Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 2 февруари 2012 г. - Брюксел
Външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии
 Предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета за прилагане на последователна политика спрямо режимите, срещу които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители преследват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС
 Трансгранично прехвърляне на седалища на дружества
 Бюджетен контрол върху хуманитарната помощ от страна на ЕС
 Към съгласуван европейски подход за колективна защита
 Списък на хранителните претенции
 Заключения от неофициалното заседание на Европейския съвет от 30 януари 2012 г.
 Иран и неговата ядрена програма
 Европейското измерение в спорта
 Прилагане на Директивата за управление на отпадъците
 Програмата „Дафне“
 Положението на жените по време на война
 Сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г.
 Годишен доклад относно данъчното облагане
 Политиката на ЕС в областта на конкуренцията

Външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии
PDF 333kWORD 121k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии (2011/2111(INI))
P7_TA(2012)0017A7-0010/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, по-специално буква з) от него, която разяснява, че Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление,

–  като взе предвид Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2008, представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.(2);

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16 септември 2010 г. относно отношенията на ЕС със стратегическите партньори,

–  като взе предвид своя доклад от 5 април 2011 г. относно миграционни потоци, свързани с нестабилността: обхват и роля на външната политика на ЕС(3),

–  като взе предвид своята препоръка от 8 юни 2011 г. до Съвета относно шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно финансовата рамка за 2014–2020 г., озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0500),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0010/2012),

A.  като има предвид, че нарастващото политическо и икономическо значение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (страните от групата БРИКЮ) води до нарастващо значение на тези държави в областта на външната политика;

Б.  като има предвид, че страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики биха могли да придобият голямо значение за външната политика на световната сцена, ако икономическият им растеж продължи да се стабилизира;

В.  като има предвид, че според прогнозите се очаква през 2050 г. седем страни с бързо развиващи се икономики (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Индонезия, Мексико и Турция) да имат по-големи икономики от държавите от Г-7, взети заедно (САЩ, Япония, Канада, Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия); като има предвид, че според прогнозите се очаква Китай да стане най-голямата световна икономика по отношение на брутен вътрешен продукт преди 2020 г.; като има предвид, че Индия може да се превърне в най-бързо нарастващата икономика в света преди 2050 г.; като има предвид, че през 2050 г. Китай, САЩ и Индия заедно могат да съставляват 50 % от световната икономика; като има предвид, че ЕС би могъл да постигне мащаб, напълно сравним с мащаба на всяка от тези държави, ако действа като единна и стабилна политическа структура; като има предвид, че постигането на подобен съпоставим мащаб е изключително важно за запазването на политическо влияние и за възможността за постоянно насърчаване на всеобщите ценности в оформящата се нова многополюсна система на световно управление; като има предвид, че това следва да се постигне в рамките на външнополитически подход, насочен към насърчаване на партньорството, сътрудничеството и споделеното управление, основаващо се на общи ценности;

Г.  като има предвид, че при процеса на консолидация на сериозни икономически и външнополитически сили, като тези от групата БРИКЮ, се оформи многополюсна система, в която световното лидерство се поделя във все по-голяма степен между няколко страни и регионални блокове от държави; като има предвид, че такава многополюсна система води до постепенно изместване на центъра на световната икономическа мощ към БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики и освен това може да доведе до изместване на лидерството и влиянието в областта на външната политика от утвърдените сили към бързо развиващите се сили; като има предвид, че настоящата икономическа криза ускори прехода към многополюсна система; като има предвид, че появата на нови участници на световната сцена може да се окаже ценна възможност за конструктивно партньорство между бързо развилите се и бързо развиващите се сили и за съгласувани действия във връзка със световни проблеми и предизвикателства;

Д.  като има предвид, че транснационалните предизвикателства, като например изменението на климата, световните регулаторни проблеми, достъпа до суровини и редкоземни елементи, тероризма и борбата срещу неправителствени радикални движения, устойчивото развитие, световната политическа стабилност и сигурност, ще изискват приобщаващ подход, основаващ се на правила, партньорство, общи ценности, съгласие, тесни консултации и сътрудничество с новите бързо развиващи се сили, които биха могли да доведат до ефективни решения на транснационалните предизвикателства, ако бъдат наистина споделени; като има предвид, че ЕС може и следва да поеме инициативата в тази насока;

Е.  като има предвид, че без наличието на една приобщаваща нова система на глобално управление, основаваща се на задълбочени консултации и тясно сътрудничество с БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики, съществува риск да има твърде малко стимули за международно сътрудничество и за съгласувани действия по основните световни въпроси, което води до възможен риск от: i) политическа и икономическа фрагментация и появата на конкуриращи се световни програми и отделни регионални зони, ii) разединение на световните икономически структури и инвестиционните потоци, и iii) създаване на регионални блокове на влияние с изключително ограничена международна координация и липса на възможности за съгласувани решения във връзка с транснационалните предизвикателства;

Ж.  като има предвид, че големите демографски мащаби на БРИКЮ и други бързо развиващи се сили в сравнение с намаляващото население на Запада ще даде повече власт на тези държави в международни форуми, тъй като БРИКЮ и други бързо развиващи се сили ще могат да искат по-голямо представителство от голямото мнозинство на световното население; като има предвид, че това е свързано с необходимостта от реформи в системата на глобалното управление и в структурата на управление на международните организации, така че те да представят по-добре новия икономически и политически пейзаж и да запазят основната си роля в постигането на консенсус на световно равнище и в процесите на вземане на решения;

З.  като има предвид, че с оглед на настоящата икономическа криза и бюджетните ограничения в ЕС и САЩ, съществува спешна нужда от обединяване на ресурсите с други бързо развиващи се сили, за да се гарантира последователна и ефективна световна структура на сигурността и стабилността и ефективна намеса в чувствителни сфери въз основа на общи цели и координирани стратегии и усилия;

И.  като има предвид, че успешният преход към икономика със средни доходи може, при определени условия, да насърчи по-умерена и насочена към стабилността външна политика; като има предвид, че в някои от страните от БРИКЮ и в други страни с бързо развиващи се икономики консолидацията на икономическата и политическата им мощ на не винаги е пораждала подобен преход;

Й.  като има предвид, че въпреки наблюдавания през последните години драматичен икономически растеж в повечето от страните от БРИКЮ, в същите тези страни е най-голямото съсредоточаване на бедност в света; като има предвид, че това показва, че в голяма част от случаите, без политики за растеж в полза на бедните и създаване на мрежи за сигурност бързият икономически растеж може да доведе до увеличаване на неравенствата;

K.  като има предвид, че страните от БРИКЮ и настоящите бързо развиващи се икономики не представляват, нито включват официална група от страни, създадена, за да играе конкретна роля в международната политика, и като има предвид, че следователно ЕС следва да развие отношенията си с всяка от тях, като вземе под внимание тяхната уникалност и специфични външнополитически цели; като има предвид, че ЕС следва да инвестира в стратегически партньорства с всяка от страните от БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики, тъй като те играят все по-голяма роля на международната сцена, по-специално в международни организации като ООН, като начин за постигане на общи цели, а именно мир и световна сигурност, принципите на правовата държава във вътрешната и международната политика, зачитането на правата на човека, демокрацията, устойчивото развитие и световното финансово управление;

Л.  като има предвид, че БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики се нуждаят от стабилни външнополитически условия и стабилна регулаторна и общественополитическа среда, която да може да задържи интереса и инвестициите в техните икономики и общества; като има предвид, че БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики се нуждаят от инвестиции и подкрепа за затвърждаването на демократична, политическа, икономическа и социална стабилност;

M.  като има предвид, че ЕС трябва да играе основна роля в настъпващото разместване на световните сили, като насърчава партньорството и приобщаващото управление, но следва да действа бързо, ако иска да задържи позициите си (в противен случай може да остане стратегически изолиран); като има предвид, че това ще доведе до стратегически промени както в ЕС, така и в неговата външна политика, и наред с другото, до постигането на по-добра съгласуваност на политиките;

Н.  като има предвид, че в края на третата среща на ръководителите на страните от БРИКЮ на 14 април 2011 г. те представиха съвместна декларация, в която се призовава за повече международно сътрудничество и за засилване на световното управление и се изразява подкрепа за многостранни дипломатически отношения с Организацията на обединените нации и Г-20; като има предвид, че и петте страни от БРИКЮ присъстваха в Съвета за сигурност на ООН през 2011 г.; като има предвид, че БРИКЮ призоваха за промяна в структурите на управление на международните финансови институции, както и за отразяване от ООН на промените в световната икономика и за по-добро управление на днешните световни предизвикателства;

O.  като има предвид, че страните от групата БРИКЮ се различават значително в своите политически и икономически системи, демографски и социални тенденции и външнополитически възгледи;

П.  като има предвид, че в заключенията си от 16 септември 2010 г. Европейският съвет подчерта, че съгласно Договора от Лисабон и в съответствие с Европейската стратегия за сигурност ЕС и неговите държави членки ще действат по-стратегически, за да наложат реалната тежест на Европа в международен мащаб, и че стратегическите партньорства на ЕС с основни участници на световната сцена осигуряват полезен инструмент за постигане на европейските цели и интереси;

Р.  като има предвид, че настоящите търговски споразумения между ЕС и страните от БРИКЮ са изгодни и за двете страни не само в икономически, но и в политически план;

С.  като има предвид, че ЕС следва да играе активна роля при изграждането на приобщаваща и представителна система на Организацията на обединените нации, основаваща се на партньорство, която може ефективно да допринася за глобално управление и решения, мир и сигурност, демокрация, права на човека и международен ред, основан на принципите на правовата държава; като има предвид, че в съответствие с член 21 от ДЕС Съюзът поема официален ангажимент за ефективно многостранно сътрудничество, в чиято основа е силна ООН;

Т.  като има предвид, че през годините ЕС е развил двустранни стратегически партньорства със страните от групата БРИКЮ, основани на споделени ценности и интереси, насочени към подобряване на отношенията и засилване на сътрудничеството на всички равнища; като има предвид, че тези стратегически партньорства често са се оказвали неуспешни по отношение най-вече на насърчаването на демокрацията, укрепването на принципите на правовата държава и определянето на общ подход за решаване на конфликти;

У.  като има предвид, че съществува спешна нужда да се намерят начини за засилване на сътрудничеството в рамките на системата на ООН и в групите на водещите държави (Г-7, Г-20) и да се подобри координирането на работата им;

Ф.  като има предвид, че групата на двайсетте (Г-20), чиито страни членки произвеждат 88 % от световния БВП и представляват 65 % от световното население, се е превърнала във важен форум за сътрудничество на световно равнище, но и като има предвид, че следва да се разреши проблемът с представителството в тази група и да се определи точната й роля в архитектурата на многостранните отношения;

1.  Подчертава по какъв начин настоящата икономическа криза показа взаимната зависимост между бързо развилите се сили, от една страна, и БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики, от друга; посочва силната връзка и взаимозависимост между стабилния икономически растеж на развитите икономики и този на бързо развиващите се икономики; подчертава положителния характер на тази взаимозависимост и взаимната полза от политическите и икономическите връзки между страните с развити и бързо развиващи се икономики; счита, че поради тази причина по-нататъшният политически диалог и разбирателство с БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики, включително на индивидуална основа, следва да бъде приоритет за ЕС и неговите държави членки в дух на партньорство и с общата цел за постигане на приобщаваща нова система на управление; освен това счита, че редовните срещи на високо равнище между ЕС и отделните страни от групата БРИКЮ биха предоставили ценна възможност за изграждане на отношения на доверие, сближаване на позициите и биха насърчили страните от групата БРИКЮ да поемат повече отговорност в новата система на глобално управление, въз основа на споделена отговорност, общи подходи и по-координирани действия; изразява мнение, че инструментът на стратегическите партньорства би могъл да осигури ценно взаимодействие при постигането на подобни цели;

2.  Счита, че отношенията между утвърдените сили, от една страна, и БРИКЮ и други бързо развиващи се сили, от друга страна, запазват съответно икономическо измерение, но в същността си те са политически и поради това следва да бъдат поставени в политически рамки, тъй като всички заинтересовани страни имат споделен интерес да гарантират ефективна система на глобално управление и да се справят съвместно, в дух на сътрудничество, консултации и сближаване на политическите позиции, с тези глобални рискове за стабилността и сигурността, които могат да застрашат устойчивия световен икономически растеж и неговия бъдещ потенциал; ето защо призовава за засилено сътрудничество между ЕС и страните от групата БРИКЮ, включително по отношение на партньорствата с отделните страни от БРИКЮ, по всички въпроси от международно значение;

3.  Подчертава, че докато страните от групата БРИКЮ могат да имат подобни позиции във външнополитическата област, между тях има съществени различия в политическо, икономическо и социално отношение; по-специално подчертава, че политическите им системи се различават – от силно авторитарни режими до надеждни и стабилни демокрации; във връзка с това, призовава ЕС да засили отношенията и да развие взаимодействието, най-вече с онези страни от БРИКЮ, които наистина споделят и зачитат демократичните ценности и се стремят към социална пазарна икономика;

4.  Счита, че с появата на нови икономически и външнополитически сили влиянието на ЕС няма да намалее, но че ЕС трябва да играе важна роля за насърчаването на общо разбиране относно политическите избори и следва да демонстрира ръководна позиция в справянето с глобалните предизвикателства; заема становището, че ЕС и неговите трансатлантически партньори следва да се съсредоточат върху постигането на необходимите икономии от мащаба и да положат съгласувани усилия, които да им позволят да общуват с бързо развиващите се сили по конструктивен и ефективен начин, както в двустранни, така и многостранни рамки, в дух на партньорство и добро сътрудничество; посочва, че е необходимо да бъде развита приобщаваща система на глобално управление, основаваща се на сътрудничество и координация с БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики, по целесъобразност, което ще бъде от полза за всички; освен това посочва ключовата роля на ЕС и неговите трансатлантически партньори за насърчаването на приобщаваща система на глобално управление; подчертава, че ЕС следва да действа по-стратегически, за да наложи реалната тежест на Европа в международен мащаб, по-специално, като осъществи мерки за управление на последствията от взаимната зависимост, предизвика реформи в световното управление и инициира съвместни действия в области като принципи на правовата държава, устойчива околна среда и регионална сигурност, чрез конструктивно взаимодействие с БРИКЮ и други бързо развиващи се сили;

5.  Приветства концепцията за двустранни стратегически партньорства и призовава Съвета и ЕСВД да я приведат в действие; счита стратегическите партньорства за обещаващ инструмент с потенциал за постигане на промяна в организирането и подобряването на отношенията на ЕС с основни участници на световната сцена, включително БРИКЮ и други бързо развиващи се сили; препоръчва на ЕС да използва този инструмент за изпълнението на многостранни и двустранни програми и за установяване на значими връзки между двете; подчертава, че вътрешната съгласуваност е изключително важна за ЕС, за да може да действа и да бъде възприеман като реален стратегически събеседник за БРИКЮ и другите бързо развиващи се сили;

6.  Отбелязва, че в миналото изглеждаше, че в дадени случаи страните от БРИКЮ са координирали своите позиции по външнополитически въпроси в Съвета за сигурност на ООН, най-вече при избухването на либийската и сирийската криза, и в допълнение към това, като отложиха гласуването относно ролята на ЕС в Общото събрание на ООН и като възприеха идентични позиции относно Кот д'Ивоар и Судан; във връзка с това посочва, че може да изглежда, че групата БРИКЮ поставя под въпрос настоящата система на международно управление, но че демократичният диалог, политическата ангажираност, включително на индивидуално равнище, и истинското партньорство могат да постигнат положително взаимодействие и да подпомогнат изграждането на нова приобщаваща система на световно управление; счита, че ЕС следва надлежно да отчита новата тежест, в политическо и икономическо отношение, на БРИКЮ и други бързо развиващи се сили, тъй като това може да допринесе за систематичното реформиране на глобалното управление въз основа на съвместна платформа, без никакви дестабилизиращи последствия;

7.  Отбелязва, че страните от групата БРИКЮ демонстрираха капацитет за регионална интеграция и следователно и капацитет да участват в многополюсни системи на управление; счита, че това допълнително показва потенциалния интерес на БРИКЮ да участват в световното управление; поради това счита, че БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики са в процес на определяне на своята стратегическа посока във външнополитическо отношение и по този начин се превръщат в партньори на страните с бързо развили се икономики, подкрепящи система на глобално управление, основана на всеобщи ценности, партньорство и приобщаване;

8.  Счита, че в контекста на политическите и икономическите си интереси и мащаби, регионалната роля и амбициите си, страните от БРИКЮ могат да се опитат да действат като група във външнополитическо отношение, но признава, че индивидуалните измерения също имат значение; във връзка с това, счита, че освен да гледа на БРИКЮ като на потенциално сплотена група от държави във външнополитическо отношение, ЕС следва да обърне внимание на всяка отделна страна от БРИКЮ, като поддържа системен и координиран подход; във връзка с това счита, че такъв подход ще позволи на ЕС да постигне икономии от мащаба чрез партньорство с отделните страни от БРИКЮ, да увеличи максимално интересите и ролята си в различните региони и да допринесе за консолидирането на многополюсен ред с политически и икономически баланс между бързо развилите се и бързо развиващите се икономики въз основа на приобщаваща система, основана на диалог, партньорство и двустранни или многостранни партньорства;

9.  Освен това счита, че значителните различия в политическите и икономически системи, демографските и социални тенденции и външнополитически виждания на страните от БРИКЮ следва да се вземат предвид и да бъдат отразени в нюансирана политика на ЕС спрямо тези страни, насочена към създаване на взаимодействия с отделните страни от БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики и към обезкуражаване на създаването или консолидирането на потенциално сплотени алтернативни групи държави във външнополитическо отношение; в този контекст настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да възпрепятстват затварянето и стратегическата конкуренция съответно между блокове от бързо развили се и бързо развиващи се сили; поддържа становището, че за да насърчава международните съвместни действия и реформата в световното управление, ЕС трябва да използва разнообразни двустранни, многостранни и недържавни форми на взаимодействие и да оползотворява коалиции по конкретни въпроси, които да пресичат разделението между бързо развилите се и бързо развиващите се сили;

10.  Счита, че ЕС следва да формулира своята позиция относно по-близки отношения с БРИКЮ, дори като отчита факта, че визията на ЕС и визията на страните от БРИКЮ по отношение на обвързващите ангажименти и институционализираните режими не е задължително винаги да бъдат еднакви; счита също така, че подкрепата на страните от БРИКЮ за ефективни многостранни отношения може да бъде спечелена в замяна на по-добро представителство в съответните международни институции; настоява, че предизвикателствата, създадени от възхода на БРИКЮ, следва да се разглеждат по-скоро като възможност, а не като проблем;

11.  Счита, че отношенията със страните от БРИКЮ следва да се основават на двустранни диалози, насочени към и насърчаващи развитието на процеса на демократизация и консолидацията на принципите на правовата държава, доброто управление, регулаторното сближаване, координирането на общи позиции на международни форуми и засилените отношения с ЕС;

12.  Подчертава значението на Бразилия като водеща сила в процеса на регионална интеграция на Меркосур; приветства подновения съвместен план за действие 2012–2014 г. във връзка със стратегическото партньорство ЕС–Бразилия и взаимните ангажименти в сферата на насърчаването на демокрацията и реформите на многостранната система на управление; настоятелно призовава и двете страни да спазват ангажиментите си и да допринасят за реформата на световната финансова архитектура; припомня направеното от президента Русеф предложение относно предоставяне на подкрепа за ЕС за преодоляване на кризата с държавния дълг и признава взаимната връзка между двете; изразява подкрепата си за балансирано и справедливо приключване на Програмата за развитие от Доха и на споразумението за асоцииране ЕС–Меркосур, което ще бъде най-важното споразумение за асоцииране, подписвано някога от ЕС, обхващащо 750 милиона души и търговия на стойност 125 милиарда щатски долара на година; отбелязва искането на Бразилия за пълна либерализация на визовия режим и призовава Комисията да представи предложение в тази връзка;

13.  Подчертава неотменната роля на стратегическото партньорство ЕС–Русия за поддържането на мира и сигурността в Европа, засилване на търговията и икономическото развитие, запазването на енергийната сигурност и справянето с транснационалните предизвикателства; счита, че в дългосрочен план подемът на азиатските сили може допълнително да подпомогне съобразяването на интересите и по-тясното стратегическо сътрудничество между ЕС и Русия; счита, че такова сътрудничество е изключително важно за напредъка по въпроси от световно значение като разпространението на ядрените оръжия, тероризма, изменението на климата и незаконната миграция;

14.  Подчертава значението и потенциала на стратегическото партньорство ЕС–Индия; счита, че в настоящите условия на световна икономическа криза въпроси като социалната криза, изменението на климата, миграционните потоци и световната сигурност следва да бъдат разглеждани в рамките на по-обхватно партньорство между Индия и ЕС; също така отбелязва, че текущите преговори за сключване на споразумение за свободна търговия укрепват отношенията между ЕС и Индия; въпреки това счита, че тези отношения следва да на се ограничават единствено до търговски въпроси; би приветствал възстановяването на партньорското обединение към делегацията на ЕП за връзки с Индия, като се следва опитът на Групата за приятелство между Индия и Европа, която съществуваше в индийския парламент преди изборите през 2009 г.;

15.  Подчертава значението на Китай като основна икономическа сила и нейната значима роля за световното икономическо възстановяване; във връзка с това припомня необходимостта Китай да изпълни задълженията, поети в рамките на СТО, десет години след своето присъединяване; също така призовава ЕС и неговите държави членки и Китай да обърнат внимание на общите предизвикателства и заплахи за международния мир и сигурност, по-конкретно посредством подобряване на сътрудничеството за дипломатическо решаване на иранската ядрена криза; настоятелно призовава и двете страни да насърчават по-балансираната търговия помежду си, най-вече чрез увеличаване на усилията за приключване на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, за да може тази рамка да изпълни потенциала на стратегическото партньорство ЕС–Китай;

16.  Подчертава стратегическото естество на отношенията между ЕС и Южна Африка; приветства положителните резултати от четвъртата среща на върха ЕС–Африка, проведена през септември 2011 г., и по-специално сближаването на гледните точки относно положението в Либия; настоятелно призовава ЕС и Южна Африка да приключат възможно най-бързо преговорите за ново споразумение за икономическо сътрудничество и партньорство; твърди, че предвид историята на нейния успешен и мирен преход към демокрация и ролята ѝ като регионална сила, Южна Африка може да бъде главна сила за насърчаване на демокрацията и доброто управление, подпомагане на регионалната икономическа интеграция и подкрепа на националното помиряване в цяла Африка и да бъде основен партньор на ЕС в неговите усилия в тази посока; подчертава значението на тясното сътрудничество между ЕС и Южна Африка по въпросите на изменението на климата, устойчивото развитие и реформите на международните институции;

17.  Счита, че с оглед на нарастващото значение на БРИКЮ и други бързо развиващи се сили и последвалото оформяне на многополюсна система на глобално управление, Г-20 може да се окаже полезен и особено подходящ форум за изграждане на консенсус и за процес на вземане на решения, който е приобщаващ, основан на партньорство и дава възможност за насърчаване на сближаването, включително регулаторното сближаване; застъпва становището, че въпреки нарастващото значение на Г-20, Г-7 може да играе ключова роля като консултативен, координиращ и изграждащ консенсус форум за утвърдилите се сили с оглед на диалога с БРИКЮ и други бързо развиващи се сили, и в очакване на срещите на Г-20; счита, че съществуването на Г-8 също следва да се използва като средство в усилията за сближаване на позициите с Русия с цел координирано и ефективно посрещане на общите предизвикателства; подкрепя парламентарното измерение на Г-20 и счита, че то следва да се консолидира допълнително и да се включи в процесите на вземане на решения, за да се гарантира подобрен демократичен диалог и контрол; също така подкрепя създаването на паралелен на Г-20 консултативен форум, който да обединява неправителствени организации и водещи представители на гражданското общество и бизнеса от държавите от Г-20;

18.  Счита, че настоящата криза с държавния дълг ще бъде важна проверка за Г-20 като ефективен форум за стратегически политически диалог, който е в състояние да насърчи една истинска глобална система на икономическо и финансово управление, която отразява взаимната зависимост между икономиките на развитите и бързо развиващите се страни, създава основа за премахване на системните неравновесия, които могат да навредят както на икономиките на развитите страни, така и, в дългосрочна перспектива – на бързо развиващите се страни, и насърчава солидарност на международните финансови форуми, като например Международния валутен фонд;

19.  Призовава ЕС да укрепи политическия диалог и сътрудничеството с БРИКЮ, за да тласне още по-напред реформата на международните институции за финансово и икономическо управление, т.е. институциите от Бретън Уудс, с цел осигуряване на широко представителство на всички страни членки, отразявайки същевременно промените в икономическата тежест;

20.  Счита, че развитите сили следва да подкрепят регионални организации, които включват страните от БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики като тези от АСЕАН или Меркосур, включително процесите на институционално изграждане и изграждане на капацитет в тях, и да гарантират дипломатическо присъствие на високо равнище на заседанията на подобни организации;

21.  Отбелязва, че като се има предвид нарастващото значение в световен и регионален аспект на Китай, Индия и други страни с бързо развиващи се икономики в Азия, както САЩ, така и ЕС могат постепенно да пренасочат главното си внимание, политически инвестиции и ресурси към Тихоокеанския басейн и да възприемат северноатлантическото измерение и взаимно сътрудничество като по-малко стратегическо; освен това отбелязва, че Азия следва да играе по-важна роля във външнополитическия дневен ред на Европейския съюз и неговите държави членки; призовава за по-добро съгласуване на политиките на САЩ и ЕС спрямо Китай, Индия и други страни с бързо развиващи се икономики в Азия, с оглед избягване на разделянето на тези политики; изразява дълбоко убеждение, че единствено като координират своите усилия, САЩ и ЕС ще постигнат необходимата политическа синергия, за да се ангажират с ефективен, положителен и конструктивен диалог с БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики; счита, че редовни срещи на високо равнище между ЕС и САЩ, независимо от срещите на Г-7, биха предоставили възможност за определяне на общи цели и за координиране на стратегиите по въпроси с глобално значение, включително икономическото управление, с цел постигане на общ подход към бързо развиващите се сили; припомня, че трансатлантическите отношения са от изключително икономическо и политическо значение и подчертава силните икономически взаимни връзки между САЩ и ЕС; счита, че Трансатлантическият икономически съвет и Трансатлантическият законодателен диалог могат да предложат възможност за диалог и преглед на постигнатото и поради това следва да включват обсъждане на стратегическия ангажимент на ЕС и САЩ спрямо БРИКЮ и други съответни страни с бързо развиващи се икономики и на начините за насърчаване на регулаторното сближаване с тези държави; припомня необходимостта от създаване на Трансатлантически политически съвет като орган, свикван ad hoc, с цел системна консултация и координация на високо равнище в областта на външната политика и сигурността между ЕС и САЩ;

22.  Подчертава, че по въпроси от световно значение или свързани със световното управление не държавите членки, а самият ЕС следва да бъде събеседникът на развитите сили, БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики; изразява убеждението, че с оглед на постигането на последователна политическа позиция спрямо БРИКЮ и други бързо развиващи се сили е от изключително значение държавите членки да поддържат двустранните си отношения с максимална прозрачност, вземайки предвид потенциалното въздействие на тези отношения за политиките и позицията на ЕС; вярва, че ЕС следва да се стреми да постигне по-голямо политическо и икономическо сближаване и растеж, за да поддържа политическото равновесие и ключовата си роля в оформящата се многополюсна система и да се възприема от БРИКЮ и новите страни с бързо развиващи се икономики като необходим ценен партньор;

23.  Подчертава значението на това, цялостната координация на външната политика на ЕС по отношение на БРИКЮ и други бързо развиващи се сили да бъде гарантирана от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията в съответствие с член 18, параграф 4 и член 21, параграф 3 от ДЕС; счита, че ЕС следва да се стреми да постигне, с координацията на върховния представител, по-добра връзка на външната политика и политиката на сигурност със секторните политики на ЕС, като например в областите развитие, енергийна сигурност, търговия, достъп до суровини и редкоземни елементи, изменение на климата и миграция, с оглед на използване на положителните взаимодействия и осигуряване на съгласуван и системен външнополитически подход, насочен към постигането на всеобщо спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и демократичното управление; счита, че концепцията за „стратегически партньори“ на ЕС следва да бъде допълнително развита и по-добре пригодена, така че да отразява основните цели; посочва заключенията на Седемнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и подчертава постоянната необходимост от последователни и координирани усилия с БРИКЮ за постигане на постепенно споразумение;

24.  Счита, че съгласуваният външнополитически подход на равнище ЕС също така води до подобрена координация между председателя на Европейския съвет, върховния представител, Съвета, Парламента и Комисията по въпроси, свързани с дневния ред на Г-7, Г-8 и Г-20;

25.  Отбелязва, че ЕС следва да разполага с капацитет за приспособяване и реформиране на своите вътрешни структури за управление, за да гарантира процес на вземане на решения, който е в състояние да отразява неговия плурализъм и да води до консенсус; подчертава значението на това един съгласуван външнополитически подход на равнище ЕС по отношение на БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики да бъде отразен в дейността на ЕСВД; счита, че ЕСВД следва да преразгледа и засили стратегическите партньорства с отделните страни от групата БРИКЮ, в тесни консултации с Парламента, като използва техните специфични характеристики и потенциал за положителни взаимодействия и сътрудничество с ЕС; настоятелно призовава ЕСВД да разработи механизми за хоризонтална и вертикална координация, които да позволят на външната политика на ЕС да се възползва от институционалното взаимодействие в ЕС и от интензивността и задълбочеността на двустранните отношения между държавите членки и стратегическите партньори, включително БРИКЮ и други бързо развиващите се сили; счита, че, по отношение на БРИКЮ, освен организацията си на географски и тематичен принцип, ЕСВД следва да създаде координиращ механизъм ad hoc, за да гарантира, че всички отделни политики по отношение на БРИКЮ са съвместими от системна гледна точка и че приетите политически линии са отразени в диалога на ЕС с утвърдени сили като САЩ, Канада и Япония; счита, че делегациите на ЕС в страните от БРИКЮ и други значими бързо развиващи се сили следва да установят по-тесни отношения помежду си, за да осигурят постоянен мониторинг и анализи относно отношенията между страните от БРИКЮ и съответните чувствителни въпроси от общ интерес, което ще позволи по-систематичен подход; във връзка с това изразява становище, че делегациите на ЕС в БРИКЮ следва да анализират становищата на страните от БРИКЮ относно управлението и глобалните предизвикателства, както и относно отношенията с други страни от БРИКЮ; счита, че ЕС следва да насочи подновени усилия и ресурси към поемане на водеща роля в процеса на реформиране на една глобална система на управление и на международните организации с цел осигуряване на по-приобщаващ процес на постигане на консенсус и вземане на решения на световно равнище, по-специално реформата на Съвета за сигурност на ООН и световното финансово многостранно сътрудничество;

26.  Счита, че „ефективните многостранни отношения“ и по-добрата координация на международните форуми за разглеждане на въпросите, свързани с глобалното управление, следва да продължат да бъдат в основата на задълбочено партньорство със страните от БРИКЮ; по-специално препоръчва ЕС да продължи своите усилия за ангажиране на тези страни в това отношение;

27.  Счита, че Парламентът следва да участва в двустранните срещи на върха между ЕС и неговите стратегически партньори;

28.  Счита, че персоналът на делегациите на ЕС в страните от БРИКЮ следва да включва служители от бюрото за връзка на Парламента, за да се подпомага по-доброто разбиране на националното парламентарно измерение във всяка от тези страни и да се насърчават тясното сътрудничество и диалогът между Европейския парламент и националните парламенти на двустранна основа, както и за да се насърчава по-добър демократичен контрол в процеса на вземане на решения на международни форуми като Г-8 и Г-20; счита, че в допълнение към действащите делегации за връзки съответно с Русия, Индия, Китай и Южна Африка би могло да се обсъди и създаването на делегация за връзки с Бразилия;

29.  Счита, че с цел гарантирането на ефективен демократичен надзор на разработването на политики на ЕС по отношение на БРИКЮ и други страни с бързо развиващи се икономики, както и за да се улесни подобреният междупарламентарен диалог със страни от тази група, съответните служители на Парламента следва да придобият специализирани знания и умения и съответно да разполагат с подходящи средства за анализ и способност за мониторинг, както и да бъдат в състояние да подпомагат членовете на ЕП в насърчаването на ефективен диалог; също така счита, че следва да се въведе система за обмен на служители между Парламента и ЕСВД за увеличаване на взаимодействието, диалога и сътрудничеството между институциите и за насърчаване на обмена на опит;

30.  Подчертава, че задълбочаването на отношенията и укрепването на политическото сътрудничество с БРИКЮ на правителствено равнище следва да върви ръка за ръка с постоянен диалог между организациите на гражданското общество; в тази връзка призовава ЕСВД и делегациите на ЕС да създадат рамка за насърчаване и ускоряване на междуличностните контакти и културния и академичен обмен, основаващ се на съществуващи и специално създадени програми с оглед на подобряването на взаимното разбиране и разработването на общи действия и инициативи;

31.  Настоява, че е необходимо подобряване на политическия диалог със страните от БРИКЮ относно спазването на правата на човека и социалните и екологични стандарти; в тази връзка припомня, че спазването на основните трудови стандарти (ОТС) и програмата за достойни условия на труд на МОТ са от съществено значение за постигане на ЦХР, тъй като гарантират социално-политическата стабилност, а повишаването на равнището на уменията на работната сила в страната въздейства положително върху нейната икономика;

32.  Приветства споменатото по-горе съобщение на Комисията, озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020„, в което се предлага разработването на финансови инструменти и програми в рамките на следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г.; подчертава, че новият инструмент за партньорство, който има за цел да подкрепя политическите и икономическите интереси на ЕС в останалата част от света и включването на дейности извън рамките на допустимите по ОПР дейности, следва да бъде инструмент на външната политика; счита, че подобен инструмент за партньорство би могъл да помогне за консолидирането на по-силни политически връзки и по този начин на по-силни икономически връзки с определени страни и приветства насърчаването на регулаторното сближаване като една от неговите цели; също така счита, че инструментът за партньорство следва да се състои от линии за финансиране за публичната дипломация с оглед на сближаването на отношенията между отделните държави с ЕС и насърчаването на баланса, партньорството и лоялността; счита, обаче, че следва да се предвидят и допълнителни ресурси за финансиране в подкрепа на демократизацията, консолидирането на принципите на правовата държава, по-доброто образование и намаляването на социалните различия; счита, че в новия си вид финансовите инструменти и програми следва да отдават специално значение на линии за финансиране ad hoc, подпомагащи бързо развиващи се сили и сили с потенциал за бързо развитие в укрепването на демократичните структури и развитието на добро управление и принципите на правовата държава, организации на гражданското общество, добри образователни системи и постепенно социално приобщаване; приветства предложението на Комисията за включване на принципа за условност във всички програми и инструменти на ЕС и счита, че това е ключът към постигането на по-силен ефект при насърчаването на правата на човека, демокрацията и доброто управление като всеобщи ценности;

33.  Призовава страните от БРИКЮ да поемат роля в международната политика за развитие, която по-добре да отразява техния дял от световния БВП;

34.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да подкрепят инициативи за сътрудничество Юг-Юг и да участват в проекти на тристранно сътрудничество, в които участват страните от БРИКЮ;

35.  Счита, че е изключително важно да се насърчава засиленото сътрудничество на ЕС със страните от БРИКЮ и други бързо развиващи се икономики в системата на глобалното управление и в международните организации; счита, че ЕС и САЩ следва да започнат стратегически диалог с БРИКЮ относно възможностите за реформа на международните организации; счита, че на равнище ЕС следва допълнително да се разгледат възможностите за увеличаване на ролята, тежестта и правомощията за гласуване на ЕС на международни форуми и за постигане на по-рационализирана координация сред държавите – членки на ЕС на тези форуми и по този начин и на по-съгласувана позиция с оглед на постигането на положителен диалог, партньорство и сътрудничество със страните от БРИКЮ;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на Съвета, на полското председателство на Съвета на Европейския съюз, на Комисията и на Държавния департамент на САЩ.

(1) OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.
(2) ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 51.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0121.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0255.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0364.
(6) Приети текстове, P7_TA(2011)0334.


Предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета за прилагане на последователна политика спрямо режимите, срещу които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители преследват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС
PDF 395kWORD 86k
Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС (2011/2187(INI))
P7_TA(2012)0018A7-0007/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Graham Watson от името на групата ALDE, относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато те упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС (B7-0235/2011),

–  като взе предвид Хартата на ООН и по-конкретно членове 1 и 25, както и членове 39 и 41 от Глава VII,

–  като взе предвид конвенциите на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и двата факултативни протокола,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

–  като взе предвид Резолюция № 1674 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2006 г., която препотвърждава разпоредбите на заключителния документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г. относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етнически прочиствания и престъпления срещу човечеството,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1267 (1999) относно ситуацията в Афганистан и Резолюция 1371 (2001) относно ситуацията в бивша югославска република Македония на Съвета за сигурност на ООН („Съвета за сигурност“),

–  като взе предвид член 21, параграф 2, и членове 22 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства(1),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Създаване на състав “Санкции' на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции)' от 22 януари 2004 г.(5603/2004),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции)“ от 7 юни 2004 г. (10198/1/2004),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейските общности по делото Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (ECR 11-3533 (2005)),

–  като взе предвид Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация(2),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, от 9 юли 2007 г. (11679/2007),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Прилагане на Обща позиция 2001/931/ОВППС“, от 21 юли 2007 г. (10826/1/2007),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Актуализиране на най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, от 24 април 2008 г. (08666/1/2008),

–  като взе предвид Обща позиция 2009/67/ОВППС на Съвета от 26 януари 2009 година за актуализиране на Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Обща позиция 2008/586/ОВППС(3),

–  като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Насоки за прилагане и оценка на ограничителни мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС“, последно преразгледан на 15 декември 2009 г.(17464/2009),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно оценката на санкциите, налагани от ЕС като част от неговите действия и политики в областта на правата на човека(4),

–  като взе предвид Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм(5),

–  като взе предвид ресурсите, предназначени за външната политика на държавите членки,

–  като взе предвид член 121, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0007/2012),

Общи забележки относно подхода на ЕС към авторитарните лидери

А.  като има предвид, че новият член 21 от ДЕС, създаден посредством член 1, параграф 24 от Договора от Лисабон, приема, че дейността на Съюза се ръководи от „демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

Б.  като има предвид, че санкциите се прилагат с цел постигане на целите на ОВППС, установени в член 21 от ДЕС, които включват насърчаване на световния мир и сигурност, зачитането на правата на човека, основните свободи, правовата държава и утвърждаването на демокрацията и доброто управление;

В.  като има предвид, че в рамките на ОВППС санкциите или ограничителните мерки се разглеждат като принудителни мерки, при които не се прилага сила, като например оръжейно ембарго, търговски санкции, финансови и икономически санкции, запор на активи, забрана за извършване на полети, ограничение за достъп, дипломатически санкции, бойкот на спортни и културни събития и прекратяване на сътрудничеството с дадена трета държава;

Г.  като има предвид, че прилагането на санкции и ограничителни мерки е ефективно единствено ако представлява част от всеобхватна и съгласувана стратегия на ЕС и на държавите членки относно правата на човека;

Д.  като има предвид, че „целеви санкции“ съществуват под формата на индивидуални санкции, селективни икономически мерки и дипломатически мерки като визови забрани, замразяване на активи, ембарго върху износа или вноса на специфични стоки, забрана за извършване на полети, забрани за инвестиции или ограничаване на официалните контакти;

Е.  като има предвид, че неразбирателството между държавите членки често води до непоследователно прилагане на ограничителните мерки, което нанася вреди на доверието в ЕС и има пагубно влияние върху ефикасността на тези мерки;

Ж.  като има предвид, че ЕС често е прилагал своята политика на санкции непоследователно, като е третирал трети държави със сходни показатели относно зачитането на правата на човека и сходни демократични характеристики по различен начин, и по този начин е предизвикал критики за прилагане на двойни стандарти;

З.  като има предвид, че напредъкът в информационните технологии прави националните граници все по-маловажни и по този начин в един глобализиран свят намалява способността за изолиране на дадена държава или на нейния елит;

И.  като има предвид, че в повечето случаи държавите, подложени на санкции, са също така тези, които са останали най-изолирани от международната система и чиито общества биха се възползвали най-много от засилено международно представяне в името на промяната; като има предвид, че все пак в някои случаи ограничителните мерки, особено срещу конкретни лица, могат да имат разубеждаващ и психологически ефект;

Й.  като има предвид, че решения на ЕС за налагане на санкции следва да се вземат единствено след цялостна оценка на най-ефикасния начин за постигане на демократична промяна в държавата; като има предвид, че всяко решение следва да се придружава от съответната обосновка;

К.  като има предвид, че за много авторитарни лидери и свързани с тях лица Европейският съюз представлява привлекателна възможност за инвестиции, собственост и банкови услуги и здравни услуги, както и пространство, в което могат да се наслаждават на свободата на пътуват и да харчат богатството си, често придобито със съмнителни средства;

Л.  като има предвид, че възможността авторитарните лидери да превръщат властта си в лично богатство, включително много често чрез незаконното придобиване на държавни активи или личен контрол върху тях, им предоставя стимул и увеличава способността им да узурпират властта, както и да останат на власт; като има предвид, че са необходими допълнителни проучвания с цел свеждане до минимум на всякакви връзки между чуждестранната помощ за развитие или за други цели и обогатяването на авторитарните лидери и тяхното най-близко обкръжение;

М.  като има предвид, че без съгласувани действия е трудно да се получи точна информация относно активите, които авторитарните лидери държат в ЕС и че ЕС трябва да продължава да се стреми да получи такава информация;

Н.  като има предвид, че лидерите, спрямо които се прилагат санкции, ще бъдат засегнати, ако са подложени лично на натиск под формата на ограничения по отношение на възможността, която имат, да прехвърлят пари, да инвестират финансовите си активи и да имат достъп до тях, ограничения на перспективите за пътуване, както и на достъпа до определени стоки и услуги или дипломатическо представителство;

О.  като има предвид, че множеството от международни и регионални участници налага провеждането на диалог и наличието на формални и неформални механизми за провеждане на консултации между тези участници;

П.  като има предвид, че основен аспект на ефективната политика спрямо авторитарните режими трябва да бъде балансът между дипломацията, основана на принудителни мерки, в това число ограничителни такива, и ясната комуникация и конструктивни възможности, не налагащи използването на сила, като средствата на ЕС и държавите членки в областта на външната политика дават предпочитание на критичния и постепенен диалог пред изолацията;

Р.  като има предвид, че процедурата по преразглеждане, при която санкциите могат да бъдат разширени, облекчени или отменени в отговор на промени в действията на лидерите, които са техен обект, е от критично значение за ефективността на ограничителните мерки и трябва да се провежда строго и при наличието на стратегия;

С.  като има предвид, че всички ограничителни мерки трябва да са в съответствие с правата на човека, международното хуманитарно право, правото на справедлив процес, пропорционалност и правото на ефективни средства за правна защита и в никакъв случай на трябва да санкционират най-уязвимите групи на населението в страните, засегнати от тези мерки;

1.  Отправя до Съвета следните препоръки:

o
o   o

  

Разработване на по-ясни дефиниции

   а) да се съставят ясни критерии относно случаите, в които се прилагат ограничителни мерки, целите за подобни мерки, формата на санкциите, които се прилагат, насоки за тяхната периодична оценка, както и процедурата за преразглеждане, която се следва, в консултация с Европейския парламент; да се установят критерии по начин, който повишава последователността и надеждността на санкциите на ЕС, но оставя достатъчна гъвкавост на оперативно равнище, като се дава възможност на Съюза да използва инструмента като ефективно средство в своите външни действия;
   б) да се определи ясно и изрично към кого да се прилагат санкции в случаи на нефункциониращи държави или недържавни субекти, като се има предвид, че структурите често са неясни;
   в) санкциите да бъдат включени във всеобхватен политически контекст, в който са установени техните цели в краткосрочен и дългосрочен план за устойчив процес на демократизация;
   г) да се приеме, че санкциите не са самоцел и прилагането им да се придружава от ясни и постижими целеви показатели за тяхното отменяне;
   д) системно да се подкрепя дейността на Международния наказателен съд, като се гарантира, че процедурите и решенията му се зачитат надлежно в политиката на ЕС в областта на санкциите;
   е) да се призоват настоятелно държавите – членки на ЕС да прилагат принципа на универсалната компетентност при разрешаването на проблемите с безнаказаността и престъпленията срещу човечеството с цел подобряване на международната наказателно-правна система;
  

Изграждане на ефикасна политика на санкции

   ж) да поеме ангажимент за максимално засилване на сътрудничеството и взаимодействието между 27-те държави членки, като настойчиво ги призовава да заемат единна и последователна позиция по въпросите, свързани с осъждането на авторитарни режими, чрез единен интегриран подход на ЕС;
   з) да признае, че санкциите, които не са координирани на международно равнище, могат да бъдат неефективни и да дават резултати, обратни на декларираните им цели, могат да подкопаят прозрачността, достоверността и последователността на европейската политика на санкции, и могат да укрепят режима, който е обект на санкции, или да намалят относителната свобода на ЕС за преговори с въпросната държава и доверието й в ЕС и неговите държави членки; да гарантира по-добра координация и обмен на информация между държавите членки чрез ясни процедури;
   и) да прилага съществуващите режими на санкции строго и последователно, като се стреми да избегне прилагането на двойни стандарти и разшири обхвата на санкциите, за да се включат и случаите на нарушаване на основните свободи и по-специално на свободата на религия и на изразяване; да се гарантира, че страните, които са част от ЕИП и страните кандидатки за членство в ЕС прилагат също така ограничителните мерки и обменят съответната информация със Съюза;
   й) да налага целеви санкции или ограничителни мерки, съразмерни с набелязаните цели, насочени само срещу отговорните елити на репресивните или престъпни режими и отговорните недържавни субекти на нефункциониращите държави, като намалява във възможно най-голяма степен неблагоприятните въздействия на санкциите върху цивилното население, особено върху най-уязвимите лица;
   к) да гарантира, че чуждестранната помощ за развитие или други цели не се превръща в стимул за обогатяването на авторитарните лидери и тяхното най-близко обкръжение;
   л) да гарантира, когато е възможно, че политиката на санкции се съпровожда от подкрепа за гражданското общество в съответната страна; да подобри качеството и прозрачността на етапа на докладване, така че предоставената подкрепа да може да бъде адекватно количествено измерена и нейният действителен принос за посрещане на нуждите на гражданското общество да бъде точно оценен;
   м) да гарантира, че няма двойни стандарти при определянето на ограничителни мерки или санкции и че тези мерки или санкции се прилагат независимо от политически и икономически интереси, както и интереси в сферата на сигурността;
   н) да гарантира, че ограничителни мерки, които ограничават пазарните дейности на европейски дружества в държави, които са обект на санкции, няма да облагодетелстват конкуренти от трети държави;
   о) да гарантира, че държавите членки, както и ръководителите на мисии и делегации на ЕС участват активно в процеса на планиране, прилагане, наблюдение и оценка на ограничителните мерки и техните последици на място чрез предоставяне на информация за оценка на въздействието, което придава съществено значение на присъствието на ЕС на място; да гарантира, че съответната информация се предоставя бързо на Европейския парламент;
   п) да гарантира, че в страните, на които са наложени ограничителни мерки, основните участници, защитаващи демокрацията и правата на човека, са тясно ангажирани в процеса на изготвяне, прилагани и оценка на ограничителните мерки;
   р) да ангажира съществуващите в рамките на ЕСВД и Комисията структури да извършват задълбочен анализ на положението на икономическата и обществената структура на въпросната държава, преди и след приемането на санкции, като по този начин изследва преките и косвените последици на всички специфични мерки върху политическата и социално-икономическата обстановка във въпросното общество, както и като взема предвид тяхното въздействие върху бизнес елити, групи на гражданското общество, политическата опозиция и дори реформаторски ориентирани елементи в рамките на правителството;
   с) да ангажира състав „Санкции“ на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции) да изпълни мандата си да извърши проучване относно приемането на санкции, да извърши оценка на съществуващите такива и разработи най-добри практики по отношение на прилагането и изпълнението на ограничителни мерки, както и да докладва редовно до Съвета и Европейския парламент относно своите констатации;
   т) да ангажира правните служби на ЕС и други компетентни служби да предоставят на Съвета консултации относно необходимите предпазни мерки за предотвратяване на заобикалянето на санкциите от страна на лицата, включени в списъци;
   у) да ангажира ЕСВД и Комисията да възприемат по-интегриран подход, при който се споделят опит и познания при изготвянето, прилагането и прегледа на санкции;
   ф) да ангажира Съвета и Комисията да отделят достатъчно време и ресурси и да наемат национални експерти и персонал с широки познания, специализиращи в областта на правата на човека, за анализа, предхождащ определянето на санкции, и при оценката на ефективността на санкциите;
   х) да ангажира Комисията и държавите членки да координират действията си при прилагане на оръжейно ембарго, което е от компетенциите на държавите членки;
   ц) да ангажира Комисията и държавите членки да докладват ежегодно относно прилагането на санкциите и тяхната ефективност;
   ч) да призове Франция и Великобритания и всяка държава-членка на ЕС, която е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да осигурят строгото и щателно прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН;
   ш) да обмисли, където е приложимо, задействане на клаузи относно „съществени елементи“ в двустранната търговия, които да позволят на ЕС да налага санкции за нарушаване на правата на човека и демократичните принципи, и да се ангажира с последователна европейска външна политика с цел подпомагане на мерките по отношение на авторитарните режими;
  

Ангажиране с последователна политика в границите на ЕС

   щ) да ангажира държавите-членки на ЕС да декларират случаите, в които лица от списъка за налагане на санкции притежават материални и финансови активи, държани в рамките на техните граници, както и приблизителната стойност и местоположение на активите; да призове държавите-членки на ЕС да си сътрудничат при обмена на съответна информация, например чрез съществуващите Служби за възстановяване на активи и Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN); да засили сътрудничеството между държавите-членки на ЕС при набелязването и конфискуването на тези активи;
  аа) да ангажира всички държави-членки на ЕС да гарантират строгото прилагане на целевите финансови санкции или ограничителни мерки, като:
   разширяване на приложното поле на Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, така че да обхване по задължителен начин всички опити за откриване на сметки или депозиране на пари от диктатори, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях, тъй като тези пари са резултат от престъпна дейност, кражби и незаконно присвояване, както и проучване на възможности за други превантивни механизми за ограничаване на притока на незаконно присвоени държавни средства или активи към финансови институции в ЕС;
   отказ на заеми, затягане на мерките, насочени към изплащането на заеми и замразяване на депозити, с цел да се гарантира на практика, че мерките отказват на набелязаните лица и субекти всякакъв достъп до финансовите услуги в юрисдикцията на ЕС;
   аб) да гарантира, че ограничаващите икономически и финансови мерки, в това число целевите финансови санкции, се прилагат от всички лица и субекти, осъществяващи дейност в рамките на Съюза, в това число граждани на трети държави, както и граждани на Съюза или стопански субекти, осъществяващи дейност извън границите на Съюза, но регистрирани или учредени съгласно законодателството на дадена държава-членка на Съюза;
   ав) да гарантира, че на лидерите, които са обект на санкции, и на физическите и юридически лица и субекти, очевидно свързани с тях, е строго забранено да притежават активи и собственост в рамките на ЕС;
   аг) да ангажира държавите-членки на ЕС да забранят на училища и университети, мозъчни тръстове и други академични институции да получават финансиране, безвъзмездни средства или дарения от лидери, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях, и да установят прозрачност на тяхното частно финансиране;
   ад) да ангажира държавите-членки на ЕС да попречат на спортни сдружения (включително футболни клубове) и благотворителни организации да получават финансиране, безвъзмездни средства или дарения от лидери, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях;
   ае) да ангажира ЕС и държавите-членки на ЕС да се придържат строго към забраните за пътуване, които не допускат лица, които са обект на санкции, да пътуват в рамките на ЕС за всяка цел, различна от хуманитарната;
   аж) да ангажират държавите-членки на ЕС активно да разследват и, където е приложимо, да преследват физически или юридически лица в Европа, съдействали на лидери, които са обект на санкции, и лица, свързани с тях, да заобикалят или избягват санкциите, които са им наложени по законен ред;
  

Популяризиране

   аз) да ангажира ЕС да гради международна подкрепа и коалиции за своите политики, особено с влиятелни в съответния регион действащи полицаи с международни организации, и напълно да приобщи Европейския парламент към процеса;
   аи) да ангажира ЕС да укрепи легитимността и да гради широка обществена и политическа подкрепа за своите политики, включително ограничителните мерки и санкции на равнище ЕС и на международно равнище, особено в страните, чиито режими са обект на санкции, и напълно да приобщи Европейския парламент към процеса;
   ай) да прикани настоятелно ЕС в случаите, когато Съветът за сигурност на ООН не е приложил санкции или ограничителни мерки, да сътрудничи с държавите, които прилагат санкции, да обменя информация и да координира мерките с оглед гарантиране на възможно най-голямо въздействие на международно равнище и постигане на възможно най-голяма ефективност на прилагането на санкциите на Общността;
   ак) да ангажира върховния представител/заместник-председател, ръководителите на мисии и ЕСВД да съобщават изрично на лидерите, които са обект на санкции, какво се изисква от тях, както и да поставят точни и постижими цели за стимулиране на положителна промяна и да предлагат подходящо техническо съдействие;
   ал) да ангажира държавите членки да споделят, доколкото е възможно от правна гледна точка, информация относно лицата, включени в списъци, с други държави, съответни органи на ЕС и международни организации;
   ам) да ангажира държавите членки да осигурят разумна степен на обществен достъп до информацията относно националните мерки по отношение на прилаганите ограничителни мерки;
   ан) да ангажира Съвета да се консултира напълно с Европейския парламент в процеса на преглед на санкциите и да търси неговия принос за политическите насоки и определянето на рамка за политиката на санкции на ЕС в по-широк смисъл;
   ао) да припомни, че дипломацията на принудата трябва да бъде съчетана и с положителни мерки, като помощ за развитие, устойчиво икономическо сътрудничество и подкрепа за гражданското общество;
   ап) да придружи санкциите и тяхната оценка с мерки, основаващи се на сътрудничество и диалог с организации на гражданското общество и населението на страните, които са обект на санкции, с цел развиване или укрепване на култура на зачитане на демокрацията и правата на човека в съответната страна;
   ар) да положи усилия за мобилизирането на замразени и конфискувани активи, с цел те да бъдат върнати възможно най-скоро в съответните страни в полза на населението;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и ЕСВД.

(1) ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.
(2) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59.
(3) ОВ L 23, 27.1.2009 г., стр. 37.
(4) ОВ С 295 Е, 4.12.2009 г., стр.49.
(5) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.


Трансгранично прехвърляне на седалища на дружества
PDF 393kWORD 71k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно Четиринадесета директива в областта на дружественото право относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества (2011/2046(INI))
P7_TA(2012)0019A7-0008/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 50 и 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2003 г., озаглавено „Осъвременяване на дружественото право и укрепване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – “Заедно за нов тип икономически растеж' (COM(2011)0206),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE)(1),

–  като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(2),

–  като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност(3),

–  като взе предвид решенията на Съда по дела Daily Mail(4), Centros(5), Überseering(6), Inspire Art(7), SEVIC Systems(8), Cadbury Schweppes(9) и Cartesio(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2006 г. относно актуалното развитие и перспективите в дружественото право(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно Европейското частно дружество и Четиринадесета директива за дружествено право по въпроса за преместването на седалището на дружество(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г., съдържаща препоръки към Комисията относно презгранично преместване на седалища на дружества(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право(15),

–  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0008/2012),

А.  като има предвид, че членове 49 и 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз гарантират свободата на установяване за всички дружества; като има предвид, че презграничното прехвърляне на дружества е един от съществените елементи в доизграждането на вътрешния пазар; като има предвид, че следва да се отбележи липсата на хармонизация на законодателството по отношение на преместването и реда и условията за преместване на официалното или реалното седалище на дадено дружество по съществуващото национално право, от една държава-членка към друга държава-членка, в рамките на единния пазар и свързания с това риск за заетостта, както и административните трудности, генерираните разходи, социалните последици и липсата на правна сигурност;

Б.  като има предвид, че по-голямата част от участниците в общественото допитване, приключило на 15 април 2004 г., се обявиха в полза на приемането на директива в областта на дружественото право относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества;

В.  като има предвид, че с оглед на различията между изискванията, наложени от държавите-членки за миграция на дружествата, решението на Съда по дело Cartesio потвърждава необходимостта от хармонизиран режим за уреждане на трансграничното прехвърляне на седалища на дружества;

Г.  като има предвид, че в решението си по делото Cartesio Съдът не е предоставил необходимите разяснения по отношение на прехвърлянето на седалището на дружество, както се очакваше от Комисията в нейната оценка на въздействието от 2007 г.(16);

Д.  като има предвид, че законодателите, а не Съдът, установяват въз основа на Договора съответните мерки за постигане на свобода на дружествата за прехвърляне на седалището им;

Е.  като има предвид, че в резултат на изявлението на Комисията в нейната оценка на въздействието от 2007 г., съгласно което „вариантът за “бездействие' изглежда по-пропорционален, тъй като не се изискват по-нататъшни действия на ЕС„(17) мобилността на дружествата все още се сблъсква с високи административни разходи, както и със социални и данъчни разходи;

Ж.  като има предвид, че оценката на въздействието на Комисията от 2007 г. не обхваща последиците за социалните политики и политиките на заетост с изключение на участието на заетите лица;

З.  като има предвид, че следва да се предотврати злоупотребата с дружествата „пощенски кутии“ и фиктивните дружества, които имат за цел заобикаляне на законовите, социалните и фискалните условия;

И.  като имат предвид, че прехвърлянето на седалище на дружество не следва да поражда данъчни последици;

Й.  като има предвид, че преместването на седалището следва да води до запазване на правосубектността на дружеството, с оглед гарантиране на доброто му функциониране;

K.  като има предвид, че прехвърлянето не следва да накърнява правата на заинтересованите лица (миноритарни съдружници, работници и служители, кредитори), възникнали преди прехвърлянето;

Л.  като има предвид, че процедурата по прехвърлянето следва да бъде уредена със строги правила по отношение на прозрачността и информацията за заинтересованите лица, преди да се извърши прехвърлянето;

M.  като има предвид, че правата на участие на работниците и служителите са от голямо значение при прехвърляне на седалището на дружество;

Н.  като има предвид, че следва да се осигури съгласуваност на процедурите за участие на работниците и служителите между различните законодателни разпоредби на директивите в областта на дружественото право;

1.  Изисква от Комисията да представи в кратки срокове, въз основа на член 50, параграф 1 и параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за директива относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, което да е в съответствие с подробните препоръки, посочени в приложението;

2.  Потвърждава, че препоръките отчитат основните права и принципа на субсидиарност;

3.  Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно обхвата на директивата, която следва да се приеме)

Директивата следва да се прилага по отношение на дружествата с ограничена отговорност по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2005/56/ЕО.

Нейният обхват следва да предвижда подходящо разрешаване на въпроса за разделянето между седалище и място на управление на дружеството.

Препоръка 2 (относно последиците от трансгранично прехвърляне на седалище на дружество)

Директивата следва да позволява на дружествата да упражняват своето право на установяване, като мигрират в приемаща държава-членка, без да губят своята правосубектност, и се преобразуват в дружества, чието положение се регулира от правото на приемащата държава-членка, без да е необходимо да се закриват.

Прехвърлянето не бива да заобикаля законови, социални и фискални условия.

Прехвърлянето следва да влиза в сила на датата на регистрация в приемащата държава-членка. Считано от датата на регистрация в приемащата държава-членка, положението на дружеството следва да се регулира от законодателството на тази държава.

Прехвърлянето не бива да засяга правните отношения на дружеството с трети страни.

Прехвърлянето не следва да поражда данъчни последици, в съответствие с разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО(18).

Препоръка 3 (относно правилата за прозрачността и информацията преди решението за прехвърляне)

Ръководството или управителният съвет на дружеството, планиращо прехвърляне, следва да изготви доклад и план на прехвърлянето. Преди ръководството да вземе решение относно доклада и плана на прехвърлянето, представителите на работниците и служителите или, ако няма представители, самите работници и служители, следва да бъдат информирани и консултирани относно предложеното прехвърляне по смисъла на член 4 от Директива 2002/14/ЕО(19).

Докладът следва да се представи на акционерите и на представителите на работниците и служителите или, ако няма представители, на самите работници и служители.

Докладът следва да описва и обосновава икономическите, правните и социалните аспекти на прехвърлянето и да разяснява неговите последици за акционерите, кредиторите и работниците и служителите, които могат да разгледат доклада в определен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец или по-дълъг от три месеца преди датата на събранието на акционерите за одобряване на прехвърлянето.

Планът за прехвърляне следва да включва:

   a) правно-организационна форма, наименование и седалище на дружеството в държавата-членка по произход;
   б) правно-организационна форма, наименование и седалище на дружеството в приемащата държава-членка;
   в) учредителен договор и устав, предвидени за дружеството в приемащата държава-членка;
   г) график за прехвърляне;
   д) датата, от която сделките на дружеството, възнамеряващо да премести седалището си, ще се третират за целите на счетоводството като сделки с местоизвършване в приемащата държава-членка;
   е) подробна информация за прехвърлянето на централното управление или основното място на дейност;
   ж) правата, които се гарантират на съдружниците, на работниците и служителите, както и на кредиторите, или съответните предложени мерки, и адреса, на който безплатно може да се получи цялата информация по този въпрос;
   з) ако дружеството се управлява чрез участие на работниците и служителите и ако националното законодателство на приемащата държава-членка не налага такава схема, информация за процедурите, по които се определят условията за участие на работниците и служителите.

Докладът и планът за прехвърляне следва да се представят на съдружниците и представителите на работниците и служителите на дружеството за разглеждане в подходящ срок преди датата на общото събрание на съдружниците.

Планът за прехвърляне следва да се публикува в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/101/ЕО(20).

Препоръка 4 (относно решението на събранието на акционерите)

Общото събрание на съдружниците следва да одобри предложението за прехвърляне в съответствие с установените условия и с мнозинството, необходимо за изменение на учредителния договор и устава съгласно законодателството, приложимо спрямо дружеството в държавата-членка по произход.

Ако дружеството се управлява въз основа на участие на работници и служители, по решение на събранието на съдружниците прехвърлянето може да бъде обвързано с условие за изрично одобрение на приетото участие на работниците и служителите.

Държавите-членки следва да имат възможност да приемат разпоредби, които целят да осигурят подходяща степен на защита за миноритарните съдружници, които са против прехвърлянето, например правото да се пенсионират от дружеството според законодателството, приложимо в неговата държава-членка по произход.

Препоръка 5 (относно проверката на законосъобразността на прехвърлянето)

Държавата-членка по произход на дружеството следва да провери законосъобразността на процедурата по прехвърляне на седалище в съответствие със своето законодателство.

Компетентният орган, определен от държавата-членка по произход, следва да издаде удостоверение, с което всичките изисквани действия и формалности се обявяват за окончателно извършени преди прехвърлянето.

Удостоверението, екземпляр от учредителния договор и устава, предвидени за дружеството в приемащата държава-членка, както и екземпляр от предложението за прехвърляне следва да се представят в рамките на подходящ срок пред органа, отговарящ за регистрацията в приемащата държава-членка. Тези документи следва да са достатъчни за регистрацията на дружеството в приемащата държава-членка. Органът, отговарящ за регистрацията в приемащата държава-членка, следва да се увери, че са изпълнени съществените и формалните условия за прехвърлянето, включително изискванията в приемащата държава-членка за създаването на такова дружество.

Компетентният орган в приемащата държава-членка следва незабавно да уведомява за регистрацията съответния орган в държавата-членка по произход на дружеството. Тогава органът в държавата-членка по произход следва да заличи дружеството от регистъра.

С цел защита на трети страни, регистрацията в приемащата държава-членка и заличаването от регистъра в държавата-членка по произход следва съответно да се оповестят.

Препоръка 6 (относно мерките за защита)

Всяко дружество, срещу което е започната процедура по прекратяване, ликвидация, несъстоятелност или спиране на плащанията или други подобни процедури, следва да няма право да предприема трансгранично прехвърляне на своето седалище.

За целите на висящите съдебни или административни производства, които са започнали преди прехвърлянето на седалището, дружеството следва да се разглежда като дружество със седалище в държавата-членка по произход. Кредиторите следва да имат право на обезпечение.

Препоръка 7 (относно участието на работници и служители)

Правата на участие на работниците и служителите следва да се запазят при прехвърлянето. По правило те следва да се регулират от законодателството на приемащата държава-членка.

Въпреки това, законодателството на приемащата държава-членка не се прилага:

   a) ако то не предвижда поне същото равнище на участие като приложимото право в държавата-членка по произход, или
   б) ако то не предоставя на работниците и служителите на клонове на дружеството, намиращи се в други държави-членки, същите права на участие като тези, които имат преди прехвърлянето.

Освен това законодателните разпоредби относно правата на работници и служители следва да съответстват на достиженията на правото на Съюза.

(1) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.
(3) ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1.
(4) Решение от 1988 г. по дело Daily Mail (81/87, Recueil , стр. 5483).
(5) Решение от 1999 г. по дело Centros (C-212/97, Recueil, стр. I-1459).
(6) Решение от 2002 г. по дело Überseering (C-208/00, Recueil, стр. I-9919).
(7) Решение от 2003 г. по дело Inspire Art (C-167/01, Recueil, стр. I-10155).
(8) Решение от 2005 г. по дело SEVIC Systems (C-411/03, Recueil, стр. I-10805).
(9) Решение от 2006 г. по дело Cadbury Schweppes (C-196/04, Recueil, стр. I-7995).
(10) Решение от 2008 г. по дело Cartesio (C-210/06, Сборник, стр. I-9641).
(11) ОВ С 303 Е, 13.12.2006 г., стр. 114.
(12) ОВ С 263 Е, 16.10.2008 г., стр. 671.
(13) ОВ С 76 Е, 25.3.2010 г., стр. 11.
(14) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 5.
(15) Приети текстове, P7_TA(2010)0426.
(16) Работен документ на службите на Комисията: Оценка на въздействието върху Директивата относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, SEC (2007) 1707, точка 3.5.2, стр. 24-25.
(17) Работен документ на службите на Комисията: Оценка на въздействието върху Директивата относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, SEC (2007) 1707, точка 6.2.4, стр. 39.
(18) Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки (OВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 1).
(19) Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).
(20) Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (OВ L 258, 1.10.2009 г., стр. 11).


Бюджетен контрол върху хуманитарната помощ от страна на ЕС
PDF 411kWORD 106k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно бюджетния контрол върху хуманитарната помощ от страна на ЕС, ръководен от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (2011/2073(INI))
P7_TA(2012)0020A7-0444/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посветен на хуманитарната помощ,

–  като взе предвид Финансовия регламент(1) и правилата за неговото прилагане(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(3),

–  като взе предвид предходните си резолюции съответно от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“(4), от 19 януари 2011 г. относно „положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване“(5), от 10 февруари 2010 г. относно „неотдавнашното земетресение в Хаити“(6), от 29 ноември 2007 г. относно „провъзгласяване на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“, както и от 18 януари 2011 г. относно „прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на неговия план за действие и бъдещо развитие“(7),

–  като взе предвид своите резолюции съответно от 5 май 2010 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 година(8), както и от 10 май 2011 г. за финансовата 2009 година(9),

–  като взе предвид годишните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) относно изпълнението на бюджета за финансовата 2008 година(10) и за финансовата 2009 година(11), придружени от отговорите на институциите,

–  като взе предвид специалните доклади на ЕСП № 3/2006 относно „хуманитарната помощ, предоставена от Европейската комисия вследствие на цунамито“, № 6/2008 относно „помощта за възстановяване, предоставена от Европейската комисия след цунамито и урагана Мич“, № 15/2009 относно „помощ от ЕС, осъществявана чрез организации на ООН: вземане на решения и мониторинг“, както и № 3/2011 относно „ефикасност и ефективност на помощта, предоставяна от ЕС чрез организации на ООН в засегнати от конфликти страни“,

–  като взе предвид годишните доклади и годишните доклади за дейността за финансовите 2009 година и 2010 година на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ГД „Хуманитарна помощ“) и приложенията към тях,

–  като взе предвид годишния доклад относно политиката за предоставяне на хуманитарна помощ и нейното изпълнение през 2009 година (COM(2010)0138), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0398),

–  като взе предвид годишния доклад относно политиките на Европейския съюз в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното прилагане през 2010 г. (COM(2011)0343), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0709),

–  като взе предвид Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС) между Европейската комисия и Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство между Комисията и хуманитарните организации (РСП),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (A7-0444/2011),

А.  като има предвид, че броят, честотата, обхватът и сериозността на хуманитарните катастрофи са се увеличили драстично, като засягат повече части на света;

Б.  като има предвид, че водещата световна роля на ЕС като организация, предоставяща хуманитарна помощ, както и увеличаването на броя и честотата на интервенциите в рамките на ЕС и извън него, в съчетание с настоящите бюджетни ограничения, подчертават значението на доброто финансово управление, основано на принципите на икономичност, ефикасност ефективност;

В.  като има предвид, че големите катастрофи в Хаити и Пакистан показаха още веднъж, че инструментите, с които ЕС разполага за реагиране при бедствия, трябва да бъдат подобрени по отношение на ефективността, бързината и координацията;

Ефикасност и ефективност на системата за контрол, мониторинг и надзор на ГД „Хуманитарна помощ“

1.  Отбелязва решимостта на ГД „Хуманитарна помощ“ и предприетите мерки за подобряване на ефикасността и ефективността на хуманитарната помощ, предоставяна от ЕС;

2.  Припомня становището на ЕСП, изложено в нейните годишни доклади, че цялостният предварителен контрол, системите за мониторинг и надзор, дейностите по последващ одит и функциите за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ са ефективни като цяло; въпреки това подчертава, че по отношение на всички тези аспекти съществуват възможности за подобрение;

Партньори по Рамковото споразумение за партньорство (РСП): НПО

3.  Отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори неправителствени организации се уреждат от РСП, докато методът за изпълнение на бюджета е пряко централизирано управление;

4.  Приветства по-голямата гъвкавост и ефикасност, постигнати в РСП от 2008 г., в сравнение с РСП от 2005 г., включително подход, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати, въвеждането на механизъм за контрол „A“ (мониторинг, свързан с действия) и механизъм за контрол „P“ (предварителна оценка и собствени процедури), по-голямо опростяване и по-малко неяснота в резултат на въвеждането на насоки; призовава Комисията да продължи усъвършенстването на мерките, които ще подобрят ефикасността на сътрудничеството с партньорите по РСП в РСП, което ще е в сила след 2012 г.; подчертава, че подобряването на ефективността на сътрудничеството и намаляването на прекомерната административна тежест за партньорите по РСП е важно, като същевременно ще осигури високо равнище на отчетност и прозрачност;

5.  Призовава Комисията да подобри методите и практиката на оценяване на степента на съответствие на потенциалните партньори с изискванията на РСП; припомня, че опитът, придобит преди подписването на РСП от 2008 г., показва, че първоначалната оценка в полза на партньорите по механизма за контрол „P“, основаваща се на надеждността на техните системи за вътрешен контрол и финансова стабилност, беше твърде оптимистична; отбелязва, че след като получат такъв статут въз основа на първоначална оценка, партньорите по механизма за контрол „Р“ са одитирани по-рядко относно техните системи за вътрешен контрол и им е позволено да използват свои собствени процедури за възлагане на обществени поръчки, а действията им не са обект на договорни ограничения за финансиране;припомня, че в резултат на оценката по РСП от 2008 г. много от тях трябваше да бъдат понижени до партньори със статут „А“, т.е. да бъдат подложени на механизма за контрол „A“;

6.  Призовава Комисията да гарантира, че партньорите са отстранили своевременно слабостите, установени по време на редовните одити на техните системи, и че са предприети необходимите мерки, ако това все още не е направено; припомня, че външните одитори трябва да продължат да работят за подобряване на качеството на своите препоръки към партньорите, като вземат предвид специфичните структури на партньорите, за да се гарантира приемането и осъществимостта на тези препоръки; подчертава, че е необходимо документацията на оценките на предложенията за хуманитарна помощ да бъде допълнително опростена и стандартизирана, за да може да се направи цялостно сравнение;

7.  Счита, че благодарение на съществуващите механизми за одит и мониторинг е налице по-голяма отчетност по отношение на оценката на ефикасността и ефективността на партньорите по РСП, отколкото при партньорите от ООН; изтъква, че въпреки това международна организация като ООН не може да се сравнява с партньорите по РСП;

Международни организации, ООН

8.  Отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори от ООН се уреждат от Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС), докато отношенията с организациите от семейството на Червения кръст и Международната организация за миграция се уреждат от РСП с международните организации; припомня, че и в двата случая методът за изпълнение на бюджета е съвместно управление;

9.  Посочва, че са констатирани сериозни слабости във връзка с условията и начините за упражняване на контрол и проследяване на средствата от ЕС, подлежащи на съвместно управление; настоятелно призовава Комисията да се договори, по-специално с агенциите на ООН, относно мерките, необходими за постигане на надеждност на одитната дейност, извършвана от органите на ООН, както и за засилване и повишаване на увереността, получена посредством съществуващия контрол, включително и проверките;

10.  Припомня, че текущото преразглеждане на Финансовия регламент (ФР) предполага, че средствата от ЕС, усвоявани чрез ООН и международните организации, трябва да бъдат управлявани в съответствие с правилата за непряко управление;

11.  Подчертава, че изискванията относно контрола върху непрякото управление на средствата от ЕС трябва да бъдат толкова строги, колкото изискванията относно споделеното управление; настоява да бъде установено същото ниво на отчетност за непрякото управление на средства на ЕС от партньори на ГД „Хуманитарна помощ“ като посоченото в член 57, параграф 5 от предложението на Комисията за ФР; подчертава, че за проверката на доброто финансово управление на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС, е важно да се осигури достъп до докладите от одита на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“;

12.  Настоява резултатите от одита да се предоставят своевременно на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, без да се засягат правомощията и компетенциите на ЕСП и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

13.  Изразява съжаление относно общия характер на докладите на ООН, в които се предоставя недостатъчна информация за резултатите; посочва, че поради принципа на ООН за единствена одиторска проверка и факта, че обхватът на контрола на Комисията се ограничава до извършването на проверки и мониторинг, докладите на ООН все пак са основен източник на информация с оглед осигуряването на отчетност и прозрачност;

14.  Призовава Комисията да гарантира, че докладите на ООН съдържат достатъчна информация относно резултатите, т.е. резултатите и последствията от проектите в рамките на срока за отчитане; подчертава, че измеримите показатели за резултатите и въздействието трябва да бъдат неразделна част от критериите за отчитане; изразява съжаление относно факта, че над 70% от отговорите на ГД „Хуманитарна помощ“ на въпросника на ЕСП за нейния специален доклад 15/2009 разкриват, че докладите на ООН се представят със закъснение, и изисква от Комисията да даде най-актуалната информация относно положението по този въпрос;

15.  Посочва, че между Комисията и страните по ФАРС съществуват различия по отношение на тълкуването на клаузата на ФАРС относно извършването на проверки, и по-специално относно упражняването на контрол; приветства приемането през юли 2009 г. на стандартни условия (СУ) за проверките като средство, от една страна, за предоставяне на допълнителни насоки за действието на клаузата относно извършването на проверки и, от друга, за неговото изясняване; припомня, че според последните констатации на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ и ЕСП в рамките на изготвянето на годишната декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS), договорените стандартни условия и клаузата относно извършването на проверки могат да бъдат пояснени допълнително;

16.  Отбелязва, че службата за външен одит почти не е извлякла полза от увеличаването на числеността на персонала в централата на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2010 г. (от 247 на 289);

17.  Изразява съжаление относно трудностите, които ЕСП е срещнала при достъпа до информация за дейности, извършени от партньори от ООН; припомня, че според клаузата на ФАРС относно извършването на проверки ЕС и следователно ЕСП могат да извършват финансови проверки на място, както и че ООН трябва да предоставя цялата съответна финансова информация; подчертава, че ООН трябва да осигурява на ЕСП необходимия достъп до информация и по този начин да изпълнява клаузата на ФАРС относно извършването на проверки;

18.  Приветства положителните резултати от преговорите със Световната продоволствена програма (СПП) и Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), в резултат на които СПП и УНИЦЕФ промениха своите правила, така че да предоставят докладите си за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“; призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да проведе незабавно подобни преговори с други агенции на ООН, с оглед осигуряване на лесен и небюрократичен достъп до техните доклади за вътрешен одит; призовава Комисията да информира веднъж на всеки шест месеца компетентните комисии на Парламента относно хода на преговорите; подчертава, че всички доклади за вътрешен одит следва да се предоставят на Комисията по електронен път, а не само в сградите на съответните агенции на ООН;

19.  Припомня, че през 2010 г. със СПП започнаха преговори за договаряне на обща методология, по която СПП да извършва одити на проекти, финансирани от ЕС; призовава Комисията да изпълни успешно тази цел и да проведе подобни преговори с други партньори от ООН;

20.  Приветства настоящите усилия на работната група по отчетността и одита на свързаната с бедствия помощ, създадена в рамките на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и ръководена от член на Европейската сметна палата; припомня, че двете основни цели са: i) създаване на насоки и добри практики с оглед достигането накрая до единен интегриран модел за отчитане, и ii) създаване на насоки и добри практики в областта на одита на свързаната с бедствия помощ;

21.  Счита, че това е важна стъпка напред за преодоляване на предизвикателствата, свързани с прозрачността и отчетността в сътрудничество с ООН и други международни организации; насърчава работната група да изпълни мандата си в рамките на определения срок;

22.  Посочва, че липсата на прозрачност, отчетност, ефикасност и ефективност при управлението от страна на ООН на средства беше широко критикувана, след като бяха разкрити злоупотреби от правителството на Северна Корея в края на 2006 г. със средства на ООН, предназначени за хуманитарни дейности и развитие; изразява съжаление, че все още не е постигнат значителен напредък по отношение на реформата на ООН във връзка с прозрачността и отчетността; подчертава, че държавите-членки на ЕС трябва да демонстрират повече политическа воля, решителност и последователност с оглед постигането на напредък в реформата и осигуряването на по-голяма отчетност; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да отдаде приоритет на този въпрос и да съдейства за улесняване на процеса;

Ефикасност и ефективност на дейностите във връзка с хуманитарната помощ на ЕС, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“

23.  Признава ползата от търсенето на нови начини за предоставяне на финансиране от ГД „Хуманитарна помощ“, заедно с нейните партньори; същевременно призовава за зачитане на разнообразието от участници в рамките на финансирането и прилагането на европейските хуманитарни програми – ООН, Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, НПО – предвид това, че катастрофите често имат транснационален характер и изискват многостранни и координирани реакции; насърчава работата по укрепване на капацитета на местните партньори и повишаване на капацитета за оценка и бърза реакция на място посредством бюрата на ГД „Хуманитарна помощ“ и експертите на място;

24.  Посочва, че точната и последователна оценка на потребностите е съществена предпоставка за ефективното изпълнение на хуманитарната помощ; признава, че благодарение на глобалната оценка на потребностите и оценката на забравените кризи хуманитарната помощ, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“, отговаря на важния критерий да се основава стриктно на потребностите; подчертава, че е необходимо Комисията да продължи усилията си за провеждане на дебат за изготвянето на по-добре координирана и последователна оценка на потребностите; приветства диалога между Комисията и ООН в това отношение;

Партньори по РСП

25.  Обръща внимание на качествената работа на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“, постигната чрез ефективен метод на подбор, по-специално чрез РСП, и разработването на стандарти и практики за приложение в хуманитарната област; подчертава също така, че е важно да се осъществява ефективен мониторинг върху използването на средствата под формата на партньорски проверки, извършвани от частни одиторски фирми, както и че това допринася за признаване на хуманитарния сектор; отбелязва обаче, с оглед запазване на многообразието от партньори и гарантиране достъпа на малки и средни НПО до средствата, сложността на административните процедури за достъп до средствата и прекомерните административни разходи, които са твърде високи за НПО, както и трудностите, срещани при одитите поради липсата на човешки ресурси, и призовава за адаптиране на използваните инструменти към специфичните изисквания на хуманитарния сектор и потребностите на местно равнище, така че хуманитарната помощ да бъде ориентирана по подходящ начин и координираните действия на различните участващи организации за оказване на помощ да започнат на ранен етап;

26.  Приветства усилията, положени от ГД „Хуманитарна помощ“ за насърчаване използването на новаторски подходи като „подхода на касова основа“, и по-специално безусловните трансфери, които са насочени към най-уязвимите групи; отбелязва, че като се използват местните пазари, тези подходи могат да бъдат по-ефективни, отколкото помощта в натура, и не водят непременно до по-висок фидуциарен риск; насърчава следователно ГД „Хуманитарна помощ“ да продължи да развива „подходите на касова основа“ и да поощрява своите партньори да ги използват;

27.  Припомня заключенията, до които беше стигнато след трите цикъла от одити, проведени в централния офис на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ относно естеството и стабилността на финансовите отношения между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори; според тези заключения предоставените от Комисията средства като цяло са използвани с разумна грижа и в съответствие с действащите правила и разпоредби;

28.  Отбелязва, че повечето препоръки в резултат от одитите на централния офис на отдела за външен одит, отправени по отношение на партньорите по РСП, касаят правилата на партньорите за възлагане на обществени поръчки; обръща внимание на една от основните констатации от одитите в централния офис за това, че не всички партньори по РСП (попадащи както в механизма за контрол „А“ така и в механизма за контрол „Р“) прилагат процедури, които са напълно съвместими с принципите, посочени в приложение IV към РСП от 2008 г.; отбелязва, че съществуват проблеми във връзка с предоставянето на пълна документация за възлагането на обществени поръчки и установяването на по-добре документирани и надеждни процедури за възлагането на обществени поръчки;

29.  Отбелязва, че партньорите по РСП трябва да намерят решение на следните въпроси: създаване на подходящи механизми за вътрешен контрол, подобряване на техните системи за разпределяне на финансови разходи и осигуряване на по-голяма прозрачност, подобряване по отношение слабостите в техните счетоводни системи и ангажираността на ръководството по отношение на стандартите за качество, създаване на процедура за управление на риска за цялата организация и повишаване на осведомеността относно опасностите от измами и корупция;

30.  Отбелязва, че партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“ могат да възлагат изпълнението на дейности за подкрепа на хуманитарни операции на подизпълнители, които да бъдат партньори по изпълнението; изразява съжаление във връзка с липсата на подходящи процедури, както и на надзор и правилно управление от страна на партньорите по РСП по отношение на техните партньори по изпълнението; съответно призовава Комисията да разгледа този въпрос, като отчете рисковете, до които това може да доведе в случай на измами, както и липсата на достъп до свързани документи и факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ не разполага с механизми за откриване на подизпълнителите - партньори по изпълнението;

31.  Счита, че реалното и трайно включване на бенефициентите в планирането и управлението на помощта е една от основните предпоставки за високо качество и бързина на хуманитарната реакция, особено в случай на продължителни кризи; посочва, че в много случаи не съществуват официални механизми за предоставяне на оплаквания/обратна връзка от бенефициента към съответния партньор или ясни правила за защита на лицата, сигнализиращи за корупция; подчертава, че това е важна мярка за подобряване на ефективността и отчетността, както и за предотвратяване на евентуална неправомерна употреба на помощта; призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да създаде незабавно такива механизми;

32.  Припомня препоръката на отдела за външен одит за необходимостта от по-добро разпределяне на помощта и осъществяване на мониторинг след разпределянето от страна на служители, които не участват в самия процес, за да се прецени дали при оценката на потребностите са взети предвид всички изисквания и дали тези изисквания са изпълнени; призовава Комисията да приложи поуките, извлечени от дейностите по мониторинг;

Партньори от ООН

33.  Припомня становището на ЕСП, изразено в нейния специален доклад 15/2009, че стратегическите и правните изисквания за избирането на партньори по обективен и прозрачен начин не са превъплътени в достатъчна степен в практически критерии, които да подпомагат вземането на решения по отношение на партньори от ООН; призовава Комисията систематично да извършва и документира официални оценки за сравнение на механизмите за предоставяне на помощ на партньорите от ООН и на механизмите на други партньори;

34.  Отбелязва, че наред с приноса си към непреките разходи (до 7 % от бюджета за дадена дейност), т.е. разходите, които не са пряко свързани с изпълнението на конкретен проект, Комисията финансира различни разходи, пряко свързани с проекта (преки разходи), включително разходи за подкрепа за местни офиси, персонал и транспорт, пряко свързани с дейностите; посочва, че равнището на разходите за подкрепа, като например транспорт, съхранение и обработка (напр. за хранителна помощ), варира силно; признава, че причините за това могат да бъдат специфични за всяка отделна страна в зависимост от условията, но посочва, че те могат също така да се дължат на необходимостта от рационализиране на операциите с цел постигане на по-голяма разходна ефективност; предлага на Комисията да оцени равнището на разходите за подкрепа спрямо нормалните граници или спрямо сравнителна оценка за съответния вид проект, за да установи дали това равнище е разумно;

Разни други въпроси

35.  Подчертава, че наред с основните критерии, като например опит и познания, резултати в миналото, координация, диалог и бързина, ефективността на разходите също трябва да бъде важен критерий за избор на партньорите; приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ понастоящем работи върху разработването на информационна система за сравнение на разходите („Наблюдение на цената на резултатите“) въз основа на сравними разходи за дадена единица; подчертава значението на използването на информацията, предоставена от този инструмент, с оглед анализиране на ефективността на предложенията за проекти от гледна точка на разходите;

36.  Обръща внимание на честите увеличения на бюджета на ГД „Хуманитарна помощ“ чрез използване на резерва за спешна помощ или чрез трансфери от други бюджетни редове на функцията за външна помощ на ЕФР; счита, че бюджетните увеличения са структурен въпрос; подчертава необходимостта от съставяне на реалистичен бюджет, като се разпределят бюджетни кредити за природни бедствия и хуманитарни операции въз основа на потвърдения опит във връзка с разходите през предходни години;

37.  Подчертава, че с оглед на зачестяването на големи природни бедствия Европейският съюз трябва да подобри своята способност за реагиране; припомня във връзка с това, че Парламентът от много години призовава за по-реалистичен бюджет за хуманитарната помощ, за да се избегне хроничното недостатъчно финансиране на съответните бюджетни редове и за да може да се гарантира свобода на действие във финансово отношение през цялата финансова година, както и за да се запази във времето равновесието между финансирането за мерки, насочени към предотвратяване на хуманитарни катастрофи, и мерки, целящи бързо реагиране на извънредни ситуации, независимо дали те са предизвикани от природни явления или от човешка намеса;

38.  Приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия за финансовата рамка за периода 2014-2020 г., което предвижда увеличаване на бюджета за инструмента за хуманитарна помощ до 6,4 милиарда евро за този период (т.е. 915 милиона евро средно годишно спрямо 813 милиона евро за периода 2007-2013 г.); също така отбелязва със задоволство увеличаването на резерва за спешна помощ за същия период на 2,5 милиарда евро, както и предложението за прехвърляне на неизползваните средства от резерва към следващата година и призовава Комисията да гарантира, че тези средства продължават да бъдат предназначени основно за спешни хуманитарни нужди;

39.  Призовава бюджетът на ЕС да подкрепя действия, предназначени за предвиждане, подготовка, предотвратяване и по-бързо реагиране на бедствия, както и мерки за гарантиране на по-гъвкаво предприемане на мерки за развитие като средство за излизане от кризисни ситуации; изразява съжаление за това, че конкретният напредък по отношение на връзката между неотложна помощ, възстановяване и развитие все още продължава да е ограничен, въпреки многото политически ангажименти, поети през последните години;

40.  Поради тази причина призовава да се отделят повече средства, които да се управляват по-добре, с цел осигуряване на приемственост на помощта в преходните етапи между спешните мерки и развитието, както и да се помисли за постигане на повече гъвкавост и взаимно допълване на съществуващите финансови механизми, по-специално в рамките на стратегическите документи на ЕФР и ИСР по държави/региони; призовава за специални грижи за децата, както и за бременните жени и майките с малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, средства за евакуация и превоз, както и медицинско оборудване, така че да се избегнат нежелани бременности и болести, предавани по полов път, като тези действия са приоритетни в рамките на съществуващите финансови механизми;

41.  Препоръчва основният фокус на тази преходна, насочена към възстановяването, фаза между спешната помощ и развитието да бъде укрепването на капацитета на местните институции и активното участие на местни НПО и асоциации в етапите на планиране и прилагане, с оглед улесняване и поставяне на основите на висококачествени и ефективни програми за човешко развитие;

42.  Счита, че е налице задоволителна видимост на действията, финансирани от ГД „Хуманитарна помощ“; признава значението на мерките за гарантиране на видимост по отношение на отчетността и за подпомагане намаляването на риска от двойно финансиране; подчертава, че това не следва да се превръща в средство за популяризиране на отделни хуманитарни агенции и не следва да води до конкуренция за постигане на видимост за сметка на задоволяването на реалните нужди на бенефициентите;

43.  Счита, че все по-голямата роля, която се предоставя на консорциумите, има потенциално положителен ефект по отношение на увеличаване на хуманитарната реакция и подобряване на координацията; призовава Комисията да предостави по-ясни насоки, за да се гарантира прозрачност и да се гарантира, че консорциумите нямат негативно влияние върху многообразието на общността на НПО, и по-специално върху това на малките и средните организации;

Необходимост от устойчивост, съгласуваност и взаимно допълване

44.  Изтъква значението на обвързване на помощта, възстановяването и развитието (ОПВР) с цел укрепване на връзките между помощ, възстановяване и развитие и осигуряване на плавен преход от хуманитарна помощ към помощ за развитие; подчертава, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят координацията, ефикасността, ефективността и съгласуваността на ОПВР;

45.  Приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ насърчава ограничаването на рисковете от бедствия чрез програмата „DIPECHO“ и като неразделна част от хуманитарни действия;

46.  Призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да насочи вниманието си в по-голяма степен върху устойчивостта на хуманитарните действия; настоятелно призовава ГД „Хуманитарна помощ“ и други съответни служби на Комисията да поставят по-силен акцент върху ограничаването на рисковете от бедствия и подготвеността за бедствия, укрепване на устойчивостта на населението в риск чрез изграждане на капацитет, обучение и мерки за обществена осведоменост и създаване на ефикасни системи за ранно предупреждение в страните, застрашени от бедствия и засегнатите от криза страни, за да им се даде възможност да реагират съответно;

47.  Счита, че усетът и познанията за културата са ключов фактор в предоставянето на ефективна хуманитарна помощ; подчертава например, че продуктите, доставени по време на хуманитарни действия, трябва да бъдат подходящи и приемливи за местното население;

48.  Призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да разгледа внимателно възможните негативни ефекти на хуманитарната помощ; посочва, че примерно излишъкът на хранителни помощи може да обезсърчи местното производство на храни и да има отрицателен ефект върху местните пазари и по този начин да застраши продоволствената сигурност в дългосрочен план;

49.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра съгласуваност и взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, както на политическо ниво, така и в практиката;

50.  Счита, че настоящата остра продоволствена криза в региона на Африканския рог е също така трагично последствие от липсата на съгласуване и взаимно допълване на международната хуманитарна помощ и помощта за развитие; посочва, че за разлика от природните бедствия, това е криза, която е започнала бавно и постепенно е ескалирала в хуманитарно бедствие; припомня, че за съжаление сушите и недостигът на храна са придобили хроничен характер в региона на Африканския рог; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки тази реалност и големия размер помощи за развитие, насочен към региона през последните десетилетия, няма видими резултати при укрепването на самодостатъчността на местните земеделски производители и по този начин осигуряване на устойчивост;

Хаити и Пакистан

51.  Изразява съжаление, че 2010 г. ще бъде запомнена като годината на две мащабни бедствия: опустошителното земетресение в Хаити, последвано от епидемия от холера, и безпрецедентните наводнения в Пакистан;

52.  Отбелязва, че през 2010 г. ГД „Хуманитарна помощ“ разпредели 122 милиона евро за Хаити и 150 милиона евро за Пакистан, както и че хуманитарната помощ, разпределена за Пакистан от ГД „Хуманитарна помощ“, е най-мащабната намеса, провеждана досега в рамките на една година;

53.  Признава, че размерът на бедствията и присъщите затруднения, включително физически достъп и въпросите, свързани със сигурността, направиха условията изключително сложни; посочва, че при двете бедствия се наблюдаваха аналогични проблеми;

54.  Изтъква, че ефикасната координация на международно равнище е съществена предпоставка за ефикасна и ефективна хуманитарна помощ, признава добавената стойност на осъществяването на дейност под егидата на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) по време на операции за предоставяне на хуманитарна помощ, както и необходимостта да се осъществява дейност по този начин;

55.  Отбелязва, че Комисията предоставя значителна подкрепа на OCHA; изразява съжаление, че опитът в Хаити и Пакистан изтъкна недостатъчната към момента способност за координиране на OCHA; подчертава, че способността на OCHA да изпълни своята координираща функция беше подкопана от слаб капацитет, неадекватна оценка на нуждите и само отчасти функционални електронни инструменти за обработка на информацията;

56.  Отбелязва, че Комисията е подкрепила в значителна степен ООН в усилията й за разработване и прилагане на системата от групи; подчертава, че двете бедствия разкриха, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят нейната ефективност, ефикасност и координация, както и да се засили ангажираността и отчетността;

57.  Изтъква, че Комисията не предостави на докладчика на Парламента окончателните описателни и финансови доклади на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“ относно изпълнението на хуманитарните действия след катастрофите в Хаити и Пакистан през 2010 г., с обосновката, че те съдържат чувствителна информация за партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“; подчертава, че Парламентът трябва да има достъп до подобни доклади или поне до основните данни за ефикасността и ефективността на изпълнението на действията, с цел да бъде в състояние да прецени тяхното добро финансово управление;

58.  Посочва, че комисията по бюджетен контрол ще изпрати делегация в Хаити в контекста на проблемите, докладвани във връзка с разпределената за тази страна помощ;

59.  Призовава Комисията да повдигне въпросите, свързани с ООН, пред съответните органи на ООН;

o
o   o

60.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(2) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.
(3) OВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0404.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0018.
(6) ОВ С 341 Е, 16.12.2010 г., стр. 5.
(7) Приети текстове, P7_TA(2011)0005.
(8) OВ L 252, 25.9.2010 г., стр. 1.
(9) ОВ L 250, 27.9.2011 г., стр. 1.
(10) ОВ С 269, 10.11.2009 г., стр.1.
(11) ОВ С 303, 9.11.2010 г., стр. 1.


Към съгласуван европейски подход за колективна защита
PDF 413kWORD 89k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно темата „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“ (2011/2089(INI))
P7_TA(2012)0021A7-0012/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 4 февруари 2011 г., озаглавен „Обществено допитване: Към съгласуван европейски подход за колективна защита“ (SEC(2011)0173),

–  като взе предвид публикувания от Комисията през юни 2011 г. проект на документ с насоки, озаглавен „Количествено определяне на вредата при искове за обезщетения на основание нарушение на член 101 или член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз“,

–  като взе предвид Директива 2009/22/EО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите(1),

–  като взе предвид публикувания от Комисията през 2009 г. документ за обществено допитване с цел обсъждане на последващите действия във връзка със Зелената книга относно колективната защита на потребителите,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност(2),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 ноември 2008 г. относно колективната защита на потребителите (COM(2008)0794),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година(3),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 2 април 2008 г. относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност (COM(2008)0165),

–  като взе предвид доклада Monti от 9 май 2010 г. относно нова стратегия за единния пазар,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2007 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007–2013 г. – Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ (COM(2007)0099),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно алтернативно разрешаване на спорове при граждански, търговски и семейни дела(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно прилагането в държавите членки на Директивата относно медиацията, нейното въздействие върху медиацията и възприемането й от съдилищата(5),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0012/2012),

А.  като има предвид, че в европейското пространство на правосъдие гражданите и дружествата трябва не само да разполагат с права, но и да имат възможност да упражняват тези права ефективно и ефикасно;

Б.  като има предвид, че приетото неотдавна законодателство на ЕС има за цел да позволи на страните, попадащи в трансгранична ситуация, или да упражняват ефективно правата си(6), или да потърсят извънсъдебно уреждане на спора по пътя на медиацията(7),

В.  като има предвид, че ползите от метода за алтернативно разрешаване на спорове са неоспорими, а справедливият достъп до правосъдие следва да остане на разположение на всички граждани на ЕС;

Г.  като има предвид, че според Флаш Евробарометър относно нагласите на потребителите спрямо трансграничната търговия и защитата на потребителите от март 2011 г., 79 % от европейските потребители посочват, че биха имали по-голямо желание да защитават правата си в съда, ако можеха да се присъединят към иск на други потребители по същия въпрос;

Д.  като има предвид, че засегнатите от правонарушение потребители, които искат индивидуално да водят съдебно дело за обезщетение, често са изправени пред значителни пречки от гледна точка на достъпността, ефективността и финансовата достъпност, които се дължат на понякога високите разноски по производството, потенциалната психологическа цена, сложните и дълги производства и липсата на информация относно наличните средства за правна защита;

Е.  като има предвид, че когато група граждани са увредени от едно и също правонарушение, отделните съдебни производства могат да не бъдат ефективно средство за прекратяване на противоправните практики или за получаване на обезщетение, особено ако претърпяната индивидуална загуба е малка в сравнение с разноските по производството;

Ж.  като има предвид, че в някои държави членки цялостното действие на съществуващите на равнище ЕС средства за правна защита на потребителите и за правоприлагане се счита за незадоволително или че тези механизми не са достатъчно добре известни, което води до ограничената им употреба;

З.  като има предвид, че интеграцията на европейските пазари и последващото увеличение на трансграничните дейности подчертават необходимостта от общовалиден за ЕС, съгласуван подход за разглеждане на дела, в които потребителите са оставени с празни ръце, тъй като производствата по колективен иск за обезщетение, въведени в много държави членки, не предоставят трансгранични решения;

И.  като има предвид, че националните и европейските органи изпълняват основна роля в прилагането на правото на ЕС и че правоприлагането по частноправен ред следва само да допълни, но не и да замени правоприлагането от публични органи;

Й.  като има предвид, че правоприлагането от публичните органи за преустановяване на нарушенията и налагане на глоби само по себе си не предоставя възможност на потребителите да бъдат обезщетени за претърпените вреди;

К.  като има предвид, че обединяването на исковете в една процедура за колективна правна защита или даването на възможност подобен иск да бъде внесен от представителен субект или орган, действащ в името на публичния интерес, би могло да опрости процеса и да намали разходите за страните;

Л.  като има предвид, че система, основана на колективни действия за правна защита, може да бъде от полза като допълнение към индивидуалната правна защита, но не и да я замества;

М.  като има предвид, че Комисията трябва да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност по отношение на всяко предложение, което не попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза;

1.  Приветства горецитираната хоризонтална консултация и подчертава, че увредените от противоправни практики лица, както граждани, така и дружества, трябва да могат да предявяват иск за обезщетение за понесени от тях индивидуални загуби или за претърпени вреди, особено в случай на разпокъсани и разпръснати вреди, при които разноските по делото могат да не са пропорционални на претърпените вреди;

2.  Отбелязва усилията, положени от Върховния съд на САЩ за ограничаване на неоснователните искове и злоупотребата със съществуващото в САЩ производство по колективни искове(8), и подчертава, че Европа трябва да се въздържа от въвеждането на производство по колективни искове по модела на САЩ или всяко друго производство, което не зачита европейските правни традиции;

3.  Приветства усилията на държавите членки да засилят правата на лицата, увредени от противоправно поведение, чрез въвеждане или планирано въвеждане на законодателство, имащо за цел да улесни правната защита, като се избягва установяването на култура на злоупотреба при предявяването на искове, но също така признава, че националните механизми за колективна правна защита се различават значително, в частност що се отнася до обхвата и процесуалните характеристики, което може да накърни упражняването на правата от страна на гражданите;

4.  Приветства работата на Комисията за създаване на съгласуван европейски подход за колективна правна защита и призовава Комисията да демонстрира в своята оценка на въздействието, че в съответствие с принципа на субсидиарност са необходими действия на равнище ЕС, за да се подобри съществуващата регулаторна рамка на ЕС, така че да се позволи увредени от нарушение на правото на ЕС лица да бъдат обезщетени за претърпените от тях вреди и по този начин да се допринесе за доверието на потребителите и за по-гладкото функциониране на вътрешния пазар;

5.  Подчертава възможните ползи от колективните съдебни искове във връзка с по-ниските разходи и по-голямата правна сигурност за ищците, за ответниците и за съдебната система чрез предотвратяване на паралелни съдебни спорове по подобни искове;

6.  Счита, че по отношение на сектора на конкуренцията публичното правоприлагане е от основно значение за прилагане на разпоредбите на Договорите, за пълно постигане на целите на ЕС и за гарантиране на прилагането на конкурентното право на ЕС от страна на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията;

7.  Припомня, че понастоящем само държавите членки приемат законодателство по отношение на националните правила за количествено определяне на размера на обезщетението, което може да бъде присъдено; отбелязва освен това, че прилагането на националното право не трябва да възпрепятства еднаквото прилагане на европейското право;

8.  Призовава Комисията да проучи обстойно целесъобразното правно основание за всяка мярка в областта на колективната правна защита;

9.  Отбелязва, че според наличната към момента информация, по-конкретно проведено през 2008 г. изследване за ГД „Здраве и потребители“, озаглавено „Оценка на ефективността и ефикасността на механизмите за колективна правна защита в Европейския съюз“, съществуващите механизми за колективна правна защита в ЕС не са довели до непропорционални икономически последици;

Действащо законодателство на ЕС и искове за преустановяване на нарушения

10.  Отбелязва, че на равнище ЕС вече съществуват някои механизми за правоприлагане по отношение на индивидуални дела, като например Директива 2008/52/ЕО относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси и Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, и счита, че по-специално Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес осигурява достъп до правосъдие, като опростява уреждането на трансгранични спорове и намалява разходите по искове за суми под 2 000 EUR, но отбелязва, че това законодателство няма за цел да осигурява ефективен достъп до правосъдие в случаите, в които голям брой увредени лица са претърпели сходни вреди;

11.  Изразява мнението, че исковете за преустановяване на нарушения също така изпълняват важна роля за гарантиране на правата, с които се ползват гражданите и дружествата по силата на правото на ЕС, и счита, че механизмите, въведени с Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество за защита на потребителите(9), както и с Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, могат да бъдат значително подобрени, така че да насърчат сътрудничеството и исковете за преустановяване на нарушения в трансгранични ситуации;

12.  Счита, че необходимостта от подобряване на правната защита във връзка с исковете за преустановяване на нарушения е особено голяма в сектора на околната среда; призовава Комисията да проучи възможностите за разширяването на обхвата на правната защита, като включи този сектор;

13.  Счита, че исковете за преустановяване на нарушения следва да се съсредоточават върху защитата както на индивидуалните, така и на публичните интереси, и призовава да се подхожда предпазливо при разширяването на достъпа до правосъдие за организации, тъй като те не следва да се ползват с по-лесен достъп до правосъдие от физическите лица;

14.  Поради това призовава Комисията да засили и повиши ефективността на инструментите, които са в сила, като Директива 98/27/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, с цел гарантиране на подходящо публично прилагане на правата на потребителите в ЕС; въпреки това подчертава факта, че нито Директива 98/27/ЕО, нито Регламент (ЕО) № 2006/2004 позволяват потребителите да бъдат обезщетени за претърпените вреди;

Правно обвързваща хоризонтална рамка и защитни механизми

15.  Счита, че достъпът до правосъдие чрез колективна правна защита попада в сферата на процесуалното право, и изразява загриженост във връзка с това, че некоординираните инициативи на ЕС в областта на колективната правна защита ще доведат до раздробяване на националното процесуално право и разпоредбите, уреждащи предоставянето на обезщетения, което ще отслаби, вместо да укрепи, достъпа до правосъдие в рамките на ЕС; призовава, в случай че след подробен анализ се вземе решение, че е необходимо и желателно производство на Съюза за колективна правна защита, всяко едно предложение в областта на колективната правна защита да бъде под формата на хоризонтална рамка, включващата общ набор от принципи, който предоставя еднакъв достъп до правосъдие чрез колективни искове в рамките на ЕС и който разглежда конкретно, но не само, нарушения на правата на потребителите;

16.  Подчертава необходимостта да се вземат надлежно предвид правните традиции и правният ред на отделните държави членки и да се подобри координацията на добри практики между държавите членки и счита, че работата относно схема на ЕС за насърчаване на ефективни средства за правна защита както за потребителите, така и за малките и средните предприятия не следва да предизвиква забавяния при приемането на хоризонталната рамка;

17.  Подчертава, че всяка правно обвързваща хоризонтална рамка трябва да обхваща основните аспекти на получаването на обезщетение по колективен път; подчертава освен това, по-конкретно, че принципите на процесуалното и международното частно право трябва да се прилагат спрямо колективните искове като цяло, независимо от засегнатия сектор, като същевременно ограничен брой секторни правила, приложими към защитата на потребителите или конкурентното право, които се отнасят до въпроси като евентуалната задължителна правна сила на решения, приети от националните органи по конкуренцията, биха могли да бъдат определени, например, в отделни членове или глави на самия хоризонтален инструмент или в отделни правни инструменти успоредно с приемането на хоризонталния инструмент или след неговото приемане;

18.  Счита, че индивидуалното обезщетение за претърпени вреди или загуби играе основна роля при вземането на решение за предявяване на иск, тъй като тези вреди или загуби неминуемо се сравняват с евентуалните разходи по предявяването на иска; следователно напомня на Комисията за необходимостта една хоризонтална рамка относно колективната правна защита да бъде ефикасен и разходно-ефективен инструмент за всички страни и счита, че в националните процесуални правила на държавите членки може да се използва Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес като отправна точка за целите на колективната правна защита в случаите, когато стойността на иска не надвишава изискването за приложното поле на този регламент;

19.  Счита, че колективните искове по силата на хоризонтална рамка биха донесли най-голяма полза в случаите, при които ответникът и представляваните увредени лица не пребивават в една и съща държава членка (трансгранично измерение), и когато правата, за които се твърди, че са нарушени, са предоставени от законодателството на ЕС (нарушаване на правото на ЕС); призовава за по-нататъшно разглеждане на въпроса как да се подобри правната защита в случаите на нарушения на националното законодателство, които могат да имат големи трансгранични последици;

20.  Отново заявява, че трябва да се създадат защитни механизми в рамките на хоризонталния инструмент с цел да се избегне предявяването на неоснователни искове и злоупотреба с колективната правна защита, така че да се гарантира справедливо съдебно производство, и подчертава, че подобни защитни механизми трябва да обхващат, наред с другото, следните елементи:

  

Статут

   за да бъде допустим един представителен иск, налице трябва да бъде ясно идентифицирана група, като идентификацията на членовете на групата трябва да е извършена, преди искът да бъде внесен;
   европейският подход към колективната правна защита трябва да се основава на принципа на включване в иск при желание („opt-in“), при което увредените лица са ясно идентифицирани и вземат участие в производството единствено ако изрично са изразили такова желание, с цел избягване на евентуални злоупотреби; подчертава необходимостта да се зачитат съществуващите национални системи в съответствие с принципа на субсидиарност; призовава Комисията да разгледа въпроса за създаване на система, която да предоставя съответна информация на всички потенциални участващи увредени лица, да увеличи представителността на колективните искове, да позволи на най-голям брой увредени лица да търсят обезщетение, и да осигури на гражданите на ЕС опростен и ефективен достъп до правосъдие на достъпна цена, като по този начин се избягват прекомерните съдебни дела и последващите ненужни индивидуални или колективни искове относно едно и също правонарушение; призовава държавите членки да създадат ефективни механизми, които да гарантират, че възможно най-много лица, претърпели вреди, са информирани и са наясно със своите права и задължения, по-специално когато те пребивават в няколко държави членки, като същевременно се избягва нанасянето на неоправдани вреди на доброто име на съответната страна, за да се спазва принципът на презумпцията за невиновност;
   система за колективна правна защита, при която увредените лица не са идентифицирани преди вземане на съдебното решение, трябва да бъде отхвърлена на основание на това, че противоречи на правния ред в много от държавите членки, както и че нарушава правата на увредени лица, които биха могли да участват в производството без свое знание и въпреки това съдебното решение да има задължителна правна сила спрямо тях;
   държавите членки следва да гарантират, че съдия или сходен орган продължава да разполага с дискреционни правомощия под формата на предварителна проверка за допустимост на всеки потенциален колективен иск, чрез която да се потвърждава, че са спазени критериите за допустимост и че искът може да бъде разгледан;
   държавите членки следва да определят организации, квалифицирани да внасят представителни искове, като биха били полезни европейски критерии, които ясно да дефинират въпросните квалифицирани субекти; посочените критерии биха могли да се основават на член 3 от Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, но е необходимо да бъдат допълнително уточнени, за да гарантират както избягването на злоупотреба при предявяване на искове, така и достъпа до правосъдие; тези критерии следва да обхващат, наред с другото, финансовите и човешките ресурси на отговарящите на изискванията организации;
   във всички случаи увредените лица трябва да имат свободата като алтернатива да предявяват в компетентен съд индивидуален иск за получаване на обезщетение;
  

Пълно обезщетение за действително претърпени вреди

   хоризонталната рамка следва да обхваща обезщетения единствено за действително причинени вреди, а обезщетенията с наказателен характер трябва да се забранят; по силата на концепцията за обезщетението за претърпени вреди присъденото обезщетение трябва да се разпредели между отделните увредени лица съразмерно на претърпяната от тях индивидуална вреда; адвокатските хонорари според присъденото обезщетение са до много голяма степен непознати в Европа и следва да не се включват в задължителната хоризонтална рамка;
  

Достъп до доказателства

   вносителите на колективен иск не трябва да бъдат в по-добра позиция от вносителите на индивидуален иск по отношение на достъпа до доказателства от ответника, като всеки ищец трябва да представи доказателства в подкрепа на своя иск; задължението за оповестяване на документи пред ищците („разкриване“) е почти непознато в Европа и не трябва да се включва в хоризонталната рамка;
  

Принцип „загубилият плаща“

   не е възможно производство без финансов риск, поради което държавите членки трябва да определят собствени правила за справедливо присъждане на разноските, според които загубилата делото страна трябва да поеме разноските на другата страна, за да се избегне нарастването на броя на неоснователните искове, в рамките на механизъм за колективна правна защита на равнище ЕС;
  

Недопускане на финансиране от трета страна

   Комисията не трябва да определя никакви условия или насоки относно финансирането на исковете за обезщетение за вреди, тъй като използването на финансиране от трета страна, например с предлагане на дял от присъденото обезщетение, е непознато в правните системи на повечето държави членки; това не пречи на държавите членки да определят условия или насоки относно финансирането на исковете за обезщетение за вреди;

21.  Предлага, ако Комисията внесе предложение за хоризонтална рамка, уреждаща колективната правна защита, да се въведе, когато е уместно, принцип на последващи искове, според който правоприлагането по частноправен ред в рамките на колективната правна защита може да бъде осъществено, ако е налице предварително решение за установяване на нарушение, прието от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията; отбелязва, че установяването на принципа на последващи искове не възпрепятства в общия случай възможността да се предвидят както самостоятелни искове, така и последващи искове;

22.  Призовава Комисията да проучи начини за повишаване осведомеността на потребителите за наличността на механизми за колективна правна защита и за улесняване на сътрудничеството между субектите, квалифицирани да предявяват колективни искове; подчертава ключовата роля, която могат да изпълняват организациите на потребителите и Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net) при предаването на информация до възможно най-голям брой лица, увредени вследствие на нарушения на правото на ЕС;

23.  Подчертава, че много от нарушенията на правото на Съюза, установени от Комисията в областта на мерките на ЕС за защита на потребителите, налагат укрепване по отношение на исковете за преустановяване на нарушения(10), като същевременно признава, че исковете за преустановяване на нарушения не са достатъчни, когато увредените лица са претърпели вреди и имат право на обезщетение; иска от Комисията да установи кои са законодателните норми на ЕС, по отношение на които е трудно да се получи обезщетение;

24.  Счита, че това следва да се направи, за да се установят точно областите, в които хоризонталната рамка би могла да предвиди колективна правна защита за обезщетение за нарушаване на подобни законодателни норми, както и за нарушаване на антитръстовото законодателство на ЕС; призовава съответното законодателство на ЕС да бъде изброено в приложение към хоризонталния инструмент;

Алтернативно разрешаване на спорове

25.  Отбелязва, че механизмите за алтернативно разрешаване на спорове често зависят от желанието на търговеца да сътрудничи, и счита, че наличието на ефективна система за съдебна защита би дало силен стимул за страните да сключват извънсъдебни споразумения, чрез което е вероятно да се избегнат значителен брой съдебни процеси; насърчава създаването на схеми за алтернативно разрешаване на спорове на европейско равнище по начин, който ще даде възможност за бързо и евтино разрешаване на спорове като по-привлекателна възможност от съдебното производство, и предлага съдиите, които извършват предварителната проверка на допустимостта на колективен иск, да имат също така правомощие да разпоредят на страните първо да потърсят колективно решаване на иска по взаимно съгласие, преди да образуват колективно съдебно производство; счита, че критериите, разработени от Съда(11), следва да бъдат отправна точка за установяването на посоченото правомощие; подчертава обаче, че тези механизми следва да останат, както предполага и тяхното наименование, само алтернатива на съдебната защита, а не предварително условие за нея;

Компетентност и приложимо право

26.  Подчертава, че една хоризонтална рамка следва сама да определя правила за предотвратяване на наплив към съдилищата (търсене на най-благоприятна правна система, „forum shopping“), като същевременно не се застрашава достъпът до правосъдие и че регламентът Брюксел I следва да се вземе като отправна точка за определяне на компетентните съдилища;

27.  Призовава за по-нататъшен анализ на начина, по който стълкновителните норми биха могли да бъдат изменени; счита, че едно от възможните решения е да се прилага законът по местожителство на по-голямата част от увредените лица, като се има предвид, че отделните увредени лица следва да имат свободата да не се включват при предявяване на колективния иск, а вместо това да предявят индивидуален иск в съответствие с общите правила на международното частно право, установени в регламентите Брюксел І, Рим І и Рим ІІ;

28.  Подчертава, че вследствие на решението на Съда по дело C-360/09, Pfleiderer, Комисията трябва да гарантира, че колективната правна защита не компрометира ефективността на системата за освобождаване от санкции в областта на конкурентното право и на процедурата за уреждане на спорове;

Обикновена законодателна процедура

29.  Настоява Европейският парламент да бъде включен в рамките на обикновената законодателна процедура във всяка законодателна инициатива в областта на колективната правна защита и всяко предложение да се основава на подробна оценка на въздействието;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на социалните партньори на равнище ЕС.

(1) ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30.
(2) ОВ С 117 Е, 6.5.2010 г., стр. 161.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0023.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0449.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0361.
(6) Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15).
(7) Директива 2008/52/ЕО относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3).
(8) Wal-Mart Stores Inc. / Dukes и др. 564 U. S. xxx (2011 г.).
(9) ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.
(10) Проучване по отношение на проблемите, срещани от потребителите при получаване на правна защита за нарушение на законодателството в областта на защитата на потребителите и икономическите последици от подобни проблеми, 26 август 2008 г., Част І: Основен доклад, стр. 21 и сл.
(11) Решение от 18 март 2010 г. по съединени дела C-317/08, C-318/08, C-319/08 и C-320/08, Alassini, все още непубликувани в Сборника.


Списък на хранителните претенции
PDF 282kWORD 43k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1924/2006 във връзка със списъка на хранителните претенции
P7_TA(2012)0022B7-0045/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните(1),

–  като взе предвид проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1924/2006 във връзка със списъка на хранителните претенции,

–  като взе предвид становището от 13 октомври 2011 г. на комитета по член 25 от Регламент (ЕО) № 1924/2006;

–  като взе предвид насоките на Комисията за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1924/2006, одобрени на 14 декември 2007 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите(3),

–  като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(4),

–  като взе предвид член 88, параграф 2 и параграф 4, буква б) от своя правилник,

А.  като има предвид, че както е посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, използването на хранителни и здравни претенции не трябва да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо;

Б.  като има предвид, че както е посочено в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, използването на хранителните и здравните претенции може да се разреши единствено ако може да се очаква от средностатистическия потребител да разбере полезното въздействие, изразено в претенцията;

В.  като има предвид, че както е посочено в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, сравняването на хранителни претенции трябва да съпоставя състава на съответната храна с много храни от същата категория, включително храни от други търговски наименования;

Г.  като има предвид, че както е посочено в член 7 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните не трябва да заблуждава потребителите по отношение на тяхното естество, свойства и характеристики;

Д.  като има предвид, че с оглед на основните принципи, определящи избора на позволени хранителни претенции относно храната, както е посочено по-горе, новата предложена от Комисията хранителна претенция „сега съдържа Х % по-малко [хранително вещество]“, която да бъде включена в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006, противоречи на целта и съдържанието на основния акт, тъй като е двузначна, подвеждаща и объркваща за средностатистическия потребител;

Е.  като има предвид, че нововъведената претенция „сега съдържа Х % по-малко [хранително вещество]“ нарушава принципа на сравнителните претенции съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006; като има предвид, че този принцип допуска хранителните стойности на даден продукт да бъдат сравнявани с предишен вариант на същия този продукт, независимо от първоначалното съдържание на съответното хранително вещество, което би могло да бъде прекалено високо в сравнение с други продукти на пазара; като има предвид, че за продукти, чийто състав не е бил променен, но които въпреки това са с по-ниско съдържание на определено хранително вещество, отколкото продукта с променен състав на друго търговско наименование, няма да бъде разрешено да бъдат обозначени с хранителна претенция, което неизбежно ще заблуждава потребителите;

Ж.  като има предвид, че претенцията „сега съдържа Х % по-малко [хранително вещество]“ би могла да породи нелоялна конкуренция спрямо съществуващите претенции като например „намалено съдържание на [хранително вещество]“ и „лайт“ ; като има предвид, че в сравнение с други сходни продукти в последния случай е необходимо намаляване с най-малко 10 % (на микроелементите), 25 % (на натрия) или 30 % (на захарите/мазнините); като има предвид, че потребителят би могъл да допусне, че указаното количество в претенцията „сега съдържа Х % по-малко“ означава по-голямо намаление, отколкото намалението в претенция за „намалено съдържание на [хранително вещество]“ или „лайт“, въпреки много по-строгите изисквания по отношение на тези претенции в сравнение с претенцията „сега съдържа Х % по-малко [хранително вещество]“, за която е посочено минимално намаление от само 15 %;

З.  като има предвид, че претенцията „сега съдържа Х % по-малко [хранително вещество]“ би могла да възпира производителите от по-съществена промяна на състава на своите продукти, така че да спазват изискванията за претенциите за „намалено съдържание на [хранително вещество]“ или „лайт“, тъй като е по-лесно да се намали определено хранително вещество с 15 %, вместо с 30 %;

И.  като има предвид, че в съображение 4 от проекта за мярка Комисията ясно признава, че „...когато се намалява съдържанието на захари, потребителите очакват да се намали и енергийното съдържание“; като има предвид, че по отношение на предложеното изменение на претенцията „намалено съдържание на мазнини/захари“ съгласно точка 2 от приложението към проекта за мярка Комисията също така дава възможност да се използват такива претенции дори когато енергийното съдържание на продукта, обозначен с претенцията, е все още „равно на“ енергийното съдържание на сходен продукт;

1.  Се противопоставя на приемането на проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1924/2006 във връзка със списъка на хранителните претенции;

2.  Счита, че проектът за регламент на Комисията е несъвместим с целта и съдържанието на основния акт;

3.  Призовава Комисията да внесе изменен проект за мярката в комитета;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.
(2) http://ec.europa.eu/food/food/labellingnutrition/claims/guidance_claim_14-12-07.pdf.
(3) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
(4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


Заключения от неофициалното заседание на Европейския съвет от 30 януари 2012 г.
PDF 267kWORD 43k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно Европейския съвет на 30 януари 2012 г.
P7_TA(2012)0023B7-0044/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 януари 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 и 10 декември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид позицията на правителството на Обединеното кралство,

–  като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина(1),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Комисията на нейното заседание на 18 януари 2012 г.,

–  като взе предвид резултата от преговорите, които бяха проведени в специалната работна група за еврото и Еврогрупата,

–  като взе предвид необходимостта да се запази единството между договарящите се страни от еврозоната и тези извън нея,

–  като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2012 г. относно заключенията от заседанието на Европейския съвет (8 и 9 декември 2011 г.) във връзка с проекта за международно споразумение за фискален съюз за стабилност(2),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  Потвърждава отново заявеното в своята резолюция от 18 януари 2012 г., като същевременно отбелязва окончателния текст на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз и отново изразява своето становище, че би било по-добре да се постигне споразумение съгласно законодателството на ЕС; изразява съжаление, че не беше постигнато споразумение между всички държави членки, поради възражението на министър-председателя на Обединеното кралство;

2.  Отбелязва при все това, че почти всички елементи, съдържащи се в новия договор могат да бъдат изпълнени, и до голяма степен вече са изпълнени, в рамките на действащата правна рамка на ЕС и чрез вторично законодателство, с изключение на „златното правило“, гласуването с обратно квалифицирано мнозинство и действията на Съда;

3.  Счита, че окончателният текст подобрява в някои отношения оригиналния текст и че са включени някои предложени от Парламента изменения, а именно:

   ангажимент за цялостно прилагане на общностния метод;
   че стабилността, координацията и управлението ще се изпълняват чрез вторично законодателство, с пълноценното участие на Парламента;
   по-голяма, макар и непълна, съгласуваност между пакета за икономическото управление и новия договор;
   признаване на правата на договарящите се страни, чиято парична единица не е еврото, да участват в срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, на които се разглеждат въпроси в областта на конкурентоспособността, глобалната структура на еврозоната и основните правила, които ще се прилагат спрямо нея в бъдеще;
   предвижда се сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти на взаимно договорена основа и в съответствие с договора;
   добавя се позоваване на целите за устойчив растеж, заетост, конкурентоспособност и социално сближаване;
   ангажимент да се включи съдържанието на споразумението в правната рамка на ЕС в срок до пет години;

4.  Признава, че фискалната стабилност е важен елемент от преодоляването на настоящата криза; настоява при все това, че икономическото възстановяване се нуждае от мерки за укрепване на солидарността и стимулиране на устойчивия растеж и заетостта; приветства факта, че Европейският съвет признава това, но настоява, че са необходими конкретни и широкообхватни мерки;

5.  Отново призовава за бързото създаване на погасителен фонд въз основа на предложението на германския икономически съвет от експерти; призовава за включването на такова законодателство, доколкото е необходимо за осигуряването на погасителен фонд, за предпочитане в рамките на текущия законодателен процес по изготвянето на два от актовете от пакета за икономическото управление; изразява съжаление, че все още не е започната работа в тази насока; призовава Комисията да предложи строги мерки за насърчаване на растежа и заетостта;

6.  В допълнение към серията от мерки за осигуряване на фискална стабилност сега призовава за създаването на облигации за проекти, пътна карта за стабилизационни облигации и въвеждането на данък върху финансовите сделки на европейско равнище, за което Комисията вече направи предложение;

7.  Посочва освен това, че от новото споразумение липсват някои други важни елементи:

   избягването на двойни стандарти между нормите в споразумението и в Договора от Лисабон и съдържащи се в достиженията на правото на Общността;
   всички договарящи се страни по споразумението, настоящи и бъдещи членове на еврозоната, следва да имат еднакво право да участват пълноценно във всички срещи на високо равнище на държавите от еврозоната;

8.  Изразява съжаление поради факта, че окончателният текст не отразява искането на Парламента за пълноправно участие на своя председател в неформалните срещи на високо равнище на държавите от еврозоната; настоява за предоставянето на постоянна покана за пълноценно участие на новоизбрания председател на срещите на високо равнище на държавите от еврозоната;

9.  Настоява договарящите се страни напълно да спазят своя ангажимент да интегрират, най-много в срок до пет години, Договора за стабилност, координация и управление в договорите на ЕС и изисква същевременното отстраняване на съществуващите слабости в Договора от Лисабон;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Европейския съвет, председателя на Еврогрупата, националните парламенти, Комисията и Европейската централна банка.

(1) Регламент за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки (COM(2011)0819) и Регламент относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове (COM(2011)0821).
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0002.


Иран и неговата ядрена програма
PDF 284kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно Иран и неговата ядрена програма
P7_TA(2012)0024RC-B7-0017/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,

–  като взе предвид изявлението от 22 януари 2011 г. на върховния представител на ЕС от името на държавите от групата Е3+3 след разговорите с Иран в Истанбул на 21 и 22 януари 2011 г.,

–  като взе предвид писмото от 21 октомври 2011 г. на върховния представител на ЕС до секретаря на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Саед Джалили,

–  като взе предвид доклада на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 8 ноември 2011 г. относно изпълнението на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и съответните разпоредби на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Ислямска република Иран,

–  като взе предвид резолюцията, приета от Управителния съвет на МААЕ на 18 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 18 ноември 2011 г. относно резолюцията на Управителния съвет на МААЕ,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 29 ноември 2011 г. относно нападението и ограбването на посолството на Обединеното кралство в Техеран,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 14 ноември 2011 г., от 1 декември 2011 г. и от 23 януари 2012 г.,

–  като взе предвид обвързаността на Иран с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), необходимостта всички държави, които са страни по този договор, да изпълняват изцяло своите задължения и правото на държавите – страни по договора, да развиват изследванията, производството и употребата на ядрена енергия за мирни цели, в съответствие с членове I и II от този договор, без да бъдат дискриминирани,

–  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи до Съвета относно последователна политика по отношение на режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че с ратифицирането на ДНЯО Иран се е отказал от придобиването на ядрени оръжия и е правно обвързан да декларира и да прилага предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) по отношение на всичките си ядрени дейности, включително ядрения материал;

Б.  като има предвид, че Иран все още трябва да изпълни задълженията си съгласно всички относими резолюции на Съвета за сигурност на ООН, последната от които е Резолюция № 1929 (2010 г.), и всички изисквания на Управителния съвет на МААЕ, в които се посочва предоставянето на пълен и безусловен достъп на Агенцията до всички обекти, съоръжения, лица и документи, които биха позволили действителна инспекция на ядрената програма на Иран и биха дали възможност на МААЕ да изпълни ролята си на пазител, що се отнася до ядрените въпроси;

В.  като има предвид, че в доклада на МААЕ от ноември 2011 г. се изразява „сериозна загриженост по отношение на вероятността ядрената програма на Иран да придобие военно измерение“ поради вероятното продължаване на „някои дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“;

Г.  като има предвид, че на 27 декември 2011 г. иранският вицепрезидент Реза Рахими заплаши да използва военна сила с цел затваряне на протока Хормуз, ако бъдат наложени санкции върху износа на петрол от Иран; като има предвид, че е налице допълнително разполагане на европейски и американски военноморски сили, за да се противодейства на тази заплаха, и че военният статус вече е достигнал „повишена бойна готовност“ в целия регион;

Д.  като има предвид, че в нарушение на своите задължения по ДНЯО Иран е изградил тайно съоръжение за обогатяване на уран във Фордо, недалече от Ком, и е уведомил МААЕ за неговото съществуване много след започване на строителството на съоръжението; като има предвид че този подход на засекретяване допълнително подкопава доверието в уверенията на Иран за чисто гражданското естество на неговата ядрена програма;

Е.  като има предвид, че на 5 януари 2012 г. турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу предаде покана от върховния представител на ЕС към Иран за възобновяване на ядрените преговори с групата Е3+3; като има предвид, че по време на посещението на турския министър на външните работи иранският външен министър Али Акбар Салехи заяви, че Иран е готов да възобнови разговорите;

Ж.  като има предвид, че външните министри на ЕС приеха допълнителни ограничителни мерки срещу Иран в енергийния сектор, включително поетапно налагане на ембарго върху вноса на ирански суров петрол в ЕС, във финансовия сектор, включително срещу Централната банка на Иран, и в транспортния сектор, както и допълнителни ограничения върху износа, по-конкретно на злато и чувствителни стоки и технологии с двойна употреба, както и включване в ограничителните мерки на допълнителни лица и образувания, няколко от които под контрола на Ислямската революционна гвардия (IRGC);

З.  като има предвид, че Съветът отново потвърди ангажимента си да работи в посока постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с подхода с двойна насоченост;

И.  като има предвид, че Съветът отново потвърди, че целта на ЕС остава постигането на всеобхватно и дългосрочно уреждане на въпроса, което да изгради международно доверие в изцяло мирния характер на ядрената програма на Иран, като същевременно се зачита легитимното право на Иран да използва ядрена енергия за мирни цели в съответствие с ДНЯО;

1.  Заявява отново, че рисковете от разпространение на ядрено оръжие във връзка с иранската ядрена програма остават източник на сериозна загриженост в ЕС, и изразява сериозна загриженост относно изявлението в доклада на МААЕ, според което надеждна информация „показва, че Иран е провел дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“;

2.  Изразява дълбоко съжаление, че Иран ускори дейностите си по обогатяване на уран в нарушение на шест резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на единадесет резолюции на Управителния съвет на МААЕ, както е видно от неотдавнашното започване на операции по обогатяване на уран до 20 % в подземното съоръжение във Фордо, близо до Ком;

3.  Отправя отново призива си към Иран за незабавно прекратяване на развиването на технологията за обогатяване на уран, която далеч надхвърля необходимостта от гарантиране на сигурността на доставките от гориво за граждански цели и не зачита международното безпокойство, свързано с незаконни военни намерения;

4.  Подкрепя допълнителните ограничителни мерки, приети от Съвета срещу Иран в енергийния и финансовия сектор, както и допълнителните санкции срещу лица и образувания, включително няколко, които са под контрола на Ислямската революционна гвардия (IRGC); признава, че санкциите и дипломатическите мерки биха могли да бъдат от помощ, за да накарат иранското правителство да приеме и спазва резолюциите на ООН, като по този начин се избегне по-нататъшна ескалация; отбелязва, че санкциите не са цел сами по себе си и че до този момент санкциите, които ЕС е наложил на Иран, не са постигнали поставените цели;

5.  Заявява отново отдавна поддържаната от ЕС позиция, че неуредените въпроси с Иран относно неговата ядрена програма трябва да бъдат решени по мирен път и че няма военно решение на конфликта;

6.  Отбелязва, че ще бъде въведено поетапно ембарго на износа на ирански суров петрол за ЕС и че сключените вече договори могат да бъдат изпълнявани до 1 юли 2012 г.; призовава Съвета да вземе решение относно мерките, които да компенсират последиците от ембаргото върху различните държави – членки на ЕС;

7.  Изисква налагането на целенасочени санкции или ограничителни мерки, съразмерни с набелязаните цели, които да въздействат основно върху отговорните представители на елита на репресивни или престъпни режими и върху отговорните лица извън държавните структури на държави в упадък, като неблагоприятното въздействие на санкциите върху цивилното население, особено върху най-уязвимите групи, бъде сведено до минимум в рамките на възможното;

8.  Подкрепя ангажимента на Съвета да работи за постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с подхода с двойна насоченост и целта на ЕС да постигне цялостно и дългосрочно уреждане на въпроса; призовава иранските органи да дадат положителен отговор на предложението за преговори по същество, съдържащо се в писмото на върховния представител на ЕС от 21 октомври 2011 г., като ясно демонстрират готовността си да се ангажират с мерки за изграждане на доверие и да се включат в съдържателни преговори, без да поставят предварителни условия, с цел действително преодоляване на съществуващите опасения по отношение на ядрения въпрос;

9.  Подновява призива си към иранските органи да изпълняват задълженията на Иран по ДНЯО; призовава настоятелно иранския парламент и правителство да ратифицират и прилагат Допълнителния протокол и да прилагат изцяло разпоредбите на Общото споразумение за предпазните мерки;

10.  Приветства факта, че Иран се съгласи да приеме делегация на високо равнище от МААЕ, която да извърши проверки, под ръководството на заместник генералния директор Herman Nackaerts, от 29 до 31 януари 2012 г.;

11.  Призовава настоятелно Иран да сътрудничи изцяло с МААЕ по всички неуредени въпроси, особено тези, които дават повод за безпокойство във връзка с евентуално военно измерение на ядрената програма на Иран, включително чрез осигуряване на незабавен, пълен и безусловен достъп до всички обекти, съоръжения, лица и документи, изискани от МААЕ, както и да не възразява срещу назначаването на инспектори; подчертава колко е важно да са гарантира, че МААЕ разполага с всички необходими ресурси и правомощия за осъществяването на своята дейност в Иран;

12.  Подкрепя усилията на МААЕ да следи развитието на иранската ядрена програма, за да предоставя на международната общност точен преглед на положението;

13.  Признава, че диалогът и сътрудничеството с Турция могат да изиграят важна роля с оглед постигането на решение;

14.  Осъжда решително иранската заплаха за затваряне на протока Хормуз; настоятелно призовава иранските органи да не блокират протока Хормуз; счита, че подобно действие може да доведе до регионален конфликт и да предизвика ответни мерки от страна на международната общност;

15.  Изразява съжаление относно продължаващия отказ на Китай и Русия да подкрепят санкциите срещу Иран в рамките на Съвета за сигурност на ООН; призовава Русия да прекрати предоставянето на помощ за развитието на иранската ядрена програма, докато Иран започне да спазва напълно задълженията си съгласно съответните резолюции на ООН;

16.  Осъжда категорично нападението срещу посолството на Обединеното кралство в Техеран на 29 ноември 2011 г.; призовава иранското правителство да изпълни своите международни задължения, включително съгласно Виенската конвенция, за защита на дипломати и посолства;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на правителството и парламента на Турция, на правителството и парламента на Китайската народна република, на правителството и парламента на Руската федерация, на генералния директор на МААЕ, на генералния секретар на ООН, на Службата на върховния лидер и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.


Европейското измерение в спорта
PDF 422kWORD 141k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно европейското измерение в спорта (2011/2087(INI))
P7_TA(2012)0025A7-0385/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията за спорта (COM(2007)0391),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията относно борбата с корупцията в ЕС (COM(2011)0308),

–  като взе предвид двете конвенции на Съвета на Европа – Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи от 19 август 1985 г. и Конвенцията срещу употребата на допинг от 19 август 1990 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2003 г. относно жените и спорта(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2004 г. относно спазване на основни трудови стандарти при производството на спортни стоки за Олимпийските игри(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно допинга в спорта(3),

–  като взе предвид своята декларация от 14 март 2006 г. за борба с расизма във футбола(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. относно склоняването към проституция по време на международните спортни прояви(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно ролята на спорта в образованието(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно „Бяла книга за спорта“(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г. относно почтеността на онлайн хазарта(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване за периода след 2013 г.(11),

–  като взе предвид своята Декларация от 16 декември 2010 г. относно засилена подкрепа на Европейския съюз в полза на основните спортове(12),

–  като взе предвид Решение на Съвета 2010/37/ЕО от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 ноември 2010 година относно ролята на спорта като източник и двигател за активно социално приобщаване(13),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2010 г. относно новата стратегия за работни места и растеж,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 1 юни 2011 г. относно европейски работен план за спорта за периода 2011–2014 г.(14),

–  като взе предвид Декларацията от Пунта дел Есте от декември 1999 г. и кръглата маса на Юнеско относно традиционните спортове и игри (ТСИ)(15) във връзка с признаването на традиционните спортове и игри като част от неосезаемото наследство и символ на културното разнообразие,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Общия съд, както и решенията на Комисията в областта на спорта,

–  като взе предвид Европейската харта на правата на жените в спорта (Присъедини се към проекта „Олимпия“ – (По-)силни жени чрез спорт),

–  като взе предвид Хартата за действие с цел преодоляване на дискриминацията на ЛГБТ в спорта,

–  като взе предвид членове 6, 19 и 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите(16) от 11-12 октомври 2011 г. и становището на Европейския икономически и социален комитет от 26–27 октомври 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“(17),

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0385/2011),

А.  като има предвид, че спортът допринася за постигането на стратегическите цели на ЕС, тъй като подчертава основните образователни и културни ценности и е вектор за интеграция, понеже е насочен към всички граждани, независимо от техния пол, етнически произход, религия, възраст, националност и социално положение или сексуална ориентация;

Б.  като има предвид, че спецификата на спорта следва да се взема предвид в решенията на Съда и на Комисията по въпроси, свързани със спорта;

В.  като има предвид, че всички заинтересовани лица, включително тези, които определят политиката, следва да вземат предвид спецификата на спорта, неговите структури, основани на доброволческа дейност, и неговите социални и образователни функции;

Г.  като има предвид, че спецификата на спорта се разбира като сбор от уникалните и съществените аспекти на спорта, които го отличават от всеки друг сектор на дейност, включително от икономическите дейности; като има предвид, че въпреки това спортът следва да бъде подчинен на правото на ЕС, поотделно за всеки конкретен случай;

Д.  като има предвид, че дейностите на ЕС в областта на спорта следва винаги да вземат предвид спецификата на спорта, съобразявайки се с неговите социални, образователни и културни аспекти;

Е.  като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон спортът е в сферата на компетентност на ЕС с цел насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания, сътрудничеството между органите, отговарящи за спорта, закрилата на физическата и моралната неприкосновеност на спортистите, и увеличаване на здравните, социалните, културните и икономическите ползи от спорта, и че изисква подходяща финансова и политическа подкрепа;

Ж.  като има предвид, че спортът има огромен принос за развиването на положителните ценности като честна игра, уважение и социално приобщаване;

З.  като има предвид, че милиарди хора по целия свят практикуват спортове, които са създадени, кодифицирани и разпространявани в Европа, и в допълнение отбелязва, че съвременното олимпийско движение е създадено във Франция от барон Пиер дьо Кубертен;

И.  като има предвид, че политиката на ЕС за спорта следва да бъде разработена така, че да включва и подпомага целите както на професионалните, така и на любителските спортове;

Й.  като има предвид, че подкрепата и насърчаването на спортната активност за хора с интелектуални или физически увреждания следва да бъде приоритет на ЕС предвид важната роля на спорта за социалното приобщаване, общественото здраве и доброволческата дейност през границите;

К.  като има предвид, че доброволческата дейност е в основата на повечето любителски спортове в Европа;

Л.  като има предвид, че 35 милиона аматьори подпомагат развитието на масовия спорт и разпространението на спортните идеали, както това правят спортните клубове и благотворителните спортни асоциации;

М.  като има предвид, че в съвременното общество спортът е определящ за здравето фактор и, чрез ролята си във формалното и неформалното образование, е жизненоважен елемент на качественото образование и спомага за личната удовлетвореност на хората от третата възраст;

Н.  като има предвид, че насърчаването на физическите и спортните дейности допринася за значителна икономия на публичните разходи за здравеопазване;

О.  като има предвид, че един от основните мотивиращи фактори за участието на гражданите в спортната и физическата дейност е подобряването на личното здраве и доброто физическо състояние;

П.   като има предвид, че свързаните с употребата на допинг практики нарушават спортните ценности и излагат спортистите на сериозни опасности, причинявайки сериозни и трайни увреждания на здравето;

Р.  като има предвид, че спортът на високо равнище представя някои основополагащи спортни ценности и ги утвърждава в обществото като цяло, като насърчава спортуването сред неговите членове;

С.  като има предвид несигурността на положението, в което много спортисти на високо равнище се намират в края на спортната си кариера;

Т.  като има предвид, че е от съществено значение спортистите да бъдат подготвени за професионална преквалификация, като им се даде възможност да получат общо образование или професионално обучение успоредно със спортното обучение;

У.  като има предвид, че основните права на спортистите трябва да се опазват и защитават;

Ф.  като има предвид, че по време на спортни състезания е възможно евентуалното възникване на актове на вербално и физическо насилие и прояви на дискриминация;

Х.  като има предвид, че участието на жените в спорта не е достатъчно оценено и че жените са слабо представени в органите за вземане на решения на спортните организации;

Ц.  като има предвид, че спортните дейности изискват специфични и подходящи структури, съоръжения и оборудване и че училищата също трябва да бъдат снабдени с подходящи съоръжения за насърчаване на физическото възпитание;

Ч.  като има предвид, че спортът заема важно място в европейската икономика, тъй като пряко или косвено осигурява около 15 милиона работни места, т.е. 5,4 % от активното население и представлява годишна добавена стойност приблизително в размер на 407 милиарда евро, или 3,65 % от БВП на ЕС, и че икономическият подем на сектора на спорта по този начин допринася за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“;

Ш.  като има предвид, че нарушаването на правата на интелектуална собственост на спортните организации и подемът на цифровото пиратство, по-специално нелицензираното пряко излъчване на спортни събития, излага на опасност икономиката на целия спортен сектор;

Щ.  като има предвид, че спортът не действа като типичните сектори на икономиката поради взаимната зависимост на опонентите и необходимостта от равновесие в силите на конкурентите за запазване на неизвестността на изхода на състезанието;

АА.  като има предвид, че спортът не функционира като типична икономическа дейност поради специфичните си характеристики и организационните си структури, подкрепени от федерации, които не функционират като търговски дружества, и че трябва да се прави разграничение между интерес на спорта и търговски интерес;

АБ.  като има предвид, че европейският социален диалог може да играе важна роля и затова следва да се насърчава;

АВ.  като има предвид, че спортът играе важна роля и доставя удоволствие на много граждани, независимо дали като участници, поддръжници или зрители;

АГ.  като има предвид, че големите спортни събития и спортните участия предлагат невероятни възможности за използване на потенциала за развитие на туризма в Европа, който може да разпространява ценностите и принципите, свързани със спорта;

АД.  като има предвид, че европейският спортен модел почива върху федерации за всяка спортна дисциплина и като има предвид, че механизмите за спортна и финансова солидарност, като например принципа за класиране в групи, открити състезания, включващи спортни клубове и национални отбори, се основават на автономна, демократична, териториална и пирамидална организация, като резултат от дълготрайна демократична традиция;

АЕ.  като има предвид, че прозрачността и демократичната отчетност в спортните клубове може да се подобри чрез участието на поддръжници в структурата на собственост и управление на техните клубове;

АЖ.  като има предвид, че традиционните спортни организации и спортните организации за развитие на масовия спорт играят ключова роля за подпомагане на културата, насърчаване на социалното приобщаване и укрепване на обществата;

АЗ.  като има предвид, че националните отбори играят важна роля, че международните състезания остават еталон и че е целесъобразно да се води борба срещу фиктивните натурализации;

АИ.  като има предвид, че самото естество на състезанията между националните отбори предполага, че федерациите и спортните клубове могат да оценяват обучението на националните спортисти;

АЙ.  като има предвид, че професионалният и масовият спорт са уязвими и сериозно засегнати от финансова нестабилност и че насърчаването на клубовете да изграждат култура на планиране и разумно инвестиране е отговорност на съответните федерации;

АК.  като има предвид, че международните трансфери могат да бъдат опасни за младите спортисти, тъй като спортният провал, семейните разриви и социалната изолация са някои от последствията от твърде ранното напускане на дома от младите спортисти;

АЛ.  като има предвид, че спортните федерации не разполагат със структурни или правни средства, за да действат ефективно срещу уреждането на резултати от спортни срещи;

АМ.  като има предвид, че хазартните услуги, поради своята специфика, са изключени от обхвата на Директивата за услугите (2006/123/ЕО) и на новата Директива за правата на потребителите (2011/83/ЕС);

АН.  като има предвид, че финансирането за масовия спорт е гарантирано единствено, ако титулярите на необходимите национални разрешения за хазартна дейност, които плащат данъци и финансират други дейности от обществен интерес в държавите-членки, са правно задължени да плащат налози „обществен интерес“ и са ефективно защитавани от незаконна конкуренция;

АО.  като има предвид, че регулирането на дейността на спортните агенти изисква съгласувани действия на органите за управление на спорта и обществените органи за налагане на ефективни санкции срещу агенти и/или посредници, които нарушават правилата;

АП.  като има предвид, че спортът може да играе роля в различни области на външните отношения на ЕС, наред с другото като инструмент на дипломацията;

Обществено значимата роля на спорта

1.  Настоятелно призовава Комисията да предложи амбициозен бюджет, специално предназначен за политиката в областта на спорта в рамките на бъдещата МФР предвид социалните, културните и икономическите ползи от спорта, както и ползите за общественото здраве;

2.  Призовава държавите-членки да гарантират, че спортното обучение е предмет от учебната програма във всички видове училища, и подчертава значението на насърчаването на участието в спортове на всички образователни равнища, от най-ранна възраст, включително в училищата, университетите и местните общности, които трябва да се насърчават да разполагат със спортни съоръжения с подходящо оборудване;

3.  Настоятелно призовава държавите-членки да установят ясни насоки за интегриране на спортната и физическата активност във всички равнища на образованието във всички държави-членки;

4.  Подчертава значението на образованието чрез спорт и потенциала на спорта за връщане на социално уязвими млади хора към правия път и призовава държавите-членки, националните асоциации, лиги и клубове да развиват и подкрепят инициативи в тази насока;

5.  Призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят сътрудничеството между училищата и спортните клубове; при това Комисията следва да използва своята координираща функция в областта на спорта, за да събира примери за най-добри практики от държавите-членки и да ги направи достъпни за всички заинтересовани участници в Европа посредством централна база данни;

6.  Препоръчва на Комисията да насърчава практикуването на спорт сред хората в напреднала възраст, тъй като това е фактор, който спомага за социалните взаимоотношения и високото равнище на добро здравословно състояние;

7.  Подчертава, че спортът, практикуван във всички възрасти, е важна област с огромен потенциал за подобряване на цялостното равнище на здравословното състояние на европейците и във връзка с това призовава ЕС и държавите-членки да улеснят практикуването на спорт и да популяризират здравословния начин на живот с пълно използване на възможностите за спорт, като по този начин намалят разходите за здравеопазване;

8.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят по-сериозно ролята на здравните специалисти за популяризирането на участието в спорта, както и да проучат как доставчиците на здравноосигурителни услуги биха могли да предлагат стимули като начин за насърчаване на хората да се заемат със спортни дейности;

9.  Подчертава значението на осигуряването на достъп до спорт за всички граждани в различни среди – в училище, на работа, в свободното време или чрез клубове и сдружения;

10.  Признава работата на организациите за организиране на спортни дейности за хора с интелектуални или физически увреждания в целия ЕС; призовава Комисията, държавите-членки и спортните организации да насърчават и да развиват, със съответно финансиране, спортни дейности и състезания за хора с увреждания, по-конкретно като им осигурят равен достъп до спорт и предоставят на тяхно разположение безплатни спортни съоръжения, пригодени за нуждите им;

11.  Подчертава огромната социално приобщаваща сила на спорта в много области, включително за гражданското съзнание и разбирането за демокрация, насърчаването на здравето, градоустройството, социалната интеграция, пазара на труда, заетостта, квалификацията и образованието;

12.  Насърчава държавите-членки и институциите на Европейския съюз да увеличат предлаганите от тях помощи на организации, които се борят за приобщаване чрез спорт на хора в риск от социално изключване, и на такива, които развиват спортна дейност сред лица с физически или интелектуални увреждания;

13.  Насърчава държавите-членки да въведат трайно спорта в програмите и услугите за действителна интеграция на всички групи, които са изложени на опасност от дискриминация, и призовава спортните организации да създадат подходящи програми за обучение на оператори и доброволци с цел предотвратяване и борба срещу всички форми на дискриминация и расизъм;

14.  Подчертава, че спортът служи за пример в обществото и призовава органите за управление на спорта да поведат борбата срещу институционалната дискриминация;

15.  Припомня, че в спорта не следва да съществува дискриминация на основата на пола, и призовава за по-широко прилагане на Олимпийската харта при всички спортни събития, особено европейските;

16.  Призовава Съвета, Комисията, държавите-членки и националните ръководни органи в областта на спорта да поемат ангажимент за справяне с хомофобията и трансфобията и да прилагат съответно законодателство и политики за борба с дискриминацията, особено по отношение на лесбийките, бисексуалните, гейовете и транссексуалните спортисти;

17.  Призовава държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на значението на качественото физическото възпитание и за двата пола и предлага да разработят необходимите стратегии в тази посока;

18.  Подчертава, че съставът на органите за вземане на решения в спортните организации трябва да отразява състава на общото събрание, както и съотношението между броя на признатите им играчи жени и мъже, за да им се предостави равен достъп до управителните органи, дори и на транснационално равнище;

19.  Насърчава Комисията и държавите-членки да отчитат значението на спорта като средство за насърчаване на мира, икономическото развитие, междукултурния диалог, общественото здраве, интеграцията и еманципацията на жените;

20.  Призовава Комисията и държавите-членки да въздействат на Международния олимпийски комитет да налага правилата, които сам е заложил в Олимпийската харта, забраняващи всякакви демонстрации или политическа, религиозна или расистка пропаганда по време на спортните мероприятия, а в същото време да гарантира, че на жените не се налага политически натиск за нарушаване на това правило и че тези правила да не се заобикалят, като съответната държава не изпраща жени на състезание;

21.  Призовава спортните организации да насърчават допълнително участието на жените в спорта и в управителните органи на спортните организации, като гарантират равен достъп до спортни дейности, по-специално за момичета и жени в неравностойно положение, като насърчават участието на жените в спорта и като отдават еднакво значение и видимост на резултатите в спортовете както за жени, така и за мъже; насърчава държавите-членки да разработят мерки, които дават възможност на жените спортисти за съвместяване на семейния и професионалния спортен живот, и да популяризират равенството между половете в правителствените политики в областта на спорта; призовава Комисията да насърчава обмена на информация и добри практики по отношение на равните възможности за хората от двата пола в областта на спорта;

22.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят европейските органи в насърчаването и изпълнението на препоръките от Европейската харта на правата на жените в спорта;

23.  призовава Комисията и държавите-членки да интегрират аспектите, свързани с равенството между половете, във всички дейности, свързани със спорта, с по-специален акцент върху: достъпа до спорт на жените имигранти и жените от етнически малцинства, достъпа на жените до позиции, свързани с вземане на решения в спорта, и отразяването в медиите на женския спорт, и да гарантират, че политиката и законодателството в областта на спорта се основават на принципа на равенство между половете;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят и насърчават осъществяването на европейски научни изследвания относно спецификата на спортната дейност на жените, относно причините за изоставяне на спорта от страна на жените и момичетата и продължаващите неравенства в достъпа на жените до практикуването на спорт;

25.  Насърчава създаването на женски мрежи в областта на спорта за насърчаване обмена на най-добри практики и информация;

26.  Подчертава, че забраната от страна на родителите на момичета имигранти да участват в заниманията по спорт и плуване в училище не може да се толерира и извинява с културни или религиозни причини;

27.  Посочва, че докато много момичета спортуват в ранна възраст, много от тях се отказват от спорта през юношеските години; в тази връзка се позовава на изследване, което показва, че момичетата се сблъскват с явен или прикрит натиск от страна на връстниците си или семейството да бъдат женствени или да поемат отговорности, които им пречат да продължат заниманията си със спорт; насърчава държавите-членки и националните ръководни органи в спорта да развиват стратегии за програми и треньори за подкрепа най-вече на момичетата, които се интересуват от спорт, да развият своята идентичност като спортисти;

28.  Подчертава необходимостта от борба срещу употребата на допинг, като същевременно се зачитат основните права на спортистите, посредством предпазни и осведомителни кампании, с особено внимание към най-младите спортисти; настоятелно призовава държавите-членки да се отнасят към трафика на незаконни допингови вещества в света на спорта по същия начин, както и към трафика на наркотици, и да приспособят националното законодателство в тази насока, като се стремят да подобрят европейската координация в тази област; призовава Световната антидопингова агенция да създаде лесна за ползване административна система за местонахождение в съответствие с правото на ЕС и подчертава необходимостта от статистически данни относно употребата на допинг и пропуснатите тестове, с цел установяване на адаптиран подход за борба с допинга;

29.  Счита, че присъединяването на ЕС към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа е необходима стъпка към постигането на по-единно прилагане на кодекса на Световната антидопингова агенция в държавите-членки;

30.  Призовава за по-добро хармонизиране на законодателството с цел постигане на ефективно сътрудничество между полицията и съдебната власт в борбата с допинга и другите форми на манипулация на спортните мероприятия;

31.  Призовава държавите-членки да обърнат внимание на проблема с пристрастяването към хазарта и защитата на непълнолетните от рисковете на хазарта;

32.  Подкрепя установяването на ясни правила за защита на непълнолетните лица в състезателните спортове и допълнителното разработване на жизненоважни защитни мерки в резултат от обсъждане с федерациите;

33.  Подчертава голямото значение на двойното – спортно и професионално обучение на младите спортисти; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки, заедно с всички съответни участници, да изготвят насоки, които да гарантират, че младите спортисти са в състояние да получават обикновено училищно и/или професионално образование в допълнение към спортните тренировки, като се вземат предвид съществуващите най-добри практики в отделните държави-членки; с оглед на това насърчава държавите-членки да вземат предвид съответния опит на бившите спортисти, когато последните желаят да упражняват професията на спортни треньори, за да създават специалности, пригодени за спортистите на високо равнище, които избират да следват висше образование, и да използват техния опит в полза на спорта като цяло;

34.  Настоятелно призовава държавите-членки да разработят образователни програми, структурирани така, че да подпомагат съчетаването на учене и тренировки за професионалните спортисти;

35.  Предлага в Европейската квалификационна рамка и в програмата за учене през целия живот да се създаде и включи рамка за обучение и квалификации за спортни треньори, с цел да се насърчава основано на знания общество и развитието на високо качество в треньорската професия както на любителско, така и на професионално равнище;

36.  Подчертава ролята на спортните треньори в развитието и образованието на младите хора не само по отношение на спортните умения, но също и на житейските; отбелязва, че треньорите могат да дават насоки на младите хора как да водят здравословен начин на живот;

37.  Призовава държавите-членки, в тесни консултации със съответните федерации да отказват достъп до стадионите на запалянковци, които са проявили агресивно или дискриминационно поведение, и да създадат координиран подход при определяне и прилагане на санкции срещу тях, да си сътрудничат тясно, за да се гарантира, че забраните за достъп до стадиони остават в сила за международни мачове в държави-членки, различни от тази, в която са били наложени, и да създадат, при зачитане на индивидуалните права и свобода, европейска база данни, с цел обмен на информация и засилване на сътрудничеството с помощта на подобрена система за предупреждение при високорискови мачове;

38.  Одобрява разработването от страна на държавите-членки, след съгласуване с европейските спортни федерации, на минимални стандарти за безопасността на стадионите и вземането на всички подходящи мерки, за да гарантират възможно най-голяма безопасност за спортистите и поддръжниците;

39.  Посочва, че когато спортът се практикува в естествена околна среда, трябва да се осигури баланс между ползата от него и здравето на околната среда, в която той се провежда;

40.  Подчертава потенциала на спортните събития за туризма на местно и национално равнище и призовава държавите-членки да подпомогнат развитието на този сектор на икономическата и търговската дейност;

Икономическо измерение на спорта

41.  Изразява становище, че по въпросите, свързани с вътрешния пазар и конкурентното право, следва да се отчита спецификата на спорта, и следователно подновява своето изискване към Европейската комисия да изготви Насоки за прилагането на правото на ЕС в спорта, за да премахне съществуващата на много места правна несигурност;

42.  Отбелязва, че спонсорството осигурява жизненоважно финансиране и много възможности в спорта, при спазване на принципите на финансовата почтеност;

43.  Призовава Европейската комисия и държавите-членки да отдават голямо значение на доброволните дейности в спорта; отново подчертава значението на доброволците в спорта и изтъква необходимостта да бъде установена рамка за обществено признание, както и да се осигури подходящо обучение за доброволците; приветства обмена на информация и най-добри практики между държавите-членки, с цел насърчаването на доброволния труд в спорта и разглеждане на възможността за правна и данъчна рамка, адаптирана към дейностите на спортните асоциации;

44.  Призовава Комисията и държавите-членки да създадат система за признаването на квалификациите, придобити от доброволците, и на квалификациите, които се изискват за упражняване на регламентираните професии, свързани със спорта;

45.  Подчертава, че взаимното признаване на курсове и специализирани обучения в рамките на единната европейска рамка за професионалисти, които работят в областта на спорта като специалисти (рефери, треньори), е особено важно, тъй като допринася в дългосрочен план за увеличаване на конкурентоспособността, което от своя страна би позволило да се избегне загубата на значителни приходи;

46.  Насърчава държавите-членки да осигурят повече възможности за висше образование за спортистите и за хармонизирано признаване на техните спортни и образователни квалификации с цел увеличаване на професионалната мобилност;

47.  Призовава освен това държавите-членки да подобрят структурите за втори шанс за обучение на бивши спортисти и тяхната интеграция в професионалния живот след напускането на професионалния спорт;

48.  Призовава държавите-членки да обмислят начини за облекчаване на финансовата тежест върху професионалните спортисти, които имат кратки и с неравномерен успех кариери; отново подчертава, че професионалните спортисти, категоризирани като атлети, и чиито доходи в голямата си част произлизат от спорта, следва да имат същите социалноосигурителни права като работниците;

49.  Счита социалния диалог в спорта за подходящ начин за намиране на равновесие между основните и трудовите права на спортистите и спецификата на спорта;

50.  Счита, че в постоянно развиващото се икономическо измерение на спортната индустрия са необходими незабавни подобрения относно въпроси, свързани със спорта, в основни области като свободното движение на работници и услуги, свободата на установяване, признаването на професионалните квалификации, правата на интелектуална собственост и правилата относно държавната помощ, за да се гарантира, че спортната индустрия пълноценно реализира ползите от вътрешния пазар;

51.  Подчертава, че е от особено значение използването на аудиовизуалните права за спортните състезания да става на централизирана, изключителна и териториална основа, за да се гарантира справедливото разпределяне на доходите между елитния и масовия спорт;

52.  Изразява убеждението, че спортните събития, които се считат за изключително важни за обществото, следва да бъдат достъпни за възможно най-широка публика; призовава държавите-членки, които не са го направили, да предприемат мерки, за да гарантират, че телевизионните оператори, установени на тяхна територия, не излъчват такива събития ексклузивно;

53.  Признава правото на журналистите на достъп и отразяване на организирани спортни събития от обществен интерес с цел обезпечаване на правото на обществеността да има достъп и да получава независими новини и информация относно спортни събития;

54.  Призовава Комисията и държавите-членки да защитават правата на интелектуална собственост върху спортните съдържания при зачитане на правото на информиране на обществеността;

55.  Счита, че спортните залагания представляват форма на търговско използване на спортните състезания, и призовава Комисията и държавите-членки да защитават залаганията срещу неразрешени дейности, нелицензирани оператори и от подозрения за уреждане на изхода на спортни срещи, по-специално чрез признаване на правото на интелектуална собственост на организаторите върху техните състезания, да гарантират значителен принос на операторите на спортни залагания за финансиране на масовия спорт и за защита на честното провеждане на състезанията, като се отдава особено значение на образованието на атлетите; въпреки това счита, че подобно право на интелектуална собственост следва да не нарушава правото на излъчване на кратки репортажи в съответствие с Директива 2007/65/ЕО (Директива за аудиовизуалните медийни услуги);

56.  Възобновява своя призив към Комисията да определи насоки в областта на държавните помощи, като уточни какъв вид публична помощ е целесъобразна за осъществяване на социалните, културните и възпитателните задачи на спорта;

57.  Призовава държавите-членки да водят ефикасна борба срещу корупцията и да гарантират спортната етика; ето защо счита, че е абсолютно необходимо във всяка държава да бъдат въведени стриктни правила за финансов контрол на клубовете;

58.  Насърчава спортните асоциации да сътрудничат на правоприлагащите органи, наред с другото чрез споделяне на информация в името на намирането на подходящ и ефикасен подход за справяне с уреждането на изхода на спортните срещи и с други измами в спорта;

59.  Призовава Комисията да предложи конкретни мерки, за да се гарантира финансирането на спорта, генерирано от лотарии;

60.  Посочва, че въвеждането от Комисията на сателитни сметки в спортния сектор е изключително навременно, тъй като това дава възможност дейностите, свързани със спорта, да бъдат оценени на национално равнище съгласно единни стандарти, което позволява да се открият аномалиите и внася допълнителна стойност за европейската икономика и за единния пазар;

61.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават по конкретен начин обмена на добри практики и тясното сътрудничество в областта на техниката и научните изследвания в сферата на спорта;

62.  Счита, че ролята на местните и регионалните органи за развитието на европейското измерение на спорта е решаваща, тъй като в институционалните им задачи се включва предоставянето на услуги за обществеността в областта на спорта и разпределянето на финансови средства за спортни дейности и за необходимите за тях инфраструктури;

63.  Настоява масовите спортове да се финансират от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, които следва да дават възможност за инвестиции в спортна инфраструктура и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на Съюза специална бюджетна програма в областта на спорта, така, както сега позволява член 165 от ДФЕС;

Организация на спорта

64.  Отбелязва, че спортните структури в Европа почиват върху принципите на националност и териториалност;

65.  Потвърждава своята привързаност към европейския спортен модел, в центъра на който федерациите играят важна роля и чиято основа е съставена от разнообразни действащи страни, включващи поддръжници, играчи, клубове, лиги, асоциации и доброволци, които играят основна роля в поддържането на цялата спортна структура;

66.  Призовава за намаляване на препятствията пред доброволческата дейност в спорта в целия ЕС;

67.  Подчертава важната роля на местните структури за общественото насърчаване на спорта за всички и приканва тези структури да участват активно в европейските форуми за разисквания и диалог, насочени към света на спорта;

68.  Припомня, че доброто управление в спорта е условие за независимостта и саморегулирането на спортните организации в съответствие с принципите на прозрачност, отчетност и демокрация и подчертава необходимостта от политика на нулева толерантност към корупцията в спорта; подчертава необходимостта от подходящо включване на всички заинтересовани лица в процеса на вземане на решения;

69.  Призовава държавите-членки и органите за управление на спорта активно да стимулират социалната и демократичната роля на спортните поддръжници, които подкрепят принципите на честна игра, като насърчават участието им в структурите на собственост и управление на техните спортни клубове и като важни заинтересовани лица в органите за управление на спорта;

70.  Счита, че спортните клубове следва да предоставят своите играчи за участие в националния отбор, когато са селектирани за това, като в същото време се отчита техният принос към успеха на големите турнири на националните отбори, например посредством включването на застрахователни механизми, и подчертава, че не може да се прилага един и същи подход за всички спортове;

71.  Подчертава, че осигуряването тренировки на играчите на местно ниво и инвестирането в спортното образование е необходимо за устойчивото развитие на спортното движение в Европа и за разпространяването на положителното му влияние сред отделните хора и обществото; ето защо счита за необходимо да се гарантира, че спортът на високо равнище не е в ущърб на развитието на младите спортисти, на аматьорските спортове и на важната роля на организациите на масовия спорт; подчертава необходимостта от еквивалентност и признаване на дипломите и квалификациите в спорта;

72.  Потвърждава ангажираността си спрямо правилото за местните играчи и го счита за модел и за други професионални лиги в Европа; подкрепя по-нататъшните усилия на органите за управление на спорта, които насърчават тренирането на местни млади играчи в рамките на законодателството на ЕС, и по този начин засилват конкурентния баланс в състезанията и здравословното развитие на европейския спортен модел;

73.  Счита, че развиването на нови таланти е една от основните дейности на спортните клубове и че прекомерната зависимост от трансфера на играчи може да подрие спортните ценности;

74.  Подчертава значението на обезщетенията за обучение, тъй като те представляват ефективен защитен механизъм за обучителните центрове и справедлива възвращаемост на вложените средства;

75.  Счита, че професията на спортните агенти следва да бъде регламентирана професионална дейност и да подлежи на подходяща официална квалификация, както и че спортните агенти следва да имат данъчно жителство в рамките на територията на Съюза за целите на прозрачността; призовава Комисията, в сътрудничество със спортните организации, сдруженията на играчи и асоциациите на агенти, да разработи и приложи европейска система за лицензиране и регистрация, придружена от кодекс за поведение и механизъм за налагане на санкции;

76.  Предлага създаването в рамките на спортните федерации на непубличен европейски регистър на спортните агенти, в който агентите да посочат имената на играчите, които представляват, с цел защита на атлетите, особено на онези, които са под 18 годишна възраст, за да се намалят рисковете от конфликт на интереси; счита, че изплащането на агентите на таксите за трансферите трябва да се осъществява на няколко вноски в периода, обхванат от договора, който е сключен от спортиста в резултат на трансфера, като пълното изплащане ще зависи от това дали договорът е бил изпълнен;

77.  Призовава държавите-членки да допълнят с възпиращи санкции съществуващите регулаторни разпоредби, уреждащи дейността на агентите/посредниците на играчите, и строго да прилагат тези санкции;

78.  Призовава органите за управление на спорта да увеличат прозрачността по отношение на дейностите на агентите на играчите и да си сътрудничат с органите на държавите-членки за изкореняване на корупционните практики;

79.  Приветства поръчаното от Комисията проучване относно икономическото и правно въздействие на трансферите на играчи; освен това счита, че инициативите на спортните федерации, с които се цели въвеждане на повече прозрачност в международните трансфери, заслужават да бъдат подкрепени;

80.  Изразява становището, че системите, прилагани от органите за управление на спорта за по-голяма прозрачност при международните трансфери на играчите, представляват стъпка в правилната посока, тъй като следват принципа на доброто управление и имат за цел да гарантират почтеността в спортните състезания;

81.  Подкрепя ясно системите за лицензиране и честната игра по отношение на финансирането, чрез стимулиране на клубовете да участват според действителния си финансов капацитет;

82.  Счита, че тези мерки помагат за подобряване на управлението, възстановяване на дългосрочната финансова стабилност и устойчивост на клубовете и допринасят за финансовата изрядност в европейските състезания, и поради това призовава Европейската комисия да признае съответствието на такива правила със законодателството на ЕС;

83.  Приветства усилията на спортните федерации, насочени към забраната за съсобственост на спортните клубове, участващи в едно и също състезание; счита, че трябва да се забрани оператор на залагания да контролира организатор на състезания или заинтересована страна, както и да се забрани оператор на състезания или заинтересована страна да контролира оператор, предлагащ залагания за събитията, които той организира или в които участва;

84.  Приканва настойчиво държавите-членки да вземат всички необходими мерки, за да предотвратят и наказват незаконните дейности, които нарушават почтеността в спорта, и да определят тези дейности за престъпления; по-специално онези от тях, които са свързани със залагания, тоест умишленото и нечестно манипулиране на резултата от състезание или на някоя от фазите на играта с цел да се извлече изгода, която не е в резултат от нормалното практикуване на спорта, нито от неизвестността на изхода на състезанията;

85.  Настойчиво приканва спортните федерации да работят в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да защитават почтеността в спорта;

86.  Призовава Европейската комисия да обърне внимание на проблема с непрозрачността на трансферите и уреждането на резултатите от спортни срещи, както беше обявено в нейната стратегия за борба с корупцията, чрез определяне на минимални правила за определянето на престъпленията в тази сфера;

87.  Изразява силна тревога във връзка със сериозните незаконни дейности в спорта, като например прането на пари, и призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството си за разрешаването на тези проблеми и за да гарантират по-голяма прозрачност във финансовите сделки, извършвани като част от трансфера на играчи и в дейностите на спортните агенти;

88.  Посочва, че трябва да бъдат създадени инструменти за насърчаване на сътрудничеството между публичните органи, спортните органи и хазартните оператори при разглеждането на случаите на спортни измами и че може да бъде предвидено сътрудничество с Европол и Евроюст;

89.  Признава легитимността на спортните съдилища при разрешаването на спорове в областта на спорта, доколкото те спазват основното право на гражданите на справедлив процес; призовава Арбитражният спортен съд (АСС) да взема под внимание разпоредбите на законодателството на ЕС, когато става дума за уреждането на спорове в областта на спорта в рамките на ЕС;

90.  Призовава Комисията до 2012 г. да представи предложение, което дава възможност за по-добро разбиране и конкретно прилагане на спецификата на спорта, като вземе предвид в пълна степен текста на член 165 от ДФЕС;

Сътрудничество с трети страни и международни организации

91.  Приканва Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с трети страни по проблеми като трансфери на международни играчи, експлоатацията на непълнолетни играчи, уреждането на изхода от спортни срещи, пиратството и незаконните залагания; подчертава също така, че е важно да се укрепва международното сътрудничество за развитието на спорта в развиващите се страни;

92.  Очаква с интерес резултатите от системите, въведени за наблюдение на прозрачността, честните правила по отношение на финансирането, борбата с корупцията и трафика на хора; подчертава необходимостта системата да бъде в съответствие с правото на ЕС и с нормите за защита на личните данни; призовава ръководните органи в спорта да свържат данните от системата за регистриране на трансфери с други антикорупционни системи за по-ефективно наблюдение с оглед на борбата с уговарянето на резултати от спортни срещи;

93.  Подчертава необходимостта да се търси решение срещу неправомерно действащите хазартни оператори, установени във и извън ЕС, тъй като те са в състояние да избягват системите за контрол на измамите в спорта;

94.  Призовава Комисията и държавите-членки в сътрудничеството си с трети страни да насърчават спазването на световно равнище на олимпийските правила и разпоредби;

95.  Призовава спортните клубове да спазват законодателството в областта на имиграцията, когато картотекират млади хора от трети държави и да гарантират, че всички условия на техния договор се уреждат в съответствие с действащото законодателство; призовава те, ако пожелаят, да могат да се завърнат в добро състояние в своята държава по произход, по-специално, ако кариерата им не потръгне; във връзка с това подчертава, че е от съществено значение законодателството да се прилага ефективно;

96.  Подчертава необходимостта от укрепване на закрилата на непълнолетните лица при международните трансфери; в действителност счита, че международните трансфери са потенциално опасни за младите спортисти, които, след като са напуснали своето семейство и своята държава преждевременно, са особено уязвими и поради това следва да бъдат обект на специално внимание от страна на спортните организации;

97.  Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да насърчават абсолютната свобода за упражняване на какъвто и да било вид спорт както от мъже, така и от жени, въпреки наложените на жените правила или задължения, свързани с културни, традиционни, исторически или религиозни фактори в обществото;

Европейска идентичност посредством спорт:

98.  Призовава Комисията да разшири съществуващите програми за насърчаване на спорта като инструмент на своята политика за развитие и да стартира нови инициативи в тази сфера;

99.  Приканва Комисията да:

   организира ежегодно „Европейски ден на спорта“, който насърчава социалната и културната роля на любителския и професионалния спорт и ползите от спорта за общественото здраве;
   подкрепи ежегодното определяне на „Европейска столица на спорта“ под ръководството на ACES (Асоциация на европейския капитал за спорт), с финансова подкрепа и необходимия контрол;
   подкрепя местните, традиционни спортове, които са част от богатото културно и историческо многообразие на ЕС, залегнало в мотото „Единство в многообразието“, чрез повишаване на информираността относно тези игри, наред с другото, чрез насърчаване на европейска карта и европейски фестивали;
   създаде въведе програма за мобилност, придружена от съответните мерки, за млади спортисти любители и за треньори, чиято цел е да даде възможност на спортистите да се запознаят с нови методи на обучение, да установят най-добри практики, да развиват европейските ценности чрез спорта, например честна игра, уважение и социално приобщаване, и да се насърчи междукултурният диалог;
   подпомогне програма за мобилност за обмен на инструктори в спорта;
   работи с държавите-членки и спортните организации за опазване на основните ценности в масовия спорт;
   подкрепи работата на държавите-членки по събиране на данни и изследвания за обмен на добри практики;

100.  Препоръчва европейското знаме следва да се издига на големи международни спортни събития, организирани в рамките на Европейския съюз и европейските спортни федерации да обмислят идеята то да се изобразява на фланелките на спортистите на държавите-членки, заедно с националните флагове; подчертава, че тази възможност следва да бъде изцяло доброволна и по желание на държавите-членки и спортните организации;

o
o   o

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на европейските, международните и националните спортни федерации.

(1) ОВ C 68 E, 18.3.2004 г., стр. 605.
(2) ОВ С 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 1067.
(3) ОВ С 33 Е, 9.2.2006 г., стр. 590.
(4) ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 143.
(5) ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стр. 292.
(6) ОВ С 27 Е, 31.1.2008 г., стр. 232.
(7) ОВ С 282 Е, 6.11.2008 г., стр. 131.
(8) ОВ С 271 Е, 12.11.2009 г., стр. 51.
(9) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16.
(10) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 30.
(11) Приети текстове, P7_TA(2011)0316.
(12) Приети текстове, P7_TA(2010)0498.
(13) ОВ C 326, 3.12.2010 г., стр. 5.
(14) OВ C 162, 1.6.2011 г., стр. 1.
(15) Almaty, Казахстан, 5-6 ноември 2006 г.
(16) CdR 66/2011 fin.
(17) CESE 1594/2011 – SOC /413.


Прилагане на Директивата за управление на отпадъците
PDF 336kWORD 116k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно въпросите, повдигнати от вносители на петиции, във връзка с прилагането в държавите-членки на Европейския съюз на Директивата за управление на отпадъците и на свързаните с нея директиви (2011/2038(INI))
P7_TA(2012)0026A7-0335/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 227 от ДФЕС;

–  като взе предвид получените петиции, съдържащи се в приложението към доклада от Комисията по петиции (А7-0335/2011);

–  като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви(1);

–  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право(2);

–  като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци(3);

–  като взе предвид Директива 2000/76/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъци(4);

–  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(5);

–  като взе предвид Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета(6);

–  като взе предвид Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда, и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета(7) (ОВОС);

–  като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхус, Дания, 25 юни 1998 г.);

–  като взе предвид експертното проучване „Управление на отпадъците в Европа: основни проблеми и най-добри практики“ от юли 2011 г.;

–  като взе предвид член 202, параграф 2 от Правилника за дейността;

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0335/2011);

A.  като има предвид, че комисията по петиции получи и обяви за допустими 114 петиции за периода 2004–2010 г., в които се твърди за нарушения на настоящата регулаторна рамка от следните държави-членки: Италия, Гърция, Франция, Испания, Ирландия (всяка с над 10 петиции), България, Обединеното кралство, Полша, Румъния, Германия (всяка с 3–10 петиции), Австрия, Унгария, Литва, Малта, Португалия и Словакия (всяка с по една петиция);

Б.  като има предвид, че комисията по петиции е изготвила пет доклада относно информационни мисии, свързани с петиции относно отпадъците, в Ирландия(8), Fos-sur-Mer (Франция)(9), депото за отпадъци „Path Head“ (Обединеното кралство)(10), Campania (Италия)(11) и Huelva (Испания)(12);

В.  като има предвид, че петициите, свързани с проблеми с околната среда, неизменно съставляват основната група получени петиции, а тези относно отпадъците – значима подгрупа, както и че опасенията, свързани с отпадъците, засягат много пряко гражданите в целия Европейски съюз, по-конкретно във връзка с процедурата по издаване на разрешителни за нови инсталации за управление на отпадъци или за експлоатацията на съществуващи такива, следвани от опасенията, отнасящи се до управлението на отпадъците като цяло;

Г.  като има предвид, че в по-голямата си част петициите относно отпадъците се отнасят до инсталации за управление на отпадъци, като около 40 % визират процедурата по издаване на разрешителни за планирани нови заводи, а още 40 % – експлоатацията на съществуващи такива, като 75 % от тях касаят открити депа, а 25 % – инсталации за изгаряне, докато останалите петиции повдигат въпроси, свързани с управлението на отпадъците като цяло;

Д.  като има предвид, че последните данни от „Евростат“ (2009 г.) показват, че гражданите на ЕС генерират средно по 513 кг. отпадъци на година, като много от новите държави-членки се намират доста под средното равнище, а най-индустриализираните държави са в челото;

Е.  като има предвид, че държавите, които произвеждат най-много отпадъци, имат най-висок дял на рециклиране, компостиране и изгаряне на отпадъците с цел получаване на енергия, като същевременно са премахнали изцяло или почти напълно откритите депа, докато, за разлика от тях, държавите-членки, които произвеждат средно най-малко отпадъци се намират в челната листа по използване на открити депа и имат много по-ниски проценти на рециклиране и дори на изгаряне;

Ж.  като има предвид, че някои от инсталациите за изгаряне страдат от липса на подходяща инфраструктура за разделянето и третирането на отпадъците; като има предвид, че, изглежда, няма ясни ограничения относно видовете отпадъци, които подлежат на изгаряне, и продължават да съществуват притеснения относно това, което се случва с токсичната пепел в резултат от изгарянето;

З.  като има предвид, че Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (рамкова директива за отпадъците (РДО) определя правилата, създадени за защита на околната среда и здравето на човека чрез предотвратяване или намаляване на отрицателните въздействия от генерирането и управлението на отпадъците и чрез намаляване на общото въздействие от използването на ресурсите и подобряване на ефикасността на тяхното използване, като допринася за здравето и благоденствието на гражданите на ЕС, като същевременно се постига екологично устойчив метод за обезвреждане на отпадъците;

И.  като има предвид, че Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право определя минимален брой сериозни престъпления, свързани с околната среда, и изисква от държавите-членки да предвидят по-възпиращи наказания за този вид престъпления, когато са извършени умишлено или при груба небрежност;

Й.  като има предвид, че стратегиите за управление на отпадъците в съответствие с РДО трябва да гарантират, че всички отпадъци се събират и насочват към мрежа от подходящи заводи за третиране на отпадъци за оползотворяване и в крайна сметка обезвреждане, и трябва да включват мерки за намаляване на генерирането на отпадъци при източника;

К.  Като има предвид, че в някои региони, като например Fos-sur-Mer (Франция – 2008 г.), Path Head (Обединеното кралство – 2009 г.), Huelva (Испания – 2009 г.) и Campania (Италия – 2011 г.), постигнатият напредък по отношение на намаляването на отпадъците и рециклирането на битовите отпадъци е минимален и че битовите и други отпадъци продължават да се изхвърлят безразборно в открити депа, както изглежда в някои случаи смесени с различни видове промишлени отпадъци;

Л.  като има предвид, че крайният срок за транспониране на РДО беше декември 2010 г., но само шест държави-членки го спазиха, а Комисията предприема активни мерки, за да гарантира, че останалите държави-членки ще приключат с транспонирането и ще започнат нейното незабавно прилагане;

М.  като има предвид, че битовите отпадъци следва да бъдат управлявани в съответствие с йерархията на отпадъците, изградена на базата на предотвратяване, намаляване, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване (напр. за енергия) и обезвреждане, съгласно член 4 от РДО;

Н.  като има предвид, че ефективното използване на ресурсите в Европа е една от водещите цели на стратегията „Европа 2020“, а РДО въведе цел от 50% за рециклиране на битови отпадъци, която трябва да бъде постигната до 2020 г. от всички държави-членки, като признава, че превръщането на ЕС в кръгова и екологосъобразна икономика, която използва отпадъците като ресурс, е важен елемент на целта за ефективно използване на ресурсите;

О.  като има предвид, че съществуват няколко причини за неспособността да бъдат въведени планове за управление на отпадъците в съответствие с РДО: те включват липсата на прилагане и привеждане в изпълнение, подходящо обучен персонал на местно и регионално равнище и координация на национално равнище; недостатъчен контрол на равнище ЕС, недостига на отпуснатите финансови ресурси и липсата на система за налагане на глоби, като по този начин се пренебрегват възможностите за добро управление на отпадъците с цел намаляване на емисиите на парникови газове и другите последици за околната среда, както и за намаляване на зависимостта на Европа от внос на суровини;

П.  като има предвид друг важен, но често пренебрегван фактор – потенциала на рециклиращата промишленост да осигури до половин милион работни места, тъй като определени видове отпадъци представляват производствен ресурс, който може да допринесе за укрепването на устойчивостта на околната среда и за преминаването към екологосъобразна икономика;

Р.  като има предвид, че управлението на биологичните отпадъци в ЕС все още се намира в относително начален стадий и настоящите законодателни инструменти трябва да бъдат доразвити, като се постигне по-голяма ефективност на техниките;

С.  като има предвид, че изпълнението на целите на ЕС за събиране, рециклиране и отклоняване от депониране трябва да остане с приоритетно значение;

Т.  като има предвид, че на национално, регионално и местно равнище държавите-членки носят основната отговорност за прилагането на законодателството на ЕС, както и че гражданите очакват от Съюза да гарантира изпълняването на политиката по отношение на отпадъците, но Съюзът не разполага с достатъчно средства за прилагане на това законодателство;

У.  като има предвид, че съгласно Конвенцията от Орхус гражданите имат право на информация относно положението на тяхната собствена територия и органите имат задължението да предоставят информация и да мотивират гражданите да развиват отговорно отношение и поведение; като има предвид, че в съответствие с Директива 2003/35/ЕО държавите-членки гарантират, че на обществеността са дадени навременни и ефективни възможности за участие в изготвянето и промените или преразглеждането на плановете и програмите, които се изисква да бъдат съставени;

Ф.  като има предвид, че посредством процеса на внасяне на петиции гражданите изразяват усещането, че обществените органи нямат контрол върху положението, че понякога не са готови да положат необходимите усилия, за да допринесат за намирането на решения, доверието е накърнено и се стига до открита конфронтация и парализиране, с което се възпрепятстват действията;

Х.  като има предвид, че неотдавнашно проучване(13), проведено по поръчка на Комисията, относно възможността за създаване на Агенция на ЕС за управление на отпадъците подчерта факта, че много държави-членки не разполагат с достатъчен капацитет за изготвяне на планове за управление на отпадъците, както и за инспекции, контрол и други действия за правилно привеждане в изпълнение на законодателството в областта на отпадъците;

Ц.  като има предвид, че проучването констатира също така висока степен на неспазване на законодателството, незаконно изхвърляне и превоз на отпадъци, голям брой на жалби от граждани, производства за нарушение в Съда на ЕС и следователно неизпълнение на предвиденото по отношение на защитата на общественото здраве и околната среда – цел, залегнала в цялото законодателството на ЕС в областта на отпадъците;

Ч.  като има предвид, че незаконното обезвреждане на отпадъци също се превърна в част от дейностите на организираната престъпност, което поражда въпроси относно ролята на компетентните органи и съществуването на тайно споразумение в сектора по отношение на промишлените отпадъци;

Ш.  като има предвид, че процедурите, свързани с мониторинг и контрол, които трябва да гарантират, че битовите отпадъци не се замърсяват с токсични отпадъци, са понякога неубедителни или не съществуват, което води до замърсяване на депата и инсталациите за изгаряне; като има предвид, че трябва да се подчертае, че обезвреждането на токсични отпадъци чрез изгаряне в инсталации, предвидени за изгаряне на битови отпадъци, е абсолютно забранено;

Щ.  като има предвид, че задълбочен анализ на петициите потвърждава наличието до голяма степен на законодателство за функционираща и екологично стабилна система за управление на отпадъците, както и че основните проблеми са свързани с неговото прилагане и привеждане в изпълнение, като 95% от петициите са свързани с неуспехи на местното или регионалното равнище на управление;

АА.  като има предвид, че един от решаващите фактори, допринасящи за това състояние на нещата, е липсата на информация и осведоменост, административен капацитет и финансови или други ресурси на местно равнище;

АБ.  като има предвид, че Комисията увеличи подкрепата си, която включва 4,1 милиарда евро за 2005/2006 г., за действия за подобряване на прилагането и привеждането в изпълнение на достиженията на правото на ЕС по отношение на отпадъците на национално равнище; като има предвид, че въпреки това в края на 2009 г. случаите на нарушения, свързани с отпадъците, представляваха 20 % от всички нарушения на правото в областта на околната среда;

АВ.  като има предвид, че цената на лошото управление на отпадъците е висока и една териториална система, способна да затвори пълния цикъл, създава възможност за реализиране на значителни икономии;

АГ.  като има предвид, че макар прилагането на законодателството в областта на отпадъците в ЕС да представлява обществена отговорност, частни и мултинационални дружества се занимават с 60 % от битовите и 75 % от промишлените отпадъци, с годишен оборот от 75 милиарда евро(14);

АД.  като има предвид, че създаването на нови открити депа и инсталации за изгаряне попада в обхвата на приложение І, точка 9 към Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)(15) и изисква ОВОС съгласно член 4, параграф 1 или най-малкото проверка съгласно член 4, параграф 2, в случай че депото попада в обхвата на приложение ІІ, точка 11, буква б);

АЕ.  като има предвид, че разрешителните за депа попадат в обхвата на приложение ІІ към Директивата за ОВОС, ако „съществува вероятност те да окажат значително въздействие върху околната среда“, и са обект на прагови критерии, определени от държавите-членки;

АЖ.  като има предвид, че член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС постановява, че „на заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в процедурите по вземане на решения по околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и за тази цел има право да изразява мнения и коментари, когато всички възможности са допустими, пред компетентния орган или органи, преди да бъде взето решението по молбата относно съгласието за развитието“;

АЗ.  като има предвид, че директивите на ЕС и Конвенцията от Орхус изрично упоменават достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда;

АИ.  като има предвид, че в много петиции се твърди, че процедурата по издаване на разрешително за инсталации за управление на отпадъци не съответства изцяло на законодателството на ЕС, особено относно ОВОС и допитването до обществеността;

АЙ.  като има предвид, че ако разрешителните са в съответствие с определените в директивата параметри и е извършена ОВОС, Комисията няма правомощия да се намесва по отношение на решенията на националните органи; като има предвид, че някои държави-членки не са извършили задълбочени ОВОС преди издаването на разрешителни за откриване или разширяване на депа или за изграждане на инсталации за изгаряне;

АК.  като има предвид, че съдебно производство може да започне само след като даден проект бъде одобрен от държавите-членки; като има предвид, че на гражданите им е трудно да разберат, че ЕС не може да се намеси ефективно преди приключването на цялата процедура и одобряването на проекта от държавите-членки;

АЛ.  като има предвид, че в много от случаите сигналите на гражданите по време на процеса на обществено допитване и оценка на въздействието върху околната среда относно площадките, предвидени за създаване на нови депа, се отнасят за предполагаеми нарушения в защитени зони, както в случая с депото в национален парк „Везувий“, или за опасения от отрицателно въздействие върху здравето и благосъстоянието им;

АМ.  Като има предвид, че планираните разположения на нови открити депа се оспорват, тъй като вносителите на петиции считат, че те навлизат в защитени екологични или културни зони, какъвто е случаят с петициите относно плановете за откриването на ново депо в национален парк „Везувий“, и че смята, че разполагането на открити депа в зони, които принадлежат към мрежата „Натура 2000“, следва да се счита за несъвместимо с правото на ЕС в областта на околната среда;

АН.  като има предвид, че Директивата относно депонирането на отпадъци определя параметрите за издаване на разрешителни за експлоатация и за общи процедури за мониторинг по време на фазите на експлоатация и последващи грижи, както и че депата, закрити преди транспонирането на директивата, не са предмет на нейните разпоредби; като има предвид, че изброените в директивата критерии се отнасят до разположение, контрол върху водите и управление на продуктите от излугването, опазване на почвата и водите, контрол на газовете, вреди и опасности, стабилност и бариери;

АО.  като има предвид, че в комисията по петиции са внесени няколко петиции – по-специално една, която е повод за провеждането на информационна мисия в „Path Head“ (Обединеното кралство) – относно депа, разположени непосредствено до най-близките къщи, поради което населението е подложено на вредни миризми, завишено замърсяване на въздуха и разпространение на вредители в близост до домовете им; като има предвид обаче, че тъй като в законодателството на ЕС не са определени по-точни критерии относно отстоянието на депата от жилищни сгради, училища и болници, определянето на точни изисквания за гарантиране на защитата на човешкото здраве и околната среда подлежи на прилагането на принципа на субсидиарност, залегнал в Договорите;

АП.  като има предвид, че петициите относно депа често изразяват опасения за евентуално замърсяване на подпочвените води, тъй като по-старите депа може да нямат защитен екран, предпазващ от просмукване във водоносни пластове, или защитните екрани може да изглеждат разкъсани и да пораждат съмнения за просмукване или да се намират на геологично нестабилна основа и прекалено близо до запаси от подпочвена/питейна вода;

АР.  като има предвид, че според доклад на Комисията в периода след 2001 г. са инициирани 177 процедури за нарушения на Директивата относно депонирането на отпадъци и че неотдавнашен опис установи наличието на най-малко 619 незаконни депа на територията на ЕС;

АС.  като има предвид, че петиции и жалби до Комисията свидетелстват за наличието на голям брой незаконни депа, работещи без разрешително, въпреки че точният им брой е неизвестен поради липсата на подходящ контрол;

АТ.  като има предвид, че се напомня, че депонирането на отпадъци следва да бъде решение, представляващо краен вариант; като има предвид, че обществените органи в някои държави-членки, които са изостанали в предотвратяването на генерирането на отпадъци, рециклирането и повторното им използване, може да се намират под натиск да разширят съществуващите, дори несъответстващи на стандартите, депа или да открият нови такива в краткосрочен план като метод за справяне с отпадъците;

АУ.  като има предвид, че използването на инсталации за изгаряне, което се намира ниско в йерархията на отпадъците, е добре установено и прието от гражданите на някои държави, за които се счита, че са достигнали високо равнище на спазване на РДО, и които в този процес произвеждат енергия, както и че държави, които до момента не са прибягвали до изгаряне, може да решат да го прилагат, с цел справяне с натрупаните отпадъци;

АФ.  като има предвид, че това може да бъде направено само в условия на строг контрол и спазване на съответното законодателство на ЕС, както и че подобни мерки биха могли да предизвикат разбираема съпротива от най-пряко засегнатото население в района, загрижено за своето здраве;

АХ.  като има предвид, че следва да се признае, че благодарение на новите технологии емисиите от инсталациите за изгаряне на отпадъци са значително намалени; като има предвид, че в някои държави-членки – по-специално в тези с голям процент на изгаряне на отпадъци – местното население проявява по-голяма склонност да приеме инсталациите за изгаряне, вероятно отчитайки факта, че те произвеждат топлинна или електрическа енергия, а също така и поради прозрачността и достъпа до информация относно тяхното функциониране;

АЦ.  като има предвид, че поради сходни причини разрешителните за изграждане на инсталации за изгаряне на отпадъци срещат съпротива, подобна на тази срещу депата за отпадъци, като акцентът е върху опасенията от замърсяване на въздуха и отрицателното въздействие върху общественото здраве и/или райони със защитена природа;

АЧ.  като има предвид, че за изграждането на инсталации за изгаряне на отпадъци публичните органи често избират райони, които вече са подложени на силно замърсяване на въздуха, като не трябва да се пренебрегват кумулативните ефекти за здравето на населението в района, а търсенето на алтернативни начини за обезвреждане на отпадъци и производство на енергия чрез метанизация често се подценява;

АШ.  като има предвид, че въпреки това съсредоточаването върху изгарянето на отпадъци с цел производство на енергия, като първи избор, е по-разточителен начин за управление на отпадъците, отколкото предотвратяването, рециклирането и повторната употреба, поради което те следва да получат приоритет в съответствие с йерархията на отпадъците съгласно РДО;

АЩ.  като има предвид, че за да бъдат изпълнени законово установените цели по отношение на рециклирането и предотвратяването на генерирането на отпадъци, е необходимо активно участие на гражданското общество, по-голямо участие от страна на заинтересованите страни, както и по-добра обществена осведоменост, чрез медийни кампании за повишаване на обществената осведоменост;

БА.  като има предвид, че във всички доклади относно информационните мисии на комисията по петиции по въпроси, свързани с отпадъците, се споменава недобрата или несъществуващата комуникация между гражданите и органите, което в някои случаи може да доведе до напрегнати ситуации и също така до често отразяваните в пресата протести на граждани;

ББ.  като има предвид, че населението в световен мащаб се увеличава и поради това се очаква да нарасне значително общото потребление, което води до по-силен натиск върху управлението на отпадъците; като има предвид, че решението на този проблем изисква, наред с другото, повишена обществена осведоменост и прилагане на принципа на йерархия на отпадъците;

БВ.  като има предвид, че комисията по петиции не разполага с превантивни или съдебни правомощия, но може да защитава интересите на гражданите, по-специално при възникване на проблеми с прилагането на правото на ЕС, посредством сътрудничество с отговорните органи за намиране на решения или обяснения на въпросите, повдигнати в петициите;

1.  Призовава държавите-членки без по-нататъшно отлагане да транспонират РДО и да осигурят пълното спазване на всички нейни разпоредби, по-конкретно за изготвяне и прилагане на всеобхватни планове за управление на отпадъците, включително навременно приспособяване на всички поставени цели в рамките на европейското законодателство;

2.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно транспонирането от държавите-членки на директивата на ЕС относно защитата на околната среда чрез наказателно право, за да се гарантира, че това ще бъде направено незабавно и ефективно; призовава Комисията да насочи вниманието си към ролята на всички видове организирана престъпност по отношение на престъпленията, свързани с околната среда;

3.  Като взема предвид факта, че отпадъците и замърсяването представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и неприкосновеността на околната среда, настоятелно призовава държавите-членки да ускорят въвеждането на модерна стратегия за управление на отпадъците в съответствие с РДО;

4.  Призовава обществените органи да признаят необходимостта от значителни инвестиции за създаването на правилни стратегии за управление на отпадъците, инфраструктура и инсталации в повечето държави-членки и счита, че те следва да обмислят възможността за заделяне на подходящ дял от средствата на Кохезионния фонд за тази цел или за търсене на директно финансиране от Европейската инвестиционна банка;

5.  Счита, че проверките на място и капацитетът за привеждане в изпълнение следва да бъдат засилени на равнище държави-членки и на равнище ЕС, с цел да се осигури по-добро съответствие със законодателството в областта на отпадъците, и следователно настоятелно призовава държавите-членки да укрепят своя капацитет за провеждането на инспекции, контрол и други действия на всички етапи по веригата на управлението на отпадъците, с цел по-добро прилагане на законодателството в областта на отпадъците, като призовава Комисията да предвиди конкретни процедури за пълно прилагане на принципа на субсидиарност в случай на проявени сериозни слабости от страна на държавите-членки;

6.  Призовава Комисията да осигури по-конкретни насоки за компетентните органи с цел улесняването им при правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на отпадъците, но отбелязва, че наличните на европейско равнище ресурси понастоящем са недостатъчни; счита, следователно, че трябва да се предприемат допълнителни финансови и административни мерки с цел предоставяне на по-добри насоки и възможности за обучение за служителите, работещи в сектора на отпадъците;

7.  Призовава Комисията да идентифицира и да се съсредоточи върху системните слабости в прилагането от страна на държавите-членки на свързаните с отпадъците директиви, като например неподходяща мрежа от инсталации за управление на отпадъците, прекомерно използване на открити депа, нарастване на отпадъците на глава от населението или ниско равнище на рециклиране;

8.  Смята, че създаването на нова агенция на ЕС по управление на отпадъците не е желателно, и счита, че настоящата институционална структура на равнището на ЕС ‐ основаваща се на ГД „Околна среда“ на Комисията и Европейската агенция за околна среда като център за експертни знания и високи постижения ‐ е по-рентабилна, макар че тези органи се нуждаят от допълнително укрепване с цел осигуряване на по-активен контрол и привеждане в изпълнение;

9.  Счита, че съществуващата Европейска агенция за околна среда би могла да подпомогне този процес и да играе по-конструктивна роля при изготвянето на доклади относно стратегиите на държавите-членки в областта на управлението на отпадъците и при откриването на слабости чрез оценка на съответствието на възприетите от държавите-членки планове за управление на отпадъците със законодателството на ЕС;

10.  Счита, че по-тясното сътрудничество между органите на местно, регионално и национално равнище би могло да даде положителни резултати по отношение на определянето на модели на най-добри практики; отбелязва, че Комитетът на регионите, Европол, Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда, Municipal Waste Europe и FEAD (европейска федерация, представляваща сектора на управлението на отпадъци) могат да играят по-полезна роля при организирането на такъв обмен и по този начин да съдействат и за изграждането на доверие сред населението, засегнато от изпълнението на важни политики в областта на отпадъците;

11.  Призовава държавите-членки, които са изправени пред явни кризи в областта на отпадъците да имат предвид факта, че ефективните стратегии в областта на управлението на отпадъците разкриват възможности както за нови работни места, така и за увеличаване на приходите, като същевременно осигуряват устойчивост на околната среда чрез повторно използване, рециклиране и генериране на енергия от отпадъци;

12.  Припомня, че йерархията на цикъла на отпадъците е ключов елемент от Директива 2008/98/ЕО и че съгласно тази директива тя следва да съставлява основата за цялото управление на отпадъците; отбелязва също така, че икономическите аргументи говорят в полза на спазването на йерархията на отпадъците и съсредоточаването най-напред върху предотвратяването, след това върху повторната употреба и рециклирането преди изгарянето на отпадъци за енергия, както и че следва да се избягват, доколкото е възможно, разточителните и неустойчиви депа за отпадъци;

13.  Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да работят, в този контекст, за повишаване на осведомеността на населението по отношение на проблемите на околната среда и предимствата на ефективното управление на отпадъците, по-специално като информират за предимствата на предварителното сортиране на отпадъците, за реалната цена на събирането на битовите отпадъци, както и за финансовата изгода от оползотворяването на тези битови отпадъци;

14.  Счита, че по-тясното сътрудничество между органите на държавите-членки и комисията по петиции, когато тя се занимава с конкретните опасения на местни жители, би предоставило отлична възможност за улесняване на диалога между компетентните органи и местните общности по приоритетите при изпълнението на стратегиите в областта на отпадъците и в някои случаи би могло да бъде ефективно средство за разрешаване на спорове на местно равнище;

15.  Предлага да се съгласува общ стандарт на ЕС за категориите за цветово кодиране на отпадъците за сортиране и рециклиране с цел улесняване и повишаване на участието на гражданите в процесите на управление на отпадъците и на разбирането им на тези процеси и счита, че това може да подпомогне усилията на държавите-членки за значително и бързо увеличение на процента на рециклираните отпадъци;

16.  Насърчава предварителния и ефективен диалог между отговорните местни и регионални органи и местните жители при планирането и преди вземането на решения за изграждане на инсталации за обработване на отпадъци, като същевременно разбира, че принципната съпротива срещу проекти в непосредствена близост („не в моя двор“) е голямо предизвикателство в това отношение;

17.  Подчертава основното значение на правилното и пълно прилагане на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и точното координиране на разрешителните процедури, необходими съгласно законодателството в областта на околната среда;

18.  Призовава държавите-членки да гарантират провеждането на цялостна оценка на въздействието върху околната среда преди вземането на решение за създаване или изграждане на нова инсталация за отпадъци, по-специално на завод за изгаряне на отпадъци или инсталация за метанизация или в краен случай на депо за отпадъци; счита, че тези оценки следва да бъдат задължителни;

19.  Разбира, че в някои случаи е необходимо спешно вземане на решения за справяне с остри кризи, свързани с отпадъците, или за предотвратяване на развитието на кризи, но подчертава, че дори в тези случаи трябва да се гарантира пълно спазване на съществуващото законодателство на ЕС, особено когато става дума за дългосрочни последствия за здравето и благосъстоянието на местни общности;

20.  Изразява убеждението си, че диалогът между публичните органи, частните стопански субекти и засегнатото население трябва да се подобри и че гражданите трябва да имат по-добър достъп до обективна информация, при наличието на по-ефективни механизми за административно и съдебно преразглеждане, когато това е необходимо;

21.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепя и укрепва мрежата за публично-частни партньорства за проекти за кампании за осведомяване на обществеността; призовава за оказване на подкрепа за кампанията „да почистим света“, в подкрепа на която над 400 членове на ЕП са подписали писмена декларация и която се очаква да получи подкрепата на милиони доброволци през следващата година;

22.  Счита, че вносителите на петиции следва да бъдат насърчавани да използват пълноценно такива механизми, когато има такива, тъй като те могат да са по-ефективни и по-целесъобразни, отколкото мерките на равнището на ЕС, особено когато става дума за отделни инсталации за обработване на отпадъци;

23.  Настоятелно приканва Комисията да предложи по-ясни и по-конкретни критерии за определяне на разположението на депа за отпадъци по отношение на местните жилищни сгради, училища или здравни заведения, с цел да се осигурят по-надеждни гаранции срещу потенциалните рискове за здравето на човека и околната среда, като се има предвид, че има голям брой променливи и съображения от местно естество, които е необходимо да се отчетат, при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

24.  Препоръчва на органите на държавите-членки да работят съвместно, особено при планирането на заводи за обработване на отпадъци в гранични области, и да осигуряват извършването на трансгранични оценки на въздействието, които отчитат данните, които са от значение за всички граждани и заинтересовани страни;

25.  Насърчава Комисията да отчита в пълна степен връзката на ефективното законодателство в областта на околната среда по отношение на обекти, представляващи историческото наследство, и запазването и насърчаването на биологичното разнообразие ‐ например разпоредбите, съдържащи се в Рамковата директива за водите и директивите за местообитанията и птиците ‐ с директивите за ОВОС и за стратегическа оценка на околната среда и със законодателството относно управлението на отпадъците;

26.  Насърчава Комисията в случаите, в които тя се явява компетентен орган, да гарантира спазването на процедурните изисквания на правото на ЕС (оценка на въздействието върху околната среда, обществена консултация), включително изискванията съгласно директивите за опазване на природните обекти и на обектите, представляващи историческо наследство;

27.  Счита, че следва да се използват само официално лицензирани депа, съответстващи на Директивата на ЕС относно депонирането на отпадъци и разполагащи с надлежно издадени разрешителни, и че тяхното местонахождение следва да бъде ясно посочено и регистрирано, и че всички други депа за отпадъци и сметища следва да бъдат обявени за незаконни и да бъдат закрити, обезопасени и санирани, а околната среда в непосредствена близост и около тях да бъде ефективно наблюдавана за потенциални отрицателни последствия;

28.  Счита, че е необходимо публично и ясно определяне на критериите за приемане на отпадъци, както и създаване на ефективна система за проследяване на отпадъците, особено на опасните отпадъци, за да се гарантира, че в депата и инсталациите за изгаряне се извозват и депонират единствено подходящи отпадъци; счита, че във всички държави-членки следва редовно и последователно да се провеждат процедури за вземане на проби и изследване без предварително известяване;

29.  Счита, че следва да се постави по-голям акцент върху оползотворяването на органичните отпадъци, най-вече в основно земеделските райони – нещо, на което изглежда досега не е обръщано голямо внимание;

30.  Настоятелно приканва за установяване на общи критерии при измерването на ключови стойности на емисиите от инсталациите за изгаряне на отпадъци и за публикуване на резултатите от измерванията в интернет в реално време, за да има обществеността достъп до тях, с цел изграждане на доверие сред местните общности и също с цел осигуряване на ефективна система за предупреждение при възникването на аномалии;

31.  Напомня на държавите-членки, че дори когато въпросите възникват на местно или регионално равнище на управление, те носят отговорността за упражняване на ефективен контрол и надзор над спазването на всички стандарти на ЕС и разрешителни, и ги насърчава да осигурят подходящ и компетентен персонал за изпълнението на тази функция, включваща чести инспекции на място;

32.  Отбелязва, че е необходимо спешно да се обърне внимание на откритото и незаконно изхвърляне на смесени и неидентифицирани отпадъци, и призовава за прилагане на строг контрол върху управлението; припомня на компетентните органи, че в пълно съответствие с Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (2008/1/ЕО, преразгледана с Директива 2010/75/ЕС), те трябва да установят строг контрол върху манипулациите с конкретни видове промишлени отпадъци независимо от техния произход, и призовава Комисията да направи всичко възможно в рамките на своите правомощия, за да следи дали компетентните органи събират, разделят и третират отпадъците правилно, например чрез системни проверки, както и за да осигури предоставянето на надежден план от страна на регионалните органи;

33.  Приканва всички държави-членки да предприемат мерки, които да допринасят за по-доброто възприемане от страна на местното населението на съществуващи или планирани обекти за управление на отпадъци, като демонстрират, че органите, издаващи разрешителните и експлоатиращи съоръженията, спазват правилата при пълна прозрачност;

34.  Препоръчва налагането на подходящи и възпиращи глоби и наказания за незаконно изхвърляне на отпадъци, особено на токсични и опасни отпадъци, с които отчасти да се компенсират вредите, нанесени на околната среда, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“; счита, че незаконното изхвърляне на силно замърсени химически или радиоактивни отпадъци в природата следва да подлежи на много тежки присъди, съразмерни с рисковете, на които тази практика излага хората и околната среда;

35.  Призовава за ефективни мерки за борба срещу проникването на организираната престъпност в управлението на отпадъците и срещу всякакви връзки между организираната престъпност и сектора или публичните органи;

36.  Препоръчва в случаите, в които се предоставят обществени средства на частни предприятия за управлението на преработването на отпадъци, да се въведе ефективен финансов контрол от страна на местните и/или националните органи над използването на тези средства, с цел да се гарантира спазването на правните разпоредби на ЕС;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
(3) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.
(4) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.
(5) ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.
(6) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.
(7) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17.
(8) DT 682330.
(9) DT 745784.
(10) DT 778722.
(11) DT 833560 + B7-0073/2011.
(12) DT 820406.
(13) Проучване относно осъществимостта на създаване на агенция за прилагане на законодателството в областта на отпадъците, преразгледан окончателен доклад, 7 декември 2009 г.
(14) FEAD „Декларация от Брюксел“, 15 февруари 2011 г.
(15) 85/337/ЕИО.


Програмата „Дафне“
PDF 310kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно програмата „Дафне“: достижения и перспективи (2011/2273(INI))
P7_TA(2012)0027A7-0006/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 8 март 2010 г. относно насилието,

–  като взе предвид Стратегията на Комисията за равенство между жените и мъжете 2010–2015 г., представена на 21 септември 2010 г. (COM(2010)0491),

–  като взе предвид плана за действие за изпълнение на определените в Програмата от Стокхолм политически приоритети по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода 2010–2014 г., представен на 20 април 2010 г. (COM(2010)0171),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(1),

–  като взе предвид Решение № 779/2007/EO на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за създаване за периода 2007–2013 г. на специална програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма Дафне III) като част от Общата програма Основни права и правосъдие(2),

–  като взе предвид Решение № 803/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за приемане на програма за действие на Общността (2004–2008) за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма Дафне II)(3),

–  като взе предвид Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г. за приемане на програма за действие на Общността (програма Дафне) (2000–2003 г.) относно превантивните мерки за борба с насилието над децата, младежите и жените(4),

–  кат взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 11 май 2011 г. относно междинната оценка на програма „Дафне III“ за периода 2007–2013 г. (COM(2011)0254),

–  като взе предвид решенията на Комисията за приемане на годишните работни програми за програма „Дафне III“,

–  – като взе предвид съобщението на Комисията относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Права и гражданство“ за периода 2014–2020 г. (COM(2011)0758),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0006/2012),

A.  като има предвид, че от самото си начало през 1997 г. програма „Дафне“ се оказа особено успешна както по отношение на популярността си сред заинтересованите страни (бенефициенти, обществени и академични органи, неправителствени организации (НПО)), така и по отношение на ефективността на проектите, финансирани чрез програмата;

Б.  като има предвид, че програма „Дафне“ е единствената програма от този тип, която има за цел борбата с насилието срещу жени, деца и младежи в целия Европейски съюз; следователно като има предвид, че продължаването на финансирането за програма „Дафне“ е от основно значение за запазване на действащите мерки и за въвеждане на нови, които ще бъдат ефективни в борбата с всички видове насилие срещу деца, младежи и жени;

В.  като има предвид, че предотвратяването и борбата с насилието срещу жени, деца и младежи продължават да предизвикват също толкова голямо безпокойство, както и през 1997 г., когато е приета програма „Дафне“; като има предвид, че след нейното създаване програмата хвърля светлина върху нови форми на насилие, включително насилие в детски ясли, лошо отношение към възрастните и сексуално насилие сред младежите,

Г.  като има предвид, че в много от своите резолюции Парламентът посочва, че до момента програма „Дафне“ не се финансира в достатъчна степен и заявява намерението си да гарантира, че разполага с достатъчно средства, за да се справи с реалните потребности в борбата с всички видове насилие срещу жени, деца и младежи;

Д.  като има предвид, че програма „Дафне“ е изключително важен инструмент за повишаване на осведомеността във връзка с насилието срещу жени и за предоставяне на възможност на организациите на жените и на другите заинтересовани страни да развият своята работа и да предприемат конкретни действия в тази област;

Е.  като има предвид, че неотдавна се появиха нови форми на насилие вследствие на нарасналото използване на социалните мрежи в интернет,

Ж.  като има предвид, че в настоящите условия на икономическа криза и бюджетна дисциплина жените разполагат с по-малко средства, които да защитават тях и техните деца от насилие и като има предвид, че е още по-важно да се избягват преките финансови последици от насилието срещу жени и деца за съдебната система, социалните служби и здравеопазването; като има предвид освен това, че съществува вероятност финансирането на национални програми и НПО, които се грижат за задоволяване на потребностите на жертвите на насилие, да бъде намалено;

З.  като има предвид, че в своята стратегия за равенство между половете за периода 2010–2015 г. Комисията подчертава, че насилието, основано на пола, е един от ключовите проблеми, който следва да бъде разрешен с цел постигане на истинско равенство между половете;

И.  като има предвид, че е важно правата на жените в страните кандидатки да се доближат до стандартите на ЕС, с цел те да бъдат включени в приложното поле на програма „Дафне III“;

Й.  като има предвид, че насилието срещу жени произтича от постоянни неравенства, основани на пола, и е структурно явление, свързан с несправедливото разпределение на властта между мъжете и жените в нашето общество; като има предвид, че при все това е възможно да бъдат ограничени в значителна степен последиците му чрез съчетаване на целенасочени мерки срещу насаждането на стереотипи в областта на образованието и равенството между половете, както и в медиите и за борба с това насилие чрез повишаване на осведомеността относно това явление в здравните заведения, полицейските служби и съдебната система,

K.  като има предвид, че насилието срещу жени, деца и младежи включва всички видове нарушения на правата на човека като сексуална злоупотреба, изнасилване, домашно насилие, сексуално насилие и тормоз, проституция, трафик на хора, нарушаване на сексуалните и репродуктивни права, насилие срещу жени и младежи на работното място, насилие срещу жени, деца и младежи в конфликтни ситуации, насилие срещу жени, деца и младежи в затвори или специализирани заведения, както и някои вредни традиционни практики като генитално осакатяване; като има предвид, че всяка от тези злоупотреби може да остави дълбоки психологични белези, да увреди физическата и умствена цялост на жените, децата и младежите, като в някои случаи доведе дори до тяхната смърт;

Л.  като има предвид, че борбата с насилието срещу жени не е посочена сред целите в предложението на Комисията за новата програма „Права и гражданство“ за финансовия период 2014–2020 г., с която се сливат програма „Дафне III“, разделите от програма „Прогрес“ във връзка с равенството между половете и недискриминацията и програмата „Основни права и гражданство“; като има предвид, че това може да подкопае визията и последователността на програма „Дафне“ и да изложи на риск нейния успех; като има предвид, че предложеният бюджет на новата програма е по-малък от този на текущите програми; като има предвид, че предложението не гарантира предсказуемостта на финансирането за нейните цели;

M.  като има предвид, че не се извършва редовно събиране на съпоставими данни относно различните видове насилие срещу жени в Европейския съюз, което затруднява установяването на реалните измерения на проблема и намирането на подходящи решения; като има предвид, че събирането на достоверни данни е особено трудно, тъй като жените и мъжете, поради страх или срам, не са склонни да съобщават това, което са преживели;

Н.  като има предвид, че разходите за обществото поради домашното насилие са изключително високи, както проличава от един проект по „Дафне“, съгласно който само съпружеското насилие води до разходи в размер 16 милиарда евро годишно в рамките на Европейския съюз, включващи преки медицински разходи (спешна медицинска помощ, хоспитализация, амбулаторни грижи, лекарства), разходи във връзка с дейността на правосъдната система и полицията, социални разходи (настаняване и различни помощи) и икономически разходи (загуби в производството)(5),

О.  като има предвид, че според различни изследвания относно насилието, основано на пола, една пета до една четвърт от жените в Европа са преживели физически действия на насилие поне веднъж през живота си като възрасни, а повече от една десета са били подложени на сексуално насилие, включващо употреба на сила; като има предвид, че изследванията също така показват, че 26 % от децата и младежите съобщават за физическо насилие в детството си;

П.  като има предвид, че поради социалната изолация и маргинализацията жените и децата от ромското население са изложени в особена степен на риск от насилие, като има предвид, че през изминалите години програма „Дафне“ успешно е подкрепяла много инициативи, насочени към изясняване на връзката между социалната изолация, бедността и насилието;

Р.  като има предвид, че насилието, основано на пола, е структурен, широко разпространен проблем в Европа и света, като това явление засяга жертви и извършители, независимо от тяхната възраст, образование, доходи и социално положение, и е свързано с несправедливото разпределение на власт между жените и мъжете в нашето общество;

С.  като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, извършвано от мъже;

Т.  като има предвид, че правното основание за програма „Дафне“ е член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до общественото здраве, както и че с Договора от Лисабон Европейският съюз разполага с по-големи правомощия;

1.  Отбелязва с голям интерес успехите и популярността на програмата, както и известния брой затруднения, пред които тя беше изправена, посочени в доклада относно междинната оценка на програма „Дафне III“ за периода 2007–2013 г. и в предварителните проучвания, използвани при изготвянето му(6), както и в докладите на получателите на безвъзмездна помощ по програма „Дафне“;

2.  Като отбелязва, че от 2014 г. програма „Дафне“ ще бъде включена в програма „Права и гражданство“, счита, че е от съществено значение целите на програмата, и по-специално целта за борба с насилието над жени, да се запазят за периода 2014–2020 г. сред целите на новата програма „Права и гражданство“, също така счита, че финансирането й трябва да се запази на равнище, сравнимо с предходното, и че значението й в рамките на програмата от ново поколение трябва да продължи да бъде високо, като се имат предвид нейните успехи, ефективност и популярност;

3.  Изразява съжаление във връзка с това, че борбата с насилието над деца, младежи и жени не е посочена изрично в член 4 („Специфични цели“) от текста на съобщението на Комисията (COM(2011)0758) относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и гражданство“ за периода 2014–2020 година;

4.  Приветства факта, че финансовият пакет за програма „Права и гражданство“ като цяло е запазен почти незасегнат; счита, че справедливото разпределяне на финансирането на годишна база ще допринесе за приемствеността на целите и дейностите;

5.  Призовава също така държавите членки и заинтересованите партньори, в сътрудничество с Комисията, да подпомагат разпространението на информация относно програмите на Европейския съюз и възможностите за финансиране, които те предлагат, по-специално сред НПО, на местно равнище и в държавите членки, в които участието в програмата е слабо;

6.  Призовава Комисията да намери решения на малкия брой проблеми, посочени в цитирания по-горе доклад за междинна оценка, особено по отношение на:

   избягването на припокриване с други програми на Общността, с цел да се избегне рискът от понижаване на значението на въпросите от обхвата на програма „Дафне“,
   подобряването на прозрачността на програмите и на разпространението на техните резултати,
   подобряването на баланса в разпределението на програмите между държавите членки;
   намаляването на административната тежест, опростяването на процедурите за подаване на заявления за безвъзмездни средства и намаляването на периода между публикуването на поканите за представяне на проекти и сключването на договорите, което възпрепятства много НПО да предлагат проекти по програма „Дафне“;
   повишаването на ефективността на безвъзмездните средства за оперативни разходи за европейски организации, способни да консолидират мултидисциплинарни партньорства, създадени в цяла Европа с цел предоставяне на субсидии; укрепването на способността на НПО да определят и оказват влияние върху националната и европейската политика, със специално внимание към по-малките НПО в държавите от Централна и Източна Европа;

7.  Призовава Комисията, с цел да се увеличи въздействието на програмата, да обърне допълнително внимание на жените, децата и младежите, които са изложени на риск от насилие поради социална изолация и маргинализация;

8.  Призовава Комисията да включи страните кандидатки в обхвата на критериите за допустимост за финансиране по програма „Дафне III“;

9.  Призовава също така държавите членки и заинтересованите партньори да допринесат за целта за по-добро разпределение на програмите между държавите членки;

10.  Призовава Комисията да насочи повече средства към проекти, които имат за цел да предупреждават младежите по-специално относно нови форми на насилие, свързани с нарастващата употреба на социални онлайн мрежи (заплахи, психологически натиск, морален тормоз, детска порнография в интернет), които са по-прикрити от други форми на насилие, но е също толкова вероятно да нанесат телесни или душевни страдания;

11.  Призовава държавите членки редовно да събират данни относно насилието над жени с цел изясняване на мащаба на проблема;

12.  Подчертава добавената стойност за ЕС на програма „Дафне“, която дава възможност на различни организации в държавите членки да си сътрудничат в областта на предотвратяването и намаляването на насилието и да се възползват от обмена на знания и най-добри практики; освен това подчертава, че проектите, финансирани по програма „Дафне III“, са създали сдружения и стабилни структури, които ще продължат да подкрепят целевите групи в по-дългосрочен план и които са дали подтик към промени в политиката на национално и европейско равнище;

13.  Подчертава необходимостта от това, да се обърне специално внимание на проекти, които имат за цел да премахнат престъпленията на честта и гениталното осакатяване на жени;

14.  Призовава Комисията да позволи финансирането на национални проекти с участието на малки организации с нестопанска цел и изисква в бъдеще голям брой малки НПО да могат да участват активно в партньорства на сдружения и да получават подкрепа за това, тъй като те често изпълняват особено важна роля за откриването на проблеми, които са слабо познати, считани за табу или нови, както и за намирането на иновативни начини за тяхното преодоляване и за подпомагането на жертвите;

15.  Признава значението на действията по програма „Дафне III“ в усилията за предотвратяване и борба с насилието над жени, но независимо от това припомня необходимостта от законодателни мерки на европейско равнище за премахване на насилието, основано на пола;

16.  Призовава Комисията да преведе уебстраницата с онлайн ресурси „Daphne Toolkit“ на всички езици на ЕС и да я актуализира, като се подчертаят резултатите и препоръките вследствие на проведените проекти по програма „Дафне“, така че тя да може да се използва като база данни от всички заинтересовани страни; призовава Комисията да разработи на своя уебсайт специални, лесни за ползване страници, посветени изключително на програма „Дафне“, а от 2014 г. – на проектите по програма „Права и гражданство“, които имат за цел борба с насилието над жени, деца и младежи;

17.  Припомня ангажимента на Комисията, поет в Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, да представи през 2011–2012 г. „Съобщение относно стратегия за борба с насилието над жени, домашното насилие и обрязването на женските полови органи, което ще бъде последвано от план за действие на ЕС“(7);

18.  Призовава Комисията при популяризиране на програмата „Права и гражданство“ да запази възможността да се разпознават проектите, свързани с целите на програма „Дафне“, която е широко известна, с цел да се запази нейната гражданственост във възможно най-висока степен;

19.  Предлага Комисията да разшири ролята на екипа на ГД „Правосъдие“ по програма „Дафне“, като освен задълженията във връзка с административния и финансов контрол включи и по-конкретна роля по отношение на комуникацията;

20.  Предлага Комисията да се възползва от резултатите от проектите, с цел да повлияе на европейските и националните политики, насочени към предотвратяване и борба с насилието над жени, деца и младежи;

21.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на заявленията във връзка с проекти, насочени към насърчаване на равенството между половете на най-ранен етап от живота, като постави акцент върху превенцията и образованието с цел промяна на отношението и премахване на стереотипите;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0127.
(2) OВ L 173, 3.7.2007 г., стр. 19.
(3) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 1.
(4) OВ L 34, 9.2.2000 г., стр. 1.
(5) Проект Дафне 2006 „IPV EU Cost“ JLS/DAP/06-1/073/WY „Оценка на разходите, породени от съпружеско насилие в Европа“, Maïté Albagly, Sandrine Baffert, Claude Mugnier, Marc Nectoux, Bertrand Thellot
(6) COM(2011)0254: Доклад относно междинната оценка на програма „Дафне III“ за периода 2007–2013 г.
(7) COM(2010)0171: „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа ‐ План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“, стр. 13.


Положението на жените по време на война
PDF 433kWORD 111k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно положението на жените по време на военни конфликти (2011/2198(INI))
P7_TA(2012)0028A7-0429/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г. и Виенската декларация и Плана за действие, приети на Международната конференция за правата на човека от 25 юни 1993 г., и по-специално параграфи I 28-29 и II 38 относно системните изнасилвания, сексуалното робство и насилственото забременяване в ситуации на въоръжен конфликт,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени от 20 декември 1993 г(1).,

–  като взе предвид Резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, Резолюция 1888 (2009) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, Резолюция 1889 (2009) на Съвета за сигурност на ООН, целяща засилването на прилагането и мониторинга на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, както и Резолюция 1960 (2010) на Съвета за сигурност на ООН, с която беше създаден механизъм за събиране на данни и изготвяне на списъци на извършители на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти,

–  като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител към Генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

–  като взе предвид Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 7 февруари 2000 г., която обявява 25 ноември за Международен ден за премахване на насилието над жените,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (2011-2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г.(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид Плана за действие на Съвета на ЕС относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие (SEC(2010)0265), с който следва да се гарантира интегрирането на равенството на половете в работата на ЕС със страните партньори на всички равнища,

–  като взе предвид доклада за 2011 г. относно показателите за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(3),

–  като взе предвид показателите за 2010 г. за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(4) и оперативния документ „Изпълнение на Резолюция 1325, подкрепена от Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО“, и двата приети през декември 2008 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията спрямо жени и момичета,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управлението на кризи,

–  като взе предвид Общите стандарти на поведение за операциите в рамките на ЕПСО, приети от Съвета през 2005 г.(5),

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд , приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 7 и член 8 от него, които определят изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилственото стерилизиране или всяка друга форма на сексуалното насилие като престъпления срещу човечеството и военни престъпления,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените във въоръжените конфликти и тяхната роля за възстановяването и демократичните процеси в държавите, намиращи се в положение след конфликт(8),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0429/2011),

А.  като има предвид, че беше постигнат ограничен напредък през последните десет години след приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че в някои случаи бяха определени квоти за участието на жените в правителствата и броят на жените в представителните институции се увеличи; като има предвид, че оттогава насам се подобри разбирането на различията между половете в контекста на конфликти; като има предвид, че въпреки полаганите усилия участието на жените в мирните преговори, с малки изключения, остава под 10 % от формално ангажираните(9);

Б.  като има предвид, че беше създаден постът Специален представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, оглавяван понастоящем от Марго Валстрьом;

В.  като има предвид, че сексуалното насилие под формата на масови изнасилвания, трафик на хора и други форми на сексуална злоупотреба на жени и деца все още се използва като военна тактика в районите на конфликти по света, което е неприемливо; като има предвид, че властовият вакуум, който възниква в районите след преживян конфликт, може да доведе до намаляване на правата на жените и момичетата, което се наблюдава в Либия и Египет;

Г.  като има предвид, че последиците от сексуално насилие по време на военни конфликти са разрушителни за жертвите, както физически (риск от стерилитет, инконтиненция и болести, предавани по полов път), така и психически, тъй като те често са опозорени, отхвърлени, малтретирани, считани за обезчестени и в много случаи биват изключвани от тяхната общност, понякога дори убивани;

Д.  като има предвид, че семействата на жертвите също са особено тежко засегнати, тъй като приемат сексуалното насилие като унижение; като има предвид, че децата, родени вследствие на изнасилване, могат да бъдат отхвърлени; като има предвид, че това отхвърляне може да бъде брутално, под формата на изоставяне или дори убийство на детето след раждането;

Е.  като има предвид, че в декларацията от Виена, приета на 25 юни 1993 г. от Световната конференция на ООН за правата на човека, се посочва, че „Човешките права на жените и момичетата съставляват неотменима, неделима и неразделна част от всеобщите права на човека“,

Ж.  обезпокоен от факта, че в повечето случаи извършителите на сексуално насилие остават безнаказани, както показва примерът в Колумбия, където по време на въоръжен конфликт сексуалното насилие срещу жени е систематична и скрита практика, която почти никога не се наказва, и като има предвид, че тази форма на насилие следва да се счита за военно престъпление;

З.  като отчита факта, че жените, които служат в армията и/или сътрудничат на граждански организации, ангажирани с опазването на мира, играят важна роля, тъй като представляват ролеви модели, междукултурни посредници и стимул, разкриващ нови възможности пред местните жени и разсейващ стереотипите на местните мъже, както и че те общуват по-добре с местните жени,

И.  като има предвид, че в повечето страни дейностите, свързани с равенството между половете, не се разглеждат като основен приоритет и въпросите на пола се считат за проблеми от второстепенно значение, а културните, религиозните и социално-икономическите практики се използват като претекст за спиране на прогреса в областта на равенството между половете и правата на жените,

Й.  като има предвид, че е необходимо да се постави акцент върху пола от самото начало при планирането на граждански мисии и мисии за сигурност, като има предвид, че мироопазващите мисии са доказали своето решаващо значение за въвеждането на подход от гледна точка на пола (gender perspective) в мерките за превенция, демобилизация и реконструкция след края на конфликтите;

К.  като има предвид, че историята е показала, че воденето на война е дейност, силно доминирана от мъжете, и че поради това има основания да се очаква, че специалните умения на жените в областта на диалога и ненасилието могат да допринесат по много положителен начин за мирно предотвратяване и управление на конфликти;

Л.  като има предвид, че значението на включването на жените и на подхода от гледна точка на пола (gender perspective) се подчертава от факта, че когато участието на жените в процесите на разрешаване на конфликти и укрепване на мира, както и в мирни преговори, е по-голямо, се разглеждат по-голям брой области на възстановяване и укрепване на мира: пазарна инфраструктура, пътища в селските райони, здравни заведения, достъпни училища и детски градини и т.н.;

М.  като има предвид, че през 2010 г. бяха приети 17 показатели за цялостен подход(10) и че бяха положени успешни усилия за представянето през 2011 г. на първия мониторингов доклад, изготвен въз основа на тези показатели(11); като има предвид, че са необходими всеобхватни моноторингови доклади на ЕС, основани на ясна методика и подходящи показатели,

Н.  като има предвид, че националните планове за действие по отношение на жените, мира и сигурността са от съществено значение и следва да се основават на единни минимални европейски стандарти, що се отнася до техните цели, осъществяване и мониторинг в целия ЕС;

О.  като има предвид, че на 31 август 2011 г. Комисията взе решение да отпусне допълнително 300 милиона евро за мир и сигурност в Африка; като има предвид, че през 2011 година най-малко 12 африкански държави с общо население, наброяващо приблизително 386,6 милиона души, се считат за региони в положение на конфликт;

П.  като има предвид, че в страните в ситуация след преживян военен конфликт, които са в процес на възстановяване и реинтеграция, институционалните механизми и ангажименти за равенство между половете са ефективна първа стъпка към защитата и насърчаването на правата на жените; като има предвид, че участието на всички заинтересовани участници като правителствата и политическите представители, гражданското общество и членовете на академичната общност, както и прякото участие на организации, групи и мрежи на жените – които следва да получават политическа, финансова и правна подкрепа за програми за развитие, включително за програми за най-уязвимата част от населението като жени мигранти, вътрешно разселени, бежанци и репатрирани – представлява основна предпоставка за изграждане на мира, за постигане на устойчиво развитие и за създаване на демократично общество, в което се зачитат правата на жените и равенството между половете;

Р.  като има предвид, че основните причини за уязвимостта на жените в ситуации на конфликт често се крият в ограничения им достъп, наред с другото, до образование и до пазара на труда, и като има предвид, че поради тази причина икономическото участие на жените на равна основа е необходима предпоставка за борба с насилието свързано с пола във въоръжени конфликти, като има предвид, че участието на жените в управлението, както на масата за преговори, така и в ролята на активни участници в мирния преход, продължава да бъде ограничено и но остава главен приоритет и решаващ елемент за постигане на равенство между половете,

Жените с ръководна роля в областта на мира и сигурността

1.  Призовава подкрепата на ЕС за мирните процеси да бъде обвързана с условието за участие на жени в международните екипи, водещи мирни преговори; отправя искане да се постигне напредък с оглед постоянното включване на жени лидери, местни организации за защита на правата на жените и/или групи от гражданското общество на масата на преговорите на всички етапи от мирния процес;

2.  Подчертава значението на политическия диалог за овластяване на жените и призовава делегациите на ЕС да включат въпроси, свързани с жените, мира и сигурността в политическия диалог и диалога в областта на правата на човека, който водят със съответните правителства в страните домакини; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите-членки да насърчават активно и да подкрепят овластяването на жените за участие в техните отношения с държави и организации извън ЕС;

3.  Приветства Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието и призовава върховния представител на ЕС да предприеме необходимите мерки с оглед осигуряване на подходящо обучение на служителите на делегациите на ЕС за възприемане на чувствителен към пола подход в мироопазването, предотвратяването на конфликти и укрепването на мира; отправя искане към Комисията и държавите-членки да гарантират подходяща техническа и финансова помощ в подкрепа на програми, които дават на жените възможност да участват пълноценно при провеждането на мирни преговори и които като цяло овластяват жените в гражданското общество;

4.  Призовава ЕС и държавите-членки да насърчават активно увеличаването на броя на жените във въоръжените сили и в гражданските мироопазващи операции, особено на ръководни позиции, като за тази цел призовава за:

   национални кампании, които представят въоръжените сили и полицията като реална възможност за жени, както и за мъже, с цел да се разсеят евентуални стереотипи; тези кампании следва да включват информационни събития и дни на отворените врати, на които се предоставя фактологична информация във връзка с вариантите за обучение и заетост във въоръжените сили;
   преглед на политиката за повишение във въоръжените сили с цел да се провери дали жените са били в неравностойно положение по отношение на повишенията, въпреки че – независимо от пола си – не са отстъпвали по своите качества на своите колеги мъже;
   включването на благоприятни за жените политики във въоръжените сили, например възможност за отпуск по майчинство;
   разпространение на ролеви модели – жени, които са показали смелост и които са предприели действия за постигане на промяна;
   включването на повече жени, особено в цивилни операции, на високи постове и в контактите с местните общности;
   задълбочено обучение на мъжете и жените, участващи в цивилни операции, относно аспектите, свързани с пола, относно защитата, специалните потребности и човешките права на жените и децата в ситуации на конфликт, както и относно културата и традициите на приемащите страни, с цел да се подобри защитата на участващите и да се гарантира, че при предлагането на обучение не се правят разлики между жени и мъже;

5.  Призовава за адекватно финансиране от ЕС, включително чрез Инструмента за стабилност, в подкрепа на действителното участие и на приноса на жените в представителни институции на национално и местно равнище, както и на всички равнища на вземане на решения в контекста на разрешаване на конфликти, в мирни преговори, в изграждането на мира и планирането след края на конфликтите;

6.  Посочва необходимостта от създаване на кодекс за поведение за персонала на ЕС, служещ във военни и цивилни мисии, в който да се посочва ясно, че сексуалната експлоатация представлява престъпно поведение, за което няма оправдание, а така също изисква този кодекс за поведение да бъде прилаган стриктно в случаи на сексуално насилие, извършено от служители на хуманитарни организации, представители на международни институции, на мироопазващите сили и дипломати чрез налагане на строги административни и наказателни санкции; призовава за нулева толерантност на сексуалната експлоатация на деца и жени във въоръжени конфликти и бежански лагери и за тази цел приветства проведеното неотдавна от ООН разследване във връзка с твърдения за сексуална експлоатация с участието на служители от мироопазващите сили на ООН по време на нейната операция в Кот д'Ивоар;

Въздействието на въоръжените конфликти върху жените

7.  Категорично осъжда като военно престъпление продължаващото използване на сексуално насилие срещу жени като военно оръжие; признава дълбоките физически и психически травми, които подобно малтретиране нанася на жертвите, наред с драматичните последици за техните семейства, подчертава, че решение на това явление трябва да бъде търсено чрез програми за подкрепа на жертвите и настоятелно призовава за мобилизация на политическото ръководство с цел приемане на координиран набор от мерки за превенция и намаляване на използването на сексуалното насилие; в тази връзка посочва ситуацията в Конго, която продължава да бъде драматична; припомня масовите изнасилвания, извършени в периода от 30 юли до 4 август 2010 г. в източния въгледобивен район на Конго, докладваните най-малко 8 300 случая на изнасилване през 2009 г. в източно Конго, както и докладваните случаи на най-малко 1 244 жени, изнасилени през първите три месеца на 2010 г., което представлява средно 14 изнасилвания дневно; посочва, че през 2011 г. това положение остава непроменено; настоятелно призовава двете мисии на ЕС в Демократична република Конго – EUPOL ДР Конго и EUSEC ДР Конго – да превърнат борбата срещу сексуалното насилие, а така също и участието на жените в основни приоритети в усилията за реформиране на сектора на сигурността в Конго;

8.  Подчертава, че тъй като сексуалното насилие, чиито жертви най-често са жени и деца, се изостря – наред с другото вследствие на неравенството между половете, на разрастването на насилието като цяло и в частност в резултат на военизирането на обществото и на разпадането на обществените структури – особено внимание следва да се отдели на превенцията на такъв вид военни престъпления и на предоставянето на ресурси за тази цел;

9.  Призовава държавите-членки да насърчават приемането на мерки за подпомагане на семействата, за да се намалят отрицателните последици от въоръжените конфликти върху семейния живот;

10.  Призовава за по-тясно сътрудничество с местни женски организации с цел създаването на система за ранно предупреждаване и евентуално за да могат самите те да предотвратят случаи на злоупотреби или да ограничат техния брой;

11.  Отправя искане към Комисията да подкрепя местни групи на гражданското общество, особено организации на жени и такива, които отчитат аспектите, свързани с половата принадлежност, чрез достъпно финансиране и изграждане на капацитет, за да могат те да изпълняват своята роля на пазители, особено в контекста на нестабилни държави;

12.  Изразява възмущение от факта, че извършителите на сексуално насилие продължават да остават ненаказани; призовава настоятелно да се сложи край на безнаказаността на извършителите на сексуални престъпления; призовава националните органи да наложат спазването на приложимите закони, свързани с безнаказаността и призовава за укрепване на съдебната система чрез осигуряване на обучение на съдиите и прокурорите по разследването и наказанието на случаи на сексуално насилие; ето защо призовава за голяма гласност и публичност на съдебните процеси като средство за демонстриране на позицията, че подобна практика е неприемлива;

13.  Отправя искане въпросът за безнаказаността да бъде основен фактор в мирните преговори, тъй като не би следвало да има мир без справедливост, а извършителите трябва да бъдат изправени пред правосъдието и да понесат наказателните последствия за своите действия; подчертава, че безнаказаността не бива да бъде предмет на договаряне; изразява съжаление по повод на факта, че съдебните процеси срещу извършителите на насилие срещу жени по време на военни конфликти често са прекалено бавни, което причинява допълнително страдание на жертвите, ето защо призовава за надеждно и справедливо правосъдие при спазване на разумни срокове и зачитане на достойнството и на жените жертви на военни конфликти;

14.  Подчертава, че образованието играе централна роля за овластяването на жените и момичетата, а също така и в борбата срещу стереотипите и за развитието на мирогледа; призовава за въвеждане и/или засилване на програмите за повишаване на осведомеността в рамките на образователните програми, като на преден план се постави зачитането на достойнството на жените;

15.  Призовава военните сили да разполагат с клиники за жени с цел справяне със сексуалното и психологическо насилие във военните зони;

16.  Настоява жените жертви на малтретиране и насилие по време на конфликти да могат да подават жалби пред международни съдилища при условия, които зачитат тяхното достойнство, а така също да бъдат защитавани от тези съдилища срещу физическо насилие и травми, които може да им бъдат причинени по време на разпит в условия, несъобразени с психическото им състояние; настоява в подобни случаи засегнатите жени да могат да бъдат обезщетени както в гражданско, така и в наказателно отношение и да се прилагат програми за подпомагане с цел икономическа, социална и психологическа реинтеграция;

17.  Призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят ефективно изпълнението на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета чрез конкретни мерки като:

   създаване на ефективна система за следене на всички съдебни производства, свързани със случаи на такова насилие, и предприетите след тях действия;
   приемане на мерки, стратегии и програми, чиито акцент е поставен не само върху защитата и наказателното преследване, а – което е по-важно, върху превенцията;
   програми, осигуряващи безплатно здравно обслужване и психологически консултации на жертвите на насилие на техния език и съгласно тяхната култура и обичаи и когато това е възможно, от женски персонал;
   програми, предоставящи здравни курсове и лесно достъпна литература, по-специално относно репродуктивното здраве, насочени както към жените, така и към мъжете, и кампании за повишаване на осведомеността, адаптирани към културата на хората, за които са предназначени;
   специфични мерки за гарантиране в условия на военен конфликт на равен достъп до системите за обществено здравеопазване(12), и по-специално до първичната здравна помощ, включваща закрилата на майките и децата, както са определени от Световната здравна организация(13) и до акушеро-гинекологични грижи,
   разработване на програми за защита на свидетелите с цел жертвите да бъдат защитени и насърчени, при гарантирана защита, да се изправят и свидетелстват срещу своите агресори;

18.  Подчертава ключовото значение на гарантирането на равноправното участие на жените в процеса на реформиране на съдебната система или в транснационалните съдебни процеси, така че те да могат ефективно да защитават налагането на равни права в националните съдебни системи;

19.  Призовава Комисията, ЕСВД и делегациите на Европейския парламент да намерят начини за насърчаване на подписването, ратифицирането и изпълнението на Римския статут от 1998 г. (за Международния наказателен съд) от развиващите се страни, които все още не са направили това, като необходима стъпка за защита на сексуалните права на жените по време на война и предотвратяване на безнаказаността на извършителите на престъпления;

20.  Осъжда вземането на заложници и призовава за по-строги наказания за използването на хора като жив щит по време на конфликти;

21.  Призовава за разделяне на мъжете и жените в затвора, по-специално с цел предотвратяване на сексуалните посегателства;

22.  Подчертава значението на правото на осведоменост за съдбата на изчезнали роднини и призовава страните във въоръжени конфликти да вземат всички възможни мерки за предоставяне на информация за обявени за изчезнали лица;

23.  Призовава за специални разпоредби, предоставящи допълнителна защита на жените срещу изнасилване, насилствена проституция и всякакви други форми на непристойни посегателства, както и за особени грижи за бъдещите майки и майките на малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, евакуация и транспорт и медицински услуги, с цел предотвратяване на нежелана бременност и полово предавани болести, като приоритетни области в рамките на Финансовия инструмент за развитие за периода 2014-2020 г.

24.  Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на групи за бързо реагиране, съставени от специалисти (лекари, психолози, социолози, адвокати и др.), с цел предоставяне на незабавна подкрепа на място на жертвите на свързани с пола престъпления;

25.  приветства приемането на Резолюция 1960 на Съвета за сигурност на ООН, в която се изисква подробна информация на заподозрените в извършване на сексуални насилия по време на въоръжени конфликти; призовава държавите-членки да засилят усилията си за изпълнение на Резолюция 1960;

26.  призовава да се извърши анализ на възможността за подходящо обезщетяване на жертвите, като се отчитат също и психологическите последици за техните семейства и деца, в съответствие с приложимото международно и национално законодателство;

27.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят правата на жените по отношение на достъпа им до земя, наследство, кредити и спестявания в ситуации след конфликт, особено в държавите, в които правата на собственост на жените не са правно приложими и не са социално признати;

28.  Подчертава, че на жените не трябва да се гледа само като на уязвими жертви, а също и като на силно диференцирана група социални участници, притежаващи ценни ресурси и възможности със свои собствени планове; твърди, че жените влияят върху хода на събитията и трябва да формират процеса на развитие; счита, че на жените, които са били жертви на военни конфликти, не следва повече да се гледа единствено като на жертви на военни конфликти, а по-скоро като на участници в стабилизирането и разрешаването конфликти; подчертава, че жените по принцип могат да изпълняват тази роля единствено когато са наравно представени във вземането на политически и икономически решения;

29.  Посочва, че разбирането на хората за ролята на жените в следвоенните общества и за техния принос за възстановяването след конфликти трябва да излезе извън рамките на универсалистичната представа за „военния опит на жените“, както и че трябва да се признае спецификата и разнообразието на опита на жените;

Препоръки

30.  Призовава за назначаването на Специален представител на ЕС по въпросите на жените, мира и сигурността в рамките на ЕСВД, с цел интегриране на подхода от гледната точка на пола (gender perspective) и осъществяване на по-ефикасна връзка със съответните партньори в ООН; призовава всички съответни политики на ЕС, специални работни групи и отдели/контактни звена, които се занимават с въпросите на половете и сигурността да бъдат координирани от и свързани с този Специален представител на ЕС, за да се гарантира последователност и ефективност, както и систематично, последователно и всеобхватно прилагане на стратегиите и действията, които следва да бъдат предприети;

31.  Призовава неформалната специална работна група по въпросите на жените, мира и сигурността да бъде подкрепена и призната;

32.  Призовава за отделяне на специално внимание на интегрирания подход за равно третиране на мъжете и жените в областта на изследванията на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти, мироопазващите операции, рехабилитацията и възстановяването след конфликтите, и за отчитане на компонента равенство между половете в стратегическите доклади за страните;

33.  Силно насърчава ЕСВД, Комисията и държавите-членки да включат в своите дейности, засягащи жените в конфликтни зони, свързани с развитието аспекти, и по-специално признаването на правото на майките да получават закрила и подкрепа и да отглеждат своите деца, както и здравето и икономическата сигурност на жените, със специален акцент върху правото на собственост, особено по отношение на собствеността върху земеделски земи и стопанисването им;

34.  Приветства решението на ЕС за приемане на 17 показатели за изпълнение за оценка на собствената си дейност по въпроси, свързани с равенството между половете в нестабилни страни и страни с нерешен конфликт или страни след конфликт; подчертава необходимостта тези показатели, които трябва да включват и измервания по отношение на качеството, да бъдат подобрени; призовава Комисията и ЕСВД да отчитат заключенията на този оценъчен процес във фазите на програмиране и изпълнение;

35.  Призовава ЕСВД, в съответствие с член 9 на Решение на Съвета 2010/427/ЕС от 26 юли 2010 г., да гарантира управлението на ниво делегации на програмирането, изпълнението и осъществяването на мониторинг на инициативите по страни за прилагане на подхода от гледна точка на пола (gender perspective) при предконфликтни, конфликтни и следконфликтни ситуации, с цел по-добро справяне със специфичните характеристики на всеки отделен контекст и отчитане на евентуално регионално измерение;

36.  Призовава държавите-членки да приемат, изпълняват и извършват мониторинг на своите национални планове за действие по въпросите на жените, мира и сигурността; подновява призива си към ЕС и държавите-членки да разработят в рамките на своите планове и стратегии набор от минимални стандарти, съдържащи реалистични цели със специфични показатели, параметри, срокове, предвиден бюджет и ефективен механизъм за мониторинг; подчертава значението на участието на неправителствени организации в разработването, изпълнението и мониторинга на плановете за действие;

37.  Призовава ЕС да осигури балансирано назначаване в рамките на мисиите и операциите и да постави повече жени на ръководно равнище, например като ръководители на делегации на ЕС в трети страни и ръководители на мисии на ЕС;

38.  Подчертава призива на Комисията ЕС да подкрепя трети държави при спазването и изпълнението на международни ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Програмата за действие от Кайро, Платформата за действие от Пекин и Декларацията на ООН за целите на хилядолетието за развитие;

39.  Категорично подкрепя включването на съветници или контактни звена по въпросите на равенството между половете в мисии те по Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) и в делегациите на ЕС и призовава върховния-представител/заместник-председател да предотврати дублирането на функции и да им предостави адекватни ресурси и правомощия;

40.  Подчертава значението на кампаниите за повишаване на обществената осведоменост за борбата със стереотипите, дискриминацията (основана на пол, култура или религия) и домашното насилие, както и за равенството между половете по принцип; отбелязва, че тези кампании следва да се допълват от популяризирането на положителен образ на жените чрез ролеви модели на жените в медиите и рекламата, образователните материали и интернет;

41.  Призовава за създаване на адекватни обществени процедури за подаване на оплаквания в контекста на мисиите по линия на ОПСО, които ще подпомагат най-вече докладването на сексуално и основано на пола насилие; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да включва подробен доклад относно жените, мира и сигурността в оценките на мисиите на ОПСО, провеждани на всеки шест месеца; припомня, че мисиите на ОПСО са едни от най-важните инструменти на ЕС за демонстриране на неговия ангажимент за постигане на целите на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН в засегнатите от кризи страни и региони;

42.  Призовава за специфичен заделен бюджет за оценка и мониторинг на данните, събрани въз основа на разработените на равнище ЕС показатели; призовава за специфични бюджетни редове за експертни познания в областта на равенството на половете, както и за проекти и дейности, свързани с жените, мира и сигурността в рамките на мисии на ОПСО;

43.  Призовава бюджетния орган на ЕС да увеличи финансовите средства, предназначени за насърчаване на равенството между половете и правата на жените в рамките на бъдещите финансови инструменти за развитие за периода 2014–2020 г.;

44.  Призовава върховния представител на ЕС и Комисията да предприемат необходимите мерки за подобряване на взаимното допълване и своевременното мобилизиране на всички финансови инструменти за външна дейност на ЕС, а именно Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство и партньорство, Инструмента за предприсъединителна помощ, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Инструмента за стабилност, за да се избегне разпокъсаност на реакцията на ЕС във връзка с положението на жените по време на война;

45.  Призовава за конкретна помощ от страна на Европейския институт за равенство на половете (ЕИРП) по отношение на събирането, обработването и разпространението на ефективни практики за интегриране на въпросите на равенството на половете в изпълнението на показателите от Пекин в областта на жените и въоръжените конфликти;

46.  Подчертава важната роля на партньорството между ЕО и ООН за равенството между половете за развитие и мир, което има за цел да определи подходите за интегриране на равенството между половете и човешките права на жените в нови форми на помощ и за осигуряване на подкрепа за усилията на националните партньори да изпълняват международните задължения относно равенството между половете и да осигуряват адекватни на своя ангажимент за равенство между половете финансови ресурси в националните програми за развитие и бюджети; подчертава, че този проект има конкретен акцент върху ролята на жените в ситуации на конфликт и след конфликт и особено за правилното прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност;

47.  Призовава Съюза да поставя акцент върху създаването на училища, когато предоставя своята помощ за възстановяване след конфликти, за да се даде възможност за по-добро образование на момчетата и момичетата;

48.  Приветства различните инициативи за създаване на свързани с половете показатели за ранно предупреждение и наблюдение на конфликти, като тези, възприети от Фонда на ООН за развитие на жените (UNIFEM), Съвета на Европа, Швейцарската фондация за мир, организацията „Международно предупреждение“ (International Alert) и Форума за ранно предупреждение и ранно реагиране;

49.  Подчертава значението на това жените да бъдат поставени в центъра на политиката за водоснабдяване, санитарни и хигиенни условия в районите на конфликт и след преживян конфликт и поради това подчертава значението от повишаване на достъпа до безопасна питейна вода, адекватни санитарни условия и вода за производствени нужди;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

(1) A/RES/48/104.
(2) Приложение към Заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.
(3) Документ 09990/2011 на Съвета от 11 май 2011 г.
(4) Документ на Съвета 15671/1/2008 от 1 декември 2008 г.
(5) Документ на Съвета 08373/3/2005 от 18 май 2005.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0439.
(7) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 32.
(8) OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стp. 287.
(9) Десетгодишно проучване на въздействието на изпълнението на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността в опазването на мира, окончателен доклад до Отдела за операции по опазване на мира на ООН, Отдел подкрепа на място, 2010 г.
(10) Документ на Съвета 11948/2010 от 14 юли 2010 г.
(11) Документ на Съвета 09990/2011 от 11 май 2011 г.
(12) Както е записано в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа, част І, принцип 11.
(13) 56-та световна здравна асамблея A56/27, предварителен дневен ред, точка 14.18, 24 април 2003 г., Международна конференция в Алма-Ата относно първичните здравни грижи: 25-та годишнина, доклад на Секретариата.


Сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г.
PDF 315kWORD 85k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г. (2011/2112(INI))
P7_TA(2012)0029A7-0442/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид факта, че Общото събрание на ООН определи 2012 г. за Международна година на устойчивата енергия за всички предвид значението на достъпа до енергия за устойчивото икономическо развитие и постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)(1),

–  като взе предвид стартираната от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун инициатива „Устойчива енергия за всички“(2),

–  като взе предвид учредената от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун консултативна група по въпросите на енергията и изменението на климата (AGECC) и нейните препоръки от 28 април 2010 г., в които като приоритети се набелязват международната цел за универсален достъп до съвременни енергийни услуги за всички до 2030 г. и намаляването на енергийната интензивност в световен мащаб с 40 % до 2030 г.(3),

–  като взе предвид световната енергийна прогноза на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за 2011 г., в която се подчертава, че близо 1,3 млрд. души в света нямат достъп до електричество и че освен това приблизително 2,7 млрд. души нямат възможност да готвят при чисти условия,

–  като взе предвид международната конференция на високо равнище на тема „Енергия за всички – финансиране на достъпа за бедните“, проведена в Осло, Норвегия, на 10-11 октомври 2011 г., и стартирането на Международно партньорство за енергетика и климат – инициативата „Енергетика+“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 19 май 2009 г. относно достъп до устойчиви енергийни ресурси на местно равнище в развиващите се страни, в които се припомня, че „достъпът до устойчиви енергийни източници и съвременни енергийни услуги е предпоставка за икономически растеж и социално развитие, както и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)“ и че „акцентът върху устойчивата енергия ще допринесе за справяне с глобалната криза и за смекчаване на изменението на климата“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 17 юли 2002 г., озаглавено „Сътрудничество в областта на енергетиката с развиващите се страни“ (COM(2002)0408),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 26 октомври 2004 г., озаглавено „Относно бъдещото развитие на енергийната инициатива на ЕС и условията за създаване на енергиен фонд за страните от АКТБ“ (COM(2004)0711),

–  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0442/2011),

А.  като има предвид, че близо 1,3 млрд. души – 84 % от които живеят в селски райони – нямат достъп до електричество; като има предвид освен това, че 2,7 млрд. души нямат възможност да готвят при чисти условия(4) и че поради това в домовете има пушек, на който се дължат над 1,4 млн. случаи на преждевременна смърт годишно и който е втората най-разпространена причина за преждевременна смърт в света след ХИВ/СПИН(5); като има предвид, че липсата на достъп до съвременни енергийни услуги в много от бедните страни води до неравенство между половете и по-специално до неблагоприятно положение на жените и децата,

Б.  като има предвид, че енергията е от основно значение за реализирането на няколко от правата, съдържащи се в Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г. и в другите международни правни инструменти в областта на правата на човека и околната среда,

В.  като има предвид, че ЦХР няма да бъдат постигнати, ако не бъде осъществен значителен напредък в подобряването на достъпа до енергия, за което се счита, че ще са нужни годишни инвестиции от 48 млрд.USD до 2030 г., т.е. близо 3 % от световните инвестиции в енергийна инфраструктура за периода до 2030 г., които ще увеличат слабо емисиите на CO2 с 0,7 % до 2030 г.(6);

Г.  като има предвид, че възобновяемите енергийни източници, и особено малките децентрализирани решения, имат огромен потенциал за осигуряване на надеждни, устойчиви и на приемлива цена енергийни услуги за бедните, по-специално в селските райони на развиващите се страни; като има предвид, че развиващите се страни са разположени в райони с достъп до изобилие от възобновяеми енергийни източници, най-вече вятър и слънчева енергия; като има предвид, че продължават да съществуват много предизвикателства пред гарантирането на тяхното разрастване в развиващите се страни, включително финансиране, изграждане на капацитет, трансфер на технологии и реформи в управлението,

Д.  като има предвид, че използването на възобновяеми енергийни технологии е от основно значение за намаляване на зависимостта на развиващите се страни от внос на изкопаеми горива и свързаната с това нестабилност на цените; като има предвид, че широкомащабните проекти за възобновяема енергия (като хидро-проекти и отглеждане на енергийни култури) могат да имат сериозни социални и екологически последици за местното население, т.е. върху сигурността на водата и продоволствената сигурност; като има предвид, че поради това внимателната оценка на въздействието на възобновяемите енергийни технологии върху околната среда е важна предпоставка за финансирането от страна на донори,

Е.  като има предвид, че достъпът до съвременни и устойчиви енергийни услуги за всички означава достъп до пълния диапазон от необходимите енергийни услуги (не само електричество), напр. осветление, енергия за готвене и загряване на вода, отопление, охлаждане, достъп до информация и комуникации и енергия за активно използване и генериране на доходи;

Ж.  като има предвид, че през 2010 г. едва 8 % от отпуснатите субсидии от 409 млрд. USD в развиващите се страни са стигнали до 20 % от населението с най-ниски доходи(7);

З.  като има предвид, че индексът на енергийното развитие е тясно свързан с показатели на индекса на човешкото развитие като продължителност на живота, образование, БВП на глава от населението и други показатели за стандарта на живот;

И.  като има предвид, че в Африка на юг от Сахара почти 70 % от цялото население няма достъп до електричество; като има предвид, че увеличаването на населението изпреварва електрифицирането и че е нараснал броят на хората без достъп до електричество,

Й.  като има предвид, че особено в най-слабо развитите страни само малка част от населението има достъп до енергийната мрежа; като има предвид, че в обозримо бъдеще достъпът до мрежата няма да обхване цялото население и поради това децентрализираните решения като дребномащабните и независимите технологии и мини-мрежите са единственият надежден начин за предоставяне на универсален достъп до енергия в близките години;

К.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава и силното управление са ключови фактори, които следва да се насърчават с цел привличане на частни инвестиции, необходими за постигане на пълен и универсален достъп до енергия,

Л.  като има предвид, че последните съобщения на Комисията по темата за енергията в сътрудничеството за развитие датират от 2002 и 2004 г.;

1.  Подчертава, че въпреки че не съществува специално насочена към енергията цел на хилядолетието за развитие, достъпът до съвременни, устойчиви енергийни услуги за всички (наричан по-нататък „универсален достъп до енергия“) е предпоставка за постигане на ЦХР; поради това счита, че енергията следва да заеме водещо място в разискването относно изкореняването на бедността, като същевременно се гарантира, че по-големият достъп до съвременни енергийни услуги е в съответствие с устойчивото развитие; настоятелно призовава Комисията да представи съобщение относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на универсалния достъп до енергия през 2012 г., годината, посветена от ООН на този въпрос;

2.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират с подкрепа за обявената от ООН международна цел за универсален достъп до енергия до 2030 г. и да съгласуват политиките си и сътрудничеството за развитие с тази цел;

3.  Подчертава, че максималното използване на възобновяеми енергийни източници представлява идеалният път за постигане на универсален достъп до съвременни енергийни услуги от страна на международната общност, като същевременно се води борба срещу изменението на климата; призовава Комисията да разработи план за действие, за да включи целта за универсален достъп до енергия в относимите политики на ЕС и във всички сектори на политиката за развитие като селско стопанство, промишленост, търговия, здравеопазване и водоснабдяване, както и да гарантира последователност на политиките и секторите предвид целта за универсален достъп до енергия;

4.  Приветства посочването на енергията като един от основните моменти в „Програмата за промяна“ и очаква от Комисията да предприеме съответните действия; призовава Комисията както да не подценява достъпа до енергия, така и да не го бърка със също така посочените като основни моменти енергийна сигурност и изменение на климата;

5.  Насърчава разработването на конкретна програма „Енергия и развитие“ със специален акцент върху универсалния достъп до енергия в рамките на сътрудничеството на ЕС за развитие;

6.  Отбелязва, че опитът показва, че централизираната мощност на централите и целите за разширяване на мрежите често не успяват да подобрят енергийните услуги за бедните; затова подчертава необходимостта от подкрепа за възобновяемите децентрализирани решения като дребномащабните и независимите технологии и мини-мрежите, които да достигнат до всички части на населението в развиващите се страни и особено до населението в бедните и селските райони; призовава ЕС да насочи усилията си, финансови и технически, към тези дребномащабни решения на проблема с недостига на енергия в отдалечените райони;

7.  Отбелязва огромния потенциал на възобновяемата енергия в много от развиващите се страни за гарантиране на устойчиви енергийни доставки и намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, като по този начин се намали уязвимостта вследствие на колебанията в цените на енергията;

8.  Подчертава, че енергийният фонд е един от малкото международни финансови механизми, предоставящи финансиране на възобновяеми енергийни решения по места, и призовава Комисията да продължи и да разшири финансирането за този вид проекти през следващия финансов период от 2014 г. нататък;

9.  Призовава Комисията да оцени въздействието на инвестициите, подкрепени от енергийния фонд, за подобряване на достъпа до основни енергийни услуги за бедните и съответно да подобри ефективността и ефикасността на новия енергиен фонд през новия финансов период след 2013 г.;

10.  Подчертава, че ако се прилага правилно, използването на възобновяеми източници за предоставяне на енергийни услуги може да предложи икономическо решение в развиващите се страни, което е от полза за здравето, околната среда и местното развитие; въпреки това подчертава необходимостта да се вземе предвид въздействието върху околната среда от използването на възобновяема енергия с цел да се подобри универсалният достъп до енергия, особено при водноелектрическите централи, биомасата или биогоривата;

11.  Призовава ЕС да изготви ясни насоки относно критериите за устойчивост на околната среда за финансиране на проекти за възобновяема енергия; призовава Комисията да превърне използването на децентрализирана възобновяема енергия или устойчива висока енергийна ефективност с ниско равнище на въглеродни емисии в приоритетно условие за подкрепа на нови енергийни проекти;

12.  Подчертава ролята, която частните дружества следва да играят, за да се даде възможност на развиващите се страни да постигнат ЦХР, като се обърне особено внимание на универсалния достъп до енергия; освен това подчертава значението на това да се подкрепя развитието на финансови ресурси и технологичен опит, приспособени към пазарите с ниски доходи, по-специално чрез по-силно участие на частни дружества в национални и международни институционални партньорства;

13.  Насърчава Комисията и държавите-членки да подкрепят, чрез сътрудничество за развитие и енергийния фонд, трансфера на технологии, в т.ч. технически знания, информация и добри практики, подходящи за доставяне на съвременни енергийни услуги на бедните, между страните-партньорки от Юга и между Европа и Юга, посветени на развитието на капацитет, включително туининг, обмен на кадри и практическо обучение с цел оценка и усвояване на технологически възможности; в тази връзка насърчава също така трансфера на технологии за енергийна ефективност с цел използване на енергията по най-продуктивен начин, така че максимално да се увеличат енергийните услуги, които определено количество енергия може да предложи;

14.  Призовава да се обърне специално внимание на продуктивното използване на енергия при изготвянето на проекти/програми като ключов механизъм за социално-икономическо насърчаване и генериране на доходи;

15.  Подчертава, че за разширяване на достъпа до устойчиви енергийни услуги ще бъдат необходими ефективни партньорства между публичния сектор, частния сектор, общностите и органите на местно самоуправление; призовава Комисията при възможност да използва пазарен подход към новите/иновативните решения в областта на енергетиката, например чрез стимулиране на местно производство, улесняване на въвеждането им на пазара или предоставяне на пазарна информация, за да гарантира местна ангажираност и устойчивост; по-специално призовава Комисията да стимулира изграждането на капацитет за управление, за да се даде възможност за репродуциране на малките проекти за енергийни услуги чрез насърчаване на МСП;

16.  Счита, че частните инвестиции и тяхното участие са от основно значение за цялостно постигане на универсален достъп до енергия; поради това призовава Комисията да насърчава във всички свои действия за подпомагане принципите на правовата държава, особено в най-слабо развитите страни;

17.  Призовава делегациите на ЕС да предоставят информация относно данъците, стимулите и регулаторните изисквания в развиващите се страни на тези дружества от ЕС, които искат да инвестират в сектора на енергетиката;

18.  Призовава Европейската комисия да улесни споделянето на най-добри практики относно най-ефективните стимули за улесняване на разширяването на енергийната инфраструктура в развиващите се страни;

19.  Насърчава подкрепа за разработването и стимулирането на солидна политическа и правна рамка и на технически стандарти, които засилват местния капацитет и пораждат доверие сред инвеститорите от частния сектор, включително мобилизиране на местни източници на инвестиции;

20.  Набляга на централната роля на публичните средства по линия на правителствата, международните финансови институции и официалната помощ за развитие за набиране на необходимите частни инвестиции; също така подчертава, че помощта от ЕС за подобряване на достъпа до енергия следва да подкрепя местните икономики, екологосъобразните работни места и намаляването на бедността и не трябва да бъде обвързана с участието на дружества от ЕС или да се използва за субсидирането им;

21.  Отчита, че публичният сектор няма да бъде в състояние сам да обезпечи всички потребности от финансиране, необходими за разширяване на достъпа до енергия; в тази връзка посочва значението на частните инвеститори и на ориентираните към пазара реформи в енергийния сектор; при все това подчертава, че по-големият акцент върху използване на публично-частни партньорства и привличане на средства от частни финансисти може да окаже неблагоприятно въздействие, като намали финансовата привлекателност на местните проекти за възобновяема енергия, тъй като тези проекти не са толкова приемливи за банките, колкото големите, свързани с мрежата проекти, които често обслужват големи промишлени отрасли; поради това подчертава, че окончателната отговорност за гарантирането на достъп до универсални услуги, особено до достъпна енергия за населението от бедните и отдалечените райони, принадлежи на държавата;

22.  Подчертава факта, че съществуват многобройни начини правителствата-партньори да способстват за универсален достъп до енергия посредством законодателство, регулиране, договори или лицензиране чрез налагане на задължения за универсални услуги, приспособени към потребностите и възможностите на дадена страна, като например:

   цели за покритие при концесиите или лицензионните споразумения,
   диференцирано третиране на потребителите въз основа на финансовите възможности,
   субсидии или насочване на средства към конкретни категории потребители и отдалечени селски райони,
   преразглеждане на субсидиите, данъците и налозите, които имат обратен ефект, например преминаване от технологии, основани на изкопаеми горива, към децентрализирани технологии, основани на възобновяеми енергийни източници, за да се подобрят достъпът до енергия и енергийната ефективност,
   либерализиране на влизането на оператори в райони без осигурени услуги,
   фискални стимули за улесняване на разширяването на инфраструктурата;
   мерки за гарантиране на възможно най-ефективно използване на наличната енергия;

23.  Призовава развиващите се страни да се ангажират сериозно с целта за универсален достъп до енергия и препоръчва по-голяма помощ за министерствата на енергетиката в развиващите се страни, за да могат те да привеждат аргументи в подкрепа на универсалния достъп до енергия през новия финансов период, включително разработване на дългосрочни стратегии за устойчива енергетика и по-добро регионално сътрудничество в областта на енергетиката;

24.  Подчертава значението на прозрачното и демократично участие на гражданското общество, местните органи и регулаторите в сектора на енергетиката, за да могат те да контролират предоставянето на универсален достъп до енергия и за да се обезпечи добро управление и лоялна конкуренция и да се спре корупцията;

25.  Настоятелно призовава националните парламенти на развиващите се страни и НПО да изиграят своята роля за гарантирането и наблюдаването на прозрачността, демократичните процеси и стабилната правна среда;

26.  Отбелязва със загриженост, че Енергийното партньорство Африка–ЕС и неговата подпрограма за възобновяема енергия изглежда са съсредоточени основно върху големи проекти и трансгранични връзки, а не толкова върху местни енергийни решения; настоятелно призовава ЕС да се въздържа от създаването на подход „отгоре надолу“ по отношение на развитието на енергийната инфраструктура, предвид факта, че широкомащабните инфраструктури може да не са подходящи за икономическата и социална структура на страната и да не могат да осигурят достъп на бедните до енергия, за което по-малките местни енергийни източници обикновено са по-подходящи;

27.  Окуражава ЕС да води диалог с правителствата-партньори и с гражданското общество в развиващите се страни, за да гарантира, че както националните енергийни политики, така и стратегиите за намаляване на бедността вземат предвид универсалния достъп до енергия;

28.  Призовава за диалог със страните-партньорки и с регионалните органи за добавяне на специално разглеждане на ползите от включването на развитието на услугите за енергия за готвене в националните и регионалните планове за развитие, както и страните-партньорки и регионалните органи да бъдат насърчавани да водят диалог с местните органи и с недържавните участници в сферата на енергията за домакински цели (за готвене), за да се определи как най-добре да се гарантира значително увеличаване на тази енергия и да се намали броят смъртни случаи от респираторни заболявания; насърчава използването на по-ефективни готварски уреди, тъй като традиционното изгаряне на големи количества биомаса в огнища има пагубно въздействие върху здравето, по-специално за жените и децата, както и влияе отрицателно на обезлесяването;

29.  Призовава Комисията да докладва ежегодно относно напредъка в осъществяването на целта за универсален достъп до енергия, след изработване на надеждни показатели, и относно приноса на сътрудничеството на ЕС за развитие за този напредък;

30.  Настоява подкрепата на Комисията и на държавите-членки за развитието на енергийни услуги да се основава на оценка на относителната цена и ефективност на всички налични варианти, като се взема предвид приносът за ЦХР и националните цели за развитие, както и относителната цена и ползите от децентрализирана и централизирана енергийна система;

31.  Подчертава колко е важно да се включат ЦХР – особено тези, които са свързани с бедността, тъй като достъпът до енергийни услуги на приемлива цена е възможен единствено чрез намаляване броя на хората, живеещи с 1 USD дневно, до 2015 г. – в националните енергийни стратегии на развиващите се страни;

32.  Призовава Комисията да преразгледа и да използва съответно евентуални източници на финансиране, свързани с изменението на климата и пазара на въглеродни емисии, за инвестиции в универсален достъп до устойчива енергия с ниско равнище на въглеродни емисии за бедните;

33.  Призовава Комисията да подкрепи нови, основани на резултати подходи в енергийния сектор като финансиране, основано на резултатите, плащане при наличен резултат или помощ въз основа на производството, които понастоящем се изпробват и от други донори, като подчертава значението на помощта въз основа на търсенето (партньорът иска помощ) вместо помощта въз основа на предлагането (донорът разполага с наличен експерт);

34.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да признаят, че потреблението на енергия от бедните в развиващите се страни не допринася значително и няма да допринася и в обозримо бъдеще за световните емисии на парникови газове (според МАЕ 1,3 % от световните емисии до 2030 г.) и че за да се постигне минимален приемлив стандарт на живот тяхното потребление на глава от населението на съвременни енергийни услуги следва да се увеличи, без да бъде ограничавано от мерки за смекчаване на изменението на климата, които са прекалено строги;

35.  Отбелязва със загриженост, че голяма част от инфраструктурата за водноелектрическа енергия продължава да бъде обект на внимание за Световната банка и ЕИБ; припомня, че опитът показва, че подобни проекти не водят непременно до по-голям достъп за бедните, но че тази цел се постига по-добре чрез мини или микро водноелектрически мощности за местни нужди, като по този начин се избягват социалните и екологични недостатъци на по-големите проекти;

36.  Изразява съжаление поради липсата на разбиране и банков капацитет за дребномащабни енергийни проекти от страна на ЕИБ, европейските финансови институции в сферата на развитието и международните финансови институции и отправя искане те да превърнат универсалния достъп до енергия в свой централен ангажимент в енергийния сектор, като също така подкрепят дребномащабни и независими проекти, особено в селските райони, и включват задължения за универсални услуги за предоставяне на универсален достъп до енергия в своите енергийни проекти и безвъзмездна помощ;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да не финансират и да не насърчават по други начини използването на ядрена енергия в развиващите се страни предвид сериозните опасения за сигурността и устойчивостта;

38.  Препоръчва работата на Инициативата на ЕС в областта на енергетиката (EUEI), Инструмента за диалог за партньорство на EUEI и Партньорството между Африка и ЕС в областта на енергетиката, приветства инициативата „Енергетика+“ и призовава Комисията и държавите-членки да засилят участието и ангажираността си в тези инициативи, като по този начин насърчават координиране на международната помощ в областта на енергетиката;

39.  Застъпва становището, че срещата на върха Рио+20, която ще се състои през юни 2012 г., е възможност за предлагане на конкретни цели относно начина на премахване на енергийната бедност и на пътна карта относно начина за тяхното постигане като глобална стратегия за екологосъобразна икономика; призовава Комисията и държавите-членки да включат универсалния достъп до енергия в процеса Рио+20;

40.  Призовава за включване на универсалния достъп до енергия във все още неформулираните ЦХР за след 2015 г.;

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, ЕСВД и Съвета на министрите АКТБ‐ЕС.

(1) Общо събрание на ООН, Шестдесет и пета сесия, Резолюция 65/151на Общото събрание „Международна година на устойчивата енергия за всички“, Ню Йорк, 21 януари 2011 г.
(2) ООН, генерален секретар, Бан Ки-мун, Моите приоритети като генерален секретар.
(3) ООН, генерален секретар, Бан Ки-мун, Моите приоритети като генерален секретар.
(4) Енергия за всички – финансиране на достъпа за бедните, специален ранен откъс от световната енергийна прогноза за 2011 г., представена за първи път на конференцията на тема „Енергия за всички“, Осло, Норвегия, октомври 2011 г.; ОИСР/МАЕ, октомври 2011 (http://www.iea.org/papers/2011/weo2011_energy_for_all.pdf), стр. 3.
(5) Пак там, стр. 28.
(6) Пак там, стр. 27.
(7) Пак там, стр. 40.


Годишен доклад относно данъчното облагане
PDF 418kWORD 94k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно Годишен доклад относно данъчното облагане (2011/2271(INI))
P7_TA(2012)0030A7-0014/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Двойно данъчно облагане в рамките на единния пазар“ (COM(2011)0712) и предложението за Директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения (преработка) (COM(2011)0714),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС (COM(2010)0769),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията относно премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС (SEC(2010)1576),

–  като взе предвид документа на Комисията относно отговорите, получени в хода на общественото допитване, проведено от Комисията на тема „Конвенции за избягване на двойното данъчно облагане и вътрешния пазар: фактически пример за случаи на двойно данъчно облагане(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011‐2012 г., (COM(2011)0400),

–  като взе предвид съвместното писмо от 17 август 2011 г. от Никола Саркози, президент на Френската република, и Ангела Меркел, канцлер на Германия, до Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет,

–  като взе предвид публикацията на ОИСР „Корпоративно използване на загубата чрез агресивно данъчно планиране“ 2011 г.(2),

–  като взе предвид информационния документ „Колко ефективен и легитимен е европейският семестър? Увеличаване на ролята на Европейския парламент“(3),

–  като взе предвид публикацията на Комисията „Тенденции в данъчното облагане на Европейския съюз“(изд. 2011 г.)(4),

–  като взе предвид публикацията на ОИСР относно тенденциите в развитието на данъка върху потреблението за 2010 г.(5),

–  като взе предвид доклада на Марио Монти относно нова стратегия за единния пазар, 2010 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно икономическото въздействие на препоръката на Комисията относно опростяването на процедурите за данъчни облекчения във връзка с данъка, удържан при източник и предложенията на Експертната група за фискално съответствие (FISCO) (SEC(2009)1371),

–  като взе предвид препоръка 2009/784/EC на Комисията относно процедурите за данъчни облекчения във връзка с данъка, удържан при източника,

–  като взе предвид доклада на Ален Ламасур от 8 юни 2008 г. относно гражданите и прилагането на общностното право(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2008 г. относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 декември 2007 г. относно прилагането на мерки за борба със злоупотребите при прякото данъчно облагане – в рамките на ЕС и по отношение на трети държави (COM(2007)0785),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 май 2006 г. относно необходимостта от разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (COM(2006)0254),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 декември 2006 г. относно изходното данъчно облагане при напускане на страната и необходимостта от координиране на данъчните политики на държавите-членки (COM(2006)0825),

–  като взе предвид доклада на Eures Channel Advisers относно няколко пречки пред мобилността на гражданите на ЕС в трансграничните региони, 2002 г.(8)

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 май 2001 г. относно данъчната политика в Европейския съюз ‐ приоритети за предстоящите години (COM(2001)0260),

–  като взе предвид предложението за резолюция B7-0531/2011, внесено съгласно член 120 от Cristina Muscardini и други членове,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0014/2012),

A.  като има предвид, че що се отнася до мобилност на хора, услуги, стоки и капитали вътрешният пазар на ЕС не е пълноценно функциониращ и все още съществуват области, които се нуждаят от подобрение;

Б.  като има предвид, че гражданите и предприятията на ЕС, които работят и развиват дейност в трансгранични условия, срещат данъчни пречки, които водят до значителни бариери за растежа и заетостта на вътрешния пазар на ЕС, и като има предвид, че тези пречки трябва да бъдат премахнати, за да се осигури по-висока конкурентоспособност на Европа, която да създава растеж и заетост;

В.  като има предвид, че административните разходи на средните предприятия, свързани с данъчните системи, са ненужно тежки и високи в някои държави членки;

Г.  като има предвид, че настоящата икономическа и финансова криза доведе до значително нарастване на публичния дълг в Европа; като има предвид, че прекомерният публичен и частен дълг в държавите членки предизвика настоящата финансова криза; като има предвид, че в този контекст автоматичните стабилизиращи механизми на социалната държава продължават да съответстват в по-голяма степен от когато и да било на необходимостта да се гарантира растеж и социално сближаване;

Д.  като има предвид, че ефективното данъчно облагане, особено в Европа, е от основно значение за публичните органи във връзка с изпълнението на техните задачи и задължения, както и с удовлетворяването на очакванията на гражданите; като има предвид, че държавите с висок дефицит понастоящем са изправени пред необходимостта да приложат мерки за увеличаване на своите данъци, но тези мерки следва да не вредят на растежа;

Е.  като има предвид, че силната фискална консолидация, заедно с по-справедливо и по-целенасочено разпределяне на данъчната тежест, са необходими, за да се гарантира доверието във фискалната система, и че намаляването на дълга изисква както ограничаване на разходите, така и нарастване на данъците, като същевременно трябва да се даде приоритет на данъчни промени, подпомагащи растежа; като има предвид, че това ще създаде основите за дългосрочен растеж;

Общи съображения
Предотвратяване на двойното необлагане с данъци, на данъчни измами и на данъчни убежища и повишаване на прозрачността на данъчното облагане

1.  Отбелязва, че основните функции на данъчните системи са да осигуряват средства за предоставянето на обществени услуги като образование, здравеопазване, обществен транспорт и инфраструктура, да защитават обществените блага, като насърчават например производството и потреблението на щадящи околната среда продукти, и да намаляват социалните неравенства, като се гарантира по-равномерно разпределяне на приходите и богатството;

2.  Отбелязва, че данъчното облагане продължава да бъде въпрос от национална и понякога местна компетентност и че различните структури на данъчните системи на държавите членки съответно следва да бъдат зачитани; отбелязва, че биха били необходими промени в Договора, за да се прехвърли вземането на решения относно данъчните политики от национално равнище на равнище ЕС; следователно отбелязва, че увеличаването на контрола по отношение на бюджетните процедури от страна на Комисията следва да съответства на засилен демократичен контрол от страна на Европейския парламент;

3.  Отбелязва, че по-доброто функциониране на единния пазар и може би известно данъчно хармонизиране биха могли да бъдат ключови фактори за насърчаване на растежа и създаване на работни места; отбелязва, че данъчните политики трябва да се стремят към насърчаване на европейската конкурентоспособност и намаляване на разходите за европейските предприятия, по-специално за малките и средните предприятия;

4.  Отбелязва липса на координация между данъчните политики в ЕС, която може да води до значителни разходи и административни тежести за гражданите и предприятията, извършващи трансгранична дейност в рамките на ЕС;

5.  Призовава държавите членки да направят така, че техните данъчни системи да благоприятстват в по-голяма степен растежа чрез подобряване на данъчния модел и въвеждане на промени в посока по-малко изкривяващи данъци, като същевременно запазят целта за социален пазар;

6.  Подчертава, че могат да се извлекат полезни поуки за всички от примера на онези държави членки, които имат доказани резултати в областта на данъчното облагане и събираемостта на данъците;

7.  Подчертава необходимостта от опростяване на ДДС режимите с цел премахване на двойното данъчно облагане и бюрокрацията за работодателите;

8.  Подчертава, че ниско ниво на данъците е от съществено значение не само за социалното благосъстояние на семействата и домакинствата, но и за конкурентоспособността и за създаването на нови работни места; подчертава необходимостта от контролирани и ефективни публични разходи и стабилни публични финанси;

9.  Подчертава, че предложенията на Комисията във връзка с данъчното облагане трябва да допринасят за европейската конкурентоспособност чрез отстраняване на нарушаването на конкуренцията, което е резултат от различните действащи данъчни системи; подчертава също така, че предложенията на Комисията не трябва да допринасят за увеличаване на данъчните тежести;

10.  Отбелязва, че държавите членки с високи дефицити или които са с най-голям спад в растежа на БВП ще трябва внимателно да проучат причините за своите дефицити и да увеличат данъчните приходи чрез ефективни и справедливи данъци, да се стремят към ефективно намаляване на разходите, да водят борба с данъчните измами и да увеличат публичните спестявания; подчертава, че данъчните реформи следва да дават предимство на отстраняването на пропуските и разширяването на данъчната основа, без това да оказва въздействие върху капацитета на държавите членки да събират приходи;

11.  Счита, че фискалният федерализъм може да бъде полезен инструмент за постигане на собствена отговорност при данъчното управление на регионално равнище и по този начин да води до по-висока икономическа ефективност;

12.  Отбелязва последните инициативи на Комисията в областта на данъчното облагане, като например относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, относно данък върху финансовите сделки, относно бъдещата система на ЕС за ДДС и в областта на енергетиката;

13.  Приветства въвеждането на Европейския семестър като възможен генератор на приходи за държавите членки посредством обмен на най-добри практики за по-координирана и устойчива фискална ориентация;

14.  Изисква Комисията и държавите членки да продължат да си сътрудничат по отношение на съответните си данъчни политики срещу двойното данъчно облагане, данъчните измами и укриването на данъци, за да увеличат прозрачността и да намалят пропуските и несигурностите за предприятията и гражданите във връзка със събирането на данъци, особено когато се отнася до съответните административни процедури за подаване на данъчни декларации; следователно счита, че Комисията заедно със Съвета следва да предприемат силна съвместна инициатива по отношение на данъчните убежища, което би било по-добре от двустранни споразумения между отделни държави членки и юрисдикции, характеризиращи се с поверителност на операциите;

15.  Твърди, че когато е възможно, държавите членки следва да се стремят към намаляване на разходите на МСП за спазване на данъчните изисквания чрез оптимизиране на процедурите и намаляване на разходите, свързани с бюрокрацията; отбелязва, че държавите членки имат различни основи за облагане с корпоративен данък, което може, на практика, да функционира като трансгранични търговски пречки пред растежа и заетостта; подкрепя предложението на Комисията да се въведе обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) в ЕС;

16.  Подчертава, че ОКООКД би подобрила растежа и би довела до повече работни места в Европа посредством съкращаване на административните разходи и намаляване на бюрокрацията за предприятията, особено за малките предприятия, които развиват дейност в няколко държави членки на ЕС;

17.  Призовава държавите членки бързо да приемат съществуващите предложения и Комисията да внесе предложения в съответствие с предложенията, направени от Европейския парламент относно данъчното облагане на спестявания, облагането с екологични данъци и данъчното облагане на потреблението, относно избягването на данъчните измами, доброто управление и двойното данъчно облагане;

18.  Отбелязва, че настоящата икономическа и финансова криза доведе до значително увеличаване на публичния дълг в Европа и че следователно, за да се намали този голям публичен дълг, са необходими както ограничения в разходите, така и увеличаване на данъците;

19.  Изтъква, че държавите-членки с най-голям спад в растежа на БВП са тези, на които се наложи най-много да увеличат данъците си, докато като цяло държавите членки, които бяха в състояние да намалят данъците, са тези, които успяха да ограничат свиването на реалния БВП до по-малко от 4%(9);

20.  Призовава държавите членки да съобразяват в по-голяма степен данъчните си системи с растежа чрез подобряване на данъчния модел и прилагане на промени за преминаване към по-малко изкривяващи данъци, като същевременно гарантират целта за социално равенство;

21.  Счита, че координирането на данъчните политики би могло да бъде важен елемент от стратегията за фискална консолидация на равнище ЕС и да подобри ефективността на новите данъчни политики на държавите членки;

Премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС

22.  Отбелязва, че премахването на данъчните пречки може да играе важна роля при повишаването на способността и доверието на гражданите да работят, да се пенсионират, да пазаруват и – заедно с предприятията – да инвестират в ЕС;

23.  Приветства факта, че съобщението относно премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС посочва най-релевантните оплаквания на гражданите на ЕС по отношение на данъчните пречки при трансграничните дейности, и очаква предложенията на Комисията в тази област;

24.  Приветства факта, че Комисията желае да увеличи усилията си, за да гарантира, че всички граждани на ЕС имат достъп до информация и консултация, които са им нужни относно данъчните правила в рамките на ЕС;

25.  Отбелязва, че държавите членки са постигнали съгласие, че гражданите следва да имат по-добър достъп до данъчна информация;

26.  Подчертава значението на това да се гарантира, че гражданите не срещат данъчни пречки да упражняват своите свободи на вътрешния пазар;

27.  Призовава Комисията да споделя информация за най-добрите практики в държавите членки на ЕС и в други страни от ОИСР, що се отнася до информацията във връзка с данъчното облагане за граждани и предприятия, и изисква Европейската комисия да разработва ефективни инструменти за улесняване и насърчаване на обмена на най-добри практики в областта на данъчното облагане, включително създаване на пилотни проекти, с цел насърчаване на европейската конкурентоспособност в дългосрочен план; подчертава също така, че Комисията следва да гарантира, че Евростат събира и проверява статистики относно избягването на данъчно облагане и укриването на данъци в ЕС;

28.  Отчита, че определени държави членки са създали опростени процедури за възстановяване на данъци съгласно своите споразумения относно двойното данъчно облагане, и че някои държави членки са разработили интернет сайтове за данъчно задължени лица, които не са постоянно пребиваващи или са чуждестранни лица, с информация и формуляри на различни езици;

29.  Изисква държавите членки да подкрепят плановете на Комисията да подобри координацията и сътрудничеството с и между данъчните администрации на държавите членки по отношение на подходящи решения за предотвратяване на двойно данъчно облагане и други данъчни пречки при трансграничните дейности;

30.  Отбелязва, че двойното данъчно облагане е бариера пред трансграничните дейности и инвестиции и че съществува необходимост от координирани решения за преодоляване на проблема;

31.  Призовава Комисията да предложи начини за опростяване на изпълнението на данъчните задължения при трансграничните дейности;

32.  Приветства общественото допитване, проведено от Комисията, относно данъчното облагане на трансгранични изплащания на дивиденти на портфейлни и индивидуални инвеститори в ЕС, в което се засяга въпросът относно вземането на мерки по отношение на пречките, свързани с трансграничното данъчно облагане в ЕС при наследяване, и очаква бъдещите предложения на Комисията в тази област;

33.  Призовава Комисията и държавите-членки да намерят начини за отстраняване на данъчните пречки пред трансграничната трудова дейност и транснационалната мобилност във възможно най-кратки срокове, за да може целите на стратегията „ЕС 2020“, а именно по-голям растеж и заетост, да бъдат постигнати възможно най-скоро;

34.  Призовава Комисията да работи по-активно по жалбите и да осигурява по-голяма прозрачност и повече информация за гражданите относно резултатите от жалбите във връзка с данъчните закони на държавите-членки и делата за нарушение в областта на данъчното облагане, както и относно последващите им действия;

35.  Призовава Комисията да продължи работата си в службите за консултиране на граждани „Europe Direct“ и „Your Europe“ и да доразвие уеб портала „Europe Direct“, така че гражданите на ЕС да могат да намерят на него информация от данъчните органи на 27-те държави членки на ЕС; подчертава необходимостта тази информация да бъде предоставяна в удобен за потребителя формат;

36.  Призовава Комисията да засили административното сътрудничество между държавите членки в областта на двойното данъчно облагане, включително чрез съсредоточаване на повече проекти и ресурси на програмата „Фискалис“ за разрешаване на конкретни проблеми на данъкоплатците;

Премахване на дискриминацията и двойното данъчно облагане за гражданите и дружествата в ЕС

37.  Подчертава значението на това да бъдат решени проблеми като двойното данъчно облагане на дружества и физически лица, несъответствията между различните данъчни системи и липсата на достъп до информация относно националните правила за данъчно облагане;

38.  Подчертава, че е в интерес на дружествата и гражданите да се установи ясна, прозрачна и стабилна данъчна среда в рамките на единния пазар, тъй като липсата на прозрачност относно данъчните правила е пречка за трансграничните дейности и инвестиции в ЕС;

39.  Подчертава, че двойното данъчно облагане намалява конкурентоспособността на засегнатите предприятия, както и пречи на единния пазар като цяло;

40.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Двойно данъчно облагане в рамките на единния пазар“, насочено към стратегия и решения от страна на ЕС за проблемите с трансграничното данъчно облагане;

41.  Счита, че Договорът за Европейския съюз задължава държавите членки да решат проблема с двойното данъчно облагане, което те следва да направят съгласно член 4, параграф 3, и член 26 от ДФЕС във връзка с вътрешния пазар;

42.  Констатира, че двустранните договори в областта на данъчното облагане между държави членки не решават всички проблеми на дискриминация и двойно данъчно облагане за граждани и дружества;

43.  Приветства идеята на Комисията за създаване на работна група по проблемите на двойното данъчно облагане, в която участват данъчните органи на държавите членки и, когато е подходящо, сдружения на потребителите; призовава Комисията да укрепи работната група на ЕС по въпросите на корпоративното данъчно облагане „Съвместен форум на ЕС по трансферното ценообразуване“ (JTPF) и да се ангажира с предприемаческата общност и застъпниците на правата на потребителите;

44.  Изисква от Комисията да постави началото на нов форум по въпросите на ДДС, подобен на JTPF, пред който дружествата могат да поставят корпоративни проблеми във връзка с ДДС и спорове между държави членки;

45.  Призовава държавите членки да подобрят процедурите, които позволяват на малките и средните предприятия да искат по-бързо възстановяване на ДДС, който са платили, като по този начин ще се съкрати срокът за възстановяване;

46.  Призовава Комисията да предложи обвързващ механизъм за решаване на спорове, както беше предложено в доклада „Монти“, обхващащ двойното данъчно облагане на физически лица и дружества;

47.  Отбелязва, че административните пречки и правната несигурност затрудняват свободното движение на гражданите на ЕС с техните автомобили в рамките на единния пазар; поради това призовава държавите членки да прекратят двойното данъчно облагане при регистрирането на автомобили;

48.  Призовава държавите членки да модернизират и актуализират правилата относно трансграничната помощ за дружества и да опростят и модернизират правилата за електронно издаване на фактури с оглед в крайна сметка да се създаде единен формат за европейска електронна фактура;

Предотвратяване на двойното необлагане с данъци и на данъчни измами и повишаване на прозрачността на данъчното облагане

49.  Отбелязва, че укриването на данъци и липсата на прозрачност на данъчното облагане поставят под заплаха държавните приходи и струват милиарди евро;

50.  Отбелязва, че е необходимо да се постигне добър баланс между обществения интерес при борбата с измамите, като се избягват непропорционални ограничения върху трансгранични дейности в рамките на ЕС, и по-доброто координиране на прилагането на мерките за борба със злоупотребите по отношение на трети държави; изразява съжаление, че някои държави членки са сключили споразумения с трети държави, които позволяват продължаване на избягването на данъчно облагане и данъчната тайна;

51.  Призовава държавите членки:

   да създадат и прилагат ефективни данъчни системи, които предпазват данъчната им основа от неоправдана ерозия поради неволно допускане на необлагане с данък и злоупотреби;
   да прилагат мерки за борба със злоупотребите, насочени към фиктивните договорености, целящи заобикаляне на националното законодателство или на транспонираните в него общностни правила;
   да продължават да обменят информация относно схеми за агресивно данъчно планиране за корпоративните загуби, тяхното откриване и стратегиите за реакция, както и да оценяват и след това да публикуват информация за ефективността на използваните стратегии;
   да разгледат възможността за въвеждане на програми за спазване на законовите задължения при сътрудничество между органите по приходите и предприятията и за преразглеждане на инициативите за оповестяване, насочени към схемите за агресивно данъчно планиране;
   да приключат реформата на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания, която е блокирана от известно време в Съвета, за да се приложи автоматичен обмен на информация с цел гарантиране на справедливо и подходящо данъчно облагане на доходите от спестявания в ЕС; подчертава, че всички засегнати юрисдикции следва да прилагат административно сътрудничество, което не нарушава процедурните права и правото на неприкосновеност на личния живот на данъкоплатците, като предлагат автоматичен обмен на информация, обхващащ и предприятията и тръстовете, а не само физическите лица;
   да съобщават и да оповестяват данъчните решения, постановени от националните органи, за предприятия с трансгранична дейност;
   да предоставят данъчни стимули за МСП, например освобождаване от данъци и намаляване на данъци, с цел насърчаване на предприемачеството, иновациите и създаването на работни места;
   да насърчават реформи за ограничаване на възможността за укриване на данъци чрез създаване на ефективни механизми за събиране на приходи, които свеждат до минимум връзката между данъчно задълженото лице и данъчните органи и които използват в максимална степен модерните технологии и са насочени към електронно управление при регистрирането и наблюдението на икономическата дейност;

52.  Призовава Комисията:

   да определи областите, в които може да се направят подобрения, както в законодателството на ЕС, така и в административното сътрудничество между държавите-членки, за да се намалят случаите на данъчни измами;
   да предостави повече бюджетни средства и персонал на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ за разработването на политики на ЕС и предложения, засягащи двойното необлагане с данъци, укриването на данъци и данъчните измами;
   да се заеме с въпроса за вредната данъчна конкуренция и двойното необлагане с данъци на големи предприятия, които изкуствено преместват печалби, за да сведат до минимум ефективната данъчна ставка; да съобщава и да оповестява данъчните решения, постановени от националните органи за предприятия с трансгранична дейност;
   да предприема по-стриктни действия спрямо данъчната измама посредством наказателно преследване в рамките на наказателно право;

53.  Призовава държавите членки да дадат първостепенен приоритет на борбата с използването на така наречените данъчни убежища за незаконни цели и призовава Комисията в сътрудничество с Европейския парламент, вземайки предвид, като първа стъпка, определението на ОИСР и списъка на данъчни убежища или юрисдикции, характеризиращи се с поверителност на операциите, да изготви европейско определение и списък; призовава за единно съгласувано определение на европейско равнище, в очакване на споразумение за определение на световно равнище;

54.  Отчита, че Световният форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели е водещият международен форум за борба с укриването на данъци, и следователно категорично подкрепя неговата дейност; отбелязва неговите недостатъци като форум с малко общи знаменатели; отчита също така подходящите инициативи на национално, европейско и световно равнище, които имат за цел практическо решение на този траен проблем;

55.  Изисква от Комисията по-бързи действия по отношение на укриването на данъци и данъчните измами;

56.  Призовава държавите членки да сключат споразумения за борба с измамите и обмен на информация по данъчни въпроси с Андора, Монако и Сан Марино, както и ново споразумение с Швейцария, и след това редовно да ги актуализират;

57.  Заключава, че липсата на сътрудничество и координация между данъчните системи на държавите членки може да доведе до неволно допускане на необлагане с данъци, избягване на данъчно облагане, злоупотреби и измами;

58.  Призовава Комисията да анализира фискалните последици от изпълнението на Европейския семестър и да публикува доклад през 2012 г.;

59.  Призовава за предоставяне на подходящи бюджетни средства и персонал на Европейската сметна палата и OLAF с цел разработване на механизми за ефективен контрол и надзор на бюджетните процедури на европейско равнище;

60.  Призовава Комисията да установи и даде приоритет на политически мерки, които имат фискални последици за програмите за стабилност и конвергенция, както и националните програми за реформи на държавите-членки;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти на държавите-членки.

(1) http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/common/consultations/tax/summary_report_consultation_double_tax_conventions_en.pdf“.
(2) http://www.oecd.org/document/61/0,3746,en_2649_33767_48570813_1_1_1_1,00.html.
(3) http://www.bruegel.org/publications/publication-detail/publication/599-how-effective-and-legitimate-is-the-european-semester-increasing-the-role-of-the-european-parliament/.
(4) http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/gen_info/economic_analysis/tax_structures/index_en.htm.
(5) http://www.oecd-ilibrary.org/taxation/consumption-tax-trends-2010_ctt-2010-en.
(6) http://www.alainlamassoure.eu/liens/817.pdf.
(7) OВ C 295E, 4.12.2009 г., стр. 13.
(8) http://www.eureschannel.org/en/dossiers/WEBrapport_obst_E.pdf.
(9) Публикация на Комисията „Тенденции в данъчното облагане на Европейския съюз“, изд. 2011 г.


Политиката на ЕС в областта на конкуренцията
PDF 437kWORD 125k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (2011/2094(INI))
P7_TA(2012)0031A7-0424/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на Комисията за политиката на конкуренция за 2010 година (COM(2011)0328) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0690),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(1),

–  като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО)(2),

–  като взе предвид насоките на Комисията относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003(3) (насоките си за определяне на глоби),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2008 г., озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“(4) (съобщението относно банковия сектор),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2008 г., озаглавено „Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“(5) (съобщението относно рекапитализацията),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2009 г. относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността(6) (съобщението относно обезценените активи),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2009 г., озаглавено „Връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза“(7) (съобщението относно преструктурирането),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2008 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“(8) (първоначална временна рамка),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 декември 2010 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“(9) (нова временна рамка, която замества рамката, чийто срок изтече на 31 декември 2010 г.),

–  като взе предвид възложеното от Парламента проучване от юни 2011 г., озаглавено „Държавна помощ – Правила по време на криза за финансовия сектор и реалната икономика“(10),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 октомври 2011 г., озаглавен „Въздействието на временните правила за държавна помощ, приети в контекста на финансовата и икономическа криза“ (SEC(2011)1126),

–  като взе предвид проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на опростяването на задълженията за отчетност на държавите-членки,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Обществено допитване: Към съгласуван европейски подход за колективна правна защита“ (SEC(2011)0173),

–  като взе предвид документа на ГД „Конкуренция“, озаглавен „Best Practices on the conduct of proceedings concerning Articles 101 and 102 TFEU“ (Най-добри практики относно протичането на процедурите, свързани с член 101 и член 102 от ДФЕС)(11),

–  като взе предвид документа на ГД „Конкуренция“, озаглавен „Guidance on procedures of the Hearing Officers in proceedings relating to Articles 101 and 102 TFEU“ (Насоки относно ролята на съветниците одитори в рамките на процедури, свързани с член 101 и член 102 от ДФЕС)(12),

–  като взе предвид документа на ГД „Конкуренция“, озаглавен „Best practices for the submission of economic evidence and data collection in cases concerning the application of Articles 101 and 102 TFEU and in merger cases“ (Най-добри практики в областта на представянето на икономически доказателства и събиране на данни в случаите, свързани с прилагането на член 101 и член 102 от ДФЕС, и при сливания)(13);

–  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(14) (наричано по-долу „Рамковото споразумение“), и по-специално параграфи 12(15) и 16(16) от него,

–  като взе предвид резолюциите си от 25 април 2007 г. относно Зелената книга относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО(17) и от 26 март 2009 г. относно Бяла книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност(18), както и становището на комисията по икономически и парични въпроси от 20 октомври 2011 г. относно „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“,

–  като взе предвид резолюцията си от 15 ноември 2011 г. относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес(19),

–  като взе предвид резолюциите си от 22 февруари 2005 г. за XXXIII доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2003 г.(20), от 4 април 2006 г. за доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2004 г.(21), от 19 юни 2007 г. за доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2005 г.(22), от 10 март 2009 г. относно докладите относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година(23), от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г.(24) и от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година(25),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно доклада на Комисията за политиката на конкуренция за 2010 година (INT/594 - CESE 1461/2011),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по транспорт и туризъм (A7-0424/2011),

A.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза, започнала през есента на 2008 г., все още не е преодоляна; като има предвид, че финансовите смущения и опасенията от рецесия отново се изостриха през последните месеци;

Б.  като има предвид, че Комисията отговори на избухването на кризата по своевременен и разумен начин, като прие специални правила за държавната помощ и използва политиката в областта на конкуренцията като инструмент за управление на кризата; като има предвид, че това се считаше и продължава да се счита за временен режим, макар и срокът му да беше превишен, което се очакваше още от началото;

В.  като има предвид, че между 1 октомври 2008 и 1 октомври 2010 г. Комисията прие повече от 200 решения относно държавната помощ за финансовия сектор; като има предвид, че през 2009 г. номиналният размер на помощите за финансовия сектор, използвани от държавите-членки, беше 1 107 милиарда евро (9,3 % от БВП на ЕС); като има предвид, че максималният обем на одобрените от Комисията мерки от началото на кризата до 1 октомври 2010 г, (включително схеми и ad hoc намеси) възлиза на 4 588,90 милиарда евро;

Г.  като има предвид, че Комисията въведе изискване, приложимо от 1 януари 2011 г., за представяне на план за преструктуриране за всеки бенефициер на мярка за рекапитализация или обезценени активи, независимо дали се счита, че банката е в добро или в затруднено положение;

Д.  като има предвид, че значителни суми от предоставяната по време на кризата държавна помощ под формата, например, на гаранционни схеми, схеми за рекапитализация или допълнителни форми на подкрепа на ликвидността за финансиране на банки , допринесоха за остра липса на балансираност на публичните финанси; като има предвид, че все още не е известно колко голямо въздействие може да имат в бъдеще тази държавна помощ, и по-специално гаранциите, предоставени на банките, в случай че действително бъдат изискани някои от тези гаранции;

Е.  като има предвид, че протекционизмът и неприлагането на правилата за конкуренцията само биха задълбочили и удължили кризата; като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията е инструмент от основно значение, даващ възможност на ЕС да разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и да бъде конкурентоспособен на световно равнище;

Ж.  като има предвид, че въпреки всички усилия за справяне с икономическата криза картелите остават най-сериозната опасност за конкуренцията, благосъстоянието на потребителите и правилното функциониране на пазарите, и че следователно не могат да бъдат допускани, дори по време на икономическа криза;

Доклад на Комисията за политиката на конкуренция за 2010 година

1.  Приветства доклада на Комисията за политиката на конкуренция за 2010 г.; подчертава, по случай 40-та годишнина на този доклад, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията е донесла многобройни ползи във връзка с благосъстоянието на потребителите и представлява основен инструмент за премахване на пречките пред свободното движение на стоки, услуги , лица и капитал; посочва, че политиката в областта на конкуренцията продължава да представлява основен инструмент за защита на единния пазар и на интересите на потребителите; подчертава, че е необходимо някои правила да се актуализират, за да се посрещнат новите предизвикателства;

2.  Отбелязва, че комбинираното въздействие на стабилни принципи и гъвкави процедури позволи на политиката в областта на конкуренцията да бъде конструктивен и стабилизиращ фактор във финансовата система на ЕС и по-общо в реалната икономика;

Препоръки по отношение на политиката в областта на конкуренцията

3.  Изразява убеждението, че подобряването на прозрачността на цените е от решаващо значение за стимулиране на конкуренцията на единния пазар и за предоставяне на действителен избор на потребителите;

4.  Приветства съществуващия обмен между Комисията и сдруженията на потребителите в областта на европейското конкурентно право и насърчава Комисията да продължа да популяризира този обмен, като включва, по целесъобразност, и други заинтересовани страни;

Контролиране на държавната помощ

5.  Приветства работния документ на службите на Комисията, изготвен, за да се оцени въздействието на временните правила за държавна помощ, приети в контекста на финансовата и икономическа криза; отбелязва оценката на Комисията, че като цяло държавната помощ „е била ефективна за намаляване на финансовата нестабилност, подобряването на функционирането на финансовите пазари и смекчаване на въздействието на кризата върху реалната икономика“; пита се, обаче, дали такъв оптимистичен анализ може да бъде подкрепен;

6.  Подчертава, че временният режим, приложим по отношение на държавната помощ, е бил положителен като първоначална реакция на кризата, но че не може да се продължава неоснователно; подчертава необходимостта от преустановяване на временните мерки и освобождавания във възможно най-кратки срокове и веднага щом икономическото положение го позволи;

7.  Отбелязва, че е необходима нова, постоянна регулаторна система за прилагането на правилата за държавната помощ с цел справяне с недостатъците, открити в правната система от преди кризата, по-специално по отношение на финансовия сектор, както и коригиране на нарушенията, създадени по време на финансовата и икономическа криза;

8.  Отбелязва обявяването на специфични насоки за оздравяване и преструктуриране за банковия сектор; предлага на Комисията да отчита въздействието, по отношение на нарушаване на конкуренцията, на подкрепата на ликвидността от страна на централните банки на етапа на оздравяването и да предвиди методичното преструктуриране на банките, с участието на акционерите и притежателите на облигации преди вливането на обществен капитал;

9.  Настоятелно призовава Комисията да свърже удължаването на временната държавна помощ за банковия сектор след 2011 г. със засилени и по-строги условия, свързани с намаляването на съдържанието и обема на балансовия отчет, включително като се обръща необходимото внимание на кредитирането на дребно и като се предвидят по-големи ограничения на бонусите, разпределянето на дивиденти и други фактори от първостепенно значение; счита, че тези условия следва да са ясно посочени и следва да са оценени и обобщени ex post от страна на Комисията;

10.  Отбелязва мерките, приети до момента от Комисията с цел намаляване на обема на балансовия отчет на някои институции, които са „твърде големи или твърде взаимосвързани, за да фалират“ и които са получили държавна помощ през периода на кризата; счита, че за тази цел са необходими повече мерки;

11.  Подчертава обаче, че продължаващата консолидация в банковия сектор всъщност е увеличила пазарния дял на няколко големи финансови институции, и поради тази причина настоятелно призовава Комисията да продължи да следи отблизо сектора с цел насърчаване на конкуренцията на европейските банкови пазари, включително чрез налагане на планове за преструктуриране, които предполагат разделението на банковите дейности, в случай че депозити на дребно дават възможност на тези институции за финансиране на по-рискови инвестиционни банкови дейности;

12.  Отбелязва, че ЕЦБ извърши неколкократни нестандартни инжекции на ликвидност през периода на кризата; отчита оценката на Комисията, че този вид мярка не представлява, строго погледнато, държавна помощ, както Комисията отбелязва в проучването си; отбелязва обаче, че политическите действия на равнище ЕС трябва да бъдат координирани и че Комисията следва да отчита въздействието на подкрепата от страна на ЕЦБ или други централни банки, както и на другите публични намеси, при оценяването на държавната помощ, предоставяна на банки, които също така са бенефициери на помощ от страна на ЕЦБ или други централни банки;

13.  Отбелязва, че въздействието на подкрепата от страна на ЕЦБ и другите публични намеси, получени от банките по време на кризата, не са включени в оценката на Комисията на съвместимостта; отправя искане към Комисията да извърши ex post оценка на тези операции;

14.  Призовава Комисията в кратки срокове да представи предвижданото законодателно предложение за разглеждане, в контекста на истинска европейска рамка, на въпроса относно преобразуването на проблемните банки, като се осигури общ правилник, както и общ набор от инструменти и механизми за намеса, и се ограничи до минимум участието на данъкоплатците, по-специално посредством създаването на хармонизирани самофинансиращи се (на основан на риска подход) оздравителни фондове за сектора;

15.  Подчертава, че държавната помощ трябва да се предоставя по начин, който не нарушава конкуренцията и не благоприятства установените дружества в ущърб на нововъзникващите;

16.  Счита, че държавната помощ следва да подкрепя клъстери в областта на иновациите и научните изследвания и така да подкрепя предприемачеството,

17.  Призовава Комисията да гарантира, че планираното опростяване на правилата за държавните помощи за услугите от общ икономически интерес няма да доведе до влошаване на контрола над прекомерните компенсаторни плащания;

18.  Отбелязва намерението на Комисията да въведе режим „de minimis“ по отношение на държавната помощ за услугите от общ икономически интерес; подчертава, че са необходими ясни и недвусмислени критерии за определяне на това кои услуги ще се покриват от този режим;

19.  Настоява всяко предложение за освобождаване по принцип от задължението за нотифициране на други категории услуги от общ икономически интерес да се основава на доказателства, че това правило за изключение е необходимо и обосновано и не нарушава неоснователно конкуренцията;

20.  Подчертава значението на насърчаването на конкуренцията във всички сектори и не на последно място в сектора на услугите, който представлява 70 % от европейската икономика; подчертава също така правото на установяване на нови дружества и услуги;

Антитръстови правила

21.  Предлага, ако Комисията внесе предложение за хоризонтална рамка, уреждаща колективната правна защита, да се приеме, когато е целесъобразно, принцип на последващи искове, според който правоприлагането по частноправен ред в рамките на колективната правна защита може да бъде осъществено, ако е налице предварително решение за установяване на нарушение, прието от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията; отбелязва, че установяването на принципа на последващи искове не възпрепятства в общия случай възможността да се предвидят както самостоятелни искове, така и последващи искове;

22.  Отбелязва, че механизмите за алтернативно разрешаване на споровете често зависят от желанието на търговеца да сътрудничи, и счита, че наличието на ефективна система за съдебна защита ще действа като силен стимул за страните да сключат извънсъдебно споразумение, чрез което може да се предотврати необходимостта от голям брой дела, като по този начин се намалява броят на съдебните процеси; насърчава създаването на схеми за алтернативно разрешаване на споровете на европейско равнище, така че да се даде възможност за бързо и евтино разрешаване на спорове като по-привлекателна възможност от съдебното производство; подчертава обаче, че тези механизми следва да останат, както предполага и тяхното наименование, само алтернатива на съдебната защита, а не предварително условие за нея;

23.  Подчертава, че вследствие на решението на Съда по дело C-360/09, Pfleiderer, и 437/08, CDC Hydrogen Peroxide Комисията трябва да гарантира, че колективната правна защита не компрометира ефективността на системата за освобождаване от санкции в областта на конкурентното право и на процедурата за уреждане на спорове;

24.  Счита, че конкретните въпроси, възникващи в областта на конкуренцията, следва да бъдат подобаващо взети предвид и че всеки инструмент, приложим към колективната правна защита, трябва да зачита в пълна степен и по подходящ начин особеното естество на антитръстовия сектор;

25.  Припомня, че по отношение на колективната правна защита в областта на политиката за конкуренцията трябва да бъдат установени защитни механизми, с цел да се избегне развиването на система на колективни искове, включваща неоснователни искове и прекомерно съдопроизводство, и да се гарантира равнопоставеност на страните в съдебното производство; подчертава, че тези защитни механизми трябва да обхващат, наред с другото, следните елементи:

   групата на ищците трябва да бъде ясно установена, преди искът да бъде внесен („процедура за упражняване на правото на включване“);
   публичните органи като омбудсманите или прокурорите, както и представителните органи, могат да завеждат дело от името на ясно определена група ищци;
   критериите, използвани за определяне на представителните органи, имащи право да завеждат действия по представителство, трябва да бъдат установени на равнище ЕС;
   система на колективни искове трябва да бъде отхвърлена въз основа на факта, че би насърчавала прекомерно съдопроизводство, би могла да влезне в противоречие с конституцията на някои от държавите членки и би могла да засегне правата на потърпевши, които могат да участват в производството без тяхно знание, но при все това ще бъдат обвързани от съдебното решение;
  a) разрешени индивидуални искове:
   ищците трябва при всички обстоятелства да са свободни да прибягват като алтернатива до предявяването пред компетентен съд на индивидуален иск за обезщетение;
   колективните ищци не трябва да бъдат облагодетелствани в сравнение с индивидуалните ищци;
  б) обезщетение за незначителни и неопределени вреди:
   ищците във връзка с незначителни и неопределени вреди следва да разполагат с подходящи средства за достъп до правосъдие чрез колективна правна защита и получаване на справедливо обезщетение;
  в) обезщетение единствено за действително претърпените вреди:
   обезщетение би могло да бъде предоставено единствено за действително претърпените вреди; трябва да бъдат забранени обезщетения с наказателен характер и несправедливо забогатяване;
   всеки ищец трябва да предостави доказателства за своя иск;
   присъденото обезщетение трябва да се разпредели между отделните ищци съразмерно на претърпяната от тях индивидуална вреда;
   общо взето, адвокатските хонорари според присъденото обезщетение не са познати в Европа и трябва да бъдат отхвърлени;
  г) принцип „загубилият плаща“:
   не би могло да бъде предявен иск при беззащитност на ищеца в резултат на липса на финансови средства; освен това, процесуалните разходи, а оттам и рискът във връзка с правния иск, трябва да бъдат понесени от страната, загубила делото; формулирането на правилата относно разпределението на разходите в тази връзка попада в компетенциите на държавите членки;
  д) недопускане на финансиране от трета страна:
   съдебните производства не следва да бъдат предварително финансирани от трети страни, като в замяна на това ищците се съгласяват например да отстъпят на трети страни евентуалните последващи права на обезщетение;

26.  Подчертава, че всяка хоризонтална рамка трябва да гарантира спазването на две основни задължителни условия:

   държавите членки да не прилагат по-рестриктивни условия по отношение на случаите на колективна правна защита, възникващи от нарушения на правото на ЕС, от тези, които се прилагат за случаите, произтичащи от нарушение на националното право,
   нито един от изложените в хоризонталната рамка принципи да не възпрепятства приемането на допълнителни мерки за гарантиране на пълната ефективност на правото на ЕС;

27.  Посреща с одобрение обявения от Комисията в нейната работна програма за 2012 г. законодателен инструмент, който обхваща исковете за обезщетения за нарушение на антитръстовото законодателство; подчертава, че в него следва да се вземат предвид по-раншните резолюции на Парламента по този въпрос и че той следва да бъде приет съобразно обикновената законодателна процедура;

28.  Счита, че политиката на налагане на глоби е важен инструмент за публично правоприлагане и възпиране;

29.  Отбелязва, че формите на поведение са мотивирани не само от санкциите, но и от насърчаването на спазването на нормите; подкрепя подход, който служи като ефективно възпиращо средство, като същевременно насърчава спазването на нормите;

30.  Подчертава, че политиката на високи глоби не се използва, като това следва да продължи и занапред, като алтернативен механизъм за финансиране на бюджета на ЕС;

31.  Отбелязва, че методът за определяне на глоби се съдържа в един незаконодателен документ от 2006 г., а именно насоките за определяне на глоби, и настоятелно призовава още веднъж Комисията да включи в Регламент (ЕО) № 1/2003 подробно представена основа за изчисляване на глоби, както и новите принципи за налагане на глоби;

32.  Насърчава Комисията да преразгледа своите насоки за определяне на глоби и й предлага да оцени принципи като:

   вземането предвид на това, че прилагането на стабилни програми за съответствие не следва да има отрицателни последствия за нарушителите, надхвърлящи пропорционалните мерки срещу нарушението;
   въвеждането на разграничение относно размера на глобите за предприятията, които са действали преднамерено или небрежно;
   вземането предвид на взаимодействието между публични и частни дългове в контекста на антитръстовото законодателство на ЕС; Комисията следва да следи при глобите да се отчита всяка компенсация, вече изплатена на трети страни; това следва да се прилага също и за предприятия, които се ползват от системата за освобождаване от санкции; освен това нарушителят би могло да бъде насърчаван да изплаща обезщетения в контекста на извънсъдебно постигане на споразумение, преди да бъде взето окончателното решение за налагане на глоба;
   определянето на условия, според които дружества майки, които упражняват решително влияние върху дъщерно дружество, но не участват пряко в нарушение, следва да бъдат солидарно отговорни за нарушения на антитръстовите правила от страна на дъщерното дружество;
   изискването, във връзка с рецидивите, да се установи ясна връзка между разследваното нарушение и предишните нарушения, от една страна, и съответното предприятие – от друга страна; следва да се взема се предвид максимален период от време;

33.  Отбелязва, че броят на исканията за намаляване на глобите на основание невъзможност за извършване на плащанията е нараснал, по-специално от страна на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; счита, че система на забавяне и/или разделяне на плащанията би могло да бъде обмислена като алтернатива на намаляването на глобите, за да се избегне преустановяването на стопанската дейност на предприятията;;

34.  Очаква адаптиране на насоките за определяне на глоби по отношение на предприятия, произвеждащи само един продукт, и МСП, както беше обявено от заместник-председателя на Комисията Joaquín Almunia;

35.  Приветства прибягването до процедурата за постигане на споразумение в случаите на картели с оглед подобряване на ефикасността на процедурата;

36.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа по-подробно .нар. „трикъл даун“ икономика (верижно разпространение на положителните ефекти на икономическия растеж върху цялата икономика), когато анализира възможни злоупотреби с господстващо положение и когато открие, че не е налице такава злоупотреба;

Контрол върху сливанията

37.  Счита, че икономическата и финансова криза не може да представлява основание за по-голяма снизходителност на политиките на ЕС за контрол на сливанията; призовава Комисията да гарантира, че сливанията, и по-специално сливанията с цел оздравяване или преструктуриране на банки в затруднение, не създават институции, „прекалено големи, за да фалират“ и в по-общ план важни за системата финансови институции;

38.  Подчертава, че прилагането на правилата за конкуренцията по отношение на сливанията трябва да се оценява от гледна точка на цялостния вътрешен пазар;

Международно сътрудничество

39.  Подчертава, че е от значение да се насърчава сближаването на световно равнище на законодателството в областта на конкуренцията; насърчава Комисията активно да участва в Международната мрежа по конкуренция;

40.  Насърчава Комисията да сключва двустранни споразумения за сътрудничество относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията; приветства обявяването на преговорите по такова споразумение с Швейцария и насърчава по-силна координация на политическите действия и действията по прилагане;

Специфични сектори

41.  Взема предвид инициативата на Комисията „Енергетика 2020“; настоятелно призовава Комисията да продължи цялостното прилагане на пакета за вътрешния енергиен пазар; насърчава Комисията, тъй като все още не е напълно завършено изграждането на отворен и конкурентен единен пазар на енергия, активно да наблюдава конкуренцията на енергийните пазари, по-специално когато приватизирането на обществени предприятия води до монополни или олигополни пазари;

42.  Припомня призива си към Комисията, по време на ранните етапи на прилагането на третия енергиен пакет, да следи отблизо равнището на конкуренцията, тъй като трите най-големи участника все още съставляват около 75 % (електроенергия) и над 60 % (природен газ) от пазара, въпреки постепенното отваряне на пазарите в средата на 90-те години; приканва Комисията да публикува насоки с цел подобряване на достъпа на възобновяемите енергии до енергийните мрежи;

43.  Припомня призива си към Комисията да разгледа в следващия си годишен доклад до каква степен концентрацията на доставчици на критични суровини може да бъде вредна за дейността на отраслите-клиенти и за една по-ефективна в екологично отношение икономика, тъй като някои от тях са от жизненоважно значение за внедряването на екологично ефективни технологии като светлочувствителни елементи и литиево-йонни батерии;

44.  Призовава Комисията да положи повече усилия за отваряне на конкуренцията в сектора на агенциите за кредитен рейтинг, в частност по отношение на пречките за влизане на пазара, предполагаемите практики на тайни споразумения и злоупотребите с господстващо положение; призовава Комисията да гарантира, че всички агенции за рейтинг се подчиняват на най-високите стандарти за добросъвестност, разкриване на информация, прозрачност и управление на конфликтите на интереси, както се изисква в Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг(26), за да се гарантира качество на рейтингите;

45.  Призовава Комисията активно да наблюдава развитието на положението на свързаните със суровини пазари във връзка със заключенията на Европейския съвет от м. юни 2008 г. (параграф 40) и да насърчи амбициозни законодателни предложения в рамките на преразглеждането на Директивата за пазарите на финансови инструменти и Директивата относно пазарната злоупотреба с цел борба със спекулативните практики, които засягат отрицателно европейската промишленост и пораждат нарушения на единния пазар;

46.  Подчертава, че последните проучвания, проведени от регулаторни органи на САЩ, Обединеното кралство и Япония, сочат, че по време на кризата е станало ясно, че американските и европейските банки са манипулирали лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR); поради това изразява загриженост относно възможни нарушения на пазара, пораждани от такива практики;

47.  Насърчава Комисията да проучи положението с конкуренцията в сектора на търговията на дребно, по-специално последиците от предполагаеми злоупотреби с пазарна мощ от страна на доминиращи вериги за търговия на дребно с отрицателни последици за търговците и производителите на дребно, в частност в селското стопанство и в пазара на хранителни продукти;

48.  Отново приканва Комисията да извърши проучване на конкуренцията в хранително-вкусовата промишленост, за да разследва въздействието на пазарната мощ, което основните доставчици и търговци на дребно оказват върху функционирането на този пазар;

49.  Отбелязва комплексния характер на веригата за предлагане на храни и липсата на прозрачност в ценообразуването на храните; счита, че подобреният анализ на разходите, процесите, добавената стойност, обемите, цените и маржовете във всички части на веригата на предлагане на храни, включително по-голяма прозрачност по отношение на качеството, в съответствие със законодателството в областта на конкуренцията и търговската тайна, ще доведе до подобряване на наличната информация за потребителите и на прозрачността на механизмите за ценообразуване във веригата на предлагане на храни, увеличавайки по този начин избора за потребителите и избягвайки несправедливата дискриминация на потребителите; приветства създаването на форум на високо равнище за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни и неговото положително влияние върху подобряването на търговските практики;

50.  Отново призовава Комисията да проведе секторно проучване относно онлайн рекламата и интернет търсачките;

51.  Повтаря своя призив за проучване относно прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки и относно това дали националните различия водят до нарушаване на конкуренцията;

52.  Подчертава, че доизграждането на вътрешния пазар за всички видове транспорт е необходимо да бъде ‐ и да остане ‐ основната цел на европейската политика в областта на транспорта;

53.  Споделя гледната точка на Комисията, че ЕС все още няма достатъчно взаимосвързана, оперативно съвместима и ефективна трансгранична мрежа на транспортна инфраструктура, каквато е необходима за лоялна конкуренция в рамките на доизграждането на вътрешния пазар;

54.  Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да допринася за насърчаването и прилагането на отворени стандарти и оперативна съвместимост с цел предотвратяване на технологична зависимост на потребителите и клиентите от участници, съставляващи малцинство на пазара;

55.  Отбелязва липсата на конкуренция на пазара на роуминг и подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност на цените; в тази връзка приветства новите рамкови правила за телекомуникационните дружества в ЕС и предложението на Комисията за регламент „Роуминг III“ COM (2011)0402), в който се предлагат структурни мерки за подобряване на конкуренцията в търговията на едро, като се очакват ползи за конкуренцията в търговията на дребно, цените и избора на потребителите; в частност, настоятелно призовава Комисията да изпълни определената в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (COM(2010) 0245/2) цел, разликата в цената между разговорите в роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да бъде премахната не по-късно от 2015 г.;

56.  Подчертава, че засилената конкуренция в сектора на широколентовите услуги е от основно значение за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ за пълно покритие за европейските граждани, което ще бъде от полза за потребителите и предприятията; настоява Комисията да разгледа възможните случаи, при които достъпът до широколентови услуги е ограничен на национално равнище;

57.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса до каква степен едно твърде щедро разпределение на свободни квоти на ЕС за емисии на парникови газове в определени сектори може да наруши конкуренцията, като се има предвид, че тези разрешения, чиято ефективност намаля след забавянето на дейността, доведоха до неочаквани печалби за определени дружества, същевременно ограничавайки стимулите им за участие в прехода към ефективна в екологично отношение икономика;

58.  Припомня, че Комисията е образувала няколко процедури за нарушения срещу държави-членки за неправилно прилагане на Първия железопътен пакет;

59.  Призовава Комисията да следи двустранните споразумения между държави в сектора на въздушния транспорт да не дават официално предпочитание на конкретно летище за полети от една държава в друга;

60.  Настоятелно призовава Комисията да анализира въздухоплавателния сектор, по-специално споразуменията между авиолиниите за споделени кодови обозначения, които в много случаи не носят полза за потребителите, а допринасят единствено за по-голямо затваряне на пазара, което води до злоупотреби с доминиращо положение и съгласувани практики между предприятия, които в противен случай би трябвало да действат в условия на конкуренция;

61.  Очаква резултатите от обществената консултация относно прилагането на Насоките за въздухоплаването от 2005 г.; насърчава Комисията да разгледа внимателно разпоредбите за оценяване на социалната помощ и помощта за преструктуриране за авиокомпаниите, за да изясни дали те все още могат да осигуряват равнопоставеност за въздушните превозвачи в днешните пазарни условия или се нуждаят от преразглеждане;

62.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат мерки срещу евентуални дискриминационни политики, които биха могли да бъдат прилагани в контекста на споразумения между ЕС и трети държави, с цел да се предотврати нарушаването на конкуренцията между международните авиокомпании, като по този начин се гарантира справедлива конкуренция;

63.  Подчертава необходимостта да се довърши изграждането на Единното европейско небе, което ще предостави схема за ефективност с цел гарантиране на прозрачността на цените на услугите;

64.  Отново заявява, че правилата относно задължението за показване на действителни, прозрачни и окончателни цени на самолетните билети следва да се прилагат строго в интерес на по-лоялната конкуренция между отделните видове транспорт и в рамките на един и същ вид транспорт;

65.  Очаква резултатите от проучванията на Комисията и Парламента относно финансирането на структурите на морските пристанища, които следва да позволят и на двете институции да оценят дали настоящите правила се прилагат по последователен начин или трябва да бъдат формулирани повторно;

Диалог между Парламента и Комисията по въпросите на конкуренцията
Диалог по въпросите на конкуренцията

66.  Приветства участието на заместник-председателя на Комисията Joaquín Almunia в размяната на мнения с Парламента, както и положителното сътрудничество, за което тази година свидетелстват брифингите, организирани от ГД „Конкуренция“; счита, че ежегодна среща между членовете на ЕП и генералния директор на ГД „Конкуренция“ е добра практика, която следва да бъде продължена;

67.  Призова, по случай 40-та годишнина от доклада на Комисията относно политиката на конкуренция, да се сключи споразумение между Парламента и Комисията за установяване на всеобхватен диалог относно политиката на конкуренция, което да укрепи ролята на Парламента като пряко избран орган, представляващ европейските граждани; отбелязва, че тази практическа договореност следва да задълбочи съществуващия диалог и би могла да институционализира, без да се нарушават изключителните правомощия на Комисията според Договора, редовен диалог между Парламента и Комисията чрез създаване на процедури и ангажименти относно последващите действия по отношение на препоръките на Парламента;

Годишен доклад за конкуренцията

68.  Настоятелно призовава Комисията да включи в годишния си доклад:

   описание на приетите инструменти през въпросната година – законодателни и незаконодателни, обвързващи и необвързващи, заедно с обосновка на извършените промени;
   резюме на предложенията, получени от Европейския парламент и от заинтересованите страни в контекста на обществените допитвания, заедно с обосновка за приемането на едни изразени мнения и отхвърлянето на други;
   описание на мерките, предприети от Комисията през въпросната година с цел увеличаване на прозрачността при взимането на решения от нейна страна и осигуряване на спазването в по-голяма степен на съответните процедурни правила; този раздел следва да включва доклад относно диалога с Парламента по въпросите на конкуренцията;

Годишна работна програма в областта на конкуренцията

69.  Настоятелно призовава Комисията да представя работната програма в областта на конкуренцията в началото на всяка година, включително подробен списък на обвързващите и необвързващите инструменти в областта на конкуренцията, които ще бъдат приети през следващата година, и на предвижданите обществени консултации;

70.  Подчертава, че както докладът, така и работната програма следва да бъдат представяни на комисията ECON от члена на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията;

o
o   o

71.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 24, 29.1.2004, стр. 1.
(3) ОВ С 210, 1.9.2006 г., стр. 2.
(4) ОВ С 270, 25.10.2008 г., стр. 8.
(5) OВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2.
(6) ОВ С 72, 26.3.2009 г., стр. 1 .
(7) ОВ С 195, 19.8.2009 г., стр. 9 .
(8) ОВ С 16, 22.1.2009 г., стр. 1 .
(9) OВ C 6, 11.1.2011 г., стр. 5.
(10) http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?language=en&file=42288.
(11) http://ec.europa.eu/competition/consultations/2010_best_practices/best_practice_articles.pdf.
(12) http://ec.europa.eu/competition/consultations/2010_best_practices/hearing_officers.pdf.
(13) http://ec.europa.eu/competition/consultations/2010_best_practices/best_practice_submissions.pdf.
(14) ОВ L 304, 20.11.10, стр. 47.
(15) „Всеки член на Комисията се грижи за осигуряване на редовен и пряк обмен на информация между него и председателя на съответната парламентарна комисия.“
(16) „В срок от три месеца след приемането на парламентарна резолюция Комисията предоставя в писмена форма информация на Парламента относно мерките, предприети вследствие на конкретните искания, отправени към нея в резолюциите на Парламента, включително в случаите, когато тя не е била в състояние да следва мнението на Парламента. [...]“
(17) OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 653.
(18) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 161.
(19) Приети текстове, P7_TA(2011)0494.
(20) OВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 114.
(21) OВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 143.
(22) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 105.
(23) OВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 43.
(24) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 16.
(25) Приети текстове, P7_TA(2011)0023.
(26) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност