ДОКЛАД относно изграждане на капацитет на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество
11.2.2019 - (2018/2159(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Сурая Пост
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно изграждане на капацитет на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид принципите и целите на Хартата на ООН,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,
– като взе предвид заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и всичките му принципи като основен документ за европейската и регионалната система за сигурност в по-широк план,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно предотвратяването на конфликти и посредничеството, както и резолюциите относно жените, мира и сигурността и относно младежта, мира и сигурността,
– като взе предвид Концепцията на Съвета от 10 ноември 2009 г. за укрепване на способностите на ЕС за посредничество и диалог (15779/09),
– като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител, ЗП/ВП) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г., както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван на 18 юни 2017 г.,
– като взе предвид своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство, с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.[1],
– като взе предвид своята препоръка от 27 юни 2018 г. до Съвета относно 73-та сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2306 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира[3],
– като взе предвид предложението от 13 юни 2018 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, до Съвета във връзка с решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (HR(2018) 94),
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0075/2019),
А. като има предвид, че утвърждаването на мира и сигурността по света е част от основната цел на ЕС, призната чрез Нобеловата награда за мир за 2012 г., и заема централно място в Договора от Лисабон;
Б. като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за прилагането на Програмата за жените, мира и сигурността в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и последващите ѝ актуализации, и Програмата за младежта, мира и сигурността в съответствие с Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН и последващите ѝ актуализации;
В. като има предвид, че чрез своите инструменти за външна помощ ЕС е един от най-големите дарители в подкрепа на предотвратяването на конфликти и изграждането на мира;
Г. като има предвид, че ЕС, в качеството си на ключов участник с принос в международни организации, основен донор на помощ и най-големия търговски партньор в света, следва да поеме водеща роля в изграждането на мира в световен мащаб, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност; като има предвид, че предотвратяването на конфликти и посредничеството следва да бъдат формулирани като част от всеобхватен подход, съчетаващ сигурност, дипломация и развитие;
Д. като има предвид, че е необходимо сътрудничество с регионалните организации, като например ОССЕ, която, в заключителния си акт от Хелзинки от 1975 г., предвижда, наред с другото, принципите на неупотреба на сила, териториална цялост на държавите, равни права и самоопределение на народите, и като има предвид, че тези организации играят ключова роля в предотвратяването на конфликти и посредничеството;
Е. като има предвид, че предотвратяването на ожесточени конфликти е от основно значение за посрещане на предизвикателствата пред сигурността, с които се сблъскват Европа и нейните съседи, както и за политическия и социалния напредък; като има предвид, че то също така е основен елемент от ефективното многостранно сътрудничество и е от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално цел 16 за мирни и приобщаващи общества, достъп до правосъдие за всички и ефективни, носещи отговорност и приобщаващи институции на всички равнища;
Ж. като има предвид, че непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за цивилни и военни лица в трети държави е важен фактор за предотвратяването на повторни ожесточени конфликти; като има предвид, че устойчивите и трайни мир и сигурност са неразделна част от устойчивото развитие;
З. като има предвид, че предотвратяването на конфликти и посредничеството следва да гарантират поддържането на стабилността и развитието в тези държави и географски райони, в които ситуацията представлява пряко предизвикателство за сигурността на Съюза;
И. като има предвид, че предотвратяването е стратегическа функция, чиято цел е гарантиране на ефективни действия преди кризи; като има предвид, че посредничеството е друг инструмент на дипломацията, който може да бъде използван за предотвратяване, ограничаване или разрешаване на конфликт;
Й. като има предвид, че вътрешната и външната сигурност са все по-неразривно свързани и като има предвид, че сложният характер на глобалните предизвикателства изисква всеобхватен и интегриран подход на ЕС към външните конфликти и кризи;
К. като има предвид, че е необходим по-силен междуинституционален подход, за да се гарантира, че ЕС е в състояние да развие и да реализира пълния потенциал на своите способности;
Л. като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС, политическите изявления и институционалните промени са добре дошли като знак за ангажимента на ЗП/ВП да даде приоритет на предотвратяването на конфликти и посредничеството при конфликт;
М. като има предвид, че инструментите за външно финансиране дават значителен принос в подкрепа на предотвратяването на конфликти и изграждането на мира;
Н. като има предвид, че правосъдието в условията на преход е важен набор от съдебни и извънсъдебни механизми, с акцент върху отговорността за минали злоупотреби, както и установяването на устойчиво, справедливо и мирно бъдеще;
О. като има предвид, че Парламентът пое важна роля в парламентарната дипломация, включително в процесите на посредничество и диалог, въз основа на своята установена култура на диалог и постигане на консенсус;
П. като има предвид, че ожесточените конфликти и войните оказват непропорционално въздействие върху цивилното население, особено върху жените и децата, и излагат жените, в сравнение с мъжете, на по-висок риск от икономическа и сексуална експлоатация, принудителен труд, разселване, задържане и сексуално насилие, като например изнасилвания, които се използват като тактическо средство за водене на война; като има предвид, че активното участие на жените и младите хора е важно за предотвратяването на конфликти и изграждането на мира, както и за предотвратяването на всички форми на насилие, включително сексуалното и основаното на пола насилие;
Р. като има предвид, че когато се насърчава и улеснява изграждането на капацитет и доверие в посредничеството, диалога и помирението е от съществено значение да бъде включено и подкрепено активното и пълноценно участие на гражданското общество и местните лица – както цивилни, така и военни, в това число жените, малцинствата, коренното население и младите хора;
С. като има предвид, че финансирането на усилията за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и поддържане на мира често е недостатъчно, въпреки политическите ангажименти на равнище ЕС, което има верижен ефект върху капацитета за насърчаване и улесняване на действията в тези области;
1. насърчава Европейския съюз да продължи да отдава приоритет на предотвратяването на конфликти и на посредничеството в рамките на или в подкрепа на съществуващите договорени формати и принципи за водене на преговори; подчертава, че този подход носи висока европейска добавена стойност в политическо, социално и икономическо отношение и по отношение на сигурността на хората на световно равнище; припомня, че действията за предотвратяване на конфликти и за посредничество допринасят за утвърждаването на присъствието на Съюза и доверието в него на международната сцена;
2. признава ролята на гражданските и военните мисии, предприемани в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност;
3. призовава ЗП/ВП, председателя на Комисията и председателя на Европейския парламент да определят съвместни дългосрочни приоритети в областта на предотвратяването на конфликти и посредничеството, които следва да станат част от редовно стратегическо планиране;
4. призовава за дългосрочно изграждане на мира, насочено към отстраняване на първопричините за конфликтите;
5. призовава за подобряването на настоящата структура в подкрепа на приоритетите на ЕС, описани по-долу;
6. призовава за подходи, които вземат предвид конфликтите и са ориентирани към хората и които поставят сигурността на хората в основата на ангажиментите на ЕС, за да се постигнат положителни и устойчиви резултати на място;
7. приканва Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и службите на Комисията, които се занимават с външни дейности, да представят на Парламента годишен доклад относно постигнатия напредък при изпълнението на политическите ангажименти на ЕС в областта на предотвратяването на конфликти и посредничеството;
Укрепване на институционалния капацитет на ЕС за предотвратяване на конфликти и за посредничество
8. подкрепя по-последователния и цялостен начин на действие на ЕС при външни конфликти и кризи; счита, че интегрираният подход към външните конфликти и кризи представлява добавената стойност на външната дейност на Съюза и че всички средства трябва да бъдат приложени възможно най-бързо, за да се изяснят реакциите на ЕС на всеки етап от конфликта и този интегриран подход да стане по-оперативен и по-ефективен; в този контекст припомня нормите и принципите на международното право и на Хартата на ООН и изразява подкрепа за съществуващата уредба, подходи и принципи за водене на преговори; отново заявява, че всеки конфликт следва да бъде разглеждан отделно от другите;
9. подчертава, че това изграждане на капацитет следва да даде възможност на държавите членки да определят приоритетните географски райони за действията за предотвратяване на конфликти и за посредничество и да улесни двустранното сътрудничество между европейските държави;
10. призовава за създаването, под ръководството на ЗП/ВП, на консултативен съвет на ЕС на високо равнище в областта на предотвратяването на конфликти и посредничеството, с цел да се изготви изчерпателен списък от опитни старши политически посредници и експерти в областта на предотвратяването на конфликти, за да може в кратък срок да се предоставят политически и технически експертни познания; счита, че е необходим и списък с експерти, който да обхваща помирението и правосъдието в условията на преход;
11. призовава за назначаването на специален пратеник на ЕС за мир, който да бъде председател на консултативния съвет на ЕС на високо равнище, с цел да се насърчи съгласуваността и координацията между институциите, включително при тяхната комуникация с гражданското общество, да се подобри обменът на информация и това да доведе до повече действия на по-ранен етап;
12. призовава за създаването на други междуинституционални механизми, като например специални работни групи за конкретни ситуации, свързани с предотвратяването на конфликти;
13. призовава за създаването на специална работна група на Съвета за предотвратяване на конфликти и за посредничество, като подчертава силния ангажимент на ЕС по отношение на мира и стабилността в съседните му региони;
Европейска служба за външна дейност
14. приветства създаването на специален отдел към ЕСВД за „инструменти за предотвратяване на конфликти, изграждане на мира и за посредничество“ и разработването на инструменти като системата за ранно предупреждение и „сканирането на хоризонта“; призовава да се инвестира в по-нататъшното развитие на такива инструменти;
15. призовава за по-систематично събиране, управление и разпространение на съответните познания във формати, които да са достъпни, практически и оперативно приложими за персонала в институциите на ЕС;
16. призовава да бъде развит в по-голяма степен капацитетът за анализ на конфликти, отчитащ аспектите на пола, за ранно предупреждение, за помирение и за предотвратяване на конфликти за вътрешния персонал, за посредниците и други експерти, както и за трети страни, като се работи в сътрудничество с ЕСВД и бъдат включени организациите на гражданското общество;
Европейска комисия
17. припомня все по-голямата необходимост от предотвратяване на конфликти чрез справяне с първопричините за конфликтите и чрез постигане на ЦУР, с особен акцент върху демокрацията и правата на човека, принципите на правовата държава, съдебната реформа и подкрепата за гражданското общество;
18. подчертава факта, че всички интервенции на ЕС в райони, засегнати от насилие и от конфликти, трябва да вземат предвид аспектите на конфликта и на пола; призовава за незабавни действия за включване на тези аспекти във всички съответни политики, стратегии, действия и операции, като се поставя по-голям акцент върху това да се избегне нанасяне на вреда, като същевременно се максимизира приносът на ЕС за постигането на дългосрочните цели за предотвратяване на конфликти и изграждане на мира;
Европейски парламент
19. подчертава ролята на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори и водещите членове на ЕП в нея като оперативен орган за координиране на инициативите за посредничество и диалог и приветства новите инициативи, като например диалога „Жан Моне“ за мир и демокрация (който използва историческия дом „Жан Моне“ в Базош, Франция), дейностите по отношение на насилието, свързано с избори, и междупартийния диалог и постигането на консенсус, както и програмата за млади политически лидери, и препоръчва те да бъдат доразвити като основни инструменти на Европейския парламент в областта на посредничеството, подкрепата и диалога; приветства решението на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори да използва като основа успеха от процеса на диалога „Жан Моне“ със Събранието на Македония, за да разшири обхвата на методологията на диалога „Жан Моне“ и тя да се прилага във всички държави на Западните Балкани;
20. приветства партньорството с украинската Върховна рада във формата на диалозите „Жан Моне“, което има за цел постигането на консенсус между политическите групировки и партии във Върховната рада и най-вече преобразуване на политическата култура към модерен европейски парламентарен подход, основан на демократичен диалог и постигане на консенсус;
21. приветства заключенията на петия диалог „ Жан Моне“, състоял се през периода 11 – 13 октомври 2018 г., при който бяха предприети стъпки относно подпомагането на изпълнението на Споразумението за асоцииране; признава искането Европейският парламент да работи с Комисията за улесняване на диалога с ключовите заинтересовани страни от Върховната рада и правителството на Украйна относно подобряването на ефективността на Върховната рада при изпълнението на нейната роля по отношение на прилагането на Споразумението за асоцииране;
22. приветства новата трипартийна инициатива на председателите на парламентите на Украйна, Молдова и Грузия за създаване на регионална парламентарна асамблея като важна платформа за регионален диалог относно стратегически въпроси, включително изпълнението на споразуменията за асоцииране, и за реакция на основните предизвикателства за сигурността, включително хибридната война и дезинформацията; счита, че подкрепата на Парламента за този регионален парламентарен диалог е важен знак за неговия ангажимент в региона в контекста на общите предизвикателства за регионалната сигурност;
23. признава нарастващата си роля в процесите на политическо посредничество; в тази връзка подчертава съвместната инициатива на комисаря по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване и тримата посредници на Европейския парламент, г-н Кукан, г-н Вайгъл и г-н Флекенщайн, за подкрепа на партийните лидери в бившата югославска Република Македония при преодоляването на политическата криза чрез приемането на Споразумението от Пържино през 2015 г.; потвърждава своята готовност да използва като основа този пример за близко междуинституционално сътрудничество с Комисията и ЕСВД и да засили своя ангажимент за укрепване на политическите диалози и помирението на територията на Западните Балкани и съседните държави в по-широк смисъл;
24. призовава за по-нататъшно развитие на програмите за млади политически лидери в контекста на Програмата за младежта, мира и сигурността, основана на Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН, както и за продължаване на отличното сътрудничество с регионалната инициатива на ЗП/ВП за Средиземноморието в рамките на програмата „Млади гласове от Средиземноморието“ (Young Med Voices);
25. счита, че диалогът на високо равнище на младежта „Преодоляване на изоставането“ (Bridging the gap) предоставя пространство за диалог между младите представители и младите членове на парламенти от Западните Балкани, който е важен за подпомагане на културата на междупартиен диалог и помиряване и подкрепя европейската перспектива на държавите в региона;
26. препоръчва по-нататъшното развитие на съществуващите програми на Парламента за обучение и наставничество на членовете на Европейския парламент, по-специално назначените като посредници или главни наблюдатели, както и на програмите за обучение на парламентаристи, политически партии и служители от трети държави, включително тези относно аспектите, свързани с пола и младежта, както и при съгласуваност със структурите на държавите членки, които са развили експертни познания в тази област;
27. счита, че капацитетът на Парламента би могъл да бъде доразвит с назначаването на заместник-председател, отговарящ за координирането на дейностите в областта на посредничеството и улесняването на диалога, който ще работи в тясно сътрудничество с Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори;
28. подчертава ролята на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за повишаването на информираността относно конфликтите по целия свят; призовава за увеличаване на размера на наградата през следващия парламентарен мандат;
29. признава необходимостта Парламентът, в подкрепа на цялостните усилия на ЕС, да институционализира своите процедури за посредничество; призовава за засилване на дейностите за парламентарна дипломация и обмен, включително чрез работата на парламентарните делегации;
30. подчертава дългогодишното тясно сътрудничество между Парламента и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) в областта на изборите и подкрепата за демокрацията; призовава за разширяване на това сътрудничество в областта на посредничеството и диалога;
Жените, мирът и сигурността – увеличаване на капацитета, свързан с пола, при предотвратяването на конфликти и посредничеството от страна на ЕС
31. призовава за прилагането на пълно равенство между половете и за полагане на специални усилия, за да се гарантира участието на жените, момичетата и младите хора и защитата на техните права през целия цикъл на конфликта, от предотвратяването на конфликти до възстановяването след конфликти, в контекста на дейностите на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество;
32. призовава всички инициативи в областта на сътрудничеството, обучението и интервенцията да вземат предвид аспектите на пола; приветства инициативите на ЕС в това отношение, както и активния му принос към следващия план за действие относно равенството между половете, както и новия стратегически подход на ЕС за жените, мира и сигурността;
33. призовава за включването на експертни познания относно аспектите на пола, включително основаното на пола насилие и свързаното с конфликти сексуално насилие, във всички етапи на предотвратяването на конфликти, процеса на посредничество и изграждането на мира;
34. призовава ЕС да поеме водеща роля при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността и при включването на принципите, заложени в тези резолюции, в дейностите на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество;
35. призовава всички форми на сътрудничество, обучение и намеса да отчитат нуждите и стремежите на младите жени и младите мъже и да бъдат информирани за тях, като се имат предвид различните начини, по които ожесточените конфликти оказват въздействие върху техния живот и бъдеще, както и ценния принос, който те могат да направят за предотвратяване и разрешаване на ожесточени конфликти;
Засилване на ролята и капацитета на организациите на гражданското общество в подхода на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество
36. счита, че ролята на организациите на гражданското общество следва да се вземе предвид в цялостния подход на ЕС и неговите приоритети за развитие на капацитета;
37. подчертава значението на мерките за изграждане на доверие и контактите между хората при предотвратяването и разрешаването на конфликти;
38. призовава за провеждане на консултации с организациите на гражданското общество, особено със специализираните в областта на правата на жените и човешките права на малцинствата, при установяването и прилагането на програмите и политиките на ЕС в областта на мира, сигурността и посредничеството;
Финансови и бюджетни средства, които са на разположение на ЕС за предотвратяване на конфликти и за посредничество
39. счита, че за увеличаващите се предизвикателства са необходими повече бюджетни кредити за предотвратяване на конфликти и за осигуряване на специализиран персонал;
40. подчертава, че е необходимо в следващата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027 г.) да бъдат предоставени достатъчни целеви финансови ресурси за дейността на ЕС за предотвратяване на конфликти и за посредничество;
41. приканва ЗП/ВП да предостави на Парламента актуална информация относно бюджетния ред за ЕСВД, предназначен за анализа на конфликти и отчитането на аспектите на конфликтите, ранното предупреждение, подкрепата чрез посредничество, и относно бъдещите приоритети в тази област;
°
° °
42. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Комисията и на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на ЕСВД, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Комисията, на ОССЕ, на генералния секретар на ООН, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 130.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2018)0312.
- [3] ОВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 6.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Европейският съюз, в същността си, е проект за мир, поради което е напълно естествено, че предотвратяването на конфликти и укрепването на мира са основни елементи на външната му политика. Съгласно Договора от Лисабон ЕС има за цел да насърчава мира (Дял I, член 3, параграф 1) и черпи своето разбиране за мира от своите собствени ценности и принципи.
Тези принципи се въплъщават в цели на външната политика, вдъхновени от всеобхватно определение за мира, което включва не само сигурност и стабилност (като например липса на въоръжено насилие), но също така се занимава с първопричините за конфликта чрез утвърждаване на демокрацията, доброто управление, правата на човека, устойчивото развитие и сигурността на хората. По същество в него се казва, че мирът върви ръка за ръка със запазването на живота и благосъстоянието на всяко човешко същество, във всеки аспект на техния живот, като начинът за постигане на това е създаването на сигурност, основана на правата на човека и сигурността на хората, а не чрез милитаризиране.
Общ коментар № 30 на Комитета на ООН по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените ни напомня, че опитът на жените често се изключва като нямащ значение за прогнозирането на конфликти, че участието на жените в предотвратяването на конфликти е слабо, както и слабото участие на жените в институциите, работещи в областта на превантивната дипломация. Също така ЕС признава, че „недостатъчното представителство на жените в процесите на посредничество и мирните преговори, както и липсата на експертен опит по отношение на равенството между половете в екипите за посредничество сериозно ограничават степента, в която опитът на жените по отношение на конфликтите и произтичащите от това потребности от правосъдие и възстановяване са взети предвид в рамките на тези процеси“ (Концепцията на ЕС за 2009 г. за посредничество и диалог).
Когато жените и малцинствата не са включени в работата по предотвратяването на конфликти, в нея ще липсват информация и аспекти, които са от основно значение. Само чрез приобщаващо представителство на жените и чрез използване на анализ на конфликтите, отчитащ аспектите на пола, ще можем да разработим правилни отговори и да постигнем устойчив мир. Съдействието, мнението и способностите на жените, както и междусекторният анализ, отчитащ аспектите на пола, са от решаващо значение за диалога, за да можем да формулираме по-добри политики и да постигнем справедливи мирни споразумения. Бяхме свидетели на това при различни обстоятелства, като например в Либия, Йемен, Нигерия и Колумбия. Всъщност станахме свидетели на това навсякъде по света.
Както обобщава Женската международна лига за мир и свобода: „Програмата за жените, мира и сигурността има потенциал да предизвика промяна. Това е мощен инструмент за преминаване от изключителен към демократичен процес на вземане на решения, от неравенство между половете към справедливост по отношение на половете и от конфликт и насилие към траен мир“.
Програмата за жените, мира и сигурността (WPS) вече е получила международно признание, но все още съществуват големи предизвикателства пред нейното изпълнение. ЕСВД признава, че с цел предприемане на действия по въпросите, свързани с равенството между половете, при предотвратяването на конфликти и посредничеството са необходими познания и експертен опит в областта на равенството между половете както по конкретни въпроси, така и по отношение на целия мирен процес (Информационен документ – Проект за подкрепа при посредничество на ЕСВД – Участието на жените и въпросите, свързани с половете). Друг ключов въпрос е, разбира се, ангажиментите да се превърнат в реални действия и те да бъдат подкрепени с целево финансиране и ресурси. В този контекст ЕС може да играе силна и водеща роля в изпълнението на Програмата за жените, мира и сигурността, което означава също така да поеме водеща роля в утвърждаването на световния мир.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
4.2.2019 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 4 16 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Michèle Alliot-Marie, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Michael Gahler, Iveta Grigule-Pēterse, Sandra Kalniete, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Dobromir Sośnierz, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Brando Benifei, Neena Gill, Liisa Jaakonsaari, Marek Jurek, Soraya Post, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Helmut Scholz |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
José Blanco López, Santiago Fisas Ayxelà, Karin Kadenbach, Ramón Luis Valcárcel Siso, Julie Ward, Flavio Zanonato |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
20 |
+ |
|
|
ALDE |
Iveta Grigule-Pēterse, Javier Nart |
|
|
ECR |
Charles Tannock, Geoffrey Van Orden |
|
|
S&D |
Brando Benifei, Goffredo Maria Bettini, José Blanco López, Neena Gill, Liisa Jaakonsaari, Karin Kadenbach, Arne Lietz, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Soraya Post, Julie Ward, Flavio Zanonato |
|
|
VERTS/ALE |
Klaus Buchner, Barbara Lochbihler |
|
|
4 |
- |
|
|
ECR |
Bas Belder, Marek Jurek |
|
|
NI |
Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz |
|
|
16 |
0 |
|
|
GUE/NGL |
Helmut Scholz |
|
|
PPE |
Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Santiago Fisas Ayxelà, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, David McAllister, Ramona Nicole Mănescu, Francisco José Millán Mon, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Ramón Luis Valcárcel Siso |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“