Процедура : 2016/2063(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0302/2016

Внесени текстове :

A8-0302/2016

Разисквания :

PV 21/11/2016 - 12
CRE 21/11/2016 - 12

Гласувания :

PV 22/11/2016 - 5.6

Приети текстове :

P8_TA(2016)0433

ДОКЛАД     
PDF 614kWORD 59k
18 октомври 2016 г.
PE 584.196v02-00 A8-0302/2016

относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г.

(2016/2063(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Рамон Тремоза и Балселс

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г.

(2016/2063(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2015 г.,

–  като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 123, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

–  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0302/2016),

А.  като има предвид, че по повод на евентуалното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС председателят Драги с право изказа мнението, че „степента, в която икономическите перспективи ще бъдат засегнати, зависи от времето, развоя и крайния резултат на предстоящите преговори. До момента икономиката на еврозоната е устойчива, но вследствие на тази несигурност основният ни сценарий е изложен на риск от низходящи тенденции“; и че „независимо от това какви ще бъдат взаимоотношенията между Европейския съюз и Обединеното кралство, от първостепенно значение е да се запази целостта на единния пазар. Какъвто и да е резултатът, той следва да гарантира, че всички участници се подчиняват на едни и същи правила“;

Б.  като има предвид, че според последната прогноза на Комисията от пролетта реалният растеж в еврозоната се очаква да бъде умерен и географски неравномерен – 1,6% през 2016 г. и 1,8% през 2017 г., след 1,7% през 2015 г.;

В.  като има предвид, че според същата прогноза безработицата в еврозоната се очаква да отбележи понижение от 10,9% в края на 2015 г. на 9,9% в края на 2017 г.; като има предвид, че разликата между равнищата на безработица в държавите членки продължи да нараства през 2015 г., като стойностите варират от 4,6% в Германия до 24,9% в Гърция;

Г.  като има предвид, че според същата прогноза държавният дефицит в еврозоната постепенно ще намалее от 2,1% през 2015 г. на 1,9% през 2016 г. и 1,6% през 2017 г., и че съотношението дълг/БВП също се очаква да отбележи спад за пръв път от началото на кризата, въпреки че спрямо четири държави от еврозоната все още е в ход процедурата на Комисията при прекомерен дефицит: Франция, Испания, Гърция и Португалия; като има предвид, че посредством макроикономически програми Кипър, Ирландия и Словения успяха да намалят своя съответен дефицит под референтната стойност от 3% от БВП;

Д.  като има предвид, че според същата прогноза през 2016 г. за еврозоната се очаква външен излишък от близо 3% от БВП, чийто размер ще се запази и през 2017 г.; като има предвид, че един „твърд Брекзит“ може да окаже неблагоприятно въздействие върху търговския баланс както на ЕС, така и на Обединеното кралство, тъй като Обединеното кралство е един от основните търговски партньори на еврозоната;

Е.  като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки да допринася за поддържането на стабилността на финансовата система;

Ж.  като има предвид, че член 127, параграф 2 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки „да насърчава нормалното функциониране на платежните системи“;

З.  като има предвид, че според прогнозата на ЕЦБ от септември 2016 г. средният размер на инфлацията в еврозоната, след като през 2015 г. беше нулева, през 2016 г. ще остане на приблизително същото равнище (0,2%) и ще достигне 1,2% през 2017 г. и 1,6% през 2018 г.; като има предвид, че – наред с другото – ниският процент на инфлация през последните години може да се обясни най-вече с ниските цени на енергията;

И.  като има предвид, че е все по-трудно да се постигне целевото равнище на инфлацията поради консолидирането на демографските тенденции, запазващите се ниски цени на енергията и значителните последствия от глобализацията на търговията и финансите за европейското общество, характеризиращо се с високо равнище на безработица; като има предвид, че този дефлационен натиск допринася за липсата на инвестиции и за слабото съвкупно търсене;

Й.  като има предвид, че през март 2015 г. ЕЦБ започна разширена програма за закупуване на активи в размер на 1,1 билиона евро, предвидена първоначално да продължи до септември 2016 г.;

К.  като има предвид, че оттогава тази програма беше обновена, като изкупуването на активи се предвижда да продължи до март 2017 г. за обща сума в размер на почти 1,7 билиона евро, а списъкът на допустимите активи беше разширен, така че да включва корпоративни облигации на нефинансови предприятия и на поднационални публични органи; като има предвид, че възникнаха опасения, че счетоводният баланс на ЕЦБ съдържа нарастващи равнища на риск;

Л.  като има предвид, че от началото на своята програма за закупуване ЕЦБ закупи обезпечени с активи ценни книжа на стойност 19 094 милиона евро;

М.  като има предвид, че ЕЦБ отпусна още повече паричната си политика, като през март 2016 г. понижи основните си интервенционни проценти до безпрецедентни равнища, а именно за основните операции по рефинансиране на 0%, а за депозитното улеснение – съответно на -0,40%; като има предвид, че ЕЦБ предлага на банките стимули за отпускане на заеми и за целта провежда допълнителна серия от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР-ІІ);

Н.  като има предвид, че според ЕЦБ целта на създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ) е осъществяване на постоянен микропруденциален надзор и правоприлагане в еврозоната, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за банковите операции и да се наложи обща методология за оценка (процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО));

О.  като има предвид, че председателят на ЕЦБ продължава да изтъква неотложността на така необходимите структурни реформи в еврозоната;

П.  като има предвид, че ЕЦБ подкрепя нормативната уредба на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и получените в резултат от нея намалени капиталови изисквания, което ще възроди както пазарите на секюритизация, така и финансирането на реалната икономика;

Р.  като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

1.  подчертава, че еврозоната продължава да поддържа високо равнище на безработица, прекомерно ниска инфлация и големи макроикономически дисбаланси, включително дисбаланси по текущата сметка, и че освен това еврозоната бележи много ниско равнище на растеж на производителността, което е резултат от липсата на инвестиции – 10 процентни пункта под равнището преди кризата, от липсата на структурни реформи и слабото вътрешно търсене; отбелязва, че високото равнище на държавния дълг и по-специално големият брой необслужвани заеми и недостатъчно капитализираният банков сектор в някои държави членки все още допринасят за разпокъсаността на финансовия пазар на еврозоната, като по този начин се ограничава свободата на действие за подкрепа на най-нестабилните икономики; подчертава, че провеждането на стабилна фискална политика и на балансирани от социална гледна точка структурни реформи, насочени към повишаване на производителността, е единственият начин за постигане на устойчиво положително икономическо развитие в тези държави членки;

2.  подчертава федералния характер на Европейската централна банка, където не е възможно налагането на национално вето, което ѝ позволява да действа решително по отношение на кризата;

3.  посочва, че предвид тази много сложна среда и опасността от по-продължителен период на ниска инфлация извънредните мерки, приети от ЕЦБ за повишаване на инфлацията до средносрочната цел от 2% бяха предприети в рамките на нейния мандат съгласно посоченото в член 127 от ДФЕС и следователно не представляват нарушение на закона(1); отбелязва, че от стартирането на програмата за закупуване на активи през март 2015 г. и вследствие на целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР), насочени към реалната икономика, беше отбелязано леко подобрение на финансовите условия, което спомогна за възстановяването на кредитирането на предприятията и домакинствата в еврозоната; отбелязва, че тези мерки допринасят за свиване на спредовете на държавните ценни книжа на някои държави от еврозоната; отбелязва, че подобренията не засегнаха еднакво държавите членки, и че търсенето на кредити в някои държави членки продължава да бъде слабо;

4.  подчертава, че през юни 2016 г. ЕЦБ стартира нова серия от четири целеви операции по по-дългосрочно рефинансиране (ЦОДР II); посочва, че насърчителната структура на програмата е променена в сравнение с първите целеви операции по дългосрочно рефинансиране, като определени банки ще могат да ползват заеми при отрицателни лихвени проценти дори и в случай че не увеличат нетното си кредитиране към реалната икономика;

5.  изразява загриженост от факта, че като предлага ликвидност при отрицателни лихвени проценти и в същото време премахва изискванията към банките да връщат средствата, ако не постигнат референтния си показател за отпускане на заеми, ЕЦБ отслабва връзката между предоставянето на ликвидност от централната банка и кредитирането на реалната икономика, която е в центъра на концепцията за целевите операции по дългосрочно рефинансиране;

6.  приветства поетия през август 2012 г. категоричен ангажимент на Европейската централна банка да „направи всичко необходимо“, за да защити еврото, което допринесе значително за осигуряване на финансовата стабилност на еврозоната;

7.  счита, че програмата за закупуване на активи ще има по-голямо въздействие върху европейската икономика, ако се съпътства от ефективни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, предназначени за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, и ако има по-голям дял на изкупуване на облигации на ЕИБ, особено във връзка, наред с другото, с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и трансевропейската енергийна мрежа TEN-E (проекти с доказана европейска добавена стойност от социална и икономическа гледна точка) и секюритизираните кредити за МСП; призовава ЕЦБ да изготви проучване, в което да анализира въпроса за възможното въздействие на програмата за закупуване на активи, ако би могла да купува на вторичните пазари държавен дълг на държавите членки, свързан пряко с разходи за инвестиции и изследвания; изразява загриженост по повод на факта, че прякото закупуване на облигации, издадени от нефинансови предприятия в рамките на програмата за закупуване на активи на корпоративния сектор, което може да е оправдано при сегашните обстоятелства, би могло да предизвика изкривяване на пазара;

8.  изразява съгласието си с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че единната парична политика не може сама по себе си да стимулира съвкупното търсене, освен ако не се допълва от стабилни фискални политики и амбициозни и балансирани от социална гледна точка програми за структурни реформи на равнището на държавите членки; припомня, че съгласно мандата, предвиден в първичното законодателство на ЕС, установено в Договорите, основната цел на ЕЦБ е запазването на ценова стабилност с цел осигуряване на стабилна среда, благоприятна за инвестиции; счита, че провеждането само на парична политика не е подходящият инструмент за решаване на структурните проблеми на европейската икономика; подчертава, че очакваното икономическо възстановяване не може да замести необходимите структурни реформи; обръща внимание на наскоро проведените проучвания и разискванията относно възможния спад на неутралните лихвени проценти, наблюдаван в целия свят през последното десетилетие; посочва, че тази ситуация ще доведе до по-ограничена и по-малко ефективна парична политика, тъй като по-често се поема рискът на достигане на нулевата долна граница;

9.  изразява съгласие, че един добре функциониращ, диверсифициран и интегриран капиталов пазар ще подкрепи каналите за трансмисия на единната парична политика; призовава във връзка с това за постепенно завършване и пълноценно прилагане на банковия съюз и за пълно спазване от страна на държавите членки на свързаното с него законодателство, както и за изграждането на съюз на капиталовите пазари, тъй като това е решителна стъпка за повишаване на ефективността на единната парична политика и за намаляване на рисковете, произтичащи от сътресения във финансовия сектор; счита, че е от изключително значение да се реши проблемът с необслужваните заеми за най-силно засегнатите национални банкови сектори, за да се възстанови гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика за цялата зона;

10.  подчертава, че при провеждането на структурни и социално балансирани реформи в икономиката и на пазара на труда следва също така да се вземе изцяло предвид демографският дефицит в Европа с цел да се противодейства на дефлационния натиск и да се създадат стимули за по-балансирана демографска структура, която да позволява по-лесно да се поддържа инфлация от около 2%; посочва опасността от отрицателни инвестиционни очаквания при неблагоприятно демографско развитие;

11.  отбелязва обаче, че въпреки значителното въздействие на рисковете и страничните ефекти от неконвенционалните мерки, особено ще се отнася до условията на финансиране за банките в периферните райони, не се очаква до 2017 г. инфлацията да достигне средносрочната цел от 2%; отбелязва, че настоящото възстановяване в областта на банковото кредитиране и отпускането на заеми на пазара се разпределя географски неравномерно между държавите членки и до момента не породило очаквания ефект за съществуващия недостиг на инвестиции в еврозоната; подчертава, че не само липсата на достъп до финансиране, но и слабото търсене на кредити е причина за липсата на инвестиции, както и че е необходимо да се насърчават структурни реформи, които да улесняват пряко инвестициите и създаването на работни места; обръща внимание на спада в наличността на висококачествени активи, които са международно признати от институционалните инвеститори;

12.  посочва, че макар въздействието върху реалната икономика да е много ограничено, банките са успели да получат достъп до практически безплатно или много евтино финансиране, което пряко е субсидирало техните баланси; изразява съжаление, че размерът на тази субсидия не се наблюдава и публикува въпреки ясния си страничен фискален ефект върху паричната политика, и че субсидията не е подчинена на строги условия по отношение на това дали или как се инвестира; настоява, че всички извънредни мерки от този характер следва да бъдат придружени от мерки за намаляване на нарушенията на пазарите и икономиката;

13.  изразява съжаление във връзка със съществуващото, макар и постепенно намаляващо разминаване между лихвените проценти за финансирането на МСП и тези за по-големите предприятия, между лихвените проценти за малки и за големи заеми и между условията за кредитиране за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, но признава ограниченията на възможностите на паричната политика в това отношение; подчертава, че постоянната необходимост от корекции на счетоводните баланси на банките се отразява, наред с другото, върху предлагането на кредити за МСП в някои държави членки; освен това подчертава опасността от възможни допълнителни нарушения на конкуренцията в резултат на изкупуването от страна на ЕЦБ на корпоративни облигации на капиталовия пазар, в който основните критерии за допустимост не следва да водят до допълнителни нарушения, особено с оглед на рамката за риска, и от който МСП не следва да се изключват;

14.  подчертава факта, че един продължителен период на равна крива на доходността може да намали рентабилността на банките, особено ако те не коригират своите стопански модели, и може да предизвика потенциални рискове, по-специално за частните спестовни депозити и пенсионните и застрахователните фондове; предупреждава, че намаляването на рентабилността на банките може да намали готовността им да развиват дейност по отпускане на заеми; обръща особено внимание на отрицателните последствия от такава лихвена политика за местните и регионалните банки и за спестовните банки със слабо финансиране от финансовите пазари, както и на рисковете в застрахователния и в пенсионния сектор; поради това призовава за специално и непрекъснато наблюдение на инструмента за отрицателни лихвени проценти, на неговото прилагане и на последиците от него; подчертава необходимостта от правилно, разумно и навременно управление на прекратяването на тази политика на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти;

15.  разбира причината за прилагането на отрицателни лихвени проценти, но подчертава загрижеността си по повод на потенциалните последици от политиката на отрицателни лихвени проценти за отделните спестители и финансовото равновесие на пенсионните схеми, както и по отношение на образуването на балони на цените на активите; изразява загриженост във връзка с факта, че в някои държави членки лихвените проценти при по-дългосрочните спестявания са по-ниски от инфлацията; счита, че поради демографските тенденции и културните предпочитания по отношение на спестяването тези отрицателни последствия за доходите може да доведат до увеличаване на дела на спестяванията на домакинствата, което би могло да се отрази отрицателно на вътрешното търсене в еврозоната; предупреждава, че предвид на низходящата ригидност на лихвените проценти по депозитите ползите от по-нататъшно намаляване на лихвените проценти по депозитите в ЕЦБ към отрицателни стойности може да бъдат ограничени;

16.  продължава да бъде загрижен по повод на все още значителните равнища на нетъргуеми активи и ценни книжа, обезпечени с активи, представени като обезпечения на Евросистемата в рамките на нейните операции по рефинансиране; отново отправя искането си към ЕЦБ да предостави информация за това кои централни банки са приели подобни ценни книжа и да разкрие методите за оценяване на такива активи; подчертава, че подобно разкриване би било от полза за целите на парламентарния контрол върху задачите по надзора, възложени на ЕЦБ;

17.  изисква от ЕЦБ да проучи в какво прилагането на паричната политика се различава между държавите членки с централизирани и концентрирани банкови сектори и тези с по-разнообразна мрежа от местни и регионални банки, както и между държави, които разчитат в по-голяма степен на банките или капиталовите пазари за финансирането на икономиката;

18.  призовава ЕЦБ да извърши внимателна оценка на опасността от възобновяване в бъдеще на изкуствения бум при активите и в жилищния сектор вследствие на политиката на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти, по-специално с оглед на силно увеличените обеми на кредитите и непропорционално високите цени в сектора на недвижимите имоти, особено в някои големи градове, и счита, че ЕЦБ следва да предложи съвместно с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) разработването на конкретни макропруденциални препоръки в това отношение;

19.  призовава Комисията да излезе с предложения за подобряване на макропруденциалния надзор и наличните инструменти на политиката с цел намаляване на рисковете, свързани с паралелната банкова система, в светлината на предупреждението на ЕЦБ, че – предвид устойчивото разширяване през последното десетилетие на небанковото кредитно посредничество до 22 билиона евро в активи – са необходими по-нататъшни инициативи за наблюдение и оценка на слабите места на растящата паралелна банкова система;

20.  подкрепя оценката на ЕЦБ, че в настоящия пакет РКИ/ДКИ IV (Регламента и Директивата за капиталовите изисквания) липсват определени мерки, които също биха могли ефективно да отстранят конкретни системни рискове; такива са i) различните мерки за качество на активите, включително прилагането на пределни стойности на съотношенията стойност на заема – стойност на обезпечението, стойност на заема – стойност на доходите или обслужване на дълга – стойност на доходите, и ii) въвеждането на различни пределни стойности на експозициите, попадащи извън настоящото определение за големи експозиции; настоятелно призовава Комисията да проучи необходимостта от законодателни предложения в тази връзка; отбелязва, че някои от тези мерки вече могат да се интегрират в контекста на продължаващата законодателна работа по предложението за ЕСЗД;

21.  отбелязва, че както е видно от определението на ролята на ЕЦБ във връзка с предоставянето на ликвидност на Гърция през юни 2015 г. и от изтеклата информация за обсъжданията в Управителния съвет на ЕЦБ относно платежоспособността на кипърските банки, понятието „несъстоятелност“, което стои в основата на предоставянето на ликвидност от централната банка на институции в еврозоната, не е достатъчно ясно и няма правна сигурност, тъй като през изминалите години ЕЦБ е използвала ту статична концепция за платежоспособност (въз основа на това дали банката спазва минималните капиталови изисквания в определен момент), ту динамична концепция за платежоспособност (въз основа на ориентирани към бъдещето сценарии за стрес-тестове), за да обоснове продължаването или ограничаването на предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност; подчертава, че тази липса на яснота трябва да бъде преодоляна, за да се гарантира правна сигурност и да се насърчи финансовата стабилност;

22.  отбелязва признаването от страна на председателя на ЕЦБ, че политиките на ЕЦБ водят до последици за разпределението, които се отразяват на неравенството, и отбелязва оценката на ЕЦБ, съгласно която с намаляването на разходите за кредити за гражданите и за МСП при същевременно увеличаване на заетостта в еврозоната тези последици за разпространението може отчасти да се компенсират;

23.  отбелязва, че програмата на ЕЦБ за закупуване на активи е предизвикала в повечето държави членки спад в доходността на облигациите до безпрецедентни равнища; предупреждава за опасността от изключително високи оценки на пазарите на облигации, които биха довели до затруднения, ако лихвените проценти започнат отново да нарастват в отсъствието на достатъчно устойчиво възстановяване, особено за държавите, участващи в процедурата при прекомерен дефицит, или тези с високи равнища на дълг; посочва, че едно внезапен обрат при лихвените проценти от понастоящем ниските им равнища по кривата на доходност носи сериозни пазарни рискове за финансовите институции със значителен дял на финансови инструменти, подлежащи на пазарна преоценка;

24.  подчертава предварителните условия, определени от Съда на Европейския съюз, които Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) трябва да изпълнява при всяко закупуване на публични дългови ценни книжа на държави членки от еврозоната на вторичния пазар:

– закупуването не се обявява,

– обемът на закупуването е ограничен от самото начало,

– има минимален срок между издаването на публични дългови ценни книжа и тяхното закупуване от ЕСЦБ, който се определя от самото начало и не позволява нарушаване на условията за издаване,

– ЕСЦБ закупува само публични дългови ценни книжа на държави членки, които имат достъп до пазара на ценни книжа, позволяващ финансирането на такива ценни книжа,

– само в изключителни случаи закупени ценни книжа се задържат до падеж и закупуването се ограничава или прекратява, като закупените ценни книжа се пускат повторно на пазара, ако по-нататъшната намеса стане ненужна;

25.  наблюдава факта, че някои държави членки може да използват политика на изключително ниски (отрицателни) лихвени проценти за отлагане на необходимата консолидация на първичния си бюджетен дефицит, особено на равнището на централното държавно управление, и във връзка с това припомня задълженията в рамките на Пакта за стабилност и растеж; признава, че една от причините, допринесли за бюджетния излишък в някои държави членки, са били отрицателните лихвени проценти на държавния им дълг; подчертава, че националните икономически политики следва да се координират, преди всичко в рамките на еврозоната; подчертава, че неизбежният процес на излизане от неконвенционалната парична политика ще бъде много сложен и че този процес ще трябва да се планира внимателно, за да се избегнат сривове на капиталовите пазари;

26.  приветства публикуването на протоколите от заседанието на Съвета и решението за оповестяване на споразуменията относно нетните финансови активи между ЕЦБ и националните централни банки; насърчава ЕЦБ да продължи усилията си за прозрачност; припомня на ЕЦБ, че политиката по отношение на сключването на трудови договори трябва да е в съответствие с най-добрите практики;

27.  припомня, че независимостта на ЕЦБ по отношение на провеждането на нейната парична политика, както е заложено в член 130 от ДФЕС, е от решаващо значение за постигане на целта за запазване на ценовата стабилност; призовава всички правителства да избягват изявления, в които се поставя под въпрос ролята, която институцията изпълнява в рамките на своя мандат;

28.  призовава Европейската централна банка в рамките на делегираните ѝ функции в областта на банковия надзор да обръща особено внимание на принципа на пропорционалност;

29.  припомня разделението на функциите между Европейската централна банка и Европейския банков орган (ЕБО); подчертава, че ЕЦБ не следва да се превръща в институция, определяща де факто стандартите на банките извън ЕНМ;

30.  отбелязва, че на 18 май 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие Регламента за въвеждане на подробен статистически кредитен регистър „АнаКредит“; призовава ЕЦБ и националните централни банки да предоставят възможно най-голяма свобода на действие при прилагането на „АнаКредит“;

31.  призовава ЕЦБ да започне работа по евентуални по-нататъшни етапи на „АнаКредит“ само след публична консултация при включване в пълна степен на Европейския парламент и при специално съблюдаване на принципа на пропорционалност;

32.  отбелязва със загриженост, че отново се увеличават дисбалансите в еврозоната по TARGET ІІ, въпреки че намаляването на търговските дисбаланси е знак за постоянно изтичане на капитали от периферията на еврозоната;

33.  припомня, че диалогът по въпросите на паричната политика е важен, за да се гарантира нейната прозрачност по отношение на Парламента и широката общественост;

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

(1)

както наскоро беше подчертано от Съда на Европейския съюз и в решението на Федералния конституционния съд на Германия от 21 юни 2016 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

7

12

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Jonás Fernández, Ashley Fox, Sven Giegold, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Barbara Kappel, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Joachim Starbatty, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Michael Theurer, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Beatrix von Storch, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Alain Cadec, Sophia in ‘t Veld, Thomas Mann, Emmanuel Maurel, Siôn Simon, Tibor Szanyi, Romana Tomc

Последно осъвременяване: 11 ноември 2016 г.Правна информация