Процедура : 2017/2256(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0160/2018

Внесени текстове :

A8-0160/2018

Разисквания :

PV 29/05/2018 - 18
CRE 29/05/2018 - 18

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.12

Приети текстове :

P8_TA(2018)0228

ДОКЛАД     
PDF 735kWORD 72k
3 май 2018 г.
PE 613.539v02-00 A8-0160/2018

относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство

(2017/2256(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Карлуш Куелю

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство

(2017/2256(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2017 г. относно запазването и укрепването на Шенгенската система (COM(2017)0570),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2016 г., озаглавено „Завръщане към Шенгенската система — пътна карта“ (COM(2016)0120),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана(1),

–  като взе предвид Кодекса на шенгенските граници, и по-специално членове 14 и 17 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur)(3),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0160/2018),

А.  като има предвид, че Шенгенското пространство е уникален механизъм и едно от най-големите постижения на Европейския съюз, предоставящ възможност за свободно движение на хора в рамките на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници; като има предвид, че то стана възможно чрез различни компенсаторни мерки, като например укрепване на обмена на информация чрез създаването на Шенгенската информационна система (ШИС) и създаване на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген от страна на държавите членки и насърчаване на взаимното доверие във функционирането на Шенгенското пространство; като има предвид, че взаимното доверие изисква също така солидарност, сигурност, съдебно и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, съвместна защита на външните граници на ЕС, общи виждания и общи политики за миграция, визи и в областта на убежището, както и зачитане на международното и на европейското право в тази област;

Б.  като има предвид, че през последните години няколко фактора оказаха въздействие върху функционирането на Шенгенското пространство; като има предвид, че тези фактори включват въздействието на международните пътувания и туристическите потоци, които бяха първоначалната причина за разработването на т.нар. законодателство „Интелигентни граници“, както и значителния брой лица, търсещи убежище, и вторичните движения на незаконни мигранти, и последвалото повторно въвеждане и удължаване на граничния контрол по вътрешни граници от страна на някои държави членки от 2014 г. насам; като има предвид, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници изглежда свързано по-скоро с усещането за заплахи за обществения ред и вътрешната сигурност, свързани с движението на хора и с тероризма, броя на лицата, търсещи международна закрила, и пристигащите незаконни мигранти, а не със сериозни данни за действителното наличие на сериозна заплаха или с действителния брой на пристигащите; като има предвид, че тези фактори включват също тероризъм и сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки;

В.  като има предвид, че укрепването на външните граници на ЕС, както и въвеждането на систематични проверки в съответните бази данни, включително за европейските граждани, са част от мерките, въведени с цел да се защити Шенгенското пространство;

Г.  като има предвид, че някои държави членки реагираха на пристигането на лица, търсещи убежище, и бежанци с повторно въвеждане на контрол по вътрешните си граници, за да „регулират“ движенията на граждани на трети държави, търсещи международна закрила, въпреки че член 14, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници предвижда, че „нормалната процедура на границите“ не се прилага спрямо лицата, търсещи убежище; като има предвид, че е необходимо да се прилага справедлива система на споделена отговорност за оценяване на молбите за убежище;

Д.  като има предвид, че от март 2016 г. Комисията предложи поредица от мерки с оглед на възстановяването на нормалното функциониране на Шенгенското пространство; като има предвид, че нормалното функциониране на Шенгенското пространство все още не е възстановено и зависи основно от държавите членки, доверието помежду им, солидарността, която те показват в подкрепа на държавите на първо влизане, приемането на подходящи мерки и прилагането на тези мерки, по-специално от страна на държавите членки;

Е.  като има предвид, че мотивацията на държавите членки да приемат мерки за възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство зависи основно от неподновяването на исканията за граничен контрол;

Ж.  като има предвид, че поддържането на контрола по вътрешните граници в Съюза или повторното въвеждане на такъв контрол в Шенгенското пространство има сериозно влияние върху живота на европейските граждани и на всички, които се ползват от принципа на свободно движение в рамките на ЕС, и сериозно подронва доверието в европейските институции; като има предвид, че поддържането или повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници е свързано с преки оперативни и инвестиционни разходи за трансграничните работници, туристите, пътните превозвачи на товари и публичната администрация, с катастрофални последици за икономиките на държавите членки; като има предвид, че оценките за разходите, свързани с повторното въвеждане на граничен контрол, варират между 0,05 милиарда евро и 20 милиарда евро за еднократни разходи и 2 милиарда евро годишно за оперативни разходи(4); като има предвид, че трансграничните региони са особено засегнати;

З.  като има предвид, че изгражданите от различни държави членки стени и огради по външните и вътрешните граници на ЕС стават все повече и се използват като средство за възпиране на влизането и транзитното преминаване на лица, в това число на лица, търсещи убежище, на територията на ЕС; припомня, че по данни на Транснационалния институт (TNI) се счита, че европейските държави са изградили повече от 1 200 километра стени и гранични съоръжения на стойност поне 500 милиона евро и че за периода от 2007 г. до 2010 г. фондовете на ЕС са допринесли за разполагането на 545 системи за наблюдение на границите, обхващащи 8 279 километра външни граници на ЕС, и 22 347 компонента на оборудване за наблюдение;

И.  като има предвид, че Шенгенското пространство е на кръстопът и са необходими решителни и съвместни действия за пълното възстановяване на ползите, които то осигурява за гражданите; като има предвид, че това изисква също взаимно доверие, сътрудничество и солидарност между държавите членки; като има предвид, че следва да не се води никакъв политически дискурс за отправяне на обвинение към Шенген;

Й.  като има предвид, че разширяването на Шенгенското пространство остава основен инструмент за увеличаване на икономическите и социалните ползи, произтичащи от свободното движение на хора, услуги, стоки и капитал, за по-новите държави членки, с което се насърчава сближаването и се преодоляват различията между държавите и регионите; като има предвид, че цялостното прилагане на достиженията на правото от Шенген в държавите членки, които са изпълнили критериите за успешно приключване на процеса на оценка по Шенген, е от съществено значение за създаването на координирана и надеждна рамка за правна сигурност; като има предвид, че председателят на Комисията на няколко пъти обяви, че България и Румъния са готови за присъединяване към Шенгенското пространство и това беше посочено също и от Парламента в неговата резолюция от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния(5) и от Съвета в неговите заключения;

К.  като има предвид, че работната група за контрол по Шенген проследи отблизо прилагането на достиженията на правото от Шенген чрез данните от механизма за оценка по Шенген, методологията за оценка на уязвимостта, изслушванията в комисии и мисиите в държавите членки и трети държави; като има предвид, че тя определи мерките, които бяха изпълнени или които предстои да бъдат изпълнени, основните недостатъци във функционирането на Шенгенското пространство и необходимите действия, които трябва да бъдат предприети в бъдеще;

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ

Постигнат напредък при справяне с установени недостатъци

1.  посочва, че законодателят на ЕС е приел редица мерки през последните три години, разработени да укрепят целостта на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници; приветства ефективността на предприетите мерки по външните граници и създаването на Европейската агенция за гранична и брегова охрана; отбелязва усилията на Агенцията при прилагането на новата нормативна уредба, особено чрез съвместни операции в областта на наблюдението на границите и връщането и чрез подпомагане на държавите членки, които са обект на повишени равнища на миграция, като същевременно се спазват в пълна степен основните права, посочени в Регламента за европейската гранична и брегова охрана (Регламент за ЕГБО); счита, че нововъведеният механизъм за оценка на уязвимостта е важен за разкриването на слабости по общите външни граници и предотвратяването на кризи; подчертава съгласуваните усилия и сътрудничеството между агенции и други заинтересовани страни при организирането на подхода на „горещите точки“ в областта на обучението;

2.  отбелязва стъпките, предприети чрез изменението на Кодекса на шенгенските граници, и въвеждането на задължителни систематични проверки в съответните бази данни на външните граници при влизане и излизане на гражданите на трети държави и на ЕС, като същевременно се запазва бдителността по отношение на въздействието на тези мерки върху преминаването на границите от страна на гражданите на ЕС, както и относно тяхната необходимост и пропорционалност; подчертава, че в някои случаи задължителните систематични проверки по външните шенгенски граници са заменени с целенасочени проверки поради непропорционалното им въздействие върху потока на движението; припомня, че Комисията следва да вземе предвид тези последици, когато извършва оценката, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/458;

3.  приветства текущата реформа на ШИС и въвеждането на 5 март от eu-LISA на платформата за автоматизирана система за разпознаване на дактилоскопични отпечатъци (AFIS) в ШИС II, създаваща възможност за търсене на биометрични данни в системата, което ще допринесе за укрепване на борбата срещу престъпността и тероризма;

4.  подчертава необходимостта от по-доброто използване на съществуващите инструменти, по-специално с цел максимално увеличаване на ползите от съществуващите системи и преодоляване на структурните пропуски по отношение на информацията в пълно съответствие с изискванията за защита на данните и спазване на принципите на правото на неприкосновеност на личния живот, недискриминация, необходимост и пропорционалност;

5.  приветства работата, извършена в областта на трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество и сътрудничеството между правоприлагащите агенции, както и работата на Евроюст и Европол с цел справяне с трансграничната и организираната престъпност, трафика на хора и тероризма чрез разузнаване, обмен на информация и съвместни разследвания;

6.  изразява загриженост във връзка с усилията на Комисията за разработване на концепцията и стратегията за европейско интегрирано управление на границите въз основа на публикуваното на 14 март 2018 г. с цел постигане на съответствие с разпоредбите на Регламента за европейската гранична и брегова охрана; изразява съмнения относно нейната ефективност при установяване на желаните цели в областта на европейското интегрирано управление на границите, по-специално за укрепването и прилагането на основните права и други елементи на стратегията;

7.  оценява положително обновения механизъм за оценка по Шенген, тъй като той насърчава прозрачността, взаимното доверие и отговорността между държавите членки чрез осъществяване на контрол върху начина, по който те прилагат различните области от достиженията на правото от Шенген;

Установени основни пропуски

8.  изразява загриженост във връзка с основните пропуски и недостатъци, открити чрез механизма за оценка по Шенген и оценката на уязвимостта;

9.  осъжда продължаващото повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешни граници, тъй като това подронва основните принципи на Шенгенското пространство; счита, че много от удължаванията на срока на контрола не съответстват на съществуващите правила, що се отнася до тяхното продължаване, необходимост или пропорционалност, и следователно са неправомерни; изразява съжаление, че държавите членки не са предприели подходящи мерки, за да се гарантира сътрудничество с други засегнати държави членки с цел свеждане до минимум на въздействието на тези мерки и не са обосновали в достатъчна степен тези проверки, нито са предоставили достатъчно информация за резултатите от тях, като следователно възпрепятстват анализа от страна на Комисията и контрола от страна на Парламента; изразява също така съжаление относно практиката на държавите членки изкуствено да променят правното основание за удължаване на срока на повторното въвеждане на гранични проверки над максимално допустимия период при същите фактически обстоятелства; счита, че икономическото, политическото и социалното въздействие от тази практика е пагубно за целостта на Шенгенското пространство и вредно за благосъстоянието на европейските граждани и за принципа на свободно движение; отново заявява, че законодателят на Съюза е приел редица мерки през последните три години за укрепване на външните граници и контрола по тях; подчертава, че не е имало съответна реакция по отношение на премахването на контрола по вътрешните граници;

10.  подчертава, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници се оказа много по-лесно от премахването му, след като вече е бил въведен повторно;

11.  изразява загриженост във връзка с липсата на прилагане в някои области на регулиране, уреждащо някои области на контрола по външните граници, като например системното консултиране на бази данни по време на граничните проверки и задълбочена проверка на необходимите условия за влизане; изразява тревога също така, че от време на време някои бази данни като ШИС и ВИС не са достъпни на някои гранични контролно-пропускателни пунктове; отбелязва, че в много държави членки преобладава явно неспазване при създаването на национални координационни центрове в съответствие с Регламента за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR); подчертава отново, че за да бъде ефективно законодателството за вътрешните и външните граници, е особено важно мерките, приети на равнището на Съюза, да се изпълняват правилно от държавите членки;

12.  припомня, че държавите членки разполагат с налични инструменти, различни от контрола по вътрешните граници, включително – както препоръчва Комисията – целенасочени полицейски проверки, при условие че целта на тези проверки не е осъществяването на граничен контрол, основават се на обща полицейска информация или опит по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност, целят по-специално да се противопоставят на трансграничната престъпност и са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от систематични проверки на лица на външните граници; припомня, че тези проверки може да се окажат по-ефективни от контрола по вътрешните граници, по-специално защото са по-гъвкави и могат лесно да бъдат приспособени към развитието на рисковете;

13.  припомня, че на вътрешните граници могат да се правят внезапни посещения за оценка на място по линия на Шенген, без съответната държава членка да бъде предварително информирана за това;

14.  осъжда изграждането на физически прегради, включително огради, между държавите членки и припомня съмненията си относно съвместимостта на тези действия с Кодекса на шенгенските граници; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на съществуващите и бъдещите съоръжения и да докладва на Парламента;

15.  признава, като част от усилията за възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство, предложението за изменение на Кодекса на шенгенските граници по отношение на приложимите правила към временното повторно въвеждане на контрол по вътрешните граници; подчертава необходимостта от създаване на ясни правила и че тези промени следва просто да отразяват новите предизвикателства и разпространени заплахи за вътрешната сигурност, без да се насърчава възстановяването на контрола по вътрешните граници; припомня, че промените не следва да бъдат още една възможност за удължаване на срока на контрола по вътрешните граници; изразява тревога, че предложението на Комисията относно повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници се основава на оценка на „очаквания риск“, вместо на строги и стабилни доказателства и на наличието на сериозна заплаха, както и че т.нар. „оценка на риска“ ще бъде извършвана изцяло от държавата, която въвежда повторно граничния контрол; счита, че тези действия следва да се извършват внимателно, за да не се нанесат необратими щети на основната идея за свободно движение, по-специално чрез въвеждане на съществени процесуални гаранции, особено с цел поддържане на строго времево ограничение по отношение на повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници;

16.  подчертава, че допълнителното удължаване на периода на съществуващия контрол по вътрешните граници или повторното му въвеждане би довело до значителни финансови разходи за ЕС като цяло, нанасяйки сериозна вреда на единния пазар;

Действия, които да бъдат предприети

17.  подчертава спешната необходимост да се обърне незабавно внимание на установените основни пропуски, за да се възстанови нормалното функциониране на Шенгенското пространство без проверки по вътрешните граници;

18.  призовава всички държави членки да прилагат в пълна степен съществуващите разпоредби и призовава Комисията да предприеме решителни действия по отношение на нарушения на съвместно договорените правила, чрез налагане на съразмерни и необходими мерки на въпросните държавите членки с цел защита на интересите на останалите държави членки и на Съюза като цяло, включително започване на процедури за установяване на нарушения;

19.  подчертава, че е важно ШИС да се реформира и приспособи, за да се посрещнат бързо новите предизвикателства, по-специално по отношение на защитата на деца в опасност или изчезнали деца, незабавен и задължителен обмен на информация относно тероризма, като същевременно се спазват основните права на гражданите на ЕС и на гражданите на трети държави и се запазват гаранциите относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, както и задължителен обмен на информация относно решенията за връщане; подчертава, че тази реформа не трябва да подкопава принципите на необходимост и пропорционалност; подчертава, че ако системата функционира правилно, сигналите трябва да изискват действия и включването им в системата да е обосновано; подчертава очакваното значително увеличаване на дейността на бюрата SIRENE (Искане за допълнителна информация от националните звена) и призовава държавите членки да увеличат средствата на тяхно разположение, като гарантират, че бюрата разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват новите си функции;

20.  подчертава голямото значение на данните от механизма за оценка по Шенген и призовава държавите членки да прилагат съответно отправените към тях препоръки; изтъква също така оценката на уязвимостта и призовава държавите членки да предприемат последващи действия по препоръките, направени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

21.  призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета цялостен годишен доклад относно извършените оценки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1053/2013;

22.  настоятелно призовава Комисията да не подновява дерогациите от правилата на Шенген, ако поискалата ги държава членка не е изпълнила отправените към нея препоръки в рамките на механизма за оценка по Шенген;

23.  подчертава, че всички държави членки, включително тези, които нямат външни сухопътни граници, следва да направят всичко възможно, за да гарантират високо равнище на контрол на външните си граници, като отпуснат достатъчни ресурси чрез набирането на персонал, оборудване и експертен опит, като същевременно гарантират спазване в пълна степен на основните права, в това число по въпросите, свързани с международната закрила и принципа на забрана за връщане, създадат необходимите структури за командване и контрол и формулират актуален анализ на риска в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1624 за всички равнища на управление, за да се улесни провеждането на ефективни дейности и да се предоставят подходящи инфраструктури за безопасно, организирано и свободно преминаване на границите;

24.  счита, че при преразглеждане на механизма за оценка по Шенген всяко предложение следва да предоставя отговор на основните забавяния, установени не само при проверките на място, но и на равнището на решенията за изпълнение и плановете за действие, и следва да улеснява бързото приемане на корективни действия от страна на държавите членки; счита, че стойността на внезапните проверки на място в контекста на механизма за оценка по Шенген може да се повиши, ако тези посещения бъдат правени действително без предупреждение (без 24-часово предизвестие);

25.  припомня, че Парламентът следва да получава незабавно изчерпателна информация за всяко предложение за изменение или замяна на механизма за оценка по Шенген; отбелязва, че Комисията следва да предприеме преглед на функционирането на механизма за оценка по Шенген в срок от шест месеца след приемането на всички доклади във връзка с оценките, обхванати от първата многогодишна програма за оценка, и да го предаде на Парламента;

26.  настоява за развитие на механизма за оценка по Шенген, заедно с инструмента за оценка на уязвимостта, по начин, който предотвратява непредвидено влошаване на положението и подобрява цялостното управление на външните граници, насърчава зачитането на достиженията на правото от Шенген и основните права, в това число спазване на Женевската конвенция, подписана от всички държави – членки на ЕС, и улеснява задълбочена проверка и прозрачност между държавите членки и европейските институции, по-специално Парламента; призовава Комисията и държавите членки да разпределят достатъчно средства за изпълнение и последващи действия на оценките по Шенген и оценките на уязвимостта; призовава Комисията да организира проверки на място на вътрешните граници, които са действително внезапни, и да направи оценка на естеството и въздействието на предприетите мерки;

27.  призовава компетентните органи на държавите членки да подобрят събирането на информация и статистически данни относно управлението на ресурсите на национално равнище и способностите, свързани с граничния контрол; призовава държавите членки да предоставят своевременно цялата необходима информация за механизма за оценка на уязвимостта;

28.  призовава държавите членки, по-специално тези, които са пряко засегнати, да подготвят и да изпробват в достатъчна степен планове за действие при извънредни ситуации с цел смекчаване на ситуации на повишени равнища на миграция, както и да укрепят своя капацитет за регистриране и настаняване в случай на подобни събития; призовава държавите членки да подобрят възможностите си за разкриване на документни измами и случаи на незаконно влизане, при пълно спазване на принципа на забрана за връщане и на основните права; призовава да се положат значителни усилия за борба с трафика на хора и с тероризма, по-специално за да се установяват с по-голяма точност престъпните организации и финансирането им;

29.  подчертава, че законният и сигурен достъп до ЕС, в това число по външните граници на Шенгенското пространство, ще допринесе за цялостната стабилност на това пространство;

30.  счита, че сегашното състояние на изпълнение на стратегията за интегрирано управление на границите е незадоволително; изисква Комисията и Европейската агенция за гранична и брегова охрана да оказват подкрепа на държавите членки в усилията им да изпълнят изискванията, посочени в Регламент (ЕС) 2016/1624, както и да започнат своевременно изготвянето на тематичните оценки на интегрираното управление на границите в държавите членки; призовава държавите членки да приведат управлението на границите си в съответствие с концепцията за интегрирано управление на границите, като използват цялостен подход към управлението на границите въз основа на основните му принципи, по-специално като гарантират зачитане в пълна степен на основните права, с особен акцент върху уязвимите групи и малолетните и непълнолетните лица, във всички дейности в областта на управлението на границите и връщането, включително спазване на принципа на забрана за връщане; подчертава необходимостта да се гарантира пълното изпълнение на стратегията за интегрирано управление на границите на европейско и на национално равнище и съответствие с международните конвенции, като по този начин се укрепва управлението на външните граници при спазване на основните права;

31.  подчертава необходимостта от бързо въвеждане на пълноценна стратегия за интегрирано управление на границите, както е договорено между институциите, на техническа и оперативна стратегия от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и на последващи национални стратегии на държавите членки; напълно осъзнава несъответствията в изпълнението на стратегията за интегрирано управление на границите в държавите членки и подчертава, че нейното пълно изпълнение във всички държави членки е от съществено значение за правилното функциониране на Шенгенското пространство;

32.  призовава Комисията да приеме законодателно предложение за изменение на Регламента за EUROSUR в светлината на основните недостатъци, установени при прилагането на настоящия регламент, и счита, че това предложение следва да насърчи по-широкото използване на EUROSUR с оглед на започване и подпомагане на обмена на информация, анализа на риска и операциите по издирване и спасяване;

33.  отново заявява подкрепата на Парламента за незабавното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, както и на Хърватия, веднага след като изпълни критериите за присъединяване; призовава Съвета да одобри присъединяването на България и Румъния като пълноправни членове на Шенгенското пространство;

ДРУГИ ВЪПРОСИ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ШЕНГЕН

34.  подчертава, че сегашното състояние на Шенгенското пространство и продължаващият контрол по вътрешните граници не се дължат главно на проблеми в структурата и правилата на самото Шенгенско пространство, а по-скоро на съответните области от достиженията на правото, като например слабости в областта на общата европейска система за убежище, включително липсата на политическа воля, солидарност и споделяне на отговорностите, Регламента „Дъблин“ и управлението на външните граници;

Постигнат напредък при справяне с установени недостатъци

35.  изтъква подкрепата и мерките за изграждане на капацитет, предприети с цел преодоляване на първопричините за незаконна миграция и с цел подобряване на условията на живот в страните на произход;

36.  счита, че сътрудничеството с трети държави е един от елементите за облекчаването на обстоятелствата, довели до принудителната и незаконната миграция; подчертава, че са необходими мерки с цялостния характер за постигане на желаните цели;

Установени основни пропуски

37.  изразява съжаление, че се съобщава за много загинали или изчезнали хора в Средиземно море през последните години; подчертава освен това, че търсенето и спасяването са отделен компонент на европейското интегрирано управление на границите, както е посочено в Регламента за европейската гранична и брегова охрана; счита, че постоянната, солидна и ефективна реакция на Съюза при операциите по търсене и спасяване по море е от съществено значение за предотвратяването на загубата на човешки живот в морето; счита, че е жизненоважно в оперативното планиране на наблюдението по морските граници и изпълнението на подобни дейности от Европейската агенция за гранична и брегова охрана да бъдат включени подходящи аспекти, свързани с търсенето и спасяването по море, и подходящи възможности, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 656/2014;

38.  изразява дълбока загриженост по отношение на изпълнението на Регламента за европейската гранична и брегова охрана ((ЕС) № 2016/1624) и подчертава необходимостта държавите членки да се съобразяват с изискванията, посочени в Регламента, по-специално по отношение на ангажиментите за предоставяне на достатъчно човешки ресурси и техническо оборудване както за съвместните операции, така и за фонда от оборудване за бързо реагиране, и да отпускат достатъчно ресурси за изпълнението на оценката на уязвимостта; изразява загриженост във връзка с ресурсите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и финансовото планиране и оценката, на която се основава финансирането на дейността и вноските, които се изискват от държавите членки; призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение по въпросите на основните права за своите гранични служители;

39.  счита, че сътрудничеството на национално равнище между различните правоприлагащи служби, военните, граничната охрана, митническите органи и органите, отговарящи за търсенето и спасяването по море, често е недостатъчно, което води до фрагментирана ситуационна осведоменост и ниска ефективност; отбелязва, че липсата на структури за сътрудничество може да доведе до неефективни и/или непропорционални мерки; припомня, че колкото и да е голям броят на добронамерените мерки на равнището на Съюза, липсата на международно сътрудничество между съответните органи на държавите членки не може да се компенсира;

40.  отбелязва създаването на други широкомащабни информационни системи и целта за подобряване на тяхната оперативна съвместимост, като същевременно се запазват необходимите гаранции, включително по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

41.  счита, че работата по предложенията относно оперативната съвместимост на информационните системи следва да послужи като възможност за подобряване и частично хармонизиране на националните информационни системи и националните инфраструктури на граничните контролно-пропускателни пунктове;

Действия, които да бъдат предприети

42.  насърчава агенциите и държавите членки да продължават да изпълняват многоцелеви операции и да гарантират, че се предприемат правилни стъпки за включване на търсенето и спасяването по море в рамките на операциите чрез подходящи активи и човешки ресурси; насърчава Агенцията да гарантира прилагането на механизма за подаване на жалби и използването на свързаните с него ресурси и персонал в помощ на служителя по въпросите на основните права;

43.  призовава държавите членки да гарантират бързи и ефективни процедури за връщане при пълно зачитане на основните права и при хуманни и достойни условия, след като е издадено решение за връщане;

44.  отбелязва, че държавите членки разполагат с възможността, която предоставя Директива 2001/40/ЕО за признаване и прилагане на решение за връщане, издадено от друга държава членка, вместо да издават ново решение за връщане или да изпращат незаконния мигрант обратно към първата издаваща държава членка;

45.  призовава държавите членки да предприемат конкретни стъпки за осигуряване на подходяща инфраструктура, настаняване и условия на живот за всички лица, търсещи убежище, особено като се отчитат нуждите на непридружените малолетни или непълнолетни лица и семейства с малолетни или непълнолетни лица, както и на жените в уязвимо положение; призовава държавите членки да приведат своите центрове за задържане в съответствие с изискванията на международните най-добри практики и норми в областта на правата на човека и конвенции, с цел да отговори на търсенето на капацитет, като се има предвид, че задържането е крайна мярка и не е в най-добрия интерес на детето, както и да увеличат използването на алтернативни мерки на задържането; призовава държавите членки да изпълняват своите ангажименти за преместване, както беше договорено от Европейския съвет през септември 2015 г. и потвърдено отново от Съда на Европейския съюз през септември 2017 г., с цел да се възстанови редът в управлението на миграцията и да се насърчи солидарността и сътрудничеството в рамките на ЕС;

46.  призовава държавите членки да гарантират независимия характер на националните органи за защита на данните, по-специално като им предоставят достатъчно финансови средства и персонал, за да изпълняват увеличаващите се си задачи; призовава независимите контролни органи на държавите членки да осигуряват необходимите одити на информационните системи и използването им; призовава държавите членки да въведат разпоредби, чрез които да осигурят възможност на засегнатите лица да подават жалби и да изискват свои лични данни, като и да повишават обществената осведоменост във връзка с информационните системи;

47.  настоява за провеждане на многоцелеви операции от Европейската агенция за гранична и брегова охрана с цел да се отговори на необходимостта да съществуват в съответните области средства за търсене и спасяване по море (както е предвидено в Регламент (ЕС) № 656/2014); припомня, че националните органи за гранична охрана трябва също така да предоставят подходящи ресурси за нейните операции, в частност операциите за търсене и спасяване; подчертава, че граничният контрол следва да се извършва от обучен служител на граничната охрана или под строг надзор от компетентен орган;

48.  отбелязва, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана е получила широк мандат, който може да използва, за да изпълнява роля в оказването на подкрепа на държавите членки в координирани операции по връщане;

49.  призовава държавите членки да продължат да разработват взаимно трансгранично полицейско сътрудничество чрез съвместна оценка на заплахите, анализ на риска и патрули; призовава за прилагане в пълна степен на Конвенцията от Прюм и на Решение 2008/615/ПВР на Съвета, както и за присъединяване към европейския модел за обмен на информация и шведската инициатива; призовава държавите членки да подобрят своите национални правоприлагащи структури за сътрудничество и обмен на информация и да подобрят практическото сътрудничество, особено със съседните държави членки;

50.  припомня високия приоритет, който се отдава на реформата на общата европейска система за убежище като част от цялостния подход за справяне с предизвикателствата, засягащи политиките относно бежанците, лицата, търсещи убежище, и мигрантите, и от програмата на Комисията за миграцията; отбелязва, че Парламентът многократно е подчертавал, че отварянето на законни пътища за мигрантите и бежанците е най-доброто средство за борба с трафика на хора и в същото време с незаконната миграция; призовава Съвета бързо да последва Парламента и да приеме мандат за преговори по всяко предложение в това отношение, по-специално по отношение на регламента „Дъблин“; подчертава, че новата Агенция на Европейския съюз в областта на убежището все още предстои да бъде одобрена и настоятелно призовава Съвета да деблокира това досие като въпрос с неотложен характер;

51.  подчертава необходимостта от подобряване на защитата на личните карти, издавани от държавите членки на гражданите на Съюза; в тази връзка призовава Комисията да предложи – както вече е при паспортите – стандарти за елементите на защита и биометричните елементи, вградени в личните карти;

°

°  °

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

(1)

OВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.

(3)

ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11.

(4)

Wouter van Ballegooij, „Цената на нефункциониращото Шенгенско пространство: аспекти на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи“, Доклад относно цената на „отказа от Европа“, Отдел за европейска добавена стойност, 2016 г., стр. 32..

(5)

ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 160.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на Европейския съюз.

То е съществена част от европейския проект и най-високо цененото и признато от европейските граждани постижение.

При последната реформа на управлението на Шенгенското пространство и след тежки преговори правомощията на Европейския парламент за контрол бяха засилени и приведени в по-голямо съответствие с европейската рамка. Въпреки че държавите членки продължават да разполагат със суверенното правомощие да контролират своите граници, през 2013 г. Шенгенското пространство стана по-европейско.

На 5 септември 2016 г. комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) реши да създаде работна група относно контрол по Шенген, чиято задача е да извършва преглед и контрол на конкретните резултати от оценките по Шенген в различни области. Дейността на работната група се оказа безценна за засилване на степента на сътрудничество и диалог между Комисията и Парламента, но преди всичко безспорно подобри общото разбиране на членовете на ЕП за актуалното състояние на Шенгенското пространство.

На 13 март 2017 г. координаторите от комисията LIBE постигнаха съгласие да стартират този годишен доклад относно функционирането на Шенгенското пространство. Настоящият доклад е резултат от щателната работа на работната група относно контрол по Шенген и значителния принос на докладчиците в сянка. През последната година работната група щателно разгледа подробната информация за съответните области на оценка по Шенген, като разгледа различните доклади за оценка и заключенията на Съвета и размени мнения с Комисията по конкретни въпроси.

След създаването на работната група на комисията LIBE относно контрол по Шенген, надеждата е, че настоящият доклад ще бъде още една важна стъпка в укрепването на активната роля на Парламента при представляването на гражданите. Не беше отдавна времето, когато държавите членки разглеждаха тази област като изключително тайна, недостъпна и непонятна, въпреки огромното въздействие на Шенгенското пространство върху живота на хората.

Последните три години, през които Шенгенското пространство беше поставено под огромен натиск, бяха доста обезкуражаващи: не поради неговата структура и управление, а поради пропуски в части от достиженията на правото, като например външните граници, и в тясно свързани области, като общата европейска система за убежище.

Периодите на несигурност и опасностите налагат Европейският парламент да изпълнява още по-активна роля в опазването на Шенгенското пространство и за защитата на правата на гражданите.

В пространство на свободно движение външните граници стават общи граници и днес ние имаме над 50 000 километра такива граници. Това означава, че проблем за сигурността в една държава членка или на нейната външна граница може да засегне всички. Ето защо Шенгенското пространство разполага с пакет от компенсаторни мерки, достижения на правото, на които се основава взаимното доверие, и с пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което се създава.

Въпреки това механизмите, въведени с цел опазване на пространството на свободно движение, бяха подложени на огромен натиск през последните десетилетия. За първи път беше задействан член 29 от Кодекса на шенгенските граници поради сериозни пропуски на държава членка. Държавите членки обявиха промени в законодателството си, за да се даде възможност за извършване на контрол по вътрешните граници заради притока на незаконни мигранти. Други се отдадоха на лесна реторика, критикувайки остро свободното движение, като в същото време просто търсеха претекст да въведат контрол по вътрешните граници. Политическият диалог използва Шенгенското пространство като лесно оправдание за проблеми, свързани със сигурността. Повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници не трябва да се превръща в нормално статукво.

Освен това държавите членки не прилагаха правилно достиженията на правото, като съществуват проблеми в повечето области на оценки и държави членки. Целта на настоящия доклад е точно да очертае основните установени недостатъци в прилагането на достиженията на правото от Шенген. Той представя също така постигнатия напредък и посочва действията, които европейските институции и държавите членки следва да предприемат в бъдеще. В доклада се съдържа подробно описание на основните данни от различните области на механизма за оценка по Шенген и методологията за оценка на уязвимостта, които Европейският парламент счита за неприемливи и преценява, че има нужда от допълнителни действия.

През последните години Парламентът призна, че действителността също се е променила. Налице са нови предизвикателства, заплахи и непредвидени явления, които изискват по-голямо сътрудничество, по-добра информация и европейска солидарност. Докладчикът счита, че новите мерки, одобрени от Парламента в областта на сигурността – от информационните системи до изменението на Кодекса на шенгенските граници, са израз на един такъв подход. За съжаление прилагането от страна на държавите членки често е по-слабо от желаното. По отношение на убежището Парламентът също действа съобразно спешността на ситуацията, но и в този случай държавите членки не са на висотата на положението.

Преди почти две години Комисията представи пътна карта за завръщане към Шенгенската система. Парламентът и Съветът одобриха съобщението. Две години по-късно нормалното функциониране на Шенгенското пространство далеч не е постигнато.

Парламентът остава твърдо решен да търси всички възможни решения, които ще осигурят бързо и разумно решение за тази ситуация и за всички граждани на ЕС. От решаващо значение е Европейският съюз да прилага тези правила по начин, който гарантира функционирането на Шенгенското пространство.

Докладчикът счита, че Парламентът следва да застане твърдо на страната Комисията и категорично да напомни на държавите членки, че те държат ключа за завръщане към Шенгенската система.

Докладчикът твърдо вярва, че Шенгенското пространство е част от решението, а не част от проблема. Ако Шенгенското пространство загине, Европа на гражданите, която имаме днес, ще изчезне.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

8

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Jan Philipp Albrecht, Heinz K. Becker, Malin Björk, Michał Boni, Caterina Chinnici, Daniel Dalton, Rachida Dati, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Laura Ferrara, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Eva Joly, Barbara Kudrycka, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Judith Sargentini, Giancarlo Scotta’, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Ignazio Corrao, Gérard Deprez, Maria Grapini, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Siôn Simon, Barbara Spinelli, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Michael Detjen, André Elissen, Francesc Gambús, Arndt Kohn, Annie Schreijer-Pierik, Marco Valli, Francis Zammit Dimech, Marco Zullo


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Sophia in 't Veld, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Cecilia Wikström

ECR

Monica Macovei

EFDD

Ignazio Corrao, Laura Ferrara, Marco Valli, Marco Zullo

PPE

Asim Ademov, Heinz K. Becker, Michał Boni, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Kinga Gál, Francesc Gambús, Monika Hohlmeier, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Annie Schreijer-Pierik, Traian Ungureanu, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Francis Zammit Dimech, Tomáš Zdechovský

S&D

Caterina Chinnici, Michael Detjen, Tanja Fajon, Ana Gomes, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Arndt Kohn, Juan Fernando López Aguilar, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Siôn Simon, Birgit Sippel, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Jan Philipp Albrecht, Eva Joly, Jean Lambert, Judith Sargentini

8

-

ECR

Daniel Dalton, Branislav Škripek

EFDD

Kristina Winberg

ENF

André Elissen, Giancarlo Scotta', Auke Zijlstra

GUE/NGL

Malin Björk

PPE

Rachida Dati

3

0

GUE/NGL

Cornelia Ernst, Barbara Spinelli, Marie-Christine Vergiat

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 18 май 2018 г.Правна информация