Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите (COM(2009)0083 – C6-0074/2009 – 2009/0035(COD))

P7_TA(2010)0052 A7-0011/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0083),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 44, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C6-0074/2009),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 и член 50, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юли 2009 г.(1),

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0011/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава за общо преразглеждане на четвърта и седма директиви относно дружественото право през 2010 г.;

3.  Призовава Комисията отново да се допита до Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 март 2010 г. с оглед приемането на Директива 2010/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Европейският съвет от 8‐9 март 2007 г. подчерта в заключенията си, че намаляването на административната тежест е важен фактор за насърчаване на икономиката на Европа и че са необходими сериозни общи усилия за ограничаване на административните тежести в рамките на ЕС.

(2)  Счетоводството бе определено като една от ключовите области, в които може да бъде намалена административната тежест за дружествата в рамките на Общността.

(3)  В съобщението си относно опростена бизнес среда за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита, Комисията очерта възможните изменения на Четвъртата директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г., въз основа на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества(4), включително възможност държавите-членки да освобождават микропредприятията от задължението да съставят годишни счетоводни отчети съгласно посочената директива.

(4)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(5) дава определения за микропредприятия, малки предприятия и средни предприятия. Консултациите с държавите-членки обаче показаха, че праговете за микропредприятията в тази препоръка могат да се окажат прекалено високи за целите на осчетоводяването. Ето защо следва да бъде въведена нова подгрупа микропредприятия, т.нар. микросубекти, за да бъдат обхванати компании с по-ниски прагове на общия счетоводен баланс и на нетния оборот спрямо праговете, установени за микропредприятията.

(5)  В повечето случаи бизнесът на микросубектите е на местно или регионално равнище, като трансгранична дейност липсва или е ограничена; техните ресурси за съобразяване с взискателните регулаторни изисквания са ограничени. Освен това микросубектите са важен инструмент за създаване на нови работни места, за насърчаване на научно-изследователската и развойна дейност и за създаването на нови икономически дейности.

(6)  Микросубектите обаче често работят при същите правила за отчитане, при които работят и по-големите дружества. Тези правила създават административни тежести, които не съответстват на техния размер и следователно не създават равностойни условия за най-малките предприятия в сравнение с по-големите. Следователно е необходимо да се предвиди възможност микросубектите да бъдат освобождавани от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, дори и ако тези отчети са от полза при събирането на статистическа информация. Въпреки това микросубектите трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт, към който държавите-членки могат да добавят допълнителни задължения.

(7)  В своето становище от 10 юли 2008 г. Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести призова към бързо законодателно решение, което да даде на държавите-членки възможност да освобождават микросубектите от задължението за съставяне на годишни счетоводни отчети съгласно Директива 78/660/ЕИО.

(8)  В резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно счетоводните изисквания по отношение на малките и средните предприятия и по-специално спрямо микросубектите(6), Европейският парламент призова Комисията да представи законодателно предложение, което би позволило на държавите-членки да освобождават микросубектите от обхвата на Директива 78/660/ЕИО.

(9)  Като се има предвид, че праговете, определени от настоящата директива, имат коренно различно въздействие в различните държави-членки по отношение на броя предприятия, попадащи в приложното й поле, и че дейността на микросубектите не оказва въздействие върху трансграничната търговия или функционирането на вътрешния пазар, държавите-членки следва да отчитат това различие във въздействието на праговете при прилагането на настоящата директива на национално равнище.

(10)  Като се има предвид, че е задължително да се осигури прозрачност и по отношение на микросубектите, за да се гарантира, че те са отворени и имат достъп до финансовите пазари, държавите-членки следва да отчитат специфичните условия и нужди на собствените си пазари при прилагане на Директива 78/660/ЕИО.

(11)  Тъй като целта на настоящата директива, а именно намаляване на административните тежести за микросубектите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тaзи цел.

(12)  Следователно Директива 78/660/ЕИО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменение на Директива 78/660/ЕИО

В Директива 78/660/ЕИО се вмъква следният член:"

Член 1a

1.  Като спазват задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, държавите-членки могат да освободят от задълженията по настоящата директива дружествата, които към датата на приключване на баланса не надхвърлят праговете по два от следните три показателя:

2.  Когато към датата на приключване на баланса дадено дружество надхвърля два от трите критерия, посочени в параграф 1, през две последователни финансови години, това дружество не може повече да се възползва от освобождаването, указано в същия параграф.

Когато към датата на приключване на баланса дадено дружество е спряло да надхвърля два от трите критерия, посочени в параграф 1, то може да се възползва от освобождаването, указано в същия параграф, ако не е надхвърляло тези ограничения през две последователни финансови години.

3.  В случая на държавите-членки, които не са приели еврото, сумата в националната парична единица, която е еквивалентна на сумите, посочени в параграф 1, ще се получава чрез прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на датата на влизане в сила на директивата, определяща размера на тези суми.

4.  Общият баланс по член 1, буква а) се състои или от активите в групи от А до Д от раздел „Активи“ в структурата по член 9, или от активите в групи от А до Д в структурата по член 10.

Член 2

Транспониране

1.  Държавите-членки привеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяването с настоящата директива, ако и когато решат да се възползват от възможността, дадена в член 1а от Директива 78/660/ЕИО, като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия, които са под праговете, предвидени в същия член. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат посочените разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

(1) OВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 67. (2) ОВ С 317, 23.12.2009 г., стр. 67. (3) Позиция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. (4) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. (5) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. (6) ОВ С 45 Е, 23.2.2010 г., стр. 58.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“

P7_TA(2010)0053 RC-B7-0151/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.,

–   като взе предвид инициираната от Комисията обществена консултация относно „ЕС 2020“ и резултатите от нея (SEC (2010)0116),

–   като взе предвид оценката на Комисията относно Лисабонската стратегия (SEC (2010)0114),

–   като взе предвид документа на Европейския съвет, озаглавен „Седем стъпки за изпълнение на Европейската стратегия за растеж и работни места“,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да служи за постигане на икономически растеж и създаване на работни места, тъй като спадът на БВП с 4 %, спадът в промишленото производство и общият брой от над 23 милиона безработни жени и мъже представляват човешка и икономическа катастрофа;

Б.   като има предвид, че Лисабонската стратегия не доведе до удовлетворителни резултати поради слаба управленска структура, липса на отчетност, прекомерно комплексна цел с множество отделни цели, прекалено амбициозни цели и липса на яснота, насоченост и прозрачност и като има предвид, че по тази причина приветства предложението на Комисията за стратегия „ЕС 2020“ и придружаващите я цели и рамка;

Общи наблюдения

1.  Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да даде ефективен отговор на икономическата и финансова криза, давайки нова целеустременост и последователност на европейско равнище на процеса на възстановяване в ЕС посредством мобилизиране и координиране на националните и европейските инструменти;

2.  Приветства решението на Европейския съвет, с оглед на това, че в предишната Лисабонска стратегия твърде много цели на европейско равнище не бяха постигнати, да определи по-малко на брой, но по-ясни и по-реалистични цели, които са в по-голяма степен количествено измерими;

Социална пазарна икономика

3.  Счита, че една устойчива, пълна и висококачествена заетост, както за мъжете, така и за жените, е важна цел в ЕС, която може да бъде постигната единствено ако институциите на ЕС и държавите-членки осъществят необходимите реформи;

4.  Отбелязва, че безработицата е ключов въпрос в настоящите обсъждания в контекста на кризата; счита, че с цел да се предприемат в пълна степен мерки срещу високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, включително усилия за насърчаване на по-дълъг и здравословен живот, водене на борба с бедността и социалната изолация, подпомагане на работниците да съвместяват работата си с отговорностите за полагане на грижи, намаляване на преждевременното напускане на училище, насърчаване на обучение през целия живот, както и борба с дискриминацията и насърчаване на интегрирането на принципа за равенство между половете, равенство между половете, права на работниците и добри условия на труд; настоятелно призовава държавите-членки да решават проблема с безработицата чрез създаване на повече възможности за обучение и стажове за млади хора, като същевременно ги защитават от нелоялни практики в сферата на заетостта;

5.  Подчертава, че с цел решаване на проблема, свързан с високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, както и силна стратегия за равенство между половете и интеграционна политика;

6.  Счита, че е необходимо ЕС да създаде приобщаващи и конкурентоспособни пазари на труда чрез преструктуриране на системите за социална сигурност и осигуряване на по-голяма гъвкавост за работодателите, в съчетание с подходящи краткосрочни обезщетения за безработица и подкрепа за повторно наемане на работа;

7.  Призовава ЕС да улесни свободното движение на всички граждани, включително работници: професионалисти, бизнесмени, научни работници, студенти и пенсионери;

8.  Настоятелно призовава ЕС да проучи възможността за европейски схеми за позволяване на миграция на познанието, предотвратяване на европейско „изтичане на мозъци“, насърчаване на върховите резултати, както и за установяване на мрежи от водещи университети на международно равнище; счита, че създаването на „пета свобода“ на познанието следва да допринесе за постигането на тази цел;

9.  Изразява разочарование, че в първоначалните предложения за стратегия „ЕС 2020“ не се споменава нищо за сектора на селското стопанство, въпреки потенциалът на този сектор активно да допринесе за справяне с основните бъдещи предизвикателства; изразява убеждение, че, с помощта на правилната рамка за политики и адекватни бюджетни средства, селското и горското стопанство могат да играят значителна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване и постигане на целите във връзка с изменението на климата, като същевременно могат да допринесат за продоволствена сигурност в ЕС и в световен мащаб, както и за растеж и създаване на работни места;

Силно европейско управление за успешна стратегия „ЕС 2020“

10.  Счита, че стратегията „ЕС 2020“ следва да осигури амбициозен, по-последователен и основан на цели подход към икономическата криза, като гарантира по-голяма съгласуваност между припокриващите се стратегии, като например стратегията за устойчиво развитие и Пакта за стабилност и растеж, за да способстват за изграждането на справедлива, устойчива и благоденстваща Европа;

11.  Счита, че Лисабонската стратегия не успя поради липсата на ангажираност и съпричастност от страна на държавите-членки във връзка с прилагането на договорени планове за действие, както и на липсата на ефективни стимули и обвързващи инструменти на равнище ЕС;

12.  Настоятелно призовава Европейския съвет да се откаже от „отворения метод за координация“, основаващ се на „обмена на най-добри практики“ и „партньорския натиск“ в областта на икономическата политика; насърчава Комисията да използва всички разпоредби на разположение в Договора от Лисабон, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, за да координира икономическите реформи и плановете за действие на държавите-членки;

13.  Подчертава, че Комисията следва да изготви прецизна таблица със съществуващите пречки и да предложи действия относно ключовите проблеми с оглед на доизграждането на вътрешния пазар;

14.  Приканва Комисията, при зачитане на принципа на субсидиарност, да предложи нови мерки, като например регламенти и директиви, и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията „ЕС 2020“, както и стимули за държавите-членки, които я изпълняват;

15.  Припомня, че както Комисията, така и Европейският съвет подчертаха ключовата роля на Парламента за стратегията „ЕС 2020“ и по тази причина следва да зачитат неговите прерогативи чрез представяне на годишни препоръки по отношение на отделните политики пред Парламента преди вземането на решения от страна на Европейския съвет; настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ключовата роля на Парламента за прилагане на стратегия „ЕС 2020“; счита, че е необходимо да се изготви междуинституционално споразумение за установяване и официално формулиране на демократичен и ефективен път напред, което следва да включва ангажимент от Съвета да не договаря промени в стратегията през идните години без официално да се е консултирал първо с Парламента;

16.  Подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество с националните парламенти и гражданското общество; счита, че включването на повече заинтересовани лица ще засили натиска върху националните администрации за постигане на резултати;

17.  Счита, че държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, следва да изготвят проекти на национални планове за действие, които предвиждат максимални и минимални стойности за някои макроикономически аспекти на техните икономики;

18.  Отбелязва, че Европейската сметна палата отправи критики към изпълнението на бюджета на ЕС от страна на Комисията и държавите-членки; счита, че тъй като самите държави-членки управляват 80 % от бюджета на ЕС, Комисията следва да упражнява по-силен натиск върху тях да поемат отговорност за правилното разходване на тези фондове и да обмисли финансови санкции, в случай че държавите-членки откажат да сътрудничат;

19.  Счита, че държавите-членки следва да посочат начините, по които те са използвали фондовете на ЕС за постигане на различните цели на стратегията „ЕС 2020“ и че финансирането от ЕС следва да зависи от резултатите и съвместимостта с целите на стратегията „ЕС 2020“;

Защита на силата на еврото чрез укрепване на финансовия надзор

20.  Подчертава, че бюджетната консолидация и икономическите политики трябва да бъдат тясно координирани с цел повишаване на растежа, създаване на работни места и гарантиране на бъдещата стабилност на еврото; счита, че държавите-членки трябва да изпълняват критериите на европейския Пакт за стабилност и растеж (ПСР), като същевременно постигнат равновесие между намаляването на националните дефицити, инвестирането и социалните потребности;

21.  Счита, че неспазването от няколко от държавите-членки в еврозоната на ПСР показва необходимостта от засилване на икономическата координация между държавите в ИПС; счита, че проблемите в еврозоната изискват европейско решение и изразява съжаление по повод липсата на механизми за гарантиране на стабилността на еврото;

22.  Отбелязва, че спекулативните атаки срещу изправени пред икономически трудности страни още повече задълбочава техните икономически проблеми и води до голямо оскъпяване на паричните заеми за тях;

23.  Подчертава необходимостта от Европейски надзорен орган за гарантиране на ефективен микро- и макропруденциален надзор, като по този начин се предотвратяват бъдещи кризи; подчертава необходимостта от създаване на ефикасна европейска банкова система, която да е в състояние да финансира реалната икономика и да гарантира, че Европа ще продължи да бъде един от водещите финансови центрове и една от водещите икономики в света; подчертава, че надзорът не може да остане чисто национален въпрос, тъй като пазарите са международни и финансовите институции действат отвъд националните граници;

Освобождаване на потенциала на европейския вътрешен пазар

24.  Отбелязва, че единният пазар допринася значително за благоденствието в Европа и приветства факта, че на Марио Монти беше възложена задачата да предложи нови и балансирани идеи с оглед да се даде бърз тласък на европейския общ пазар; счита, че тъй като вътрешният пазар е ключова област в стратегията „ЕС 2020“, Съветът и Комисията следва да представят предложения за доизграждане на вътрешния пазар;

25.  Отбелязва, че някои правителства упражняват икономически протекционизъм, заплашвайки по този начин да зачеркнат 50 години икономическа интеграция и солидарност;

26.  Припомня на държавите-членки, че те могат да използват метода на засилено сътрудничество в области, в които преговорите са останали безрезултатни;

27.  Счита, че е от съществена важност да се доизгради вътрешния енергиен пазар с цел да се гарантира икономически растеж, интегриране на възобновяемите енергийни източници и сигурност на доставките; счита, че устойчивите енергийни източници с ниско съдържание на въглерод следва да представляват значителен дял от енергийния микс на ЕС;

28.  Счита, че европейската промишленост следва да се възползва от своята водеща роля в устойчивата икономика и технологиите за екологосъобразна мобилност чрез използване на своя потенциал за износ; същевременно счита, че това би намалило зависимостта от ресурси и би улеснило изпълнението на необходимите цели в областта на изменението на климата „20-20-20“; подчертава, при все това, че икономиката на ЕС се нуждае от високотехнологични суровини в достатъчна степен за постигане на тази цел;

Насърчаване на МСП и работните места

29.  Счита, че Комисията е следвало да постави по-голямо ударение върху насърчаването и подкрепата на малките и средни предприятия (МПС), тъй като повечето работни места се създават в този сектор и иновациите и технологичният напредък в него играят ключова роля за даване на нов тласък на нашата икономика; счита, че са необходими повече предложения за намаляване на бюрокрацията и насърчаване на новаторски идеи;

30.   подчертава, че Законът за малките предприятия е първа стъпка, но следва да се надгражда с повече амбиция; счита, че следва да се даде приоритет на законодателство, което благоприятства МСП, като насърчава предприемачеството и подобрения достъп до финансиране;

31.  Подчертава, че една успешна стратегия „ЕС 2020“ следва да се съсредоточи върху насърчаването на МСП и на създаването на работни места не само в сектора на търговията и услугите, но също така в промишлеността и селскостопанския сектор, тъй като те са жизненоважни за бъдещето на нашата икономика;

32.  Счита, че застаряването на населението в Европа изисква политики на обучение през целия живот и по-гъвкава пенсионна възраст (когато служителите направят подобен избор), с цел да се поддържа достатъчен брой активни лица на пазара на труда и да се засили тяхното социално приобщаване; счита, че потенциалът за трудова заетост на възрастните хора и на работниците с увреждания често се пренебрегва и очаква предложения, които целят засилването на техния потенциал; освен това настоятелно призовава Комисията да предложи стратегия за борба с безработицата сред младежите;

Бюджет, отразяващ интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж като приоритет за 21 век

33.  Счита, че в настоящия бюджет не се отразяват в достатъчна степен финансовите потребности, свързани със справянето с предизвикателствата на 21 век; настоятелно призовава Комисията да представи амбициозно предложение с цел да гарантира успеха на стратегията „ЕС 2020“;

34.  Настоятелно призовава Комисията да съхрани определената в Лисабонската стратегия цел за разходи от 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност в новата стратегия както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети; приканва Комисията да представи предложение за придаване на по-голяма ефективност на европейската научноизследователска дейност чрез рационализирането на съществуващите структури, намаляване на бюрокрацията и създаване на по-благоприятна от гледна точка на изследователската дейност и иновациите инвестиционна среда в публичния и частния сектор; счита, че с цел постигане на функциониращ цикъл в областта на познанието е необходимо да се подобри образователната система, да се повиши структурираността и ефективността на иновационните системи, като същевременно се подкрепят ключовите за тази цел технологии; призовава държавите-членки да се възползват по-добре от потенциалното взаимодействие между фондовете на политиката за сближаване и фондовете за научноизследователска и развойна дейност;

35.  Счита, че Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие следва да играят по-важна роля за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, новаторство и МСП;

36.  Подчертава, че иновациите започват с по-добро образование и настоятелно призовава Комисията да насърчава нови партньорства между деловите среди, научноизследователските институти и висшите учебни заведения;

37.  Призовава за широк подход към бъдещата политика на ЕС в областта на иновациите; счита, че ключовите за тази цел технологии следва да получат подходящо финансиране с цел да превърнат Европа в световен лидер в тези области;

38.  Счита, че транспортният сектор играе важна роля за постигане на устойчив растеж, предвиден в стратегията „ЕС 2020“, и че този сектор допринася в значителна степен за икономическия растеж, необходим за изпълнението на „ЕС 2020“; счита, че комбинацията от различни мерки, като например енергиен микс, мерки по ценообразуването и реалистичен подход към преобразуването на външните разходи във вътрешни са важни в този контекст и че тези мерки следва да бъдат съпровождани от по-ясни и по-реалистични цели, които следва да бъдат редовно преразглеждани;

39.  Припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване е крайъгълен камък на европейския проект, понастоящем заплашен от ефекта на икономическата криза; счита, че стратегията „ЕС 2020“ представлява историческа възможност да се запази и подсили европейското сближаване, основно чрез прозрачна, опростена и интелигентна политика на сближаване, защитена срещу повторна национализация, дългосрочен устойчив финансов план за трансевропейски мрежи, енергетика и свободен и равнопоставен достъп до информационните и комуникационни технологии и широколентови услуги, за да се дадат възможности на хората, особено на младежите, да използват лесно съвременните комуникации, като същевременно възприемат самокритичен подход;

40.  Счита, че промишлената политика е много важна за улесняване на прехода към устойчива икономика; счита, че ЕС следва да насърчава иновациите за разработване на екологосъобразни производствени методи и да позволи, където това е необходимо, временни компенсации за екологизирането на европейската промишленост в контекста на световните пазари;

41.  Счита, че ЕС следва да се заеме с основни икономически проекти като например същинска европейска енергийна мрежа, завършване на проекта „Галилео“, повсеместно прилагане на зелените технологии, включително системно обновяване на сградния фонд в ЕС, електронно здравеопазване и усилия за подобряване и осъвременяване на инфраструктурата на ИКТ;

42.  Подчертава, че счита настоящата резолюция за първа стъпка и ще внесе резолюция, съдържаща повече подробности, относно затрудненията в движението, проблемите и водещите проекти на време преди срещата на високо равнище през юни;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ относно Израел и Палестина

P7_TA(2010)0054 RC-B7-0136/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, върху които Съюзът се основава и които са посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–   като взе предвид Женевските конвенции,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 8 декември 2009 г. относно мирния процес в Близкия изток,

–   като взе предвид доклада на проучвателната мисия на ООН за конфликта в Газа,

–   като взе предвид Резолюция 64/10 на Общото събрание на ООН,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 5 февруари 2010 г. до Общото събрание на ООН,

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 26 февруари 2010 г.,

–   като взе предвид, че Хамас фигурира в списъка на ЕС на терористичните организации;

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че въоръженият конфликт в Газа, който започна на 27 декември 2008 г. и приключи на 18 януари 2009 г., доведе до смъртта на над 1400 палестинци и на 13 израелци и до значителни разрушения на гражданската инфраструктура;

Б.   като има предвид, в своята резолюция 64/10 от 5 ноември 2009 г. Общото събрание на ООН призовава всички страни да извършат разследвания, които да са независими, достоверни и в съответствие с международните норми;

В.   като има предвид, че на 3 декември 2009 г. генералният секретар на ООН привлече вниманието на всички страни към съответните разпоредби на Резолюция 64/10 на Общото събрание на ООН и изиска да получи информация в писмен вид в срок от три месеца относно всички мерки, които са били предприети или се предприемат;

Г.   като има предвид, че в своето изявление от 4 февруари 2010 г. генералният секретар на ООН призова страните да проведат достоверни вътрешни разследвания във връзка с действията по време на конфликта в Газа;

Д.   като има предвид, че в своята резолюция от 26 февруари 2010 г. Общото събрание на ООН отново призова Израел и палестинската страна да предприемат разследвания и изиска представянето на допълнителни доклади в срок от пет месеца;

Е.   като има предвид, че действията на ЕС на международната сцена трябва да бъдат подчинени на стриктното спазване на принципите и целите на Хартата на ООН и на международното право; като припомня, че съгласно международното право държавите са задължени да зачитат, защитават и гарантират прилагането на международното хуманитарно право;

Ж.   като има предвид, че израелското правителство е посочило, че разследва 150 отделни инцидента, случили се по време на операцията в Газа;

З.   като има предвид, че на 25 януари 2010 г. палестинските власти създадоха независима комисия за разследване;

И.   като има предвид, че хуманитарната криза в ивицата Газа се е задълбочила вследствие на блокадата, която е в разрез с международното хуманитарно право;

1.  Подчертава отново значението на постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток и по-конкретно между израелци и палестинци; подчертава, че зачитането на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека от всички страни и при всички обстоятелства и изграждането на доверие между израелци и палестинци са основни елементи за постигането по пътя на мирния процес на съвместното съществуване на две държави в условията на мир и сигурност;

2.  Отново призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да положат усилия за постигането на твърда обща позиция на ЕС относно последващите действия във връзка с доклада на проучвателната мисия, ръководена от съдията Голдстоун, относно конфликта в Газа и южната част на Израел, като публично изискат да се приложат препоръките, отправени в доклада, и да се потърси отговорност за всички нарушения на международното право, включително за предполагаеми военни престъпления;

3.  Приканва и двете страни в срок от пет месеца да извършат разследвания, които да отговарят на международните норми за независимост, безпристрастност, прозрачност, бързина и ефективност, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 5 ноември 2009 г. и 26 февруари 2010 г.; подчертава, че зачитането от всички страни и при всички обстоятелства на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право е основна предпоставка за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток;

4.  Отново призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да следят внимателно изпълнението на препоръките, отправени в доклада „Голдстоун“, посредством консултации с външни мисии на ЕС и неправителствени организации, извършващи дейност в региона; призовава тези препоръки и свързаните с тях наблюдения да бъдат включени в диалога на ЕС с двете страни, както и в рамките на многостранните форуми;

5.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да извърши оценка на резултатите от разследванията на всички страни и да докладва пред Европейския парламент относно тези оценки;

6.  Приветства положените от Общото събрание на ООН усилия за гарантиране на понасянето на отговорност за всички случаи на нарушаване на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека по време на конфликта в Газа и насърчава Общото събрание на ООН да продължи да работи в тази насока;

7.  Подчертава, че зачитането на принципа на правовата държава е основна ценност както в рамките на Европейския съюз, така и на отношенията му с трети държави и страни, както и че отговорността и репутацията на Европейския съюз и неговите държави-членки изискват цялостно проследяване на разследванията;

8.  Настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да вземат предвид резултатите от последващите разследвания и от изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ по отношение на всички страни, посочени в доклада;

9.  Подчертава значението на сътрудничеството между официалните органи и неправителствените организации при последващите разследвания и при изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ от всички страни; изразява своята загриженост относно натиска, който се оказва върху неправителствените организации, участващи в изготвянето на доклада „Голдстоун“ и в последващите разследвания, и призовава органите на властта от всички страни да се въздържат от прилагането на мерки, които ограничават дейността на тези организации;

10.  Отчита неизменно трудното положение на населението в Газа, дължащо се на блокадата, и приветства призива, отправен от Съвета на 8 декември 2009 г., за незабавно, постоянно и безусловно отваряне на пропускателните пунктове;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, Четворката, специалния пратеник на Четворката за Близкия изток, Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, израелското правителство и парламент, президента на Палестинската автономна власт и палестинския Законодателен съвет.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010. г относно положението на гражданското общество и националните малцинства в Беларус

P7_TA(2010)0055 RC-B7-0134/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Беларус, и по-специално тази от 17 декември 2009 г.(1),

–   като взе предвид заключенията относно Беларус на Съвета по общи въпроси и външни отношения от заседанието му, проведено на 17 ноември 2009 г., включващи продължаване на временното прекратяване на прилагането на забраната за издаване на визи на определени държавни служители от Беларус, включително на президента Александър Лукашенко, както и удължаването на ограничителните мерки до октомври 2010 г.,

–   като взе предвид резултата от 2996-то заседание на Съвета по външни работи, проведено на 22 февруари 2010 г. и изявлението на върховния представител, лейди Ashton, от 16 февруари 2010 г. относно положението на Съюза на поляците в Беларус,

–   като взе предвид декларацията на Европейския съвет относно Източното партньорство от заседанието му, проведено на 19 март 2009 г., както и съвместната декларация от посветената на Източното партньорство среща на високо равнище в Прага на 7 май 2009 г.,

–   като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства от 1 февруари 1995 г.,

–   като взе предвид международните принципи и стандарти в областта на правата на националните малцинства, особено тези, съдържащи се в международните конвенции относно правата на човека, като Заключителния акт от Хелзинки от 1 август 1975 г. (Раздел 1.VII), Документа от срещата в Копенхаген от 29 юни 1990 г. относно човешкото измерение и Парижката харта за нова Европа от 21 ноември 1990 г.,

–   кат взе предвид своето разискване от 24 февруари 2010 г. относно Беларус, както и посещението на делегация за конкретната цел на Европейския парламент в Беларус през периода 25-27 февруари 2010 г. и нейните констатации,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 15 февруари 2010 г. 40 активисти, основно членове на Съюза на поляците в Беларус (СПБ) , бяха арестувани в Беларус, в това число Angelika Borys (председател на СПБ), Igor Bancer (говорител на СПБ), Mieczyslaw Jaskiewicz (заместник-председател), Andrzej Poczobut (председател на надзорния съвет на СПБ) и Anatol Lebedzka, лидерът на опозицията на Обединената гражданска партия на Беларус, за да им бъде забранено да участват в процеса, свързан с „Полския дом“ в Ivyanets; като има предвид, че до 20 февруари всички активисти бяха освободени;

Б.   като има предвид, че Съюзът на поляците в Беларус, под председателството на Angelika Borys, която беше демократично избрана на два пъти, през 2005г. и през 2009 г., не е признат от държавните органи и е редовно подлаган на тормоз и преследвания от 2005 г. насам и че неговите членове непрестанно биват обвинявани в незаконни действия, като срещу тях се предявяват обвинения за извършени престъпления;

В.   като има предвид, че беларуските органи използваха полицейските сили срещу членовете на СПБ в Hrodna през 2005 г. и в Ivyanets през 2010 г.;

Г.   като има предвид, че беларуските органи попречиха на представителите на СПБ, които бяха призовани да се явят на заседание на съда като свидетели на г-жа Teresa Sobol, председател на местния клон на СПБ в Ivyanets, да присъстват на процеса;

Д.   като има предвид, че дискриминацията срещу Съюза на поляците, ръководен от Angelika Borys, в качеството на най-голямата НПО, действаща в Беларус, е показателна за принципното отношение към гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус;

Е.   като има предвид, че „Polonica“, фирма, помещаваща се в Hrodna, ръководена от Angelika Borys, която е единственият източник на средства за СПБ, е осъдена на 71 милиона рубли поради обвинение в нарушаване на данъчните разпоредби и сега е изправена пред опасност от фалит;

Ж.   като има предвид, че органите на Беларус считат Stanislaw Siemaszko за законен лидер на Съюза на поляците и заявяват подкрепата си за организацията, ако тя бъде под негово ръководство, което се счита за незаконно от страна на полската общност;

З.   като има предвид, че представителите на Европейските институции, включително г-н Йежи Бузек, председател на Европейския парламент, баронеса Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и г-жа Сесилия Малстрьом, член на Комисията, отговарящ за вътрешните работи, както и полският парламент и френското министерство на външните работи изразиха своята загриженост относно предприетите наскоро действия на беларуските органи срещу СПБ и осъдиха използването на полиция срещу неговите членове;

И.   като има предвид, че тези действия на беларуските органи противоречат на международните стандарти за защита на националните малцинства, установени, наред с другото, в Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства от 1 февруари 1995 г., докато Беларус засили действията си срещу членуването в тази организация;

Й.   като има предвид, че в параграф 1 на съвместната декларация от срещата на високо равнище в Прага, посветената на Източното партньорство, подписана също от Беларус, се заявява, че: „Участниците в срещата на високо равнище в Прага са съгласни, че Източното партньорство ще се основава на ангажимент към принципите на международното право и на фундаментални ценности, включително демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека и основни свободи“;

К.   като има предвид, че в своите заключения от 17 ноември 2009 г. Европейският съвет признава, че са се открили нови възможности за диалог и задълбочено сътрудничество между Европейския съюз и Беларус с цел насърчаване на действителен напредък по пътя към демокрацията и зачитането на правата на човека, и потвърждава в тази връзка своята готовност да задълбочи отношенията на Европейския съюз с Беларус в зависимост от осъществения в бъдеще напредък по пътя на демокрацията, зачитането на права на човека и правова държава, както и да подпомогне тази държава в постигането на изброените цели;

1.  Изразява своята сериозна загриженост във връзка с последните прояви на нарушаване на правата на човека в Република Беларус спрямо членове на гражданското общество, по-специално на членове на Съюза на поляците, и заявява своята солидарност с гражданите, които не са в състояние да се ползват изцяло от гражданските си права;

2.  Осъжда полицейските и съдебните действия срещу Съюза на поляците и всеки един опит от страна на белоруските органи за налагане на ново ръководство на полската общност; призовава органите на Беларус да отново да признаят официално Съюза на поляците в Беларус, ръководен от Angelika Borys, и да гарантира, че техните недвижими имоти ще им бъдат своевременно възстановени;

3.  Отново заявява своята заинтересованост от провеждането на открит и структуриран диалог с Беларус, при условие, че демократизацията на политическата система в Беларус води до конкретни резултати и отразява зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава;

4.  Настоятелно призовава Беларус да спазва ангажиментите, поети към ОССЕ и международната общност, свързани със защитата и насърчаване правата на нейните малцинства; същевременно призовава органите да подобрят условията за функционирането на гражданското общество, по-специално във връзка със свободата на изразяване и на събиране, положението на независимите медии и регистрацията на НПО, с оглед на подготовката и осигуряването на възможност за провеждането на свободни и справедливи общинските избори на 25 април 2010 г.;

5.  Повтаря своя призив, изразен в последните резолюции, в частност в тези от 15 януари и 17 декември 2009 г., да бъде гарантирана свободата на словото и на сдружаване и да се гарантира свободата на регистриране на политически партии като например „Беларуска християндемокрация“ (БХД), религиозната свобода и създаването на условия, благоприятстващи дейността на организации на гражданското общество, НПО (като центъра'Viasna„) и независимите медии в Беларус;

6.  Настоятелно призовава беларуските органи да освободят активисти като Andrei Bandarenko и лица, лишени от свобода заради убежденията си, като Ivan Mikhailau и Aristyom Dubski, да оттеглят ограничителните мерки срещу активисти на гражданското общество като Tatiana Shaputsko, участник във Форума на гражданското общество на „Източното партньорство“, и да се въздържат от мерки, целящи контрол върху съдържанието на беларуските сайтове в световната мрежа;

7.  Подчертава, че диалогът на ЕС с Беларус може да бъде взаимноизгоден и вярва, че Беларус може да бъде подкрепен, за да извлече максимални ползи от Източното партньорство, в частност за най-ефективно усвояване на финансовите средства, отпуснати по тази програма за проекти в областта на инфраструктурата и енергетиката и социалната област и чрез прилагане на други инструменти и политики на ЕС, при условие, че беларуските органи се ангажират с реални промени в областта на свободите, демокрацията, принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека, и в частност правата на националните малцинства;

8.  Припомня, че Европейският съюз вече е проявил значителна готовност за ангажиране с Беларус, изразена също така във включването на Беларус в Източното партньорство; припомня, че успехът на този ангажимент зависи от постъпките, които ще бъдат направени за демократизация и зачитане на правата на човека, в това число на правата на малцинствата, от страна на правителството на Беларус;

9.  Подчертава, че ако беларуските органи зачитат основните права на човека и критериите, свързани с демокрацията, Беларус ще се ползва от следното:

10.  Придава голямо значение на либерализирането на политическия и обществения живот в Беларус и подчертава, че бъдещи нарушения на правата на човека и принципа на правовата държава в Беларус могат да доведат до преразглеждане на позицията на ЕС по отношение на Беларус, включително повторно налагане на санкциите;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, на секретариата на Общността на независимите държави и на парламента и правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2009)0117.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно данъците върху финансови сделки – да ги накараме да проработят

P7_TA(2010)0056 B7-0133/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно проведената в Лондон на 2 април 2009 г. среща на Г-20(1),

–   като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители, направено след срещата на високо равнище на Групата на двадесетте (Г-20) в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 8 октомври 2009 г. относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 година(2),

–   като взе предвид комюникето от срещата на Г–20 на 7 ноември 2009 г. в Сейнт Андрюс във формат – министри на финансите и управители на Централни банки,

–   като взе предвид заключенията от срещата на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2009 г. и по-специално параграф 15,

–   като взе предвид изявлението на председателя Барозо от 15 декември 2009 г. пред Европейския парламент,

–   като взе предвид писмото от 18 януари 2010 г. от шведския министър на финансите до Председателството на Съвета относно въвеждането на вноска „стабилност“ в държавите-членки,

–   като взе предвид Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. относно косвените данъци върху набирането на капитал(3),

–   като взе предвид предложението на Комисията за Директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на третирането на застрахователните и финансовите услуги (COM(2007)0747),

–   като взе предвид въпроса от 24 февруари 2010 г. към Комисията относно данъците върху финансовите сделки – да ги накараме да проработят (O-0025/2010 – B7-0019/2010),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Парламентът приветства изследователската дейност в посока международна рамка за облагане на финансовите сделки, която дейност беше инициирана на равнище Г-20 след срещата на високо равнище в Питсбърг през септември 2009 г;

Б.   като има предвид, че Парламентът призова за бърз напредък, за да се гарантира, че финансовият сектор допринася в справедлива степен за икономическото възстановяване и развитие, тъй като значителна част от разходите и последствията от финансовата криза се понасят от реалната икономика, данъкоплатците, потребителите, обществените услуги и обществото като цяло;

В.   като има предвид, че Европейският съвет подчерта колко е важно да бъде подновен икономическият и социален договор между финансовите институции и обществото, на което те служат, и да се гарантира, че обществеността, извлича полза от добрите периоди и е защитена от рискове; като има предвид, че в този контекст Европейският съвет насърчи МВФ да разгледа в своя преглед пълния набор от възможности, включително облагане на финансовите сделки в световен мащаб. като има предвид, че в този контекст Европейският съвет също така призова Съвета и Комисията да идентифицират основните принципи, които следва да се спазват от новите световни разпоредби;

Г.   като има предвид, че няколко държави-членки призоваха за данък върху финансовите сделки;

Д.   като има предвид, че новите инициативи за регулиране, като например действия срещу данъчните убежища, премахване на извънбалансовите дупки, изисквания за търговия на борсата и използването на депозитари за регистрирането на деривати, ясно промениха контекста на политическите действия в тази област;

Е.   като има предвид, че Комисията, след въпроси, повдигнати на срещата на 6 октомври 2009 г. между комисията по икономически и парични въпроси и члена на Европейската комисия, отговарящ за данъчното облагане, и както беше потвърдено от председателя Барозо в изявлението му пред Европейския парламент на 15 декември 2009 г., понастоящем работи върху идеи за „иновативни финанси“ в контекста на глобалните предизвикателства, включително данъци върху финансовите сделки, за да предложи за разглеждане предложения в подходящото време;

Ж.   като има предвид, че МВФ събира понастоящем мнения от обществеността по въпроса за данъчното облагане на финансовия сектор, като част от искането, направено от Г-20 на срещата на върха в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г.;

З.   като има предвид, че под различна форма в държавите-членки съществуват данъци и такси върху финансовите сделки; като има предвид, че тези национални данъци и мита обикновено обхващат само сделките с определени активи; като има предвид, че Белгия и Франция приеха законодателство за данък върху сделките с валута на национално равнище, но ще започнат да го прилагат само ако се приложи на равнище ЕС;

И.   като има предвид, че за разлика от другите форми на облагане, косвените данъци върху набирането на капитал, като например данъкът върху вноските в капитала, гербовият налог върху ценните книжа и данъкът върху операциите по преструктуриране, пораждат дискриминация, двойно данъчно облагане и несъответствия, които са в противоречие със свободното движение на капитали;

Й.   като има предвид, че през последното десетилетие е налице голямо и бързо увеличаване на обема на финансовите сделки в сравнение с обема на търговията със стоки и услуги, което може да се обясни, наред с другото, и с бързото разрастване на пазара на деривати;

К.   като има предвид, че лидерите на Г-20 носят колективна отговорност за смекчаване на социалното въздействие на кризата, както в държавите-членки на групата, така и в развиващите се страни, които бяха засегнати тежко от страничните ефекти на кризата; като има предвид, че данъкът върху финансовите сделки би допринесъл за покриване на разходите, предизвикани от кризата;

1.  Изразява становището, че Европейският съюз следва да постигне съгласие по обща позиция в контекста на международната рамка на срещите на Г-20 по отношение на възможностите финансовият сектор да даде справедлив и значителен принос, за да компенсира всяка тежест, която е генерирал за реалната икономика или която е свързана с правителствена намеса, за да се стабилизира банковата система; счита, че ЕС, успоредно и в съответствие с работата на Г-20, следва да разработва собствена стратегия относно спектъра от възможности за действие;

2.  Счита, че с оглед постигането на съгласувана позиция на ЕС, базирана на обективен анализ, Комисията следва да изработи, достатъчно време преди следващата среща на върха на Г-20, оценка за въздействието на глобален данък върху финансовите сделки, като се проучат преимуществата и недостатъците от подобен данък;

3.  Призовава настоятелно Комисията внимателно да разгледа в своята оценка следните аспекти:

4.  Подчертава, че всяко решение трябва императивно да избягва намаляването на конкурентоспособността на ЕС или затрудняването на устойчивите инвестиции, нововъведения и растеж, които носят ползи за реалната икономика и обществото;

5.  Подчертава колко е важно да се отчита необходимостта банковият сектор да натрупа „здрав“ капитал, който гарантира способността на банковата система да финансира инвестициите в реалната икономика; и да се предотвратява поемането на прекомерен риск;

6.  Призовава Комисията и Съвета да дадат оценка на потенциала за принос в бюджета на ЕС, който имат различните възможности за данък върху финансовите сделки;

7.  Призовава Комисията и Съвета да дадат оценка в каква степен възможностите, които се обсъждат, биха могли да се използват и като иновативни финансови механизми, за да се предоставя подкрепа за приспособяване към и смекчаване на последиците от изменението на климата в развиващите се страни, както и за финансирането на сътрудничеството за развитие;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P6_TA(2009)0330. (2) Приети текстове, P7_TA(2009)0028. (3) ОВ L 46, 21.02.2008 г., стр. 11.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно въвеждането на Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ)

P7_TA(2010)0057 B7-0132/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид съвместното изявление на Комисията и на Европейската централна банка от 4 май 2006 г. относно Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ),

–   като взе предвид специален документ № 71 на Европейската централна банка от август 2007 г. относно икономическите последици от Единната зона за плащания в евро,

–   като взе предвид Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар(1) (Директива за платежните услуги),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2009 г. относно въвеждането на Единната зона за плащания в евро(2),

–   като взе предвид съвместното изявление на Европейската комисия и на Европейската централна банка от 24 март 2009 г., в което се изясняват определени принципи в основата на бъдещия бизнес модел на схемата за директен дебит на ЕЗПЕ,

–   като взе предвид второто проучване на Комисията относно готовността и преминаването на публичните администрации към ЕЗПЕ от 22 юли 2009 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2009 г.: Завършване на единната зона за плащания в евро: програма за периода 2009‐2012 г. (COM(2009)0471),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001(3),

–   като взе предвид работния документ на Комисията от 30 октомври 2009 г.: Приложимост на член 81 от Договора за ЕО към многостранни междубанкови плащания в схемата за директен дебит на ЕЗПЕ (SEC(2009)1472),

–   като взе предвид втория годишен доклад на Комисията относно преминаването към ЕЗПЕ през 2009 г. от 9 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно ЕЗПЕ от 2 декември 2009 г.,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) е замислена като обединен пазар за платежни услуги, който е обект на ефективна конкуренция и където няма разлика между трансгранични и национални плащания в евро;

Б.   като има предвид, че ЕЗПЕ е не само саморегулираща се инициатива на Европейския съвет в областта на плащанията, но също и важна инициатива на публичната политика, която утвърждава Икономическия и паричен съвет и бъдещата Стратегия на ЕС 2020, като има предвид, че SEPA се подкрепя от Директивата за платежните услуги, която осигурява необходимата хармонизирана правна рамка; и като има предвид, че поради това успехът на ЕЗПЕ е въпрос от особен интерес за Парламента;

В.   като има предвид, че понастоящем решенията по отношение на ЕЗПЕ се вземат по преценка на Европейския съвет в областта на плащанията, където решенията относно продуктите на ЕЗПЕ се вземат само от банките, като се пренебрегват исканията на крайните потребители;

Г.   като има предвид, че преминаването към ЕЗПЕ започна официално на 28 януари 2008 г. с въвеждането на платежния инструмент на ЕЗПЕ за кредитни преводи, докато рамката на ЕЗПЕ относно картите е в сила от 1 януари 2008 г., а схемата на ЕЗПЕ за директен дебит започна да действа на 2 ноември 2009 г.;

Д.   като има предвид загрижеността, изразена от потребителите във връзка с необходимостта продуктите на ЕЗПЕ да отговарят на настоящите нужди на крайните потребители, особено по отношение на проверяването на мандатите за директен дебит, и като има предвид, че е желателно да бъде постигнат напредък в уреждането на този въпрос;

Е.   като има предвид, че не е определен правнообвързващ краен срок за преминаване към инструменти на ЕЗПЕ и като има предвид, че преобладаващото мнозинство от участниците в публична консултация, проведена от Комисията, са подкрепили идеята за определяне на такъв краен срок с цел насърчаване на преминаването към ЕЗПЕ;

Ж.   като има предвид, че номинираният за член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, заяви в своите писмени отговори на въпросника на Парламента, че възнамерява да предложи приемането на законодателна инициатива за определяне на един или повече крайни срокове за преминаване към продукти на ЕЗПЕ за директен дебит и кредитни преводи, както и инициатива за подобряване на управлението;

З.   като има предвид, че преминаването към ЕЗПЕ е доста бавно: през август 2009 г. само 4,5º% от общия обем операции са били извършени посредством механизма за кредитни преводи на ЕЗПЕ, и като има предвид, че първоначално предвиденият краен срок за миграция на критична маса за кредитния превод (SCT), за схемата за директен дебит (SDD) и за плащанията с карта – края на 2010 г., е вече нереалистичен;

И.   като има предвид, че преминаването на публичните администрации към инструментите на ЕЗПЕ изостава от очакванията в повечето държави-членки, въпреки че тези органи би трябвало да играят ролята на катализатор за достигане на критичната маса, необходима за ускоряване на преминаването към ЕЗПЕ;

Й.   като има предвид значението на участието на всички съответни заинтересовани страни – законодатели, банков сектор и потребители на услуги за плащания – в изграждането на ЕЗПЕ;

К.   като има предвид, че използването на инструменти на ЕЗПЕ единствено за презгранични платежни операции няма да доведе до успех на проекта за ЕЗПЕ, тъй като фрагментацията ще продължи да съществува и очакваните ползи за банковия сектор, както и за неговите клиенти, не биха могли да се реализират;

Л.   като има предвид, че Регламент (ЕО) № 924/2009 предвижда правна сигурност относно прилагането на многостранни обменни такси (МОТ) по време на преходен период до 31 октомври 2012 г., през който секторът следва да разработи и постигне съгласие по общ, дългосрочен бизнес модел за функционирането на преките дебити в рамките на ЕЗПЕ, който да е в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

М.   като има предвид, че през март 2009 г. Комисията и Европейската централна банка посочиха, че не се очертава ясна и убедителна причина за съществуването на МОТ на трансакция след 31 октомври 2012 г., и като има предвид, че Комисията проведе публична консултация относно приложимостта на член 81 от Договора за ЕО към многостранни междубанкови плащания в схемата за директен дебит на ЕЗПЕ;

Н.   като има предвид, че въпросът за прилагането на МОТ следва да бъде решен окончателно с оглед на решение на ЕС относно картите, основано на уредбата относно картите в рамките на ЕЗПЕ;

О.   като има предвид, че във всички държави-членки следва да бъде гарантирано оставането в сила на действащите мандати за директни дебити, тъй като задължението за подписване на нови мандати при преминаване от национални схеми за директен дебит към схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ би било обременяващо; като има предвид обаче, че поддържането на тези мандати не допринася за ранното въвеждане на схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ освен ако не бъде намерено решение за прехвърлянето им;

1.  Подчертава продължаващата си подкрепа за създаването на ЕЗПЕ, която е обект на ефективна конкуренция и при която няма разлика между презгранични и национални плащания в евро;

2.  Изразява съжаление относно липсата на почти всякакъв напредък по отношение на въпросите, повдигнати в резолюцията на Парламента относно въвеждането на ЕЗПЕ от 12 март 2009 г. в периода след приемането й, и призовава всички заинтересовани страни да се включат и да допринесат за създаването на ЕЗПЕ;

3.  Приветства пътната карта за ЕЗПЕ, приета от Комисията през септември 2009 г. и напълно подкрепя предвидените в нея действия в шест приоритетни области (насърчаване на прехода, повишаване на осведомеността относно ЕЗПЕ и насърчаване на продажбите на продуктите на ЕЗПЕ, създаване на стабилна правна среда за ЕЗПЕ и по-строго спазване на стандартите на ЕЗПЕ, насърчаване на нововъведенията; осигуряване на необходимата стандартизация, оперативна съвместимост и сигурност; внасяне на яснота и подобряване на управлението на ЕЗПЕ);

4.  Отново призовава Комисията да определи ясен, подходящ и задължителен краен срок за преминаване към инструменти на ЕЗПЕ, който не следва да бъде по-късно от 31 декември 2012 г., като след този срок всички плащания в евро ще трябва да се извършват при използване на стандартите на ЕЗПЕ;

5.  Призовава Европейския съвет в областта на плащанията да вземе под внимание исканията на крайните потребители и да измени правилниците си съответно с това;

6.  Напълно подкрепя намерението на Комисията за насърчаване на процеса на преминаване към ЕЗПЕ в публичната администрация чрез съставяне на интегрирани и синхронизирани национални планове за преминаване към SEPA; в тази връзка приветства усилията на Комисията за наблюдаване и публикуване на данни за готовността на публичните администрации на държавите-членки за преминаване към ЕЗПЕ, и призовава държавите-членки да участват в тези проучвания;

7.  Призовава Комисията да изясни окончателно, не по-късно от 30 септември 2010 г. и въз основа на резултатите от проведените консултации както и с участието на всички заинтересовани страни, въпроса за хармонизиран дългосрочен икономически модел за преки дебити в рамките на ЕЗПЕ, който да е приложим навсякъде в Европа, икономически ефективен и удобен за крайните потребители; настоява този модел да бъде разработен в тясно сътрудничество между сектора за платежни услуги и Комисията в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

8.  Призовава всички заинтересовани страни да подкрепят създаването на схема за Европейска карта под формата на нова допълваща схема, на обединение между съществуващи схеми или на разширение на съществуваща схема; в тази връзка отново призовава Комисията да изясни по-подробно въпроса за МОТ за картови плащания, и призовава сектора да намери правилни решения, в тясно сътрудничество с Комисията, в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

9.  Призовава държавите-членки да гарантират продължаването на правната сила на действащите мандати за директни дебити в схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ; подчертава, че преминаването от съществуващите схеми за директен дебит към схемата за директни дебити в рамките на ЕЗПЕ не трябва по никакъв начин да обременява потребителите;

10.  Настоява потребителите да бъдат ясно информирани относно разликите между предишната и новата схема;

11.  Настоява Комисията да наблюдава преминаването към инструментите на ЕЗПЕ и да гарантира, че то не води до по-скъпа система за плащания за гражданите на ЕС;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 319, 05.12.2007 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0139. (3) ОВ L 266, 09.10.2009 г., стр. 11.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)

P7_TA(2010)0058 RC-B7-0154/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията за следващата легислатура(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (преработена версия), която предстои да бъде разгледана като позиция на Парламента на първо четене(2) (COM(2008)0229 – C6-0184/2008 – 2008/0090(COD)),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия(3),

–   като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 22 февруари 2010 г. относно текущите преговори, водени от Европейския съюз за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA),

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 8 от нея,

–   като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, последно изменена с Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че през 2008 г. Европейският съюз и други страни от ОИСР започнаха преговори по ново плурилатерално споразумение, чиято цел е да укрепи прилагането на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), както и да води борба с фалшифицирането и пиратството (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането – ACTA), и постигнаха съвместно споразумение относно клауза за поверителност;

Б.   като има предвид, че в доклада си от 11 март 2009 г. Парламентът призова Комисията „незабавно да направи обществено достъпни всички документи, свързани с продължаващите международни преговори“ за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

В.   като има предвид, че на 27 януари 2010 г. Комисията предостави гаранции във връзка с ангажимента си за засилено асоцииране с Парламента, в съответствие с резолюцията на Парламента от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение с Комисията, в която се призовава за „незабавна и пълна информация на всеки етап от преговорите по международни споразумения (...), по-специално по търговски въпроси и други преговори, предвиждащи процедура на одобрение, така че да се осигури пълното прилагане на член 218 от ДФЕС“;

Г.   като има предвид, че представители на Съвета са присъствали на предишните кръгове от преговорите по АСТА, заедно с представители на Комисията;

Д.   като има предвид, че Комисията, като пазител на Договорите, има задължение да поддържа достиженията на общностното право на ЕС в преговорите по международни споразумения, които засягат законодателството на ЕС;

Е.   като има предвид, че според „изтекла“ информация преговорите по ACTA засягат, наред с другото, все още неприетото законодателство на ЕС относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост (2005/0127(COD), Наказателни мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата върху интелектуалната собственост (IPRED-II)) и т.нар. „Пакет за далекосъобщенията“, както и съществуващото законодателство на ЕС в областта на електронната търговия и защитата на данните;

Ж.   като има предвид, че продължаващите усилия от страна на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС следва да бъдат отчитани в търговските преговори, които са извън обхвата на обикновените процеси за вземане на решения на ЕС;

З.   като има предвид, че е важно да се гарантира, че разработването на мерки за прилагане на ПИС се извършва по начин, който не пречи на новаторството или на конкуренцията, не накърнява ограниченията на ПИС и защитата на личните данни, не ограничава свободния поток на информация и не създава ненужно бреме за законната търговия;

И.   като има предвид, че всяко споразумение относно ACTA, постигнато от ЕС, трябва да спазва правните задължения, наложени на ЕС с оглед на законодателството относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, както се посочва по-специално в Директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС;

Й.   като има предвид влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г.;

K.   като има предвид, че в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът ще трябва да одобри текста на споразумението ACTA, преди споразумението да влезе в сила в Европейския съюз;

Л.   като има предвид, че Комисията се е ангажирала да предоставя незабавна и пълна информация на Парламента на всеки етап от преговорите по международни споразумения;

1.  Посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;

2.  Изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;

3.  Призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

4.  Призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;

5.  Подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;

6.  Изразява съжаление относно претегления избор на страните да не преговарят чрез утвърдени международни органи, като например Световната организация за интелектуална собственост и Световната търговска организация, които имат установени рамки за обществена информация и консултации;

7.  Призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;

8.  Приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;

9.  Призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA, като ги ограничи до съществуващата европейска система за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането; счита, че по-нататъшните преговори по АСТА следва да включват по-голям брой развиващи се страни и страни с изгряващи икономики, с оглед на това да се постигне потенциално многостранно равнище на преговори;

10.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;

11.  Счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“; счита, че всяко споразумение трябва да включва условието, че прекъсването на достъпа на дадено лице до интернет трябва да е предмет на предварително съдебно разглеждане на случая;

12.  Подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;

13.  Посочва, че разпоредбите на АСТА, особено мерките, целящи укрепване на правомощия за презгранични проверки и изземване на стоки, следва да не засягат световния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарствени продукти, включително иновационни и генерични продукти, под претекста за борба с фалшифицирането;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0009. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0114. (3) Приети текстове, P6_TA(2008)0634.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно регламента за прилагане на схема на общи тарифни преференции

P7_TA(2010)0059 RC-B7-0181/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и в частност „упълномощаващата клауза“ от 1979 г.,

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 5 юни 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета за прилагане на схема на общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. (2007/0289(CNS)),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година,

–   като взе предвид глава 1 от дял V на Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–   като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че „упълномощаващата клауза“ е правното основание на СТО за общата система от преференции (ОСП);

Б.   като има предвид, че от 1971 г. Общността предоставя търговски преференции за развиващите се държави в рамките на своята схема на общи тарифни преференции;

В.   като има предвид, че бяха проведени консултации с Парламента относно предложението на Комисията за регламент на Съвета за ОСП за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. (COM(2007)0857);

Г.   като има предвид, че Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември 2009 г.;

Д.   като има предвид, че в съответствие с глава 1 от дял V от ДЕС дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от принципите на демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи и трябва да подпомага устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;

Е.   като има предвид, че в съответствие с член 207 от ДФЕС Парламентът и Съветът, като действат чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура (ОЗП), трябва да приемат мерки за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика;

1.  Отчита значението на ОСП, която позволява на развитите страни да предлагат нереципрочно преференциално третиране по отношение на продукти, които произхождат от развиващите се страни;

2.  Изтъква, че създаването на ОСП от Европейската общност през 1971 г. беше обяснено като инструмент за премахването на търговски дисбаланси между развитите и развиващите се страни и се очакваше да допринесе за тяхното устойчиво развитие; счита, че това е търговски инструмент на ЕО и ЕС, който подпомага развиващите се страни, като създава приходи посредством международна търговия и по този начин допринася за тяхното устойчиво развитие и добро управление;

3.  Отбелязва, че срокът на действие на настоящия регламент относно ОСП ще изтече на 31 декември 2011 г.; във връзка с това, като взема под внимание времето, което е необходимо за приемането на нов регламент съобразно обикновената законодателна процедура, призовава Комисията да предложи преразгледан регламент относно ОСП на Европейския парламент и на Съвета в срок до 1 юни 2010 г.;

4.  Счита, че преференциите, предоставени в рамките на ОСП, следва да бъдат насочени към развиващите се страни, които се нуждаят от тях най-много, така че новият списък от държави бенефициери следва да отразява действителното икономическо положение в развиващите се страни;

5.  Изтъква, че всички страни, които се възползват от схемата ОСП+, следва, съобразно член 15, параграф 1, не само да ратифицират, но и ефективно да прилагат всички 27 конвенции на МОТ и ООН, посочени в приложение III на регламента относно ОСП;

6.  Изтъква необходимостта от повече прозрачност и демократична отчетност относно начина, по който процесите на разследване се инициират и провеждат; във връзка с това изисква да бъде в пълна степен информиран и достатъчно ангажиран от Комисията във всички различни етапи от процедурите по ОСП и ОСП+, включително по отношение на предложението на Съвета относно списъците на държавите бенефициери;

7.  Призовава Комисията да следи отблизо положението в Шри Ланка и призовава правителството на Шри Ланка да реагира бързо с оглед нормализиране на положението в страната преди действителното спиране на ОСП+;

8.  Призовава Комисията да следи отблизо положението с правата на човека в Колумбия и да докладва на Парламента;

9.  Призовава Комисията да провежда последователна политика относно ОСП+, в частност когато разглежда евентуално спиране на схемата в случай на нарушаване на правата на човека, и да ангажира в пълна степен Европейския парламент в процеса;

10.  Настоятелно призовава Комисията да представи пред Европейския парламент и Съвета - преди изтичане на срока на действие на настоящия регламент и своевременно с оглед на обсъждането на следващия регламент - доклад относно положението с ратификацията и приложението на 27-те конвенции от всяка страна, която се възползва от специалните режими за насърчаване; призовава Комисията да дефинира, в преразгледания регламент относно ОСП, органите за осъществяване на контрол, които трябва да препоръчат дали определена страна следва да предприеме допълнителни мерки за ефективното прилагане на дадена конвенция; заявява, че в този доклад Комисията трябва също така да направи оценка на ефективността на специалните режими за насърчаване при изпълнението на тяхната цел и да препоръча, по целесъобразност, преразглеждане на приложение III;

11.  Изисква от Комисията в преразгледания регламент относно ОСП да предвиди осъществяването на редовна оценка на спазването от всяка държава бенефициер на нейните задължения по силата на ОСП+, като по този начин гарантира неприложимостта на нито едно от основанията, посочени в член 15, параграфи 1 и 2, и член 16, параграфи 1 и 2, за временно оттегляне на преференциалните режими; призовава този годишен доклад да бъде изпращан на Парламента и на Съвета;

12.  Призовава Комисията, преди да преразгледа системата, да направи оценка на въздействието на ОСП за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2009 г. и да оцени как първоначалните й цели са постигнати по отношение на специфичните социалноикономически показатели, които са от значение за всяка страна, и, по-специално, намаляването на бедността; заявява, че проучването трябва да бъде представено впоследствие на Парламента и на Съвета; заявява, че новото предложение за преразглеждане на регламента относно ОСП трябва надлежно да вземе под внимание резултатите от оценката на въздействието;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2008, представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2009/2057(INI))

P7_TA(2010)0060 A7-0023/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) през 2008 г., представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, точка Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.(1),

–   като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност и по-специално дял V от Договора за Европейския съюз, чието изменено заглавие гласи „Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност“,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно изпълнението на ЕСС, приет на 11 декември 2008 г.,

–   като взе предвид горепосоченото Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление,

–   като взе предвид резолюциите си относно годишните доклади относно ОВППС за 2006 г.и 2007 г., съответно от 5 юни 2008 г.(2) и 19 февруари 2009 г.(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 22 октомври 2009 г. относно институционалните аспекти на създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)(4),

–   като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A7-0023/2010),

А.   като има предвид, че ролята на Европейския съюз като участник на световната сцена се е увеличила през последните десетилетия и като има предвид, че са необходими нов подход и допълнителни финансови средства, ако ЕС трябва да действа колективно и да посреща глобалните предизвикателства по един демократичен, съгласуван, последователен и ефикасен начин;

Б.   като има предвид, че в отношенията си с останалата част от света Европейският Съюз ще продължи за развива своите външнополитически цели, да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси, да допринася за защитата на своите граждани, да се стреми да утвърждава тези ценности по света с цел да допринася за мира, сигурността и устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Устава на Обединените нации, като има предвид, че насърчаването на правата на човека – особено на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, ще бъде в центъра на външната дейност на ЕС и като има предвид че Хартата на основните права на Европейския съюз вече е задължителна по отношение на външните дейности на ЕС;

В.   като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда ново измерение във външната дейност на Съюза като цяло, включително в ОВППС, което, заедно с предоставената правосубектност на ЕС и съответните институционални нововъведения, а именно учредяването на длъжност заместник председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател и върховен представител) и създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) може да бъде решаващ фактор за съгласуваността, ефективността и последователността на външната дейност на Съюза и може значително да подобри способността му да оказва влияние на световната сцена;

Г.   като има предвид необходимостта от по-нататъшни усилия за подобряване на навременността при реагиране от ЕС на политически кризи и регионални конфликти; като има предвид, че настоящите механизми за вземане на решения и финансиране могат да затруднят навременната и всеобхватна реакция и като има предвид, че трябва да бъдат намерени пътища за по-нататъшно ограничаване и отпадане на правилото за единодушие;

Д.   като има предвид, че правилното определяне на общите европейски интереси и действието в съответствие с тези интереси е от съществено значение за постигането на целите на външната дейност на Съюза и по-специално на целите на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); като има предвид, че е важно да се гарантира, че всички възприети политики и предприети действия също отговарят на международното право, включително на принципите, залегнали в Устава на ООН;

Е.   като има предвид, че мирът, насърчаването на зачитането на правата на човека и зачитането на принципа на правовата държава в целия свят са основните цели на външните политики на ЕС;

Ж.   като има предвид, че Договорът от Лисабон упълномощава заместник председателя и върховен представител да оказва съдействие на Съвета и на Комисията за гарантиране на съгласуваността между различните области във външната дейност и между тези области и другите области на политики о на Съюза;

З.   като има предвид, че от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност, като същевременно продължава да упражнява съществуващите права и да поема задължения на ЕС;

И.   като има предвид, че новите предизвикателства към сигурността изискват поставянето на по-силен акцент върху засилването, съчетаването и балансирането на различни граждански и военни инструменти по целия спектър от дейности, свързани с предотвратяването на конфликти, решаването на конфликти, управлението на кризи и укрепването на мира;

Й.   като има предвид, че десет години след поставянето на началото на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), период, по време на който бяха разположени 23 мисии в кризисни райони, е необходимо увеличаване на военните и гражданските способности и укрепване на структурите, с оглед адекватно отразяване на ролята, която Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) има в подкрепа на ОВППС и осигуряването на международна сигурност;

Принципи на външната дейност на ЕС

1.  Призовава заместник председателя и върховен представител и нейната служба да разработят – с оглед задълбочаване на колективното стратегическо мислене на Съюза – съгласувана външнополитическа стратегия на ЕС, основаваща се на целите и на принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); изразява становището, че една такава стратегия следва ясно да определя общия интерес на ЕС в областта на сигурността и така да служи като референтна рамка при определяне на политиката, както и за формулирането, финансирането, изпълнението и мониторинга на външната дейност на ЕС; призовава заместник председателя и върховен представител да включи пълноценно съответните органи на Европейския парламент в това начинание; счита, че понятието „човешка сигурност“, така както е определено в доклада от Мадрид от 2007 г. на изследователската група за човешката сигурност, и понятието „отговорност за защита“, така както е определено в заключителния документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г., следва да се превърнат в два от водещите принципи на външната политика на ЕС;

Годишен доклад на Съвета относно ОВППС за 2008 г.

2.  Приветства амбицията на Съвета за възприемане на по-стратегически, тематично ориентиран и ефективен подход по въпросите, свързани с ОВППС при изготвянето на годишния доклад за 2008 г.; също така приветства въвеждането от Съвета на по-прозрачна структура с основни глави за минали дейности и, по-специално, за бъдещите перспективи в областта на ОВППС; също така отбелязва по-доброто представяне в доклада на регионалния контекст на външните действия;

3.  Подчертава отново, че обхватът на доклада не следва да се ограничава единствено до описание на дейностите по ОВППС, но също така да предоставя възможност за установяване на диалог с Европейския парламент с цел развитие на по-стратегически подход към ОВППС; препоръчва годишният доклад относно ОВППС да се превърне в доклад, в който се разглежда изпълнението и се оценява ефективността на стратегията на ЕС в областта на външната политика през съответната година и се очертават бъдещите й насоки; препоръчва също така в тези доклади да се отделя повече внимание на бюджетните нужди и на финансовите последствия от външните дейности;

4.  Вярва в допълнителната стойност на един по-обхватен и всестранен подход в контекста на годишните доклади в областта на ОВППС, по-специално в главите относно регионалните групи и партньори и взаимовръзките между мисиите в областта на ОВППС и ОПСО, а също така и относно другите инструменти за насърчаване на ролята на ЕС като участник на световната сцена; счита, че такава перспектива би позволила, наред с другото, получаването на по-ясна представа за общия принос от бюджета на ЕС в даден регион;

5.  Повтаря отново позицията си, че с оглед засилването на демократичната легитимност на ОВППС, компетентните органи на Парламента следва да бъдат консултирани относно стартирането на мисии по линия на ОПСО и че когато е уместно, решенията следва да вземат предвид и да се позовават на становища, приети от Парламента; счита, че тези консултации следва да включват информация относно основанията за избиране на съответния начин на действие и обяснения за това как мисията се вписва в съответните действия на равнище ЕС и на международно равнище, финансовите й отражения и взаимодействието й с други инструменти на ЕС;

Последиците от влизането в сила на Договора от Лисабон

6.  Приветства влизането в сила на Договора от Лисабон, което осигурява на ЕС инструменти за по-нататъшно засилване на неговата роля и видимост на международната сцена; подчертава в тази връзка основната роля, която всяка отделна държава-членка, Съветът и новият заместник председател и върховен представител трябва да изиграят за превръщането на писмените разпоредби на Договора в действителни факти и значими действия чрез укрепване на отношенията на ЕС с неговите стратегически партньори и консолидиране на водещата му роля в рамките на международни форуми; подчертава значението на разпоредбата от Договора, съгласно която компетенциите на Съюза по въпроси, свързани с ОВППС вече включват всички области на външната политика и всички въпроси, свързани с сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана;

7.  Отбелязва, че председателят на Европейския съвет осигурява „на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност“; предупреждава обаче, че това трябва да става без да се засягат правомощията на заместник-председателя / върховния представител и с пълното признаване на ключовата роля на Европейската комисия, не само в създаването и поддържането на достиженията на правото на ЕС по отношение на външните отношения, но също и в гарантирането на външното представителство на Съюза с изключение на ОВППС;

8.  Приветства ролята, която заместник председателя и върховен представител ще играе като председател на Съвета по външни работи и факта, че неин представител ще председателства Комитета за политика и сигурност (КПС); очаква тези нови функции да засилят междуинституционалните контакти и да допринесат за по-стабилен диалог между институциите; приканва заместник-председателя и върховен представител да продължи практиката, въведена от предишния върховен представител и предишните членове на Комисията, отговарящи за външните отношения, на периодични явявания на пленарни заседания на Парламента и пред парламентарната комисия по външни работи, и практиката на неофициални срещи, с оглед засилването и провеждането на редовни, системни и съдържателни консултации с Парламента и неговите компетентни органи;

9.  Счита, че сливането на междуправителствените стълбове и общностния стълб и техните функции в една единствена длъжност на заместник председател и върховен представител, който подлежи на колективно гласуване за одобрение от Европейския парламента, може да увеличи демократичната легитимност на дейностите по ОВППС при условие, че се поддържа стратегически диалог в условия на равнопоставеност между Парламента, Съвета и Комисията на всички равнища;

10.  Подчертава, че държавите-членки следва да работят в дух на взаимна политическа солидарност за постигане на все по-висока степен на сближаване на действията в областта на ОВППС;

11.  Подчертава отново, че за да може ЕС да играе активна роля в света, в бюджета на ЕС трябва да бъдат заделени достатъчно финансови средства; изразява съжаление, че съответният бюджет продължава да не се финансира в достатъчна степен и изразява сериозна загриженост относно последствията от недостатъчното финансиране върху способността на Съюза да провежда надеждна и проактивна външна политика; също така подчертава необходимостта от предоставяне на Съюза на нужните финансови средства за даване на последователен и адекватен отговор на непредвидени глобални предизвикателства и, в тази връзка, очаква да бъде консултиран и пълноценно включен в процедурите за бърз достъп до бюджетните кредити на Съюза, предназначени за спешно финансиране на инициативи в рамките на ОВППС; призовава заместник председателя и върховен представител едновременно с това да разработи ефективна комуникационна стратегия за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно целите и достойнствата на ОВППС и, в тази връзка, изтъква отново значението на демократичната легитимност и демократичния контрол на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз;

12.  Заявява повторно своята загриженост относно липсата на прозрачност и информация по отношение финансирането на общите разходи за операциите на ЕС, притежаващи военни или отбранителни аспекти, тъй като механизмът „Athena“ очевидно не позволява преглед на всички финансови аспекти на водените в рамките на ОВППС мисии; поради тази причина приветства създаването на началния фонд съгласно член 41, параграф 3 от ДЕС и изисква с него да се извършват консултации във връзка с управлението на този фонд, в съответствие с общите прерогативи на ЕП относно ОВППС и ОПСО, както са определени в член 36 от ДЕС; посочва, че засиленото участие на Парламента при определянето, надзора и проследяването на ОВППС произтича както от взаимовръзката между ОВППС и ОПСО, както се подчертава в член 42 от ДЕС, така и от засиления парламентарен надзор на национално и европейско равнище, както е записано в Протокол № 1 към горепосочения договор;

13.  Призовава Съвета, Комисията и заместник председателя/върховен представител да се възползват от възможността, предоставена от създаването на ЕСВД, за изграждане на по-съгласувана, последователна и ефективна външна политика; очаква в тази връзка основните ценности и цели на външната политика на Съюза, като зачитането и насърчаването на правата на човека, така както са залегнали във вече придобилата правно обвързваща сила Харта на основните права, и приоритетите на външната политика на Съюза, като управлението на кризи и укрепването на мира, да бъдат надлежно отразени в структурата на ЕСВД, включително и в структурата на човешките ресурси; отново изтъква, че при създаването и дейността на ЕСВД трябва да се запазят правата на Европейския парламент за упражняване на демократичен и бюджетен контрол;

14.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон има съществени последствия за ОВППС в резултат на реорганизирането на административните отговорности и следователно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че икономиите от мащаба, що се отнася до подпомагащите структури, ще доведат до намаление на административните разходи;

15.  Подчертава необходимостта от по-голяма яснота относно критериите за назначаване и оценка на специалните представители на ЕС, като се има предвид и необходимостта и двата пола да бъдат представени в достатъчна степен; припомня, че понастоящем Парламентът не разполага със средствата да постави под въпрос отделен мандат на специален представител на ЕС, тъй като бюджетните кредити за упражняването на такъв мандат се включват в статия 19º03º06, която обхваща мандатите на специалните представители на ЕС като цяло; призовава следователно за засилен парламентарен надзор и контрол във връзка с назначенията и мандатите на специални представители на ЕС; счита, че функциите на съответните специални представители на ЕС следва постепенно да се поемат и изпълняват от базирани в отделни държави ръководители на делегации на ЕС, докато специалните представители на ЕС с регионални отговорности трябва да координират и да предоставят, под ръководството на заместник председателя и върховен представител, политически насоки на ръководителите на делегации в съответните държави, с оглед гарантиране на съгласувана и последователна външна дейност на ЕС; посочва, че в тази връзка съвместяването на двойни функции е първата, но не и единствената стъпка, която следва да се предприеме с оглед постигането на икономии от мащаба и на по-голяма ефективност на ОВППС; приканва заместник председателя и върховен представител да предприеме стъпки с оглед възлагането на специалните представители на ЕС на задачата да координират и да предоставят политически насоки също така и по отношение на мисиите по линия на ОПСО в рамките на своите области;

16.  Отправя искане към заместник председателя/върховен представител да се консултира със съответната парламентарна комисия относно назначенията, които прави на ръководни длъжности в ЕСВД, включително на специални представители на ЕС; изразява решимост да кани някои специални представители на ЕС и ръководители на делегации да се явяват пред комисията при назначаването си;

17.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда нови финансови процедури по отношение на ОВППС, засилва диалога между Съвета и Парламента по ОВППС, като предвижда провеждането на два годишни дебата със заместник председателя/върховен представител, и подробно описва ролята и отговорностите на Парламента по отношение на ОПСО; следователно призовава за преразглеждане и разширяване на съществуващите междуинституционални споразумения с участието на парламентарната комисия по външни работи, с оглед гарантиране на гладкото и ефективно изпълнение на бюджетните процедури, консултациите и надзора, свързани с ОВППС и ОПСО и подобряване на достъпа до чувствителна информация; обръща особено внимание в тази връзка на гореспоменатото Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. и на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана(5); изразява решимостта си да упражнява бюджетните си правомощия и демократичен контрол по отношение на ОВППС във връзка с всички институционални нововъведения, включително спогодбите за финансиране за ЕСВД;

18.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон разширява обхвата на процедурата на одобрение до всички споразумения в областите, към които се прилага обикновената законодателна процедура, и укрепва правото на Парламента да бъде надлежно информиран от Комисията относно напредъка по преговорите за международни споразумения, така както е посочено в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз; следователно счита, че преговорите за ново Междуинституционално споразумение с Парламента следва да се използват за предоставяне на Парламента на определение по същество на неговото участие на всеки етап от преговорите за сключване на международно споразумение;

19.  Настоятелно приканва Съвета на министрите на външните работи да прилага процедурата на гласуване с квалифицирано мнозинство във всички случаи, предвидени от новия Договор;

20.  Счита, че член 42, параграф 2 и параграф 7 от Договора за Европейски съюз, заедно с член 10 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз правят остатъчните функции на Западноевропейския съюз неактуални; следователно призовава съответните държави-членки на ЕС да предприемат действия съгласно член ХІІ от Договора за ЗЕС и да дадат една година предизвестие за намерението си да денонсират този договор; припомня, че правото на парламентарен контрол над дейностите по ОПСО и ОВППС принадлежи на Европейския парламент и на националните парламенти на държавите-членки на ЕС;

Въпроси от тематичен характер, свързани с ОВППС,

21.  Продължава да бъде загрижен относно сигурността на енергийните доставки и повтарящите се газови кризи като руско-украинската криза от януари 2009 г., която открои растящата енергийна зависимост на ЕС от източници на доставки и транзитни канали; също така подчертава необходимостта от предотвратяване на енергийна зависимост на ЕС от трети страни, която отслабва независимостта на външната политика на ЕС; припомня спешната необходимост да се предприемат действия относно енергийните предизвикателства чрез прилагане на обща европейска външна енергийна политика; призовава в тази връзка заместник-председателя и върховен представител решително да следва препоръките на Парламента за разработването на последователна и съгласувана политика, по-специално като насърчава съгласуваността на равнище ЕС при конструктивни преговори с енергийни доставчици, особено с Русия, и транзитните държави, като подкрепя приоритетите на ЕС в енергетиката и защитава общите интереси на държавите-членки, като развива ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и по-ефикасни механизми за реагиране при кризисни ситуации и като подпомага разнообразяването на енергийните доставки и устойчивото използване на енергия, както и разработването на възобновяеми енергийни източници; подчертава, че само общ европейски подход би могъл да предотврати евентуални бъдещи затруднения с доставките на нефт и газ за държавите-членки и би увеличил енергийната сигурност на ЕС като цяло;

22.  Приветства подписването на споразумението за проекта „Набуко“; призовава Комисията и Съвета да се стремят към успешното прилагане на посоченото споразумение; подчертава, че в важно да се гарантира енергийната сигурност на ЕС като се насърчава южният коридор за доставките на суров нефт за Европа, включително по паневропейския нефтопровод Констанца-Триест;

23.  Счита, че увеличената конкуренция за достъп до природни и енергийни ресурси и контрол над тях създава значителен потенциал за конфликти и заплахи и че следователно ЕС следва допълнително да разработи политики за смекчаване, адаптиране и икономии на енергия с цел да отговори на рисковете за сигурността, създадени от влошаването на околната среда и изменението на климата; подчертава в това отношение, че ЕС трябва да укрепва водещата си позиция в глобалното управление на климата и да развива по-нататъшен диалог с други ключови фактори като бързоразвиващите се сили (Китай, Бразилия, Русия, Индия), САЩ и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент от международните отношения;

24.  Изразява подкрепата си за това, Съюзът да продължи да допринася активно и ефективно за разрешаването на глобални въпроси, не на последно място посредством укрепване на системата на Обединените нации и като се отдава особено значение на консолидирането на Съвета по правата на човека и на премахването на смъртното наказание;

25.  Отбелязва значението на предотвратяването и управлението на конфликти, включително следкризисното възстановяване и реконструкция; подчертава необходимостта ЕС да разработи допълнително превантивни стратегии, да подобри процеса на ранно предупреждение и да разшири сътрудничеството си с регионални организации съгласно Устава на ООН;

26.  Подчертава, че външното измерение е ключово за успешното изграждане на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие; отново подчертава значението на организираното управление на миграцията; като има предвид горното, приветства приемането на Стокхолмската програма от Европейския съвет през декември 2009 г.; счита за съществено да се осигури сътрудничеството както на страните на произход, така и на транзитните страни и да се насърчи отношение на крепко сътрудничество чрез прилагане на политика на обвързване с положителни условия; посочва необходимостта от избягване на незаконна имиграция чрез насърчаване на местното развитие в страните на произход и борба с престъпните групи, извършващи трафик на хора; настоява, че външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие трябва да бъде изцяло вземано предвид в европейската външна политика;

27.  Подчертава необходимостта от укрепване на капацитета, така че да с даде възможност за по-добър мониторинг на гражданските и военните мисии на Съюза и за извличане на уроци от начина, по който те се провеждат, за да се подобри планирането и управлението на бъдещи мисии; в тази връзка подчертава също така необходимостта от по-стратегически подход към мисиите по ЕПСО; предлага редовните съвместни консултативни заседания да имат за цел и оценката на успехите и недостатъците на приключилите мисии с оглед подпомагане на разработването на ориентиран към бъдещото подход относно бъдещите нужди, които да включват всички аспекти (финанси, изпълнение, административна организация);

28.  Призовава заместник председателя и върховен представител, Съвета и държавите-членки да гарантират адекватно равновесие между способностите на Секретариата на Съвета в областта на гражданското и на военното планиране и да осигурят подходящ брой служители в областта на правосъдието, гражданската администрация, митниците и посредничеството за да се гарантира подходящ и достатъчен експертен опит за ОПСО мисиите;

29.  Призовава в тази връзка за осигуряване на подходящ персонал за гражданския компонент и настоятелно приканва държавите-членки да се възползват от голямата възможност, предоставена от ЕСВД за обединяване на наличните ресурси за изграждане на съгласуван, ефективен и ефикасен потенциал в областта на управлението на кризи;

30.  Призовава държавите-членки да удвоят усилията си за намиране и използване на достатъчен на брой подходящ, квалифициран и балансиран по отношение на половата принадлежност персонал за участие в граждански и военни операции в рамките на ОПСО по целия свят в съгласувана и добре координирана рамка, включително в специфични високорискови райони, тъй като успехът на мисиите по ОПСО до голяма степен зависи от уменията и знанията на един добре обучен персонал; призовава в това отношение за съвместно обучение на персонала на мисиите по ОПСО; подкрепя напълно вече направените усилия по отношение изготвянето на насоки и обмена на най-добри практики с оглед подобряването на общата подготовка на персонала; изразява своето убеждение, че по-голямата последователност и съгласуваност по отношение на персонала по места ще подобри протичането на мисиите и също така ще улесни командироването на граждани на ЕС, което от чисто бюджетни съображения е за предпочитане пред прибягването до договорно нает международен персонал;

31.  Призовава Европейския съвет и Комисията да увеличат ангажимента на ЕС в многостранните преговори за намаляване на значимостта на ядрените оръжия;

32.  Отново потвърждава необходимостта от разоръжаване и укрепване на международните гаранции за неразпространение; в тази връзка приветства съвместното изявление от 4 декември 2009 г., чрез което президентът на Съединените американски щати и президентът на Руската федерация се ангажират да работят съвместно след изтичането на срока на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ), и очаква ново споразумение по стратегическите въоръжения да се подпише и да влезе в сила колкото е възможно по-скоро; същевременно призовава ЕС и неговите държавите-членки да увеличат дипломатическите си усилия за постигане на успешно преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през май 2010 г.;

33.  Подчертава колко е важно целите на равенство между половете, права на човека и добро управление да бъдат изцяло интегрирани в планирането и провеждането на всички мисии и операции по ОПСО, включително проучвателни мисии, тъй като осведомеността и чувствителността относно въпроси на равенството между половете допринася за оперативната ефективност и за информираността относно ситуацията; в този контекст приветства назначаването на съветник по въпросите на равенството между половете в почти всички мисии по ОПСО; изразява съжаление, че сред 11 специални представители на ЕС няма нито една жена; призовава заместник-председателя и върховен представител систематично да включва равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите относно политики между ЕС и държавите партньори;

34.  Приветства важната роля, която играят по целия свят защитниците на правата на човека; топло приветства факта, че Съветът по външни работи на заседанието си от 8 декември 2009 г. изрази своя ангажимент за подкрепа на защитниците на правата на човека чрез публични срещи с тях и чрез придаване видимост на техните дейности;

35.  Призовава Съвета да включи правата на човека и аспектите на доброто управление в мандата на специалните представители на ЕС и да назначи съветници по въпросите на правата на човека и доброто управление на постове в състава на персонала към тези представители;

Основни приоритети в географските области

36.  Препоръчва ЕС да засили своя политически диалог с трети държави и региони, по-специално със стратегически партньори, с които да координира позиции в международните организации и да подкрепя и насърчава демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; в тази връзка припомня важната роля, която парламентарната дипломация играе като допълнителен инструмент в отношенията на Съюза с трети държави и региони; следователно счита, че заместник-председателят и върховен представител и нейните служби, включително специалните представители на ЕС, следва да разработят с Парламента общи стратегии към държавите и регионите партньори и следва да бъдат на разположение, за да подпомагат Парламента устно и писмено относно конкретни въпроси и посещения;

37.  Призовава Съвета, държавите-членки и заместник-председателя/върховен представител активно да търсят мирни решения на международните конфликти и да укрепват механизмите на ЕС за предотвратяване на конфликти;

Международни организации

38.  Подчертава ролята на ООН като основен гарант на международния мир и сигурност и на най-всеобхватна рамка за многостранно сътрудничество; счита, че укрепването на глобалното управление, международните институции и зачитането на международното право е от изключително важно значение за ефективните многостранни отношения и следователно трябва да бъде първостепенен стратегически приоритет за Съюза; счита, че институциите на ЕС и държавите-членки следва да продължат усилията си за задълбочаване на сътрудничеството и координацията със стратегически партньори, които упражняват глобално влияние, особено в рамките на Обединените нации; в това отношение подчертава спешната необходимост да се предприемат действия във връзка с глобалните проблеми, които са повод за обща загриженост за ЕС и за стабилността в световен мащаб, като тероризъм, организирана престъпност, енергийна сигурност, изменение на климата, постигане на ЦХР, управление на кризи, предотвратяване и разрешаване на конфликти, неразпространение на оръжия за масово унищожение и разоръжаване, управление на миграцията и насърчаване на правата на човека и гражданските свободи;

39.  Счита за съществено съответните делегации на ЕС в седалищата на ООН в Ню Йорк и Женева да получат адекватни средства и персонал, за да могат убедително и ефективно да реализират на практика новата институционална уредба съгласно Договора от Лисабон; следователно отбелязва със загриженост, че подходът на бюджетен неутралитет противоречи на тази спешна потребност от бързо и ефикасно установяване на присъствие на ЕС в ООН по време на първоначалния етап на прилагане на Договора от Лисабон;

40.  Счита, че ОССЕ предоставя важна рамка за възстановяване на доверието и засилване на сътрудничеството между държавите от Европа, Централна Азия и Северна Америка по ред въпроси, включително неразпространението, разоръжаването, икономическото сътрудничество и защитата и подкрепата за правата на човека и принципа на правовата държава; следователно подкрепя укрепването на ОССЕ също във връзка с откриването на дискусия относно идеята за даване на правосубектност на тази организация;

41.  Без да се засягат международните задължения на ЕС съгласно Устава на ООН, счита, че ЕС и НАТО следва да развият по-интензивно и по-ефективно партньорство, като се взема предвид постепенното развитие на политиките на ЕС в областта на външната политика, сигурността и отбраната, като се зачита изцяло автономността при вземане на решения на всяка от организациите; за тази цел препоръчва преглед на така наречените договорености „Берлин плюс“ и развиване на по-стратегически диалог относно споделените стратегически интереси и планирането за извънредни ситуации; настоятелно призовава за улесняване на по-широкото практическо сътрудничество на място на военно или гражданско равнище, особено когато двете организации действат в един и същ театър на мисии; в това отношение изразява неодобрение от нестихващия конфликт между Турция и Кипър, който все повече подронва ефективността на ЕС и на НАТО и доверието в тях;

Трансатлантически отношения

42.  Потвърждава ангажимента си относно трансатлантическото партньорство като важен елемент и една от основните колони на външната дейност на ЕС; настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че ЕС действа като единен, активен, равен, но автономен партньор на САЩ при укрепването на глобалната сигурност и стабилност, подкрепата за мира, зачитането на правата на човека и постигането на ЦХР, както и възприемането на единен подход към глобалните предизвикателства като разпространението на ядрено оръжие, тероризма, изменението на климата и енергийната сигурност; счита, че Договорът от Лисабон създава благоприятна възможност за подобряване и обновяване на рамката на отношенията ЕС–САЩ; насърчава заместник-председателя и върховен представител да работи за укрепване на институционалните механизми в отношенията ЕС–САЩ в съответствие с резолюциите на Парламента; подчертава, че е необходимо дейността на Трансатлантическия икономически съвет да бъде засилена в преследване на целта за истински, интегриран трансатлантически пазар и че този пазар следва да осигури основата за засилено трансатлантическо партньорство; силно подкрепя трансатлантическия диалог на законодателите в общото му усилие да създаде ефективни отношения между законодателните органи – ЕП и Конгреса на САЩ;

43.  Призовава и двете страни в партньорството, ЕС и САЩ, да насърчават Китай, Индия, Русия, Бразилия и други бързоразвиващи се сили да споделят отговорността за световния ред и за предотвратяването и мирното уреждане на конфликти в съответствие с международното право; настоява, че ако от една страна ЕС и САЩ следва да предоставят пълна подкрепа за икономическото и социално развитие на тези страни въз основата на справедливо сътрудничество, тези страни също следва да поемат своите отговорности в световен план, особено по отношение на борбата срещу изменението на климата и на устойчивото развитие;

Западни Балкани

44.  Подчертава, че държавите от Западните Балкани са част от процеса на разширяване; счита, че стабилността на Западните Балкани, основаваща се на принципа на правовата държава, следва да остане първостепенен приоритет във външната дейност на Съюза и следователно отдава най-сериозно значение на усилията да бъдат доближени държавите от този регион до ЕС, със споделената цел за европейска интеграция, наред с другото чрез стимулиране на реформи и укрепване на регионалното сътрудничество и междуетническото помирение, така че те да отговорят на критериите от Копенхаген и да се подготвят за присъединяване; препоръчва свикването на международна конференция относно бъдещето на Западните Балкани, на която да се срещнат държавите от региона и имащите отношение към въпроса регионални и световни фактори, с цел да се установят и разгледат настоящите предизвикателства, пред които е изправен регионът;

45.  Отбелязва със задоволство все по-мирната и стабилна като цяло обстановка в Косово и усилията за изграждане на мултиетническо общество, откроени от проведените в условия на спокойствие и ред местни избори на 15 ноември 2009 г.; осъзнава, че не всички държави-членки са признали независимостта на Косово; приветства факта, че мисията за правова държава EULEX в Косово, която е най-голямата гражданска мисия по ОПСО, предприемана до момента от ЕС, работи при пълен оперативен капацитет, основавайки се на подхода на Обединените нации на неутралност по отношение на статута; подчертава значението на мисията за стимулиране на междуетническо помирение, правова държава, обществен ред и сигурност на цялата територия на Косово чрез подпомагане на косовските институции, съдебни и правоприлагащи органи в техния напредък към постигане на устойчивост и отчетност; в това отношение приветства решението да се открие ново бюро на ЕС в северната част; въпреки това отбелязва необходимостта да се увеличи броят на прокурорите, работещи в EULEX, и призовава държавите-членки да предоставят допълнителен персонал;

46.  Насърчава Съвета да продължи усилията си, с подкрепата на международната общност, насочени към търсенето на диалог с политическите лидери в Босна и Херцеговина, за да се помогне на страната и на нейните народи да продължат по пътя към европейската интеграция; отбелязва съвместните дипломатически усилия, полагани от председателството на ЕС, Европейската комисия и администрацията на САЩ, и препоръчва по-нататъшни преговори, като се вземат предвид предишните договорености между политиците в Босна и Херцеговина; припомня необходимостта да се осигури по-голямо участие на парламентаристите и на гражданското общество в поддържането на една жизнеспособна държава;

Източно партньорство, Черноморско сътрудничество

47.  Продължава да подкрепя развитието на Източното партньорство с европейските съседи на Съюза, изразяващо се в тяхното икономическо включване във вътрешния пазар и в засилване на политическото, икономическото и културното сътрудничество; подчертава значението на това партньорство да се предоставят убедителни проекти и осезаеми средносрочни и дългосрочни стимули за реформа, които биха укрепили поетия от обществата в страните-партньорки ангажимент по отношение на процеса на модернизация и интеграция в ЕС; в частност посочва необходимостта, паралелно с поддържането на сигурността на всички граждани на ЕС, постепенно да се премахнат всички пречки за свободното движение на хора (включително, в крайна сметка, безвизово пътуване) и да се засили сътрудничеството във всички аспекти на сигурността, и по-специално енергийната сигурност; отново изразява становището си, че партньорството трябва да бъде подсигурено с подходящи финансови средства; подчертава необходимостта да гарантира взаимното допълване между това партньорство и регионалните инициативи, и по-специално Черноморското взаимодействие;

48.  Потвърждава отново значението за ЕС на по-ефективното регионално сътрудничество с неговите източни съседи, като в този дух ЕС ще подкрепя изпълнението на проекти, ориентирани към постигането на резултати, в рамките както на Източното партньорство, така и на Черноморското взаимодействие, при пълно взаимно допълване;

49.  Призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията за изпълнение на проекти в рамките на Черноморското взаимодействие, също така настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да развие нови идеи за ефективна стратегия за черноморско сътрудничество;

50.  Приветства проевропейската позиция на новото правителство на Република Молдова и изразява надежда за ускоряване на вътрешните реформи в страната, така че да се постигне икономическа интеграция, политическо асоцииране и институционално сближаване между Република Молдова и ЕС; насърчава заместник-председателя/върховен представител да набележи многостранни решения за деблокиране на положението в Приднестровието;

51.  Отбелязва провеждането и резултата от президентските избори в Украйна; призовава всички страни да допринесат за необходимата политическа, икономическа и социална стабилност на Украйна чрез засилване на усилията за реформа; насърчава страната да постигне по-голяма оперативна съвместимост с Европейския съюз, като по този начин консолидира своите перспективи за интегриране в ЕС;

Русия

52.  Призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че подходът на ЕС към Русия, включително на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, е съгласуван, последователен и мотивиран от ангажимента към ценностите на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава, в т.ч. международното право; същевременно подчертава необходимостта да се даде нов тласък на партньорството с Русия, основано на взаимно зачитане и реципрочност, по въпроси, свързани с борбата с тероризма, енергийната сигурност и енергийните доставки, изменението на климата, разоръжаването, предотвратяването на конфликти и неразпространението на ядрените оръжия, както и с Иран, Афганистан и Близкия Изток, за постигане на целта за укрепване на глобалната сигурност и стабилност; счита, че това сътрудничество следва да представлява основата за новото споразумение между ЕС и Русия и следователно очаква постигането на бърз напредък в текущите преговори за ново, всеобхватно споразумение, което се очаква съществено да укрепи отношенията между ЕС и Русия; настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да координира действията, да улесни консултациите и да подобри на комуникацията между държавите-членки по отношение на двустранни въпроси с Руската федерация, които са от общ интерес; подчертава необходимостта държавите-членки да координират отношенията си с Руската федерация въз основа на общите интереси на Съюза по начин, който отразява и утвърждава тези интереси последователно и по подходящ начин;

Южен Кавказ

53.  Настоятелно призовава Съвета да настоява за пълното прилагане на споразумението за прекратяване на огъня между Руската федерация и Грузия и призовава ЕС да защитава принципа за териториалната цялост на Грузия и зачитане на правата на малцинствата; приветства подновяването на мандата на мисията на ЕС за наблюдение и настоятелно призовава Съвета да гарантира, че на наблюдателите от ЕС се предоставя пълен достъп до всички райони, засегнати от конфликта, включително отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, като използва за тази цел финансовите инструменти на ЕС за подпомагане на населенията в цялата конфликтна зона; призовава ЕС, във връзка с доклада на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия, да извлече поуки от миналото, за да разработи механизми за предотвратяване на конфликти, включително насърчаване на контактите между хората;

54.  Настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията на ЕС да работи за ефективно предотвратяване на конфликти и мирно уреждане, съобразено с международното право, на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието и най-вече на конфликта между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия чрез даване на нов тласък на преговорите в Женева; подчертава опасността от разпростиране на т. нар. замразени конфликти в региона; в този контекст препоръчва организирането на конференция за сигурност и сътрудничество в Южен Кавказ, в която да участват засегнатите страни и съответните регионални и глобални фактори, с оглед на разработването на пакт за стабилност за Южен Кавказ; приветства наскоро постигнатото сближаване между правителствата на Турция и Армения и настоятелно призовава за ратифициране на споразуменията от техните съответни парламенти;

Близкия Изток

55.  Подчертава необходимостта преговорите от мирния процес да се проведат в рамките на ограничен период от време и в климат на взаимно доверие; счита, че преговорите следва да целят създаването на независима, демократична и жизнеспособна Палестинска държава в рамките на границите от 1967 г., която да съжителства с Държавата Израел в условия на мир и сигурност в международно признатите граници при спазване на всички съответни резолюции на ООН;

56.  Призовава ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от 12 декември 2009 г. да възприеме по-активна политическа роля в продължаващите международни усилия за възобновяване на мирния процес, съизмерима с неговия финансов ангажимент в подкрепа на възстановяването на палестинската икономика и на справянето с драматичната хуманитарна криза в Газа; призовава заместник-председателя и върховен представител да вземе предвид всички средства за насърчаване на дълготраен мир в региона;

57.  Приветства решението на Съвета за продължаване на мандата на Полицейската мисия на ЕС за палестинските територии (EUPOL COPPS) до декември 2010 г.; изразява убеденост, че е необходима по-голяма подкрепа за развитието на правовата държава и полицейския капацитет, и призовава за засилени усилия в това отношение; отбелязва решението на Съвета за удължаване на мандата на мисията на ЕС в Рафа за помощ по граничните въпроси (EUBAM Rafah), както и неговата решимост и готовност да активира повторно тази мисия; смята, че тази решимост следва да доведе до конкретни инициативи за възстановяване на свободата на движение в палестинските територии и за повторно активиране на договореното през 2005 г. Споразумение относно достъпа и движението, което беше прието от страните;

Съюз за Средиземноморието

58.  Счита за важно засилването на политическия диалог между членовете на Съюза за Средиземноморието на всички равнища с цел да се преодолее напрежението, което забави създаването на базирания в Барселона Секретариат и насърчаването на конкретни проекти от взаимен социален, икономически и екологичен интерес; изразява надежда, че Съветът за Средиземноморието би могъл да допринесе положително за решаването на конфликтите в Близкия изток, подобряване на отношенията между Турция и Кипър и демократичното развитие на арабските държави;

59.  Счита, че Съюзът за Средиземноморието би могъл да допринесе за намаляване на напрежението в Близкия Изток, като насърчава конкретни проекти за сътрудничество в целия район; едновременно с това подчертава, че действията за изграждане на доверие между израелците и палестинците с оглед постигане на справедлив и траен мир в Близкия Изток са от първостепенно значение за улесняване на съответното функциониране на тази нова институция;

60.  Подчертава, че от гледна точка на Европейския съюз съвместното председателство трябва да бъде съвместимо с външното представителство на Съюза в съответствие с Договора от Лисабон; припомня, че Договорът от Лисабон предоставя на ЕС възможност да осигури съгласуваност, последователност и приемственост на своето представителство в новите институции на Съюза за Средиземноморието;

Азия

61.  Отбелязва, че следизборната ситуация в Афганистан навлиза понастоящем в решаваща и критична фаза, предвид сформирането на ново правителство в Кабул, което предоставя възможност за изработването на нова програма и нов договор с афганистанския народ;

62.  Приветства плана за действие на Съвета за засилване на действията на ЕС в Афганистан и Пакистан, приети през октомври 2009 г. от Съвета по общи въпроси и външни отношения, както и неговата декларация относно подновената му готовност да съдейства за преодоляване на предизвикателствата в региона, в сътрудничество със засегнатите страни и международните партньори, но подчертава, че горепосоченият план ще остане само на хартия, освен ако не е налице ясен ангажимент от държавите-членки на ЕС да допринесат за неговото прилагане; призовава Съвета, Комисията и председателството да положат съгласувани усилия за прилагане на плана незабавно; настоятелно призовава Съвета да осъществи по-голям напредък в посока на пълното разгръщане на персонала на полицейската мисия на ЕС с цел създаването на устойчиви и ефективни цивилни полицейски структури, които да бъдат в състояние да спомогнат за сигурността на обстановката;

63.  Признава, че Пакистан продължава да е изправен пред много сериозни предизвикателства и потвърждава твърдата подкрепа на ЕС за едно силно, светско и гражданско правителство на Пакистан; подчертава ключовата роля на Пакистан в региона и отново изтъква, че един стабилен, демократичен и проспериращ Пакистан е от централно значение за справяне с глобални въпроси като борбата с тероризма, неразпространението на ядреното оръжие, борбата срещу наркотиците и правата на човека, и горещо го насърчава да приеме всеобхватна стратегия за борба с тероризма и за справяне с първопричините за него;

64.  Потвърждава ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията в обединен, федерален Ирак; подчертава подкрепата си за неизменния твърд ангажимент на ЕС за развитието на правовата държава в Ирак и приветства удължаването на мандата на интегрираната мисия на ЕС за правова държава в Ирак (EUJUST LEX) за една година, както и нейните пилотни дейности на иракска територия; очаква с нетърпение по-нататъшната работа, планирана в този контекст, съгласно обещаното от Съвета; призовава за засилено взаимодействие на институциите, по-специално по икономически въпроси, с органите на Регионалното кюрдско правителство; призовава Комисията да ускори въвеждането в действие на собствени сгради в Багдад;

65.  Изразява дълбоко разочарование от политическите събития в Иран и съобщенията за масови изборни измами по време на президентските избори през юни 2009 г., които предизвикаха най-голямото протестно движение в 30-годишната история на ислямската република, като демонстрациите и насилствените репресии от страна на органите за сигурност все още продължават; изразява силна загриженост не само поради арестите, мъченията и убийствата на политически противници, но и относно постоянния застой в преговорите относно ядрената програма на Иран и призовава иранското правителство да започне сериозни преговори по ядрения въпрос; изразява съжаление, че посещението на делегацията на Европейския парламент за връзки с Иран през януари 2010 г. беше отменено от иранските органи и изразява солидарност с онези иранци, които с риск за живота си продължават публично да изискват зачитане на правата на човека и повече демократични свободи в Иран; осъжда опитите на Иран да попречи на свободата на информация чрез блокиране на чуждестранни радио-и телевизионни програми и интернет; призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за налагане на санкции срещу отделни членове на администрацията и на службите за сигурност, отговорни за масовите нарушения на правата на човека, и да разработят мерки в подкрепа на участниците в „Зеленото движение“, които са жертви на преследване и/или са в изгнание;

66.  Отбелязва факта, че икономическите отношения между ЕС и Китай са в процес на непрекъснат растеж и че междуличностните контакти са нараснали като обхват и брой; същевременно остава сериозно загрижен относно липсата на готовност от страна на китайските органи да се борят с многобройните случаи на нарушаване на правата на човека и да гарантират, че хората разполагат с основни права и свободи;

67.  Изразява очакването, че ще се развие стратегическо сътрудничество между САЩ и Китай и заявява желанието си да проучи начините за укрепване на отношенията по въпроси от взаимен интерес, стигащи по-далеч от икономическия и търговския сектор;

68.  Приветства усилията, предприети от Тайпе и Пекин за подобряване на отношенията между Тайван и Китай, което допринасят за укрепване на стабилността и сигурността в Източна Азия, и насърчава двете страни да засилят още повече диалога, практическото сътрудничество и изграждането на доверие; приветства декларацията на Съвета от 8 май 2009 г., която отново заявява неговата подкрепа за участието на Тайван в СЗО; решително подкрепя участието на Тайван като наблюдател в съответните международни организации и дейности, като например Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), където участието на Тайван е важно с оглед на интересите на ЕС и световните интереси;

69.  Отново потвърждава решителната си подкрепа за засилване на стратегическата връзка между ЕС и Индия, както и за проучване на нови начини за подобряване на отношенията в области от взаимен интерес в секторите на икономиката, политиката, сигурността и търговията;

70.  Признава нарастващата роля на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) като сила в подкрепа на стабилността и благоденствието в региона; счита, че Съюзът и ASEAN, които са ангажирани с регионалната интеграция, имат голям потенциал за сътрудничество; отбелязва, че са необходими мерки за засилване на икономическите и търговските отношения между Съюза и ASEAN, за да се помогне за консолидирането на цялостните отношения между двата региона и да се насърчи продължаването на напредъка по отношение на политическото сътрудничество и сигурността, развитието на демокрацията и правата на човека и по-нататъшния напредък в областта на енергията и околната среда, в социокултурната област и в областта на сътрудничеството и развитието;

Африка

71.  Отбелязва с голямо задоволство, че операцията EU NAVFOR („Аталанта“) продължава да допринася успешно за морската сигурност в крайбрежните води на Сомалия, като защитава корабите, наети от Световната програма за изхранване, които доставят помощи за Сомалия, корабите за снабдяване с критично важни пратки на мироопазващата операция на Африканския съюз в Сомалия и други уязвими кораби; приветства решението на Съвета за удължаване на мандата на операцията до 12 декември 2010 г.; изразява подкрепата си за стартиране на операция за управление на кризи, която да помогне за обучението на националните сили за сигурност на преходното федерално правителство на Сомалия; подчертава необходимостта от интегриране на обучените сили за сигурност в държавните и командни структури, така че след завръщането си да не се обърнат срещу правителството, което се очаква да защитават;

Латинска Америка

72.  Припомня отново предложението, направено в своя резолюция от 15 ноември 2001 г., относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между ЕС и Латинска Америка(6), повторено след това в резолюциите му съответно от 27 април 2006 г.(7) и 24 април 2008 г.(8), приети във връзка със срещите на върха между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС във Виена и Лима, за изготвяне на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, да направи възможни съвместните политически, стратегически и свързани със сигурността действия и инициативи; призовава Съвета и Комисията да предприемат активни действия за осъществяване на тази амбициозна цел и да подкрепят настоящото предложение на следващата среща на върха между ЕС и ЛАК, която ще се проведе през май 2010 г. в Мадрид;

73.  Счита, че преговорите относно споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка, както и напредъкът към подновяване на преговорите относно споразумението за асоцииране с Меркосур са въпроси с приоритет; отбелязва, че преговорите относно многостранното споразумение с държавите от Андската общност приключиха; ще се стреми процедурата за парламентарното ратифициране на тези споразумения да се проведе с дължимата прецизност, за да се гарантира, че те упражняват положително въздействие върху всички аспекти от съвместен интерес;

o
o   o

74.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, действащия председател на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ЗЕС, председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0254. (3) Приети текстове, P6_TA(2009)0074. (4) Приети текстове, P7_TA(2009)0057. (5) ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1. (6) ОВ С 140 Е, 13.6.2002 г., стр. 569. (7) ОВ С 296 Е, 06.12.2006 г., стр. 123. (8) Приети текстове, P6_TA(2008)0177.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана (2009/2198(INI))

P7_TA(2010)0061 A7-0026/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз, изменен с Договора от Лисабон,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–   като взе предвид доклада относно изпълнението на ЕСС, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 12 декември 2008 г.

–   като взе предвид докладите на председателството на Съвета на ЕС относно Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) от 9 декември 2008 г. и 16 юни 2009 г.,

–   като взе предвид заключенията относно ЕПСО и декларацията относно десетгодишнината на ЕПСО – предизвикателства и възможности – приети от Съвета на 17 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид своите предишни резолюции по въпроса, и по-специално резолюцията си от 14 април 2005 г. относно Eвропейската стратегия за сигурност(1), от 16 ноември 2006 г. относно изпълнението на Eвропейската стратегия за сигурност в рамките на ЕПСО(2), от 5 юни 2008 г. относно изпълнението на Eвропейската стратегия за сигурност в рамките на ЕПСО(3) и от 19 февруари 2009 г. относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС(5);

–   като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия(6);

–   като взе предвид размяната на писма между Европейския съюз и правителствата на Кения и на Република Сейшели относно прехвърляне в тези държави на лица, заподозрени в пиратство и въоръжени грабежи, задържани от EUNAVFOR в зоната на провеждане на операцията,

–   като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2009 г. относно институционалните аспекти на създаването на Европейската служба за външна дейност(7),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0026/2010),

Европейска стратегия за сигурност: всеобхватен подход

1.  Припомня, че Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) и докладът за изпълнението й подчертават главните заплахи и предизвикателства пред Европейския съюз:

2.  Подчертава, че чрез Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и чрез Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) Съюзът предприема действия за посрещане на предизвикателствата и заплахите, посочени в ЕСС, като така допринася за подобряване на сигурността на европейските граждани;

3.  Посочва, че Съюзът трябва да засили стратегическата си автономност чрез силна и ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, за да запазва мира, да предотвратява конфликти, да укрепва международната сигурност, да защитава сигурността на собствените си граждани и на гражданите, засегнати от мисиите на ОПСО, да защитава интересите си по света и да поддържа основополагащите си ценности, като допринася за установяване на ефективен многостранен подход в подкрепа на международното право и укрепва зачитането на правата на човека и демократичните ценности по целия свят в съответствие с посочените в член 21, параграф 2, буква д) от ДЕС цели, с целите и принципите на Устава на Обединените нации, принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително онези, отнасящи се до външните граници;

4.  Подчертава, че Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържането на мира и сигурността в света; отново посочва необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации, която да увеличи способността й да изпълнява своите функции и да предоставя ефективни решения на глобалните предизвикателства и заплахи;

5.  Отчита необходимостта Съюзът да преследва тези цели, като укрепва своя институционален капацитет за отговор на предизвикателствата, както и чрез многостранно сътрудничество със и в рамките на организации на международно равнище, по-специално ООН, и на регионално равнище, в частност ОССЕ и Африканския съюз, при спазване на Устава на Обединените нации;

6.  Потвърждава своята подкрепа за усилията на Съюза да разработи всеобхватен и активен подход в отговор на заплахите и предизвикателствата, изразяващ се във взаимно подпомагане между различните възможности за действие, както граждански, така и военни, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки: предотвратяване на конфликти и управление на кризи, финансова помощ и сътрудничество за развитие, социални политики и политики в сферата на околната среда, дипломатически и търговски инструменти на политиките и разширяване; подчертава, че такава координация на граждански и военни възможности придава реална добавена стойност на политиката на Съюза за управление на кризи;

7.  Призовава в този контекст държавите-членки да координират по-ефикасно своите стратегии и национални възможности с тези на Съюза, за да постигнат съгласуваност, ефективност и по-голямо въздействие и видимост на място;

8.  Подкрепя, във връзка с борбата срещу тероризма, стремежа към подход, основан на стратегиите на ЕС за борба с тероризма и за борба с радикализирането и вербуването за терористични цели, по-специално във връзка с използването на интернет за целите на тероризма и радикализма; предлага да се насърчи дебата относно защитата и укрепването на правата на човека, като се обърне особено внимание на защитата на жертвите;

9.  Признава, че енергийната сигурност е от изключително значение за функционирането на държавите-членки на ЕС и затова насърчава тясното им сътрудничество във връзка с този елемент на политиката за сигурност;

10.  Приветства усилията на държавите-членки за борба с киберзаплахите; настоятелно призовава Съвета и Комисията да изготвят анализ на предизвикателствата от кибернетично естество и мерките за ефективен и координиран отговор на подобни заплахи, които да се основават на най-добрите практики и в бъдеще доведат до създаването на европейска стратегия за киберсигурност;

11.  Повтаря своята препоръка за извършването на редовен преглед на ЕСС на всеки пет години, в началото на всеки нов парламентарен мандат и след необходимата консултация с Европейския парламент;

12.  Подчертава, че една Бяла книга, която позволява да се започне широк публичен дебат, би могла да увеличи видимостта на ОПСО и да засили сътрудничеството в сигурността и отбраната чрез по-добро дефиниране на целите и интересите на Съюза в тези области по отношение на наличните средства и ресурси и следователно да направи по-ефикасно и по-конкретно прилагането на ЕСС, както и планирането и провеждането на операции на ЕС за управление на кризи;

Договорът от Лисабон и структурите на Общата политика за сигурност и отбрана

13.  Приканва Съвета през 2010 г. да започне сериозен дебат с Европейския парламент и националните парламенти относно въвеждането на новите разпоредби на Договора от Лисабон относно ОПСО, а именно:

14.  Призовава, след въвеждането на клауза за взаимопомощ, както е формулирано в член 42, параграф 7 от Договора за Европейски съюз, държавите от Европейския съюз, които са членки на Западноевропейския съюз (ЗЕС), да прекратят действието на изменения Договор от Брюксел от 1954 г., включително Парламентарната асамблея на ЗЕС;

15.  Приканва Съвета, с оглед на въвеждането на клауза за солидарност в новия договор, да започне отново дебата по създаването на европейски сили за гражданска защита – наред с другото на основата на доклада Barnier от май 2006 г. – които да обединят по-добре средствата на държавите-членки, за да се дава ефикасен колективен отговор в случай на природно или предизвикано от човека бедствие счита, че военната ОПСО следва също така да дава възможност за реагиране при рискове от граждански характер;

16.  Подчертава, с оглед на напредъка в сферата на ОПСО, станал възможен съгласно Договора от Лисабон, че е легитимно и полезно да се създаде Съвет по отбраната в рамките на Съвета по външни работи, който би бил съставен от министрите на отбраната под председателството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител и би имал особена роля в засилването на сътрудничеството и хармонизирането и интегрирането на военните възможности;

17.  Счита, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител следва да действа много бързо за засилване на съгласуваността между различните външни политики на Съюза и че тази съгласуваност следва да бъде отразена на място от специални представители/ръководители на делегации под ръководството на заместник-председателя/върховен представител, които да имат необходимите правомощия спрямо засегнатите страни и международната общност;

18.  Подкрепя създаването на дирекция за гражданско и военно управление на кризи и планиране (Crisis Management and Planning Directorate - CMPD), която да отговаря за управлението на кризисни ситуации и стратегическото планиране на гражданските и военните операции на Съюза и да участва в разработването на ОПСО, и по-специално относно гражданския и военен капацитет; въпреки това изразява съжаление за значителното забавяне при въвеждането на тази нова структура; призовава за тясно сътрудничество в рамките на ЕСВД между дирекцията за гражданско и военно управление на кризи и планиране (CMDP)и другите структури на ОВППС, от една страна, и от друга, Платформата за управление на кризи и другите съответни служби на Комисията, които следва да бъдат включени в ЕСВД, за да се изгради координирано звено за стратегическо планиране, така че да се разработи един всеобхватен европейски подход;

19.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета и държавите-членки да преодолеят диспропорцията между способностите в областта на гражданското и на военното планиране и да гарантират, че на мисиите по ЕПСО може да бъде предоставен подходящ и достатъчен експертен опит в области като правосъдие, гражданска администрация, митници и посредничество;

20.  Отново изразява подкрепа за създаването на постоянен оперативен център на Съюза под ръководството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител, чиято мисия би била оперативното планиране и провеждането на военни операции; отправя искане за прикрепване на този оперативен център към ЕСВД; подчертава, че настоящата система със седем военни щаба до загуба на ефикасност и на възможност за реагиране и до значителни разходи и че един постоянен представител за контакт във военната област е необходим за гражданската и военна координация на място; счита, че постоянният оперативен център би могъл по този начин да има военен капацитет за планиране и провеждане на операции и би могъл да бъде разположен на същото място като CPCC , за да се даде възможност за взаимодействията, необходими за ефикасна гражданска и военна координация; отново посочва, че оперативният център на ЕС би улеснил сътрудничеството с НАТО, без да накърнява автономността при вземане на решения на двете организации;

21.  Настоява, че е необходимо да се въведе бързо постоянното структурирано сътрудничество на основата на колкото е възможно по-всеобхватни критерии, което би следвало да даде възможност на държавите-членки да засилят ангажиментите си в рамките на ОПСО;

22.  Подчертава, че напредъкът и развитието на ОВППС трябва изцяло да зачитат и да не подронват неутралитета и необвързаността на някои държави-членки на ЕС;

23.  Подчертава значението на тези реформи, за да се постигне степента на амбиция, заложена във връзка с ОПСО, актуализирана през декември 2008 г. и одобрена от Европейския съвет, както и за да се увеличи ефикасността и добавената стойност на ОПСО в един контекст, в който този инструмент става все по-необходим;

Военни операции и граждански мисии

24.  Приветства достиженията на ЕПСО/ОПСО по случай нейната десетгодишнина и припомня, че Съюзът инициира граждански и военни операции в рамките на ОПСО в отговор на заплахите за международната сигурност и сигурността на европейците; отбелязва, че мнозинството от тези мисии бяха в сферата на гражданското управление на кризи; поздравява 70-те хиляди служители, които участваха и участват в 23-те (текущи и приключили) мисии и операции по ЕПСО; поздравява г-н Хавиер Солана, досегашен генерален секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, за усилията, които той вложи за развитието на ЕПСО; призовава още веднъж държавите-членки да определят критерии за изпращането на мисии по ЕПСО и да разгледат въпроса за националните „възражения“;

Сомалия - Африканският рог

25.  Приветства успешния принос на военноморската операция на Европейския съюз EUNAVFOR Сомалия – операция Аталанта към борбата срещу пиратството в Аденския залив и край бреговете на Сомалия, по-конкретно усилията й да гарантира, че хуманитарната помощ достига до всички нуждаещи се в тази страна; подчертава, че Аталанта се наложи като централен фактор в борбата срещу пиратството, наред с останалото чрез Центъра за морска сигурност в Африканския рог; приветства решението на Съвета да продължи операцията с още една година до декември 2010 г. и отбелязва разширяването на мандата на тази операция, която има за цел да отговори на един от преките интереси на Съюза в сферата на сигурността (сигурност на гражданите, сигурност на доставките, защита на уязвими кораби) и на една хуманитарна и оперативна извънредна ситуация (придружаване на корабите, натоварени от Световната продоволствена програма с храни за сомалийското население, и на корабите, предоставящи логистична подкрепа за наблюдателската военна мисия на Африканския съюз в Сомалия AMISOM); същевременно изказва похвала за приноса й към укрепването на сътрудничеството във военноморската сфера в Европа и по-нататъшното развитие на морското измерение на ОПСО; също така приветства участието на трети държави (Норвегия, Хърватия и Черна гора) в операцията и доброто сътрудничество с другите военноморски сили в региона, а именно в рамките на процеса SHADE (Shared Awareness and Deconfliction -Взаимна осведоменост и избягване на конфликти); въпреки това изразява съжаление относно нерешените проблеми във връзка със съдебното преследване на заподозрените в пиратство и въоръжен грабеж лица, заловени в района на операцията – проблеми, които уронват доверието в международните усилия в борбата срещу пиратството;

26.  Настоява, че е необходимо да се предприемат мерки относно причините на явлението „пиратство“, които се коренят в нестабилността и бедността в Сомалия, и поради това счита, че Съюзът следва да подкрепя Преходното федерално правителство (ПФП) чрез средства, насочени към възстановяване на сигурността, политическа стабилност и правова държава и насърчаване на устойчиво развитие в партньорство с Африканския съюз и Обединените нации, и да разработи съвместна стратегия с цел поставяне начало на регионален мирен процес;

27.  Призовава подходът на ЕС към Сомалия да отчита обстоятелството, че единствено широкомащабното и дългосрочно изграждане на държавност – което надхвърля изграждането на силите за сигурност на ПФП – ще допринесе по устойчив начин за мира и сигурността в страната; затова призовава Съвета и Комисията да предложат амбициозна и всеобхватна съвместна стратегия на ЕС за Сомалия;

28.  Подчертава по-специално спешната необходимост от действия, за да се даде възможност на ПФП да се задържи и да разшири контрола си върху територията на Сомалия; във връзка с това приветства решението на Съвета от 25 януари 2010 г. да установи военна мисия по линия на ОПСО (тренировъчна мисия на ЕС, EUTM Сомалия), която да допринесе за обучението на сомалийските сили за сигурност в Уганда в тясно сътрудничество с партньорите на ЕС, в това число ПФП, Уганда, Африканския съюз, ООН и САЩ; призовава върховния представител съответно да информира Европейския парламент и да се консултира с него;

29.  Подчертава също така колко е важно да се засилва капацитетът за морско наблюдение в региона, по-специално чрез обучение, формиране и свързване в мрежа на брегови охранителни служби на държавите в региона, и счита, че Съюзът следва да вземе участие в тези усилия, като подкрепя кодекса за поведение на Джибути и съответния план за прилагане, разработен от Международната морска организация, във вида, одобрен от държавите в региона (център за обмен на информация в Йемен и център за обучение на корабни екипажи в Джибути);

30.  По отношение на положението в Йемен припомня резолюцията си от 10 февруари 2010 г. и призовава Комисията и Съвета съвместно с международни партньори, включващи съседните на Йемен държави, да подпомогнат правителството чрез всеобхватен подход, включващ реформа на силите за сигурност, борба срещу тероризма, както и политически диалог, хуманитарна и икономическа помощ и образование;

Афганистан и Пакистан

31.  Припомня колко е важно да се стабилизира обстановката в сферата на политиката и сигурността в Афганистан и Пакистан за възпиране на глобалните заплахи, които влияят пряко на сигурността на европейците (тероризъм, трафик на наркотици, разпространение на оръжия за масово унищожение) и в тази връзка приветства плана за действие на Съюза относно Афганистан и Пакистан, приет на 27 октомври 2009 г. от Съвета; повтаря, че е необходим всеобхватен подход към тези въпроси, който да свързва по-тясно сигурността и развитието, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и аспектите, свързани с пола; затова приканва Съвета и Комисията да предприемат по-конкретни инициативи в тази посока, като също така увеличат приноса на ЕС и съгласуват в по-голяма степен неговите действия, тези на държавите-членки и тези на международната общност;

32.  Счита, че укрепването на институционалния и административния капацитет на афганистанската държава, по-специално съдебната система и правоприлагащите органи освен полицията, следва да бъде приоритет при прилагането на една нова европейска стратегия;

33.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да увеличат значително ресурсите за граждански ангажимент в Афганистан, за да може гражданският приоритет на ЕС да получи доверие и да стане по-видим както за афганците, така и за международните партньори; изтъква колко е важно да се създаде ефективна и надеждна гражданска полиция за изграждане на правова държава в Афганистан и приветства работата на мисията „EUPOL Афганистан“; отправя искане до Съвета да преодолее бързо постоянния недостиг на персонал за мисията EUPOL и да улесни придвижването й до провинциите, като осигури допълнителни възможности за настаняване и подходяща логистична подкрепа за мисията; призовава НАТО да сътрудничи по-тясно с мисията и да координира своите действия в полицейската сфера с EUPOL в рамките на Международното бюро за координация на полицията (МБКП);

34.  Подкрепя предложението на Съвета да разгледа възможността за мисия за подпомагане на Пакистан във връзка с реформата на сектора за сигурност и изграждането на капацитет за борба с тероризма, така че да се помогне на тази страна да създаде стратегия срещу тероризма, като същевременно се води диалог относно правовата държава и правата на човека;

Балкани

35.  Приветства успешното разгръщане на мисията EULEX Косово на цялата територия на Косово и настоява, че е от значение всичките й елементи (полиция, съдебна система, митници) да могат да продължат да действат безпрепятствено по цялата територия на Косово, включително в северната част;

36.  В тази връзка приветства подписването на протокола за полицейско сътрудничество между EULEX Косово и Сърбия и припомня чисто техническата природа на този протокол, предназначен да улесни борбата срещу организираната престъпност;

37.  Осъжда всички враждебни действия срещу EULEX Косово, чиято мисия е да работи с органите на Косово за установяване и укрепване на правова държава за благото на всички общности в Косово;

38.  Отправя искане до Съвета да разгледа възможността за разгръщане на военна операция на ОПСО, която да замени КФОР;

39.  Що се отнася до Босна и Херцеговина, припомня, че въпреки постоянните политически трудности, обстановката по отношение на сигурността остава относително спокойна и стабилна и подчертава приноса на военната операция на ЕС (EUFOR ALTHEA) в тази сфера; подкрепя решението на Съвета да съсредоточи дейността на Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) върху борбата срещу организираната престъпност и корупцията и подчертава необходимостта от всеобхватен подход към сектора, свързан с принципите на правовата държава (полиция – съдебна система – затвори); насърчава Съвета да вземе бързо решение за ново равнище на военната операция EUFOR ALTHEA, съсредоточено върху обучение на босненските въоръжени сили; изразява съжаление за липсата на съгласувано политическо решение относно бъдещето на международното присъствие в Босна и Херцеговина, която води до едностранно оттегляне на някои участващи държави от силите там и може да навреди на доверието в европейските действия в Босна и Херцеговина и на съгласуваността им; призовава отново Съвета да защитава перспективата за присъединяване към ЕС съгласно договореното в Солун през 2003 г.;

Кавказ

40.  Припомня решаващата роля на Съюза за избягване на ескалация на конфликта между Русия и Грузия, а именно благодарение, наред с другото, на бързото разгръщане на наблюдателска мисия, имаща за цел да следи за прилагането на договореностите от 12 август и 8 септември 2008 г.; съжалява, че Руската федерация досега не е изпълнила ангажиментите си съгласно тези споразумения; подчертава, че ролята на наблюдателската мисия на ЕС в Грузия е дори по-ключова след изтеглянето на мисиите на ОССЕ и ООН;

41.  Подкрепя продължаването на мисията за още една година и призовава за засилване на капацитета й за наблюдение, включително техническото й оборудване; изразява съжаление, че руските и местните сили все още възпрепятстват служителите на мисията да посещават сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия;

Близкият Изток

42.  Счита, че Съюзът трябва да премине към по-високо равнище в дейността си в палестинските територии; приветства работата, извършена от полицейската мисия EUPOL COPPS, и приканва Съвета да разгледа възможността за разширяването й, както и да предложи нов формат за запазване и увеличаване на ефективността на мисията за подпомагане на граничния контролно-пропускателен пункт Рафах (EUBAM Rafah) и за облекчаване на драматичната хуманитарна криза в Ивицата Газа;

43.  Относно мисията EUJUST LEX в Ирак, подкрепя постепенното започване на дейности на територията на Ирак в зависимост от състоянието на сигурността на място;

Африка на юг от Сахара

44.  Признава необходимостта от ангажимент на Съюза в областта на реформата на секторите на сигурността в някои африкански държави като Демократична република Конго и Гвинея-Бисау и приканва Съвета да основава действията си на всеобхватен подход към реформата на сектора на сигурността и да оценява редовно ефикасността и въздействието на тези мисии;

Хаити

45.  Подчертава, във връзка с положението в Хаити, значението на координирането на европейските мерки за подкрепа; във връзка с това приветства колективния принос на ЕС, състоящ се от най-малко 300 полицейски служители, за временно подсилване на полицейския капацитет на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (MINUSTAH), както и решението на Съвета да установи звено в Брюксел (EUCO Хаити), което да координира приноса на държавите-членки, състоящ се от военен капацитет и капацитет в сектора на сигурността, за да се отговори на потребностите, определени от ООН, като по този начин се допълни Центъра за информация и мониторинг; при все това съжалява за липсата на координация между държавите-членки и Европейския съюз на място в Хаити; приканва върховния представител/заместник председател на Комисията да оглави европейските усилия в тази област;

Поуки

46.  Подчертава важността на процесите на извличане на поуки от операциите на ЕС и призовава Съвета да обмисли механизъм, който да позволява включването му към тези процеси; желае във връзка с това да бъде информиран за първия годишен доклад относно идентифицирането и прилагането на практика на извлечените поуки във връзка с гражданските мисии; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме цялостен и прозрачен одит на предходните и настоящите мисии в рамките на ЕПСО/ОПСО с цел определяне на техните силни и слаби страни;

47.  Приветства успешния преход на операцията на ЕС в Чад и Централноафриканската република (EUFOR Tchad/RCA) към мисията на ООН в ЦАР и Чад (MINURCAT) и желае вече да бъде осведомяван за текущия процес на извличане на поуки, по-конкретно как съществуващите дефицити и проблеми, свързани с практическото сътрудничество с ООН и Африканския съюз, могат да бъдат избегнати в бъдещи мисии;

Политика за провеждане на учения

48.  Подчертава, че планирането и провеждането на учения в областта на ОПСО като част от по-амбициозната политика на ЕС за провеждане на учения, включваща възможността за провеждане на учения в реални условия (LIVEX), би допринесло в голяма степен за по-ефективното координиране на възможностите на държавите-членки чрез стимулиране на по-голяма оперативна съвместимост и обмен на опит;

Интегриране на въпросите за пола и за правата на човека
49.Припомня колко е важно да се работи систематично върху аспектите, свързани с правата на човека и равенството между половете, на всички етапи на операциите в рамките на ОПСО: както на етапа на планиране, така и на етапа на изпълнение; призовава да бъдат вземани предвид Резолюция 1325 от 2000 г. и Резолюция 1889 от 2009 г. на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността както при обучението на персонала, така и по време на операции, и жените да съставляват по-голяма част от личния състав на мисиите; препоръчва да бъдат задълбочени обучението на персонала по въпросите на правата на човека и познанията в областта на гражданското общество;
Неразпространение на ядрено оръжие и разоръжаване

50.  Приветства Резолюция 1887 на Съвета за сигурност на ООН от 2009 г. и напълно подкрепя призивите й за спиране разпространението на ядрено оръжие и за увеличени усилия за постигане на разоръжаване под строг и ефективен международен контрол; призовава държавите-членки да формулират силна обща позиция за конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) през 2010 г. и напомня своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г. относно неразпространението на ядрено оръжие и бъдещето на Договора за неразпространение на ядрено оръжие(8), като подчертава необходимостта допълнително да бъдат подсилени трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството с оглед използване на ядрената енергия за граждански цели; освен това настоятелно призовава за ратифициране и влизане в сила на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО);

51.  Подчертава колко е важно да се разработи международна система за безопасни и гарантирани доставки на ядрено гориво (например международна система от банки за ядрено гориво под контрола на МААЕ) и механизми за по-добро прилагане на т.нар. клауза за ОМУ, която е част от споразуменията за сътрудничество на ЕС с трети държави;

52.  Изразява своето задоволство във връзка с изявленията и обявените цели на новата американска администрация, насочени към напредък в областта на ядреното разоръжаване, и призовава за тясно сътрудничество между ЕС и САЩ при насърчаването на неразпространението на ядрени оръжия; призовава двете европейски ядрени сили да изразят изричната си подкрепа за този ангажимент и да представят нови мерки за постигането му; същевременно приветства ангажимента, поет от Руската федерация и Съединените щати, за продължаване на преговорите за сключване на ново всеобхватно правнообвързващо споразумение, което да замени Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ 1), чийто срок на действие изтече през декември 2009 г.; с интерес очаква конкретни резултати в тази насока възможно най-скоро;

53.  Отбелязва германското коалиционно споразумение от 24 октомври 2009 г. относно изтеглянето на ядрените оръжия на САЩ от територията на Германия в контекста на подкрепата на страната за политиката на президента Обама за свят без ядрени оръжия, желателното предприемане на междинни мерки за постигането на тази цел и необходимостта от въвеждане на нова динамика в контрола върху оръжията и разоръжаването по време на конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.; насърчава други държави-членки, на чиято територия са разположени американски ядрени оръжия, да приемат подобен ясен ангажимент; в тази връзка приветства писмото, изпратено на 26 февруари 2010 г. от външните министри на Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Норвегия до генералния секретар на НАТО, в което се призовава за обширен дебат в Алианса по начините за приближаване до всеобщата политическа цел – свят без ядрени оръжия;

54.  Изразява отново своята загриженост във връзка с положението в Иран и в Северна Корея, като припомня поетия от Европейския съюз ангажимент да се използват всички налични инструменти с оглед предотвратяването, затрудняването, спирането и, по възможност, премахването на програмите за ядрено оръжие, които будят тревога в световен план; припомня обаче, че предприетото от някои държави разоръжаване не е пряко обвързано с волята на други държави да спрат или да продължат своите програми за ядрено оръжие, като това трябва да доведе до по-твърда политика спрямо държавите или организациите, готови да поемат по пътя или вече навлезли в процес на разпространение на оръжия за масово унищожение; подчертава колко е важно всички държави-членки да действат съответно, в духа на подхода на Съюза по този въпрос;

55.  Посочва, във връзка с разоръжаването по отношение на конвенционалните оръжия, че следва да се обърне специално внимание на постигането на напредък в разискванията относно международен договор за регулиране на търговията с оръжия;

56.  Отново заявява пълната си подкрепа за по-широкообхватно разоръжаване и пълна забрана на някои оръжия, като например химическите и биологическите оръжия, противопехотните мини, касетъчните боеприпаси и боеприпасите с обеднен уран, които причиняват големи страдания на цивилното население; поради това настоятелно призовава за засилени многостранни усилия за осигуряване на пълно прилагане на Конвенцията за химическите оръжия (CWC), Конвенцията за биологично и токсично оръжие (BTWC), Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси (CCM) и Конвенцията за противопехотните мини (APMC), както и за по-нататъшното разработване на международния режим срещу разпространението на оръжия за масово унищожение; в тази връзка приветства ангажиментите, поети от всички държави-членки на ЕС с приемането на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, както и разпоредбите на член 28Б, параграф 1 от Договора от Лисабон, който възлага на ЕС съвместни операции по разоръжаване;

Развитие на способности

57.  Припомня, че с оглед посрещане на нарастващите оперативни изисквания и осигуряване на по-професионален подход към управлението на кризи, Съюзът трябва да развие своите способности както в гражданския, така и във военния сектор; в тази връзка насърчава Съвета да определи нова обща цел, която би могла да бъде с гражданско-военен характер и би следвало да бъде насочена преди всичко към ефикасното изграждане на капацитет;

58.  Подчертава, че в трудния икономически контекст е уместно да се търсят взаимодействия между гражданския и военния капацитет и области, в които държавите-членки могат да обединяват усилията и способностите си на равнище ЕС, което е ключово за преодоляване на комбинираните последствия от увеличаващите се разходи за оборудване за отбрана и съществуващите ограничения на разходите за отбрана, като се използва и възможността, предоставена чрез създаването на ЕСВД, която следва да има общ отдел за наблюдение на развитието на гражданския и военния капацитет;

59.  Заявява отново своята подкрепа за амбициозните цели за засилване на гражданския и военния капацитет, определени по време на Европейския съвет от декември 2008 г.; изисква от Съвета да постигне напредък при прилагането на предложените в тази рамка проекти въпреки настоящата икономическа рецесия; приканва Съвета да го информира редовно относно направените от държавите-членки усилия за постигането на тези цели;

60.  Подчертава наблюдаваните множество препятствия пред бързото разгръщане на граждански мисии; призовава държавите-членки да мобилизират своите министерства на правосъдието и на вътрешните работи, така че последните да поемат своята отговорност в тази област; в тази връзка подкрепя усилията на Съвета, насочени към улесняване предоставянето и разполагането на квалифициран, подходящо обучен и балансиран по пол цивилен персонал (приемане на национални стратегии и общи стандарти, подобряване на процеса на набиране на сили и на обучение преди разгръщането на място, преразглеждане на концепцията за екипи за гражданска намеса (CRT)), както и бързо предоставяне на оборудване за новите граждански мисии (изготвяне на рамкови договори и проект за постоянен склад); в тази връзка приветства решението за временно създаване на склад за оборудване в рамките на полицейската мисия на ЕС в Босна и Херцеговина;

61.  Подчертава нуждите на гражданските мисии от интегрирани, обезопасени и съвместими с военните комуникационни системи инструменти за комуникация;

62.  Приканва Съвета да предостави на ЕСВД постоянна структура, в която да се съсредоточат общите функции за поддръжка на гражданските мисии и военните операции (процедури за назначаване и възлагане на поръчки), така че гражданските мисии да могат да се съсредоточат върху основните си задължения;

63.  Набляга върху необходимостта от тясна координация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и другите инструменти на ЕС, така че да се рационализира използването на ресурсите; изисква от върховния представител/заместник-председател да координира с Комисията планирането съвместно с ЕСВД на действията, които провежда в сходни области; призовава за непрекъснат обмен на информация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и натоварените с полицейското и съдебно сътрудничество в Европа органи, най-вече Европол и по-специално при борбата с организираната престъпност;

64.  Отбелязва, че бойните групи, въпреки цената по поддръжката им, досега не са били използвани поради политически съображения, но и поради факта, че условията за тяхното разгръщане са много строги; подкрепя по-ефективното и гъвкаво използване на бойните групи, така че те да могат да бъдат използвани и като резервни сили или като частичен заместител в случай на незадоволителен процес на набиране на сили, като в същото време винаги се вземат предвид желанията на държавите-членки, формирали съответните групи; изисква удължаване на временното споразумение относно покриването на разноските във връзка със стратегическото разполагане на бойните групи, но също така и увеличаване на общите разходи за използването на тези бойни групи; приканва Съвета да разгърне тези групи в рамките на военни учения при близки до реалните условия; приветства свършената под ръководството на шведското председателство работа по отношение на гъвкавото използване на бойните групи и на тази основа призовава държавите-членки да приложат приетите препоръки;

65.  Приветства постигнатия напредък в областта на военните и гражданските способности и призовава за бърз напредък по отношение на:

66.  Приветства решителната роля на Европейската агенция по отбрана за развитието на този критичен отбранителен капацитет, по-специално благодарение на създаването на общи програми; приканва държавите-членки в по-голяма степен да използват потенциала на Европейската агенция по отбрана съобразно новия договор, а също така и да й предоставят бюджет, който отговаря на възлаганите на нея очаквания, и да улесняват планирането й чрез приемане на тригодишна финансова рамка и тригодишна работна програма; приканва държавите-членки да финализират възможно най-бързо административната договореност между Европейската агенция по отбрана и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR), както и споразумението за сигурност между ЕС и OCCAR, така че да се организира тяхното ефикасно сътрудничество в областта на въоръженията;

67.  Подкрепя създаването на конкурентоспособна европейска промишлена и технологична отбранителна база и на открит и прозрачен европейски пазар за оборудване за отбрана; приканва в тази връзка държавите-членки да продължават с усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност, като съблюдават поетия ангажимент за насочат в тази област 2% от разходите за отбрана, а също така и да транспонират по хармоничен начин директивите от отбранителния пакет;

68.  Призовава европейските национални агенции за възлагане на обществени поръчки за отбраната да предприемат конкретни стъпки, с подкрепата на EDA, за сключване на повече сделки в Европа, а именно като се присъединят към доброволен Етичен кодекс, който ще въведе принципа на „европейски избор“ в някои области на отбранителната техника, в които е важно да се запази стратегическа автономност и оперативна независимост от европейска гледна точка, както и да се поддържа индустриалното и технологично превъзходство на Европа;

69.  Подкрепя горещо създаването на гражданско-военни взаимодействия в областта на способностите; изразява надежда дирекцията за управление на кризи и гражданско и военно планиране (CMPD) и Европейската агенция по отбрана бързо да могат да установят своите допълващи роли, като CMPD, под ръководството на върховния представител/заместник-председателя на Комисията и в рамките на EСВД, трябва да играе стратегическа роля за стимулиране и координирането на работата, по-специално по отношение на идентифицирането на общите нужди, а Европейската агенция по отбрана разполага с оперативна роля за разработването на технологии с двойно приложение и гражданско-военните способности; счита, че тези взаимодействия могат да бъдат търсени, наред с останалото, в раздела относно сигурността на Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие;

70.  Приветства постигнатия напредък при шведското председателство по отношение създаването на резерв от гражданско-военни експерти, които могат да бъдат използвани в процеса на реформиране на секторите на сигурността, като същевременно изразява своето съжаление за закъсняващото прилагане на тази мярка, предложена през есента на 2008 г., и се надява този резерв да бъде създаден спешно;

71.  Подкрепя, с оглед засилването на капацитета за съвместна работа на европейския персонал, следните инициативи в областта на професионалното обучение:

72.  Счита, че с оглед подобряването на професионалното обучение на разгърнатия персонал и за възвръщаемостта на средствата за обучение следва да се установи по-последователна връзка между персонала, участващ в обученията, и персонала, разгърнат в рамките на мисиите; призовава Съвета да изготви проект за общ европейски статут за военния персонал, който да урежда стандартите за обучение, правилата за ангажиране или разполагане, степените на оперативна свобода, правата и задълженията, качеството на оборудването и медицинското обслужване, както и разпоредби за социална сигурност в случай на смърт, раняване или нетрудоспособност;

73.  Приветства подписването на 26 февруари 2009 г. на Договора от Страсбург, който предоставя на Европейския военен корпус (Eurocorps) юридическа правосубектност; пледира тази многонационална сила да бъде използвана при необходимост от Съюза;

Финансиране на ОПСО

74.  Припомня, че Договорът от Лисабон не изменя съществено финансирането на мисиите и операциите, провеждани в рамките на ОПСО, като се има предвид, че:

75.  Припомня разпоредбата от Договора от Лисабон относно началния фонд, който се предоставя на заместник председателя на Комисията/върховен представител и който трябва да финансира подготвителни дейности на мисиите по ОПСО, които поради една или друга причина не са били определени за финансиране от бюджета на ЕС; подчертава добавената стойност на този фонд, който би трябвало да помогне за засилването на капацитета на заместник-председателя/върховния представител при ефикасната и бърза подготовка на действията в рамките на ОПСО; в тази връзка насърчава държавите-членки бързо да предприемат нужните за прилагането дейности;

76.  Изисква от държавите-членки да разширят списъка с общите разходи, които се финансират чрез механизма ATHENA, така че да се създаде повече солидарност помежду им и да се поощрят повече държави да участват във военните операции на ЕС;

77.  Предлага, в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент, да се направят по-гъвкави приложимите правила и процедури относно управлението на кризи – област, която трябва да отговаря на специфични изисквания (бързина на разгръщане, съображения за сигурност и т.н.);

78.  Припомня ключовата роля на финансовите инструменти, управлявани от Комисията, при управлението на кризи, и по-специално на Инструмента за стабилност и Европейския фонд за развитие (в т.ч. Инструмента за мир в Африка); подчертава важността на координирането на тези различни инструменти;

Партньорства
ЕС/НАТО

79.  Припомня, че е необходимо да се укрепи стратегическото партньорство и да се гарантира конструктивно сътрудничество между ЕС и НАТО; препоръчва избягването на блокиране и призовава за преразглеждане на настоящите договорености в рамките на оперативното сътрудничество ЕС-НАТО (споразумението „Берлин плюс“), както и за разработването на нова институционална рамка, която улеснява по-широко сътрудничество в случаите, когато двете организации действат на едно и също място;

80.  Настоява заместник-председателят на Комисията/върховен представител да се ангажира с обстоен диалог с генералния секретар на НАТО във връзка с настоящия преглед на стратегическата концепция на НАТО, за да се обезпечи, че НАТО отчита в пълна степен развитието на Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана, включително евентуалното постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната;

81.  Съжалява, че техническите споразумения между операциите на НАТО и на ЕС в Афганистан и Косово все още не са подписани; призовава Съвета и държавите-членки да използват своето политическо влияние в подходящите органи на ЕС и НАТО, за да гарантират изпълнението им;

82.  Подчертава доброто сътрудничество между двете организации в борбата срещу пиратството (операция „Аталанта“ и операцията на НАТО „Ocean Shield“);

83.  Приветства генералния секретар на НАТО за волята му да включи Съюза, в т.ч. Европейския парламент, към дискусиите относно преразглеждането на стратегическата концепция на тази организация; очаква това бързо да доведе до конкретни инициативи;

84.  Приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на военния капацитет, като например дейностите във връзка с подобряването на оперативния капацитет на хеликоптерите;

ЕС/ООН

85.  Припомня важността на тясното сътрудничество между ЕС и ООН при управлението на кризи, в частност на мястото на провеждане на операциите, където двете организации присъстват и/или поемат щафетата една от друга; призовава за засилването на това сътрудничество с оглед изпреварването на кризите, по-специално в областта на планирането;

ЕС/Африкански съюз

86.  Подчертава важността на конструктивното сътрудничество между Европейския съюз и Африканския съюз съгласно поетите ангажименти в рамките на партньорството „Мир и сигурност“ на съвместната стратегия „ЕС-Африка“; счита, че Европейският съюз следва, доколкото е възможно, да поддържа Африканския съюз, по-специално на местата на провеждане на операции, където последният е единствената организация, присъстваща на място – както в Сомалия , като същевременно призовава Африканския съюз да полага усилия за развитието на регионалните способности за реагиране на кризи и да гарантира по-ефективното използване на помощта, която се предоставя от международните партньори; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на проблема с неконтролираното разпространение на леки стрелкови и малокалибрени оръжия, по-конкретно в Африка, и в този контекст да обърне внимание на спазването от всички държави-членки на съществуващите правила относно въоръженията в кризисни райони;

ЕС/САЩ

87.  Призовава Съвета да развие връзките между Съюза и САЩ в областта на изграждането на мира и управлението на кризи, включително по отношение на военните въпроси и природните бедствия, такова сътрудничество е особено важно в борбата с пиратството в Сомалия, засилването на африканските способности за мироопазване, а също така и по отношение на операциите в Косово и Афганистан; приветства в частност участието на САЩ в мисията под европейско командване EULEX Косово;

88.  Счита, че новият вариант на противоракетния щит, обмислян от американската администрация, трябва да бъде трябва да бъде проучен задълбочено и проверен и ако такава система предстои да бъде разработена, тя следва да отчита общия подход на европейските държави за защита на Европа от заплахата от балистични ракети, в диалог на континентално равнище и като се полагат усилия за включване на европейската отбранителна промишленост при изграждането на щита;

Участие на трети държави в ЕПСО

89.  Припомня, че досега 24 държави от петте континента са участвали в 16 граждански и военни операции на ЕС; подчертава, че участието на трети държави в операциите съставлява важна добавена стойност – както политическа, така и оперативна, за операциите на ЕС; счита, че Съюзът трябва да продължи по този път и да проучи възможностите за по-добро включване на тези трети държави, без да се накърнява неговата самостоятелност при вземането на решения;

Прерогативи на Парламента

90.  Приветства засиленото участие на Съвета в дейностите на Европейския парламент, свързани със сигурността и отбраната, по-специално в рамките на специализираната подкомисия; приветства включването на раздел относно връзките с Парламента в последните заключения на Съвета относно ЕПСО; насърчава заместник-председателя на Комисията/върховен представител в рамките на Договора от Лисабон да продължи по този път, така че на ОПСО да се придаде силна демократична легитимност;

91.  Припомня, че Европейският парламент е единствената наднационална институция, която може легитимно да претендира за демократичното проследяване на политиката на сигурност и отбрана на ЕС, както и че тази му роля е засилена от влизането в сила на Договора от Лисабон; в този контекст счита, че Асамблеята на ЗЕС – която съществува по силата на един договор, а именно изменения Договор от Брюксел, който не е подписан от всички държави-членки на Европейския съюз – няма нито политически средства, нито правно основание да упражнява парламентарен контрол върху ОПСО;

92.  Насърчава следователно Европейския парламент и националните парламенти, предвид възможностите, които се предоставят от Договора от Лисабон, да се възползват изцяло от протокол №1 към горепосочения договор, за да се засили сътрудничеството помежду им в областта на ОВППС и ОПСО чрез разработването на по-тесни и по-структурирани работни връзки между съответните им парламентарни комисии по въпросите на сигурността и отбраната; подчертава, че това засилено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти ще замени прерогативите на Асамблеята на ЗЕС, които тя неправомерно си е присвоила; подчертава също така необходимостта от адаптация на собствените структури с оглед по-ефективното проследяване на ОПСО; настоятелно призовава Съвета и върховния представител/заместник-председател на Комисията да намерят начини за включване на Европейския парламент и неговата компетентна комисия още от ранните етапи на създаването на концепции за гражданско управление на кризи и оперативни планове;

93.  Изисква от Съвета да информира Парламента предварително за подготвяните мисии и операции, както и за тяхното протичане; предлага на Съвета, с оглед постигането на повече прозрачност, да го информира редовно относно използването на механизма ATHENA и началния фонд, какъвто вече беше случаят с използването на бюджетните кредити за ОВПСС при гражданските мисии; счита, че в интерес на бюджетната яснота в бюджета на ЕС най-напред следва да бъдат посочени всички невоенни разходи и, като допълнителна стъпка, след едно необходимо изменение на Договора, военните разходи също следва да бъдат отразени в бюджета на ЕС;

94.  Изисква междуинституционалните споразумения от 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителни документи на Съвета в областта на ЕПСО и ОПСО да бъдат преразгледани, така че отговорните членове на ЕП, по-специално председателите на подкомисиите по сигурност и отбрана и по правата на човека, да могат да разполагат с необходимата информация, така че да упражняват своите прерогативи по осведомен начин;

o
o   o

95.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералните секретари на ООН и НАТО.

(1) OВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 580 (2) OВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 334. (3) OВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 23. (4) Приети текстове, P6_TA(2009)0075. (5) Приети текстове, P6_TA(2009)0076. (6) Приети текстове, P7_TA(2009)0099. (7) Приети текстове, P7_TA(2009)0057. (8) Приети текстове, P6_TA(2009)0333.

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие

P7_TA(2010)0062 RC-B7-0137/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г., относно неразпространението и бъдещето на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) (2008/2324 (INI))(1),

–   като взе предвид своите предишни резолюции от 26 февруари 2004 г.(2), 10 март 2005 г.(3), 17 ноември 2005 г.(4) и 14 март 2007 г.(5) относно неразпространението на ядреното оръжие и ядреното разоръжаване,

–   като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно Иран(6),

–   като взе предвид предстоящата през 2010 г. Конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН по въпроси на неразпространението и ядреното разоръжаване, особено резолюции 1540 (2004), 1673 (2006) и 1887 (2009),

–   като взе предвид декларацията от срещата на върха ЕС-САЩ от 3 ноември 2009 г. (приложение 3),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2008 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)(7),

–   като взе предвид Стратегията на Европейския съюз срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–   като взе предвид наскоро публикувания шестмесечен доклад за напредъка във връзка с прилагането на Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (2009/II),

–   като взе предвид декларацията на Съвета от 8 декември 2008 г. относно повишаването на международната сигурност и по-специално точки 6, 8 и 9 от нея, в които се изразява решимостта на ЕС за борба с разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и на техни носители,

–   като взе предвид Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), всеобхватните споразумения за гаранции на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и допълнителните протоколи към тях, Конвенцията за физическа защита на ядрените материали, Международната конвенция за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм, Хагския кодекс на поведение срещу разпространението на балистични ракети, Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ 1), чийто срок на действие изтече през 2009 г., и Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни потенциали (СНП),

–   като взе предвид доклада относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност, приет от Европейския съвет на 11 декември 2008 г.,

–   като взе предвид въпросите от 21 декември 2009 г. до Комисията и до Съвета относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие (O-0170/2009 – B7-0010/2010, O-0169/2009 – B7-0009/2010),

–   като взе предвид декларацията на Европейския съвет относно Иран от 10–11 декември 2009 г.,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че разпространението на оръжия за масово унищожение и техните носители представлява една от най-сериозните заплахи за мира и сигурността в международен план и като има предвид, че най-спешните приоритети в областта на сигурността е да се попречи на терористите или на нови държави да придобиват или използват ядрени оръжия, да се съкратят световните запаси и да се предприемат действия за постигането на целта за свят без ядрени оръжия;

Б.   като има предвид, че до момента е налице отчетлива липса на напредък в постигането на конкретни цели (като например т.нар. „13 практически стъпки“(8)) с оглед изпълнение на целите на Договора за неразпространение на ядреното оръжие в съответствие с договореностите, постигнати на предходните конференции за преглед, особено в настоящия момент, когато се появяват различни източници на заплаха, в това число нарастващото разпространение на ядрено оръжие; като има предвид, че едновременно с това е налице по-голямо търсене на ядрени технологии и по-широк достъп до тях, както и възможността подобна технология и радиоактивен материал да попаднат в ръцете на престъпни организации и терористи;

В.   като има предвид, че е необходимо засилване на ДНЯО в ролята му на крайъгълен камък за световния режим на неразпространение на ядреното оръжие, и същевременно е налице неотложна необходимост от смело политическо лидерство и поредица от последователни действия с цел да се потвърди отново валидността на ДНЯО и да се засилят споразуменията, договорите и агенциите, които съставляват настоящия режим на неразпространение и разоръжаване, по-специално Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

Г.   като има предвид, че съществува необходимост от допълнително укрепване на трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за граждански цели;

Д.   като има предвид, че притежаващите ядрени оръжия държави – страни по ДНЯО отлагат предприемането на действия за намаляване или унищожаване на своите ядрени арсенали и за придържане в по-малка степен към военна доктрина на ядрено възпиране;

Е.   като призовава за продължаване на напредъка по всички аспекти на разоръжаването с цел засилване на сигурността в световен мащаб;

Ж..   като има предвид, че ЕС пое ангажимент да използва всички инструменти на свое разположение за предотвратяване, възпиране, прекратяване и, ако е възможно, премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на глобално равнище, който беше ясно изразен в стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.;

З.   като има предвид, че е необходимо ЕС да ускори своите усилия за противодействие на каналите за разпространение на ядрено оръжие и тяхното финансиране, да санкционира действия, насочени към разпространение на ядрено оръжие, и да разработи мерки за предотвратяване на нематериалното прехвърляне на знания и ноу-хау, като използва всички налични средства, в това число многостранни споразумения и механизми за проверка, национални и координирани на международно равнище мерки за контрол върху износа, съвместни програми за намаляване на ядрената заплаха и политически и икономически лостове;

И.   като приветства Декларацията за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване (приложение 3), приета на срещата на върха ЕС-САЩ от 3 ноември 2009 г., в която беше подчертана необходимостта от запазване и засилване на съответните многостранни мерки и по-специално на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, беше изразена подкрепа за влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и беше отправен призив за започването на преговори по Договора за забрана на производството на ядрено разпадащи се материали през януари 2010 г., като отбелязва освен това, че декларацията отново заявява необходимостта Иран и Корейската народнодемократична република (КНДР) да изпълнят своите международни задължения по ядрените въпроси;

Й.   като има предвид, че Иран не изпълни поставения срок - до края на годината - да отстъпи пред призивите да предостави достъп до ядрените си съоръжения на инспектори от Международната агенция за атомна енергия; като има предвид, че досега Иран не е направил нищо, за да възстанови доверието на международната общност в изключително мирния характер на своята ядрена програма;

К.   насърчен от предложенията за разоръжаване, отправени от Хенри Кисинджър, Джордж П. Шулц, Уилям Дж. Пери и Сам Нън през януари 2007 г. и януари 2008 г., изявленията в същия дух в Европа на бивши държавници в Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Белгия, Примерната конвенция по въпросите на ядрените оръжия и Протокола Хирошима-Нагасаки, популяризирани в световен мащаб от граждански организации и политически лидери, както и кампаниите от типа „Глобална нула“;

Л.   като има предвид, че преразглеждането на стратегическата концепция на НАТО предлага възможност за нова оценка на ядрената политика на Алианса като цяло, с оглед постигането на целта за свят без ядрени оръжия; като има предвид, че по силата на споразумения за споделяне на ядрени технологии или двустранни споразумения на НАТО, между 150 и 200 тактически ядрени оръжия все още са разположени в пет държави-членки на НАТО, които не притежават ядрено оръжие (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция);

М.   като има предвид необходимостта от тясна координация и сътрудничество между ЕС и неговите партньори, по-специално САЩ и Русия, с оглед обновяване и укрепване на режима за неразпространение на ядреното оръжие;

Н.   приветства в тази връзка съвместната британско-норвежка инициатива, целяща извършването на оценка на осъществимостта на евентуалното демонтиране на ядрените оръжия и свързаните с това процедури за проверка, както и установяването на ясни процедурни стъпки в тази насока, което представлява конкретен принос в правилната посока;

О.   като има предвид, че през 2008 г. френското и британското правителства обявиха съкращения на своите оперативни бойни глави, но решиха същевременно да модернизират ядрените си арсенали; като има предвид, че всички държави-членки имат задължение да допринесат успешно за политиките на ЕС за неразпространение и разоръжаване;

1.  Призовава всички засегнати страни да използват възможността, която предлага предстоящата Конференция на ООН за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, за да се постигнат напредък по отношение на целта за пълно ядрено разоръжаване, основано на международен Договор за постепенно премахване на ядрените оръжия в световен мащаб, и да се стремят към постигане на целта за пълно ядрено разоръжаване в световен мащаб, която да бъде реализирана въз основа на съгласуван постепенен и многостранен подход;

2.  Подчертава необходимостта по време на Конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрените оръжия през 2010 г. да се разработят стратегии, имащи за цел постигането на споразумение относно договор за спиране на производството на ядрено разпадащи се материали за военни цели по начин, който не е дискриминиращ, което означава, че така сключеният договор следва да изисква държави, които не притежават ядрени оръжия или държави, които в момента не са страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, да се откажат от производството на ядрено разпадащи се материали и да демонтират всичките си налични инсталации за производство на ядрено разпадащи се материали за подобни оръжия;

3.  Подчертава, че петте държави-членки на Съвета за сигурност на ООН, всяка от които притежава ядрени оръжия, следва да се насочат към постепенен отказ от производството на ядрено разпадащи се материали за оръжия и да демонтират всичките си налични инсталации за производство на ядрено разпадащи се материали за подобни оръжия;

4.  Призовава всички страни да преразгледат своята военна доктрина с оглед на отхвърлянето на „първия удар“ като опция;

5.  Призовава Съветът и държавите-членки да допринесат по координиран, положителен и видим начин за разговорите в рамките на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г., в частност като предложат амбициозен график за постигане на целта за свят без ядрени оръжия и конкретни инициативи за възобновяване на Конференцията на ООН по разоръжаването и като подкрепят инициативи за разоръжаване, основани на „Изявлението за принципите и целите“, договорено в края на Конференцията за преглед на ДНЯО през 1995 г., и на „13-те практически стъпки“, приети единодушно на Конференцията за преглед през 2000 г.;

6.  Изразява своята загриженост поради факта, че Израел, Индия и Пакистан не станаха страни по ДНЯО и че Северна Корея се оттегли от него през 2003 г.; призовава тези държави да станат страни по договора;

7.  Настоятелно приканва заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да осведомяват редовно Парламента относно всички подготвителни срещи в периода до провеждането на Конференцията за преглед на страните по ДНЯО през 2010 г. и да вземат надлежно под внимание, с оглед на тази конференция, неговите възгледи относно свързани с неразпространението и разоръжаването въпроси;

8.  Във връзка с това настоятелно приканва заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да положат всички възможни усилия за повишаване на осведомеността на европейците относно свързаните с неразпространението въпроси, в сътрудничество с всички страни и недържавни фактори, чиято работа цели свят без ядрено оръжие, с оглед в частност на мрежата „Кметове за мир“;

9.   приветства включването на клаузи за неразпространение на оръжия за масово унищожение в споразуменията между ЕС и трети държави и плановете за действие; посочва, че всички държави – партньори на ЕС, без изключение, трябва да прилагат подобни мерки;

10.  Приветства речта на президента на САЩ Барак Обама, произнесена в Прага на 5 април 2009 г., в която той изрази своята ангажираност за напредъка на ядреното разоръжаване и визията си за свят без ядрени оръжия при съгласувани усилия за придвижване в желаната посока; призовава Съвета да изрази изричната си подкрепа за този ангажимент;

11.  Потвърждава важното значение на активната подкрепа от страна на Съвета, в сътрудничество с неговите партньори, за конкретни предложения за поставяне под контрола на МААЕ на производството, използването и преработването на всички видове ядрено гориво, включително създаването на международна банка за гориво; освен това подкрепя други инициативи за придаване на многостранен характер на цикъла на ядреното гориво, целящи използването на ядрената енергия за мирни цели, като отчита, че Парламентът приветства готовността на Съвета и Комисията да предоставят до 25 млн. евро за създаването на банка за ядрено гориво под контрола на МААЕ и желае да види своевременното одобрение на общи действия по този въпрос;

12.  Подкрепя по-нататъшните усилия за засилване на мандата на МААЕ, включително придаването на общ характер на допълнителните протоколи към споразуменията за гаранции на МААЕ, както и за други стъпки, насочени към разработване на мерки за изграждане на доверие; има за цел да гарантира, че на тази организация се предоставят достатъчно средства, така че тя да може да изпълнява своите жизненоважни задачи, като осигурява безопасността на ядрените дейности; насърчава Съвета и Комисията да продължат усилията си за засилване на способностите на Международната агенция за ядрена енергия, включително модернизиране на аналитичната лаборатория на МААЕ за гарантиране на ядрената безопасност в Зайбесдорф, Австрия;

13.  Изтъква значението на влизането в сила в колкото се може по-кратки срокове на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО); в тази връзка приветства намерението на администрацията на САЩ да осигури ратифицирането на договора; изисква от Съвета да предостави пълната си подкрепа за преговорите по договора за забрана на производството на ядрено разпадащи се материали за ядрено оръжие или на други устройства за ядрени взривове колкото се може по-скоро; очаква с нетърпение новия преглед на положението в областта на ядрените оръжия, който следва да ангажира САЩ с неразработване на нови ядрени оръжия, включително оръжия да унищожаване на бункери, да предвиди драстично съкращаване на ядрените запаси и да насочи САЩ към поставянето на по-голям акцент върху неядрената отбрана;

14.  Призовава за задълбочаване на диалога с новата администрация на САЩ и с всички ядрени сили с цел изпълнение на обща програма, насочена към прогресивно съкращаване на запасите от ядрени бойни глави; по специално изразява подкрепа за стъпките, които предприеха САЩ и Русия, за съществено съкращаване на своите ядрени оръжия, както беше договорено в СТАРТ I и СНП;

15.  Във връзка с това приветства решението на Руската федерация и на САЩ да проведат преговори за сключване на ново всеобхватно правно обвързващо споразумение, което да замени Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (START), чието действие изтече през декември 2009 г., и подписването на „Съвместно предварително споразумение за продължаване на договореностите по START-1“ от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев в Москва на 6 юли 2009 г.; приветства постигнатия наскоро напредък в преговорите между САЩ и Русия; очаква окончателно споразумение в контекста на следващия кръг от преговори, който започва на 9 март 2010 г. в Женева;

16.  Отбелязва, че САЩ изостави своите първоначални планове за противоракетен щит в Европа; подкрепя новия подход, включващ цяла Европа и Русия;

17.  Призовава за създаването на безядрени зони като положителна стъпка към свят без ядрено оръжие; във връзка с това застъпва становището, че безядрена зона в Близкия изток е от основно значение за постигането на траен и широкообхватен мир в региона; изтъква, че изтеглянето на всички тактически бойни глави в Европа би могло междувременно да създаде прецедент за по-нататъшно ядрено разоръжаване;

18.  Обръща внимание на стратегическия анахронизъм на тактическите ядрени оръжия и на необходимостта Европа да спомогне за тяхното съкращаване и да ги премахне от територията на Европа в контекста на по-широк диалог с Русия; на този фон отбелязва германското коалиционно споразумение от 24 октомври 2009 г. за предприемането на действия, насочени към изтеглянето на ядрените оръжия от територията на Германия като част от общия процес на постигане на целта за свят без ядрено оръжие; приветства писмото, изпратено на 26 февруари 2010 г. от външните министри на Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Норвегия до генералния секретар на НАТО, в което се призовава за всеобхватна дискусия в рамките на Алианса относно начините за приближаване към постигането на цялостната политическа цел за свят без ядрени оръжия;

19.  Подкрепя двупосочния подход относно ядрената програма на Иран; отново призовава настоятелно Иран да изпълни изцяло и незабавно своите задължения по силата на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и МААЕ, и по-специално да спази изискванията, посочени в резолюцията от 27 ноември 2009 г. на управителния съвет на МААЕ; настоятелно призовава Съвета да подкрепи действията на Съвета за сигурност на ООН, ако Иран продължи да не сътрудничи на международната общност във връзка с ядрената си програма; призовава Съвета към готовност за предприемане на необходимите разумни, целенасочени и целящи неразпространение мерки, включително санкции, които да съпътстват този процес в рамките на Съвета за сигурност на ООН;

20.  Изразява съжаление по повод на последните ядрени опити, осъществени от Корейската народно-демократична република (КНДР), и отхвърлянето от нейна страна на Резолюция 1887 (2009) на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2009 г.; въпреки това подкрепя подхода на САЩ за двустранен диалог, в рамките на шестстранните преговори, с цел освобождаване на Корейския полуостров от ядрено оръжие, и отбелязва специалната роля, която Китай играе в това отношение;

21.  Подкрепя свикването на среща на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през април 2010 г., като същевременно признава, че неразрешената търговия с ядрени материали, както и неразрешеното им използване, представляват непосредствена и сериозна заплаха за световната сигурност; очаква конкретни предложения за повишаването на сигурността на чувствителни ядрени материали, които предложения биха могли да включват мерки за ефективно разследване на случаите на незаконно отклоняване на материалите и за наказателно преследване на отговорните лица;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавите-членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН, председателя на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г., както и на генералния директор на МААЕ.

(1) Приети текстове, P6_TA(2009)0333. (2) ОВ С 98 Е, 23.4.2004 г., стр. 152. (3) ОВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 253. (4) OВ C 280E, 18.11.2006 г., стр. 453. (5) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 146. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0016. (7) Приети текстове, P6_TA(2008)0255. (8) Организация на обединените нации: Конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, 2000 г, NPT/CONF.2000/28 (Части I и II).