ДОКЛАД относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.

20.10.2016 - (2016/2101(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Алфред Сант
Докладчик по становище (*):
София Рибейру, комисия по заетост и социални въпроси
(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.

(2016/2101(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2016 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. (COM(2016)0321),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.[1],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2016 г., озаглавено „Европейски семестър за 2016 г.: oценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2016)0095),

–  като взе предвид докладите на Комисията, озаглавени „Годишен обзор на растежа за 2016 г. “, „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и „Проект на съвместен доклад за заетостта“, препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и предложението на Комисията от 26 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017 – 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики[3],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции[4],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 г., озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

–  като взе предвид своите резолюции от 5 февруари 2013 г.[5] и от 15 септември 2016 г.[6] относно улесняване достъпа на МСП до финансиране,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по регионално развитие и на комисията по култура и образование (A8-0309/2016),

А.  като има предвид, че в прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. се предвижда растеж от 1,6% за еврозоната и 1,8% за ЕС през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред съществен дефицит на инвестиции, както и пред необходимостта да повиши вътрешното търсене и да коригира макроикономическите дисбаланси, като същевременно продължава да увеличава инвестициите в рамките на ЕС;

В.  като има предвид, че безработицата като цяло (и по-специално структурната безработица) в ЕС продължава да бъде едно от основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки, тъй като понастоящем тя е на много високо равнище (10,5 милиона дългосрочно безработни в ЕС); като има предвид, че макар данните да сочат леко подобрение в сравнение с предходните години, младежката безработица и равнищата на безработица като цяло в периферията на Европа са все още значително по-високи от средното равнище в ЕС като цяло;

Г.  като има предвид, че понижаването на цените на петрола и бавният икономически растеж в началото на 2016 г. изглежда са фактори, които допълнително упражняват натиск върху темповете на инфлация, която достига отрицателни стойности;

Д.  като има предвид, че политически събития, като например резултатите от референдума в Обединеното кралство и отношенията с Русия, както и несигурността относно световното икономическо развитие, също допринесоха за задържане на инвестициите;

Е.  като има предвид, че притокът на бежанци в държавите членки също затрудни инвестициите в държавите членки;

Ж.  като има предвид, че делът на препоръките към държавите членки в рамките на европейския семестър и на едностранните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), във връзка с които се предприемат действия, е сходен в отделните държави членки (29% спрямо 30% през 2014 г.),

З.  като има предвид, че Европейският парламент, в своята резолюция относно годишния обзор на растежа за 2016 г., като подчерта необходимостта от специален акцент върху еврозоната, поиска по-добра комбинация от политики; освен това той подчерта значението на повишените инвестиции, устойчивите реформи и отговорната фискална политика, целящи допълнително насърчаване на по-високи равнища на растеж и на възстановяването в Европа;

Предизвикателствата в Европа в контекста на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб

1.  отбелязва със загриженост, че икономиката на ЕС ще продължи да отбелязва по-нисък от очаквания растеж според европейската икономическа прогноза от пролетта на 2016 г., като брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната се очаква да нарасне само със 1,6% и да достигне 1,8% през 2017 г.;

2.  подчертава, че предизвикателствата в ЕС са свързани с влошаващата се международна среда, неприлагането на устойчиви реформи и различията по отношение на резултатите в икономическата и социалната област, постигани в различните части на Съюза; подчертава необходимостта от засилване на растежа, сближаването, производителността и конкурентоспособността; счита, че липсата на устойчиви инвестиции и недостатъците при изграждането на вътрешния пазар лишават ЕС от възможността да използва целия си потенциал за растеж;

3.  приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията в нейните специфични за всяка държава препоръки за 2016 г. върху трите основни приоритета за по-нататъшно укрепване на икономическия растеж: подпомагане на инвестициите за иновации, растеж и създаване на работни места, извършване на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и насърчаване на отговорното управление на публичните финанси; подчертава обаче, че Комисията следва да полага повече усилия за засилване на фискалната устойчивост в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като същевременно използва пълноценно неговите клаузи за гъвкавост, в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012);

4.  отчита значението на съгласуваността между инструментите на политиката на сближаване и уредбата за икономическо управление в по-широк план, с цел подпомагане на усилията за възстановяване, необходими за гарантиране на спазването на правилата, определени в рамките на европейския семестър; подчертава обаче, че легитимността на политиката на сближаване произтича от Договорите и че тази политика е израз на европейската солидарност, чиито основни цели са засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС чрез намаляване на неравенството между равнищата на развитие на различните региони, финансирането на инвестиции, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, както и сближаването между ЕС и неговите граждани; поради това счита, че мерките за обвързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове със стабилното икономическо управление следва да се прилагат разумно и балансирано, но само в краен случай, както и че следва да бъде докладвано за тяхното въздействие; освен това припомня, че прилагането на такива мерки следва винаги да е обосновано, прозрачно и да отчита специфичните икономически и социални обстоятелства в съответната държава членка, за да се избегне ограничаването на регионалните и местните инвестиции, които са абсолютно необходими за икономиките на държавите членки — особено за малките и средните предприятия (МСП), тъй като тези инвестиции увеличават в максимална степен растежа и създаването на работни места и стимулират конкурентоспособността и производителността, особено в периоди на силен натиск върху публичните разходи; по отношение на случаите с двете държави членки, които бяха предмет на решенията на Съвета на 12 юли 2016 г., довели до налагането на санкции съгласно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на член 126, параграф 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посочва предложението на Комисията от 27 юли 2016 г. и последвалото решение на Съвета от 8 август за отмяна на глобите, които можеше да бъдат наложени, предвид мотивираните искания на държавите членки, трудната икономическа обстановка, усилията на двете държави за провеждане на реформи и техните ангажименти за спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж; счита в тази връзка, че предложението за спиране на част от средствата във връзка с поети задължения за 2017 г. за ЕСИ фондовете съгласно мерките, обвързващи ефективността им с доброто икономическо управление, следва да вземе под внимание становището на Парламента, изразено по време на структурирания диалог;

5.  приветства постоянно прилагания подход от страна на Комисията за намаляване на броя на препоръките и нейните усилия да рационализира европейския семестър, като обхване главно ключови приоритетни области от макроикономическо и социално значение при определяне на политическите цели за следващите 18 месеца; отново заявява, че това улеснява изпълнението на препоръките въз основа на изчерпателен и значим набор от действащи икономически и социални показатели; подчертава, че намаляването на броя на препоръките следва да доведе също така до по-добра тематична насоченост; подчертава необходимостта от намаляване на икономическите различия и постигане на сближаване във възходяща посока между държавите членки;

6.  напълно подкрепя усилията за осигуряване на по-голяма национална ангажираност в изготвянето и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки като непрекъснат процес на реформи; счита, че за да се увеличи степента на национална ангажираност и да се насърчава ефективното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, и с оглед на факта, че местните и регионалните органи трябва да изпълняват повече от половината от специфичните за всяка държава препоръки, те следва да бъдат добре формулирани около ясно определени и структурирани приоритети на европейско равнище, с участието, по целесъобразност, на националните парламенти, регионалните и местните органи; отново заявява, че с оглед на разделението на правомощията и компетентностите в отделните държави членки, изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки може да се подобри с активното участие на местните и регионалните органи, и за тази цел подкрепя предложението за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните органи в европейския семестър, както е предложено от Комитета на регионите; призовава държавите членки да гарантират подходящ демократичен контрол върху националните си програми за реформи в съответните национални парламенти;

7.  подчертава, че поради продължителната икономическа криза в Европа се е откроила нуждата от улесняване на инвестициите в области като образование, иновации и научноизследователска и развойна дейност, при същевременно повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез устойчиви структурни реформи за насърчаване на създаването на качествени работни места и провеждането на отговорни фискални политики за създаване по-добра среда за заетостта, предприятията (особено МСП) и инвестициите; отбелязва въздействието на Европейския фонд за стратегически инвестиции след една година функциониране; подчертава колко е важно да се засили използването на ЕФСИ в по-слабо развитите региони и в регионите в преход, както и истински допълващия характер на неговите инвестиции, при същевременно увеличаване на усилията за разработване на инвестиционни платформи, включително на регионално равнище;

8.  изтъква, че все още прекалено високите равнища на безработица, по-специално на младежката безработица, показват, че капацитетът за създаване на качествена заетост в редица държави членки е все още ограничен, и подчертава, че са нужни допълнителни действия, в консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики, с цел увеличаване на инвестициите в умения, придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда и намаляване на социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се запази доброто бюджетно управление; отбелязва, че мерките за подкрепа, с цел улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, са жизненоважни, за да се намерят ефективни решения за трайно високата безработица в множество държави членки;

9.  подчертава, че настоящата икономическа ситуация, която съчетава излишък на ликвидност с лихвени проценти на нулевата долна граница, слаби перспективи пред търсенето и ограничени инвестиции и потребление на домакинствата и предприятията, изисква прилагането на обновеното съчетание от политики, предложено от Комисията с оглед на създаването на растеж; отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира инвестициите и растежа, тъй като липсват устойчиви структурни реформи;

Приоритети и цели на препоръките за 2016 г.

10.  подчертава препоръката на Комисията за три държави членки да излязат от процедурата при прекомерен дефицит; изразява съгласие с Комисията, че големите и постоянни настоящи излишъци по текущата сметка сочат необходимост от стимулиране на търсенето и инвестициите, по-специално дългосрочните инвестиции, с цел справяне с предизвикателствата на бъдещето, свързани с транспорта и комуникациите, цифровата икономика, образованието, иновациите и научните изследвания, изменението на климата, енергетиката, опазване на околната среда и застаряването на населението; призовава Комисията да продължи да насърчава във всички държави членки отговорни и устойчиви бюджетни политики, които да са в основата на растежа и възстановяването, по-специално като се поставя по-голям акцент върху инвестициите и ефективните публични разходи и се подкрепят устойчивите и балансирани в социално отношение структурни реформи;

11.  отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за увеличаване на възможностите за финансиране, по-специално за МСП, и за намаляване на необслужваните кредити в еврозоната в съответствие със законодателството на ЕС, за да се постигне по-стабилно състояние на счетоводните баланси на банките, като по този начин се увеличава способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; подчертава, че е важно банковият съюз да се завърши поетапно и да се приложи, както и да се развие съюз на капиталовите пазари, с цел да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж и да се избегне разпокъсване на финансовия пазар на еврозоната;

12.  подчертава факта, че инвестициите все още изостават и не успяват да доведат до устойчив и приобщаващ растеж в ЕС и да допринесат за подобряването на бизнес средата; счита, че паричната политика следва да бъде придружена от подходящи фискални политики, насочени към подобряване на растежа в ЕС, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж, включително неговите клаузи за гъвкавост; отбелязва, че инвестициите на поднационално равнище на управление силно са намалели през последните години, но въпреки това все още представляват около шестдесет процента от публичните инвестиции в ЕС; подчертава, че инвестиционните политически инструменти като ЕФСИ и ЕСИ фондовете изискват добре калибрирано съчетаване и допълване между тях, за да се увеличи добавената стойност на разходите на Съюза чрез привличане на допълнителни ресурси от частни инвеститори; подчертава в тази връзка, че Програмата за подпомагане на структурните реформи следва да включва местни и регионални органи при съставянето на въпросния проект за структурни реформи;

Политически решения и заключения

13.  подчертава необходимостта от подобряване на цялостния капацитет на ЕС за растеж, създаване и запазване на качествени работни места и по този начин за справяне с високите равнища на безработицата чрез създаването на регулаторна рамка, която подкрепя растежа; счита, че миграцията може да играе роля за компенсиране на отрицателните последствия от застаряването на населението, в зависимост от способността на държавите членки да използват по-добре уменията на мигрантите и да адаптират системите за управление на трудовата миграция към нуждите на пазара на труда;

14.  подчертава значението на приобщаващите образователни системи, които насърчават иновациите и творчеството и изграждат умения, които съответстват на потребностите на пазара на труда, особено що се отнася до професионалното обучение; отбелязва, че следва да се поддържа подходящ компромис, избягващ надпреварата за достигане на най-ниски равнища на заплатите и трудовите стандарти, между икономическите, социалните и свързаните с персонала разходи в съответствие с ценностите на ЕС по отношение на солидарността и субсидиарността, като междувременно вниманието се съсредоточи върху инвестициите в човешки капитал, научните изследвания и развойната дейност, модернизирането на образователните системи и професионалното обучение, включително ученето през целия живот; счита, че са необходими добре планирани политики за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, за да се стимулира производителността, да се създаде стабилен устойчив растеж и да се спомогне за преодоляване на настоящите структурни предизвикателства, като по този начин се преодолее изоставането в областта на иновациите спрямо други икономики;

15.  приканва Комисията да даде приоритет на мерки, които намаляват пречките за по-големи инвестиционни потоци и търговски обмен, възникващи на равнището на ЕС поради липсата на яснота по отношение на стратегиите, които трябва да се следват, и по-специално в следните области: енергетика, транспорт, далекосъобщения и цифрова икономика; отбелязва, че въздействието върху отпускането на кредити от страна на банките в резултат на приемането на банковия съюз, а на национално равнище – поради тежките правни системи, корупцията, липсата на прозрачност във финансовия сектор, остарелите бюрократични процедури, недостатъчната цифровизация на публичните услуги, неправилното разпределение на ресурсите, наличието на пречки пред вътрешния пазар в банковия и застрахователния сектор, както и образователни системи, които се отклоняват от изискванията на пазара на труда и завършването на единния пазар;

16.  изразява съжаление относно факта, че по отношение на стратегията „Европа 2020“, в която за пръв път борбата с бедността е част от програма на ЕС, целта за намаляване на мащаба на бедността в Съюза няма да бъде постигната; счита, че целта за борба с бедността следва да се включва още в началния етап на изготвяне на политиките на ЕС;

17.  подчертава значението на избягването на прекомерно висока данъчна тежест върху труда, предвид факта, че прекомерно високите данъци намаляват стимулите за неактивните лица, безработните, вторите работещи лица в семейството и лицата с ниско трудово възнаграждение да се върнат към заетост;

18.  отбелязва текущите обсъждания между Комисията и държавите членки относно методологията за изчисляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП;

19.  посочва, че следва да се положат усилия за премахване на оставащите пречки пред инвестициите в държавите членки и да се даде възможност за по-подходящо съчетание от политики, насочено към политики, насърчаващи растежа, включително действително съсредоточаване на вниманието върху научноизследователската и развойната дейност; счита, че публичната и частната подкрепа за научните изследвания и институциите за висше образование са ключови фактори за по-голяма конкурентоспособност на европейската икономика и че слабостта или липсата на такава инфраструктура поставя в твърде неизгодно положение някои държави; подчертава, че няма универсална рецепта за идеална иновационна политика на ЕС, но че с цел преодоляване на разделението по отношение на капацитета за иновации в ЕС са препоръчителни политики в областта на иновациите в държавите членки, които са достатъчно диференцирани и се основават на вече постигнати успехи;

20.  приветства споразумението, постигнато на Конференцията по въпросите на климата в Париж през декември 2015 г. (COP 21), и призовава държавите членки и Комисията да го приложат.

Секторен принос към европейския семестър за 2016 г.

Заетост и социална политика

21.  счита, че Съветът и Комисията следва да имат за цел процесите на фискална консолидация да бъдат придружени от мерки, които да спомогнат за намаляване на неравенствата, и подчертава, че процесът на европейския семестър следва да спомогне за преодоляване на съществуващите и възникващите социални предизвикателства, като по този начин гарантира по-ефективна икономика; изтъква, че социалните инвестиции в човешки капитал трябва да представляват основно допълващо действие, тъй като човешкият капитал е един от факторите за растеж и двигател на конкурентоспособността и развитието; отправя искане основните структурни реформи, за които се настоява в специфичните за всяка държава препоръки, да бъдат съпътствани от оценка на социалното въздействие на техния краткосрочен, средносрочен и дългосрочен ефект, с цел по-добре да се разберат социалните, икономическите и свързаните със заетостта последици, по-специално въздействието върху създаването на работни места и икономическия растеж;

22.  подчертава, че безработицата, по-специално младежката безработица, остава основен проблем за европейските общества и че според Комисията безработицата продължава постепенно да намалява, но остава над нивата от 2008 г. с 21,2 милиона безработни през април 2016 г. и огромни различия между държавите членки; посочва необходимостта от качествена и количествена оценка на създадените работни места, за да се избегне увеличаване на равнищата на заетост вследствие просто на несигурна заетост или намаляване на работната сила; отбелязва, че въпреки че дават резултати по отношение на уменията и знанията, системите за образование и обучение на някои държави членки не отчитат добри резултати в международен план и е налице все по-голям недостиг на умения, което допринася за факта, че 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на персонал с необходимите умения; настоява в специфичните за всяка държава препоръки да се даде по-голям приоритет на преодоляването на структурните дисбаланси на пазара на труда, включително дълготрайната безработица и несъответствието между умения и търсене, и подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и развитие на системите за образование и обучение, като на обществото се предоставят инструменти и капацитет за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда;

23.  подчертава, че между 2008 и 2014 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с 4,2 милиона, достигайки общо над 22 милиона (22,3%); отбелязва, че Комисията е заявила, че „по-голямата част от държавите членки все още са изправени пред тежкото социално наследство на кризата“; призовава за по-големи усилия от страна на Комисията и държавите членки за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващите неравенства с цел справяне с икономическите и социалните различия между държавите членки и в рамките на обществата; изразява становището, че борбата с бедността и социалното изключване, както и намаляването на неравенствата, следва да бъде един от приоритетите, отразени в специфичните за всяка държава препоръки, тъй като е от съществено значение за постигане на устойчив икономически растеж и социално устойчив ритъм на изпълнение;

24.  припомня, че, както заявява Парламентът, социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределение на богатствата — модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;

25.  счита, че икономическият растеж следва да осигури положително социално въздействие; приветства въвеждането на трите нови водещи показатели за заетост в макроикономическите табла; отново призовава те да бъдат поставени на равни начала със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; в този смисъл и с цел да се избегне избирателно прилагане призовава с тези показатели да се постави началото на задълбочен анализ и по-добро разбиране на причинно-следствените връзки между политиките и действията; предлага въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; счита, че когато има приравняване на показателите за заетостта и икономическите показатели, това следва да се съпровожда от повишаване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в европейския семестър;

26.  счита, че въвеждането на трите показатели за заетост показва, че европейската стратегия за заетост, включително насоките за заетост, изпълняват важна роля в процеса на икономическо управление на ЕС, но е необходимо да се положат повече усилия, по-специално чрез въвеждането на социални показатели;

27.  отчита, че Комисията е започнала работа по създаването на европейски стълб на социалните права, но припомня, че е необходимо да предоставя резултатите от процеса на консултации и да премине към нови ефективни мерки, насочени към постигане на по-задълбочен и по-справедлив ЕС, и следва да изпълнява важна роля за преодоляване на неравенството; подчертава във връзка с това доклада на петимата председатели, в който се призовава за по-голямо икономическо и социално сближаване, но признава, че няма универсални решения; в тази връзка счита, че всяка обща политика следва да бъде приспособена към всяка държава членка; счита, че с европейските действия следва също така да се преодоляват неравенството и разликите в доходите в държавите членки и да се постига повече, а не само да се обръща внимание на положението на хората, които са в най-голяма нужда;

28.  отчита, че сега с европейския семестър се поставя по-силен акцент върху заетостта и социалните резултати; като зачита правомощията на държавите членки, отправя призив към тях да предприемат спешни действия за гарантиране на достоен труд с достойно заплащане, достъп до достатъчни минимални доходи и социална закрила (които вече намалиха равнището на бедност от 26,1% на 17,2%) и качествени обществени услуги и подкрепя разработването и създаването на подходяща устойчива система за социална сигурност; призовава Комисията да предостави подкрепа и да обменя най-добри практики с държавите членки, за да подобри административния капацитет на национално, регионално и местно равнище, тъй като това е ключово предизвикателство за възобновяване на дълготрайни инвестиции и за гарантиране създаването на работни места и устойчив растеж;

29.  подчертава, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

30.  признава, че определянето на заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

31.  отчита факта, че младежката безработица е намаляла, но изтъква, че тя все още е на невероятно високо равнище с повече от 4 милиона безработни младежи на възраст под 25 години в ЕС, от които 2,885 милиона в еврозоната; изразява съжаление, че повече от три години след началото на инициативата за младежка заетост резултатите от изпълнението на гаранцията за младежта са много неравномерни, а понякога и неефективни; призовава Комисията да представи през октомври задълбочен анализ на изпълнението ѝ, които могат да служат като основа за продължаване на програмата;

32.  припомня, че в много държави членки обезщетенията за безработица намаляват с всяка година в резултат, наред с друго, от дълготрайната безработица, следователно се увеличава броят на хората под прага на бедността и социалното изключване; призовава да се гарантират подходящи обезщетения за безработица, позволяващи на хората да живеят достойно, или действия за гарантиране на плавното интегриране на тези хора на пазара на труда;

33.  подчертава факта, че дисбалансите при пенсионните системи са главно последица от безработицата, обезценяването на заплащането и несигурността на труда; следователно призовава за реформи, които гарантират достатъчно финансиране за силен първи пенсионен стълб, осигуряващ достойни пенсии, най-малкото над прага на бедността;

34.  отново припомня, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването и интеграцията между европейските държави;

35.  отбелязва увеличаването на броя на препоръките (за пет държави членки) относно режимите за минимални доходи; въпреки това предвид факта, че големите неравенства при доходите са пагубни не само за социалното сближаване, но също така и за устойчивия икономически растеж (както посочиха неотдавна МВФ и ОИСР), призовава Комисията да изпълни обещанието на своя председател Юнкер, поето в речта му при встъпване в длъжност, да се осигурят достатъчни доходи за всички европейци чрез европейска рамка за минимални доходи, за да се покриват основните разходи за живот, като същевременно се зачитат националните практики и принципа на субсидиарност;

36.  изразява загриженост във връзка с увеличаването на неравенството при доходите, свързано донякъде с неефективните реформи на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на работните места, за да се намали сегментацията на пазара на труда, в съчетание с мерки, с които се повишава минималното заплащане до достигане на достойни равнища на заплащане и с които се укрепва колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на заплатите с цел намаляване дисперсията на заплатите; предупреждава, че през последните десетилетия корпоративните ръководства получават по-голям дял от икономическата печалба, а същевременно заплатите на работниците са в застой или намаляват; счита, че тази прекомерна дисперсия при заплащането увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на предприятията;

37.  изразява загриженост във връзка с факта, че дълготрайната безработица е все още голяма, като засяга 10,5 милиона души в ЕС, и припомня, че интеграцията на трайно безработните на пазара на труда е от основно значение за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила и за самоувереността им; поради това изразява съжаление, че държавите членки не предприемат действия по отношение на изпълнението на препоръката на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда; отново призовава Комисията да подкрепя усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа от всякаква възраст и възможно най-бързо да предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС, както и да мобилизира допълнителни ресурси, когато е възможно;

38.  счита, че социалната закрила, включително пенсиите и услугите като здравеопазване, грижи за децата и дългосрочни грижи, остават от основно значение за балансирания и приобщаващ растеж, за по-дълъг трудов живот, за създаване на заетост и за намаляване на неравенствата; поради това призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики, които осигуряват достатъчни, адекватни, ефективни и качествени системи за социална закрила през целия жизнен цикъл на дадено лице, гарантиращи достоен живот, борба с неравенствата и стимулиране на приобщаването с цел премахване на бедността, по-специално за тези, които са изключени от пазара на труда и за най-уязвимите групи;

39.  изтъква физическите и цифровите пречки и препятствия, пред които все още са изправени хората с увреждания; изразява надежда предложеният от Комисията Акт за хората с увреждания да бъде своевременно приложен и да се съсредоточи ефективно върху конкретните мерки за насърчаване на приобщаването и достъпа на тези лица;

Вътрешен пазар

40.  приветства големия брой специфични за всяка държава препоръки, които са в подкрепа на един добре функциониращ и интегриран единен пазар, като включват и възможности за финансиране и инвестиции, които подпомагат предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), и допринасят за създаването на работни места, електронното управление, обществените поръчки и взаимното признаване, включително взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че гарантирането на изпълнението е от ключово значение, за да се почувства въздействието в тези области на политиката; във връзка с това счита, че е от решаващо значение Комисията да обръща във възможно най-голяма степен внимание – във връзка със специфичните за всяка държава препоръки – на въвеждането на дългосрочни реформи със значително въздействие, особено в областта на социалните инвестиции, заетостта и обучението;

41.  заявява, че единният пазар е основен стълб на икономиката на ЕС и подчертава, че приобщаващият единен пазар, характеризиращ се с подобрено управление, което благоприятства по-доброто регулиране и конкуренцията, е ключов инструмент за повишаване на растежа, сближаването, заетостта и конкурентоспособността и за запазване на доверието на стопанския сектор и на потребителите; поради това призовава Комисията да наблюдава напредъка, който постигат държавите членки и отново изтъква значението на официалното включване на единния пазар като стълб на европейския семестър, за да се даде възможност за непрекъснато наблюдение на показателите на единния пазар, което да позволи систематично наблюдение и оценка на напредъка на държавите членки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки;

42.  приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); призовава Комисията да направи оценка по въпроса доколко е осъществимо по-задълбочено координиране, и по-специално да оцени възможността за опростяване на подхода към ДДС в рамките на цифровия единен пазар;

43.  осъжда все още съществуващите или новосъздадените бариери, които възпрепятстват изграждането на добре функциониращ и интегриран единен пазар; насочва вниманието по-специално към частичното транспониране и прилагане на Директивата за услугите в много държави членки и призовава Комисията да гарантира по-ефективно прилагането на разпоредбите, за които държавите членки са се договорили в рамките на правото на ЕС; припомня ангажимента на Комисията да използва, ако това е необходимо, производството за установяване на неизпълнение на задължения, за да гарантира пълното прилагане на законодателството относно единния пазар на стоки и услуги и в сектора на цифровите технологии;

44.  припомня, че в основата на системата, свързана с признаването на професионалните квалификации, са принципите на взаимно доверие между правните системи и взаимна проверка на качеството на квалификациите, отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за по-добро прилагане на взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство; приветства изготвянето на карта на регулираните квалификации и професии, с което ще се създаде интерактивна публична база данни, която може да спомогне за националните планове за действие на държавите членки;

45.  изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки продължават да посочват недостатъци при възлагането на обществени поръчки, като например липсата на конкуренция и прозрачност, като 21 държави членки не са транспонирали напълно законодателния пакет, което води до нарушаване на пазара; призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че държавите членки изпълнят своите правни задължения, като започва необходимите процедури за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да следи систематично, ефективно и по прозрачен начин за това посочените административни процедури да не създават непропорционална тежест за стопанските субекти и да не пречат на МСП да участват в обществените поръчки;

46.  подкрепя държавите членки в усилията им за модернизиране на обществените административни услуги, по-специално чрез електронно правителство, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество, опростяване на административните процедури и оперативна съвместимост на публичните администрации в полза на всички стопански субекти и всички граждани и в същото време призовава Комисията в случаите, когато цифровизацията на обществените услуги се финансира от бюджета на ЕС, да извършва по-ефективно контрол на целесъобразното използване на средствата;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Съвета, Комисията, Еврогрупата и ЕЦБ, както и на националните парламенти.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2016)0058.
• [2]  Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
• [3]  OВ C 165E, 11.6.2013 г., стp. 24.
• [4]  ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
• [5]  OВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 2.
• [6]  Приети текстове, P8_TA(2016)0358.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.9.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
(2016/2101(INI))

Докладчик по становище: София Рибейру(*)

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че според Комисията[1] икономическият растеж продължава да е сравнително малък, а възстановяването продължава да е неравномерно, като в някои държави се отчита спад за тримесечие;

Б.  като има предвид, че от докладите по държави[2] става ясно, че разликата между половете е все още значителна, като остава една от основните пречки за постигане на равенство между половете и неприемлива форма на дискриминация, основана на пола, както и че е необходимо спешно да се положат усилия за преодоляване на различията в равнището на заетост на мъжете и жените;

1.  отбелязва, че специфичните за всяка държава препоръки показват, че съществуват разлики между държавите членки в рамките на европейския семестър и необходимост от възходящо социално и икономическо сближаване; изразява становището, че държавите членки следва да продължат да отдават приоритет на реформите, съобразени с техните собствени трудности при политиките, които ще засилят социалното и икономическото възстановяване и конкурентоспособност, ще създадат качествена заетост и ще стимулират социалното сближаване; следователно припомня, че е необходимо увеличаване на публичните и частните инвестиции, като се провеждат социално отговорни структурни реформи, с които се намаляват икономическите и социалните неравенства, и се предприема подход, основан на фискална и бюджетна отговорност, като се използват възможно най-добре съществуващите възможности за гъвкавост при необходимост, така че те да са в съответствие с икономическия растеж и качествената заетост; счита, че социалните партньори следва да вземат активно участие в процеса на разработване и прилагане на структурни реформи, когато това е необходимо, с цел подобряване на незадоволителното изпълнение на реформите; припомня, че тези реформи следва да позволят на ЕС и неговите държави членки да постигнат петте цели на стратегията „Европа 2020“ и настоява с тези реформи да не се намалява защитата за работниците и на МСП;

2.  счита, че Съветът и Комисията следва да имат за цел процесите на фискална консолидация да бъдат придружени от мерки, които да спомогнат за намаляване на неравенствата, и подчертава, че процесът на европейския семестър следва да спомогне за преодоляване на съществуващите и възникващите социални предизвикателства, като по този начин се гарантира по-ефективна икономика; изтъква, че социалните инвестиции в човешки капитал трябва да представляват основно допълващо действие, тъй като човешкият капитал е един от факторите за растеж и двигател на конкурентоспособността и развитието; отправя искане основните структурни реформи, за които се настоява в специфичните за всяка държава препоръки, да бъдат съпътствани от оценка на социалното въздействие на техния краткосрочен, средносрочен и дългосрочен ефект с цел по-добре да се разберат социалните, икономическите и свързаните със заетостта последици, по-специално въздействието върху създаването на работни места и икономическия растеж;

3.  подчертава, че безработицата, по-специално младежката безработица, остава основен проблем за европейските общества и че според Комисията безработицата продължава постепенно да намалява, но остава над нивата от 2008 г. с 21,2 милиона безработни през април 2016 г. и огромни различия между държавите членки; посочва необходимостта от качествена и количествена оценка на разкритите работни места, за да се избегне увеличаване на равнищата на заетост просто като последица от несигурна заетост или намаляване на работната сила; отбелязва, че въпреки че дават резултати в уменията и знанията, системите за образование и обучение на някои държави членки не водят до добро представяне в международен план и водят до все по-голям недостиг на умения, което допринася за факта, че 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на персонал с необходимите умения; настоява в специфичните за всяка държава препоръки да се отдаде по-голям приоритет на преодоляването на структурните дисбаланси на пазара на труда, включително дълготрайната безработица и несъответствието между умения и търсене, и подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и развитие на системите за образование и обучение, като на обществото се предоставят инструменти и капацитет за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда;

4.  подчертава значението на частните инвестиции, но счита, че следва също така да се насърчават ефективно и ефикасно направените публични разходи; счита, че е от съществено значение на държавите членки да се осигури голяма възможност за инвестиране в качествено професионално обучение и образование, както и за предоставяне на равен достъп до тях, като се започне с по-големи възможности за национално съфинансиране с цел подкрепа на основни европейски проекти в тези области; счита, че държавите членки следва да съсредоточат вниманието си върху източниците на разходи, които ще повишат производствения капацитет в бъдеще и ще доведат до разпространение на силно изразени положителни последици за икономиката като цяло, по-специално чрез образование и обучение (академично и професионално), научни изследвания и инфраструктура (транспорт, енергетика и комуникации);

5.  подчертава, че между 2008 и 2014 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с 4,2 милиона, достигайки общо над 22 милиона (22,3%); отбелязва, че Комисията е заявила, че „по-голямата част от държавите членки все още са изправени пред тежкото социално наследство на кризата“; призовава за по-големи усилия от страна на Комисията и държавите членки за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващите неравенства с цел справяне с икономическите и социалните различия между държавите членки и в рамките на обществата; изразява становището, че борбата с бедността и социалното изключване, както и намаляването на неравенствата, следва да бъде един от приоритетите, отразени в специфичните за всяка държава препоръки, тъй като е от съществено значение за постигане на устойчив икономически растеж и социално устойчив ритъм на изпълнение;

6.  припомня, че, както заявява Парламентът, социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределение на богатствата — модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;

7.  призовава за цялостно изграждане на европейския вътрешен пазар като инструмент с най-голям потенциал за растеж и борба с безработицата в ЕС, с успореден контрол на спазването на законодателството и на правилата;

8.  припомня, че изложената в стратегията „Европа 2020“ дългосрочна визия е добра първа стъпка, но счита, че тези цели следва да бъдат приспособени спрямо реалността и нуждите в различните държави членки, като се оставя достатъчно политическа свобода на държавите членки да намерят своя адаптиран според контекста път за реформи в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и същевременно се гарантира, че стратегията „Европа 2020“ продължава да заема централно място сред техните цели;

9.  припомня призива на Европейския съвет[3] да се използва годишният доклад за равенството между половете в рамките на европейския семестър, за да се засили интегрирането на принципа на равенство между половете;

10.  изразява съжаление, че принципът на равенството между половете не е интегриран в стратегията „Европа 2020“ и призовава Комисията и Съветът да въведат в стратегията стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

11.  счита, че икономическият растеж следва да осигури положително социално въздействие; приветства въвеждането на трите нови водещи показатели за заетост в таблицата с макроикономически показатели; отново призовава те да бъдат поставени на равни начала със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; в този смисъл и с цел да се избегне избирателно прилагане призовава с тези показатели да се постави началото на задълбочен анализ и по-добро разбиране на причинно-следствените връзки между политиките и действията; предлага въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; счита, че когато има приравняване на показателите за заетостта и икономическите показатели, това следва да се съпровожда от повишаване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в европейския семестър;

12.  счита, че въвеждането на трите показатели за заетост показва, че европейската стратегия за заетост, включително насоките за заетост, изпълняват важна роля в процеса на икономическо управление на ЕС, но е необходимо да се положат повече усилия, по-специално чрез въвеждането на социални показатели;

13.  отчита, че Комисията е започнала работа по създаването на европейски стълб на социалните права, но припомня, че е необходимо да предоставя резултатите от процеса на консултации и да премине към нови ефективни мерки, насочени към постигане на по-задълбочен и по-справедлив ЕС, и следва да изпълнява важна роля за преодоляване на неравенството; подчертава във връзка с това доклада на петимата председатели, в който се призовава за по-голямо икономическо и социално сближаване, но признава, че няма универсални решения; в тази връзка счита, че всяка обща политика следва да бъде приспособена към всяка държава членка; счита, че с европейските действия следва също така да се преодоляват неравенството и разликите в доходите в държавите членки и да се постига повече, а не само да се обръща внимание на положението на хората, които са в най-голяма нужда;

14.  отчита, че сега с европейския семестър се поставя по-силен акцент върху заетостта и социалните резултати; като зачита правомощията на държавите членки, отправя призив към тях да предприемат спешни действия за гарантиране на достоен труд с достойно заплащане, достъп до достатъчни минимални доходи и социална закрила (които вече намалиха равнището на бедност от 26,1% на 17,2%) и качествени обществени услуги и подкрепя разработването и създаването на подходяща устойчива система за социална сигурност; призовава Комисията да предостави подкрепа и да обменя най-добри практики с държавите членки, за да подобри административния капацитет на национално, регионално и местно равнище, тъй като това е ключово предизвикателство за възобновяване на дълготрайни инвестиции и за гарантиране създаването на работни места и устойчив растеж;

15.  отбелязва, че в специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г.[4] социалната закрила, включително пенсиите и услуги като здравеопазване, грижи за децата и дългосрочни грижи се разглежда като съществена за балансирания и приобщаващ растеж и може да допринесе за увеличаване на равнището на заетост и намаляване на неравенството между половете;

16.  подчертава, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

17.  призовава държавите членки да включат измерението и принципа на равенство между жените и мъжете в националните програми за реформи и програмите за стабилност и сближаване чрез определянето на качествени цели и мерки за справяне с трайните разлики между половете;

18.  признава, че определянето на заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

19.  признава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е създаден, за да изпълнява ключова роля в привличането на инвестиции и насърчаването на растежа и създаването на работни места; призовава Комисията да поеме твърд ангажимент за подкрепа на ЕФСИ и използване на заделените за него ресурси в европейските територии, които са особено засегнати от тежка безработица и в районите със слабо или нулево равнище на участие; призовава Комисията да следи и контролира инвестициите в рамките на плана „Юнкер“, за да направи оценка на икономическото въздействие и въздействието върху заетостта на инвестициите в реално изражение, с паралелен анализ на пречките, особено по отношение на МСП, тъй като планът не само представлява нов източник на финансиране за тях, но също така им предоставя техническа помощ и консултации; успоредно с това призовава Комисията да продължи усилията си за подобряване на бизнес средата и условията за получаване на финансиране; препоръчва увеличаване на инвестициите в социалната област и в областта на околната среда и за подкрепа за участието на действащите лица от социалната сфера в работата на фонда; подчертава също така, че е важно да се гарантира спазването на правилата за програмите, финансирани от ЕФСИ; счита, че както беше поискано от Парламента, проектите следва да се съсредоточат върху качеството и освен това да стимулират създаването на качествена заетост и възходящо социално сближаване; отново посочва значението на инвестициите в човешки капитал и другите социални инвестиции, както и необходимостта от ефективно прилагане на пакета за социални инвестиции;

20.  подчертава, че към днешна дата планът „Юнкер“ (ЕФСИ) не е постигнал очакваните резултати, тъй като проектите, финансирани от него, са предназначени основно за големи инфраструктури, с което не се създава устойчива и трайна заетост; също така подчертава, че са необходими действия и инвестиции в съществуващите вече остарели инфраструктури, които се нуждаят от обезопасяване и модернизация;

21.  изразява съжаление, че социалната икономика е пренебрегвана от Комисията в нейния пакет от оценки/препоръки; подчертава, че този сектор се състои от 2 милиона предприятия, в които са заети повече от 14 милиона души и които допринасят за постигането на целите до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да придадат по-голяма видимост и признание на социалните предприятия; счита, че липсата на признание се отразява отрицателно върху достъпа до финансиране; призовава Комисията да направи предложение за европейски статут за кооперациите, сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества;

22.  призовава държавите членки да използват фискалното си пространство за увеличаване на публичните инвестиции в области, които благоприятстват растежа като инфраструктура, образование и научни изследвания;

23.  признава усилията, положени от някои държави членки, при изпълнението на структурни реформи за увеличаване на производителността, насърчаване на създаването на работни места, повишаване на конкурентоспособността и подобряване на бизнес средата; припомня, че в някои държави членки осъществените реформи са оказали благоприятно въздействие върху гъвкавостта за сметка на сигурността и поради това настоява, че е необходимо да се постигне нов баланс в общия подход, така че да се осъществят нови социално отговорни реформи, насочени към благополучието на гражданите и постигането на ефективен и устойчив икономически растеж в съответствие със социалните стандарти на ЕС; въпреки това счита, че е необходим допълнителен напредък, особено в случаи на неефективност и по-специално при държави членки със значителен излишък по текущата сметка, по-специално чрез прилагане на мерки за насочване на излишъка от спестявания към националната икономика, и по този начин да се даде тласък на вътрешните инвестиции; припомня, че за да се насърчи силен и устойчив растеж и социално сближаване във възходяща посока, има много други предстоящи структурни реформи в области като данъчната политика, енергетиката и промишлената политика и реформи по отношение на пенсионната система и системата на здравеопазването, публичните разходи и социалните инвестиции, както и прехвърляне на данъчната тежест от труда като начин за насърчаване на създаването на работни места и стимули за предприемачеството и създаването на трудова заетост;

24.  отчита факта, че младежката безработица е намаляла, но изтъква, че тя все още е на невероятно високо равнище с повече от 4 милиона безработни младежи на възраст под 25 години в ЕС, от които 2,885 милиона в еврозоната; изразява съжаление, че повече от три години след началото на инициативата за младежка заетост резултатите от изпълнението на гаранцията за младежта са много неравномерни, а понякога и неефективни; призовава Комисията да представи през октомври задълбочен анализ на изпълнението ѝ, които могат да служат като основа за продължаване на програмата;

25.  припомня, че в много държави членки обезщетенията за безработица намаляват с всяка година в резултат, наред с друго, от дълготрайната безработица, следователно се увеличава броят на хората под прага на бедността и социалното изключване; призовава да се гарантират подходящи обезщетения за безработица, позволяващи на хората да живеят достойно, или действия за гарантиране на плавното интегриране на тези хора на пазара на труда;

26.  припомня, че е от значение да се провежда систематичен контрол на прозрачността в публичната администрация като ключов критерий за повишаване на доверието в Европа и като начин за насърчаване на благоприятен цикъл на растеж и инвестиции;

27.  изразява твърда увереност, че една по-благоприятстваща бизнеса и заетостта регулаторна среда ще насърчава по-големи частни инвестиции, растеж и създаване на работни места;

28.  подчертава факта, че дисбалансите при пенсионните системи са главно последица от безработицата, обезценяването на заплащането и несигурността на труда; следователно призовава за реформи, които гарантират достатъчно финансиране за силен първи пенсионен стълб, осигуряващ достойни пенсии, най-малкото над прага на бедността;

29.  отново припомня, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването и интеграцията между европейските държави;

30.  отбелязва увеличаването на броя на препоръките (за пет държави членки) относно режимите за минимални доходи; въпреки това предвид факта, че големите неравенства при доходите са пагубни не само за социалното сближаване, но също така и за устойчивия икономически растеж (както посочиха неотдавна МВФ и ОИСР), призовава Комисията да изпълни обещанието на своя председател Юнкер, поето в речта му при встъпване в длъжност, да се осигурят достатъчни доходи за всички европейци чрез европейска рамка за минимални доходи, за да се покриват основните разходи за живот, като същевременно се зачитат националните практики и принципа на субсидиарност;

31.  изразява загриженост във връзка с увеличаването на неравенството при доходите, свързано донякъде с неефективните реформи на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на работните места, за да се намали сегментацията на пазара на труда, в съчетание с мерки, с които се повишава минималното заплащане до достигане на достойни равнища на заплащане и с които се укрепва колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на заплатите с цел намаляване дисперсията на заплатите; предупреждава, че през последните десетилетия корпоративните ръководства получават по-голям дял от икономическата печалба, а същевременно заплатите на работниците са в застой или намаляват; счита, че тази прекомерна дисперсия при заплащането увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на предприятията;

32.  изразява загриженост във връзка с факта, че дълготрайната безработица е все още голяма, като засяга 10,5 милиона души в ЕС, и припомня, че интеграцията на трайно безработните на пазара на труда е от основно значение за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила и за самоувереността им; поради това изразява съжаление, че държавите членки не предприемат действия по отношение на изпълнението на препоръката на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда; отново призовава Комисията да подкрепя усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа от всякаква възраст и възможно най-бързо да предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС, както и да мобилизира допълнителни ресурси, когато е възможно;

33.  счита, че социалната закрила, включително пенсиите и услугите като здравеопазване, грижи за децата и дългосрочни грижи, остават от основно значение за балансирания и приобщаващ растеж, за по-дълъг трудов живот, за създаване на заетост и за намаляване на неравенствата; поради това призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики, които осигуряват достатъчни, адекватни, ефективни и качествени системи за социална закрила през целия жизнен цикъл на дадено лице, гарантиращи достоен живот, борба с неравенствата и стимулиране на приобщаването с цел премахване на бедността, по-специално за тези, които са изключени от пазара на труда и за най-уязвимите групи;

34.  изразява съжаление във връзка с факта, че в своя пакет от препоръки Комисията е пренебрегнала искането на Парламента за укрепване на прилагането на член 349 от ДФЕС¸ по-специално чрез приемане на специфични мерки, с оглед на засилването на интеграцията на най-отдалечените региони в ЕС; отбелязва, че в тези региони¸ които имат специфични характеристики и ограничения, равнищата на безработица са над 30%; подчертава необходимостта от прилагане на диференцирани мерки и програми за намаляване на различията и за постигане в максимална степен на социално сближаване в ЕС; призовава Комисията да обърне специално внимание на останалите селски райони, които са изправени пред много икономически, екологични, демографски и социални предизвикателства; счита, че следва да се отдаде приоритет също и на всички региони, където все още има голяма дълготрайна и младежка безработица и където растежът на производителността остава бавен, което се отразява на стандарта на живот и конкурентоспособността; във връзка с това призовава държавите членки да установят специфични инвестиционни програми за своите подрегиони, в които равнищата на безработица надхвърлят 30%; отново призовава Комисията да подпомогне тези държави членки при разработването и финансирането на тези инвестиционни програми в рамките на МФР, както е договорено;

35.  призовава Комисията и държавите членки да проявят по-голяма ангажираност в борбата с демографските предизвикателства чрез прилагането на кохезионната политика съгласно член 174 от ДФЕС, особено в региони, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия; счита, че в рамките на европейския семестър следва да се обърне по-голямо внимание на демографските проблеми, за да се обхванат други аспекти освен въздействието на застаряването на населението върху националните бюджети; счита, че тези съображения следва да бъдат включени в специфичните за всяка държава препоръки, като се възприеме не само национална, но и регионална и местна перспектива; припомня, че е необходимо да се засили териториалното сближаване чрез стратегически инвестиции в райони, засегнати от сериозни демографски проблеми, с цел да се увеличи конкурентоспособността, да се подобри промишлената структура и териториалната организация и в крайна сметка да се задържи населението;

36.  счита, че намаляването на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие на предприятията, по-специално МСП, и отмяната на ненужното законодателство, като едновременно с това се продължи да се осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците, служителите и здравето и за опазване на околната среда, са от основно значение за постигане на растеж и работни места;

37.  посочва, че предизвикателствата, възникващи в ЕС от 2015 г. насам, като необходимостта от приемане на бежанци, борбата с тероризма, засилването на сигурността, продължаващата икономическа и социална криза, селскостопанската криза и кризата на идентичността, засягаща самия Европейски съюз, изискват сериозни усилия за приспособяване и внимателно обмисляне на налагането на санкции на държавите членки с прекомерен дефицит; припомня, че са направени сериозни усилия за приспособяване към тези нови реалности; отбелязва, че е важно Комисията последователно и съгласувано да прилага правилата на Пакта за стабилност и растеж; призовава Комисията и Съвета да обмислят възможността да не се прилагат никакви съкращения на ЕСФ като форма на санкции върху държавите членки през 2016 г., с оглед на ситуацията понастоящем и като се има предвид, че това би означавало временно преустановяване на прилагането на този фонд в държавите, за които се прилагат санкции в момент, когато имат най-голяма нужда от финансиране;

38.  подчертава, че е възможно равнищата на дефицит на държавите членки да се увеличат поради необходимостта на държавите членки да съфинансират проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове; отбелязва, че предвид бюджетните ограничения много нуждаещи се региони имат по-малко възможности да се възползват от ЕСИ фондове; призовава Комисията да преразгледа исканията за съфинансиране по отношение на области с изключително високи равнища на задлъжнялост или дефицит;

39.  изразява съжаление, че след като позицията на Парламента бъде приета на пленарно заседание, няма да има почти никаква възможност за оказване на влияние или дори за промяна на специфичните за всяка държава препоръки, които са в процес на обсъждане; призовава за засилен демократичен елемент в процедурата на европейския семестър както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; призовава за изготвянето на програма, в която позицията на Парламента е засилена и взета под внимание, преди Съветът да вземе решение;

40.  изразява съжаление, че участието в европейския семестър на заинтересованите страни на национално равнище и на равнището на ЕС е все още недостатъчно, с твърде лошо качество и не се контролира по подходящ начин; призовава Комисията и Съвета да изготвят настоятелни препоръки, по-специално по отношение на участието на организации на гражданското общество в качествен структуриран диалог, на равни начала със социалните партньори, за да се гарантира видимост, ангажираност и отчетност пред гражданите, което е от основно значение за демократичното участие и разбирането от страна на обществото на ролята на процеса на семестъра;

41.  изтъква физическите и цифровите пречки и препятствия, пред които все още са изправени хората с увреждания; изразява надежда предложеният от Комисията Акт за хората с увреждания да бъде своевременно приложен и да се съсредоточи ефективно върху конкретните мерки за насърчаване на приобщаването и достъпа на тези лица;

42.  подчертава, че е важно да бъде чут гласът на демократичните и социалните представители, които през последните години в голямата си част призовават за преразглеждане на процедурата за европейски семестър, по-специално в полза на инвестициите, качеството на социалните разходи и извънредните мерки за заетост и обучение;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 12 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Tim Aker, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Morten Løkkegaard, Dominique Martin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Anne Sander, Jutta Steinruck, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Georges Bach, Rosa D’Amato, Rosa Estaràs Ferragut, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, Eduard Kukan, Flavio Zanonato, Gabriele Zimmer

• [1]  Европейска комисия, „Заетост и социално развитие в Европа, тримесечен преглед, лято 2016 г.“ (юни 2016 г.)
• [2]  COM(2016)0095 final/2
• [3]  Заключения на Съвета относно равенството между половете, 337/16
• [4]  COM(2016) 321 final

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (27.9.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
(2016/2101(INI))

Докладчик по становище: Катрин Стайлър

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отново подчертава значението на един добре функциониращ, конкурентоспособен и интегриран единен пазар за възстановяването на европейската икономика след финансовата криза; подкрепя включването на специфични за всяка държава препоръки (СДП), които надхвърлят фискалните и макроикономическите цели и предоставят възможност за по-балансирано съчетаване на политики с потенциал за постигане на устойчив растеж, който насърчава повишаването на стабилността, икономическия растеж, заетостта и засилването на конкурентоспособността, без които не може да има балансирано възстановяване; приветства тази промяна на позицията, както и рационализираната структура на специфичните за всяка държава препоръки; подчертава, че разпокъсаността на единния пазар е една от основните пречки за повишаването на структурния икономически растеж; призовава да се полагат повече усилия в борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане;

2.  приветства големия брой специфични за всяка държава препоръки, които са в подкрепа на един добре функциониращ и интегриран единен пазар, като включват и възможности за финансиране и инвестиции, които подпомагат предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), и допринасят за създаването на работни места, електронното управление, обществените поръчки и взаимното признаване, включително взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че гарантирането на изпълнението е от ключово значение, за да се почувства въздействието в тези области на политиката; във връзка с това счита, че е от решаващо значение Комисията да обръща във възможно най-голяма степен внимание – във връзка със специфичните за всяка държава препоръки – на въвеждането на дългосрочни реформи със значително въздействие, особено в областта на социалните инвестиции, заетостта и обучението;

3.  заявява, че единният пазар е основен стълб на икономиката на ЕС и подчертава, че приобщаващият единен пазар, характеризиращ се с подобрено управление, което благоприятства по-доброто регулиране и конкуренцията, е ключов инструмент за повишаване на растежа, сближаването, заетостта и конкурентоспособността и за запазване на доверието на стопанския сектор и на потребителите; поради това призовава Комисията да наблюдава напредъка, който постигат държавите членки и отново изтъква значението на официалното включване на единния пазар като стълб на европейския семестър, за да се даде възможност за непрекъснато наблюдение на показателите на единния пазар, което да позволи систематично наблюдение и оценка на напредъка на държавите членки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки;

4.  отбелязва, че държавите членки играят решаваща роля за доброто управление и правилното функциониране на единния пазар и че следователно те трябва съвместно активно да поемат отговорност за единния пазар и да го управляват, като дадат нов политически тласък чрез консолидирани доклади за състоянието на единния пазар и официално включване на единния пазар сред стълбовете на управлението на Европейския семестър;

5.  отбелязва новата структура на специфичните за всяка държава препоръки през 2016 г., която дава възможност за по-ефективно насочване към основните установени предизвикателства; подчертава обаче, че напредъкът на държавите членки по всички СДП не бива да се пренебрегва и че съществуващите трудности при изпълнението им следва да бъдат подложени на задълбочен анализ;

6.  подчертава значението на това да се осигури съгласуваност между текущите и бъдещите инициативи на Комисията в областта на единния пазар и процеса на европейския семестър, и по-специално тези, които са свързани със стратегиите за единния пазар и цифровия единен пазар, за вътрешния енергиен пазар, за съюза на капиталовите пазари и стратегията „Европа 2020“; призовава държавите членки да си сътрудничат изцяло при изпълнението на стратегиите за цифровия единен пазар и единния пазар и да подпомагат по-нататъшното развитие на съвместното потребление;

7.  призовава Комисията, когато изготвя специфичните за всяка държава препоръки, да взема предвид бъдещите политики, например тези, които са свързани със съюза на капиталовите пазара и с цифровия единен пазар, както и положението на място във всяка държава, за да могат държавите членки да се подготвят предварително и по този начин да се гарантира безпроблемното прилагане на съответните политики;

8.  подчертава значението на един приобщаващ и прозрачен процес, който води до провеждането на целесъобразни и необходими реформи в рамките на европейския семестър; подчертава значението на постоянния диалог с всички съответни заинтересовани страни с цел укрепване на процедурата на семестъра;

9.  призовава държавите членки да направят всичко възможно, за да насърчават създаването на благоприятна бизнес среда чрез по-нататъшно намаляване на бюрокрацията и подобряване на административната ефективност и на качеството на законодателството, както и чрез инвестиции и иновации, научноизследователска и развойна дейност и цифровизация, за да се създават работни места, особено чрез микропредприятията, електронната търговия, стартиращите предприятия и МСП;

10.  приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); призовава Комисията да направи оценка по въпроса доколко е осъществимо по-задълбочено координиране, и по-специално да оцени възможността за опростяване на подхода към ДДС в рамките на цифровия единен пазар;

11.  осъжда все още съществуващите или новосъздадените бариери, които възпрепятстват изграждането на добре функциониращ и интегриран единен пазар; насочва вниманието по-специално към частичното транспониране и прилагане на Директивата за услугите в много държави членки и призовава Комисията да гарантира по-ефективно прилагането на разпоредбите, за които държавите членки са се договорили в рамките на правото на ЕС; припомня ангажимента на Комисията да използва, ако това е необходимо, производството за установяване на неизпълнение на задължения, за да гарантира пълното прилагане на законодателството относно единния пазар на стоки и услуги и в сектора на цифровите технологии;

12.  изтъква, по отношение на все още съществуващите бариери, препятствията, които не позволяват на хората с увреждания да се възползват пълноценно от предимствата на вътрешния пазар; изразява надежда, че законодателният акт за хората с увреждания, предложен от Комисията, ще бъде приложен бързо и ще се съсредоточи ефективно върху конкретни действия за насърчаване на приобщаването и достъпа;

13.  припомня, че в основата на системата, свързана с признаването на професионалните квалификации, са принципите на взаимно доверие между правните системи и взаимна проверка на качеството на квалификациите, отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за по-добро прилагане на взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство; приветства изготвянето на карта на регулираните квалификации и професии, с което ще се създаде интерактивна публична база данни, която може да спомогне за националните планове за действие на държавите членки;

14.  изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки продължават да посочват недостатъци при възлагането на обществени поръчки, като например липсата на конкуренция и прозрачност, като 21 държави членки не са транспонирали напълно законодателния пакет, което води до нарушаване на пазара; призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че държавите членки изпълнят своите правни задължения, като започва необходимите процедури за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да следи систематично, ефективно и по прозрачен начин за това посочените административни процедури да не създават непропорционална тежест за стопанските субекти и да не пречат на МСП да участват в обществените поръчки;

15.  подкрепя държавите членки в усилията им за модернизиране на обществените административни услуги, по-специално чрез електронно правителство, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество, опростяване на административните процедури и оперативна съвместимост на публичните администрации в полза на всички стопански субекти и всички граждани и в същото време призовава Комисията в случаите, когато цифровизацията на обществените услуги се финансира от бюджета на ЕС, да извършва по-ефективно контрол на целесъобразното използване на средствата;

16.  отбелязва, че няколко от специфичните за всяка държава препоръки са съсредоточени върху уменията и пазарите на труда; подчертава, че подходящите умения и инвестициите в първоначално и продължаващо през целия живот обучение са от ключово значение, за да се гарантира нарастването на производителността, на конкурентоспособността и на производството; призовава Комисията и държавите членки да следват, приемат и задълбочават цифрови програми и програми за обучение през целия живот като въпрос, който не търпи отлагане; освен това подчертава необходимостта студентите и стажантите да получават възможност и да се насърчават да участват в програми за чиракуване, стажове или учебни пътувания в чужбина като част от обучението си;

17.  приветства факта, че в докладите на отделните държави се поставя по-голям акцент върху пазарите на труда, като се подчертават сериозните структурни проблеми, например дългосрочна безработица и слабото прилагане на активни политики за пазара на труда; подчертава факта, че прекалено голяма част от установените проблеми не са били разгледани чрез целенасочени препоръки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Sergio Gaetano Cofferati, Daniel Dalton, Nicola Danti, Vicky Ford, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Eva Paunova, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Richard Sulík, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Birgit Collin-Langen, Roberta Metsola, Julia Reda, Marc Tarabella
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Tim Aker, Franc Bogovič, Albert Deß, Sofia Ribeiro

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (13.9.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
(2016/2101(INI))

Докладчик по становище: Фернанду Руаш

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г., със заглавие „Насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“ (15071/15),

1.  отбелязва по-добрата съгласуваност на новия интегриран европейски семестър, което създава повече възможности за ангажираност и комуникация с държавите членки и заинтересованите страни на всички равнища, като засилва националната ангажираност и предлага по-малко препоръки и се съсредоточава върху три основни приоритета като стабилизиращи фактори – подпомагане на инвестициите, извършване на структурни реформи и запазване на отговорни публични финанси – с оглед на стимулирането на растежа, създаването на работни места, възможностите за обучение и образование, научните изследвания и иновациите. отбелязва, че насърчаването на социалната икономика чрез проекти за подпомагане на растежа и социалните предприятия може да доведе до увеличаване на заетостта и подобряване на благосъстоянието на регионите; счита, че участието на регионални и местни органи все още се нуждае от подобрение, както и предлага въвеждането на кодекс за поведение относно участието на местните и регионалните органи в европейския семестър, подобен на кодекса за партньорството в рамките на политиката на сближаване;

2.  отбелязва, че някои държави членки все още са изправени пред високи равнища на безработица, особено що се отнася до младежката и дългосрочната безработица; подчертава, че капацитетът за оказване на подкрепа на пазарите на труда все още е ограничен в много държави членки, както и че политиката на сближаване средства понякога продължава да бъде основният източник на инвестиции в областта на растежа, развитието, заетостта и образованието; подчертава в тази връзка съществуващите възможности в рамките на европейския семестър за проучване на инструментите и механизмите, които да гарантират, че гъвкавостта, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, може да се използва в стратегически инвестиционни сфери с цел постигане на растеж и устойчива заетост; освен това призовава Комисията да съдейства на държавите членки за пълноценното използване на техните фискални пространства в подкрепа на продуктивните инвестиции, както и припомня факта, че ползите от структурните реформи стават видни в дългосрочен план; счита също така, че участието на бенефициентите на инвестициите на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове за периода 2014—2020 следва да се вземе предвид при оценката на текущия европейски семестър;

3.  подчертава ключовата роля на предприятията на социалната икономика за постигането на регионално развитие, основано на по-голяма конкурентоспособност и справедливост, посредством разнообразието от бизнес модели със социални и екологични цели, което те предлагат; отбелязва, че е необходимо да се даде по-голяма публичност на съществуващите партньорства между регионалните и местните органи и организациите на социалната икономика сред държавите членки; призовава Комисията да представи План за действие на ЕС за предприятията на социалната икономика, за да отключи пълния потенциал за устойчив растеж;

4.  изразява загриженост поради общата липса на инвестиции, което засяга дългосрочния устойчив растеж и създаването на качествени работни места, и в този контекст изразява съжаление по повод на късното приемане на оперативните програми в рамките на политиката на сближаване през настоящия програмен период; подчертава важността на бързото и последователното им прилагане в сътрудничество с други програми и инициативи, финансирани от ЕС; припомня в тази връзка, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) трябва да бъдат приложен по начин, който да допълва ЕСИ фондовете, така че да може да се използва пълният потенциал на публичните и частните инвестиции и да се гарантира по-стриктно географско равновесие; в по-общ план, отново заявява, че взаимодействието и взаимното допълване между различните фондове на ЕС, програмите, инициативите (включително програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и програмата „Хоризонт 2020“), както и националните инвестиции, трябва да се проучат с цел да се достигне максималният потенциал на предвидените инвестиции, да се намалят териториалните различия и да се постигнат по-успешно целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава и необходимостта от засилване на многостепенното управление и цялостно подобряване на качеството на публичната администрация в хоризонтална и вертикална посока, с основен фокус върху административния капацитет, както и върху по-стриктното спазване на правилата за обществените поръчки, прозрачността, отговорността и борбата срещу корупцията;

5.  отчита значението на съгласуваността между инструментите на политиката на сближаване и по-широката рамка за икономическо управление, с оглед на подпомагането на усилията за възстановяване, необходими за гарантиране на спазването на правилата, определени в рамките на европейския семестър; подчертава обаче, че легитимността на политиката на сближаване произтича от Договорите и е израз на европейската солидарност, чиито основни цели са засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС посредством намаляването на неравенството между равнищата на развитие на различните региони, финансирането на инвестиции, обвързани с целите на стратегията „Европа 2020“, както и сближаването между ЕС и неговите граждани; поради това счита, че мерките за свързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове и стабилното икономическо управление следва да се прилагат разумно, балансирано, предпазливо и само в краен случай, както и че следва да бъде докладвано за последствията от тях; освен това припомня, че при прилагането на такива мерки следва винаги да има обосновка, прозрачност, както и да се вземат предвид специфичните социално-икономически обстоятелства в съответната държава членка, за да се избегне ограничаването на регионалните и местните инвестиции, които са абсолютно необходими за икономиките на държавите членки — особено за малките и средните предприятия (МСП), тъй като тези инвестиции увеличават растежа и създаването на работни места и стимулират конкурентоспособността и производителността особено в периоди на силен натиск върху публичните разходи;

6.  по отношение на случаите на двете държави членки, които са били предмет на решения на Съвета на 12 юли 2016 г., което доведе до санкции съгласно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на член 126, параграф 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), подчертава предложението на Комисията от 27 юли 2016 г. и последващото решение на Съвета от 8 август за отмяна на глобите, за които е могло да бъдат наложени, предвид мотивираните искания на държавите членки, трудната икономическа обстановка, както и усилията на държавите за реформи техните ангажименти за спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж; счита в тази връзка, че предложението за спиране на част от бюджетните кредити за 2017 г. за ЕСИ фондовете съгласно мерките, обвързващи ефективността им с доброто икономическо управление, следва да вземе предвид становището на Парламента, което ще бъде изразено по време на структурирания диалог;

7.  призовава Комисията да отчита в по-голяма степен стратегията „Европа 2020“ и да работи съответно за постигане на нейните водещи цели, като подобри нейното изпълнение и извърши стратегически анализ в контекста на европейския семестър, а също и като предложи мерки и методология за по-добро проследяване на разходите по фондовете на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“; счита, че предстоящият преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) ще даде възможност да се анализира, да се оцени и при необходимост да се подобри добавената стойност и подкрепата, предоставяни от ЕСИ фондовете, за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, което има непряка връзка с процесите в рамките на европейския семестър;

8.  изтъква, че отстраняването на икономическите асиметрии, възникнали в резултат на различията между паричните политики в държавите от и извън еврозоната, е от значение за постигането на целите за териториално сближаване;

9.  счита че гарантирането на прозрачността и ефективността на публичните разходи е в основата на създаването на среда, благоприятстваща растежа; освен това счита, че следва активно да се търси опростяването на административните процедури, като основната цел е да се намали административната тежест; приветства факта, че няколко държави членки успяха да включат специфични за всяка държава препоръки техните оперативни програми (ОП) чрез целеви инвестиции или реформи, предприети във връзка с поставените предварителни условия; посочва, че специфичните за всяка държава препоръки биха могли да бъдат полезен инструмент за разпространение на възможностите за инвестиране и в комбинация с предварителните условия в рамките на политиката на сближаване могат да играят ключова роля, тъй като могат да разпространят положителния ефект върху по-широката инвестиционна среда; оценява факта, че инвестициите по ЕСИ фондовете вече допринасят за осъществяването на структурни реформи и подобряването на цялостните икономически показатели в държавите членки, както се препоръчва в съответните специфични за всяка държава препоръки, като създават икономически растеж, качествени работни места и устойчиво развитие в Съюза, включително в региони или територии с неблагоприятни природни или географски условия;

10.  счита че предложената Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) следва да предоставя специализирана и целенасочена подкрепа за държавите членки на доброволен принцип, за да им помогне при създаването и прилагането на институционални, структурни и административни реформи, като предоставя допълнителна подкрепа и в същото време гарантира, че няма припокриване или дублиране на финансирането с други инструменти на Съюза или подкрепа от други видове техническа помощ, които вече са въведени; В тази връзка призовава Европейската комисия да издаде единен стратегически документ за определяне на приоритетите и критериите за координация между използването на ППСР и други мерки на ЕС за изграждане на капацитет; подчертава, че предложението за прехвърляне към ППСР на бюджетни средства предвидени за техническа помощ съгласно политиката на сближаване по инициатива на Комисията не трябва да бъде прецедент за бъдещи предложения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 4 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Jan Olbrycht, Dimitrios Papadimoulis
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Czesław Hoc, Karol Karski, Julia Reda, Tatjana Ždanoka

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (28.9.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
(2016/2101(INI))

Докладчик по становище: Богдан Анджей Здройевски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че младежката безработица е едно постоянно предизвикателство за Европа; отбелязва, че положението със заетостта се различава значително в рамките на ЕС; признава уязвимото положение на младежите от ромски произход, с произход от други малцинства или от имигрантски произход и на младите хора с увреждания на пазарите на труда в повечето държави членки; поради това посочва необходимостта от реформи на пазара на труда, които да отразяват факта, че образованието е право на всеки гражданин и най-основното изискване за интеграция, социално приобщаване и за борбата срещу бедността и изключването;

2.  подчертава освен това неотложната необходимост от реформа в посока към проекти за паралелно образование и обучение, така че да се адаптират уменията на младите хора към настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, като същевременно се полагат решителни усилия за борба с дискриминацията и неравенствата в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; отбелязва наскоро приетата от Комисията нова програма за придобиване на умения за Европа; заявява в тази връзка, че продължава и занапред да подкрепя инициативата за младежка заетост, като част от схемата за гаранция за младежта, като инструмент за подпомагане на държавите членки при предлагането на подкрепа за младите хора, съобразена с индивидуалните особености и основаваща се на техните нужди; призовава за запазване на ангажимента от страна на ЕС към проекта „Еразъм“;

3.  подчертава необходимостта да се продължат усилията за намаляване на преждевременното напускане на училище и насърчаване на образованието на младите хора в неравностойно положение, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че резултатите от Обзора на образованието и обучението за 2015 г. показват, че въпреки осъществяването на известен напредък по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, съществува нарастващ риск от увеличаване на разликите в неравенствата чрез изключване на най-уязвимите лица, включително младите хора с различен социално-икономически произход, както и групите в неравностойно положение; насочва вниманието към необходимостта от повишаване на равнището на участие на пазара на труда при младите жени – особено при жените след отпуск по майчинство и самотните майки – и младите мигранти, нискоквалифицираните лица, младите хора с увреждания и всички младежи, изложени на риск от дискриминация;

4.  подчертава, че политиките на пазара на труда по принцип, както и съответствието между уменията и потребностите по отношение конкретно на политиките за професионално образование и обучение, трябва да имат за цел да създават и насърчават висококачествени и сигурни работни места, в съответствие с Програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ); отбелязва, че посочените политики трябва да допринесат за борбата с явления като несигурна заетост, договори за нулево работно време и неплатени стажове;

5.  приветства инициативите на Комисията да започне консултации относно създаването на европейски стълб на социалните права; счита, че е от решаващо значение посочената инициатива да бъде в състояние да предизвика развитието на по-гъвкави умения и компетентности, действия за учене през целия живот и активна подкрепа за качествената заетост;

6.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; поради това счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и да засяга теми като справедливата търговия, социалните предприятия и алтернативните бизнес модели като например кооперациите, за да се полагат усилия за изграждането икономика, която е в по-голяма степен социална, приобщаваща и устойчива;

7.  призовава за мерки за улесняване на прехода при младите хора от образованието към трудовата дейност чрез осигуряване на качествени стажове и практики, като на младите хора се дадат ясно определени права, които включват достъп до социална закрила, писмени и обвързващи договори и справедливо възнаграждение, с цел да се гарантира, че те не са дискриминирани при достъпа до пазара на труда;

8.  припомня, че равнището на финансиране на образованието в държавите членки остава ниско в сравнение с положението отпреди кризата и призовава за увеличаване на инвестициите в инфраструктура, качество и практическа насоченост на системите за образование и обучение чрез всички налични европейски инструменти за финансиране, по-специално структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) и ЕФСИ; заявява отново, че устойчивите инвестиции в образованието и културата засилват пригодността за заетост и допринасят за устойчив растеж и създаване на качествени работни места в ЕС; освен това призовава държавите членки да насочат инвестиции към приобщаващо образование, което отговаря на обществените предизвикателства, с оглед на осигуряването на равен достъп и възможности за всички, включително чрез разширяване на възможностите за образование в ранна детска възраст и за учене за възрастни, както и чрез улесняване на връщането към образование и обучение за младите хора, които вече са приключили първоначалното си образование;

9.  подчертава необходимостта от структурни реформи и модернизиране на училищното образование и на системите за професионално образование и обучение в държавите членки, включително от холистичен политически подход към ученето и преподаването, от насърчаване на новаторството, творчеството и използването на цифровите технологии; също така подчертава необходимостта да се насърчава по-доброто взаимодействие между ЕС и държавите членки и да се улесни обменът на най-добри практики между държавите членки;

10.  подчертава необходимостта от засилване на полезните взаимодействия между културата и образованието и от насърчаване на образование в сферата на изкуствата като основен инструмент за развиване на критично мислене и на творчески и преносими умения и компетентност, както и на гражданските ценности, които дават възможност на учещите се да станат активни, отговорни и непредубедени членове на обществото; счита, че увеличаването на публичните инвестиции е от съществено значение за запазването и подобряване на качеството на системите на здравеопазването и образованието и на качеството на предоставяните на гражданите услуги, както и за създаване на благоприятни условия за икономическо развитие;

11.  подчертава, че все още прекалено високите равнища на безработица показват, че възможностите за създаване на работни места в повечето държави членки все още са ограничени; изтъква, че са необходими по-нататъшни действия, в консултации със социалните партньори и в съответствие с националните практики, за да се направят пазарите на труда по-приобщаващи като цяло; изразява загриженост относно факта, че повечето създадени нови работни места са нискокачествени работни места, характеризиращи се с ниско заплащане и несигурни условия, и поради това те не са в състояние да стимулират в значителна степен потреблението и вътрешното търсене;

12.  припомня ключовата роля, която могат да изпълняват неформалното образование и самостоятелното учене в придобиването и поддържането на уменията, необходими за пригодността за заетост на младите хора, като например предприемачество, лидерство и изграждане на капацитет, особено сред маргинализираните групи;

13.  подчертава необходимостта от подобряване на цялостния капацитет на ЕС за създаване и поддържане на качествени работни места и по този начин за преодоляване на високите равнища на безработицата, като същевременно се има предвид, че миграцията би могла да играе важна роля, включително образователни схеми, допълвани с ефикасни публични разходи, с цел да се извършват висококачествени социални и екологично устойчиви инвестиции за интегриране на работниците на пазара на труда и намаляване на безработицата;

14.  подчертава, че е необходимо специфичните образователни потребности на младежите от малцинствени и имигрантски групи, както и на младите хора с увреждания, да се разглеждат като надлежно се зачита културното и езиковото многообразие на Съюза;

15.  призовава държавите членки да повишават привлекателността на програмите и дисциплините в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), за да бъде преодолян съществуващият недостиг в тази област, както и за да се засили развитието на цифрови умения и на медийна грамотност на всички равнища на образованието;

16.  подчертава факта, че реформите в образованието и обучението се оказват успешни, когато социалните партньори участват в консултациите в рамките на европейския семестър;

17.  приветства приноса на „Еразъм +“ за стимулирането на мобилността и на културния обмен в рамките на ЕС и с трети държави; призовава за по-добро насърчаване и използване на европейските механизми за прозрачност, мобилност и признаване на равнището на ЕС на придобитите умения и квалификации с цел осигуряване на по-добри гаранции и по-голяма сигурност в процеса на професионална и социална интеграция на младите хора, които искат да се възползват от мобилността, за да си осигурят повече възможности за обучение и заетост; отново подчертава необходимостта също така да се осигурят възможности за мобилност за професионална подготовка, млади хора в неравностойно положение и лица, които са обект на различни форми на дискриминация;

18.  подчертава значението на това да се постигне валидиране на компетентностите, уменията и знанията, придобити с помощта на самостоятелно учене, неформалното учене и учене през целия живот в срок до 2018 г., както е посочено в препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г.; отбелязва във връзка с това, че признаването е от решаващо значение за подобряването на достъпа до формално образование и до нови професионални възможности, като същевременно укрепва самоуважението и мотивацията за учене; подчертава факта, че някои държави членки са постигнали значителен напредък в разработването на съответната правна уредба, докато други срещат трудности при създаването на всеобхватни стратегии за валидиране; поради това подчертава необходимостта от разработване на всеобхватни стратегии, за да се даде възможност за валидиране;

19.  подчертава, че секторите на културата и творчеството допринасят значително за младежката заетост, като в тях са заети средно повече млади хора, отколкото в който и да е друг сектор; отчита факта, че над шест милиона души в ЕС работят в сектора на културата; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на секторите на културата и творчеството и инвестирането в тях ще бъдат от полза за създаването на нови работни места и за борбата с младежката безработица и поради това призовава за по-активно използване на схемите на ЕС за финансиране, по-специално „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ; в този контекст подчертава, че най-модерните технологии, творческите медии и ИКТ са от особен интерес за младите хора;

20.  отново заявява, че програмата „Европа за гражданите“ е единствената програма на ЕС, имаща за цел изключително насърчаването на активното европейско гражданство, укрепване на социалното сближаване и създаване на икономически възможности посредством изграждането на транснационални партньорства, побратимяване на градове и мрежи от градове;

21.  подчертава ключовата роля на научноизследователската дейност и науката за постигането на устойчиво икономическо развитие и международно сътрудничество; поради това препоръчва да продължат инвестициите в академични и научни изследвания в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, за да се постигне целта от 3% по отношение на научноизследователската и развойната дейност, както е подчертано в стратегията „Европа 2020“.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	16 4 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Ernest Maragall, Emma McClarkin, Martina Michels

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 14 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Barbara Kappel, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Michael Theurer, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Beatrix von Storch, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Sotirios Zarianopoulos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Alain Cadec, Ashley Fox, Sophia in ‘t Veld, Thomas Mann, Emmanuel Maurel, Siôn Simon, Joachim Starbatty, Tibor Szanyi, Romana Tomc