ДОКЛАД относно новата европейска програма за култура

23.11.2018 - (2018/2091(INI))

Комисия по култура и образование
Докладчик: Йоргос Граматикакис

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно новата европейска програма за култура

(2018/2091(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид социалната среща на върха за справедливост на заетостта и растежа, проведена в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., програмата на лидерите в областта на образованието и културата от ноември 2017 г. и заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2017 г. относно социалното измерение на Съюза, образованието и културата,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно отключването на потенциала на културните и творческите индустрии[1],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия[4],

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството[5],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят[10],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2018 г. относно структурни и финансови пречки пред достъпа до култура[11],

–  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО[12],

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенция от Фаро) от 27 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО[13],

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура[14],

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015 – 2018 г.[15],

–  като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015 – 2018 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване[16],

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 8 юни 2016 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (JOIN(2016)0029),

–  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

–  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (COM(2016)0543),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

–  като взе предвид доклада на работната група от експерти от държавите членки от 2012 г. относно достъпа до култура,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2010 г. относно премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС (COM(2010)0769),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. относно двойното данъчно облагане в рамките на единния пазар (COM(2011)0712),

–  като взе предвид доклада от 2015 г. относно „Начини за справяне с трансграничните данъчни пречки, пред които са изправени физическите лица в рамките на ЕС“, изготвен от експертната група на Комисията за премахване на данъчните проблеми, пред които са изправени лицата, извършващи трансгранична дейност в рамките на ЕС,

–  като взе предвид доклада от 2017 г. на работната група от експерти на държавите – членки на ЕС, относно междукултурния диалог в рамките на отворения метод на координация (ОМК), озаглавен „Как културата и изкуствата могат да насърчават диалога между културите в условията на миграционната и бежанската криза“,

–  като взе предвид Декларацията от Рим от 25 март 2017 г., в която лидерите на 27 държави – членки на ЕС, и институциите на ЕС заявиха желанието си за амбициозен Съюз, „в който гражданите да имат нови възможности за културно и социално развитие и икономически растеж“, „Съюз, който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното многообразие“,

–  като взе предвид Декларацията от Давос от 22 януари 2018 г. за култура на висококачествено застроената среда („Baukultur“) за Европа, в която европейските министри на културата подчертаха „неотложната необходимост [...] да се разработят нови подходи за защита и развиване на културните ценности на изградената в Европа среда“ и за „цялостен, културно-ориентиран подход към изградената среда“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0388/2018),

А.  като има предвид, че приоритетите за новата програма и специфичният за сектора подход са добре дошли; като има предвид, че на всички културни и творчески сектори следва да се предоставя еднаква, адаптирана подкрепа, насочена към специфични за сектора предизвикателства, и че културното многообразие и междукултурният диалог следва да се запазят като междусекторни приоритети; като има предвид, че културата е обществено благо и че новата европейска програма за култура следва да се стреми към запазване, разширяване и разпространение на един динамичен и разнообразен културен контекст, който гарантира достъп за всички и поощрява участието;

Б.  като има предвид, че новата програма за култура следва да осигури гъвкава рамка за промяна на културните екосистеми и да насърчи полезните взаимодействия между секторите;

В.  като има предвид, че Европа излиза от тежка финансова криза, по време на която националните и регионални бюджети за култура за съжаление често бяха сред първите, които ставаха обект на съкращения;

Г.  като има предвид, че Европа е изправена пред задълбочаващи се социални неравенства и младежка безработица, нарастващ популизъм и радикализация, както и че има все по-многообразно население; като има предвид, че поради това културата е по-важна от всякога за постигане на социално сближаване и междукултурен диалог и за гарантиране на свободата и многообразието на изразяване, комуникация и творчество на гражданите, както и за изграждане на мостове между отделните хора;

Д.  като има предвид, че творческите и културните сектори на Европа са най-силният актив на ЕС; като има предвид, че те представляват 4,2% от БВП на ЕС, създават 8,4 милиона работни места, което се равнява на 3,7% от общата заетост в ЕС, и са икономически устойчиви, дори по време на криза; като има предвид, че тези сектори насърчават творчеството, което допринася за всички сектори на дейност, като същевременно осигуряват по-висок процент на заетост сред младите хора и жените, отколкото други сектори;

Е.  като има предвид, че музикалният сектор в Европа е много динамичен, като на него се падат 1 милион работни места и оборот от 25 милиарда евро; като има предвид обаче, че той продължава да бъде крайно недостатъчно финансиран, особено като се имат предвид новите модели за онлайн разпространение; като има предвид, че от общ бюджет от 1,46 милиарда евро за „Творческа Европа“ към юли 2018 г. едва 51 милиона евро са отишли за музикални проекти, и то предимно за класическа музика; като има предвид, че това не отразява разнообразието на музикалния сектор в Европа, нито неговия икономически, социален и културен принос;

Ж.  като има предвид, че културата играе важна роля за социалното сближаване и интеграция, особено чрез участието на малцинствата, групите в неравностойно положение, маргинализираните общности, мигрантите и бежанците в културния и обществения живот, и като има предвид, че специалната покана за интеграция на мигрантите в програмата „Творческа Европа“ доказа своята ефективност, но с прекалено много кандидатстващи по нея и с недостатъчно финансиране;

З.  като има предвид, че творците и дейците на културата често са изправени пред ситуации на несигурност и нестабилност със слаба или никаква социална сигурност и с непредвидими доходи;

И.  като има предвид, че културната осведоменост и изразяване са признати на равнището на ЕС в преразгледаната препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот; като има предвид, че изкуствата и хуманитарните науки следва да бъдат изцяло включени в образователните системи, така че да допринесат за изграждането на една Европа, която си сътрудничи, твори и е мобилизирана да насърчава устойчивостта, интеграцията и сближаването между гражданите;

Й.  като има предвид, че културните мрежи са мощен инструмент за изграждане на междуличностни връзки и дълготрайни мирни отношения и диалог през националните граници и следователно за насърчаване на международните културни отношения, които са в основата на световните норми, и на появата на европейско културно пространство;

Общи бележки

1.  приветства Новата програма за култура и подчертава, че тя представлява огромна възможност за приемане на цялостна и последователна политика за културата на европейско равнище, призната от европейските граждани и извън ЕС; подчертава обаче, че тя може да бъде успешна само ако е подкрепена от значително увеличение на бюджета за „Творческа Европа“ и чрез развиването на синергии и взаимодействия с други финансирани от ЕС програми, за да се създаде цялостен, междусекторен подход към културата;

2.  потвърждава отново ролята на културните и творчески индустрии (КТИ) като движеща сила за преследване на целите на политиката на сближаване и социалното приобщаване в целия Съюз и призовава това да бъде взето предвид при отпускането на средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд;

3.  признава, че Европейската година на културното наследство през 2018 г. (ЕГКН) представлява възможност за повишаване на осведомеността за уникалната сила, многообразие и непреходна стойност на културата и на културното наследство на ЕС и за жизненоважното им значение за нашите общества и икономики, като създават чувство за принадлежност, насърчават активното гражданство и определят нашата идентичност и нашите основни ценности: свобода, разнообразие, равенство, солидарност и социална справедливост;

4.  приветства намерението на Комисията да представи план за действие за културното наследство и подчертава необходимостта да се обърне внимание както на материалните, така и на нематериалните аспекти на европейското културно наследство, и на връзките му със съвременните художествени и творчески проекти и начини на изразяване; подчертава в допълнение необходимостта от създаване на постоянен структуриран диалог със заинтересованите страни за събиране на знания, изграждане на капацитет и координиране на застъпничеството за културното наследство в Европа като начин за консолидиране на дългосрочното наследство на Европейската година на културното наследство, както и за подпомагане на изпълнението на плана за действие; подчертава, че този структуриран диалог следва да включва всички сектори, свързани с културата, творчеството и културното наследство; освен това призовава държавите членки да изготвят допълнителни планове за действие на национално равнище и счита, че планът за действие е възможност за разглеждане на всички въпроси, повдигнати в рамките на 10-те европейски инициативи след ЕГКН през 2018 г., и за представяне на препоръките, отправени по време на ЕГКН 2018;

5.  призовава Комисията да гарантира, че необходимостта да се реагира на нови непредвидени обстоятелства няма да възпрепятства постигането на вече договорени цели в областта на културата; припомня, че новите инициативи следва да бъдат финансирани с нов бюджет от нови източници, а не чрез преразпределяне на съществуващи средства;

6.  призовава Комисията да създаде единен портал на ЕС, посветен на културното наследство, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство и структуриран в три основни раздела: възможности за финансиране за културното наследство, база данни с примери за добри практики и високи постижения в областта на културното наследство и съответни позовавания, както и новини и връзки относно разработването на политики, дейности и събития, свързани с културното наследство;

7.  призовава Комисията и държавите членки да разработят нови подходи за системно събиране на данни за всички КТИ и да гарантират, че се използват ефективни статистически кодове и повече качествени показатели, чрез които да се преодолее пропастта между все по-бедния на данни публичен сектор и богатите на информация цифрови оператори, които използват тази информация, за да придобият пазарни дялове и да дестабилизират участниците на пазара;

8.  призовава Комисията да въведе инструменти на ЕС за измерване на културния и медийния плурализъм, разработване на показатели и наблюдение на свободата на художествено изразяване на европейско равнище и многообразие в създаването, разпространението и доставянето на творчески произведения;

9.  приветства стартирането на „Music Moves Europe” като важна първа стъпка в насърчаването на творчеството, многообразието и иновациите в музикалния сектор в Европа и секторната дейност за музиката в програмата „Творческа Европа“; призовава Комисията да се съсредоточи върху мобилността на хората на изкуството и върху репертоара в рамките на Съюза и извън него, върху разпространението, финансирането за МСП, прозрачността и отговорността на цифровите платформи за хората на изкуството, многообразието от услуги за стрийминг, достъпността на информацията онлайн и картографирането на сектора при разработването на допълнителни действия на ЕС в областта на музиката;

10.  приветства създаването на онлайн указател на европейските филми и стартирането на първата филмова седмица на ЕС и насърчава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с хората на изкуството и с творческите индустрии, да укрепят видимостта на европейското кино в Европа и в световен мащаб, особено чрез подобряване на наличността на европейски филми и чрез насърчаване на разработването на европейски платформи, чрез които да се осигурява достъп до лицензирани европейски филми, като същевременно творците и носителите на права се възнаграждават справедливо и се спазва принципът на териториалността; подчертава освен това положителния опит на филмовата награда „ЛУКС“ за популяризиране на европейските филми и за улесняване на тяхното разпространение;

11.  призовава Комисията да признае значимостта на Програмата на ЕС за градовете и да насърчи сътрудничеството между държавите членки и градовете, както и между други заинтересовани страни, за да се стимулират растежът, жизнеспособността и иновациите в градовете на Европа и да се идентифицират и преодолеят успешно социалните предизвикателства.

12.  призовава Комисията да въведе специално действие за мобилността на произведения на изкуството, по възможност под формата на безвъзмездни средства за турнета, тъй като това ще удължи жизнения цикъл на редица проекти, финансирани чрез програмата „Творческа Европа“;

Културно и художествено измерение

13.  признава непреходната стойност на свободното културно, художествено и творческо изразяване и на възможно най-широкия достъп на обществеността до култура, включително чрез специални мерки;

14.  призовава Комисията да гарантира, че европейските фестивали получават подкрепа, тъй като те са основен елемент за обединяване на гражданите от цяла Европа и извън нея, като същевременно укрепват връзките помежду им; подчертава, че фестивалите са обединяваща сила с влияние върху обществото, гражданството, икономиката, културното наследство и външното развитие;

15.  призовава Комисията да обмисли избирането на европейска културна личност на годината – събитието, което ще включва редица дейности и проекти в цяла Европа, които ще отбележат живота и постиженията на една такава личност и ще подчертаят нейното въздействие върху насърчаването на европейските ценности и идентичност;

16.  призовава за използването на професионализма на творците, авторите, културните оператори, авторите на рекламни текстове и аудиовизуалните оператори като жизненоважна подкрепа за развитието на европейско културно измерение, междукултурен диалог, културни и художествени иновации, териториално сближаване и социално приобщаване;

17.  призовава Комисията да признае културата за „мека сила“, която дава възможност и правомощие на гражданите да бъдат отговорни лидери в обществото, да бъдат почтени, ентусиазирани и съпричастни;

18.  призовава Комисията да даде възможност на Европа да бъде място на отговорни граждани, които изграждат взаимоотношения отвъд собствените си култури, мислят критично и насърчават иновациите, като се развиват при контакта с другите и са отворени към тях;

19.  призовава Комисията да насърчава културното многообразие, интеграцията на мигрантите и качеството на гражданството;

20.  призовава Комисията да насърчава сътрудничеството между професионалистите в областта на културата, възпитателите, ангажираните граждани и професионалистите в бизнеса, за да стимулира обновен обществен интерес в областта на културата.

21.  призовава Комисията да гарантира, че културните мрежи се подкрепят като средство за колективно познание, опит и памет, осигурявайки неформален обмен на информация, стимулирайки дискусиите и развитието на културата с цел допълнително подобряване на мобилността и възможностите за сътрудничество и допринасяйки за интегрирано европейско културно пространство;

Социално измерение

22.  приветства намерението на Комисията да въведе специална дейност, насочена към мобилността, в рамките на програмата „Творческа Европа“, но подчертава, че това изисква подходящ бюджет и опростени административни процедури, за да се избегнат пречките, като например тези, които са свързани с визите, особено от трети държави; подчертава, че са необходими специални действия за преодоляване на пречките и затрудненията, водещи до прекомерното или двойното данъчно облагане на творците;

23.  призовава Комисията да създаде единен портал, съдържащ информация за всички налични програми с престой и възможности за мобилност;

24.  приканва държавите членки да обмислят премахването на член 17 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР от двустранните данъчни спогодби между държавите – членки на ЕС; призовава Комисията, като междинно решение, да създаде специфичен за сектора кодекс за поведение при удържане на данъци при източника, в който да се опишат възможностите за намаляване на разходите и опростяване на процедурите, като се представят най-добрите практики и наличните изключения;

25.  призовава за гарантиране на правото на творците и работещите в областта на изкуството на справедливо възнаграждение, договорни споразумения и условия на труд; обръща внимание на нетипичната, несигурна и основана на проекти заетост на културните дейци в Европа; във връзка с което призовава държавите членки да приемат всеобхватни мерки за намаляване на сивата зона чрез хармонизация и подобряване на договорните условия на хората на изкуството и творците в целия ЕС и на европейско равнище по отношение на колективното представителство, социалната сигурност и прякото и косвеното данъчно облагане; призовава системите за сигурност в целия Съюз да вземат изцяло предвид особеностите на нестандартните форми на заетост;

26.  подчертава, че културното наследство и културните пространства са от особено значение за обновяването на градовете и за насърчаването на сближаването между жителите им; поради това насърчава Комисията и нейния Съвместен изследователски център, чиято работа дава смисъл и посока на историята на градовете, да развият допълнително проекта “Монитор на културните и творчески градове” и призовава градовете и общините да го използват по-добре;

27.  признава добавената стойност на кварталните културни дейности за предоставяне на социални, икономически и здравни ползи на местните общности, особено в райони с ниски доходи и маргинализирани райони, като например периферията на градовете и селските райони; поради това призовава държавите членки, градовете и общините да подкрепят тези дейности чрез конкретни мерки, като регулиране на териториалното устройство, инициативи за финансиране и повторното използване на изоставени съоръжения;

28.  подчертава, че културата има доказано въздействие върху насърчаването на социалното сближаване и повишаването на удовлетворението от живота и благосъстоянието и поради това играе решаваща роля за облекчаване на напрежението, на което е подложена Европа, приемайки население, което става все по-разнородно в културно отношение; подчертава ролята, която културата и междукултурният диалог могат да изиграят за предоставянето на възможности на мигрантите и улесняването на тяхната интеграция;

29.  изразява съжаление, че според проучването на Евробарометър от 2017 г. 36 % от европейците не са участвали в никаква културна дейност през предходната година; поради това призовава Комисията и държавите членки да засилят връзките между културата, изкуството, творчеството, образованието, иновациите и художествените изследвания; освен това ги призовава да инвестират в привличане на публика, участие на общностите и на средствата за културни дейности, както и да прилагат необходимите мерки за гарантиране на достъпа до и участието в културния живот, особено за групите в най-неравностойно положение;

30.  насърчава по-тясно взаимодействие между културния сектор и образованието, например чрез насърчаване на извънкласни дейности или участие на творци в училищата; във връзка с това припомня необходимостта от предоставяне на достатъчно публична финансова подкрепа за хората на изкуството, ръководителите, преподавателите, организаторите, социалните работници и други специалисти, ангажирани в тези направления;

31.  подчертава важността на ефективните мерки за насърчаване на интелектуалното и културно развитие на децата; призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните си области на компетентност, да осигурят подходящо финансиране за подпомагане на проекти за създаване на културни продукти, насочени към децата;

32.  подчертава важната роля на изкуствата, музиката и хуманитарните предмети в училищните програми, тъй като те допринасят за увеличаване на креативността, пораждат интерес към културата и насърчават критичното мислене; подчертава, че културните и творческите умения са все по-необходими в цифровата среда, и поради това призовава Комисията и държавите членки да преодолеят строгото разделение между дисциплините и да преминат от подход, основаващ се на научните дисциплини ( STEM) към подход, който включва и изкуствата (STEAM) във формалното и неформалното образование, както и да възприемат подход на учене през целия живот спрямо дейците в областта на културата, творчеството и аудиовизията; признава важната роля на музиката и изкуствата в учебните програми; приканва Комисията и държавите членки да разгледат изготвянето на учебник за европейската културна история;

33.  подчертава, че за да процъфтява културата, е от съществено значение да се осигури безопасна и адекватна учебна среда за студентите и преподавателския състав; във връзка с това призовава държавите членки да направят сериозни инвестиции в поддръжката на обществените съоръжения, особено училищата, с оглед подобряване на сеизмичната безопасност, където е целесъобразно, и премахване на архитектурните препятствия;

34.  отбелязва, че темповете на технологичните промени налагат да се възприеме подход на учене през целия живот, който да е достъпен за културните дейци, и да се засилят формалните и неформалните взаимовръзки между културата и образованието;

35.  признава потенциала на творческите центрове като съвместни работни пространства за специалисти в областта на секторите на културата и творчеството; подчертава обаче, че секторите се нуждаят главно от изграждането на капацитет по отношение на цифровите и управленските умения, вместо да се концентрират само върху новите цифрови иновации;

36.  отбелязва, че демократичните принципи и европейските ценности, като свобода на изразяване, зачитане на правата на човека и върховенството на закона, демокрация и солидарност, са изправени пред все по-големи предизвикателства поради задълбочаващата се поляризация както в Европа, така и в световен мащаб; поради това призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегически подход за защита на културните права, свободата на художественото изразяване и плурализма на медиите, както и правото на свободно участие в културния живот, включително като подкрепят разработването на показатели и системи за мониторинг на европейско равнище;

37.  изразява съгласие, че участието в културата и ежедневното творчество допринасят в голяма степен за насърчаване на междукултурния диалог и изграждане на стабилни общества; подчертава обаче необходимостта от гарантиране на достатъчен обхват в рамките на финансовите инструменти на ЕС, за да се отчете присъщата и уникална стойност на работата на творците;

38.  изтъква необходимостта от насърчаване на достъпа на жените до всички художествени, културни и творчески професии и насърчава държавите членки да премахнат пречките пред достъпа на жените до управленски роли в културни институции и фондации, академии и университети;

Икономическо измерение

39.  подчертава, че Комисията и държавите членки следва да допринасят за развитието на културните организации, като предоставят стабилна, надеждна и устойчива финансова подкрепа; изразява съжаление, че въпреки добавената стойност за ЕС на инвестициите в областта на културата „Творческа Европа“ съставлява едва 0,15 % от общия бюджет на ЕС, от които само 31 % са предназначени за култура; отбелязва, че областите на политиката на „Творческа Европа“ ще бъдат разширени; отбелязва новото предложение за Многогодишната финансова рамка (МФР) и приветства предложеното увеличение на финансирането като добра първа стъпка, но призовава за удвояване на бюджета, отпуснат за новата програма „Творческа Европа“, както и за по-голяма достъпност на програмата за по-малки организации;

40.  подчертава, че популярността на „Творческа Европа“, в съчетание с нейното недостатъчно финансиране и административна сложност, е довела до едва 16,2% успеваемост и значителни регионални и географски дисбаланси по отношение на подкрепените проекти; посочва, че това, в комбинация с административната сложност, действа като възпиращ фактор, който създава неудовлетвореност от програмата и действията на ЕС в областта на културата, като пречи и на много участници в КТИ да кандидатстват; поради това призовава за преосмисляне на процеса на подбор въз основа на недостатъците, установени в доклада за междинна оценка;

41.  подчертава значението на улесняването и рационализирането на достъпа до „Творческа Европа“ на малките културни оператори и МСП; във връзка с това подчертава необходимостта от въвеждане на специално направление, запазено за малките културни оператори и МСП, и по-специално за тези от районите, засегнати от природни бедствия;

42.  изразява съжаление, че в предложението на Комисията за МФР културата и изкуствата не се споменават в повечето области на политиката, за които те допринасят, и поради това призовава Комисията, в сътрудничество със КТИ, да разработи цялостни и координирани стратегии за интегриране на културата и изкуствата в други области на политиката, с особен акцент върху достъпността на финансирането за по-малките организации;

43.  подчертава кръстосаното въздействие на културата и призовава Комисията и държавите членки да докладват относно размера на финансирането, което понастоящем е разпределено за култура във всички програми за финансиране, и да гарантират, че то възлиза най-малко на 1% от следващата МФР; приканва регионите на ЕС да определят културата, културното наследство и КТИ като приоритет в структурните фондове и да насърчат държавите членки да включат културното измерение в стратегическите цели на своите оперативни програми;

44.  призовава Комисията да разработи портал за „обслужване на едно гише“, където всички съществуващи инструменти на ЕС за финансиране на КТИ да бъдат изброени по лесен, всеобхватен, новаторски и ефективен за потребителите начин с ясни насоки за кандидатстване и помощ;

45.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че достатъчно ресурси в инструментите на ЕС за финансиране са разпределени въз основа на същинската стойност на художествените и творческите проекти;

46.  призовава Комисията да обърне особено внимание на културните области, които са застрашени поради липса на финансиране или внимание, като една такава област е поезията.

47.  призовава Комисията и държавите членки да приемат индивидуален подход към всеки сектор; посочва, че безвъзмездните средства са жизненоважни за разглеждането на културната екосистема като цяло, като правилно се оценяват нематериалните активи и се подкрепят иновативни художествени и културни практики; посочва, че въпреки че финансови инструменти, като гаранции, заеми и собствени средства, са подходящи за проекти, генериращи печалба, безвъзмездните средства следва да останат основният източник на финансиране, по-специално за по-малките образувания;

48.  призовава Комисията да докладва относно изпълнението на механизма за финансова гаранция за секторите на културата и творчеството. изразява съжаление относно ограниченото географско покритие и предлага да се осигури микрофинансиране при работа с много малки участници, като се има предвид, че в повечето случаи КТИ са съставени от МСП, 95% от които са микропредприятия; подчертава необходимостта да се гарантира, че банките оценяват по-добре авторското право и нематериалните активи.

49.  насърчава по-нататъшното развитие на инициативата за Европейски столици на културата и устойчивия културен туризъм в сътрудничество с културните сектори, общностите и гражданите, с ЮНЕСКО, във връзка с определянето на обекти на културното наследство, както и със Съвета на Европа, чрез развитието на културни маршрути; призовава за насърчаване на регионите на ЕС като най-добри европейски дестинации (EDEN);

Digital4Culture

50.  отбелязва, че цифровата революция промени радикално начина, по който изкуството и културата се създават, разпространяват и потребяват, като тя предоставя възможности, но в същото време поставя големи предизвикателства пред вече ограничените условия на труд на хората на изкуството и творците, застрашавайки тяхното икономическо оцеляване; призовава следователно Комисията и държавите членки да насърчават справедливо възнаграждение, достойни условия на труд и модернизиране на системите за социално подпомагане в секторите на културата и творчеството, както и признаване на статута на хората на изкуството;

51.  признава положителния принос на цифровите технологии за улесняването и разширяването на възможностите за съхранение и достъп до културно, художествено, творческо и аудиовизуално съдържание и услуги, например чрез разширена и виртуална реалност, интерфейс между човека и машината, но също и производството на образователни и наративни видеоигри и създаване на облак за културно наследство; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да насърчават взаимодействието в тази област, по-специално с програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“;

52.  счита, че защитата на авторските права е в основата на приходите на КТИ и приветства новото предложение за директива за авторското право и съдържащите се в него мерки за защита на публикуващите новини, за премахване на разликата в стойността между творческите отрасли и цифровите платформи, за увеличаване на прозрачността и баланса в договорните отношения на авторите и артистите изпълнители и за предпазване от изземването на интелектуална собственост; подчертава, че е от съществено значение да се създаде справедлив цифров пазар, в който създателите да бъдат справедливо възнаграждавани;

53.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че цифровите платформи, които играят активна роля при разпространението, популяризирането и паричното изразяване на съдържанието, защитено от авторското право, имат ясното задължение да получават лицензи от носителите на права и да предоставят на творците, авторите, издателите на новини, продуцентите, журналистите и творците справедливо възнаграждение за цифровото използване на тяхната работа.

54.  подчертава необходимостта връзката между Европейската програма за култура и Програмата в областта на цифровите технологии да бъде запазена, за да се засилят съществуващите взаимодействия;

55.  припомня, че е особено важно да се насърчи, особено сред малолетните и непълнолетните лица, защитата на личните данни и цифровата и медийната грамотност, които са най-ефективните решения за справяне, наред с другото, с онлайн манипулациите и микротаргетирането;

56.  подчертава, че е от решаващо значение да се предоставят на работниците в областта на културата адекватни цифрови умения и компетенции, за да се насърчи популяризирането на културното наследство и постигането на резултати, свързани с него;

Външно измерение

57.  изразява съжаление, че защитата и популяризирането на културата не са включени като цел в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. подчертава, че културата е двигател на устойчивото развитие и междукултурния диалог и че могат да се използват полезни взаимодействия предвид международното и свързаното със съседството измерение на „Творческа Европа“;

58.  призовава Комисията да докладва редовно пред Парламента относно изпълнението на стратегията за международните културни отношения, както и да се увеличат средствата за делегациите на ЕС за инициативи и проекти за културно насърчаване, също в сътрудничество с Европейската мрежа от националните културни институти (EUNIC);

59.  подкрепя инициативата на Съвета за създаване на цялостен подход към международните културни отношения и призовава за създаването на културни центрове във всички делегации на ЕС, за подходящо обучение на длъжностните лица и за участието на местните действащи лица, гражданското общество и международните културни мрежи, включително в подготвителното действие за Европейски домове на културата; отново отправя своето искане към Комисията и Европейската служба за външни дейности да докладват на всеки две години относно степента на напредък при осъществяването на международните културни отношения;

°

°  °

60.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

• [1]  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.
• [2]  OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.
• [3]  OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 28.
• [4]  OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.
• [5]  OВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.
• [6]  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.
• [7]  ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 88.
• [8]  ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 16.
• [9]  OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 57.
• [10]  OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.
• [11]  Приети текстове, P8_TA(2018)0262.
• [12]  OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 19.
• [13]  OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
• [14]  ОВ C 287, 29.11.2007 г, стр. 1.
• [15]  OВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 4.
• [16]  ОВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 13.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Европа е изправена пред множество предизвикателства, като например увеличаващите се социални неравенства, нееднородното по състав население, популизма, радикализацията и заплахите за сигурността, които разклащат основите на европейската интеграция и поставят под въпрос солидарността между държавите членки. В тези трудни времена е важно да се преоткрият връзките, които ни обединяват всички нас. За тази цел културата играе жизненоважна роля, тъй като създава чувство за принадлежност, насърчава активното гражданство и определя основните ни ценности и идентичност.

Европейските творчески и културни сектори съвсем не са само „мека сила“, а всъщност са най-големите активи на ЕС. Те са икономически устойчиви дори по време на криза и предлагат по-висок процент младежка заетост в сравнение с повечето други сектори. Те всъщност са третият по големина работодател в ЕС след строителния сектор и сектора за производство на храни и напитки и водят до значителен търговски излишък.

Настоящият безпрецедентен тласък на равнище ЕС за защита и насърчаване на културата, изразен в Римската декларация и на срещата на върха в Гьотеборг, заедно с Годината на културното наследство през 2018 г., предоставя уникална възможност за формиране на последователна, цялостна и устойчива културна политика на ЕС. Това е възможност, която не можем да си позволим да пропуснем, ако желаем да останем наистина „обединени в многообразието“.

Целта на настоящия доклад по собствена инициатива е не само да допринесе за оформяне на културните политики и оценка на резултатите от предишната програма. Тя е също така да се гарантира постигането на правилния баланс между социалните, икономическите и културните политики и наличието на съгласуваност между новата програма и други програми като „Творческа Европа „и „Европа за гражданите“.

По отношение на приоритетите на новата програма докладчикът приветства избора да се структурират около три измерения: социално, икономическо и външно, както и включването на специфичен за сектора подход. Докладчикът подчертава, че следва да се оказва подкрепа на всички творчески и културни сектори и че културното многообразие и междукултурният диалог следва да се запазят като междусекторни приоритети.

Доказано е, че културата оказва въздействие върху засилването на социалното сближаване, приобщаването, диалога и взаимното разбирателство, както и върху създаването на чувство за принадлежност. Нейната роля да предоставя възможности на хората чрез културно участие и творчество не може да се подценява. Това е особено важно и засяга всички социално-икономически и възрастови групи, включително малцинствата, мигрантите, младите и възрастните хора, хората с увреждания и с по-малко възможности. Най-големият актив на европейската култура е нейното многообразие от визии, гласове и изрази, като това трябва да бъде запазено, засилено и насърчавано.

Мобилността на творците и на работниците в сферата на културата има решаващо въздействие върху процъфтяването на европейското културно пространство. Това е предварително условие за насърчаване на културното многообразие и сътрудничеството. Ето защо докладчикът приветства намерението да се разработи схема за мобилност на творците и специалистите в сферата на културата и призовава за премахване на оставащите пречки, като например визите и риска от двойно данъчно облагане.

Подобряването на взаимодействието между образованието и културата ще бъде друг приоритет на новата културна политика. Необходимо е да се признае стойността на образованието в областта на културата и изкуствата, като се премине от подход към образованието НТИМ (наука, технологии, инженерството и математика) към подход НТИИМ (наука, технологии, инженерство, изкуства и математика).

Въпреки това новата програма, независимо от своите амбиции, може да бъде успешна само ако е придружена от устойчиво и засилено финансово подпомагане за културата. Докладчикът подчертава, че популярността на „Творческа Европа“, съчетана с факта, че тя е крайно слабо финансирана, води до общ процент на успеваемост от едва 16,2% за периода 2014—2017 г. и до 14%, когато става въпрос за проекти за сътрудничество. Това означава, че почти 85% от проектите, в това число голям брой проекти с високо качество, които преминават през тежката бюрократична система за подаване на заявление, не получават никаква подкрепа. Това действа разубеждаващо и пречи на много участници в секторите на културата и творчеството дори да кандидатстват, въпреки че са изправени пред недостиг на финансиране.

Поради това докладчикът призовава за удвояване на бюджета на „Творческа Европа“ и за разработването на цялостна и координирана стратегия за интегриране на културата в други области на политиката. За тази цел той призовава Комисията и държавите членки да докладват относно размера на финансирането, което понастоящем е разпределено за култура във всички програми за финансиране, и да гарантират, че то възлиза най-малко на 1% от следващата МФР. Докладчикът призовава също така Европейската комисия да разработи уебсайт/портал за „обслужване на едно гише“, където всички съществуващи инструменти на ЕС за финансиране да бъдат изброени по лесен, разбираем и ефективен за потребителите начин.

Music Moves Europe.

Музикалният сектор в Европа е много динамичен, като на него се падат 1 милиона работни места и оборот от 25 милиарда евро. Европа е дом на някои от водещите световни творци, композитори, звукозаписни компании, концертни зали, фестивали и платформи за стрийминг на музика. Музикалният сектор обаче е крайно недостатъчно финансиран и досега се е възползвал само от 3% от общия бюджет на програмата „Творческа Европа“ — дял, който по никакъв начин не отразява икономическия, социалния и културния принос на музикалните сектори. Докладчикът твърдо подкрепя подготвителното действие на Европейския парламент „Music Moves Europe” като важна първа стъпка в насърчаването на творчеството, многообразието и иновациите в музикалния сектор в Европа и приветства секторното действие на Комисията за музиката в програмата „Творческа Европа“. Той подчертава, че следва да се обърне специално внимание на по-малките участници, тъй като в звукозаписния сектор 99% от звукозаписните компании са МСП, като те осигуряват 80% от новите заглавия.

Външно измерение.

Културният обмен може да бъде мощен мост между хората от различен етнически, религиозен и социален произход чрез засилване на междукултурния диалог и взаимното разбирателство. В историята на ЕС културните отношения са основни двигатели на социалното сближаване и устойчивото развитие. Те играят решаваща роля за укрепването на капацитета на гражданското общество и контактите между хората, както и за предотвратяването на радикализацията, с оглед на опазването на културното наследство и участието в предотвратяването, разрешаването и устойчивостта на конфликти. Следователно културата следва да стане съществена част от политическия диалог с трети държави, и е налице необходимост от систематично интегриране на културата в проекти и програми, свързани с външната дейност; Докладчикът призовава за изпълнението на стратегията за външни културни отношения с дължимото внимание към местните културни организации и участници в областта на културата. Целта не е да се изнася европейската култура, а да се създават връзки и да се укрепват междукултурният диалог и мирните отношения.

Докладчикът признава значението на горепосочените аспекти, но настоява, че винаги трябва да има баланс между тях и че присъщата стойност на културата е основната цел на културните политики. Докладчикът настоява, че следва да се разпределят достатъчно средства въз основа на същинската стойност на художествените и творческите проекти, а необходимостта да се реагира на нови непредвидени обстоятелства, като например интеграцията на бежанците, следва да бъде подкрепена от нови средства и да не подкопава вече договорените цели и програми в областта на културата.

Докладчикът приветства стратегията digital4culture, предвид факта че цифровата революция промени радикално начина, по който изкуството и културата се създават, разпространяват и потребяват, като тя предоставя възможности за по-широко разпространение на съдържание, но в същото време поставя големи предизвикателства пред вече ограничените условия на труд на хората на изкуството и творците, застрашавайки тяхното икономическо оцеляване. Докладчикът настоява, че закрилата на авторското право и сродните му права е в основата на приходите от творческия и културния сектор.

Тъй като не може да има изкуство без творци, докладчикът настоява за необходимостта от защита на творците в цифровата среда и за тази цел приветства предложението за Директива за авторското право. Той призовава Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че цифровите платформи, които играят активна роля при разпространението, популяризирането и паричното изразяване на съдържанието, защитено от авторското право, имат ясното задължение да получават лицензи от носителите на права и да предоставят на творците, авторите, издателите на новини, продуцентите, журналистите и творците справедливо възнаграждение за цифровото използване на тяхната работа. Важно е да се поясни, че освобождаването от отговорност може да се прилага само по отношение на действително неутрални и пасивни доставчици на онлайн услуги, както са определени в Директивата за електронната търговия и съдебната практика на Съда на ЕС.

Европейската година на културното наследство мобилизира много участници от гражданското общество и публични органи в целия ЕС и доказа, че културата може и трябва да бъде включена във всички области на политиката. Крайно време е да се гарантира устойчивото наследство на тази инициатива както по отношение на съдържанието, така и на организационно равнище, така че тези усилия да не се губят. Докладчикът подчертава необходимостта да се вземат предвид както материалните и нематериалните елементи на културното наследство, така и да се проучи връзката им със съвременната култура и творчество.

Докладчикът подчертава спешната необходимост от разработване на нови подходи към събирането на данни за всички сектори на културата и творчеството и използването на повече качествени показатели с цел по-добро оформяне на културните политики и измерване на тяхното въздействие. Понастоящем съществува огромна пропаст между все по-големия недостиг на данни в публичния сектор и богатите на информация цифрови оператори. На последно място, тъй като цифровото разпространение на европейското изкуство е от изключително значение, докладчикът препоръчва също така разработването на европейска цифрова платформа, предоставяща достъп до лицензирани европейски филми.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.11.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 4 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Rupert Matthews, Luigi Morgano, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Norbert Erdős, Santiago Fisas Ayxelà, Dietmar Köster, Emma McClarkin, Michel Reimon
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Nicola Danti, Tomáš Zdechovský

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

21	+
ALDE	Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat
EFDD	Isabella Adinolfi
PPE	Norbert Erdős, Santiago Fisas Ayxelà, Svetoslav Hristov Malinov, Sabine Verheyen, Theodoros Zagorakis, Tomáš Zdechovský, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver
S&D	Silvia Costa, Nicola Danti, Damian Drăghici, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Dietmar Köster, Luigi Morgano, Julie Ward
VERTS/ALE	Michel Reimon, Helga Trüpel

4	-
ECR	Angel Dzhambazki, Emma McClarkin, Rupert Matthews
ENF	Dominique Bilde

2	0
ALDE	Yana Toom
GUE/NGL	Nikolaos Chountis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“