Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация (COM(2007)0709 – C6-0418/2007 – 2007/0243(COD))

P6_TA(2008)0402 A6-0248/2008

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0709),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, член 71 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0418/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становищата на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0248/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 септември 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2299/89

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕО) № 80/2009.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно предложението за решение на Съвета относно това доколко подходящи са държавите от Централна Азия съгласно Решение 2006/1016/ЕО на Съвета за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността (COM(2008)0172 – C6-0182/2008 – 2008/0067(CNS))

P6_TA(2008)0403 A6-0317/2008

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2008)0172),

–   като взе предвид член 181a от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0182/2008),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Стратегия на ЕС за Централна Азия(1),

–   като взе предвид резолюцията Стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, приета от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г.,

–   като взе предвид дело C-155/07 Европейски парламент срещу Съвета на Европейския съюз, по което тече производство в Съда на Европейските общности,

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по бюджети и становищата на Комисията по външни работи и на Комисията по международна търговия (A6-0317/2008),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

5.  Прикзовава Комисията да оттегли предложението си, в случай че Решение 2006/1016/EО, което понастоящем е предмет на висящо дело пред от Съда на Европейските общности, бъде отменено;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за решение Съображение 3 a (ново) (3а) Съществува призната необходимост заемите на ЕИБ в Централна Азия да се съсредоточат върху проекти за доставка и транспорт на енергия, които също така служат на енергийните интереси на ЕС. Изменение 2 Предложение за решение Съображение 3 б (ново) (3б) По отношение на проектите за доставка и транспорт на енергия, финансовите операции на ЕИБ следва да подкрепят и да са съвместими с целите на политиката на ЕС за разнообразяване на енергийните източници и изискванията от Киото, както и укрепването на опазването на околната среда. Изменение 3 Предложение за решение Съображение 3 в (ново) (3в) Всички операции по финансиране на ЕИБ следва да са съгласувани и да подпомагат външните политики на ЕС, включително специфични регионални цели, и следва да допринасят за общата цел за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, целта за зачитане на правата на човека и основните свободи и спазването на международните споразумения в областта на околната среда, по които Европейската общност или нейните държави-членки са страни. Изменение 4 Предложение за решение Съображение 3 г (ново) (3г) ЕИБ следва да гарантира, че отделните проекти са предмет на оценка на въздействието върху устойчивото развитие, извършена независимо от поръчителите на проекта и от ЕИБ. Изменение 5 Предложение за решение Съображение 4 Макроикономическите условия, които преобладават в страните в Централна Азия, и по специално ситуацията с външните финанси и устойчивостта на дълга, са се подобрили в последните години в резултат на силния икономически растеж и разумни макроикономически политики, и следователно на тези страни следва да се предостави достъп до финансиране от ЕИБ; Макроикономическите условия, които преобладават в страните в Централна Азия, и по специално ситуацията с външните финанси и устойчивостта на дълга, са се подобрили в последните години в резултат на силния икономически растеж и разумни макроикономически политики, и следователно на тези страни следва да се предостави достъп до финансиране от ЕИБ. Независимо от това следва да има предварително условие за тяхната допустимост до заеми от страна на ЕИБ: тези държави трябва да покажат ясен напредък в установяване на правовата държава, свободата на словото и на средствата за информация, и свобода на НПО, както и при постигане на целите за развитие на хилядолетието, както е уточнено в споразуменията за партньорство и сътрудничество на ЕС. Те не следва да бъдат предмет на санкции от страна на ЕС за нарушаване на правата на човека и следва да са осъществили реален напредък по отношение на положението във връзка с правата на човека, както се изисква от резолюцията от 20 февруари 2008 г. на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за Централна Азия1. ___________________ 1 Приети текстове, P6_TA(2008)0059. Изменение 6 Предложение за решение Съображение 5 a (ново) (5а) Дейностите, свързани с отпускането на заеми, следва да подкрепят целта на политиката на ЕС за насърчаване на стабилност в региона. Изменение 10 Предложение за решение Член 1 Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан са подходящи за финансиране от ЕИБ по гаранция на Общността в съответствие с Решение 2006/1016/ЕО на Съвета. Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан са допустими за финансиране от ЕИБ по гаранция на Общността в съответствие с Решение 2006/1016/ЕО на Съвета. Узбекистан ще бъде считан за допустим веднага щом бъдат отменени санкциите на ЕС срещу тази държава. Изменение 7 Предложение за решение Член 1 a (нов) Член 1a Гаранционното споразумение между Комисията и ЕИБ, предвидено в член 8 от Решение 2006/1016/ЕО на Съвета, предвижда подробни разпоредби и процедури по отношение на гаранцията на Общността и съдържа условия с ясни критерии за зачитане на правата на човека.. Изменение 8 Предложение за решение Член 1 б (нов) Член 1б Въз основа на информацията, получена от ЕИБ, Комисията ежегодно изготвя оценка и доклад относно финансовите операции на ЕИБ, извършени по силата на посоченото решение, и ги представя на Европейския парламент и на Съвета. Докладът включва оценка на това, доколко финансовите операции на ЕИБ са допринесли за постигането на целите на външната политика на ЕС, и по-специално на техния принос към общата цел за развитие и заздравяване на демокрацията и правовата държава, за зачитане на правата на човека и основните свободи, и за спазване на международните споразумения за околната среда, по които Европейската общност или нейните държави-членки са страна. Изменение 9 Предложение за решение Член 1 в (нов) Член 1в ЕИБ следва да гарантира, че рамковите споразумения между банката и съответните държави, се предоставят на обществеността, и че обществеността получава подходяща, навременна и обективна информация, която ѝ позволява да изиграе изцяло своята роля в процеса на вземане на решения.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0059.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно положението на палестинските затворници в израелски затвори

P6_TA(2008)0404 RC-B6-0343/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–   като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Benita Ferrero Waldner пред Европейския парламент на 9 юли 2008 г. относно положението на палестинските затворници в израелските затвори,

–   като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел и резултатите от осмата среща на Съвета за асоцииране ЕС-Израел, проведена на 16 юни 2008 г.,

–   като взе предвид доклада, изготвен от своята специална делегация за Израел и палестинските територии (30 май - 2 юни 2008 г.) и заключенията от него,

–   като взе предвид Женевските конвенции и по-специално четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 12 август 1949 г., и по-специално членове 1 - 12, 27, 29 - 34, 47, 49, 51, 52, 53, 59, 61 - 77 и 143 от нея,

–   като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г.,

–   като взе предвид годишния доклад на Международния комитет на Червения кръст за 2007 г., и по-специално раздела относно окупираните палестински територии,

–   като взе предвид докладите, публикувани през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. от Обществения комитет срещу изтезанията в Израел с помощта на финансови помощи от страна на Европейската комисия и няколко държави-членки,

–   като взе предвид съответните резолюции на ООН относно конфликта в Близкия изток,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че през последните години Израел е бил обект на множество смъртоносни терористични атаки срещу цивилното му население и като има предвид, че израелските органи са предприели редица мерки за предотвратяване на тези терористични действия, включително арести на заподозрени палестински бойци, но че борбата срещу тероризма не е оправдание за нарушаване на хуманитарното право;

Б.   като има предвид, че днес повече от 11 000 палестинци, включително стотици жени и деца, са задържани в израелски затвори и центрове за задържане и като има предвид, че повечето от задържаните са арестувани на окупираните палестински територии;

В.   като има предвид, че съгласно Конвенцията за правата на детето, по която Израел е страна, дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години; като има предвид, обаче, че след 16-годишна възраст палестинските деца се считат за възрастни съгласно израелските военни разпоредби за управление на окупираните палестински територии и често са задържани в неподходящи условия;

Г.   като има предвид, че на 25 август 2008 г. израелското правителство освободи 198 палестинци като израз на добра воля и стъпка в посока към изграждане на взаимно доверие и като има предвид, че в момента между двете страни протичат по-нататъшни преговори с оглед на постигане на по-широко споразумение относно освобождаването на другите затворници;

Д.   като има предвид, че наскоро правителствата на Израел и Ливан предприеха позитивни стъпки за размяна на затворници срещу тленните останки на израелски войници;

Е.   като има предвид, че около 1 000 затворници са задържани в Израел въз основа на " административни заповеди за задържане" с право на обжалване, но без обвинение, процес и право на защита; като има предвид, че такива " административни заповеди за задържане" могат да бъдат, и в някои случаи са, подновявани за много години;

Ж.   като има предвид, че според докладите относно правата на човека, палестинските затворници са обект на мъчения и изтезания;

З.   като има предвид, че за мнозинството от палестински затворници, държани в затвори, намиращи се на израелска територия, е често невъзможно или много трудно да упражняват правото си да бъдат посещавани в затвора от техните семейства, въпреки призивите на Международния комитет на Червения кръст към Израел за това;

И.   като има предвид, че въпросът относно затворниците има важни политически, социални и хуманитарни последици и че арестуването на 48 членове на Палестинския законодателен съвет и на други местни управници има сериозни последици за развитието на политическата обстановка в окупираната палестинска територия; като има предвид, че "Документът на затворниците", приет през май 2006 г. от задържани палестински политически лидери от различни фракции, послужи за основа на националния документ за помирение и поправи пътя за сформирането на правителство на националното единство;

Й.   като има предвид, че по силата на член 2 от Споразумението за асоцииране ЕС-Израел отношенията между Европейските общности и Израел се основават на зачитането на правата на човека и демократичните принципи и това е съществен елемент от горепосоченото споразумение; като има предвид, че Планът за действие на ЕС-Израел подчертава, че зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право сред ценностите, които страните по споразумението споделят;

1.  Приветства взетото наскоро решение от израелското правителство за освобождаване на определен брой палестински затворници като положителна стъпка за засилване на авторитета на Палестинската автономна власт и за създаване на атмосфера на взаимно доверие;

2.  Призовава Хамас и Израел да предприемат стъпки с оглед на незабавното освобождаване на ефрейтора от израелската армия Gilad Shalit;

3.  Подчертава, че въпросът за палестински политически затворници има значително отражение както върху палестинското общество, така и върху израелско-палестинския конфликт и в тази връзка счита, че освобождаването на значителен брой палестински затворници, и по-специално незабавното освобождаване на лишените от свобода членове на Палестинския законодателен съвет, включително на Marwan Barghouti, би могло да представлява положителна стъпка към създаване на атмосферата на взаимно доверие, необходима за постигане на съществен напредък при мирните преговори;

4.  Подкрепя законната загриженост на Израел за сигурността; счита, че принципите на правовата държава трябва изцяло да се спазват в отношението към всички затворници, като това е изключително важна стъпка за една демократична държава;

5.  Призовава Израел да гарантира спазване на минимални стандарти по отношение на задържането, организиране на съдебни процеси за всички задържани, прекратяване на използването на "заповеди за административно задържане" и прилагане на подходящи мерки по отношение на непълнолетните затворници и правата на затворниците да бъдат посещавани в затвора, в пълно съответствие с международните стандарти, включително Конвенцията на ООН относно правата на детето и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

6.  Изразява загрижеността си във връзка с положението на палестинските жени затворници и уязвимите затворници, за които има сведения, че са малтретирани и нямат достъп до здравни грижи;

7.  Призовава Палестинската автономна власт да положи всички усилия за предотвратяване на всякакви актове на насилие или терористични актове, особено извършвани от бивши затворници и особено от деца;

8.  Изразява убеждението си, че развитието на отношенията между ЕС и Израел следва да е в съответствие и свързано с изпълнението от страна на Израел на всички задължения съгласно международното право;

9.  Приветства решенията, взети на осмата среща на Съвета за асоцииране ЕС-Израел, за създаване на пълноправна подкомисия по правата на човека, която да замести настоящата работна група по правата на човека; призовава за провеждане на интензивни консултации с организациите за защита на правата на човека и неправителствените организации в Израел и в окупираните палестински територии и за тяхното пълно участие в наблюдението на напредъка на Израел по отношение на изпълнението на неговите задължения съгласно международното право;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, израелското правителство, Кнесета, председателя на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, върховния представител по Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Четворката за разрешаване на конфликта в Близкия изток, председателя на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, върховния комисар на ООН по правата на човека и Международния комитет на Червения кръст.

Резолюция на Европейския парламент 4 септември 2008 г. относно оценката на санкциите, налагани от ЕС като част от неговите действия и политики в областта на правата на човека (2008/2031(INI))

P6_TA(2008)0405 A6-0309/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–   като взе предвид всички конвенции на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и двата факултативни протокола към него,

–   като взе предвид Хартата на ООН и по-конкретно членове 1 и 25, както и членове 39 и 41 от Глава VII,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека) протоколите към нея,

–   като взе предвид Парижката харта за нова Европа (Парижка харта),

–   като взе предвид Заключителния акт на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. (Заключителен акт от Хелзинки),

–   като взе предвид членове 3, 6, 11, 13, 19, 21, 29 и 39 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 60, 133, 296, 297, 301 и 308 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО),

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно положението във връзка с правата на човека по света,

–   като взе предвид предишните си разисквания и извънредни резолюции по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава,

–   като взе предвид резолюцията си от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни(1),

–   като взе предвид международните задължения на Европейската общност и на нейните държави-членки, включително тези, съдържащи се в споразуменията със Световната търговска организация (СТО),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумение от Котону)(2), по-конкретно членове 8, 9, 33, 96 и 98 от него, и преразглеждането на това споразумение(3),

–   като взе предвид документа на Съвета, озаглавен "Създаване на състав "Санкции" на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции)" от 22 януари 2004 г.(5603/04),

–   като взе предвид документа на Съвета, озаглавен "Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции)" от 7 юни 2004 г.(10198/1/04),

–   като взе предвид документа на Съвета, озаглавен "Насоки за прилагане и оценка на ограничителни мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС", последно преразгледан на 2 декември 2005 г.(15114/05),

–   като взе предвид документа на Съвета, озаглавен "Най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки", от 9 юли 2007 г. (11679/07),

–   като взе предвид Обща позиция 96/697/ОВППС на Съвета относно Куба(4), приета на 2 декември 1996 г.,

–   като взе предвид общите позиции на Съвета 2001/930/ОВППС за борба с тероризма(5) и 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма(6), и двете от 27 декември 2001 г., и Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания(7),

–   като взе предвид Обща позиция 2002/402/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Осама бен Ладен, членовете на организацията Ал Кайда и талибаните и други лица, групи, предприятия и образувания, свързани с тях(8), и Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните(9), като и двата акта датират от 27 май 2002 г.,

–   като взе предвид Общия списък на оръжията на Европейския съюз(10),

–   като взе предвид резолюцията си от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни(11),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(12),

–   като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и трети страни и клаузите за правата на човека, съдържащи се в тези споразумения,

–   като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 1982 г. относно значението на икономическите санкции и по-специално на търговското ембарго и бойкота, както и техните последици за отношенията на ЕИО с трети страни(13),

–   като взе предвид своята резолюция относно въздействието на санкциите и по-специално на ембаргото върху населението на държавите, спрямо които са били наложени тези мерки(14), приета от Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС (СПА на АКТБ-ЕС) на 1 ноември 2001 г. в Брюксел (Белгия),

–   като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалози и консултации с трети държави в областта на правата на човека(15),

–   като взе предвид резолюция 1597 (2008 г.) и препоръка 1824 (2008 г.), приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 23 януари 2008 г. относно "черните списъци" на Съвета за сигурност на ООН и на Европейския съюз,

–   като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г., който се очаква да влезе в сила на 1 януари 2009 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и на Комисията по международна търговия (A6-0309/2008),

А.   като има предвид, че член 11, параграф 1 от ДЕС признава зачитането на правата на човека като една от целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и като има предвид, че новият член 21 от ДЕС, който се въвежда чрез член 1, параграф 24 от Договора от Лисабон признава, че "дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право";

Б.   като има предвид, че санкциите се прилагат с цел постигане на определени цели на ОВППС, установени в член 11 от ДЕС, които включват, но не са ограничени до насърчаване на зачитането на правата на човека и на основните свободи, демокрацията, принципа на правовата държава и доброто управление;

В.   като има предвид, че горепосочените "Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции)" представляват първият прагматичен документ, определящ рамката, в която ЕС налага санкции; като има предвид, че въпреки това на практика ЕС прилага санкции още от началото на 80-те години на ХХ век и по-специално след влизането в сила на ДЕС през 1993 г.; като има предвид, че този документ официално установява санкциите като инструмент на ОВППС и вследствие на това представлява отправна точка за политиката на ЕС по отношение на санкциите;

Г.   като има предвид, че тази политика за прилагане на санкции се основава главно на следните пет цели в рамките на ОВППС: гарантиране на общите ценности, основни интереси, независимост и цялост на Съюза в съответствие с принципите, залегнали в Хартата на ООН; укрепване на сигурността на Съюза по всички начини; опазване на мира и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите, залегнали в Хартата на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, и с целите на Парижката харта, включително тези относно външните граници; насърчаване на международното сътрудничество; развитие и консолидиране на демокрацията и на принципа на правовата държава и зачитане на правата на човека и на основните свободи;

Д.   като има предвид, че се засилва международният консенсус относно това, че всяка сериозна и умишлена вреда, нанесена на околната среда, подкопава световния мир и сигурност и представлява нарушение на правата на човека;

Е.   като има предвид, че ЕС се ангажира да прилага систематично санкциите, определени от Съвета за сигурност на ООН съгласно Глава VII от Хартата на ООН и в същото време налага самостоятелно санкции при липса на мандат на Съвета за сигурност на ООН, в случаите, в които Съветът за сигурност на ООН не е упълномощен да предприема действия или е възпрепятстван да го направи поради липсата на споразумение между членовете му; подчертава в тази връзка задължението както на ООН, така и на ЕС да налагат санкции в съответствие с международното право;

Ж.   като има предвид, че политиката за прилагане на санкции на ЕС следователно включва санкциите на Съвета за сигурност на ООН, но че обхватът и целите ѝ надхвърлят тези на политиката на Съвета за сигурност на ООН (международен мир и сигурност);

З.   като има предвид, че санкциите са един от инструментите, които ЕС може да използва, за да прилага своята политика относно правата на човека; като припомня, че използването на санкции трябва да бъде в съответствие с общата стратегия на Съюза в съответната област и да представлява последното усилие в градацията от приоритети, целящи преследването на специфичните цели на ОВППС; като има предвид, че ефективността на санкциите зависи от едновременното им прилагане от всички държави-членки;

И.   като има предвид, че нито в международното право, нито в правото на ЕС/ЕО съществува меродавно определение на понятието "санкция" като има предвид обаче, че в рамките на ОВППС санкциите или ограничителните мерки се разглеждат като мерки, прекъсващи или намаляващи изцяло или частично дипломатическите или икономическите отношения с една или повече трети държави, с което се цели постигане на промяна в определени дейности или политики като например нарушения на международното право или правата на човека, или политики, при които не се спазва принципът на правовата държава или демократичните принципи от страна на правителствата на трети държави, недържавни субекти или физически и юридически лица;

Й.   като има предвид, че видовете ограничителни мерки включват разнообразие от мерки, като оръжейно ембарго, търговски санкции, финансови/икономически санкции, запор на активи, забрана за извършване на полети, ограничение за достъп, дипломатически санкции, бойкот на спортни и културни събития и прекратяване на сътрудничеството с дадена трета държава;

К.   като има предвид, че в съответствие с общата практика на ЕС, настоящата резолюция не прави разграничение между термините "санкции" и "ограничителни мерки"; като има предвид, че в настоящата резолюция се възприема определението за "подходящи мерки", съдържащо се в член 96 от Споразумението от Котону(16);

Л.   като има предвид, че самите санкции на ЕС са основани на различни правни основания в зависимост от конкретния характер на ограничителните мерки и от правното естество на отношенията със съответната трета държава, както и от съответните сектори и цели; като има предвид, че тези фактори определят както процедурата за приемане на санкции, която често, но не винаги изисква наличието на обща позиция в рамките на ОВППС и следователно наличие на единодушие в Съвета, така и законодателната процедура, която да бъде следвана с цел санкциите да бъдат с обвързващ характер и приложими, като общата процедура се определя в член 301 в ДЕО;

М.   като има предвид, че визовите забрани и оръжейното ембарго са се превърнали в най-често налаганите санкции в рамките на ОВППС и представляват първоначалните стъпки в поредицата от санкции на ЕС; като има предвид, че тези два вида мерки са единствените, които се прилагат пряко от държавите-членки, тъй като те не изискват наличието на специфично законодателство по отношение на санкциите съгласно ДЕО; като има предвид, от друга страна, че финансовите санкции (запор на активи) и търговските санкции изискват приемането на специфично законодателство по отношение на сакциите;

Н.   като има предвид, че съгласно гореспоменатите "Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции)", както и съответните насоки, целенасочените санкции могат да бъдат по-ефективни в сравнение с по-общите санкции и следователно са за предпочитане, на първо място, защото при тях се избягват възможните странични ефекти върху по-голяма част от населението, и второ, защото оказват пряко въздействие върху отговорните лица и поради това е по-вероятно да предизвикат промени в водената от тези лица политика;

О.   като признава, че съществуват мерки, които при приемането им от Съвета в заключенията на председателството не са обозначени като санкции и същевременно се различават от другите ограничителни мерки, изброени като инструменти на ОВППС;

П.   като има предвид, че икономическите отношения между ЕС и трети държави често се ръководят от двустранни или многостранни секторни споразумения, които ЕС е задължен да зачита при прилагането на санкции; като има предвид, че следователно преди да приложи икономически санкции, които не са съвместими с правата, предоставени на въпросната трета страна съгласно съществуващото споразумение, при необходимост ЕС следва да прекрати или суспендира действието на съответното споразумение;

Р.   като има предвид, че отношенията между ЕС и трети държави често се ръководят от двустранни и многостранни споразумения, които позволяват на една от страните да предприеме подходящи мерки в случаи на нарушаване от другата страна на съществен елемент от споразумението, а именно зачитане на правата на човека, международното право, демократичните принципи и принципа на правовата държава (клаузата за правата на човека), като важен пример в това отношение е Споразумението от Котону;

С.   като има предвид, че въвеждането и прилагането на ограничителни мерки трябва да е в съответствие с правата на човека и международното хуманитарно право, включително правото на справедлив процес и на ефективни средства за правна защита, също така пропорционалност, и че трябва да се предвидят съответните изключения, за да се вземат предвид основните човешки потребности на лицата, срещу които са насочени мерките, като достъп до основно образование, питейна вода и основно медицинско обслужване, включително до основни лекарства; като има предвид, че всеки един режим на санкции следва да отчита изцяло стандартите, установени от Женевската конвенция, Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и от резолюциите на ООН относно защитата на гражданското население и децата при въоръжени конфликти;

Т.   като има предвид, че доверието в ЕС и в отделните държави-членки се подкопава, когато изглежда, че санкциите, наложени от ЕС, се нарушават и като има предвид, че Робърт Мугабе беше поканен да участва в срещата на високо равнище ЕС-Африка в Лисабон на 8-9 декември 2007 г., въпреки че му е наложена забрана за влизане в която и да е територия на държавите-членки на ЕС съгласно Обща позиция 2004/161/ОВППС на Съвета от 19 февруари 2004 г. за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве(17), чийто срок на действие беше удължен чрез Обща позиция 2008/135/ОВППС на Съвета от 18 февруари 2008 г.(18);

Общи съображения с оглед на приемането на ефективна политика на ЕС за прилагане на санкции

1.  Изразява съжаление, че досега не е осъществено проучване или оценка на въздействието във връзка с политиката на ЕС за налагане на санкции и че следователно е изключително трудно да се прецени какво е въздействието и ефективността на тази политика на място и да се направят съответните заключения; призовава Съвета и Комисията да извършат такава оценка; при все това счита, че политиката за прилагане на санкции, използвана срещу Южноафриканската република, доказа ефикасността си, като допринесе за слагането на край на режима на апартейд;

2.  Счита, че несъответствията в правните основания за изпълнението на политиката на санкции на ЕС, включваща различни равнища на вземане на решения, на изпълнение и контрол, подкопават прозрачността и последователността на политиката на ЕС за прилагане на санкции и вследствие на това подкопават доверието към нея;

3.  Счита, че за да са ефективни санкциите, въвеждането им трябва да се счита за законосъобразно от общественото мнение на европейско и международно равнище, както и в държавите, в които се очакват промените; подчертава, че консултациите с Европейския парламент в процеса на вземане на решения допълват тази легитимност,

4.  Отбелязва също, че санкциите могат да имат символична стойност, изразяваща морално осъждане от страна на ЕС, като по този начин допринасят за увеличаване на прозрачността и доверието във външната политика на ЕС; предупреждава, въпреки това, за риска от поставянето на твърде голяма тежест върху идеята за санкциите като символични мерки, тъй като това би могло да доведе до пълното им обезценяване;

5.  Счита, че прибягването до санкции следва да се предвижда в случай на действия от страна на държавни органи или на недържавни субекти или физически или юридически лица, които сериозно подкопават сигурността и правата на човека или когато всички договорни и/или дипломатически възможности са изчерпани или очевидно се е стигнало до патова ситуация поради действията на третата страна;

6.  Счита, че всяка умишлена и необратима вреда, нанесена на околната среда представлява заплаха за сигурността и сериозно нарушение на правата на човека; в тази връзка призовава Съвета и Комисията да включат сред мотивите, които могат да доведат до приемането на санкции, всяка умишлена и необратима вреда, нанесена на околната среда;

7.  Признава, че общите инструменти на ЕС за налагане на санкции като цяло са гъвкаво разгърнати в съответствие с нуждите във всеки конкретен случай; въпреки това изразява съжаление във връзка с факта, че ЕС често е прилагал политиката си на санкции непоследователно, като при сходни данни за положението с правата на човека и демократичните принципи е третирал различно дадени трети държави, предизвиквайки по този начин обвинения в прилагане на "двойни стандарти";

8.  Счита в тази връзка, че прилагането и оценката от страна на Европейския съюз на санкции, наложени за нарушения на правата на човека, следва принципно да взимат превес над евентуални вреди, които тяхното прилагане би причинило на търговските интереси на ЕС и на неговите граждани;

9.  Изразява съжаление, че наличието на вътрешни несъгласия в ЕС относно политиката спрямо определени държави, например Куба, или нежеланието на държавите-членки да се противопоставят на важни партньори като Русия са довели до приемането от страна на ЕС само на "неофициални санкции" в заключенията на председателството, което отразява едно небалансирано или непоследователно прилагане на санкциите от страна на ЕС; признава въпреки това, че мерките, включени в заключенията на Съвета, като отлагането на подписването на споразумения със страни като Сърбия, могат да бъдат полезен инструмент, за да се окаже натиск върху трети държави с оглед на тяхното пълно сътрудничество с международните механизми;

10.  Отбелязва, че по отношение на Куба, горепосочената обща позиция, приета през 1996 г. и периодично обновявана, е отражение на пътната карта за мирен преход към демокрация на острова и се прилага изцяло, като не е предмет на разногласия между европейските институции; изразява съжаление във връзка с това, че досега не са осъществени значителни подобрения в областта на правата на човека; отбелязва решението на Съюза от 20 юни 2008 г. да отмени неофициалните санкции спрямо Куба, като въпреки това изисква незабавно и безусловно освобождаване на всички политически затворници, улесняване на достъпа до затворите и ратифициране и прилагане на международния пакт за граждански и политически права; отбелязва, че в срок от една година Съветът ще вземе решение дали да продължи политическия диалог с Куба в зависимост от наличието или липсата на съществени подобрения в областта на правата на човека; припомня, че позицията на Съвета е еднакво обвързваща за институциите на Европейския съюз по отношение на диалога както с кубинските власти, така и с представителите на гражданското общество; отново изтъква позицията си по отношение на лауреатите на наградата "Сахаров" Oswaldo Payá Sardiñas и групата, позната като "Damas de Blanco" ("Дамите в бяло");

11.  Счита, че доводът относно "неефективността" на санкциите не може да се използва в подкрепа на отмяната им и вместо това следва да се използва за пренасочването и преоценката на самата санкция; освен това заема становището, че продължаването или преустановяването на прилагането на санкции следва да зависи единствено от това дали техните цели са постигнати, както и че различните видове санкции могат да бъдат укрепени или изменени въз основа на оценката за тях; счита, че за тази цел санкциите следва винаги да са придружени от ясни критерии;

12.  Счита, че ефективността на санкциите следва да бъде анализирана на редица равнища, както с оглед на присъщата на мерките ефективност, т.е. способността им да оказват въздействие върху частните и професионални дейности на лицата, към които са насочени мерките, като към членове на режим, срещу който са насочени мерките, или върху функционирането на този режим, така и с оглед на тяхната политическа ефективност, т.е. с оглед на способността им да доведат до прекратяване или промяна на дейностите или политиките, мотивирали тяхното приемане;

13.  Счита, че ефективността на санкциите зависи от способността на Европейския съюз да ги поддържа във времето и в тази връзка изразява съжаление относно използването на клаузи за автоматично отменяне на санкциите като така наречените "клаузи за отпадане";

14.  Се противопоставя на прилагането, при каквито и да е обстоятелства, на общи, безразборни санкции спрямо която и да е държава, тъй като този подход води на практика до пълна изолация на населението; счита, че ако не бъдат съгласувани с други политически инструменти, икономическите санкции много трудно могат да успеят да допринесат за провеждането на политически реформи в рамките на режима, който е техен обект; подчертава следователно, че всички санкции спрямо държавни органи следва систематично да бъдат придружавани от подкрепа за гражданското общество в съответната държава;

Санкциите като част от обща стратегия за правата на човека

15.  Посочва, че повечето санкции на ЕС са били наложени на базата на въпроси, свързани със сигурността; подчертава обаче, че нарушенията на правата на човека следва да представляват достатъчно основание за прилагането на санкции, тъй като те също така представляват заплаха за сигурността и стабилността;

16.  Изтъква, че основната цел на санкциите е да допринесат за промяна на политиката или дейностите в съответствие с целите на общата позиция в рамките на ОВППС или заключенията, приети от Съвета, или международното решение, на което се основават санкциите;

17.  Настоятелно изтъква факта, че Съветът, приемайки гореспоменатите "Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции) ", се е ангажирал с използването на санкции като част от един обширен и интегриран политически подход; подчертава в тази връзка, че този подход включва паралелно политически диалог, поощряване и условност и може дори да включи, като последно средство, използването на принудителни мерки, както е определено в основните принципи; счита, че клаузите за правата на човека и демокрацията, системата за общи преференции и помощите за развитие следва да се използват като инструменти на подобен обширен и интегриран политически подход;

18.  Подчертава, че прилагането на клаузата за правата на човека не може да бъде разглеждано като напълно независима или едностранна санкция на ЕС, тъй като то произтича пряко от двустранното или многостранното споразумение, което установява взаимна гаранция за спазване на правата на човека; счита, че подходящите мерки, предприети в съответствие с тази клауза, засягат изключително изпълнението на съответното споразумение, като предоставят на всяка страна правно основание за суспендиране или анулиране на споразумението; счита следователно, че изпълнението на клаузите за правата на човека и автономните или едностранни санкции по необходимост се допълват;

19.  Следователно приветства методичното включване на клаузите за правата на човека и настоява за включването на специален механизъм за прилагане във всички нови двустранни споразумения, включително в секторните споразумения, подписани с трети държави; припомня в тази връзка значението на формулираните препоръки с оглед на осъществяването на по-ефективно и по-систематично прилагане на тази клауза, а именно определяне на цели и критерии за сравнение и извършване на редовна оценка; отново отправя своя призив клаузите относно правата на човека да се прилагат чрез по-прозрачна процедура на консултации между страните, в която участват също Европейският парламент и гражданското общество, като се уточняват политическите и правните механизми, които ще се използват в случай на искане за суспендиране на двустранно сътрудничество на основание многократни и/или систематични нарушения на правата на човека в разрез с международното право; подкрепя процедурата, установена съгласно Споразумението от Котону, за предприемане на мерки в отговор на тежки нарушения на правата на човека, на демократичните принципи и на принципа на правовата държава; счита, че системата на провеждане на интензивен политически диалог (член 8 от Споразумението от Котону) и на консултации (член 96 от Споразумението от Котону), преди и след приемане на подходящи мерки, в няколко случая е представлявала успешен инструмент за подобряване на ситуацията на място;

20.  Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да не предлагат споразумения за свободна търговия и/или споразумения за асоцииране – дори такива, включващи клаузи за правата на човека – на правителствата на държави, в които, съгласно данни на Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, се извършват масови нарушения на правата на човека;

21.  Счита, че стратегията на Съюза в областта на човешките права, неговата политика на прилагане на санкции и доверието, с които той се ползва, са сериозно накърнени при ситуации на системно нарушаване на правата на човека, спрямо които не се предприемат каквито и да са подходящи или ограничителни мерки;

22.  Счита, че политиката на налагане на санкции ще бъде много по-ефективна, когато тя стане част от последователна стратегия по отношение правата на човека; отново изисква от Съвета и Комисията да изработят конкретна стратегия по отношение на правата на човека и състоянието на демокрацията като част от документа за стратегически подход към всяка държава и другите документи със сходен характер;

23.  Счита, че в случай на налагане на санкции, диалогът и консултациите относно правата на човека следва по необходимост и систематично да включват разисквания относно напредъка, постигнат в хода на изпълнението на целите и критериите, определени при приемането на ограничителните мерки; счита същевременно, че целите, постигнати в рамките на диалозите и консултациите относно правата на човека, не следва при никакви обстоятелства да заместят реализирането на целите, мотивирали въвеждането на санкциите;

Координирани действия от страна на международната общност

24.  Изразява становището, че координираното действие от страна на международната общност има по-силно въздействие, отколкото разнородните и непостоянни действия на отделни държави или регионални образувания; следователно приветства факта, че политиката на санкции на ЕС следва да продължи да се основава на идеята, че се отдава предпочитание на режима на ООН;

25.  Призовава Съвета, при липса на санкции от страна на Съвета за сигурност на ООН, да сътрудничи с държави, които не са членки на ЕС и които налагат санкции, да предоставя информация и да координира действията на международно равнище, за да се предотврати заобикалянето на санкции и да увеличи максимално ефективността и прилагането на санкциите на ЕС, както и на други санкции, в съответствие с международното право;

26.  Счита, че ЕС следва да потърси сътрудничество с други регионални организации като например Африканския съюз и Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), с цел да се насърчава защитата на правата на човека и да се осигури координация на действията по отношение на санкциите;

27.  Призовава ЕС систематично да развива диалог с държави, които не налагат санкции, с оглед на постигането на обща позиция относно ограничителните мерки, по-специално на регионално равнище; посочва, че, както показа случаят с Бирма/Мианмар, санкциите често не водят до постигането на желаната промяна в политиката или в дейностите, когато международната общност е разединена и основни фактори не участват в прилагането на санкциите;

28.  Изисква от Съвета и Комисията систематично да включват в дневния ред на политическия диалог с държави, които не налагат санкции, въпроса за тяхната роля и влияние върху режим или недържавни субекти, към които са насочени санкции, независимо от това дали те са физически лица, организации или предприятия;

29.  Счита, че перспективата за подписване на споразумение за свободна търговия с регион, в който се намира държава, към която са насочени санкции, следва да бъде използвана като стимул и средство за оказване на натиск и че такова споразумение при всички случаи следва да не включва държавата, по отношение на която се прилагат санкции;

Установяване на ясни процедури за вземане на решения, цели, критерии и механизми за преразглеждане

30.  Подчертава необходимостта от задълбочен анализ на всяка специфична ситуация преди приемането на санкции, за да се оцени потенциалното въздействие на различните санкции и да се определи кои са най-ефективни с оглед на останалите фактори и подобни практики; счита, че подобен предварителен анализ е още по-основателен, тъй като процесът на налагане на санкции е трудно обратим, след като веднъж е започнал, без да се подкопае доверието в ЕС и изразената подкрепа на ЕС за населението на третата държава, към която са насочени мерките, като се вземе предвид факта, че органите на тази държава могат да използват решението на ЕС за свои цели; отбелязва в тази връзка настоящата практика, съгласно която целесъобразността, характерът и ефективността на предложените санкции се обсъждат в Съвета въз основа на оценка от страна на ръководителите на мисии на ЕС в съответната държава и призовава в тази оценка да се включи доклад от независими експерти;

31.  Подчертава въпреки това, че подобен анализ не следва да се използва, за да се забавя приемането на санкции; подчертава в тази връзка, че двустепенната процедура за налагане на санкции съгласно ОВППС предоставя възможност за незабавна политическа реакция, първоначално чрез приемането на обща позиция, която ще бъде определена след по-задълбочен анализ на регламента, определящ точния характер и приложно поле на санкциите;

32.  Призовава за систематично включване в правните инструменти на ясни и специфични критерии като условие за отмяна на санкциите; настоява по-специално критериите за сравнение да бъдат установени на основата на независима оценка, както и че тези критерии следва да не бъдат променяни на последващ етап в зависимост от политическите промени в Съвета;

33.  Призовава Съвета и Комисията да въведат безупречна процедура за преразглеждане на санкции, като систематично се включи клауза за преразглеждане, която предполага преразглеждане на режима на санкции на основата на установените критерии и оценка на това доколко целите са постигнати; настоява, че декларирането на намерение или воля за установяване на процедури с цел постигане на положителни резултати трябва да бъдат приветствани, но подчертава, че те при никакви обстоятелства, когато се извършва оценка на санкциите, не следва да заместват постигането на осезаем и действителен напредък при покриването на критериите за сравнение;

34.  Счита, че оръжейното ембарго, наложено на Китай, е илюстрация за последователността и единството на ЕС, като се има предвид, че това ембарго беше наложено първоначално след кръвопролитието на площад "Тянанмън" през 1989 г. и че ЕС до този момент не е получил каквото и да е обяснение за това кръвопролитие и че следователно няма причина за отмяна на това ембарго;

35.  Призовава състав "Санкции" на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции) да изпълни изцяло своя мандат; настоява по-специално, че е необходимо да се проведе проучване преди приемането на санкции и че след тяхното приемане следва да се предоставя редовно актуализирана информация относно развитието на събитията и да се разработят най-добри практики с оглед на изпълнението и прилагането на ограничителните мерки;

36.  Признава, че държави, както и международни и регионални организации следва да носят отговорност за извършването на незаконни от международна гледна точка действия при прилагането на санкции и подчертава необходимостта от механизъм за съдебен контрол с оглед да се гарантира съответствие с международното и хуманитарното право;

37.  Изисква Парламентът да бъде ангажиран във всички етапи на процеса, свързан със санкциите: в процеса на взимане на решение, водещ до санкции, при избора на санкции, които са най-подходящи с оглед на ситуацията, и също така при определянето на критериите и оценката на тяхното изпълнение в рамките на механизма за преразглеждане и при отмяната на санкциите;

Целенасочени санкции като по-ефективен инструмент?

38.  Изразява съжаление, че поради липсата на оценка е невъзможно да се прецени ефективността на целенасочените мерки; въпреки това признава наличието на дълбока хуманитарна загриженост от страна на ЕС, която е водила до отпадане на санкции с общ икономически обхват, както стана в случая с Ирак, и до налагането на по-целенасочени, "интелигентни" санкции, насочени към постигането на максимално въздействие върху лицата, на чието поведение ЕС иска да повлияе, като същевременно се свеждат до минимум неблагоприятното въздействие върху хуманитарната ситуация или последствия за лицата, към които не са насочени санкциите, или за съседните страни;

39.  Счита, че за икономическите санкции, използвани изолирано от другите инструменти на политиките, и е много малко вероятно да принудят режима, към когото са насочени, да извърши значими политически промени; подчертава освен това, че икономически ограничения с голям обхват могат да имат прекомерно висока икономическа и хуманитарна цена и следователно отново призовава за по-грижливо подготвени и по-целенасочени икономически санкции, предназначени да въздействат предимно на ключови лидери на режимите, срещу които са насочени санкциите, и на виновниците за нарушения на правата на човека;

40.  Подчертава, че всякакви икономически санкции следва преди всичко да бъдат насочени към секторите, в които броят на заетите лица е по-малък и които са от ограничено значение за малките и средните предприятия, които са важни както за икономическото развитие, така и за преразпределението на доходите;

41.  Подкрепя използването на целенасочени финансови санкции срещу ключови лидери на режимите, към които са насочени санкциите, и срещу членове на семействата им, като тези санкции следва да оказват пряко въздействие върху приходите на санкционираните лица; подчертава необходимостта тези санкции да бъдат придружени от подходящи мерки срещу икономически оператори в ЕС, които сътрудничат с такива лица; подчертава, че целенасочените търговски санкции, насочени към специфичен или основен източник на доходи за даден режим, създават риск от по-широкообхватни, непредвидими последици за населението и могат да благоприятстват развитието на "черна икономика";

42.  Счита, че икономическите и финансови санкции, дори когато са целенасочени, трябва да се прилагат от всички физически и юридически лица, упражняващи търговска дейност в ЕС, включително граждани на трети страни, и ограждани на ЕС или юридически лица, регистрирани или учредени в съответствие със законодателството на дадена държава-членка, които упражняват търговски дейности извън ЕС;

43.  Призовава за ограничено прилагане на "извънредни освобождавания" от запор на активите; призовава за създаване на специфична процедура за повдигане на възражения, в случай че държава-членка желае да предостави освобождаване от запор на активи, тъй като ефективността на ограничителната мярка е подкопана от липсата на такава процедура, като се има предвид, че от държавите-членки се изисква единствено предварително да информират Комисията за такова освобождаване,

44.  Призовава за действия с цел подобряване на прилагането на целенасочените финансови санкции на ЕС, за да се гарантира, че на практика мерките изцяло лишават от достъп определени физически лица и предприятия до финансовите услуги, попадащи под юрисдикцията на ЕС, включително тези, които преминават през банковите клирингови къщи или по друг начин използват финансови услуги в рамките на юрисдикцията на ЕС; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост при разпространението на списъци със санкции в рамките на ЕС и в държавите-членки до всички задължени лица, съгласно Третата директива за борба с изпирането на пари(19); предлага всяка държава-членка да определи орган, който да отговаря за разпространението на тази информация;

45.  Призовава за задълбочаване на сътрудничеството на Съвета и Комисията с ръководството на системата SWIFT и с акционерите ѝ в Европа, така че да се постигнат по-добри резултати при замразяването на включените в черния списък сметки и при прекратяването на трансфери на финансови средства от/към такива сметки;

46.  Призовава Съвета и Комисията да проучат възможностите и начините за използване на приходи под запор на органите, към които са насочени санкциите, по конструктивен начин, например като ги разпределят на жертвите на нарушения на правата на човека или за целите на развитието в рамките на Глава VII от Хартата на ООН;

47.  Отбелязва, че оръжейното ембарго е вид санкция, предназначена да спре притока на оръжия и военно оборудване към конфликтни зони или към режими, които е твърде вероятно да ги използват за вътрешни репресии или агресия срещу друга държава, както е определено в Кодекса за поведение при износа на оръжие;

48.  Призовава за координирано сътрудничество между държавите-членки и Комисията по отношение на прилагането на всяко оръжейно ембарго от страна на ЕС, което се прилага от всички държави-членки;

49.  Призовава държавите-членки да приемат обща позиция относно износа на оръжие, която ще придаде законово обвързващ характер на настоящия Кодекс за поведение при износа на оръжие;

50.  Настоятелно приканва Съвета, Комисията и държавите-членки да продължат дейността си, насочена към подобряване на мониторинга и на капацитета за прилагане, с който разполага ООН, и подкрепя становището, че следва да бъде създаден постоянен екип на ООН, който да извършва оценка на търговията със стоки, служещи за финансирането на конфликти, и на ползата от санкциите, свързани с тях;

51.  Припомня, че ограниченията за достъп (забрани за пътуване, визови забрани) представляват една от първите стъпки в поредицата от санкциите, налагани от ЕС, свързана с налагането на забрана на лицата от черния списък и недържавните субекти да посещават официални срещи на ЕС и също така да пътуват в ЕС по лични причини;

52.  Със загриженост отбелязва, че от страна на държавите-членки не е постигнато оптимално съблюдаване на визовите забрани, наложени от ЕС; призовава държавите-членки да приемат съгласуван подход при прилагането на ограничения за пътуване и съответни клаузи за освобождаване;

Зачитане на правата на човека при прилагане на целенасочени санкции в борбата срещу тероризма

53.  Като взе предвид факта, че както независимите антитерористични санкции, налагани от ЕС, така и изпълнението на антитерористичните санкции на Съвета за сигурност на ООН са предмет на няколко дела, заведени в Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд;

54.  Припомня задължението на държавите-членки да изготвят проектосанкции в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС, който изисква Съюзът да спазва основните права, както е гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и както те произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки; подчертава, че настоящите процедури за изготвяне на черни списъци както на равнище ЕС, така и на равнище ООН са недостатъчни от гледна точка на правната сигурност и на правните средства за защита; настоятелно приканва Съвета да направи необходимите заключения и изцяло да изпълни решенията на Първоинстанционния съд по отношение на независимите санкции на ЕС;

55.  Призовава Съвета и Комисията да преразгледат съществуващата процедура за изготвяне на черен списък и изваждане от него с цел да се спазят процедурните и основните човешки права на включените в черния списък лица и образувания и по-специално международните стандарти по отношение на достъпа до ефективни средства за правна защита пред независим и безпристрастен орган и спазването на правото на справедлив процес, включително правото на получаване на уведомление и на подходяща информация за обвиненията, повдигнати срещу съответните физически лица или образувания, и за взетите решения и правото на обезщетение за всяко нарушение на правата на човека; призовава също така държавите-членки да насърчават подобно преразглеждане в рамките на механизмите на ООН с цел да се осигури спазване на основните права, когато се прилагат целенасочени санкции в борбата срещу тероризма;

56.  Счита, че член 75 от Договора за функционирането на Европейския съюз, би представлявал възможност, която трябва да се използва от Парламента, за да се отстранят недостатъците на настоящата практика по отношение на включването на имена в черен списък, и подкрепя всички текущи парламентарни дейности, за които се цели да бъдат включени в дневния ред за законодателната програма за 2009 г.;

57.  Изразява съжаление, че нито един от съдебните органи не е в състояние да оцени доколко черните списъци са целесъобразни, като се има предвид, че доказателствата, довели до включване в черен списък, се базират главно на информация, с която разполагат тайните служби, които ipso facto действат тайно; счита обаче, че тази основна свобода на действие не бива да се превръща в безнаказаност в случай на нарушаване на международното право; призовава в това отношение държавите-членки да гарантират упражняването на ефективен парламентарен контрол върху работата на тайните служби; в тази връзка счита, че е необходимо Парламентът да се включи в дейността, извършвана от вече създадената Конференция на комисиите за контрол върху дейността на разузнавателните органи на държавите-членки;

58.  При все това изтъква отново, че системата на списъци за борба с тероризма, при условие че отчита последната съдебна практика на Съда на Европейските общности, е ефективен инструмент на политиката на Европейския съюз за борба с тероризма;

59.  Подчертава, че тероризмът представлява заплаха за безопасността и свободата и следователно настойчиво призовава Съвета да преразгледа и актуализира своя списък на терористични организации, вземайки предвид тяхната дейност на всички континенти;

За една разностранна политика за прилагане на санкции

60.  Отбелязва, че ЕС винаги е насърчавал положителния подход към използването на санкции с цел да се насърчат промените; подчертава, че за тази цел е важно да се даде преимущество на интегрирани глобални действия посредством прогресивна стратегия на оказване на натиск и насърчаване;

61.  Счита, че стратегията на отвореност и политиката за прилагане на санкции не се изключват взаимно; следователно счита, че политиката на санкции на ЕС може да спомогне за подобряване на зачитането на правата на човека в държава, на която са наложени санкции, когато тя се преразглежда с изричната цел да се въведе политика на положителни мерки; в това отношение отбелязва поредицата от санкции, наложени на Узбекистан от ноември 2007 г. до април 2008 г.: удължавайки с една година санкциите, наложени, след като не бяха покрити първоначалните критерии, отнасящи се до разследването на клането в Андижан и до спазването на правата на човека, Съветът реши да спре прилагането на забраната за издаване на визи, като предостави на узбекското правителство срок от шест месеца, в който то да изпълни определени критерии за защита правата на човека, и запази заплахата от автоматично повторно установяване на визовата забрана; отбелязва, че съчетанието от ангажименти и санкции доведе до известно позитивно развитие на положението, благодарение на възможното автоматично повторно установяване на санкциите и на формулирането на конкретни условия; подчертава, че тези условия трябва да могат да бъдат задоволени в рамките на ограничен срок от време и в съответствие с общия режим на санкции; при все това изразява съжаление, че все още не се отбелязва каквото и да е значително положително развитие на положението и че все още се наблюдава липса на сътрудничество с узбекското правителство;

62.  Призовава настоятелно санкциите да бъдат систематично придружени, в рамките на многоплановата стратегия, от засилени положителни мерки за подкрепа на гражданското общество, на защитниците на правата на човека и на всякакви проекти, насърчаващи защитата на правата на човека и демокрацията; призовава тематичните програми и инструменти (Европейска инициатива за демокрация и права на човека(20), недържавни организации, инвестиции в човешките ресурси) да оказват пълен принос за постигането на тази цел;

63.  Призовава Съвета и Комисията да се възползват от възможността, осигурена от ратифицирането на Договора от Лисабон и последвалото създаване на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за да гарантират оптимална последователност по отношение на различните инструменти за външна дейност на ЕС като ключов елемент за ефикасността на политиката на санкции на ЕС в бъдеще;

Препоръки във връзка с институциите на ЕС и държавите-членки

64.  Призовава Комисията и Съвета да извършат обширна и задълбочена оценка на политиката за прилагане на санкции на ЕС, така че да се определи нейното влияние и какви мерки следва да бъдат предприети с оглед на нейното укрепване; настоятелно приканва Съвета и Комисията да представят програма с подобни мерки; призовава Съвета и Комисията да оценят въздействието на санкциите върху политиката за развитие на съответните държави, както и върху политиката на ЕС в областта на търговията;

65.  Призовава Комисията да гарантира, че стратегиите за оказване на помощ за развитието в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и на Европейския фонд за развитие са съгласувани със съществуващите режими за прилагане на санкции и с диалозите относно правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че условията за общата бюджетна подкрепа, включително в рамките на така наречените "договори за Целите на хилядолетието за развитие", са обвързани недвусмислено с критерии, свързани с правата на човека и демокрацията;

66.  Призовава Съвета и Комисията да се възползват от възможността, предоставена чрез ратифицирането на Договора от Лисабон, а именно чрез назначаването на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който ще бъде същевременно и заместник-председател на Комисията, и председател на Съвета за външни работи, и чрез последвалото създаване на ЕСВД, с цел външната дейност на ЕС да бъде по-съгласувана и по-последователна, да се подобри експертния опит на съответните служби на ЕС, работещи в областта на санкциите, и да се задълбочи сътрудничеството между различните служби;

67.  Същевременно призовава за засилване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки и Комисията, за да се осигури по-съгласувано и ефективно изпълнение на ограничителните мерки;

68.  Също така призовава държавите-членки, които са членки на Съвета за сигурност на ООН, систематично да се стремят към интернационализиране на санкциите, наложени от ЕС, съгласно член 19 от ДЕС;

69.  Призовава държавите-членки, когато действат в рамките на Съвета за сигурност на ООН, да не нарушават задълженията, които са поели по отношение на спазването на правата на човека и по-специално съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека;

70.  Възлага на своите парламентарни органи, по-специално на своите постоянни и ad hoc делегации, да използват контактите си с парламентите в държавите, които не прилагат санкции, за да повишат осведомеността относно съществуващите режими за прилагане на санкции на ЕС по отношение на съответния регион и за да проучат възможностите за провеждане на координирани действия за насърчаване на правата на човека;

71.  Призовава Комисията да създаде мрежа от независими експерти, които да предлагат на Съвета, ако и когато това е необходимо, най-подходящите ограничителни мерки, да изготвят редовни доклади относно развитието на събитията въз основа на установените критерии и цели и, когато е необходимо, да предлагат начини, чрез които да се подобри изпълнението на санкциите; счита, че създаването на такава мрежа ще увеличи прозрачността и ще задълбочи разискванията относно санкциите като цяло и също така в определени случаи ще активизира изпълнението и текущия мониторинг на санкциите; същевременно счита, че Комисията следва да изпълнява по-активна роля в определянето на ясна политика на ЕС по отношение на санкциите;

72.  Счита, че легитимността на политиката на ЕС за налагане на санкции, която представлява важен и значим елемент на ОВППС, трябва да бъде повишена чрез участието на Европейския парламент във всички етапи на процедурата, в съответствие с член 21 от ДЕС, по-специално при изготвянето и прилагането на санкции под формата на систематични консултации и доклади от страна на Съвета и Комисията; счита също така, че Парламентът следва да се включи в наблюдаването на изпълнението на критериите от страна на санкционираните субекти; възлага на своята подкомисия за защита правата на човека да структурира и да наблюдава работата в тази област по отношение на всяка санкция, чиито цели и критерии за сравнение са свързани с правата на човека;

o
o   o

73.  Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на генералните секретари на ООН и на Съвета на Европа.

(1) OВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 261. (2) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (3) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (4) ОВ L 322, 12.12.1996 г., стр. 1. (5) ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 90. (6) ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 93. (7) ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 70. (8) ОВ L 139, 29.5.2002 г., стр. 4. (9) ОВ L 139, 29.5.2002 г., стр. 9. (10) 1 ОВ С 98, 18.4.2008 г., стр. 1. (11) ОВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 147. (12) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (13) ОВ C 292, 8.11.1982 г., стр. 13. (14) ОВ C 78, 2.4.2002 г., стр. 32. (15) ОВ С 187 Е, 24.7.2008 г., стр. 214. (16) Член 96 от Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г. гласи:"Основни елементи: процедура по консултиране и подходящи мерки по отношение на правата на човека, принципите на демокрацията и върховенството на закона1. По смисъла на настоящия член терминът "Страна" се отнася до Общността и държавите-членки на Европейския съюз, от една страна, и всяка от страните от АКТБ, от друга страна.2. а) Ако, въпреки политическия диалог, осъществен между Страните, една Страна счете, че другата Страна не е изпълнила задължение, произтичащо от спазването на правата на човека, принципите на демокрацията и върховенството на закона по смисъла на член 9, параграф 2 , тя предоставя, освен в случаите на особена спешност, на другата Страна и на Съвета на министрите съответната информация, която се изисква за пълната проверка на ситуацията с оглед на намирането на разрешение, приемливо за Страните. За тази цел, тя приканва другата Страна да проведе консултации, които се фокусират върху предприетите мерки или които ще бъдат предприети от засегнатата страна за възстановяване на положението.Консултациите се провеждат на равнището и във формата, които се считат за най-подходящи за намиране на решение. Консултациите започват не по-късно от 15 дни след поканата и продължават за период, установен по взаимно съгласие в зависимост от характера и тежестта на нарушението. Във всеки случай, консултациите продължават не повече от 60 дни.Ако консултациите не доведат до решение, приемливо за двете Страни, ако консултирането е отказано или в случаите на особена спешност, могат да се вземат необходимите мерки. Тези мерки се отменят веднага щом причините за приемането им са престанали да съществуват.б) Терминът "случаи от особена спешност" се отнася до изключителни случаи от особена значимост и явно нарушение на един от тези основни елементи по смисъла на член 9, параграф 2, които изискват незабавна реакция. Страната, която се позовава на специалната спешна процедура информира другата Страна и Съвета на министрите отделно за този факт освен, ако няма време да направи това.в) "Подходящите мерки" по смисъла на настоящия член са мерките, предприети в съответствие с международното право и са пропорционални на нарушението. При подбора на тези мерки трябва да се отдава предимство на онези мерки, които най-малко ще нарушат прилагането на настоящото споразумение. Приема се, че преустановяването му е последна мярка.Ако мерките се вземат в случай на особена спешност, за тях незабавно се нотифицира другата Страна и Съветът на министрите. По искане на заинтересованата страна могат да се свикат консултации за разглеждане на положението в пълнота и ако е възможно, да се намерят решения. Тези консултации се провеждат в съответствие с разпоредбите, предвидени във втора и трета алинея от буква a)." (17) ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 66. (18) ОВ L 43, 19.2.2008 г., стр. 39. (19) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15). (20) Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно майчината смъртност, в подготовка на срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие на 25 септември 2008 г.

P6_TA(2008)0406 RC-B6-0377/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на Срещата на върха на ООН за хилядолетието през септември 2000 г.,

–   като взе предвид "План за действие на ЕС за ЦХР", приет от Европейския съвет през юни 2008 г. и най-важни етапи на този план до 2010 г.,

–   като взе предвид срещата на високо равнище по въпросите на ЦХР, която ще се проведе в седалището на ООН в Ню Йорк на 25 септември 2008 г.,

–   като взе предвид документа на Комисията " Доклад на ЕС относно Целите на хилядолетието за развитие в периода 2000–2004 г. (SEC(2005)456),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Брюксел на 16 и 17 декември 2004 г., с които се потвърждава пълната ангажираност на Европейския съюз с ЦХР и с съгласуваност на политиките,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1959 г., съгласно която "както [детето], така и майка му се ползват от специални грижи и закрила, включително подходящи грижи преди и след раждането" и Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г., съгласно която държавите, които са я подписали, "осигуряват на майките подходящи грижи преди и след раждане",

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно "Равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие" (СОМ(2007)0100),

–   като взе предвид съвместната стратегия Африка-ЕС, приета на срещата на върха ЕС-Африка в Лисабон през 2007 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 13 март 2008 г. относно равенството между половете и участието на жените в сътрудничеството за развитие(1),

–   като взе предвид своите резолюции от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)(2) и от 20 юни 2007 г. относно "Целите на хилядолетието за развитие – междинна равносметка"(3),

–   като взе предвид своите резолюции от 17 ноември 2005 г. относно стратегията за развитие за Африка(4) и от 25 октомври 2007 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Африка(5),

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на специалните сесии на ООН "Пекин+5" и "Пекин+10", озаглавени "Последващи действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин", приети съответно на 10 юни 2000 г. и на 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид съвместните изявления на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз: "Европейски консенсус" (Европейски консенсус за развитието)(6), и "Европейски консенсус относно хуманитарната помощ"(7),

–   като взе предвид докладите на Фонда на ООН за население (UNFPA) относно състоянието на световното население, озаглавени съответно "Обещание за равнопоставеност: равнопоставеност на половете, репродуктивно здраве и Цели на хилядолетието за развитие" от 2005 г. и "Път към надеждата: жените и международната миграция" от 2006 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството ("Инструмент за сътрудничество за развитие" (DCI))(8),

–   като взе предвид Протокола за правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите, известен също като "Протокол от Мапуто", който влезе в сила на 25 ноември 2005 г., и Плана за действие от Мапуто за привеждане в действие на континенталната политическа рамка за сексуално и репродуктивно здраве и права за периода 2007–2010 г., приет на специалното заседание на конференцията на министрите на здравеопазването от Африканския съюз, състояло се през септември 2006 г.,

–   като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР), проведена в Кайро през септември 1994 г., Заключителната програма за действие, приета в Кайро, както и последващите документи за резултата, приети през 1999 г. на специалната сесия на Общата събрание на ООН за последващи действия за прилагане на Програмата за действие МКНР (МКНР +5),

–   като взе предвид рамката за действие от Брюксел и препоръките относно здравеопазване за устойчиво развитие, приети на първата среща на министрите на здравеопазването на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), състояла се в Брюксел през октомври 2007 г.

–   като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН (ICESCR), който влезе в сила на 3 януари 1976 г., и по-специално член 12 от него,

–   като взе предвид Общ коментар № 14 на Комитета за икономически, социални и културни права на ООН относно член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR) ("Правото на възможно най-висок стандарт на здравеопазване"),

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), която влезе в сила на 3 септември 1981 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че майчиното здраве (ЦХР 5) е областта с най-малък напредък от всички ЦХР и по тази причина от всички цели, Цел 5 е най-малко вероятно да бъде постигната до 2015 г., особено в Африка на юг от Сахара и Южна Азия;

Б.   като има предвид, че всяка година повече от половин милион жени умират по време на бременност или при раждане и 99 % от тези смъртни случаи са в развиващите се страни; като има предвид, че за 20 години равнището на смъртността в Африка на юг от Сахара е почти непроменено и е намалявало само с 0,1 % годишно и жените в района са изложени на риск от едно към шестнадесет от смърт по време на бременност или при раждане; като има предвид, че майчината смъртност е най-драматичният показател за глобалната неравнопоставеност по отношение на здравето;

В.   като има предвид, че освен географската неравнопоставеност, опитът и изследванията на майчината смъртност показват значителни разлики в равнището на майчината смъртност, дължащи се на благосъстоянието, расата и етническата принадлежност, градско или селско местоживеене, равнището на грамотност и дори езикови или религиозни разделения в рамките на държавите, включително в индустриализираните държави, като това е най-голямата разлика в статистиката относно здравеопазването;

Г.   като има предвид, че страните от Г-8 договориха здравен пакет, който ще спомогне за обучението и набирането на 1,5 млн. медицински работници в Африка и ще гарантира, че 80 % от ражданията се извършват под контрола на обучени медицински служители; като има предвид, че това включва ангажимент за увеличение до 2,3 медицински работници на 1000 души в 36 африкански държави, където има критичен недостиг; като има предвид, че въпреки това не се споменава нищо за целенасочено отделяне на средства в размер на 10 млрд. щатски долара, които са необходими за спасяване на шест милиона майки и деца годишно според активистите на гражданското общество;

Д.   като има предвид, че майчината смъртност и заболеваемост представляват нетърпящ отлагане здравен проблем в глобален мащаб и че всяка година се отчитат около 536 000 смъртни случаи на жени по време на раждане, а на всеки смъртен случай се падат двадесет със сериозни усложнения, вариращи от хронични инфекции до травми, водещи до увреждания, като например фистула на женските полови органи, включително до увреждания за цял живот;

Е.   като има предвид, че не е тайна защо умират жените по време на бременност и при раждане - причините за майчината смъртност са ясни и добре известни, както и средствата, с които те могат да бъдат избегнати;

Ж.   като има предвид, че причините за майчината смъртност може да бъдат предотвратени чрез предоставяне на надеждни грижи за майките, достъп до ефективно предпазване от забременяване и до легални и безопасни аборти;

З.   като има предвид, че майчината смъртност би могла да бъде предотвратена чрез разширяване на достъпа и приемане на методи за семейно планиране, чрез достъп и осигуряване на безопасни и качествени грижи за бременните, особено по време на бременността, при раждането, с осигуряване на спешни акушерски грижи, и в периода след раждането, както и чрез подобряване на здравословното състояние и храненето на жените и на тяхното положение в обществото;

И.   като има предвид, че превантивният подход включва обучение на жените и здравните работници за разпознаване на усложнения при бременност и раждане и търсене на подходящи грижи, мрежа от подходящи здравни заведения, до които може да се стигне в рамките на разумен период от време, като се имат предвид наличната инфраструктура и транспорт, както и осигуряване на адекватни грижи в тези близки здравни заведения, предоставяни от обучен персонал, с ефективно управление и наличие на електроенергия, вода и медицински консумативи, включително и в селските райони;

Й.   като има предвид, че предотвратимите случаи на майчина смърт представляват нарушение на правото на живот на жените и подрастващите момичета, така, както те са установени в множество ангажименти по отношение на правата на човека, включително във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, и причините за майчината смъртност и заболеваемост могат също така да доведат до нарушения на други права на човека, включително правото на най-високия постижим стандарт на физическо и психично здраве и правото на недискриминационен достъп до основното здравеопазване;

К.   като има предвид, че правото на сексуално и репродуктивно самоопределяне включва правото на сключване на брак, създаване на семейство, доброволни сексуални взаимоотношения и неподлагане на сексуално насилие и принуда;

Л.   като има предвид, че правителствата носят отговорност за осигуряването, от своя страна или чрез други лица, на здравни услуги, полагащи се по право, и като има предвид, че има незабавни мерки, които могат да бъдат предприети дори от правителствата с ограничени ресурси и които могат да окажат влияние върху здравето на майките;

М.   като има предвид, че в крайна сметка е по-малко вероятно първопричините за майчината смъртност и травмите, свързани с раждането, да са от практическо или структурно естество, а по-скоро са систематични, дължащи се на ниската стойност и ниския статус, приписвани на жените, които като цяло са в неравностойно положение в обществото; и като има предвид, че колкото по-висок е статусът на жените в страни със сходно равнище на икономическо развитие, толкова по-ниско е равнището на майчината смъртност;

Н.   като има предвид, че жените са особено уязвими по време на бременност и при раждане поради някои форми на дискриминация, включително неравенството между мъжете и жените в домакинството, традиционните практики, вредни за жените, насилието върху жени, липсата на контрол от страна на жените върху репродуктивното им здраве и правата им, отхвърлянето на бебета от женски пол и стереотипите, че основната функция на жените е да са майки и да се грижат за другите; като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) е ратифицирана от всички държави-членки;

О.   като има предвид, че Общото събрание на ООН включи "всеобщия достъп до репродуктивно здраве до 2015 г." като една от целите на международната общност на хилядолетието за развитие по ЦХР 5 за намаляване на майчината смъртност;

П.   като има предвид, че международната общност обеща нови средства Международната конференция за населението и развитието (МКНР), определяйки репродуктивното здраве (включително семейното планиране и здравните услуги за майките) като основен приоритет на международните усилия за развитие;

Р.   като има предвид, че вместо подкрепата да се увеличава, общото финансиране за семейно планиране от страна на дарителите сега е много по-ниско, отколкото беше през 1994 г., като бележи спад от 723 млн. щатски долара през 1995 г. на 442 млн. щатски долара през 2004 г. в абсолютно доларово изражение;

С.   като има предвид, че ЕС се е ангажирал редовно и последователно да постигне целта на ЦХР 5 - наскоро и с горепосочения "План за действие на ЕС за ЦХР";

Т.   като има предвид, че въпреки сериозността на този проблем и нарушаването на правата на човека, здравните услуги за майките останаха на заден план в международния дневен ред, засенчени от вниманието към действия, насочени към специфични заболявания, и това доведе до пренебрегване на майчината смъртност, като високите равнища на ХИВ допринесоха за застоя и дори връщането назад в намаляването на майчината смъртност и заболеваемост;

1.  Изразява сериозна загриженост относно факта, че майчината смъртност (включена в ЦХР 5) е единствената ЦХР, по която не само няма напредък от 2000 г. досега, особено в Африка на юг от Сахара и Южна Азия, но дори цифрите преди 20 години бяха такива, каквито са и понастоящем;

2.  Отбелязва, че, заедно с образованието, участието на жените в икономическия и политическия живот значително допринася за подобряване на здравословното състояние на майките (ЦХР 5);

3.  Призовава Съвета и Комисията, в подготовка на Срещата на високо равнище на ООН по въпросите на ЦХР да отдадат предимство на действията за постигане на целите по ЦХР 5;

4.  Призовава Съвета и Комисията да намалят разликата между равнищата на майчината смъртност в индустриализираните и развиващите се страни чрез увеличаване на инвестициите и чрез действия за подобряване на човешките ресурси в областта на здравеопазването, чрез увеличаване на ресурсите и ангажимент за укрепване на здравните системи и инфраструктурата за основно здравеопазване, включително отпускане на средства за наблюдение, надзор, основни функции по здравеопазването, общностни действия и други необходими подкрепящи функции;

5.  Призовава Съвета и Комисията да увеличат усилията за премахване на предотвратимата майчина смъртност и заболеваемост чрез разработване, прилагане и редовна оценка на "пътни карти" и планове за действие за намаляване на глобалния проблем на майчината смъртност и заболеваемост, възприемащи систематичен и устойчив подход, основан на справедливостта и зачитане на правата на човека, подкрепян и подпомаган по подходящ начин от силни институционални механизми и финансиране;

6.  Призовава Съвета и Комисията да разширят предоставянето на здравни услуги на майките в контекста на първичната здравна помощ, въз основа на концепцията за информиран избор, образование относно безопасното майчинство, целенасочени и ефективни предродилни грижи, програми относно храненето на майките, адекватни грижи при раждане, при които се избягва прекалено прибягване до цезарово сечение и които да осигуряват спешна акушерска помощ, услуги за насочване към здравно заведение в случаи на усложнения при бременност, раждане и аборт, следродилни грижи и семейно планиране;

7.  Призовава Съвета и Комисията да насърчават достъпа на всички жени до пълна информация и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

8.  Призовава Съвета и Комисията да приемат и развият вече утвърдените показатели и ориентири за намаляване на майчината смъртност (включително чрез средства по Официалната помощ за развитие (ODA)) и да създадат механизми за наблюдение и отчетност, които биха могли да доведат до постоянно подобряване на съществуващите политики и програми;

9.  Призовава Съвета и Комисията да гарантират наличието, достъпа и доброто качество на услугите в областта на репродуктивното здраве на достъпни цени и да използват максимума от наличните средства за политики и програми в областта на майчината смъртност;

10.  Призовава Съвета и Комисията да гарантират набирането на достоверни и навременни данни, които да дадат насока за прилагане на мерките срещу майчината смъртност и заболеваемост;

11.  Призовава Съвета и Комисията да предоставят възможност за обучение, изграждане на капацитет, както и инфраструктура за достатъчен брой квалифициран акушерски персонал, да гарантират достъпа на всички бременни жени и момичета до такива здравни работници, както и че "пътните карти" и националните планове за действие отразяват тази цел;

12.  Призовава за увеличаване в рамките на националните здравни програми на тестовете за ХИВ преди и по време на бременността, антиретровирусно лечение за ХИВ-позитивни бременни жени и мерки за превенция на ХИВ като например информационни кампании и образоване;

13.  Настоятелно призовава ЕС да запази водещата си роля в усилията за подкрепа на правото на сексуално и репродуктивно здраве, като запази равнищата на финансиране за изпълнението на Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) и изразява съжаление във връзка с факта, че в Африка на юг то Сахара се наблюдава най-висок коефициент на майчина смъртност, като там също се регистрира и най-ниският коефициент на използване на противозачатъчни средства в света (19 %) и 30 % от всички случаи на майчина смъртност в региона се дължат на извършването на рисковани аборти;

14.  Изразява убеждение, че за да бъдат постигнати предвидените резултати на ЦХР относно всеобщия достъп до репродуктивно здраве до 2015 г., равнището на финансиране от ЕС трябва да бъде увеличено, в противен случай жени ще продължат да умират поради бременност и причини, свързани с бременността;

15.  Призовава Съвета и Комисията да разработят програми и политики, насочени към основните фактори, определящи здравето, които са от решаващо значение за предотвратяване на майчината смъртност, като участие в процеси на вземане на решения, свързани със здравеопазването, информация относно сексуалното и репродуктивното здраве, грамотност, хранене, недискриминация и към социалните норми, на които се основава равенството между половете;

16.  Призовава Съвета и Комисията, да следват напредъка, постигнат в намаляването на майчината смъртност, да участват активно в глобални форуми като "Отброяване на времето до 2015 г.", да споделят най-добри практики по програми и политики в това отношение и да насърчават поддържането на набраната инерция за подобрение;

17.  Настоятелно приканва държавите-членки да се въздържат от неизпълнение на поети ангажименти за финансиране за постигане на ЦХР, включително ЦХР 5, и призовава Председателството на Съвета да поеме водеща роля и да даде пример, като осигури наличие на адекватно и предвидимо финансиране, както и увеличаване на усилията с цел спасяване на човешки живот;

18.  Припомня ангажимента на държавите-членки да достигне равнище от 0,7 % от съвкупния национален продукт (GNI ) за средства по Официалната помощ за развитие до 2015 г. и призовава онези държави-членки, които понастоящем не работят в тази посока, да увеличат усилията си,

19.  Призовава тези страни, в които все още не е въведена забрана на опасни за здравето практики и традиции като гениталното обрязване на жени, да предприемат действия и да подпомогнат съответни информационни кампании за постигане на тази цел;

20.  Изисква от Комисията да гарантира съсредоточаването на договорите за ЦХР преди всичко в секторите на здравеопазването и образованието;

21.  Осъжда забраната за употреба на противозачатъчни средства, проповядвана от църквите, тъй като използването на презерватив е от основно значение за предпазване от заболявания и нежелана бременност;

22.  Осъжда "правилото за глобално блокиране" на САЩ, което не позволява на чуждестранни неправителствени организации, получаващи финансиране за семейно планиране от USAID (Агенция на САЩ за международно развитие), да използват собствени, неполучени от САЩ средства за предоставяне на законни услуги по извършване на аборти, здравни съвети или процедури по насочване към здравно заведение за аборт;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, Междупарламентарния съюз и Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

(1) P6_TA(2008)0103. (2) OВ C33 E, 9.2.2006 г., стр. 311. (3) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 232. (4) OВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 475. (5) P6_TA(2007)0483. (6) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (7) OВ C 25, 30.1.2008 г., стр.. 1. (8) OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги (2008/2004(INI))

P6_TA(2008)0407 A6-0283/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), влязло в сила през януари 1995 г.,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено: "Глобала Европа: Конкуренция на световно ниво – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС" COM(2006)0567,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено: "Глобална Европа: Тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители" (COM(2007)0183),

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от КАРИФОРУМ, от друга страна (COM(2008)0155),

–   като взе предвид Предложението за решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от КАРИФОРУМ, от друга страна (COM(2008)0156),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (2),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно търговските и икономически отношения с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН)(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на Кръга от преговори в Доха след Министерската конференция на Световната търговска организация в Хонконг(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и Меркосур с оглед на сключването на междурегионално споразумение за асоцииране(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите отношения между ЕС и САЩ в областта на икономиката(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно перспективите пред търговските отношения между ЕС и Китай(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия(9),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по икономически и финансови въпроси и Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (A6-0283/2008),

A.   като има предвид, че ЕС е най-конкурентоспособният участник в областта на търговията с услуги; като има предвид, че ЕС е най-големият износител в света и най-големият доставчик на услуги, осигуряващ повече от 28 % от общия световен износ, и затова е силно заинтересован да гарантира откриването на нови пазари на стоки, услуги и инвестиции;

Б.   като има предвид, че общият процент на дела в БВП на ЕС-25 през 2007 г. се е състоял от повече от 75 % за сектора на услугите; като има предвид, че делът на услугите в БВП през 2007 г. е бил около 78 % за Северна Америка, 52 % за Африка и 60 % за Азия;

В.   като има предвид, че към този момент търговията с услуги възлиза на 25 % от световната търговия; като има предвид, че секторът има огромен потенциал и че в него се създават повече работни места отколкото във всеки друг сектор на икономиката;

Г.   като има предвид, че развитието на качествени работни места върви ръка за ръка с количественото увеличаване на работните места; отчита, че именно в сектора на услугите се откриват най-много работни места на непълен работен ден и че е необходимо развитието на този икономически сектор да бъде съобразено с препоръките на Международната организация на труда (МОТ);

Д.   като има предвид, че многостранната търговска система, реализирана чрез Световната търговска организация (СТО), остава най-ефективната рамка за постигането на честна и справедлива търговия със стоки и услуги в световен мащаб чрез разработването на подходящи правила и гарантиране на спазването на тези правила; като има предвид, че ролята на СТО по отношение на Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС) следва да вземе под внимание различното естество на сектора на услугите, който не подлежи на количествено определяне на степента на либерализиране или на оставащите бариери пред търговията;

Е.   като има предвид, че ГАТС е и трябва да бъде многостранна рамка за регламентиране на търговията с услуги; като има предвид, че това не забранява на държавите и особено на ЕС да договарят двустранни споразумения, които предвиждат още по-широки планове за конкретни ангажименти, като въпреки това си дава сметка, че двустранните споразумения биха могли да имат отрицателно отражение върху напредъка и значението на многостранната рамка;

Ж.   като има предвид, че ефективната инфраструктура на услугите е предварително условие за икономически успех; като има предвид, че достъпът до услуги от световен клас помага на износителите и производителите на продукти и услуги в развиващите се държави да се възползват от своето конкурентно предимство; като има предвид, че някои развиващи се държави, използвайки чуждестранните инвестиции и експертен опит, успяха да постигнат също напредък на международните пазари на услуги; като има предвид, че така либерализацията на услугите се превърна в ключов елемент от много стратегии за развитие;

З.   като има предвид, че пречките пред търговията и трансграничните бариери не само ограничават търговията със стоки, но също така оказват съществено влияние и върху търговията с услуги и обществените поръчки;

И.   като има предвид, че при отваряне на пазара на услугите следва да бъде установено ясно разграничение между индустриализираните държави и развиващите се страни, както и между отделните развиващи се страни, за да бъдат отчетени различните равнища на развитие;

Й.   като има предвид, че някои от развиващите се страни и по-специално най-слабо развитите сред тях следва да укрепят своето управление и да създадат ефективни структури и инфраструктури за подобряване състоянието на търговията и разрастване на пазарите на услуги;

К.   като има предвид, че е важно Парламентът да има достъп, своевременно, до текстовете на различните актове, с които се дават правомощия за водене на преговори, предоставени на Комисията;

Общи бележки

1.  Припомня, че за да бъде международната търговия в услуга на развитието и намаляването на бедността, тя трябва също така да допринася за обществения напредък и за достойни условия на труд; че правилата в търговията следва да зачитат установените от МОТ социални стандарти; че борбата срещу всички форми на трудова експлоатация ( и по-специално забрана на принудителния труд и на детския труд), както и зачитането на синдикалните свободи, са от особено значение за организирането на балансирана търговия, която да бъде във всеобщ интерес; отново потвърждава необходимостта от изследване на взаимодействието между търговията и социалните въпроси;

2.  Обръща внимание на високото равнище на външна конкурентоспособност на доставчиците на услуги от ЕС; призовава Комисията да си постави за цел, в хода на търговските преговори, както прогресивното, така и реципрочното откриване на достъп до пазара на услуги, и политика на повишена прозрачност и предвидимост на правила и разпоредби, съпроводена от строги правила и санкции за борба срещу корупцията и монополите, така че гражданите и предприемачите и от двете страни по споразумението да разполагат с достъп до широк спектър от услуги;

3.  Напълно отчита съществуващото разграничение между различните видове услуги, особено необходимостта от разграничаване между търговски и нетърговски услуги; подчертава необходимостта от диференциран подход при отварянето на пазарите на услуги от общ интерес;

4.  Припомня, че Комисията трябва да взема предвид интересите на различните държави-членки и на развиващите се страни, както и икономическото неравенство между категориите граждани, при договаряне на програмите с ангажименти;

5.  Счита, че ефективното функциониране на вътрешния пазар на услугите е важно за цялостната конкурентоспособност на предприятията от ЕС; подчертава, че за тази цел е важно навременното и правилно прилагане и транспониране на законодателството на Общността, включително на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар(10);

6.  Подчертава, че секторът на услугите може да допринесе много за решаването на екологичните проблеми, и счита, че е един от основните елементи с добавена стойност в износа на ЕС на ноу-хау; подчертава, че при изготвянето на политика за устойчиво развитие е необходимо да се вземе под внимание значението на сектора на услугите;

7.  Приветства настойчивостта на Комисията да бъде гарантирано, че положителните ефекти от глобализацията достигат до потребителите; подчертава, че лоялната конкуренция в сферата на услугите, в съчетание с високо равнище на защита на потребителите, е от ключово значение, за да се гарантира, че потребителите имат полза от либерализираните пазари на ЕС;

8.  Убеден е, че услугите играят ключова роля във всяка икономика и счита, че поради тази причина едно по-мащабно отваряне на достъпа до пазара на услуги, което да взема под внимание различните икономически реалности, е важно не само за развитите държави, но също така за развиващите се страни;

9.  Подчертава необходимостта от това ЕС да вземе предвид различните степени на развитие, когато изисква дерегулиране и либерализиране на услуги, и следователно подчертава, че ЕС не може и не трябва да налага унифициран модел на други държави;

10.  Счита, че за да се гарантират положителни резултати, либерализирането на нов сектор на услуги, особено в развиващите се страни, трябва непременно: да се придружава от нови разпоредби и от механизми за надзор и прилагане, за да се ограничи въздействието върху населението и околната среда, както и злоупотребите, свързани с господстващо положение или групиране; да бъде постепенно и съпроводено от необходимите помощни мерки;

11.  Съзнава, че предложените наскоро правила за вътрешна нормативна уредба биха били прибавени под формата на приложение към ГАТС, изискващо изменение на споразумението; призовава Комисията да информира Парламента относно работата на работната група по ГАТС по отношение на вътрешната нормативна уредба и да представя всяко решение за изменение на споразумението ГАТС пред Парламента съобразно процедурата на съвместно вземане на решение;

12.  Признава суверенитета на държавите и така тяхното право на регулиране във всички области от сферата на услугите, най-вече в областта на обществените услуги, независимо дали в рамките на ГАТС е поет ангажимент, при условие че всички такива разпоредби са в съответствие с член VI от ГАТС относно вътрешните разпоредби; вярва, че за ефикасноото функциониране на пазарите на услуги са необходими ясни, недвузначни от правна гледна точка разпоредби;

13.  Допуска, че повишаването на ефикасността, което би могло да бъде постигнато вследствие на отварянето на пазарите за конкуренция на услугите, съпътствано от вътрешни мерки за регулиране, би позволило на по-малко развитите държави да предоставят на своите граждани по-широк спектър от услуги; подчертава значението на универсални, достъпни и устойчиви услуги на достъпни цени и в съответствие с високи стандарти за качество;

14.  Подчертава необходимостта от правила и стандарти, които уреждат либерализацията; насърчава спазването на стандартите за околна среда и качество по разумен и обективен начин, без да бъдат създавани излишни бариери пред търговията;

15.  Приветства факта, че Комисията оповести пакета от предложения на Общността за настоящите преговори по ГАТС; въпреки това смята, че Комисията следва да разгледа настоящото развитие в по-подробен план заедно с Парламента и неговите съответни комисии;

16.  Изтъква, че търговията с услуги представлява до голяма степен трансфер на знания между страни, и че следователно търговията с услуги е важен елемент от всяка стратегия за развитие, тъй като позволява бързия и ефективен трансфер на ноу-хау в широк обхват;

17.  Признава, че в някои развиващи се страни често някои от проблемите, свързани със справедливостта и прозрачността при предоставянето на услуги, биват предизвикани със съучастието на компании от развитите икономики;

18.  Изисква от Комисията подробен преглед на конкретни сектори на услугите, каквито са софтуера, киното, логистиката и финансовите услуги, които играят ключова роля в някои развиващи се страни, и които се доставят и разпространяват в световен мащаб; освен това изисква от Комисията подробен анализ на начина, по който това влияе върху европейския пазар на услугите;

19.  Изисква от Комисията подробен преглед на важни данни относно услугите в сферата на минното дело, действащи в глобален мащаб; освен това изисква от Комисията подробна информация за местонахождението, доставчиците, мащаба и качеството на услугите в този сектор;

Кръгът от преговори за развитие от Доха и ГАТС

20.  Припомня член XIX от ГАТС, в който се предвижда, че членовете участват в последователни кръгове от преговори, започващи не по-късно от пет години след датата на влизане в сила на Споразумението на СТО и периодично след това, с оглед постигането на все по-високо равнище на либерализация; припомня, че тези преговори се осъществяват в рамките на принципа на единен ангажимент и следователно трябва да бъдат балансирани с предявените интереси в други сфери на преговори;

21.  Припомня, че принципите на ГАТС не забраняват приватизацията или дерегулирането; затова подчертава, че всяка държава е свободна да либерализира всеки сектор в сферата на услугите; изтъква, че програмите на ГАТС уреждат обвързаните ангажименти на всеки член на СТО в областта на търговията с услуги и че всеки член на СТО е свободен да отвори своя пазар, като надхвърли своите ангажименти по ГАТС, при условие че са спазени принципът на най-облагодетелствана нация, закрепен в член ІІ или член V от ГАТС относно Икономическата интеграция;

22.  Припомня, че Кръгът от преговори за развитие от Доха трябва да бъде съсредоточен върху развитието, и съответно, че преговорите по търговията с услуги трябва да защитават както интересите на ЕС, така и икономическия растеж на най-бедните държави;

23.  Подчертава необходимостта да бъде предоставено политическо пространство на развиващите се страни по отношение на степента на реципрочност при отварянето на търговията, като им бъде позволено сами да изберат дълбочината и темп, с който може да осъществяват либерализирането си;

24.  Отбелязва искането от страна на развиващите се държави към ЕС и САЩ по-специално да подобрят своите предложения по Модус 4; смята, че е необходимо да бъде открит правилният баланс, за да бъдат удовлетворени двете страни; изисква от Комисията да го осведоми за евентуални промени в първоначцалното искане;

Двустранни и регионални споразумения

25.  Насърчава ясното и амбициозно равнище на ангажиментите по предстоящите двустранни и регионални търговски споразумения и по тези, които се договарят в момента; подчертава значението на включването на клаузи за правата на човека и социалните стандарти в тези търговски споразумения;

26.  Отбелязва постигнатите резултати в Споразумението за икономическо партньорство с Карибския форум на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (Карифорум); вярва, че търговията с услуги е средство за развитие, при условие че съществуват стабилни и прозрачни вътрешни разпоредби, които да уреждат услугите; призовава за универсални, достъпни, устойчиви и финансово приемливи обществени услуги, като за всички трябва да се гарантират високи стандарти за качество;

27.  Отбелязва, че главата от СИП с държавите от КАРИФОРУМ относно инвестициите гарантира на чуждестранните инвеститори очакваните от тях печалби, в резултат на поети съобразно това споразумение ангажименти;

28.  Подкрепя по-конкретно споразумението по Модус 4 в споразумението между ЕС и Карифорум; смята, че това е средство за избягване на "изтичането на мозъци";

29.  Вярва, че във връзка с преговорите по Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и АСЕАН аспектите на споразумението, които засягат обществените поръчки, инвестициите и услугите, следва да отчитат различното ниво на развитие на членовете на АСЕАН и да зачитат правото на всички участници да регулират обществените услуги, особено онези, които са свързани с основни потребности – това обаче не следва да създава пречки пред частните дружества да попълват празноти в случаите, когато държавата не успява да предостави изискваните от гражданите услуги;

30.  Съзнава, във връзка с преговорите по ССТ между ЕС и Корея, трудностите, които чуждестранните фирми срещат при получаването на достъп до корейския пазар на услуги, включително в областта на банковата дейност, застрахователната дейност, телекомуникациите, осведомителните агенции и правните консултации; наред с това приканва настоятелно Комисията, в процеса на разглеждане на тези въпроси по време на преговорите по ССТ, да вземе предвид нарастващата загриженост в ЕС по отношение на податливостта на кризисни ситуации на банковия и застрахователния сектор, чийто темп на либерализиране не е съпроводен от стабилна и прозрачна вътрешна нормативна уредба;

31.  Акцентира, във връзка с преговорите по ССТ между ЕС и Индия, върху важността на нашето партньорство с Индия и необходимостта да бъде постигнато амбициозно споразумение със съществени и широкообхватни ангажименти, с възможно най-малко ограничения за достъпа до индийския пазар при всички начини на доставяне. Изтъква, че либерализирането на търговията с услуги следва да бъде поне 90 % както по отношение на секторното покритие, така и на търговския обем в съответствие с изискването за съществено покритие, предвидено в член V от ГАТС; изтъква, че ограниченията са особено строги при финансовите услуги, ценните книжа, счетоводството, телекомуникациите, дистрибуцията, пощенските и куриерските услуги и правните услуги;

32.  Изразява загриженост по отношение на преговорите за ССТ между ЕС и Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ) във връзка с равнището на прозрачност и отчетност при финансовите услуги и по-специално в сферата на инвестициите от страна на държавни инвестиционни фондове;

Конкретни секторни въпроси

33.  Отбелязва, че никоя от държавите, членуващи в СТО, не е поела никакви ангажименти по отношение на сектора водоснабдяване; подчертава, че поемането на такъв ангажимент не забранява на държавата да установи нива на качество, безопасност, цена или други политически цели, които прецени за подходящи, като по отношение на чуждестранните и на местните доставчици трябва да важат еднакви разпоредби;

34.  Подчертава значението на услугите в сферата на културата, каквито са аудиовизуалният, музикалният и издателският сектор, както за индустриите на ЕС, така и за нашите търговски партньори; ето защо призовава Комисията да гарантира постигането на правилен баланс в търговията с услуги в сферата на културата при зачитане на защитата на правата на интелектуална собственост;

35.  Подчертава, че по-специално туристическият сектор има голям принос към икономиката в някои развиващи се държави; затова смята за изключително важно ЕС да съдейства чрез развиването на сътрудничество и техническо съдействие;

36.  Вярва, че, на основата на предварително установени стабилни и прозрачни вътрешни разпоредби, едно предпазливо и поетапно отваряне на пазара на финансови услуги в развиващите се държави би могло да предложи на гражданите и предприемачите достъп до средства за разкриването на местни работни места и облекчаване на бедността, тъй като те вече няма да бъдат принудени да разчитат на държавните монополи или институции;

37.  Смята, че за да увеличи своята външна конкурентоспособност, ЕС трябва да вземе мерки в рамките на своята търговска политика, за да засили сигурността на електронните транзакции и търговията и да подобри защитата на данните;

38.  Отбелязва, че услугите, в частност финансовите услуги, оказват въздействие върху много области на компетентност и подчертава, че предмет на настоящата резолюция е търговията с услуги, т.е. постигането на достъп до пазара посредством доброволно отваряне на пазари чрез метода на договаряне, основаващо се на търсене и предлагане; счита, че области като финансовия надзор, регулирането и други въпроси, свързани с различни аспекти на финансовите услуги, следва да се разглеждат в подходящ за това форум;

39.  Силно подкрепя възгледа на Комисията, че достъпът до пазара и свободната търговия с услуги са съществен елемент от Лисабонската програма за растеж и заетост; подчертава, че отворените пазари, в съчетание с балансирана и регулирана свободна търговия с услуги, ще донесат ползи за всички участващи държави и региони;

40.  Отбелязва, че предприятията от ЕС стават все по-активни в международен план, че световният икономически растеж се дължи до голяма степен на трети държави и че следователно по-добрият достъп до пазара би допринесъл за засилване на конкурентоспособността на ЕС;

41.  Счита, че търговията с услуги е необходимо допълнение към търговията със стоки, но че те следва да се възприемат като ясно разграничени една от друга;

42.  Счита, че икономиката на услугите се е превърнала в най-важния в количествено отношение стопански отрасъл в икономиките в рамките на ОИСР и че засилената търговия и достъпността на услугите ще увеличат икономическия растеж, както и допринасят за растежа и развитието на предприятията, като подобряват ефективността на другите отрасли, тъй като услугите дават ключов принос на междинно равнище, особено във все повече взаимнообвързания и глобализиран свят;

43.  Отчита, че постигането на достъп до пазара на услугите е труден процес в контекста на текущите преговори в рамките на Програмата за развитие от Доха към СТО; призовава Комисията да се стреми към балансиран пакет от предложения с амбициозно предлагане на услуги, особено финансови услуги, където индустрията на ЕС разполага с конкурентоспособен експертен капацитет и голям потенциал за растеж; отбелязва, че спазването на правилата и стандартите е необходимо, за да се предотвратят нетарифните бариери, които може да са проблемни в сферата на услугите;

44.  Приканва Комисията в пълна степен да отчете, в рамките на търговските преговори, съществуването на услуги от общ интерес и потенциалното въздействие на отварянето на пазарите върху тяхната организация;

45.  Отбелязва, че по отношение на финансовите услуги ЕС разполага с един от най-отворените пазари в света, но подчертава, че ЕС трябва да следва по-настъпателна и балансирана линия в преговорите в областта на търговията с услуги и да утвърди принципите на отвореност, развитие и реципрочност;

46.  Подчертава значението на това органите, работещи в областта на финансовите услуги, да бъдат в крак с всички развития на европейските и световните пазари за финансови услуги; призовава Комисията и държавите-членки да засилят европейските регулаторни рамки, както и да засилят регулаторния диалог между ЕС и неговите търговски партньори, с цел намаляване на бариерите пред търговията;

47.  Приканва Комисията към това да проучи офшорните практики на трети държави, които застрашават взаимната полза от отварянето на пазарите;

48.  Призовава държавите-членки да се стремят към по-интегрирана и съгласувана търговска политика съвместно с Комисията, по-специално в областта на инвестициите; изтъква, че държавите-членки не бива да преувеличават рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции, а да се стремят към ефективна отвореност на своите икономики и към общ подход в контекста на държавните инвестиционни фондове; отбелязва необходимостта от оценка на въпроси като сигурността на доставките, особено във връзка с чуждестранните инвестиции в сектора на енергетиката, направени от държавни предприятия; припомня, че такава оценка не може да се използва като защитна мярка;

49.  Привлича вниманието на Комисията към потенциалните рискове във връзка със спазването на правилата на конкуренцията в рамките на ЕС, поради липсата на реципрочност в споразумението на СТО за обществените поръчки;

50.  Изисква от Комисията да засили борбата срещу фалшификациите, преди всичко посредством интернет, наред с другото, като насърчава по-доброто сътрудничество между националните администрации и като засили средствата за наблюдение и оценка на фалшификациите; наред с това изисква от Комисията да представи пред Съвета и Парламента предложение с оглед предоставяне на Общността и нейните държави-членки на качествени и статистически данни на европейско равнище относно фалшификациите, в частност посредством интернет;

51.  Споделя силната подкрепа на Комисията за многостранните търговски преговори, но отбелязва, че за търговията с услуги, особено по отношение на финансовите услуги, споразуменията за свободна търговия може да бъдат по-подходящи с оглед на постигане на достъп до пазара; счита, че когато бъдат изготвени споразумения за икономическо партньорство с пълен обхват със страните от АКТБ, те биха могли да обхващат не само стоки, но и услуги и инвестиции, но единствено ако такова е желанието на тези държави;

52.  Подчертава, че ефективният пазарен достъп за финансовите услуги създава по-добри възможности за конкуренция, прозрачност и диверсификация; отбелязва, че по-специално в държавите с нововъзникваща икономика ефективният пазарен достъп би могъл да доведе до по-силно развитие на местните финансови пазари, от което биха спечелили фирми, целящи да се утвърдят, както и да предостави на потребителите повече избор и по-качествени продукти;

53.  Загрижен за ограничения финансов, административен и институционален капацитет на страните от АКТБ, приканва Комисията да гарантира зачитането на международно договорените стандарти за регулиране и надзор в сектора на финансовите услуги при договарянето и изпълнението на търговски споразумения с държави, които се разглеждат като "данъчен рай";

54.  Счита, че достъпът до финансови услуги (микрокредити, достъп до банкови сметки и основни банкови услуги, ипотеки, лизинг и факторинг, застраховки, пенсии и местни и международни преводи), в частност, е необходим, за да може физически лица в развиващите се страни да се заемат с основни икономически дейности, и поради това изисква от Комисията да насърчава подобряването на пазарния достъп за финансовите услуги в развиващите се страни, както и доброто и разумно регулиране, развитието на конкурентни пазари и образованието в областта на финансовите услуги;

o
o   o

55.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Световната търговска организация и на нейните държави-членки.

(1) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0053. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0629. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0195. (5) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155. (6) ОВ C 308 E, 16.12.2006, стр. 182. (7) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 235. (8) ОВ C 233 E, 28.9.2006, стр. 103. (9) ОВ C 306 E, 15.12.2006, стр. 400. (10) OВ L 376, 29.12.2006 г., стp. 36.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. за европейска пристанищна политика (2008/2007(INI))

P6_TA(2008)0408 A6-0308/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Съобщение относно европейската пристанищна политика" (COM(2007)0616),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "За морска политика на Съюза: европейска визия за океаните и моретата" (COM(2006)0275),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно бъдещата морска политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2008 г. относно устойчивата европейска транспортна политика, предвид европейските политики в областта на енергетиката и околната среда(2),

–   като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици(3),

–   като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(4),

–   като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци(5),

–   като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(6),

–   като взе предвид член 299, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на Комисията по регионално развитие (A6-0308/2008),

A.   като има предвид, че темата за достъп до пазара на пристанищни услуги бе предмет на разискване в Парламента, което насърчи Комисията да предприе широка консултация със заинтересованите страни;

Б.   като има предвид, че горепосоченото съобщение на Комисията за европейска пристанищна политика не предлага нови мерки за достъп до пазара на пристанищни услуги;

В.   като има предвид, че международното измерение на този сектор предполага политика за европейските пристанища на общностно равнище, с използване на техните сравнителни геополитически преимущества;

Г.   като има предвид, че пристанищата имат значение не само за морския, речния и интермодалния транспорт в Европа, но и като икономически оси, източник на заетост и интегриране на населението;

Д.   като има предвид, че европейската пристанищна политика, тъй като има за цел укрепването на конкурентоспособността на морските превози и предоставянето на съвременни услуги на високо равнище, следва да насърчава следните четири принципа: безопасност – бързо обслужване – ниска цена и опазване на околната среда;

Е.   като има предвид бъдещите предизвикателства пред европейските пристанища, по-специално в областта на околната среда, глобализацията, устойчивото развитие, заетостта и социалните условия и по-специално във връзка с безопасността и обучението през целия живот, финансирането, достъпа до пазара и на управлението, и също така антиконкурентните и дискриминационни мерки, предприети от държави, които не са членки на ЕС, на съответните географски пазари;

Ж.   като има предвид, че поради липсата на потенциални зони за развитие на пристанищата в Европа, рядкостта и крехкостта на естествените местообитания е важно законодателят да постигне баланс и юридическа яснота по отношение на задълженията си по отношение на околната среда, икономическата и социалната област;

З.   като има предвид, че в европейския пристанищен сектор се наблюдават големи различия и се очаква съществен растеж през идните години;

И.   като има предвид, че разширяването на Панамския канал ще има въздействие, което вероятно ще засили текущата тенденция към по-големи кораби;

Й.   като има предвид, че съвременната инфраструктура и действащите връзки с вътрешността и с островите са важни за пристанищата;

1.  Приема положително горепосоченото съобщение на Комисията за европейска пристанищна политика;

2.  Приветства Комисията за подхода й при изготвяне на въпросното съобщение и по-специално процеса на разширена консултация при съставянето му;

3.  Приветства намерението на Комисията да се съсредоточи върху "меки законодателни мерки", като например публикуване на насоки и премахване на административни пречки, а не върху въвеждането на ново законодателство;

4.  Подчертава основното значение на пристанищния отрасъл за Европейския съюз от икономическа, търговска, социална гледна точка, от гледна точка на околната среда и от стратегическа гледна точка;

5.  Изразява увереност, че Комисията играе важна роля за гарантиране, че европейските пристанища са в състояние да достигнат своя пълен потенциал;

6.  Одобрява намерението на Комисията да публикува насоки за прилагане на общностното законодателство в областта на околната среда по отношение на устройството на пристанищата и на тяхната инфраструктура, с основна цел защита на морската среда и на съседните на пристанищата пространства; настоятелно призовава Комисията да публикува тези насоки преди края на 2008 г.;

7.  Счита, че пристанищата и природата могат да съжителстват по устойчив начин, тъй като разрушаването на природата често предизвиква икономически щети в други сектори, като например в туризма, земеделието и рибното стопанство, и следователно призовава комисаря по транспорта да си сътрудничи интензивно с комисаря по околната среда при изготвянето и прилагането на законодателството на ЕС и насоки във връзка с пристанищата и околната среда;

8.  Счита, че тези насоки следва да решат следва въпроса за правната несигурност, произтичаща от някои директиви в областта на околната среда, като с това обхванат действително политиката в областта на околната среда, отчитайки специфичността на пристанищата в Съюза;

9.  Подчертава необходимостта пристанищните и местните органи да бъдат включени в изготвянето на планове за управление на речните басейни, както и на морските пристанища, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

10.  Обръща внимание на необходимостта местните и регионалните власти да подкрепят усилията за намаляване на емисиите на CO2 в атмосферата от страна на корабите, както и наземния и въздушния транспорт, чрез установяване на планове за управление на качеството на въздуха и в съответствие с конвенцията МАРПОЛ и с Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух(7);

11.  Подчертава необходимостта от разработване на интегрирана европейска политика, която ще засили регионалната конкурентоспособност и териториалното сближаване, като се вземат предвид социалните, екологични, икономически аспекти и въпросите, свързани със сигурността, на всички териториални равнища, чрез изграждането на партньорства между институциите, отраслите и териториите;

12.  Отбелязва по-специално, че Комисията е обезпокоена от дисбаланса в търговските морски потоци, констатиран в Европа, но отбелязва също така разнообразието в пристанищния отрасъл и разрастването на малките и средните пристанища в Европа; счита освен това, че Комисията следва да отчита очакваните важни промени в международния морски трафик като последствие от технологичната и икономическа еволюция в този отрасъл, разширяването на Панамския канал и увеличаването размера и капацитета на корабите, което без съмнение ще се отрази значително на отрасъла;

13.  Обръща внимание върху териториалното измерение на развитието на европейските пристанища и най-вече върху необходимостта от трансгранично сътрудничество и съгласуване между съседни пристанищни райони; подчертава значението на Европейската политика на добросъседство и на регоналната стратегия за Средиземно, Балтийско и Черно море; приветства предложението на Комисията за съставяне на списък на местата с недостатъчна пропускателна способност между пристанищата на ЕС и пристанищата на съседните на ЕС страни;

14.  Призовава Комисията да пристъпи към систематично наблюдение на развитието на нови технологии и методи на управление, които се прилагат в международен план на територията на пристанищата и в центровете за обслужване на плавателни съдове, товари, пътници и сухопътни транспортни средства с цел насърчаване на политики и инициативи за развитието на пристанищата на Общността и за подобряване на тяхната ефективност и производителност в полза на самите потребители;

15.  Счита, че технологичните промени, необходими за да могат междинните пристанища да посрещнат предизвикателството на увеличения обем на трафика, ще имат сериозни финансови последствия за засегнатите региони; счита, че посочените региони би следвало да могат да използват средства от европейските структурни фондове, най-вече за финансиране на закупуването на най-съвременно техническо оборудване, за създаване на работни места в новаторски области и за възстановяване на градските зони, освободени при прехвърлянето на пристанищните дейности в извънградски райони;

16.  Счита, че правната сигурност на нормативната уредба на Общността в областта на морския транспорт, произтичаща от международната нормативна уредба, зависи от бързото одобрение на морския пакет Erika III;

17.  Следователно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават сътрудничеството между европейските пристанища; подчертава същевременно и ролята на пристанищата за регионалната икономика във вътрешността на страната; в тази връзка подчертава, че хармоничното развитие на пристанищата е ключов елемент от интегрираната морска политика на Съюза;

18.  Подчертава обществената и културна роля на пристанищата за населението на вътрешността на страната и счита за необходимо осведомяването на обществеността относно значението на пристанищата като средства за развитие;

19.  Счита, че морският и речният транспорт не могат да бъдат разглеждани отделно от сухопътния и въздушния транспорт и че връзката с вътрешността е от голямо значение за търговския успех, и по тази причина е необходимо да бъде подкрепено създаването и взаимовръзката на пристанищата с логистичните платформи на вътрешността и също така със "сухоземните пристанища"; в тази връзка счита също така, че е желателно да има комодално участие на пристанищата, както по отношение на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T), така и с бъдещите зелени коридори на Общността, за да се гарантира по-добро използване на транспортния капацитет в областта на крайбрежното морско плаване и на речния транспорт, както и връзката им със сухопътния и въздушния транспорт, така че да се гарантира последователна и истинска транспортна политика;

20.  Затова подкрепя намерението на Комисията да оцени състоянието и нуждите на връзките на пристанищата с отдалечените райони във вътрешността, а също така и тяхното въздействие върху балансираната мрежа от транспортни потоци в рамките на междинния преглед на трансевропейската транспортна мрежа през 2010 г.(8);

21.  Счита, че една от целите на междинния преглед на TEN-T през 2010 г. следва да бъде интегрирането на морския и на речния транспорт със сухопътния посредством европейските пристанища;

22.  Призовава заинтересованите местни и регионални власти да осъществяват по-мултимодална транспортна политика, която да гарантира наред с автомагистралите по-добро използване на железопътния транспорт и на вътрешните водни пътища, както и ефективното свързване на пристанищните райони с TEN-T, и по-ефективното свързване на пристанищата с вътрешността, по-специално чрез използване на железопътния транспорт и вътрешните морски пътища;

23.  Отбелязва, че пристанищата на ЕС се конкурират с пристанищата на трети държави, които често не са подчинени на същите правила като пристанищата на Съюза, и също така са изправени пред политики на дискриминация в областта на икономиката, които се прилагат от съседни на ЕС държави, например посредством дискриминационни тарифни политики;

24.  Призовава Комисията да проучи отново въпросите за безопасността на пристанищата и да отчете нарастващите разходи във връзка с конкурентоспособността на европейските пристанища;

25.  Приветства намерението на Комисията да открои срещаните от европейските пристанища проблеми в тази област и призовава Комисията да обсъди изработването на регистър на тези проблеми, за да подходи по специфичен начин към проблемите, породени от конкуренцията с пристанищата на държави, които не са членки на ЕС, както и към антиконкурентните и дискриминационни мерки, предприети от съседни на ЕС държави;

26.  Подчертава необходимостта от развитие на сътрудничеството с трети държави с цел изготвяне и представяне на съвместни програми за развитието, координацията и трансфера на ноу-хау между съседни пристанища;

27.  Счита, че Комисията следва да разгледа възможността за изработване на общността програма за обновяване на транспортните кораби и по-специално на тези, предназначени за крайбрежно морско плаване и за речен транспорт;

28.  Счита, че новите технологии, по-специално информатиката, са ключови елементи, които ще дават възможност на европейските пристанища, които вече изпитват затруднения поради конкуренцията от пристанищата на трети държави, а някои от тях – поради липса на пространство – да се развиват, да увеличават ефективността и доходността си;

29.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да ускорят, с помощта на съответните органи, изпълнението на системите за корабоводене от разстояние, така че да се увеличи ефикасността и сигурността в управлението на трафика в пристанищата, а също така и в областите, предназначени за спиране на котва;

30.  Настоятелно призовава Комисията да продължи научните изследвания и нововъведенията в този отрасъл чрез рамкови програми на Съюза и приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят научните изследвания в областта на безопасността с оглед възможно най-съществено снижаване на броя на произшествията, в областта на логистиката с оглед подобряване използването на пространството в пристанищата и околната среда, намаляване, наред с другото, на емисиите на CO2 и на замърсяването, причинено от отпадъците;

31.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят предложенията до Международната морска организация относно заменяне на настоящото гориво с дизел до 2020 г., както и възможността за включване на морския сектор в схемата за търговия с емисии;

32.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят активно постоянното подобряване на флота за издирване и спасяване (SAR), както и другите функции на SAR в пристанищата, съгласно Конвенцията за опазване на човешкия живот на море (SOLAS) и Конвенцията SAR за търсене и спасяване по море, и да продължават да подобряват сътрудничеството между центровете за координиране на усилията за спасяване по море;

33.  Счита за необходимо по-нататъшното развитие и насърчаване на програмите "Чисти кораби" (Clean ship) и "Чисти пристанища" (Clean port);

34.  Призовава Комисията и отрасъла към насърчаване на морските предприятия към съкращаване броя на превозваните празни контейнери и към пълно използване на този капацитет, и да подкрепят инициативи с тази цел (напр. чрез изследователски програми), като отчитат действителните и специфични потребности на клиентите, както и намаляването на въздействието върху околната среда;

35.  Приема много положително намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за създаване на европейско пространство за морски транспорт без балиери и счита, че целта на това предложение следва да бъде осигуряване на лоялна конкуренция между морския и сухопътния транспорт в Съюза;

36.  Препоръчва следователно освобождаване на стоките за Общността, които не подлежат на обмитяване, от митнически контролпри морския транспорт на къси разстояния в Общността и препоръчва също така, доколкото това е възможно, създаване на отделни пристанищни зони за вътрешнообщностния трафик и за международния трафик, както и опростяване на вътрешния транспорт, стандартизиране и идентификация на специалните контейнери;

37.  Призовава Комисията да преразгледа и подобри политиките за развитието и подкрепата за експедирането по море на близки разстояния;

38.  Приканва Комисията да разгледа възможността за въвеждане на единен транспортен документ за контейнерите в Общността с оглед опростяване на административните процедури;

39.  Приканва Комисията да осъществи проучване относно финансовите средства, отпуснати от органите на публичната власт на европейските търговски пристанища, за да бъдат открити евентуални нарушения на конкуренцията , както и да бъде уточнено в насоките за държавна помощ кои видове помощ, отпускани на пристанищните власти, следва да се разглеждат като държавна помощ; счита, че евентуални инвестиции от органите на публична власт с цел развитие на пристанищата не би следвало да се разглеждат като държавна помощ, когато са предназначени за екологосъобразни подобрения, намаляване на задръстванията и сухопътния тежкотоварен транспорт на стоки, особено когато се считат за важни за гарантиране на икономическо, социално и териториално сближаване (напр. по отношение на островите), освен ако не облагодетелстват отделен потребител или стопански субект;

40.  Приканва настоятелно Комисията да публикува насоки за държавната помощ за пристанищата през 2008 г. и изразява увереност, че тези насоки следва да обхващат самата пристанищна зона, с разграничение между инфраструктурата, осигуряваща подстъп, и тази за съоръженията на пристанищата и на свързана с проекта инфра- и суперструктура ,и без разграничение между различните категории пристанища;

41.  Одобрява разширяването на обхвата на изискванията за прозрачност, залегнали в Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия(9), но призовава Комисията да разгледа възможността за намален минимален праг за годишните постъпления вместо задължение по принцип;

42.  Отбелязва по-специално осъществения от Комисията анализ на пристанищните концесии и приканва Комисията да отчита значението на известната степен на гъвкавост от страна на пристанищните власти в тази област, по-специално, при подновяване на концесиите, свързани с крупни капиталовложения, но счита, че тази гъвкавост не следва да бъде използвана, за да възпрепятства конкуренцията в пристанищата;

43.  Счита от първостепенно значение запазването на равновесието между свободното предоставяне на услуги и специфичните искания за пристанищата, като успоредно с това подчертава необходимостта от сътрудничество между обществения и частния сектор с цел модернизиране на пристанищата;

44.  Насърчава използването на програмите за европейско териториално сътрудничество в рамките на кохезионната политика и на програмите за сътрудничество в рамките на политиката на ЕС за добросъседство и разширяване, както и прилагането, доколкото е възможно, от страна на Комисията, държавите-членки и заинтересованите регионални органи на трансграничен подход при използването на съществуващия пристанищен капацитет, когато финансират съвместно проекти за пристанищна инфраструктура;

45.  Решително подкрепя ролята на притежаваните от местните общности пристанищни тръстове с нестопанска цел и настоятелно призовава местните, регионални, национални и европейски власти да предприемат мерки за тяхната защита от влошаване на състоянието им, тъй като техният социален, както и свързан с отдиха и туризма принос за общностите в непосредствена близост надхвърля първоначалната стопанска функция;

46.  Подчертава най-категорично, че всеки дебат относно Европа и нейната морска политика, за да бъде успешен, трябва да включва важната роля, която играе европейският сектор на корабоплаването с развлекателна цел за местното икономическо развитие, тъй като яхтените пристанища са не само витрината към вътрешността на страната и силен лост за развитие на туризма, който включва разглеждане на пристанището и околностите му, но същевременно са от съществено значение за снабдяването на намиращите се в близост търговски предприятия;

47.  Приема положително отдаденото значение на диалога в пристанищния сектор; призовава за създаването на Европейски комитет за социален диалог и счита, че той би следвало да обсъжда въпроси, свързани с пристанищата, включително правата на трудещите се, концесиите и Конвенция № 159 на Международната организация на труда от 1979 г. за безопасността и хигиената на труда при пристанищните товаро-разтоварителни работи;

48.  Подчертава значението на защитата и осигуряването на по-високо равнище на обучение на пристанищните работници; подкрепя желанието на Комисията да предвиди за пристанищните работници квалификация на взаимно призната основа, за да се способства гъвкавостта в този сектор; като има това предвид и като първа стъпка счита, че следва да се направи сравнение между различните съществуващи системи за професионална квалификация на пристанищните работници; счита обаче, че тази основна квалификация не трябва да води до намаляване на средното равнище на квалификация на пристанищните работници в държава-членка;

49.  Предлага темата за професионалните квалификации и обучението през целия живот да се разгледа съвместно със социалните партньори в рамките на бъдещия европейски комитет за социален диалог;

50.  Настоятелно призовава Комисията да поощрява обмена на добри практики в пристанищния отрасъл най-общо и, по-специално, по отношение на нововъведенията и обучението на работниците с цел повишаване на качеството на услугите, конкурентоспособността и равнището на привлечени инвестиции;

51.  Приветства определянето на 20 май за европейски морски ден, и по-конкретно подкрепя въвеждането на ден на "отворените врати", който може да насърчи по-доброто разбиране от страна на обществеността на труда и на значението на пристанищния отрасъл;

52.  Настоятелно призовава Комисията, в съответствие с резолюцията на Парламента от 8 май 2008 г. относно Трансатлантическия икономически съвет(10), да продължи своите усилия с цел гарантиране на промяна на законодателството на САЩ, предвиждащо 100% сканиране на всички превозни контейнери, пътуващи за САЩ, така че да бъде гарантирано сътрудничеството, основано върху взаимното признаване на "одобрените икономически оператори" и на стандартите за сигурност, приети от Световната митническа организация (C-TPAT, рамка от стандарти SAFE); призовава Комисията да изчисли потенциалните разходи за предприятията и за икономиката на ЕС във връзка с мярката за 100% сканиране на морските превозни контейнери, пътуващи за САЩ, както и за потенциалното й въздействие върху митническите операции;

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 531. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0087. (3) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. (4) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (5) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. (6) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (7) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. (8) Срв. член 19 от Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (ОВ L 162, 22.6.2007 г., стр. 1). (9) ОВ L 318, 17.11.2006 г., стр. 17. (10) Приети текстове, P6_TA(2008)0192.

Резолюция на Европейския парламент 4 септември 2008 г. относно товарния транспорт в Европа (2008/2008(INI))

P6_TA(2008)0409 A6-0326/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщенията на Комисията: "Програма на ЕС за товарния транспорт: засилване на ефективността, интеграцията и устойчивостта на товарния транспорт в Европа" (COM(2007)0606), "План за действие в областта на логистиката на превоза на товари" (COM(2007)0607), "Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози" (COM(2007)0608) и "Многогодишни договори за качеството на железопътната инфраструктура" (COM(2008)0054),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Логистиката на транспорта на стоки в Европа – ключът към устойчива мобилност" (COM(2006)0336),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно въвеждането на Европейската система за управление на железопътния трафик/Европейската система за контрол на влаковете ERTMS/ETCS (COM(2005)0298),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 29-30 ноември и 3 декември 2007 г. относно съобщението на Комисията относно "План за действие в областта на логистиката на превоза на товари", както и от 7 април 2008 г. относно съобщението на Комисията относно "Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози",

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията "Към нова култура за градска мобилност" (COM(2007)0551),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г. относно логистиката на транспорта на стоки в Европа – ключът към устойчива мобилност(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно "Към нова култура за градска мобилност"(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0326/2008),

A.   като има предвид, че транспортният сектор е отговорен за почти 30 % от емисиите на CO2 в ЕС – в градовете дори за 40 % – и че въпреки някои усилия, положени за техническо подобрение и иновации, между 1990 г. и 2005 г. трафикът е нараснал с 26 %, докато емисиите на CO2 в другите сектори са намалели с 10 % в резултат на значителните инвестиции (достигащи до милиарди евра);

Б.   като има предвид, че устойчивият и ефективен товарен транспорт в Европа играе жизненоважна роля за успеха и конкурентоспособността на икономиката, за посрещане на потребителското търсене и за създаването на значителен брой работни места и благосъстояние за европейските граждани;

В.   като има предвид, че товарният транспорт се предвижда да нарасне с около 50 % (в тонкилометри (ткм)) между 2000 г. и 2020 г., както се прогнозира в Бялата книга на Комисията'Европейската транспортна политика до 2010 г.: време за вземане на решения" (COM(2001)0370) и че между 1995 г. и 2005 г. товарният транспорт е нараствал с около 30 % по-бързо от БВП; като има предвид, в допълнение, че в сравнение с другите видове транспорт, общото нарастване в товарния транспорт до голяма степен се дължи на разрастването на автомобилния и въздушен транспорт;

Г.   като има предвид, че решения в полза на по-устойчиви и по-ефективни логистични системи и системи за товарен транспорт, а така също и в полза на комбинираното включване на всички видове транспорт, ще доведат не само до подобряване на икономиката и сигурността, но ще удовлетворят и целите на ЕС в областта на изменението на климата и спестяването на енергия, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.;

Д.   като има предвид, че за да отговорят на тези изисквания, държавите-членки следва, в настоящия контекст на недостатъчно бюджетни средства, да определят редица съгласувани приоритети, да концентрират своите ресурси в ограничен брой мерки в полза на устойчивостта и интермодалността на товарния транспорт и да вземат под внимание чувствителните региони;

Е.   като има предвид, че европейската мрежа от коридори следва да бъде развита по-добре, при което се изхожда от съществуващите мрежа и съществуващите структури и технологии, и че следва в нея също да се включат "зелените коридори" за всички видове товарен транспорт, заедно с амбициозни устойчиви екологични критерии;

Ж.   като има предвид, че целта на горепосочения план за действие в областта на логистиката на превоза на товари трябва да бъде улесняването на дейностите в областта на товарния транспорт в Европа и осигуряването на ползи за всички европейски дружества и за европейската конкурентоспособност като цяло;

1.  Подчертава, че европейските системи за товарен транспорт трябва да преодолеят неотложни предизвикателства, за да се постигне по-ефективна интеграция и устойчиво развитие на товарния транспорт в Европа, като допринесат по-интензивно за повишена мобилност, енергийна ефективност, намаляване на потреблението на течни горива и емисиите–замърсители, както и на външните разходи, и затова приветства гореспоменатите съобщения на Комисията и заключенията на Съвета; поощрява Комисията, държавите-членки и промишленият сектор да подпомагат за в бъдеще една политика за товарния транспорт, която е по-устойчива с оглед на мобилността за околната среда, климата, икономиката, сигурността и социалните интереси, като насърчават прилагането на по-ефективни логистични системи в един разширен Европейски съюз, като част от процеса на постепенна интеграция на приоритетни трансгранични коридори за железопътен превоз на товари, на възлови точки и на конвенционални мрежи, и като насърчават принципа "потребителят и замърсителят плащат" по отношение на всички видове транспорт;

2.  Подкрепя позицията на Комисията, че съмодалността и интермодалността продължават да бъдат ключови фактори в създаването на устойчив и ефективен товарен транспорт в Европа;

3.  Изтъква все пак, че компетентностите и средствата на ЕС за подобряване на пазарите за товарен транспорт са ограничени; отбелязва, че ключови части от мрежата вече се използват в пълна степен; поради тази причина настоятелно призовава транспортните министри, отговорни за основните европейски коридори да се заемат с въпроса за инвестициите в инфраструктурата и най-малкото да постигнат съгласие относно координацията на техните национални планове за инвестиции по отношение на съответните коридори;

4.  Изразява убедеността си, че логистиката на градския товарен транспорт изисква специален подход; надява се, че дебатът относно посочената по-горе зелена книга относно градската мобилност, заедно с Плана за действие в областта на логистиката на превоза на товари могат да доведат до обмен на добри практики между градовете, с цел да бъдат намерени устойчиви начини за превоза на доставки до градовете;

5.  Изисква от Комисията да предложи, не по-късно от края на 2008 г., програма за укрепване на сътрудничеството между държавите-членки, отговорни за проектите в тази област, както и да способства за и да оцени решения във връзка със съществуващите препятствия, като обърне специално внимание на превоза на стоки и отчете добавената стойност на логистичния фактор;

6.  Подкрепя идеята за мрежи, предназначени за превоз на стоки, които следва да използват съществуващите конвенционални мрежи на трафик, освободени в резултат на развитието на високоскоростните влакове;

7.  Подчертава, че мрежата за железопътни товари следва да се опира на коридорите за превоз на товари, които в най-голяма степен са съобразени с пазара, като се вземат предвид съществуващите коридори в рамките на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) и на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (т.е. да бъде разширена според потребностите, така че да обхваща конкретни области, които генерират особено интензивен трафик, напр. пристанищата); счита, че следва да бъдат определени "координатори на високо равнище относно коридорите", в случаите, в които това още не е сторено; призовава Европейската железопътна агенция, в ролята й на системен орган за ERTMS, да осигури оперативната съвместимост на тези маршрути;

8.  Очаква, че Комисията ще определи "зелените коридори" като проекти, които да бъдат образец за мобилност и интермодалност, насочени към преминаването към по-благоприятни за околната среда видове транспорт, с цел намаляване на общия брой произшествия, претоварванията, шума, токсичното и нетоксичното замърсяване на въздуха на местно равнище, емисиите на CO2, разхода на ландшафт и енергия, както и повишаване на използването на възобновяеми енергийни източници (най-вече на вятърна и слънчева енергия) в съответствие със законодателството на ЕС, неговите цели и интелигентните транспортни системи;

9.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предлагат, в тази връзка, по-силни стимули за насърчаване на екологичната съвместимост на всички видове транспорт и да подпомагат оптималното им комбиниране, така че да се гарантира минимално въздействие върху околната среда, преди всичко в "зелените коридори";

10.  Предлага да се подпомогне интеграцията на регионалното планиране, производствените процеси и пазарната структура – включително избягването на ненужния транспортен трафик – и стремежът към по-кратки разстояния и адаптирани скорости в товарния транспорт; счита, че отнемащото много време и енергия "движение, съпроводено с често спиране" в товарния транспорт следва да се избягва чрез компютризирана адаптация на скоростите;

11.  Счита за приоритет подобряването на правилното прилагане и засилването на съществуващото законодателство в областта на превоза на опасни и замърсяващи товари;

12.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки за обмен на най-добри практики в чувствителни трансгранични области (планински и гъсто населени райони и градове), както и в големите градове, като се отчитат препоръките, съдържащи се в по-горе посочената резолюция на Парламента относно градската мобилност и опитът, получен благодарение на програмата CIVITAS за по-чист и добър транспорт в градовете посредством подобряване на логистичния аспект;

13.  Призовава Комисията да съсредоточи съфинансирането от страна на ЕС върху ефективността, оперативната съвместимост и модернизацията на железопътната инфраструктура, интермодалните възлови точки и всички други видове товарен транспорт;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки, предвид на очакваното преразглеждане на бюджета на Европейския парламент за 2009 г., да обсъдят позицията на транспорта в този бюджет, с цел да се избегне повторение на предишни грешки и да се гарантират достатъчно бъдещи инвестиции в стратегическа инфраструктура, така че да бъдат постигнати целите, които Съюзът си постави по отношение на устойчивото развитие и намаляването на емисиите;

15.  Подчертава важното значение на оперативно съвместимите системи за заплащане на пътни такси в Европа;

16.  Счита, че по-добрите връзки на морските и речните пристанища с вътрешната железопътна и пътна мрежа представляват важен елемент на транспортната инфраструктура; изтъква важната роля на вътрешните платформи и сухите докове;

17.  Изразява убедеността си относно потенциала на вътрешните водни пътища във връзка с товарния транспорт и настоятелно призовава Комисията да осигури правилното прилагане на програмата за действие NAIADES за насърчаване на превоза по вътрешните водни пътища в Европа;

18.  Подчертава, че инвестициите в сухопътни терминали могат да се реализират по гъвкав и бърз начин и по този начин могат да отстранят недостатъците в интермодалната верига като цяло;

19.  Призовава за спазване на и/или въвеждане на постоянни интермодални стандарти по отношение на размерите и теглото на превозните средства, контейнерите и товарните устройства, което ще играе стратегическа роля с оглед пренасочването на товарния транспорт към железопътни и устойчиви водни пътища с цел намаляване на инфраструктурните разходи;

20.  Потвърждава, че различните хоризонтални техники, които биха допринесли за по-опростени начини за претоварване на товари от товарни автомобили върху релси, а също и при преминаване върху релси с различна широчина на коловоза, често са недостатъчно стандартизирани; настоява, по тази причина, международните и европейските органи да стандартизират тези технологии с цел по-голяма ефективност и намаляване на разходите; в тази връзка изтъква значението на бързото приемане на световен стандарт за интермодални транспортни единици;

21.  Приканва Комисията да формулира своите насоки относно помощите за околната среда и железниците по такъв начин, че да се улеснят инвестициите в полза на устойчивия железопътен товарен транспорт; подчертава в тази връзка стратегическото значение на съфинансирането за намаляване на шума, включително в първоизточника (преоборудване на товарните вагони), какъвто е случаят с оборудването ERTMS на подвижния състав;

22.  Изразява убеждението си, че управлението на инфраструктурата и предоставянето на услуги трябва да се осъществява трансгранично, недискриминационно и прозрачно, за да се постигне ефикасна, интероперативна и безпроблемна логистика на товарния транспорт; в тази връзка, подчертава значението на стремежа към пълна завършеност на вътрешния транспортен пазар за всички видове транспорт; по този повод, приветства предложението на Комисията за създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери и подкрепя идеята за единен транспортен документ и единни точки на достъп за всички видове транспорт;

23.  Подчертава, че ефективно действащият вътрешен пазар на автомобилни превози би могъл да помогне за подобряването на ефективността на транспорта и за намаляването на броя на превозите без товар; призовава Комисията стриктно да приложи законодателството на ЕС по отношение на международните автомобилни превози на товари и каботаж; признава, че на държавите-членки е разрешено да ограничават каботажа при определени условия, но призовава Комисията, като пазител на Договора, да предприеме строги действия срещу несъразмерните ограничения и санкции, налагани от редица държави-членки на чуждите превозвачи в тази област;

24.  Призовава Комисията, в рамките на многогодишни договори за качеството на железопътната инфраструктура, да изработи рамкови условия за минимални европейски стандарти за качеството; предлага на държавите-членки да обвържат тези стандарти за качеството с достъпа до средства за строителство, разширяване и поддръжка на железопътна инфраструктура и да ги разглежда като неделими пакети, като допринесе по този начин за повишаването на ефективността и за спестяване на средства;

25.  Призовава Комисията да наблюдава и насърчава ефективно и последователно прилагане на най-добра практика при многогодишни договори за качество на инфраструктурата; приканва Комисията, на основата на гореспоменатото съобщение COM(2008)0054, да разработи образец на критерии за сравнение и оценка на инфраструктурни услуги в тясно сътрудничество с управителите на инфраструктури, включително публикуване на ключовите показатели за резултатите;

26.  Призовава Комисията да представи по-настойчиви препоръки относно многогодишните договори за качество и капацитет на инфраструктурата (на основата на прозрачно наблюдение на настоящото прилагане на член 6 от Директива 2001/14/EО(3)); в тази връзка призовава Комисията да насърчи държавите-членки да прилагат тези многогодишни рамки за финансиране с цел да се гарантира финансова стабилност на управителите на железопътна инфраструктура по отношение на техните потребности от поддръжка и обновяване (които предполагат адекватно публично финансиране);

27.  Призовава Комисията да подпомага проекти относно диференцираната употреба на високоскоростни линии, напр. за лекотоварен транспорт;

28.  Настоятелно призовава Комисията да осъществи проучване на товарните вагони в Европейския съюз, оборудвани със сателитно управление, за да провери трансграничната оперативна съвместимост и/или съвместимостта на такива системи със съществуващите технологии, да гарантира оборудването на новите товарни вагони с оперативно съвместими системи за сателитно управление и да насърчи преоборудването на съществуващите товарни вагони; подкрепя приемането на най-добра практика относно техниките на натоварване, които оформят интермодалната верига от началото до края на процеса на претоварване и разтоварване по такъв начин, че се подобрява ефективността на целия отрасъл;

29.  Подчертава необходимостта от стандартизиране и опростяване на административните процедури на органите, участващи в пазара на товарния транспорт, в съчетание с опростени митнически правила и процедури по границите; по-специално приветства решението за създаване на европейско пространство за морски транспорт без бариери и настойчиво призовава Комисията да изиска от съответните международни асоциации и организации да разработят единен интермодален документ;

30.  Подчертава липсата на добро университетско образование в областта на логистиката и поради тази причина, призовава държавите-членки да отдадат най-голям приоритет на висшето образование и обучението в областта на логистиката и товарния транспорт;

31.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепи проекти, изследвания и дейности, посветени на стандартните информационни потоци, с цел да се гарантира интеграцията и оперативната съвместимост на видовете транспорт на равнище данни;

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр.154. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0356. (3) Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (OВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29).

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г. (2007/2252(INI))

P6_TA(2008)0410 A6-0260/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г. (COM(2007)0314),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 февруари 2005 г. относно Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.(1),

–   като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО) от 27 юли 2007 г., озаглавен "Principles for evaluating health risks in children associated with exposure to chemicals" (Принципи за оценка на риска за здравето на децата от въздействието на химикали),

–   като взе предвид член 152 и член 174 от Договора на ЕО, целящи високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда,

–   като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0260/2008),

А.   като отбелязва с интерес, че от 2003 г. насам, Европейският съюз изгражда своята политика за опазване на здравето въз основа на по-тясно сътрудничество между секторите на здравеопазването, на опазването на околната следа и на научните изследвания, което дава надежда, че ще бъде изготвена навреме кохерентна и интегрирана европейска стратегия за здравословна околна среда;

Б.   като има предвид, че основните линии, заложени понастоящем от Съюза в рамките на неговия първи план за действие в областта на околната среда и здравето (2004-2010 г.) (COM(2004)0416), а именно изготвянето на показатели, развитието на интегриран надзор, събирането и оценката на подходящи данни, както и разширяването на научните изследвания, ще позволят да се разбере по-добре зависимостта между източниците на замърсяване и последиците за здравето, но са очевидно недостатъчни, за да намалят растящия брой на заболяванията, свързани с фактори на околната среда;

В.   като има предвид, че е почти невъзможно да се изготви средносрочна равносметка на цитирания план за действие, тъй като той не преследва определена ясна цел, изразена в цифри, и че е трудно да се определи общият бюджет, предвиден за него, който е определено недостатъчен за неговото ефективно насърчаване;

Г.   като има предвид, че докато главната цел на програмата за здраве (2008-2013 г.) е да въздейства върху традиционните фактори, от които зависи здравето, като храненето, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и на наркотични вещества, настоящият план за действие (2004-2010 г.) би трябвало да се концентрира върху някои нови предизвикателства пред здравето и в допълнение да разгледа определящите екологични фактори, които засягат човешкото здраве, като качеството на въздуха извън и вътре в помещенията, електромагнитните вълни, наночастиците и твърде опасните химически вещества (определени като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) и водещи до ендокринни смущения), а така също и върху опасностите за здравето, произтичащи от изменението на климата;

Д.   като има предвид, че респираторните заболявания са на второ място сред причините за смъртност по честота, по разпространение и по разходи за лечението им в рамките на Съюза, че те са основната причина за смъртност сред децата на възраст под 5 години и че продължават да се увеличават, най-вече поради замърсяването на въздуха извън и вътре в помещенията;

Е.   като има предвид, че атмосферното замърсяване и по-специално замърсяването с фини частици и с озон, намиращ се на земната повърхност, представлява значителна заплаха за човешкото здраве, което се отразява на правилното развитие на децата и намалява продължителността на живота в Съюза(3);

Ж.   като има предвид, че във връзка с въпроса за здравословна градска среда, и по-специално за качеството на въздуха в помещенията, при спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, Общността трябва да се ангажира повече в борбата срещу замърсяването в жилищните помещения, тъй като европейските граждани прекарват средно 90 % от времето си в закрити помещения;

З.   като има предвид, че министерските конференции на СЗО от 2004 г. и 2007 г., посветени на околната среда и здравето, подчертаха връзките между сложното комбинирано въздействие на химични замърсители и определен брой болестни синдроми и хронични заболявания, в частност при децата; като има предвид, че тези опасения са изразени също така в официалните документи на Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP) и в тези на Междуправителствения форум за химическа безопасност (IFCS);

И.   като има предвид, че съществуват все повече научни доказателства за това, че някои видове ракови заболявания, като например рак на жлъчката, рак на костите, рак на белия дроб, рак на кожата, рак на гърдата и други, са следствие не само на въздействието на химични вещества, лъчения и съдържащи се във въздуха частици, но и на други фактори, свързани с околната среда;

Й.   като има предвид, че наред с тези обезпокоителни тенденции, свързани със здравословната околна среда, през последните години се появиха нови заболявания и болестни синдроми, като множествена свръхчувствителност към химикали, синдром на зъбните амалгами, свръхчувствителност към електромагнитни лъчения, синдром на нездравословните сгради или синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (Attention deficit and hyperactivity syndrome) при децата;

К.   като има предвид, че принципът на предпазните мерки е включен в Договора за създаване на Европейската общност от 1992 г., че Съдът на Европейските общности неколкократно е уточнявал съдържанието и обхвата на този принцип на общностното право като един от основните принципи на политиката за защита, провеждана от Общността в областта на околната среда и здравето(4);

Л.   като има предвид извънредно ограничителния, дори неприложим на практика характер на критериите, приети от Комисията в нейното съобщение от 2 февруари 2000 г. относно прилагането на принципа на предпазните мерки (COM(2000)0001);

М.   като има предвид важността на човешкия биомониторинг като средство за оценка на степента на експозиция на европейското население на въздействието на замърсявания и желанието, многократно изразено от Парламента в точка 3 на неговата горепосочена резолюция от 23 февруари 2005 г., както и в заключенията на Съвета "Околна среда" от 20 декември 2007 г. за ускоряване прилагането на програма за биомониторинг в общностен мащаб;

Н.   като има предвид, че не се оспорва факта, че изменението на климата може да играе важна роля в нарастващата сериозност и разпространение на някои заболявания и по-специално, че топлинните вълни, наводненията и горските пожари като най-често срещани природни бедствия в Съюза, могат да причиняват нарастване на заболяванията, лоши хигиенни условия и смъртни случаи, като паралелно с това мерките за ограничаване на въздействията от изменението на климата имат положителното въздействие върху здравето;

О.   като има предвид, че изменението на климата ще има значително въздействие върху здравето на човека, тъй като наред с другото то благоприятства появата на определени инфекциозни и паразитни заболявания, дължащи се преди всичко на промяната на температурата и влажността и отражението ѝ върху екосистемите, животните, растенията, насекомите, паразитите, протозоите, микробите и вирусите;

П.   като има предвид, че Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(5) и нейните дъщерни директиви установяват ясни норми за опазването и възстановяването на благоприятно за здравето водни масиви;

Р.   като има предвид, че медицината на здравословната околна среда е нова медицинска дисциплина, застъпена все още слабо и в различна степен в университетските програми в отделните държави-членки и която заслужава в това си качество да бъде подкрепена и популяризирана в рамките на Съюза;

С.   като има предвид, че броят на хората, заболели в резултат на фактори, свързани с околната среда, се увеличава и би трябвало да се извършат епидемиологични проучвания, с цел да се добие пълна картина на заболяванията, причинени изцяло или частично от фактори, свързани с околната среда,

1.  Признава усилията, положени от Комисията след въвеждането през 2004 г. на плана за действие в тази област, основно за подобряване на осведомеността по отношение на околната среда и здравето, за интегриране и засилване на европейските научни изследвания в тази област и за сътрудничество със специализираните международни организации като СЗО;

2.  Независимо от това счита, че подобен план за действие носи в себе си кълновете на провала, вследствие на това, че целта му е единствено да съпътства съществуващите политики на Общността, без да се основава на политика на превенция с оглед ограничаване на заболяванията, свързани с фактори на околната среда и да преследва ясни, количествено изразени цели;

3.  Обръща вниманието на Комисията върху факта, че вече е осъществена програма под егидата на СЗО, в рамките на която държавите-членки са създали свои собствени планове за действие за здравословната околна среда на национално и местно равнище; препоръчва на Комисията по тази причина да разгледа тази програма на СЗО като възможен модел, който би могъл да служи като полезен пример за Съюза в бъдеще;

4.  Изразява дълбоко съжаление, че Комисията, и по-специално нейната Генерална дирекция "Научни изследвания", не е осигурила адекватно финансиране на човешкия биомониторинг за 2008 г., с цел да прилага последователен подход при провеждане на биомониторинг в рамките на Съюза, в съответствие с поетия от нея ангажимент пред държавите-членки и пред Парламента,

5.  Приканва също така до 2010 г. Комисията да изпълни двете основни цели, които сама си е поставила през 2004 г., и да създаде и провежда реално изпълнима комуникационна стратегия за постигане на тези цели, а именно, от една страна, привличане вниманието на гражданите върху замърсяването на околната среда и въздействието му върху тяхното здраве, и от друга страна, преразглеждане и адаптиране на европейската политика за намаляване на рисковете;

6.  Горещо препоръчва на Комисията и на държавите-членки да спазват своите задължения по отношение на прилагането на общностното законодателство;

7.  Подчертава, че когато се извършва оценка на въздействието върху здравето на факторите, свързани с околната среда, като база трябва да се вземат най-уязвимите групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора;

8.  Призовава да се отдели особено внимание на уязвимите групи, които са най-чувствителни към замърсителите, чрез въвеждане на мерки за намаляване на тяхното излагане на замърсители на околната среда в помещенията на здравните заведения и училищата, посредством приемането на кодекс на добрите практики за поддържане на качеството на въздуха в помещенията;

9.  Настойчиво призовава Комисията, при изготвяне на предложения за преразглеждане на законодателството, да не отслабва съществуващото законодателство под натиска на лобита или регионални или международни организации;

10.  Припомня необходимостта Съюзът да прилага един непрекъснат, динамичен и гъвкав подход към плана за действие; счита, че е от първостепенно значение да разполага със специфично експертно знание в областта на здравословната околна среда, основаваща се на прозрачност, мултидисциплинарност и отчитане на всички гледни точки, която да премахне недоверието сред обществото като цяло по отношение на агенциите и официалните експертни комитети; изтъква важността на подкрепата на обучението на специалисти в областта на здравеопазването, по-специално с цел обмен на най-добри практики на общностно равнище;

11.  Подчертава, че последните години са белязани от реален напредък в областта на политиката за околната среда, по-специално по отношение на намаляване на замърсяването на въздуха, подобряване на качеството на водите, на политиката за събиране и рециклиране на отпадъците, на контрола на химичните вещества и забраната на оловния бензин, но в същото време констатира, че европейската политика все още не разполага с глобална и превантивна стратегия и не прилага принципа на предпазните мерки;

12.  При тези обстоятелства, изисква от Комисията да преразгледа критериите, посочени в горепосоченото съобщение, относно прилагането на принципа на предпазните мерки съобразно практиката на Съда на Европейските общности, така че този принцип на действие и на осигуряване на безопасност, основан на приемането на временни и адекватни мерки, да бъде в основата на политиките на Общността в областта на здравето и околната среда;

13.  Счита, че прехвърлянето на доказателствената тежест относно безвредността на продукта върху производителя или вносителя ще позволи насърчаването на политика, основана на превенцията, както вече е предвидено от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), със създаване на Европейска агенция по химикалите(6), и насърчава Комисията да разшири обхвата на това задължение в рамките на законодателството на Общността по отношение на всички продукти; счита, че в плана за действие следва да се избягва каквото и да било увеличаване на опитите с животни и да се обърне сериозно внимание на разработването и използването на алтернативни методи;

14.  Настоява Комисията да предложи във възможно най-кратък срок конкретни мерки за качеството на въздуха в помещенията, които да осигурят високо равнище на защита на една безопасна и здравословна среда в затворените помещения, по-специално при преразглеждането на Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти(7), и да предложи мерки за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, както и на безопасността и безвредността на химичните вещества, влизащи в състава на елементите на оборудването и обзавеждането;

15.  Препоръчва на Комисията, с цел да се намали вредното въздействие на околната среда върху здравето, да призове държавите-членки да насърчат пазарните оператори чрез данъчни облекчения и/или други икономически стимули да подобрят качеството на въздуха в помещенията и да намалят експозицията на електромагнитни лъчения в техните сгради, филиали и офиси;

16.  Препоръчва на Комисията да разработи подходящи минимални изисквания за гарантиране на качеството на въздуха в помещенията в сгради, които предстои да се строят;

17.  Препоръчва, при предоставянето на индивидуална помощ от страна на Европейския съюз, Комисията да взема предвид за съответните проекти въздействието върху качеството на въздуха в помещения, експозицията на електромагнитни лъчения и влиянието върху здравето на особено застрашени групи от населението по същия начин, по който взема предвид критериите за защита на околната среда;

18.  Призовава нормите за качество на околната среда за приоритетните вещества в сферата на водите да бъдат определени съгласно най-новите научни познания и редовно да бъдат привеждани в съответствие с най-актуалните постижения на науката;

19.  Подчертава, че някои държави-членки са въвели успешно подвижни лаборатории за анализ или "зелени линейки" с цел бързо и надеждно диагностициране на замърсяването на обитаемите обществени и жилищни помещения; счита, че Комисията би могла да популяризира тази практика в държавите-членки, които все още не са възприели този модел за директно действие на самото място на замърсяването;

20.  Изразява загриженост относно липсата на специфични правни разпоредби за гарантиране безопасността на потребителските продукти, съдържащи наночастици, и относно спокойствието на Комисията във връзка с необходимостта от преразглеждане на регулаторната рамка за използването на наночастици в потребителски продукти, в контекста на нарастващия брой такива продукти, които съдържат наночастици и се пускат на пазара;

21.  Проявява жив интерес към международния доклад Био-Инициатива(8) относно електромагнитните полета, обобщаващ повече от 1500 проучвания по въпроса, и в своите заключения набляга на опасностите за здравето на емисиите от преносимите телефонни апарати, като например мобилните телефони, на емисиите UMTS-Wifi-Wimax-Bluetooth и на телефона на фиксирана основа "DECT";

22.  Констатира, че допустимите стойности за експозиция на електромагнитни полета, определени за населението, са остарели, тъй като не са актуализирани от времето на Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (0Hz до 300 GHz)(9), очевидно не отчитат развитието на информационните и съобщителните технологии, нито препоръките на Европейската агенция за околна среда или по-строгите стандарти за емисии, приети например от Белгия, Италия и Австрия, както и че не разглежда въпроса за уязвимите групи, като бременни жени, новородени и деца;

23.  Призовава, следователно, Съвета да измени своята Препоръка 1999/519/ЕО, с цел да се вземат предвид най-добрите практики на държавите-членки и по този начин да се наложат по-стриктни стойности на експозиция за всяко оборудване, което излъчва електромагнитни вълни в честотите между 0,1 MHz и 300 GHz;

24.  Отнася се със загриженост към многобройните заплахи за здравето, произтичащи от климатичните промени на територията на Съюза и приканва към засилване на сътрудничеството между СЗО, националните контролни органи, Комисията и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията с оглед подобряване на системата за ранно предупреждение и, в резултат от това, ограничаване на отрицателните последици от изменението на климата върху здравето;

25.  Подчертава, че би било от полза настоящият план за действие да обхване и неблагоприятното въздействие от изменението на климата върху човешкото здраве, чрез разработване на ефективни мерки за приспособяване, необходими на общностно равнище, като например:

26.  Призовава държавите-членки и Комисията да отговорят адекватно на новите заплахи, поставени от изменението на климата, като например нарасналото присъствие на нови вируси и неизвестни патогени и затова да въведат нови технологии за намаляване на наличните патогени, които да намалят известните и неизвестни вируси и други патогени, предавани по кръвен път;

27.  Изразява съжаление, че настоящата оценка на въздействието с анализ разходи/ползи по отношение на "20%-20% до 2020 г. Възможностите на Европа пред климатичните промени" (COM(2008)0030) отчита единствено ползите за здравето от намаленото замърсяване на въздуха, при 20%-но намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г.; призовава Комисията да гарантира, че (допълнителните) съпътстващи ползи за здравето, съответстващи на различно амбициозни цели, биват незабавно разглеждани и моделирани от Комисията в оценка на въздействието, в съответствие с препоръките на Междуправителствената експертна група по изменението на климата за намаляване на местните емисии на парникови газове в Европа с 25%, 40%, а при възможност с 50% или повече до 2020 г.;

28.  Призовава Комисията да обърне внимание на сериозния проблем на психическото здраве, имайки предвид броя на самоубийствата в Съюза, и да задели повече средства за разработването на подходящи стратегии за превенция и терапии;

29.  Изтъква отново, че Комисията и държавите-членки следва да подкрепят Плана за действие на СЗО за околна среда и здраве за децата в Европа, да го насърчават както чрез политиките на Съюза, така и чрез двустранната политика за развитие, както и да насърчават подобни процеси извън европейския регион на СЗО;

30.  Призовава Комисията да включи отново в нейния втори план инциативата SCALE (Наука, Деца, Осведоменост, Правен инструмент, Оценка), отнасяща се до намаляване на експозацията на замърсявания, както се посочва в Европейската стратегия за здраве и околна среда (COM(2003)0338);

31.  Настойчиво призовава Комисията да разработи и осигури инструменти, които да благоприятстват развитието и насърчаването на новаторски решения, както се подчертава в рамките на Лисабонската програма, с цел да се сведат до минимум основните рискове за здравето, свързани със стресови фактори на околната среда;

32.  Призовава Съвета незабавно да вземе решение по предложението за регламент за създаване на фонд "Солидарност" на Съюза, тъй като Парламентът прие позицията си още на 18 май 2006 г.(10); счита, че новият регламент, който заедно с други мерки ще сниши праговете за влизане в действие на фонда "Солидарност" на Съюза, ще даде възможност за по-ефективно, по-гъвкаво и по-бързо отстраняване на щети, предизвикани от природни бедствия или от бедствия, причинени от човека; подчертава, че един такъв финансов инструмент е от голямо значение, особено предвид прогнозите, че природните бедствия ще зачестят, отчасти вследствие на изменението на климата;

33.  Препоръчва на Комисията, с оглед на това, че малките и средни предприятия (МСП) играят от решаваща роля в икономиката в Европа, да предоставя техническа помощ на МСП, за да им даде възможност и да им помогне да спазват ограничителните разпоредби за здравословна околна среда и да ги насърчи да извършват промени, които са положителни от гледна точка на здравословната околна среда и включват промени в развитието на предприятията;

34.  Препоръчва на Комисията да предвиди, за 2010 г. и за "втория цикъл" от плана за действие в областта на околната среда и здравето, пренасочване на инициативите си към застрашените групи от населението, както и да изготви нови методи за оценка на рисковете с отчитане на основната даденост, че децата, бременните жени и възрастните хора са особено уязвими;

35.  Следователно настойчиво призовава Комисията и държавите-членки да признаят предимствата на принципите на превенцията и на предпазните мерки и да разработят и прилагат инструменти, които позволяват да се предвидят и предотвратяват потенциалните заплахи по отношение на околната среда и здравето; препоръчва Комисията да извърши оценка на разходите по "втория цикъл" на настоящия план за действие и да предвиди подходящо финансиране, което да взема предвид по-голям брой практически мерки за намаляване на въздействието на околната среда върху здравето, както и осъществяването на превантивни и предпазни мерки;

36.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на СЗО.

(1) OВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 264. (2) OВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3. (3) Доклад, озаглавен: "Околната среда в Европа - четвърта оценка. Резюме", Европейска агенция за околната среда (10.10.2007 г.). (4) Решение от 23 септември 2003 г. по делото C-192/01, Комисия/Дания, Сборник 2003, стр. I- 9693; решение от 7 септември 2004 г. по делото C-127/02, Landelijke Vereniging tot Behoud van de Waddenzee и Nederlandse Vereniging tot Bescherming van Vogels, Сборник 2004, стр. I-7405. (5) OВ L 327 22.12.2000 г., стр. 1. (6) OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. Поправена версия в OВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 3. (7) OВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. (8) Група от независими учени са публикували този доклад на 31 август 2007 г. За повече подробности: www.bioinitiative.org (9) OВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59. (10) OВ C 297 E 7.12.2006 г., стр. 331.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно преврата в Мавритания

P6_TA(2008)0411 RC-B6-0386/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид направените след преврата в Мавритания изявления на председателя на Европейския парламент, на действащото председателство на Съвета от името на Европейския съюз, на върховния представител по ОВППС, на Европейската комисия, на Съвета за сигурност на ООН, на Африканския Съюз (АС), на Икономическата общност на държавите от Западна Африка и на Международната организация на франкофонията,

–   като взе предвид второто посещение в Мавритания след преврата на специалния представител за Западна Африка на генералния секретар на ООН, г-н Saïd Djinnit,

–   като взе предвид Учредителния акт на АС, който осъжда всеки опит за насилствено вземане на властта,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че на 6 август 2008 г. в Мавритания бе извършен преврат и президентът на Мавритания Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi бе свален от власт от група високопоставени генерали, освободени от длъжност от него по-рано този ден;

Б.   като има предвид, че парламентарните избори през ноември и декември 2006 г., изборите за сенат през януари 2007 г. и избирането на президента Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi през март 2007 г. бяха счетени за честни и прозрачни от международните наблюдатели, включително наблюдателите от Европейския съюз, и по-специално от мисиите за наблюдение, изпратени от Европейския парламент, който по този начин стана гарант за законността на тези избори;

В.   като има предвид, че над две трети от членовете на парламента на Мавритания са подписали декларация в подкрепа на водача на преврата Mohamed Ould Abdel Aziz и другите генерали; като има предвид, че през юни 2008 г. парламентът гласува вот на недоверие и накара президента Abdallahi да направи промени в правителството и че 49 членове напуснаха парламента, след като президентът Abdallahi назначи 12 министри измежду тези, които бяха служили на силно непопулярния предишен режим;

Г.   като има предвид, че вземането на решения относно политическото, икономическо и социално бъдеще на Мавритания е прерогатив единствено на избраните представители на народа и че демокрацията предполага баланс на правомощията между изпълнителна и законодателна власт, като и двете власти имат изборна легитимност;

Д.   като има предвид, че превратът се случва във влошен социален и икономически контекст и че развитието е най-добрата гаранция за успех на демокрацията;

Е.   като признава напредъка, постигнат за завръщането на бежанците и приемането на закона за криминализиране на робството в страната;

Ж.   като има предвид подкрепата на Съюза за демократичния преход и "програмата за подкрепа" от 156 000 000 EUR за периода 2008-2013 г. в рамките на 10-ия Европейски фонд за развитие в допълнение към вече отпусканото подпомагане и към помощта от 335 000 000 EUR, отпусната от 1985 г. насам;

З.   като има предвид, че Световната банка е спряла помощи за 175 000 000 USD за Мавритания и че тези спрени плащания ще повлияят върху 17 национални проекта в Мавритания и върху участието на страната в регионални проекти на Световната банка, по-конкретно проекти за развитие на селските райони, здравеопазване, образование, инфраструктура и строителство на пътища;

И.   като има предвид, че една демократична Мавритания би представлявала полюс на стабилност в особено нестабилен подрегион, в който от една страна, в Сахара, на североизточната граница с Алжир и Мали, присъства Салафистка група за проповеди и борба, която се е превърнала в Ал Кайда на ислямския Магреб, а от друга страна има бунт на туарегите;

Й.   като има предвид, че "конституционната наредба", в която хунтата дефинира правомощията си и която й позволява да управлява чрез декрети, няма никакво правно основание;

1.  Осъжда военния преврат, извършен от мавританските генерали, който е вторият преврат в страната за последните три години и нарушава конституционната законност и демократичните и международно признати изборни резултати; изразява съжаление за влошаването на положението предвид забележимите постижения в развитието на демокрацията и правовата държава през последните няколко години в Мавритания; призовава за справяне с настоящото политическо напрежение в Мавритания в институционалната рамка, установена по време на прехода към демокрация, и за възможно най-скорошно възстановяване на конституционния ред и на гражданското управление;

2.  Призовава за незабавното освобождаване на президента Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi, на министър-председателя Yahya Ould Ahmed el-Waghef и на други членове на правителството, все още държани под домашен арест на различни места в страната;

3.  Отправя искане за пълно зачитане на конституционната легитимност на правомощията на президента и мавританския парламент, което предполага механизмите за съвместно съществуване между президента и парламента и за баланс между изпълнителна и законодателна власт да бъдат уредени при спазване на конституцията и в рамките на конституцията, която може да бъде изменяна в името на по-голяма стабилност само съгласно нейните разпоредби и след обширен дебат, включващ всички политически сили;

4.  Счита, че пътищата и конституционните форми, необходими за приключване на кризата, трябва да бъдат определени в открит и откровен дебат между основните политически сили;

5.  Приветства завръщането на бежанците, приемането на закон за криминализиране на робството и проектозакона за либерализация на медиите; изразява съжаление за липсата на демократично решение на наследения проблем с нарушенията на човешките права и произвола през 1990 г. срещу чернокожата мавританска общност, при все че президентът беше поел ангажимент за създаване на анкетна комисия;

6.  Отправя искане да бъдат възстановени правата на бежанците, които са се завърнали в Мавритания, като им се реституира отнетото имущество;

7.  Отправя искане народът на Мавритания, който вече е особено засегнат от икономическата и продоволствената криза, да не бъде вземан за заложник в настоящата криза и отправя искане към Комисията да осъществява проектите за подкрепа на гражданското общество в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

8.  Отбелязва обявяването на нови президентски избори от военната хунта, но изразява съжаление за липсата – за разлика от позицията на хунтата от 2005 до 2007 г. – на ангажимент за неутралност; отправя искане до въоръжените сили на власт да се ангажират незабавно с график за възстановяване на демократичните институции в сътрудничество с политическите сили;

9.  Подкрепя усилията на АС за намиране на разумно разрешение на кризата;

10.  Отправя искане към Комисията да предприеме политически диалог съгласно член 8 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(1), както е изменено в Люксембург на 24 юни 2005 г. (Споразумение от Котону), с оглед възстановяване на конституционната законност и да информира Парламента за резултата от този диалог; ако последният не даде резултат, отправя искане за повторно задействане на член 96 от Споразумението от Котону, което би могло да доведе до замразяване на помощта, с изключение на хуманитарната и продоволствената помощ;

11.  Призовава действащото председателството на Съвета да продължи да наблюдава отблизо политическото положение в тази страна, в тясно сътрудничество с АС и да гарантира безопасността на гражданите на Съюза;

12.  Отправя искане да бъде изпратена в най-кратки срокове парламентарна делегация, чиито членове да се срещнат със съответните свои колеги и да предложат помощ за излизане от кризата;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки, както и на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на държавите от Западна Африка, на Международната организация на франкофонията и на Съвета за сигурност на ООН.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно екзекуциите в Иран

P6_TA(2008)0412 RC-B6-0389/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, по-конкретно относно правата на човека и в частност резолюцията си 19 юни 2008 г. относно екзекуциите на непълнолетни правонарушители Иран(1),

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 13 юни 2008 г. относно екзекуцията на Mohammad Hassanzadeh,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 18 юли 2008 г. относно прилагането на смъртното наказание в Иран,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 29 юли 2008 г. относно екзекуцията на 29 лица в затвора Евин в Иран,

–   като взе предвид декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 25 август 2008 г. относно екзекутирането чрез обесване на Reza Hejazi,

–   като взе предвид изявленията на Председателството на Съвета на Европейския съюз от 19 и 28 август 2008 г. относно предстоящите екзекуции на Behnood Shojaee и Bahman Soleimanian,

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН и по-специално Резолюция A/RES/62/168 от 18 декември 2007 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и резолюция A/RES/62/149 от 18 декември 2007 г. относно мораториума върху прилагането на смъртното наказание,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и Конвенцията за правата на детето, по които Ислямска република Иран е страна,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че според международните Amnesty International от началото на 2008 г. в Иран са били осъществени поне 191 екзекуции, а през 2007 г. техният брой е бил 317 – повече, отколкото в която и да било друга държава в света, като се изключи Китай, въпреки че населението на Иран е18 пъти по-малко от това на Китай;

Б.   като има предвид, че на 27 юли 2008 г. в затвора Евин в Техеран бяха извършени едновременно 29 екзекуции;

В.   като има предвид, че на 10 юни 2008 г. 16-годишният Mohammad Hassanzadeh, ирански кюрд, беше екзекутиран за престъпление, извършено от него на 14-годишна възраст; като има предвид, че на 22 юли 2008 г. бяха екзекутирани непълнолетните правонарушителит Hassan Mozafari и Rahman Shahidi, и че на 19 август 2008 г. 19-годишният Reza Hezjazi беше обесен за предполагаемо престъпление, което е извършил, когато е на 15 години; като има предвид, че на 26 август 2008 г. за престъпление, извършено на 15-годишна възраст беше екзекутиран 19-годишният Behnam Zare, който беше шестият непълнолетен правонарушител с изпълнена смъртна присъда в Иран през 2008 г.;

Г.   като има предвид, че нито семействата, нито адвокатите на Zare и Hezjazi бяха уведомени относно времето и мястото на изпълнение на насрочените екзекуции, в нарушение на иранското право;

Д.   като има предвид, че непълнолетните правонарушители Amir Marollahi, Behnood Shojaee, Mohammed Fadaei и Bahman Soleimanian са непосредствено заплашени от екзекуция;

Е.   като има предвид, че международното право забранява екзекуциите на правонарушители под 18 години, както се посочва в член 6, параграф 5 от Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за правата на детето; като има предвид, че към настоящия момент най-малко 130 деца и малолетни правонарушители в Иран имат издадена смъртна присъда, въпреки правните задължения на Иран;

Ж.   като има предвид, че защитниците на правата на малцинствата са изложени във все по-голяма степен на опасност от смъртно наказание, какъвто е случаят с Yaghoub Mehrnehad, етнически белуджи и изпълнителен директор на младежката организация "Гласът на справедливостта", който беше екзекутиран на 4 август 2008 г., след като влезе в публичен спор с местни служители, като поиска да им бъде потърсена отговорност за незадоволителни резултати;

З.   като има предвид, че друг защитник на правата на малцинствата, кюрдският учител Farzad Kamangar беше осъден на смърт поради недоказани обвинения за въоръжена дейност срещу държавата;

И.   като има предвид, че в много случаи получаването на признания става след изтезания, без достъп до адвокати, а решенията на съда не отговарят на минималните стандарти за справедлив процес;

Й.   като има предвид, че на 5 август 2008 г. иранските съдебни власти съобщиха, че се прекратяват временно умъртвяванията с камъни като начин на екзекутиране и вследствие на това десет жени, чиито имена не са известни, които имат такива смъртни присъди, няма да бъдат подложени на умъртвяване с камъни;

К.   като има предвид, че съществуват основания за безпокойство относно това, че членове иранската опозиция и свързани с нея лица, които, в съответствие с член 27 от Четвъртата Женевска конвенция, пребивават и са със статут на защитени лица в лагера "Ашраф" в Северен Ирак, охраняван от международните сили, водени от САЩ, може да са изложени на риск от експулсиране и принудително връщане в Иран, където е възможно да бъдат подложени на яростно преследване и дори смъртно наказание;

1.  Изразява дълбоката си печал по повод на неотдавнашното екзекутиране на няколко правонарушители под 18-годишна възраст в Иран, с което Иран става единствената държава в света, в която това тежко и нехуманно наказание все още се прилага през 2008 г.;

2.  Обръща особено внимание на съдбата на Soghra Najafpour, която е прекарала почти цялото време през последните 19 години от живота си в очакване на екзекуция за убийство, случило се когато тя е била на 13 години;

3.  Призовава ръководителя на съдебната власт аятолах Mahmoud Hashemi Sharoudi систематично да изменя всички смъртни наказания за правонарушители под 18-годишна възраст и се обръща с молба към иранските органи по-специално да отменят екзекуциите на Amir Marollahi, Behnood Shojaee, Mohammed Fadaei и Bahman Soleimanian;

4.  Решително осъжда нарастващия брой екзекуции и настоятелно призовава иранските органи да наложат мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с оглед неговото премахване в съответствие с резолюцията, приета от Общото събрание на Обединените нации на 18 декември 2007 г.;

5.  Повтаря призива си към членовете на Меджлиса спешно да изменят законодателството, за да гарантират, че никой няма да бъде екзекутиран за престъпление, извършено на възраст под 18 години, и да повишат възрастта на поемане на отговорност пред закона до международните стандарти;

6.  Подкрепя законодателните усилия в Иран за въвеждане на отделна правна и съдебна система за правонарушители под 18-годишна възраст и призовава членовете на Меджлиса да предвидят мерки за образоване и повторна социална интеграция на децата правонарушители; призовава Комисията да подкрепя иранските органи във всяко тяхно искане за международно сътрудничество в тази сфера;

7.  Решително осъжда преследването и лишаването от свобода в Иран на граждани, които се занимават със защита на правата на човека и водят кампании срещу смъртното наказание, и които често биват обвинявани в "дейности срещу националната сигурност"; по-специално призовава за безусловно освобождаване на Emadeddin Baghi и Mohammad Sadegh Kabovand и за промяна на смъртната присъда на Farzad Kamangar, както и за повторно разследване на неговия случай;

8.  Приветства неотдавнашното обявяване на преустановяването на практиката на пребиване с камъни като начин на екзекуция; въпреки това изразява загриженост, че в предложението за реформа на наказателния кодекс, разглеждано понастоящем от Меджлиса, се запазва пребиването с камъни за някои видове прелюбодеяние и призовава членовете на Меджлиса да се ангажират за пълно премахване на пребиването с камъни;

9.  Призовава органите на Ирак и САЩ да не връщат насилствено в Иран никакви членове на иранската опозиция, ирански бежанци и лица, търсещи убежище, които биха били изложени на сериозен риск от преследване, и по-специално да работят съвместно с Върховния комисар на ООН за бежанците и други за намиране на задоволително дългосрочно решение на положението на лицата, които понастоящем са в лагера "Ашраф";

10.  Призовава на следващото Общо събрание на ООН да бъде внесена резолюция, изискваща от всички държави, които все още не са премахнали смъртното наказание, да предоставят на Генералния секретар на ООН и на обществеността пълна информация относно налаганите от тях смъртни наказания и изпълнявани екзекуции, така че да се преодолее държавната тайна по отношение на смъртното наказание, която е пряка причина за големия брой изпълнени екзекуции;

11.  Призовава в новата резолюция да се предвиди създаването на Специален пратеник на Генералния секретар, натоварен със задачата да наблюдава ситуацията като осигурява максимална прозрачност на системата на смъртното наказание и насърчава развитието на вътрешен за ООН процес за изпълнение на резолюцията на ООН за мораториум върху смъртното наказание;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Ислямска република Иран, на Съвета, Комисията, върховния представител по ОВППС, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Обединените нации, Комисията на ООН по правата на човека, върховния комисар за бежанците на ООН и правителствата на Съединените щати и Ирак.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0314.

Резолюция на Европейския парламент от 4 септември 2008 г. относно убийствата на албиноси в Танзания

P6_TA(2008)0413 RC-B6-0387/2008

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно тежки нарушения на правата на човека,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН от 10 декември 1948 г.,

–   като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите, приета на 27 юни 1981 г. и в сила от 21 октомври 1986 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г. и в сила от 2 септември 1990 г., и която е обвързваща и се прилага без изключение,

–   като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на членовете на националните, етническите, религиозните или езиковите малцинства от 18 декември 1992 г.,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че според неправителствени организации и съобщения в медиите, потвърдени от правителството на Танзания, от март 2008 г. най-малко 25 албиноси, включително деца са били убити и обезобразени в района на езеро Виктория, по-специално в Mwanza, Shinyanga и Mara, където съществува висока концентрация на албиноси;

Б.   като има предвид, че трите упоменати по-горе области са известни не само с убийствата на албиноси, но и с убийства на хора, за които се счита, че са вещици или магьосници; като има предвид, че често само слухове са достатъчно основание за разярената тълпа да убие човек, заподозрян в магьосничество;

В.   като има предвид, че според властите на Танзания убийствата на албиноси са дело на организирани банди, наети от шамани;

Г.   като има предвид, че медиите в Дар ес Салам съобщават за арестуването на 173 лица във връзка с убийствата на албиноси в Танзания, в това число значителен брой шамани и техни клиенти;

Д.   като има предвид, че според националната полиция шаманите продават отрязани части от телата и кръв на албиноси на миньори и рибари, които вярват, че тези части могат да им донесат късмет, здраве и богатство;

Е.   като има предвид, че тези убийства са причинили значителна тревога и страх в общността на албиносите, като те в момента изпитват силна несигурност и дори страх да бъдат сами, да вървят или пътуват сами, за да избегнат евентуални рискове;

Ж.   като има предвид, че 36 % от населението на Танзания живее под националния праг на бедността; като има предвид, че достъпът до системата на здравеопазване е изключително ограничен, като превръща в обичайна практика прибягването от страна на населението до шамани и традиционни лечители;

З.   като има предвид, че албиносите представляват малцинство и дискриминацията срещу тях е сериозен проблем в Африка на юг от пустинята Сахара; като има предвид, че един от 20 000 души в света страда от албинизъм;

И.   като има предвид, че според проучване на Програмата на ООН за развитие почти половината от родителите на деца албиноси са се чувствали унижавани по време на раждането на детето; като има предвид, че жените албиноси са обект на дискриминация от страна на други жени, и като има предвид, че жени, които са родили бебета албиноси, често стават обект на подигравки или биват отхвърлени и страдат от дискриминация на работното място; като има предвид, че се съобщава, че около две трети от родителите са заявили, че специфичните здравни интервенции за децата албиноси са скъпи, а половината – че децата им страдат от сериозни проблеми със зрението; като има предвид, че въпреки това 83 % са заявили, че децата им се справят толкова добре в училище, колкото и всички останали деца;

1.  Решително осъжда убийствата на албиноси в Танзания и спекулативната търговия с части от телата им;

2.  Приветства осъждането от страна на президента на Танзания Jakaya Mrisho Kikwete на убийствата на албиноси и обещанието му за засилени усилия да бъдат преустановени тези престъпления; подчертава, че тези думи трябва да бъдат подкрепени с дела;

3.  Поздравява президента Jakaya Mrisho Kikwete за решението му да номинира г-жа Al-Shymaa Kway-Geer като първия албинос - член на парламента, като признание за нейната решимост в борбата срещу дискриминацията, на която са подложени тя и други албиноси;

4.  Подкрепя и приветства стъпките, предприети от правителството на Танзания досега, като провеждането на преброяване на албиносите и осигуряването на служба за полицейски ескорт на деца албиноси; подкрепя искането на членовете на танзанийския парламент към правителството да предприеме допълнителни мерки за справяне с проблема в корените му и да сложи край на всякаква дискриминация срещу албиносите;

5.  Призовава танзанийските държавни и местни власти и гражданското общество като цяло да сътрудничат с цел защита на всички албиноси; настоятелно призовава танзанийското правителство да предприеме незабавни действия, като насърчава социалната осведоменост и предоставя информация за албинизма; счита, че такива мерки следва да се предприемат по-специално в селските райони, където хората са по-слабо образовани и по-суеверни;

6.  Приветства арестуването през миналия месец на 173 заподозрени във връзка с убийствата на албиноси в Танзания; настоятелно приканва властите към бързи действия, за да изправят отговорните лица пред съда;

7.  Отбелязва със съжаление, че разследващият журналист Vicky Ntetema е започнал да се укрива, след като е получил смъртни заплахи за разобличаването на шамани и участието на полицията в убийствата; настоява танзанийските власти да започнат задълбочено и независимо разследване по тези обвинения, отправени от Vicky Ntetema;

8.  Изразява признанието и подкрепата си за работата на Асоциацията на албиносите в Танзания, която помага на общността на албиносите; призовава Комисията активно да подкрепи тази асоциация и нейния призив към учените, религиозните водачи и активисти за правата на човека да осведомят обществеността за това, че убийството на албиноси е социално и морално неприемливо;

9.  Призовава Комисията да подкрепи усилията на Програмата за развитие на ООН да насърчава и защитава албиносите в Африка;

10.  Счита, че най-добрият начин за защита на правата на албиносите в Танзания е да им се гарантира равен достъп до качествено образование и здравеопазване в рамките на политиката на включване, както и да им се предостави адекватна социална и правна защита;

11.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят усилията на танзанийското правителството, неправителствените организации и гражданското общество да формулират политики за справяне с нуждите и правата на албиносите, основаващи се на недискриминация и социално включване, както и равен достъп до работни места;

12.  Призовава за по-добро обучение на здравните работници и провеждане на семинари за учители и родители, с които те да бъдат насърчени да гарантират, че децата албиноси са достатъчно защитени от слънцето, тъй като много от тях умират от рак на кожата преди да достигнат 30-годишна възраст;

13.  Настоява за това, Комисията и държавите-членки да направят всичко възможно да гарантират, че фондовете за здравеопазване достигат и до най-бедните в Танзания; подчертава спешната нужда от достъп до здравеопазване в селските и отдалечените райони;

14.  Призовава Съвета и Комисията да наблюдават отблизо положението във връзка с правата на човека на албиносите в Танзания;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, държавите-членки, Африканския съюз, правителството и парламента на Танзания, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от АКТБ и ЕС, както и на Съвета на АКТБ.