ДОКЛАД относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност

13.11.2017 - (2017/2121(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Дейвид Макалистър

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност

(2017/2121(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

–  като взе предвид член 21 и член 36 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление,

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник председателя/върховен представител) относно политическата отчетност,

–  като взе предвид съобщението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 2016 г. относно глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност и съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД от 2017 г. относно стратегическия подход за устойчивост във външната дейност на ЕС,

–  като взе предвид основните принципи, залегнали в Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, и по-специално тези, отнасящи се до зачитането в еднаква степен от всички участващи държави на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на държавните граници,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник председателя/върховен представител от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A8-0350/2017),

Въведение

1.  изразява убеждението си, че нито една държава членка не е в състояние сама да се справи с предизвикателствата, пред които сме изправени днес; подчертава, че общото действие на ЕС е най-ефективният начин за защита на интересите на Европа, за утвърждаване на нейните ценности, за участието ѝ на световната сцена като единен и влиятелен фактор и за защита на нейните граждани и на държавите членки от нарастващите заплахи за тяхната сигурност, включително в глобалната цифрова сфера; изразява загриженост относно структурата на системата за сигурност на ЕС, която остава нестабилна и разпокъсана на фона на продължаващи и всекидневно възникващи нови предизвикателства и в условия, при които „хибридният мир“ е станал незадоволителна реалност; настоятелно призовава държавите членки да предприемат действия и да изпълнят желанията на онези европейски граждани, които многократно са подчертавали, че външната политика и политика на сигурност на ЕС, която се опира на основните ценности и правата на човека, е една от най-важните и най-необходимите политики на ЕС; счита, че е крайно време държавите членки да прилагат средства, инструменти и политики на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), за да може ЕС да реагира на външните конфликти и кризи, да изгражда капацитета на партньорите и да защитава Европейския съюз;

2.  припомня ангажимента на ЕС да развива обща външна политика и политика на сигурност, като се ръководи от ценностите на демокрацията, принципите на правовата държава и универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и спазва принципите на Устава на ООН и международното право; счита, че за да изпълнят този ангажимент и да допринасят за постигането на напредък в областта на правата на човека и демокрацията по света, ЕС и неговите държави членки трябва да говорят с един глас и да се уверяват, че посланието им се чува;

3.  счита, че за да може ЕС да се справя и преодолява предизвикателствата, пред които се изправя, особено заплахите за сигурността, той трябва да бъде ефективен, надежден и ръководещ се от ценности фактор от световно значение с капацитет за действие и за водене на ефективен диалог с останалите фактори на световната сцена, което означава да говори с един глас, да действа заедно и да насочва ресурсите си към стратегическите приоритети;

4.  припомня, че е необходимо външните политики на ЕС да бъдат съгласувани както помежду си, така и с другите политики, които имат външно измерение, и да следват целите, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз;

5.  счита, че за да може Европейският съюз да отговоря на очакванията на своите граждани са необходими преди всичко:

–  съгласувана оценка на сериозните заплахи и предизвикателства в рамките на ЕС и общ подход по отношение на начина за справяне с тях; отделянето на специално внимание на предотвратяването на радикализацията, която може да доведе до вербуване от страна на терористични групи,

–  укрепване и задълбочаване на европейския проект и на неговата външна дейност чрез, наред с другото, засилване на сътрудничеството и способностите на ЕС в областта на неговата обща външна политика и политика на сигурност, включително по отношение на информационната война,

-  сътрудничество между държавите членки, партньорите и международните организации и институции в защита на мира при ясно определени и внимателно подбрани условия за укрепване на основания на правила световен политически и икономически ред, включително на защитата на правата на човека, както и съвместна работа с партньорите за поемане на водеща роля в процесите на помирение, миротворчество, поддържане на мира и където е необходимо, налагане на мир;

Съгласувана оценка на сериозните заплахи и предизвикателства: анализ на съществуващата политическа среда и настоящото положение със сигурността

6.  подчертава, че гарантирането на сигурността на гражданите на ЕС и целостта на територията на ЕС, стабилизирането на регионите в съседство, особено на Западните Балкани, с акцент върху по-голямата видимост на ЕС в този регион, насърчаването на реформите за запазването на един основан на правила и сътрудничество политически и икономически международен ред, както и справянето с първопричините за въоръжените конфликти и засилването на политиките за предотвратяване и мирно разрешаване на конфликти и диалог с плуралистични демокрации, ангажирани със защитата на правата на човека, са ключови условия за стабилността на ЕС; призовава за по-активна публична дипломация на ЕС и за по-голяма видимост на проектите, изпълнявани от ЕС;

7.  счита, че в една международна среда, характеризираща се с все повече конфликти и нестабилност, единствено комбинацията на ефективно многостранно сътрудничество, съвместна „мека сила“ и надеждна „твърда сила“ може да допринесе за успешното справяне със сериозните предизвикателства по отношение на сигурността, а именно разпространението на оръжия за масово унищожение, нарушаването на системата за сигурност в Европа, тероризма, конфликтите в региона на източното и южното съседство, войните чрез посредници, хибридната и информационната война, включително цифровата агресия, и енергийната несигурност; подчертава, че тези предизвикателства включват и бежанските кризи с хуманитарното им измерение, предизвикателното и агресивно поведение на Северна Корея, нарушаването на международното право от страна на Русия и нарастващата военна мощ на Китай, които се нуждаят от силен дипломатически отговор;

8.  е на мнение, че ефективността на една обща външна политика и политика на сигурност зависи преди всичко от определянето на общи стратегически приоритети и визии; счита, че е необходимо да се действа за отстраняването на първопричините за нестабилността, които се разпространяват предимно поради нефункциониращи и нестабилни държави, и за принудителната и незаконната миграция: бедността, липсата на икономически възможности и на достъп до образование, социалното изключване, военните конфликти, недемократичното и неефективно управление, корупцията, изменението на климата, нарастващо сектантство, заплахата от радикализация и разпространението на екстремистки идеологии; припомня плана за действие, приет на срещата на върха във Валета, в който се призовава за споделена отговорност на държавите на произход, на транзитно преминаване и на дестинация; подчертава значението на разрушаването на икономическия модел на мрежите за незаконен трафик;

9.  подчертава необходимостта от противодействие на автократичните и непотистки тенденции, от засилване на подкрепата за демократичните сили и борбата срещу ислямския тероризъм в южното съседство и сред съседите на нашите съседи, както и от насочени действия срещу групите, насърчаващи граждани на ЕС да се борят за техните екстремистки каузи; припомня, че регионът Сахел и други свързани географски области са приоритетни региони за гарантирането на сигурността на Европейския съюз; отново посочва необходимостта от съгласувани дипломатически усилия от страна на ЕС, САЩ и други международни партньори за работа с фактори от региона, като Турция, държавите от Персийския залив и Иран, във връзка с необходимостта от заемане на ясна позиция срещу религиозния екстремизъм и тероризъм, както и от установяване на обща стратегия за справяне с това глобално предизвикателство в съответствие с ангажимента, поет на равнище ООН, за подкрепа на международното право и универсалните ценности; счита, че дипломатическите усилия следва да бъдат придружени от широкия набор от други средства и инструменти, с които ЕС разполага, включително такива за подобряване на политическите, социалните и икономическите условия, допринасящи за установяването и запазването на мира;

10.  счита, че борбата с насилническия екстремизъм следва да върви ръка за ръка с подкрепата за всеобщите права на човека; подчертава, че ЕС трябва да противодейства и осъжда държавните спонсори на радикализацията и тероризма, особено когато такава подкрепа се предоставя на образувания, включени в списъка на ЕС на терористични организации; подчертава значението на задълбочаването на сътрудничеството с нашите партньори с опит в борбата с тероризма;

11.  подчертава, че постигането на устойчиво решение на сирийската криза е възможно единствено по линия на съществуващата, договорена на равнище ООН рамка и трябва да се основава на приобщаващо, ръководено от Сирия политическо споразумение с участието на всички съответни заинтересовани страни; продължава настоятелно да призовава всички членове на Съвета за сигурност на ООН да изпълнят своите отговорности по отношение на кризата; подкрепя призива на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия към държавите, гаранти на прекратяването на огъня, за предприемане на незабавни мерки за запазване на режима на прекратяване на огъня;

12.  приветства стратегията на ЕС за Сирия, приета през април 2017 г., която предвижда включването в санкциите на лица, участващи в разработването и използването на химически оръжия; насърчава включването в санкциите на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека; изтъква, че трябва да се търси отговорност от всички, виновни за нарушения на международното право; отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да проучат заедно с партньорите възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления в очакване на успешно сезиране на Международния наказателен съд; подчертава необходимостта ЕС да демонстрира пълна ангажираност в оказването на съдействие за възстановяването на Сирия след конфликта;

13.  призовава всички участващи страни във и извън Либия да подкрепят както постигнатото в Либия политическото споразумение, подписано на 17 декември 2015 г., така и учредения във връзка с него Президентски съвет, който е единственият орган, признат от международната общност и от ООН; подчертава, че решаването на кризата в Либия е необходимо условие за стабилност в Средиземноморието; изтъква значението на южното съседство и необходимостта от постигане на евро-средиземноморско пространство на мир, просперитет, стабилност и интеграция; подчертава силната си подкрепа за двудържавното решение на израелско-палестинския конфликт при което Държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна държава Палестина съществуват една до друга в условия на мир и сигурност; подчертава, че е важно да се гарантира последователност на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия;

14.  приветства продължаващото успешно изпълнение от всички страни на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), договорен между групата „ЕС3 + 3“ и Иран; подчертава, че продължаващото пълно изпълнение на това споразумение от всички страни е от изключително значение за усилията в световен план по отношение на неразпространението на оръжие и разрешаването на конфликта в Близкия изток; подчертава, че СВПД е многостранно споразумение, одобрено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, и не може да бъде променяно едностранно; подчертава риска за сигурността, който програмата на Иран за балистични ракети поражда, и изтъква необходимостта от пълно прилагане на Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН, която призовава Иран да не предприема каквито и да било действия, свързани с балистични ракети, проектирани така, че да могат да носят ядрени оръжия, включително изстрелвания, използващи такива технологии за балистични ракети;

15.  отбелязва, че Министерството на финансите на САЩ официално е актуализирало своя антитерористичен списък на специално посочени лица, включвайки в него Корпуса на гвардейците на ислямската революция;

16.  изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващото хуманитарно бедствие в Йемен; подчертава отново, че не може да има военно решение на продължителния конфликт в Йемен и подкрепя усилията, предприети от ЕС и ООН, за постигане на прекратяване на огъня и за полагане на основите за мирни преговори; счита, че ЕС трябва да действа за гарантиране на продължаването на съществуването на етническо-религиозни малцинства в Близкия изток, по-специално в Ирак и Сирия;

17.  осъжда многократното използване от страна на Русия на нейното право на вето в Съвета за сигурност на ООН и счита, че това подкопава международните усилия за мир и разрешаване на конфликтите в Сирия и в по-широк план – в южното съседство на Европейския съюз;

18.  признава необходимостта от по-нататъшни усилия за осигуряване на възможности за законна миграция и мобилност, включително на двустранно равнище, чрез подкрепа на добре управлявана мобилност между и в рамките на континентите, както и чрез политики, които подкрепят законни канали за миграция, като същевременно се борят с незаконните мрежи, които печелят от уязвими хора; подчертава усилията, предприети от отделни държави членки в тази област, и счита, че е от съществено значение да се укрепи законният и сигурен достъп до Европа; изразява съжаление в тази връзка за липсата на истинска, балансирана и надеждна европейска политика в областта на миграцията и убежището, както показва продължаващата криза в Средиземноморието, и призовава Съвета и държавите членки да предприемат съответните действия;

19.  изразява твърдото си убеждение относно необходимостта от нов подход към отношенията на ЕС с източните му съседи; счита, че подкрепата за онези държави, които желаят да поддържат по-близки връзки с ЕС, трябва да бъде първостепенен приоритет на външната политика на ЕС; счита, че удължаването на срока на санкциите срещу отделни лица и субекти в Русия е неизбежен резултат от неизпълнението на договореностите от Минск и продължава да разглежда тяхното изпълнение от всички страни като основа за намирането на устойчиво политическо решение на конфликта в Източна Украйна;

20.  подчертава, че подобряването на сътрудничеството с Русия зависи от пълното зачитане от страна на Русия на европейската система за сигурност и международното право; настоява ЕС да остави отворена възможността за по-нататъшно налагане на степенувани санкции, ако Русия продължи да нарушава международното право; отново заявява своята ангажимент по отношение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и на всички други държави от Източното партньорство в рамките на международно признатите им граници; подчертава, че решението на Русия от 21 март 2014 г. да включи Крим в състава на Руската федерация остава незаконно съгласно международното право, и изразява съжаление за последващото решение на руските органи насилствено да издадат руски паспорти на всички жители на Крим; призовава заместник председателя/върховен представител и Съвета да играят по-активна и ефективна роля в решаването на продължителните и замразените конфликти;

21.  изразява съжаление за множеството нарушения от страна на Русия на международното право и водената от нея хибридна война; признава обаче възможността за обосновано и последователно избирателно сътрудничество и за диалог с Русия в области от общ интерес, с цел гарантиране на отговорност и спазване на международното право; подчертава необходимостта да се поддържа и насърчава възможността за бъдещо сътрудничество за решаването на глобални кризи, когато е налице пряк или косвен интерес за ЕС или възможност за насърчаване на ценностите на ЕС;

22.  счита, че нормализирането на отношенията е необходимо и за ЕС и за Русия, и че всяка бъдеща стратегия за ЕС и Русия следва да поставя акцент върху силния ангажимент и подкрепа по отношение на източните партньори на ЕС; подчертава, че ЕС следва да остави вратата отворена за задълбочаване на двустранните политически и икономически отношения с Русия, при условие че Русия спазва международното право и споразуменията, към които се е присъединила, и спре растящия си стремеж да налага волята си на съседните държави и Европа;

23.  отново заявява, че суверенитетът, независимостта и мирното уреждане на спорове са основни принципи на европейската система за сигурност, които се отнасят за всички държави; поради това категорично осъжда руската агресия в Украйна, включително незаконното анексиране на Крим и спонсорираният от Русия конфликт в Източна Украйна; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да настоят Русия да спре своята агресия и да освободи всички политически затворници; призовава международната общност да играе по-активна и ефективна роля за разрешаването на конфликта и да подкрепя всички усилия за намиране на трайно мирно решение, което зачита единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, по-специално чрез разполагане – със съгласието на украинските органи – на мисия за укрепване и опазване на мира на цялата територия;

24.  отново посочва необходимостта от стратегическо повторно ориентиране към Западните Балкани, признавайки, че ЕС следва да осъществи амбициите си в региона, което ще даде нов тласък на една надеждна политика на ЕС за разширяване, основана на критериите от Копенхаген, и ще укрепи зачитането на принципите на правовата държава и устойчивостта на държавните институции; счита, че стабилността на Западните Балкани трябва да продължи да бъде основен приоритет; призовава за повече усилия за подобряване на социално-икономическите и политическите условия в региона; изразява убеждението си, че европейската интеграция и регионалното помирение са най-добрият начин за справяне с опасностите, произтичащи от дестабилизиращи външни влияния и намеси, финансирането на големи салафистки и уахабитски мрежи и набирането на чуждестранни бойци, организираната престъпност, сериозните междудържавни спорове, дезинформацията и хибридните заплахи; подчертава необходимостта от продължаване на насърчаването на високо ефективни политически общества в региона;

25.  заявява отново, че след като всички тези критерии бъдат изпълнени, вратите на ЕС за членство ще бъдат отворени; приветства неотдавнашните усилия, предприети като част от Берлинския процес и срещата на високо равнище в Триест, за даване на допълнителен тласък на приближаването на Западните Балкани към членство в ЕС; отново заявява, че следва да се отдели специално внимание и да се окаже подкрепа за осъществяването на ключови институционални и политически реформи в региона на Западните Балкани, и призовава Комисията отново да разгледа възможността за допълнително разпределяне на финансови ресурси за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като един от най-важните инструменти за подпомагане на изпълнението на тези реформи;

26.  припомня, че в прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС) се призовава за включването на съседни трети държави; призовава за по-силна подкрепа за съседите на нашите съседи, въз основа на споделени ценности и интереси, с цел справяне с глобални проблеми и посрещане на общи предизвикателства; подчертава необходимостта от насърчаване на овластяването и защитата на жените, уязвимите социални групи и малцинствата, особено в Африка, където са необходими тясно сътрудничество между европейски и местни МСП, в партньорство с гражданското общество, и подкрепа за изграждането на демократични, прозрачни и ефективни институции и популяризирането на световен ред, основан на правила;

27.  счита политиките за международно сътрудничество и развитие за основни инструменти за постигане на подобни цели и призовава за по-прозрачно, по-добро, ефективно и ефикасно разпределение и използване на средствата от ЕС и за повече полезни взаимодействия с други международни организации; подчертава необходимостта да се обърне внимание на основните заплахи за сигурността в Африка с оглед на премахването на терористичната заплаха, която терористичните групировки представляват, предотвратяването на набирането на отделни лица, оказването на противодействие на радикалните идеологии и постигането на енергийна сигурност чрез въвеждане на екологосъобразни и устойчиви източници на енергия, като в същото време се насърчават решения извън електропреносната мрежа;

28.  категорично осъжда всички опити на действащи президенти да остават на власт повече, отколкото законът предвижда, като нарушават, заобикалят или незаконно изменят съществуващите избирателни закони, и по-специално конституциите; осъжда по същата причина всички стратегии за премахване или заобикаляне на срокове на мандати; настоятелно призовава всички правителства да предприемат мерки за гарантиране на прозрачността и честността на целия избирателен процес, както и да предприемат всички необходими стъпки и предпазни мерки за предотвратяване на извършването на злоупотреби или каквито и да било незаконни практики; изразява загриженост в тази връзка относно политическите кризи и свързаното с тях насилие и нарушаване на правата на човека и на основните свободи, по-специално в държавите от региона на Големите езера; отново изразява убеждението си за необходимостта от силни мисии за наблюдение на избори и, когато е целесъобразно, от финансова, техническа и логистична подкрепа като средство за постигане на честен, надежден и демократичен избирателен процес;

29.  насърчава разработването на последователна и стабилна стратегия за региона на Сахел, насочена към подобряване на управлението, отчетността и легитимността на държавните и регионалните институции, към увеличаване на сигурността, към справяне с радикализацията и трафика на хора, оръжия и наркотици и към укрепване на икономическите политики и политиките за развитие;

30.  отново посочва необходимостта от актуализирана стратегия за отношенията между ЕС и Азия; изразява подкрепа в този контекст за по-активно сътрудничество в рамките на срещите „Азия – Европа“, включително на парламентарното му измерение; насърчава подкрепата за по-тясно регионално сътрудничество и мерки за изграждане на доверие в Южна Азия, с оглед намаляване на напрежението между Индия и Пакистан; препоръчва продължаване на подкрепата за посредничеството за мир, осъществявано от ЕС, в подетия и ръководен от Афганистан мирен процес; подчертава, че запазването на мира, стабилността и просперитета в азиатско-тихоокеанския регион е от съществен интерес за ЕС и неговите държави членки; счита за жизненоважно и неотложно разработването на актуализирана стратегия на ЕС за региона на Североизточна Азия в светлината на продължаващата милитаризация и агресивното и безотговорно отношение, възприето от Корейската народнодемократична република (КНДР); осъжда опитите и провокациите от страна на КНДР и нейните многобройни нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на международните ѝ задължения; настоятелно призовава за използването на дипломатическата сила на ЕС за оказване на натиск върху КНДР за убеждаване на нейните ръководители да се откажат от оръжията за масово унищожение; призовава за мобилизиране на всички дипломатически средства, включително налагането на санкции, за предотвратяване на ескалацията на тази криза; призовава за необратимо премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров с мирни средства и за пълно прилагане на всички съответни резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

31.  подчертава, че запазването на мира, стабилността и просперитета в азиатско-тихоокеанския регион представлява съществен интерес за ЕС и неговите държави членки; призовава всички засегнати страни да решават различията си с мирни средства и да се въздържат от предприемане на едностранни действия за промяна на статуквото, включително в Източнокитайско и Южнокитайско море и Тайванския проток, за да се гарантира регионалната сигурност; отново заявява своя ангажимент да подкрепя ефективното участие на Тайван в международни организации и дейности;

32.  припомня, че Латинска Америка споделя с ЕС общи ценности, принципи и доверието в ефективното многостранно сътрудничество и счита, че партньорството между ЕС и Латинска Америка е важно и следва да бъде засилено с оглед на съвместното справяне със сериозните предизвикателства в световен мащаб; изразява дълбоката си загриженост по повод на нападенията над членове на съдебната власт и демократично избраните лидери от опозицията и гражданското общество във Венесуела; подчертава, че зачитането на принципите на правовата държава, борбата с корупцията, напредъкът към демокрация, както и основните свободи и правата на човека, са крайъгълни камъни за задълбочаването на интеграцията и сътрудничеството с държавите от Латинска Америка и Карибите;

33.  отново изразява своята подкрепа за мирния процес в Колумбия, който е от решаващо значение за бъдещето на колумбийците и за стабилизирането на региона; настоява всички активи на ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия), включително богатството, придобито от контрабанда на наркотици, да се използват за обезщетяване на жертвите на конфликта;

Консолидиране и задълбочаване на европейския проект чрез увеличаване на способностите на ЕС

34.  настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да приемат общ подход на равнището на ЕС винаги, когато това е уместно, и счита, че във външната дейност на ЕС и особено в областта на хуманитарната помощ, земеделието, развитието, търговията, енергетиката, климата, науката и кибернетичната отбраната и кибернетичната сигурността, следва да се прилагат по последователен и структуриран начин – като същевременно се вземат предвид и се изпълняват целите на ООН за устойчиво развитие – ясни и съгласувани в рамките на политиките на ЕС действия, за да може да се използва колективната сила на ЕС; счита, че енергийната сигурност, зачитането на правата на човека и дипломацията по въпросите на климата остават важни допълнителни аспекти на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, които трябва да бъдат разглеждани като част от всеобхватния подход, и че енергийният съюз следва да продължи да се развива;

35.  признава, че изменението на климата би могло да има сериозни последици за регионалната и глобалната стабилност, тъй като предизвиканите от глобалното затопляне спорове за територия, храна, вода и други ресурси, отслабват икономиките, застрашават регионалната сигурност и стават източник на миграционни потоци; също така насърчава ЕС и неговите държави членки да обмислят начини, по които националното и европейското военно планиране може да включи стратегии за адаптиране към изменението на климата, както и какво ще се счита за подходяща способност, приоритет и реакция;

36.  подчертава, че бъдещето на европейското сътрудничество в областта на отбраната е значително засегнато от решението на Обединеното кралство да се оттегли от ЕС, и призовава ЕС и Обединеното кралство да продължат ангажимента си като основни международни партньори, с цел поддържане на европейската сигурност; подчертава, че президентските избори в САЩ внесоха несигурност в трансатлантическото партньорство и посочва необходимостта от съответна противотежест за отбраната на ЕС и от установяването на стратегическа автономност;

37.  счита, че за да се увеличи способността на общата външна политика и политика на сигурност да отстоява своите позиции и за да стане тя по-ефективна и основана на ценности, ЕС следва да повиши своята енергийна сигурност, като незабавно намали и в средносрочен план прекрати сегашната си зависимост от нефт и газ, доставяни от авторитарни режими;

38.  подчертава, че настоящият процес на вземане на решения в областта на ОВППС, основан на единодушие в Съвета на ЕС, е главната пречка пред ефективните и навременни външни действия на ЕС; счита, че гласуването с квалифицирано мнозинство следва да се прилага и по отношение на ОВППС; счита, че институциите на ЕС трябва да подобрят способността си да предвиждат конфликти и кризи, включително посредством краткосрочна и дългосрочна оценка на въздействието на политиките на ЕС, за да могат да бъдат отстранявани първопричините за проблемите; счита, че ЕС трябва да може да реагира по-бързо и ефективно на възникващи кризи и следва да поставя по-силен акцент върху предотвратяването на конфликти главно чрез използване на граждански средства; призовава държавите членки да приложат на практика препоръките на Парламента за възприемане на принципа „отговорност за защита“; подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки, партньорските държави и международните организации, и подчертава значението на ефективния обмен на информация и съгласуването на превантивни действия;

39.  призовава заместник председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на способността на ЕС да се справя с хибридни и кибернетични заплахи, да продължат да укрепват капацитета на ЕС и на неговите партньори за борба с фалшивите новини и дезинформацията, да изготвят ясни критерии за улесняване на разпознаването на фалшиви новини, да предоставят повече ресурси и да превърнат оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация в пълноценно звено в рамките на ЕСВД; призовава в тази връзка за разработване на съвместни всеобхватни методи и капацитет за анализ на риска и уязвимостта, както и за увеличаване на устойчивостта и способностите на ЕС за стратегическа комуникация; подчертава ролята на независимите медии – както онлайн, така и офлайн – за насърчаването на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от укрепване на тези медии като източник на надеждна информация, особено в ЕС и съседните на ЕС държави, и подчертава, че общите телевизионни и радио станции на ЕС следва да бъдат допълнително засилени; призовава Комисията за по-добро съгласуване с ЕСВД и държавите членки по тези въпроси;

40.  счита, че силата на Европа се крие в способността ѝ да укрепва общност от ценности и на зачитане на многообразието на културата, която свързва всички европейци; счита в тази връзка, че ЕС играе важна роля като поддръжник на демокрацията, свободата, принципите на правовата държава, правата на човека и равните възможности, и следва да продължи да поддържа своите ценности извън ЕС; припомня, че правата на човека са неразделна част от ОВППС и следва да бъдат основно условие във външните политики, както и че тези политики трябва да бъдат последователни и принципни; подчертава, че дипломацията, осъществявана чрез културата, следва да се превърне в съществена част от външната дейност на ЕС и настоятелно призовава Комисията да разшири програмата „Еразъм+“ и да насърчава развитието на амбициозна дипломация, осъществявана чрез науката; призовава за по-тясно съгласуване с ЮНЕСКО и ​с Комитета по световно наследство и с недържавни участници и организации на гражданското общество като ключови партньори на ЕС;

41.  изтъква, че в Резолюция 1820(2008) на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г. се отбелязва, че изнасилването и другите форми на сексуално насилие могат да представляват военно престъпление, престъпление срещу човечеството или да бъдат съставен елемент на геноцид, и че на жените трябва да бъде предоставяна хуманитарна закрила в ситуации на въоръжен конфликт;

42.  счита, че развитието на силна отбранителна промишленост укрепва технологичната независимост на ЕС; призовава за развитието на промишлените и технологичните ресурси, необходими за подобряване на кибернетичната сигурност, включително чрез насърчаване на единен пазар за продукти на кибернетичната сигурност; призовава за значително увеличаване на финансовите и човешките ресурси на разположение в институциите на ЕС с цел повишаване на кибернетичната сигурност и капацитета за кибернетична отбрана на ЕС; подчертава необходимостта от интегриране на кибернетичната отбрана във външната дейност и общата външна политика и политика на сигурност, както и необходимостта от подобряване на способността за разкриване на кибернетични престъпления;

43.  отбелязва, че информационната и кибернетична война, насочена срещу държави – членки на ЕС, и срещу други западни държави, е преднамерен опит за дестабилизиране и дискредитиране на политически, икономически и социални структури; припомня, че сигурността на държавите – членки на ЕС, които са членки и на НАТО, е гарантирана съгласно член 5 на Устава на Алианса; призовава за по-тясно съгласуване в областта на кибернетичната отбрана между държавите – членки на ЕС, институциите на ЕС, НАТО, САЩ и други надеждни партньори;

44.  подчертава ролята на независимите медии в насърчаването на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от укрепване на тези медии като източник на надеждна информация, особено в ЕС и съседните на ЕС държави, и от по-нататъшно укрепване на капацитета на ЕС за борба срещу фалшивите новини и дезинформацията; подчертава в този контекст необходимостта от придобиване на по-голяма устойчивост на равнището на ЕС срещу разпространението на такава информация по интернет; призовава Комисията за по-добра съгласуваност с ЕСВД по тези въпроси;

45.  счита, че Европа следва да продължи да задълбочава сътрудничеството в областта на общата отбрана, за да защитава своите общи ценности и принципи и стратегическа автономност; подчертава важността на връзката между вътрешната и външната сигурност, на по-доброто използване на ресурсите и управлението на риска в периферията на Европа; припомня, че връзката между развитието и сигурността е ключов принцип, който е в основата на подхода на Съюза към външните кризи и конфликти; призовава държавите членки да разгърнат пълния потенциал на Договора от Лисабон по отношение на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и приветства в този контекст Плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; насърчава извършването на преглед на подхода на ЕС към гражданските мисии на ОПСО, с цел да се гарантира, че те са правилно разработени, изпълнявани и подпомагани; счита, че следва да се използва пълният потенциал на способностите на Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и бойните групи на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да осигурят допълнително финансиране за тази цел;

46.  счита, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да следват ефективна външна политика и политика за сигурност и че трябва да работят заедно с НАТО и други международни партньори, с ООН, с НПО, със защитници на правата на човека и с други лица по въпроси, предизвикващи обща загриженост, и с цел да се подкрепят мирът, просперитетът и стабилността по света; подчертава значението на увеличаването на осведомеността и политическата ангажираност за незабавното прилагане на амбициозна, ефективна и структурирана ОПСО; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да работят за разрешаването на проблемите на ЕС по отношение на комуникацията чрез по-голяма отчетност и видимост на външната дейност на ЕС; призовава държавите членки и институциите на ЕС да постигнат резултати по отношение на отбраната, като следват глобалната стратегия на ЕС и плановете на Комисията за подобряване на изследванията в областта на отбраната и за развитие на способностите на ЕС;

47.  призовава Комисията изцяло да отрази растящите предизвикателства по отношение на сигурността в своето предложение за следващата многогодишна финансова рамка (МФР); счита, че както размерът, така и гъвкавостта на бюджета за ОВППС трябва да отговарят на очакванията на гражданите на ЕС относно ролята на ЕС като източник на сигурност; настоява за необходимостта от глобална визия за политиката и инструментите на ЕС в областта на сигурността, включително от ползотворно съгласуване с предложения Европейски фонд за отбрана; призовава държавите членки да се стремят към постигане на целта да заделят 2% от своя БВП за отбрана, както и 20% от своите бюджети за отбрана за оборудване, което е определено като необходимо от EDA; посочва освен това, че всяка нова политика трябва да бъде подкрепена с финансиране от нови източници; отбелязва, че редица държави членки изпитват затруднения да поддържат много широка гама от напълно функциониращи отбранителни способности, най-вече поради финансови ограничения; призовава следователно за повече сътрудничество и съгласуване по отношение на това кои способности следва да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности и да използват по-ефективно своите ресурси; счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да бъдат силите на държавите членки по-съвместими и интегрирани; припомня, че през 2016 г. бюджетните кредити за ОВППС представляваха 3,6% от поетите задължения по Функция 4 и 0,2% от целия бюджет на ЕС; изразява съжаление, че размерът и непълното усвояване на бюджетните кредити по главата за ОВППС и систематичните трансфери от нея разкриват продължаваща липса на амбиция ЕС да действа като фактор от световно значение;

48.  отбелязва, че блокирането на решения в Съвета за сигурност на ООН възпрепятства предприемането на действия от страна на международната общност за предотвратяване и разрешаване на кризи; отново призовава държавите членки да подкрепят реформите в състава и функционирането на Съвета за сигурност;

Сътрудничество в рамките на коалиции и с институции, отговарящи за сигурността

49.  подчертава, че ЕС има стратегически интерес да запази и задълбочи трансатлантическите си отношения, основани на общи ценности, международното право и многостранно сътрудничество; призовава ЕС да продължи да развива стратегическата си автономност и да създава свои собствени способности за по-добро справяне с регионални и международни конфликти, които оказват въздействие върху ЕС; счита, че ЕС и САЩ следва да се съсредоточат върху адаптирането на трансатлантическите структури към днешните предизвикателства, като защитата на правата на човека, справянето с изменението на климата, борбата с международния тероризъм и корупцията, предотвратяването на радикализацията и на разпространението на оръжия за масово унищожение и противопоставянето на усилията на трети страни за дестабилизиране на ЕС и НАТО; подчертава освен това значението на продължаването и задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и САЩ на двустранно равнище и в рамките на НАТО по въпроси от общ интерес; припомня, че един за друг ЕС и САЩ са най-важните партньори и че едностранните действия само отслабват трансатлантическото партньорство; счита, че Европа трябва допълнително да укрепи ползотворния съюз между частния и публичния сектор, както и да укрепи стратегическите отношения със САЩ; призовава Съвета и ЕСВД систематично да повдигат въпроса за екстериториалните санкции от страна на САЩ в диалога си с правителството на САЩ;

50.  силно подкрепя декларацията от срещата на върха във Варшава през 2016 г., по-специално по отношение на сътрудничеството между ЕС и НАТО, и приветства решенията за по-тясно сътрудничество между НАТО и ЕС в редица области, както и разполагането на сили на САЩ, Канада и други многонационални сили по източния фланг на ЕС;

51.  призовава за засилен обмен на разузнавателни данни между държавите членки и за увеличаване на междуинституционалния обмен и съгласуване на разузнавателни данни между ЕС, държавите членки и НАТО, и настоява, че те трябва да продължат своето възможно най-тясно и взаимодопълващо се сътрудничество при пълно зачитане на основните европейски ценности и норми; отчита, че обменът на информация и съгласуваните действия между ЕС, неговите държави членки и НАТО ще дадат резултати в области като борбата с тероризма, реагирането на хибридни заплахи, ситуационната осведоменост, изграждането на устойчивост, стратегическите комуникации, кибернетичната сигурност и изграждането на капацитет по отношение на партньорите на ЕС; счита, че е необходимо по-нататъшно съгласуване и по-тясно сътрудничество с други действащи многостранни структури, като Европейския военен корпус (Eurocorps), с оглед на повишаването на сигурността на ЕС; заявява отново, че съживяването на стратегически партньорства следва да бъде приоритет за ЕС;

52.  подчертава ролята на Парламента за формирането на истински обща външна политика в съответствие с очакванията на европейските граждани; призовава Съвета да действа съгласувано с Парламента по време на основните етапи на процеса на вземане на решения в областта на външната политика;

53.  отчита работата на заместник председателя/върховен представител и я призовава да продължава да работи за това следващите годишни доклади да бъдат по-сбити и ориентирани към бъдещето, с акцент върху най-важните приоритети за следващата година и върху оценката на стартираните през предходната година мерки, в това число финансовите им последици, с цел осигуряване на цялостен преглед на постигнатите от ЕС резултати;

°

°  °

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) 2016/2036(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Дейвид Макалистър

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП от групата GUE/NGL Сабине Льозинг, Такис Хаджигеоргиу, Мигел Урбан Креспо, Хавиер Кусо Пермуй

В доклада се твърди, че политиката на ЕС е основана на ценности, ангажирана със защитата на правата на човека и се стреми да се справи с първопричините за нестабилността, като бедността, липсата на икономически възможности, социалното изключване, военните конфликти и принудителната миграция, като същевременно в него се пренебрегва фактът, че ЕС носи голяма част от отговорността за тях, тъй като е един от най-големите износители на оръжия в света и поради своята агресивна търговска и икономическа политика. В доклада се посочва, че е от съществено значение да се укрепят законните и сигурни пътища към Европа, но в него не се споменава за финансовата подкрепа от ЕС за задържането на бежанци в Северна Африка и фактическото затваряне на всички пътища към ЕС.

Възразяваме срещу доклада, тъй като в него:

•  се говори за мирно решаване на конфликти с дипломатически средства, но се изразява подкрепа за една силна отбранителна промишленост и се отправя искане за увеличаване на финансирането за отбранителни способности;

•  се изисква премахването на принципа на единодушие в Съвета по отношение на ОВППС, но се насърчава вземането на решения с квалифицирано мнозинство;

•  се приветства Плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната и се изразява подкрепа за финансираните от ЕС постоянно структурирано сътрудничество и бойни групи на ЕС;

•  се призовава за по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО и се подкрепя сливането на вътрешната и външната сигурност.

Настояваме за:

-  пълно (включително ядрено) разоръжаване на равнище ЕС и на световно равнище;

-  непредоставяне на финансиране за военни цели от бюджета на ЕС и за строго тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС, с който се забранява поемането от бюджета на Съюза на оперативни разходи, произтичащи от операции с военни или отбранителни измерения;

-  разпускане на НАТО.

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (10.10.2017)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност
(2017/2121(INI))

Докладчик по становище: Жан Артюи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че докато бюджетните кредити, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) за 2016 г. възлизат на 326,8 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения и 298,1 милиона евро бюджетни кредити за плащания, през 2016 г. делът на трансферите от главата за ОВППС е достигнал безпрецедентните 124,4 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения и 69 милиона евро бюджетни кредити за плащания;

2.  отбелязва, че след одобрението на трансфер на бюджетни кредити № DEC 07/2017 на стойност 85 милиона евро от главата за ОВППС към Механизма на ЕС за бежанците в Турция и нарастването на планираното потребление, ОВППС се очаква да натрупа дефицит от 55.6 милиона евро до края на 2017 г., ако всички планирани дейности бъдат одобрени;

3.  припомня, че бюджетните кредити за ОВППС представляваха 3,6% от поетите задължения по Функция 4 през 2016 г., и 0,2% от целия бюджет на ЕС; изразява съжаление, че размерът и непълното изпълнение на бюджетните кредити по главата за ОВППС и систематичните трансфери от нея разкриват продължаваща липса на амбиция ЕС да действа като глобален фактор;

4.  отново призовава за пълно използване на предвидените в Договора инструменти за набиране на средства по линия на ОВППС и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), а именно постоянното структурирано сътрудничество и началния фонд за първоначалната фаза на мисиите; отново посочва необходимостта от полезни взаимодействия с цел подобряване на ефективността на разходите; счита, че сътрудничеството в рамките на ЕС в областта на отбраната трябва да бъде задълбочено чрез търсене на допълнителни начини за съвместно закупуване и поддържане на сили и материали, тъй като това ще увеличи активите и способностите на ЕС и може да има положително въздействие върху научните изследвания и промишлеността в областта на отбраната; отбелязва, че поради финансовите ограничения на държавите членки следва да има по-голяма координация и по-ясни решения относно способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности; призовава държавите членки да преразгледат и значително разширят механизма за финансиране Athena и да се възползват в пълна степен от проектите за сътрудничество, предложени от Европейската агенция по отбрана (EDA), при условие, че те генерират добавена стойност за ЕС;

5.  призовава Комисията изцяло да отрази растящите предизвикателства по отношение на сигурността в своето предложение за следващата многогодишна финансова рамка; счита, че както размерът, така и гъвкавостта на бюджета за ОВППС трябва да отговарят, наред с другото, на очакванията на гражданите на ЕС относно ролята на ЕС като гарант на сигурността и вероятните предизвикателства и възможности за стратегическата позиция на ЕС след излизането на Великобритания от него; настоява за необходимостта от глобална визия за политиката и инструментите на ЕС в областта на сигурността, включително от ползотворно съгласуване с предложения Европейски фонд за отбрана; призовава държавите членки да се стремят към постигане на целта да заделят 2% от своя БВП за отбрана, както и на 20% от своите бюджети за отбрана за оборудване, което е определено като необходимо от EDA; посочва освен това, че всяка нова политика трябва да бъде подкрепена с финансиране от нови източници;

6.  отбелязва, че докато мисията на ЕС за наблюдение в Грузия, EULEX Косово и EUPOL Афганистан са традиционно единствените мисии със свои собствени бюджетни редове, по-важни мисии от гледна точка на бюджета, като например мисията на ЕС за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia), мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger) и консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine), се финансират общо; счита, че за да се спазват принципите на прозрачност и специфичност, бюджетните кредити за отделни основни мисии, трябва да бъдат въвеждани като отделни бюджетни редове от главата за ОВППС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.10.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 10 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Manuel dos Santos, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, John Howarth, Bernd Kölmel, Siegfried Mureşan, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Pina Picierno, Răzvan Popa, Paul Rübig, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Monika Vana, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Stanisław Żółtek
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Andrey Novakov, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Marie-Pierre Vieu, Auke Zijlstra

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25	+
ALDE	Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Urmas Paet
PPE	Reimer Böge, Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Patricija Šulin, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský
S&D	Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Pina Picierno, Răzvan Popa, Isabelle Thomas, Derek Vaughan, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Manuel dos Santos

10	-
ECR	Richard Ashworth, Bernd Kölmel
EFDD	Jonathan Arnott
ENF	Auke Zijlstra, Stanisław Żółtek,
GUE/NGL	Liadh Ní Riada, Marie-Pierre Vieu
NI	Eleftherios Synadinos
VERTS/ALE	Jordi Solé, Monika Vana

1	0
VERTS/ALE	Indrek Tarand

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.11.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 6 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Petras Auštrevičius, Bas Belder, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Manolis Kefalogiannis, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ramona Nicole Mănescu, Alex Mayer, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Alojz Peterle, Julia Pitera, Jean-Luc Schaffhauser, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Neena Gill, Ana Gomes, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Gilles Pargneaux, Bodil Valero
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Bogdan Andrzej Zdrojewski

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

28	+
ALDE	Petras Auštrevičius, Javier Nart, Urmas Paet, Hilde Vautmans
PPE	Arnaud Danjean, Michael Gahler, Manolis Kefalogiannis, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Ramona Nicole Mănescu, Alojz Peterle, Julia Pitera, László Tőkés, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Jaromír Štětina
S&D	Victor Boştinaru, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Ana Gomes, Alex Mayer, Clare Moody, Gilles Pargneaux, Elena Valenciano, Boris Zala

6	-
EFDD	James Carver
ENF	Mario Borghezio, Jean-Luc Schaffhauser
GUE/NGL	Sabine Lösing
NI	Georgios Epitideios, Janusz Korwin-Mikke

7	0
ECR	Bas Belder, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden
EFDD	Fabio Massimo Castaldo
VERTS/ALE	Barbara Lochbihler, Jordi Solé, Bodil Valero

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“