Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общия режим за внос от някои трети държави (преработка) (COM(2014)0323 — C8‑0014/2014 — 2014/0168(COD))

P8_TA(2015)0053 A8-0014/2015

(Обикновена законодателна процедура: преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0323),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0014/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 13 ноември 2014 г. до комисията по международна търговия съгласно член 104, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8‑0014/2015),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (EС) 2015/... на Европейския парламент и на съвета относно общия режим за внос от някои трети държави (преработка)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/755.)

(1) Все още непубликуванo в Официален вестник. (2) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (кодифициран текст) (COM(2014)0374 —C8‑0035/2014 —2014/0190(COD))

P8_TA(2015)0054 A8-0051/2014

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0374),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0035/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0051/2014),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/… на Европейския парламент и на Съвета относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/752.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник. (2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Съюза за висококачествено говеждо месо, свинско месо, птиче месо, пшеница и смес от пшеница и ръж, както и трици и други видове отпадъци (кодифициран текст) (COM(2014)0594 — C8‑0169/2014 — 2014/0276(COD))

P8_TA(2015)0055 A8-0052/2014

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0594),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0169/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0052/2014),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/… на Европейския парламент и на Съвета относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Съюзa за висококачествено говеждо месо, свинско месо, птиче месо, пшеница и смес от пшеница и ръж, както и трици и други видове отпадъци (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/754.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник. (2) ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст) (COM(2014)0586 — C8-0166/2014 — 2014/0272(COD))

P8_TA(2015)0056 A8-0048/2014

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0586),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0166/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0048/2014),

А.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент и на Съвета, приета на първо четене на 11 март 2015 година с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета относно вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/753.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник. (2) ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за суспендиране на определени отстъпки, свързани с вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст) (COM(2014)0593 — C8-0170/2014 — 2014/0275(COD))

P8_TA(2015)0057 A8-0050/2014

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0593),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8‑0170/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0050/2014),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (EС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета за суспендиране на определени отстъпки, свързани с вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/756.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник. (2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно проекта за решение на Съвета за приемането, от името на Европейския съюз, на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (14993/2014 — C8‑0027/2015 — 2014/0274(NLE))

P8_TA(2015)0058 A8-0038/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешение на Съвета (14993/2014),

—  като взе предвид проекта за изменено Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (15458/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0027/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство (A8‑0038/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключването на измененото споразумение;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море.

Решение на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно искането за снемане на имунитета на Теодорос Загоракис (2015/2048(IMM))

P8_TA(2015)0059 A8-0044/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Теодорос Загоракис, предадено от заместник-прокурора на Върховния съд на Гърция на 19 декември 2014 г. в рамките на производство E2010/3844, заведено пред едночленен състав на наказателното отделение на съда в Солун, и обявено на пленарно заседание на 28 януари 2015 г.,

—  като взе предвид това, че Теодорос Загоракис се отказа от правото си на изслушване съгласно член 9, параграф 5 от Правилника,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.(1)

—  като взе предвид член 62 от Конституцията на Република Гърция,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0044/2015),

А.  като има предвид, че във връзка с възможно наказателно преследване за предполагаемо деяние заместник-прокурорът на Върховния съд на Гърция е внесъл искане за снемане на парламентарния имунитет на Теодорос Загоракис, член на Европейския парламент;

Б.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.  като има предвид, че съгласно член 62 от Конституцията на Република Гърция по време на законодателния мандат срещу член на парламента не може да бъде възбуждано наказателно преследване и той не може да бъде задържан, нито свободата му да бъде ограничавана по друг начин;

Г.  като има предвид, че Теодорос Загоракис е обвинен в причиняване на телесна повреда поради небрежност и в неспазване на разпоредбите за безопасност на работното място;

Д.  като има предвид, че наказателното преследване се отнася за трудова злополука на служител на футболен клуб PAOK, настъпила на 13 май 2010 г. на стадиона на същия клуб в Солун, и че то е възбудено срещу Теодорос Загоракис в качеството му на председател и законен представител на клуба;

Е.  като има предвид, че предполагаемото наказуемо деяние явно няма връзка с длъжността на Теодорос Загоракис като член на Европейския парламент, а с неговата служба като председател на футболния клуб PAOK;

Ж.  като има предвид, че наказателното преследване не засяга изразено мнение или подаден глас при изпълнение на задълженията на член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

З.  като има предвид, че няма основание да се предполага, че наказателното преследване има за цел да навреди на политическата дейност на члена на ЕП (fumus persecutionis), тъй като то е възбудено няколко години преди встъпването в длъжност на члена на ЕП;

1.  Реши да снеме имунитета на Теодорос Загоракис;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада от водещата комисия на Прокуратурата на Върховния съд на Гърция.

(1) Решение от 12 май 1964 г. по дело 101/63, Wagner/Fohrmann и Krier, ECLI:EU:C:1964:28; Решение от 10 юли 1986 г. по дело 149/85, Wybot/Faure и др., ECLI:EU:C:1986:310; Решение от 15 октомври 2008 г. по дело T-345/05, Mote/Парламент, ECLI:EU:T:2008:440; Решение от 21 октомври 2008 г. по съединени дела C‑200/07 и C‑201/07, Marra/De Gregorio и Clemente, ECLI:EU:C:2008:579; Решение от 19 март 2010. по дело T‑42/06, Gollnisch/Парламент, ECLI:EU:T:2010:102; Решение от 6 септември 2011 г. по дело C‑163/10, Patriciello, ECLI:EU:C:2011:543.

Решение на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно искането за снемане на имунитета на Сергей Станишев (2014/2259(IMM))

P8_TA(2015)0060 A8-0045/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Сергей Станишев, предадено от главния прокурор на Република България на 24 ноември 2014 г.в рамките на образувано съдебно производство пред Софийски градски съд (реф. НАХД № C-280/2013) и обявено в пленарна зала на 15 декември 2014 г.,

—  като изслуша г-н Станишев съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 към Договора за функционирането на Европейския съюз за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 70 от Конституцията на Република България,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8‑0045/2015),

А.  като има предвид, че главният прокурор на Република България предаде искане на Софийска градска прокуратура за даване на разрешение за продължаване на наказателното преследване срещу Сергей Станишев за престъпление по чл. 358, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България (НК);

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на своята собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава — на председателя на Народното събрание, освен в случай на заварено тежко престъпление; като има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител;

Д.  като има предвид, че единствено Парламентът може да вземе решение по даден случай за снемане или отказ от снемане на имунитета; като има предвид, че Парламентът може да вземе предвид позицията на съответния член на ЕП, в рамките на разумно основателното, при вземането на решение за снемане или отказ от снемане на неговия имунитет(2);

Е.  като има предвид, че предполагаемото нарушение няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на г-н Станишев на неговите задължения като член на Европейския парламент, нито е изразено от него мнение или подаден от него глас при изпълнението на задълженията му като член на Европейския парламент по реда на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че досъдебните производства срещу Сергей Станишев са започнали дълго време преди той да стане член на Европейския парламент и като има предвид, че въпросното наказателно преследване следователно не е свързано по никакъв начин с качеството му на член на Европейския парламент;

З.  като има предвид, че първо по време на мандата си като министър-председател и впоследствие като член на Народното събрание Сергей Станишев е подал две писмени заявления до председателя на Народното събрание, в които дава съгласие за възбуждането на наказателно преследване срещу себе си в съответствие с чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България;

И.  като има предвид, че в случая Парламентът не откри доказателства за fumus persecutionis, а именно достатъчно сериозно и точно подозрение, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на съответния член на Парламента;

1.  Взема решение да снеме имунитета на Сергей Станишев;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Република България и на Сергей Станишев.

(1) Решение от 12 май 1964 г. по дело 101/63 Wagner/Fohrmann и Krier, ECLI:EU:C:1964:28; решение от 10 юли 1986 г. по дело 149/85 Wybot/Faure и други, ECLI:EU:C:1986:310; решение от 15 октомври 2008 г. по дело T‑345/05 Mote/Европейски парламент, ECLI:EU:T:2008:440; решение от 21 октомври 2008 г. по съединени дела C‑200/07 и C‑201/07 Marr/De Gregorio и Clemente, ECLI:EU:C:2008:579; решение от 19 март 2010 г. по дело T‑42/06 Gollnisch/Европейски парламент, ECLI:EU:T:2010:102; решение от 6 септември 2011 г. по дело C-163/10 Patriciello, ECLI:EU:C:2011:543; решение от 17 януари 2013 г. по съединени дела T‑346/11 и T‑347/11 Gollnisch/Европейски парламент, ECLI:EU:T:2013:23. (2) Дело T‑345/05 Mote/Европейски парламент (цитирано по-горе), параграф 28.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2016 г., раздел III — Комисия (2015/2008(BUD))

P8_TA(2015)0061 A8-0027/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 312 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014— 2020(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно позицията на Съвета относно новия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(4),

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(5) и шестте свързани съвместни изявления, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, както и трите едностранни изявления,

—  като взе предвид съобщението относно план за инвестиции за Европа, прието от Комисията на 26 ноември 2014 г. (COM(2014)0903), и предложението за регламент относно Европейския фонд за стратегически инвестиции, прието от Комисията на 13 януари 2015 г. (COM(2015)0010),

—  като взе предвид дял II, глава 8 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8‑0027/2015),

A.  като има предвид, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет със силен ефект на лоста и с роля на катализатор за пораждане на растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места в целия Съюз; като има предвид, че той спомага за изпълнението на програми и проекти, което в противен случай би било трудно или невъзможно, и че осигурява стратегически инвестиции в дейности с европейска добавена стойност чрез обединяване на ресурсите и предоставяне на възможности за икономии от мащаба; като има предвид, че бюджетът на ЕС оказва осезаемо положително въздействие върху живота на гражданите; като има предвид, че ролята му е от решаващо значение за намаляването на различията между регионите на Европа и за осигуряването на инвестиции в областите, където те са най-необходими;

Б.  като има предвид, че вследствие на икономическата и финансовата криза обемът на инвестициите в ЕС значително намаля и различията в развитието между отделните региони на ЕС се увеличиха; като има предвид, с оглед на продължаващите икономически и бюджетни ограничения на национално равнище, че бюджетът на ЕС е от първостепенна важност за насърчаване на конкурентоспособността и за задълбочаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза;

В.  като има предвид, че бюджетът на ЕС не може да изпълнява своята мисия, ако неговата надеждност, справедливост и правдоподобност се поставят под въпрос; като има предвид, че е наложително всички задължения, които са част от Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., да бъдат изпълнени изцяло и редица проблеми, които се натрупаха през последните години, и по-конкретно безпрецедентната сума от неплатени сметки в края на 2014 г., да бъдат решени незабавно; като има предвид, че натрупаните неплатени сметки водят до забава в изпълнението на програмите и фондовете на ЕС, като гражданите на ЕС са първите, които страдат от това положение; като има предвид, че забавите в структурните плащания повдигат въпроса дали не следва да се начислява лихва за забавените плащания предвид факта, че с цел покриване на закъснелите вноски на ЕС регионалните и местните органи са принудени да се насочват към финансовите пазари за авансово финансиране; подчертава, че отмяната на бюджетни кредити не е решение на кризата с плащанията; припомня, че съгласно член 310 от ДФЕС приходите и разходите в бюджета на ЕС трябва да бъдат балансирани;

Г.  като има предвид, че 2016 г. е годината, през която новите програми на ЕС по МФР за периода 2014—2020 г. ще бъдат вече приведени в изпълнение и в разгара си и когато ще започне средносрочният преглед на МФР;

Възстановяване на положителните тенденции — трите най-важни области: заетост, предприятия и предприемачество за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз

1.  Подчертава потенциала и добавената стойност на бюджета на ЕС за създаването на заетост и за развитието на предприятията и предприемачеството за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Съюз; подчертава също, в този контекст, приноса на бюджета на ЕС за икономическото, социалното и териториалното сближаване и за подпомагането на научните изследвания и развитието, както и потенциала на енергийния преход и междусистемните връзки за създаване на нови работни места и пораждане на растеж; признава, че широк кръг от програми на ЕС, включително „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), „Еразъм+“ и инициативата за младежка заетост, допринасят пряко за постигането на тези цели; очаква Комисията да постави тези ориентирани към пораждането на растеж програми и инструменти в основата на проектобюджета за 2016 г., с цел да гарантира, че им се осигуряват необходимите ресурси;

2.  Припомня че има над 20 милиона МСП в ЕС и че те представляват 99% от общия брой предприятия; счита, че създаването на благоприятна среда за стопанска дейност и развитието на предприемаческа култура, в т.ч. работни места с достойни условия на труд, в ЕС биха могли да помогнат на МСП да възвърнат ролята си на основен източник на нови работни места в Съюза, която беше отслабена от икономическата криза; подчертава, в този контекст, необходимостта от улесняване на създаването на стартиращи предприятия и на осъществяването на тяхната дейност в ЕС чрез свързване на предприемачите и насърчаване на нови проекти; счита, че наред с опростяването на законодателството и намаляването на бюрокрацията, наличните финансови инструменти по програма COSME трябва да бъдат използвани пълноценно, за да се подпомагат и подкрепят МСП да следват този път, като в частност се улеснява достъпът им до пазари и кредитиране; подчертава големия потенциал на Европейския фонд за стратегически инвестиции за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация;

3.  Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове съставляват най-големият дял от разходите за инвестиции в бюджета на ЕС и че те са от основно значение за създаването на работни места, насърчаването на растежа и повишаването на конкурентоспособността и иновациите; подчертава факта, че политиката на сближаване на ЕС изигра важна роля за подкрепата на публичните инвестиции в жизненоважни области на икономиката и постигна осезаеми резултати на местно равнище, което може да помогне на държавите членки и на регионите да преодолеят настоящата криза и да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията и държавите членки да положат всички възможни усилия за гарантиране на бързото приемане на останалите оперативни програми през следващите месеци, за да се гарантира, че през 2016 г. ще се достигне оптимален ритъм на изпълнение;

4.  Изразява загриженост във връзка с финансирането на инициативата за младежка заетост през 2016 г. и след това предвид предоставянето на целия финансов пакет за програмата през 2014 и 2015 г.;подчертава, че борбата срещу младежката безработица се нуждае от допълнително активизиране и че за целта следва да бъдат разгледани всички възможности за нейното финансиране; припомня, че 2016 г. ще бъде първата година, през която средства от общия марж за поети задължения ще бъдат предоставени, както е предвидено в Регламента за МФР за периода 2014 – 2020 г., над таваните, установени в МФР за годините 2016 – 2020, за цели на политиката в областта на растежа и заетостта, и по-специално младежката заетост; призовава Комисията да установи причините за забавеното изпълнение на тази програма и да работи съвместно с държавите членки за гарантиране на цялостното усвояване на средствата;

5.  Подчертава значимостта на трансграничната мобилност като средство, благодарение на което Европа ще може да се възползва от разнообразието от умения на хората, като същевременно се разширяват възможностите за обучение и работа за всички поколения; счита, че емблематични и успешни програми за мобилност като „Еразъм+“ са от полза както за отделния човек, така и за икономиката, и поради това следва да бъдат използвани пълноценно; припомня в този контекст, че социалните аспекти на мобилността трябва винаги да бъдат вземани предвид и че мобилността е само едно от възможните средства за борба с безработицата и не следва да бъде крайна мярка;

6.  Припомня, че данъчните измами и отклонението от данъчно облагане оказват отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки, а следователно и върху бюджета на ЕС; подчертава, по-специално, че свързаните с ДДС измами, като „верижната измама“, имат пряко отражение върху приходите на ЕС; изисква от Комисията да укрепи програмите на ЕС, които допълват действията на държавите членки в тази област;

7.  Приветства въвеждането на критерии за екологосъобразно развитие в бюджета на ЕС; счита, че политиките на ЕС следва ефективно да допринасят за постигането на договорените цели в борбата с изменението на климата, популяризирането на възобновяемите енергийни източници, насърчаването на енергийната ефективност и опазването на околната среда и биологичното разнообразие; счита, че те са основните средносрочни и дългосрочни световни предизвикателства, които не следва да бъдат забравяни;

Бюджетът на ЕС и планът за инвестиции

8.  Приветства като първа стъпка представения от Комисията план за инвестиции, който може да създаде възможности за мобилизирането на 315 милиарда евро за инвестиции в инфраструктура, образование и научни изследвания, а също така в МСП и дружества със средна пазарна капитализация с цел преодоляване на недостига на публични и частни инвестиции, породен от икономическата и финансовата криза; отбелязва, че бюджетът на ЕС се очаква да осигури гръбнака на този план за инвестиции чрез предоставянето на гаранционен фонд от 8 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания за провизирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че средствата, които се предоставят от бюджета на ЕС, следва да постигат значителна възвръщаемост чрез по-голям ефект на лоста; потвърждава своята решимост да разгледа най-внимателно по какъв начин са отразени в бюджета на ЕС финансовите задължения на ЕС към ЕИБ във връзка със създаването на ЕФСИ;

9.  Подчертава допълнителния и допълващ характер на предлагания план за инвестиции и на бюджета на ЕС и тяхното общо задължение да дадат тласък на икономиката и да стимулират създаването на работни места; подчертава, че бюджетът на ЕС сам по себе си е основен инвестиционен инструмент с характерна роля и мисия, чрез който се постигат осезаеми резултати с ясна европейска добавена стойност; изразява убеждението, че е необходимо да се положат всички възможни усилия с цел пораждане на взаимодействия не само между плана за инвестиции и бюджета на ЕС, но и с националните бюджети, с цел преодоляване на недостига на инвестиции, гарантиране на конвергенция и стабилност в ЕС и постигане на максимално въздействие на публичните разходи върху реалната икономика; подчертава освен това, че е важно да се премахнат съществуващите пречки за инвестициите, особено по отношение на яснотата и предвидимостта на регулаторната рамка;

Вътрешна и външна солидарност и сигурна Европа

10.  Припомня, че бюджетът на ЕС е инструмент за вътрешна солидарност, доколкото той подкрепя икономическото, социалното и териториалното сближаване, подпомага борбата срещу бедността, насърчава социалното приобщаване и спомага за максимално ограничаване на разликите в развитието не само между държавите членки, но и между техните региони; подчертава, че той е също така инструмент за външна солидарност, осигуряващ спешна помощ при хуманитарни и граждански кризи, като предлага подкрепа за нуждаещите се държави – като Украйна — и като допринася за издигането на ЕС на челно място като най-голям донор на помощ за развитие с цел изпълнение на ангажимента на Съюза за изкореняване на бедността, подновен в рамките на Европейския консенсус за развитие, и допринасяне за изпълнението на програмата за световно развитие за периода след 2015 г.;

11.  Отбелязва със загриженост, че Европа, въпреки че е едно от най-безопасните места в света, е изправена пред нови видове заплахи за вътрешната си сигурност, които изискват да се гарантира по-тясно полицейско и съдебно сътрудничество и координация, да се разработят мерки за по-добра интеграция и задълбочено социално сближаване и същевременно да се насърчават стабилността и мирът в зони на конфликт; подчертава, че общите усилия за управление на миграционните потоци са на пресечната точка на вътрешната и външната солидарност; припомня своята подкрепа за подсилването на средствата на ЕС и за развитието на култура на споделяне на тежестта между държавите членки, що се отнася до въпросите в областта на убежището и миграцията, за да се гарантират сигурни и добре охранявани външни граници, при зачитане на основните ценности на ЕС, с особен акцент върху действията в района на Средиземно море и по югоизточната граница на ЕС; приканва Комисията да предложи целево укрепване на съответните програми и инструменти, благодарение на което ще се покаже, че ЕС се ангажира да търси решение на тези въпроси;

Изпълнение на задълженията

12.  Изразява убеждение, че бюджетът на ЕС не може да достигне пълния си потенциал, ако не бъдат решени по категоричен и недвусмислен начин редица проблеми, които се натрупаха през последните няколко години и които, за съжаление, имаха преобладаващо влияние по време на бюджетните преговори през миналата година, а именно повтарящия се проблем с неплатените сметки в края на годината, въпроса за включването в бюджета на специалните инструменти на МФР и забавеното изпълнение на оперативните програми в рамките на политиката на сближаване; счита, че 2015 г. следва да бъде крайният срок за въвеждането на конкретни и трайни решения на неуредените въпроси;

13.  Призовава за пълното изпълнение на съвместните изявления относно бюджетните кредити за плащания и относно плана за плащания, договорен между Парламента, Съвета и Комисията в края на бюджетната процедура за 2015 г., и счита, че това действие ще покаже, че трите институции имат сериозното намерение да работят за постигането на решение на проблема с неплатените сметки; припомня ангажимента за провеждане, в хода на настоящата година, на най-малко три междуинституционални срещи относно плащанията, за да се направи обзор на изпълнението на плащанията и на преразгледаната прогноза; очаква първата от тези срещи, през март 2015 г., да предостави първи преглед на равнището на неплатените сметки в края на 2014 г. в основните области на политиката; изразява съжаление, че, както се очакваше, в края на 2014 г. въпросното равнище достигна безпрецедентната сума от 24,7 милиарда евро само за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г.; изразява съжаление, че този дълг уронва доверието в ЕС и противоречи на определените на най-високо политическо равнище цели за растеж и заетост; подчертава, че плащанията са пряката и логическа последица от предходни задължения;

14.  Отдава първостепенно значение на изготвянето и изпълнението на стабилен план за плащанията с цел намаляване на равнището на неплатените сметки в края на годината до неговите структурни стойности в хода на изпълнение на текущата МФР, както заявиха Съветът, Парламентът и Комисията в общата декларация, одобрена в рамките на бюджетната процедура за 2015 г.; припомня, че този план ще бъде договорен от трите институции в подходящ срок преди представянето на проектобюджета за 2016 г.; счита, че междуинституционалната среща през март 2015 г. следва да осигури възможност на трите институции да се споразумеят относно плана;

15.  Изразява отново своята дългогодишна позиция, че плащанията по специалните инструменти (Инструмента за гъвкавост, Фонда за солидарност на ЕС, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и резерва за спешна помощ) трябва да се отчитат над тавана за плащанията на МФР, както е при поетите задължения; изразява съжаление, че по време на миналогодишната бюджетна процедура постигането на споразумение се оказа невъзможно поради неправилното тълкуване на Съвета на съответната разпоредба на МФР; подчертава, че позицията на Съвета по този въпрос може да доведе до още по-голямо намаляване на МФР в сравнение с периода 2007 – 2013 г.; очаква този въпрос да бъде уреден с техническата корекция на общия марж за плащанията, която ще бъде внесена от Комисията през 2015 г.;

16.  Припомня, че агенциите на ЕС играят важна роля за изготвянето и изпълнението на политиките и целите на ЕС, като например конкурентоспособност, растеж и заетост; припомня на Комисията и на Съвета, че агенциите на ЕС изпълняват задачи, възложени им от законодателния орган и съответно трябва да бъдат уважавани като важна част от администрацията на ЕС; подчертава, че агенциите се нуждаят от достатъчно финансови и човешки ресурси, за да бъдат в състояние да изпълняват напълно и ефективно своите законови мандати; подчертава, че вече една от агенциите на ЕС обяви, че вследствие на големите съкращения на персонала и на бюджета, одобрени в бюджета за 2015 г., някои текущи проекти са били отложени или отменени; припомня, че Парламентът се противопостави на резерва за преназначаване, и изисква Комисията да премахне последиците от него при представянето на проектобюджета за 2016 г.;

Перспективи

17.  Настоятелно призовава Комисията да отдели дължимото внимание на гореспоменатите политически приоритети при съставянето на своя проектобюджет за 2016 г., така че на съответните програми и действия на ЕС да бъдат предоставени средствата, необходими за постигането на тези цели; очаква при тези обстоятелства положителна реакция от страна на Комисията на другите искания и позициите, изразени в настоящата резолюция, за да се намери решение на повтарящите се проблеми и да се улесни тазгодишната бюджетна процедура; очаква също така Комисията да предложи в своя проектобюджет адекватно равнище на бюджетните кредити за плащания, основаващо се на реалистична прогноза и на действителните потребности, за да се осигурят на ЕС ресурсите, съответстващи на неговите амбиции;

18.  Припомня, че според Договора Европейският парламент, Съветът и Комисията следят за наличието на финансови средства, позволяващи на Съюза да изпълнява своите правни задължения спрямо трети страни; настоява за използването на всички налични средства съгласно Регламента за МФР, за да се изпълнят правните задължения на Съюза и да не се застрашат или забавят плащанията към заинтересованите страни, като например научни изследователи, университети и др.;

19.  Призовава при разглеждането на бюджета за следващата година Съветът да изостави прилагането на двойни стандарти и да оправдае очакванията, породени от собствените му изявления и решения, независимо дали става въпрос за кризата с плащанията, МФР, стратегията „Европа 2020“ или възобновяването на инвестициите; счита, че подобни политически декларации и ангажименти са лишени от смисъл, ако не са придружени от предоставянето на достатъчно бюджетни средства, за да се осигури тяхното изпълнение;

20.  Задължава се, в рамките на таваните на МФР и като отдели дължимото внимание на острия недостиг на бюджетни кредити за плащания, да изпълнява функциите си на подразделение на бюджетния орган с отдаденост и отговорност, като насърчава целенасочени увеличения в бюджетните области с висок капацитет за усвояване, които съответстват на политическите приоритети на Парламента и гарантират успешно изпълнение; възнамерява да проучи във връзка с това, с подкрепата на своите специализирани комисии, специфичните програми и бюджетни редове, които могат по-добре да постигнат тази цел;

21.  Подчертава, че бюджетът за 2016 г. ще бъде от изключително значение, не само поради факта, че 2016 ще бъде първата година от изпълнението на новата разпоредба на МФР относно общия марж за поетите задължения, но и поради факта, че тя следва да послужи като ориентир при прегледа и преразглеждането на МФР след изборите, предвидено да започне преди края на 2016 г.; подчертава необходимостта от утвърждаване на политически приоритети и от своевременно определяне на областите, в които влаганите от ЕС средства имат доказана добавена стойност и за които се счита, че са необходими повече инвестиции през втората половина на МФР за периода 2014—2020 г.; подчертава при тези обстоятелства, че е важно да се наблюдава отблизо прилагането и изпълнението на основните програми на ЕС още по време на текущата бюджетна процедура;

22.  Потвърждава отново своята позиция в полза на задълбочена реформа на системата на собствените ресурси на ЕС, чиито сегашни слабости създават трудно преодолими положения по време на преговорите за бюджета; придава следователно най-голямо политическо значение на работата на групата на високо равнище за собствените ресурси под председателството на Марио Монти; приветства първия доклад за оценка на групата на високо равнище, в който се предлага въпросът за собствените ресурси за бюджета на ЕС да се разгледа от възможно най-много гледни точки, и очаква с нетърпение резултатите от нейната работа и окончателните предложения, които предстои да бъдат представени през 2016 г. на междуинституционална конференция с участието на националните парламенти и да бъдат разгледани в контекста на прегледа и преразглеждането на МФР след изборите;

o
o   o

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (2) ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1. (3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (4) Приети текстове, P8_TA(2014)0100. (5) ОВ L 69, 13.3.2015 г.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите (2014/2155(INI))

P8_TA(2015)0062 A8-0024/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 17 юли 2014 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г.“ (COM(2014)0474), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2014)0243, SWD(2014)0244, SWD(2014)0245, SWD(2014)0246, SWD(2014)0247 и SWD(2014)0248),

—  като взе предвид годишния доклад на OLAF за 2013 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF: февруари 2013 г. — януари 2014 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година, придружен от отговорите на институциите,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 септември 2014 г., озаглавено „Защита на бюджета на ЕС до края на 2013 г.“ (COM(2014)0618),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 3 февруари 2014 г., озаглавен „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014)0038),

—  като взе предвид специалния 397-и доклад на Евробарометър относно корупцията,

—  като взе предвид докладите на Комисията относно несъответствието в приходите от ДДС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО(1),

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета от 17 юли 2013 г. за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2012 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията(4), своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза за борбата с корупцията(5) и съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности(6),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу корупцията,

—  като взе предвид Гражданската конвенция за корупцията и Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0024/2015),

А.  като има предвид, че бюджетът на ЕС, за който всяка държава членка допринася пропорционално в съответствие с общи обективни критерии, предвижда подкрепа за прилагането на политиките на Съюза и представлява израз на единство и инструмент за насърчаване на европейската интеграция;

Б.  като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС, както и принципът на доброто финансово управление, следва да гарантират, че бюджетните приходи и разходи допринасят за постигане на приоритетите и целите на ЕС и за укрепване на доверието на гражданите, като им се гарантира, че техните пари се използват по прозрачен начин, в пълно съответствие с целите и политиките на ЕС и в интерес на европейските граждани;

В.  като има предвид, че различните правни и административни системи на държавите членки представляват една трудна среда за преодоляване на нередностите и провеждане на борба с измамите, като всяко неправилно използване на средствата на ЕС води не само до индивидуални, но и до колективни загуби и накърнява интересите на всички държави членки и на Съюза като цяло;

Г.  като има предвид, че с цел засилване на съществуващите мерки за борба с измамите, корупцията, изпирането на пари и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, като например Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, Комисията представи две предложения за наказателноправни инструменти — Директивата за защита на финансовите интереси и Регламента за създаване на Европейска прокуратура, които целят да гарантират по-голяма ефективност на разследванията и по-добра защита на парите на данъкоплатците в рамките на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

Д.  като има предвид, че борбата с измамите, корупцията и изпирането на пари в Съюза трябва да бъдат приоритет в политическите действия на европейските институции и че поради това полицейското и съдебното сътрудничество между държавите членки е от съществено значение;

І. Откриване и докладване на свързани и несвързани с измами нередности

1.  Отбелязва доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г. (годишен доклад на Комисията); приветства широкия набор от правни и административни мерки, предприети от Комисията от 2011 г. насам, като по този начин беше оформена нова рамка за по-нататъшното укрепване на политиката за защита на финансовите интереси на Съюза; подчертава, че настоящите недостатъчни резултати в борбата срещу измамите не са породени от липсата на регулиране, а от незадоволителното изпълнение; призовава Комисията своевременно да отговори в следващия си доклад на исканията на Парламента, отправени в предходните годишни доклади на Европейския парламент относно защитата на финансовите интереси;

2.  Припомня, че в контекста на икономическите трудности, с които понастоящем се сблъскват държавите членки, и недостатъчните средства в бюджета на ЕС, защитата на финансовите интереси на ЕС е изключително важна; подчертава факта, че финансовите средства на ЕС трябва да бъдат правилно управлявани и използвани по възможно най-ефикасен начин;

3.  Отбелязва, че през 2013 г. на Комисията бяха докладвани общо 15 779 нередности, от които 14 170 не бяха свързани с измами, а 1 609 бяха докладвани като измами, възлизащи на обща сума от около 2,14 млрд. евро, от които около 1,76 млрд. евро са свързани с разходи, като те представляват 1,34% от всички плащания, а оставащите 380 млн. евро представляват 1,86% от събираните брутни традиционни собствени ресурси (ТСР);

4.  Отбелязва, че въпреки че общото финансово отражение на несвързаните с измами нередности, отчетени през 2013 г., е намаляло до около 1,84 млрд. евро, т.е. с 38% по-малко, отколкото през 2012 г., броят на тези регистрирани нередности се е увеличил с 16% спрямо предходната година; освен това отбелязва, че броят на нередностите, докладвани като измами през 2013 г., се е увеличил с 30% в сравнение с 2012 г., докато финансовото им отражение, възлизащо на 309 млн. евро финансиране от ЕС, е намаляло с 21%;

5.  Отбелязва, че поради наличието на нова информация в резултат на значителните промени в начина, по който държавите членки и Комисията докладват относно евентуални нередности, в годишния доклад на Комисията за 2013 г. акцентът е изместен от нередностите от общ характер към докладваните като измами нередности; приканва Комисията да запази този подход и при бъдещия си годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба с измамите; все пак настоятелно призовава Комисията да увеличи допълнително предоставяната информация и да подобри анализа относно обхвата, вида и отражението на несвързаните с измами нередности предвид значителния им брой и свързаното с тях отрицателно финансово въздействие, което се отразява неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС;

6.  Подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да положат всички възможни усилия в борбата с измамите, корупцията и всички други форми на незаконни дейности, които накърняват финансовите интереси на Съюза, в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз; припомня, че тясното сътрудничество и координация между Комисията и държавите членки са много важни за гарантиране на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и че следователно е от първостепенно значение те да се укрепват и да бъдат възможно най-ефикасни; посочва, че защитата на финансовите интереси на Съюза изисква проявяването на голяма бдителност както по отношение на ресурсите, така и по отношение на разходите;

7.  Отбелязва, че общата тенденция за разкриване и докладване на потенциални случаи на нередности, свързани с измами, показва бавен спад през последните пет години, но че броят на нередностите, които не са докладвани като измами, постоянно е нараствал; призовава Комисията да разгледа по-подробно основните причини за това увеличение и да изготви анализ, в който да отговори на въпроса дали тенденцията се дължи на промяна във връзка с разкриването на случаи на нередности или на начина, по който държавите членки класифицират случаите;

8.  Убеден е, че инструментите на наказателното право в Директивата за защита на финансовите интереси ще бъдат ефективни само ако се даде ясно определение за престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, минималните и максималните наказания за лишаване от свобода, приложими във всички участващи държави членки, както и минималните правила относно срока на давност, и ако впоследствие тези правила се прилагат ефективно и по еднакъв начин от всички държави членки;

Приходи — собствени ресурси

9.  Приветства факта, че 98% от ТСР се събират без особени проблеми, като докладваните нередности, свързани с измами, представляват 0,29% от брутните ТСР (в размер на 61 млн. евро), а несвързаните с измами нередности представляват 1,57% от ТСР (в размер на 327,4 млн. евро); отбелязва, че случаите на измами и нередности, разкрити през 2013 г., възлизат на 380 млн. евро, от които 234 млн. евро са били възстановени от държавите членки; по-специално отбелязва факта, че този процент на събираемост на вземанията — 62% за ТСР през 2013 г. — представлява най-добрия резултат, постигнат до момента за последното десетилетие;

10.  Изразява загриженост относно факта, че през 2013 г. по-голямата част от установените суми в базата данни OWNRES за ЕС‑28 са свързани с митническата процедура „допускане за свободно обращение“ както при случаите на измама (93%), така и при случаите на нередности (87%); призовава Комисията да предприеме необходимите действия за подобряване на митническата процедура „допускане за свободно обращение“, за да я направи по-малко уязвима на случаи на измама и нередности;

11.  Изразява загриженост относно факта, че през 2013 г. в базата данни ОWNRES процентът на събираемост на вземанията в случаите на измама е бил само 23,74%, което е по-ниско от средното равнище, възлизащо на 33,5% за периода 2008—2012 г.; отбелязва, че докладваният през 2013 г. процент на събираемост на вземанията в случаите на нередности е 67,9%; подчертава принципно отговорността на органите на държавите членки и на службите на Комисията за възстановяването на неправомерно изплатени суми и ги призовава да поемат надлежно тази отговорност и да увеличат значително събираемостта на вземанията при случаите на измама, която като цяло е определено ниска в сравнение със събираемостта на вземанията при несвързани с измами нередности;

12.  Приветства подписването на Протокола на ООН за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия от Европейския съюз през 2013 г.; отбелязва, че протоколът беше подписан от 15 държави членки, но че понастоящем е ратифициран единствено от Австрия; поради това приканва останалите държави членки да приключат съответната процедура по ратификация възможно най-скоро;

13.  Подчертава, че контрабандата на стоки, облагани с високи данъци, причинява значителни загуби на приходи за бюджета на ЕС и на държавите членки и че според оценките преките загуби на митнически постъпления в резултат само на контрабандата на цигари надхвърлят 10 милиарда евро годишно; освен това привлича вниманието към трафика на фалшифицирани стоки, който причинява щети за данъчната система на държавите членки и дружествата в ЕС;

14.  Отбелязва текущата работа за подобряване на данните за брутния национален доход (БНД) и отстраняване на проблемите, посочени в Специален доклад № 11/2013 г. на Европейската сметна палата, в който се призовава за извършването на по-бърза и по-целенасочена проверка на данните за БНД, както и по-добро отчитане и координация на резултатите, така че системата за БНД да става все по-надеждна в своя принос за изчисляването на приходите на ЕС;

15.  Отбелязва, че включването на „невидимата“ икономика в националните сметки би следвало да допринесе за гарантиране на по-пълни и по-надеждни данни за БНД и призовава Комисията и Евростат да задълбочат сътрудничество си с националните статистически органи, за да гарантират разрешаването на този проблем по съгласуван и съпоставим начин във всички държави членки, като се използва най-актуалната информация;

16.  Подчертава факта, че в много държави членки равнището на несъответствие в приходите от ДДС продължава да бъде високо поради измами с ДДС и укриване на данъци; подчертава, че Комисията има правомощия да контролира и проследява изпълнението на мерките, предприети от държавите членки; за тази цел призовава Комисията да използва всички свои правомощия, за да подпомогне държавите членки в борбата им срещу измамите с ДДС и укриването на данъци;

17.  Освен това отбелязва, че през 2013 г. в държавите членки бяха регистрирани 133 случая на контрабанден внос на цигари, възлизащи приблизително на 7 млн. евро ТСР; подчертава, че тази тенденция представлява рязък спад в сравнение с 2012 г., когато докладваните случаи бяха 224 и възлизаха на сумата от приблизително 25 млн. евро; изразява сериозна загриженост относно факта, че Дания, Естония, Испания, Франция, Кипър, Люксембург, Португалия, Словения, Словакия и Швеция не са докладвали на Комисията никакви случаи на контрабанден внос на цигари през 2013 г., което поставя под въпрос ефективността на процедурата за докладване в тези държави членки; настоява, че всички държави членки следва да докладват точно и своевременно на Комисията евентуални случаи на контрабанда и фалшифициране, за да може да се извърши по-добра оценка на засегнатите по неблагоприятен начин ТСР;

18.  Отбелязва, че Комисията ще публикува проучване относно приложимостта на система за локализиране и проследяване на тютюневите изделия; подчертава, че това е огромна крачка напред в борбата срещу контрабандата; изисква от Комисията да разработи и приложи отворена и конкурентна система за локализиране и проследяване, така че структурата и начинът на прилагане на системата да не бъдат в полза само на един или няколко доставчици на решения;

Система за контрол на движението на акцизите

19.  Припомня, че:

Разходи

20.  Насочва вниманието към обезпокояващото увеличение със 76% на нередностите, докладвани като измами, във връзка с разходите на ЕС и призовава компетентните органи да предприемат всички необходими мерки за спиране на тази негативна тенденция през следващите години;

21.  Изразява загриженост за това, че в областта на селското стопанство броят на нередностите като цяло, и измамните дейности в частност, се е увеличил значително през 2013 г. в сравнение с 2012 г.; отбелязва, че през 2013 г. се е появила нова тенденция при нарушенията, а именно „бенефициентът да не отговаря на необходимите изисквания“, като са били докладвани 51 случая на свързани с измами нередности; счита, че тези тенденции изискват целенасочени мерки, насочени, от една страна, към преустановяването на практики, които могат евентуално да доведат до неволни нарушения, а от друга страна, към решителна борба с корупционното и престъпно поведение;

22.  Признава, че през финансовата 2013 г. в областта на селското стопанство и развитието на селските райони държавите членки са възстановили 197 млн. евро от бенефициентите, като 1318,3 млн. евро предстоят да бъдат възстановени от бенефициентите в края на годината, от които 1097,1 млн. евро са дължими към бюджета на ЕС след прилагане на правилото 50/50; изразява загриженост поради факта, че събираемостта на вземанията за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е под общото средно равнище и че до края на 2013 г. не са възстановени дори и половината от средствата във връзка с нередностите, разкрити през 2009 г.;

23.  Изтъква значителните разлики между държавите членки по отношение на техния капацитет за възстановяване на суми, загубени в резултат на неправомерни плащания, разкрити по линия на ОСП, и настоятелно призовава държавите членки със събираемост на вземанията под 33% да подобрят значително своите резултати през 2015 г. и през следващите години;

24.  Признава, че след реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2013 г. държавите членки се възползват от по-висока степен на гъвкавост при прилагането на политиката, като по-специално могат да я регулират съобразно своите регионални или национални възможности и приоритети и да извършват прехвърляния между различните ѝ стълбове; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че това повишаване на гъвкавостта няма да бъде за сметка на системите за мониторинг и оценка; освен това отбелязва, че в рамките на новата ОСП Комисията разработва програма за опростяване на процедурите; призовава Комисията да съгласува програмата за опростяване на процедурите със стратегията за борба с измамите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и да поддържа баланс между опростяването и доброто управление на средствата на ЕС чрез осигуряване на подходящ контрол;

25.  Изразява също така тревога, че средният период на забавяне между извършването на дадена нередност, нейното откриване и накрая — нейното докладване пред Комисията е 6,3 години за селскостопанския сектор и 2,75 години за другите сектори; припомня, че след откриване на съответната нередност се задействат последващи процедури (нареждания за събиране на вземания, разследвания на OLAF и др.); изисква от Комисията да определи средната, минималната и максималната продължителност на процедурата по разкриване на нередности, извършени при споделено управление, за всички сектори на политиката;

26.  Очаква значително увеличение до 475% на докладваните през 2013 г. нередности в сектора на рибарството, което представлява годишен рекорд, свързан със забавеното изпълнение на програмите в сектора, като това не следва да се превръща в отрицателна тенденция, подкопаваща разбирането за значението на политиката на ЕС в областта на рибарството;

27.  Отбелязва със загриженост, че в областта на политиката на сближаване броят на докладваните случаи на нередности се е увеличил с 15%; но също така отбелязва, че е констатирано намаление с 49% на сумите във връзка със случаи, при които не е налице измама, и с 22% — при случаите на измама;

28.  Отбелязва, че с политиката на сближаване са свързани 321 нередности, докладвани като измами, и 4 672 нередности, които не са докладвани като измами; признава факта, че и в двете категории броят на докладваните нередности се е увеличил с 15% в сравнение с 2012 г. и че, както и през предходните години, политиката на сближаване отново се характеризира с най-висок процент на сумите, свързани с измами през 2013 г. (63%); посочва обаче, че и в двете категории съответните суми са намалели, че се наблюдава постепенно подобрение в сравнение с предходните години и че за първи път политиката на сближаване не е секторът на бюджетни разходи с най-голям брой нередности, докладвани като измами;

29.  Все пак изразява съжаление за липсата на налична информация за финансовата 2013 г. относно сумите, подлежащи на възстановяване, и процентите на възстановяване, отнасящи се конкретно до политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави подробна информация по този въпрос в своя бъдещ годишен доклад;

30.  Отбелязва, че за разходите, извършени при централизирано управление, в петгодишна перспектива процентът на събираемост на вземанията в случаите на нередности, докладвани като измама, е 54,4%, а в случаите на несвързани с измами нередности е 63,9%; настоятелно призовава Комисията допълнително да подобри и ускори процеса на възстановяване;

31.  Призовава Комисията да поеме пълна отговорност за възстановяване на средствата, които са платени неправомерно от бюджета на ЕС, и да утвърди еднакви принципи за отчитане във всички държави членки, с цел да се гарантира събирането на подходящи, съпоставими и точни данни;

32.  Изразява загриженост във връзка с факта, че при издадените от централизираното управление между 2009 г. и 2013 г. нареждания за събиране на вземания, квалифицирани като нередности (докладвани или не като измами), средният период на забавяне между извършването на дадена нередност и нейното откриване е 3,4 години: при повечето от половината случаи (54%) нередностите бяха открити в рамките на 4 години след извършването им, а при другата половина от случаите (46%) забавянето варираше между 4 и 13 години; припомня, че след откриване на съответната нередност се задействат последващи процедури (нареждания за събиране на вземания, разследвания на OLAF и др.); изисква от Комисията да определи средната, минималната и максималната продължителност на процедурата по разкриване на нередности, извършени при централизирано управление;

33.  Изразява задоволство от факта, че броят на случаите, докладвани като измама във връзка с Европейския социален фонд през 2013 г., е намалял с 40% спрямо 2009 и 2010 г., както и че 2013 г. е третата поредна година, през която тази положителна тенденция се запази;

34.  Отбелязва със задоволство, че през програмния период 2007—2013 г. административните проверки, проверките на място и одитните операции доведоха до значително по-висок процент (63%) на откриваемост на нередностите, свързани с измами, в сравнение с по-малко от 20% за предходния седемгодишен период, въпреки че е налице лек спад до 55% през 2013 г.;

35.  Отбелязва, че през 2013 г. Комисията приключи 217 случая на прекъсване на плащания в областта на политиката на сближаване, а към края на годината все още не са били осъществени 131 плащания, възлизащи на сумата от почти 1 977 млн евро; също така признава, че Комисията прие 15 решения за спиране на плащанията през 2013 г. и две — през януари 2014 г.;

36.  Признава, че през 2013 г. за предприсъединителната помощ (ППП) бяха докладвани като измами 33 нередности, като съответната сума възлиза на 14,4 млн. евро, и че тези нередности бяха свързани главно със Специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД); освен това отбелязва, че в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) бяха докладвани девет нередности, свързани с измама, възлизащи на 1,2 млн. евро; отбелязва, че в периода между 2003 и 2013 г. в областта на ППП процентът на събираемост на вземанията е достигнал съответно 37,36% за случаите на нередности и 29,22% за случаите на измами; призовава Комисията и държавите бенефициенти по линия на ИПП да предприемат действия, за да гарантират по-висок процент на събираемост на вземанията по ИПП;

37.  Призовава за внасяне на предложения за намаляване на броя на разходните програми, особено когато те частично се припокриват, и по възможност акцентът да бъде насочен към програми в държави членки, които имат най-голяма нужда от подкрепа, така че не всички програми непременно да подпомагат дейности във всички държави членки;

38.  Изразява загриженост относно факта, че няколко финансирани от ЕИБ проекта са засегнати от корупция и измами; счита, че документът на ЕИБ от 8 ноември 2013 г., с който се определя политиката на ЕИБ за предотвратяване и възпиране на корупционни практики, измами, тайни споразумения, принуда, възпрепятстване, изпиране на пари и финансиране на тероризъм, показва липсата на достатъчен контрол в редица случаи, свързани с изпълнението на финансирани от ЕИБ проекти; изразява своята загриженост във връзка с факта, че през 2013 г. ЕИБ финансира проекта „Пасанте ди Местре“ с общо 350 милиона евро и че независимо от факта, че този проект е засегнат от корупция и измами, които са довели до задържането на няколко замесени в това лица, банката обмисля дали да рефинансира проекта с допълнителна сума от 700 милиона евро чрез облигации за проекти; следователно призовава в случаите на доказана измама и корупция ЕИБ да бъде задължена да преустанови временно и/или да прекрати всякакво планирано и текущо финансиране за съответния проект;

ІІ. Установени проблеми и необходими мерки

39.  Подчертава своята загриженост във връзка с продължаващите заплахи за бюджета на ЕС, които произтичат от неспазване на правилата (при несвързаните с измами нередности) и от целенасочени нарушения и престъпления (например, при измамите); настоява за засилено сътрудничество между държавите членки и Комисията, с оглед осигуряване на съответни подходящи мерки и средства за избягване и отстраняване на несвързаните с измами нередности и провеждане на борба с измамите;

40.  Подчертава често срещаната от много години ситуация, при която държавите членки не успяват да предоставят данни навреме или предоставените данни са неточни; отново изразява своята загриженост за това, че в различните държави членки все още съществуват различни подходи за откриване и докладване на измами и несвързани с измами нередности, включително в такива области като политиката на сближаване и селското стопанство, и че в някои случаи при прилагането на нормативната уредба се използват нестандартни тълкувания; посочва, че това затруднява сравненията и изготвянето на обективна оценка и на препоръки от Парламента, Комисията и Европейската служба за борба с измамите; призовава Комисията да разработи общи насоки и показатели, с цел да се намали разликата между различните подходи на държавите членки, както и да изготви единна и всеобхватна информационна база данни относно реално извършените нередности и относно предприетите мерки, включително случаите на измама и корупция, свързани с държавни служители, като по този начин на органите и гражданите се предоставят надеждни, сравними и централизирани данни за прилагането на ефективни корективни мерки, както и с цел обективна оценка на действителната, а не предполагаема тежест на нарушенията и вина на отговорните страни;

41.  Отбелязва, че препоръките, които Комисията отправи към държавите членки през 2012 г., чиято степен на изпълнение е отчетена в годишния доклад на Комисията за 2013 г. и по-точно по отношение на координационните служби за борба с измамите, общите правила относно измамите, реформата в областта на обществените поръчки, докладваните нередности, свързани с измами, както и системите за проверка и контрол и за оценка на риска, като цяло бяха уместни, и изразява съжаление, че някои проблеми не бяха изцяло взети предвид; например отбелязва, че не всички държави членки започнаха подготовка за прилагане на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. и нейните разпоредби относно предотвратяването на измами; отправя искане към държавите членки да последват препоръките, които им отправи Комисията през 2012 г., и да гарантират пълно изпълнение на препоръките, отправени им от Комисията в нейния доклад за 2011 г., както и в нейния доклад за 2013 г., като предоставят обосновано обяснение в случаите, при които не са успели да изпълнят въпросните препоръки;

42.  Признава, че нередностите, които не са измами, често се дължат на недостатъчно познаване на правилата, сложните изисквания и разпоредбите; подчертава, че промените в правилата относно приходите и разходите, включително и правилата, насочени към опростяване, изискват време за приемането им от органите, които отговарят за правилното им прилагане; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки и Комисията да координират по-добре тълкуването и строгото прилагане на нормативната уредба, да прилагат целенасочени и своевременни мерки за укрепване на административния капацитет на публичните администрации и заинтересованите страни, включително организациите на гражданското общество, в това число с помощта на насоки и обучение и чрез създаване на схеми за задържане на квалифицирани и опитни служители; призовава европейските институции и държавите членки да извършат междинна оценка на това дали новата регулаторна структура на политиката на сближаване допринася за по-доброто предотвратяване и намаляване на рисковете от нередности, както и оценка на възможностите за по-голямо опростяване на регулаторната среда по отношение на съществуващите правила;

43.  Счита, че държавите членки, които откриват и докладват за нередности, включително случаи на измами, следва да бъдат подкрепяни и насърчавани да подобрят още повече своите системи за докладване и управление; изразява загриженост относно неспособността на Комисията да определи дали малкият брой на нередностите и случаите на измама, установени от някои държави членки, както и големите различия в броя на докладваните случаи за отделните години, се дължат на неефективността на системите за контрол на тези държави членки;

44.  Изразява съжаление за това, че само някои държави членки отпускат съответни средства за борба с измамите и счита за неприемлив факта, че в случаите на нередности, свързани с измами, някои държави членки ограничават своите действия единствено до корективни мерки, без да разследват потенциалните престъпления и да налагат санкции на отговорните за това лица, като по този начин не се осигурява адекватна защита на финансовите интереси на ЕС и на отделните данъкоплатци; отбелязва, че статистическите данни, предоставени от държавите членки по отношение на наказателните производства и резултатите от тях, са непълни, което затруднява оценката във връзка с ефективността при разследването на измами и наказателното преследване в държавите членки; следователно счита, че приемането на решения, въвеждащи наказателна отговорност на равнището на ЕС, както и създаването на Европейска прокуратура като средство за започване и координиране на разследвания във връзка с тези нередности, следва да представляват силен възпиращ фактор за извършването на незаконни действия, както и да предшестват провеждането на справедлив процес при преследването и наказването на корупционно или престъпно поведение, което уврежда финансовите интереси на ЕС;

45.  Счита, че срещу корупцията могат да се предприемат ефективни действия, ако наказателноправните мерки се спазват и допълват от други мерки, като например по-голяма прозрачност и отчетност; следователно настоява държавите членки да демонстрират твърда политическа воля за провеждането на ефективна борба с корупцията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, като приемат ефективно законодателство за борба с корупцията и продължат да прилагат съществуващите предложения на равнището на ЕС, и призовава гражданите да окажат убедителен натиск върху правителствата за решително продължаване на ползотворните политики за борба с корупцията;

46.  Приветства първия доклад на ЕС за борба с корупцията от февруари 2014 г. като ценен инструмент за наблюдение и оценка на усилията за борба срещу корупцията и отново потвърждава голямото значение на засилването на обмена на съществуващи добри практики, посочени в доклада; също така приветства съобщението на Комисията относно борбата с корупцията в ЕС (COM(2011)0308), в което се проучват необходимите мерки за по-добро прилагане на съществуващите инструменти за борба с корупцията и се предлагат начини за интегриране на по-убедителни съображения, свързани с борбата с корупцията, в редица вътрешни и външни области на политиката; все пак отбелязва, че е важно обхватът на доклада за борба с корупцията да се разшири, така че да обхваща трансграничното и европейското измерение на корупцията, както и оценката на предприетите мерки за по-нататъшно подобряване на почтеността в институциите на ЕС, и подчертава необходимостта от изчерпателна и последователна стратегия за борба с корупцията, включваща всички политики на ЕС, в която да се разглеждат, наред с другото, проблемите, посочени в първия доклад на ЕС за борба с корупцията; изисква от Комисията да докладва на Парламента и на Съвета относно това как европейските институции прилагат своите вътрешни политики за борба с корупцията, включително техните задължения по Конвенцията на ООН срещу корупцията;

47.  Подчертава необходимостта от структурирана координация между управляващите органи и органите за борба с корупцията, както и значението на координацията и обмена на най-добри практики между държавите членки и между различните администрации в рамките на самите държави членки, с цел да се обезпечи във възможно най-голяма степен еднакъв подход към справянето с измамите; приканва Комисията да създаде механизъм за обмен на информация между компетентните национални органи, за да се направи кръстосано сравнение на счетоводната документация за операциите, извършени между две или повече държави членки, с цел да се подпомогне разкриването на евентуални транснационални измами в контекста на новата МФР за периода 2014—2020 г. по отношение на макрокатегорията на европейските структурни и инвестиционни фондове (Европейския социален фонд — ЕСФ; Европейския фонд за регионално развитие — ЕФРР; Кохезионния фонд — КФ; Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — ЕЗФРСР; Европейския фонд за морско дело и рибарство - ЕФМДР), с цел да се гарантира хоризонтален подход за защита на финансовите интереси на Европейския съюз;

48.  Подчертава факта, че по-голямата прозрачност, която дава възможност за подходящ контрол, е от ключово значение за разкриването на схемите за измама; припомня, че през предходните години Парламентът настоятелно призова Комисията да предприеме действия за гарантиране на единен указател за прозрачност за всички получатели на средства от ЕС от всички държави членки, като публикува на сайта на Комисията списък на всички бенефициенти, независимо от това кой управлява средствата и въз основа на стандартни категории информация, която да се предоставя от всички държави членки на поне един от работните езици на Съюза; призовава държавите членки да сътрудничат на Комисията и да ѝ предоставят пълна и надеждна информация за получателите на средства от ЕС, управлявани от държавите членки; изразява съжаление за това, че тази мярка не е приложена и призовава Комисията да я приложи във възможно най-кратък срок; изразява съжаление за факта, че това повторно искане не е взето предвид от Комисията;

49.  Призовава Комисията да насърчава създаването на подходящо законодателство относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, относно достъпа до информация и прозрачността на лобирането, тъй като това са необходими мерки за гарантиране на граждански контрол по отношение на правителствата и институциите на ЕС и за подлагане на техните практики на публичен контрол, както и да използва финансирането от ЕС за подкрепа на работата на независимите организации в тази област, наред с другото, с цел въвеждане на финансова помощ за трансграничната разследваща журналистика;

50.  Насърчава Комисията да продължи да подобрява своята надзорна роля по отношение на бюджетните разходи на ЕС чрез извършване на одитни, контролни и инспекционни дейности, планове за корективни мерки и предупредителни писма, предхождащи представянето на искания за плащания; призовава държавите членки и техните органи да положат повече усилия и да използват потенциала си за откриване и коригиране на грешки преди подаването на заявления за възстановяване на разходи до Комисията, като използват в пълна степен информацията, с която разполагат; в тази връзка подчертава особеното значение на превантивните мерки за предотвратяването на неправомерни плащания и по този начин — елиминиране на необходимостта от последващи искове за възстановяване на незаконно присвоени средства;

51.  Приветства приемането на директивите за обществените поръчки и Директивата за възлагането на концесии, както и факта, че десет държави членки вече са въвели специфични мерки или групи от мерки в областта на обществените поръчки, с цел намаляване на корупцията и увеличаване на прозрачността и ефективността на системите за управление, контрол и одит; приканва Комисията да пристъпи към прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки, с цел да се предостави необходимата подкрепа на държавите членки чрез насоки, обмен на най-добри практики и обучение; призовава Комисията да осъществява продължителен и безпристрастен мониторинг по прилагането от държавите членки на съществуващите директиви, както и да образува производство за установяване на нарушение, при необходимост;

52.  Отбелязва, че равнището на нередности и измами, свързани с неспазване на правилата за обществените поръчки, продължава да бъде високо; призовава държавите членки бързо да транспонират в националното си законодателство наскоро приетите Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки(8), Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(9) и Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия(10), за да се намали допълнително рискът от нередности и измами;

53.  Приветства създаването на специализиран експертен център за изграждането на административен капацитет в подкрепа на публичните администрации, които отговарят за управлението на ЕФРР и Кохезионния фонд, както и въвеждането на план за действие за обществените поръчки, разработен от специализирания експертен център, в сътрудничество с компетентните служби на Комисията; все пак изисква от Комисията да докладва относно конкретните резултати, постигнати до момента в резултат от дейността на центъра, и относно прилагането на гореспоменатия план за действие;

54.  Настоятелно призовава Комисията да продължава да прилага своята строга политика за временно прекъсване и спиране на плащанията;

55.  Приветства доклада относно изпълнението на стратегията на Комисията за борба с измамите и насоките, предоставени на управляващите органи на държавите членки, във връзка с прилагането на съответните разпоредби за борба с измамите; въпреки това настоява, че в делегираните актове и актовете за изпълнение, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове, Комисията следва да приеме по-опростени правила, улесняващи ефективното и ефикасно усвояване на средствата, като същевременно гарантира, че тези делегирани актове и актове за изпълнение не подкопават равнището на борбата с измамите;

56.  Приветства създаването на координационни служби за борба с измамите в държавите членки съгласно изискванията на член 3, параграф 4 от новия Регламент относно OLAF, както и факта, че Германия потвърди отново своето споразумение с OLAF за съвместна работа; отбелязва, че координационните служби за борба с измамите имат за цел да улеснят ефективното сътрудничество и обмена на информация с OLAF, и настоява държавите членки, които все още не са определили координационни служби за борба с измамите, да направят това в най-кратък срок; очаква координационните служби за борба с измамите да спомагат за улесняване на по-доброто докладване за нередности и да допринасят за балансираното тълкуване на съответните актове на ЕС; въпреки това изразява загриженост относно съществуващите вече значителни несъответствия между различните координационни служби за борба с измамите, създадени в държавите членки, от гледна точка на възложените им функции, задачи, правомощия и човешки ресурси; признава, че мандатът на координационните служби за борба с измамите, институционалната рамка и задачите не са определени подробно в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, но счита, че създаването на оперативно независими координационни служби за борба с измамите, разполагащи с пълен мандат, включително и разследващи пълномощия, е пример, който всички държави членки трябва да следват;

57.  Потвърждава доклада на Комисията относно резултатите от програмата „Херкулес II“; отбелязва, че през 2013 г. бюджетът на „Херкулес II“ бе намален на 14 млн. евро за бюджетните кредити за поети задължения и на 9,9 млн. евро за бюджетните кредити за плащания в сравнение с 2012 г., което доведе до затруднения при изпълнението на поетите през 2013 г. и предходните години финансови ангажименти; отбелязва със задоволство, че дейностите по линия на „Херкулес II“ се радват на засилващ се интерес от страна на държавите членки, както е видно от постоянно нарастващия брой заявления, получени след поканите за представяне на предложения; приветства положителните резултати, постигнати например в Германия, Испания и Румъния през 2013 г. благодарение на осигуряването на много сложно и съвместимо на транснационално равнище техническо оборудване, закупено по програмата;

58.  Приветства приемането на регламента, чрез който се създава програмата „Херкулес III“ за финансовия период 2014—2020 г., който дава възможност за увеличаване на максималния процент на съфинансиране за субсидии за техническа помощ в размер на 80% от допустимите разходи и до 90% при извънредни и надлежно обосновани случаи, за разлика от максималните 50% съгласно решението относно „Херкулес II“; отбелязва, че първата покана за представяне на предложения стартира успешно през 2014 г.; все пак изразява загриженост за това, че програмата е вече силно засегната от проблема с непогасените плащания, който води до евентуални неблагоприятни последици за финансираните и бъдещите проекти; припомня значението на надеждните финансови инструменти, като например „Перикъл 2020“ и „Херкулес III“, в борбата с незаконните дейности, засягащи ресурсите на Съюза;

59.  Приветства успешните резултати от множеството съвместни митнически операции, включително сътрудничеството между OLAF и държавите членки с различни служби на трети държави, с активната подкрепа на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, Европол и Фронтекс, което доведе до конфискацията, наред с другото, на 68 млн. контрабандни цигари, 124 кг кокаин и 140 000 литра дизелово гориво;

60.  Отбелязва, че през 2013 г. OLAF е отправила 353 препоръки за предприемане на административни, дисциплинарни, финансови или съдебни действия от страна на съответните институции, органи, служби и агенции на ЕС или от компетентните национални органи, и че бе препоръчано възстановяването на около 402,8 млн. евро; изразява загриженост, че процентът на обвинителните актове, издадени след съдебните препоръки на OLAF за периода 2006 — 2013 г., е едва около 54%; изразява тревога за това, че ниският процент на обвинителните актове засяга неблагоприятно качеството и използваемостта на резултатите от разследванията на OLAF; призовава Комисията спешно да подобри ефективността на OLAF; счита за наложително Надзорният съвет да извършва пълен и надлежен надзор върху дейностите на OLAF (без да се намесва в текущите разследвания) и поради това настоятелно призовава Комисията и OLAF да подобрят сегашното положение, при което Надзорният съвет не е в състояние да изпълни своята цел; също така изразява съжаление относно липсата на налична информация за процента на осъдителните присъди в случаите, при които са констатирани нарушения спрямо бюджета на Съюза;

ІІІ. Разследванията и ролята на OLAF

61.  Отбелязва, че през 2013 г. OLAF, по собствените ѝ сведения, е получила възможно най-големия обем информация, регистрирана до момента, и твърди, че е отправила безпрецедентно голям брой препоръки; посочва, че методът за определяне на количеството постъпила информация и отправени препоръки също бе променен; изисква от Надзорния съвет да анализира резултатите от тези промени в данните и качеството на препоръките, отправени от OLAF;

62.  Призовава Надзорния съвет на OLAF да информира Парламента относно продължителността на разследванията на OLAF и относно метода на изчисление, тъй като този метод бе променен през 2012 г.; посочва, че тази промяна може изкуствено да занижи реалната продължителност на разследванията; изисква от Надзорния съвет да анализира щателно качеството на информацията, предоставена от OLAF, включително докладите пред институциите;

63.  Отбелязва приемането на нови работни договорености между OLAF и нейния Надзорен съвет и призовава за бързо разрешаване на неразрешените въпроси между тези две институции;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите и Европейската служба за борба с измамите.

(1) OВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 6. (2) OВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1. (3) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (4) OВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 121. (5) ОВ С 161Е, 31.5.2011 г., стр. 62 (6) OВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1. (7) Приети текстове, P7_TA(2014)0338. (8) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65. (9) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243. (10) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно доклада за напредъка на Черна гора през 2014 г. (2014/2947(RSP))

P8_TA(2015)0063 B8-0211/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 юни 2003 г. и приложението към тях, озаглавено „Програмата от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна(1), подписано на 29 март 2010 г.,

—  като взе предвид резултата от конференцията за присъединяване ЕС—Черна гора от 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 22 май 2012 г. относно напредъка на Черна гора в извършването на реформи (COM(2012)0222) и заключенията на Съвета от 26 юни 2012 г. с решение за започване на преговори за присъединяване с Черна гора от 29 юни 2012 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700), придружено от работния документ на службите на Комисията SWD(2014)301, озаглавен „Доклад за напредъка на Черна гора през 2014 г.“, както и индикативния стратегически документ (2014—2020 г.), приет на 19 август 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

—  като взе предвид изявлението и препоръките от деветото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Черна гора, проведено на 1 и 2 декември 2014 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Черна гора,

—  като взе предвид работата на Чарлз Танък като постоянен докладчик за Черна гора на комисията по външни работи;

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Черна гора е единствената страна в региона, която вече е отворила или временно затворила глави в рамките на преговорите с ЕС, което е положително развитие; като има предвид, че се счита, че тази водеща роля предполага по-голяма отговорност както в регионален контекст, така и и що се отнася до процеса на разширяване като цяло;

Б.  като има предвид, че всяка страна кандидатка е оценявана според собствените си заслуги и че осъществяването на допълнителен напредък ще зависи от ефикасното прилагане на стратегиите за реформи и плановете за действие на страната;

В.  като има предвид, че устойчивият диалог и конструктивното сътрудничество между правителството и опозицията са важни, за да се постигне напредък в подготовката за присъединяване и да се гарантира общественото доверие в избирателния процес и в държавните институции; като има предвид, че всички политически сили следва да останат насочени към процеса на присъединяване на страната към ЕС;

Г.  като има предвид, че Черна гора следва да продължи да натрупва солиден опит в областта на принципите на правовата държава, което е основна предпоставка за присъединяването към ЕС и за поемането на свързаните с членството в ЕС задължения; като има предвид, че корупцията продължава да бъде повод за много сериозна загриженост;

Д.  като има предвид, че гражданското общество изпълнява важна роля в процеса на реформи и присъединяване към ЕС;

Е.  като има предвид, че въпросът за свободата на словото и свободата на медиите продължава да буди безпокойство; като има предвид, че макар и да са намалели, през отчетния период са регистрирани нови случаи на насилие срещу представители на медиите; като има предвид, че компетентните органи трябва да подобрят системите за разследване и наказателно преследване на стари и нови случаи и да създадат положителна атмосфера за функционирането на свободни и независими медии;

1.  Приветства напредъка, постигнат в преговорите за присъединяване, като отбелязва, че досега са започнати преговори по 16 от главите, включително по глави 23, 24 и 31, като две глави (наука и изследвания и образование и култура) са вече временно затворени;

2.  Насърчава своевременното продължаване на преговорите за присъединяване въз основа на приложените реформи и конкретните резултати, постигнати по-специално в областта на принципите на правовата държава, медийната среда и борбата с корупцията; приветства освен това приемането на 16 декември 2014 г. на редица закони в съответствие с плана за действие относно глава 23; застъпва становището, че е необходимо напредъкът в преговорите и подобряването на стратегическата, нормативната и институционалната рамка да бъдат придружени от действителен напредък в страната, с акцент върху изпълнението на съответните планове за действие и стратегии;

3.  Приветства допълнителното укрепване на структурите за водене на преговори, включително създаването на Съвет по въпросите на правовата държава; призовава правителството да укрепи вътрешноведомствената координация и да разшири обхвата на консултациите между отделните министерства;

4.  Отново заявява, че реформите, свързани с принципите на правовата държава, са в основата на процеса на европейската интеграция и представляват съществена предпоставка за напредъка в цялостните преговори за присъединяване; счита, че политическата воля продължава да бъде от решаващо значение за постигането и запазването на значителен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, което представлява показател за независимостта, ефикасността и професионализма на съдебната система;

5.  Отбелязва, че е важно да се гарантира, че процесът на реформи с активното участие на гражданското общество е с приобщаващ характер, за да се постигне необходимият напредък в преговорите; настоятелно призовава за по-активен парламентарен контрол в това отношение;

6.  Приветства приемането на плана за действие от 2014 г. за укрепване на парламентарния контрол, както и на парламентарния етичен кодекс през декември 2014 г.; подчертава необходимостта от засилване на капацитета на парламента на Черна гора и от предприемане на последващи мерки във връзка с техническия доклад, приет от него през юли 2013 г., относно предполагаемата злоупотреба с публични средства в полза на политически партии и подчертава, че предприетите в тази връзка съдебни мерки са все още недостатъчни; приканва правителството да обмисли съответните препоръки на парламента на Черна гора и да подобри парламентарния достъп до съответната информация;

7.  Изразява загриженост във връзка с това, че силната поляризация в страната доведе до бойкотиране от страна на опозицията на определени парламентарни заседания, а именно въпросите на министър-председателя, и че това подкопава демократичното функциониране на институциите; поради това настоятелно призовава всички политически сили както от правителството, така и от опозицията да насочат вниманието си към процеса на присъединяване на страната към ЕС и да поддържат устойчив диалог и конструктивно сътрудничество, особено в рамките на парламента; подчертава, че е необходима силна политическа воля за успешното прилагане и за институционалната стабилност;

8.  Приканва правителството да приложи по ефективен начин препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията относно правилата за провеждане на избори в съответствие с европейските стандарти и най-добри практики, включително относно правото на лицата да бъдат избирани в качеството на независими кандидати, пропорционалното публично финансиране за насърчаване на равнопоставеността на всички кандидати и извършването на одит на политическите партии; отбелязва, че местните избори бяха помрачени от твърдения за изборни нередности; подчертава, че те следва да бъдат разследвани и при необходимост да бъдат наказателно преследвани от компетентните органи;

9.  Подчертава значението на ясното разграничение между държавните и партийните позиции; приветства новия закон, приет през декември 2014 г., относно финансирането на политическите партии и настоятелно призовава всички политически партии да установят практика относно ефективното му изпълнение, което следва да има за цел да намали значително възможностите за злоупотреба с публични средства; изразява съжаление във връзка с факта, че важни части от относимото законодателство бяха приети без наличието на консенсус между политическите партии;

10.  Приветства по-силния акцент от страна на Комисията върху реформата на публичната администрация в рамките на процеса на присъединяване; приветства факта, че напредъкът в това отношение е своевременен, но отбелязва, че могат да бъдат предприети допълнителни стъпки с цел подобряване на качеството на законодателството и на местната администрация; споделя загрижеността относно политизацията на публичната администрация; призовава за постигане на напредък в повишаването на прозрачността, ефикасността и отчетността на централната и местната държавна администрация и за подобряване на тяхната координация, наред с координацията между органите за местно самоуправление, по-специално в областта на инвестициите, планирането на проектите и изпълнението; счита, че е от съществено значение да се предприемат действия по отношение на недостатъци в областта на критериите за наемане на работа, уволнение и оценка, липсата на оценка на резултатите от работата и недостатъчния административен, надзорен и инспекционен капацитет;

11.  Насърчава полагането на допълнителни усилия с цел да се укрепи капацитетът на службите на омбудсмана по отношение на случаите на защита от дискриминация;

12.  Приветства новата стратегия за съдебна реформа за периода 2014—2018 г., отбелязвайки с удовлетворение факта, че съответният план за действие като цяло е изпълнен навреме и че новият главен прокурор е избран; приветства новите правни мерки за повишаване на прозрачността по отношение на избора на прокурори; отбелязва, че отбелязаният в областта на съдебната реформа напредък спомогна за отварянето на четири допълнителни глави на междуправителствената конференция през декември 2014 г.; насърчава полагането на допълнителни усилия за наблюдаване и допълнително намаляване на натрупването на висящи дела и продължителността на съдебните производства и за повишаване на ефикасността на конституционния съд;

13.  Приветства напредъка на Черна гора в провеждането на реформите, целящи гарантиране на независимостта и повишената ефикасност на съдебната система; продължава да бъде загрижен във връзка с оказването на неправомерно влияние върху независимостта на съдебните органи, особено по отношение на назначаването и професионалното развитие на съдиите и прокурорите; подчертава спешната нужда от подобряване на критериите за избор при назначенията и повишаването в длъжност, както и от спазване на принципите на законосъобразност и пропорционалност по отношение на дисциплинарните производства; призовава за въвеждането на основни мерки за реформа на системите за назначаване, повишаване в длъжност и дисциплинарни наказания на съдиите и прокурорите; отбелязва, че част от тези проблеми трябва да бъдат решени с пакет от закони за организация на съдебната система;

14.  Изразява загриженост поради натрупването на висящи дела пред Конституционния съд, особено на такива, които са свързани с евентуалното системно нарушаване на правата на човека, като например инициативата за разглеждане на конституционността на Закона за административните нарушения;

15.  Изразява загриженост във връзка с това, че в рамките на производствата, свързани с военни престъпления, не са положени сериозни усилия за премахване на безнаказаността; насърчава компетентните органи да предприемат наказателно преследване на военните престъпления по навременен начин, включително на най-високо равнище; настоятелно призовава компетентните органи ефективно да разследват, да преследват наказателно, да съдят и да наказват военните престъпления в съответствие с международните стандарти и да гарантират, че пострадалите лица имат достъп до правосъдие и справедливо обезщетение;

16.  Изразява загриженост във връзка с това, че въпреки значителните финансови ресурси от международни донори, насочени към органите, е постигнат само ограничен напредък в борбата срещу корупцията, която продължава да застрашава правилното функциониране и стабилността на демократичните институции, принципите на правовата държава и икономическото развитие; призовава за поемането на по-активна роля от страна на Националната комисия за изпълнение на стратегията за борба с корупцията и организираната престъпност като ключово звено за координиране на действията за борба с корупцията; подчертава спешната нужда от по-активно участие и ефективно сътрудничество от страна на правителството, всички сектори на обществения живот и гражданското общество за предотвратяване на корупцията, както и за укрепване на законодателната рамка и за защита на лицата, сигнализиращи за наличието на нередности;

17.  Настоятелно призовава органите да увеличат капацитета на прокурорите, съдиите, полицията и други правоприлагащи органи и да натрупат солиден опит в разследванията, наказателното преследване и постановяването на осъдителни присъди на всички равнища, включително при производства, свързани с корупция на високопоставени лица; приветства приемането на закони за борба с корупцията, особено относно лобирането, общите административни производства, възлагането на обществени поръчки, и измененията на законите за предотвратяване на конфликтите на интереси; призовава за ефективното им прилагане, за да се даде възможност за задълбочаване на сътрудничеството между правоприлагащите органи и за подобряване на системата за проверки за наличието на конфликти на интереси и декларирането на имущественото състояние; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на тези закони; счита, че е важно да се укрепят институциите, за да могат те да възприемат по-активен подход срещу корупцията, както и да се включи изцяло новата парламентарна комисия за надзор върху работата на Агенцията за борба с корупцията, на която следва да се отделят достатъчно ресурси; подчертава, че слабостите във връзка с независимостта и отчетността на съдебната система продължават да будят сериозна загриженост и да възпрепятстват борбата с корупцията;

18.  Призовава също така съдебната система да работи по-прозрачно в сферата на корупцията и по дела, свързани с организирана престъпност, особено когато става дума за публикуване в съдебните присъди на имената на дружества, физически лица и държавни служители, участвали в подобни престъпления;

19.  Отбелязва, че честите промени в законодателството могат да възпрепятстват ефективността на борбата срещу организираната престъпност; призовава за повишаване на капацитета на компетентните органи, по-специално във връзка с провеждането на сложни разследвания и решаването на трудни дела; приветства измененията в Наказателния кодекс с оглед на предотвратяването и наблюдението на радикализацията и религиозния екстремизъм; приветства новия Наказателен закон, който инкриминира „чуждестранните бойци“, включително джихадистите; призовава компетентните органи да прилагат ефективно относимите правни разпоредби, за да предотвратяват и контролират всички потенциални заплахи за сигурността на гражданите на Черна гора; подчертава значението на борбата срещу всички форми на екстремизъм;

20.  Приветства подписването на Споразумението за стратегическо и оперативно сътрудничество между Черна гора и Европол, напредъка, постигнат при преговорите за сключване на споразумение с Евроюст, и получаването на статут на наблюдател от страна на черногорските институции в съответните европейски съдебни мрежи; насърчава тясното оперативно сътрудничество със съответните европейски съдебни органи, включително по отношение на въпроса за трафика на хора;

21.  Отбелязва неотдавнашните усилия за подобряване на механизмите за провеждане на консултации с организациите на гражданското общество с оглед на постигането на по-голяма прозрачност в определянето на политиките и в законотворчеството в рамките на един приобщаващ процес; приветства обществените дискусии относно преразглеждането на плановете за действие за глави 23 и 24, приканва компетентните органи да развият допълнително устойчивото публично финансиране за организациите на гражданското общество, както и да изградят подходяща институционална рамка; приветства факта, че правителството назначи нов съвет за развитие на неправителствените организации; призовава компетентните органи да приспособят нормативната уредба и правните практики, за да защитят активистите от гражданското общество от нападения и изразяване на омраза, които според твърденията се срещат в определени вестници, и да изградят атмосфера, в която те да могат да работят без страх или репресии;

22.  Отново изтъква значението на свободата на словото като една от основните ценности на Европейския съюз; счита, че е от съществено значение за журналистите да имат пълна независимост; изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на свободата на медиите и с ниските професионални и етични стандарти сред работещите в медиите в Черна гора; изразява дълбоко съжаление относно факта, че продължават целевите инциденти срещу журналисти и медийна собственост; отбелязва, че правителството на Черна гора създаде комисия за разследване на нападенията срещу журналисти; настоятелно призовава компетентните органи да изпълнят препоръките на тази комисия и да постигнат трайни резултати при наказателните преследвания и окончателните осъдителни присъди на извършителите; счита, че наличието на независими обществени медии с независими редактори и на стабилно и устойчиво финансиране е от съществено значение за по-дълбокото внедряване на демократичните стандарти; подчертава, че всички политици и медиите носят отговорност за поддържането на атмосфера на толерантност към различията в мненията; подчертава, че публичните изявления в подкрепа на свободата на медиите спомагат за създаването на атмосфера, благоприятстваща почтителното отношение към журналистите и тяхната защита; приветства споразумението между представителите на медиите за преразглеждане на професионалния етичен кодекс като първа стъпка за подобряване на саморегулирането на медиите; счита за необходимо да се приеме ясна нормативна уредба, с която да се установят правила по отношение на собствеността и финансирането на медиите;

23.  Счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по-нататъшната демократизация, отчетност и институционална стабилност;

24.  Приветства факта, че законът за борба срещу дискриминацията е в почти пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС; приканва органите да предприемат действия по отношение на все още съществуващите недостатъци във връзка с расовата дискриминация и разпоредбите относно санкциите; призовава органите да предоставят всички необходими финансови и административни ресурси на Съвета за борба с дискриминацията; като отчита известен напредък в социалното приобщаване и образованието на ромското население, изразява загриженост относно високия процент на отпадналите от училище и ниския дял на учащите от ромски произход сред общия брой на студентите; призовава за насърчаване на инициативите, които спомагат за жилищно настаняване, здравеопазване, образование и заетост на ромското население, както и овластяването на жените от ромски произход и образованието на жените студенти от ромски произход; приветства усилията на компетентните органи за защита на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица по време на втория парад, който протече без никакви инциденти; изразява загриженост обаче, че нападенията срещу членове и активисти на общността на ЛГБТИ лица продължават; настоятелно призовава както политиците, така и представителите на гражданското общество да се борят срещу широко разпространените враждебност и насилие срещу сексуалните малцинства, по-специално чрез полагане на усилия за образоване и информиране на обществеността, с цел да се спомогне за промяна на отношението и чрез осигуряване на обучение за полицията, прокурорите и съдиите;

25.  Приветства подобренията в нормативната уредба по отношение на правата на хората с увреждания; отбелязва, че са необходими още мерки за съгласуване с достиженията на правото на ЕС; настоятелно призовава правителството да ускори напредъка по отношение на достъпността на сградите за хората с увреждания и изразява съжаление, че повечето държавни и местни институции, включително подбраните приоритетни сгради (като парламента и съдилищата), все още не са достъпни за хора с увреждания; продължава да изразява загриженост поради високия процент на отпадащите от образователната система учащи се с увреждания след началното и средното образование; отбелязва колко е важно да се гарантира достатъчна прозрачност на фонда за професионална рехабилитация и заетост на хората с увреждания и на неговото разходване;

26.  Подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на прилагането и проследяването на изпълнението на свързаните с децата закони и политики на национално и местно равнище и от предоставянето на подходящ капацитет; призовава за подобряване на качеството на образованието на всички деца и за полагане на по-нататъшни усилия в подкрепа на уязвимите деца; подчертава значението на разширяването на реформата в областта на правораздаването при малолетни и непълнолетни лица, за да се обхванат също и децата в административни, граждански и наказателни производства с цел насърчаване на по-големия достъп до правосъдие;

27.  Изразява загриженост, че напредъкът по отношение на правата на жените, равенството между половете, представителството на жените в политическата сфера и на пазара на труда и борбата срещу домашното насилие продължава да е ограничен; подчертава спешната нужда в това отношение от постигане на по-бърз напредък по отношение на правата на жените, равенството между половете, представителството на жените в политическата сфера и на пазара на труда и борбата срещу домашното насилие; във връзка с това призовава за по-активно участие на парламента, за по-структурирано сътрудничество с гражданското общество и за повишаване на институционалния капацитет, в т.ч. подобряване на сътрудничеството между социалните служби и правоприлагащите органи; настоятелно призовава правата на пострадалите лица да заемат централно място във всички мерки и да се извършват надлежни проверки с оглед на предотвратяването, разследването, наказването и обезщетяването на проявите на домашно насилие;

28.  Приветства политиките на Черна гора, насочени към създаване на атмосфера на толерантност и приобщаване на всички национални малцинства; силно насърчава органите на управление в Черна гора да продължат да защитават мултинационалната идентичност на региона Бока Которска и да укрепват културното и икономическото му сътрудничество със съседните държави членки на ЕС;

29.  Приветства факта, че свободата на мисълта, на съвестта и на религията продължава да се гарантира и прилага; отбелязва, че обтегнатостта на отношенията между Сръбската и Черногорската православна църква продължава, особено във връзка с имуществени въпроси; призовава за приемането на нов закон за правния статут на религиозните общности;

30.  Насърчава правителството да осъществи устойчиви икономически реформи, включително правни разпоредби относно антиконкурентни механизми, за стимулиране на конкурентоспособността и за преодоляване на структурните слабости, за предприемане на мерки по отношение на големия неформален сектор и за подобряване на стопанската среда като цяло; призовава за засилване на социалния диалог между различните партньори; освен това призовава за укрепване на капацитета, включително участие в обществени консултации, и за формулиране и координиране на икономическата политика, също за да се намалят регионалните различия; настоява, че е необходимо да се води ефективна борба срещу укриването на данъци; изразява загриженост във връзка с това, че наличието на правна и съдебна неяснота, включително по отношение на лицензирането, данъчните административни производства и изпълнението на договорните задължения, може да създаде рискове за икономическите субекти и да подкопае капацитета на Черна гора за привличане на чуждестранни инвестиции; подчертава, че е необходимо спешно да се разрешат търговските спорове с чуждестранни инвеститори, което е от решаващо значение за икономиката на Черна гора; споделя загрижеността относно липсата на осезаемо подобрение на ситуацията на пазара на труда и трайно високото равнище на младежката безработица и дългосрочната безработица и поради това призовава за прилагане на активни мерки на пазара на труда;

31.  Отбелязва, че диалогът между двете страни на индустрията все още е недостатъчен, и призовава за по-нататъшно укрепване на правата на тези, които създават нови синдикати; приветства измененията на трудовото право с цел регулиране на правата на заетите лица в случай на банкрут; насърчава правителството да ускори работата по първата си програма за реформи в сферата на заетостта и социалната сфера с оглед на установяването и справянето с основните предизвикателства пред Черна гора в рамките на политиката на заетост, социалното приобщаване и намаляване на бедността;

32.  Приветства прилагането на Законодателния акт за малкия бизнес и факта, че Черна гора се присъедини към Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); призовава за ускоряване на схемите за подкрепа на публичния сектор за МСП, тъй като МСП са една от водещите сили, явяващи се двигател на икономическото развитие;

33.  Продължава да изпитва дълбока загриженост във връзка със забавянето на производството за несъстоятелност на най-големия промишлен производител в Черна гора — фабриката за алуминий „Комбинат за алуминий в Подгорица“ (Kombinat Aluminijuma Podgorica), което е в разрез със задълженията на страната съгласно Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА); настоятелно призовава правителството и заинтересованите страни да постигнат устойчиво разрешение по отношение на Комбината за алуминий в Подгорица в съответствие с правилата за държавните помощи съгласно ССА и въз основа на прозрачност и на принципите на правовата държава;

34.  Изразява съжаление, че Черна гора пренебрегна разпореждането на кипърския съд относно продажбата на Комбината за алуминий в Подгорица, и призовава Черна гора да признае напълно относимите решения на съдебните органи на държавите членки на ЕС;

35.  Насърчава Черна гора да продължи напредъка в областта на опазването на околната среда и изменението на климата чрез укрепване на административния капацитет, разработване на устойчиви енергийни политики и насърчаване на екологосъобразен икономически модел, който да стимулира инвестициите с цел да се гарантира привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и климата; припомня необходимостта от изготвяне на национална енергийна стратегия, която да взема предвид множеството различни възобновяеми енергийни източници, както и необходимостта да се зачита природното наследство и зоните, предмет на закрила и международното признаване; спешно призовава за консултации относно трансграничните проекти;

36.  Призовава за дългосрочно планиране по отношение на туризма по крайбрежието и за създаване на силни механизми за предотвратяване на унищожаването на околната среда и на корупцията в областта на териториалното устройство и строителството;

37.  Поздравява Черна гора за активното участие и за конструктивната роля в регионалното и международното сътрудничество, както и в процеса на регионално помирение; поздравява правителството за това, че е постигнато пълно привеждане в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, и насърчава органите да продължават да привеждат позицията на външната политика на страната с тази на ЕС, особено предвид настоящото положение на международната терористична заплаха; поздравява правителството за това, че е единствената от страните кандидатки в Западните Балкани, заедно с Албания, която има пълно съответствие с позициите и решенията на ЕС по отношение на положението в Украйна; призовава органите на Черна гора да засилят сътрудничеството с международните политически и икономически партньори, за да укрепят устойчивостта на страната срещу външен натиск и опити за дестабилизиране на страната и региона; приветства участието на страната в цивилни и военни мисии на ЕС, НАТО и ООН;

38.  Призовава всички членки на НАТО, и по-специално тези държави членки на ЕС, които членуват в НАТО, активно да подкрепят присъединяването на Черна гора към НАТО, за да се осигури по-голяма сигурност в региона на Адриатическо море, в който всички други държави вече са членки на НАТО, и по този начин да се повиши регионалната сигурност;

39.  Насърчава Черна гора да разгледа нерешените двустранни въпроси със съседите си на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване в конструктивен и добросъседски дух; отново заявява необходимостта от своевременно уреждане на все още неразрешените въпроси за определяне на границите и наследяването с Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово; насърчава по-нататъшното сътрудничество със съседните държави чрез споделяне на опит от процеса на преговори за присъединяване; приветства това, че Черна гора получи статут на наблюдател в Договора за Енергийната харта;

40.  Настоятелно призовава за това граничният спор с Хърватия да бъде незабавно разрешен по взаимно съгласие, а в случай че намирането на взаимно приемливо решение се окаже невъзможно, призовава за уреждане на спора от Международния съд в Хага в съответствие с правилата и принципите на международното право;

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Черна гора.

(1) ОВ L 108, 29.4.2010 г., стр. 3.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония през 2014 г. (2014/2948(RSP))

P8_TA(2015)0064 B8-0212/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. за предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС, както и неговите заключения от 17 декември 2013 г.; като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията от заседанието на председателството на Европейския съвет, състояло се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Съюза на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид единадесетата среща на Съвета за стабилизиране и асоцииране между страната и ЕС от 23 юли 2014 г.,

—  като взе предвид доклада за напредъка (SWD(2014)0303) и съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700), както и индикативния стратегически документ (2014—2020 г.), приет на 19 август 2014 г.,

—  като взе предвид резолюции № 817 (1993 г.) и № 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

—  като взе предвид решението на Международния съд относно прилагането на Временното споразумение от 13 септември 1995 г.,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия относно седемте изменения на Конституцията на страната, прието на 10—11 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на международната мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на изборите, проведена за президентските и предсрочните парламентарни избори,

—  като взе предвид 12-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет ЕС—бивша югославска република Македония, проведено на 26—27 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид своите предходни резолюции,

—  като взе предвид работата на Иво Вайгъл като постоянен докладчик за страната на комисията по външни работи,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че бившата югославска република Македония е страна кандидатка за членство в ЕС от девет години и е най-напредналата страна по отношение на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

Б.  като има предвид, че Комисията препоръча на Съвета, за шести пореден път, започването на преговори; като има предвид, че страната е готова да преговаря с ЕС; като има предвид, че през последните осем години Парламентът непрекъснато призовава за откриване на преговорите за присъединяване на страната, и като има предвид, че по-нататъшно забавяне на започването на преговорите може да окаже отрицателно въздействие върху процеса на реформи в страната и доверието в ЕС в региона;

В.  като има предвид, че Съветът блокира преминаването към следващия етап на процеса на присъединяване поради нерешения спор за името с Гърция; като има предвид, че двустранните въпроси не следва да възпрепятстват преговорите за присъединяване към Европейския съюз; като има предвид, че липсата на напредък в процеса на интеграция в ЕС може да увеличи разходите за регионална стабилност, да се отрази на доверието в ЕС и да доведе до спад в демократичните стандарти на страната;

Г.  като има предвид, че това по-нататъшно отлагане допълнително засилва нарастващото разочарование на македонското обществено мнение, предизвикано от застоя в процеса на интеграция в ЕС, и рискува да изостри вътрешните проблеми и напрежение;

Д.  като има предвид, че всяка (потенциална) страна кандидатка ще бъде оценявана според собствените си заслуги, и че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика за присъединяване;

Е.  като има предвид, че двустранните въпроси трябва да бъдат разглеждани в конструктивен дух възможно най-рано, като се вземат предвид принципите и ценностите на ООН и на ЕС;

Ж.  като има предвид, че липсата на конструктивен и приобщаващ диалог между правителството и опозицията и предприетия от опозицията бойкот след изборите пречат на работата на парламента; като има предвид, че правителството и опозицията носят споделена отговорност за гарантирането на устойчиво политическо сътрудничество, което е от съществено значение за демократичното развитие на страната и изпълнението на европейския дневен ред; като има предвид, че изборите се проведоха при пристрастно отразяване в медиите и климат на недостатъчно разделение между държавните и партийните дейности;

З.  като има предвид, че 12-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет (СПК) не успя да приеме нито една съвместна препоръка; като има предвид, че един пълноценно функциониращ СПК е необходим за осигуряване на парламентарен контрол върху процеса на присъединяване;

И.  като има предвид, че принципите на правовата държава, свободата на медиите, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са важни елементи на процеса на разширяване на ЕС;

Й.  като има предвид, че корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат сериозни проблеми; като има предвид, че свободата на изразяване и независимостта на медиите продължават да бъдат застрашени;

1.  Повтаря, за девети пореден път, призива си към Съвета да определи дата за започване на преговори за присъединяване без по-нататъшно отлагане, за да не се загуби набраната скорост и да се даде тласък на свързаните с достиженията на правото на ЕС реформи и да се укрепи процесът на демократизация; отново изразява становището си, че въпросът за името, който е двустранен въпрос, не трябва да представлява пречка за започването на преговори за присъединяване, но трябва да бъде решен преди края на процеса на присъединяване; подкрепя съображението на Комисията, че непостигането на компромис между страните след почти две десетилетия преговори с посредничество оказва пряко и отрицателно въздействие върху стремежа на страната и нейния народ за присъединяване към ЕС; приканва и двете правителства да предприемат конкретни стъпки за намиране на взаимно приемливо решение; изтъква отново значението и необходимостта от конструктивен подход към предизвикателства със съседите по тези двустранни въпроси;

2.  Припомня ангажимента на държавите членки отново да разгледат проблема през 2015 г. с оглед откриване на преговори за присъединяване; счита, че започването на преговори с ЕС може да има само положително въздействие върху усилията за решаване на двустранни спорове, генерирайки в същото време така необходимите по-нататъшни реформи, особено по отношение на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията; подчертава, че продължаването на забавянето на започването на преговори ще има все по-голяма и непредсказуема цена за страната, както и за стабилността в региона; подчертава, че по-нататъшното продължаване на статуквото подкопава доверието в политиката на разширяване на ЕС и нейната ефикасност, както и позицията му в региона;

3.  Отново изразява становището си, че двустранните спорове не следва да бъдат използвани, за да се възпрепятства процесът на присъединяване; счита, че те не следва да представляват пречка за официалното започване на преговори за присъединяване, но следва да бъдат решавани колкото е възможно по-рано в процеса на присъединяване; е загрижен от неспазването от една от страните на решението на Международния съд от 5 декември 2011 г. относно прилагането на Временното споразумение от септември 1995 г.; приканва Гърция да потвърди ангажимента си, поет в Програмата от Солун от 2003 г. и да създаде положителна среда за решаване на двустранни различия в духа на европейските ценности и принципи; призовава за по-нататъшен напредък, включително в контактите на високо равнище между правителствата и в двустранните отношения с България, с оглед договаряне на споразумение за добросъседски отношения, което да урежда въпроси от общ интерес; отново изразява своята загриженост относно използването на исторически аргументи в настоящия дебат със съседите и приветства всички усилия за съвместно честване на общи исторически събития със съседните държави – членки на ЕС; счита, че това би могло да допринесе за по-доброто разбиране на историята и за добросъседските отношения;

4.  Призовава за по-активно ангажиране на ЕС по въпроса за името, и подкрепя възприемането на проактивен подход от страна на политическите лидери на ЕС; приканва новия заместник-председател/върховен представител (ЗП/ВП) да разработи нови инициативи за преодоляване на настоящия застой и да работи, в сътрудничество със специалния представител на ООН, за намирането на взаимно приемливо решение; призовава Съвета да проведе през първата половина на 2015 г. задълбочено обсъждане на перспективата на Македония за присъединяване към ЕС; настоява по време на процеса на интеграция всички страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС да бъдат третирани съобразно със собствените си заслуги; счита, че продължаването на диалога за присъединяване на високи равнище с Комисията ще допринесе допълнително за качеството на процеса на реформи;

5.  Призовава всички държави членки на НАТО, и особено всички държави – членки на ЕС, които са членки на НАТО, да подкрепят активно присъединяването на страната към НАТО, за да се постигне по-голяма сигурност и политическа стабилност в Югоизточна Европа;

6.  Насърчава установяването на трансгранично сътрудничество в областта на историята, културата, образованието и разпространението на европейските ценности в подкрепа на усилията за демократични промени; в тази връзка призовава съседните държави – членки на ЕС, в духа на добросъседските отношения да подкрепят желанието за осъществяване на демократични промени, което означава да подкрепят откриването на преговорния процес;

7.  Насърчава страната да създаде със своите съседи съвместни експертни комисии по въпросите на историята и образованието, с цел да се допринесе за обективното тълкуване на историята, да се задълбочи академичното сътрудничество и да се подкрепи положителното отношение на младите хора към съседните държави;

8.  Силно насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност;

9.  Приема за сведение предложения пакет от изменения на Конституцията; е на мнение, че някои предложения, включително разпоредбите относно определението за брак и формирането на международни финансови зони, биха могли да бъдат допълнително подобрени в съответствие с препоръките на Венецианската комисия; припомня също така, че е необходимо да се спазва Европейската конвенция за правата на човека, както и да се вземат под внимание достиженията на правото на ЕС; подчертава необходимостта от внимателно изготвяне на законодателството за прилагане на конституционните промени; подчертава, че процесът на дълготрайна конституционна промяна изисква широка политическа подкрепа, конструктивен диалог и сътрудничество между всички политически сили; подчертава необходимостта от всеобхватни публични дебати и внимателни консултации и от изграждането на консенсус с опозиционните партии, гражданското общество и съответните заинтересовани лица;

10.  Изразява загриженост относно вътрешния климат на поляризация; настоятелно призовава правителството да зачита ролята на парламента като предоставя достатъчно място и време за консултации, включително по промени в конституцията, в интерес на осигуряването на пълен и независим парламентарен контрол; призовава правителството и всички политически партии да работят за подобряване на отношенията, с оглед поддържане на политическа стабилност, гарантиране на устойчиво конструктивно политически сътрудничество и ускоряване на изпълнението на европейския дневен ред; припомня, че компромисите са от основно значение за функционирането на демокрацията; подчертава необходимостта да се подобри приобщаващият характер и прозрачността на присъединителния процес; подчертава, че бойкотът след изборите е проблем, който трябва да бъде решен в дух на споделена отговорност между правителството и опозицията по отношение на правилното функциониране на парламента; приканва ЗП/ВП да работи с всички партии за улесняване на политическия диалог;

11.  Е сериозно загрижен от влошаването на отношенията между правителството и опозицията, особено с оглед на неотдавнашното съобщение за обвинения, повдигнати срещу лидера на опозицията от министър-председателя, а също и на повдигнатите в отговор на това контраобвинения в престъпни деяния; осъжда всякакво незаконно следене, и призовава всички твърдения да бъдат публикувани и свободно докладвани; призовава за независимо разследване на всички твърдения и на извършеното следене, при пълно спазване на принципите на прозрачност и безпристрастност и на презумпцията за невиновност; изтъква отново значението на придържането към основния принцип на свобода на изразяване; призовава всички участници в политическия живот да започнат конструктивен диалог с цел да се запази акцентът върху стратегическите приоритети на страната и нейните граждани;

12.  Изразява съжаление за отсъствието на опозицията от редовната работа на СПК; счита, че е от съществено значение да се гарантира правилното функциониране на СПК чрез адекватно представителство на всички парламентарни партии в работата му;

13.  Е загрижен, че междуетническото съвместно съществуване остава крехко и представлява предизвикателство за страната; изразява загриженост относно растящото междуетническо напрежение, разкриващо липса на доверие между общностите; решително осъжда използването на етноцентричен и разделящ език, особено по време на предизборни кампании; подчертава, че започването на преговори за присъединяване към ЕС може да помогне на страната да се справи с това предизвикателство по-добре, като засили междуетническото сближаване около тази обща цел; осъжда всички форми на краен национализъм и етноцентризъм, които задълбочават разделението в обществото; призовава всички политически партии и организации на гражданското общество активно да подкрепят изграждането на приобщаващо и толерантно мултиетническо и мултирелигиозно общество и да защитават основните права на всички лица, принадлежащи към етнически малцинства; припомня, че образованието играе жизнено важна роля за постигането на толерантност и уважение между различните хора; призовава Комисията да засили проектите и програмите, насочени към укрепването на междуетническия диалог и взаимното разбирателство;

14.  Приветства факта, че дневният ред за присъединяване към ЕС остава стратегически приоритет за страната; насърчава страната да продължи да консолидира реформите и да промени политиките и практиките, които все още биха могли да представляват пречка пред нейното европейско бъдеще, както и да осигури напредъка в изпълнението на свързаните с ЕС приоритети за реформи, включително в контекста на диалога на високо равнище за присъединяване;

15.  Отбелязва, че президентските и предсрочните парламентарни избори през април 2014 г. бяха оценени от ОССЕ/БДИПЧ като ефикасно проведени; споделя загрижеността обаче във връзка с неясната разграничителна линия между държавни и партийни дейности, което е в разрез с международните задължения при демократични избори, както и във връзка с пристрастното медийно отразяване и твърденията за сплашване на избирателите; приветства избирателните реформи, но настоятелно призовава органите да разследват твърденията за нередности преди и по време на изборите; призовава правителството своевременно да следва всички препоръки на БДИПЧ, с цел подобряване на избирателния процес, включително управлението и точността на избирателните списъци; припомня също така в тази връзка необходимостта от съставяне на избирателни списъци, съответстващи на международните стандарти;

16.  Настоятелно призовава правителството да поправи недостатъците в прилагането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като системните проблеми със системата за контрол, недостатъчната вътрешна и външна координация между институциите, изоставането при държавните поръчки, недостатъчната степен на усвояване и ниският капацитет на институциите; призовава за заздравяване на връзката между помощта от ЕС и националните стратегии за реформи и за използване на средствата от ИПП като лост за постигане на много по-голяма бюджетна децентрализация в страната; призовава за предотвратяване на по-нататъшни загуби на помощи и за ускоряване на изпълнението на програмите, за да се засили въздействието на помощта от ЕС;

17.  Приветства приемането на новата законодателна рамка за държавните служители и работещите в публичния сектор през февруари 2014 г. като стъпка към постигането на единна, прозрачна и отчетна публична администрация; е загрижен, че въпреки напредъка в законодателния процес, публичната администрация остава разпокъсана и обект на политическо влияние; силно я насърчава да повишава своя професионализъм и независимост на всички равнища; насърчава усилията за прилагане на закона при надлежно зачитане на принципите на прозрачност, доказани заслуги и равнопоставено представителство; приканва правителството да приеме програма за реформа в управлението на публичните финанси;

18.  Настоятелно призовава за пълно прилагане на Охридското рамково споразумение (ОРС); призовава прегледа на изпълнението ѝ да завърши с политически препоръки; препоръчва настоятелно ОРС да се разглежда като съществен елемент за спазването на принципите на правовата държава, междуобщностните отношения и по-нататъшната децентрализация; насърчава силно развитието на местно управление и подкрепата на мерките за изграждане на доверие в дългосрочен план на политическо равнище, като провеждане на публични разисквания за обясняване на ползите от ОРС; призовава правителството и компетентните местни органи да започнат изпълнението на Стратегията за интегрирано образование и да предоставят повече средства за тази цел; счита за важно включването на организации на гражданското общество (ОГО) в този процес; препоръчва по-проактивен подход, за да се гарантира етническата, културната и езиковата идентичност на всички общности;

19.  Приветства високата степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС и подобряването на ефикасността и професионализма на съдилищата в резултат на всеобхватни реформи в съдебната система; ; е загрижен обаче от неправомерното политическо влияние върху определени съдебни производства и подчертава, че съдебните органи не трябва да се поддават на никакъв външен натиск от страна на парламентарната или изпълнителната власт; подчертава необходимостта от гарантиране на правилно прилагане на съдебни стандарти в съответствие с европейските норми и най-добри практики; призовава за уеднаквяване на съдебната практика с цел гарантиране на предсказуема съдебна система и обществено доверие; призовава за подобряване на качеството на правосъдието, за повече използване на извънсъдебни средства за правна защита и алтернативно разрешаване на спорове, за по-добро стратегическо планиране, за по-добър достъп до правосъдие за уязвимите членове на обществото и за по-голямо участие на професионалните организации и организациите на гражданското общество в мониторинга на независимостта на съдебната система;

20.  Отбелязва положителното развитие в изпълнението на програмите за борба с корупцията за 2011—2015 г. и в укрепването на системата за личен и институционален интегритет, както и в междуинституционалното и международното сътрудничество; отбелязва оставащите съществени проблеми, свързани с прилагането на законодателството срещу прането на пари, включително проблеми с трансгранично измерение, с провеждането на национална оценка на риска и с подобряване на оперативната ефективност; отново заявява, че една независима и пълноценно функционираща Държавна комисия за борба с корупцията следва да бъде водещата държавна институция в справянето с този проблем; призовава, с цел да се подобри работата на тази комисия, компетентните органи да засилят взаимното свързване посредством информационните технологии между съдилищата и прокурорските служби и да създадат централен регистър на длъжностните лица;

21.  Призовава за по-ефективно прилагане на политиките и законодателството за борба с корупцията, особено в областта на политиката, публичната администрация, обществените поръчки и правоприлагането, както и за засилване на административния капацитет; настоятелно призовава страната да подобри резултатите в издаването на присъди в борбата срещу корупцията, включително на високо равнище; призовава независимите ОГО и медиите да изобличават корупцията и да подкрепят независимите и безпристрастни разследвания и съдебни процеси; призовава прокуратурата да направи възможно подходящото и своевременно разследване на твърдения в тази област;

22.  Отбелязва със задоволство, че съществува правна и институционална рамка за борба с организираната престъпност; поздравява страната за активното ѝ регионално и международно сътрудничество, включително чрез Евроюст и Европол; приветства успешното провеждане на редица полицейски операции срещу организирани групи, и по-специално прекъсването на международни маршрути за трафик на наркотици и незаконен трафик на мигранти;

23.  Осъжда всички форми на политически и/или религиозен екстремизъм и счита, че е необходимо трансгранично сътрудничество с други държави от Западните Балкани и държави членки на ЕС; приветства измененията в Наказателния кодекс, които дават по-точно определение както на наказуемите деяния, така и на санкциите за лица, участващи в политически и/или религиозен екстремизъм; отново решително посочва необходимостта от обща проактивна стратегия за външната политика и политиката в областта на сигурността и отбраната, особено с оглед на настоящата международна терористична заплаха; припомня, че общественият ред следва да се бори с всички форми на екстремизъм, и че заклеймяването на която и да било религиозна група в този контекст следва да бъде старателно избягвано;

24.  Изразява съжаление за липсата на сътрудничество с ОГО и публичните заинтересовани лица в законодателния процес; отбелязва, че това сътрудничество следва да се основава на искрената воля на правителството да се консултира с различни заинтересовани лица както в рамките на законодателния процес, така и при изготвянето на политики; подчертава решаващата роля, която ОГО могат за играят за повишаване на обществената осведоменост за процеса на присъединяване и за по-голямата му прозрачност, отчетност и приобщаващ характер; насърчава правителството да подпомага развитието на гражданско общество също и в селските райони; призовава правителството да започне обсъждане по същество на реформа във висшето образование с университети, преподаватели и студенти;

25.  Насърчава органите да изтеглят от Сърбия съответните архиви на югославските тайни служби; счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по-нататъшна демократизация, отчетност и институционална стабилност;

26.  Изразява силна загриженост от политическия и финансовия натиск, който постоянно и значително подкопава независимостта на медиите; изразява силно съжаление за продължаващото влошаване на положението със свободата на изразяване, което доведе до най-ниския рейтинг в класацията за свобода на печата в региона; изразява съжаление в тази връзка, че в индекса, изготвен от Репортери без граници страната е слязла от 34-то място през 2009 г. на 117-то през 2015 г.; отбелязва с растяща загриженост контрола на държавата над медиите, включително продължаващата зависимост от държавния бюджет, честото прибягване до автоцензура, както и ниските професионални стандарти и етика; отбелязва със загриженост използването на оклеветяване в политическия и медийния контекст; изразява съжаление, че въпреки че бяха предприети някои стъпки за възстановяване на диалога между правителството и медийната общност, законът за аудиовизуалните услуги беше изменен по бързата процедура, без да бъдат надлежно проведени консултации със заинтересованите страни от медиите;

27.  Настоятелно призовава правителството да следва политики на засилване на медийния плурализъм и разнообразието на мнения, както и да гарантира независимостта на обществените радио и телевизия и на медийния регулатор; отбелязва със загриженост, че държавните радио и телевизия са проявили значителни пристрастия в полза на управляващите партии, както по време на изборните кампании (като е съобщено в докладите на ОССЕ/БДИПЧ), така и при обстоятелства, които не са свързани с кампании (както е посочено в доклада на Комисията относно напредъка); приветства факта, че правителството е осигурило публичен достъп до данни относно правителствените реклами; призовава правителството обаче да повиши прозрачността на критериите, използвани при разпределянето на финансовите средства; препоръчва настоятелно на Комисията да бъде по-активна в мониторинга и консултирането във връзка с развитието на политиката и в насърчаването на диалога между всички заинтересовани лица от медиите;

28.  Напомня на правителството и политическите партии за тяхната отговорност за създаването на култура на приобщаване и толерантност; призовава за привеждане на закона срещу дискриминацията в съответствие с достиженията на правото на ЕС, тъй като той не забранява дискриминацията на основание сексуална ориентация; осъжда всички форми на насилие срещу общността на ЛГБТИ и призовава извършителите, включително лицата, отговорни за насилието срещу Центъра за подкрепа на ЛГБТИ в Скопие, да бъдат съдени; подчертава необходимостта от борба с предразсъдъците и дискриминацията срещу ромите и от предприемане на по-нататъшни мерки за подобряване на тяхното положение, особено в областта на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието и заетостта; призовава органите да осигурят интегрирането на аспекта за равенството между половете във всички области на политиката, с цел гарантиране на равенството между мъжете и жените; изразява отново своята загриженост относно продължаващото съществуване на свързани с пола стереотипи в обществото и относно домашното насилие; насърчава правителството да се заеме с проблема със структурната неравнопоставеност между половете и разликата в заплащането в икономическата, политическата и социалната област; призовава Комисията да изпълни собствения си ангажимент за даване на приоритет на главата относно заетостта и социалната политика в процеса на присъединяване, като стартира инициатива в тази връзка по време на диалога на високо равнище за присъединяването със страната;

29.  Остава загрижен от високите равнища на детска бедност и липсата на капацитет на институциите, отговарящи за изпълнението на политики и стратегически действия в тази област; настоятелно призовава правителството да увеличи усилията си за прилагане на преразгледаната национална стратегия относно бедността и социалното изключване; настоятелно призовава да се отделя по-голямо внимание на осигуряването на справедлив и ефективен достъп до правосъдие за всички деца; подчертава необходимостта от допълнителни усилия от страна на правителството за подпомагане на децата с увреждания и децата от ромската общност; призовава за по-нататъшни усилия, насочени към подобряване на здравето и храненето на децата, като особена загриженост в това отношение предизвикват ромските деца;

30.  Приветства факта, че страната продължава да бъде регионален лидер по отношение на условията за стопанска дейност, както и изкачването ѝ в световната класацията на Световната банка от 31-во място през 2013 г. на 30-то през 2014 г. отбелязва обаче, че трудностите при принудителното изпълнение на договорни задължения и честите промени в законодателството без подходящи консултации поставят сериозни предизвикателства пред стопанския климат; подчертава същевременно значението на постигането на напредък по отношение на трудовото право и засилването на социалния диалог; подчертава необходимостта от по-нататъшно подобрение на стопанската среда чрез подкрепа за МСП, намаляване на различията между регионите и свързване на институциите, извършващи научноизследователска и развойна дейност с бизнеса и сектора на заетостта;

31.  Приветства факта, че притокът на преки чуждестранни инвестиции остана стабилен и позволи по-голяма диверсификация на износа; отбелязва, че 80% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции са с произход от дружества от ЕС, а търговските потоци на стоки и услуги с ЕС са нараснали още повече; отново посочва значението на привличането на чуждестранни инвестиции и счита, че забавянето на процеса на присъединяване към ЕС може да се превърне в пречка за по-задълбочената икономическа интеграция; признава необходимостта от увеличаване на публичните приходи и създаване на работни места в секторите с висока производителност, тъй като цялостната структура на икономиката продължава да бъде съсредоточена върху дейности с ниска производителност; подчертава, че всички правила, които обхващат международните финансови зони, следва да са в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните изисквания;

32.  Приветства намаляването на общото равнището на безработицата от 29,9% през първото тримесечие на 2013 г. на 27,9% през третото тримесечие на 2014 г.; призовава правителството да поднови усилията си за по-нататъшно намаляване на структурната и дългосрочната безработица, по-специално сред младите хора (при които равнището надхвърля 50 %) и уязвимите лица, включително ромите; призовава за предприемането на реформи за увеличаване на относителния дял на икономически активните лица и трудовата мобилност, както и за намаляване на големия неформален сектор, който продължава да възпрепятства конкуренцията; изразява загриженост, че степента на образование и обучение на работната сила често не отговаря на действителните нужди на икономиката, и че голям брой млади квалифицирани работници са принудени да имигрират поради трудности с намирането на подходяща работа в страната; изразява загриженост относно неотдавнашните законодателни промени, в които се оспорва правото на стачка, и призовава органите да ги преразгледат в съответствие със стандартите на Международната организация на труда (МОТ);

33.  Отбелязва предприетите стъпки за намаляване на безработицата сред жените, но призовава правителството да направи повече, тъй като безработицата при жените все още е много по-висока, отколкото средната за ЕС;

34.  Посочва, че са необходими значителни усилия, в сътрудничество с гражданското общество и съответните заинтересовани лица, в областта на околната среда и по-специално в областта на качеството на въздуха и водата, опазване на природата и управление на отпадъците; изразява загриженост относно замърсяването на въздуха и водата; отбелязва със загриженост концентрацията на вредни частици, която е няколко пъти над допустимите норми, особено в Скопие, Тетово, Битоля, Кичево и Кавадарци; призовава компетентните органи да засилят сътрудничеството си с оглед на прилагане на съответното законодателство, укрепване на административния капацитет и разпределяне на достатъчно средства за инвестиране в инфраструктури, като пречиствателни станции за отпадъчни води;

35.  Изразява съжаление, че енергийните цели за 2013 г. не са изпълнени, по-специално по отношение на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; призовава във връзка с това за приемането на съответните планове за действие и за привеждането в съответствие с политиката на ЕС в областта на климата;

36.  Приветства продължаващата активна и конструктивна роля на страната в регионалното сътрудничество и липсата на нерешени гранични спорове със съседите; приветства предстоящото председателство на Македония на Централната европейска инициатива; приканва правителството да подобри общото ниво на привеждане в съответствие с декларациите и решенията на ОВППС; подчертава значението на прогресивното привеждане в съответствие с позициите на външната политика на ЕС;

37.  Приветства постигнатия напредък, както и желанието за окончателно довършване на железопътната връзка между страната и България, което ще доведе до по-добри икономически и социални отношения;

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на страната.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно доклада за напредъка на Сърбия през 2014 г. (2014/2949(RSP))

P8_TA(2015)0065 B8-0213/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид Решение 2008/213/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство със Сърбия, и за отмяна на Решение 2006/56/EО(1),

—  като взе предвид становището на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно заявлението на Сърбия за членство в Европейския съюз (SEC(2011)1208),

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия, което влезе в сила на 1 септември 2013 г.,

—  като взе предвид Резолюция № 1244 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно въпроса за съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН A/RES/64/298 от 9 септември 2010 г., в която се отбеляза съдържанието на становището и се изрази задоволство от готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина,

—  като взе предвид декларацията и препоръките от второто заседание на Парламентарния комитет за стабилизиране и асоцииране ЕС – Сърбия, проведено на 26—27 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 октомври 2014 г. за напредъка на Сърбия през 2014 г. (SWD(2014)0302),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно Доклада за напредъка на Сърбия за 2013 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно Сърбия: делото на обвинения във военни престъпления Шешел(3),

—  като взе предвид работата на Дейвид Макалистър като постоянен докладчик относно Сърбия на комисията по външни работи,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съвет от 28 юни 2013 г. взе решение за започване на преговори за присъединяване със Сърбия; като има предвид, че първата междуправителствена конференция (МПК) се състоя на 21 януари 2014 г.;

Б.  като има предвид, че в доклада си от 2014 г. за напредъка на Сърбия Комисията докладва относно напредъка на Сърбия към европейска интеграция, като прави оценка на нейните усилия да изпълни критериите от Копенхаген и условията на процеса на стабилизиране и асоцииране;

В.  като има предвид, че Сърбия, както всяка държава, стремяща се към членство в ЕС, трябва да бъде оценявана според собствените си заслуги по отношение на изпълняването, прилагането и спазването на същия набор от критерии, и като има предвид, че скоростта и качеството на необходимите реформи са определящи за графика за присъединяване;

Г.  като има предвид, че ЕС е поставил принципите на правовата държава в центъра на политиката си на разширяване;

Д.  като има предвид, че Комисията изтъкна необходимостта от укрепване на икономическото управление, принципите на правовата държава и капацитета на публичната администрация във всички държави от Западните Балкани;

Е.  като има предвид, че Сърбия предприе важни стъпки за нормализиране на отношенията с Косово, които доведоха до Първото споразумение относно принципите за нормализиране на отношенията от 19 април 2013 г.; като има предвид, че спешно са необходими по-нататъшни стъпки, за да се решат всички нерешени въпроси между двете страни;

Ж.  като има предвид, че добросъседските отношения представляват ключов елемент за успешна европейска интеграция на която и да е страна, и като има предвид, че в процеса на присъединяване двустранните въпроси следва да бъдат решавани в съответствие с преговорната рамка, в конструктивен и добросъседски дух, като се вземат предвид цялостните интереси и ценности на ЕС; като има предвид, че бяха предприети важни стъпки в историческия процес на помирение между Сърбия и съседните ѝ държави;

З.  като има предвид, че е необходимо прилагането на правната рамка относно защитата на малцинствата да бъде напълно гарантирано, по-специално в областта на образованието, използването на език и достъпа до медии и религиозни служби на малцинствени езици;

И.  като има предвид, че сръбското ротационно председателство на ОССЕ през 2015 г. идва по време на продължаващ конфликт в източна Украйна и в момент, когато ОССЕ чества 40 години от приемането на Заключителния акт от Хелзинки;

1.  Приветства официалното започване на преговорите за присъединяване, което се състоя на 21 януари 2014 г. по време на първата междуправителствена конференция ЕС—Сърбия, и високото равнище на подготвеност и ангажираност при скрининга на достиженията на правото на ЕС, демонстрирано от сръбското правителство;

2.  Приветства провеждането на предсрочните парламентарни избори, които бяха оценени положително от международните наблюдатели; призовава органите да разгледат обстойно препоръките на последната и предходните мисии на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на изборите;

3.  Подчертава напредъка и значението на подобряването на прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране ЕС—Сърбия (ССА); подчертава, че ССА предоставя генералната рамка, в която Сърбия и ЕС да засилят сътрудничеството помежду си;

4.  Приветства ангажираността, показана от новото сръбско правителство по отношение на процеса на европейска интеграция, и призовава Сърбия решително да предприеме преки действия в областта на системните и социално-икономическите реформи; подчертава, че цялостното прилагане на законодателството и политиките продължават да бъдат основен показател за успеха на процеса на интеграция; призовава Сърбия да подобри планирането, координирането и мониторинга на прилагането на новото законодателство и политики; подчертава необходимостта да се подобри всеобхватността и прозрачността на присъединителния процес; подчертава, че Сърбия трябва да постигне по-нататъшен напредък по отношение на приоритетната си реформа, а именно принципите на правовата държава;

5.  Насърчава това, при отварянето на преговорните глави да се вземат под внимание промените на техническо равнище, но също и политическият контекст на отношенията между Сърбия и ЕС; подчертава, че по глава 23 (Съдебна система и основни права) и глава 24 (Правосъдие, свобода и сигурност) следва да се работи на ранен етап от преговорите; настоява, че глава 35 от достиженията на правото на ЕС, относно отношенията с Косово, следва да бъде ясно определена; подчертава, че рамката за преговори предвижда критерий за установяване дали напредъкът по една глава изостава значително от напредъка в преговорите като цяло, като по този начин се дава възможност на Комисията да препоръчва отложено отваряне или затваряне на други преговорни глави;

6.  Отбелязва, че в публикувания неотдавна доклад на Европейската сметна палата се установява, че финансирането от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), както и други форми на подкрепа са помогнали на Сърбия да проведе социални и икономически реформи и да подобри управлението на своите публични финанси; отбелязва обаче, че реформата на сектора на правосъдието изостава значително; призовава Сърбия да приведе законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на държавната помощ; приветства ефективното като цяло използване на финансовата и нефинансовата помощ от ЕС, както се отбелязва от Европейската сметна палата, и насърчава органите да продължат изграждането на практики на добро управление и да вземат мерки по оставащите слабости в планирането, реализирането и устойчивостта на проектите; призовава Комисията да продължи помощта си за Сърбия в рамките на ИПП по ефективен и прозрачен начин;

7.  Изразява безпокойство от факта, че по-голямата част от законите се приемат съгласно процедурата по спешност, което не винаги дава възможност за достатъчно консултиране със заинтересованите страни и широката общественост;

8.  отбелязва, че наводненията през май 2014 г. в Сърбия са засегнали населението сериозно и са имали отрицателно въздействие върху икономиката; изказва своите съболезнования на семействата на жертвите; приветства факта, че ЕС, както и отделни държави членки предприеха незабавни и съществени усилия за спасяване и за облекчаване на положението по молба на Сърбия, като организираха конференция на донорите през юли 2014 г.; подчертава, че Комисията е приканила Сърбия да се присъедини към Механизма на ЕС за гражданска защита и приветства факта, че на 16 октомври 2014 г. Сърбия изрази интерес да направи това;

9.  Приветства първото споразумение относно принципите за нормализиране на отношенията, постигнато в рамките на диалога на високо равнище между министър-председателите на Сърбия и Косово на 19 април 2013 г.; приветства поетия от Сърбия ангажимент по отношение на процеса на нормализиране на отношенията с Косово и решително насърчава сръбските органи да играят конструктивна роля в този процес, както и в развитието на добросъседски отношения, което да може да послужи на интересите както на Сърбия, така и на Косово; отбелязва, че темпото на преговорите като цяло се е забавило поради, наред с друго, провеждането на предсрочни избори и в Сърбия, и в Косово; приветства сформирането на ново правителство в Косово, което е важна стъпка за възобновяването на диалога на високо равнище на 9 февруари 2015 г., довело до споразумението относно съдебната система в Митровица, и също приветства във връзка с това конструктивната роля на сръбското правителство в насърчаването на избраните представители на сръбското малцинство да участват и да поемат своите отговорности в рамките на новото коалиционно правителство в Прищина; насърчава Сърбия и Косово да продължат да действат за пълното прилагане на всички вече постигнати споразумения добросъвестно и своевременно, а ЕС да извърши оценка на резултатите, постигнати от страните при изпълнението на техните задължения; насърчава сръбските и косовските органи да нормализират допълнително отношенията си; призовава за непрекъснати усилия и от двете страни за сближаване на албанската и сръбската етнически общности; подчертава, че рамката за преговори изисква напредъкът в процеса на нормализиране на отношенията с Косово по глава 35 да се осъществява успоредно с напредъка на преговорите като цяло; изтъква, че глава 35 следва да бъде отворена на ранен етап от преговорите; счита, че пълното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово би улеснило присъединяването на Сърбия към ЕС;

10.  Призовава сръбските и косовските власти да установят сътрудничество за преследване и разбиване на престъпните мрежи, които контролират, експлоатират и извършват трафик на незаконни мигранти от Косово към някои държави членки на ЕС през Сърбия;

11.  Призовава Сърбия да положи по-големи усилия да приведе своята външна политика и политика на сигурност в съответствие с тази на ЕС, включително политиката по отношение на Русия; изразява съжаление, че Сърбия не се присъедини, когато беше поканена, към решенията на Съвета за въвеждане на ограничителни мерки срещу Русия, като отчита обаче традиционно силните икономически, социални и културни връзки, които съществуват между двете страни; счита, че Сърбия може да играе ключова роля в отношенията между ЕС и Русия; приветства активното участие на Сърбия в международни мироопазващи операции; отбелязва, че Сърбия прие с почести някои лица, включени в забраната на ЕС за издаване на визи, и че организира военни учения с руската армия;

12.  Приветства сръбското ротационно председателство на ОССЕ през 2015 г. и неговите приоритети; отбелязва, че Сърбия като действащ председател на ОССЕ е готова да подкрепи всички средства за засилване на усилията за решаване на съществуващите конфликти в обхвата на ОССЕ по мирен начин; насърчава Сърбия да се възползва от това председателство, за да допринесе за стабилизирането на положението в източна Украйна, като действа като медиатор; освен това признава готовността на Сърбия за по-нататъшно насърчаване на регионалното сътрудничество; призовава Сърбия като понастоящем действащ председател на ОССЕ да помогне за възстановяването на ОССЕ като цялостна платформа за решаване на въпросите на сигурността в Европа;

13.  Насърчава Сърбия да продължава да сътрудничи на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), да засили делата за военни престъпления пред националните съдилища и да продължи да укрепва усилията си за регионално сътрудничество за прекратяване на безнаказаността и осигуряване на правосъдие за жертвите на военни престъпления и за техните семейства; подчертава неотложната необходимост да се приеме всеобхватно законодателство и политика за защита на свидетелите и да се осигури на жертвите и техните семейства правото на обезщетяване; потвърждава подкрепата си за инициативата за истина и помирение (РЕКОМ);

14.  Призовава Сърбия да разгледа, в дух на помирение и добросъседски отношения, своя Закон относно организацията и компетентността на държавните органи при съдебното преследване на военни престъпления при сътрудничество със съседните си държави и с Комисията;

15.  Призовава Сърбия да засили сътрудничеството си със съседните държави и усилията си по издирването на изчезнали лица, както и да споделя изцяло всички данни в тази връзка; настоятелно призовава сръбските органи в този контекст да отворят архивите на Югославската народна армия, за да се установи истината за трагичните събития от миналото и да се получи информация; освен това настоятелно призовава органите да позволят и улеснят прозрачния достъп до архивите, които се отнасят до бившите републики на Югославия, и до документите на бившата разузнавателна агенция (УДБА), включително чрез предоставянето им на съответните правителства;

16.  Приветства подписването под егидата на Международната комисия за изчезнали лица (ICMP) на Декларацията относно ролята на държавата в решаването на въпроса с изчезналите лица в резултат от въоръжени конфликти и нарушения на правата на човека; подчертава необходимостта от засилване на усилията за откриване и идентифициране на изчезнали лица и локализиране на масови гробове от войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, както и за гарантиране на правото на семействата на жертвите да знаят съдбата на изчезналите членове на техните семейства;

17.  Приветства конструктивния подход на сръбското правителство към отношенията със съседните държави, тъй като той даде възможност да се постигне съществен напредък както в регионалното сътрудничество, така и в процеса на сближаване с ЕС; насърчава Сърбия да работи още по-тясно със съседните държави и да предприема допълнителни инициативи за трансгранично сътрудничество за подобряване, наред с другото, на икономическото развитие на граничните региони и области, населявани от малцинства; подчертава значението на насърчаването на политики за обмен и контакт между младите хора в рамките на процеса на помирение; приветства в общ план спазването от Сърбия на международните ѝ задължения и факта, че тя е развила допълнително двустранните отношения със съседните държави; заявява отново, че помирението е от ключовото значение; насърчава Сърбия да приложи изцяло двустранните споразумения със съседните държави и да подходи прагматично за решаване на неуредените двустранни въпроси; приветства срещата между министър-председателите на Сърбия и Албания на 10 ноември 2014 г. в Белград; насърчава Сърбия активно да подкрепя и конструктивно да допринася за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя на европейска интеграция; приветства също така факта, че Сърбия продължава да участва активно в регионални инициативи, като например Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ);

18.  Подчертава важната роля на парламента на Сърбия, както и на гражданското общество в процеса на преговори за присъединяване; приветства приемането от страна на Парламента на 4 юни 2014 г. на решението за регулиране на процедурата за разглеждане на предложенията относно позицията за водене на преговори по време на преговорите за присъединяване; приветства приемането на насоки за включването на организациите на гражданското общество в процеса на приемането на регулаторни мерки на 26 август 2014 г. и призовава за по-голяма ангажираност на гражданското общество в процеса на интеграция; приканва правителството да се въздържа от антиевропейска реторика и да провежда редовни разговори и обществени консултации с всички съответни заинтересовани страни, за да се гарантира пълна прозрачност на преговорите и да се предостави цялата информация за един конструктивен дебат във връзка с функционирането на ЕС и членството в него, както и да се улесни тяхното широко участие в процеса;

19.  Приветства работата на независимите регулаторни органи и техния принос за подобряване на правната рамка и отчетността на държавните институции; подчертава, че държавните институции трябва да действат по прозрачен и отговорен начин; подкрепя работата на независими държавни органи като омбудсмана, комисаря по въпросите на информацията от обществено значение и други; призовава държавните органи да защитават независимостта на тези служби и да им оказват пълно съдействие при упражняване на техните правомощия; счита, че органите следва да им предоставят всички необходими финансови и административни ресурси, необходими за работата им; изтъква, че техните препоръки трябва да бъдат последвани от подходящи мерки и че тяхната независимост трябва да бъде зачитана в пълна степен;

20.  Осъжда неоснователните публични обвинения срещу Омбудсмана от страна на министри от правителството; подчертава, че ролята на Омбудсмана е от основно значение за системата на взаимно възпиране и уравновесяване на управлението, и призовава органите да гарантират, че независимостта и неприкосновеността на Омбудсмана се зачитат; призовава органите да предоставят на Омбудсмана пълна политическа и административна подкрепа за работата му и да защитават правото му да изиска официални документи в съответствие със Закона за публичната информация;

21.  Подчертава факта, че Сърбия е ратифицирала основните конвенции на МОТ в областта на трудовото право, както и преразгледаната Европейска социална харта; обръща внимание на факта, че въпреки конституционните гаранции трудовите и синдикалните права са все още ограничени, и призовава Сърбия за по-нататъшно укрепване тези права; подчертава, че са необходими допълнителни процедури по отношение на професионалните съюзи и правото на стачки с цел поддържането на яснота; подчертава, че има само няколко секторни колективни споразумения, като срокът на някои е изтекъл, и е необходимо те да бъдат подновени; изразява загриженост по повод неубедителността на социалния диалог и нередовния характер на консултациите със социалните партньори; призовава за предприемане на по-нататъшни стъпки за засилване на социалния диалог и на консултативната роля на тези участници в законотворчеството;

22.  Отново изтъква значението на насърчаването, защитата и осъществяването на правата на човека и основните свободи на всички равнища на сръбското общество без дискриминация под каквато и да е форма, както и в съответствие с европейските и международните стандарти; отбелязва, че планът за действие за изпълнение на стратегията за борба с дискриминацията беше приет на 2 октомври 2014 г., като в него се призовава за зачитане на жените, хората с увреждания, ЛГБТ лицата, всички малцинства, били те национални, етнически или на основата на сексуална ориентация, и за гарантиране на техните права; насърчава сръбските органи да положат допълнителни усилия, за да гарантират равно представителство на жените в политическия и обществения живот; отбелязва, че административният капацитет относно равенството между половете остава слаб, и настоятелно призовава сръбските органи да повишат усилията си в тази насока; приветства решението на сръбското правителство да позволи организирането на гей парада, който се проведе в Белград на 28 септември 2014 г. без сериозни инциденти, и поздравява правителството за неговата подкрепа, а също така и полицията за улесняване му;

23.  Приветства създаването на Националния съвет за правата на детето и насърчава този орган да използва мандата си пълноценно, за да се гарантира, че приоритетите във връзка с правата на детето са надлежно отразени в плана за действие, който сръбското правителство разработва като част от процеса на присъединяване;

24.  Отбелязва, че бяха предприети стъпки в прилагането на стратегията и плана за действие относно реформата на съдебната система за периода 2013—2018 г.; приветства приемането на правила за оценка на работата на съдиите и прокурорите; подчертава изключителното значение на независимата съдебна система и изтъква необходимостта от завършване на реформата на съдебната система, за да се гарантира пълната независимост и безпристрастност на съдиите и прокурорите; призовава органите да не забавят приемането на проекта на закон за правната помощ, като в същото време гарантират, че най-уязвимите граждани не са лишени от достъп до услуги за безплатна правна помощ; подчертава важното значение на решаването на въпроса за случаите на злоупотреба със служебно положение и изразява загриженост относно масовото преквалифициране на такива случаи; подчертава, че са необходими конституционни реформи с цел гарантиране на независимостта на съдебната система;

25.  Приветства силния политически тласък за борба с корупцията и по-нататъшното изпълнение на препоръките на Групата държави срещу корупцията (GRECO); приветства приемането на закона за защита на лица, подаващи сигнали за нарушения от сръбското правителство на 25 ноември 2014 г.; приветства факта, че се провеждат няколко разследвания по дела на високо равнище и че са положени усилия за подобряване на координацията; подчертава, че са нужни значителни усилия за засилване и цялостно прилагане на правната рамка за борба с корупцията, както и за подкрепа на реформите с подходящи ресурси; изтъква, че наличието на изтичане на информация в медиите за текущи разследвания, в нарушение на презумпцията за невинност, е въпрос, който буди сериозно безпокойство, и то трябва да бъдат разследвано, третирано и премахнато в съответствие със закона; осъжда също и натиска от медиите или политическите партии над независимите органи за борба с корупцията и във връзка с това счита, че следва да се засилят правомощията и ресурсите на Агенцията за борба с корупцията; отбелязва, че тези практики могат значително да забавят напредъка на преговорите за присъединяване; призовава за допълнителни действия за защита на независимостта и целостта на съдебната система и достъпа до правосъдие;

26.  Отбелязва, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и също представляват пречка за демократичното, социалното и икономическото развитие на Сърбия; счита, че една регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички държави в региона са от основно значение с оглед по-ефективното справяне с тези проблеми;

27.  Отбелязва със загриженост липсата на прозрачност във финансирането на политическите партии и предизборните кампании, което води до висок риск от корупция; изтъква, че финансирането на политическите партии трябва да бъде прозрачно и в съответствие с най-високите международни стандарти;

28.  Приветства приемането на Закона относно информирането на обществеността и медиите, Закона за електронните медии и Закона за радио- и телевизионното разпространение и призовава за тяхното незабавно прилагане; подчертава, че при прилагането на новия медиен пакет устойчивостта на общественото радио- и телевизионно разпръскване на езици на малцинствата също следва да бъде гарантирана, както и устойчивостта и финансовата стабилност на обществените услуги и на регионалните и местните медии; изразява своята загриженост във връзка с влошаващите се условия за пълното упражняване на свободата на изразяване на мнение в Сърбия и подчертава необходимостта от пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите; изразява своята загриженост по отношение на натиск и заплахи срещу журналисти, което също води до увеличаване на автоцензурата, и настоятелно призовава сръбските органи да предприемат действия, за да изправят извършителите пред правосъдието; отбелязва със загриженост, че политическият натиск подкопава независимостта на медиите; отново посочва значението на свободата на медиите като една от основните ценности на ЕС; призовава сръбските органи да създадат среда, която способства за медиите и подкрепя свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите;

29.  Призовава сръбското правителство напълно и по недискриминационен начин да прилага Закона за реабилитацията; също така предлага на сръбското правителство да направи допълнителни изменения на Закона за реституцията, за да се премахнат всички процедурни пречки и правни спънки, отнасящи се до реституцията в натура;

30.  Приветства изборите за националните съвети на малцинствата, проведени на 26 октомври 2014 г.; подчертава значението на националните съвети на малцинствата в ролята им при прилагането на правата на националните малцинства и призовава Сърбия да гарантира запазване на степента на придобитите права и правомощия в процеса на привеждане на законодателството във връзка с тях в съответствие с решението на Конституционния съд на Сърбия, както и тяхното подходящо и удостоверимо финансиране; призовава Сърбия да осигури последователното прилагане в цялата страна на законодателството относно защитата на малцинствата, включително във връзка с образованието, използването на езици, както и достъпа до медиите и религиозните обреди, провеждани на езиците на малцинствата, и подходящото представителство на националните малцинства в публичната администрация, местните и регионалните органи, както и в националния парламент; насърчава ангажимента на Сърбия в процеса на изработване на конкретен план за действие относно положението на националните малцинства в рамките на плана за действие по глава 23; насърчава сръбските органи да предприемат допълнителни мерки за подобряване на положението на ромите, особено в областта на образованието, жилищното настаняване и заетостта; настоятелно призовава правителството да повиши осведомеността за гражданските права сред ромското население и също така да предлага на ромите еднаква защита на тяхната безопасност; подчертава значението на насърчаването на ромите да участват в обществения живот; призовава сръбските органи да подобрят планирането, координацията и мониторинга върху изпълнението на политиките за приобщаване на ромите и действията на национално и местно равнище;

31.  Подчертава важността на реституцията на собственост, конфискувана от малцинствени църкви и религиозни общности по време на комунистическия режим; изтъква ролята на държавата в създаването на безпристрастна политика по отношение на исторически църкви в страната, включително тези, които принадлежат на малцинствата; изтъква, че религиозната свобода не може да бъде гарантирана при отсъствие на такава реституция;

32.  Отбелязва, че културното многообразие на Войводина също допринася за идентичността на Сърбия и че защитата и подкрепата на нейните малцинства, както и подкрепянето и насърчаването на многообразието от националности, което е функционирало добре в продължение на векове, е следователно особено важно; призовава за поддържане на многоезичието и културното многообразие; освен това подчертава, че автономията на Войводина не следва да бъде отслабена, и напомня на правителството да внесе закона относно компетентностите и финансирането на автономната провинция Войводина без по-нататъшно забавяне;

33.  Във връзка със значението на Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) за по-нататъшното развитие на трансграничното сътрудничество между държавите членки на ЕС и техните съседи призовава сръбското правителство да предвиди необходимото правно основание, което би позволило сръбското участие в ЕГТС;

34.  Приветства новата стратегия за реформиране на държавната администрация, създаване на специално Министерство на публичната администрация и местното самоуправление, и поставянето на по-силен акцент върху политиката на планиране и координация след създаването на секретариат за публичните политики като положителни стъпки към по-голяма ефикасност на публичната администрация; изразява загрижеността си относно липсата на прозрачност при набирането на служители на публичната администрация и относно административния и управленския капацитет на местно равнище; настоятелно призовава органите да осигурят прозрачна процедура за назначаване на държавни служители и длъжностни лица въз основа на техните качества;

35.  Насърчава сръбските органи да проведат структурни икономически реформи, така че да подкрепят растежа, да подобрят стопанския и инвестиционния климат в цяла Сърбия и да гарантират балансирано социално и икономическо развитие във всички региони, да се борят срещу високото равнище на безработица и бедността, да извършат фискална консолидация и да се борят срещу корупцията, която продължава да бъде основната заплаха за икономическата среда; отбелязва със загриженост високите равнища на безработица сред младите хора и настоятелно призовава правителството да се заеме с проблема, като предостави адекватни възможности на младите хора и образование, насочено към нуждите на пазара на труда; подчертава необходимостта да се осигури достъпна образователна система с възможности за работа и обучение за младите хора и достъп до европейски програми за обучение като „Еразъм“; приветства приемането на Закона за труда, законодателството в областта на несъстоятелността, Закона за приватизация и Закона за планирането и строителството, които представляват законодателната рамка за структурните реформи и подобряването на бизнес климата;

36.  Призовава за подобряване на стопанската среда чрез прилагане на планираните структурни реформи в тази област, укрепване на съдебната система и гарантиране на еднакво прилагане на законите; настоява, че е необходимо спешно да се премахнат административните пречки пред стопанската дейност, особено по отношение на малките и средни предприятия, и изтъква значението на неизбежното преструктуриране на публичните дружества при зачитане на правата на работниците и значимостта на заетостта в публичния сектор за сръбските граждани и тяхното благосъстояние, както и тяхната зависимост от основни публични услуги;

37.  Отчита работата по изменението на Наказателния кодекс; отбелязва, при все това, че правната несигурност продължава в частния сектор след приетите изменения; отново изразява своята загриженост относно разпоредбите на новия член 234 относно злоупотребата с отговорна длъжност, който все още дава възможност за произволно тълкуване; отбелязва, че повечето предишни случаи, отнасящи се до злоупотреба със служебно положение, изглежда са били масово прекласифицирани, без необходимия преглед, като злоупотреба с отговорна длъжност, и поради това призовава за независим и задълбочен преглед на прекласифицираните случаи, така че дългогодишните несправедливи съдебни преследвания да могат да бъдат прекратени незабавно;

38.  Поздравява Сърбия за организирането на среща на високо равнище Китай/Централна и Източна Европа в Белград; приветства плановете за засилено сътрудничество и изразява надежда, че то ще бъде в съответствие с европейските стандарти; отбелязва първоначалните споразумения относно проекти, свързани с енергетиката и инфраструктурата, договорени по време на срещата на високо равнище, и припомня на Сърбия и на другите държави в региона, че проектите следва да вземат под внимание дългосрочните цели на политиките на ЕС;

39.  Отбелязва, че подготовката в областта на енергетиката отбелязва умерен напредък; изтъква, че Сърбия трябва да положи допълнителни усилия за привеждане на законодателството си в областта на енергетиката в съответствие с достиженията на правото на ЕС, особено в областите, свързани с постигането на енергийна ефективност и на целите за енергия от възобновяеми източници и избягването на държавна помощ за сектора на лигнитните въглища, както и да постигне отделянето на собствеността в газовия сектор и преструктурирането на държавната газова компания като приоритет; призовава Комисията да подкрепи сръбското правителство в неговите усилия да намали зависимостта на страната от енергийния внос, като повишава диверсификацията на енергийните източници; насърчава Сърбия да започне преразглеждане на своето предложение за енергийна стратегия; призовава правителството да засили усилията си в областта на енергията от възобновяеми източници, по-специално по отношение на Директивата за енергията от възобновяеми източници, тъй като това е необходима стъпка към постигането на енергийна сигурност и постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на възобновяемите енергийни източници;

40.  Изразява съжаление поради факта, че е постигнат твърде малък напредък в областта на околната среда и изменението на климата, и призовава сръбските органи бързо да приемат всеобхватна политика и стратегия за цялата страна в областта на климата в съответствие с целите на ЕС;

41.  Изразява загриженост във връзка с неуспеха на академичните институции да се справят съвместно с държавните органи и длъжностните лица с плагиатството в университетите;

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Сърбия.

(1) OВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 46. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0039. (3) Приети текстове, P8_TA(2014)0065.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово (2014/2950(RSP))

P8_TA(2015)0066 B8-0214/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид Първото споразумение относно ръководните принципи за нормализирането на отношенията, подписано на 19 април 2013 г. от министър-председателите Хашим Тачи и Ивица Дачич, и плана за действие по изпълнението му от 22 май 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за приемане на решение за разрешаване на започването на преговори по споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово,

—  като взе предвид решението на Съвета от 22 октомври 2012 г. за упълномощаване на Комисията да започне преговори за рамково споразумение с Косово относно участието му в програми на Съюза,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на Организацията на обединените нации относно текущите дейности на Временната административна мисия на ООН в Косово и свързаните с това събития, включително последния доклад, публикуван на 31 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Решение 2014/349/ОВППС на Съвета от 12 юни 2014 година за изменение на Съвместно действие 2008/124/ОВППС относно Мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO,

—  като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси от 7 декември 2009 г., 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г., които подчертават и отново потвърждават, съответно, че Косово, без това да засяга позициите на държавите членки относно неговия статут, следва също да се ползва от перспективата за евентуално либерализиране на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия;

—  като взе предвид започването на диалог относно визовия режим през януари 2012 г., пътната карта за либерализиране на визовия режим през юни 2012 г. и втория доклад на Комисията от 24 юли 2014 г. относно постигнатия от Косово напредък в изпълнението на изискванията, заложени в пътната карта за либерализиране на визовия режим (COM(2014)0488),

—  като взе предвид третата среща в рамките на структурирания диалог относно принципите на правовата държава от 16 януари 2014 г.,

—  като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюция 64/298 на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., която призна съдържанието на становището на Международния съд и приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина,

—  като взе предвид решението на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 11 юни 2014 г. да се предостави на Косово членство във Венецианската комисия на Съвета на Европа; като взе предвид назначаването на двама експерти от Косово във Венецианската комисия през септември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместните изявления на междупарламентарните заседания ЕП—Косово от 28—29 май 2008 г., 6—7 април 2009 г., 22—23 юни 2010 г., 20 май 2011 г., 14—15 март 2012 г. и 30—31 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г. относно стратегията за разширяване и основните предизвикателства през периода 2013—2014 г. (COM(2013)0700),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

—  като взе предвид своите предходни резолюции,

—  като взе предвид работата на Улрике Луначек като постоянен докладчик по въпросите на Косово за комисията по външни работи ,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 110 от 193-те държави членки на ООН, в това число 23 от 28-те държави членки на ЕС, признават независимостта на Косово;

Б.  като има предвид, че преговорите за споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) между ЕС и Косово приключиха през май 2014 г. и то беше парафирано през юли 2014 г.;

В.  като има предвид, че всяка (потенциална) страна кандидатка ще бъде оценявана според собствените си заслуги и че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика за присъединяване;

Г.  като има предвид, че мисията на ЕС за наблюдение на избори оцени предсрочните парламентарни избори, проведени на 25 май и на 8 юни 2014 г., като прозрачни и добре организирани, консолидиращи напредъка, отбелязан на общинските избори през 2013 г.; като има предвид, че учредителното събрание на Асамблеята на Косово приключи чак на 8 декември 2014 г. и правителството беше гласувано на 9 декември 2014 г.;

Д.  като има предвид, че напредъкът в провеждането на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) изисква, наред с другото, готовност да се извърши задълбочен анализ на предходните резултати и да се направят подходящите заключения от идентифицираните проблеми, включително при управлението на мисии на място; като има предвид, че EULEX е най-голямата разгърната мисия и се изпълнява в продължение на повече от шест години;

1.  Приветства приключването на шестмесечната политическа безизходица след изборите с учредителния акт на Асамблеята и назначаването на новото правителство; изразява загриженост във връзка с назначаването без наличие на консенсус на личности, чиято биография може да бъде поставена под въпрос; изразява съжаление относно ненужно големия брой министри и заместник-министри в новото правителство, със съответните бюджетни последици, както и относно малкия брой жени сред министрите; отбелязва, че увеличаването на броя на жените сред министрите би могло да се използва като прогресивен стимул за обществото като цяло; подчертава, че за новото правителство е от неотложна необходимост да продължи необходимите реформи с ангажираност и решителност; подчертава, че ефективността на управлението на Косово може да бъде измервана чрез конкретните резултати за гражданите на Косово и за европейските и международните партньори; насърчава избраните представители на сръбското малцинство в Косово да участват и да поемат своите отговорности в рамките на новото коалиционно правителство в Прищина;

2.  Насърчава новото правителство да продължи своя европейски курс и подчертава, че e то е предприело енергични действия, включително чрез законодателството, във връзка с редица приоритетни въпроси, включително стъпки за укрепване и утвърждаване на принципите на правовата държава, установяване на модел за съдебната система въз основа на принципите на независимост, професионализъм и ефективност и системна и ефективна борба с корупцията и организираната престъпност на всички равнища; призовава органите системно и ефективно да се борят с безработицата, да стимулират структурните икономически реформи и устойчивото развитие чрез създаването на регулаторна рамка и стимули за малките и средните предприятия и да продължат с провеждането на силно необходимата реформа на системата за социална закрила с цел преодоляване на постоянно високите равнища на бедност, включително неприемливите равнища на бедност сред децата; подчертава факта, че прилагането на реформите е от ключово значение; подчертава, че създаването и функционирането на Специалния съд и сътрудничеството с него следва да бъде приоритет и ще помогне на Косово да реши и преодолее проблеми, произтичащи от миналото; подчертава, че законодателните и политическите планове трябва да отразяват реалистично необходимите ресурси, и препоръчва повишаване на прозрачността при изпълнението им;

3.  Подчертава необходимостта да се засили надзорната роля на Асамблеята и особено на комисията за интеграция към ЕС в процеса на интеграция на Косово; настоятелно призовава Асамблеята бързо да приеме нови процедурни правила, които да съответстват на най-добрите европейски практики и да отразяват измерението, свързано с равенството между половете;

4.  Подчертава необходимостта от засилване на действията, насочени към борбата срещу престъпните групи, които правят възможна незаконната миграция; освен това подчертава, че социално-икономическото развитие и създаването на нови работни места са необходими, за да се прекрати незаконната миграция и да се възстанови надеждата и вярата на гражданите, че могат да градят своето бъдеще в собствената си държава; набляга върху необходимостта от справяне с първопричините за незаконната миграция, като се използват всички политически инструменти и инструменти за помощ, с които ЕС разполага;

5.  Приветства постепенното укрепване и засилване на координацията между организациите на гражданското общество, особено тези, които се занимават с въпроси, свързани с жените и ЛГБТИ лицата; също така подчертава необходимостта да се намери решение по повод заплахите и нападенията срещу активисти, които се опитват да засилят правата на ЛГБТИ; призовава органите в Косово да засилят своите механизми за консултации с гражданското общество, които досега са били провеждани на ad hoc основа, по-специално чрез предоставяне на всички необходими ресурси на Съвместния консултативен съвет; счита, че с цел да се гарантира, че управлението е отворено и прозрачно, в законодателните консултации следва да бъдат включени представителни организации на гражданското общество; призовава също така общността на донорите, в частност ЕС, да продължат да включват организациите на гражданското общество в процеса на разработване на програмите си и и да се допитват до тях;

6.  Отбелязва, че е постигнат известен напредък в законодателството, управляващо съдебната система и нейната организация, и по-специално във връзка със стъпките за адаптирането на структурите към новия мандат на EULEX и смесените работни групи; при все това отбелязва, че продължават да съществуват сериозни опасения по отношение на независимостта, отчетността, безпристрастността и ефикасността на съдиите и прокурорите, функционирането на Висшия съдебен съвет на Косово, системата на местата за лишаване от свобода и цялостните резултати в областта на принципите на правовата държава; подчертава, че следва да бъде извършена допълнителна работа за подготвяне на пълното прехвърляне на отговорностите от EULEX на Косово; призовава политическите органи ясно да демонстрират пълната си подкрепа за независимостта на съдиите и прокурорите, които продължават да са обект на целенасочени действия в опит да се повлияе на текущи разследвания и съдебни производства;

7.  Изразява загриженост относно липсата на значителен напредък в борбата срещу корупцията на високо равнище и организираната престъпност, значителна пречка за демократичното, социалното и икономическото развитие на Косово; подчертава, че е необходимо да се даде ясен и категоричен знак от правителството, че Косово води системна борба с корупцията на всички равнища и с организираната престъпност; призовава за допълнителни стъпки, за да се предотврати всяка възможна връзка между организираната престъпност и лица от публичната администрация; също така изразява загриженост относно широко разпространеното незаконно притежание на огнестрелно оръжие и призовава правителството на Косово да прилага ефективно съществуващите програми за събиране на такива огнестрелни оръжия, в частност националната стратегия и плана за действие относно контрола и събирането на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) за периода 2013—2016 г.; призовава Косово да си сътрудничи с експертната група на ЕС по въпросите на трафика на оръжие и със съседни държави при предприемането на превантивни действия и призовава ЕС да предоставя всяка форма на техническа помощ, необходима за тази цел;

8.  Приветства участието на Косово в коалицията за борба с тероризма, измененията в наказателното право на Косово, насочени към борба с чуждестранните бойци, и действията, предприети от органите, за да бъдат изправени пред правосъдието лицата, участващи в набирането на млади хора за членове на екстремистки групи; отбелязва със загриженост докладите относно растящата радикализация сред младите хора в Косово, като някои от тях се присъединяват към бойците терористи в Сирия и Ирак; призовава ЕС да подпомогне разрешаването на социалните проблеми като част от причината, поради която радикалните групи успяват да набират млади хора в Косово;

9.  Отбелязва, че един от приоритетите на новото правителство е създаването на въоръжени сили на Косово, които да функционират в съответствие с конституцията и при пълен контрол от страна на гражданите; разбира, че принципът на териториална отбрана е елемент на националния суверенитет, но призовава въоръжените сили да бъдат съвместими с ЕС и счита, че повече усилия следва да са насочени към осигуряване на повече ресурси за полицейските служби на Косово с оглед незабавно увеличаване на ефективността на работата им;

10.  Отбелязва липсата на напредък в изпълнението на стратегическата рамка за реформа на публичната администрация и на плана за действие; призовава Косово да завърши законодателната рамка за държавната служба, като се гарантира деполитизиране на службата и се включат оценки на резултатите;

11.  Призовава органите да приемат в кратки срокове всеобхватно законодателство за борба с дискриминациите и да насочат вниманието си също и към превенцията и мерките за повишаване на информираността; приветства факта, че първият гей парад се състоя на 17 май 2014 г., и създаването на консултативна и координационна група за правата на ЛГБТ общността;

12.  Приветства постигнатия напредък в областта на правата на жените и равенството между половете, например изменения на законодателството с цел признаване на жертвите на насилие по време на военни конфликти като изнасилванията по време на война; подчертава, че все още са налице някои предизвикателства, по-специално в областта на домашното насилие и насилието, основано на пола, правата на собственост и представителството на жените на ръководни позиции;

13.  Призовава за енергични мерки във връзка с предизвикателствата и проблемите, свързани с домашното насилие и насилието, основано на пола; подчертава необходимостта от събиране на изчерпателни данни за обхвата на домашното насилие и насилието, основано на пола;

14.  Призовава Косово да приеме ефективна и всеобхватна законодателна и институционална рамка относно медиите и най-вече да прилага съществуващите закони по-ефективно, за да се гарантира свободата на изразяване; продължава да изразява загриженост относно заплахите и нападенията срещу журналисти и липсата на прозрачност в медиите; отново изтъква значението на свободата и независимостта на медиите, която допринася за укрепването на принципите на правовата държава и е една от основните ценности на ЕС и крайъгълен камък за всяка демокрация; призовава органите бързо да запълнят системните пропуски в законодателството, като гарантират свободата на медиите, в частност с оглед прозрачността на медийната собственост и във връзка с въпроса с клеветите, както и да гарантират устойчивостта на обществените радио и телевизия и да избягват всякаква политическа намеса, след задълбочен и всеобхватен процес на консултации с обществеността; насърчава органите на Косово да предприемат по-нататъшни действия за предотвратяване и борба с подбуждащите към омраза изказвания, заплахите и призивите към насилие;

15.  Отново заявява, че прилагането на законодателство за защита на малцинствата и културните права продължава да бъде предизвикателство за Косово, въпреки осъществения известен напредък; подчертава, че продължават да са необходими сериозни усилия по отношение на пълното прилагане на законодателството, което включва разпоредби относно правата на етническите малцинства, с оглед предотвратяване на преките и косвените форми на дискриминация; отбелязва, че по-специално общностите на ромите, гюптите и ашкалите продължават да се сблъскват с предизвикателства в социално-икономическата област, образованието и здравеопазването; с интерес очаква новата рамка на новото правителство за подобряване на положението на ромите, гюптите и ашкалите, по-специално чрез въвеждане на еднаква защита на безопасността и здравето; подчертава значението на това да се улесни връщането на ромите, гюптите и ашкалите; препоръчва да се гарантират правно и фактически правата на гораните в областите Жупа и Гора;

16.  Призовава органите на национално и местно равнище напълно да прилагат адаптираното законодателство и по този начин да допринесат за по-нататъшното развитие на пълноценно функциониращо мултиетническо общество, по-специално по отношение на проблемите, свързани с образованието и заетостта; препоръчва приемането на конкретни мерки за нарастващо участие на представители на националните малцинства в националните и местните органи за управление;

17.  Напомня на органите в Косово за отговорността им за зачитане, опазване и защита на сръбските, както и на всички други, културни и религиозни паметници, които са част от общото европейско културно и историческо наследство; приветства мерките, предприети в тази връзка;

18.  Настоятелно призовава Косово да се обърне към Венецианската комисия на Съвета на Европа, в която членува от юни, за становище и помощ при изготвянето на новото законодателство;

19.  Приветства парафирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) през юли 2014 г., което предвижда засилване на политическия диалог, по-тясна търговска интеграция и нови форми на сътрудничество; призовава Съвета да приеме възможно най-скоро, и не по-късно от средата на 2015 г., решението за подписване и сключване на ССА, тъй като това споразумение ще създаде мощен стимул за изпълнението и институционализирането на реформите и ще предостави нови възможности на Косово да укрепи отношенията си със съседите и да допринесе за стабилизирането на региона; призовава също така Съвета да приеме решението за подписване и сключване на рамковото споразумение относно участието на Косово в програми на ЕС, което ще засили сътрудничеството между Косово и ЕС в различни сектори, и счита, че тези програми следва да бъдат насочени към специфични области, които съответстват на задълженията, поети от Косово по неговия европейски път, и следва да се изпълняват в условия на прозрачност и без забавяне;

20.  Насърчава останалите пет държави членки да пристъпят към признаването на Косово; подчертава, че това би довело до допълнително улесняване на нормализирането на отношенията между Белград и Прищина; призовава всички държави членки на ЕС да направят всичко възможно, за да се улеснят икономическите и междуличностните контакти, както и социалните и политическите връзки между техните граждани и гражданите на Косово;

21.  Приветства работата на специалната работна група за разследвания (СРГР), която, в публикуваните през юли 2014 г. констатации от разследващата си дейност, установява наличието на неоспорими доказателства срещу някои бивши висши служители на Армията за освобождение на Косово, но не и срещу Армията за освобождение на Косово като цяло; приветства факта, че искането за създаване на Специален съд, който да функционира в рамките на съдебната система на Косово, но със състав в Нидерландия, е представено на правителството на Нидерландия и е прието от него; призовава парламента на Косово да приеме необходимите законодателни пакети във възможно най-кратки срокове; призовава органите в Косово да продължат сътрудничеството си със СРГР;

22.  Приветства напредъка, постигнат от Косово при изграждането на собствено звено за защита на свидетелите и спомагателна правна и административна уредба, както и напредъка, постигнат при сключването на споразумения за сътрудничество с държави членки на ЕС, но подчертава, че е необходима допълнителна подкрепа за улесняване преместването на бъдещите свидетели в трети държави;

23.  Изразява сериозна загриженост по повод на неотдавнашните твърдения за корупция в рамките на EULEX; счита, че EULEX е играла и все още следва и може да играе важна роля в Косово, и поради това приветства бързата реакция на заместник -председателя/върховен представител Федерика Могерини да назначи независим експерт, който да проведе задълбочено разследване на тези твърдения; призовава за пълна прозрачност в рамките на това разследване и настоятелно призовава всички засегнати страни да сътрудничат пълноценно, така че разследването да може да приключи в кратки срокове; подчертава, че е от значението да се гарантира, че експертът може да проведе всеобхватно разследване, покриващо всички аспекти на случая; изразява загриженост по повод на факта, че чувствителни документи относно твърденията за корупция в EULEX са изчезнали; призовава за провеждането на задълбочено и цялостно разследване; подчертава, че е от първостепенно значение да се възстанови доверието към ЕС в Косово и в чужбина, както и да се направят съответните изводи, които да се използват при бъдещи мисии; отбелязва, че и Омбудсманът, и ОЛАФ решиха да започнат независими разследвания на твърденията за неправомерни действия на EULEX, и призовава всички разследващи да координират ефективно своите действия и да обменят информация; счита обаче, че е нужен широк и задълбочен анализ, за да се оцени цялостната ефективност на EULEX и адекватността на постигнатите от мисията резултати, като се актуализира докладът, публикуван през октомври 2012 г. от Европейската сметна палата;

24.  Призовава EULEX да изпълнява мандата си с подновени усилия; подчертава жизненоважното значение на пълната прозрачност и отчетност и увеличаването на ефективността на работата на мисията, постигането на по-конкретни и високи резултати и редовното и изчерпателно докладване за извършените от нея дейности и за взетите решения; подчертава значението на EULEX за осъществяване на връзки с местните органи и насърчаване на техните ангажименти, засягащи реформите, свързани с принципите на правовата държава, ангажираността и въвеждането на законодателни изменения за създаване на пренасочени съдебни производства; призовава органите на Косово да продължат да зачитат мандата на EULEX и да ѝ предоставят подкрепа при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия;

25.  Отбелязва постигнатия от Косово напредък в изпълнението на изискванията на пътната карта за либерализиране на визовия режим; призовава органите да положат допълнителни усилия и да докажат, че се ангажират с изпълнение на препоръките, включително като приемат оставащите четири законодателни акта; настоятелно призовава Комисията да положи максимални усилия за ускоряване на процеса на либерализиране на визовия режим за Косово, тъй като това е последната страна в региона, за която се прилагат визови изисквания; изразява силна загриженост за увеличаването в последно време на броя на гражданите, които напускат Косово и отиват в държави от ЕС, включително роми, ашкали и албанци; призовава органите в Прищина да предприемат ефективни действия срещу престъпните мрежи, участващи в трафика на хора, и с помощта на Службата на Европейския съюз в Прищина да се обясни ясно на широката общественост, че е малко вероятно да се удовлетворяват заявления за предоставяне на убежище; подчертава нуждата от справяне с основните причини за напускането на Косово от гражданите му, включително като се инвестира в качествено образование, особено за малцинствени и маргинализирани общности;

26.  Призовава сръбските и косовските органи да установят споразумения за сътрудничество, за да се предприемат енергични мерки срещу престъпните мрежи, които контролират, експлоатират и нелегално прехвърлят незаконни мигранти от Косово в някои държави членки на ЕС през Сърбия, и тези мрежи да бъдат разбити;

27.  Призовава органите на Косово да приемат новата стратегия и плана за действие относно правата на детето и подчертава значението на инвестирането в образованието, здравеопазването и храненето, особено за малцинствените и маргинализираните общности; подчертава значението на Закона за закрила на детето за създаване на функционираща система за закрила на детето; подчертава значението на подобряването на отчетността на институциите на централно и местно равнище с цел наблюдение на прилагането на правата на детето;

28.  Отбелязва със загриженост високите равнища на безработица, особено сред младите хора, и дискриминацията, основана на пола, в рамките на пазара на труда; отбелязва, че напредъкът относно правото на собственост продължава да е бавен и че това създава пречка пред дългосрочния икономически растеж; отбелязва значителния спад на преките чуждестранни инвестиции през третото тримесечие на 2014 г.; призовава правителството на Косово да работи за подобряване на бизнес средата, особено за малките и средните предприятия, и да създаде сигурна среда, която ще привлече повече преки външни инвестиции в полза на всички жители на Косово; призовава Комисията да предостави помощ на младите предприемачи като част от средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), включително мерки, улесняващи връзките с предприемачите от държавите членки на ЕС;

29.  Отбелязва със загриженост, че прилагането на трудовото законодателство продължава да бъде незадоволително, както и на законодателството относно стачките; отбелязва, че нивото на безработица в Косово достига около 30% и засяга особено силно участието на жените на пазара на труда;

30.  Изразява съжаление, че поради изборните събития и в двете държави темпът на преговорите на високо равнище между Косово и Сърбия се забави; приветства възобновяването на срещите между Белград и Прищина в Брюксел на 9 февруари 2015 г.; отбелязва, обаче, че са проведени срещи на техническо равнище и че е постигнат известен напредък, включително относно свободата на движение; изразява съжаление, че повечето споразумения, подписани от двете страни, не са изцяло приложени, и призовава Сърбия и Косово да пристъпят с подновена решимост към пълно прилагане на вече постигнатите споразумения ; подчертава, че е важно да се обясни на населението значимостта и въздействието на тези споразумения; подчертава, че развитието на добросъседски отношения е в интерес и на двете страни;

31.  Отново посочва, че е важно да се предостави на Косово възможно най-скоро собствен международен телефонен код, тъй като това ще спомогне за увеличаване на международната видимост на Косово;

32.  Горещо приветства ратифицирането на решението на Международния олимпийски комитет да предостави пълно признаване на Националния олимпийски комитет на Косово и настоятелно призовава другите спортни федерации да действат в съответствие с това, като по този начин позволят на мъжете и жените спортисти от Косово да участват в европейски и международни спортни състезания като граждани на своята страна;

33.  Подчертава факта, че присъединяването към международни и регионални организации и механизми следва да бъде приоритет за Косово; призовава връзките и представителството на Косово в регионални организации, международни агенции и органи като Съвета на Европа и институции за културно и историческо наследство да прераснат в пълноправно членство, а представителството му в европейски и международни медийни организации също да се разшири, с цел да се позволи на косовските творци да участват във всички международни културни събития, включително в конкурса за песен „Евровизия“; припомня, че в този контекст е важно да се спазва споразумението, постигнато относно регионалното сътрудничество;

34.  Призовава правоприлагащите органи и полицейските сили на Косово да работят активно и да си сътрудничат с европейските си колеги, за да се постигне по-добра координация по въпросите на борбата с тероризма и борбата с трафика на наркотици и трафика на хора, и в този контекст подчертава значението на пълноправното членство на Косово в Европол и Интерпол;

35.  Отбелязва, че е постигнат известен напредък по отношение на северната част, по-специално с избирането на кметове чрез провеждането на избори на цялата територия на Косово и с увеличения брой на финансираните от ЕС проекти в северната част; подчертава, обаче, необходимостта да се пристъпи към създаването на асоциация на сръбските общини, която допълнително да намали необходимостта от паралелни структури; същевременно отбелязва, че ще са необходими по-нататъшни непрекъснати усилия за сближаване на общностите на етническите албанци и етническите сърби; призовава за общо решение на проблема с моста в Митровица, който понастоящем възпрепятства свободното движение на хора;

36.  Отново изтъква необходимостта от пълна прозрачност при съобщаването на резултатите от диалога между Белград и Прищина, както и от участието на парламентите и гражданските общества в процеса по изпълнението;

37.  Призовава сръбските органи да предоставят пълно съдействие при връщане на телата на безследно изчезнали жители на Косово, намерени в Сърбия, и да продължат изкопните работи в определените области или в областите, в които се предполага, че има масови гробове, където се смята, че са погребани безследно изчезнали лица;

38.  Подкрепя продължаването на преследването на военните престъпления на национално равнище и посочва важността на преследването на изнасилванията по време на война;

39.  Призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да удължат мандата на специалния представител на ЕС за Косово след 28 февруари 2015 г.;

40.  Отбелязва със загриженост, че експлозията на 6 юни 2014 г. в електроцентрала „Косово А“ е доказателство за нестабилността на системата, и настоятелно призовава отново за извеждане от експлоатация на електроцентралата най-късно до 2017 г.; изразява убеденост, че правителството на Косово следва да изготви ясна и надеждна енергийна политика, тъй като това ще е от съществено значение за икономическото развитие на страната; подчертава необходимостта от насърчаване на енергийната ефективност и провеждането на проучвания за оценка на енергийните нужди преди пускане в експлоатация на нови електроцентрали;

41.  Приветства усилията за диверсифициране на енергийните източници и разработване на възобновяеми енергийни източници, по-специално с оглед на започването на строителните работи за три нови водноелектрически централи; в тази връзка подчертава, че е важно да се приемат и прилагат изцяло стандартите на ЕС в областта на околната среда; отново припомня на органите значението на последователното спазване на екологичните стандарти при изготвянето на стратегия за развитие на страната;

42.  Изразява загриженост относно голямото количество радиоактивни отпадъци в твърдо и течно състояние, които все още се намират в общините в цяло Косово, без да са надлежно обезопасени; призовава Комисията да предостави помощ и да работи в тясно сътрудничество с органите на Косово с цел намиране на трайно решение на този проблем;

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, както и на правителството и парламента на Косово.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2015 г. (2014/2221(INI))

P8_TA(2015)0067 A8-0037/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. (COM(2014)0600),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в Годишния обзор на растежа за 2014 г.(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., относно годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0902),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно изпълнението на приоритетите на Европейския семестър за 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(10),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0037/2015),

A.  като има предвид, че икономическото възстановяване в ЕС значително се забави през 2014 г., но според Комисията има перспективи за наваксване през 2015 г. и дори за по-добри постижения през 2016 г.; като има предвид, че шест години след началото на финансовата криза през 2008 г. еврозоната все още е изправена пред рекордни равнища на безработицата от почти 12%; като има предвид, че слабият растеж утежни дезинфлационните тенденции; като има предвид, че в периода след финансовата криза еврозоната особено се откроява като зона на незадоволителен растеж, докато редица държави се възстановяват по-бързо; като има предвид, че въпреки дефлационния натиск, Комисията предвижда, че от средата на 2015 г. и през 2016 г. инфлацията ще се увеличи;

Б.  като има предвид, че равнището на инвестициите е спаднало до 470 милиарда евро от пика на кризата и че по оценки недостигът на инвестиции възлиза на около 230—370 милиарда евро в сравнение с дългосрочните тенденции; като има предвид, че реакцията по отношение на кризата с държавните дългове в еврозоната и констатираната неефективност на европейската институционална рамка беше значима, но недостатъчна, за да даде достатъчно силен тласък на икономиката в еврозоната, за да се върне на пътя на бързия растеж;

1.  Счита, че еврозоната продължава да се бори с последствията от изключително дълъг икономически спад след 2008 г.; изтъква, че възстановяването все още е крехко и следва да бъде насърчавано, ако се очаква да осигури значително по-голям растеж и повече работни места в средносрочен план; отбелязва, обаче, че растежът през 2014 г. има по-широка основа; отбелязва, че предизвикателството днес е да се решават както цикличните краткосрочни проблеми, така и дългосрочните структурни проблеми; подчертава, че краткосрочният натиск може да доведе до мерки с преходен характер, които биха могли да подкопаят дългосрочния капацитет за растеж; подчертава необходимостта да се гарантира, че краткосрочните и дългосрочните политики взаимно се подкрепят;

2.  Отбелязва годишния обзор на Комисията на растежа за 2015 г., който се стреми да насърчава връщане към по-високи равнища на растеж и да засили възстановяването; подкрепя подхода, базиран на три основни стълба (засилване на инвестициите, ускоряване на структурните реформи и стремеж към отговорно, благоприятстващо растежа бюджетно консолидиране), като правилния начин за постигане на тези цели; счита, че този подход следва да бъде изцяло включен в предстоящите специфични за всяка държава препоръки; подкрепя предложенията на Комисията за подобряване на европейския семестър чрез рационализиране на съществуващите процедури, включително неговия график, и чрез увеличаване на участието на националните парламенти с цел да се засили националната ангажираност, като се вземе предвид, че през 2013 г. само 9% от специфичните за всяка държава препоръки са били изцяло изпълнение от държавите членки; призовава Комисията в кратки срокове да представи надеждни данни за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки през 2014 г.; в този контекст подчертава нуждата от рационализиране на съществуващите процедури на европейския семестър, включително на неговия график, и от разширяване на участието на националните парламенти с оглед на засилването на националната ангажираност в структурните реформи;

3.  Подчертава значението и добавената стойност през предходните години на докладите за интеграцията на единния пазар, които допринесоха за общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и за установяването на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че докладът за интеграцията на единния пазар беше пропуснат за 2015 г.;

4.  Подчертава факта, че европейският семестър, въведен през 2010 г., установява годишен цикъл на координация на икономическата политика, който включва подробен анализ на плановете на държавите членки за бюджетни, макроикономически и структурни реформи;

5.  Изразява загриженост, че повечето държави членки продължават да губят пазарни дялове в глобален мащаб; счита, че икономиката на ЕС като цяло трябва допълнително да повиши своята конкурентоспособност в рамките на световната икономика, по-специално като увеличи конкуренцията на пазарите на стоки и услуги, за да се повиши ефективността, която се предизвиква от иновациите; настоява, че разходите за труд следва да останат в съответствие с производителността и че заплатите следва да допринасят за устойчиви системи за социална сигурност; подчертава, че държавите членки, когато трябва да управляват своите разходи в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), следва да намаляват текущите разходи, вместо да намаляват инвестиционните си ангажименти, въпреки че правилата не отчитат факта, че разходите за инвестиции и текущите разходи имат различно въздействие върху растежа; отбелязва съобщението на Комисията относно пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015)0012), тъй като то изяснява процедурата и обяснява връзката между структурните реформи, инвестициите и фискалната отговорност, като се извлича максимална полза от съществуващата гъвкавост на неговите правила; приветства предложението на Комисията за рационализиране европейския семестър; изтъква, че при подготвянето на специфичните за всяка държава препоръки следва да се избягват универсалните подходи;

Инвестиции

6.  Счита, че липсата на инвестиции е предизвикана от ниското доверие, занижените очаквания по отношение на търсенето, високата задлъжнялост, избягването на риска от страна на частния сектор, липсата на мерки за насърчаване на продуктивните публични инвестиции, фрагментирането на финансовите пазари, бавното намаляване на задлъжнялостта, занижените очаквания по отношение на търсенето, които се влошават от мерките за бюджетни ограничения, които се стремят да коригират преразхода на средства, липсата на подходящ капацитет за финансиране и факта, че в много случаи държавите членки и ЕС не предприемат подходящи действия, за да се справят с тези фактори; подчертава, че недостигът на инвестиции може да бъде преодолян с целенасочени публични инвестиции и значително по-високи равнища на инвестиции в частни дружества и в европейски предприятия; призовава за реформи, които да способстват за нов предприемачески климат, който стимулира нови бизнес начинания, нови инвестиции и иновации, като възможната възвръщаемост на инвестициите е основен фактор за привличането на финансов капитал в европейската икономика; подчертава, че увеличеното финансиране за инвестиции изисква добре функционираща финансова система, в която повишената стабилност и съществуващите трансгранични институции могат да способстват за ликвидността и поддържането на пазара, особено за малки и средни предприятия;

7.  Приветства Плана за инвестиции за Европа, който е важен инструмент за увеличаването на частните и публичните инвестиции; отбелязва, че планът цели да отключи допълнителни инвестиции, да разработи нови проекти, да привлече инвеститори и да възстанови доверието; счита обаче, че е твърде рано за съдържателна оценка на действителното въздействие на плана; отбелязва, че насърчаването на инвестициите не следва да се разглежда като алтернатива, а по-скоро като допълнение на реформите; настоява, че ресурсите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да се използват, за да се изразходват средства за проекти с икономическа възвръщаемост или с положително социално въздействие от гледна точка на разходите и ползите; подчертава, че ЕФСИ следва не само да замества съфинансирани европейски проекти с национално финансирани проекти; подчертава, че европейските фондове следва да водят до допълнителни инвестиции, а не просто да заместят националните инвестиционни фондове, които да бъдат изразходвани за потребление; счита, че Планът за инвестиции за Европа следва да се концентрира на първо място върху проекти с европейска добавена стойност, които все още не са приемливи за банково финансиране; подчертава значението на регулаторните елементи на Плана за инвестиции от гледна точка на подобряването на инвестиционната среда; отбелязва, че изпълнението на Плана за инвестиции на Комисията е ключово, за да се постигне очакваната добавена стойност; подчертава, че е необходимо инвестиционните проекти да бъдат внимателно подбирани, за да се избегне неуспех на плана по отношение на създаването на устойчив растеж и работни места в Европа; припомня, че резултатите от Плана за инвестиции на Комисията следва да бъдат строго оценени, особено по отношение на начина, по който се подбират и приоритизират проектите, и че следва да се избягва приватизиране на печалбите или социализиране на загубите; подчертава взаимната зависимост между ливъриджа на Плана за инвестиции и конкретните осъществявани проекти; подчертава, че целта за постигане на висок ливъридж не следва да става за сметка на добре обоснования подбор на проекти, който следва също така да отчита географското местоположение на проектите; подчертава необходимостта да се гарантира висококачествен процес на управление и подбор; отбелязва, че държавите членки, които изпълняват програми за корекции, очакват от Плана за инвестиции значително да увеличи и да способства за отпускането на безвъзмездни средства и заеми за малките и средните предприятия, които понесоха основната тежест на кризата;

8.  Призовава държавите членки активно да подкрепят Плана за инвестиции и да дадат своя принос за ЕФСИ, като допълнят средствата, предоставени от бюджета на ЕС и от ЕИБ, за да бъде насочван и насърчаван частният сектор да инвестира;

9.  Подчертава, че следва да има специален режим за МСП в рамките на Инвестиционния план, за да се създадат равнопоставени условия на конкуренция, тъй като МСП лесно могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение поради техния размер и пазарна позиция;

10.  Подчертава, че липсата на достъп до финансиране, особено за МСП, е една от най-големите пречки пред растежа в ЕС; изразява загриженост, че за МСП продължава да бъде трудно да получават банкови кредити; счита, че са необходими алтернативи на банковото финансиране, по-специално чрез подобряване на бизнес средата за рисков капитал, чрез партньорски фондове и чрез насърчаването на кредитни кооперации, но също така, в по-общ план, чрез създаване на условията за ефективното разпределение на капитал чрез капиталовите пазари; счита, че интегрираните в по-голяма степен капиталови пазари и по-добрият надзор на финансовите институции са основополагащи, за да се постигнат тези цели в краткосрочен и дългосрочен план; подчертава, че МСП следва да имат привилегирован достъп до Инвестиционния план;

11.  Признава, че енергията е важен фактор за икономическата конкурентоспособност; подчертава необходимостта да се премахнат бариерите пред единния пазар на енергия, наред с другото, като се насърчава енергийната независимост; призовава Комисията да направи оценка на напредъка в тази област на равнище ЕС и на национално равнище, като подкрепя мерките за справяне с разпокъсаността и трудностите при прилагането;

12.  Продължава да изразява загриженост относно липсата на напредък при намаляването на прекомерните равнища на частния дълг; изтъква, че това не е само загриженост за финансовата стабилност, тъй като това ограничава и потенциала на ЕС за растеж и намалява ефективността на паричната политика на ЕЦБ; призовава Комисията да представи допълнителни предложения за подготвянето на ефективни процедури за намаляване на задлъжнялостта на частния сектор, включващи неплатежоспособността и производствата по несъстоятелност, като същевременно насърчава справедливо и прозрачно споделяне на тежестта на разходите, тъй като голямата тежест на задлъжнялостта на дружествата и домакинствата е един от ключовите фактори, които ограничават частните инвестиции;

Структурни реформи

13.  Отбелязва, че в редица държави все още са необходими структурни реформи; също така отбелязва, че държавите членки, които успешно изпълниха програми за корекции или програми за финансовия сектор успяха да се върнат на капиталовите пазари, на които сега имат достъп до капитали при ниски лихвени проценти; изтъква, че причините за тяхното завръщане, наред с другото, бяха действията, предприети от Европейската централна банка (ЕЦБ); насърчава държавите членки в останалата част на еврозоната да не са по-малко амбициозни при модернизирането на своите икономики; отбелязва, че следва да се обърне надлежно внимание на социалното въздействие на реформите и на въздействието им върху заетостта; подчертава, че по-малко строгата парична политика на ЕЦБ следва да бъде допълнена с амбициозни и социално устойчиви структурни реформи от страна на държавите членки;

14.  Призовава държавите членки да направят по-ефективни своите пазари на труда, да разработят по-активни политики по отношение на пазара на труда, насочени към създаване на добре платени работни места, да модернизират системите за социална закрила, включително пенсионните системи, като същевременно спазват принципите на приобщаване, устойчивост и справедливост, и да подобрят и рационализират правната и административната среда за бизнес инвестиции; подчертава, че е необходимо структурните реформи да водят до реален и устойчив растеж, увеличени равнища на заетост, повишена конкурентоспособност и нарастващо сближаване, и че те следва да бъдат допълнени с добре насочени, по-дългосрочни инвестиции в образованието, изследванията и развитието, иновациите, инфраструктурата, промишлеността, информационните и комуникационните технологии, устойчивата енергия и човешките ресурси;

15.  Призовава държавите членки да запазят и увеличат приобщаващия характер, устойчивостта и справедливостта на социалната закрила, по-специално за най-нуждаещите се, и да подобрят и рационализират правната и административната среда за бизнес инвестиции; подчертава, че работните места трябва да бъдат качествени, да противодействат на бедността сред работещите, и че следва да са насочени към справяне с разликата в заплащането между половете; подчертава, че е необходимо икономическите реформи да бъдат допълнени с добре насочени, по-дългосрочни инвестиции в образованието, изследванията и развитието, иновациите, инфраструктурата, информационните и комуникационните технологии и устойчивата енергия;

16.  Подчертава, че намаляването на зависимостта на ЕС от външни източници на енергия трябва да формира част от неговата стратегия за растеж; следователно отново заявява необходимостта от разнообразяване на външните доставки на енергия, от подобряване на енергийната инфраструктура на ЕС и от завършване на изграждането на вътрешния пазар на ЕС на енергия като ключови приоритети на стратегията на ЕС за енергийна сигурност;

17.  Подчертава, че ЕС не може да се конкурира само по отношение на разходите, а трябва да увеличи производителността чрез устойчиви инвестиции в изследвания и развитие, образование и умения, както и ефективно използване на ресурсите, на национално и на европейско равнище; призовава Комисията и правителствата да дадат приоритет на тези области в своите бюджети; подчертава, че държавите членки следва да обръщат особено внимание на младежката безработица, когато подготвят реформи, за да не лишават младите хора от възможности от самото начало; настоятелно призовава в тази връзка държавите членки да използват по-бързо и ефикасно наличните финансови средства, включително тези по гаранцията за младежта;

18.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат финансовата помощ и ad hoc системата на Тройката в усъвършенствана правна структура, която е в съответствие с рамката за икономическо управление на ЕС и правото на ЕС, като по този начин гарантират демократична отчетност; подчертава значението на осигуряването на последващи действия във връзка с докладите относно Тройката, приети през март 2014 г. от Парламента; призовава Комисията да приложи заключенията от тези доклади; изтъква, че финансовата помощ на ЕС за определени държави членки, предоставяна при условия, комбиниращи солидарност и условност, е най-успешна, когато на национално равнище е налице силна ангажираност и съпричастност към реформите; припомня на Комисията и на държавите членки, че те трябва да извършат всеобхватна оценка на въздействието на програмите за финансова помощ;

19.  Призовава за спешни действия от страна на Комисията за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане; призовава за система на данъчно облагане, която е проста и прозрачна; призовава държавите членки да постигнат споразумение относно предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък като важен инструмент в тази борба и счита, че позицията на Европейския парламент от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)(11) трябва да послужи като основа за разумен компромис; отново изразява призива си към държавите членки да изместят данъчното облагане от труда; отбелязва, че мерките за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане не следва да подкопават прерогативите на държавите членки; приветства обаче ефективното сътрудничество по отношение на данъчните режими на европейско равнище;

20.  Подчертава необходимостта от реформи в образователните системи, за да се даде възможност на бъдещите поколения да се подготвят за нуждите на растящите пазари на труда на бъдещето;

21.  Счита, че държавите членки и Комисията все още не са изпълнили своя ангажимент за приключване на изграждането на единния пазар, особено на единния пазар на услуги и цифровата икономика;

22.  Отново повтаря призива си към Комисията за подобряване на управлението на единния пазар; настоятелно призовава Комисията да приведе целите на единния пазар в съответствие с целите на европейския семестър и да осигури съгласуваност между техните механизми за мониторинг; счита, че отделен аналитичен инструмент, състоящ се от индикатори, измерващи степента на осъщественост на единния пазар, може да предостави полезни насоки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки и годишния обзор на растежа; подчертава значението и добавената стойност през предходните години на докладите за интеграцията на единния пазар, които допринесоха за общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и за установяването на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че беше пропуснато изготвянето на доклад за интеграцията на единния пазар за 2015 г.; призовава Комисията да използва в пълна степен всички налични мерки, предвидени в правото на ЕС, за да осигури изпълнението на европейския семестър;

23.  Изразява загриженост относно протекционистките тенденции в някои държави членки; изтъква, че Договорът не предвижда ограничаване на свободното движение на хора, услуги или капитали, и припомня, че Комисията трябва да защитава и да осигурява спазването на тези свободи;

24.  Подчертава факта, че липсата на добре функциониращ вътрешен пазар на труда и на балансиран подход към имиграцията пречи на растежа в ЕС; изразява загриженост относно протекционистките тенденции в някои държави членки; изтъква, че Договорът не предвижда ограничаване на свободното движение на хора, стоки, услуги или капитали, и припомня, че Комисията трябва да защитава и да осигурява спазването на тези свободи;

25.  Отново заявява значението на гарантирането на трудовата мобилност (както презгранична, така и междусекторна), на повишената производителност на труда (свързана с обучения за придобиване на умения, целящи подобряване на пригодността за заетост), на качеството на работните места и на гъвкавостта на пазара на труда, като същевременно се запази необходимото ниво на сигурност на работното място, ограничи се използването на несигурни работни места и се осигури подходящ обхват за колективно договаряне; изтъква, че по-доброто съответствие между предлагането и търсенето на умения, както и професионалното и кариерното ориентиране, ще бъдат от голямо значение в бъдеще; счита, че подобрената мобилност може да спомогне за намаляване на множеството незаети работни места, които съществуват редом с високата безработица; подчертава значението на инвестициите в пригодността за заетост на работещите жени и младите хора, особено в контекста на нововъзникващите технологии и новите сектори, като се има предвид, че тези сектори притежават потенциала да създават работни места;

26.  Приветства мерки, които правят процеса на европейския семестър по-ефективен и демократичен; признава, че данните за изпълнението са по-добри в областта на публичните финанси, където инструментите за надзор са по-силни; призовава за балансирано интегриране на показатели за заетостта и социалноикономически показатели;

Фискална отговорност

27.  Приветства сериозното намаляване на броя на държавите, които се намират в процедура при прекомерен дефицит — 11 през 2014 г. спрямо 24 през 2011 г.; отбелязва, че в резултат на това фискално подобрение сега се очаква фискалната позиция в ЕС да остане в голяма степен неутрална през 2015 г.; призовава Комисията да направи оценка дали фискалната позиция на ЕС е съвместима с необходимостта от увеличаване на инвестициите; изразява своята загриженост обаче във връзка с растящите неравенства, намаляването на покупателната способност, високото равнище на дългосрочната безработица и безработицата сред младежите и все още много високото равнище на публичната и частната задлъжнялост на няколко държави членки от еврозоната — обстоятелство, което не само пречи на растежа, но представлява съществен риск в случай на евентуални бъдещи шокове; призовава Комисията да възприеме разумно и консервативно тълкуване на показателите за растеж и да направи преглед на качеството на икономическите прогнози, тъй като предишните прогнози на Комисията прекалено често са били коригирани в низходяща посока;

28.  Изразява съгласие с Комисията, че повечето държави членки трябва да продължат да се стремят към фискална консолидация, благоприятстваща растежа; приканва държавите членки с достатъчни фискални възможности да обмислят намаляване на данъците и на вноските за социално осигуряване с оглед на стимулирането на частните инвестиции и създаването на работни места; призовава Комисията да изготви конкретни препоръки към държавите членки, включително за онези от тях, към които все още се прилагат програми за макроикономически корекции, така че държавите да подкрепят икономическия растеж чрез устойчиви и социално балансирани структурни реформи, които водят до създаване на качествени работни места, повишена конкурентоспособност и нарастващо конвергенция;

29.  Отбелязва оценката на Комисията на проектите за бюджетни планове на държавите членки; подчертава, че прегледът на проектите за бюджетни планове следва да цели устойчиви финанси; набляга на значението на прилагането на фискалните правила и на спазването на принципа за равно третиране;

30.  Отбелязва, че е установено, че само пет държави членки спазват изцяло разпоредбите на ПСР; подчертава факта, че ПСР беше изготвен чрез консенсус между държавите членки; подчертава, че когато за обслужване на държавния дълг се отделя висок процент от разходите, това намалява средствата, които могат да бъдат използвани за публични услуги и инвестиции; поради това приема, че намаляването на дефицита на силно задлъжнелите държави остава необходимост, но счита, че подобна фискална консолидация следва да се извършва по начин, който защитава уязвимите ползватели на публични услуги, защитава публичните инвестиции и увеличава приходите по справедлив начин чрез по-висок растеж;

Засилена координация на националните политики

31.  Приветства доклада за механизма за предупреждение; приветства постепенното намаляване на вътрешните дисбаланси в държавите членки; обръща внимание на външните дисбаланси на няколко държави членки, включително големите търговски излишъци; отбелязва, че ЕС като цяло губи дялове от световните пазари;

32.  Изтъква, че целта на процедурата при макроикономически дисбаланси не е само да се избягват силни отрицателни въздействия върху растежа и заетостта в дадена държава, но и да се предотврати разпространяването на последиците от недобре разработени национални политики в други държави членки от еврозоната; отбелязва съобщението на Европейския съвет от декември 2014 г., направено чрез доклада на четиримата председатели, за измесване на дебата към по-тясна координация на икономическите политики в ИВС през 2015 г.;

33.  Отново изразява своето становище, че в сегашната рамка за икономическо управление липсва достатъчна демократична отчетност при прилагането на нейните правила и по отношение на участващите институции и органи; призовава Комисията да направи необходимите предложения, за да се реши въпросът с липсата на подходяща демократична отчетност в икономическото управление на ЕС;

34.  Отбелязва, че трябва да се обърне внимание на последиците от значителния спад в цените на петрола и дали тази неочаквана печалба следва да бъде предоставена изцяло на потребителите на изкопаеми горива или да бъде споделена, като правителствата повишат данъците върху изкопаемите горива, за да намалят своите дефицити, да финансират инвестиции, да избегнат подкопаване на политиките в областта на изменението на климата и да намалят дезинфлационните ефекти;

Бюджет на ЕС

35.  Подчертава, че принципът на точност на бюджета в публичните сметки трябва да бъде ръководното начало при изготвянето на националните бюджети и на бюджета на ЕС, така че да се гарантира конвергенция и стабилност в ЕС; изразява убеждението, че тази точност представлява един от факторите в реакцията по отношение на съществуващата криза на доверието между държавите членки и между държавите членки и гражданите на Европейския съюз — загуба на доверие, която се увеличи след началото на неотдавнашната финансова криза;

36.  Призовава следователно за хармонизация на икономическите допускания, използвани при изготвянето на националните бюджети; счита по-конкретно, че факторите на международното икономическо положение следва да бъдат предмет на обща оценка;

37.  Призовава за по-голямо еднообразие при представянето на публичните сметки с оглед на улесняването на съпоставимостта и предотвратяването на прекомерни макроикономически дисбаланси; призовава по-специално за стандартизиране на начина, по който държавите членки осчетоводяват своите вноски в бюджета на ЕС;

38.  Призовава Комисията да компенсира евентуалния демократичен дефицит на семестъра чрез пакета от мерки за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, предвиден за 2015 г.;

39.  Счита, че по-тясното сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в рамките на европейския семестър за икономическо и бюджетно управление е от решаващо значение; поема ангажимент да задълбочи своите отношения с националните парламенти в дух на конструктивно партньорство;

40.  Изразява съжаление относно факта, че сумата на неплатените сметки в бюджета на ЕС подкопава доверието в ЕС и е в противоречие с определените на най-високо политическо равнище цели за растеж и заетост — по-конкретно младежка заетост — и за подкрепа за малките и средните предприятия, и изразява опасение, че това ще задълбочи разделението между Съюза и неговите граждани;

41.  Призовава при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) след изборите да се анализира и следователно да се увеличи добавената стойност на финансирането от ЕС в подкрепа на определените от Съюза цели за конкурентоспособност, растеж, заетост и енергиен преход; призовава Комисията да приеме по-ясна методология за по-добро проследяване на средствата и разходите на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се даде възможност за подобряване на оценките на въздействието;

42.  Освен това призовава Комисията да докладва относно потенциалното отрицателно въздействие, което въпросът със забавянията на плащанията би оказал върху задълженията, поети от държавите членки в рамките на европейския семестър;

43.  Отбелязва, че до момента в много държави членки публичната администрация не е станала по-ефективна, въпреки че подобренията в тази област биха послужили за постигане на икономии чрез рационализиране на организацията и намаляване на бюрокрацията за предприятията и гражданите;

44.  Приветства факта, че в своя годишен обзор на растежа за 2015 г. Комисията е подчертала икономическото значение на европейските структурни и инвестиционни фондове (включително инициативата за младежка заетост); припомня, че тези фондове представляват средно 10% от общия размер на публичните инвестиции в ЕС, но че положението е различно в отделните държави и че в някои държави членки те могат да възлизат на 80% от публичните инвестиции; подчертава, че структурните и инвестиционните фондове представляват добър пример за полезното взаимодействие между европейския бюджет и националните бюджети въз основа на съвместно договорени цели, залегнали в споразуменията за партньорство в областта на растежа и инвестициите в съответствие със стратегията „Европа 2020“; подкрепя всички усилия за интелигентно обединяване на европейски и национални бюджетни средства с цел постигане на ползи по отношение на ефикасността, стимулиране на икономиката и по-ниски национални дефицити посредством положителния ефект на споделените ресурси;

45.  Подчертава неотложната необходимост от ефективна борба с данъчните измами, които имат потенциала да лишат бюджета на ЕС от значителни ресурси;

46.  Призовава Комисията да представи анализ на въздействието, което може да окаже преразпределянето на средства от програми на ЕС, като например Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“;

47.  Призовава държавите членки да добавят допълнителни финансови средства в Плана за инвестиции, който има за цел да увеличи в максимална степен въздействието на публичните разходи и да привлече частни инвестиции;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12. (2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41. (3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8. (4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33. (5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25. (6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1. (7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11. (8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1. (9) Приети текстове, P7_TA(2014)0129. (10) Приети текстове, P7_TA(2013)0036. (11) OВ C 258E, 7.9.2013 г., стр. 134.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г. (2014/2222(INI))

P8_TA(2015)0068 A8-0043/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-специално дял ІV (Солидарност) от нея,

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС относно специфичните мерки за най-отдалечените региони;

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 относно правото на закрила срещу бедност и социална изолация,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014)0902), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно съобщението(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(8),

—  като взе предвид документа на Международната организация на труда (МОТ) „Доклад за заплатите по света за 2014/2015 г.“ (Global wage report 2014/2015) от 5 декември 2014 г.,

—  като взе предвид работния документ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Тенденции при неравенството по отношение на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж“ (Trends in Income Inequality and its Impact on Economic Growth), от 9 декември 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юли 2014 г., озаглавено „Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места“ (COM(2014)0446),

—  като взе предвид своите резолюции от 14 септември 2011 г.(9) и от 16 януари 2014 г.(10) относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0043/2015),

А.  като има предвид, че Европа трябва да се придържа към модела на социалната пазарна икономика, който гарантира устойчив растеж, така че на новото поколение да се осигурят работни места, а не дългове;

Б.  като има предвид, че икономическият и социален контекст в ЕС остава мрачен, и като има предвид, че според есенната икономическа прогноза за 2014 г. на Комисията икономическото възстановяване продължава да бъде крехко, като има предвид, че независимо от отрицателните темпове на растеж в еврозоната за последните две години растежът в еврозоната се очаква да достигне 0,8% през 2014 г. и 1,1% през 2015 г.; като има предвид, че прогнозите са по-добри само за няколко държави членки, и като има предвид, че през последните години Комисията систематично коригира в посока надолу собствените си прогнози; като има предвид, че независимо от факта, че прогнозираният общ дефицит в ЕС‑28 е намален до 3% за 2014 г., в някои държави членки той продължава да бъде висок, което показва необходимостта от по-нататъшна фискална консолидация, която да е съвместима с растежа, и по-добра и устойчива заетост, тъй като възстановяването не е нито солидно, нито поставено на здрави основи;

В.  като има предвид, че стратегията за бърза бюджетна консолидация, приета по време на икономическата криза, попречи на държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, което показва, че фискалните политики следва да бъдат диференцирани и адаптирани към конкретното положение на всяка държава членка; като има предвид, че резкият спад в цените на петрола може да се окаже допълнителен стимул за икономиките на много държави членки, особено ако това доведе бързо до намаляване на цените на енергията за семействата и предприятията;

Г.  като има предвид, че ЕС трябва да продължи да усъвършенства своите икономически и социални политики, за да може в най-скоро време да постигне целите на „Европа 2020“, като същевременно превъзмогне рисковете от продължителна стагнация и дефлация, и като има предвид, че за да се случи това, е необходимо да продължат усилията за насърчаване на инвестициите и структурните реформи, които засилват икономическата конкурентоспособност по социално отговорен начин; като има предвид, че е необходима екологична трансформация, за да се гарантира преминаването към икономика с ефективно използване на ресурсите и устойчиво развитие; като има предвид обезпокоителната тенденция на намаляване на тежестта на ЕС в световната икономика поради кризата, загубата на промишлената му база и липсата на доверие от страна на инвеститорите и предприемачите, докато при други държави се наблюдават солидни признаци на възстановяване; като има предвид, че през октомври 2014 г. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че вероятността от рецесия в еврозоната се е увеличила и ще достигне 35 — 40% към края на годината;

Д.  като има предвид, че държавите членки имат основната роля в прилагането на политики в областта на заетостта, включително в областта на младежката заетост, и че такива мерки се прилагат най-добре на национално равнище;

Е.  като има предвид, че ЕС трябва колкото се може по-скоро да се справи с бързото застаряване на своето население;

Ж.  като има предвид, че независимо от известно подобрение (за първи път от 2011 г. насам е налице леко увеличаване на броя на договорите за работа на пълно работно време), равнището на безработица продължава да е рекордно високо, като близо 25 милиона души в ЕС са без работа; като има предвид, че дълготрайната безработица е тревожно висока, а 12 милиона души са били без работа в продължение на повече от една година (с 4% повече спрямо предходната година); като има предвид, че равнищата на безработица сред младите хора не са намалели значително (намалели са едва с 1,9% в сравнение с 2013 г.), достигайки ниво от 21,2% средно за ЕС; като има предвид, че 75 % от трайно безработните в ЕС са под 35-годишна възраст; като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора, независимо от тяхното образователно равнище, освен в няколко държави членки;

З.  като има предвид, че Европейският социален фонд заедно с гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост трябва да се използват пълноценно и правилно за финансиране на устойчиви проекти с цел борба срещу безработицата, и по-специално безработицата сред младите хора;

И.  като има предвид, че делът на младите хора, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), остава висок, и като има предвид, че процентът на младите роми в тази група е непропорционално висок;

Й.  като има предвид, че различни фактори — включително това, че не беше създадена благоприятна среда за засилване на инвестициите и на растежа, намаляването на пазарните доходи и отслабването на въздействието на социалните плащания във времето(11), както и усилията на няколко държави членки да възстановят икономическото си равновесие чрез намаляване на разходите за социална закрила — доведоха до значително намаляване на брутния разполагаем доход на домакинствата, което допринесе за увеличаването на броя на европейските семейства, изложени на риск от изключване, и за тревожно нарастване на неравенствата, в това число неравенствата между половете; като има предвид, че всеки четвърти европеец е изложен на риск от бедност; като има предвид, че непълната заетост и несигурните условия на труд достигнаха върхови стойности и за 50% от всички търсещи работа лица осигуряването на заетост не е достатъчно, за да ги спаси от бедността;

К.  като има предвид, че данните за 2013 г. ― най-новите, които са на разположение ― показват, че дългосрочната безработица е на рекордното ниво от 5,1% от работната сила в ЕС‑28; като има предвид, че дългосрочната безработица не само има съдбоносни последици за отделните лица през целия им живот, но може да се превърне и в структурна безработица в ЕС;

Л.  като има предвид, че 25,1 % от населението на ЕС понастоящем е изложено на риск от бедност или социално изключване; като има предвид, че средният темп на растеж на детската бедност е по-висок от средния темп на растеж на бедността като цяло, и като има предвид, че в някои държави членки всяко трето дете живее под прага на бедността;

М.  като има предвид, че по-възрастните работници са групата, при която вероятността от дългосрочна безработица е най-голяма; като има предвид, че само половината от работниците на възраст между 55 и 65 години са работели през 2012 г.; като има предвид, че по-възрастните хора страдат повече от намаляването на публичните разходи за социални и здравни услуги и за социални помощи; като има предвид, че някои категории по-възрастни хора, като например хората на възраст над 80 години, по-възрастните жени, по-възрастните мигранти и по‑възрастните членове на етническите малцинства, са изложени на особено голям риск от изпадане в бедност;

Н.  като има предвид, че за да се борят срещу кризата, някои държави членки драстично намалиха своите публични разходи точно в момента, когато поради увеличаването на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни средства в областта на социалното осигуряване бяха подложени на допълнителен натиск, тъй като вноските намаляха вследствие на широкомащабно закриване на работни места и намаляване на възнагражденията, като по този начин европейският социален модел беше изправен пред сериозна заплаха; като има предвид, че исканите реформи не отговориха на потребностите и очакванията на гражданите по отношение на заетостта и социалната сфера;

О.  като има предвид, че намаляването на бедността е не само една от основните цели на стратегията „Европа 2020“, а и социална отговорност на държавите членки, и че достойната и устойчива заетост е най-добрият начин за избягване на бедността; като има предвид, че поради това усилията трябва да се насочат към улесняване на достъпа до работни места, особено за лицата, които са най-отдалечени от трудовия пазар; като има предвид, че трудовият пазар все още се характеризира със значителни неравенства в условията на заетост, и като има предвид, че сред лицата на възраст над 55 години жените са заплашени в по-голяма степен от мъжете да живеят в бедност или социално изключване;

П.  като има предвид, че социално-икономическите неравновесия сред държавите членки се задълбочиха още повече, докато по отношение на целта на регионално сближаване важи обратното; като има предвид, че разликите между безработицата в центъра и в периферията са нараснали от 3,5% през 2000 г. на 10% през 2013 г.; като има предвид, че тази разлика увеличава риска от фрагментиране и застрашава икономическата стабилност и социалното сближаване в ЕС; като има предвид, че Шестият доклад за сближаването подчертава ролята на структурните фондове за преодоляване на неравенствата, особено по време на кризата;

Р.  като има предвид, че член 174 от ДФЕС предвижда, че „за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“;

С.  като има предвид, че в регионите, засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, равнищата на безработица обикновено са по-високи, икономическият растеж е по-нисък и липсват значителни инвестиции, насочени към подобряване на техния потенциал;

Т.  като има предвид, че през последните две години Парламентът предупреждава относно социалните рискове от дефлацията в условията на нисък растеж, висока безработица и натиск за намаляване на възнагражденията; като има предвид, че Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозира ниска инфлация в дългосрочен план и предупреди относно последиците от това за вътрешното търсене, растежа и заетостта; като има предвид, че дефлацията се превърна в реалност от август 2014 г. насам в осем държави членки (шест от които са в еврозоната); като има предвид, че търсенето и създаването на работни места в ЕС са силно ограничени от преобладаващото слабо кредитиране на малките и средните предприятия (МСП) и необходимостта от намаляване на прекомерния публичен и частен дълг, със специално внимание към ипотечните заеми; като има предвид, че намаляването на темповете на инфлация значително увеличава тези затруднения, като повишава реалните лихвени проценти и реалната тежест на дълга, и би могло да доведе до възникването на порочен кръг на икономическа депресия; като има предвид, че ЕЦБ реагира на всички тези аспекти на 22 януари 2015 г. с прилагането на разширена програма за закупуване на активи, като общата стойност за закупуваните месечно активи възлиза на 60 милиарда евро и е предвидено програмата да се прилага поне до септември 2016 г.;

У.  като има предвид, че може да се използва експанзивна парична политика за насърчаване на износа като начин за подобряване на състоянието на икономиката на ЕС в краткосрочен план;

Ф.  като има предвид, че ниските лихвени проценти могат да се използват за насърчаването на инвестициите в ЕС;

Х.  като има предвид, че фискалната консолидация се засили и бяха въведени нови водещи цели, ориентирани по-скоро към структурни, отколкото към циклични дефицити; като има предвид, че въпреки това размерът на фискалните мултипликатори в настоящите условия е все още много голям; като има предвид, че е необходимо да се постигнат средносрочната цел и целта по отношение на дълга, за да се създаде среда, стимулираща икономическия растеж и създаването на работни места; като има предвид, че е необходимо да се оценяват систематично социалното и екологичното въздействие и въздействието по отношение на равенството между половете от прилагането на тези мерки;

Ц.  като има предвид, че публичните и частните инвестиции в ЕС са намалели значително и вече са близо 20 % под равнището отпреди кризата, като са по-ниски от тези на основните му икономически партньори по света; като има предвид, че инвестициите в по-добри и устойчиви работни места, човешки капитал, научни изследвания и иновации (включително проекти с по-малък мащаб), енергиен съюз, в който ресурсите се използват ефективно, цифровия единен пазар, насърчаването на предприемачеството и по-добрата бизнес среда за МСП трябва да бъдат сред водещите приоритети както за Комисията, така и за държавите членки, тъй като инвестициите в тези области са от основно значение не само за гарантирането на възстановяването, но също така и за разширяването на икономическия потенциал на ЕС за растеж и създаване на просперитет;

Ч.  като има предвид, че недостатъчното участие в процеса на Европейския семестър на равнище ЕС и на национално равнище от страна на националните парламенти, на Европейския парламент, на местните и регионалните органи, на организациите на гражданското общество и на социалните партньори ограничи ангажираността на държавите членки с реформите и разработването на приобщаващи, социални и устойчиви решения и намали доверието на гражданите в проекта ЕС;

Ш.  като има предвид, че определянето на трудовите възнаграждения е от компетентността на държавите членки;

Амбициозни икономически политики за растеж, създаване на качествени работни места и борба срещу дефлацията

1.  Приветства интегрирания подход на Комисията по отношение на растежа, основаващ се на три главни стълба: План за инвестиции за Европа, структурни реформи и фискална отговорност; призовава за амбициозна експанзивна икономическа и фискална политика, в рамките на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж, за насърчаване на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на по-добри и устойчиви работни места; подчертава, че солидарността е основната ценност, върху която е изграден Европейският съюз; призовава Комисията да подкрепи усилията на държавите членки, като предостави конкретни препоръки, които са от помощ за тях и за ЕС като цяло, така че те да предприемат действия не само във връзка с фискалната консолидация, но и по отношение на структурните реформи, по балансиран от социална гледна точка и икономически ефективен и устойчив начин; подчертава, че ниската инфлация вече води до повишаване на реалните лихвени проценти, както и на реалния публичен и частен дълг, което, заедно с високата дългосрочна младежка безработица, води до намаляване на икономическия растеж и увеличаване на бедността;

2.  Отчита връзката между фискалната отговорност и необходимостта от насърчаване на инвестициите и структурните реформи в държавите членки в контекста на Пакта за стабилност и растеж; приветства, в тази връзка, съобщението на Комисията, озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“; призовава партньорите да прилагат реформите, като използват гъвкавостта, вече заложена в правилата и споразуменията, в случай че държава членка е изправена пред прекомерни макроикономически дисбаланси, за да се гарантира, че фискалната отговорност е съвместима с икономическия растеж, създаването на работни места и социалната държава;

3.  Подчертава необходимостта от структурни реформи в държавите членки; отбелязва, че макар някои държави членки, които приложиха реформи, да успяха да си възвърнат конкурентоспособността на световния пазар, тези реформи следва да бъдат съвместими с интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, както и със създаването на достойни работни места; призовава да се постигнат тези цели и да се разшири обхватът на тези реформи, за да включват области като цифровия единен пазар, енергийния съюз или фискалните реформи; счита, че реформите, насърчавани на пазара на труда, трябва също така да въвеждат гъвкавостта и сигурността, необходими за прекратяване на сегментацията и за гарантиране на достойни трудови възнаграждения;

4.  Приветства факта, че новият набор от политики добавя инвестициите към предишните приоритети за фискална консолидация и структурни реформи; въпреки това счита, че Годишният обзор на растежа следва да отделя по-голямо внимание на съвкупното търсене и на неговата връзка с увеличаването на трудовите възнаграждения и социалните неравенства; подчертава, че основният приоритет във връзка с намаляването на макроикономическите дисбаланси следва да бъде не увеличаването на излишъците по текущите сметки, а по-скоро повишаването на темповете на растеж, равнището на инвестициите и равнището на заетост, както и намаляването на равнището на бедност;

5.  Изразява загриженост, че инвестициите в ЕС са намалели значително през последните години и вече са с близо 20 % под равнището отпреди кризата; предупреждава, че намаляването е още по-голямо в периферните държави членки, в които мерките за фискална консолидация бяха по-строги; изтъква отново потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, която според оценки на Комисията би могла да създаде пет милиона работни места до 2020 г. само в секторите на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, при условие че се прилагат амбициозни политики в областта на климата и енергетиката; призовава държавите членки да осигурят достатъчни равнища на инвестиции в тези сектори и да предвидят бъдещите потребности от умения на работниците;

6.  Приветства факта, че един от трите основни стълба на стратегията на Комисията за 2015 г. са инвестициите, и призовава този план да бъде приложен незабавно; отбелязва факта, че вноските на държавите членки в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) няма да бъдат взети предвид при определянето на фискалната корекция съгласно превантивната или корективната част от Пакта за стабилност и растеж;

7.  Счита, че трите основни стълба на стратегията на Комисията за 2015 г. трябва да се прилагат съвместно, за да се насърчават по отговорен начин инвестициите в областите, които имат реално въздействие върху растежа и създаването на работни места, като например цифровата икономика, „зелените“ сектори и здравеопазването;

8.  Отбелязва факта, че ЕФСИ ще се основава на съществуващите ресурси на ЕС и няма да набира публични „свежи“ средства, с изключение на допълнителните 5 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); подчертава рисковете, които поражда един недостатъчно финансиран фонд, който се основава на прекалено оптимистични предположения относно вероятността за привличане на по-голямата част от необходимото финансиране от частни инвеститори; призовава ЕИБ да обмисли смяна на своята ориентация от чисто търговско банкиране към следване на модел за оценка на риска на проектите въз основа на определени критерии и прозрачност; призовава Комисията да проучи начините за използване на бюджета на ЕС, както и на други, нови ресурси, за да се гарантира, че ЕФСИ ще изпълнява целите си;

9.  Призовава Комисията и ЕИБ да направят оценка на въздействието на икономическата криза върху банковата система и крайните получатели на финансиране от ЕИБ, като се обърне специално внимание на МСП, на сектора на социалната икономика и на публичните дружества;

10.  Подчертава факта, че ЕФСИ трябва да бъде насочен към създаването на нови инвестиции в области, в които инвеститорският интерес е слаб, вместо към заместването на инвестиции, които биха били извършени другаде (ефект на изтласкване), или към инвестиции с висока рентабилност, които биха се осъществили във всички случаи (икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите); призовава Комисията също така да включи и насърчава социалните инвестиции, които не само осигуряват финансова възвръщаемост, но и насърчават положителните странични ефекти, като например инвестициите в човешки капитал, инвестициите с висока степен на въздействие по отношение на създаването на по-добри и устойчиви работни места или социалното приобщаване и намаляването на бедността, като например системите за социална закрила и социалните услуги, или инвестициите в социалната икономика; отново отправя призив за прилагане на пакета за социални инвестиции;

11.  Призовава Комисията да осигури инвестиции в икономически по-слабите региони, засегнати от високо равнище на безработица, както и в МСП в такива региони, предвид твърде ограничения им достъп до финансиране, за да се гарантира, че тези усилия оказват значимо въздействие там, където са най-необходими, като изборът се прави при надлежно отчитане на икономическите характеристики на инвестициите; подкрепя становището на Комисията, че е необходима квалифицирана работна сила в развиващите се сектори като цифровата икономика, „зелените“ отрасли и здравните грижи;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят специални засилени механизми за изпълнение на инвестиционни програми в най-отдалечените региони, чиято отдалеченост, географска разпокъсаност, уязвими икономики и природни ограничения водят до по-големи неравенства при достъпа до възможности за работа, стоки и услуги;

13.  Призовава Комисията при изготвянето на европейския инвестиционен план да вземе под внимание регионите, които страдат от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, по-специално по отношение на достъпа до широколентови технологии;

14.  Призовава Комисията да преразгледа задълбочено и да внесе подобрения в инициативата на ЕС и ЕИБ за облигации за финансиране на проекти, която започна като пилотен проект през 2012 г. с цел обобщаване на европейския инвестиционен план, за да му се предостави по-важна роля при насърчаването на заетостта; също така призовава в този контекст за подробен преглед на облигациите за социално въздействие, включени в пакета за социални инвестиции;

Отговорна политика с нов акцент върху инвестициите, създаването на качествени работни места и растежа

15.  Отбелязва, че европейският инвестиционен план е необходимо допълнение към усилията за стимулиране на устойчивия икономически растеж и създаването на работни места, което трябва да бъде подкрепено с частни и публични ресурси, за да постигне успех; приветства факта, че в Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2015 г. продължава да се настоява за повече усилия от страна на държавите с фискални възможности за действие като средство за насърчаване на търсенето и на инвестициите в Европа;

16.  Приветства ускоряването на темпа на бюджетната консолидация и въвеждането на нови водещи цели — като се набляга повече на структурните, отколкото на цикличните дефицити — които следва да имат положително въздействие върху заетостта и устойчивия растеж; отбелязва обаче, че размерът на фискалните мултипликатори в настоящия контекст все пак е все още много голям и че това ще окаже отрицателно въздействие върху икономическия растеж и създаването на работни места, както и върху устойчивостта на системите за социална закрила; призовава Комисията да улесни използването на максимална гъвкавост в рамките на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж;

17.  Призовава за разработването на европейска рамка, с която да се гарантира, че всички инвестиции в рамките на европейския инвестиционен план имат значително въздействие по отношение на стимулирането на устойчивия икономически растеж, създаването на качествени работни места и насърчаването на социалния напредък; призовава Комисията да следи и да контролира инвестициите в рамките на този план и също така да извършва одит и да измерва икономическото и социалното въздействие на инвестициите в реално изражение; призовава Комисията да включи специалисти в областта на социалната политика в експертната комисия към новия ЕФСИ, която ще одобрява проектите, подлежащи на финансиране, и да гарантира, че положителното социално въздействие е един от главните критерии при този подбор;

18.  Подчертава значението на гъвкавостта, която може да се използва в рамките на съществуващия Пакт за стабилност и растеж с цел да се гарантира свобода на действие за социалните инвестиции, и по-специално социалните инвестиции в хората, като им се осигуряват необходимите умения и се подпомагат условията за ефективно и удовлетворяващо участие в икономиката и обществото през целия им живот; подчертава в този контекст потенциалната роля на социалната икономика за създаването на устойчиви, приобщаващи и качествени работни места;

Възобновено финансиране за МСП за насърчаване на частните инвестиции и на създаването на работни места

19.  Подчертава, че макар МСП да са с основна заслуга за създаването на работни места в Европейския съюз, те продължават да са изправени пред сериозни трудности при получаването на достъп до финансиране и показват тревожна прекомерна задлъжнялост; приветства в тази връзка новите препоръки на Комисията относно достъпа на МСП до финансиране, включващи нов подход по отношение на несъстоятелността и фалитите на предприятия; призовава за продължаване на усилията на държавите членки за подобряване на схемите за преструктуриране на дълг като средство за постигането на тази цел; призовава Комисията да насърчава, когато е необходимо, прилагането на национално равнище на принципите, определени в препоръката ѝ от 12 март 2014 г., посредством специфични за всяка държава препоръки; подчертава, че управляваните от жени предприятия МСП са изправени пред повече трудности при получаването на достъп до финансиране; призовава Комисията да анализира причините за това положение и да предложи мерки за неговото преодоляване;

20.  Подчертава значението на създаването на култура на предприемачество в Европейския съюз чрез намаляване на пречките пред самостоятелната заетост и създаването на предприятия; посочва, че това може да бъде подпомогнато чрез интелигентна комбинация от финансова подкрепа, като например оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ по Европейската програма за заетост и социални иновации (EaSI), или чрез решения, предлагащи обслужване на едно гише в държавната администрация при регистрация на ново предприятие;

21.  Изразява загриженост, че в някои случаи финансовата разпокъсаност в еврозоната застрашава растежа и устойчивостта на МСП; призовава за възстановяването на способността на икономиката за кредитиране, като по този начин ще се позволи на МСП да инвестират и да създават работни места и ще се улесни достъпът до предприемачеството и достъпът на МСП до програми, като например COSME или „Хоризонт 2020“;

22.  Призовава държавите членки да премахнат ненужните административни тежести и бюрократични формалности за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, както и да създадат подходящи условия за новосъздадени предприятия;

23.  Приветства съвместната схема на Комисията и на ЕИБ за отпускане на заеми за МСП, която използва структурните фондове с цел насочване на инвестиции към тези предприятия, така че да се стимулира създаването на по-добри и устойчиви работни места; призовава ЕЦБ да допълни тези политически действия и да проучи начините за закупуване на активи на МСП, както и да подкрепи развитието на МСП в рамките на програмите за увеличаване на паричната маса въз основа на добрите практики в други икономически региони или да служи като гарант за източниците на финансиране на МСП, които създават до 80 % от работните места в много държави членки;

24.  Отбелязва програмата на ЕЦБ за разширено купуване на активи, която за пореден път е насочена към банковата система; поради това призовава ЕЦБ да оптимизира потенциала си за подобряване на положението на реалната икономика чрез отпускане на кредити, с цел да се даде тласък на растежа и да се предприемат мерки за борба срещу безработицата в ЕС;

25.  Приветства мерките, обявени от Комисията, за насърчаване на създаването на работни места в МСП чрез предоставяне на алтернативи на банковите заеми, както и за подобряване на нормативната и фискалната уредба с цел засилване на дългосрочните инвестиции в МСП; призовава да се приложат незабавно тези мерки ; призовава Комисията също така да подкрепя проекти от по-малък мащаб; призовава Комисията и държавите членки да разгледат въпроса за създаването на финансови кооперативи за финансиране на МСП (кредитни обединения) като алтернативни инструменти за финансиране и да дадат възможност за по-добър достъп на МСП до обществените поръчки и финансирането на равнището на ЕС и на национално равнище;

26.  Подчертава значението на междинните органи, свързани с МСП, например търговските камари, като двигатели с мултиплициращ ефект при изпълнението на политиките на ЕС, свързани с МСП, и призовава Комисията да започне диалог за партньорство с тези органи по въпроса как политиките на ЕС, свързани с МСП, могат да бъдат по-добре прилагани, така че да се увеличи създаването на качествени работни места;

По-ефективно използване на средствата

27.  Подчертава, че политиките за растеж и работни места имат различно териториално въздействие, което зависи от конкретната ситуация във всеки регион на ЕС, както и че регионалните различия са се увеличили от началото на кризата; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки следва да вземат предвид териториалните различия в рамките на държавите членки, с цел да се насърчават растежът и трудовата заетост, като в същото време се запазва териториалното сближаване;

28.  Счита, че мерките на политиката на сближаване трябва да играят съществена роля за намаляването на вътрешните конкурентни различия и на структурните дисбаланси в регионите, които имат най-голяма нужда от това; призовава Комисията да обмисли подходящи решения за държавите членки, които, макар да са изправени пред много висока безработица, са задължени да върнат средства на ЕС поради проблеми със съфинансирането; призовава Комисията да разгледа възможността за предварително финансиране, с цел да се улесни пълноценното използване на средствата от тези държави членки в периода 2014 — 2020 г., като в същото време винаги следи за спазването на принципа на бюджетна отчетност;

29.  Призовава Комисията да предприеме спешни действия за борба срещу данъчния дъмпинг, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и призовава за приемането на равнището на Съвета на амбициозен данък върху финансовите сделки;

30.  Изразява твърдо убеждение, че финансирането от ЕС, особено финансирането по линия на инициативата за младежка заетост и на Европейския социален фонд (ЕСФ), следва да не се използва за субсидиране на националните подходи, а по-скоро с цел да се осигури допълнителна подкрепа по начин, който допълва и засилва националните програми, за които са взели решение държавите членки;

31.  Призовава Комисията, държавите членки и регионите да гарантират пълното използване на фондовете на ЕС за периода 2007 — 2013 г. и да осигурят висока степен на съответствие на ЕСФ и на другите европейски структурни фондове със стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да гарантира, че стриктно се следи 20 % от ЕСФ да бъдат насочени за борба срещу бедността; призовава Комисията да въведе в следващите ГОР и в специфичните за всяка държава препоръки глава, свързана с изпълнението на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица;

32.  Призовава Комисията да разработи структурни реформи на пазарите на енергия с цел изграждане на устойчив енергиен съюз, който е по-малко зависим от външни източници, и диверсифициране на източниците на доставки (например алжирски газ);

Реформи с цел увеличаване на потенциала за растеж, на човешкия капитал и на производителността

33.  отбелязва, че плановете от решаващо значение за инвестиции с цел постигане на устойчив растеж и създаване на по-добри и устойчиви работни места, както и мерките, предприети от ЕЦБ, могат да имат успех само ако са съчетани с национални реформи за повишаване на дела на участващите в качествена заетост, засилване на активността и на производителността, развитие на човешкия капитал във всички възрастови групи, в това число най-уязвимите групи, и подпомагане на здравите социални системи и на системите за социална закрила; посочва, че решението на Европейския парламент и на Съвета относно засилването на сътрудничеството в мрежата на обществените ведомства по труда е ключов елемент в стремежа към подобряване на пазарите на труда; счита, че структурните реформи на пазара на труда следва да въвеждат мерки за вътрешна гъвкавост, насочени към поддържане на заетостта по време на икономически смущения, да гарантират качеството на работните места и сигурността при смяната на работното място и да осигуряват схеми за обезщетения при безработица, които са основани на реалистични изисквания за активизиране, гарантират подходяща защита за съкратените работници и са свързани с политиките за реинтегриране;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да проучат нови начини за насърчаване на инвестициите в ЕС; подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат производството и услугите в Европа и произтичащите от това възможности за създаване на работни места, особено за младите хора; счита, че икономиките на ЕС имат уникална възможност да ускорят тази тенденция за връщане на работни места;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят специални политики в подкрепа на създаването на качествени работни места за трайно безработните лица, безработните в напреднала възраст, жените и другите приоритетни групи, особено тежко засегнати от кризата, като например имигрантите, ромската общност и хората с увреждания, включително мерки в подкрепа на политиките срещу дискриминацията на работното място, на съвместяването на личния и професионалния живот, на ученето и обучението през целия живот и за борба срещу ниското равнище на образование, което засяга някои от тези групи, много от които са заплашени от социално изключване; призовава в специфичните за всяка държава препоръки систематично да присъстват мерки за намаляване на несъответствията в заплащането и пенсиите при двата пола; настоятелно призовава Комисията да поиска от всяка от държавите членки да състави национален план за заетост за създаване на работни места в съответствие с договореното от тях в рамките на пролетното заседание на Съвета през 2012 г.;

36.  Призовава Комисията да предприеме нова инициатива, насочена към насърчаване на възможностите за заетост на ромите в държавите членки, която да съдържа мерки за насърчаване на уменията и квалификацията, както и да се води борба срещу дискриминацията и да се насърчава създаването на работни места, например чрез самостоятелна заетост и предприемачество и посредством използването на иновативни финансови инструменти;

37.  Призовава държавите членки да отдават предимство на преодоляването на различията в заетостта между половете, по-конкретно чрез действия за премахване на разликата в заплащането на мъжете и на жените и прилагане на мерки за улесняване на съчетаването на семейния и професионалния живот, наред с другото, чрез увеличаване на предлагането на места в детски заведения;

38.  Изразява съжаление, че европейският семестър не е приведен в достатъчна степен в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията и държавите членки да приведат икономическите мерки, прилагани в хода на европейския семестър, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на социалните въпроси и заетостта, както и със социалните принципи, заложени в Договорите; призовава за по-решителни действия за насочване и координиране на политиките на ЕС за насърчаване на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на по-добри и устойчиви работни места; призовава Комисията незабавно да представи междинния преглед на стратегията „Европа 2020“ предвид спешната необходимост да се постигне по-голям напредък по отношение на намаляването на бедността и на други цели в социалната област, както и нуждата от повишаване на значимото участие на заинтересованите страни;

Образование и активни политики в областта на заетостта с цел увеличаване на човешкия капитал

39.  Счита, че в резултат на увеличаващата се международна конкуренция, задвижвана от все по-квалифицираната работна сила, ЕС е изправен пред сериозен недостиг и несъответствия на умения, което действа като спирачка за икономическия растеж; счита, че за да имат държавите членки реална възможност да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта, те трябва да се съсредоточат върху създаването на подходяща среда за разкриване на работни места;

40.  Отново отправя призив към Съвета, Комисията и държавите членки за включването на стълб, свързан с равенството между половете, в рамките на стратегията „Европа 2020“;

41.  Посочва, че стратегията за възстановяване на конкурентоспособността следва да е насочена не само към разходите за труд, но и към повишаване на производителността чрез инвестиции в човешки капитал и структурни реформи;

42.  Призовава държавите членки да възстановят равнището на инвестициите в човешки капитал от преди кризата, по-конкретно като се улесни преходът от образование към работа за младите хора, и да инвестират в програми за професионално обучение и учене през целия живот;

43.  Приветства факта, че в ГОР 2015 Комисията призовава държавите членки да защитават или насърчават дългосрочните инвестиции в образованието, изследванията и иновациите; отбелязва обаче, че държавите членки, чиито бюджети вече са ограничени, не разполагат с достатъчно средства, за да постигнат тази цел;

44.  подчертава значението на активните трудови политики за някои държави членки в настоящия контекст; призовава тези държави членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда;

Качествените работни места и трудовите възнаграждения като двигатели на производителността и растежа

45.  Призовава държавите членки да обърнат особено внимание на високите равнища на безработица сред представителите на групите в неравностойно положение, като отдадат приоритет на присъединяването към и интеграцията на пазара на труда и превръщането на политиките за присъединяване и интеграция в стандартна практика, тъй като трудовата заетост е от ключово значение за успешната интеграция;

46.  Припомня, че достойното възнаграждение е важно не само за социалното сближаване, но и за поддържането на стабилно възстановяване и на производителна икономика; призовава Комисията да проучи въздействието на въвеждането на минимални заплати от страна на държавите членки в контекста на намаляването на неравенствата при заплатите; призовава Комисията да организира конференция относно европейска рамка за минимални трудови възнаграждения;

47.  Изразява загриженост, че реформите на пазара на труда в много държави членки не успяха да намалят дела на несигурните работни места; отбелязва, че 50 % от работните места, създадени през 2014 г., са били за временна трудова заетост; отбелязва, че според Комисията бедността сред работещите продължава да съществува и че за 50 % от всички търсещи работа лица осигуряването на заетост не е достатъчно, за да ги спаси бедността, нито води до повишаване на производителността; призовава държавите членки да превърнат в приоритет качеството на работните места и да положат усилия за преодоляване на сегментацията на пазара на труда; призовава държавите членки да гарантират, че реформите на пазара на труда са насочени, освен към стимулиране на създаването на по-добра и устойчива заетост, към намаляване на сегментацията, ускоряване на приобщаването на уязвимите групи на пазара на труда, насърчаване на равенството между половете, намаляване на бедността при работещите и осигуряване на подходяща социална закрила за всички работници, включително самостоятелно заетите лица;

48.  Счита, че държавите членки могат да създават работни места само ако пазарът го позволява, ако могат да разчитат на квалифицирана работна ръка, ако пазарите на труда са достатъчно гъвкави, ако разходите за труд, включително възнагражденията, са в съответствие с производителността, ако системите за социална закрила правят работата по-привлекателна и ако регулирането е пропорционално и основано на данните;

49.  Призовава Комисията и държавите членки да положат по-сериозни усилия за решаване на въпроса със социалния дъмпинг в ЕС, които причиняват значителни вреди на засегнатите работници и на системите на държавите членки за социално подпомагане; призовава също така социалните партньори да бъдат включени на всяко равнище в рамките на тези усилия;

50.  Приветства инициативата за европейска платформа относно недекларирания труд; призовава отново държавите членки да гарантират, че лицата с несигурни трудови договори и самостоятелно заетите лица разполагат с основен набор от права и подходяща социална закрила, особено по отношение на съвместяването на семейния и професионалния живот; призовава Комисията да положи целенасочени усилия, за да се справи с допълнителните проблеми, причинени от принудителното непълно работно време, временната заетост и фиктивната самостоятелна заетост;

51.  Изразява съжаление поради факта, че почти не се споменава качеството или устойчивостта на създаваните работни места, особено що се отнася до заетостта при жените, при които е налице непропорционално висок дял на работещите на непълeн работен ден поради затруднения в съчетаването на професионалния и личния живот;

52.  Счита, че постигането на целите за реиндустриализация е от първостепенно значение за конкурентоспособността на ЕС, както и че осигуряването на нов импулс за една истинска европейска промишлена политика би могло да насърчи растежа и да създаде нови висококачествени работни места;

53.  Изразява съжаление във връзка с факта, че когато се говори за равнищата на безработица, не се разглеждат по подобаващ начин другите фактори, например нарастващия дял на неактивните лица, на мобилността и на миграцията;

Безработица сред младите хора и мобилност на работната сила

54.  Приветства намаляването на равнищата на безработица сред младите хора, но посочва, че тези равнища все още пораждат тревога и не се основават непременно на нетно създаване на заетост; подчертава, че несигурността на работните места и недостатъчната заетост също са се повишили и че 43 % от младите хора се оказват в ситуацията да работят при несигурни условия, като не по собствено желание сключват договори на непълно работно време или стават фиктивно самостоятелно заети лица;

55.  Призовава Комисията да предложи европейска рамка за въвеждане на минимални стандарти за прилагането на гаранцията за младежта и за конкретни мерки за повишаване на обществената осведоменост; призовава държавите членки да използват ефикасно наличните бюджетни средства, да прилагат без забавяне гаранцията за младежта и да се уверят, че достигат и до младите хора с неравностоен социален произход; призовава за подходящ бюджет при средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с препоръките на Международната организация на труда (МОТ); отбелязва, че по приблизителни оценки на Международната организация на труда (МОТ) са необходими 21 милиарда евро за решаването на проблема с безработицата сред младите хора;

56.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме повече и по-сериозни действия от посочените в препоръката на Съвета от март 2014 г. за рамка за качество на стажовете и да предложи нова рамка за качеството с цел да се предотвратят дискриминацията и експлоатацията на младите работници;

57.  Призовава държавите членки да създадат по-приобщаващи условия на пазарите на труда за хората със семейни задължения като отглеждане на деца или грижи за членове на семейството, нуждаещи се от тях; поради това призовава за мерки в полза на съчетаването на професионалния и семейния живот като част от реформите на пазара на труда, насърчавани в рамките на европейския семестър;

58.  Отново призовава държавите членки да инвестират във възможности за учене през целия живот, професионално обучение и стаж на работното място; призовава да бъде извършена оценка на националните системи за учене през целия живот като част от стратегиите на европейския семестър за реформиране на пазара на труда;

59.  Подчертава, че според Комисията въпреки високите равнища на безработица има 2 милиона свободни работни места в ЕС и че едва 3,3 % от икономически активното население работи в друга държава членка, което показва все още ниско равнище на мобилност в сравнение със САЩ или Япония; припомня, че различията в степента на трудова мобилност ― които в най-силно засегнатите от кризата държави членки могат да достигнат 10 процентни пункта ― могат да бъдат намалени чрез използването платформата EURES; заявява, че продължава да подкрепя принципа на свободно движение;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното функциониране на обществените ведомства по труда, за да се улесни и стимулира търсенето на работа в чужбина;

61.  Предвид броя на работниците, по-специално на младите хора, които сега напускат своите страни на произход, за да отидат в други държави членки в търсене на възможности за заетост, съществува неотложна необходимост от разработване на подходящи мерки, за да се гарантира, че абсолютно всички работници са обхванати от защитата на социалните и трудовите права; призовава в тази връзка Комисията и държавите членки да повишат допълнително мобилността на работната сила в рамките на ЕС чрез инструменти като EURES, като същевременно се утвърждава принципът на равно третиране и се гарантират възнагражденията и социалните стандарти; призовава всяка държава членка да установи социална политика и политика на заетост, гарантиращи равни права и равно заплащане на едно и също място на работа, в съответствие с принципите, на които се крепи свободата на движение на работниците, и по-специално от гледна точка на равенството между жените и мъжете;

62.  Припомня целите на ЕС в областта на равенството между мъжете и жените, а именно целите за постигане на равнище на заетост на жените и мъжете от 75 % до 2020 г. и намаляване с 20 милиона на хората в бедност или изложени на риск от бедност;

63.  Настоятелно призовава Комисията да представи предложение относно родителския отпуск, което допринася за гарантирането на равни условия на труд за жените и мъжете, не на последно място поради факта, че населението на ЕС застарява с бързи темпове, което излага на опасност способността на държавите членки в бъдеще да поддържат необходимите социални услуги; призовава Комисията и държавите членки да прилагат в по-голяма степен политики, които допринасят за демографския прираст на ЕС чрез стимулиране на раждаемостта или на имиграцията;

64.  Изразява съжаление, че мерките за строги икономии, наложени от ЕС и насочени към възстановяване на доверието на инвеститорите, са довели до влошаване на условията на труд и на социалните условия, в резултат на което е налице повишаване на равнищата на безработица, бедност и неравенство;

65.  Призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството на всички равнища между предприятията и сектора на образованието;

Решителен призив в подкрепа на социалното измерение на ес и сближаването

66.  Отново предупреждава относно социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, особено в някои държави членки, и относно рисковете за неговата устойчивост и за неговия потенциал за стабилен растеж, произтичащи от евентуален регрес в процеса на регионално сближаване; припомня, че повече от 122 милиона граждани на ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване, включително бедност при работещите и бедност сред децата; посочва, че за 19 % от децата в ЕС в момента се счита, че са изложени на риск от бедност, и настоява, че тези равнища са неприемливи и трябва да бъдат намалени незабавно; призовава Комисията да продължава да развива социалното измерение в ЕС; признава дейността на Комисията във връзка със социалния стълб на Икономическия и паричен съюз като част от процеса на интегриране на социалното измерение в настоящите структури на механизмите за икономическо управление и призовава да се продължи по този път с цел да се постигне напредък в изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

67.  Изразява съжаление, че липсват показатели или ясни определения за абсолютната бедност, която е повод за загриженост в множество държави членки;

68.  Припомня на Комисията, че съгласно член 9 от ДФЕС политиките за заетост и социалните политики за насърчаване на достиженията на правото на ЕС в социалната област следва да бъдат водещ принцип във всички политики на ЕС; отправя искане към Комисията да изпълни задължението си да свърже европейския семестър с целите на стратегията „Европа 2020“;

69.  Посочва, че социалната закрила и социалната политика — по-специално обезщетенията при безработица, минималният гарантиран доход и прогресивното данъчно облагане — първоначално спомогнаха за намаляването на обхвата на рецесията и стабилизираха пазарите на труда и потреблението; подчертава обаче, че социалните политики и социалните стандарти са широко използвани като фактори за коригиране от държавите — членки на ИПС, които изпитват икономически срив; подчертава, че социалната закрила и социалните политики са от компетентността на държавите членки;

Социални стабилизатори

70.  Отбелязва, че в годишния си доклад за 2013 г. относно заетостта и социалната обстановка в ЕС Комисията изтъкна значимостта на разходите за социална закрила като предпазна мярка срещу социални рискове; припомня значението на автоматичните стабилизатори за справяне с асиметрични сътресения, за избягване на прекомерно изчерпване на националните социални държави и по този начин за укрепване на устойчивостта на ИПС като цяло; призовава Комисията да включи в специфичните за всяка държава препоръки важността на запазването на автоматичните стабилизатори в държавите членки предвид тяхната изключителна роля за поддържане на социалното сближаване, както и за стимулиране на вътрешното търсене и на икономическия растеж; отново отправя призив към Комисията за изготвяне на Зелена книга за автоматичните стабилизатори в еврозоната;

71.  Отбелязва целта на Комисията „да направи европейското право по-просто, по-ясно и свързано с по-малко разходи за благото на гражданите и предприятията“; подчертава, че премахването на регулаторните пречки следва да не накърнява нито достиженията на правото на ЕС в социалната сфера, като например здравословни и безопасни условия на труд, информиране на работниците и осъществяване на консултации с тях, нито основните конвенции на МОТ, нито Европейската социална харта, и следва да зачита независимостта на социалните партньори, както е предвидено в Договора; настоятелно призовава Комисията да полага убедителни усилия за осигуряване на защита на бременните работнички и на работнички, които наскоро са родили;

Социални показатели

72.  Приветства факта, че съвместният доклад за заетостта, приложен към ГОР, включва таблица с показатели за заетостта и социалните политики; призовава Комисията да проучи дали тези показатели са достатъчни, за да се направи задълбочен анализ на социално-икономическото положение в държавите членки; подчертава значението на разбирането на динамиката и последиците от промените в доходите на домакинствата и увеличаващите се неравенства в доходите; изразява съжаление, че голяма част от данните, представени в тазгодишното издание на таблицата, са остарели; отправя искане към Комисията да използва по-пълноценно тази таблица при формулирането на политиките; призовава за обстоен преглед на решенията на държавите членки в различни области на политиката и съответните резултати; призовава Комисията да оценява и да подобрява обхвата и ефективността, за да се гарантира, че те са изцяло взети предвид при разработването на специфични препоръки за всяка държава;

73.  Подчертава, че заетостта и социалните съображения следва да бъдат поставяни наравно с макроикономическите съображения в процедурата на Европейския семестър;

74.  Призовава за идентифицирането на най-големите макроикономически и макросоциални дисбаланси в ЕС и в икономиките в еврозоната и на тази основа — за формулирането на специфични за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър, включително стъпки към сближаване на трудовите и социалните стандарти;

Бедност и социално изключване

75.  Изразява съжаление, че годишният обзор на растежа и съвместният доклад за заетостта не съдържат никаква мярка или политическа рамка, които да съответстват на целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че тази цел е отразена по по-добър начин в европейския семестър;

76.  Подчертава необходимостта от укрепване на достиженията на правото в социалната област, на хоризонталната социална клауза и на протокола относно услугите от общ интерес;

77.  Приветства призива на председателя на Комисията държавите членки да въведат минимален доход с цел намаляване на бедността в ЕС; призовава Комисията да предложи инициатива за насърчаване на въвеждането на минимални доходи в държавите членки; подчертава, че всяка държава членка трябва сама да определя минимални равнища на доходите и че те следва да бъдат съобразени с конкретната социално-икономическа ситуация във въпросната държава;

78.  Изразява съжаление относно факта, че подходът на Комисията, насочен към преодоляване на неравенството между половете, е съсредоточен основно върху съвместяването на професионалния и семейния живот като проблем на жените; отбелязва, че мерките, целящи насърчаване на това съвместяване както при мъжете, така и при жените, са от изключително значение за създаването на работни места и влияят пряко върху качеството на създаваните работни места; отбелязва, че достъпът до финансово приемливи и качествени услуги в областта на грижите за деца продължава да е основна пречка пред съвместяването, и поради това призовава Комисията да обръща внимание на този показател, когато анализира таблицата на основните социални показатели и показатели за заетост;

79.  Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за незабавно предприемане на действия във връзка с обезпокоителния ръст на детската бедност в ЕС чрез дългосрочни и комплексни мерки, основани на добрите практики на някои държави членки, по-специално мерки за увеличаване на държавната подкрепа за осигуряване на храна в училищата, и да прилага включващата три стълба препоръка на Комисията „Инвестициите в децата“, включена в пакета за социални инвестиции;

80.  Посочва, че възникващите нови форми на бедност, задълбочени от кризата с дълга, като например бедността при работещите, утежняваща проблеми като изплащането на ипотеки, или високите цени на комуналните услуги, създаващи енергийна бедност, са довели до зачестяване на случаите на отстранение и на възбрана и нарастване на броя на бездомните хора; призовава Комисията и държавите членки да прилагат интегрирани политики, които благоприятстват предлагането на социални и финансово достъпни жилища, ефективни превантивни политики за намаляване на броя на съдебните отстранения и политики за справяне с енергийната бедност въз основа на добрите практики в някои държави членки, и да преустановят криминализирането на бездомните хора, установено в някои държави членки; призовава Комисията да пусне в ход незабавно план за действие на ЕС относно бездомничеството, както беше поискано няколкократно от страна на Европейския парламент, и съгласно отправения призив от други органи на ЕС, за да се помогне на държавите членки да се справят с неотложния и бързо нарастващ проблем с бездомничеството;

81.  Изисква от Европейската комисия да разработи стратегия, с която чрез интегрирани политики и подходящи социални инвестиции да подкрепя държавите членки в борбата им с бездомничеството;

82.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат спешни действия за справяне с бездомничеството; посочва, че тази крайна форма на бедност и социално изключване нарушава основни права и е нараснала в повечето държави членки; призовава Комисията да предложи конкретни механизми за наблюдение и подпомагане на усилията на държавите членки за борба с бездомничеството, както се призовава в резолюциите на ЕП от 14 септември 2011 г. и от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомничеството;

83.  Призовава Комисията да оцени дали е възможно да бъде увеличен Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) по време на междинния преглед на многогодишната финансова рамка;

Устойчиви пенсии и здраве

84.  Призовава за финансово достъпни и качествени обществени услуги в областта на грижата за деца и зависими лица, което да позволява най-вече на жените да се върнат на работа и да улесни съвместяването на професионалния и личния живот;

85.  Припомня на Комисията, че за да се гарантира както устойчивостта, така и сигурността и адекватността на пенсиите, е необходимо пенсионните реформи да бъдат придружавани от политики, които: създават възможности за заетост за по-възрастните и младите работници с цел да се допринесе за устойчива пенсионна система; ограничават стимулите за схеми за ранно пенсиониране и за други схеми за ранно напускане на пазара на труда; предвижда компенсация за времето, прекарано в полагане на грижи за деца или зависими членове на семейството; създават възможности за заетост за по-възрастните работници; гарантират достъп до учене през целия живот както за заетите, така и за незаетите лица от всички възрасти; подобряват условията за остаряване на работното място в добро здраве, като се отчитат физическите и психосоциалните рискове за здравето и безопасността; въвеждат политики за данъчни облекчения, като предлагат стимули за по-дълго оставане на пазара на труда; и подпомагат активното остаряване в добро здраве; подчертава, че пенсионните реформи изискват национално политическо и социално сближаване и че те следва да бъдат договаряни със социалните партньори и представителите на по-младите и по-възрастните поколения, тъй като те са пряко засегнати групи от населението, така че то да бъде успешно; призовава държавите членки да отчитат изцяло позицията на Парламента относно Зелената и Бялата книга относно пенсиите;

86.  Отбелязва препоръката на Комисията да се извърши реформа на системите за здравеопазване, така че те да изпълняват своите цели за предоставяне на всеобщ достъп до висококачествени грижи — включително достъп до лекарства на достъпни цени, особено за тези, които са животоспасяващи — и да се гарантира зачитането на правата на здравния персонал; отбелязва, че като следствие от кризата някои държави членки не са успели да осигурят пълен обхват на общественото здравеопазване; призовава Комисията да изготви конкретни препоръки за коригиране на това положение; призовава за по-нататъшни усилия за реформи, за да се гарантира, че качеството и финансовата достъпност на здравната инфраструктура не е изложена на риск;

87.  Отбелязва, че Комисията признава, че секторите на здравеопазването и на социалните грижи притежават значителен потенциал за растеж и представляват ключови области за инвестиции с цел изграждане на устойчиви икономики; приканва Комисията да докладва за напредъка в разработването на инициативи, в рамките на стратегията „Европа 2020“, за инвестиции в секторите на здравеопазването и на социалните грижи по отношение на качествената заетост;

88.  Призовава за засилване и разработване на ефективните мерки за опазване на здравето като „остаряване в добро здраве през целия живот“ с цел повишаване на качеството на живот и същевременно намаляване на разходите на националните здравни системи за медицинско лечение и лекарствени продукти, необходими през късните години на живота;

По-справедливи системи на данъчно облагане на труда

89.  Подчертава, че данъчната тежест оказва по-голямо влияние върху получаващите ниско заплащане и вторите работещи лица в домакинството и това продължава да представлява проблем; призовава Комисията да вземе предвид доклада на МВФ от октомври 2013 г. относно данъчното облагане, в който се посочва, че е налице възможност за по-добри и по-прогресивни форми на данъчно облагане;

90.  Отбелязва значението на намаляването на данъчното облагане на труда, особено за нископлатените и нискоквалифицираните работници, трайно безработните и други уязвими групи, като същевременно се осигури дългосрочната устойчивост на обществените пенсионни системи; призовава държавите членки да изместят акцента на данъчното облагане от труда към потреблението и капитала и екологични такси, като обръщат надлежно внимание на възможните ефекти на преразпределение;

Засилване демократичната легитимност на европейския семестър

91.  Изразява дълбока загриженост относно ограничената роля, която ЕП, националните парламенти, а също така и социалните партньори и организациите на гражданското общество трябва да играят при формулирането, наблюдението и прилагането на икономическите и социалните приоритети в европейския семестър; отново призовава за по-голямо и структурирано участие на гражданското общество и на социалните партньори на равнището на ЕС, както и на национално равнище, за да се подобрява легитимността на процеса на европейския семестър чрез разработването на конкретни насоки;

92.  призовава за включването на субнационалните парламенти и на местните и регионалните органи в разработването и изпълнението на националните програми за реформи, включително чрез механизми за многостепенно управление;

93.  Настоятелно призовава Комисията да включва по-непосредствено социалните партньори при изготвянето на Годишния обзор на растежа и в по-общ план да придава официален характер на ролята на социалните партньори в процеса на европейския семестър;

94.  Отново призовава за междуинституционално споразумение, което да включи Европейския парламент в изготвянето и одобряването на Годишния обзор на растежа и на насоките за икономическите политики и заетостта;

o
o   o

95.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0129. (2) Приети текстове, P8_TA(2014)0038. (3) Приети текстове, P8_TA(2014)0060. (4) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (5) Приети текстове, P7_TA(2014)0240. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0246. (7) Приети текстове, P7_TA(2014)0394. (8) Приети текстове, P8_TA(2014)0010. (9) OВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 101. (10) Приети текстове, P7_TA(2014)0043. (11) Проект на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета, придружаващ Съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0906), стр. 44. Вж. също „Перспективи за заетостта“ (), ОИСР, 2014 г., http://www.keepeek.com/Digital-Asset-Management/oecd/employment/oecd-employment-outlook-2014_empl_outlook-2014-en#page1.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г. (2014/2212(INI))

P8_TA(2015)0069 A8-0018/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014)0902),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800), и доклада на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавен „Единен пазар за растеж и работни места: Анализ на постигнатия напредък и на оставащите пречки в държавите членки — Принос към Годишния обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0785),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавен „Степен на интеграция на единния пазар 2013 г. — Принос към Годишния обзор на растежа 2013 г.“ (COM(2012)0752),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г., озаглавено „По‑добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Европейски семестър 2014 г.: специфични за всяка държава препоръки — Постигане на растеж“ (COM(2014)0400),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II – Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид доклада на Марио Монти от 9 май 2010 г., изготвен по искане на председателя на Европейската комисия, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар — в служба на европейската икономика и европейското общество“,

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Показатели за измерване на ефективността на единния пазар — Изграждане на единния пазар като стълб на европейския семестър“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Приносът на вътрешния пазар и защитата на потребителите за растежа“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от юли 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26—27 юни 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20—21 март 2014 г.,

—  като взе предвид разискванията на Съвета по конкурентоспособност от 25—26 септември 2014 г. относно стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. с препоръки до Комисията относно управлението на единния пазар(1), както и отговора на Комисията от 8 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2014 г.(2), както и отговора на Комисията от 28 май 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(3),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0018/2015),

A.  като има предвид, че в контекста на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ единният пазар и цифровият единен пазар следва да се разглеждат като ключови инструменти за възраждане на икономическия растеж и за създаването на качествени работни места в ЕС и същевременно за осигуряване на взаимното допълване с по-традиционните движещи сили на растежа, като например насърчаването на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации, обучение и образование, като се отделя специално внимание на нуждите на МСП;

Б.  като има предвид, че стратегията за единния пазар изисква прилагането на цялостен подход, който да взема под внимание опасенията на гражданите, потребителите и МСП и да включва приоритетите на единния пазар във всички области на политиката, така че да се гарантира завършването на изграждането на жизнеспособен единен пазар, служещ като катализатор за икономическото възстановяване и устойчивия растеж;

В.  като има предвид, че е необходимо да се укрепи управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър като хоризонтален приоритет на различните политики на Съюза, като се запазва необходимото равновесие между социалното, икономическото и екологичното измерение, и че е необходимо да се подобри качеството на транспонирането, изпълнението и прилагането на правилата, които регулират единния пазар, с оглед на тяхното практическо и икономическо функциониране, като се намали значително срокът на процедурите за установяване на неизпълнение на задължения;

Г.  като има предвид, че с управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър и със съответните специфични за всяка държава препоръки за изграждане на по-конкурентоспособна Европа, която създава качествени работни места при условия на справедлив растеж, привличащ по-силно инвеститорите, беше поставено началото на един подчертано положителен процес;

Д.  като има предвид, че 20 години след официалното си създаване единният пазар все още не е напълно завършен, основно поради факта, че държавите членки не са транспонирали или приложили изцяло законодателството на Съюза;

Е.  като има предвид, че към стратегията на ЕС относно единния пазар трябва да се подходи със съгласуваност и решителност и че тя трябва да бъде координирана и да се основава на цялостен подход и на прагматично, изчерпателно и широкообхватно споразумение, подкрепяно от всички държави членки и от институциите на ЕС; като има предвид, че все още са необходими силно лидерство, ангажираност и координация от страна на всички институции на ЕС, и по-специално от страна на председателите на Комисията и на Съвета, както и ясна политическа ангажираност, сътрудничество и солидарност от страна на държавите членки с цел пълноценно въвеждане и прилагане на правилата на единния пазар и повишаване на надеждността на единния пазар и на доверието в него и неговото управление;

Ж.  като има предвид, че макар и да съществуват много инструменти – основно специфични показатели — за измерване на икономическите резултати на единния пазар в рамките на европейския семестър, досега те все още не са оказали каквото и да било явно въздействие върху политиката;

З.  като има предвид, че следва да се положат максимални усилия, не само за да се осигурят яснота, простота, оперативност и приложимост на законодателството, но и за да се създаде предвидима и стабилна рамка за оценка на това как законодателството в областта на единния пазар действа на практика;

И.  като има предвид, че за да се стимулират устойчивият растеж и конкурентоспособността, да се привлекат инвестиции, да се насърчи социалното сближаване и да се създадат работни места, така че да се съживи европейската икономика, е необходим добре функциониращ и ефективен единен пазар, основан на устойчива и силно иновативна и конкурентоспособна социална пазарна икономика; като има предвид, че сред най-важните приоритети на работната програма на Комисията за 2015 г. е постигането на по-задълбочен и справедлив вътрешен пазар с укрепена промишлена база; като има предвид, че също така с оглед постигането на целите, залегнали в работната програма, държавите членки и ЕС следва да изготвят съвместно европейска индустриална политика, като се основават на дейността, извършена вече през последните години в тази област, и насочат вниманието си върху стратегическите сектори; като има предвид, че единният пазар е необходим също така и за да се даде възможност да бъдат взети надлежно предвид нуждите на гражданите, потребителите и предприятията, както и да се гарантира, че предложените политики могат да предоставят добавена стойност на европейските граждани и други участници;

Й.  като има предвид, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на единния пазар в контекста на европейския семестър, за да се използва по-добре потенциалът му за растеж и заетост, неговото укрепване да се постави в центъра на европейската индустриална стратегия, положителните му ефекти да получат по-голяма публичност и да се даде възможност на гражданите и предприятията да се възползват напълно от преимуществата му;

К.  като има предвид, че държавите членки са поели ангажимент за завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и за включване на „енергийните острови“ във вътрешния енергиен пазар през 2015 г.;

Л.  като има предвид, че един напълно интегриран вътрешен енергиен пазар е изключително необходим за общите цели на енергийната сигурност и устойчивост на Съюза и е от решаващо значение за неговата глобална конкурентоспособност, за икономическия растеж и създаването на нови работни места, както се отчита в Акта за единния пазар ІI и в стратегията „Европа 2020“;

I.  Изграждане на единния пазар като стълб на европейския семестър

1.  Отново призовава Комисията да подобри управлението на единния пазар чрез разработване на аналитични инструменти за по-точно измерване на икономическата и регулаторната ефективност на единния пазар в рамките на единния пазар като стълб на европейския семестър; счита, че този аналитичен инструмент би могъл да бъде ценен принос за специфичните за всяка държава препоръки, годишния обзор на растежа (ГОР), насоките на Европейския съвет за държавите членки и националните планове за действие, целящи изпълнението на насоките за единния пазар;

2.  Подчертава значението и добавената стойност на докладите за интеграцията на единния пазар през предходните години предвид на техния принос за изпълнението на общите приоритети, посочени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и определянето на специфичните за отделните държави препоръки в контекста на европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че за 2015 г. не е предвиден доклад за интеграцията на единния пазар;

3.  Освен това изразява съжаление във връзка с факта, че не е предвиден доклад за интеграцията на единния пазар, тъй като това се случва в момент, когато Парламентът и Комисията участват в разработването на конкретни показатели за оценка на интеграцията на вътрешния пазар и на всички възможни ползи от една по-нататъшна целенасочена интеграция в ключовите за растежа области; поради това призовава да се положат повече усилия за гарантирането на по-доброто прилагане и изпълнение на вече действащите правила;

4.  Призовава Комисията да предостави пояснения относно преструктурирането на годишния обзор на растежа за 2015 г., както и по въпроса защо не е публикувала подпомагащо проучване относно актуалното състояние на интеграцията на единния пазар по отношение на ключовите области с най-голям потенциал за растеж; призовава Комисията да публикува поне събраните данни относно единния пазар с цел да допълни годишния обзор на растежа за тази година;

5.  Призовава Комисията да представи, възможно най-рано през 2015 г., доклад относно състоянието на интеграцията на единния пазар, така че с този доклад да може да се зададе насоката за единния пазар като стълб на европейския семестър за 2015 г.; подчертава обаче, че в бъдеще ще трябва да се преразгледа моментът на представяне на доклада; счита, че с цел да се постигне максимално въздействие, а също така и с оглед на специфичните за всяка държава препоръки, този доклад следва да бъде публикуван заедно с годишния обзор на растежа;

6.  Настоятелно призовава Комисията да представя всяка година задължителен доклад с цел да се следи функционирането на единния пазар в рамките на процеса на европейския семестър и да се представя анализ на състоянието на интеграцията на единния пазар в ключовите области с най-голям потенциал за растеж; призовава Комисията да посочи приоритети на политиката в контекста на годишния обзор на растежа, които ще допринесат за освобождаването на пълния потенциал за растеж на единния пазар, както и за премахването на все още съществуващите пречки за по-нататъшната интеграция;

7.  Отбелязва подкрепата, изразена в годишния обзор на растежа за 2015 г. за един интегриран единен пазар, който предлага на потребителите същите възможности като тези, с които те разполагат на пазара в тяхната държава, и подчертава, че правата, които се предоставят на потребителите онлайн, следва да не са по-малки от тези, предлагани на традиционните пазари в техните държави;

8.  Изтъква констатацията в годишния обзор на растежа за 2015 г., че с цел да се повиши конкурентоспособността в Европа трябва да се избягва ненужно обременяващото регулиране, особено по отношение на МСП, да се подобри достъпът до финансиране и да се гарантира качеството на инвестициите в научни изследвания и иновации;

9.  Отбелязва потенциалните ползи, които предлага модернизирането на администрацията, както се посочва в годишния обзор на растежа, както и начина, по който то може да допринесе за премахването на бюрокрацията и на регулаторните пречки, с което ще се помогне на предприятията и на гражданите чрез насърчаване на конкуренцията, на създаването на работни места и на растежа в Европа;

10.  Призовава за всеобхватно преразглеждане на рамката за управление на единния пазар, както и за засилване на мониторинга и оценката на правилното, своевременно и ефективно въвеждане и прилагане на правилата на единния пазар; подчертава необходимостта от използване на единния пазар като трети стълб на европейския семестър, за да се обхване ясен набор от приоритети, свързани с реалната икономика, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност в рамките на ЕС;

11.  Призовава Комисията да се съобразява изцяло с ключовите сектори на растеж и създаване на качествени работни места за изграждане на единен пазар на ЕС, съответстващ на 21-ви век, определени предварително от Комисията и уточнени впоследствие в проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, и включващи услугите, цифровия единен пазар, и по-специално електронната търговия, законодателството в областта на защитата на потребителите, възлагането на обществени поръчки и концесии, свободното движение на стоки; призовава Комисията също така за завършване на изграждането на единния пазар в областта на транспорта и енергетиката;

12.  Счита, че е необходимо да се определи интегрирана система за измерване, която да съчетава различни методики, като например комбинирани показатели, систематичен набор от показатели и секторни инструменти с цел измерване на резултатите от дейността на единния пазар с оглед на включването му в европейския семестър; подчертава, че за да се измери и да се даде тласък за задълбочаване на единния пазар в основни приоритетни области, следва да се разгледат въвеждането на основен показател и целта на този показател по отношение на интеграцията на вътрешния пазар;

13.  Призовава Комисията да въведе методология за количествени цели за намаляването на административната тежест на европейско равнище; отбелязва положителния опит в някои държави членки от поставянето на цели за нетно намаляване на административната тежест с цел понижаване на разходите за привеждане в съответствие; изисква тази методология да се вземе предвид в новата инициатива на Комисията за намаляване на административната тежест;

14.  Отбелязва, че в контекста на оценката на икономическото въздействие на единния пазар в рамките на европейския семестър следва да се положат допълнителни усилия за насърчаване на предоставянето на подходяща информация за прилаганата методика и използваните данни, за да се гарантират надеждността и съпоставимостта на постигнатите резултати, да се установят подходящи връзки с последващи оценки и да се насочи вниманието към пропуски в данните, необходими за провеждане на оценките;

15.  Отново призовава за това процедурите да предвиждат подходящо участие на Европейския парламент в цикъла на икономическото управление, като уреждат приемането от Парламента и от Съвета на други мерки, необходими за укрепване на управлението на единния пазар, по-специално мерки, насочени към областите, в които регулаторната рамка на Съюза е установена в съответствие с обикновената законодателна процедура, определена в член 294 от ДФЕС;

16.  Изразява съжаление по повод на факта, че специфичните за всяка държава препоръки не са приведени в достатъчна степен в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; поради това призовава за полагането на решителни усилия за насочване и координиране на националните политики и политиките на ЕС, както и за продължаването на конкретните мерки, необходими за укрепване на единния пазар и за оползотворяване на неговия потенциал, с цел да се насърчи един интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да се създадат работни места, особено за младите хора;

17.  Счита, че трябва да се засили ангажираността на националните парламенти по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; призовава държавите членки да предоставят на Комисията възможността да представя специфичните за всяка държава препоръки в националните парламенти преди приемането им от Съвета; призовава освен това държавите членки да се ангажират по-сериозно с изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и да транспонират изцяло целите на ЕС в собствените си цели на национално равнище; поради това счита, че държавите членки следва да докладват ежегодно и задълбочено за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки относно областите на единния пазар; освен това напомня отново призива си към Комисията да докладва в компетентната комисия на Парламента относно мерките, предприети за осигуряване на напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, както и относно напредъка, постигнат до този момент; приканва държавите членки да изложат причините за значителните разлики по отношение на специфичните за всяка държава препоръки пред компетентната комисия на Парламента;

18.  Подкрепя акцента, поставен в специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. върху значението на премахването на необоснованите ограничения и бариери в секторите с ключово значение като търговията на дребно, електронната търговия и бизнес услугите; призовава настоятелно съответните държави членки да разгледат тези препоръки възможно най-внимателно и да си поставят като приоритет спешното отстраняване на пречките пред растежа на единния пазар;

19.  Изисква предстоящите специфични за всяка държава препоръки в цикъла на Европейския семестър да отразяват констатациите на доклада за интеграцията на единния пазар по далеч по-решителен и по-стриктен начин в сравнение с предишните препоръки;

20.  Изразява съжаление по повод на факта, че до момента Комисията не е определила насърчаването на единния пазар за приоритет в рамките на европейския семестър; призовава Комисията да превърне управлението на единния пазар – особено по отношение на мерките, свързани със заетостта, растежа и конкурентоспособността — в основна част на всички следващи етапи на процеса на европейския семестър; припомня на Комисията, че наличието на истински единен пазар в тези области ще засили значително икономическия растеж и създаването на работни места в ЕС; призовава за използване на възможността, предоставената от тази нова рамка, и за разгръщане в максимална степен на мерките, включени в Актовете за единния пазар I и II, като обръща внимание на необходимостта да се вземат предвид опасенията и очакванията на гражданите;

21.  Подчертава необходимостта от възприемането на цялостен подход от страна на ЕС, държавите членки, регионите, общините, социалните партньори и заинтересованите страни при прилагането и разработването на политики, за да се постигне напредък в областта на социалната пазарна икономика;

22.  Призовава Комисията, държавите членки и регионите да гарантират пълното усвояване на фондовете на ЕС за периода 2007—2013 г.; отбелязва, че е налице възможност за държавите членки и регионите да насочат своите политики и инвестиции през периода 2014—2020 г. към секторите, в които се генерират по-силен растеж и повече работни места, особено за младите хора, като например цифровия единен пазар, енергетиката, услугите и „зелената“ икономика, като същевременно извършват действителни и качествени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и иновации, за да се гарантира достъпът на всички граждани до мрежовата инфраструктура;

II.  Неизползван потенциал на единния пазар в ключовите области на растеж

23.  Припомня, че единният пазар е основен двигател на растежа и на създаването на работни места и изпълнява неотменна роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва обаче, че въпреки това в много отношения този потенциал остава неизползван;

24.  Припомня трите приоритета, заложени в стратегията „Европа 2020“, а именно:

25.  Приветства новия подход на Комисията в рамките на годишния обзор на растежа за 2015 г., с който се осигурява координирано стимулиране на инвестициите в ЕС, за да се повиши вътрешното търсене и да се насърчава една по-конкурентна икономика; изразява твърда увереност, че за да се преследва възможно най‑амбициозна цел, трябва да се отдава приоритет на инвестициите за насърчаване на цифровата икономика и на създаването на по-конкурентен вътрешен пазар в сътрудничество с държавите членки;

26.  Изразява дълбока загриженост относно спада на частните инвестиции в Европа и относно недоверието на частните инвеститори, което води до нежелание за инвестиране, по-специално вследствие на липсата на структурни реформи, на стратегия на ЕС за насърчаване на растежа, както и на все още съществуващите на единния пазар пречки пред растежа в области като електронната търговия; призовава държавите членки активно да подкрепят Плана за инвестиции и да дадат своя принос за Европейския фонд за стратегически инвестиции, като допълнят средствата, предоставени от бюджета на ЕС и от ЕИБ, с цел насочване и насърчаване на инвестициите от страна на частния сектор;

27.  Призовава Комисията, държавите членки, регионите и всички съответни заинтересовани страни да се съсредоточат върху реалната икономика при определянето и разработваването на инвестиционни политики, което на свой ред ще привлече частни инвестиции; освен това призовава да се инвестира в обучението както на отделни лица, така и на дружества, за да бъдат те подготвени за цифровата ера, в това число в най-новите технологии в енергийния сектор, тъй като по този начин ще се постигне ефект на лоста, като се гарантира създаването на световна цифрова мрежа, осигурява се подкрепа за образованието и за научна дейност и иновации с високо качество и се постига солиден напредък по отношение на изграждането на единния пазар в транспортния сектор, което ще ни даде възможност да се конкурираме с основните световни сили в условия на равнопоставеност;

28.  Призовава Комисията и държавите членки да подобрят нормативната уредба за МСП, като се има предвид техният капацитет за създаване на работни места; призовава да се използват максимално възможностите, които предоставя Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) не само по отношение на насърчаването на предприемачеството в Европа, но и по отношение на подобряването на достъпа на МСП до финансиране и до пазарите както в ЕС, така и в световен мащаб;

29.  Подчертава необходимостта от свързване на инвестициите с иновациите и предприемачеството с цел максимално увеличаване на възможностите, предлагани от цифровата икономика и цифровото общество, и с цел разгръщане на интелигентна европейска индустриална политика; посочва, че инвестициите следва да са насочени по специален начин към МСП, които срещат най-много трудности в достъпа до инвестиции, както и да подкрепят с конкретни мерки стартиращите предприятия и социалното предприемачество и иновациите като източник на бъдещи работни места за младите хора;

30.  Отбелязва необходимостта от възраждане на духа на предприемачеството в Европа с помощта на конкретни мерки, като за целта на МСП следва да се осигури лесен достъп до кредитиране, особено на МСП в ключови сектори; призовава също така за насърчаване на форми на финансиране, алтернативни на банковото финансиране;

31.  Призовава държавите членки да насочат по-решително своите икономики към иновациите и растежа, за да ни подготвят за бъдещите задачи и изисквания на цифровата ера; отбелязва, че това ще направи нашите предприятия по-иновативни и с по-големи възможности за гъвкавост на световния пазар, особено с пълното въвеждане на ИКТ;

Цифров единен пазар

32.  Счита, както е посочено в годишния обзор на растежа за 2015 г., че постигането на напредък в изграждането на единния цифров пазар е от решаващо значение за стимулирането на растежа, за създаването на качествени работни места, за поддържането на глобалната конкурентоспособност на европейската икономика и за осигуряването на ползи както за предприятията, така и за потребителите; във връзка с това призовава Комисията да изготви амбициозен план за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016 – 2020 г., като по този начин продължи да подкрепя целите на стратегията „Европа 2020“;

33.  Отбелязва значението на инвестициите, включително в широколентови мрежи, за постигането на приоритетните цели в ключовата област на цифровия пазар; препоръчва значителна част от бъдещия инвестиционен план в размер на 315 милиарда евро да бъде насочена в целеви и стратегически инвестиции в областта на цифровите технологии; отбелязва освен това, че взаимовръзката между елементи като високата степен на навлизане на мрежите и високата компетентност на населението и предприятията в използването на ИКТ е ключов фактор за постигане на истински цифров единен пазар; призовава ЕС и държавите членки да дадат приоритет на инвестициите в инфраструктурата на цифровите мрежи и в обучението на своите предприятия и граждани в областта на цифровите технологии;

34.  Счита, че разпокъсаността и липсата на правна сигурност са основните проблеми в тази област, както и че трябва да се разгледат въпросите, свързани с непоследователното прилагане на съществуващите правила на ЕС в държавите членки;

35.  Отбелязва, че завършването на изграждането на цифровия единен пазар би могло да доведе до допълнителен растеж на БВП с 0,4 % (520 милиарда евро по цени за 2014 г.) за периода до 2020 г. и до увеличение на заетостта в диапазона от 0,1 процента, което се равнява на над 223 000 работни места, създадени до 2020 г., според данните, съдържащи се в проучването „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“; счита, че преодоляването на пречките пред електронната търговия, инвестициите в широколентова инфраструктура и разгръщането на нови технологии, като например тези от четвърто и пето поколение, са от решаващо значение за разработването на цифрови решения, тъй като те разчитат на бързи и ефективни връзки; счита, че приемането на обща рамка на ЕС за защита на данните и на директивата за мрежова и информационна сигурност е от съществено значение за завършване на изграждането на единния цифров пазар до 2015 г.; призовава за инвестиции с цел премахване на неравенствата в ЕС по отношение на достъпа до мрежи от четвърто поколение;

36.  Подчертава връзката между високите нива на онлайн продажби и нарастването на БВП на глава от населението, поради което настоятелно призовава за напредък в постигането на истинска трансгранична електронна търговия и в изчисленията в облак; счита, че е от съществено значение да се преустанови разпокъсаността на 28-те цифрови пазара, да се осигури универсален достъп до мрежата, а сигурността в мрежата и доверието на потребителите да се превърнат в ключови елементи на цифровия единен пазар, защото без доверие не може да има онлайн пазар;

37.  Подчертава, че съгласно доклада за „цената на отказа от Европа“ постигането на напредък в електронното управление ще спести 100 милиарда евро годишно; призовава да се съсредоточат и укрепят усилията на държавите членки за модернизирането на техните публични администрации, така че гражданите и предприятията да могат да извършват все по-голяма част от формалностите по електронен път при използване на правата си на вътрешния пазар, по-специално на трансгранично равнище;

38.  Подчертава, че е налице необходимост от това правилата на ЕС в областта на единния пазар да бъдат приложими за цифровата ера и че това води до въвеждане на правила на единния пазар за онлайн разплащания, разработване на общоевропейски електронни решения (напр. електронно фактуриране и електронен подпис), извършване на реформа на правата върху интелектуалната собственост, както и изясняване на изискванията относно ДДС, където е целесъобразно, така че да се изгради доверие в електронната търговия и да се гарантира, че на онлайн потребителите се предоставя същото равнище на защита, на каквото са свикнали на своя традиционен пазар;

39.  Подчертава, че преразглеждането на неотдавнашната рамка за икономическо управление е чудесна възможност държавите членки да бъдат настоятелно приканени да увеличат усилията си в посока на цифровия единен пазар, което означава не само по-силен растеж и повече работни места, особено в сектора на МСП и сред младите хора, но също така и един ориентиран към бъдещето и модерен Европейски съюз;

40.  Счита, че държавите членки трябва да увеличат усилията си за модернизиране на своите публични администрации, като предлагат повече и по-лесно достъпни цифрови услуги за гражданите и предприятията, като намаляват разходите и повишават ефективността, улесняват трансграничното сътрудничество и прилагат рамки за оперативна съвместимост на публичните администрации;

41.  Подчертава значението на електронната идентификация и удостоверителните услуги за повишаване на количеството и качеството на електронната търговия от гледна точка на растежа; във връзка с това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да приложат до 1 юли 2016 г. регламента относно електронните трансакции в рамките на вътрешния пазар;

42.  Определя усъвършенстването на цифровите умения в Съюза като ключов приоритет;

Свободно движение на стоки

43.  Счита, че свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора все още предлага на гражданите и стопанските субекти неизползван потенциал по отношение на ефективността, растежа и създаването на работни места;

44.  Отново изразява своята подкрепа за сключването на всеобхватни търговски и инвестиционни споразумения, които биха допринесли за създаването на висококачествени работни места за европейските работници и биха били съвместими с него, биха били от непосредствена полза за европейските потребители и биха открили нови възможности за дружествата от ЕС, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), които спазват социалните, екологичните и потребителските стандарти като ключов фактор за предоставяне на нови възможности за растеж; изразява становището, че Парламентът трябва да участва активно в преговорите относно достиженията на правото в областта на единния пазар и че всяко изменение на съществуващото законодателство или въвеждането на ново законодателство трябва да зачита напълно ролята на Парламента като съзаконодател;

45.  Призовава държавите членки да укрепят веригата на стойността при трансграничните производства като ключов елемент за насърчаване на конкурентоспособността и икономическия растеж, за създаване на работни места и за намаляване на съществуващите пречки за търговията в сектори, които са сравнително големи, но тъй като не са достатъчно интегрирани, не увеличават ползите от единния пазар;

46.  Призовава за засилен контрол над пречките за стоки в рамките на единния пазар;

Услуги

47.  Подчертава, че в стратегията „Европа 2020“ следва да бъдат включени конкретни мерки на политиката, насочени към преодоляване на пречките в сектора на услугите, обхванати от Директивата за услугите, а така също и например в сектора на финансовите услуги, при което да се постави по-ясен акцент върху задълбочаването на единния пазар;

48.  Подчертава, че в сектора на услугите съществува значителен неизползван потенциал за растеж, както става ясно от прогнозните оценки, включени в доклада „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, в който се посочват потенциални печалби от 337 милиарда евро до 637 милиарда евро;

49.  Счита, че тъй като секторът на услугите е една от областите с най-голям потенциал за растеж в ЕС, е необходимо да се засилят мерките за увеличаване на конкуренцията в сектора, включително в търговията на дребно, както и да се опрости законодателството за предприятията, по-специално за МСП; подчертава, че е важно на всички потребители, семейства и предприятия да се гарантира универсален достъп до обществените услуги;

50.  Счита, че следва да бъдат укрепени защитата на потребителите, възможностите за избор и конкуренцията в областта на финансовите услуги, като се обръща специално внимание на различните нужди на потребителите, в т.ч. на най-уязвимите сред тях; счита, че следва да бъдат подобрени финансовите възможности на потребителите, като се има предвид значителното объркване, което може да възникне по отношение на финансовите продукти, както и като се имат предвид проблемите, които това може да създаде на отделни потребители и на единния пазар;

51.  Отново заявява, че е необходимо да се подновят усилията за борба с измамата и избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане и поради това призовава да се обърне по-голямо внимание на доброто данъчно управление както в частния, така и в публичния сектор в ЕС; подчертава, че в доклада относно „цената на отказа от Европа“ се посочва, че могат да се генерират 9 милиарда евро годишно с действия като стандартизиране на електронните фактури и координиране на трансграничните данъчни системи; приветства изявлението на председателя на Европейската комисия за автоматичен обмен на информация относно националните фискални решения; подчертава необходимостта от засилване и подобряване на фискалната координация за избягване на нелоялна конкуренция, нарушения на пазара и осигуряване на равни възможности в рамките на единния пазар;

52.  Приветства изявлението на Комисията в рамките на годишния обзор на растежа за 2015 г., че „борбата с данъчните измами и с укриването на данъци е от съществено значение за гарантирането на справедливост и позволява на държавите членки да събират дължимите им приходи от данъци“;

53.  Отново потвърждава своята позиция, че общото равнище и качеството на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат завишени с цел стимулиране на иновациите, като посочва различията между държавите членки по отношение на осъществяваните инвестиции; припомня на Комисията за необходимостта да се създаде истински единен пазар на знания, научни изследвания и иновации и да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство; подчертава, че понастоящем 85 % от средствата за иновации се използват изключително на национално равнище, без трансгранично сътрудничество, което впоследствие не позволява да се използва изцяло добавената стойност на европейско равнище;

Обществени поръчки и концесии

54.  Приветства факта, че през 2014 г. бяха приети Директивата относно обществените поръчки и Директивата за възлагане на договори за концесия, което позволи извършването на модернизация в областта на обществените поръчки в ЕС, с което се насърчи устойчивостта на договорите за обществени поръчки; подчертава добавената стойност от приемането на Директивата за възлагане на договори за концесия, преди всичко по отношение на улесняването и повишаването на прозрачността на процедурите и откриването на повече възможности за МСП, като по този начин се дава възможност за преодоляване на проблемите в тези договори, осигуряване на правна сигурност, гъвкавост и прозрачност, както и подкрепа за развитието на икономическата инфраструктура и висококачествени обществени услуги;

55.  Подчертава, че за да се подобрят качеството, ефективността и прозрачността на инвестициите и публичните разходи, е необходимо цялостно и бързо прилагане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите;

56.  Подчертава необходимостта от подходящо и своевременно транспониране на законодателството относно обществените поръчки и концесиите; подчертава значението на обществените поръчки и стойността на партньорствата за иновации като ключова движеща сила на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, особено за МСП, като е необходимо те да бъдат подкрепени с конкретни мерки за засилване на конкуренцията и иновациите;

Право в областта на защитата на потребителите

57.  Изразява съжаление, че разпокъсаното прилагане от страна на държавите членки на законодателството на ЕС за защита на потребителите води до различия в равнището на защита на потребителите и в степента на строгост при прилагането и протичането във времето на предприетите мерки за изпълнение; счита, че това ограничава последователността и съгласуваността на законодателните разпоредби в тези сектори или между различните канали за продажба;

58.  Призовава Комисията да осигури бързото изпълнение и прилагане на съществуващите разпоредби, като например Директивата за правата на потребителите, разпоредбите относно алтернативното решаване на спорове и онлайн решаване на спорове, като същевременно гарантира намаляването на административните тежести; призовава Комисията да предостави подходяща защитата на потребителите при трансгранични продажби, съответстваща на тази, които те получават на своите традиционни пазари, както и да засили защитата на данните в цифровата ера, тъй като това ще спомогне за укрепване на доверието на потребителите в пазаруването онлайн; припомня важността на ефективното прилагане на правата на онлайн потребителите, както и на нуждата от достъпни и ефективни средства за правна защита в случай на спор;

59.  Призовава за предприемането на мерки за насърчаване на устойчивото потребление, по-конкретно по отношение на периода на употреба на продуктите, и за преодоляване на практиките, насочени към умишлено намаляване на този период на употреба; във връзка с това се надява, че Комисията ще изготви съгласуван план за действие;

60.  Подчертава, че Директивата за правата на потребителите е важна стъпка напред по отношение на увеличаване на правната сигурност за потребителите и бизнеса при онлайн трансакциите и към днешна дата е основният инструмент за защита на потребителите при онлайн услугите;

61.  Отбелязва, че могат да бъдат постигнати допълнителни ползи чрез подобряване на функционирането на единния пазар, като например въвеждането на система за онлайн решаване на спорове за потребителски спорове, което би могло да доведе до икономии от около 22 милиарда евро;

Енергия

62.  Призовава Комисията да осигури функциониращ вътрешен енергиен пазар с недискриминационен достъп до него и високо равнище на защита на потребителите, както и подходящи равнища на капацитет за взаимно свързване и адекватност на системите;

63.  Отново подчертава необходимостта от увеличаване на енергийната сигурност в Европа чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на енергия и подчертава необходимостта от доизграждане на вътрешния енергиен пазар като приоритет и от прекратяване на изолирането на енергийни острови в рамките на Съюза;

64.  Счита, че за да се подобри доизграждането на вътрешния пазар, интегрирането на възобновяемите енергийни източници и сигурността на доставките, държавите членки трябва неотложно да постигнат минимална цел за 10% капацитет на взаимна свързаност на електрическите мрежи, а в идеалния случай — да достигнат равнище от 30%;

65.  Счита, че либерализацията на пазарите на газ и електроенергия е от основно значение за оправомощаване на потребителите и призовава Комисията да постави потребителите в центъра на своята политика за вътрешния енергиен пазар на ЕС;

III.  Инструменти за оценка на интеграцията на вътрешния пазар и инструменти за управление

66.  Признава, че информационното табло за единния пазар може да се разглежда като най-добра практика за наблюдение и оценка на степента на спазване от страна на държавите членки на задълженията им в областта на единния пазар, като се има предвид също така, че това би могло да доведе до подобрения и процеси на догонване в отделните страни; подчертава обаче, че този индекс от показатели не предоставя инструменти за оценка на качеството; подчертава значението на подобряването на диалога със и между държавите членки с цел идентифициране на трудностите, които те изпитват при прилагането на законодателството в областта на единния пазар, и справяне с тях; във връзка с това призовава Комисията да съдейства в по-голяма степен на държавите членки, при поискване от тяхна страна, при прилагането на сложното законодателство в областта на единния пазар;

67.  Счита, че по отношение на регулаторните характеристики на единния пазар би могъл да бъде разработен комплексен показател за измерване на пропуските в единния пазар, т.е. на допълнителната тежест, носена от гражданите и дружествата при трансгранични дейности поради липса на правила за уреждане на единния пазар; счита, че с помощта на този показател ще се улесни разработването на заключения, които биха могли да доведат до политически препоръки за институциите на ЕС и държавите членки;

68.  Взема под внимание информационното табло с показатели по Програмата в областта на цифровите технологии като важен инструмент за оценка на напредъка, постигнат от държавите членки в тази област; счита, че комплексният индекс за оценяване на пропуските в единния пазар следва да включва това информационно табло;

69.  Призовава Комисията да обмисли възможността да включи в своите предложения за правни инструменти в рамките на единния пазар задължението за извършване на систематичен преглед на транспонирането, съответствието, ефективността и пригодността за използване по предназначение на правните инструменти, включително методология и критерии за подобен преглед; счита, че подобна методология и подобни критерии ще дадат възможност за по-добра оценка на това дали правните инструменти се транспонират, прилагат и изпълняват правилно и също така дали и до каква степен те допринасят за постигане на техните цели и до каква степен са пригодни за използване по предназначение;

70.  Подкрепя създаването на устойчив единен пазар въз основа на изграждането на приобщаваща икономика с ефективно използване на ресурсите, на икономика, основана на знания, обхващаща всякакви мерки за насърчаване на иновациите в областта на устойчивите технологии; единен пазар, който балансира интересите на потребителите и предприятията и в рамките на който се извършват подобрения по отношение на неформален механизъм за разрешаване на проблеми на единния пазар, като например SOLVIT, като същевременно се подобряват познанията на обществеността относно единните звена за контакт, така че да се повиши осведомеността на хората по отношение на наличните възможности за генериране на растеж и работни места в рамките на единния пазар;

71.  Признава засиленото използване на порталите „Вашата Европа“ и „Вашата Европа — Съвети“, които следва да могат да предоставят необходимата информация на всеки, който живее, работи, учи и се движи между държавите членки в ЕС;

72.  Приветства факта, че средният дефицит при транспонирането на законодателството от държавите членки е спаднал под лимита от 1 %, договорен от Европейския съвет, и възлиза на 0,6 %, което представлява най-добрият резултат, регистриран от момента на създаване на информационното табло за единния пазар; подчертава, че принципът на нулева толерантност в транспонирането на законодателството на ЕС трябва да бъде основно правило и за държавите членки, и за Съюза;

73.  Отбелязва, че правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС е от решаващо значение за доизграждането на единния пазар; ето защо призовава Комисията да използва решително всички свои правомощия за постигането на тази цел и настоятелно призовава държавите членки и Комисията да полагат повече усилия за прилагане на законодателството в областта на единния пазар и за мониторинг на това прилагане, наред с другото и посредством извършването на редовни проверки, като същевременно непрекъснато обмислят проблемите във връзка с прилагането и следят за повишаване на ефективността на законодателството и за използване на последващите оценки в по-голяма степен и по-ефективно; призовава за осъществяване на засилен мониторинг на ефективността на правата на потребителите в цифровата среда, особено като се има предвид скоростта, с която нарушенията на законодателството за защита на потребителите могат да се разпространяват в тази среда;

74.  Припомня обаче, че в процеса на производствата за установяване на неизпълнение на задължения са разкрити редица недостатъци по отношение на бързото реагиране и коригиране на пропуските в изпълнението и прилагането на разпоредбите за единния пазар; призовава държавите членки да работят по-ефективно с Комисията за по-бързо разрешаване на случаите;

75.  Признава, че неизпълнението може да бъде в резултат на неясноти в първоначалното изготвяне; поради това подчертава необходимостта както първичното, така и вторичното законодателство да следват по-добри принципи на регулиране във всяко отношение, използвайки подходящи консултации, оценки на въздействието и проверки след прилагането;

76.  Настоятелно подчертава, че всички усилия следва да бъдат насочени към осигуряване на по-строго прилагане на процедурите за установяване на неизпълнение на задължения в случаи на нарушаване на законодателството на Съюза в сферата на единния пазар и че държавите членки и Европейският съвет следва и занапред да развиват процедурата за установяване на неизпълнение на задължения в рамките на бъдещото преразглеждане на Договора за функционирането на Европейския съюз; счита също така, че процедурите за установяване на неизпълнение на задължения следва винаги да са последната инстанция и че такива процедури следва да бъдат откривани едва след неколкократни опити за координация и коригиране;

o
o   o

77.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0054. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0130. (3) Приети текстове, P8_TA(2014)0038.

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн (2015/2564(RSP))

P8_TA(2015)0070 RC-B8-0217/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и протоколите към нея,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 7, 8, 47, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие от 25 октомври 2007 г.,

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид доклада на Европол от 2014 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност чрез интернет (iOACTA),

—  като взе предвид Общ коментар № 14 (2013) на Комитета на ООН по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение,

—  като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето, приета през февруари 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

—  като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—  като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики;

—  като взе предвид разискването в пленарна зала от 12 февруари 2015 г. относно борбата срещу сексуалното насилие над деца в интернет,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително изображенията на насилие над деца, представляват тежки нарушения на основните права, по-специално на правото на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение при предприемането на мерки за борба с тези престъпления в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето;

В.  като има предвид, че тежки престъпления като сексуалната експлоатация на деца и сексуалното насилие над деца изискват всеобхватен подход, включващ разследване на деянията, наказателно преследване на извършителите, защита на децата жертви и предотвратяване на това явление;

Г.  като има предвид, че в интернет децата се изложени на специфични рискове, като те се оказват в състояние да придобият достъп или да станат субект на материал, отнасящ се до сексуална експлоатация на деца, или да бъдат въвлечени от „киберхищници“ в размяна на материали относно насилие, сплашване, психически тормоз или „сприятеляване“; като има предвид, че излагането на децата на подобни рискове се усложнява от широко разпространената употреба и достъп до мобилни технологии и интернет;

Д.  като има предвид, че борбата срещу насилието над деца в интернет следва да бъде включена в една по-широката стратегия, отнасяща се до общото явление на сексуално насилие и експлоатация на деца, което все още в основни линии се отнася до офлайн престъпления, извършвани посредством мрежи и отделни лица, които действат съзнателно извън интернет пространството;

Е.  като има предвид, че в онлайн средата сексуалната експлоатация може да приеме различни форми, като младите хора са убеждавани или принуждавани да изпращат или публикуват свои изображения със сексуален контекст, да участват в сексуални действия чрез уебкамера или смартфон, или да провеждат разговори със сексуално съдържание в текст или онлайн, което означава, че насилниците и „киберхищниците“ могат да заплашват, че ще изпратят изображения, видео или копия от разговори до приятелите и семействата на младежа, освен ако последният не участва в по-нататъшна сексуална дейност; като има предвид, че снимки и/или видеоматериали могат да продължават да бъдат споделяни дълго след като сексуалното насилие е прекратено и остават свободно достъпни за всички разглеждащи онлайн, като по този начин се запазва постоянен риск жертвите да бъдат повторно виктимизирани и стигматизирани;

Ж.  като има предвид, че предприетите от държавите членки мерки за блокиране на незаконно онлайн съдържание невинаги са били достатъчно ефективни;

З.  като има предвид, че инструментите за разследване, които са на разположение за разследването и наказателното преследване на сексуалното насилие над деца онлайн, следва да отчитат, наред с другото, принципа на пропорционалност и естеството и тежестта на разследваните престъпления в съответствие с правото на ЕС и на държавите членки;

И.  като има предвид, че защитата на непълнолетните лица в света на цифровите технологии трябва да се реши също чрез инициативи на индустрията, за да поеме тя своята споделена отговорност, включително чрез образование и обучение на деца, родители и учители с цел предотвратяване на достъпа на непълнолетни лица до незаконно съдържание;

Й.  като има предвид, че поради своя международен характер експлоатацията на деца и сексуалната експлоатация на деца онлайн, които обхващат стотици държави и техните правни юрисдикции и правоприлагащи агенции, представляват международен проблем, който изисква международно решение; като има предвид, че трябва да будят безпокойство трафикантите на хора, използващи за сексуално насилие онлайн деца без правно установена самоличност, които са „невидими“ за органите на властта;

К.  като има предвид, че поради естеството на престъплението и възрастта на жертвите повечето прояви на сексуална експлоатация и насилие над деца, в по-голяма степен отколкото други престъпни прояви, редовно не се съобщават на правоприлагащите органи; като има предвид, че по тази причина, наличните данни относно броя на извършените престъпления не отразява точно мащаба на проблема; като има предвид, че според информацията, предоставена от НПО относно уебсайтовете, които съдържат материали, показващи насилие над деца, повече от 80 % от жертвите са на възраст под 10 години; като има предвид, че данни от международната Асоциация на горещите линии за интернет показват увеличение на броя на децата жертви на сексуално насилие и на насилието с краен и садистичен характер;

Л.  като има предвид, че голям брой от извършителите на престъпления използват „Даркнет“, където са установили анонимни общности, като използват скрити форуми, услуги, свързани с уебсайтове, платформи на социалните мрежи и доставчици на услуги за съхранение на данни, посветени на материали, показващи насилие над деца, като по този начин се създават възможности и се улеснява на практика непроследимата сексуална експлоатация на деца;

М.  като има предвид, че много престъпници използват защитни мерки като криптиране и други инструменти, за да предпазят своята дейност, което представлява сериозно предизвикателство за разследванията на правоприлагащите органи;

Н.  като има предвид, че НПО разкриват, че през 2012 г. само осем водещи дистрибутори са били отговорни за разпространението на 513 марки на материали, съдържащи насилие над деца, както и че всички 10 най-доходоносни марки, регистрирани през 2012 г., са били свързани само с един водещ дистрибутор;

О.  като има предвид, че Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, е трябвало да бъде транспонирана от държавите членки до 18 декември 2013 г., и като има предвид, че до момента по-малко от половината държави членки са започнали да я прилагат изцяло;

1.  Категорично подчертава, че опазването и осигуряването на безопасна среда за децата и за тяхното развитие е една от основните роли на Европейския съюз и неговите държави членки;

2.  По най-категоричен начин подчертава, че онлайн правата и закрилата на децата трябва да бъдат осигурени и че трябва да бъдат предприети стъпки, за да се гарантира, че всяко незаконно съдържание незабавно се премахва и се докладва на правоприлагащите органи, както и че са достъпни достатъчно правни инструменти за разследване и наказателно преследване на нарушителите;

3.  Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитавани и че децата трябва да бъдат информирани по лесен и подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от употребата на техните лични данни онлайн; подчертава важните промени, които реформата на защитата на данните ще донесе за по-нататъшната защита на правата на децата онлайн;

4.  Подчертава необходимостта от всеобхватен и съгласуван европейски подход, за да се гарантира последователност в разработването на политики и действия, които да обхващат борбата срещу престъпността, основните права, защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, киберсигурността, защитата на потребителите и електронната търговия;

5.  Счита, че трябва да бъдат предприемани допълнителни стъпки за борба със „сприятеляванията“ в интернет и че Комисията, заедно с националните правителства, гражданското общество, дружествата, чийто предмет на дейност са социалните медии, родителите, учителите, социалните работници, служителите в областта на закрилата на децата, педиатрите и младежките и детски организации, трябва да играят активна роля за повишаване на осведомеността по този въпрос чрез определени насоки, включително чрез обмен на най-добри практики и създаване на социални платформи за сътрудничество и обмен на информация по този въпрос, за да бъдат установени потенциалните рискове и заплахи за децата;

6.  Призовава Комисията да започне кампания за повишаване на осведомеността с участието на всички заинтересовани участници, за да се позволи съзнателен избор на децата и подкрепа на родителите и преподавателите за разбиране и третиране на онлайн рисковете и за защита на безопасността на децата онлайн, за подпомагане на държавите членки да изготвят програми за предотвратяване на сексуалното насилие онлайн, да насърчават кампании за повишаване на осведомеността за отговорното поведение в социалните медии, както и да насърчават основните интернет търсачки и мрежи на социалните медии да възприемат проактивен подход в защита на безопасността на децата онлайн;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, с които да се подобрят и насърчат сигнализирането за случаи на насилие от децата и действията, предприети в отговор на тези сигнали, и да разгледат възможността за създаване на механизми за систематично пряко докладване; подкрепя разработването на горещи линии за деца, където те могат да изобличават насилниците анонимно;

8.  Подчертава необходимостта от подобряване на международното сътрудничество в тази област чрез споразумения за сътрудничество и засилване на сътрудничеството между правоприлагащите органи, включително чрез Европол и Европейския център за борба с киберпрестъпността (ЕС3), с оглед на по-ефективното разследване, разбиване на мрежите и наказателно преследване на извършители на сексуални престъпления срещу деца, като се отдава предимство на правата и безопасността на засегнатите деца;

9.  Приветства, в тази връзка, съвместната инициатива на ЕС и 55 държави от целия свят, събрани в Глобалния алианс срещу сексуалното насилие над деца онлайн, насочен към спасяване на повече жертви, като се гарантира по-ефективното наказателно преследване, повишаването на осведомеността и постигането на цялостно намаляване на броя на материалите на сексуално насилие над деца, достъпни онлайн; приканва Комисията да докладва по-редовно относно напредъка, постигнат чрез този алианс; призовава държавите членки да приложат тези препоръки на национално равнище;

10.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и укрепват ресурсите, използвани за идентифициране на жертвите и услуги, съсредоточени върху жертвите, и призовава за спешно създаване на свързани платформи, както и за укрепването на съществуващите платформи в рамките на Европол;

11.  Призовава държавите членки да прилагат Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

12.  Счита, че е от съществено значение да се използва правилната терминология за престъпления срещу деца, включително описание на изображения на сексуално насилие над деца, и да се използва подходящият термин „материали, показващи сексуално насилие над деца“, а не „детска порнография“;

13.  Насърчава държавите членки да осигурят подходящи ресурси на националните звена за контакт, за да им се даде възможност да докладват престъпно и вредно онлайн съдържание и поведение, както е предвидено в Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография;

14.  Припомня, че държавите членки са задължени да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които се опасяват, че биха могли да извършат някое от престъпленията, свързани със сексуално насилие над деца или със сексуална експлоатация на деца, разполагат с достъп, когато това е целесъобразно, до ефективни програми или мерки за намеса, предназначени да оценяват и предотвратяват риска от извършване на такива престъпления.

15.  Изисква на правоприлагащите органи на държавите членки и Европол да се предоставят необходимите средства, човешки ресурси, разследващи правомощия и технически способности, за да преследват сериозно и ефективно, да разследват и наказателно да преследват извършителите на престъпления, включително подходящо обучение за изграждане на капацитет в съдебната система и полицейските звена, и да се разработят нови високотехнологични способности за справяне с предизвикателствата на анализирането на големи обеми изображения, съдържащи сексуално насилие над деца, включително материали, скрити в „тъмната мрежа“, с цел да се проследяват и преследват нарушителите, така че да се защитят безопасността и правата на децата;

16.  Отбелязва със загриженост тенденциите на развитие и разширяване на търговската сексуална експлоатация на деца онлайн, включително новите средства за разпространение и придобиване на материали, съдържащи сексуално насилие над деца в интернет, главно чрез мрежите „Дълбок интернет“ и „Даркнет“, и по-специално що се отнася до явлението платено излъчване на живо на сцени на насилие; следователно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират допълнително с представителите на алтернативни платежни системи с цел определяне на възможности за по-добро сътрудничество с правоприлагащите органи, включително съвместно обучение за по-добро идентифициране на разплащателните процеси, свързани с търговското разпространение на материали, съдържащи насилие над деца;

17.  Призовава за ефективен подход на партньорство и обмен на информация между правоприлагащите агенции, съдебните органи, ИКТ промишленост, доставчиците на интернет услуги, доставчиците на адреси в интернет, дружествата на социалните медии, банковия сектор и неправителствените организации, включително младежките и детски организации, с цел да се гарантира, че правата и защитата на децата онлайн са запазени и незаконното съдържание се отстранява своевременно и докладва на правоприлагащите органи, които следва редовно да докладват за своите разследвания и преследвания въз основа на съответната информация, когато това е целесъобразно; в тази връзка приветства Коалицията за превръщане на интернет в по-добро място за децата, както и работата на Европейската финансова коалиция срещу комерсиалната сексуална експлоатация на деца онлайн (ЕФК);

18.  Припомня, че незаконното онлайн съдържание следва да се премахва незабавно въз основа на справедлив процес; подчертава ролята на ИКТ и доставчиците на интернет услуги и доставчиците на адреси в интернет за осигуряването на бързо и ефикасно премахване на незаконно онлайн съдържание по искане на компетентния правоприлагащ орган;

19.  Призовава настоятелно тези държави членки, които все още не са транспонирали Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, да направят това; поради това призовава Комисията да наблюдава стриктно нейното пълно и ефективно изпълнение и да докладва своевременно своите заключения на Европейския парламент и на компетентната парламентарна комисия;

20.  Възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължава да наблюдава прилагането на Директива 2011/93/ЕС и да извърши задълбочен анализ на действащата рамка на политиката за борба срещу сексуалното насилие над деца, под формата на доклад за изпълнението относно Директива 2011/93/ЕС, и да докладва на пленарно заседание;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.