Процедура : 2015/2343(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0042/2017

Внесени текстове :

A8-0042/2017

Разисквания :

PV 15/03/2017 - 16
CRE 15/03/2017 - 16

Гласувания :

PV 16/03/2017 - 6.7

Приети текстове :

P8_TA(2017)0092

ДОКЛАД     
PDF 807kWORD 75k
17 февруари 2017 г.
PE 594.055v02-00 A8-0042/2017

относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон

(2015/2343(INI))

Комисия по външни работи

Комисия по конституционни въпроси

Докладчици: Михаел Галер, Естебан Гонсалес Понс

(Съвместни заседания на комисии — член 55 от Правилника за дейността)

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон

(2015/2343(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора от Лисабон,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 36 от ДЕС относно ролята на Европейския парламент в областта на общата външна политика и политика на сигурност и отбрана,

–  като взе предвид член 42, параграфи 2, 3, 6 и 7 и членове 45 и 46 от ДЕС относно постепенното определяне на обща политика на отбрана,

–  като взе предвид Протокол № 1 към Договорите относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокол № 2 към Договорите относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г. и 15 декември 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г. и 14 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда – един по-свързан, оспорван и сложен свят(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(3),

  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета („Финансовия регламент“),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета от 12 октомври 2015 г. за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана(6),

–  като взе предвид Решение на Съвета от 22 януари 2001 г. за създаване на Комитет по политика и сигурност(7),

–  като взе предвид окончателните заключения от междупарламентарните конференции относно общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Хага на 8 април 2016 г., в Люксембург на 6 септември 2015 г., в Рига на 6 март 2015 г., в Рим на 7 ноември 2014 г., в Атина на 4 април 2014 г., във Вилнюс на 6 септември 2013 г., в Дъблин на 25 март 2013 г. и в Пафос на 10 септември 2012 г.,

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.,

–  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от ЗП/ВП на 14 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. на ЗП/ВП и ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО,

–  като взе предвид резултата от референдума в Обединеното кралство от 23 юни 2016 г.,

–  като взе предвид резултата от специалното проучване на Евробарометър на Европейския парламент, проведено в 28-те държави – членки на Европейския съюз, от 9 до 18 април 2016 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по бюджети (A8-0042/2017),

А.  като има предвид, че Европейският съюз е решен да определи обща политика на отбрана, водеща до обща отбрана, която укрепва неговото единство, стратегическа автономност и интеграция с цел насърчаване на мира, сигурността и стабилността в съседните на Европа страни и в света; като има предвид, че за прилагането на обща отбрана е необходимо решение с единодушие на Европейския съвет и приемането на това решение от държавите членки в съответствие с техните конституционни изисквания;

Б.  като има предвид, че появата на нови геополитически и геостратегически обстоятелства – с превеса на азиатския регион спрямо евроатлантическия – и на нови действащи лица, както и появата на същински нови заплахи и сфери на дейност, показват, че държавите членки не могат да посрещнат сами новите рискове, както и че е необходим съвместен отговор;

В.  като има предвид, че цената на „отказа от Европа“ в областта на сигурността и отбраната се оценява на повече от 100 милиарда евро годишно, както и че степента на ефикасност на ЕС възлиза на 10 – 15% в сравнение с тази на САЩ;

Г.  като има предвид, че повсеместно влошаващата се обстановка подчерта колко е важно да бъдат подобрени сътрудничеството и обменът на информация и на най-добри практики между държавите членки, както и необходимостта от значително увеличение на военните разходи на ЕС посредством собствени ресурси, заделени за целта;

Д.  като има предвид, че целта за военна и отбранителна интеграция датира от времето на основателите на ЕС, чиято основна цел беше да се създаде легитимен механизъм за обща отбрана и поддържане на мира на европейския континент;

Е.  като има предвид, че в член 21, параграфи 1 и 2 и в член 42 от Договора за Европейския съюз ясно се посочват принципите и целите в областта на ОВППС и ОПСО, както и механизмите и рамката за тяхното постигане; като има предвид, че е постигнат доста ограничен напредък в изпълнението на тези цели, въпреки множеството призиви и предложения за изпълнение от страна на Парламента и Комисията;

Ж.  като има предвид, че развитието на ОПСО изисква преди всичко политическа воля от страна на държавите членки, основана на споделени ценности и принципи, както и общи интереси и приоритети, също както и създаване на структури за институционално сътрудничество; като има предвид, че ОПСО следва да представлява ефективна, структурирана обща политика, която създава добавена стойност, а не обикновен сбор от националните политики на държавите членки или техен най-малък общ знаменател;

З.  като има предвид, че задействането от Франция през ноември 2015 г. на член 42, параграф 7 от ДЕС показа възможностите на всички разпоредби на Договора, свързани със сигурността и отбраната;

И.  като има предвид, че съгласно член 42, параграф 2 от ДЕС и член 2, параграф 4 от ДФЕС ЕС разполага с правомощия за определяне и прилагане на обща политика за сигурност и отбрана, което включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза; като има предвид, че Съюзът следва да използва тези правомощия за подобряване на координацията и ефикасността и за допълване на действията на държавите членки, без това да възпрепятства или заменя техните правомощия в областта на отбраната;

Й.  като има предвид, че съществуват европейски многонационални структури като Еврокорпус, които от години са пример за добри практики и сътрудничество между държавите членки; като има предвид, че тези структури биха могли да са отправна точка за действията в посока към обща политика на отбрана на Съюза;

К.  като има предвид, че гражданите на ЕС очакват повече действия от страна на ЕС в областта на отбраната и сигурността; като има предвид, че съгласно Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. две трети от анкетираните граждани на ЕС биха искали ЕС да се ангажира повече чрез участието на държавите членки в решаването на въпроси от областта на политиката за сигурност и отбрана;

Л.  като има предвид, че е необходимо да се утвърди култура на отбрана, благодарение на която гражданите на ЕС да имат ясна представа за ролята на отбраната в нашето общество и нейния принос за стабилността, поддържането на мира и повишаването на международната сигурност;

М.  като има предвид, че трябва да бъдат предприети действия за увеличаване на приложимостта и ефективността на европейската политика на сигурност, за да може тя да води до действително повишаване на сигурността на Европа;

Н.  като има предвид, че Европейският съвет следва незабавно да създаде Европейския съюз за отбрана, както се препоръчва от Парламента, и да установи общата отбрана на Съюза; като има предвид, че държавите членки следва да приемат решението за обща отбрана в съответствие със своите конституционни изисквания;

О.  като има предвид, че политиката на отбрана на ЕС следва да утвърждава способността на Европа да укрепва сигурността както в рамките на ЕС, така и извън него, и следва да затвърждава партньорството с НАТО и да укрепва трансатлантическите отношения, като по този начин помага и за укрепването на НАТО;

П.  като има предвид, че Парламентът активно подкрепя Европейския съюз за отбрана и ще продължи да прави подходящи предложения за тази цел; като има предвид, че междупарламентарната конференция относно ОВППС и ОПСО следва да се преобразува във форум за прилагането на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество относно ОПСО и за постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза;

Р.  като има предвид, че ЗП/ВП редовно се допитва до Парламента относно постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза, гарантира, че мнението на Парламента е надлежно взето под внимание в този процес и информира Парламента относно отбелязания напредък по отношение на Европейския съюз за отбрана;

С.  като има предвид, че в своето изявление, направено по време на неформалната среща „Гимних“ на министрите на външните работи на ЕС на 2 септември 2016 г., ЗП/ВП посочи възможността за постигане на стабилен напредък сред държавите членки в областта на отбраната;

Т.  като има предвид, че Комисията гарантира прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите съгласно тях, включително в областта на ОПСО;

У.  като има предвид, че бъдещото годишно и многогодишно планиране на Съюза следва да включва политика на отбрана; като има предвид, че Комисията следва да започне работата по подходящи междуинституционални споразумения, включително Бяла книга за отбраната на ЕС, с цел първоначалното им въвеждане посредством следващата многогодишна финансова и политическа рамка на ЕС;

Ф.  като има предвид, че Парламентът представлява европейските граждани и упражнява законодателни и бюджетни функции, както и функции във връзка с политическия контрол и консултативни функции, и че поради това той ще играе съществена роля при изграждането на Европейския съюз за отбрана;

Х.  като има предвид, че активната роля на Парламента и неговата политическа подкрепа при определянето на обща политика на отбрана на Съюза и създаването на обща отбрана ще утвърдят и укрепят представителните и демократичните основи на Съюза;

Ц.  като има предвид, че Глобалната стратегия на ЕС следва да служи като много ясна и ценна стратегическа рамка за бъдещото развитие на ОПСО;

Ч.  като има предвид, че съществуват ограничения що се отнася до обучението на военни в чужбина, както по отношение на плановете за действие, така и по отношение на необходимата военна логистична подкрепа;

Ш.  като има предвид, че следователно мисиите за обучение не могат да бъдат провеждани в чужбина – какъвто е случаят с военните мисии за обучение в Централноафриканската република (EUTM RCA) или Мали (EUTM Мали) – ако правителствата на съответните държави не доставят необходимото въоръжение и оборудване на военните части; като има предвид, че без обучение със съответното оръжие и оборудване е невъзможно да се създадат части, способни да посрещнат предизвикателствата на войната и да провеждат операции;

Щ.  като има предвид, че на европейските войници понастоящем е забранено да участват във военни операции като наблюдатели, което означава, че те не могат да придобиват представа за евентуалните проблеми, възникващи в обучените части, и че следователно те не са в състояние да решават оперативните проблеми на по-късен етап;

АА.  като има предвид, че тези части – в Мали и в Централноафриканската република – се създават за повеждане на бойни операции и че след три години без подходящо оборудване и обучение, какъвто е случаят с EUTM Мали, те съвсем не са готови за действие;

АБ.  като има предвид, че без необходимото въоръжение мисии за обучение се провеждат в чужбина единствено ако правителството на съответната държава осигури въоръжение и оборудване на тези части, които те могат да продължат да използват след приключване на обучението;

Конституционна и правна рамка

1.  припомня, че ОПСО, както е предвидена в ДЕС, включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза, която ще доведе до обща отбрана в бъдеще, когато Европейският съвет вземе единодушно решение по този въпрос и когато държавите членки приемат това решение в съответствие със своите конституционни изисквания; призовава държавите членки да се ангажират приоритетно с разпоредбите на Договора относно ОПСО и да увеличат своите усилия за гарантиране на осезаем напредък в постигането на целите, определени в тези разпоредби;

2.  отбелязва, че реформата и нововъведенията, които Договорът от Лисабон внася в ОПСО, представляват достатъчна и съгласувана рамка и следва да определят пътя за истинска обща политика, основана на споделени ресурси и способности, както и на координирано планиране на равнището на Съюза; подчертава, че напредъкът на ОПСО в рамките на настоящата институционална и правна рамка зависи повече от политическата воля на държавите членки, отколкото от правни съображения; подчертава, че член 43 от ДЕС покрива целия спектър от задачи във връзка с управлението на кризи, чието бързо и решително прилагане е целта, която си поставя ЕС;

3.  призовава поради това ЗП/ВП, Съвета и държавите членки да осигурят, както е предвидено в ДЕС, последователност между различните области на външна дейност, да третират тези области посредством глобален и всеобхватен подход и да използват всички възможности, предвидени в Договора, и по-специално механизмите, съдържащи се в член 42, параграф 6 и член 46 от ДЕС, в Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от ДЕС, както и по време на оперативната фаза – в член 44 от ДЕС относно изпълнението на мисия, свързана с ОПСО, от група държави членки, с цел постигане на по-бързо, по-ефективно и по-гъвкаво изпълнение на мисии и операции; подчертава, че правилата за сътрудничество в рамките на постоянното структурирано сътрудничество следва да бъдат ясно определени;

4.  отбелязва, че тъй като в ДЕС е предвидено, че Съветът действа с квалифицирано мнозинство при приемането на решения по линия на ОПСО, по-специално решенията съгласно член 45, параграф 2, и член 46, параграф 2 от ДЕС, всички разходи, възникнали във връзка с изпълнението на тези решения, следва да бъдат финансирани от нови, допълнителни средства в бюджета на ЕС, и да бъдат поети от този бюджет; счита, че за тази цел е необходимо допълнително финансиране или съфинансиране от държавите членки;

5.  счита поради това, че Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество следва да бъдат възприемани като институции sui generis на Съюза, какъвто е случаят с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); счита, че това изисква изменение на Финансовия регламент, за да се включат EDA и постоянното структурирано сътрудничество в член 2, буква б) от него, като се предвиди специален раздел в бюджета на Съюза; припомня, че Парламентът следва да осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции, както и функции по политически контрол и консултативни функции в съответствие с условията, предвидени в Договорите;

6.  е убеден, че член 41, параграф 1 от ДЕС се прилага за административните разходи на EDA и постоянното структурирано сътрудничество;

7.  отбелязва, че член 41, параграф 2 от ДЕС се прилага за оперативните разходи на EDA и постоянното структурирано сътрудничество; припомня, че оперативните разходи във връзка с военни мисии, както са посочени в член 42, параграф 1 от ДЕС, оперативните разходи във връзка с операции по отбрана на държава членка в случай, когато стане обект на въоръжено нападение на своя територия, и оперативните разходи във връзка с операции по отбрана на държави членки, когато изпълняват задължението си за оказване на помощ и съдействие съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС, следва да бъдат финансирани колективно, без обаче да са за сметка на бюджета на Съюза; приветства задействането на член 42, параграф 7 относно клаузата за обща отбрана;

8.  счита следователно, че съгласно Договорите единствената възможност за финансиране на административните и оперативните разходи на EDA и на постоянното структурирано сътрудничество е от бюджета на Съюза, независимо че и двете организации могат да управляват средства, предоставени пряко от държавите членки;

9.  призовава държавите членки да предоставят допълнителните финансови средства, необходими за финансирането на административните и оперативните разходи на EDA и на постоянното структурирано сътрудничество, от бюджета на Съюза;

10.  настоятелно призовава Съвета да преразгледа Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана във връзка с тези въпроси;

11.  счита, че задълбочаващото се сътрудничество в областта на отбраната между държавите членки на равнище ЕС следва да върви ръка за ръка с укрепването на парламентарния надзор и контрол, както от страна на Европейския парламент, така и от страна на националните парламенти;

12.  подчертава в този контекст ролята на Парламента като бюджетен орган; е решен да упражнява ефективен парламентарен и бюджетен контрол върху EDA и върху постоянното структурирано сътрудничество съгласно предвиденото в Договорите;

13.  настоятелно призовава Съвета да действа в съответствие с член 41, параграф 3 от ДЕС и незабавно да приеме решение за определяне на първоначалните средства за спешното финансиране на началните фази на военните операции за задачите, посочени в член 42, параграф 1 и член 43 от ДЕС;

14.  настоятелно призовава Съвета, в съответствие с член 42, параграф 2 от ДЕС, да предприеме конкретни стъпки за хармонизация и стандартизация на европейските въоръжени сили, за да улесни сътрудничеството на персонала на въоръжените сили под егидата на нов Европейски съюз за отбрана, като стъпка от постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза;

Европейската добавена стойност на ОПСО

15.  подчертава, че постигането на целите на ОПСО за укрепване на оперативния капацитет на Съюза за външни действия с цел поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, както се предвижда в ДЕС, е необходимо повече от всякога в условията на бързо влошаваща се обстановка по отношение на сигурността; изразява твърдо убеждение, че заплахите за сигурността и отбраната, пред които е изправен ЕС, и които са насочени срещу неговите граждани и територия, са общи и не могат да бъдат решени от отделна държава членка; е убеден, че сигурността и отбраната на Съюза ще бъдат по-силни, ако неговите държави членки решат да останат единни и да работят заедно; счита, че ЕС трябва да разработи ефективна система за споделяне на тежестта на европейско равнище във връзка със собствената си сигурност и отбрана, което все още не е направено; призовава държавите членки да засвидетелстват пълна политическа ангажираност и да си сътрудничат за постигането на тази цел;

16.  подчертава, че сигурността и отбраната представляват област, в която европейската добавена стойност е очевидна от гледна точка на ефикасността, тъй като предоставя на държавите членки повишен и икономически по-ефективен капацитет чрез по-добра съгласуваност, координация и оперативна съвместимост в областта на сигурността и отбраната, а също и от гледна точка на приноса за консолидиране на солидарността, сближаването и стратегическата независимост, както и на устойчивостта на Съюза; обръща внимание на оценките, съгласно които всяко инвестирано в отбраната евро генерира възвръщаемост от 1,6, по-специално чрез висококвалифицирана заетост, научни изследвания и технологии и износ;

17.  подчертава, че използването на всички възможности, предлагани от Договора, ще повиши конкурентоспособността и ще подобри функционирането на сектора на отбраната на единния пазар, ще насърчи допълнително сътрудничеството в областта на отбраната чрез положителни стимули и ще се насочи към проекти, които държавите членки не са в състояние да предприемат сами, като се ограничава ненужното дублиране, и ще поощрява по-ефикасното използване на публичните средства;

18.  подчертава, че укрепването на ОПСО в съответствие с Договорите няма да засегне националния суверенитет, тъй като тази политика се провежда от държавите членки; е убеден, че няма по-добро спазване на суверенитета от защитата на териториалната цялост на Европейския съюз чрез обща политика на отбрана;

19.  подчертава, че осъществяването на мисии на ОПСО на основание член 44 от ДЕС допринася за създаването на Европейски съюз за отбрана; призовава ЕС да използва изцяло възможностите, предлагани от член 44, за да продължи тези мисии и да отбележи напредък по тях с оглед на подготовката за провеждане на оперативна политика на сигурност и отбрана;

20.  счита, че е от първостепенно значение да се увеличат разходите за национална отбрана на 2% от БВП на ЕС; подчертава, че това би означавало допълнителни разходи за отбрана от почти 100 милиарда евро до края на следващото десетилетие; счита, че това увеличение следва да се използва за стартиране на по-стратегически програми за сътрудничество в рамките на и посредством Съюза чрез по-добро структуриране на търсенето и предлагането и чрез повишаване на ефикасността и на ефективността на тези два аспекта; счита, че това увеличение ще допринесе за осигуряването на подкрепа на европейско равнище за предприятията и заетостта в сектора на отбраната, и особено в малките и средните предприятия; счита, че съществена част от тези разходи следва да бъде насочена към научните изследвания и развитието, както и към стратегическите програми за сътрудничество, с акцент върху новите технологии с двойна употреба и новите отбранителни технологии, които са не само от решаващо значение за постигането на тези цели, но и може да донесат допълнителна добавена стойност за Европейския съюз; отбелязва, че по отношение на тези допълнителни разходи следва да се осигурят по-голяма отговорност, прозрачност и надзор върху използването на европейските публични средства;

21.  е убеден, че инвестициите на Съюза в отбраната следва да гарантират, че всички държави членки могат да участват в едно балансирано, съгласувано и синхронизирано развитие на своите военни способности; счита, че това представлява стратегическа възможност за Съюза да подобри своята сигурност и отбрана;

Институционална рамка

Съвет на министрите на отбраната

22.  подчертава, че продължава да бъде необходимо да бъде създаден Съвет на министрите на отбраната под председателството на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност с цел координиране на прилагането на ОПСО и повишаване на нейната ефикасност;

Управителен съвет по отбраната

23.  счита, че Управителният съвет на EDA, съставен от представителите на министрите на отбраната на държавите членки, е орган, който е подходящ да упражнява консултативните и надзорните функции, необходими за прилагането на членове 42, 45 и 46 от ДЕС;

24.  счита, че с член 4, параграф 4 от Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана на управителния съвет на EDA се предоставя необходимата и силна основа да действа като третия Комитет на постоянните представители на Съюза – Управителния съвет по отбраната; счита, че след като бъде създаден, този комитет следва също да упражнява консултативните и надзорните функции, необходими за осъществяването на постоянно структурирано сътрудничество;

25.  изразява убеждението, че мандатът на Комитета по политика и сигурност (КПС), посочен в член 38 от ДЕС, трябва да бъде тълкуван в тесния смисъл; счита, че съгласно Договорите неговият мандат обхваща само ситуацията и мисиите извън Съюза, както и определени аспекти на прилагането на клаузата за солидарност; счита по-специално, че неговите установени работни договорености не са приспособени за по-нататъшното прилагане на тази част от ОПСО, която се определя от член 42, параграф 2 от ДЕС;

26.  настоятелно призовава Съвета да преразгледа Решение 2001/78/ОВППС на Съвета за създаване на Комитет по политика и сигурност, както и Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана, във връзка с тези въпроси;

Европейска агенция по отбрана

27.  припомня целите на EDA да подкрепя държавите членки при развитието на техните отбранителни способности и укрепването на тяхната отбранителна индустриална и технологична база; подчертава недостатъчно използвания потенциал на EDA за подкрепа на развитието на ОПСО и за постигането на тези цели, които изискват пълноценно използване на капацитета на Агенцията; призовава за размисъл относно бъдещата роля и бъдещите задачи на Агенцията; призовава държавите членки да определят и да се ангажират с общо равнище на амбициите в рамките на една реформирана EDA; призовава за увеличаване на политическата подкрепа, финансирането и ресурсите на EDA, както и за нейното координиране с действията на Комисията, на държавите членки и на другите участници, по-специално в областта на развитието на способностите, обществените поръчки в областта на отбраната и насърчаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили на държавите членки; счита, че Агенцията може да съфинансира обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий и обществени поръчки в областта на иновативните решения заедно с органи на държавите членки и частни пазарни оператори;

28.  отбелязва решението на EDA за преразглеждане на плана за развитие на способностите в съответствие с Глобалната стратегия на ЕС и очаква бъдещия план за развитие на способностите, който ще отразява приоритетите и потребностите на ЕС и на държавите членки по по-подходящ начин;

29.  призовава държавите членки да разработят обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването в рамките на EDA, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС, и призовава Комисията и EDA, да внесат предложения по този въпрос; призовава ЗП/ВП да информира Парламента за резултатите, постигнати благодарение на съществуващите работни отношения между EDA и Комисията, както и на тези две институции с Европейската космическа агенция (ЕКА) и с Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR); призовава държавите членки надлежно да изпълнят Обща позиция 2008/944/ОВППС относно износа на оръжия и да утвърдят обща политика относно износа на оръжия, която да гарантира, че износът на оръжие ще подлежи на общи критерии на равнище ЕС, управляващи износа на оръжия, боеприпаси, отбранително оборудване и технологии за трети държави;

Постоянно структурирано сътрудничество

30.  насърчава държавите членки да установят и да се присъединят към постоянното структурирано сътрудничество в рамките на Съюза възможно най-скоро с оглед на поддържане и подобряване на военните си способности чрез изграждане на доктрина и ръководство, развитие и обучение на персонала, развитие на отбранителното оборудване и инфраструктурата, както и чрез оперативна съвместимост и сертифициране; подчертава значението и необходимостта от участие в постоянно и ефикасно структурирано сътрудничество на всички държави членки, желаещи да осъществят напредък в своята интеграция в областта на отбраната във възможно най-висока степен; счита, че следва да бъде създадена постоянна „Интегрирана европейска сила“ в качеството на многонационална сила, както е посочено в член 1 от Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, която да бъде на разположение на Съюза за прилагането на ОПСО, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС; призовава ЗП/ВП да представи предложения за привеждането в действие на постоянното структурирано сътрудничество през първата половина на 2017 г.;

31.  счита, че Съюзът следва да предвиди, със съгласието на съответните държави членки, участие в провеждани от тях програми за способности; счита, че финансовото участие на Съюза в подобни програми следва да не надвишава вноските на участващите държави членки;

32.  счита, че системата на бойните групи на ЕС следва да бъде включена в обхвата на постоянното структурирано сътрудничество наред със създаването на постоянен гражданско-военен щаб на политическо стратегическо равнище, придружен от също толкова важен капацитет за планиране и провеждане на военни операции и способности за планиране и провеждане на граждански операции, които ще укрепят стратегическото и оперативното планиране в целия цикъл на планиране, ще укрепят гражданско-военното сътрудничество и ще подобрят способността на ЕС да реагира бързо при кризи; счита, че други европейски многонационални структури, като Европейското командване на въздушния транспорт, Eurocorps и OCCAR, както и всички двустранни и многостранни форми на военно сътрудничество между държавите, участващи в постоянното структурирано сътрудничество, също следва да бъдат включени в обхвата на постоянното структурирано сътрудничество; счита, че привилегиите и имунитетите на ЕС следва да се прилагат за многонационалните структури, които са част от постоянното структурирано сътрудничество;

33.  счита, че на етапите на извършване на бойни действия, поддържане в готовност и оттегляне Съюзът следва да покрива всички разходи на бойните групи на ЕС;

34.  призовава ЗП/ВП и Съвета да приложат в пълна степен Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и да назначат специален представител за жените и конфликтите;

Европейски парламент

35.  подчертава, че Парламентът следва да играе важна роля в контрола и надзора върху прилагането и в оценката на ОПСО, в съответствие с член 14 параграф 1 от ДЕС; счита, че междупарламентарната конференция относно ОВППС и ОПСО следва да служи също така като платформа за междупарламентарни консултации и контрол върху ОПСО; настоява, че Парламентът трябва да бъде консултиран по ефективен начин относно важните решения в областта на ОПСО, особено що се отнася до военните и гражданските мисии извън ЕС и стратегическите операции по отбрана;

36.  призовава във връзка с това ЗП/ВП да осигури цялостното привеждане в действие на член 36 от ДЕС, като гарантира, че мнението на Парламента е надлежно взето под внимание в рамките на консултациите на Парламента относно главните аспекти и основния избор на ОПСО като част от ОВППС; призовава за по-редовно предоставяне на повече информация на Парламента с оглед на укрепването на наличните парламентарни механизми и на механизмите за политически контрол;

37.  настоятелно призовава Парламента да преобразува подкомисията по сигурност и отбрана в пълноправна парламентарна комисия, като ѝ даде възможност да играе важна роля в изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана и по-специално роля в контрола по отношение на правни актове, свързани с пазара в областта на отбраната, както и в процедури като координирания годишен преглед на отбраната;

38.  призовава за задълбочено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти като елемент от решаващо значение за постигане на конкретни резултати в областта на ОПСО и за нейната легитимност; отбелязва, че това сътрудничество следва да не подкопава прилагането на ОПСО и постигането на нейните цели като политика на Съюза;

39.  счита, че Парламентът следва да продължи да насърчава специфични инициативи и да отправя препоръки до Съвета, ЗП/ВП и Комисията по общите въпроси на сигурността и отбраната отвъд своята роля в бюджетните процедури;

Отношения между ЕС и НАТО

40.  призовава за по-близки отношения между ОПСО и НАТО, които да предоставят политическа възможност за сътрудничество и допълване на всички равнища, без да се засягат разпоредбите на член 42, параграф 7, втора алинея от ДЕС; припомня необходимостта от възстановяване на равновесието и разширяване на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО с цел да се осигури съвместимост, да се развиват съвместни способности и да се избягва дублирането на действия и структури, като по този начин се намалят разходите и се повиши ефективността му; призовава ЗП/ВП да започне незабавно диалог с трансатлантическите партньори с оглед на изясняването на тяхната позиция по различните теми, разглеждани в Глобалната стратегия;

41.  призовава ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО да предоставят подробен анализ на правните и политическите последици за развитието на партньорството между ЕС и НАТО вследствие на възможното прилагане на разпоредбите на член 50 от ДЕС от страна на Обединеното кралство;

42.  подчертава, че договореностите в рамките на споразумението „Берлин плюс“ следва да се преработят основно, за да бъдат приспособени към настоящия стратегически контекст и да се преодолеят установените пропуски, например чрез увеличаване на тактическите и оперативните механизми в случай на едновременно присъствие на ЕС и НАТО, както и за да се даде възможност на НАТО да използва инструментите на ЕС;

Политически препоръки

43.  подкрепя предложението за координиран годишен преглед на отбраната, в чийто контекст държавите членки ще координират плановете си за разходите и способностите в областта на отбраната чрез отворен процес с участието както на Европейския парламент, така и на националните парламенти;

44.  призовава Съвета и ЗП/ВП да изготвят Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната, която да включва подходящо определение на заплахите и опасностите за европейската сигурност, пред които ЕС и неговите държави членки са изправени, като първа крачка към създаване на необходимия за европейската отбрана капацитет, както и пътна карта с ясни етапи и календар за постепенните стъпки, които да бъдат предприети за установяването на Европейски съюз за отбрана и на обща политика на отбрана; счита, че тази Бяла книга следва да бъде резултат от приноса на различните институции на ЕС, да бъде възможно най-всеобхватна и да интегрира различните мерки, предвидени от Съюза;

45.  приветства Европейския план за действие в областта на отбраната, представен от Комисията през ноември 2016 г.; призовава във връзка с това Комисията и държавите членки да изяснят напълно управлението, финансирането и целите на евентуалния Европейски фонд за отбрана, и по-специално компонентите относно способностите и научноизследователската дейност; счита, че ефективното изпълнение на този план изисква силна подкрепа и политическа ангажираност от страна на държавите членки и институциите на ЕС; във връзка с това изразява съжаление, че Комисията, EDA и държавите членки все още не са изпълнили всички задачи за 2013 и 2015 г., произтичащи от заседанията на Европейския съвет относно отбраната;

46.  посочва, че ще бъде необходимо в различните инициативи от страна на Комисията да бъдат взети предвид специфичните характеристики на сектора на отбраната (правила за участие, права върху интелектуална собственост, управление и съответствие с оперативните потребности); ще следи този процес отблизо по време на преговорите за периода 2021 – 2027 г., по-специално във връзка с изпълнението на бъдещата европейска научноизследователска програма в областта на отбраната;

47.  счита, че приемането на Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната следва да се основава на плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната на Глобалната стратегия, за да се насърчи постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза; подчертава, че този документ следва не само да отразява настоящите военни способности на държавите членки, но и да анализира вида на необходимото сътрудничество и средствата за неговото постигане, типа на операциите, които ЕС може да извършва, и необходимите способности и финансиране, като едновременно с това допринася за координирането и сътрудничеството между НАТО и ЕС;

48.  призовава за незабавна реформа на механизма „Athena“ с цел разширяване на възможностите за споделяне на разходите и съвместно финансиране, както и за гарантиране на справедливо разпределяне на разходите, така че държавите членки да бъдат насърчени да допринасят със сили, без да са ограничавани от своите финансови способности; счита, че реформата следва да гарантира, че всички общи разходи, посочени в приложения І – ІV към Решение (ОВППС) 2015/528 на Съвета от 27 март 2015 г., са винаги поемани от „Athena“; счита, че реформираният механизъм „Athena“ следва да бъде използван и за финансиране на разходите за операциите на „Европейските интегрирани сили“ (след като бъдат създадени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество), включително бойните групи на ЕС;

49.  изисква европейските военни мисии за обучение в чужбина да постигат своята цел за обучение на местни национални военни единици, способни да провеждат действия в условия на война и заплахи за сигурността (бунтове и тероризъм); счита, че в резултат на това те следва да разполагат с оръжията и оборудването, необходими както за да бъдат обучени, така и за да бъдат в състояние да провеждат действия по места, и че европейските военни сили, отговорни за тяхното обучение, следва да имат възможността да ги съпровождат като наблюдатели, без да се намесват в операциите, за да могат да оценяват ефективността на обучението и съответно да могат да внасят необходимите промени и да предприемат необходимите повторни обучения;

50.  подчертава необходимостта от по-задълбочени обсъждания относно бъдещите отношения между Съюза и Обединеното кралство по въпроси, свързани с ОПСО, и по-специално в областта на военните способности, в случай че Обединеното кралство реши да приложи разпоредбите на член 50 от ДЕС; счита, че е необходимо да бъдат въведени нови договорености за командването по отношение на щаба на военната операция на ЕС, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (операцията „ATALANTA“), разположен в Нортууд;

51.  призовава Съвета и ЗП/ВП да гарантират координацията на всички равнища на взаимодействие: гражданско и военно, ЕСВД и Комисията, ЕС и държавите членки; приветства връзката между вътрешната и външната сигурност, установена от Глобалната стратегия, и призовава ЗП/ВП и Комисията да обезпечат съгласуваността и надлежната координация на вътрешните и външните аспекти на сигурността, включително на административно равнище;

52.  подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си за укрепване на глобалното управление, вследствие на което ще се подобрят стратегическото положение и положението със сигурността; призовава държавите членки да насърчават реформата на ООН, за да се укрепят нейната легитимност, прозрачност и процеси на отчетност, както и ефективността ѝ; счита, че трябва да бъде извършена реформа на Съвета за сигурност на ООН, по-специално по отношение на неговия състав и на процедурите за гласуване, за да се насърчи капацитетът му да действа решително за преодоляване на световните предизвикателства, свързани със сигурността, като излиза извън пределите на своята чисто военна насоченост;

53.  подчертава, че човешкият фактор е един от най-ценните ресурси в работата за постигане на обща отбрана; счита, че са необходими повече инвестиции за обучение и образование по линия на ОПСО, включително изграждането на интегрирана система, основана на национални военни центрове, тъй като както обучението, така и образованието са мощен инструмент за напредък в тази област;

54.  счита, че мнението, изразено от Европейския парламент чрез настоящата резолюция, представлява препоръки към Съвета и към ЗП/ВП, както е посочено в член 36 от ДЕС; счита, че тези препоръки следва надлежно да бъдат взети под внимание от ЗП/ВП във всички предложения за развитие на ОПСО, както и от Съвета при приемането на тези предложения, като добра практика на съвместно лоялно сътрудничество между институциите на Съюза;

55.  подчертава, че член 21 от Договора за Европейския съюз изрично гласи, че „[д]ейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

56.  призовава членовете на бъдещата конвенция:

–  да вземат под внимание препоръките и насоките в настоящия доклад, в докладите на Парламента относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана и относно Европейския съюз за отбрана;

–  да включат, въз основа на препоръките и насоките в тези доклади, разпоредби в бъдещ договор на ЕС, с които:

•  се създават общи европейски въоръжени сили, способни да разполагат бойни части за конфликти с висок интензитет, сили за стабилизиране, които гарантират примирие или мирни споразумения, свързани с евакуация задачи, медицински услуги, включително мобилни полеви болници, както и сили за военна логистика и военни инженерни задачи;

•  се изготвят, в рамките на общата политика на отбрана на Съюза, точни и обвързващи насоки относно клаузата за взаимна помощ и съдействие;

•  се осигурява задължителен обмен на информация на европейско равнище между националните разузнавателни органи в рамките на подходящи структури за сътрудничество;

•  се създава постоянна работна група по въпросите на отбраната, която се състои от членове на Комисията и чийто председател да бъде ЗП/ВП; Парламентът да се свързва с постоянните представители в тази група; задълбочава се участието на Комисията в дейностите в областта на отбраната посредством целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; дава се възможност на ЗП/ВП да интегрира въпроса за изменението на климата във всички външни дейности на ЕС и по-специално в ОПСО;

–  да се разгледа възможността за оценка на финансовата и бюджетната политика на разходите на държавите членки за отбрана в бъдещ европейски семестър относно отбраната, която да вземе под внимание какъв е размерът на разходите на всяка държава членка в тази област, с цел определяне на значението на индивидуално влаганите разходи за сигурността на Европа като цяло; счита, че в дългосрочен план ЕС следва да проучи възможностите за общ бюджет и да се стреми към такъв бюджет;

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор, на агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната и на националните парламенти.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(2)

ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0435.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0019.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2016)0440.

(6)

OВ L 266, 13.10.2015 г, стр. 55.

(7)

OВ L 27, 30.1.2001 г, стр. 1.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон (2015/2343(INI))

Комисия по външни работи и комисия по конституционни въпроси

Докладчици: Естебан Гонсалес Понс, Михаел Галер

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП Сабине Льозинг, Хавиер Кусо Пермуй, Такис Хаджигеоргиу, София Сакорафа и Мигел Урбан Креспо от групата GUE/NGL

В доклада се изразява необходимостта от предоставяне на допълнително финансиране от държавите членки в бюджета на ЕС за целите на отбраната, като разходите за отбрана и военните разходи да бъдат за сметка на този бюджет; призовава се за европейска политика в областта на способностите и въоръжаването. В доклада се настоява за въвеждане и прилагане на постоянно структурирано сътрудничество, за Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната, за по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО и се изисква засилено гражданско-военно сътрудничество.

Възразяваме срещу доклада, тъй като той:

•  изисква от държавите членки да увеличат инвестициите в разходите за отбрана – цел на НАТО за капацитет (минимум 2% от БВП за разходи за отбрана, което означава около 100 милиарда евро повече до 2020 г.);

•  приветства задействането на клаузата за защита съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС, която превишава обхвата на разпоредбите на член 5 на НАТО;

•  настоява за разширяване на механизма „Athena“, така че той да излезе извън обхвата на парламентарния контрол; застъпва се за финансирано от ЕС постоянно структурирано сътрудничество, наред със системата на бойните групи на ЕС, и допълнително за създаването на постоянни „Европейски интегрирани сили“;

•  приветства научните изследвания в областта на отбраната, Европейския фонд за отбрана и Европейския план за действие в областта на отбраната, който е от полза за печалбите на европейските сектори на отбраната и сигурността и за военно-промишления комплекс;

•  не предвижда категорично изискване за съдържателен парламентарен контрол върху ОПСО;

Ние настояваме:

-  за радикално (включително ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище;

-  да не се предоставя финансиране за военни цели от бюджета на ЕС и да се прилага стриктно тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС;

-  за разпускане на НАТО.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (26.1.2017)

на вниманието на комисията по външни работи и комисията по конституционни въпроси

относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон

(2015/2343(INI))

Докладчик по становище: Жан Артюи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещите комисии по външни работи и по конституционни въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  отбелязва, че неотдавнашните политически събития и многобройните заплахи, засягащи както държавите членки в рамките на ЕС, така и НАТО, още повече изтъкват изключително спешната необходимост от създаване на истински Европейски съюз за сигурност и отбрана и от засилване на стратегическата автономия на Европейския съюз;

2.  счита, че обединяването на финансови ресурси е ключов фактор за стимулиране на ЕС и неговите държави членки да действат съобразно с текущите предизвикателства в сферата на сигурността и отбраната; отбелязва, че неспособността на ЕС да използва напълно възможностите, предоставени от Договора от Лисабон, означава, че действията на Съюза са възпрепятствани от сложни и неатрактивни механизми за споделяне на разходите; изразява твърдо убеждение, че с оглед на настоящото положение със сигурността в ЕС е изключително важно предоставените от Договора от Лисабон инструменти най-сетне да бъдат внедрени, и по-специално що се отнася до сътрудничеството и координацията между държавите членки, включително по отношение на финансовите и бюджетните аспекти;

3.  припомня, че цената на „отказа от Европа“ в областта на сигурността и отбраната и възможната повишена ефективност се оценяват на суми от порядъка между 26 милиарда и 130 милиарда евро годишно, въпреки че всеки опит да се определи точната сума е изключително труден; подчертава значението на оптимизирането на разходите за отбрана чрез задълбочаване на сътрудничеството, общо планиране и общо възлагане на обществени поръчки с цел да се избегнат дублирането, фрагментацията и липсата на оперативна съвместимост; счита, че европейската оръжейна промишленост може да отговори на различните потребности в областта на отбраната, без да се прибягва до внос от трети държави;

4.  изразява твърдо убеждение, че използването на средства на Съюза чрез бюджета на ЕС ще бъде силен израз на сближаване и солидарност и ще създаде условия за по-добър и по-прозрачен контрол на финансирането; изразява убеждение, че от това следва необходимост от увеличаване на бюджета на ЕС, което би могло да се постигне чрез допълнителни собствени ресурси или по-високи собствени ресурси на база брутен национален доход (БНД);

5.  настоятелно призовава в краткосрочен план да се предприемат следните конкретни мерки:

–  съществено преразглеждане и разширяване на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни последици или последици в областта на отбраната (Athena) за осигуряване на повече колективно финансиране на мисиите на ЕС;

–  въвеждане на постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и на началния фонд съгласно член 41, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които ще помогнат за много по-бързото започване на общи военни операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

–  проучване на възможности за оптималното финансиране на бюджета на Европейската агенция по отбрана (EDA);

–  пълното прилагане на подготвителната дейност във връзка с научните изследвания в областта на ОПСО, като се признае, че това е нова политическа инициатива със значително въздействие върху бюджета на ЕС, за която поради самата ѝ същност следва да бъдат осигурени свежи ресурси; решително насърчава създаването на специфичен форум за консултация с всички заинтересовани лица с цел постигане на по-добро съответствие между предлагането и търсенето при подготовката на предложената програма за научни изследвания в областта на отбраната в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

6.  счита, че в дългосрочен план ЕС следва да проучи възможностите за общ бюджет, включващ структурата на командването, съвместните операции и оборудването, както и за подходяща програма на ЕС за научни изследвания в областта на ОПСО, и да се стреми към такъв бюджет и програма, като се отчитат особеностите в сектора на отбраната; очаква с интерес представянето на предложението на Комисията за Европейски фонд за отбрана;

7.  решително насърчава Комисията, Европейската агенция по отбрана и държавите членки да участват активно в процеса на изпълнение на Европейския план за действие в областта на отбраната; приканва Комисията да изясни през първото тримесечие на 2017 г. правната структура и източниците на бюджетни средства за Европейския фонд за отбрана.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Zbigniew Kuźmiuk, Victor Negrescu, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Paul Denanot, Andrey Novakov, Marco Valli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Ulrike Lunacek


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

21

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Goffredo Maria Bettini, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Pascal Durand, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Esteban González Pons, Iveta Grigule, Diane James, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, Claudia Țapardel, Geoffrey Van Orden

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Laima Liucija Andrikienė, Brando Benifei, Doru-Claudian Frunzulică, Elisabetta Gardini, Neena Gill CBE, María Teresa Giménez Barbat, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Antonio López-Istúriz White, Gilles Pargneaux, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Marietje Schaake, Jean-Luc Schaffhauser, Igor Šoltes, Renate Sommer, Ernest Urtasun, Paavo Väyrynen, Janusz Zemke, Željana Zovko

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Dieter-Lebrecht Koch, Ramón Luis Valcárcel Siso


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

48

+

ALDE

Petras Auštrevičius, María Teresa Giménez Barbat, Charles Goerens, Iveta Grigule, Ilhan Kyuchyuk, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jozo Radoš, Marietje Schaake

PPE

Laima Liucija Andrikienė, Elmar Brok, Michael Gahler, Elisabetta Gardini, Esteban González Pons, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Dieter-Lebrecht Koch, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Renate Sommer, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Ramón Luis Valcárcel Siso, Željana Zovko

S&D

Brando Benifei, Goffredo Maria Bettini, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Doru-Claudian Frunzulică, Neena Gill, Enrique Guerrero Salom, Andrejs Mamikins, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Gilles Pargneaux, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Pedro Silva Pereira, Janusz Zemke, Claudia Țapardel

21

-

ALDE

Paavo Väyrynen

ECR

Amjad Bashir, Anna Elżbieta Fotyga, Ryszard Antoni Legutko, Geoffrey Van Orden

EFDD

James Carver

ENF

Louis Aliot, Mario Borghezio, Jean-Luc Schaffhauser

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing

NI

Georgios Epitideios, Diane James, Janusz Korwin-Mikke

VERTS/ALE

Max Andersson, Klaus Buchner, Pascal Durand, Barbara Lochbihler, Ulrike Lunacek, Ernest Urtasun, Igor Šoltes

1

0

ECR

Charles Tannock

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 3 март 2017 г.Правна информация