Процедура : 2014/2248(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0390/2016

Внесени текстове :

A8-0390/2016

Разисквания :

PV 14/02/2017 - 3

Гласувания :

PV 16/02/2017 - 6.6

Приети текстове :

P8_TA(2017)0048

ДОКЛАД     
PDF 865kWORD 92k
20 декември 2016 г.
PE 585.741v02-00 A8-0390/2016

относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

(2014/2248(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Ги Верхофстад

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

(2014/2248(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид по-специално членове 1, 2, 3, 6, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 48 и 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 119, 120—126, 127—133, 136—138, 139—144, 194 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и протоколите към него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид доклада от 22 юни 2015 г. на председателя на Европейската комисия в тясно сътрудничество с председателите на Европейския съвет, на Европейския парламент, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавен „Завършване на Европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели)(1),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 19 ноември 2013 г. относно проекта на регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014—2020 (2), както и своето решение от 19 ноември 2013 г. относно сключване на Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид МФР и междуинституционалното споразумение във вида, в който беше прието на 2 декември 2013 г.(4),

–  като взе предвид работата и междинния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси(5),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18—19 февруари 2016 г. относно нова договореност за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз, станали нищожни поради решението на Обединеното Кралство да напусне Съюза,

–  като има предвид вота в референдума в Обединеното кралство относно членството в ЕС за напускане на ЕС,

–  като взе предвид Стандартен Евробарометър 84 от есента на 2015 г., озаглавен „Общественото мнение в Европейския съюз“ и Специален барометър на Европейския парламент от юни 2016 г., озаглавен „Европейците през 2016 г.: възприятия и очаквания, борба срещу тероризма и радикализацията“,

–  като взе предвид Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Европейската конвенция за правата на човека“ — ЕСПЧ)(6),

–  като взе предвид решението на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент от 28 юни 2013 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно МФР за периода 2014–2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие(9),

–  като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 2012 г. относно изборите за Европейски парламент през 2014 г.(10) и от 4 юли 2013 г. относно подобряване на практическите условия на провеждане на изборите за Европейски парламент през 2014 г.(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2013 г. относно местоположението на седалищата на институциите на Европейския съюз(12),

  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз, както и своето предложение за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщо пряко избирателно право(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 юни 2016 г. относно решението за оттегляне от ЕС в резултат на референдума в Обединеното кралство(15),

–  като взе предвид своята резолюция от ХХХХХ относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон,

–  като взе предвид своята резолюция от ХХХХХ относно бюджетен капацитет за еврозоната,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(16),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана(17),

–  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2015 г.(18) и на Комитета на регионите от 8 юли 2015 г.(19),

–  като взе предвид декларацията „Задълбочаване на европейската интеграция: бъдещо развитие“ на председателите на Камарата на депутатите на Италия, Националното събрание на Франция, Бундестага на Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, подписана на 14 септември 2015 г. и понастоящем одобрявана от няколко национални парламентарни камари в ЕС,

  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2013 г. относно „Укрепване на гражданството на ЕС:„ “насърчаване на избирателните права на гражданите на ЕС“(20),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8-0390/2016),

A.   като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да предостави решения, които не могат да бъдат постигнати чрез използване на инструментите, които понастоящем са предвидени в Договорите, и поради това са осъществими само чрез бъдеща промяна на Договора;

Б.  като има предвид, че неспособността на европейските институции да се справят с дълбоките и многобройни кризи, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, т.нар. „многостранна криза“, включително финансовите, икономическите, социалните и миграционните последици от нея, и възходът на популистки партии и националистки движения доведоха до увеличаване на недоволството сред все по-голяма част от населението по отношение на функционирането на настоящия Европейски съюз;

В.   като има предвид, че тези значителни предизвикателства пред Европа не могат да бъдат управлявани от отделни държави членки, а единствено чрез съвместен отговор от страна на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че напредъкът в посока към един Съюз, който наистина може да постига резултати и да осъществява целите си, е накърнен от провал на управлението, който се дължи на непрекъснато и систематично търсене на единодушие в Съвета (който все още се основава на т.нар. Компромис от Люксембург) и липсата на надежден единствен изпълнителен орган, ползващ се с пълна демократична легитимност и правомощия да предприема ефективни действия в широк спектър от политики; като има предвид, че скорошни примери, като например неадекватното управление на миграционните потоци, бавното възстановяване на банките след избухването на финансовата криза и липсата на непосредствен общ отговор по отношение на вътрешните и външните заплахи от тероризъм ясно показаха неспособността на Съюза да реагира ефективно и бързо;

Д.  като има предвид, че ЕС не може да изпълни очакванията на европейските граждани, защото настоящите Договори не се оползотворяват напълно и не предоставят всички необходими инструменти, правомощия и процедури за вземане на решения за ефективно справяне с тези общи цели;

Е.  като има предвид, че този проблем, наред с липсата на обща визия от страна на държавите членки по отношение на бъдещето на нашия континент, доведоха до безпрецедентни равнища на „евроскептицизъм“, който води към връщане към национализъм и рискове от подкопаване на Съюза и евентуално дори от неговото разпадане;

Ж.  като има предвид, че вместо да насърчава Съюза, системата, чрез която държавите членки прибягват до решения „à la carte“, допълнително укрепена от Договора от Лисабон, увеличи сложността на Съюза и засили диференциацията в него; като има предвид, че въпреки гъвкавостта, предлагана от Договорите, в първичното законодателство са предоставени многобройни възможности за неучастие на няколко държави членки и това създаде непрозрачна система на пресичащи се кръгове на сътрудничество и възпрепятства демократичния контрол и отчетност;

З.  като има предвид, че Договорите предлагат форми на гъвкава и диференцирана интеграция на равнището на вторичното законодателство чрез инструментите за засилено и структурирано сътрудничество, които следва да се прилагат само за ограничен брой политики и в същото време да бъдат приобщаващи, за да се даде възможност на всички държави членки да участват; като има предвид, че двадесет години след въвеждането му, въздействието на засиленото сътрудничество все още е ограничено; като има предвид, че засилено сътрудничество е прието в три случая, а именно, що се отнася до общите правила относно приложимото законодателство за случаи на развод на двойки с различно гражданство, европейския патент с единно действие и въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС); като има предвид, че засиленото сътрудничество трябва да се използва като първа стъпка към по-нататъшното интегриране на политики като Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), а не като начин за улесняване на решения „à la carte“;

И.  като има предвид, че общностният метод трябва да се запази и да не се подкопава от междуправителствени решения, дори в области, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие;

Й.  като има предвид, обаче, че еврото е валутата на Съюза (член 3, параграф 4 от ДЕС), Обединеното кралство получи дерогация от присъединяване (Протокол № 15), Дания разполага с конституционно освобождаване (Протокол № 16), Швеция престана да следва критериите за конвергенция за въвеждане на еврото, а възможността Гърция да напусне единната валута беше обсъдена открито в Европейския съвет; като има предвид, че всички държави членки имат задължение да се присъединят към валутата веднага щом изпълнят всички необходими критерии, като не е определен график за държавите членки, които се присъединяват към еврозоната след нейното създаване;

К.  като има предвид, че по отношение на Шенген, свободното движение на хора и произтичащото от това премахване на контрола по вътрешните граници – всичко това официално включено в Договорите, Обединеното кралство и Ирландия получиха възможност за неучастие; като има предвид, че четири други държави членки също така не участват, но са задължени да го правят, а възможности за участие са предоставени на три държави извън Европейския съюз; като има предвид, че тази фрагментация не само пречи на пълното премахване на някои оставащи вътрешни граници, но и носи трудности пред създаването на истински вътрешен пазар и на напълно интегрирано пространство на свобода, сигурност и правосъдие; припомня, че интегрирането в Шенгенското пространство трябва да продължи да бъде целта за всички държави–членки на ЕС;

Л.  като има предвид, че възможностите за неучастие на отделни държави членки застрашават единното прилагане на правото на Съюза, водят до прекомерна сложност по отношение на управлението, застрашават сближаването на Съюза и подкопават солидарността между неговите граждани;

М.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, с допълнително ускорение от икономическата, финансовата, миграционната и свързаната със сигурността криза, Европейският съвет разшири своята роля, така че тя да включва текущо управление чрез приемането на междуправителствени инструменти извън рамките на ЕС, въпреки факта, че неговата роля не е да изпълнява законодателни функции, а да дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и да определя общите политически насоки и приоритети (член 15, параграф 1 от ДЕС);

Н.  като има предвид, че разчитането на единодушно решение на Европейския съвет и невъзможността му да постигне единодушие доведе до приемането на междуправителствени инструменти извън правната рамка на ЕС, като например Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ или „Фискалния пакт“); като има предвид, че същото важи и за Споразумението с Турция относно сирийската криза с бежанците;

О.  като има предвид, че въпреки че член 16 от Договора за стабилност, координация и управление предвижда в срок от пет години от датата на влизане в сила (преди 1 януари 2018 г.) необходимите мерки да са взети, за да се включи Фискалният пакт в правната рамка на Съюза, и въпреки, че сходни разпоредби са включени в Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, ясно е, че устойчивостта на еврозоната, включително завършването на банковия съюз, не могат да бъдат постигнати без допълнителни стъпки на финансово задълбочаване, заедно със създаването на по-надеждна, ефективна и демократична форма на управление;

П.  като има предвид, че тази нова система на управление предполага, че Комисията трябва да стане истинско правителство, което да се отчита пред Парламента и да има възможности за определяне и изпълнение на общите фискални и макроикономически политики, от които еврозоната се нуждае, и трябва да разполага с финанси и бюджет, съответстващи на конкретните задачи; като има предвид, че това налага, в допълнение към мерките в рамките на действащото първично право, реформа на Договора от Лисабон;

Р.  като има предвид, че това се отнася и за необходимата реформа и модернизация на финансовите ресурси на целия Европейски съюз; като има предвид, че споразумението за настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР) беше постигнато едва след дълги и напрегнати преговори и беше придружено от решението за създаване на група на високо равнище за преглед на системата за приходи на Съюза от „собствени ресурси“, която трябва да докладва през 2016 г.; като има предвид, че текущата МФР силно ограничава финансовата и политическата автономност на Съюза, тъй като по-голямата част от приходите се състои от национални вноски от държавите членки и голяма част от разходите вече са предопределени чрез възвръщаемост към същите тези държави членки; като има предвид, че националните вноски на база БНП/БНД станаха най-големият източник на приходи;

С.  като има предвид, че текущата многогодишна финансова рамка (МФР) в номинално изражение е по-слаба в сравнение с предишната, докато обстоятелствата налагат големи бюджетни усилия за подпомагане на бежанците и стимулиране на икономически растеж, социално сближаване и финансова стабилност;

Т.  като има предвид, че изискването за единодушие за данъчната политика е пречка за справяне със съществуването на данъчни убежища в рамките на Европейския съюз и вредни данъчни политики на държавите членки; като има предвид, че много от тези практики нарушават функционирането на вътрешния пазар, застрашават приходите на държавите членки и в крайна сметка прехвърлят тежестта към гражданите и МСП;

У.  като има предвид, че Европейският съюз е конституционна система, основана на принципите на правовата държава; като има предвид, че Договорите трябва да бъдат изменени, за да предоставят на Съда на Европейския съюз компетентност по отношение на всички аспекти на правото на ЕС, в съответствие с принципа на разделение на правомощията;

Ф.  като има предвид, че ЕС се основава и на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; като има предвид, че съществуващите инструменти на ЕС за оценка и санкциониране на нарушения на тези принципи от страна на държавите членки се оказаха недостатъчни; като има предвид, че производствата за установяване на нарушение, стартирани срещу специфични правни актове или действия на дадена държава членка, която нарушава правото на ЕС, са недостатъчни за преодоляване на системните нарушения на основните ценности на ЕС; като има предвид, че по силата на член 7, параграф 1 от ДЕС Съветът трябва да действа с мнозинство от четири пети от своите членове при определянето на ясна опасност от сериозно нарушаване на основните ценности, и в съответствие с член 7, параграф 2 от ДЕС Европейският съвет трябва действа с единодушие при определянето на наличието на тежко и продължаващо нарушение; като има предвид, че впоследствие нито превантивната мярка по смисъла на член 7, параграф 1 ДЕС, нито механизмите за санкциониране в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 са били приложени;

Х.  като има предвид, че ЕС изглежда в по-голяма степен в състояние да повлияе върху политиките в областта на основните права, върховенството на закона и корупцията, когато държавите са на етап кандидати за членство в Съюза; като има предвид, че механизмът на върховенството на закона трябва да се прилага с еднаква сила за всички държави членки;

Ц.  като има предвид, че преразглеждане е също така необходимо, за да се възстанови равновесието и фундаментално да се обнови функционирането на Съюза, с цел по-малко бюрократично регулиране и по-ефективно разработване на политики, по-близо до потребностите на гражданите; като има предвид, че Съюзът се нуждае от необходимите правомощия, за да осъществи напредък към някои от заявените цели, като например завършването на единния пазар, в т.ч. енергийния съюз, социалното сближаване и постигането на пълна заетост, справедливо и общо управление на миграцията и убежището, както вътрешна и външна политика на сигурност;

Ч.  като има предвид, че изграждането на систематичен диалог с организациите на гражданското общество и засилването на социалния диалог, на всички равнища, в съответствие с принципа, посочен в член 11 от ДФЕС, са от ключово значение за преодоляване на евроскептицизма и потвърждаване на значението на основаното на солидарност измерение на Европа, социалното сближаване и изграждането на демокрация на участието и приобщаваща демокрация, като допълнение към представителната демокрация;

Ш.  като има предвид, че през последните десет години положението със сигурността в Европа се влоши значително, особено в нашето съседство: нито една държава членка вече не може сама да гарантира вътрешната и външната си сигурност;

Щ.  като има предвид, че спадът на отбранителните способности на Европа ограничи способността ѝ да носи стабилност отвъд непосредствените ни граници; като има предвид, че това върви ръка за ръка с нежеланието на американските ни партньори да се намесят, ако Европа не е готова да поеме своя справедлив дял от отговорност; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на отбраната следва да бъде засилена и следва да бъде установено всеобхватно партньорство между ЕС и НАТО, като се даде възможност на Съюза да действа самостоятелно в операции в чужбина, най-вече с оглед на стабилизиране на съседните държави; като има предвид, че това означава, че е необходимо по-силно сътрудничество между държавите членки, както и интегриране на част от техния отбранителен капацитет в Европейска общност за отбрана – и двете в съответствие с нова Европейска стратегия за сигурност;

AA.  като има предвид, че нито една от клаузите за преход, предвидени в Договора от Лисабон с оглед опростяване на управлението на Съюза, не е била използвана и е малко вероятно това да се случи при настоящите обстоятелства; като има предвид, че напротив, в резултат на решението на Европейския съвет от 18–19 юни 2009 г. във връзка с намаляването на броя на членовете на Комисията, както е предвидено в Договора от Лисабон, предоставящата възможност клауза беше използвана веднага;

АБ.  като има предвид, че изборите за Европейски парламент през 2014 г. за първи път пряко доведоха до назначаването на кандидата за председател на Комисията; като има предвид, въпреки това, че гражданите за съжаление не са имали възможност да гласуват за кандидатите пряко; като има предвид, че наднационалният характер на изборите за Европейски парламент следва да бъде допълнително засилен чрез въвеждане на ясна правна основа, за да се гарантира, че тази нова система е запазена и развита; като има предвид, освен това, че гражданите почти не разбират взаимовръзката между председателите на Комисията и на Европейския съвет;

АВ.  като има предвид, че неотложната нужда от реформа на Съюза се увеличи драстично поради вота при референдума в Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз; като има предвид, че преговорите за определяне на условията за оттегляне на Обединеното кралство трябва също така да вземат предвид рамката на бъдещите му отношения със Съюза; като има предвид, че по това споразумение трябва да се проведат преговори в съответствие с член 218, параграф 3 от ДФЕС и то трябва да бъде сключено от името на Съюза от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство, след получаване на одобрение от страна на Европейския парламент; като има предвид, че следователно Парламентът следва да бъде изцяло ангажиран по време на процеса на преговори;

АГ.  като има предвид, че излизането на Обединеното кралство би създало възможност за намаляване на сложността на Съюза и за изясняване на това, какво в действителност означава членство в Съюза; като има предвид, че е необходима ясна рамка в бъдеще за отношенията на ЕС с нечленуващи държави в съседство (Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария, Турция, Украйна и др.); като има предвид, че още основателите на Съюза бяха предвидили „статут на асоциирана държава“;

АД.  като има предвид, че в тази важна задача Договорите предоставят на Европейския парламент шест конкретни прерогатива, а именно: правото да предлага изменения на Договорите (член 48, параграф 2 от ДЕС), правото за това, Европейският съвет да се консултира с него във връзка с изменение на Договорите (член 48, параграф 3, алинея първа от ДЕС), правото да настоява за свикването на Конвент срещу желанията на Европейския съвет (член 48, параграф 3, алинея втора от ДЕС), правото за това, Европейският съвет да се консултира с него във връзка с решение за изменение изцяло или отчасти на разпоредбите на третата част на ДФЕС (член 48, параграф 6, алинея втора от ДЕС), правото да инициира промяна на състава на Парламента преди следващите избори (член 14, параграф 2 от ДЕС) и правото да предложи всеобща избирателна процедура (член 223, параграф 1 от ДФЕС);

АЕ.  като има предвид, че ролята на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитета на регионите (КР) като институционални представители на организации на гражданското общество и регионални и местни участници трябва да бъде запазена, като се има предвид, че техните становища допринасят за повишаване на демократичната легитимност на оформянето на политиките и законодателните процеси;

АЖ.  като има предвид, че ясно изразено мнозинство на регионалните и местните правителства в Съюза постоянно са изразявали своето виждане, посредством Комитета на регионите, в полза на по-интегриран ЕС с ефективно управление;

1.  счита, че времето на управление на кризи чрез ad hoc и допълнителни решения вече е отминало, тъй като то води единствено до мерки, които често са твърде малки, твърде късни; изразява убеждение, че е настъпил моментът за задълбочен размисъл относно справянето със слабостите в управлението на Европейския съюз като се извърши всеобхватно, задълбочено преразглеждане на Договора от Лисабон; счита, че краткосрочните и средносрочните решения могат да се осъществят чрез използване на действащите Договори в максимална степен междувременно;

2.  отбелязва, че посоката на реформата на Съюза следва да доведе до неговото модернизиране чрез създаване на нови инструменти, нови ефективни европейски способности и чрез по-голямо демократизиране на процедурите на вземане на решения, а не до неговото ренационализиране посредством засилен междуправителствен подход;

3.  подчертава, че неотдавнашно проучване на Евробарометър показва, че противно на разпространеното убеждение гражданите на ЕС все още са напълно наясно с важността на истински европейски решения(21), наред с друго в областта на сигурността, отбраната и миграцията, и ги подкрепят;

4.  отбелязва с голяма загриженост разпространението на подгрупи от държави членки, които подкопават единството на Съюза като причиняват липса на прозрачност, както и намаляват доверието на хората; счита, че подходящият формат за провеждане на обсъждането относно бъдещето на Съюза е ЕС-27; подчертава, че разпокъсаността на обсъждането в различни формати или групи от държави членки би било контрапродуктивна;

5.  изтъква, че една всеобхватна демократична реформа на Договорите трябва да се постигне чрез обмисляне на бъдещето на ЕС и споразумение относно визия за настоящите и бъдещите поколения европейски граждани, което да доведе до конвенция, която да гарантира приобщаване чрез своя състав от представители на националните парламенти, правителствата на всички държави членки, Комисията, Европейския парламент и консултативните органи на ЕС като Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, и също така да предоставя подходяща платформа за такова обмисляне и диалог с европейските граждани и гражданското общество;

Премахване на „Europe à la carte“

6.  изразява съжаление относно факта, че всеки път, когато Европейският съвет реши да прилага междуправителствени методи и да се избегне „метод на Съюза или на Общността“, съобразно определеното в Договорите, това води не само до по-слабо ефективно изграждане на политики, но също така допринася за все по-голяма липса на прозрачност, демократична отчетност и контрол; счита, че диференциран път е мислим само като временна стъпка по пътя към по-ефективно и интегрирано изграждане на политиките на ЕС;

7.  счита, че „методът на Съюза“ е единственият демократичен метод за законодателство, който гарантира, че всички интереси, особено общият европейски интерес, са взети под внимание; разбира под „метод на Съюза“ законодателната процедура, в която Комисията, като част от своите правомощия на изпълнителен орган, инициира законодателство, Парламентът и Съветът, които представляват съответно гражданите и държавите членки, вземат решение чрез процедура на съвместно вземане на решение с гласуване с мнозинство, като задълженията за единодушие в Съвета стават абсолютни изключения, а Съдът на Европейския съюз осъществява надзор и осигурява окончателен съдебен контрол; настоява, че дори при спешни случаи „методът на Съюза“ следва да бъде зачитан;

8.  счита, че е от съществено значение при тези обстоятелства да се потвърди мисията на „все по-тесен съюз между народите на Европа“ (член 1 от ДЕС), за да се намали тенденцията към дезинтеграция и да се изяснят още веднъж моралните, политическите и историческите цели, както и конституционното естество на ЕС;

9.  счита, че изискванията за установяване на засилено и структурирано сътрудничество следва да бъдат направени по-малко ограничителни, наред с другото чрез намаляване на минималния брой на участващите държави членки;

10.  предлага следващото преразглеждане на Договорите да рационализира настоящото хаотично диференциране чрез прекратяване или поне драстично намаляване на практиката за възможности за неучастие, възможности за участие и изключения за отделни държави членки на равнището на първичното законодателство на ЕС;

11.  препоръчва да бъде дефинирано и развито партньорство за установяване на кръг от партньори от ЕС за държави, които не могат или няма да се присъединят към Съюза, но независимо от това желаят тесни отношения с ЕС; счита, че тези отношения следва да бъдат придружени от задължения, съответстващи на съответните права, като например финансово участие и което е по-важно, зачитане на основните ценности на Европейския съюз и върховенството на закона;

12.  счита, че единната институционална рамка следва да се запази с цел постигане на общите цели на Съюза и гарантиране на принципа на равенство на всички граждани и държави членки;

Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз

13.  отбелязва, че тази нова форма на партньорство може да бъде един от възможните резултати при зачитане на волята на мнозинството от гражданите на Обединеното кралство за напускане на ЕС; изтъква, че оттеглянето на Обединеното кралство, като една от по-големите държави членки и като най-голямата държава членка извън еврозоната, засяга силата и институционалното равновесие на Съюза;

14.  отново потвърждава, че конституционните елементи на Съюза, и по-специално целостта на единния пазар и факта, че тя не може да бъде отделена от четирите основни свободи на Съюза (свободно движение на капитали, хора, стоки и услуги), са от основно значение, неделими стълбове на Съюза, каквото е съществуването на правовата държава, гарантирано от Съда на Европейския съюз; отново потвърждава, че това конституционно единство не може да бъде премахнато по време на преговорите във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза;

15.  призовава седалището на Европейския банков орган и Европейската агенция по лекарствата, намиращи се понастоящем в Лондон, да бъдат преместени в друга държава членка предвид избора, направен от гражданите на Обединеното кралство за напускане на ЕС;

Ново икономическо управление за икономически растеж, социално сближаване и финансова стабилност

16.  изразява дълбока загриженост поради нарастващите икономически и социални различия и липсата на икономическа реформа и финансова стабилност в икономическия и паричен съюз (ИПС), както и загубата на конкурентоспособност на икономиките на много от държавите членки; това е свързано по-специално с липсата на обща фискална и икономическа политика; счита следователно, че общата фискална и икономическа политика следва да се превърне в споделена компетентност на Съюза и държавите членки;

17.  счита, че в текущата си форма Пактът за стабилност и растеж и на клаузата за „непоемане на отговорност и задължения“ (член 125 от ДФЕС) за съжаление не водят до постигане на желаните цели; счита, че ЕС трябва да отхвърли опитите за връщане към протекционистки национални политики и че следва да остане отворена икономика в бъдеще; предупреждава, че това не може да бъде постигнато чрез премахване на социалния модел;

18.  отчита подобренията в резултат на европейския семестър, на пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта, насочени към решаването на тези въпроси, но стига до заключението, че те не са разрешили проблемите; счита, че законодателството трябва да бъде прилагано и изпълнявано по-съгласувано и изразява съжаление относно факта, че специфичните за държавите препоръки не са обвързващи и не включват косвените взаимодействия между отделните държави членки, еврозоната или ЕС като цяло;

19.  отбелязва освен това, че настоящата система не гарантира в достатъчна степен националната ангажираност по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; в тази връзка се интересува от възможностите, предлагани от консултативния Европейски фискален съвет и бъдещата му мисия като консултант на Комисията относно фискална позиция, подходяща за еврозоната като цяло;

20.  осъзнава необходимостта от преразглеждане на ефикасността на много от неотдавнашните мерки, предприети от ЕС за управление на кризи, и от кодифициране в първичното право на някои процедури за вземане на решения, както и необходимостта от интегриране на правните основания на новата регулаторна рамка за финансовия сектор; изразява съгласие с доклада на петимата председатели, че „отвореният метод на координация“ като основа на икономическата стратегия на Европа не е функционирал;

21.  предлага следователно приемането на „кодекс за сближаване“ като правен акт съгласно обикновената законодателна процедура, който да определя сближени цели (например за данъчното облагане, трудовата мобилност, инвестициите, социалното сближаване, пенсиите, публичните финанси и административния капацитет и капацитета за добро управление); счита, че спазването на този кодекс би позволило достъп до средства от ЕС за инвестиционни проекти или участие в нови инструменти, които съчетават икономически реформи с фискални стимули; настоява, че членовете на еврозоната ще бъдат в състояние да участват само действат в съответствие с Кодекса за сближаване, тъй като това ще предотврати морален риск; подчертава, че стандартите и фискалните стимули ще трябва да бъдат определени в неговата резолюция относно бюджетния капацитет за еврозоната;

22.  призовава за интегрирането на Фискалния пакт в правната рамка на ЕС, както и за включването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Единния фонд за преструктуриране в правото на ЕС въз основа на щателна оценка на тяхното изпълнение и при съответен демократичен контрол от страна на Парламента, за да се гарантира, че контролът и отчетността са отговорност на тези, които допринасят за тях; също така призовава за по-нататъшно развитие на междупарламентарната конференция, предвидена в член 13, за да се даде възможност за провеждане на задълбочени и своевременни обсъждания между ЕП и националните парламенти, когато това е необходимо;

23.  счита, че за да се увеличи финансовата стабилност, да се смекчат трансграничните асиметрични и симетрични шокове, да се намалят последиците от рецесията и да се осигури подходящо равнище на инвестиции, еврозоната се нуждае от фискален капацитет, основан на истински собствени ресурси и европейска хазна с капацитет за заемане на средства; отбелязва, че този механизъм следва да се базира в Комисията и да подлежи на демократичен контрол и отчетност чрез Парламента и Съвета;

24.  посочва, че тъй като съответствието е от решаващо значение за функционирането на Икономическия и паричен съюз, са необходими по-силни правителствени функции от тези, предоставяни понастоящем от Комисията и/или Еврогрупата, както и всеобхватни демократични проверки и баланси посредством участието на Европейския парламент по отношение на всички аспекти на ИПС; посочва, че същевременно, за да се повиши ангажираността, отчетността трябва да се осигури на равнището, на което се вземат или изпълняват решенията, като националните парламенти осъществяват контрол върху националните правителства, а Европейският парламент – върху европейския изпълнителен орган;

25.  поради това призовава изпълнителните правомощия да бъдат съсредоточени в Комисията в ролята на министър на финансите на ЕС, като на Комисията бъде предоставен капацитет за разработване и прилагане на обща икономическа политика на ЕС, която да съчетава макроикономически, фискални и парични инструменти, подкрепени от бюджетен капацитет за еврозоната; министърът на финансите следва да отговаря за функционирането на ЕМС и други взаимни инструменти, включително бюджетния капацитет, и да бъде единственият външен представител на еврозоната в международни организации, по-конкретно във финансовия сектор;

26.  счита, че е необходимо министърът на финансите да се сдобие с пропорционални правомощия за намеса с цел да упражнява надзор над кодекса за сближаване, както и правомощието за използване на фискалните стимули, описани по-горе;

27.  счита, че е необходимо – без да се засягат задачите на Европейската система на централните банки – да се даде възможност на Европейския механизъм за стабилност да действа като пръв кредитор от последна инстанция за финансовите институции под прякото наблюдение или надзор от страна на Европейската централна банка; счита освен това, че е необходимо Европейската централна банка да се ползва с пълните правомощия на федерален резерв, като същевременно запази независимостта си;

28.  призовава в заключение за това банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари да бъдат осъществени стъпка по стъпка, но във възможно най-кратък срок, въз основа на ускорен график;

29.  счита, че е необходимо да се премахне правилото за вземане на решение с единодушие за някои данъчни практики, за да може ЕС да гарантира справедливото и гладко функциониране на вътрешния пазар и за да се избегнат вредните данъчни политики от страна на държавите членки;

Нови предизвикателства

30.  отчита геополитическата, икономическата и екологичната необходимост от създаване на истински европейски енергиен съюз; подчертава, че изменението на климата е едно от основните глобални предизвикателства, пред които е изправен ЕС; подчертава, че в допълнение към необходимостта от пълното ратифициране и прилагане на Парижкото споразумение и адаптирането на обвързващи цели във връзка с изменението на климата и действията на ЕС по отношение на климата, че ограничението, съгласно което политиката на ЕС не трябва да засяга правото на държавите да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и общата структура на енергийното си снабдяване (член 194, параграф 2 от ДФЕС), трябва да бъде изменено, за да се осигурява успешно прилагане на общите политики за чиста и възобновяема енергия;

31.  подчертава, че разработването на нови и възобновяеми енергийни източници следва да бъде включено в Договорите като една от основните цели на Съюза и на държавите членки;

32.  отбелязва, че Договорите предоставят достатъчно средства за създаване на хуманна, добре функционираща система за управление на миграцията и за предоставяне на убежище, включително Европейска гранична и брегова охрана, и приветства постигнатия в това отношение напредък; счита, обаче, че Договорите, по-специално член 79, параграф 5 от ДФЕС, са твърде рестриктивни по отношение на други аспекти на миграцията, по-специално относно създаването на истинска европейска система за законна миграция; подчертава, че бъдещата европейска миграционна система трябва да се стреми към взаимодействие с политиката на ЕС за външна помощ и с неговата външна политика, и да уеднакви националните критерии за предоставяне на убежище и достъп до пазара на труда; настоява, че е необходим демократичен контрол от страна на Европейския парламент върху изпълнението на граничния контрол, споразуменията с трети страни, включително сътрудничеството в областта на обратното приемане и връщане, политиките в областта на убежището и миграцията, както и че защитата на националната сигурност не може да се използва като претекст за заобикаляне на европейски действия;

33.  счита, че е необходимо – с оглед на интензитета на терористичната заплаха – да се подобри капацитетът на ЕС в борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност; подчертава, че извън укрепването на координацията между компетентните органи и агенции в държавите членки Европол и Евроюст следва да получат действителни правомощия и капацитет за разследване и наказателно преследване, евентуално чрез превръщането им в истинско европейско бюро за разследване и борба с тероризма с надлежен парламентарен контрол;

34.  стига до заключението, че поредицата от терористични нападения, извършени на европейска територия, показва, че сигурността може да се обезпечи в по-голяма степен, ако не попада в изключителната компетентност на държавите членки; ето защо предлага тя да се превърне в споделена компетентност, за да се улесни създаването на европейски капацитет за разузнаване и разследване в рамките на Европол под контрола на съдебната власт; посочва, че междувременно, в съответствие с член 73 от ДФЕС, нищо не може да попречи на държавите членки да създават този вид сътрудничество между своите служби;

Укрепване на нашата външна политика

35.  изразява съжаление, както заявява в своята резолюция от ХХХХХ относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон, че ЕС не е постигнал по-голям напредък в развитието на своя капацитет за договаряне и прилагане на обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС); отбелязва, че усилията му за създаване на обща политика за сигурност и отбрана не са били особено успешни, особено що се отнася до разпределението на разходите и отговорностите;

36.  отбелязва, че единствено чрез укрепване на общата външна политика и политика на сигурност ЕС може да отговори правдоподобно на новите заплахи и предизвикателства за сигурността и по този начин да се бори срещу тероризма и да осигури мир, стабилност и ред в съседните държави;

37.  като изтъква отново, че съгласно условията на Договора от Лисабон, включително използването на разпоредбите за действия чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, може и следва да бъде постигнат по-голям напредък, счита, че заместник-председателят/върховен представител следва да бъде назована министър на външните работи на ЕС и да бъде подкрепяна в нейните усилия да стане основният външен представител на Европейския съюз на международни форуми, не на последно място на равнището на ООН; счита, че министърът на външните работи следва да може да назначава политически заместници; предлага да се направи преглед на функционирането на настоящата Европейска служба за външна дейност, включително на необходимостта от подходящи бюджетни ресурси;

38.  подчертава необходимостта от бързо създаване на Европейски съюз за отбрана с цел да се укрепи отбраната на територията на ЕС, който – в стратегическо партньорство с НАТО – ще даде възможност на Съюза да действа самостоятелно в операции в чужбина, най-вече с оглед на стабилизирането на съседните държави, и ще подобри по този начин ролята на ЕС като гарант на собствената си защита и сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации; обръща внимание на френско-германската инициатива от септември 2016 г., както и инициативата на Италия от август 2016 г., които предоставят полезна информация по този въпрос; подчертава, че Европейският парламент трябва да участва пълноценно във всички етапи от създаването на Европейския съюз за отбрана и трябва да има право на одобрение в случай на операции извън ЕС; счита, че с оглед на значимостта на Европейския съюз за отбрана Договорите следва да предвиждат изрично възможността за неговото създаване; освен това, в допълнение към Европейската служба за външна дейност, следва да бъде създадена Генерална дирекция за отбрана (ГД „Отбрана“), отговаряща за вътрешните аспекти на общата политика за сигурност и отбрана;

39.  подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, предназначени за общата външна политика и политика на сигурност, за да се гарантира по-справедливото разпределение на разходите за военни операции, провеждани в рамките на общата политика за сигурност и отбрана или на Европейския съюз за отбрана;

40.  предлага създаването на европейска разузнавателна служба, която да подпомага ОВППС;

Защита на основните права

41.  отново заявява, че Комисията е пазител на Договорите и на ценностите на Съюза, посочени в член 2 от ДЕС; стига до заключението, в светлината на различните възможни нарушения на ценностите на Съюза в редица държави членки, че сегашната процедура по член 7 от ДЕС е несъвършена и тромава;

42.  подчертава също така, че зачитането и защитата на основните ценности на ЕС са крайъгълният камък на Европейския съюз като общност, основана на ценности, и че те спояват държавите членки;

43.  предлага изменение на член 258 от ДФЕС с цел изрично да се позволи на Комисията да образува производство за „системно нарушение“ спрямо държавите членки, които са в нарушение на основните ценности; разбира „производство за системно нарушение“ като обединяването на група от свързани отделни производства за установяване на нарушение, представляващи тежко и продължаващо нарушение на член 2 от ДЕС от страна на държава членка;

44.  предлага да се разширят правата на физическите и юридическите лица, които са пряко и индивидуално засегнати от дадено действие, така че да могат да сезират Съда на ЕС за предполагаеми нарушения на Хартата на основните права от страна на институция на ЕС или на държава членка, като се изменят членове 258 и 259 от ДФЕС;

45.  препоръчва да отпадне член 51 от Хартата на основните права, а тя да се преобразува в Харта на правата на Съюза;

46.  освен това счита, че на гражданите следва да се предоставят по-голям брой инструменти за демокрация на участието на равнището на Съюза; ето защо предлага въвеждането на разпоредба в Договорите за провеждане на референдум на равнището на ЕС по въпроси, свързани с действията и политиките на Съюза, да бъде подложено на оценка;

Повече демокрация, прозрачност и отчетност

47.  предлага трансформиране на Комисията в основния изпълнителен орган или правителство на Съюза с цел укрепване на „метода на Съюза“, повишаване на прозрачността и подобряване на ефикасността и ефективността на действията, предприети на равнището на Европейския съюз;

48.  отново отправя своя призив за това размерът на обновената Комисия да бъде намален значително, а броят на заместник-председателите да бъде намален на двама: министър на финансите и министър на външните работи; предлага същото намаление да се приложи по отношение на Сметната палата;

49.  приветства успешната нова процедура, при която европейските политически партии представят своите водещи кандидати за председател на Европейската комисия, избиран от Европейския парламент по предложение на Европейски съвет, но счита, че те следва да могат да се кандидатират по време на следващите избори като официални кандидати във всички държави членки;

50.  подчертава, че участието на гражданите в политическия процес на страната на пребиваване допринася за изграждането на европейската демокрация, и призовава за разширяване на избирателните права на гражданите, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, както е посочено в член 22 от ДФЕС, така че да обхванат всички останали избори;

51.  подкрепя решението на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за създаване на система, която ще направи възможно преразпределянето на местата между държавите членки преди всеки кръг от избори за Европейски парламент, да се извършва по обективен, справедлив, траен и прозрачен начин, като се зачита принципът на регресивна пропорционалност и като същевременно се вземат предвид всякакви промени в броя на държавите членки и демографските тенденции;

52.    припомня множеството изказвания в полза на определянето на едно място за седалище на Европейския парламент, като се има предвид символичната стойност на такъв ход и реалните икономии, които би реализирал той;

53.  припомня призива си за едно единствено седалище на Европейския парламент и своя ангажимент да започне обикновена процедура за преразглеждане на Договорите по силата на член 48 от ДЕС с оглед на предлагане на промени на член 341 от ДФЕС и Протокол № 6, които са необходими, за да се позволи на Парламента да взема решения относно местоположението на своето седалище и вътрешната си организация;

54.  предлага всички състави на Съвета, включително Европейският съвет, да бъдат преобразувани в Съвет на държавите, при което основната отговорност на Европейския съвет ще бъде да осигурява посока и съгласуваност за останалите състави на Съвета;

55.  счита, че Съветът и неговите специализирани състави като втори законодателен орган на ЕС следва – в интерес на специализацията, професионализма и приемствеността – да заменят практиката на ротационното шестмесечно председателство със система от постоянни председателства, избрани измежду тях; предлага решенията на Съвета да следва да се вземат от един-единствен законодателен Съвет, а съществуващите специализирани законодателни състави на Съвета да се превърнат в подготвителни органи, подобно на комисиите в Парламента;

56.  счита, че държавите членки следва да са в състояние да определят структурата на националното си представителство в специализираните състави на Съвета, независимо от това, дали са съставени от представители на съответните национални парламенти, правителства или комбинация от двете;

57.  изтъква, че след създаването на ролята на министър на финансите на ЕС Еврогрупата следва да се разглежда като специализиран състав на Съвета със законодателни и контролни функции;

58.  призовава за по-нататъшно съкращаване на процедурите за гласуване в Съвета с единодушие в случаите, в които все още се прилага, например в областта на външната политика и отбраната, данъчните въпроси и социална политика, така че да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство, за преобразуване на съществуващите специални законодателни процедури в обикновени законодателни процедури, както и за пълна замяна на процедурата на консултация с процедурата на съвместно вземане на решение между Парламента и Съвета;

59.  предлага след приемането на бюджетен капацитет за еврозоната, когато Парламентът и Съветът гласуват решения, специфични за еврозоната, всички членове на ЕП да могат да участват в гласуването; счита обаче, че може да се обмисли прилагането на подход, при който да се вземат предвид само гласовете, подадени от членове на ЕП, избрани в еврозоната, а гласовете на членовете на ЕП и на представители от държавите членки извън еврозоната да се считат за необвързващи консултативни гласове, така че да се запази уникалната институционална структура; по този начин ще се гарантира, че демократичният контрол и отчетността се поемат от членовете на еврозоната, докато интересите на страните извън еврозоната, които са задължени да се присъединят към ИПС и от които това се очаква, ще бъдат взети под внимание;

60.  счита, че при укрепването на управлението на еврозоната следва надлежно да се отчитат интересите на държавите членки, които все още не са част от еврозоната (т.нар. държави „pre-in“);

61.  признава важната роля, която играят националните парламенти в настоящия институционален ред на Европейския съюз, и по-специално тяхната роля при транспонирането на законодателството на ЕС в национално право и ролята, която те биха играли при предварителния и последващия контрол върху законодателни решения и политически решения, взети от техните членове в Съвета, включително специализираните му състави; поради това предлага допълване и засилване на правомощията на националните парламенти чрез въвеждането на процедура на „зелен картон“, съгласно която националните парламенти могат да внасят в Съвета законодателни предложения за разглеждане;

62.  като зачита ролята на националните парламенти, както и принципа на субсидиарност, признава изключителната компетентност на Съюза по отношение на общата търговска политика; призовава за ясно разграничаване между правомощията на Европейския съюз и държавите членки в това отношение; отбелязва, че това разграничаване ще има положително въздействие върху създаването на работни места и растежа както в ЕС, така и в неговите търговски партньори;

63.  предлага също така – в съответствие с обичайната практика в редица държави членки – двете камари на законодателния орган на ЕС – Съветът и преди всичко Парламентът, като единствените институции, избрани пряко от гражданите, да имат право на законодателна инициатива, без да се засягат основните законодателни правомощия на Комисията;

64.  застъпва мнението, че по силата на членове 245 и 247 от ДФЕС освен Съвета и Комисията и Европейският парламент следва да има правото на сезиране на Съда на Европейския съюз, в случай че член или бивш член на Европейската комисия нарушава задълженията си по Договорите, ако е извършил тежко нарушение или не отговаря вече на условията, необходими за изпълнението на неговите задължения;

65.  отстоява становището си, че правото на Парламента на разследване следва да бъде засилено и че той следва да получи специфични, действителни и точно определени правомощия, които да отговарят в по-голяма степен на политическата тежест и на правомощията на Парламента, включително правото да призовава свидетели, да има пълен достъп до документи, да извършва проверки на място и да налага санкции за неспазване;

66.    изразява убеждението, че бюджетът на ЕС трябва да разполага със система от истински собствени ресурси, чиито водещи принципи да бъдат опростеност, справедливост и прозрачност; счита, че работата на групата на високо равнище за собствените ресурси е от основно значение, и очаква от нея своевременни, ефективни и амбициозни предложения; счита, че такава система следва да намали дела на вноските на БНД в бюджета на ЕС с оглед изоставяне на подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки; настоява в този контекст за постепенното премахване на всички форми на отстъпки;

67.  във връзка с това предлага процедурите за вземане на решение както за собствените ресурси, така и за МФР да се променят – от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и по този начин да се даде възможност за реална процедура на съвместно вземане на решение между Съвета и Парламента по всички бюджетни въпроси; наред с това отново отправя своя призив МФР да съвпадне с мандатите на Парламента и европейския изпълнителен орган и настоява финансите на всички агенции на Съюза да станат неразделна част от бюджета на ЕС;

68.    изтъква необходимостта от прилагане на обикновената законодателна процедура за приемането на Регламента за МФР, за да бъде хармонизирана с процедурата на вземане на решение за на практика всички многогодишни програми на ЕС, включително съответните разпределени за тях финансови средства, както и бюджета на ЕС; счита, че процедурата за одобрение лишава Парламента от правомощията за вземане на решения, които упражнява относно приемането на годишните бюджети, докато правилото за единодушие в Съвета означава, че споразумението представлява най-малкият общ знаменател въз основа на необходимостта от избягване на ветото на една държава членка;

69.  отбелязва факта, че списъкът на институциите, определен в член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се различава от списъка, посочен в член 2 от Финансовия регламент; счита, че Финансовият регламент вече отразява съществуващата практика;

70.  счита, че съществуват редица случаи, при които буквата на ДФЕС се отклонява от практиката и духа на Договора; счита, че тези несъответствия трябва да бъдат коригирани в съответствие с принципите на демокрацията и прозрачността;

71.  припомня, че както е посочено в член 2, буква б) от Финансовия регламент, всяка институция разполага с автономия при изпълнението на своята част от бюджета в съответствие с член 55 от Финансовия регламент; счита за целесъобразно да подчертае, че автономията предполага и сериозна отговорност спрямо използването на предоставените финанси;

72.  изтъква, че ефективният надзор върху изпълнението на бюджета на ЕС от страна на институциите и на органите изисква истинско и по-ефективно сътрудничество с Парламента, пълна прозрачност по отношение на използването на средствата, както и ежегодно представяне от всички институции на документ относно последващите действия, що се отнася до препоръките на Парламента във връзка с освобождаването от отговорност; изразява съжаление, че Съветът не се придържа към тази процедура, и счита, че продължителното запазване на това състояние на нещата е неоправдано и подкопава репутацията на целия Съюз;

73.  отбелязва, че процедурата на отделно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на различните институции и органи на ЕС е стара практика, въведена с цел гарантиране на прозрачността и демократичната отчетност пред данъкоплатците на ЕС, и е средство за проверка на целесъобразността и прозрачността на използването на средствата от ЕС; подчертава, че това реално гарантира правото и задължението на Парламента да упражнява контрол върху целия бюджет на ЕС; припомня становището на Комисията, изразено през януари 2014 г., съгласно което всички институции без изключения подлежат изцяло на процеса на последващи действия вследствие на забележките на Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и те следва да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира безпроблемното провеждане на процедурата по освобождаване от отговорност;

74.  за да може Парламентът да вземе информирано решение за освобождаване от отговорност, изисква от институциите да представят директно на Парламента годишен отчет за дейността си и да дават на Парламента цялостна информация в отговор на въпросите на Парламента по време на процедурата по освобождаване от отговорност;

75.  счита, че ДФЕС трябва да гарантира правото на Парламента на контрол над целия бюджет на ЕС, а не само над частта, управлявана от Комисията; поради това настоятелно призовава за съответно актуализиране на глава 4 от дял II – Финансови разпоредби – от ДФЕС, така че тя да включва всички институции и органи в рамките на правата и задълженията, предвидени в тази глава, и в съответствие с Финансовия регламент;

76.  подчертава, че всички държави членки следва да бъдат задължени да предоставят годишна декларация за отчитане на използваните от тях средства от ЕС;

77.  признава изключително важната роля на Сметната палата за осигуряването на по-добро и по-интелигентно разходване на бюджета на ЕС, разкриване на случаи на измама, корупция и неправомерно използване на фондовете на ЕС и предоставяне на професионално становище за това как по-добре да се управляват средствата от ЕС; припомня значението на ролята на Палатата като европейски орган за публичен одит;

78.  счита, че с оглед на важната роля на Европейската сметна палата при одита на събирането и използването на фондовете на ЕС е абсолютно задължително институциите да се съобразяват изцяло с нейните препоръки;

79.  отбелязва, че съставът на Палатата и процедурата по назначаване са описани в членове 285 и 286 от ДФЕС; счита, че Парламентът и Съветът следва да са равнопоставени при назначаването на членовете на Сметната палата, за да се гарантира демократична легитимност, прозрачност и пълната независимост на нейните членове; призовава Съвета да приеме изцяло решенията на Парламента, взети след изслушванията на кандидатите, номинирани за членове на Сметната палата;

80.  изразява съжаление по повод на факта, че някои процедури по назначаване са довели до конфликти между Парламента и Съвета относно кандидатите; подчертава, че съгласно предвиденото в Договора именно Парламентът има задължението да прави оценка на номинираните кандидати; подчертава, че тези конфликти биха могли да навредят на добрите работни отношения на Палатата с горепосочените институции и биха могли да имат сериозни отрицателни последици за доверието, а следователно и за ефективността на Палатата; счита, че – в духа на доброто сътрудничество между институциите на ЕС – Съветът следва да приема решенията, вземани от Парламента след изслушванията;

81.  призовава за въвеждането на правно основание с оглед на създаването на агенции на Съюза, които могат да извършват конкретни изпълнителни функции, които са им възложени от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура;

82.  изтъква, че в съответствие с Договорите Европейският парламент освобождава Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита, че тъй като всички институции и органи на ЕС управляват своите бюджети независимо, Парламентът следва да получи изрична компетентност за разрешаване на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на всички институции и органи на ЕС, както и че последните следва да бъдат задължени да си сътрудничат в пълна степен с Парламента;

83.  счита в крайна сметка, че настоящата процедура за ратифициране на Договорите е твърде ограничена за такава наднационална система като Европейския съюз; предлага да се позволи изменения на Договорите да влизат в сила ако не чрез общоевропейски референдум, то след като бъдат ратифицирани от квалифицирано мнозинство от четири пети от държавите членки, след като бъде получено одобрението на Парламента;

84.  призовава за това Съдът на Европейския съюз да получи пълна компетентност по отношение на всички политики на ЕС по въпроси от правно естество, както следва да бъде в една демократична система, основана на принципите на правовата държава и разделението на властите;

Конституционен процес

85.  ангажира се да изиграе водеща роля в тези важни конституционни промени и е решен да представи своевременно свои предложения за изменение на Договора;

86.  счита, че 60-ата годишнина от Римския договор ще бъде подходящ момент за поставяне на началото на разисквания относно бъдещето на Европейския съюз и за постигане на споразумение по отношение на визията за настоящите и бъдещите поколения европейски граждани, което да доведе до конвенция с цел подготвяне на Европейския съюз за следващите десетилетия;

°

°  °

87.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка, Сметната палата, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

08/12/2016

(1)

http://ec.europa.eu/priorities/economic-monetary-union/docs/5-presidents-report_bg.pdf

(2)

ОВ C 436, 24.11.2016 г., стр. 49.

(3)

ОВ C 3466, 24.11.2016 г., стр. 47.

(4)

OВ L 347, 20.12.2013 г., стр.884.

(5)

http://ec.europa.eu/budget/mff/hlgor/index_en.cfm

(6)

Становище 2/13 на Съда на Европейските общности, 18 декември 2014 г.

(7)

ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 57.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2013)0598.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0378.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2012)0462.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2013)0323.

(12)

Приети текстове, P7_TA(2013)0498.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2015)0382.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2015)0395.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2016)0294.

(16)

Приети текстове, P8_TA(2016)0409.

(17)

ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1.

(18)

OJ C 013, 15.1.2016, p. 183.

(19)

OJ C 313, 22.9.2015, p. 9.

(20)

OВ C 62, 2.3.2013 г., стр. 26.

(21)

Стандартен Евробарометър 84 - есен 2015 г. и Специален Евробарометър - юни 2016 г.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

изразено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

от членовете на ЕП от групата ECR Ашли Фокс и Кажимеж Михал Уяздовски

1.   Неспособността на Европейския съюз да отговори ефективно на кризите, пред които е изправен, е доказателство за това, че се е надценил. Той е станал прекалено централизиран и откъснат от своите граждани. Той извършва прекалено много дейности и ги върши зле. Неотдавнашните избори и референдуми показват, че общественото мнение е все по-скептично по отношение на ценностите на Съюза, неговите цели, както и способността му да постига резултати.

2.   Европейският съюз трябва да се промени. Имаме нужда от една общност на държави членки, които си сътрудничат в областите, в които имат общи интереси.

3.   Призоваваме за свикването на междуправителствена конференция, която да положи основите на обновен Европейски съюз. Реформите ще зачитат суверенитета на отделните държави членки. Демократичната легитимност на решенията ще бъде изпълнена чрез използването на правото на вето, а реформираният Съюз ще бъде достатъчно гъвкав, за да се отговори на променящите се обстоятелства и интереси. Той ще даде възможност за сътрудничество между държавите членки, които желаят да работят заедно, съсредоточени единствено върху области, в които може да се добави стойност и да се постигне оптимална рентабилност. Той ще гарантира популярността на политическите институции пред тези от техническо естество, пълноценното участие от страна на националните парламенти, както и ясен и ограничен списък на делегираните правомощия.

08/12/2016


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

изразено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

от члена на ЕП от група ENF Херолф Анеманс

Групата ENF се противопоставя на този доклад по принципни съображения. Докладчикът показва изключителна преданост към догмата и логиката на Съюз, който непрекъснато разширява своя обхват и засилва действията си. Това не е изненадващо, тъй като той вече е известен със застъпването си за идеята за „Съединени европейски щати“ — идея, и посока, която считаме, че противоречи на европейската идентичност, чийто основополагащ принцип трябва да бъде първостепенното значение и стойност на националната идентичност. Този принцип е впрочем силата на континента Европа и само този принцип може да бъде приет като предварително условие за всяка форма на сътрудничество, основаващо се на свободно и доброволно участие. Европейският съюз, който вече излезе от релсите с Договора от Лисабон, който се проваля на толкова много фронтове и който вече е загубил правдоподобността си, сега желае да разреши проблемите си, като продължава да следва именно подхода, предизвикал тези проблеми: прекомерно високата степен на интеграция. Единствено чрез прекратяване на тази агресия по отношение на съществуването на държавите – членки на ЕС, и чрез възстановяване на националния суверенитет може да бъдат избегнати още катаклизми. Това също така е единственият правилен начин да се реагира на резултатите от толкова много референдуми относно бъдещето на Европа, които или са били пренебрегвани, или не са били взети под внимание.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (28.9.2016)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

(2014/2248(INI))

Докладчик по становище: Жузе Мануел Фернандеш

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че предизвикателствата, идентифицирани от стратегия „Европа 2020“, продължават да съществуват и вероятно ще се засилят през идните години; посочва в частност като основен приоритет интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и целите в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното включване и климата/енергетиката;

2.  счита, че за да може Съюзът да изпълни целите на стратегия „Европа 2020“ и да предприеме ефективни мерки по отношение на текущите и новите предизвикателства, той трябва да получи бюджет, който да съответства на мисията, която е призован да изпълни; счита, че текущото равнище на бюджета на ЕС, което съответства на 1% от БВП на ЕС–28, не е достатъчно за постигане на тези цели;

3.  изразява убеждение, че бюджетът на ЕС трябва да разполага със система от истински собствени ресурси, с опростеност, справедливост и прозрачност като водещи принципи; счита, че работата на групата на високо равнище за собствените ресурси е от основно значение, и очаква от нея своевременни, ефективни и амбициозни предложения; счита, че такава система следва да намали дела на вноските на БНД в бюджета на ЕС с оглед изоставяне на подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки; настоява в този контекст за постепенното премахване на всички форми на отстъпки;

4.  подчертава необходимостта от това, бюджетът на ЕС да бъде опростен, ясен и лесно разбираем за гражданите на ЕС, както и да бъде координиран с националните бюджети; счита, че това следва да са основополагащите принципи както за разходите, така и за приходите в бюджета на ЕС;

5.  призовава към информационна кампания, за да се гарантира, че гражданите в цяла Европа имат по-добра информация за бюджета на ЕС, като по този начин са наясно по какъв начин се изразходват парите и кои бюджетни промени могат да имат последици за тях;

6.  припомня множеството становища относно определянето на едно място за седалище на Европейския парламент, като се има предвид символичната стойност на такъв ход и реалните икономии, които би реализирал той;

7.  счита, че Многогодишната финансова рамка (МФР) следва да допуска максимална гъвкавост, за да се отговори на кризи и появяващи се политически приоритети; подчертава в това отношение, че е задължителен амбициозен средносрочен преглед на МФР 2014-2020 г. изтъква, в този контекст, необходимостта от включване в бюджета на всички извънредни приходи в резултат от отменени бюджетни кредити съобразно бюджета на ЕС или глобите в областта на конкуренцията;

8.  отбелязва, че бюджетът на ЕС често трябва да финансира извънредни потребности или нови политически приоритети, които не са били очаквани в момента на приемане на МФР; изтъква, че поетите от ЕС задължения следва, при все това, в пълна степен да се зачитат и че нови инициативи и потребности не следва да се финансират в ущърб на съществуващи програми и политики на ЕС; счита, че специалните инструменти на МФР следва да бъдат мобилизирани, по целесъобразност, за тази цел и да бъдат броени над горните граници от МФР, както в бюджетни кредити за поети задължения, така и за плащания;

9.  подчертава необходимостта от гарантиране на принципа за единство на бюджета и изразява загриженост относно неотдавнашния преход от общностния метод към междуправителствено вземане на решения, наблюдаван при установяването на специални сателитни инструменти извън бюджета на ЕС, като например доверителните фондове; изтъква необходимостта от гарантиране на парламентарен контрол върху всички разходи на ЕС;

10.  изтъква необходимостта от прилагане на обикновената законодателна процедура за приемането на Регламента за МФР, за да бъде хармонизирана с процедурата на вземане на решение на практика всички многогодишни програми на ЕС, включително съответните за тях финансови средства, както и бюджета на ЕС; счита, че процедурата за одобрение лишава Парламента от правомощия за вземане на решения, които упражнява относно приемането на годишните бюджети, докато правилото за единодушие в Съвета означава, че споразумението представлява най-малкият общ деноминатор, въз основа на необходимостта от избягване на ветото на една държава членка.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.9.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

7

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Richard Ashworth, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Siegfried Mureşan, Urmas Paet, Pina Picierno, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Monika Vana, Daniele Viotti, Auke Zijlstra, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrey Novakov, Nils Torvalds, Marco Valli


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (13.10.2016  )

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

(2014/2248(INI))

Докладчик по становище: Петри Сарвама

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че прозрачността и контролът върху публичните финанси са основни демократични принципи, които Съюзът не може да нарушава;

Б.  като има предвид, че всички институции на ЕС без изключение трябва бъдат прозрачни и да носят пълна отговорност пред гражданите на ЕС за средствата, които са им предоставени в качеството на институции на ЕС;

В.  като има предвид, че процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е част от концепцията за представителна демокрация;

1.  счита, че правомощията на Парламента за контрол и наблюдение на изпълнението на бюджета на ЕС е от основно значение за гарантирането на ефективна отчетност на институциите и поради това следва да бъдат укрепени;

2.  подчертава, че всяка промяна в компетентностите на една или на повече от институциите на ЕС следва да се извършва заедно с мерки за опазване на демократичната и финансовата отчетност на тези институции и следва по-конкретно да бъде придружена от мерки за гарантиране на пълен бюджетен контрол от страна на Парламента винаги когато са засегнати финансовите интереси на Съюза;

3.  отбелязва факта, че списъкът на институциите, определен в член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се различава от списъка, посочен в член 2 от Финансовия регламент; счита, че Финансовият регламент вече отразява съществуващата практика;

4.  счита, че съществуват редица случаи, при които буквата на ДФЕС се отклонява от практиката и духа на Договора; счита, че тези несъответствия трябва да бъдат коригирани в интерес на демокрацията и прозрачността;

5.  припомня, че както е посочено в член 2б от Финансовия регламент, всяка институция разполага с автономност при изпълнението на своята част от бюджета в съответствие с член 55 от Финансовия регламент; счита за целесъобразно да подчертае, че автономията предполага и сериозна отговорност спрямо използването на предоставените финанси;

6.  изтъква, че ефективният надзор върху изпълнението на бюджета на ЕС от страна на институциите и на органите изисква истинско и по-ефективно сътрудничество с Парламента, пълна прозрачност по отношение на използването на средствата, както и ежегодно представяне от всички институции на документ относно последващите действия, що се отнася до препоръките на Парламента във връзка с освобождаването от отговорност; изразява съжаление, че Съветът не се придържа към тази процедура, и счита, че продължителното запазване на това състояние на нещата е неоправдано и подкопава репутацията на целия Съюз;

7.  отбелязва, че процедурата на отделно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на различните институции и органи на ЕС е стара практика, въведена с цел гарантиране на прозрачността и демократичната отчетност пред данъкоплатците на ЕС, и средство за проверка на целесъобразността и прозрачността на използването на средствата от ЕС; подчертава, че това реално гарантира правото и задължението на Парламента да упражнява контрол върху целия бюджет на ЕС; припомня становището на Комисията, изразено през януари 2014 г., съгласно което всички институции без изключения подлежат изцяло на процеса на последващи действия вследствие на забележките на Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и те следва да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира безпроблемното провеждане на процедурата по освобождаване от отговорност;

8.  за да може Парламентът да вземе информирано решение за освобождаване от отговорност, изисква от институциите да представят директно на Парламента годишни доклади за своята дейност и да дават на Парламента цялостна информация в отговор на въпросите на Парламента по време на процедурата по освобождаване от отговорност;

9.  счита, че ДФЕС трябва да гарантира правото на Парламента на контрол над целия бюджет на ЕС, а не само над частта, управлявана от Комисията; поради това настоятелно призовава за съответно актуализиране на глава 4 от Дял II — Финансови разпоредби — от ДФЕС, така че тя да включва всички институции и органи в рамките на правата и задълженията, предвидени в тази глава, и в съответствие с Финансовия регламент;

10.  подчертава, че всички държави членки следва да бъдат задължени да предоставят годишна декларация за отчитане на използваните от тях средства от ЕС;

11.  изисква Финансовият регламент да бъде актуализиран, за да бъдат изяснени целите на процедурата по освобождаване от отговорност и за да бъдат предоставени мерки за гарантиране на спазването на процеса на освобождаване от отговорност, включително възможни мерки за принудително изпълнение, за да се гарантира, че ще бъдат предприети подходящи последващи действия, като например употребата на санкции; подчертава, че това следва да се осъществи, за да може да се търси отговорност от институциите на ЕС с цел защита на финансовите интереси на гражданите на ЕС; подчертава, че не следва да се допускат изключения;

12.  признава изключително важната роля на Сметната палата за осигуряването на по-добро и по-интелигентно разходване на бюджета на ЕС, разкриване на случаи на измама, корупция и неправомерно използване на фондовете на ЕС и предоставяне на професионално мнение за това как по-добре да се управляват средствата от ЕС; припомня значението на ролята на Палатата като европейски орган за публичен одит;

13.  счита, че с оглед на важната роля на Европейската сметна палата при одита на събирането и използването на фондовете на ЕС, е абсолютно задължително институциите да се съобразяват изцяло с нейните препоръки;

14.  отбелязва, че съставът на Палатата и процедурата по назначаване са описани в членове 285 и 286 от ДФЕС; счита, че Парламентът и Съветът следва да са равнопоставени при назначаването на членовете на Сметната палата, за да се гарантира демократична легитимност, прозрачност и пълната независимост на нейните членове; призовава Съвета да приеме изцяло решенията на Парламента, взети след изслушванията на кандидатите, номинирани за членове на Сметната палата;

15.  изразява съжаление относно факта, че някои процедури по назначаване са довели до конфликти между Парламента и Съвета относно кандидатите; подчертава, че съгласно предвиденото в Договора, именно Парламентът има задължението да прави оценка на номинираните кандидати; подчертава, че тези конфликти биха могли да навредят на добрите работни отношения на Палатата с горепосочените институции и биха могли да причинят сериозни отрицателни последици за доверието, а следователно и за ефективността на Палатата; счита, че Съветът следва в духа на доброто сътрудничество между институциите на ЕС да приема решенията, вземани от Парламента след изслушванията;

16.  припомня множеството становища относно определянето на едно място за седалище на Европейския парламент, като се има предвид символичната стойност и обективната икономия на ресурси, заложени в този избор;

17.  счита, че 60-годишнината от Римските договори, която се пада в началото на 2017 г., представлява важна възможност за подновяване на размислите на най-високо институционално равнище, като се постави особен акцент върху начините за подобряване на ефективността на използването на финансовите ресурси и механизмите за демократичен контрол на бюджета на Общността.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Louis Aliot, Dennis de Jong, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Verónica Lope Fontagné, Monica Macovei, Dan Nica, Georgi Pirinski, Petri Sarvamaa, Bart Staes, Marco Valli, Derek Vaughan, Anders Primdahl Vistisen, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Richard Ashworth, Karin Kadenbach, Andrey Novakov, Markus Pieper, Julia Pitera, Miroslav Poche, Patricija Šulin


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.12.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Elmar Brok, Fabio Massimo Castaldo, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Constance Le Grip, Jo Leinen, Paulo Rangel, Barbara Spinelli, Claudia Țapardel, Kazimierz Michał Ujazdowski, Guy Verhofstadt, Rainer Wieland

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Ashley Fox, Charles Goerens, Jérôme Lavrilleux, Viviane Reding

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Ramón Luis Valcárcel Siso

Последно осъвременяване: 19 януари 2017 г.Правна информация