ДОКЛАД относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа
6.10.2016 - (2015/2347(INI))
Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Томаш Пьотър Поремба
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност[1],
– като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност[2],
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно бъдещето на регионалните летища и въздухоплавателните услуги в ЕС[3],
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 170 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013[5],
– като взе предвид доклада, озаглавен „Безопасността по пътищата в Европейския съюз“, публикуван от Комисията през март 2015 г.[6],
– като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на дунавските държави от 3 декември 2014 г. за възстановяване и поддържане на ефективна инфраструктура на водните пътища по река Дунав и нейните плавателни притоци[7],
– като взе предвид декларацията от Ланцут от 3 март 2016 г. относно засилването на сътрудничеството в областта на транспорта в Карпатите и продължаване на развитието на проекта „Via Carpatia“[8],
– като взе предвид Берлинския процес и конференцията на държавите от Западните Балкани от 2014 г., срещата на високо равнище във Виена от 2015 г. и конференцията от Париж от 2016 г.,
– като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав (SEC(2010)1489),
– като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (SEC(2015)0177),
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A8-0282/2016),
А. като има предвид, че свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура оказват голямо въздействие върху икономическия растеж, икономическата конкурентоспособност, заетостта и териториалното сближаване на ЕС и неговите региони; като има предвид, че Централна и Източна Европа са основна част от единния европейски пазар с потенциал да привличат инвестиции и да допринасят за икономическия растеж в целия ЕС, и като има предвид, че всички видове транспорт, без каквито и да е изключения, следва да допринасят за засилването на конкурентоспособността, интермодалността и екологичния преход, за да обслужват по-добре развитието на единния пазар;
Б. като има предвид, че подобряването на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа е средство за постигане на целите на политиката на сближаване, особено по отношение на желаното икономическо развитие на граничните райони;
В. като има предвид, че транспортната инфраструктура в някои региони в централните и източните части на ЕС продължава да е по-слабо развита в сравнение с тази на останалите европейски региони, и като има предвид, че слабо развитата транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа съществува редом с най-гъстите и най-развитите мрежи в света, в центъра на Европа; като има предвид, че гражданите очакват, че държавите членки с подкрепата на ЕС ще работят заедно за нейното подобряване;
Г. като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) са основният източник на публични инвестиции в Централна и Източна Европа, и като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) представлява ключов инструмент за финансиране при по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура в региона като част от коридорите на основната мрежа TEN-T; като има предвид, че липсата на административен капацитет в националните, регионалните и местните администрации може да води до ниско равнище на усвояване на средствата от фондовете на ЕС и че поради това държавите членки в Централна и Източна Европа, както и в други части на ЕС, невинаги са успявали да усвояват в максимална степен финансирането от ЕС по различни причини, включително поради недостатъчна подготовка и ефективност; като има предвид, че следва да бъдат мобилизирани изграждането на капацитет и техническата помощ, за да се улесни появата на добри проекти и да се подкрепят публичните администрации в управлението на финансирането от ЕС;
Д. като има предвид, че засилването на работата по важни проекти като „Via Carpatia“ и „Rail Baltica“, както и засилването на работата по развитието на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор и Балтийско-Адриатическия коридор на основната мрежа и на коридора между Адриатическо и Йонийско море и ТРАСЕКА би дало важен стимул за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в тази част на ЕС; като има предвид, че подкрепата за по-тясна комуникация между съседни трети държави и държавите – членки на ЕС, от Централна и Източна Европа, включително в областта на железопътния транспорт и инфраструктура, ще спомогне за подобряване на железопътните връзки между Европейския съюз, съседните държави и региони и Азия;
Е. като има предвид, че наличието на добре разработени трансгранични транспортни връзки е от съществено значение за регионалната конкурентоспособност и за насърчаване на развитието на МСП в пограничните райони, както и и по отношение на обществения транспорт, по-специално за подкрепа на социалното включване на икономически уязвимите групи от населението; като има предвид, че добрите транспортни връзки, по-специално железопътни връзки, които да пресичат националните граници, все още липсват в много държави членки от Централна и Източна Европа; като има предвид, че неефикасните връзки между различните видове транспорт и липсата на мрежова инфраструктура между основния и общия транспорт означават, че не е налице достатъчна оперативна съвместимост между различните видове транспорт, въпреки че подобна оперативна съвместимост не само би довела до намаляване на цените на пътническия и товарния транспорт и до подобряване на гъвкавостта на транспортните услуги, но и също така би спомогнала за разрешаване на проблемите, свързани с околната среда и социалните аспекти;
Ж. като има предвид, че някои географски области, обхванати от стратегията на ЕС за Алпийския регион (EUSALP), имат значителни социални и икономически проблеми поради своето маргинално местоположение по отношение на Скандинавско-средиземноморския коридор в отсечката по автомагистрала „Бренер “;
З. като има предвид, че координираните подобрения на транспортната инфраструктура могат да окажат положително въздействие върху околната среда и енергийната ефективност на транспорта;
Хоризонтални аспекти
1. подчертава необходимостта от засилване на свързаността и достъпността на инфраструктурата за транспорт към, от и в централните и източните части на ЕС, като се вземат предвид потребностите на икономиката и принципите на устойчивото развитие; припомня целите на TEN-T за попълване на липсващите връзки, премахване на участъците със затруднения на движението и осигуряване на безпрепятствени връзки за превози на дълги разстояния и за регионалния транспорт, особено в трансграничните региони, за пътници и товари; счита, че използването на финансиране от ЕС трябва да отразява действителните нужди от инвестиции за завършване на основната мрежа TEN-T до 2030 г. в региона; отбелязва, че в допълнение към изграждането на нова инфраструктура е необходимо ЕС да инвестира в модернизацията и изграждането на транспортната инфраструктура;
2. подчертава необходимостта, като приоритет и с цел възстановяване на баланса на конкуренцията в европейския транспорт, от създаване на европейски коридор, който да свързва пристанищния център във Венеция директно със Североизточна Европа чрез укрепване на съществуващата TEN-T мрежа;
3. подчертава значението на координираното планиране на проекти от страна на държавите членки и между самите държави членки при отчитане във възможно най-голяма степен на основните национални планове за транспорта и координиране със страните кандидатки, като същевременно се извършва реалистична оценка на транспортните нужди в съответствие с Бялата книга за транспорта, включително анализ на разходите и ползите и консултации със заинтересованите страни; отбелязва, че предварителната обвързаност с условия за изготвяне на националните планове за транспорта е помогнала на държавите членки да отделят приоритети за инвестициите си в транспорта; счита, че отговорните служби на Комисията трябва да оценяват и да осигуряват последващи действия към тези основни планове, за да се гарантира, че те са в съответствие с целите и приоритетите на ЕС;
4. настоятелно съветва да се използват по-добре съществуващите политики и инструменти за регионално сътрудничество като европейското териториално сътрудничество (ETC), Interreg и особено Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел засилване на трансграничния транспорт между регионите и премахването на пречките;
5. смята, че макрорегионалните стратегии на ЕС, като например тези, които вече са създадени за Балтийско море, река Дунав и региона на Адриатическо и Йонийско море, и евентуална бъдеща стратегия за региона на Карпатите и за Черноморския регион, предлагат новаторска рамка за управление за преодоляване на предизвикателствата, свързани с транспортната политика, които не могат да бъдат решени само от държавите членки, така че да бъдат осигурени по-добри транспортни условия;
6. приветства приключването на първоначалните работни планове за коридорите на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) за 2015 г. и приемането на новите карти за допълнително разширяване на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; подчертава, че изпълнението на основната мрежа следва също така да стимулира развитието на широкообхватната мрежа, по-специално за връзките, които имат трансгранично значение и последствия за консолидирането на коридори; подчертава значението на градските възли и тяхната роля в засилването на транспортните потоци, както от пътници, така и от товари;
7. подчертава, че различията по отношение на развитието на инфраструктурата и качеството между региона на Централна и Източна Европа и останалата част на Европа биха могли да бъдат намалени единствено чрез ясна, конкретна и интегрирана стратегия за целия ЕС;
8. припомня на Комисията нейното задължение съгласно Бялата книга за транспорта от 2011 г. относно развитието на транспорта до 2020 г., в която Комисията е приела план за изпълнение на 40 конкретни мерки, насочени към развитието на конкурентоспособна и позволяваща ефективно използване на ресурсите европейска транспортна система; припомня, че една от нейните дългосрочни цели е да прехвърли 30% от автомобилния транспорт на отсечки над 300 км. към железопътен или воден транспорт до 2030 г. и повече от 50% до 2050 г., което би довело до значително намаляване на движението по пътищата в Централна и Източна Европа;
9. счита, че развитието на транспортни възли е ключов елемент за свързаност на дълги разстояния, за регионалния и градския транспорт, като по този начин се стимулират ефикасността, интермодалността и развитието на местния бизнес, като се имат предвид също така огромните възможности на цифровизацията за повишаване на ефикасността на цялата логистична верига, включително предоставянето на данни за всички заинтересовани страни (обмен на данни) за развитие на нови услуги и практики;
10. подчертава, че при строителството и модернизирането на пътната инфраструктура в Централна и Източна Европа следва да се вземат предвид потребностите на колоездачите, когато това е целесъобразно; подчертава значението на разработването на велосипедна инфраструктура в държавите от Централна и Източна Европа, което ще увеличи безопасността, ще намали броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия и ще подобри качеството на живот и здравето на хората в ЕС; подчертава, че трансевропейската мрежа от велосипедни маршрути „EuroVelo“ и особено маршрут 13, познат още като „Път на Желязната завеса“, източноевропейският маршрут и маршрутът Атлантически океан — Черно море, в съчетание с железопътните връзки, предлага интересни възможности за МСП в туристическия бранш за макрорегионите от Източна и Централна Европа и поради това следва да бъде насърчавана;
11. посочва, че по-доброто съгласуване на икономическото развитие на държавите членки в западната, централната и източната част на Европейския съюз изисква едри инвестиции; подчертава необходимостта от по-добра координация между европейските и националните органи, особено по отношение на реализацията на основната част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); припомня обаче, че координацията на европейско равнище трябва да взема под внимание специфичните предизвикателства в държавите членки и различията в техните икономики, системи за социално осигуряване, качество на инфраструктурата и демографски промени; подчертава потенциала за създаване на на работни места в един по-добре функциониращ сектор на железопътните превози; призовава за премахване на всички произволни пречки пред свободното движение на стоки и услуги и настоява държавите да се въздържат от въвеждане на подобни пречки;
12. приканва държавите членки и Комисията да гарантират взаимодействие и взаимно допълване при финансирането по линия на Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите на ЕИБ и ЕБВР при изпълнението на проекти за транспортна инфраструктура в централната и източната част на ЕС, за да се подобри значително тяхното използване и диверсификация; подчертава необходимостта от обмен и разпространение на опит и знания при подготовката на проектите и използването, когато са финансирани чрез различни инструменти (т. нар. „смесване на фондове“); припомня значението на своевременното използване на средствата от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), с цел насърчаване на търговски жизнеспособни и основани на пазара проекти; настоятелно призовава Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите да засилят своята работа с организаторите на проекти в Централна и Източна Европа, за да се гарантира, че ЕФСИ се използва за качествени проекти за транспортна инфраструктура в иновативни и устойчиви видове транспорт; подчертава значението на ЕФСИ за разработването на всички видове проекти за транспортна инфраструктура; подчертава, че до настоящия момент повечето инфраструктурни проекти, за които се планира финансиране по линия на ЕФСИ, се намират в Западна Европа; поради това призовава Комисията, в рамките на ЕФСИ, да насърчава инвеститорите да подкрепят платформи за проекти, насочени към проекти за транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа; подчертава колко важно е финансирането по политиката на сближаване за развитието на транспортната инфраструктура в страните в Централна и Източна Европа, чието качество все още изостава сериозно от това на транспортните мрежи в Западна Европа, и в този контекст призовава за отпускане на необходимите средства и равнище на финансиране в следващата многогодишна финансова рамка;
13. припомня, че 11 305 500 000 евро са прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа за изразходване в транспортния сектор в държави членки, които се ползват с подкрепа от Кохезионния фонд; подчертава, че следва да бъде давано предимство на използването на цялото това вече налично финансиране, особено в контекста на настоящата степен на усвояване, пред инвестиционното участие на трети страни в случаи, в които тази инвестиция се ръководи от политически съображения вместо от стопански интереси;
14. призовава държавите членки от Централна и Източна Европа да гарантират висока степен на прозрачност и контрол върху използването на въпросните средства на ЕС, както и да оповестяват подробности относно тяхното разпределяне при първа възможност;
15. обръща внимание на възможностите, които предлагат хибридните публично-частни партньорски проекти, свързващи източниците на финансиране за инвестиции в инфраструктура от безвъзмездни средства от ЕС (до 85 % от общите допустими разходи), публично финансиране под формата на съфинансиране, която бенефициентът трябва да осигури, и пари от частни предприятия; подчертава същевременно, че фондовете и бюджетните средства на ЕС са фактор за повишаване на надеждността на инвестициите, тъй като намаляват риска за частния сектор; отбелязва, че в същото време частният сектор се възползва от стабилни, дългосрочни договори, които не са зависими от икономическите, политическите и бюджетните колебания в самите държави; насърчава по тази причина държавите членки да използват по целесъобразност публично-частни партньорства, които могат да бъдат изключително благоприятен начин за инвестиране в инфраструктура, по-специално по отношение на прилагането на сложни инфраструктурни проекти, които изискват големи разходи с ниско ниво на възвръщаемост, от една страна, и желанието да се гарантира ефективното предоставяне на висококачествени обществени услуги, от друга страна; в този контекст призовава Европейската комисия да предоставя на държавите членки в региона на Централна и Източна Европа техническа помощ с оглед на факта, че някои от тези държави имат малко опит в работата с финансовите инструменти и с участието на частния сектор в големи проекти; също така призовава Комисията, в сътрудничество с националните, регионалните и местните администрации, да представя редовен общ преглед на проектите в областта на транспорта със съответните суми, съфинансирани от различните фондове на ЕС;
16. призовава Комисията и държавите членки да рационализират и да опростят процедурите за възлагане на обществени поръчки, да издадат насоки за ПЧП, да осигурят адекватна рамка за държавна помощ и да опростят процедурите по даване на разрешение, за да се улесни изпълнението на транспортните проекти, по-специално на трансграничните проекти;
17. подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за изграждането на липсващите връзки в граничните зони в Централна и Източна Европа, както и за укрепването на съществуващата инфраструктура, с цел осигуряване на пълен достъп до единния пазар и допълнително насърчаване на икономическия растеж; подчертава в тази връзка, че тъй като транспортът е от ключово значение за регионалното развитие, адекватно и правилно финансираната местна инфраструктура е основно и неизбежно изискване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване;
18. припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондовете могат да бъдат използвани също за увеличаване на административния капацитет на междинните звена и бенефициентите – в противен случай подкрепата на ЕС за инвестиции в транспорта в региона може да бъде застрашена; отбелязва, че механизмът за подпомагане JASPERS в частност е доказал, че е полезен в тази си роля до момента, и следователно не само би могъл да бъде просто продължен, а би могла също да се разгледа възможността той да се превърне в по-постоянна, институционална структура; посочва, че техническата помощ, предлагана чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, следва да помогне на организаторите на публични и частни проекти да създадат стабилна поредица от зрели и добре структурирани проекти, за да могат финансовите инструменти да носят ползи за дълъг период от време; припомня, че европейските координатори за коридорите на основната мрежа действително имат политически мандат, но административният им капацитет е недостатъчен; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да рационализират публичното управление на такива ресурси с цел избягване на ненужната бюрокрация;
19. призовава Комисията и ЕИБ към по-добро сътрудничество и координиране на усилията им, за да се гарантира широка консултация с всички заинтересовани страни относно финансирането на транспортната инфраструктура, обмена на най-добри практики, насърчаването на финансови инструменти, ранното планиране на потенциални проекти и редовното предоставяне на съответната информация на Европейския парламент; подчертава, че всички стъпки, свързани с проекти за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура, следва да се предприемат във възможно най-кратки срокове;
20. насърчава регионите и държавите членки да приемат или да продължат да прилагат мерки за преминаване към по-екологични възможности за транспорт; насърчава използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за проекти, насочени към генериране на търсене на обществен транспорт и по-устойчиви транспортни възможности, например чрез опростено трансгранично издаване на билети и инвестиции в системи за електрическо зареждане;
21. подчертава, че трябва да бъде обръщано еднакво внимание на транспортните коридори по направленията изток-запад и север-юг в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), които могат да допринасят за икономическото развитие на участващите държави чрез създаване на нови възможности за заетост в МСП, стартиращи предприятия, за търговския обмен, за науката и научните изследвания и технологиите, както и на въпросите, свързани с повишаването на пътната безопасност и намаляването на транспортните разходи; подчертава значението на мултимодалността и транспортните иновации за развитието на търговията и туризма и за опазването на околната среда и подкрепя интегрирането на транспорта по вътрешните водни пътища в мултимодалната логистична верига, като се има предвид, че връзката между всички видове транспорт ще гарантира икономическото развитие на района и също така ще води до намаляване на пречките в транспортната система;
22. счита, че е въпрос на приоритет за социално-икономическото развитие на източната част на EUSALP да се завърши италианската автомагистрала А27 с изход в Австрия и да се подобрят италианската и австрийската пътни мрежи в този географски район с подходящи спомагателни съоръжения;
23. приветства разширяването на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; призовава Комисията да гарантира включването на държавите кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани към мрежата TEN-T и в сътрудничеството относно транспортните връзки с Украйна, Молдова и други съседни държави, включително онези, които са част от коридора ТРАСЕКА; подчертава, че е важно да финансовите критерии да бъдат адаптирани по такъв начин, че присъединяващите се държави и държавите кандидатки да могат да се възползват от финансовите инструменти на ЕС в по-широк мащаб, особено за трансгранични проекти; подчертава, че инвестициите, по-специално чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Инвестиционната рамка за Западните Балкани и мерки за оптимизация на движението следва да се координират на регионално равнище, за да допринасят за разширяване на основната мрежа в региона;
24. счита, че подобряването на транспортната инфраструктура и свързаността в Централна и Източна Европа е важен инструмент за укрепване на стабилността, икономическото развитие, регионалното сътрудничество и сигурността на източната граница на Съюза и в Западните Балкани, както и за по-голямо сближаване на транспортните условия на вътрешния пазар; в тази връзка подчертава значението на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор;
25. подчертава абсолютната необходимост от запазване на Шенгенската зона за ефикасна, икономически ефективна транспортна система в ЕС, която се основава на свободното движение на стоки, услуги и хора през отворените вътрешни граници; припомня, че още през юни 2011 г. Комисията призова всички държави членки да вземат решението относно разширяването на Шенгенското пространство, така че то да включва България и Румъния;
26. подчертава необходимостта от подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура с цел насърчаване на развитието на отрасъла на туризма в ЕС; подчертава, че наличието на разширена и ефикасна транспортна мрежа е важен актив за отрасъла на туризма, тъй като допринася за повишаването на привлекателността на регионите за туристите; счита, че държавите в Централна и Източна Европа имат огромен потенциал за развитие на отрасъла на туризма, който би могъл да носи повече ползи поради по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура;
27. посочва благоприятните за околната среда и икономическите аспекти на взаимодействието на свързването на различни видове транспорт с цел по-доброто използване на предимствата, присъщи на всеки един от тези видове;
28. подчертава, че развитието на комбинирания транспорт в Централна и Източна Европа изисква подобряване на характеристиките на товарните железопътни коридори и подкрепа за изграждането на публично достъпни интермодални терминали;
29. счита, че съществува огромен потенциал в международните инфраструктурни проекти като „Нов път на коприната“ по отношение на подпомагането на Централна и Източна Европа да използват по-добре потенциала на световната икономика; счита, че благодарение на своето благоприятно географско местоположение Централна и Източна Европа могат да се превърнат във важен логистичен и комуникационен център между Европа и Азия;
30. подчертава, че повишаването на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа и инвестициите в този процес следва да дадат тласък за развитието на местните дружества и предприятия; посочва, че тръжните процедури и осъществяването на проектите следва да бъдат благоприятни за МСП; призовава Комисията да обръща по-голямо внимание на проблема с главните изпълнители и подизпълнителите, участващи в проекти, основани на нелоялно сътрудничество, жертви на които много често са най-вече най-ниско квалифицираните работници;
31. счита, че е необходимо да се вземат предвид потребностите на хората, които живеят в региони, които са рядко населени и труднодостъпни, като например планинските райони, в планирането на инфраструктурни решения в Централна и Източна Европа; твърди, че липсата на достъп до транспорт може да доведе до социално изключване, и призовава Комисията да вземе предвид потребностите на хората, използващи местни транспортни маршрути; подчертава, че рентабилността на транспортните връзки не може да бъде единственият критерий за оценка на тяхната полезност;
Автомобилен транспорт
32. припомня, че развитието на трансграничните пътища е от съществено значение за улесняване на сътрудничеството между населението и предприятията в граничните региони; призовава държавите членки да продължават модернизирането на пътищата, да продължават разработването на липсващите връзки, да изграждат безопасни и достъпни паркинги и да засилват регионалната и местната свързаност с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), тъй като свързването с TEN-T е важна основа за икономически растеж на регионалните центрове;
33. подчертава, че е необходимо да бъдат осигурени справедливи системи за събиране на пътни такси в ЕС; подчертава, че при установяването на тези системи следва да се запази известна гъвкавост за държавите членки поради техните специфични характеристики, като се гарантира техническата оперативна съвместимост на подходящото равнище; твърди, че тези системи следва да бъдат разработени в сътрудничество с бизнес общността и търговските ползватели на пътищата, и че от последните не следва да се изисква да плащат каквито и да било допълнителни или несъразмерни такси, които биха направили стопанската им дейност по-малко рентабилна;
34. призовава Комисията и държавите членки да разгледат неотложната нужда от подобряване на пътната инфраструктурна мрежа по източната граница на ЕС, която започва в Естония и преминава през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България и завършва в Гърция; счита, че тези усилия следва да продължават вече отдавна установеното планиране, извършено в рамките на проекта „Via Carpatia“, за който представители на заинтересованите държави подписаха декларация във Варшава на 3 март 2016 г. за по-нататъшно сътрудничество за развитието на коридора и осъвременяване на маршрута; счита, че с изграждането на „Via Carpatia“ периферните региони на ЕС ще имат възможност за ускорено развитие и ще бъдат в състояние да се изравнят по-бързо с по-развитите региони на ЕС; посочва, че изграждането на маршрута ще стимулира инвестициите и растежа на предприятията и ще подобри сигурността на ЕС като цяло, по-специално в контекста на въоръжения конфликт в Украйна; счита, че следва да бъде използвана възможността за откриване на Рейнско-Дунавския коридор към северната част на ЕС чрез „Via Carpatia“, и счита, че „Via Carpatia“ следва да получава подходящи бюджетни средства; призовава проектът „Via Carpatia“ да бъде включен в основната мрежа на TEN-T, така че да се гарантира подходящо финансиране от страна на ЕС; насърчава държавите членки също така да създадат финансиране за този проект и финансови инструменти, като използват всеки наличен финансов инструмент, като например Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции;
35. отново заявява, че качеството на пътната инфраструктура оказва пряко въздействие върху пътната безопасност; счита следователно, че пътната безопасност следва също така да бъде оценявана при изграждането на пътната инфраструктура; изразява загриженост, че смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата продължават да бъдат сравнително високи в много държави членки от Централна и Източна Европа; подчертава, че мерките за подобряване на безопасността на движението по пътищата следва да бъдат допълнително насърчавани на равнище държави членки и на равнище ЕС; счита, че следва да се предоставя подходящо финансиране за инфраструктурни проекти за възстановяване в държавите членки от Централна и Източна Европа;
36. подчертава, че безопасността и устойчивостта на транспортния сектор са основни приоритети при разработването на инфраструктури; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават цифровизацията и автоматизацията във всички видове транспорт; призовава инфраструктурните инвестиционни проекти да включват транспортни решения, които да намаляват риска от смърт или тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия и да бъдат вземани предвид потребностите на пешеходците, живеещи в близост до пътища с натоварено движение;
Железопътен транспорт
37. подчертава приоритетното значение на изграждането и поддържането на железопътните линии за съгласуван, устойчив растеж на железопътния транспорт и за сближаване в централната и източната част на ЕС; подчертава, че железниците следва да играят важна роля за намаляване на въздействието върху климата, замърсяването на въздуха и произшествията, и очаква тези усилия да окажат положително въздействие върху развитието на промишлеността, логистиката на товарните превози, качеството на обществените услуги и надеждната мобилност на пътниците; призовава държавите членки да премахнат трансграничните и националните участъци със затруднения и да разширят оперативния капацитет с оглед на постигането на целите за преминаването към други видове транспорт за 2030 г. и 2050 г., определени в Бялата книга за транспорта от 2011 г.;
38. подчертава, че някои региони на Централна и Източна Европа имат значителна железопътна мрежа, която обаче се нуждае спешно от модернизация на инфраструктурата навреме, за да се предотврати бъдещо влошаване, което може да доведе до преустановяване на нейното функциониране; отправя критика поради недостатъчното инвестиране в трансгранични железопътни линии и ниското ниво на пътнически железопътни услуги в множество гранични региони; призовава държавите членки да установят или да възстановят липсващите връзки и да премахват затрудненията; счита, че следва да се упражнява контрол над железопътната мрежа по методиката за планиране на широкообхватна и основна мрежа TEN-T, да бъдат установявани възможните допълнителни липсващи връзки, особено трансгранични, както между държавите – членки на ЕС, така и между тях и съседните трети държави; насърчава държавите членки да развиват тясно и конструктивно сътрудничество за премахване на тези пропуски и за подобряване на териториалната интеграция и сближаване; призовава Комисията да осигурява ефективна финансова подкрепа за всички тези усилия;
39. отново изразява своята подкрепа за разгръщането на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) за всички коридори на основната мрежа TEN-T; счита, че пълното и бързо прилагане на системата ERTMS трябва да бъде абсолютен приоритет на ЕС с цел създаване на напълно оперативно съвместимо, функциониращо, ефективно и привлекателно европейско железопътно пространство, способно да се конкурира с други видове транспорт;
40. призовава държавите членки да приемат ясни и дългосрочни стратегии за развитие на железопътния транспорт и да се премахнат пречките за железопътни проекти, осъществявани с финансиране от ЕС;
41. подчертава необходимостта да се увеличат инвестициите в подобряване на качеството на железопътните линии, за да станат те по-достъпни и привлекателни и в двете области на пътническия и товарния транспорт и за да се повиши техният дял в разпределението между видовете транспорт в съответствие с цел № 3 относно преминаването към други видове транспорт, както е посочено в Бялата книга на ЕС за транспорта;
42. отбелязва липсата на автомобилно-железопътни връзки до и от пристанищата; подчертава, че по-голямата част от летищата в Източна Европа се намират в близост до железопътна инфраструктура и че интеграцията продължава да е технически възможна; призовава Комисията напълно да подкрепи по-нататъшната интеграция на мултимодалните транспортни връзки (автомобилни-железопътни-летищни) в Централна и Източна Европа;
43. призовава Комисията да продължи да подкрепя инвестициите в подвижен състав в държавите от Централна и Източна Европа, като по този начин ще бъде възможно да се възстанови потенциалът на железопътния транспорт в системите за обществен транспорт на тези държави;
44. подчертава, че устойчивото развитие на европейска инфраструктура на железопътния транспорт не трябва да приключва след самото изграждане на мрежата, а да включва и мерки за икономическа ефективност в дългосрочен план. счита, че значителна част от финансовите средства следва да бъде насочена към тези мерки, като се има предвид значението на дейностите по поддръжката;
45. подчертава общите ползи от „Rail Baltica“ като един от приоритетните проекти на Северноморско-Балтийския коридор и неговото значително стратегическо значение за всички заинтересовани държави членки, както и за целия регион, като се започне от Финландия (с възможността за „ботнийско разширение“) и се продължи през Естония, Латвия, Литва, Полша, към Германия, Нидерландия и Южна Европа; приветства постигнатия напредък в изграждането и подготовката на проекта „Rail Baltica“ и подчертава, че доброто сътрудничество на заинтересованите и участващите държави е от решаващо значение за постигането на напредък без по-нататъшно забавяне и изоставане, както и за предотвратяването на какъвто и да е риск от неотпускане на разпределените финансови средства за този проект; подчертава, че ако правилата на Европейската комисия не са спазени, съфинансирането от ЕС в размер на около 85% ще бъде загубено и бъдещите условия на финансиране никога няма да са толкова благоприятни, колкото понастоящем; настоятелно призовава участващите държави да признаят и засилят ролята на съвместното предприятие „RB Rail“ като най-подходящ орган за управлението на транснационален проект от такъв мащаб, да подават съвместни заявления за финансиране от ЕС, да продължават както със съвместни, така и с национални обществени поръчки, да координират работата по проекта и, накрая, да докажат, че са в състояние да си сътрудничат;
46. с оглед на намаляващия дял на железопътния транспорт на европейския пазар на товарните и пътническите превози подчертава значението на инициативата Shift2Rail, особено в областта на товарния превоз, с цел да се увеличи конкурентоспособността и ефикасността; счита, че следва също така да се инвестира в подобряване на качеството на железопътния транспорт в областта на товарните превози; приветства съвместните международни инициативи, предприети от държавите членки в региона с оглед развитие и модернизиране на железопътната инфраструктура, като например създаването на новия железопътен коридор за товарен превоз № 11, още познат като Коридор на кехлибара, който свързва търговските и промишлените центрове в Полша, Словакия, Унгария и Словения чрез съвместно действие при разпределението на капацитета за движение за международни товарни влакове; изтъква, че тези проекти насърчават железопътния транспорт като средство за международен превоз на товари, стимулират конкурентоспособността на железопътния транспорт и гарантират по-добро използване на съществуващия капацитет за международни товарни превози;
47. отбелязва, че съществуват множество източници на финансиране за железопътния сектор от различни програми на ЕС. счита, че приемането и ефективното използване на тези източници на финансиране са от съществено значение поради строгите финансови ограничения върху размера на публичните средства, които националните правителства могат да инвестират в железопътния транспорт;
48. обръща внимание на надценките, които обикновено се използват в Централна и Източна Европа в трансграничния регионален пътнически железопътен транспорт, често налагани от железопътните компании като част от таксите за международния железопътен превоз, които водят до намаляване на привлекателността на използването на трансгранични железопътни връзки;
49. подчертава необходимостта да се гарантира взаимосвързаността на страните от Централна и Източна Европа с високоскоростната железопътна мрежа в Западна Европа с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на железопътния транспорт и подкрепа на икономическия растеж в този регион; призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансграничните проекти за високоскоростни железопътни връзки в рамките на коридори на TEN-T;
50. подчертава необходимостта от подкрепа за съвместни проекти и инвестиции с трети държави, като по този начин се проправи път за допълнително използване на потенциала на железопътните транспортни коридори, модернизирани с финансиране от ЕС, например връзките между ЕС и страни от Азия;
Вътрешни водни пътища
51. подчертава значението на транспорта по вътрешните водни пътища като ефективен и устойчив начин за мултимодален транспорт и логистика в целия ЕС; поради това счита, че е необходимо да се модернизира инфраструктурата на вътрешните водни пътища за превоз на пътници или стоки, и да се подобри оперативната съвместимост с други видове транспорт;
52. отбелязва, че Централна и Източна Европа имат значителен потенциал за развитие по отношение на вътрешните си водни пътища, както и на речните и морските си пристанища; счита, че този потенциал може да бъде използван само ако се демонстрира необходимото зачитане на достиженията на правото на ЕС относно опазването на околната среда, биологичното разнообразие и водата, и че поставянето на по-голям акцент върху използването на пристанища и железници може да спомогне за оказването на подкрепа за целта за подобрение на мултимодалния транспорт в региона;
53. приветства създаването на програмата „NAIADES“ и продължаването с „NAIADES II“ до 2020 г. и подчертава колко е важно да има европейска стратегия и план за действие за вътрешните водни пътища;
54. счита, че използването на мултимодалността в пристанищата по вътрешните водни пътища е от решаващо значение за техния икономически потенциал; подчертава ролята на наличието на подходящ достъп „последна миля“ и на железопътните връзки със свързването на вътрешноводните терминали, както и транспортните възли с пристанищни райони за привличането на потребители;
55. подчертава ролята на река Дунав като основен транспортен воден път в дунавския макрорегион; отбелязва, че потенциалът на този регион за транспорта по вътрешните водни пътища трябва да се използват в още по-голяма степен, и поради това припомня също така необходимостта държавите членки да поддържат функционирането на вътрешните водни пътища, които са под тяхна отговорност; призовава държавите с излаз на Черно море да гарантират непрекъснатата плавателност на река Дунав и да изпълняват своя генерален план за възстановяване и поддържане на фарватера, одобрен през 2014 г., като същевременно отчитат екологичните аспекти и полагат специални грижи за запазването на естествените местообитания, околната среда, биологичното разнообразие и водата, и по този начин се опазват и насърчават устойчивото селско стопанство, риболовът и туристическите МСП; подчертава, че връзките между Одер, Елба и Дунав може да увеличат транспортните и комуникационните възможности на целия регион по оста север–юг, което ще доведе до създаването на работни места и развитието на МСП;
56. насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за подобряване и постигане на клас IV на плавателност на инфраструктурата на останалите вътрешни водни пътища , по-специално речните участъци в основната трансевропейска транспортна мрежа; подчертава, че е необходимо съществено подобряване на р. Елба, за да се позволи пълна плавателност, която е от съществено значение за Ориент/Източно-Средиземноморския коридор; подчертава необходимостта от повишаване на плавателността на река Одер към клас IV на плавателност; подчертава също така специалното значение на международните водни пътища E40 и E70 по отношение на подобряването на интеграцията на държавите от Централна и Източна Европа в европейските вътрешни водни транспортни маршрути; подчертава, че създаването на добри мултимодални връзки между тези водни пътища и Балтийско-Адриатическия коридор от основната мрежа на TEN-Т ще бъде значителен тласък на инвестиционния потенциал на източните региони в ЕС;
Морски пристанища и летища
57. подчертава потенциала за по-нататъшно развитие на привлекателността на корабоплаването за пристанищата в района на Балтийско, Черно и Адриатическо море в контекста на „морските магистрали“; подчертава значението на разширяването на мощностите в сектора на енергетиката, включително устойчиви горива за транспорта, и на осигуряването на ефикасни железопътни връзки с хинтерланда на пристанищата;
58. посочва, че устойчивото развитие на пристанищата в Балтийско, Адриатическо и Черно море не трябва да бъде възпрепятствано от останалата подводна инфраструктура; изразява загриженост, че дейностите по проекти като „Северен поток“ могат да накърнят и блокират инвестициите в региона, особено в района на Балтийско море; настоява, че всички подводни тръбопроводи трябва да спазват изискванията за газенето в пристанищните входове;
59. счита, че морските пристанища и летищата служат в най-голяма степен на икономическо развитие на държавите от Централна и Източна Европа, ако те са центрове в интегрирана мултимодална транспортна система, взаимосвързана с ефективна железопътна инфраструктура;
60. подчертава, че северните адриатически пристанища трябва да засилят своето сътрудничество чрез регионална координация за общо популяризиране на потоците движение за морска търговия в северната част на Адриатическо море, както и да се интегрират изцяло италианските пристанища с тези на Словения (Копер) и Хърватия (Риека); във връзка с това призовава Комисията да включи пристанище Риека в Балтийско-Адриатическия коридор с цел създаване на възможност за пълно транспортно свързване на пристанищата в северната част на Адриатическо море с Централна Европа и Балтийско море;
61. припомня, че Комисията установи въпроса за недостига на свързаност в наскоро разработената Европейска стратегия за въздухоплаването; въпреки това отбелязва, че предложените решения са с ограничен потенциал, и насърчава Европейската комисия да наблюдава въздушните връзки в рамките на ЕС, особено в региона на Централна и Източна Европа, и да разработи допълнителни предложения, насочени към намаляване на разликите в достъпа до услуги на въздушния транспорт; счита, че въздушните връзки в тази част на ЕС трябва да бъдат допълнително разработени, тъй като свързаността на ЕС-13 е 7,5 пъти по-ниска от тази на ЕС-15[9]; изразява загриженост, че въпреки че летищната инфраструктура в региона е обект на непрекъсната модернизация, голяма част от новите въздушни трасета са ориентирани единствено към Запада; приканва Комисията да анализира дали съответното законодателство е подходящо за целта и ако е необходимо, да предложи нови инициативи, за да гарантира достатъчна свързаност между центъра и периферните райони на Европа;
62. подчертава, че регионът на Централна и Източна Европа се характеризира с по-малък брой и по-лошо качество на въздушните връзки, отколкото западната част на ЕС; посочва, че тези пропуски в свързаността бяха установени от независим анализ, извършен по искане на Европейската комисия;
63. призовава Комисията да разгледа въздушните връзки в държавите членки и помежду им и да установи мерки за подобряване на услугите в областта на въздушния транспорт по отношение на качеството на обслужването на потребителите;
64. отбелязва огромния потенциал на малките и средни летища по отношение на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа, особено за пътуващите с цел бизнес или туризъм; припомня, че през последните години много регионални летища са изградени и модернизирани в Централна и Източна Европа, но техният потенциал не се използва достатъчно поради липсата на смислени връзки между тези летища и основните транспортни маршрути; подчертава необходимостта тези летища да бъдат използвани по-ефективно чрез изграждане на нови пътни и железопътни връзки;
65. признава различните роли на регионалните и местните летища за развитието на регионите в Централна и Източна Европа и за улесняването на икономическия растеж, конкурентоспособността, търговията, мобилността и туризма, включително и за безпрепятствения достъп за лица с увреждания и за лицата с намалена подвижност; подчертава приноса на регионалните летища за повишаване на привлекателността на тези региони; счита, че за новите съоръжения следва да бъдат оценени надлежно търсенето и потенциалът на трафика и използването на средства от ЕС да бъде строго ограничено до икономически жизнеспособни и устойчиви проекти; подчертава, че следва да бъде предоставена съответна финансова подкрепа за развиване на съществуващите капацитети; счита, че ролята на регионалните летища ще нарасне, ако те разполагат с модерна инфраструктура и мрежа от транспортни връзки (преди всичко железопътни) с региона и страната, чрез които е възможно да се стигне бързо до летището от различни части на съседни градове; подчертава значението на развитието на съществуващите и новите регионални и местни летища, които допринасят за икономическия растеж, включително в сектора на туризма, в по-слабо развитите и изолираните региони чрез подобряване на достъпността и свързаността, като тези региони станат по-привлекателни места за инвестиции и конкурентоспособност, като по този начин се ускори социално-икономическото развитие; предлага Комисията да обмисли разработването на мрежа от летища на регионално равнище, така че да се осигури по-добра свързаност в рамките на държавите членки и между тях;
°
° °
66. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0310.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0423.
- [3] OJ C 261E, 10.9.2013 г., стр. 1.
- [4] ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
- [5] OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
- [6] http://ec.europa.eu/transport/road_safety/pdf/vademecum_2015.pdf
- [7] http://ec.europa.eu/transport/modes/inland/news/2014-12-04-danube-ministrial-meeting/conclusions.pdf
- [8] http://mib.gov.pl/files/0/1796967/deklaracjalancucka.pdf
- [9] SWD(2015)261 работен документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за въздухоплаването за Европа“.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Високото качество на транспортните връзки е от основно значение за икономическите дейности в Европа и за качеството на живот на нашите граждани. Леснодостъпните и добре свързани транспортни мрежи, които обхващат местните, регионални, национални и трансгранични измерения на пътническия и товарния транспорт, са в основата на насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в самите държави членки и между държавите членки в ЕС.
На равнище ЕС трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) има за цел разработването на обща европейска интегрирана мултимодална транспортна мрежа, която насърчава свързаността и оперативната съвместимост на националните мрежи, както и достъпа до тази мрежа. С насоките за TEN-T и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), създаден през 2013 г., са вече налични основните стълбове на прилагането на политиката на ЕС в областта на транспортната инфраструктура за периода до средата на 2020-те години. Държавите членки и Европейският съюз трябва да обединят своите ресурси и да си сътрудничат тясно при създаването и изпълнението на проектите за завършване на основната мрежа до 2030 г. и на широкообхватната мрежа до 2050 година.
Цел— Докладчикът счита, че точно в настоящия момент Европейският парламент трябва да съхрани динамиката на този нов процес на TEN-T и да продължава да решава нерешените предизвикателства, свързани с достъпността и свързаността на транспортната инфраструктура в държавите членки от Централна и Източна Европа, с участието на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България.
Контекст – Транспортната инфраструктура в държавите членки в тази част на ЕС със сигурност претърпя значителна модернизация и подобрения с непрестанната помощ от страна на ЕС, от периода преди тяхното присъединяване до настоящия момент. По исторически и географски причини акцентът беше поставен върху проекти за възстановяване на връзки до и от западните държави на ЕС. Това е и основанието за ориентацията предимно в посока изток-запад на петте коридора на основната мрежа TEN-T, които пресичат централните и източноевропейските държави членки, т.е. коридорите Северно море — Балтийско море, Балтийско море — Адриатическо море, Средиземноморието, Рейн — Дунав и Близък изток - Източна Европа - Средиземно море.
Въпреки този напредък все още съществуват сериозни пропуски по отношение на достъпността и свързаността на транспортната инфраструктура в централната и източната част на ЕС. Тези пропуски трябва да бъдат преодолени, за да се поддържат във възможно най-голям обхват икономическият растеж, заетостта и възможностите за гражданите и предприятията. Това е особено неотложно в селските райони и в граничните региони (в източната част на ЕС), които в противен случай ще продължат да губят своето население. Освен това запазването на жизнеспособни транспортни връзки следва също така да се разбира като все по-важен фактор за укрепването на стабилността и сигурността на източната граница на ЕС и в Западните Балкани.
Политиките в тази област и свързаните с тях действия – В този контекст е ясно, че държавите членки и Комисията следва на първо място да се съсредоточат върху попълването на липсващите връзки, премахването на участъците със затруднения и осигуряването на безпрепятствени връзки за пътници и товари, като по този начин се спомага за изпълнението на целите на TEN-T. Въпреки това тези усилия за завършването на основните коридори следва също така да стимулират развитието на широкообхватната мрежа, която свързва съседните региони, а именно в граничните региони, и по този начин да доведат до консолидиране на коридорите на мрежата.
Изглежда е необходим допълнителен тласък за подобряване на трансграничните връзки в посока север-юг между държавите членки в Централна и Източна Европа, а също и подобряване на достъпността за големи райони, които се намират в източните региони. Тези проекти биха подпомогнали свързването на съответните региони към мрежата TEN-T и биха създали нови възможности за заетост и откриване на предприятия в тези региони. Проектът „Rail Baltica“ вече е признал тази нужда в североизточната отсечка на коридора Северно море — Балтийско море. Комисията и държавите членки следва да продължат да откликват на тази потребност, като доразвиват вече започнатата дългогодишна работа в рамките на проекта „Via Carpatia“, и да използват възможността за отваряне на Рейнско-Дунавския коридор на север към северната част на ЕС.
Сътрудничество и инвестиционни ресурси – Тъй като подобренията на транспортната инфраструктура продължават да изискват значителни инвестиции, е от съществено значение държавите членки в Централна и Източна Европа и Комисията да продължават да извършват цялостна координация на всички етапи на транспортната политика и на планирането на проектите. Също така е от съществено значение да бъдат използвани всички взаимодействия във финансирането между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Механизма за свързване на Европа и средствата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Същото се отнася и за своевременното използване на средствата от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), предвидени за по-краткосрочен план.
Сътрудничеството по линия на макрорегионалните стратегии на ЕС, което използва новаторски механизъм на управление, би могло да помогне за справяне с проблемите на транспортната политика, които не могат да бъдат решавани от държавите членки поотделно. По-специално, опитът, придобит в стратегиите за Балтийско море, за региона на река Дунав и за Адриатическо-Йонийския регион, също биха могли да бъдат включени в евентуална бъдеща стратегия за региона на Карпатите.
Специфични въпроси – Докладът може да предостави също така принос за справяне с конкретни проблеми в развитието на различните видове сухопътен, воден и въздушен транспорт в централната и източната част на ЕС, включително, наред с другото, за насърчаване на интермодалността чрез центрове и в пристанищата и за необходимостта от коригиране на трансграничните пътнически железопътни връзки. Следва също така да се признае, че потенциалът на този регион за транспорта по вътрешни водни пътища трябва да се използват в още по-голяма степен, особено по река Дунав, и че държавите членки трябва да полагат усилия за гарантиране на непрекъснатата плавателност на река Дунав. Съществува и значителен потенциал за по-нататъшно развитие на корабоплаването към морските пристанища на Балтийско и Черно море, особено в енергийния сектор. Тук следва да се обърне внимание, че нито едно подводно инфраструктурно съоръжение не трябва да възпрепятства развитието на пристанищата и спазването на изискванията на газене в пристанищните входове. Необходимо е също така да се гарантира, че регионалните и местните летища, които могат да бъдат важен източник на улеснения за търговията, мобилността и туризма, са разработвани по реалистичен начин.
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (21.4.2016)
на вниманието на комисията по транспорт и туризъм
относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа
(2015/2347(INI))
Докладчик по становище: Йоахим Целер
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че въвеждането на тематични цели има положителна роля за насърчаването на държавите членки да съсредоточат инвестиционните си политики върху развиването на транспортната си инфраструктура; счита, че предварителната обвързаност с условия за изготвяне на генерални планове за транспорта е помогнала на държавите членки да отделят приоритетно място на инвестициите си в транспорта; настоятелно призовава Комисията, когато одобрява транспортната инфраструктурата, както и държавите членки – когато планират транспортната инфраструктура – да гарантират, че генералните планове за транспорта и инвестициите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове в транспортния сектор са приведени в по-голяма степен в съответствие с Бялата книга за транспорта на ЕС по отношение на ключовите цели; счита, че отговорните служби на Комисията следва да извършат оценка и да осигурят последващи действия по тези генерални планове, за да се гарантира, че те са част от цялостна стратегия за устойчива мобилност и намаляване на емисиите в транспортния сектор;
2. настоятелно призовава държавите членки в Централна и Източна Европа да гарантират координацията и взаимодействието между съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и ресурсите на ЕИБ и ЕБВР при изпълнението на проекти, насочени към подобряването на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в региона; припомня, че 11 305 500 000 евро са прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа за изразходване в транспортния сектор в държави членки, които се ползват с подкрепа от Кохезионния фонд; подчертава, че следва да бъде дадено предимство на използването на цялото това вече налично финансиране, особено в контекста на настоящата степен на усвояване, пред инвестиционното участие на трети страни в случаи, в които тази инвестиция се ръководи от политически съображения вместо от стопански интереси; насърчава използването на потенциала на европейските частни инвестиции в железопътния сектор, което би могло да допринесе за увеличаване на степента на усвояване и за подобряване на качеството на транспортните услуги;
3. призовава Комисията и държавите членки да преминат към по-ефективно използване на безвъзмездни средства в съчетание с финансови инструменти за важни, генериращи приходи проекти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;
4. призовава държавите членки от Централна и Източна Европа да гарантират висока степен на прозрачност и контрол върху използването на въпросните средства, както и да оповестяват подробности относно тяхното разпределяне при първа възможност;
5. подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за изграждането на липсващите връзки в граничните зони в Централна и Източна Европа, както и за укрепването на съществуващата инфраструктура, с цел осигуряване на пълен достъп до единния пазар и допълнително насърчаване на икономическия растеж; подчертава в тази връзка, че тъй като транспортът е от ключово значение за регионалното развитие, адекватно и правилно финансираната местна инфраструктура е основно и неизбежно изискване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване; припомня, че следва да бъде дадено предимство на трансграничните проекти, които се отнасят не само до централните трансевропейски мрежи в региона, но също така до липсващите връзки, за да се премахнат съществуващите проблемни участъци, както и на инвестициите в по-ефективното свързване на различните видове транспорт; призовава в тази връзка да продължат да се полагат усилия в посока въвеждане на общи стандарти в областта на инфраструктурата, особено по отношение на железопътния транспорт, за да се ускори изпълнението на поставената цел за ефективна и общоевропейска оперативна съвместимост, и подчертава необходимостта от по-широко използване на комбинираните видове транспорт и за взаимосвързаност помежду им, по-специално по отношение на комбинирания автомобилно-железопътен товарен превоз;
6. призовава Комисията и държавите членки да рационализират и да опростят процедурите за възлагане на обществени поръчки, да издадат насоки за ПЧП, да осигурят адекватна рамка за държавна помощ и да опростят процедурите по даване на разрешение, за да се улесни изпълнението на транспортните проекти, по-специално на трансграничните проекти;
7. подчертава, че е налице необходимост да се стимулира развитието на транспортните коридори по направление север-юг като например маршрута Виа Карпатия с оглед на, наред с другото, свързването на северна и югоизточна Европа, и че това ще предотврати задълбочаването на различията между регионите; приветства усилията на Комисията да разшири коридорите TEN-T към страните кандидатки от Западните Балкани, като подобри тяхната инфраструктура и премахне трансграничните проблемни участъци с държавите членки, както и други пречки, свързани с бъдещото разширяване на Шенгенското пространство; настоятелно призовава Комисията да разгледа този успешен модел също така във връзка с държавите от Източното партньорство; подчертава по-специално значението на модернизацията и оборудването на железопътната инфраструктура/мрежа, за да се преодолеят всякакви потенциални пречки в полза на Централна и Източна Европа като цяло; отбелязва, че всички гореспоменати усилия могат да допринесат за икономическото развитие на участващите държави чрез създаване на нови възможности за стопанска дейност и заетост в малките и средните предприятия, поощряване на търговския обмен и осигуряване на подкрепа за науката, изследванията и иновативните технологии;
8. насърчава регионите и държавите членки да приемат или да продължат да прилагат мерки за преминаване към по-екологични възможности за транспорт; насърчава използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за проекти, насочени към генериране на търсене на обществен транспорт и по-устойчиви транспортни възможности, например чрез опростено трансгранично издаване на билети и инвестиции в системи за електрическо зареждане;
9. подчертава необходимостта от укрепване на инвестициите в подобряване на качеството на железниците, за да станат те по-привлекателни за пътническия и товарния транспорт и да се увеличи използването им;
10. отбелязва, че Централна и Източна Европа имат значителен потенциал за развитие по отношение на вътрешните си водни пътища, както и на речните и морските си пристанища; счита, че този потенциал може да бъде използван само ако се демонстрира необходимото зачитане на достиженията на правото на ЕС относно опазването на околната среда, биологичното разнообразие и водата, и че поставянето на по-голям акцент върху използването на пристанища и железници може да спомогне за оказването на подкрепа за целта за подобрение на мултимодалния транспорт в региона; подчертава в този контекст, че е важно и необходимо да се използва капацитетът за вътрешен воден транспорт, предложен от коридора Рейн – Майн – Дунав, и да се свърже железопътната мрежа с коридора Северно море – Балтийско море, тъй като това е основният маршрут, свързващ Източна и Западна Европа, както и връзките между водните коридори на Одер, Елба и Дунав, което може да засили транспортния и комуникационен капацитет на целия регион на оста север – юг;
11. отбелязва, че подобряването на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа е средство за постигане на целите на политиката на сближаване, особено по отношение на желаното икономическо развитие на граничните райони;
12. припомня на Комисията нейното задължение съгласно Бялата книга за транспорта от 2011 г. относно развитието на транспорта до 2020 г., в която Комисията е приела план за изпълнение на 40 конкретни мерки, насочени към развитието на конкурентоспособна и позволяваща ефективно използване на ресурсите европейска транспортна система; припомня, че една от нейните дългосрочни цели е да прехвърли 30% от автомобилния транспорт на отсечки над 300 км. към железопътен или воден транспорт до 2030 г. и повече от 50% до 2050 г., като по този начин намали значително движението по пътищата в Централна и Източна Европа;
13. настоятелно съветва да се използват по-добре съществуващите политики и инструменти за регионално сътрудничество като европейското териториално сътрудничество (ETC), Interreg и особено европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел разработване и изпълнение на съвместни проекти, насочени към подобряване на трансграничния транспорт между регионите и премахване на пречките; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят такъв вид решения на местно и регионално равнище, да ускорят завършването на изграждането на връзките между железопътните мрежи в граничните области, да гарантират, че използването на фондовете на ЕС е в съответствие с общите цели, включително по отношение на подобрението на железопътния сектор, взаимосвързаността и оперативната съвместимост, както и да включат местните и други заинтересовани страни в рамките на един прозрачен процес; препоръчва използването на макрорегионални стратегии като тези за Дунав, Балтийско море, региона на Адриатическо и Йонийско море и региона на Алпите, за да се постигне напредък по транснационалните инфраструктурни проекти, а също и по подготовката на потенциални нови макрорегионални стратегии в Централна и Източна Европа като тази за региона на Карпатите;
14. припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондовете могат да бъдат използвани също за увеличаване на административния капацитет на междинните звена и бенефициентите – в противен случай подкрепата на ЕС за инвестиции в транспорта в региона може да бъде застрашена; отбелязва, че механизмът за подпомагане JASPERS в частност е доказал, че е полезен в тази си роля до момента, и следователно не само би могъл да бъде просто продължен, а би могла също да се разгледа възможността той да се превърне в по-постоянна, институционална структура; посочва, че техническата помощ, предлагана чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, следва да помогне на организаторите на публични и частни проекти да създадат стабилна поредица от зрели и добре структурирани проекти, за да могат финансовите инструменти да носят ползи за дълъг период от време; припомня, че европейските координатори за коридорите на централната мрежа действително имат политически мандат, но административният им капацитет е недостатъчен; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да рационализират публичното управление на такива ресурси с цел избягване на ненужната бюрокрация;
15. призовава Комисията и ЕИБ към по-добро сътрудничество и координиране на усилията им, за да се гарантира широка консултация с всички заинтересовани страни относно финансирането на транспортната инфраструктура, обмена на най-добри практики, насърчаването на финансови инструменти, ранното планиране на потенциални проекти и редовното предоставяне на съответната информация на Европейския парламент; подчертава, че всички стъпки, свързани с проекти за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура, следва да се предприемат във възможно най-кратки срокове;
16. подчертава, че всички усилия в сферата на транспорта в Централна и Източна Европа следва да бъдат продължени по ориентиран към изпълнението и постигането на резултати начин, който търси рентабилни решения, вземащи предвид околната среда, и запазва съществуващата инфраструктура, тъй като този регион би имал особена полза, ако гореспоменатото финансиране е правилно координирано, не на последно място по отношение на защитата на стратегическите интереси на ЕС;
17. подчертава значението на развитието на по-редовна и по-добре функционираща система на въздушен транспорт, която свързва по-малки периферни държави членки и по-големи, по-централни градове; посочва, че сегашните системи на полети не функционират добре, тъй като връзките обикновено не са чести и отнемат много време.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
19.4.2016 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 3 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Daniel Buda, Salvatore Cicu, Viorica Dăncilă, Andor Deli, Ivana Maletić, Maurice Ponga, Davor Škrlec |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
26.9.2016 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
28 4 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Daniela Aiuto, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Peter Lundgren, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Țapardel, Pavel Telička, Peter van Dalen, Wim van de Camp |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Daniel Dalton, Werner Kuhn, Davor Škrlec, Patricija Šulin, Matthijs van Miltenburg, Henna Virkkunen |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Paul Rübig |
||||