Процедура : 2016/2243(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0176/2017

Внесени текстове :

A8-0176/2017

Разисквания :

PV 16/05/2017 - 16
CRE 16/05/2017 - 16

Гласувания :

PV 17/05/2017 - 10.3

Приети текстове :

P8_TA(2017)0211

ДОКЛАД     
PDF 813kWORD 89k
28 април 2017 г.
PE 597.523v02-00 A8-0176/2017

относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор

(2016/2243(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Кора ван Нювенхойзен

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари — ускоряване на реформата“ (COM(2016)0601),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 май 2016 г., озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

–  като взе предвид документа за обществено допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009);

–  като взе предвид доклада на европейските надзорни органи от 16 декември 2016 г. относно автоматизирането на финансовите консултации;

–  като взе предвид документа за обсъждане на европейските надзорни органи от 19 декември 2016 г. относно използването на големи информационни масиви от финансовите институции (JC 2016 86),

–  като взе предвид становището на Европейския банков орган от 26 февруари 2015 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2015/03),

–  като взе предвид документа за обсъждане на Европейския банков орган от 4 май 2016 г. относно иновативното използване на данни за потребителите от финансови институции (EBA/DP/2016/01),

–  като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 декември 2014 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2014/1378),

–  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 7 януари 2017 г. относно приложението на технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology) на пазарите на ценни книжа,

–  като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от7 септември 2016 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС,

–  като взе предвид таблицата на риска на Европейския банков орган въз основа на данните от третото тримесечие на 2016 г.,

–  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от март 2016 г.,

–  като взе предвид петия доклад на ЕОЗППО относно тенденциите в потреблението от 16 декември 2016 г. (EIOPA-BoS-16-239),

–  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за ценни книжа и пазари от четвъртото тримесечие на 2016 г.,

–  като взе предвид Специален документ № 172 на Европейската централна банка от април 2016 г., озаглавен „Технологиите на дистрибутирания регистър при посттърговските услуги с ценни книжа: революция или еволюция?“ („Distributed ledger technologies in securities post-trading: Revolution or evolution?“),

–  като взе предвид анализа на комисията по разплащанията и пазарните инфраструктури от февруари 2017 г., озаглавен „Технологията на дистрибутирания регистър при разплащанията, клиринга и сетълмента: аналитична рамка“ (Distributed ledger technology in payment, clearing and settlement: An analytical framework“)

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0176/2017),

A.  като има предвид, че под финансови технологии (FinTech) следва да се разбира финансиране, способствано от или предоставено посредством нови технологии, с въздействие върху целия финансов сектор и всички негови елементи – включително банковия и застрахователния сектор, пенсионни фондове, инвестиционни консултации, платежни услуги и пазарни инфраструктури;

Б.  като има предвид, че финансовите услуги винаги са разчитали на технологиите и са се развивали в съответствие с технологичните иновации;

В.  като има предвид, че всеки участник може да бъде финансово-технологично дружество (FinTech), независимо от това какъв е неговият правен субект; като има предвид, че веригата за създаване на стойност в сектора на финансовите услуги все по-често включва използването на алтернативни участници, като например стартиращи предприятия или гиганти в сферата на технологиите; като има предвид, че това понятие следователно включва широк спектър от предприятия и услуги, които значително се различават помежду си, поставят различни предизвикателства и тяхното регулаторно третиране трябва да е различно;

Г.  В. като има предвид, че новите технологии са в основата на широк спектър от промени в областта на финансовите технологии, като например технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), новаторски платежни решения, роботизирани консултации (robo-advice), големи информационни масиви, използването на изчисления в облак, иновативни решения в областта на потребителската интеграция / идентификация, платформи за колективно финансиране и много други;

Д.  като има предвид, че инвестициите в приложенията на финансовите технологии възлизат на милиарди евро, като всяка година размерът им се увеличава;

Е.  като има предвид, че технологичните приложения се развиват с различни темпове, а мащабът и въздействието от тяхното развитие остава несигурно, но те имат потенциал да преобразуват из основи финансовия сектор по много съществен начин; като има предвид, че е възможно приложенията на финансовите технологии един ден да придобият системно значение;

Ж.  като има предвид, че промените във финансовите технологии следва да допринесат за развитието и конкурентоспособността на европейската финансова система и икономика, включително благосъстоянието на гражданите, като същевременно укрепват финансовата стабилност и поддържат възможно най-високото равнище на защита на потребителите;

З.  като има предвид, че финансовите технологии могат да създадат значителни ползи, като например по-бързи, по-евтини, по-пригодени, по-приобщаващи, по-устойчиви, по-прозрачни и подобрени финансови услуги за потребителите и предприятията, както и да разкрият много нови възможности за бизнес за европейските предприемачи; като има предвид, че в областта на финансовите услуги на дребно потребителският опит е движещата сила за участниците на пазара; като има предвид, че напредъкът и иновациите във финансовия сектор не следва да изключват парите в брой като разплащателно средство;

И.  като има предвид, че разработването на нови финансови услуги и цифровизацията на съществуващите услуги ще променят динамиката на пазара за сектора на финансовите услуги чрез въвеждането на нови форми на конкуренция, иновации, партньорства и възлагане на дейности на външни подизпълнители от и между участниците;

Й.  като има предвид, че насърчаването на лоялна конкуренция, неутрализирането на икономическите ренти, когато такива съществуват, и създаването на еднакви условия на конкуренция за финансовите услуги в ЕС е предпоставка за стимулиране на финансовите технологии в Европа и за постигане на сътрудничество между всички участници;

К.  като има предвид, че икономически изследвания сочат, че икономическата ефективност на финансовата система може да доведе до по-ниски цени за потребителите на финансови продукти и услуги на дребно; като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за този спад на цените;

Л.  като има предвид, че решенията на финансовите технологии могат да подобрят достъпа до капитал, по-специално за МСП, чрез трансгранични финансови услуги и алтернативни канали за кредитиране и инвестиции като колективното финансиране и кредитирането между физически лица, като по този начин укрепят съюза на капиталовите пазари;

М.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии може също така да улесни трансграничните финансови потоци и интеграцията на капиталовите пазари в Европа и по този начин да насърчава трансграничната стопанска дейност, като дава възможност за завършването на съюза на капиталовите пазари;

Н.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии, и по-специално в областта на националните и трансграничните платежни решения, може също така да подпомага непрекъснатото развитие на единен пазар на стоки и услуги и да улеснява постигането на целите „5x5“ на Г-20 и Г-8 за намаляване на разходите за парични преводи;

O.  като има предвид, че финансовите технологии могат да служат като ефективен инструмент за финансово приобщаване, отваряйки специфични финансови услуги за лица, за които достъпът до тях преди не е бил възможен, и по този начин да направят растежа по-приобщаващ; като има предвид, че за да могат финансовите технологии да доведат до реално финансово приобщаване, е необходимо да бъдат решени проблемите относно финансовото образование и уменията в областта на цифровите технологии сред европейските граждани;

П.  като има предвид, че законодателството, регулирането и надзорът трябва да се приспособят към иновациите и да постигнат правилния баланс между стимулите за иновативна защита на потребителите и инвеститорите и финансовата стабилност; като има предвид, че финансовите технологии изискват по-балансиран подход между „регулирането на институцията“ и „регулирането на дейността“; като има предвид, че сложните взаимодействия между финансовите технологии и настоящото регулиране могат да доведат до разминавания, като предприятията и доставчиците на услуги стават обект на различно регулиране, дори в случаите, в които извършват еднакви по същество дейности, като някои дейности не са добре обхванати от определенията и/или приложното поле на дейностите в настоящите регулаторни разпореди; като има предвид, че настоящата рамка на ЕС за защита на потребителите и инвеститорите за финансовите услуги не разглежда по подходящ начин финансово-технологичните иновации;

Р.  като има предвид, че Европейските надзорни органи (ЕНО) започнаха да установяват потенциалните рискове и ползи от иновативните финансови технологии; като има предвид, че националните компетентни органи наблюдават това технологично развитие и са предложили различни подходи; като има предвид, че до момента развитието на финансово-технологична екосистема в Европа е било възпрепятствано от нееднородно регулиране в държавите членки и от липса на сътрудничество между пазарите; счита, че за развитието на силна финансово-технологична екосистема в Европа е важно предприемането на решителни действия на равнище ЕС, насочени към насърчаване на общ подход към финансовите технологии;

С.  като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за намаляване на риска във финансовата система чрез децентрализацията и деконцентрацията на рискове, по-бързият клиринг и сетълмент на паричните плащания и търговията с ценни книжа, както и по-доброто управление на обезпеченията и капиталова оптимизация;

Т.  като има предвид, че може да се очаква, че едни от най-силните въздействия, свързани с финансовите технологии, ще бъдат върху веригата за създаване на стойност след момента на търгуване, която включва услуги като клиринг, сетълмент, отговорно пазене на активи и регулаторно докладване, като технологии от вида на ТДР биха имали потенциала да преобразят целия сектор; като има предвид, че в рамките на тази верига за създаване на стойност някои от посредниците, като например попечителите и централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, биха могли да станат излишни в дългосрочен план, докато някои други функции ще трябва да продължат да бъдат изпълнявани от независими регулирани субекти;

У.  като има предвид, че регулаторните технологии (RegTech) могат да доведе до значителни ползи за финансовите институции и надзорните органи чрез допускането на нови технологии, които да се използват за справяне с регулаторните изисквания и изискванията за съответствие по по-прозрачен и ефикасен начин и в реално време;

Ф.  като има предвид, че застрахователните технологии (InsurTech) се отнасят до застраховането, способствано от или предоставено посредством нови технологии, например автоматизирано консултиране, оценка на риска и големи информационни масиви, но също и чрез застраховане срещу нови рискове като кибератаки;

Х.  като има предвид, че спешно е необходим по-голям достъп до финансиране за дружества, работещи по финансово-технологични продукти и услуги, както и за иновативните бизнеспартньори, които ги снабдяват с необходимите за доставката на тези продукти и услуги технологични материали, за да се стимулират финансовите иновации в Европа, и по-специално за да могат стартиращите предприятия да се разрастват; като има предвид, че в този контекст наличието на рисков капитал като източник на финансиране и наличието на силен технологичен сектор са ключови фактори за насърчаване на динамична финансово-технологична екосистема в Европа;

Ц.  като има предвид, че кибератаките представляват нарастваща заплаха за цялата цифрова инфраструктура, и следователно за финансовата инфраструктура; като има предвид, че финансовият сектор е изложен на тройно по-голям риск в сравнение с всеки друг отрасъл; като има предвид, че безопасността, надеждността и непрекъснатостта на неговите услуги са предпоставки за гарантиране на общественото доверие в сектора; като има предвид, че потребителите на дребно във финансовия сектор също са силно уязвими от подобни атаки или кражби на самоличност;

Ч.  като има предвид, че свързаните устройства са неразделна част от финансово-технологичните услуги; като има предвид, че „интернет на предметите“ (IoT) е особено уязвим за кибератаки и следователно представлява особено предизвикателство за киберсигурността; като има предвид, че сигурността на една свързана система се определя от най-слабия ѝ елемент;

Ш.  като има предвид, че с възхода на финансовите технологии потребителите и инвеститорите трябва да могат да продължат да разчитат на високи стандарти на защита на потребителите и инвеститорите, защита на данните и право на неприкосновеност на личния живот, както и на правна отговорност на доставчиците на финансови услуги;

Щ.  като има предвид, че за улесняването на финансовите технологии е важно да бъдат създадени последователна и благоприятна регулаторна рамка и конкурентна среда, в които финансовите технологии да могат да развиват и използват различни иновативни инструменти за сигурно криптиране, онлайн идентификация и автентификация с лесен интерфейс;

AA.  като има предвид, че автоматизацията във финансовия сектор, както в други сектори, може да наруши съществуващите модели на заетост; като има предвид, че усъвършенстването и разработването на обучения за придобиване на умения и за преквалификация ще трябва да залегнат в основата на всяка европейска стратегия в областта на финансовите технологии;

ББ.  като има предвид, че структурата на пазара в много области на цифровата икономика – поради мрежовите ефекти – е насочена към малък брой участници на пазара и че това е свързано с предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право;

Определяне на рамка на ЕС за финансови технологии (FinTech)

1.  приветства новите развития в областта на финансовите технологии и призовава Комисията да изготви всеобхватен план за действие за финансовите технологии в рамките на стратегиите си за съюз на капиталовите пазари (СКП) и цифров единен пазар (ЦЕП), който може да допринесе като цяло за постигането на ефективна, конкурентоспособна, по-задълбочена, по-интегрирана, стабилна и устойчива европейска финансова система, да осигури дългосрочни ползи за реалната икономика и да отговори на потребностите на защитата на потребителите и инвеститорите и регулаторната сигурност;

2.  приветства неотдавнашното създаване на специална работна група за финансовите технологии, чиято роля е да оцени новаторството в тази област и едновременно с това да разработи стратегии за справяне с потенциалните предизвикателства във връзка с финансовите технологии, както и започването на обществено допитване относно финансовите технологии от страна на Комисията; приканва Комисията да включи Парламента в дейността на специалната работна група за финансовите технологии; счита тези неотдавнашни инициативи на Комисията за решаващи стъпки към разработването от страна на Комисията на всеобхватна стратегия и намаляването на регулаторната несигурност за финансовите технологии;

3.  счита, че финансовите технологии могат да подпомогнат успеха на инициативите за съюз на капиталовите пазари, например чрез разнообразяване на възможностите за финансиране в ЕС, и насърчава Комисията да използва предимствата, свързани с финансовите технологии, за постигане на напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари;

4.  призовава Комисията да разработи пропорционален и междусекторен цялостен подход към работата си по отношение на финансовите технологии, като извлече поуки от това, което се прави в други юрисдикции и се адаптира спрямо различните участници и бизнес модели, които се използват; призовава Комисията да предприеме първите ходове, за да създаде благоприятна среда за разрастване на европейските центрове и дружества за финансови технологии;

5.  подчертава, че законодателството в областта на финансовите услуги както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъде преразгледано, когато е необходимо, и следва да бъде благоприятстващо иновациите, така че да могат да се постигнат и поддържат еднакви условия на конкуренция между участниците ; в частност препоръчва, в съответствие с принципа на иновации, потенциалните последици от законодателството в областта на иновациите да бъдат правилно оценени като част от оценка на въздействието, което следва да гарантира, че тези промени осигуряват в пълна степен „значителни икономически и обществени ползи“;

6.  подчертава, че с оглед на това да се гарантират еднакви условия на конкуренция, като същевременно се подпомага улесняването на достъпа на нови участници на пазара и се предотвратява регулаторният арбитраж в държавите членки и правните статути, законодателството и надзорът в областта на финансовите технологии следва да се основават на следните принципи:

а)  едни и същи услуги и рискове: следва да се прилагат едни и същи правила, независимо от вида на съответния правен субект или местоположението му в Съюза;

б)  технологична неутралност;

в)  подход, основан на анализ на риска, отчитащ пропорционалността на законодателните и надзорните действия по отношение на рисковете и съществеността на рисковете;

7.  препоръчва на компетентните органи да позволяват и насърчават контролирано експериментиране с нови технологии както на новите, така и на съществуващите участници на пазара; отбелязва, че подобна контролирана среда за експериментиране може да е под формата на т.нар. регулаторен пясъчник (regulatory sandbox) за финансово-технологични услуги с потенциални ползи за обществото, който обединява широк кръг участници на пазара и вече съществува успешно в няколко държави членки; подчертава, че е необходима проактивна и ориентирана към бъдещето ангажираност от страна на органите, в диалог с участниците на пазара и всички други съответни заинтересовани страни, като тя може да помогне на надзорните и регулаторните органи да развият технологични експертни знания; приканва компетентните органи да обмислят разработването на финансови инструменти и/или оперативни инструменти за стрес тестове за финансово-технологични приложения в случаите, когато те могат да породят рискове, в допълнение към работата на ЕССР;

8.  подчертава, че някои централни банки вече експериментират с цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ), както и други нови технологии; насърчава съответните органи в Европа да направят оценка на въздействието на потенциалните рискове и ползи от даден вариант на дистрибутиран регистър и свързаните с тях необходими изисквания по отношение на защитата на потребителите и прозрачността; насърчава ги също така да експериментират, за да не се изостава от промените на пазара;

9.  подчертава, че е важно регулаторните и надзорните органи да развият достатъчно технически експертен опит за адекватно контролиране на все по-сложни финансово-технологични услуги; подчертава, че благодарение на тази проверка на текуща база, регулаторните органи ще могат да откриват и предвиждат специфични рискове, свързани с различните технологии, и да се намесват незабавно и с ясна програма, когато това стане необходимо;

10.  ето защо подчертава значението на система за обслужване на едно гише за доставчиците и ползвателите на финансово-технологични услуги в рамките на регулаторните и надзорните органи; признава необходимостта от премахване на изолираността на действията на надзорните органи в отделните сектори и препоръчва тясно сътрудничество на надзорните органи на финансовия сектор с други съответни национални и европейски органи, които притежават необходимите технологични експертни знания;

11.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават повече научноизследователски проекти във връзка с финансовите технологии;

12.  подчертава значението на засилването на финансовите иновации в Европа; призовава за улесняване на достъпа до финансиране за доставчиците на иновативни финансови услуги и за иновативните предприятия, които ги снабдяват с необходимите материали за предоставяне на тези услуги;

13.  подчертава, че финансово-технологичните дружества допринасят положително за развитието на финансовото посредничество, но създават и нови рискове по отношение на финансовата стабилност; отбелязва, че регулаторните и надзорните органи получават голямо количество информация чрез счетоводните баланси на установените финансови институции, свързани с изпълнението на множество регулаторни рамки, като например изискванията за капитал, коефициента на ливъридж и коефициента за ликвидност и др., но по отношение на небанкови образувания за кредитиране в случаи, като например колективното финансиране и кредитирането между физически лица, е трудно да се получи достатъчно информация от счетоводните баланси относно техните финансово-посреднически дейности; ето защо настоятелно призовава регулаторните и надзорните органи да обмислят как биха могли да получават подходяща информация, свързана с надзора, за целите на поддържането на финансова стабилност, и, когато е необходимо, да налагат регулаторни ограничения по отношение на тези счетоводни баланси с цел постигане и поддържане на финансова стабилност;

14.  подчертава, че регулаторните технологии имат потенциала да подобрят процесите, свързани със съответствието, и по-специално качеството и навременността на надзорната информация, и да ги направят по-прости и по-ефективни по отношение на разходите; призовава органите да изяснят правните условия, при които е позволено на поднадзорен субект да възлага на трети страни изпълнение на дейности във връзка със съответствието, като същевременно се гарантира, че съответните разпоредби в областта на надзора над трети страни са в сила и че юридическата отговорност за съответствието се носи от поднадзорния субект; призовава съответните органи, и по-специално Комисията, като част от работата във връзка с експертния европейски форум във връзка с услугите след сключване на сделка (European Post-Trade Forum), да възприеме проактивен подход при опита да се разберат пречките пред използването на нови решения на финансовите и регулаторните технологии в областите на процесите преди и след сключването на сделка, които са обхванати от Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ), Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) и Регламента за централните депозитари на ценни книжа (РЦДЦК), и когато не съществуват пречки, да изяснят правото на участниците да ползват такива решения за целите на изпълнение на задълженията им съгласно тези законодателни актове;

15.  припомня, че тези иновативни финансови услуги следва да са налични в целия ЕС и поради това следва да не бъдат неправомерно възпрепятствани от трансграничните доставки в рамките на Съюза; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават и предотвратяват припокриване на регулирането, нови пречки пред навлизането на пазара и национални пречки пред тези услуги; призовава Комисията да предотвратява пречки между държавите членки поради несъответствие между националните режими, както и да насърчава най-добрите практики в регулаторните подходи на държавите членки; освен това призовава Комисията и ЕНО да прилагат, където е приложимо, паспортни режими за доставчиците на нови финансови услуги, предлагани на територията на Съюза; подкрепя усилията на Комисията за определяне на начини, по които ЕС може да спомогне за подобряване на избора, прозрачността и конкуренцията във финансовите услуги на дребно в полза на европейските потребители; подчертава, че тази цел следва да допълва целта за подобряване на ефикасността на финансовия пазар;

16.  приветства факта, че в ЕС са възникнали редица жизнеспособни общности в областта на финансовите технологии; призовава Комисията и съответните органи на ЕС за икономическо управление да работят в тясно сътрудничество с центровете за финансови технологии, да засилят интелигентното предприемачество на тези общности и техните усилия, като насърчават и финансират иновациите и ги приветстват като източник на бъдещо конкурентно предимство на ЕС във финансовия сектор;

17.  отбелязва, че стартиращите предприятия в сферата на финансовите технологии се оказват особено уязвими по отношение на злоупотреби с патенти, извършвани от субекти, които купуват патенти с намерението да ги защитават срещу предприятия, които вече използват правата над технологията, чрез заплахи за съдебни дела за нарушение на патенти; призовава Комисията да анализира ситуацията и да предложи мерки за борба с лицата, злоупотребяващи с патенти, в областта на финансовите технологии;

18.  подчертава потенциалната роля на финансовите технологии за цифровизацията на обществените услуги, като по този начин те допринасят за повишаването на ефективността на услугите, например в областта на събирането на данъци и за предотвратяване на данъчни измами;

19.  подчертава, че поради мрежовите ефекти структурата на пазара в много области на цифровата икономика е насочена към малък брой участници на пазара, което създава предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право; призовава Комисията да провери пригодността на регулаторния режим в областта на конкуренцията с оглед на преодоляване на предизвикателствата на цифровата икономика като цяло, както и в частност на финансовите технологии;

20.  подчертава, че има възможност за допълнително подобрение на инструментите, които могат да бъдат използвани за трансгранични плащания; подкрепя развитието на такива инструменти за извършване на плащания в рамките на Европа и изразява съжаление във връзка с високата степен на разпокъсаност на пазара на онлайн банкови плащания в ЕС и липсата на приложима в целия ЕС схема за кредитни или дебитни карти, която е европейска собственост; счита, че това е от съществено значение за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари и представлява елемент с решаващо значение в рамките на цифровия единен пазар, като благоприятства европейската електронна търговия и трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да определи следващите стъпки в посока към създаването на среда, благоприятстваща развитието на една такава система; признава необходимостта тази система да съществува съвместно, а ако е целесъобразно, да бъде оперативно съвместима с други новаторски платежни решения в интерес на конкуренцията;

21.  подчертава, че потребителите са движещата сила зад подема на финансовите технологии; подчертава, че целта на всички бъдещи законодателни промени следва да бъде те да подпомогнат потребителите в тази трансформация;

Данни

22.  припомня, че събирането и анализирането на данни играят централна роля за финансовите технологии; поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство в областта на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), преразгледаната Директива за платежните услуги (ДПУ 2), Регламента относно електронната идентификация (eIDAS), 4-та директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП 4) и Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС); подчертава, че за се разрасне иновативното финансиране в Европа, е необходимо свободно движение на данни в рамките на Съюза; призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че в контекста на предоставянето на финансови услуги се използват единствено обективни и свързани елементи на данни; приветства общественото допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно основаната на данни икономика (COM(2017)0009), което следва да осигури доказателства за наличието или неналичието на пречки пред свободния поток от данни в Съюза;

23.  подчертава нуждата от ясни правила относно собствеността, достъпа и преноса на данни; подчертава, че се генерират все по-големи количества данни от машини или процеси, основани на възникващи технологии, като например машинно обучение; подчертава, че ОРЗД предоставя ясна правна рамка относно личните данни, но и че е необходима по-голяма правна сигурност за други категории от данни; счита в тази връзка, че следва да се направи ясно разграничение между необработените данни и данните, произлизащи от допълнително обработване;

24.  подчертава, че банковото обслужване в открит формат и споделянето на данни ще допринесат да се гарантира, че всички иновативни финансово-технологични бизнес модели могат да се развиват заедно в полза на потребителите; подчертава, във връзка с това, неотдавнашните постижения на ДПУ 2 по отношение на извършването на плащания и достъпа до данни за сметките;

25.  подчертава ползите, които изчисленията в облак могат да донесат за потребителите и доставчиците на финансови услуги от гледна точка на ефективността по отношение на разходите, по-краткия срок, необходим за пускане на пазара, и по-доброто използване на ИКТ ресурси; отбелязва, че липсват ясни, изчерпателни европейски правила за аутсорсинг на данни към изчислителен облак по отношение на финансовия сектор; подчертава необходимостта от разработването на такива насоки и за общ подход към използването на изчисления в облак в националните компетентни органи (НКО); подчертава, че такива правила са необходими за осигуряване на гъвкавост и бързина на внедряването на компютърни услуги в облак; подчертава, че високите стандарти за сигурността на данните и защитата на потребителите следва да бъдат част от тези насоки; призовава Комисията и ЕНО да проучат различни възможности в тази връзка, като например предварително одобрени договори между доставчиците на услуги в облак и финансовите институции;

26.  отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността сред потребителите по отношение на стойността на техните лични данни; отбелязва, че потребителите могат да сключват договори за споделяне на цифрово съдържание срещу заплащане на такса; подчертава, че това може да доведе до икономически ползи, но може и да се използва по дискриминационен начин; призовава Комисията да проучи възможността за европейска стратегия за споделяне на данни с цел предоставяне на потребителите на контрол над техните данни; счита, че един ясен подход, в центъра на който стои потребителят, ще засили доверието в услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, и ще стимулира нови иновативни услуги, предлагани от различни участници по веригата на финансовата стойност, напр. чрез използване на приложно-програмни интерфейси (ППИ) или улесняване на прекия достъп до данни за услуги за електронни плащания; призовава Комисията да проучи бъдещия потенциал на системите за управление на лична информация (СУЛИ) като технически инструменти, с които потребителите могат да управляват своите лични данни;

27.  припомня, в контекста на увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции, член 71 от ОРЗД, според който субектът на данни има правото да получи обяснение на решение, взето чрез автоматично обработване, и да оспори това решение; подчертава необходимостта да се гарантира, че неточните данни могат да бъдат променени и че са използвани само проверими и съответстващи данни; призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на тези права; счита, че даденото съгласие за използване на лични данни трябва да бъде динамично и че субектите на данни трябва да могат да променят и адаптират своето съгласие;

28.  отбелязва, че увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции може да доведе до ползи за потребителите, като например разработването на съобразени в по-голяма степен, сегментирани и по-евтини оферти въз основа на по-ефективно разпределение на риска и капитала; отбелязва, от друга страна, развитието на динамично ценообразуване и неговия потенциал да води до противоположния ефект, което може да бъде вредно за съпоставянето на офертите и ефективната конкуренция, както и за групирането и споделянето на риска, например в застрахователния сектор;

29.  отбелязва все по-честото комбиниране на лични данни и алгоритми с цел предоставянето на услуги като роботизирани консултации; подчертава потенциала за ефикасност на роботизираните консултации и възможното му положително въздействие върху финансовото приобщаване; подчертава, че е възможно грешки или отклонения в алгоритмите или в основните данни да доведат до системен риск и да вредят на потребителите, например чрез увеличаване на изключването; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават тези рискове, за да се гарантира, че автоматизацията на финансовите консултации действително може да доведе до усъвършенствани, прозрачни, достъпни и икономически ефективни консултации, и да се реши проблемът с все по-трудното проследяване на отговорността за вреди, причинени от такива рискове, в условията на настоящата правна рамка за отговорността за използването на данните; подчертава, че за роботизираните консултации следва да се прилагат същите изисквания за защита на потребителите, както за личните консултации на клиенти;

Киберсигурност и рискове, свързани с ИКТ

30.  подчертава необходимостта от цялостна сигурност по цялата верига за създаване на стойност в областта на финансовите услуги насочва вниманието към големия брой и разнообразието от рискове, свързани с кибератаки, насочени към нашата инфраструктура на финансовите пазари, „интернет на предметите“, валутите и данните; призовава Комисията да постави киберсигурността като приоритет номер едно в плана за действие в областта на финансовите технологии; призовава ЕНО и ЕЦБ, в качеството ѝ на банков надзорник, да я направят ключов елемент в своите регулаторни и надзорни програми;

31.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да правят редовен преглед на оперативните стандарти, като се обхващат рисковете на финансовите институции, свързани с ИКТ; освен това призовава, поради различните нива на защита в стратегиите за кибернетична сигурност на държавите членки, за насоки на ЕНО относно контролирането на тези рискове; подчертава значението на технологичното ноу-хау, необходимо за изпълнението на задачите на ЕНО; насърчава провеждането на повече научни изследвания в тази област;

32.  подчертава необходимостта от обмен на информация и най-добри практики между надзорните органи, регулаторните органи и правителствата на съответните равнища, между научните изследователи и участниците на пазара, както и между самите участници на пазара; призовава Комисията, държавите членки, участниците на пазара и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да проучат потенциала на прозрачността и обмена на информация като инструменти срещу кибератаките; предлага да се проучат потенциалните ползи от създаването на една точка за контакт за участниците на пазара в това отношение, както и да се обмисли един по-координиран подход в разследването на киберпрестъпността в областта на финансовите услуги, като се има предвид техният все по-голям трансграничен характер;

33.  подчертава, че регламентът относно предоставянето на инфраструктура за финансови услуги трябва да предвижда подходящи стимулиращи структури, за да могат доставчиците да инвестират адекватно в киберсигурност;

34.  призовава държавите членки да гарантират навременното транспониране на Директивата относно сигурността на мрежовите и информационните системи (Директивата за МИС); приветства новото публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, стартирано неотдавна от Европейската комисия с участието на сектора; изисква от Комисията да разработи редица нови и конкретни инициативи за засилване на устойчивостта на финансово-технологичните дружества в този сектор срещу кибератаки, особено на МСП и стартиращите предприятия;

35.  отбелязва, че общественото доверие в съответните технологии е жизненоважно за бъдещия растеж на финансовите технологии; подчертава необходимостта от по-добро образование и по-добра осведоменост относно положителното въздействие на финансовите технологии върху ежедневните дейности, но също така и във връзка с рисковете за мрежовата и информационна сигурност за гражданите и предприятията, и по-специално МСП;

36.  приветства постоянните усилия в областта на стандартизацията, които подобряват безопасността на свързаните устройства; подчертава обаче, че безопасността трябва да се гарантира отвъд минималното ниво на стандартизация, най-вече защото единните стандартизирани мерки за сигурност повишават риска от големи нарушения на сигурността поради възможен ефект на доминото; силно насърчава дружествата да разработят разнородни собствени реакции, за да обезопасят своите устройства и операции;

Блокови вериги

37.  подчертава потенциала на приложенията на блоковата верига за прехвърляне на парични средства и ценни книжа, както и за улесняване на „интелигентни договори“, които разкриват широк спектър от възможности за двете страни на финансовите договори, и по-специално договорите за търговско финансиране и кредитиране за бизнеса, които имат възможност да опростят сложните търговски и финансови договорни отношения между предприятия (B2B) и между предприятия и потребители (B2C); подчертава, че платформите, базирани на блокови вериги, са подходящи също и за опростяването на сложни В2В и В2С сделки;

38.  припомня ползите и рисковете от неконтролируеми приложения на блоковите вериги; приканва Комисията да организира ежегодно конференция с участието на множество заинтересовани страни по този въпрос; изразява загриженост от засиленото използване на неконтролируеми приложения на блоковите вериги за престъпни дейности, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари; призовава Комисията да следи отблизо тези въпроси, включително ролята на т.нар. смесители (mixers/tumblers) в този процес, и да ги разгледа в доклад;

Оперативна съвместимост

39.  признава значението на ППИ като допълнение към други инструменти, които могат да се използват от потребителя при предоставянето на достъп на нови участници до финансовата инфраструктура; препоръчва създаването на набор от стандартизирани ППИ, които могат да се използват от търговците, например в областта на банковото обслужване в открит формат, успоредно с възможността такива търговци да създават свой собствен софтуер;

40.  счита, че оперативната съвместимост на финансово-технологичните услуги е ключово условие за бъдещото развитие на европейския финансово-технологичен сектор както в Европа, така и в ангажирането на юрисдикциите на трети държави, а също така и за пълното реализиране на възможностите, които той може да създаде; насърчава стандартизирането на формати от данни, когато е възможно, какъвто е случаят в ДПУ 2, с цел то да се улесни;

41.  призовава Комисията да координира дейността на държавите членки и участниците на пазара, за да гарантира оперативната съвместимост между различните национални схеми за електронна идентификация; подчертава, че използването на тези схеми следва да бъде отворено за частния сектор; счита, че средствата за дистанционна идентификация, които не са изложени в Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (e-IDAS), също следва да са допустими, при условие че са на ниво на сигурност, равностойно на „значително“ ниво на осигуреност от e-IDAS и следователно са както безопасни, така и оперативно съвместими;

42.  подчертава значението на оперативната съвместимост на традиционните и новите решения за плащания за постигането на интегриран и иновативен европейски пазар на плащания;

43.  призовава ЕНО да определят в кои случаи целенасочената или основана на риска автентикация може да бъде алтернатива на задълбочената автентикация; допълнително приканва Комисията да проучи дали процесите на задълбочена автентикация могат да се изпълняват и от други субекти, различни от банки;

44.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да разработят неутрални в технологично отношение стандарти и лицензии както за техники от типа „познавай клиента си“, така и за техники за дистанционна идентификация, например въз основа на биометрични критерии, които зачитат неприкосновеността на ползвателите;

Финансова стабилност и защита на потребителите и инвеститорите

45.  призовава Комисията при изготвяне на плана си за действие в областта на финансовите технологии да обърне специално внимание на потребностите на потребителите и инвеститорите на дребно и на рисковете, спрямо които те може да са уязвими, в светлината на все по-голямата експанзия на финансовите технологии в услугите, предоставяни на непрофесионални клиенти, например при колективното финансиране и кредитирането между физически лица; подчертава, че едни и същи стандарти за защита на потребителите се прилагат за финансово-технологичните услуги, както и за другите финансови услуги, независимо от канала на дистрибуция или местоположението на клиента;

46.  призовава ЕНО да продължат и забързат текущата си работа по наблюдение на технологичното развитие и да анализират свързаните с него ползи и потенциални рискове, и по-специално по отношение на защитата на потребителите и инвеститорите и финансовото приобщаване;

47.  призовава Комисията да проучи в каква степен финансовите технологии могат да спомогнат за предоставяне на потребителите на по-добри финансови съвети и дали фрагментираната регулаторна рамка на ЕС относно предоставянето на съвети има капацитета да обхване това;

48.  счита, че все още съществува значителна регулаторна несигурност около застрахователните технологии (InsurTech ) и подчертава, че е необходимо тя да се преодолее, за да се гарантират сигурност, неприкосновеност, лоялна конкуренция и финансова стабилност; подчертава, че по-голямата правна сигурност ще спомогне да се гарантира, че потребителите на недостатъчно регламентирани дружества в областта на застрахователните технологии не стават жертви на загуби или неправомерни продажби, и ще помогне на дружествата и на потребителите да използват по-пълноценно решенията на застрахователните технологии;

49.  подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовата стабилност се подобрява наред с разработването на финансово-технологични решения; насърчава проучването на технологии с отворен код, преминали партньорска проверка, като средство за постигане на тази цел; призовава ЕНО да си партнират с участници от частния сектор при разработването и оценяването на иновативни технологии, които имат потенциала да гарантират финансова стабилност и да увеличават защитата на потребителите, например чрез смекчаване на отклоненията в алгоритмите или увеличаване на осведомеността на потребителя относно киберзаплахите;

50.  отбелязва, че многообразието и конкуренцията сред участниците на пазара са ключови фактори, които допринасят за финансовата стабилност; призовава регулаторните и надзорните органи да наблюдават въздействието на цифровизацията върху състоянието на конкурентоспособността на всички съответни сегменти на финансовия сектор и да разработват и въвеждат инструменти за предотвратяване или коригиране на проявите на антиконкурентно поведение или нарушения на конкуренцията.

Финансово образование и умения в областта на информационните технологии

51.  подчертава, че финансовата грамотност и цифровата грамотност са ключови фактори за ефективното използване на финансовите технологии и за по-малки равнища на риск в новата финансово-технологична среда;

52.  подчертава, че е необходимо подходящо образоване за потребителите и инвеститорите на дребно, за да могат финансовите технологии да станат истински инструмент за финансово приобщаване и да се позволи на тези потребители и инвеститори, които са все повече пряко изложени на незабавно достъпни персонализирани финансови инвестиционни продукти и услуги, да вземат самостоятелно разумни финансови решения относно тези предложения и да разбират всички рискове, произтичащи от използването на тези иновативни технологии; призовава Комисията и ЕНО да увеличат подкрепата си за инициативи за подобряване на финансовото образование; подчертава, че професионалното обучение и информацията относно правата на потребителите и инвеститорите следва да бъдат лесно достъпни;

53.  припомня прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да изпита недостиг на до 825 000 специалисти в областта на ИКТ; счита, че са необходими повече компютърни специалисти и насърчава държавите членки да се подготвят за промени на пазара на труда, които настъпват много по-бързо от очакваното в наши дни;

54.  подчертава необходимостта от увеличаване на цифровото образование и цифровите умения в рамките на финансовия сектор, регулаторните органи и на обществото като цяло; призовава Комисията да представи най-добри практики в контекста на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии;

°

°  °

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0228.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0358.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0434.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Новите технологии бързо променят естеството на финансовата инфраструктура в целия свят. Това създава огромни възможности за Европа. Сега е моментът политиците да направят правилен избор и да създадат подходяща среда, така че Европа да може да се възползва в пълна степен.

Понятието финансови технологии (FinTech) често се използва при позоваване на положение, при което стартиращи предприятия разтърсват финансирането с иновации. Това определение няма да бъде използвано в настоящия проектодоклад, тъй като би изключило голяма част от съответните участници. Вместо това „FinTech“ може да се разбира като финансиране посредством нови технологии, като се обхване цялата гама от финансови услуги, продукти и инфраструктура. То също така включва „Insurtech“, използването на нови технологии в застраховането, както и „RegTech“, прилагането на нови технологии за осигуряване на регулаторно съответствие.

Настоящият подем на финансовите технологии идва след възникването на редица различни технологични промени в рамките на кратък период от време, а именно изкуствения интелект, изчисленията в облак и технологията на дистрибутирания регистър (ТДР). Те разкриват нови рискове от сътресения, например мобилни плащания, банково обслужване в открит формат, колективно финансиране, виртуални валути и роботизирани консултации.

Финансовите технологии могат да доведат до значителни ползи, като например намаляване на разходите, повишаване на ефективността и повече прозрачност. Те могат да бъдат ефективен инструмент за финансово приобщаване, отваряйки висококачествени услуги за лица, които са можели да си ги позволят преди това. Освен това финансовите технологии могат да дадат възможност за трансгранични финансови потоци и инфраструктура чрез алтернативни канали за кредитиране и инвестиции.

Настоящата финансово-технологична революция е глобална. През последните години инвестициите във финансови технологии в световен мащаб се увеличиха. По-голямата част от тези инвестиции бяха реализирани в Съединените щати, като важен дял от тях идва от Силиконовата долина. Азия и Израел също отбелязват повишена активност в тази област. САЩ, Китай, Израел хостват повече от половината от десетте най-големи финансово-технологични дружества. Ако Европа иска да остане конкурентоспособна, бързите иновации следва сега да се превърнат в норма. Това е от значение не само за европейската финансова инфраструктура, но и за реалната икономика, като потребителите и предприятията се ползват от подобрени финансови услуги.

Независимо от всички предимства, финансовите технологии ни изправят пред основни въпроси от регулаторен и обществен характер. Защитата на потребителите и стабилността на финансовата система следва да бъдат основните тревоги в това отношение. Заедно с конкурентоспособността на европейската икономика те са трите основни приоритета на настоящия проектодоклад.

Проектодокладът не възнамерява да осигурява технически решения. Той обаче възнамерява да зададе правилните въпроси. Това следва да бъде първата крачка в процеса на изграждане на една далновидна европейска политика в областта на финансовите технологии.

Определяне на рамка на ЕС за финансови технологии (FinTech)

Финансовите технологии представляват градивен елемент на съвременното цифрово общество, от който се нуждаем, за да се конкурираме с останалата част от света. Ето защо Европейската комисия следва да представи цялостен план за действие, насърчаващ финансовите технологии в Европа.

Що се отнася до настоящото участие на ЕС, финансовите технологии попадат в обхвата на стратегиите за съюза на капиталовите пазари и цифровия единен пазар. Действащото законодателство като ОРЗД, ДПУ 2 или ДПФИ вече оказва влияние върху развитието на финансовите технологии. Надзорът на финансовите услуги, осъществяван в европейски мащаб, също буди безпокойство.

Целта на настоящия проектодоклад не е да предложи конкретни законодателни действия на Комисията. Трябва да бъдем предпазливи по отношение на създаването на нови правила, тъй като много все още няма яснота относно бъдещото развитие на финансовите технологии. По-добра отправна точка е да се разследва при кои случаи сегашното законодателство води до неясноти или пречки, както и да се идентифицират случаите, в които са необходими допълнителни действия. Целенасочените действия в тази посока изискват цялостен подход, тъй като технологичното развитие в нашето цифровизиращо се общество налага необходимостта от разчупване на стереотипите. Европейската комисия следва да даде пример в това отношение, като ангажира няколко генерални дирекции и работи в няколко области на политиката по време на формулирането на стратегия относно финансовите технологии.

Участниците в областта на финансовите технологии вече разчупват стереотипите. Често те предлагат продукти като една многообразна и многостранна съвкупност. Забележително развитие в това отношение е банковото обслужване в открит формат (open banking), което позволява на трети страни да предлагат финансови услуги, като се свързват към инфраструктурата на банката чрез ППИ В контекста на тази диверсифицирана верига за създаване на стойност е важно да се гарантират лоялна конкуренция и еднакви условия. В този случай принципът за „едни и същи услуги: едни и същи правила“ е от ключово значение. Извън предоставените услуги, равнището на риск, произтичащ от доставчиците на финансови технологии, за финансовата система следва да бъде критерий.

Намаляването на административната тежест следва да бъде основна грижа на Европейската комисия, в съответствие с програмата за по-добро регулиране. Финансовите технологии имат потенциала да допринесат в това отношение чрез промяна на финансовите процеси и трансакциите, например чрез намаляване на посредничеството или изкуствен интелект.

Цялото ново законодателство на ЕС следва да се ръководи от „принципа на иновации“. Това означава, че потенциалното въздействие на законодателството върху иновациите следва да бъде проучено по време на фазата на оценка на въздействието на законодателния процес. Технологичната неутралност на всички законодателни равнища следва да бъде основен елемент от това.

Освен това надзорната рамка следва да насърчи нововъведенията. Променящата се из основи финансова инфраструктура налага необходимостта от променена надзорна методология, при която сътресенията не се възпрепятстват да създадат нови пазарни възможности за Европа. Важно е надзорните органи да разполагат с достатъчно технически експертен опит за адекватно контролиране на иновативните финансово-технологични услуги. Предвид промените, свързани с изкуствения интелект и ученето на машините, свързаните с тях алгоритми се превръщат във важни фактори при определянето на резултата от финансовите продукти.

Технологиите сами по себе си също могат да подобрят процесите за осигуряване на съответствие, като позволят повече прозрачност, по-интелигентни автоматизирани системи, намаляване на административната тежест и по-ниски разходи. Регулаторните технологии могат да постигнат това чрез прилагането на автоматизирани процеси на отчитане, като по този начин ще се намали работата за финансовите институции. Възможността за свързване на надзорните органи с финансовите институции в ТДР вече се провежда експериментално от няколко консорциума в контролируема блок-верига.

Въпрос, който заслужава внимание, е възможността за експериментиране с финансови иновации преди пускането им на пазара. В тази рамка специалните режими на експериментиране, които вече се прилагат по света, могат да служат като пример.

Само с ориентиран към бъдещето начин на мислене, склонен към експериментиране и иновации, ще дадем възможност на европейските граждани и предприятия да се възползват от финансово-технологичните промени.

Данни

Много финансово-технологични промени са пряко основани на иновативно използване на данните. Действащата рамка на ЕС относно данните е доста сложна, като различни законодателни актове се припокриват. За да се избегне поставянето на европейските участници в областта на финансовите технологии в неблагоприятно конкурентно положение, е необходимо да се гарантира съгласувано прилагане на съответните разпоредби на различни актове от действащото законодателство, като например ОРЗД, ДПУ 2, ДБИП 4 и Директивата за МИС.

Личните данни на потребителите в цялата икономика вече преминават през различни участници. Финансовият сектор не прави изключение. Помислете за изчислителния облак, на който вече разчитат много банки, що се отнася до управлението на данните. Поради това е необходимо да бъдат одобрени ясни насоки относно аутсорсинг към изчислителен облак, които понастоящем липсват. Освен това финансово-технологичните дружества често използват данните на клиентите, за да осигуряват специализирани продукти или консултации на клиента. В тези случаи следва да бъде ясно кой е притежателят на данните в различните етапи на процеса.

Някои нови технологии поставят специфични въпроси по отношение на използването на данни. ТДР е пример за това. Тя води до принципни въпроси относно децентрализираното съхраняване на данни, което е присъща нейна характеристика.

Въпросите, свързани с отговорността, съставляват друга област, в която е необходимо изясняване. Нововъведения като роботизираните консултации са възможни благодарение на прилагането на алгоритмите за големи информационни масиви. Грешки или отклонения в тези алгоритми могат да предизвикат системен риск и да навредят на потребителите. В тези случаи следва да бъде ясно кой носи отговорността.

Киберсигурност

Всеки ден финансовите институции в Европа и в целия свят се сблъскват с голям брой кибератаки. Ако финансовите технологии ни предоставят безпрецедентни нови възможности, киберпрестъпниците представляват също толкова безпрецедентни нови заплахи за нас. Нуждаем се от твърд и съсредоточен върху рисковете европейски план за действие по отношение на кибернетичната сигурност, тъй като киберпрестъпниците не познават граници и представляват нарастваща заплаха, насочена срещу нашата инфраструктура на финансовите пазари, валути и данни. Би било грешка да се приеме, че само големи организации са цели. Все повече домакинства и МСП се сблъскват с кибератаки. Ето защо на първо място е необходимо повишаване на осведомеността, така че европейските граждани да осъзнават значението на киберзаплахите и как да ги избегнат най-добре.

Специфично предизвикателство за нашата финансова инфраструктура е нарастващият брой нови участници с потенциално по-малко строги изисквания за киберсигурност, отколкото вече утвърдените участници на финансовия пазар. Те могат да се превърнат в отделни елементи на нестабилност във финансовата верига. Като се имат предвид по-специално развиващата се икономика на ППИ и сегашната правна рамка, която задължава финансовите институции да споделят важни данни с трети страни, тази област следва да получи допълнително внимание от страна на Комисията.

Практиките на държавите членки във връзка с ИКТ рисковете се различават значително. Съществува необходимост от цялостна и последователна нормативна и надзорна рамка, която определя стандарти за обмена на най-добри практики и докладването на значими инциденти

Тъй като много финансови институции имат значителна експозиция, стандартите, които ще се определят, следва да бъдат в съответствие с международните стандарти.

Оперативна съвместимост

Цифровата оперативна съвместимост е от ключово значение за преодоляване на положението с разпокъсаността на пазара. По своята същност това е европейски проблем, който трябва да бъде решен, с цел изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар и съюз на капиталовите пазари.

С цел създаване на повече новаторски услуги, взаимодействието на доставчиците на услуги в икономиката на ППИ следва да бъде улеснено. ППИ имат потенциала да създадат иновативни екосистеми. Един от начините за поощряване би могло да бъде създаването на набор от стандартизирани ППИ с открит достъп за доставчиците на услуги, например в областта на банковото обслужване в открит формат.

Следва да се отдели специално внимание на въпроса за електронната идентификация. Процесите за електронна идентификация остават твърде фрагментирани и нивото на сигурност, което се изисква в процесите на идентификация, се различава значително във всяка държава членка. С цел да се улесни разрастването на финансовите технологии в ЕС, би трябвало да се работи за оперативна съвместимост на националните схеми за електронна идентификация.

Оперативната съвместимост в областта на изчисленията в облак е също от основно значение, за да се позволи смяната на доставчици на услуги за изчисления в облак и за да се предотврати създаването на зависимост от конкретен доставчик за доставчиците на финансови технологии.

Умения

Уменията в областта на цифровите технологии се превръщат в основна необходимост за всички. Такъв е случаят и във финансовия сектор: финансово-технологичните промени налагат необходимостта от повишаване на уменията, свързани с ИКТ, на участниците, действащи в областта на финансовата инфраструктура, и потребителите, надзорните органи и създателите на политики. Потребителите следва да бъдат информирани за ползите и рисковете от автоматизираните консултации и надзорните органи следва да са в състояние да разбират алгоритмите зад все по-роботизираните продукти, над които осъществяват надзор.

Цифровизацията вече отчита широкоразпространено въздействие върху пазара на труда във всички сектори. Финансовият сектор не прави изключение. Когато консултационните дейности могат да бъдат автоматизирани, това означава, че служителите, които преди това са били натоварени със задачата да предоставят консултации, се нуждаят от друга работа. Автоматизацията ще успее да създаде тази работа, но тя ще бъде от различно естество. Поради тази причина е важно обществото да инвестира в нови умения, като например кодиране. При изпълнението на новата програма за умения и Коалицията за умения и работни места, Европейската комисия следва да се разгледа проблема с нарастващото несъответствие на пазара на труда.


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (22.3.2017)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор

(2016/2243(INI))

Докладчик по становище: Дита Харанзова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че финансовите технологии (FinTech) се разрастват бързо, и признава, че те биха могли да преобразуват финансовия сектор в световен мащаб, както и икономиката като цяло; подчертава, че развитието в областта на финансовите технологии може да осигури предимства както за потребителите, така и за предприятията, и по-специално за МСП, посредством повишаване на ефективността, достъпност, намаляване на разходите и увеличаване на прозрачността; следователно подчертава необходимостта от популяризиране на привлекателността на ЕС и на единния пазар на финансови услуги като център за техните финансово-технологични дружества;

2.  счита, че новаторството във финансовия сектор може да създаде възможности за работни места и потенциал за допълнителен растеж в рамките на ЕС и да допринесе за осигуряването на по-голям избор на услуги, които са адаптирани към нуждите на потребителите; приветства тенденцията за развиване на нови продукти и услуги, както и доразвиване на съществуващи финансови услуги, от които могат да се възползват потребителите и предприятията, особено МСП; призовава Комисията да проучи как ЕС би могъл да извлече в максимална степен ползите, които предлагат финансовите технологии;

3.  счита, че технологичните иновации във финансовия сектор създават възможности не само за новите финансово-технологични дружества, но и за утвърдените участници, поради потенциала за сътрудничество в различен мащаб, полезните взаимодействия и потенциалното намаляване на разходите; отбелязва, че конкуренцията, стимулирана от силно новаторство и динамичност, предлага многобройни възможности за утвърдените оператори на пазара;

4.  счита, че свързаните с финансовите технологии услуги и продукти следва да допълват традиционните финансови институции, особено в по-слабо развитите и отдалечените райони на Европа;

5.  приветства създадената от Комисията специална работна група за финансовите технологии, която има за цел да оцени новаторството в тази област и едновременно с това да разработи стратегии за справяне с потенциалните предизвикателства във връзка с финансовите технологии; счита създаването на тази работна група за решаваща стъпка към разработването на всеобхватна стратегия и намаляването на регулаторната несигурност за финансовите технологии;

6.  призовава работната група да представи преди края на мандата си всеобхватен хоризонтален план за действие в областта на финансовите технологии, включващ законодателни и незаконодателни мерки; подчертава, че този план за действие следва да се основава на конкурентоспособност, финансова стабилност, оперативна съвместимост, прозрачност и защита на потребителите, като същевременно се стреми да създаде среда на регулаторна сигурност и яснота за финансовите технологии; счита, че този план следва да бъде подкрепен от подробен секторен анализ за отделните сегменти, които са част от пазара, с цел постигане на по-добро и по-подходящо законодателство, отразяващо различните стопански модели на финансово-технологичните дружества;

7.  подчертава потенциалните ползи от финансовите технологии за предприятията, и по-специално за МСП и микропредприятията, но също и за домакинствата и за клиентите с недостатъчно обслужване, по отношение на увеличаването на наличието на кредити и ускоряването на процеса на отпускане на кредити чрез алтернативни канали за кредитиране и инвестиции, като колективното финансиране и кредитирането между физически лица; счита, че тези схеми следва да бъдат предмет на мерки за предотвратяване на неправомерни или нелоялни търговски практики;

8.  настоятелно призовава Комисията, независимо от това, да формулира своите законодателни мерки по начин, който оставя достатъчно гъвкавост на дружествата да осъществяват дейност и да организират финансирането и който насърчава партньорствата между банките и финансово-технологичните дружества в областта на кредитирането;

9.  призовава Комисията да установява и да отстранява съществуващите пречки на единния пазар, които понастоящем възпрепятстват напредъка на цифровите технологии, включително в областта на финансовите технологии, като същевременно осигурява финансова стабилност и поддържа високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите; отбелязва, че е наложително стопанските субекти на единния пазар да имат достъп до инвестициите на субекти от трети държави и да се адаптират към развитието на технологиите;

10.  счита, че финансовите технологии биха могли да играят положителна роля, като водят до по-голяма диверсификация на услугите и на средствата, чрез които те се предоставят; счита, че за да се създаде среда, която благоприятства конкуренцията и поддържа еднакви условия на конкуренция за всички участници на пазара, е необходим пропорционален и балансиран подход, който насърчава и новаторството; изисква от Комисията да анализира въздействието на финансовите технологии, по-специално по отношение на иновациите, като същевременно отчита необходимостта да се осигури финансова стабилност и подходящо равнище на защита на потребителите;

11.  подчертава, че услугите, свързани с финансовите технологии, могат да изпълняват основна роля в развитието на един подготвен за бъдещето цифров единен пазар, например като направят съществуващите канали по-ефективни по отношение на разходите, като предлагат новаторски, по-прозрачни и бързи платежни решения и като увеличават доверието на потребителите в цифровите технологии; счита, че Комисията следва да възприеме неутрален по отношение на технологиите подход в своите политически инициативи; призовава Комисията да гарантира, че тези инициативи са годни за целта, открити са към външния свят и се основават на принципа на новаторство;

12.  счита, че завършването на изграждането на съюза на капиталовите пазари ще спомогне за подпомагане на развитието на финансовите технологии и на истински единен пазар на финансовите продукти и услуги;

13.  подчертава, че има възможност за допълнително подобрение на инструментите, които могат да бъдат използвани за трансгранични плащания; подкрепя развитието на такива инструменти за извършване на плащания в рамките на Европа и изразява съжаление във връзка с високата степен на разпокъсаност на пазара на онлайн банкови плащания в ЕС и липсата на приложима в целия ЕС схема за кредитни или дебитни карти, която е европейска собственост; счита, че това е от съществено значение за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари и представлява елемент с решаващо значение в рамките на цифровия единен пазар, европейската електронна търговия и трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да определи следващите стъпки в посока към създаването на среда, благоприятстваща развитието на една такава система; признава необходимостта тази система да съществува съвместно, а ако е целесъобразно, да бъде оперативно съвместима с други новаторски платежни решения в интерес на конкуренцията;

14.  подчертава, че регулаторните технически стандарти (РТС) на Европейския банков орган (ЕБО) относно „строгата проверка на клиентите“ следва да вземат предвид практиките в областта на финансовите технологии и електронната търговия; приветства неотдавна направените от ЕБО промени в нейното предложение относно регулаторни технически стандарти, което ще предотврати потенциални отрицателни последици за онлайн услугите и ще гарантира еднакви условия на конкуренция, насърчаващи финансовите иновации и подобряващи конкуренцията между всички участници на пазара, като едновременно с това се разглеждат политики за сигурност, основани на риска;

15.  подчертава, че потребителите са движещата сила зад подема на финансовите технологии; подчертава, че целта на всички бъдещи законодателни промени следва да бъде да подпомогнат потребителите в тази трансформация;

16.  отбелязва работата на Комисията за хармонизиране на стандартите за финансовите услуги, но същевременно подчертава, че при всяко бъдещо определяне на стандарти трябва да бъде взет предвид потенциалът за иновации и за нови участници на пазара; настоятелно призовава Комисията да подкрепи усилията за определяне на общи, отворени и оперативно съвместими стандарти за финансовите технологии;

17.  признава, че финансовите технологии се отнасят до прилагането на иновации на пресечната точка между финансите и технологиите;

18.  припомня, че финансовите технологии включват също така регулаторни технологии (RegTech) и застрахователни технологии; подчертава, че технологиите следва да се използват за осигуряване на възможност за по-добър и по-ефективен надзор от страна на публичните органи; признава ползите от регулаторните технологии за подобряването на регулаторните процеси и защитата на потребителите на финансови продукти и услуги; насърчава националните регулаторни органи да разгледат възможността за по-нататъшно развитие на технологиите за справяне с изискванията за съответствие, където това се счита за необходимо;

19.  отбелязва необходимостта от насърчаване на цифровото и финансовото обучение сред потребителите и операторите в целия ЕС; подчертава значението на подходящите компетентности и новите цифрови умения и насърчава Комисията, държавите членки и финансово-технологичните сектори да осигурят възможност за учене и обучение през целия живот и развитие на уменията, тъй като това са ключовите условия, за да се даде възможност на възможно най-много хора да имат пълен достъп до финансовите услуги и инструментите на финансовите технологии;

20.  отбелязва увеличаването на броя на финансовите консултанти роботи и го приветства, тъй като това би могло да намали пречките пред извършването на инвестиции на пазара от страна на потребителите;

21.  приканва Комисията да наблюдава промените, свързани с повишеното използване на алгоритми във финансовия сектор; изисква от Комисията и европейските надзорни органи да проучат вероятността за грешки и отклонения в алгоритмите; подчертава, че ако възникнат опасения за грешка или дискриминация, решенията, взети чрез автоматизирани финансово-технологични услуги, следва да бъдат предмет на процес на обжалване и преразглеждане, както и на подходящо коригиране;

22.  признава възможните ползи от регулаторните „пясъчници“ (sandboxing), като се позволява на разрастващите се и финансовите дружества да тестват финансово-технологичните продукти в реални условия; насърчава обмена на най-добри практики, които могат да бъдат усвоени от регулаторни инициативи, като регулаторните „пясъчници“; счита, че подобен подход би могъл да се насърчи и на европейско равнище, като едновременно с това се гарантира, че потребителите, ако са част от такъв пилотен проект, са информирани за свързаните рискове, и че се предотвратяват антиконкурентните практики;

23.  подчертава, че въпросите, засягащи киберсигурността, трябва да бъдат решавани на етапа на планиране на всички инициативи в областта на финансовите технологии и че трябва да бъдат приемани силни защитни мерки за защита на тази инфраструктура срещу кибератаки; призовава Комисията и държавите членки да проучат пригодността на защитните мерки срещу кибернетичните рискове, които са били приети в тази област; призовава Комисията, държавите членки и финансово-технологичните сектори да си сътрудничат ефективно, като споделят информация;

24.  призовава държавите членки да гарантират навременното транспониране на Директивата за мрежова и информационна сигурност; приветства новото публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, стартирано неотдавна от Европейската комисия с участието на сектора; изисква от Комисията да разработи редица нови и конкретни инициативи за засилване на устойчивостта на финансово-технологичните дружества в този сектор срещу кибератаки, особено на МСП и стартиращите предприятия;

25.  въз основа на работата по Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) призовава Комисията да извърши допълнителна оценка на рамката за европейските схеми за електронна идентификация с цел да се гарантира, че те улесняват предоставянето на трансгранични онлайн финансови услуги; в допълнение към това, изисква от Комисията спешно да извърши оценка на съществуващите регулаторни пречки, които възпрепятстват по-широкото използване на техники за електронна идентификация;

26.  приветства доклада на Парламента относно виртуалните валути (ВВ) и припомня потенциалните ползи от технологията на дистрибутирания регистър (ТДР) отвъд ВВ; в същото време отбелязва рисковете, свързани с бързото разпространение на ВВ и ТДР; изисква от Комисията да проучи възможните употреби на ТДР във финансовите технологии и другите схеми на цифровия единен пазар, както и да следи за и да предотвратява горепосочените рискове;

27.  отбелязва, че събирането и анализирането на данни играе централна роля за финансово-технологичните дружества, които желаят да предложат целенасочени услуги на клиентите; отбелязва засиленото използване на „цифрова интеграция/интеграция на данни“ от тези дружества; подкрепя, наред с другото, използването на големи информационни масиви в управлението на риска от финансово-технологичните дружества; същевременно отбелязва потенциалните рискове, свързани с новите платежни решения, като например риска от измами, злоупотребите с данни на потребителите, слабата процедура за установяване на идентичността или липсата на прозрачни и ясни условия; поради това изисква от Комисията и държавите членки да осигурят подходящо равнище на предпазни мерки и ефективни правни средства за защита;

28.  призовава Комисията да вземе под внимание тенденциите за разширено събиране и използване на данните и дистанционна проверка, както и свързаните с тях рискове, по-специално във връзка с Общия регламент относно защитата на данните, втората Директива за платежните услуги и правилото „познавай клиента си“, за да се даде възможност за по-добър достъп на потребителите до трансгранични финансово-технологични услуги; подчертава, че трябва да бъдат прилагани мерки за защита на данните и че потребителите следва да разполагат с избор по отношение на начина на използване и събиране на данните в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните;

29.  подчертава значението на преносимостта на данните на ползвателите, което трябва да бъде част от финансово-технологичните услуги, за да се гарантира, че потребителите няма да изпаднат в зависимост от конкретен доставчик или продукт; изисква от Комисията да анализира ползите от увеличаване на достъпа до приложно-програмни интерфейси (ППИ) на финансово-технологичните дружества, даващо възможност за предоставяне на допълнителни услуги на потребителите;

30.  отбелязва, че ако се въведе минимална хармонизация в сектора, прилагането на паспорти за финансовите услуги би могло да позволи финансово-технологичните услуги да бъдат предлагани в цяла Европа, като те същевременно бъдат обект на контрол от страна на регулаторния орган на конкретна държава членка.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Nicola Danti, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, Marlene Mizzi, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Pascal Arimont, Edward Czesak, Arndt Kohn, Julia Reda, Ulrike Trebesius, Sabine Verheyen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

David Coburn

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Dita Charanzová, Morten Løkkegaard, Jasenko Selimovic

ECR

Edward Czesak, Vicky Ford, Ulrike Trebesius, Anneleen Van Bossuyt

PPE

Pascal Arimont, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Ildikó Gáll-Pelcz, Antonio López-Istúriz White, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Sabine Verheyen

S&D

Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Arndt Kohn, Marlene Mizzi, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler

Verts/ALE

Jan Philipp Albrecht, Julia Reda

3

-

EFDD

David Coburn

ENF

Marcus Pretzell, Mylène Troszczynski

2

0

EFDD

Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Marco Zullo

Легенда на използваните знаци

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

6

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Pervenche Berès, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Luigi Morgano, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Beatrix von Storch, Jakob von Weizsäcker

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Matt Carthy, Mady Delvaux, Ashley Fox, Ramón Jáuregui Atondo, Eva Kaili, Thomas Mann, Michel Reimon, Andreas Schwab, Lieve Wierinck


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

Petr Ježek, Lieve Wierinck, Cora van Nieuwenhuizen

ECR

Ashley Fox, Sander Loones, Bernd Lucke, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Kay Swinburne

PPE

Burkhard Balz, Markus Ferber, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Ivana Maletić, Thomas Mann, Gabriel Mato, Luděk Niedermayer, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Andreas Schwab, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere, Esther de Lange

S&D

Pervenche Berès, Mady Delvaux, Jonás Fernández, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Eva Kaili, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Luigi Morgano, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Jakob von Weizsäcker

Verts/ALE

Sven Giegold, Michel Reimon, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

6

-

EFDD

Marco Valli, Beatrix von Storch

ENF

Gerolf Annemans

GUE/ NGL

Matt Carthy, Dimitrios Papadimoulis, Miguel Viegas

1

0

ENF

Bernard Monot

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 12 май 2017 г.Правна информация