трети държави, които могат да играят важна посредническа роля на място за насърчаване на зачитането на основните ценности и права на ЕС; приканва държавите членки да възприемат единна позиция;

3.  припомня, че търговската политика допринася за защитата и насърчаването на ценностите, подкрепяни от ЕС, както са посочени в член 2 от ДЕС, като демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните права и свободи, солидарността, равенството, зачитането на човешкото достойнство както и опазването на околната среда и защитата на социалните права; счита, че придържането към тези ценности ще направи възможно слагането на край на лошите практики и че търговската политика ще бъде ефективна ако всички основни участници в световната търговия спазват едни и същи правила, включително в областта на обществените поръчки; подчертава, че е необходимо търговската политика на ЕС да бъде съгласувана с целите за устойчиво развитие в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и да допринася за постигането им; приветства съобщението от Комисията относно включването в търговските споразумения на инструменти, даващи възможност за борба с корупцията, и ще следи внимателно предложените мерки;

4.  подчертава, че всички търговски споразумения на ЕС следва да съдържат обвързващи клаузи, свързани с правата на човека, които да позволяват на ЕС да прилага и да насърчава общочовешки ценности в трети държави; отбелязва, че е необходима политическа воля, за да може тези клаузи действително да се използват и третите държави да се задължат да спазват поетите ангажименти; призовава за подобряване на консултациите с Парламента на ранния етап от преговорите по споразуменията за търговия и инвестиции, за ефективно прилагане на клаузите в областта на правата на човека, както и за докладване на Парламента относно свързаните с правата на човека аспекти на споразуменията;

5.  подчертава, че системите ОСП, ОСП+ и „Всичко освен оръжие“ могат да бъдат важни инструменти, даващи възможност за защита на тези ценности, и подчертава значението на ефективното им прилагане и наблюдение; приветства публикуването на първия двугодишен доклад на Комисията, относно състоянието на прилагането на ОСП+ и проведения с Парламента диалог по този доклад преди публикуването му;

6.  подчертава, че търговската политика на ЕС е инструмент на икономическата дипломация, който би могъл също така да допринесе за справяне с първопричините за тероризма;

7.  изтъква необходимостта търговията да бъде устойчива и отговорна; подчертава значението на включването в търговските споразумения на глави за устойчиво развитие, което ще позволи въвеждането на строги социални и екологични стандарти по цялата верига на доставки, в съответствие със съществуващите международни конвенции и преди всичко в сътрудничество с Международната организация на труда (МОТ); призовава Комисията да отчита в по-голяма степен тези въпроси при извършването на предварителни и последващи оценки на такива споразумения;

8.  приветства обявените от Комисията няколко инициативи в подкрепа на справедливата търговия и насърчава Комисията да продължи да предлага такива мерки в рамките на общата търговска политика;

9.  посочва, че търговските преговори не следва да водят до занижаване на равнището на европейските стандарти и трябва да защитават европейските граждани и да гарантират нашия обществен модел, както и правото на регулиране; подчертава, че търговските споразумения и търговската политика на ЕС са основен инструмент за укрепване на основаната на правила световна търговска система, която е подложена на растящ натиск; отбелязва, че това е особено важно за ЕС, предвид неговата силно зависима от търговията икономика; подчертава, че ЕС трябва да се стреми към установяване на високи световни стандарти чрез своята търговска политика;

10.  призовава Комисията да следи за коректното изпълнение на търговските споразумения като осигури по-голямо участие на Парламента, заинтересованите страни и гражданското общество по един прозрачен начин и като гарантира, че ползите от сключените споразумения действително са осезаеми за всички страни; подчертава, че е важно да се постави по-силен акцент върху взаимното спазване и прилагане на постигнатите споразумения; призовава по-специално Комисията да гарантира поемането на ангажименти в областта на правата на човека и основните трудови права;

11.  припомня, че многостранните търговски преговори, укрепването на многостранните търговски структури и участието в СТО остават приоритет на ЕС, който също така води преговори на двустранно равнище, като си поставя амбициозни цели за реципрочност и взаимна изгода; приветства постигането на споразумение на министерската конференция на СТО в Найроби в рамките на кръга от Доха; изразява съжаление за липсата на размах и амбиция в него, но подчертава шанса да се премине отвъд Програмата за развитие от Доха, както и възможността най-накрая СТО да започне да отразява в по-голяма степен настоящата световна икономическа ситуация и съответната икономическа тежест на нейните държави членки; призовава Комисията да разработи също така специфични търговски стратегии за някои региони, и по-специално по отношение на Азия, предвид наскоро сключеното споразумение за Транстихоокеанско партньорство;

12.  отново посочва значението на спазването на европейските и международните правила относно търговията с оръжия, особено на Договора на ООН за търговията с оръжие и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие;

13.  подчертава, че ефективното законодателство за контрол на износа също е ключов аспект на търговската политика на ЕС; призовава в тази връзка Комисията да актуализира законодателството на ЕС относно контрола на износа на изделия с двойна употреба, с цел преследване на стратегическите цели на ЕС и общочовешките ценности;

14.  припомня необходимостта ЕС да гарантира стабилност в съседните региони и призовава за по-добро икономическо интегриране между неговите съседи на изток и от Средиземноморието, по-специално чрез насърчаване на търговски отношения;

15.  насърчава Комисията да продължи и увеличи усилията си в областта на комуникацията, прозрачността и достъпа до документи, свързани с преговорите, както и да подобри координацията и обмена на информация между членовете на Комисията и генералните дирекции, ЕСВД, Съвета и Парламента, както и консултациите със социалните партньори и гражданското общество; подчертава, че подобреният достъп до документи, свързани с преговорите за ТПТИ, трябва да бъде предоставен в същата степен и за документите, свързани с всички други текущи преговори за търговски споразумения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 3 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Iveta Grigule, Richard Howitt, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Afzal Khan, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Demetris Papadakis, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jaromír Štětina, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Antonio López-Istúriz White, Tokia Saïfi, Jean-Luc Schaffhauser, Helmut Scholz, György Schöpflin, Igor Šoltes, Bodil Valero
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Beatriz Becerra Basterrechea, Claudiu Ciprian Tănăsescu

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (16.3.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Ян Захрадил

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че отворената търговия трябва да бъде двигател за регионална интеграция и икономически растеж, устойчиво развитие, благосъстояние и разкриване на работни места; припомня, че държавите, които са най-интегрирани в световната икономика, също така са сред най-богатите, и че търговията е помогнала на стотици милиони души да излязат от бедността; въпреки това признава, че не всички развиващи се държави са съумели да се възползват в това отношение и че в частност най-слабо развитите държави (НСРД) остават маргинализирани в световната търговия; приветства в този контекст новия подход на Комисията, който включва използване на търговски и инвестиционни споразумения като средство за насърчаване на ценности като устойчивото развитие, правата на човека, справедливата и етична търговия и борбата срещу корупцията в дългосрочен план;

2.  припомня, че само справедливата и правилно регулирана търговия, ако е в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), би могла да има потенциал за развитие;

3.  приветства по-специално поетия от Комисията ангажимент, че нито едно търговско споразумение няма да снижава равнището на регулаторна защита, че всяка промяна по отношение на равнището на защита може да бъде само в посока на нейното увеличаване и че правото на регулиране винаги ще бъде защитено;

4.  призовава Комисията да засили обвързващата изпълняемост на ЦУР и да включи всеобхватни глави относно устойчивото развитие във всички търговски споразумения;

5.  подчертава, че значението на потенциалния принос на търговската политика за устойчивото развитие неотдавна беше повторено в заключителния документ на програмата за действие от Адис Абеба и в програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; припомня, че целите за устойчиво развитие (ЦУР) включват няколко свързани с търговията цели в редица области на политиката, като една от най-конкретните цели е насочена към увеличаване на износа от развиващите се държави с цел да се удвои делът на НСРД в световния износ до 2020 г.; приканва Комисията да използва в пълна степен потенциала за сътрудничество с развиващите се държави, с цел да се укрепят техните пазарни икономики;

6.  приветства факта, че съобщението „Търговията – за всички“ потвърждава принципа за съгласуваност на политиките за развитие и се стреми към по-отговорна търговска и инвестиционна политика, включително чрез укрепване на инициативи за корпоративна социална отговорност и надлежна проверка по цялата верига на доставки, и по този начин допринася за целите за устойчиво развитие и приобщаващия растеж в развиващите се държави; освен това приветства ангажимента за извършване на задълбочен анализ на възможните последици от новите споразумения за свободна търговия за най-слабо развитите държави; изразява съжаление, че в съобщението „Търговията – за всички“ не се съдържа позоваване на Споразумението от Котону, което изтича през 2020 г.; призовава ЕС да се ангажира с процес на широка консултация и диалог, включително с държавите от АКТБ, относно рамката след Споразумението от Котону;

7.  счита, че правата на човека следва да имат предимство пред разпоредбите на споразуменията за търговия и инвестиции;

8.  признава, че търговската и инвестиционната политика на ЕС трябва да отговорят на опасенията на потребителите, като засилят инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежната проверка по цялата производствена верига; въпреки това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да излязат извън съществуващия незадължителен доброволен подход и вместо това да положат усилия за задължително извършване на надлежна проверка;

9.  приветства подновения ангажимент за приобщаващо многостранно сътрудничество и напредъка, постигнат на Министерската конференция на Световната търговска организация в Найроби, по-специално в областта на селското стопанство (например премахването на нарушаващите търговията субсидии за износ на селскостопански продукти и напредъка по отношение на достъпа до пазара за най-слабо развитите държави); приветства в този контекст поетия от ЕС ангажимент за 400 млн. евро за финансиране в продължение на 5 години за подкрепа и предоставяне на техническа помощ на развиващите се държави, особено най-слабо развитите държави, в усилията им за прилагане на Споразумението на СТО за улесняване на търговията; подчертава също така необходимостта от обогатяване на кръга преговори от Доха с електронната търговия и програмата за цифрова търговия с оглед по-бързо и по-равнопоставено споделяне на технологичния напредък с развиващите се държави, като същевременно се спомага за избягването на липсата на инфраструктури, особено в отдалечените селски райони;

10.  отчита увеличаващото се разнообразие сред развиващите се държави, що се отнася до тяхната интеграция в многостранната търговска система и съответните ползи от нея; призовава за специфични режими по-конкретно за най-слабо развитите държави, чийто дял в световната търговия е незначителен; поради това приветства преразглеждането на Общата схема от преференции (ОСП);

11.  припомня изключително важната роля на помощта за търговията в свързаните с търговията изграждане на капацитет, техническо подпомагане, политики в подкрепа на бизнеса и регионално интегриране; призовава ЕС и неговите държави членки, в предстоящото преразглеждане на стратегията за помощта за търговията, да поемат ангажимент за увеличаване на помощта за търговията за развиващите се държави и по-специално най-слабо развитите държави, с цел подкрепа на местните микро- и малки предприятия, разнообразяване на продукцията, трансфер на технологии, развитие на капацитета на местното производство, транспорт и други инфраструктури, овластяване на жените и създаване на кооперативи; отбелязва при все това, че без сериозни усилия от пряко засегнатите държави и без значително подобрение на управлението търговията не може – изолирана – да помогне на държавите да преодолеят пречките пред развитието; подчертава в тази връзка значението на съсредоточаването върху преследването на цели в рамките на цел за устойчиво развитие № 16, по-специално в областта на доброто управление и фискална политика; призовава Комисията да разгледа справедливата и етична търговия в предстоящия преглед на своята стратегия за помощта за търговията, както беше обявено в съобщението „Търговията – за всички“;

12.  посочва ролята на банковите услуги в развитието на търговията и инвестициите; призовава ЕС да подкрепи действия за стимулиране на достъпа до банкови услуги в развиващите се държави;

13.  припомня, че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) могат да бъдат ключов инструмент за развитие, като спомагат за облекчаване на бедността и допринасят за утвърждаването на правата на човека в дългосрочен план, както и за развитието на регионалната икономическа интеграция; призовава ЕС да създаде специални структури за наблюдение в СИП, посветени на устойчивото развитие и правата на човека, които гарантират правилното и прозрачно участие на организациите на гражданското общество и професионалните съюзи; приканва ЕС да насърчава подписването на окончателни споразумения за икономическо партньорство; призовава Комисията да включва силни и всеобхватни глави относно устойчивото развитие, които са ефективно прилагани и изпълнявани, в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС;

14.  припомня, че инвестиционната политика на ЕС, особено когато става въпрос за публични средства, трябва да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие; припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие (DFIs) и публично-частните партньорства (ПЧП) за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност за устойчивото развитие на техните проекти;

15.  призовава Комисията да подобрява съгласуваността на политиките за развитие в търговската политика, по-специално по отношение на общественото здраве; призовава Комисията да оказва подкрепа на развиващите се държави в усилията им ефективно да използват възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и признати от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г., за да имат възможност да доставят основни лекарствени средства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване; призовава Комисията да осигури пълна прозрачност на съдържанието на своите свързани с интелектуалната собственост програми за подпомагане на държави с ниско и средно равнище на доходите и да гарантира, че паралелното подпомагане на интелектуалната собственост не засяга други проекти за развитие, свързани със здравеопазването;

16.  подчертава, че в съответствие с цел за устойчиво развитие № 16 е изключително важно да се насърчават добри управленски структури в целия свят, за да се създаде справедлив достъп до правосъдие за всички и да се изградят ефективни и отговорни институции на всички равнища; подчертава, че търговските споразумения и преките чуждестранни инвестиции биха могли да бъдат решаващ инструмент за създаване на правилни стимули, за да се обезпечи осъществяването на тази цел; подчертава в този контекст, че корупцията е сериозна нетарифна бариера в развитите и развиващите се държави; приветства намерението на Комисията да включи амбициозни разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения. приканва Комисията да въведе нови мерки, насочени към укрепване на правната сигурност на инвестициите;

17.  подчертава, че за да могат развиващите се държави да се възползват в пълна степен от възможностите за търговия и инвестиции, е необходимо да продължи подкрепата за реформи за мобилизиране на приходи на национално равнище в развиващите се държави, така че да се помогне за подобряване на техния капацитет за увеличаване на приходите и за справяне с укриването и избягването на данъци чрез подкрепа за разработването на ефикасни, ефективни, справедливи и прозрачни системи за данъчно облагане в съответствие с принципите на доброто управление;

18.  призовава ЕС и неговите държави членки да спазват препоръките на цялостната рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), за да стимулират по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.3.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	14 6 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Louis Aliot, Nicolas Bay, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Juan Fernando López Aguilar, Louis-Joseph Manscour, Paul Rübig, Jan Zahradil, Joachim Zeller
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Michèle Rivasi, Estefanía Torres Martínez

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (26.5.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Йоахим Шустер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства общото съдържание на бъдещата търговска стратегия, представена от Комисията в нейното съобщение от 14 октомври 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“[1], по-специално нейния акцент върху подход, основан на ценностите, който е насочен към опазването на европейския социален и нормативен модел в ЕС и използва в целия свят търговски споразумения и преференциални програми като лостове за насърчаване на европейски ценности, като например устойчиво развитие, права на човека, справедлива и етична търговия и борба с корупцията; насърчава Комисията да разшири и осъвремени споразуменията за свободна търговия на ЕС с трети държави на базата на подход, основан на ценностите, предвид факта, че износът на ЕС осигурява грубо 31 милиона работни места в Съюза, или че с други думи всяко седмо работно място в ЕС зависи от износа; призовава Комисията да гарантира, че ЕС ще изиграе водеща роля в глобален аспект при развитието на нова култура на лоялни търговски споразумения; подчертава колко е важно наличието на амбициозни, балансирани и всеобхватни споразумения, които да преодолеят дългогодишните ненужни пазарни бариери в полза на потребителите, гражданите, служителите и предприятията;

2.  подчертава, че бъдещите търговски споразумения следва да вземат предвид резолюциите на Парламента относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и относно Споразумението по търговията с услуги, които остават в сила за бъдещата търговска политика на ЕС, по-специално що се отнася до изключването на услугите от общ интерес, както и услугите от общ икономически интерес (които включват, но не се ограничават до водите, здравеопазването и социалните услуги, системите за социално осигуряване и образованието), както и защитата на правата на работниците; отново заявява, че качеството, наличността и достъпността на тези услуги, както и недискриминационният равен и достъп до тях не трябва да бъдат застрашени от търговските споразумения;

3.  настоява, че Европейската комисия следва да проведе истински демократичен дебат с Европейския парламент и следва да се консултира в по-голяма степен със социалните партньори и с гражданското общество с цел внасяне на повече яснота за всички търговски споразумения, предвиждане на рамката за тях и гарантиране на прозрачността на мандата за преговори за всяко търговско споразумение; призовава за провеждането на прозрачни преговори и за даване на възможност на Европейския парламент, националните парламенти, европейските социални партньори и гражданското общество да допринесат за преговорния процес по смислен начин;

4.  счита, че в хода на преговорите относно по-нататъшна либерализация на пазара следва да се вземе предвид необходимостта от сътрудничество в целия ЕС с цел поддържането на условия на труд, които да бъдат в съответствие със съответното трудово и социално законодателство, както и колективните споразумения в ЕС;

5.  насърчава договарянето на търговски споразумения да се извършва на многостранно, а не на двустранно равнище;

6.  подчертава необходимостта от ефективен механизъм за защита на европейските инвестиции в чужбина; призовава да се направи оценка на съществуващата рамка с цел гарантиране на ефективност и правилно прилагане;

7.  настоява, в съответствие с Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, договорено неотдавна от Европейския парламент и държавите членки, Комисията да гарантира провеждането на оценки на въздействието, включително на оценки на въздействието върху устойчивото развитие, в хода на преговорите за сключване на търговски споразумения, за да се извърши оценка на социалното, икономическото, екологичното въздействие и въздействието върху правата на човека на бъдещите търговски споразумения, като същевременно се прави разграничение между въздействието върху различните сектори, региони и нации; призовава за публикуване на статистически прогнози, за да се гарантира, че всяко споразумение ще допринесе по справедлив и значим начин за създаването на работни места; призовава Комисията да наблюдава въздействието на търговските споразумения, като предвиди не само предварително, но и последващо оценяване; настоява да бъде дадена възможност на социалните партньори и на гражданското общество да участват в разработването и извършването на оценка на въздействието върху устойчивостта; припомня, че бъдещата търговска стратегия трябва също да зачита регионалните структури за производство в развиващите се държави в случаите, в които оценката на въздействието върху устойчивото развитие показва, че те биха могли да бъдат застрашени вследствие на търговските споразумения;

8.  призовава Комисията да гарантира, че евентуалните разходи за приспособяване към пазара на труда в ЕС се неутрализират с навременна намеса от нейна страна в подкрепа на засегнатите сектори, региони или държави членки; счита, че тази подкрепа може да бъде осигурена чрез финансиране от ЕС, включително чрез адаптиран Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, който да разполага с адекватен бюджет;

9.  счита, че предложението на Комисията за използването на ЕФПГ за смекчаване на неблагоприятните въздействия, произтичащи от международните търговски споразумения, не е задоволително предвид ниския му финансов капацитет и неговата липса на компетентност за предотвратяване на негативните отражения на глобализацията и за провеждане на борба срещу тях;

10.  подчертава, че е от решаващо значение да се разширят правомощията на ЕФПГ и по този начин да се осигури механизъм за прогнозиране на рисковете и за адаптиране на секторните, регионалните и националните структури за производство в случаите, в които оценката на въздействието върху устойчивото развитие показва, че те биха могли да бъдат застрашени вследствие на търговски споразумения;

11.  призовава Комисията да гарантира справедливи условия на конкуренция, когато доставчици на услуги от трети държави на търговските партньори навлизат на пазара на труда на ЕС, като се гарантира, че всички работници, независимо от тяхната държава на произход, се ползват от същите трудови права като гражданите в приемащата държава и че се спазва принципът на равно третиране и принципът на недопускане на дискриминация; счита, че това не накърнява по-благоприятните разпоредби на законодателството или споразуменията, приложими в държавата на произход; подчертава, че разпоредбите на социалното и трудовото законодателство както на равнището на Европейския съюз, така и на национално равнище, както и колективните споразумения, трябва да бъдат гарантирани;

12.  призовава да се гарантира принципно, че търговските споразумения в никакъв случай няма да служат за отслабване, заобикаляне или обезсилване на стандартите на държавите членки и на ЕС в следните области: права на работниците и служителите, в това число, условия на труд (в това число възнаграждения), социална сигурност, социално приобщаване и социална закрила, здравословни и безопасни условия на труд, професионално обучение, професионална квалификация, свободно движение на работниците и пенсионерите, социален диалог, недопускане на дискриминация на работното място и на трудовия пазар; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че правото на индустриални действия не е нарушено от страна на дружествата чрез използването на работници от трети държави по време на преговорите по колективни споразумения и трудови спорове; призовава Комисията да гарантира, че трудовите стандарти са изключени от концепциите на нетарифните бариери и техническите бариери; изисква от Комисията да гарантира възможно най-голяма прозрачност и да бъде бдителна по отношение на гарантирането на балансирано участие на заинтересованите страни в органите за регулаторно сътрудничество и да гарантира, че регулаторното сътрудничество не ограничава правото на правителствата и на Европейския парламент да приемат закони в интерес на обществото и не води до регулаторна сдържаност или до занижаване на трудовите стандарти, включително стандартите за здравеопазване и безопасност;

13.  отбелязва високите нива на външна мобилност от държавите – членки на ЕС, на високо квалифицирани специалисти; счита, че търговската политика следва да остава предпазлива по отношение на трудовата мобилност; призовава Комисията да гарантира, че режим 4 на ангажиментите по ГАТС се прилага само по отношение на движението на високо квалифицирани специалисти като например лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „Магистър“ от университет или приравнено към университет висше учебно заведение, или са наети на работа на ръководна позиция, за конкретна цел, за ограничен период от време и при точно определени условия, предвидени от вътрешното законодателство на държавата, където услугата се извършва, и чрез договор, зачитащ съответното вътрешно законодателство; подчертава колко е важен мониторингът на категорията доставчици на услуги по режим 4 по ГАТС, за да се избегнат злоупотреби и експлоатацията на работници от трети държави; изисква във всеки един случай търговските споразумения да съдържат клаузи, които да запазят правното задължение на чуждестранните доставчици на услуги за съобразяване със социалното и трудовото законодателство на ЕС и на държавите членки;

14.  призовава комисията по заетост и социални въпроси на Парламента да бъде незабавно информирана, за да се даде възможност за провеждане на разисквания и да се пристъпи към вземане на решения, в случай че някои разпоредби от търговски споразумения излагат на риск или са в противоречие със стандарти от областите, посочени в параграф 12;

15.  приветства факта, че неотдавнашните търговски споразумения на ЕС имат специална глава, посветена на устойчивото развитие; очаква Европейският съюз да играе водеща роля в постигането на целта за насърчаване на всички страни да ратифицират, изпълнят и приложат осемте основни конвенции на МОТ; настоятелно призовава Комисията да насърчава по-нататъшни трудови разпоредби, по-специално програмата за достоен труд на МОТ, насочена към подобряване на степента на защита на труда; подчертава, че трудовите и екологичните стандарти не следва да се ограничават до главите за търговията и устойчивото развитие, а следва също така да бъдат включени в други глави от търговските споразумения като тези относно инвестициите, търговията с услуги, регулаторното сътрудничество и обществените поръчки; призовава Комисията да гарантира, че прилагането и спазването на трудовите разпоредби подлежат на ефективен мониторингов процес, включващ социалните партньори и представители на гражданското общество; счита, че възникващите спорове във връзка с трудовите разпоредби следва да бъдат разрешавани посредством механизъм за уреждане на споровете, като се включва и възможността за налагане на възпиращи мерки и при надлежно съобразяване с контролните органи на МОТ и позоваване на юрисдикцията на МОТ; настоятелно призовава Комисията, на първо място, да включи клауза за преразглеждане, която да позволява на дадена страна да се оттегли от споразумението или да преустанови, или да промени поетите задължения в случай на нарушаване на социалните стандарти, на правата на човека и на трудовите права, и на второ - социална предпазна клауза, гарантираща предотвратяване на разбиването на социалното и трудовото законодателство;

16.  счита, че особено по отношение на запазването на високите социални стандарти в международната търговия е необходимо да бъдат създадени подходящи международни и извънсъдебни органи за медиация, подчинени на принципите на прозрачност и демократичен контрол;

17.  препоръчва вътрешните консултативни групи (ВКГ), чиито задачи включват нарушенията на социалните клаузи по търговските споразумения и неспособността за спазване на трудовите и социалните стандарти, да получат достатъчно финансиране, за да бъдат в състояние да работят ефективно, и да имат членове, осигуряващи наличието на балансирано представителство на трудовите и предприемаческите организации, съвместните заседания на ВКГ от двете страни на търговското споразумение да бъдат институционализирани, всяка вътрешна консултативна група да има свой собствен секретариат и вътрешните консултативни групи да имат възможността да използват по-модерни медии, за да улеснят участието на гражданското общество;

18.  подчертава необходимостта от увеличаване на ефективността на трудовите и социалните инспекторати на държавите членки, от засилване на сътрудничеството между държавите членки и Европейската платформа за борба с недекларирания труд, от увеличаване на ресурсите на инспекторатите, където това е необходимо, за да се даде възможност за ефективен мониторинг на трудовите стандарти в съответствие с препоръките на МОТ, от гарантиране на прилагането на трудовото право за осигуряване на съществената защита на работниците и служителите при упражняване на професиите им, както и превенция и ограничаване, в рамките на възможното, на злоупотребите в тази област;

19.  подчертава значението на мерките за надлежна проверка в глобалната производствена верига, както и на това те да бъдат устойчиви и прозрачни; подчертава колко е важно да се насърчават мерки с доброволен характер в областта на корпоративната социална отговорност и призовава Комисията а предложи законодателство, когато това е целесъобразно и изпълнимо, за да се подобри надлежната проверка в глобалната производствена верига; отбелязва обаче, че МСП биха могли да бъдат освободени от задължителните инициативи във връзка с корпоративната социална отговорност; счита, че корпоративната социалната отговорност изисква справедлива данъчна политика и следователно е несъвместима със стратегиите за избягване на данъчно облагане;

20.  изтъква, че инструментите за защита на търговията позволяват провеждането на борба срещу всички форми на нелоялна конкуренция; призовава съответно Съвета и Комисията за деблокиране на реформата на инструментите за защита на търговията, без това да доведе до тяхното отслабване, с оглед те да станат по-бързи, по-ефективни и по-достъпни за МСП; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички промени в антидъмпинговото право на ЕС запазват способността на Съюза да предприема навременни, необходими и ефективни действия за справяне с антиконкурентни пазарни практики от страна на търговските партньори и да се гарантира, че дружества от ЕС продължават да осъществяват дейност в условия на равнопоставеност на световно равнище; отбелязва, че Китай до момента не изпълнява петте технически критерия на ЕС за определяне на пазарна икономика и следователно се противопоставя на предоставянето на Китай на статут на пазарна икономика, предвид необходимостта от разрешаване на проблема с практиките на нелоялна конкуренция от страна на Китай;

21.  изразява съжаление, че само 13 % от европейските МСП извършват международна дейност извън ЕС, и отбелязва, че много от тях не могат да извършват такава дейност поради нетарифни бариери; очаква, че конкретните пречки пред МСП са взети под внимание при договарянето на нови споразумения, за да се гарантира, че МСП могат да се възползват от новите търговски споразумения;

22.  призовава Комисията да засили предварителната координацията между различните си служби, които работят в областта на търговията, на заетостта и социалните въпроси.

23.  призовава Комисията да гарантира, че правителствата имат възможност да приемат социално и екологично отговорни политики за обществени поръчки; подчертава, че разпоредбите за обществени поръчки не следва да пречат на правителствата да отговарят на обществените и екологичните нужди и че споразуменията не трябва да ограничават възможността да се отправят социални искания, както е посочено в новите директиви на ЕС относно обществените поръчки; счита освен това, че политиките за обществени поръчки следва да бъдат в съответствие с Конвенция № 94 на МОТ относно трудовите клаузи в договорите за обществени поръчки;

24.  призовава Комисията да поема единствено много ограничени ангажименти по отношение на бъдещи разпоредби, засягащи цифрово предоставяните услуги или тези по електронен път, за да не наруши високите трудови стандарти и условия на труд в Европейския съюз в контекста на една все по-цифровизирана икономика;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.5.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	42 8 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Tiziana Beghin, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Javi López, Morten Løkkegaard, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Michèle Alliot-Marie, Maria Arena, Amjad Bashir, Lynn Boylan, Rosa Estaràs Ferragut, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Joachim Schuster, Csaba Sógor, Helga Stevens, Ivo Vajgl, Tom Vandenkendelaere, Gabriele Zimmer
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Fernando Ruas

• [1]  COM(2015)0497

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (7.4.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Тереза Грифин

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства инициативата на Комисията, озаглавена „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“; отбелязва, че 90% от световния икономически растеж през следващите 10 – 15 години ще бъде генериран от държави извън ЕС и че големите бързо развиващи се икономики ще играят особено важна роля в това отношение; счита, че търговията и инвестициите в стоки и услуги са от решаващо значение за стимулирането на икономическия растеж на ЕС чрез отваряне на нови експортни пазари за промишлеността на ЕС, създаване на висококачествени работни места и устойчив, екологосъобразен растеж и засилване на конкурентоспособността на ЕС; поради това подчертава, че Европа се нуждае от стабилна, далновидна стратегия, която се гради на последователна индустриална политика, на научни изследвания и иновации, както и на програмата в областта на цифровите технологии;

2.  подчертава, че търговските и инвестиционните политики трябва да бъдат насочени към отваряне на нов пазарен достъп за предприятията от ЕС, с което да се допринесе за постигането на устойчив икономически растеж и за създаването на висококачествени работни места с достойни условия на труд, и че тези политики следва да се формулират така, че да бъдат в съответствие със стратегията за повторна индустриализация, основана на лоялна конкуренция и реципрочност, и да осигуряват еднакви условия на конкуренция за промишлените сектори в ЕС;

3.  отбелязва нарастващото значение на услугите в международната търговия и задълбочаването на взаимовръзката между услуги, производство и преки чуждестранни инвестиции, успоредно с все по-голямото значение на световните вериги за създаване на стойност; счита, че тази взаимосвързаност трябва да се има предвид при всички търговски преговори, за да може европейската промишленост да се възползва изцяло от ползите;

4.  подчертава значението на малките и средните предприятия (МСП) и на стартиращите предприятия за търговията и инвестициите, успоредно с тяхното стратегическо значение за промишлеността, като се има предвид, че над 600 000 МСП осъществяват търговия извън ЕС, с което осигуряват една трета от износа на ЕС, осигуряват работа над 6 милиона души, както и по-голямата част от създаването на работни места в Европа; подчертава, че преходните периоди са важни, за да се позволи на промишлеността и на МСП да се адаптират към въздействието на новите търговски споразумения; призовава бъдещите търговски споразумения систематично да посвещават отделни глави на МСП; призовава Комисията да предостави лесна за ползване информация относно възможностите за търговия на МСП и да им предостави подкрепа, за да се възползват от тези възможности, включително чрез структурните фондове на ЕС;

5.  припомня, че търговската политика е инструмент за насърчаване на устойчивото развитие, включително чрез насърчаването на високи работни, екологични, социални и трудови стандарти, както са определени от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), които следва да бъдат включени във всички търговски споразумения и чието правилно прилагане следва да се наблюдава отблизо; приветства призива на Комисията за насърчаване на амбициозна и иновативна глава, посветена на устойчивото развитие, във всички търговски и инвестиционни споразумения;

6.  подчертава, че е важно да се поддържат високи стандарти по отношение на законодателството в областта на здравето и безопасността, както и високи екологични стандарти в промишлеността и производството на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения консолидират тези стандарти и спомагат за създаването на еднакви условия на конкуренция в международен план;

7.  призовава Комисията да предприеме действия, за да се гарантира съответствие с европейските стандарти в търговията с трети държави;

8.  подчертава водещата роля на ЕС при действията в областта на климата и счита, че е от съществено значение да се поддържа амбиция в това отношение; поради това подчертава, че е важно в търговските споразумения да се включат предпазни механизми, които предотвратяват изместването на въглеродни емисии, като се има предвид, че заместването на ефективни процеси на ЕС с по-малко устойчиви системи би могло да доведе до увеличаване на общите емисии в световен мащаб, което би имало обратен ефект за постигането на целите, очертани в рамките на 21-вата Конференция на ООН по изменението на климата (COP 21);

9.  подчертава, че е необходимо да се предотврати използването от страна на търговските партньори на ЕС на антиконкурентни практики, в това число социален или екологичен дъмпинг, и по-специално дъмпинг чрез евтини продукти, в Европа, както и на протекционистки и дискриминационни мерки, които излагат на риск стандартите на ЕС и дестабилизират европейската промишленост, подчертава също, че е необходимо ЕС да предприеме всички необходими мерки, за да се защити срещу нелоялни търговски практики; в този контекст изразява загриженост във връзка с евентуалното предоставяне на статут на пазарна икономика на Китай и призовава Комисията да изготви подробна и цялостна оценка на въздействието от възможните сценарии в случай, че на Китай бъде предоставен такъв статут, като обърне специално внимание на последиците от този статут за производствените сектори на ЕС, потребителите, инвестиционните политики и конкурентоспособността, включително по отношение на МСП; настоятелно призовава Комисията да включи в работната си програма разработването на ефективни, актуализирани законодателни инструменти, позволяващи на ЕС да предотвратява подобни практики, които засягат силно нашето промишлено възстановяване и способността ни да инвестираме, да създаваме иновации и да се конкурираме;

10.  в контекста на бързо влошаващото се положение в ключови промишлени сектори, като например стомана и керамика, настоятелно призовава Комисията и Съвета да дадат приоритет на ускоряването на реформата на инструментите за търговска защита, започнала през 2013 г., с цел подобряване на тяхната способност за реагиране и ефективност, както и справяне с нелоялната конкуренция; подчертава, че Европейският парламент прие своята позиция по споменатата реформа на 5 февруари 2014 г. (2013/0103 (COD)), в която призова по-специално за съкращаване на продължителността на антидъмпинговите разследвания при пълно спазване на правилата на СТО;

11.  припомня, че при настоящите условия получаването на статут на пазарна икономика от Китай би затруднило започването на антидъмпингови процедури, насочени срещу китайския износ;

12.  призовава Комисията, при разработването на своите търговски и инвестиционни политики, да избягва делокализацията на европейски производствени съоръжения извън ЕС с цел да се запазят работните места в държавите – членки на ЕС;

13.  счита, че Комисията, когато договаря споразумения за свободна търговия, следва да гарантира, че нарушаващи конкуренцията практики, като например механизми за двойно ценообразуване и ограничения на износа на суровини, са забранени;

14.  посочва, че всички предприятия за производство на основни метали, които са от стратегическо значение за нашата икономика, са изложени на конкуренция в световен мащаб; счита, че при определянето на съответните пазари Комисията трябва спешно да възприеме международния пазар като референтен пазар и да не ограничава своите проучвания само до вътрешния пазар;

15.  отбелязва изискването, посочено в съобщението на Комисията „План за инвестиции за Европа“, да се даде тласък на инвестициите в рамките на ЕС и счита, че търговските стратегии са основно средство за постигането на тази цел;

16.  счита, че далновидните търговски и инвестиционни политики изпълняват значителна роля в развитието на телекомуникационния пазар, авторските права и цифровата икономика в Европа и осигуряват категорични ползи за потребителите и предприятията в ЕС, включително МСП; подчертава, че цифровият единен пазар е от решаващо значение за стимулирането на конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС; подчертава, че трябва да се осигурят еднакви условия на конкуренция по отношение на реципрочността при достъпа до пазара, както и че участниците на пазара извън ЕС трябва да спазват европейските стандарти в областта на промишлеността и защитата на потребителите; призовава Комисията да обърне внимание на съществуващите пречки пред търговията в областта на цифровата икономика, трансграничните потоци от лични данни, съхранението на данни, защитата на потребителите и личните данни в бъдещите търговски и инвестиционни споразумения, както и да гарантира, че цифровата икономика може да продължи да се приспособява и развива в полза на потребителите; призовава Комисията да гарантира, че действащите и бъдещите търговски споразумения не засягат законодателството в областта на защитата на личните данни;

17.  призовава Комисията да гарантира, че се запазва правото на прилагане на съществуващото законодателство в областта на интелектуалната собственост в бъдещи търговски споразумения, особено в областта на трансфера на технологии;

18.  призовава Комисията да насърчава европейските научноизследователски организации да се ангажират по-активно с потенциални партньори извън ЕС с цел оптимизиране на инвестициите в научни изследвания и иновации и предотвратяване на изтичането на мозъци; призовава Комисията да засили регионалното сътрудничество в областта на научните изследвания;

19.  подчертава необходимостта от увеличаване на глобалните усилия за по-нататъшно разработване на технологии за чиста енергия при преминаването към нисковъглеродна икономика и поради това насърчава Комисията да засили сътрудничеството си с търговски партньори в сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновационните дейности в областта на енергетиката;

20.  призовава Комисията да насърчава диверсификацията на енергийните доставчици, маршрути и източници чрез установяване на нови партньори в търговията с енергия и чрез регионално сътрудничество, което да увеличи конкуренцията и да доведе до по-ниски цени за потребителите на енергия в Европа; подчертава, че развитието на възобновяеми източници на енергия и насърчаването на енергийната ефективност са от решаващо значение за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от внос; подчертава, че е важно в споразуменията за свободна търговия да се включат разпоредби за изграждане на устойчиви енергийни партньорства, както и за засилване на технологичното сътрудничество, особено в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; препоръчва новите търговски споразумения да включват глава относно енергетиката и суровините;

21.  приветства съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение; счита, че неотдавнашното развитие на глобалния пазар за природен газ представлява огромна възможност за Европа да увеличи сигурността на енергийните доставки и да създаде по-конкурентоспособен пазар; призовава за бързо завършване на проектите от общ интерес, за да се гарантира наличието на подходяща инфраструктура с оглед на възползването от това увеличаване на възможностите за търговия с природен газ;

22.  подчертава значението на постигането на „динамично“ споразумение за екологични стоки, по което понастоящем се водят преговори, като се гарантира, че споразумението може по-късно да бъде отворено за присъединяване на повече партньори от СТО, както и за включване в бъдеще на екологичните услуги, като по този начин се насърчава европейският сектор на екологични технологии, допринася се за постигането на целите в областта на климата и енергетиката, договорени в Парижкото споразумение за климата през 2015 г., увеличава се сигурността на енергийните доставки в ЕС и се намалява зависимостта от изкопаемите горива;

23.  призовава Комисията да насърчава равенството между половете и равните възможности за лица с африкански, азиатски и малцинствен етнически произход при развиването на търговските и инвестиционните политики.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	7.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 6 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Philippe De Backer, Fredrick Federley, Theresa Griffin, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Ernest Maragall, Edouard Martin, Nadine Morano, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Antonio Tajani, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Amjad Bashir, Michał Boni, Eugen Freund, Françoise Grossetête, Benedek Jávor, Jude Kirton-Darling, Werner Langen, Svetoslav Hristov Malinov, Marian-Jean Marinescu, Marisa Matias, Sorin Moisă, Clare Moody, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Maria Spyraki, Anneleen Van Bossuyt
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Momchil Nekov, Jana Žitňanská

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (2.5.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Дита Харанзова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

2.  подчертава връзката между единния пазар и търговската политика на ЕС, които следва да бъдат напълно съвместими помежду си и с по-широките политики и ценности на ЕС; счита, че откритата, отговорна и свободна световна търговия, основана на ефективни, прозрачни и силни световни правила, е от съществено значение за реализирането на пълния потенциал на единния пазар, като той функционира, расте и работи във взаимна полза на гражданите, потребителите и предприятията, особено малките и средните предприятия;

3.  подчертава, че с оглед на статуса на ЕС като най-голямата икономика в света устойчивата и отговорна търговия е неговият най-силен политически инструмент за подкрепа на европейските интереси, инвестиции и предприятия, за популяризиране на европейските ценности извън пределите му при същевременно засилване на икономическия растеж и създаване на работни места във вътрешността му; подкрепя целта на Комисията да засили полезните взаимодействия между търговската политика и политиката за вътрешния пазар, и препоръчва тези политики да определят за свой приоритет мерките, насочени към създаването на работни места;

4.  припомня, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, насърчава повишаването на външната конкурентоспособност, вече поддържа близо едно от всеки седем работни места на единния пазар и носи значителни ползи за потребителите;

5.  счита, че в настоящия икономически и търговски контекст протекционистките мерки са остарели и дори се обезсмислят в някои случаи, тъй като европейските стоки и услуги са част от световните вериги на стойността; счита обаче, че сегашната система за защита на търговията в ЕС трябва да бъде актуализирана, за да даде адекватен отговор на нелоялните действия, които се отразяват на международната търговия в глобализирания свят; призовава Комисията и държавите членки да засилят трансграничните вериги на стойността на стоките и услугите, като повишат конкурентоспособността на нашите икономики и икономическия растеж чрез намаляване на неоправданите пречки пред търговията;

6.  подчертава необходимостта да се гарантира, че ЕС и неговите търговски партньори спазват еднакви правила; припомня, че ЕС трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за да заеме твърда позиция срещу нелоялната конкуренция и неспазването на принципите на СТО и ангажиментите, поети от неговите търговски партньори;

7.  счита, че участието на европейските МСП в глобалните вериги на стойността е пряко свързано с процеса на интернационализация; изисква в този смисъл от Комисията да предприеме повече мерки, за да улесни достъпа на МСП до пазарите на трети държави;

8.  приветства факта, че стратегията съдържа бележки относно ролята на преките чуждестранни инвестиции в държавите членки и единния пазар, и подкрепя всички усилия за насърчаване на повече ПЧИ в Европа;

9.  като признава, че обществените поръчки възлизат на 15—20% от световния БВП, изразява съгласие с Комисията относно потребността от всеобхватен и амбициозен подход към обществените поръчки, особено в рамките на ТПТИ, където само 32% от пазара на САЩ е в момента отворен за предприятията от ЕС; отбелязва, че ЕС вече е отворил своя пазар на обществени поръчки до голяма степен, но европейските дружества продължават да са изправени пред ограничения и липса на реципрочност в чужбина; призовава Комисията спешно да работи за значително подобряване на взаимния и прозрачен пазарен достъп за европейските дружества извън пределите на ЕС, като същевременно се запази отвореният достъп до единния пазар; отбелязва измененото предложение на Комисията за международен инструмент за обществени поръчки (IPI);

10.  призовава Комисията да гарантира, че новите директиви за обществените поръчки и концесиите са спазени във всички търговски преговори, по-специално по отношение на определението за сътрудничество между публичните органи, изключванията, достъпа на МСП и използването на критериите за икономически най-изгодна оферта (MEAT); изисква по-бързо преминаване към електронни обществени поръчки, с цел да се улесни достъпът на дружествата, и по-специално МСП, до обществените поръчки;

11.  счита, че съгласно солидните правни и логически принципи ищците трябва да подкрепят твърденията си в разследванията и да докажат, че съответните мерки са в интерес на Общността като цяло;

12.  приветства обещанието на Комисията никое търговско споразумение да не занижава постиженията на европейските стандарти за защита на потребителите, включително в контекста на цифровата революция; подчертава, че Парламентът ще продължи да следи отблизо текущите преговори за спазването на този ангажимент;

13.  призовава за мерки в подкрепа на потребителите в контекста на трансграничната търговия със стоки и услуги с трети държави, например под формата на онлайн информационни бюра, които да предоставят информация или съвети във връзка със спорове;

14.  изразява съгласие с Комисията, че търговската политика може да функционира само ако Европа продължи да се съсредоточава върху премахването на пречките пред доизграждането на единния пазар, преодоляването на фрагментираността на регулирането, намаляването на бюрократичната тежест и засилването на конкуренцията на единния пазар, особено в сектора на услугите; изисква от Комисията да вземе предвид препоръките на Парламента относно начина, по който да се премахнат нетарифните бариери в рамките на единния пазар, с цел да се осигури свободна търговия както във, така и извън границите на Съюза; приветства ангажиментите на Комисията всички важни търговски инициативи да подлежат на пълна оценка на въздействието и насърчава също последващите оценки; приветства повишаването на взаимната прозрачност и подобряването на регулаторните процеси в търговските споразумения, без да се нарушава националното право на регулиране;

15.  отбелязва преговорите за сключване на споразумение по търговията с услуги (TiSA) и подчертава факта, че тъй като услугите представляват вече 70% от БВП на ЕС и заетостта в него, доставчиците на услуги трябва да получат по-голям достъп до пазарите извън Европа; призовава за постигане на напредък в преговорите по TiSA, така че да бъдат в съответствие с позициите, определени в резолюциите на Парламента; припомня, че Комисията следва да отчита интересите на различните държави членки при договарянето на сроковете на ангажиментите в TiSA и ТПТИ; същевременно приветства ангажимента да не се изисква от правителствата да променят начина, по който регулират или финансират обществените услуги;

16.  отбелязва преговорите за ТПТИ и подчертава, че тяхното успешно приключване е от първостепенна политическа важност; отправя искане към Комисията да вземе предвид доклада на Парламента, и по-специално становището на неговата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите; призовава за възможно най-бързо приключване на преговорите, така че те да доведат до амбициозно, всеобхватно и балансирано споразумение; отправя искане към Комисията да окаже по-голям натиск върху американските си партньори да внесат предложения и да поемат ангажименти с цел напредък на преговорите;

17.  признава, че прозрачността в търговската политика е важна за доверието на потребителите в по-доброто регулиране и в легитимността на търговската политика на ЕС в чужбина; следователно призовава Комисията да поддържа най-висока степен на прозрачност в търговските преговори, в това число да осигурява достъп до преговорните текстове и да провежда консултации с гражданското общество в рамките на тези процеси;

18.  призовава за засилено международно сътрудничество в областта на нормативната уредба, особено със САЩ и Япония;

19.  приветства акцента, който се поставя върху цифровия единен пазар като част от световния цифров пазар, и предотвратяването на създаването на нови пречки пред търговията с цифрови стоки и услуги и електронната търговия; подкрепя всички мерки за увеличаване на свободния поток на данни, в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните, и всички усилия да се постигне по-голямо улесняване на онлайн търговията на многостранно равнище и успоредно със СТО; подчертава значението на спазването на правилата на ЕС за защита на данните; изразява пълно съгласие с изявлението, че регулаторното сътрудничество, взаимното признаване и хармонизацията на стандартите са най-добрите инструменти за справяне с предизвикателствата на цифровата икономика;

20.  обръща внимание на високото равнище на външна конкурентоспособност на европейските доставчици на услуги; призовава Комисията да се стреми в търговските преговори както към прогресивна и реципрочна либерализация на услугите, така и към политика на по-голяма прозрачност и предвидимост на правилата и разпоредбите, за да могат гражданите и предприемачите в развиващите се държави да разполагат с достъп до по-широка гама от услуги, някои от които може да бъдат предоставяни от силно конкурентни европейски доставчици на услуги;

21.  призовава за преговори, в рамките на или успоредно с търговските споразумения, за по-голяма мобилност за специалистите, работниците и студентите, както и за взаимно признаване на професионалните квалификации; приканва Комисията да гарантира съответствието на такива мерки с принципите, определени в Директивата за услугите, и по-специално в член 16 от нея; призовава Комисията да информира Парламента какво е текущото състояние на прилагането на Директивата за синята карта и дали тя функционира на практика;

22.  насърчава използването и създаването на нови международни технически стандарти въз основа на оценка на въздействието, както и всички усилия, насочени към гарантиране на пълна ангажираност на търговските ни партньори в международните органи по стандартизация; счита обаче, че липсата на общ международен стандарт не би следвало да възпрепятства взаимното признаване на еквивалентността, когато е уместно, нито усилията за установяване на общи трансатлантически технически стандарти;

23.  подчертава, че е необходима цифровизирана система за митнически контрол в допълнение към подобряването на сътрудничеството на митническите служби и органите за надзор на пазара на държавите членки, за да се засили трансферът на стоки и да се води борба с фалшификатите в рамките на световните вериги за доставка, като същевременно се гарантира качеството на контрола и защитата на потребителите по отношение на вносните стоки и услуги; подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното митническо сътрудничество и насърчава Комисията и държавите членки да работят заедно за предотвратяване на навлизането в ЕС на стоки, нарушаващи правата на интелектуална собственост, както и за прилагане на правата върху интелектуалната собственост за всички търговски партньори;

24.  изтъква значението на насърчаването на иновациите и качеството като добавена стойност на европейските продукти; отбелязва, че признаването на географските указания в търговските споразумения следва да бъде приоритет;

25.  приветства действията на Комисията за борба с корупцията чрез международна търговия;

26.  призовава Комисията и държавите членки сериозно да обмислят идеята за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

27.  подчертава, че новата търговска стратегия на ЕС не може да се ограничи до започването на нови преговори, а трябва също така да осигури правилното прилагане на договорените споразумения и борбата с нарастващия брой нови необосновани нетарифни бариери между ЕС и неговите търговски партньори, които ограничават ефективния достъп на дружествата до чуждестранни пазари.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 5 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Antanas Guoga, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Marlene Mizzi, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Lucy Anderson, Edward Czesak, Julia Reda, Dariusz Rosati, Lambert van Nistelrooij, Sabine Verheyen, Kerstin Westphal

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (7.6.2016)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
(2015/2105(INI))

Докладчик по становище: Естер Еранс Гарсия

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че общата селскостопанска политика е основен стълб на европейската политика от нейното въвеждане през 1962 г.; припомня, че още от създаването на ОСП ЕС настоява за „общностната преференция“, което означава да се дава предимство на продукти от държавите членки;

2.  изтъква, че общата селскостопанска политика на ЕС е в противоречие с основните селскостопански политики в останалата част на света, в които подкрепата за селското стопанство е пряко свързана с цените или с обема на производството и е с противоциклично естество; счита, че е важно при тези обстоятелства да се водят преговори за споразумения за свободна търговия в областта на селското стопанство, които да не дестабилизират европейския селскостопански сектор и селските райони;

3.  подчертава, че търговията със селскостопански стоки и хранително-вкусовата промишленост играят ключова роля като двигател на икономическия растеж и създаването на работни места, особено в селските райони; изтъква, че инвестициите в сектора и напредъкът на позицията на ЕС като водещ участник на световния пазар са от съществено значение за бъдещето на селското стопанство в Съюза;

4.  съзнава, че земеделските стопани в ЕС ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства в бъдеще, и счита, че поради това е крайно необходима стабилна обща европейска рамка за подкрепа на земеделските стопани в ЕС чрез ОСП за стимулирането на инвестициите и засилването на икономическия растеж в хранително-вкусовата промишленост;

5.  приветства позоваването в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“ на хранително-вкусовата промишленост като сектор, в който възможностите за износ са от решаващо значение и трябва да се насърчават активно чрез нова стратегия на Общността в областта на търговията и инвестициите;

6.  подчертава колко е важно да се гарантира по-голяма съгласуваност между мерките, предложени като част от новата търговска стратегия на Съюза, и приетите като част от ОСП, за да се гарантира подходящ доход за земеделските стопани и да се запази европейският модел на производство, който зачита околната среда, животните, безопасността на храните и регионалния баланс; припомня необходимостта, вече изтъкната от Европейския парламент в резолюцията му от 8 юли 2015 г. относно ТПТИ, да се гарантира икономическата и социална жизнеспособност на европейския селскостопански модел;

7.  изразява съжаление, че в съобщението „Търговията — за всички“ не се признават изрично мултифункционалният характер и специфичните области на чувствителност на селскостопанския сектор като ключов елемент, който трябва да се взема предвид при разработването на търговската политика на ЕС;

8.  счита, че отварянето на нови пазари за селскостопанската продукция от ЕС, като млечни продукти, месо и живи животни, и плодове и зеленчуци, е от жизненоважно значение в настоящия контекст на криза в селското стопанство; подчертава необходимостта от намиране на нови възможности за достъп до пазари с висок покупателен потенциал;

9.  насърчава преговорите по и одобряването единствено на онези двустранни или многостранни споразумения с трети държави, които са балансирани и е вероятно да предоставят специални гаранции за най-уязвимите сектори и адекватна защита за всички европейски земеделски производители; изразява решителна подкрепа за изключването на сектори, които биха могли да бъдат тежко засегнати;

10.  счита, че проследимостта на селскостопанските продукти и ефективните правила за произхода следва да се защитават в преговорите по ССТ, като по този начин се избягва създаването на положение, при които тези правила се подкопават от други споразумения между партньорите по ССТ на ЕС и други трети държави; по отношение на това призовава Комисията да изключи уязвимите селскостопански продукти от всички видове кумулиране на правила за произход; припомня на Комисията, че целта на преговорите по ССТ е да се улесни търговията с истински продукти на ЕС и продукти на партньорите по ССТ на ЕС;

11.  счита за необходимо да се отчитат специфичните неблагоприятни условия за дребните земеделски стопани и уязвимите райони; счита, че ЕС трябва да запази своята силна търговска марка за високо качество на производството; обявява се за цялостното ангажиране със заинтересованите страни в европейската хранително-вкусова промишленост преди започване на нови преговори за свободна търговия;

12.  счита, че ССТ, което предстои да бъде сключено с Канада, и споразуменията, по които в момента текат преговори със САЩ и Меркосур, или планираните споразумения с Австралия и Нова Зеландия ще отворят пазара на ЕС за най-конкурентоспособните селскостопански производители в света и тези с най-голям потенциал за износ; поради това призовава Комисията да защитава по подходящ начин уязвимите селскостопански продукти;

13.  припомня, че САЩ продължават да бъдат най-големият пазар за селскостопанския износ на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че преговорите по ТПТИ ще доведат до амбициозно, всеобхватно и балансирано споразумение за търговия и инвестиции с висок стандарт, което да насърчава устойчивия и приобщаващ растеж, както и увеличаването на търговските потоци за селскостопанския сектор на ЕС;

14.  счита, че е необходимо да се повиши добавената стойност на селското стопанство и да се провеждат кампании за популяризиране с цел отваряне на нови пазари; преди всичко подчертава, че е изключително важно да се укрепят схемите за качество на равнището на ЕС, тъй като те гарантират най-добрия възможен имидж на продуктите на ЕС на световния пазар, с което осигуряват косвени ползи за европейското земеделие като цяло;

15.  при все това счита, че е от жизненоважно значение да бъде насърчено вътрешното търсене по отношение по-специално на потреблението на плодове и зеленчуци, тъй като 24 от 28-те държави членки консумират по-малко от препоръчваната от Световната здравна организация дневна порция от 400 г;

16.  приветства реалистичната оценка от страна на Комисията за продължаващата липса на напредък по Програмата за развитие от Доха; счита, че въпреки че многостранните преговори са абсолютно необходими, програмата очевидно не отговаря на очакванията на европейската хранително-вкусова промишленост, независимо от едностранните отстъпки от страна на ЕС, като направените в рамките на 10-ата министерска конференция в Найроби; следователно призовава ЕС да определи нова и по-ефективна стратегия по отношение на многостранните преговори в рамките на СТО;

17.  подчертава значението на споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна за селскостопанския сектор на ЕС, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират бързо пълното прилагане на посочените споразумения;

18.  счита, че при провеждане на търговски преговори, които засягат пряко интересите на европейското селско стопанство, на члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство, следва да се признае водеща роля по всички селскостопански аспекти; счита, че в духа на колегиалност в Европейската комисия не бива да се взема каквото и да било решение за сключване на търговски споразумения в случай на противоречие с оценката на посочения член на Комисията относно основните интереси на селското стопанство на ЕС;

19.  подчертава, че селското стопанство е въпрос от голямо стратегическо значение, че продоволствената сигурност и начинът на живот на всички европейци зависят от селското стопанство, както и че търговската стратегия на ЕС следва да осигурява последователност с целите на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС; затова се противопоставя на всяка форма на преговори, които застрашават инвестиционните усилия на европейската хранително-вкусова промишленост и в които европейското селско стопанство бива разглеждано като разполагаема разменна монета; призовава Комисията да престане да поставя интересите на промишлеността и услугите пред тези на селското стопанство;

20.  изразява съжаление освен това относно ситуациите, в които селскостопанските производители понасят последиците от политически конфликти, които не са породени от селското стопанство;

21.  подчертава заплахите от кумулативния ефект на митническите отстъпки, независимо дали те са резултат от многостранни или двустранни преговори, или от автономни схеми като общата схема за преференции; припомня, че 71% от вноса на селскостопански и хранителни продукти в ЕС вече се извършват при нулеви мита;

22.  счита, че търговските споразумения трябва да съдържат предпазни клаузи по отношение на разпоредбите, които следва да бъдат задействани от опростени и гъвкави механизми;

23.  настоятелно призовава Комисията да проявява изключителна предпазливост при изготвянето или проверяването на предложения за достъп до пазара в търговските преговори и да установи стратегия за защита на уязвимите сектори; призовава тези предложения да се основават систематично на независима изчерпателна оценка на въздействието, което новите търговски отстъпки за трети държави биха имали върху селскостопанския сектор на ЕС;

24.  припомня, че Комисията трябва да представи индивидуална оценка на въздействието за всяко ново предложение за търговско споразумение, включително анализ на въздействието върху местните и регионалните пазари; очаква с нетърпение резултатите от оценката на въздействието относно кумулативното въздействие на различните квоти за уязвими продукти, които вече са предоставени на наши партньори (в процес на договаряне или планирани) в съответствие с ангажимента на Комисията по време на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство на 11 април 2016 г.;

25.  настоятелно призовава Комисията да представи своевременно своите констатации на Парламента и да изчака позицията на Парламента, преди да приеме или да направи търговско предложение и да измени или оттегли търговски предложения, които вече са представени или са в процес на подготовка, ако при оценката на техните въздействия бъдат установени неблагоприятни последствия за уязвимите продукти; отправя искане Комисията да направи оценка на отварянето на ЕС за световния пазар на земеделски продукти;

26.  подчертава, че хранително-вкусовата промишленост на ЕС е ефективен сектор на икономиката на Съюза, който се отличава с качествотото, разнообразието и иновациите в производството и има жизненоважен принос за продоволствената сигурност;

27.  счита, че следва да се обърне специално внимание на защитата на дребните и средните земеделски предприятия както при договарянето на споразуменията, така и при анализа на въздействието от тях;

28.  счита, че Комисията трябва да представя на Парламента ясна и надеждна митническа информация относно стоките, които влизат в Съюза, и че тези стоки следва да бъдат наблюдавани;

29.  подчертава, че високите европейски стандарти по отношение на околната среда, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и социалните условия, които отразяват нашите обществени ценности и се изискват от европейските потребители, поставят земеделските производители от ЕС в икономически неизгодно положение по отношение на конкурентите им от трети държави поради производствените модели, размера на производствените структури и обикновено по-ниските стандарти на конкурентите; счита, че търговските споразумения следва да насърчават лоялната конкуренция между различните търговски партньори, за да се гарантира, че земеделските стопани от ЕС могат да извлекат максимална полза от тарифните отстъпки, без да бъдат изложени на нелоялна конкуренция;

30.  подчертава необходимостта да се гарантира, че стандартите на ЕС за безопасност на храните и околната среда са защитени чрез прилагане на механизми за реципрочност и чрез запазване на основните ценности, като например принципа на предпазливост, устойчиво селско стопанство и високо равнище на проследимост и етикетиране на продуктите; отбелязва голямата разлика в стандартите за хуманно отношение към животните в световен мащаб и осъжда използването на най-малкия общ знаменател в търговските споразумения;

31.  подчертава необходимостта от по-сериозен контрол на вноса на границите и от по-строги инспекции на хранителните и ветеринарните служби относно условията на производство и търговия в държавите, изнасящи за ЕС, с цел да се гарантира спазването на правилата на Съюза;

32.  отбелязва слабата защита на хуманното отношение към животните в много от развитите търговски партньори на ЕС, както в случая със САЩ, които нямат федерално законодателство за защита на животните в селските стопанства преди клането; настоява Комисията да включи хуманното отношение към животните като търговски въпрос във всички текущи и бъдещи двустранни и многостранни търговски преговори, като от всеки внос на продукти от животински произход от развитите държави се изисква спазване на законите на ЕС за хуманно отношение към животните, а от вноса от развиващите се държави се изисква да отговаря на еквивалентни стандарти;

33.  подчертава, че следва да се обърне особено внимание по време на търговските преговори между ЕС и трети държави на използването на пестициди, по-специално на различните подходи към тяхното използване, тъй като стандартите, свързани с използването на пестициди, са значително по-високи в ЕС, отколкото в трети държави;

34.  подчертава значението на това да се гарантира, че при сключване на споразумения с трети държави не се въвеждат разпоредби, които биха могли да намалят или отслабят гаранциите, предоставяни понастоящем от Съюза на потребителите относно хранително-вкусовата промишленост, особено що се отнася до използването на продукти, получени от ГМО или клониране;

35.  призовава вносът на селскостопански продукти в ЕС да бъде разрешен само ако внесените продукти отговарят на европейските стандарти за защита на потребителите и околната среда и хуманното отношение към животните и спазват минималните социални стандарти;

36.  призовава Комисията да забрани вноса на всякакви селскостопански продукти, продавани на широките потребители под реалните им производствени разходи, като по този начин се предотврати всякакъв вид социален, икономически и екологичен дъмпинг;

37.  настоява, че на потребителите трябва да се предоставя точна информация относно характеристиките на продуктите, с които се търгува;

38.  като се има предвид, че защитените географски указания предоставят на европейското селско стопанство едно от неговите най-големите конкурентни предимства и че също може да се изиска продуктите от трети държави да бъдат защитени от схемата за географски указания на ЕС, настоятелно призовава Комисията да остане твърдо на тази позиция в това отношение във всички текущи преговори, включително преговорите за ТПТИ; счита освен това, че не следва да бъде подписвано споразумение, което не защитава географските указания;

39.  изразява съжаление, че в рамките на неотдавна сключените или продължаващи търговски преговори само един „кратък списък“ с географски указания от ЕС е защитен от нашите търговски партньори; отправя искане към Комисията поради това да изготви правила, гарантиращи високо ниво на защита на всички географски указания на ЕС на пазарите на трети държави, с които се водят преговори, заедно с подходящи мерки за прилагане;

40.  отбелязва, че защитата и признаването на географските указания в трети държави може да е много ценно за хранително-вкусовия сектор на ЕС като цяло, и счита, че всички търговски споразумения следва да включват защитни мерки и действия за борба с фалшифицирането;

41.  изразява съжаление в тази връзка, че съгласно споразумението за търговия с Канада, някои важни наименования, които се ползват със закрила на европейско равнище, са третирани като родови или полуродови наименования; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да оказва подкрепа по време на търговски преговори на онези държави, които все още не са въвели разпоредби за закрила на географските наименования, така че да се създадат ефективни системи, съвместими със съществуващите разпоредби на ЕС;

42.  подчертава значението на постигането на напредък в областта на здравните, фитосанитарните и други нетарифни бариери по отношение на търговията със селскостопански продукти във всички преговори за споразумения за свободна търговия, особено по отношение на очертаните от Европейския съюз „червени линии“, които могат да имат въздействие върху здравето на потребителите;

43.  подчертава, че търговските преговори не трябва в никакъв случай да се използват, за да се променя законодателството на ЕС;

44.  подчертава, че в контекста на преговорите по ТПТИ и на други текущи преговори по регулаторни въпроси следва да бъде засилено по-широкото международно регулаторно сътрудничество по отношение на селскостопанските въпроси, както и следва те да имат положителни последици в трети държави, по-специално в развиващите се държави;

45.  подчертава, че ЕС следва да насърчава иновациите за повишаване на производителността, като начин за справяне с постоянно нарастващото световно население, чрез подкрепа на инициативи за справяне с проблеми като изменението на климата и подпомагане на земеделските стопани да се адаптират към всякакъв вид предизвикателства, свързани с околната среда.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.6.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 2 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paul Brannen, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Giulia Moi, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Jordi Sebastià, Jasenko Selimovic, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Jean Arthuis, Bas Belder, Franc Bogovič, Angélique Delahaye, Jean-Paul Denanot, Michela Giuffrida, Manolis Kefalogiannis, Norbert Lins, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Tibor Szanyi, Hannu Takkula
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Stanisław Ożóg

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.6.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 2 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Tiziana Beghin, Daniel Caspary, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Yannick Jadot, Ska Keller, Alexander Graf Lambsdorff, Bernd Lange, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Alessia Maria Mosca, Franck Proust, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler, Jan Zahradil
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Goffredo Maria Bettini, Agnes Jongerius, Sander Loones, Bolesław G. Piecha, Fernando Ruas, Jarosław Wałęsa
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Georges Bach, Eider Gardiazabal Rubial, Jan Keller, Dominique Martin, Giulia Moi, Jozo Radoš, Dario Tamburrano, Hermann Winkler