Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 14 декември 2017 г. - Страсбург
Свобода на словото във Виетнам, по-специално случаят на Нгуен Ван Хоа
 Камбоджа: забрана на опозицията
 Ел Салвадор: случаите на жени, съдебно преследвани заради спонтанен аборт
 Положението в Афганистан
 Положението на хората от общността рохингия
 Прилагане на директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография
 Разискванията в комисията по петиции през 2016 г.
 Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии

Свобода на словото във Виетнам, по-специално случаят на Нгуен Ван Хоа
PDF 478kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно свободата на изразяване на мнение във Виетнам, и по-специално случая на Нгуен Ван Хoa (2017/3001(RSP))
P8_TA(2017)0496RC-B8-0685/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Виетнам,

—  като взе предвид седмия диалог за правата на човека между ЕС и Виетнам от 1 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам, подписано на 27 юни 2012 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 2008 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, към който Виетнам се присъедини през 1982 г.,

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман от 26 февруари 2016 г. по дело 1409/2014/MHZ относно неуспеха на Европейската комисия да извърши предварителна оценка на въздействието върху правата на човека на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам,

—  като взе предвид член  135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че ЕС счита, че Виетнам е важен партньор в Азия; като има предвид, че през 2015 г. беше отбелязана 25-ата годишнина от установяването на отношения между ЕС и Виетнам; като има предвид бързото разширяване на обхвата на тези отношения — от търговия и помощ до по-всеобхватно партньорство;

Б.  като има предвид, че 22-годишният видеографик и блогър Нгуен Ван Хоа беше обявен в неизвестност от неговото семейство на 11 януари 2017 г., като по-късно беше установено, че е бил задържан от полицията без официална заповед;

В.  като има предвид, че Нгуен Ван Хоа първоначално е бил задържан по силата на член 258 от Наказателния кодекс на Виетнам по обвинение в „злоупотреба с демократичните свободи с цел накърняване на интересите на държавата“; като има предвид, че през април 2017 г. тези обвинения са прераснали в обвинение по член 88; като има предвид, че член 88 от Наказателния кодекс е често използван срещу защитниците на правата на човека, които разкриват нарушения във Виетнам;

Г.  като има предвид, че на 27 ноември 2017 г. Нгуен Ван Хоа беше осъден на седем години лишаване от свобода за това, че е разпространил в интернет информация, включително видеоматериали, относно екологична катастрофа в провинция Ха Тин, възникнала през април 2016 г., когато тайванското дружество за стоманодобив Formosa Ha Tinh е извършило незаконно изхвърляне на токсични промишлени отпадъци в океана, като това е довело до опустошителни последици за околната среда по протежение на 200 км от бреговата ивица, умъртвявайки морския живот и разболявайки хората;

Д.  като има предвид, че катастрофата е предизвикала широка вълна от негодувание сред населението на Виетнам, мащабна мобилизация на социалните мрежи и масови мирни демонстрации във всички големи градове във Виетнам; като има предвид, че задържането на Нгуен Ван Хоа беше част от поредицата арести, извършени от виетнамските органи в дните преди Виетнамската нова година;

Е.  като има предвид, че след продължил два часа и половина съдебен процес Народният съд на провинция Ха Тин постанови, че Нгуен Ван Хоа е виновен за водене на противодържавна пропаганда съгласно член 88 от Наказателния кодекс; като има предвид, че на Нгуен Ван Хоа не е предоставен достъп до адвокат, който да го представлява по време на съдебното заседание;

Ж.  като има предвид, че на 30 ноември 2017 г. виетнамски съд е потвърдил десетгодишната присъда за противодържавна пропаганда на друг блогър, Нгуен Нгок Ну Куин, след като е написал критични материали относно влошаването на състоянието на околната среда, политиката и смъртни случаи на лица, задържани от полицията;

З.  като има предвид, че Службата на ООН по правата на човека и нейните специални процедури и механизми многократно са осъждали член 88 от Наказателния кодекс, заедно с няколко други от неговите разпоредби, тъй като те са в разрез с международното право в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че повечето медии са притежавани и контролирани от държавата; като има предвид, че свободата на печата е крайно ограничена; като има предвид, че Виетнам се нарежда на 175-то място от 180 страни в световния индекс за свобода на медиите на организацията „Репортери без граници“ за 2017 г.; като има предвид, че в отговор на широко разпространеното възмущение сред виетнамското население след катастрофата в провинция Ха Тин държавните органи временно блокираха достъпа до социалните мрежи, като насилствено потушиха демонстрациите и арестуваха протестиращите;

Й.  като има предвид, че през април 2016 г. Виетнам прие закон за достъпа до информация и изменен закон за печата, които ограничават свободата на изразяване и засилват цензурата, както и правила за забрана на демонстрации пред съдилищата по време на съдебни процеси;

К.  като има предвид, че свободата на религията или убежденията е потисната във Виетнам и Католическата църква и непризнатите религии, като например Обединената будистка църква на Виетнам, редица протестантски църкви и други, включително етнически малцинства от планините, продължават да бъдат подложени на жестоко религиозно преследване;

Л.  като има предвид, че по време на 7-ия диалог между ЕС и Виетнам относно правата на човека бяха обсъдени свободата на изразяване, на сдружаване, на събрания, на религия и убеждения, както и достъпа до информация; като има предвид, че ЕС е подчертал влошаването на състоянието на гражданските и политическите права във Виетнам; като има предвид, че Съюзът е насърчил Виетнам да отправи постоянна покана за специалните процедури на ООН;

1.  осъжда присъдата от седем години лишаване от свобода на Нгуен Ван Хoa; подчертава, че Нгуен Ван Хoa е упражнил правото си на свобода на изразяване; настоятелно призовава виетнамските органи незабавно и безусловно да освободят Нгуен Ван Хoa;

2.  изразява своята загриженост във връзка с нарастването на броя на задържаните, арестуваните и осъдените виетнамски граждани поради изразяване на мнение;

3.  изразява загриженост относно все по-рестриктивния подход на държавните органи по отношение на свободата на изразяване и на други свободи; осъжда в тази връзка използването от държавните органи на физически и психически тормоз, на извънсъдебен домашен арест, на натиск върху адвокати, работодатели, хазаи и членове на семействата на активисти, както и на навлизащо в личното пространство наблюдение; изразява освен това загриженост относно ограниченията, наложени върху свободата на движение с цел да се попречи на блогъри и активисти да участват в обществени мероприятия като обсъждания относно правата на човека и да присъстват на съдебни процеси на сподвижници активисти;

4.  призовава виетнамските държавни органи да освободят всички граждани, задържани заради мирното упражняване на свободата на изразяване на мнение;

5.  призовава виетнамските държавни органи да вдигнат всички ограничения срещу защитниците на правата на човека и да преустановят актовете на тормоз срещу тях, както и да гарантират във всички случаи, че те могат да упражняват своите законни дейности в областта на правата на човека без страх от репресии и без никакви ограничения, включително съдебен тормоз;

6.  изразява сериозни опасения във връзка с широкото прилагане на разпоредбите относно националната сигурност в Наказателния кодекс на Виетнам;

7.  осъжда използването от Виетнам на смъртното наказание за някои престъпления срещу националната сигурност, както е предписано в изменения Наказателен кодекс, както и факта, че Виетнам продължава да изпълнява смъртни присъди; заявява отново, че ЕС се противопоставя категорично на смъртното наказание във всички случаи и без изключение; отново призовава виетнамските държавни органи да въведат мораториум върху смъртното наказание като първа стъпка към премахването на смъртното наказание за всички престъпления;

8.  настоятелно призовава правителството на Виетнам да измени някои членове от Наказателния кодекс, включително член 88 относно пропагандата и член 79 относно дейностите, насочени към сваляне на администрацията, които са отхвърлени от Върховния комисар за правата на човека, тъй като са в нарушение на международното право в областта на правата на човека, както и да гарантира, че съображенията, свързани с националната сигурност, не се използват като претекст за потискане на правата на човека, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на религия и убеждения; изразява своята загриженост във връзка с новия закон за сдруженията и закона за убежденията и религията, които са несъвместими с международните норми;

9.  настоятелно призовава Виетнам да отправи постоянна покана до специалните процедури на ООН, по-специално за специалния докладчик относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на свобода на изразяване и на специалния докладчик относно положението на защитниците на правата на човека, както и да им предостави свободен и необезпокояван достъп до всички страни, до които желаят да се допитат;

10.  приветства ратифицирането от Виетнам на Конвенцията на ООН против изтезанията и настоятелно призовава страната да се ангажира с нея пълноценно, включително като предоставя редовни и подробни становища съгласно нейните разпоредби; настоява, че нито едно заявление, изтръгнато чрез изтезания или други форми на малтретиране, не може да се използва като доказателство за осъждането на лица по обвинение в пропаганда или други политически мотивирани обвинения;

11.  приветства засиленото партньорство и диалога относно правата на човека между ЕС и Виетнам, като припомня важността на диалога като основен инструмент, който да бъде използван по ефикасен начин за придружаване и насърчаване на Виетнам при осъществяването на необходимите реформи;

12.  приветства факта, че по време на 7-ия диалог относно правата на човека между ЕС и Виетнам Съюзът повдигна въпроса за свободата на изразяване на мнение и за свободата на сдружаване, както и за нарастващия брой задържания, арести и издаване на присъди; твърдо насърчава Комисията да следи напредъка в рамките на диалога чрез въвеждането на целеви показатели и механизми за наблюдение; настоятелно призовава Комисията и ЗП/ВП да продължат да повдигат въпросите относно свободата на изразяване на мнение в редовния си диалог с Виетнам, включително по време на следващата среща на високо равнище Азия-Европа (ASEM) в Брюксел през 2018 г.;

13.  призовава виетнамските държавни органи, чрез законодателни мерки, насочени към възстановяване и рехабилитация на местната икономика, да разгледат въпроса за предизвикалата масово измиране на риби в региона и засегналата живота на хиляди хора екологична катастрофа в провинция Ха Тин;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и на правителството и парламента на Виетнам.


Камбоджа: забрана на опозицията
PDF 474kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно Камбоджа: по-специално разпускането на Камбоджанската партия за национално спасение (2017/3002(RSP))
P8_TA(2017)0497RC-B8-0686/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Камбоджа, и по‑специално резолюцията от 14 септември 2017 г.(1),

—  като взе предвид посещението на делегацията на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Европейския парламент от 30 до 31 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС от 2008 г. относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 16 ноември 2017 г. относно разпускането на Камбоджанската партия за национално спасение,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 1997 г.,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 22 февруари 2017 г. относно политическото положение в Камбоджа и изявленията на говорителя на делегацията на ЕС от 3 септември 2017 г. и от 25 август 2017 г. относно ограниченията на политическото пространство в Камбоджа,

—  като взе предвид резолюция (A/RES/53/144), приета от Общото събрание на ООН на 8 март 1999 г., относно правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават всеобщо признатите права на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Парижкото споразумение за мир от 1991 г., в член 15 от което е залегнал ангажимент за отстояване на правата на човека и основните свободи в Камбоджа, включително от страна на международните страни, подписали споразумението,

—  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране,

—  като взе предвид Конституцията на Камбоджа, и по-специално член 41 от нея, в който са заложени правото и свободата на словото и на събранията, член 35 относно правото на участие в политическия живот и член 80 относно парламентарния имунитет,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през 2017 г. положението с правата на човека в Камбоджа се влоши допълнително, като нараства броят на задържанията в Камбоджа на членове на политическата опозиция, активисти за правата на човека и представители на гражданското общество;

Б.  като има предвид, че парламентът на Камбоджа прие два набора от репресивни изменения на Закона за политическите партии през 2017 г., които съдържат множество ограничения, целящи създаването на препятствия за опозиционните партии;

В.  като има предвид, че на 6 октомври 2017 г. Министерството на вътрешните работи внесе искане пред Върховния съд за разпускането на Камбоджанската партия за национално спасение (КПНС) съгласно Закона за политическите партии;

Г.  като има предвид, че на 16 ноември 2017 г. Върховният съд обяви разпускането на КПНС, в края на еднодневно изслушване; като има предвид, че Върховният съд също така забрани на 118 политици от КПНС упражняването на политическа активност за период от пет години; като има предвид, че това решение, което се основава на два набора от спорни изменения на Закона за политическите партии, оставя правителството без опозиция преди общите избори през следващата година, чието провеждане е насрочено през юли 2018 г.;

Д.  като има предвид, че членове на опозиционни партии бяха подложени на съдебно преследване и тормоз от страна на органите на Камбоджа в продължение на години; като има предвид, че по-малко от 40% от членовете на парламента от КПНС останаха в Камбоджа след като останалите членове бяха принудени да напуснат страната след сплашване със задържания;

Е.  като има предвид, че Министерството на вътрешните работи разполага с широки правомощия за прекратяване на дейността на политическите партии въз основа на неясно определени критерии; като има предвид, че на 2 октомври 2017 г. Министерството на вътрешните работи разпусна 20 политически партии съгласно членове 19 и 20 от Закона за политическите партии;

Ж.  като има предвид, че на 3 септември 2017 г. Кем Сокха, председателят на КПНС, беше задържан и обвинен в измяна съгласно член 443 от Наказателния кодекс на Камбоджа, въпреки че притежава парламентарен имунитет; като има предвид, че искането на Кем Сокха за освобождаване под гаранция беше отхвърлено на 26 септември 2017 г., когато той не е могъл да присъства на съдебното заседание, след като отделът за местата за лишаване от свобода е заявил, че не може да гарантира неговата безопасност; като има предвид, че според организации за правата на човека той е бил разпитан на 24 ноември 2017 г., въпреки че той не е имал адекватен достъп до правна защита или частни медицински грижи; като има предвид, че неговият правен статут трябва да бъде изяснен; като има предвид, че искането за освобождаване под гаранция вече е висящо пред Върховния съд; като има предвид, че може да му бъде наложена присъда от до 30 години лишаване от свобода, ако бъде признат за виновен; като има предвид, че председателят на Съда, Дит Мунти, е член на постоянната комисия на управляващата партия;

З.  като има предвид, че въпросът за заграбването на земя продължава да бъде сериозен проблем в Камбоджа; като има предвид, че е налице постоянно нарастване на арестите и задържанията на членове на политическата опозиция, политически анализатори, профсъюзни дейци, активисти за правата на човека и представители на гражданското общество в Камбоджа, включително ADHOC 5; като има предвид, че защитникът на правата на човека Теп Вани от общността Боеунг Как продължава да бъде в затвора, излежавайки присъда от две години и половина във връзка с мирен протест през 2013 г.; като има предвид, че на 8 декември 2017 г. Върховният съд потвърди присъдата срещу Теп Вани;

И.  като има предвид, че предишният председател на КПНС, Сам Ренси, беше принуден да подаде оставка след правни заплахи; като има предвид, че той беше осъден в негово отсъствие за клевета и понастоящем живее в изгнание; като има предвид, че след разпадането на опозицията все по-голям брой членове на парламента от КПНС са избягали от Камбоджа; като има предвид, че според сведения на организации за правата на човека някои от тях търсят убежище;

Й.  като има предвид, че влиянието на Китай играе важна роля за политическия живот в Камбоджа и за нейното правителство;

К.  като има предвид, че Камбоджа се ползва от най-благоприятния режим, който съществува по общата схема от преференции на ЕС (ОСП), а именно схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); като има предвид, че ЕС отпусна до 410 милиона евро за Камбоджа за финансовия период 2014—2020 г., от които 10 милиона евро са предназначени за подкрепа на процеса на избирателна реформа в Камбоджа;

Л.  като има предвид, че правото на участие в политическия живот е залегнало в член 41 от Конституцията на Камбоджа; като има предвид, че решението за разпускането на КПНС се отклонява значително от пътя на плурализма и демокрацията, залегнали в Конституцията на Камбоджа;

М.  като има предвид, че 55 НПО отправиха призив за нова Парижка конференция относно Камбоджа с участието на всички съответни заинтересовани лица за обсъждане на принципите на правовата държава и демокрацията в Камбоджа, за да се насърчи правителството на Камбоджа да преразгледа своите политики по отношение на опозиционните партии;

1.  изразява сериозна загриженост във връзка с разпускането на КПНС; изразява дълбоко съжаление относно забраната на партията, което е доказателство за по-нататъшните авторитарни действия от страна на министър-председателя Хун Сен; настоятелно призовава правителството да отмени решението за разпускането на КПНС, да възстанови избраните членове на националния парламент и общинския съвет на техните позиции, така че да се осигури пълноправното участие на опозиционните партии в обществения живот и да се гарантира свободно пространство за действие за медиите и организациите на гражданското общество, както и да сложи край на атмосферата на страх и сплашване, тъй като всички те представляват предварителни условия за провеждането на свободни и прозрачни избори с широко участие;

2.  отново изразява силна загриженост, изразена в предходните резолюции, относно влошаващите се в още по-голяма степен условия за политиците от опозицията, защитниците на правата на човека и членовете на гражданското общество в Камбоджа;

3.  подкрепя становището на Върховния комисар по правата на човека на ООН, че обвиненията срещу КНПС и нейните членове са били неясни, като същото се отнася и за правните разпоредби в подкрепа на жалбата за нейното разпускане;

4.  счита, че Върховният съд в Пном Пен неприемливо се намесва в правата на камбоджанския народ свободно да избере своите политически представители и да гласува за тях на националните избори през 2018 г.; изразява съжаление във връзка с липсата на независима и безпристрастна съдебна система в страната;

5.  призовава правителството на Камбоджа да отмени всички неотдавнашни изменения на Закона за политическите партии и избирателните закони, които ограничават свободата на словото и политическите свободи;

6.  решително осъжда задържането на Кем Сокха и други политически активисти; настоятелно призовава органите на Камбоджа незабавно да отменят заповедта за задържане на лидера на опозицията Сам Ренси и да оттеглят всички обвинения срещу него, както и да пристъпят към незабавно и безусловно освобождаване от затвора на Кем Сокха и да оттеглят всички обвинения срещу него и други парламентаристи от опозицията;

7.  изразява сериозна загриженост относно провеждането на честни и прозрачни избори в Камбоджа през 2018 г. след решението на Върховния съд за разпускане на КНПС; подчертава, че изборният процес, от който основната опозиционна партия е произволно изключена, не е законен и че прозрачните и конкурентни избори представляват ключов инструмент за гарантирането на мира и стабилността в страната и в целия регион;

8.  приветства решението на ЕС да оттегли цялата си подкрепа за изборния процес докато Камбоджа не се ангажира с провеждане на реформи в съответствие с международните стандарти за провеждане на избори с цел утвърждаване на демокрацията и защита на пространството на гражданското общество;

9.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител), Федерика Могерини, и специалния представител на ЕС за правата на човека да използват всички налични средства за защита на основните права на камбоджанския народ да избира и да бъде избиран, както и за гарантиране на плурализма и демократичните принципи в строго съответствие с Конституцията на Камбоджа;

10.  припомня на правителството на Камбоджа, че трябва да изпълни своите задължения и ангажименти по отношение на демократичните принципи и основните права на човека, които са основен елемент от Споразумението за сътрудничество;

11.  подчертава, че зачитането на основните права на човека е предпоставка Камбоджа да продължава да се ползва от преференциалната схема на ЕС „Всичко освен оръжие“ (ВОО); призовава заместник-председателя/върховен представител и члена на Европейската комисия Малстрьом незабавно да преразгледат задълженията на Камбоджа съгласно конвенциите, посочени в член 19 от Регламента за ВОО; подчертава, че ако Камбоджа действа в нарушение на задължението си съгласно Регламента за ВОО, тарифните преференции, с които понастоящем тя се ползва, трябва да бъдат временно преустановени;

12.  призовава ЕСВД и Комисията да изготвят списък на лицата, отговорни за разпадането на опозицията и за други тежки нарушения на правата на човека в Камбоджа с оглед на налагането на евентуални визови ограничения за тях и замразяване на активите им;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на генералния секретар на АСЕАН, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Националното събрание на Камбоджа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0348.


Ел Салвадор: случаите на жени, съдебно преследвани заради спонтанен аборт
PDF 503kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно Ел Салвадор: случаите на съдебно преследване на жени поради спонтанен аборт (2017/3003(RSP))
P8_TA(2017)0498RC-B8-0695/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

—  като взе предвид глава 7 от Плана за действие ЕС-CELAC (Общността на латиноамериканските и карибските държави) за периода 2015—2017 г. по въпросите, свързани с половете,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Организацията на обединените нации „Пекин +5“ (2000 г.), „Пекин +10“ (2005 г.), „Пекин +15“ (2010 г.) и „Пекин +20“ (2015 г.),

—  като взе предвид декларацията на тройката председателства на ЕС от 19 юли 2017 г. на Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област за 2015 г.(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1567/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно помощите за политиките и дейностите за репродуктивно и сексуално здраве и права в развиващите се страни(2),

—  като взе предвид Петата цел на хилядолетието за развитие на ООН — подобряване на здравословното състояние на майките,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид прегледа на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените от февруари 2017 г. на правата на жените в Ел Салвадор и неговите окончателни забележки,

—  като взе предвид член 14, член 6, член 24 и член 39 от Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията, по която Ел Салвадор е страна от 1996 г.,

—  като взе предвид член 144 от Конституцията на Република Ел Салвадор, който гласи, че международните договори, сключени с други държави или международни организации, представляват закони на републиката и че в случаите, когато съществува конфликт между договора и правото, договорът има предимство,

—  като взе предвид „Рамка за равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016—2020 г.“,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—  като взе предвид изявлението от 11 май 2015 г. на работната група на ООН по въпроса за дискриминацията срещу жените в законодателството и на практика,

—  като взе предвид Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенцията от Белен),

—  като взе предвид Законодателен декрет № 520 („Специален всеобхватен закон за живот без насилие за жените“) на Ел Салвадор,

—  като взе предвид член 133, член 135 и член 136 от Наказателния кодекс на Ел Салвадор,

—  като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин в края на неговата мисия в Ел Салвадор на 17 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид член 1 от Конституцията на Република Ел Салвадор,

—  като взе предвид Закона за равенство, справедливост и премахване на дискриминацията по отношение на жените на Ел Салвадор, приет през 2016 г., Закона за живот без насилие за жените, приет през 2012 г., и Закона за всеобхватна защита на децата и подрастващите (LEPINA), приет през април 2009 г., с който на министерството на образованието се възлага задачата да осигури образование по въпросите, свързани с половете и репродуктивното здраве, и да противодейства на дискриминацията срещу жените в системата на образованието,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в европейската Харта на основните права, и следва да се зачита напълно, да се насърчава и да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в ежедневието;

Б.  като има предвид, че в член 36 и член 37 от заключителните си забележки в своя преглед относно постигнатите от Ел Салвадор резултати по отношение на правата на жените Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените призовава за отмяна на законите за аборта с наказателен характер на Ел Салвадор;

В.  като има предвид, че от 2000 г. насам най-малко 120 жени в Ел Салвадор са подложени на съдебно преследване поради аборт или убийство в случаи, когато е настъпила фетална смърт през последните месеци от бременността, като 26 от тях са осъдени за убийство, а 23 осъдени за аборт, и всички тези осъдени лица изтърпяват изключително дълги присъди, въпреки че не са извършили престъпление съгласно международните стандарти; като има предвид, че повечето от тези жени са млади, бедни, с ограничено образование и от отдалечени общности; като има предвид, че понастоящем има две висящи дела, които са на етап на разследване; като има предвид, че след като въпросната жена е прекарала последните десет години в затвора, делото на Теодора дел Кармен Васкес е било преразгледано от Втория съдебен трибунал на 13 декември 2017 г. и обжалването ѝ отхвърлено а присъдата на Евелин Беатрис Ернандес Крус е била потвърдена през октомври 2017 г.;

Г.  като има предвид, че „Седемнадесетте жени“ са най-тежко наказаните жени, като са били осъдени на десетки години лишаване от свобода в периода между 2000 г. и 2011 г.; като има предвид също така, че няколко от тях са били освободени, след като съдилищата са отменили предишни решения;

Д.  като има предвид, че основаното на пола насилие е основен проблем в Ел Салвадор, като данните сочат, че на всеки три часа една жена става жертва на сексуално насилие, случаите на изнасилване често водят до нежелани бременности, както и потресаващ брой убийства на жени, като само 5% от тях са били предмет на съдебно производство;

Е.  като има предвид, че държавните служители във всички органи, включително болници и клиники, са задължени да докладват за пациентите, за които се полагат спешни акушерски грижи, което представлява нарушение на правото на пациента на поверителност и създава среда, в която жените са подложени на заклеймяване; като има предвид, че задължението за докладване на пациентите води до това, че жените, които страдат от сериозни усложнения по време на бременността, избират да не търсят здравна помощ поради страх от преследване и лишаване от свобода; като има предвид, че недокладването се смята за углавно престъпление;

Ж.  като има предвид, че процентът на основани на пола убийства на жени и момичета в Ел Салвадор е стряскащо висок; като има предвид, че 1 097 жени са били убити през 2015 г. и 2016 г., а 201 жени са били убити между януари и юни 2017 г.; като има предвид, че миналата година Националната цивилна полиция на Ел Салвадор е регистрирала 3 947 жалби за сексуално насилие, 1 049 от които са случаи на изнасилване, включително в рамките на семейството, а 1 873 от жертвите са непълнолетни или класифицирани като „недееспособни“, според Организацията за мир на жените в Ел Салвадор (ORMUSA);

З.  като има предвид, че Ел Салвадор има висок процент на бременност сред подрастващите, което е обусловено и от липсата на сексуално образование в училищата; като има предвид, че сексуалното насилие и изнасилванията са основните фактори за бременност в ранна възраст; като има предвид, че според министерството на здравеопазването през 2015 г. е имало 1 445 случая на бременни момичета на възраст между 10 и 14 години;

И.  като има предвид, че през 1998 г. в Ел Салвадор е инкриминиран абортът при всякакви обстоятелства, включително случаите, в които бременността води до животозастрашаващи усложнения за жената или момичето, както и в случаи на изнасилване, кръвосмешение или нежизнеспособен плод; като има предвид освен това, че през 1999 г. е прието изменение на конституцията, с което ембрионът се признава за човешко същество от „момента на зачатието“; като има предвид, че всяко лице, което извършва или предизвика само аборт, дори преди етапа на плода, следователно може да бъде преследвано по съдебен ред и да получи присъда от две до осем години, но в много случаи прокурорите засилват обвинението до „убийство при утежняващи вината обстоятелства“, което се наказва с до 50 години лишаване от свобода; като има предвид, че законодателството, което по принцип разрешава аборта при посочените обстоятелства, остава блокирано в Народното събрание от октомври 2016 г. насам, но понастоящем се провеждат разисквания, за да се постигне допълнителен напредък;

Й.  като има предвид, че Ел Салвадор продължава — поради религиозни, културни и други основания — да лишава жените и момичетата от достъп до безопасен и законен аборт, нарушавайки по този начин правото им на здраве, живот и физическа и психическа неприкосновеност;

К.  като има предвид, че министерство на образованието неотдавна е изготвило материали за интегриране на сексуалното и репродуктивното здраве в националните учебни програми, но поради съпротива от страна на различни сили окончателният текст на материалите вместо това е съсредоточен върху сексуалното въздържание, въпреки факта, че 42% от жените са забременявали, преди да навършат 20 години;

Л.  като има предвид, че в Латинска Америка рискът от смъртност при бременните и родилките е четири пъти по-висок сред подрастващите на възраст под 16 години; като има предвид, че 65% от случаите на фистула на женските полови органи възникват при бременност на подрастващи, което има сериозни последици за техния живот, включително тежки здравословни проблеми и социално изключване; като има предвид, че бременността в ранна възраст е опасна също така за бебето, като смъртността е с 50% по-висока от средната; като има предвид, че до 40% от жените в региона са ставали жертва на сексуално насилие; като има предвид, че 95% от абортите, извършвани в Латинска Америка, не са безопасни;

М.  като има предвид, че министерство на здравеопазването съобщава, че между 2011 г. и 2015 г. 14 жени са починали от усложнения, свързани с аборти, 13 жени са починали поради извънматочна бременност, а 63 жени са починали заради действащото законодателство относно абортите; като има предвид, че самоубийствата са причина за 57% от смъртните случаи на бременни жени на възраст между 10 и 19 години; като има предвид, че много жени се страхуват да поискат медицинска помощ, когато страдат от усложнения, свързани с бременността, което причинява повече смъртни случаи, които биха могли да бъдат предотвратени; като има предвид, че това засяга особено жените, разполагащи с по-малко икономически ресурси, които не могат да получат достъп до услугите, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Н.  като има предвид, че „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести интернешънъл“ отбелязват, че жените, които са имали спонтанен аборт или мъртвородени деца в Ел Салвадор, често са преследвани по съдебен ред по подозрение, че са се подложили на аборт; като има предвид, че в такива случаи тези жени често са докладвани от здравните работници и впоследствие биват арестувани, докато са в болницата;

О.  като има предвид, че експерти на ООН предупредиха, че решението на органите на Ел Салвадор води до тежки нарушения на правата на жените и момичетата на живот, здраве и физическа и психическа неприкосновеност, като по този начин застрашава техните икономически и социални възможности;

П.  като има предвид, че през март 2015 г. Комитетът на ООН за икономически, социални и културни права поиска от Ел Салвадор да преразгледа и да измени своето законодателство относно абортите, за да гарантира съвместимостта му с други права, като например правото на здраве и правото на живот; като има предвид, че физическото, сексуалното и психологическото насилие срещу жени представлява нарушение на правата на човека;

Р.  като има предвид, че Ел Салвадор участва активно в 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените; като има предвид, че всички страни следва да продължат да насърчават Пекинската платформа за действие на ООН по отношение на, наред с други аспекти, достъпа до образование и здравеопазване като основни права на човека, както и сексуалните и репродуктивните права;

С.  като има предвид, че органите на ООН за наблюдение, включително Комитетът на ООН по правата на човека и Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, призоваха редица латиноамерикански държави да определят изключения от ограничителните закони за аборта в случаите, когато бременността крие риск за живота или здравето на жената, когато има сериозни увреждания на плода и когато бременността е в резултат на изнасилване или кръвосмешение;

Т.  като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн изрази загриженост във връзка с положението на жените и момичетата в Ел Салвадор след посещението си в страната през ноември 2017 г.; като има предвид, че той призова Ел Салвадор да въведе мораториум върху прилагането на член 133 от Наказателния кодекс и да преразгледа делата на жените, задържани за престъпления, свързани с аборт;

У.  като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за правата на детето (КПД) и Комисията по икономически, социални и културни права (КИСКП) изрично признаха връзката между опасния незаконен аборт и високата смъртност сред бременните и родилките; като има предвид, че Конвенцията против изтезанията предвижда, че държавите, които са въвели абсолютна забрана на аборта при всякакви обстоятелства, излагат жените и момичетата на обстоятелства, при които те биват „унижавани и третирани с жестокост“;

Ф.  като има предвид, че всеобщият периодичен преглед на ООН отправи 10 препоръки към държавата Ел Салвадор, за да приведе тя своя закон за абортите в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, като всички тези препоръки бяха отхвърлени от правителството;

Х.  като има предвид, че съгласно правилата на ООН за отношението към лишените от свобода жени и мерките, които не са свързани с лишаване от свобода, по отношение на жените нарушители (Правилата от Банкок), жените, които имат отговорности, свързани с полагането на грижи за деца, и бременните жени следва, когато е възможно и целесъобразно, да получават присъди без лишаване от свобода;

Ц.  като има предвид, че превенцията на нежеланата бременност и намаляването на броя на случаите на подрастващи майки чрез всеобщ достъп до услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, е една от целите, включени в целите за устойчиво развитие (ЦУР);

1.  изразява дълбока загриженост относно положението с правата на човека на момичетата и жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права, в Ел Салвадор и осъжда всички форми на насилие срещу жените; припомня, че те представляват тежко нарушение на правата на човека и на човешкото достойнство на жените и момичетата; подчертава, че член 7 от Римския статут на Международния наказателен съд (който Ел Салвадор ратифицира на 3 март 2016 г.) определя насилственото забременяване като престъпление срещу човечеството и форма на основано на пола насилие срещу жени, което представлява тежко нарушение на правата на човека и на човешкото достойнство на жените и момичетата;

2.  отхвърля решително осъждането и лишаването от свобода на жени и момичета, преживели случаи на раждане на мъртво дете или спонтанен аборт, и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; счита, че следва никой да не бъде лишаван от свобода въз основа на тези присъди;

3.  осъжда преследването на жени заради аборт, дългите периоди на предварително задържане и несъразмерните наказателни санкции за жени, които искат да направят аборт, както и лишаването от свобода на жени веднага след като те са отишли в болница, защото се нуждаят от грижи, вследствие на докладване на техните случаи от членове на болничния персонал до компетентните органи от страх, че те самите ще бъдат санкционирани;

4.  осъжда абсолютното инкриминиране на аборта, съгласно член 133, член 135 и член 136 от Наказателния кодекс, и тежките и дискриминационни последици от това за жените, които са принудени да прибягват до опасни методи за извършване на аборти, като по този начин са изправени пред сериозни рискове за здравето и живота; призовава Законодателното събрание на Ел Салвадор да следва препоръките на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн и препоръката за мораториум върху прилагането му на Комитета по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

5.  призовава Ел Салвадор да гарантира, че жените и момичетата имат достъп до безопасен и законен аборт; в тази връзка призовава Законодателното събрание на Ел Салвадор да подкрепи проектозакона за реформа на член 133, член 135 и член 136 от Наказателния кодекс, за да се прекрати инкриминирането на абортите поне в случаите, когато бременността крие риск за живота или физическото или психическото здраве на бременната жена или бременното момиче, когато има тежки и фатални увреждания на плода или когато бременността е в резултат на изнасилване или кръвосмешение;

6.  призовава органите на Ел Салвадор да въведат мораториум върху прилагането на действащото законодателство и да преразгледат задържането на жени, обвинени в престъпления, свързани със спонтанен аборт, раждане на мъртво дете или аборт, с цел осигуряване на тяхното освобождаване, за да се гарантира справедлив съдебен процес при производство, свързано с извършване на аборт, да се даде възможност на жените, срещу които са повдигнати обвинения, да изчакат съдебния процес извън местата за лишаване от свобода и да се гарантира професионалната тайна за всички здравни работници и поверителността за пациентите; осъжда всички наказателни мерки срещу жените и момичетата, които искат да направят аборт, както и срещу здравните специалисти и другите лица, които помагат да се осигури и да се проведе процедурата, и призовава за премахването на тези мерки;

7.  припомня задължението на правителството на Ел Салвадор да защитава правата на гражданите си и да спазва принципите на правовата държава по отношение на принципа на презумпцията за невиновност, а именно, че лицата, които са обект на съдебно преследване, следва да се смятат за невинни до доказване на вината им и че тежестта на доказване следва да пада върху наказателните органи, а не върху ответника, в съответствие с Римския статут, който Салвадор е ратифицирал и по който е страна; призовава органите на Ел Салвадор да предоставят обучение по въпросите, свързани с равенството между половете, на държавните служители, включително служителите в съдебната система; призовава ЕСВД и Комисията да финансират и подкрепят тези действия;

8.  осъжда нечовешките условия в затворите, като например изтезанията, поставянето на затворниците в пълна изолация и спирането на посещенията от членове на семейството; призовава правителството на Ел Салвадор да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията като мярка за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне във всички затвори и центрове за задържане; призовава да бъде осигурен достъпът на независими международни организации до центровете за задържане; настоятелно призовава органите на Ел Салвадор да подобрят условията за лишените от свобода жени, включително чрез предоставяне на достъп до хигиенни продукти, като по този начин се зачитат техните основни права на човека;

9.  припомня на правителството и на съдебната власт, че те са задължени да спазват международните стандарти за равен достъп до правосъдие и принципите, гарантиращи справедлив съдебен процес за всички лица, както и че вина може да се определя единствено при разглеждане на конкретни и достатъчни доказателства; изисква от правителството да предостави достатъчно публични средства в подкрепа на законното представителство на лицата, които не могат да си го позволят по финансови причини;

10.  призовава съдебната система да гарантира справедлив съдебен процес с всички необходими гаранции за Теодора дел Кармен Васкес и Евелин Беатрис Ернандес Крус и да оттегли своите решения; изразява солидарност с кампанията „Седемнадесетте жени“ — жени, които са били несправедливо лишени от свобода за срок до 40 години заради спонтанни аборти, мъртвородени деца и други родилни усложнения; изразява своята солидарност с всяка жена в Ел Салвадор, подложена на наказателно преследване по подобни причини или осъдена за „убийство при утежняващи вината обстоятелства“; призовава компетентните органи да преразгледат всички дела с цел предоставяне на амнистия;

11.  изразява дълбока загриженост относно големия брой случаи на детска бременност в Ел Салвадор; настоятелно призовава органите на Ел Салвадор да изпълняват международните си задължения и да защитават правата на човека, като гарантират, че всички момичета имат достъп до цялата възможна информация и всички медицински услуги за проследяването на високорискови бременности вследствие на изнасилване;

12.  изразява съжаление, че телата на жените и момичетата, по-конкретно по отношение на сексуалното здраве и репродуктивните им права, все още продължават да бъдат идеологическо бойно поле, и призовава Ел Салвадор да признае неотменимите права на жените и момичетата на телесна неприкосновеност и самостоятелно вземане на решения по отношение, наред с другото, на правото на достъп до доброволно семейно планиране и безопасен и законен аборт; счита, че общата забрана за терапевтични аборти и аборти при бременност вследствие на изнасилване или кръвосмешение, както и отказът да се предоставят безплатни здравни грижи в случаите на изнасилване, се равняват на изтезание;

13.  приветства приемането на Специалния всеобхватен закон за живот без насилие за жените, след единно междупартийно гласуване на жените — членове на Законодателното събрание на Ел Салвадор, и припомня на органите на Ел Салвадор необходимостта от пълното прилагане на закона, особено по отношение на задължението за защита на жените и момичетата от насилие;

14.  приветства неотдавнашното създаване политика на Ел Салвадор по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и новата програма „Ciudad Mujer“, в рамките на която са разработени услуги за 1,5 милиона жени в цялата страна, по-специално чрез повишаване на осведомеността и предоставяне на информация относно сексуалното и репродуктивното здраве и права, подкрепя усилията в рамките на тази политика и настоятелно призовава правителството на Ел Салвадор да гарантира достъп до актуална информация и услуги, свързани с контрацепцията, и да положи усилия за осигуряването на цялостно сексуално образование в държавните училища;

15.  настоятелно призовава Съвета да ускори работата си, за да се даде възможност на ЕС да ратифицира и прилага Истанбулската конвенция, така че да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу деца, жени и момичета;

16.  призовава Съвета да включи въпроса за безопасния и законен аборт в насоките на ЕС относно изнасилването и насилието срещу жени и момичета; подчертава факта, че всеобщият достъп до здравеопазване, в частност до сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с това права, е основно право на човека;

17.  призовава държавните и правителствените ръководители от ЕС и CELAC в рамките на своята среща на върха да засилят съдържанието на главата относно насилието, основано на пола, в плана за действие ЕС—CELAC, с цел създаването на ясен график за действие и мерки за изпълнение, които следва да гарантират дължимата грижа по отношение на предотвратяването и разследването на всички актове на насилие срещу жени, както и санкциите за такова насилие, и да се предостави подходящо обезщетение на жертвите;

18.  приветства усилията на делегацията на ЕС в Ел Салвадор да работи съвместно с националните органи по въпросите на правата на жените, включително по отношение на инкриминирането на аборта; настоява този въпрос да се счита за основен приоритет и призовава ЕСВД редовно да докладва пред Парламента за своите действия в тази област; настоява делегацията на ЕС да предостави цялата необходима подкрепа на жените, които понастоящем са в затвора заради престъпления, свързани с извършването на аборт, включително чрез редовни посещения, подкрепа за техните роднини и като предлага правна помощ;

19.  припомня на ЕС неговите ангажименти по линия на рамката за равенството между половете и овластяването на жените чрез външните отношения на ЕС в периода 2016—2020 г.; призовава ЕСВД да следи отблизо преразглеждането на делата на място и призовава Комисията да гарантира, че европейското сътрудничество за развитие следва подход, основан на правата на човека, с акцент по-специално върху равенството между половете и борбата срещу всички форми на сексуално насилие срещу жени и момичета; призовава държавите членки и институциите на ЕС да засилят подкрепата си за местните защитници на правата на човека и за неправителствените организации, борещи се за правата на жените и момичетата, по-конкретно сексуалното и репродуктивното здраве и права и семейното планиране в Ел Салвадор, включително финансирането;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на органите на Ел Салвадор, на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, на Централноамериканския парламент, на Латиноамериканския парламент, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0502.
(2) OВ L 224, 6.9.2003 г., стр. 1.


Положението в Афганистан
PDF 511kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно положението в Афганистан (2017/2932(RSP))
P8_TA(2017)0499RC-B8-0678/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид резултатите от Международната конференция за Афганистан, която беше проведена в Брюксел на 5 октомври 2016 г. и която беше съпредседателствана от Европейския съюз,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Афганистан, и по-конкретно резолюциите си от 26 ноември 2015 г. относно Афганистан, по-специално убийствата в провинция Забул(1), и от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 16 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 14 септември 2016 г. относно положението в Афганистан,

—  като взе предвид Резолюция № 2210 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН, Резолюция № 2344 (2017 г.) на Съвета за сигурност на ООН и мандата на мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съвета по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 24 юли 2017 г. относно „Елементи за стратегия на ЕС относно Афганистан“ (JOIN(2017)0031),

—  като взе предвид доклада на „Хюман Райтс Уоч“ (HRW) от 13 февруари 2017 г., озаглавен „Pakistan Coercion, UN Complicity: The Mass Forced Return of Afghan Refugees“ (Под натиска на Пакистан и със съучастието на ООН: масовото принудителното връщане на афганистански бежанци“),

—  като взе предвид тримесечния доклад на специалния главен инспектор за възстановяването в Афганистан (SIGAR) до Конгреса на САЩ от 30 януари 2017 г.,

—  като взе предвид документа „Съвместни бъдещи действия на ЕС и Афганистан по миграционните въпроси“, подписан на 3 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан, подписано на 18 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на ООН от април 2017 г. относно отношението към лицата, задържани във връзка с конфликта, в Афганистан,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от 2001 г. насам Европейският съюз и неговите държави членки работят с Афганистан и международната общност за борба с тероризма и екстремизма, като същевременно полагат усилия за постигане на траен мир и развитие; като има предвид, че тези цели и постигнатият съществен напредък са застрашени с оглед на увеличаващия се метежнически и терористичен натиск, проблемите, с които се бори икономиката, и политическата нестабилност;

Б.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са предоставили милиарди евро под формата на хуманитарна помощ и помощ за развитие за Афганистан от 2002 г. насам; като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Афганистан в областта на сътрудничеството за развитие и че от него се очаква да осигури 5 милиарда евро от общата сума от 13,6 милиарда евро, за която по време на Конференцията за Афганистан, проведена в Брюксел през октомври 2016 г., беше поет ангажимент, че ще бъде предоставена за периода 2017—2020 г.;

В.  като има предвид, че гарантирането на демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление по време на преходния период в Афганистан и десетилетието на трансформация на страната (2015—2024 г.) са от съществено значение за изграждането на стабилна и просперираща държава;

Г.  като има предвид, че през последните 15 години от 2001 г. насам стандартът на живот се е подобрил значително, като достъпът до основни здравни грижи и образование и овластяването на жените са увеличили БВП на глава от населението петкратно, а очакваната средна продължителност на живота — с 15 години; като има предвид, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан след падането на режима на талибаните през 2001 г. броят на учениците, посещаващи общообразователни училища, от един милион (повечето от тях момчета) се е увеличил към 2015 г. на почти девет милиона ученици (като според оценките 39% от тях са момичета);

Д.  като има предвид, че на 24 юли 2017 г. Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност публикуваха съвместно съобщение относно стратегия на ЕС за Афганистан; като има предвид, че четирите приоритетни области за ЕС, които са от ключово значение за постигането на напредък в Афганистан, касаят: а) утвърждаване на мира, стабилността и регионалната сигурност; б) укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и насърчаване на доброто управление и овластяването на жените; в) подкрепа за икономическото и човешкото развитие; г) справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията;

Е.  като има предвид, че след кризата с президентските избори през 2014 г. правителството на националното единство се сблъсква с бавния напредък на програмата си за реформи, което води до все по-нестабилна политическа ситуация; като има предвид, че процентът на безработицата в Афганистан е 39%, а над 39% от населението живее в бедност;

Ж.  като има предвид, че повсеместната корупция, дълбоко вкоренените клиентелистки системи и неспособността на политически разпокъсаното афганистанско правителство да напредне с реформите застрашават да отслабят напредъка или да заличат миналите постижения;

З.  като има предвид, че Мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA), която беше създадена през 2002 г., подкрепя правителството на Афганистан в усилията му да постигне мир, защита на правата на човека и добро управление; като има предвид, че нейният мандат се подновява ежегодно от Съвета за сигурност на ООН и последният път беше единодушно удължен до 2018 г.;

И.  като има предвид, че въпреки някои социално-икономически и политически постижения през последните години присъствието на талибанските бунтовници, Ал-Кайда и новопоявилата се „Ислямска държава“ (ИД) в Афганистан, наред с появата на нейното местно образувание в Афганистан („Ислямска държава в провинция Корасан“), застрашават да превърнат нестабилността в по-широкомащабен конфликт; като има предвид, че неотдавна изготвеният доклад на UNAMA регистрира най-големия брой жертви от 2009 г. до днес, а именно 11 318 цивилни жертви през 2016 г., като от януари до септември 2017 г. жертвите са вече 8 019; като има предвид, че всички тези фактори доведоха до увеличена миграция към Европа;

Й.  като има предвид, че съгласно новата стратегия на САЩ за Афганистан и Южна Азия още 4 000 войници от САЩ ще се присъединят към настоящия контингент от 8 400 войници на САЩ; като има предвид, че новата стратегия на САЩ изисква Пакистан да спре да укрива и подкрепя терористи и призовава за по-голяма ангажираност от страна на Република Индия, за да подпомогне стабилизирането на региона; като има предвид, че ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа ще увеличи числеността на войските си от 13 000 на 16 000 души; като има предвид, че новата стратегия на САЩ ще бъде разработена да насърчава подход, обвързан с условия, съгласно който дипломатическите и икономическите споразумения ще бъдат интегрирани в рамките на военните усилия;

К.  като има предвид, че Афганистан е изправен пред безпрецедентен брой върнати лица със или без валидни документи, основно от Пакистан; като има предвид, че приблизително два милиона афганистански граждани без документи и един милион афганистански граждани със статут на бежанци живеят в Иран и се връщат в Афганистан; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на правата на човека на вътрешно разселените лица в резултат на конфликта броят на вътрешно разселените лица в Афганистан надхвърля 1,8 милиона души, като през 2016 г. рекорден брой от 650 000 души са избягали в други райони на страната в търсене на безопасност, или това представлява средно 1 500 души на ден; като има предвид, че през втората половина на 2016 г. беше регистрирана най-значимото за последните 10 години нарастване на броя на афганистанските бежанци, завръщащи се от Пакистан, като той достигна 370 000 спрямо 55 000 през 2015 г.;

Л.  като има предвид, че Република Индия е най-големият донор в региона за Афганистан, като тя е предоставила помощ в размер на около 3 милиарда щатски долара след свалянето на талибанското правителство през 2001 г.; като има предвид, че тази помощ е финансирала, наред с други неща, изграждането на повече от 200 училища в Афганистан, над 1 000 стипендии за афганистански студенти, както и възможността за около 16 000 афганистански граждани да учат в Индия; като има предвид, че Индия оказва помощ за изграждането на критична инфраструктура, като например около 4 000 км пътища в Афганистан, и най-вече магистралата Заран-Диларам, язовира Салма, електропроводи и сградата на афганистанския парламент;

М.  като има предвид, че нестабилността в Афганистан води до отрицателни икономически и свързани със сигурността последици за Иран и за по-широкия регион като цяло; като има предвид, че икономиката на Афганистан е силно зависима от отглеждането на мак, което се е разраснало значително през последните години, като води до увеличаване на употребата на наркотици в съседен Иран; като има предвид, че талибаните използват незаконната търговия с наркотици, за да финансират своите операции; като има предвид, че ограничаването на тази търговия и намирането на икономически алтернативи за нея ще бъде взаимно изгодно за Иран и Афганистан; като има предвид, че опиумът от Афганистан е основният източник за хероина в ЕС; като има предвид, че е необходимо да се работи с Иран и другите гранични държави като Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, за да се ограничи допълнително потокът на опиати към руските и европейските пазари;

Н.  като има предвид, че едно ново инфраструктурно измерение би било от съществено значение за бъдещето на Афганистан, за да се създадат условията за една абсолютно нова реалност на икономически и социални възможности в тази страна, която е една от най-бедните в света; като има предвид, че една нова национална програма за преструктуриране на инфраструктурата би привлякла положителни и увеличаващи се регионални инвестиции в рамките на новия „Път на коприната“;

O.  като има предвид, че докладите сочат, че Афганистан притежава неразработени залежи на полезни изкопаеми на стойност между един и три трилиона щатски долара; като има предвид, че незаконният добив е основен проблем, който заплашва да превърне този потенциален двигател за развитието на Афганистан в източник на конфликти и нестабилност; като има предвид, че минният добив е вторият най-голям източник на приходи за талибаните;

1.  признава, че въпреки полаганите от дълго време съществени усилия на международно равнище Афганистан продължава да е изправен пред сериозен конфликт, който възпрепятства значително икономическото и социалното развитие на страната; припомня, че от почти 40 години Афганистан е разкъсван от конфликти и война; отново подчертава целите на Европейския съюз, а именно насърчаване на мира, стабилността и регионалната сигурност, укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, насърчаване на доброто управление и овластяването на жените, подпомагане на икономическото и човешкото развитие и преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията;

2.  припомня, че през последните петнадесет години Афганистан е постигнал напредък в областта на политиката, сигурността, икономиката и развитието; подчертава, че БВП на глава от населението се е увеличил пет пъти, продължителността на живота се е увеличила с почти 15 години и е налице значително увеличение в сравнение с 2001 г. на броя на момичетата, посещаващи училище, който понастоящем възлиза на около 40% от общо 8—9 милиона деца; подчертава, че никое от горепосочените постижения не би било възможно без отдадеността на афганистанското население и ангажираността на международната общност, както и без осигуряването на средства, ноу-хау и персонал на място; подчертава, че постигнатият напредък е много крехък и обратим; подчертава, че задълбочаването на напредъка ще изисква още реформи, стабилни отношения със съседните държави и непрекъснато осигуряване на необходимото равнище на сигурност и стабилност;

3.  признава усилията и изразява признателност към международната общност, която в продължение на повече от 10 години обезпечаваше сигурността в Афганистан чрез операцията „Трайна свобода“ и мисията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF), по време на които загинаха почти 3 500 военнослужещи; приветства ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа с участието на 39 държави, която започна да функционира на 1 януари 2015 г. и чийто мандат е да обучава, съветва и подпомага афганистанските сили за сигурност и институции; отдава почит на жертвоготовността на националните сили за сигурност и отбрана на Афганистан, които всяка година понасят тежки загуби в борбата си срещу бунтовниците; припомня годишния принос на международната общност в размер на приблизително 1 милиард щатски долара с цел продължаване на финансирането за националните сили за сигурност и отбрана на Афганистан до 2020 г.;

4.  приветства ангажимента на афганистанското правителство да следва национална стратегия, насочена към изграждането на безопасна политическа, социална и икономическа среда, която ще даде създаде условията за мир, сигурност и устойчивост в Афганистан, както се подчертава в заключенията от министерската конференция за Афганистан, проведена в Брюксел на 5 октомври 2016 г.; призовава в конституцията на Афганистан да се предвиди длъжността министър-председател с цел да се осигури по-голяма политическа стабилност в Афганистан; призовава афганистанското правителство да гарантира прозрачен изборен процес през 2018 г.; призовава президента на Афганистан Ашраф Гани да придружи силните си обществени ангажименти за защита на правата и свободите с бързо и строго прилагане на законодателството в тяхна защита;

5.  подчертава, че единственият начин да се продължи напред е Афганистан да ръководи мирния процес и да се ангажира с него, като включи безрезервно в него цялото гражданско общество и всички участници в конфликта; припомня на афганистанското правителство, че за да се създадат необходимите условия за развитието и за да се насърчат мирът и стабилността, трябва да бъдат прекратени политическите междуособици; призовава ЕС активно да подкрепи една програма за разоръжаване, демобилизиране и реинтегриране на бивши бунтовници под ръководството на Афганистан;

6.  подчертава значението на Афганистан за стабилността в региона; подчертава, че един сигурен, стабилен и проспериращ Афганистан е жизненоважен за мира и стабилността в целия регион; в този контекст отново подчертава значението на регионалните партньори, като например държавите от Централна Азия, Иран, Китай, Индия и Пакистан; насърчава ги да си сътрудничат конструктивно с цел насърчаване на истински и ориентиран към постигането на резултати процес на преговори без предварителни условия; взема под внимание дейностите на четиристранната координационна група относно Афганистан, в която участват САЩ, Китай, Афганистан и Пакистан и която беше създадена през декември 2015 г.;

7.  изразява изключителна загриженост, че независимо от политическото споразумение след президентските избори през 2014 г. положението със сигурността в Афганистан се е влошило и броят на терористичните нападения се е увеличил; изразява тревога по повод на текущата териториална експанзия и неотдавнашното укрепване на терористичните групировки „Ислямска държава“ и Ал-Кайда; посочва, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан (SIGAR) в периода между януари и ноември 2016 г. са убити 6 785 лица от състава на афганистанските сили и други 11 777 са ранени, както и че UNAMA също е отчела увеличение с 3% на броя на цивилните жертви (3 498 убити и 7 920 ранени) през 2016 г. в сравнение с предходната година; изразява съжаление във връзка с влошаващото се положение по отношение на сигурността, което позволява на престъпни групи да отвличат афганистански и чуждестранни граждани, включително хуманитарни работници и други оказващи помощ лица;

8.  изразява силна загриженост относно появата на „Ислямска държава“ като най-новия елемент, който допринася за нарастващата нестабилност на обстановката по отношение на сигурността в Афганистан; подчертава, че в допълнение към бастиона си в източната част на страната (Нангархар) групировката се опитва да утвърди присъствието си в северната част на страната с помощта на Ислямското движение на Узбекистан; подчертава, че ако тези действия бъдат успешни, ще се създаде благоприятна среда за укриването на чуждестранни бойци и бунтовници, които биват изтласквани от Ирак и Сирия поради военните поражения на „Ислямска държава“ в тези две държави;

9.  подчертава значението на един истински вътрешен процес на помирение; подчертава необходимостта от борба с радикализацията, екстремизма и набирането на хора за терористични организации; подчертава, че борбата с тероризма и неговото финансиране е ключов елемент за създаването на благоприятна среда за сигурността в Афганистан;

10.  предупреждава, че слабите възможности на афганистанските национални сили за сигурност и отбрана и на националните полицейски сили продължават да представляват един от най-големите проблеми, които застрашават сигурността и възстановяването на Афганистан; приветства постоянния акцент на ЕС върху засилването на ролята и правата на жените в Афганистан и отчита необходимостта от обучаване на жени полицаи; приветства поетия от Индия ангажимент за подпомагане на Афганистан чрез предоставянето на защитно оборудване на афганистанската армия през декември 2015 г. и военното обучение на хиляди афганистански служители за сигурност, което значително помогна за подобряване на военните способности на Афганистан, в съответствие с целта на ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа, стартирана през януари 2015 г., а именно да обучава, съветва и подпомага афганистанските сили за сигурност и институции; изразява задоволство от извършената работа и сътрудничеството между Република Индия и Афганистан във връзка с инфраструктурни проекти и хуманитарна помощ;

11.  счита, че борбата срещу корупцията в афганистанските правителствени институции трябва да бъде неотменен основен приоритет, като се има предвид цялото отрицателно въздействие, което корупцията оказва пряко върху качеството на управлението в страната; призовава правителството на Афганистан да засили политическото приобщаване, да укрепи отчетността и да води активна борба с културата на корупция и непотизъм; във връзка с това приветства по-специално създаването през юни 2016 г. на център за съдебна борба с корупцията; отбелязва освен това призива на UNAMA международната общност да продължи да подкрепя и подпомага усилията на правителството на Афганистан за борба с корупцията;

12.  призовава правителството на Афганистан и неговите регионални партньори, по-специално Иран, да се борят с незаконния трафик на наркотици и незаконната минна дейност и да се координират помежду си с цел премахване на тези незаконни практики, които подкопават стабилността в региона; напомня на всички страни, че това са основните източници на финансиране за терористичните организации в региона; отчита, че всяка бъдеща експлоатация на мините трябва да бъде устойчива и да бъде от полза за населението като цяло в съответствие с международните стандарти; осъжда репресиите, незаконния трафик на наркотици, заграбването на земи, незаконната конфискация и изнудването, извършвани от военните лидери; припомня, че производството и трафикът на опиум в Афганистан имат опустошителни последици за местното население и за сигурността като цяло в страната;

13.  приветства членството на Афганистан в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; настоятелно призовава афганистанското правителство да увеличи прозрачността в добивния сектор и да установи строги изисквания за лицензиите и мониторинга, за да се гарантира устойчивостта на добивната промишленост; настоятелно призовава правителството да полага по-активни усилия за защита на важни обществени ресурси като земята и полезните изкопаеми срещу експлоатацията им от престъпни и бунтовнически мрежи;

14.  изразява солидарност с народа на Афганистан и настоява всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да зачитат правата на всички членове на обществото, по-специално на малцинствата, жените и децата, които са непропорционално засегнати от ситуацията; настоятелно призовава афганистанските органи на управление да прилагат изцяло плана за действие на ООН и Афганистан, подписан в Кабул на 30 януари 2011 г., във връзка с практиката на т.нар. „бача бази“ и създаването на условия за рехабилитация на деца — жертви на сексуално насилие; осъжда нападенията срещу болници и здравни клиники, училища и хуманитарни операции; осъжда най-категорично продължаващото незачитане на правата на човека, както и актовете на варварско насилие, извършвани от талибаните, „Ислямска държава“ и Ал-Кайда срещу народа на Афганистан; обръща внимание на риска, свързан с връщането на бивши военни престъпници, по-специално Гулбудин Хекматияр, основател на Ислямската партия на Афганистан (Хезб-и-ислами), който беше посочен като терорист от САЩ през 2003 г. и който е свързан с нарасналото присъствие на „Ислямска държава“ в Афганистан;

15.  изразява тревога по отношение на възобновяването и зачестяването на проявите на насилие срещу жени, отнемането на правата на жените и влошаването на условията на живот за жените в областите в Афганистан, контролирани от талибаните; отново призовава парламента и правителството на Афганистан да отменят всички закони, съдържащи елементи на дискриминация срещу жените, които са в нарушение на международните договори, подписани от Афганистан; приветства поставянето на акцент върху овластяването на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете в помощта на ЕС за Афганистан, и по-специално факта, че равенството между половете е сред значимите цели на 53% от програмите на ЕС; изцяло подкрепя цялостното прилагане на Резолюция № 1325 (2000 т.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и други национални мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в Афганистан и за борба срещу насилието срещу жени;

16.  призовава правителствата на регионалните партньори, например страните в Централна Азия, Иран, Индия, Русия и Пакистан, да работят съвместно за постигане на мирно решение в Афганистан, трайно социално-икономическо развитие и повишаване на вътрешната стабилност, както и да си сътрудничат в областта на сигурността и борбата с тероризма, и насърчава обмена на разузнавателна информация и сътрудничество за борба с терористите и екстремистите и от двете страни на границите; настоятелно призовава всички регионални участници от Афганистан безрезервно да поемат прозрачен ангажимент по отношение на борбата срещу тероризма;

17.  отново посочва необходимостта международната общност да продължи ангажимента си в Афганистан и да спомогне за възстановяването на страната, развитието на икономиката и противодействието срещу тероризма; посреща със задоволство финансовите ангажименти, потвърдени от ЕС и държавите членки на конференцията в Брюксел; призовава по-специално за подкрепа на инициативите, насочени към приоритетните нужди на вътрешно разселените лица и завръщащите се бежанци;

18.  признава отговорността на ЕС и неговите държави членки да зачитат правото на търсене на международна закрила и да участват в програмите на ВКБООН за презаселване; подчертава, че правото и способността за търсене на убежище по безопасни и законни начини са от решаващо значение за предотвратяването на смъртни случаи сред лицата, търсещи убежище;

19.  отбелязва сключването на „Съвместен път напред“ — неофициално споразумение за обратно приемане между ЕС и Афганистан; изразява съжаление във връзка с липсата на парламентарен и демократичен контрол върху сключването на посоченото споразумение; призовава правителствата в региона да се въздържат от репатрирането на афганистанци; изтъква, че това представлява пряко нарушение на международното хуманитарно право и че увеличаването на броя на бежанците, третирани по този начин, само влива нови сили в терористичните групи и създава по-голяма нестабилност в региона; подчертава, че репатрирането в Афганистан излага на сериозна опасност живота на връщаните лица, по-специално на лицата, които са сами и нямат мрежа от приятели или роднини в Афганистан и имат малък шанс да оцелеят; подчертава, че помощта и сътрудничеството на ЕС трябва да бъдат приспособени към постигането на растеж и развитие в третите държави, както и към намаляването и постепенното премахване на бедността, а не към стимулирането на третите държави да сътрудничат по въпросите на обратното приемане на незаконни мигранти, към принудителното възпиране на хората от мобилност или към спирането на потоците към Европа (резолюция на Парламента от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС(3));

20.  приема за сведение решението на прокурора на Международния наказателен съд да започне разследване във връзка с евентуалните престъпления срещу човечеството, извършени в Афганистан от 2003 г. насам;

21.  призовава афганистанските органи да заменят всички смъртни присъди с други присъди и да наложат мораториум върху екзекуциите с оглед на окончателното премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава правителството на Афганистан да изпълни изцяло националния план за премахване на изтезанията и изразява съжаление във връзка със сведенията за използването на изтезания и малтретиране срещу лица, задържани във връзка с конфликта, от страна на всички участници в конфликта в Афганистан;

22.  изразява дълбока загриженост във връзка с драстичното нарастване на броя на вътрешно разселените лица през 2016 г., като има над 600 000 нови случаи на разселени лица, което може да доведе до мащабна хуманитарна криза; насърчава всички заинтересовани страни да осигурят помощ за тези уязвими афгански граждани и призовава правителството на Афганистан да помогне те да бъдат наново интегрирани в обществото; подчертава, че по оценки на афганистанските органи, агенциите на ООН и други хуманитарни агенции към края на 2017 г. броят на хората, нуждаещи се от хуманитарна помощ, ще е надхвърлил 9,3 милиона души;

23.  приветства временното влизане в сила на 1 декември 2017 г. на Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между Европейския съюз и Афганистан, представляващо първата правно обвързваща рамка за отношенията между двете страни; освен това насърчава бързото ратифициране на споразумението от държавите — членки на ЕС, за да може то да влезе в сила в пълна степен;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Афганистан.

(1) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 129.
(2) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 133.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0124.


Положението на хората от общността рохингия
PDF 487kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно положението на хората от общността рохингия (2017/2973(RSP))
P8_TA(2017)0500RC-B8-0668/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на мюсюлманите от общността рохингия, и по-специално от 14 септември 2017 г.(1), 7 юли 2016 г.(2) и 15 декември 2016 г.(3), както и от 13 юни 2017 г. относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 16 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид коментарите, направени от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини в Кокс Базар, Бангладеш, на 19 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението от 6 септември 2017 г. на ЗП/ВП относно положението в щата Рахин, изявлението на 11 септември 2017 г. на ЗП/ВПотносно последните събития в щата Рахин в Мианмар и граничната област в Бангладеш, декларацията от 20 ноември 2017 г. на ЗП/ВПот името на Европейския съюз относно Мианмар и изявлението от 23 ноември 2017 г. на ЗП/ВП относно подписването на двустранно споразумение за репатриране между правителствата на Мианмар и Бангладеш,

—  като взе предвид посещението на члена на Комисията на ЕС, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис, в северния щат Рахин през май 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 1 юни 2016 г. на Комисията и ЗП/ВПдо Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма: специално партньорство за демокрация, мир и благоденствие“ (JOIN(2016)0024),

—  като взе предвид съвместното изявление за медиите относно третия диалог по правата на човека ЕС—Мианмар от 25 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно липсата на гражданство от 4 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Мианмар и Бангладеш за репатриране на лицата от общността рохингия от Бангладеш в Мианмар, подписан на 23 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно насилието в щата Рахин от 6 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид проекта на резолюция относно положението с правата на човека в Мианмар, приета от Третия комитет на Общото събрание на ООН на 16 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар “, и доклада на специалния докладчик на ООН от 18 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар ,

—  като взе предвид 27-ата специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека на малцинствената мюсюлманска общност рохингия и на другите малцинства в щата Рахин в Мианмар ,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—  като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—  като взе предвид световния план за действие на ВКБООН за периода 2014—2024 г. за слагане край на липсата на гражданство,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

—  като взе предвид Хартата на АСЕАН,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар живеят приблизително един милион души от общността рохингия — съставена предимно от мюсюлмани малцинствена група, която е подложена на репресии и непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително заплахи за живота и сигурността, отказ на правото на здравеопазване и образование, недохранване и продоволствена несигурност, принудителен труд, сексуално насилие и ограничаване на политическите права;

Б.  като има предвид, че рохингите са едно от най-силно преследваните малцинства в света, и като има предвид, че те не получават пълни граждански права и са без гражданство съгласно закона за гражданството на Мианмар от 1982 г.; като има предвид, че голяма част от рохингите са принудени да живеят в лагери със строги ограничения на свободното движение в рамките на щата Рахин и извън него;

В.  като има предвид, че скорошните нападения над постове на силите за сигурност през август 2017 г. предизвикаха изключително несъразмерна реакция от страна на въоръжените сили на Мианмар, които извършиха сериозни нарушения на правата на човека срещу рохингите;

Г.  като има предвид, че от август 2017 г. досега над 646 000 души от общността рохингия са потърсили спасение в съседен Бангладеш, където са се сблъскали с ужасяващи условия; като има предвид, че общият брой на бежанците рохинги в Бангладеш се очаква да надхвърли 1 милион души до края на 2017 г.; като има предвид, че десетки хора, включително жени и деца, са загинали по време на път, и над 400 000 души се нуждаят от здравни грижи и хранителна помощ; като има предвид, че убийствата, изнасилванията и изтезанията на рохинги и опожаряването на техните села се използват като инструмент за трайно увреждане на социалната структура на рохингите и за травмиране на населението;

Д.  като има предвид, че границата между Мианмар и Бангладеш е милитаризирана и са поставени противопехотни мини, за да се предотврати преминаването на хора;

Е.  като има предвид, че според агенциите на ООН достъпът за хуманитарните организации продължава да бъде силно ограничен, включително за предоставянето на храна, вода и лекарства на хората от общността рохингия;

Ж.  като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин обяви на 10 септември 2017 г., че положението в Мианмар „изглежда христоматиен пример за етническо прочистване“, а на 5 декември 2017 г. — че не може да се изключи, че става въпрос за геноцид от страна на държавните военни части срещу мюсюлманите от общността рохингия в Мианмар; като има предвид, че Амнести Интернешънъл описа положението на малцинствата в щата Рахин като „апартейд“, и като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека осъди „твърде вероятното извършване на престъпления против човечеството“ в Мианмар;

З.  като има предвид, че на конференцията на донорите, проведена на 23 октомври 2017 г. в Женева между Върховния комисариат на ООН за бежанците, Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA), Международната организация по миграция (МОМ), Европейския съюз и правителството на Кувейт, бяха дадени обещания за помощ в размер на 344 милиона щатски долара, повече от половината от които са от ЕС;

И.  като има предвид, че правителствата на Мианмар и Бангладеш подписаха меморандум за разбирателство с незадължителен характер, който следва да гарантира безопасното завръщане на бежанците от общността рохингия, избягали в Бангладеш; като има предвид, че ЗП/ВП нарече подписването на този меморандум за разбирателство важна стъпка към решаването на една от най-тежките хуманитарни и свързани с правата на човека кризи в нашето време; като има предвид, че не е ясно какъв брой евентуално завърнали се рохинги ще бъдат настанени в лагери и центрове за временно настаняване; като има предвид, че не са налице ясни срокове за връщане към адекватна сигурност и безопасно настаняване, нито за признаване на техните граждански права;

1.  силно осъжда продължаващото насилие и убийства, системната употреба на сила и загубата на човешки живот, поминък и подслон в щата Рахин; изразява дълбоката си загриженост във връзка с хуманитарното положение и положението с правата на човека и изразява най-дълбоката си съпричастност със и пълната подкрепа за хората от общността рохингия; припомня, че органите на Мианмар са длъжни да защитават без дискриминация всички цивилни лица от насилие, да разследват случаите на тежки нарушения на правата на човека и да подведат под съдебна отговорност виновните, в съответствие с нормите и задълженията в областта на правата на човека;

2.  призовава за незабавно прекратяване на насилието, убийствата, тормоза и изнасилванията на хора от общността рохингия и разрушаването на техните къщи от силите за сигурност на Мианмар;

3.  настоятелно призовава органите на Мианмар, в сътрудничество с международните агенции за предоставяне на помощ, ЕС и ООН, да позволят незабавен и безпрепятствен хуманитарен достъп до щата Рахин и околните области, включително целенасочена подкрепа за уязвимите групи като деца, възрастни хора и жертви на сексуално насилие; настоятелно призовава правителството да приложи мерки в съответствие с Резолюция 2106 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН с цел предотвратяване и реагиране в отговор на случаите на сексуално насилие;

4.  призовава органите на Мианмар да предоставят достъп на независими наблюдатели, по-специално на мисията на ООН за установяване на фактите, създадена от Съвета на ООН по правата на човека през март 2017 г., за да се осигури провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за сериозни нарушения на правата на човека, извършени от всички страни; настоятелно призовава всички страни да гарантират, че няма да се допусне безнаказаност за нарушенията на правата на човека; припомня, че когато има доказателства за нарушения на правата на човека, физическите лица трябва да бъдат преследвани чрез справедлив процес пред независими граждански съдилища и без налагане на смъртно наказание; настоява за системни действия на Съвета за сигурност на ООН, включително сезиране на Международния наказателен съд, ако Мианмар не е в състояние или не проявява воля да осигури съдебно преследване или да извърши сезирането;

5.  призовава правителството на Мианмар да предостави на националните и международните медийни организации пълен и безпрепятствен достъп до щата Рахин и да гарантира безопасността и сигурността на медийния персонал;

6.  отново отправя своя призив към правителството на Мианмар незабавно да прекрати употребата на противопехотни мини и да осигури разчистването на всички вече поставени мини, включително наскоро поставените по протежението на границата с Бангладеш; настоятелно призовава международната общност да предостави техническа помощ в тази връзка; приветства усилията, положени от Бангладеш в отговор на хуманитарна криза в една от съседните ѝ държави; приветства защитата, предоставената от Бангладеш за хората от общността рохингия, бягащи от Мианмар, и насърчава Бангладеш да продължи да предоставя подкрепа в сътрудничество с ВКБООН; призовава Бангладеш и занапред да улеснява осъществяването на хуманитарни операции от страна на международни НПО чрез отстраняване на бюрократичните пречки, опростяване на процеса на регистрация и премахване на ограниченията за движение;

7.  отбелязва меморандума за разбирателство между Мианмар и Бангладеш относно репатрирането; настоятелно призовава страните по меморандума да зачитат доброволното, безопасно и достойно завръщане на рохингите по техните места на произход без каквато и да е дискриминация и при пълен надзор от страна на ООН; настоява органите на Мианмар да представят надеждни гаранции, че завърналите се лица няма да бъдат преследвани или принудени да се настанят в лагери, сегрегирани въз основа на етнически или религиозни критерии, както и да гарантират независим и безпристрастен мониторинг от страна на организациите за защита на правата на човека; потвърждава отново принципа на забрана за връщане и подкрепя оценката на ВКБООН от 24 ноември 2017 г., съгласно която „понастоящем не съществуват условия в щата Рахин в Мианмар за сигурно и трайно връщане“; настоятелно призовава ЕС да оглави международните усилия чрез организирането на междуправителствена среща на високо равнище заедно с ООН; предлага на тази среща на високо равнище да се направи преглед на постигнатия напредък в процеса на репатрирането на рохингите и възстановяването на гражданските права и да се започне процедурата за независимо разследване на престъпленията срещу човечеството;

8.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата и материалната подкрепа за настаняването на бежанците, като същевременно гарантират, че помощта не се използва за неприемливи решения за бежанците и завърналите се лица; освен това призовава международните участници да установят финансова подкрепа, която да дава дълготраен отговор на потребностите на разселените рохинги и приемащите ги общности чрез достъп до подходящи и подобрени услуги; насочва по-специално вниманието към спешната необходимост от финансиране в размер около 10 милиона щатски долара, за да се предоставят специализирани медицински услуги и услуги, свързани с психичното здраве, на жертвите на изнасилване и на насилие, основано на пола; призовава Комисията да подкрепи провеждането на пълно разследване на мащабите на сексуалното насилие и другите престъпления, извършени срещу общността рохингия;

9.  изразява дълбока загриженост по повод на съобщенията за трафик на жени и момичета от общността рохингия в Мианмар и Бангладеш и настоятелно призовава органите на двете държави да работят съвместно с ВКБООН и организациите в областта на правата на човека, за да се прекрати трафикът и да се предостави закрила и подкрепа на засегнатите жени и момичета;

10.  настоятелно призовава правителството на Мианмар да предприеме мерки във връзка с дългосрочната и системна дискриминация; подчертава, че е невъзможно да се сложи край на страданията, ако не се отстранят първопричините; отбелязва във връзка с това, че отказването на права на малцинствата в Мианмар не се ограничава до общността рохингия и засяга също така други етнически групи, включително в щатите Качин и Шан;

11.  приветства окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин, създадена по искане на държавния съветник; решително насърчава органите на Мианмар да назначат във възможно най-кратък срок изпълнителен орган, който да приложи изцяло препоръките на комисията Анан; насърчава ЕС, ООН и другите международни участници да подкрепят този процес;

12.  подчертава препоръката на консултативната комисия относно необходимостта правните разпоредби относно гражданството да се приведат в съответствие с международните стандарти и договори, по които Мианмар е страна; настоятелно призовава правителството на Мианмар да измени закона за гражданството и да предостави юридически признати документи за гражданство на гражданите от общността рохингия, така че те да бъдат приети като етническо малцинство и да се зачита правото им на самоопределение; настоятелно призовава правителството да издава лични карти, които не съдържат информация относно религиозната принадлежност;

13.  настоява сегрегацията на населението от общността рохингия в Мианмар да бъде прекратена; призовава за отмяна на полицейския час за членовете на общността рохингия и за премахване на всички контролни пунктове, с изключение на необходимите; настоятелно призовава правителството на Мианмар да гарантира, че жителите на общността рохингия могат да пътуват свободно в щата Рахин и в останалата част на държавата, и по-специално — че се запазват правата им на достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

14.  призовава всички страни да подкрепят изграждането на ефективни демократични институции и силно гражданско общество, зачитането на основните права и свободи и насърчаването на доброто управление, принципите на правовата държава и независима и безпристрастна съдебна система;

15.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приемат спешно целенасочени наказателни санкции срещу лицата в армията и службите за сигурност, които носят отговорност за извършването на широко разпространените нарушения на правата на човека в Мианмар;

16.  изразява съжаление във връзка с неуспеха на Съвета за сигурност на ООН да постигне съгласие за предприемане на решителни мерки и призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху държавите, които блокират предприемането на съществени действия, включително Китай и Русия;

17.  призовава ЕС и неговите държави членки да разширят обхвата на съществуващото оръжейно ембарго срещу Мианмар; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и други военно и охранително оборудване, както и предоставянето на обучение и други видове военна помощ и техническо подпомагане в областта на сигурността;

18.  призовава правителството на Мианмар, включително държавния съветник Аун Сан Су Чи, да осъди категорично всяко подбуждане към расова или религиозна омраза и да се бори срещу социалната дискриминация и военните действия срещу малцинството рохингия, както и да утвърди всеобщото право на свобода на религията или на убежденията;

19.  призовава АСЕАН и регионалните правителства да продължават да предприемат действия и да увеличат натиска върху правителството и армията на Мианмар да прекратят нарушенията на правата и да защитават цялото цивилно население в щата Рахин и в цялата страна;

20.  припомня, че наградата „Сахаров“ се присъжда, наред с другото, на лица, които защитават правата на човека, опазват правата на малцинствата и зачитат международното право; насочва вниманието върху обсъждането на въпроса дали наградата „Сахаров“ може да бъде отнета, ако лауреати на наградата нарушат тези критерии, след като тя им е била присъдена;

21.  насърчава главните международни и регионални участници, и по-специално Китай, да използват всички двустранни, многостранни и регионални платформи, с които разполагат, за да изискат прекратяване на жестокостите и да допринесат за постигането на мирно решение;

22.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да засилят съществено натиска върху органите на властта и службите за сигурност на Мианмар, за да се прекрати насилието и дискриминацията срещу хората от общността рохингия, и да работят съвместно с ООН, АСЕАН и регионалните правителства за преустановяване на сегрегацията в Мианмар;

23.  отправя искане към ЗП/ВП да информира Парламента за действията, предприети от страна на делегацията на ЕС по време на срещата на външните министри от АСЕМ в Найпидо на 21 ноември 2017 г.; настоятелно призовава за съживяване на диалога относно правата на човека между Мианмар и ЕС, по-конкретно с цел обсъждането на въпроси, свързани с общността рохингия;

24.  призовава Комисията да анализира последиците що се отнася до търговските преференции, от които се ползва Мианмар, включително да предвиди започване на разследване съгласно механизмите, предвидени в рамките на схемата „Всичко освен оръжие“;

25.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014—2024 г. на ВКБООН за слагане на край на липсата на гражданство;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0351.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0316.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0506.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0247.


Прилагане на директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография
PDF 621kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (2015/2129(INI))
P8_TA(2017)0501A8-0368/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 7, 8, 24, 47, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и протоколите към нея,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие от 25 октомври 2007 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.,

—  като взе предвид приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016—2021 г.),

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012 г., озаглавено „Европейската стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196) и доклада на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавен „Окончателна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използването на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“)“ (COM(2016)0364),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки за спазването на Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0871), и доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на изпълнението на мерките, посочени в член 25 от Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0872),

—  като взе предвид доклада на Европол от 2016 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност чрез интернет (iOACTA),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Правосъдие, съобразено с интересите на децата: гледни точки и опит на децата, участващи като жертви, свидетели или страни в съдебни производства в девет държави — членки на ЕС“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2017 г., озаглавено „Закрилата на децата мигранти“ (COM(2017)0211),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по култура и образование и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0368/2017),

A.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца представляват тежки нарушения на основните права, по-специално на правото на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение при предприемането на мерки за борба с тези престъпления в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето;

В.  като има предвид, че Директива 2011/93/ЕС е всеобхватен правен инструмент, който съдържа материални наказателноправни норми и наказателнопроцесуални разпоредби, мерки за помощ и защита на жертвите на престъпленията и мерки за превенция, включително административни мерки, като прилагането на посочената директива изисква активен ангажимент на участници от различни сектори като правоприлагащи органи, съдилища, асоциации на родителите и семействата, които играят активна роля в областта на защитата на непълнолетни лица, неправителствени организации, доставчици на интернет услуги и други участници;

Г.  като има предвид, че в доклада на Комисията за изпълнението не се предоставят никакви статистически данни относно премахването и блокирането на уебсайтове, съдържащи или разпространяващи образи на сексуално насилие над деца, особено статистика относно скоростта на премахване на съдържание, честотата, с която правоприлагащите органи предприемат действия във връзка със сигналите, закъсненията в премахването, дължащи се на необходимостта от избягване на намеса в текущи разследвания, или относно това колко често съдебните или правоприлагащите органи използват на практика такива съхранени данни;

Д.  като има предвид, че едно от основните предизвикателства пред разследването на сексуално насилие над деца и наказателното преследване на извършителите е липсата на сигнализиране от страна на жертвите; като има предвид, че момчетата са по-малко склонни да съобщават за насилие;

Е.  като има предвид, че децата, които са жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, страдат от множество и дълготрайни физически и/или психологически травми, които могат да продължат да ги съпътстват и в живота им на възрастни;

Ж.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца в онлайн среда са разрастващо се явление и че в интернет се появиха нови форми на престъпност, като например „порнография с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, и че те трябва да бъдат преодолени с конкретни мерки на държавите членки;

З.  като има предвид, че правоприлагащите органи са изправени пред предизвикателства, породени от партньорските и частните мрежи, по които се обменя материал, показващ сексуално насилие над на деца; като има предвид, че е необходимо повишаване на осведомеността на ранен етап сред момичетата и момчетата относно рисковете и значението на зачитането на достойнството и неприкосновеността на личния живот на другите в цифровата епоха;

И.  като има предвид, че децата мигранти, особено момичетата, но също и значителен процент от момчетата(5), са особено силно изложени на сексуално насилие и сексуална експлоатация, когато попадат в ръцете на трафиканти, контрабандисти, наркодилъри, кръгове, занимаващи се с проституция, както и други лица или кръгове, които се възползват от тяхната уязвимост по пътя им към Европа и след като стигнат до Европа;

Й.  като има предвид, че секторът на туризма с цел секс засяга значителен брой деца, особено момичета, но също и значителен процент момчета;

К.  като има предвид, че за да отговарят на Хартата на основните права на ЕС, мерките, предприети съгласно съображение 47 от Директива 2011/93/ЕС относно блокирането и премахването на уебсайтове онлайн, трябва да са в съответствие с предпазните механизми, указани в член 25 от Директивата;

Л.  като има предвид, че в резултат на систематичен преглед и метаанализ на информацията е установено, че вероятността децата с увреждания да бъдат подложени на физическо или сексуално насилие е около три пъти по-голяма в сравнение с тази при децата без увреждания;

М.  като има предвид, че използването на термина „детска порнография“ не е уместно, за да се определят престъпленията, посочени в член 5 и член 2, буква в) от Директива 2011/93/ЕС, и може да бъде пагубно за децата жертви;

Основни изводи и препоръки

1.  категорично осъжда всички форми на сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца, както и насилствената и непристойна виктимизация на деца на всички нива; приветства приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016—2021 г.); призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви форми на физическо и психическо насилие, включително физическо и сексуално насилие и сексуална експлоатация, и за закрила на децата от тях; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат единни ефективни действия за изкореняване на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация и по-общо на всички сексуални престъпления срещу деца; призовава институциите на ЕС и държавите членки изрично да разглеждат защитата на децата като приоритет при планирането и изпълнението на политики, които биха могли да им окажат отрицателно въздействие;

2.  счита, че Директива 2011/93/ЕС представлява солидна и всеобхватна правна рамка за борба със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца; изразява съжаление относно факта, че държавите членки са срещнали значителни предизвикателства при транспонирането и прилагането на Директивата, по‑специално по отношение на разпоредбите относно предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, както и относно защитата и помощта за жертвите, и че пълният потенциал на Директивата все още не е използван; настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да я транспонират изцяло и правилно; призовава държавите членки да гарантират, че транспонирането на законодателството се характеризира с ефективно прилагане, така че да се гарантира защитата и помощта на децата жертви и нулева толерантност към сексуалното насилие над деца;

3.  изразява съжаление, че Комисията не можа да представи своите доклади за изпълнението в рамките на крайния срок, определен в член 28 от Директива 2011/93/ЕС, и че в представените от Комисията два доклада за оценката е отразено единствено транспонирането в националното право на държавите членки, а не се съдържа пълна оценка на спазването на Директивата; изисква от държавите членки да сътрудничат и да изпращат на Комисията цялата относима информация относно изпълнението на директивата, включително статистически данни;

4.  подчертава, че терминът „материали, показващи сексуално насилие над деца“, е по-подходящ от „детска порнография“ по отношение на такива престъпления срещу деца; призовава Комисията и държавите членки да приемат използването на понятието „материали, показващи сексуално насилие над деца“, а не „детска порнография“; подчертава обаче, че новата терминология не трябва по никакъв начин да бъде ограничаваща по отношение на престъпленията, изброени като „детска порнография“ в член 5 от Директива 2011/93/ЕС във връзка с член 2, буква в);

5.  изразява съжаление, че в доклада на Комисията за изпълнението не се споменава дали е оценена ефективността на системата INHOPE по отношение на прехвърлянето на доклади към партньори в трети държави;

6.  изразява съжаление, че Комисията не е събрала данни относно използваните видове блокиране; изразява съжаление, че не са публикувани данни относно броя на уебсайтовете в списъците за блокиране във всяка от държавите; изразява съжаление, че липсва оценка на използването на методи за сигурност като например криптиране, с които да се гарантира, че списъците за блокиране не стават публично достояние и не пораждат сериозен обратен ефект; приветства факта, че, след като насърчи задължителното блокиране през 2011 г., Комисията категорично се отказа от тази позиция;

Материални наказателноправни разпоредби (членове 3, 4 и 5 от Директивата)

7.  отбелязва факта, че материалните наказателноправни разпоредби в Директива 2011/93/ЕС бяха транспонирани от държавите членки; въпреки това изразява загриженост, че някои държави членки не са транспонирали изцяло разпоредбите относно престъпленията, свързани със сексуална експлоатация (член 4), престъпленията, свързани със сексуално насилие, когато е извършена злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето (член 3, параграф 5, точка i) или е извършена злоупотреба с особено уязвимо положение на детето (член 3, параграф 5, точка ii), и относно отговорността на юридическите лица (член 12);

8.  счита по-специално, че държавите членки следва да полагат всички възможни усилия за борба с безнаказаността на извършителите на сексуално насилие над деца, както и на лицата или юридическите лица, които са замесени в подпомагане, съдействане или подстрекаване на каквито и да било престъпления, свързани със сексуална експлоатация и сексуално насилие на деца; счита, че е от изключително значение държавите членки да гарантират, че и физическите, и юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, което е член на юридическото лице, е позволило или улеснило извършването на престъпления;

9.  изразява особена загриженост във връзка със заплахите и рисковете, които крие измерението на онлайн средата за децата, по-специално що се отнася до набирането на деца онлайн, както и онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други форми на склоняване; счита, че следователно трябва да бъдат намерени начини за откриване, докладване и разследване на тези опасни практики; подчертава необходимостта от увеличаване на равнището на защита на децата в онлайн средата и от същевременно лансиране на програми за повишаване на осведомеността и информиране по отношение на опасностите, съществуващи онлайн;

10.  припомня на Комисията, че ограниченията върху онлайн съдържанието следва да се основават на закона, да са ясно определени, пропорционални, легитимни и преследващи ясна цел;

11.  изразява загриженост относно нарасналото излъчване в реално време на сексуално насилие над деца, като извършителите проявяват висока степен на умения и иновативност в употребата на напреднали технологии; счита, че поради това всички държави членки следва да се стремят към разработване на иновативни технически приложения за откриване и блокиране на достъпа до такова съдържание, като същевременно ограничават плащанията за такъв вид услуги;

12.  подчертава необходимостта от борба с новите форми на престъпност в онлайн среда, като например „порнографията с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, които засягат много младежи, и особено момичетата в юношеска възраст; призовава правоприлагащите органи и съдебната власт на държавите членки да приемат конкретни мерки за борба с тази нова форма на престъпност и приканва интернет индустрията, горещите линии, НПО и всички съответни органи да поемат своята споделена отговорност, като се стремят да предоставят решения за справяне с тези престъпления, включително за по-добро използване на съществуващите технологии и за развитие на нови технологии, за да се улесни установяването на самоличността на лицата, извършващи престъпления онлайн;

13.  отново заявява правото на всяко лице да решава каква да бъде съдбата на неговите лични данни, и по-специално изключителното право да контролира използването, разкриването на лична информация, както и правото да бъде забравено, дефинирано като възможността за бързо премахване на съдържание, което би могло да навреди на личното достойнство на лицето;

14.  подчертава необходимостта държавите членки, които все още не са направили това, в допълнение към онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба (online grooming), да криминализират и киберпреследването или примамването на деца онлайн; припомня, че киберпреследването представлява общуване онлайн на възрастен човек с дете или с лице, за което той смята, че е непълнолетно, с цел извършване по-късно на престъпление срещу него;

15.  изразява съжаление, че не са предоставени никакви статистически данни относно използването на наказателното производство за отнемане на оборудване в подобни случаи;

Разследване и наказателно преследване

16.  отбелязва, че няколко държави членки не са транспонирали изискването за наказателно преследване за престъпления в рамките на достатъчно дълъг период от време, след като жертвата достигне пълнолетие; ето защо насърчава държавите членки да гарантират, че законоустановените давностни срокове за съобщаване и преследване на тези престъпления са достатъчно дълги, и най-малкото тези срокове да текат от навършването на пълнолетие от детето жертва, за да се гарантира възможността за наказателно преследване на престъпленията;

17.  откроява значението на прилагането на член 17, за да се гарантира, че държавите членки имат юрисдикция по отношение на престъпления, извършени чрез информационни и съобщителни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали съответната технология е базирана на тяхна територия; подчертава необходимостта от разработване на конкретни елементи за общ подход на ЕС по отношение на юрисдикцията в киберпространството, както е посочено по време на неформалното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 26 януари 2016 г.;

18.  изразява съжаление, че що се отнася до извънтериториалната компетентност, не всички изброени в Директива 2011/93/ЕС престъпления са обхванати от националните законодателства на държавите членки; изразява съжаление, че някои държави членки гарантират, че престъпленията, свързани със сексуално насилие и извършени извън пределите на държавата, ще бъдат наказателно преследвани без наличие на жалба от страна на жертвата; призовава държавите членки да се справят ефективно с тези недостатъци;

19.  призовава всички държави членки да заделят достатъчно финансови и човешки ресурси за правоприлагащите органи и съдебната система с цел борба срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително за специално обучение за служителите на полицията и разследващите органи; приканва Комисията и държавите членки да увеличат ресурсите, заделени за идентифициране на жертвите, и настоятелно призовава деветте държави членки, които все още не са транспонирали член 15, параграф 4 от Директива 2011/93/ЕС относно идентифицирането на жертвите, да направят това в най-кратък срок и да прилагат тази разпоредба чрез създаването на специализирани екипи за разследване, обезпечени с подходящи инструменти и ресурси;

20.  изразява съжаление, че все още липсват точна статистика и данни за броя на извършените престъпления специално в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца поради високия процент на нерегистрирани случаи, новостта на този вид престъпления и разликите в определенията и методологиите, които се използват в различните държави членки;

21.  подчертава, че някои от главните предизвикателства пред правоприлагащите и съдебните органи при разследването и наказателното преследване на престъпленията, свързани със сексуалното насилие над деца в онлайн среда, произтичат по-специално от трансграничното измерение на разследванията и от зависимостта от електронни доказателства; отбелязва по-специално, че е необходимо да се модернизират цифровите техники за разследване, за да се върви в крак с бързите темпове на технологичното развитие;

22.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството между техните правоприлагащи органи, включително чрез засилено използване на съвместни екипи за разследване; настоятелно призовава органите да признаят, че да се разчита прекомерно на горещите линии и на сектора е подход, който може да има обратен ефект и по този начин борбата срещу материалите, показващи сексуално насилие над деца, просто да се възлага на външни изпълнители;

23.  призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2011/93/ЕС по съответстващ на бъдещето начин; настоятелно призовава сектора и доставчиците на интернет услуги да прилагат съвременни технологии и да инвестират в иновативни решения за увеличаване на възможностите за идентифициране и наказателно преследване на извършителите на престъпления, с цел разбиване на престъпните мрежи онлайн, както и за защита на жертвите;

24.  изразява загриженост относно използването на технологии за предаване на мрежови адреси с преносен клас (NAT CGN) от страна на доставчиците на интернет услуги, позволяващи едновременното споделяне на един IP адрес между множество ползватели, като по този начин се застрашава сигурността и възможността за индивидуализиране на отговорността в онлайн среда; призовава държавите членки да насърчават доставчиците на интернет услуги и мрежовите оператори да предприемат необходимите мерки за ограничаване на броя на ползвателите на един IP адрес, постепенно да прекратят използването на технологии CGN и да осъществят необходимите инвестиции за неотложно въвеждане на следващото поколение интернет протокол адреси (версия 6 — IPv6);

25.  призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си, както и да използват в пълна степен съществуващите инструменти на ЕС за сътрудничество, предоставени по линия на Европол, по-специално в рамките на Проекта за анализ „Twins“ и Европейския център за борба с киберпрестъпността, и на Евроюст, с цел да се гарантира успешно разследване и наказателно преследване на извършителите на престъпления и евентуалните съучастници; подчертава, че Европол и Евроюст следва да разполагат с подходящи ресурси, за да изпълняват своята задача в това отношение, и насърчава държавите членки да споделят най-добри практики;

26.  призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си с цел борба с трафика и незаконното прекарване през граница на деца мигранти, които са особено уязвими на насилие, трафик и сексуална експлоатация, по-специално момичетата, но също и момчетата; призовава за засилено сътрудничество и бърз обмен на информация между органите за издирване на изчезнали деца и за оперативната съвместимост на базите данни; призовава държавите членки да възприемат цялостен подход, включващ всички засегнати участници, и да засилят сътрудничеството с правоприлагащите органи, социалните служби и гражданското общество; признава важната роля на гражданското общество в откриването на уязвими деца, предвид липсата на доверие, която децата мигранти демонстрират по отношение на правоприлагащите органи;

27.  насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за борба с туризма с цел секс с деца и за наказателно преследване на извършителите и съучастниците, като вземат предвид отговорността на всички участници;

28.  счита, че държавите членки следва да бъдат насърчени да разработят специализирана международна мрежа за борба с туризма с цел секс, паралелно с прилагане на правителствени политики като например въвеждане на програми за финансиране, целящи подпомагането на семейства и деца, които живеят в опасни зони;

Превенция (членове 22, 23 и 24 от Директивата)

29.  призовава държавите членки да въведат ефективни програми за превенция и за намеса, включително програми за редовно обучение за всички държавни служители, образователния персонал, асоциации на родителите и заинтересованите страни, които са в контакт с деца, за по-добра оценка на риска от извършването на престъпления;

30.  настоятелно призовава държавите членки да приложат подходящи мерки, например повишаване на осведомеността на обществото, кампании за превенция, обучение и специални образователни програми за органите, родителите, учителите, децата, малолетните и непълнолетните лица — в сътрудничество с асоциациите на родителите, които играят активна роля в областта на защитата на децата, малолетните и непълнолетни лица, както и със съответните организации на гражданското общество — с цел популяризиране на медийната грамотност, сигурността в онлайн среда и значението на семейните ценности (например взаимна отговорност, уважение и грижи), човешкото достойнство, самоуважението, недопускането на насилие, и като цяло правата на децата да бъдат закриляни от всички форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация;

31.  призовава институциите на ЕС и държавите членки за въвеждане на многоетапна система за закрила на детето, основана на висшите интереси на детето и на пълно зачитане на неговите основни права, с цел да се изпрати ясно послание, че всякакви форми на физическо, сексуално и емоционално насилие над деца са неприемливи и се наказват от закона;

32.  насърчава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на образователни материали и програми за обучение на всички участващи субекти, като учители, родители, образователен персонал и правоприлагащи органи, за да се повиши осведомеността относно онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други рискове за безопасността на децата в онлайн среда; насърчава държавите членки да въведат амбициозни учебни програми, ориентирани както към родителите, така и към младежта, с цел засилване на позицията им, като бъдат осведомени относно опасностите, свързани с интернет, и насърчавани да съобщават за деяния, на които са станали свидетели или жертви, по-специално чрез специално създадените за децата горещи телефонни линии; счита, че е много важно на родителите да бъдат дадени насоки за оценка на рисковете, пред които може да се изправят техните деца, както и за откриване на ранни признаци за потенциално сексуално насилие в онлайн среда; призовава доставчиците на услуги да активизират усилията си за повишаване на осведомеността за рисковете, характерни за онлайн средата, особено сред децата, чрез разработването на интерактивни инструменти и информационни материали;

33.  настоятелно призовава държавите членки да включат в законодателствата си задължителни цялостни проверки за криминална проявеност на лица, които кандидатстват за или са доброволци в дейности или на работни места, свързани с достъп до деца или с надзор над тях, както и систематично да обменят информация за лица, които представляват риск за деца;

34.  призовава държавите членки да обменят информация относно извършителите на сексуални престъпления срещу деца, за да се предотврати незабелязаното придвижване на такива лица от една държава членка в друга с цел работа или доброволческа дейност във връзка с деца или в детски заведения; призовава държавите членки да засилят обмена на информация относно постановените присъди и лишаването от право на упражняване на професията и да подобрят систематичното и съгласувано събиране на данни в национални регистри на извършителите на престъпления; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по член 22 от Директива 2011/93/ЕС и да предоставят ефективни и разгледани от академична гледна точка програми за въздействие и мерки по отношение на лица, които се опасяват, че биха могли да извършат сексуално насилие над деца и други престъпления, посочени в членове 3–7 от Директивата;

35.  отбелязва, че някои държави членки са разработили целенасочени оперативни системи и са развили капацитет в областта на криминалистиката, чиято цел е да се разследва сексуалното насилие над деца; отбелязва обаче, че повечето държави членки не разполагат със специализирани разследващи служби, нито с финансови средства, за да придобият криминалистични материали, като например специален софтуер, даващ възможност за извършването на разследвания в онлайн среда; поради това препоръчва ЕС да предостави подкрепа за такива служби чрез осигуряване на съответните средства, когато е необходимо;

36.  отбелязва факта, че за повечето случаи на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца не се съобщава на правоприлагащите органи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за подобряване и насърчаване на съобщаването от страна на децата за насилие, както и да разгледат възможността за създаване на механизми за систематично пряко съобщаване;

37.  призовава държавите членки да развият или да подобрят линиите за помощ за деца, които осигуряват помощ и подкрепа за деца жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, и които отговарят на основното право на децата да бъдат изслушани; изисква от държавите членки да гарантират денонощен достъп до тези линии за помощ, тяхната достъпност посредством различни видове комуникационни средства, тяхната поверителност и безплатно предоставяне на децата, и също така по отношение на линиите за помощ — тяхното ясно позициониране в рамките на националните системи за закрила на детето, както и да осигурят гарантиране на структурно и дългосрочно финансиране на тези линии за помощ;

Помощ и подкрепа за жертвите (членове 18, 19 и 20 от Директивата)

38.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления, да приемат конкретни мерки за закрила на децата жертви и да обменят най-добри практики, за да гарантират, че децата получават подходяща помощ и подкрепа по време на цялото наказателно производство и след него;

39.  приветства най-добрите практики за закрила на децата, приети в някои държави членки, като например Barnhuset в Швеция; призовава държавите членки да се съсредоточат върху осигуряването на правна помощ, психологическа подкрепа и помощ, и да предотвратяват вторичната виктимизация на децата; насърчава държавите членки да организират кампании за повишаване на осведомеността както на регионално, така и национално равнище, с цел популяризиране на подкрепата за децата жертви и за насърчаване на културни промени в общественото мнение с цел избягване на възприети нагласи за обвиняване на жертвата, които могат да доведат до допълнителна травма за децата жертви на насилие;

Премахване и блокиране на уебсайтове (член 25)

40.  приветства факта, че държавите членки са въвели законодателство и административни мерки за премахването на уебсайтове, които са хоствани на тяхна територия, съдържащи материал, показващ сексуално насилие над деца; призовава държавите членки да приложат изцяло член 25 на Директива 2011/93/ЕС и да дадат приоритет на бързото премахване при източника на материали, показващи сексуално насилие над деца, и с прилагане на съответните предпазни механизми; изразява съжаление поради факта, че едва половината от държавите членки са включили в своите законодателства разпоредби, които позволяват да се блокира достъпът на ползвателите до такива уебсайтове в рамките на тяхната територия; припомня, че в борбата срещу разпространението на материали, показващи сексуално насилие над деца, мерките за премахване по принцип са по-ефективни от блокирането, тъй като последното не заличава съдържанието;

41.  изразява съжаление и загриженост поради това, че макар Комисията да посочва, че някои държави членки не разполагат с работещи процедури за уведомление и изтегляне („notice and take down“) 16 години след влизането в сила на Директива 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия), тя обаче не указва, че ще бъдат предприети каквито и да било мерки, с които от тези държави членки да бъде изискано да спазят законодателството на ЕС;

42.  призовава Комисията да положи допълнителни усилия за събиране на необходимата информация, за да се установи какви процедури се използват в държавите членки, в които не са налице функциониращи процедури за уведомление и изтегляне на сайтове и не са въведени наказателноправни санкции, както и да инициира процедури за неизпълнение на задължение срещу държави членки, за които бъде установено, че не спазват задълженията в тази област, предвидени в Директива 2000/31/ЕО;

43.  изразява съжаление поради факта, че Комисията не е направила оценка на сигурността на списъците за блокиране, на използваните технологии за блокиране в държавите, които са приложили мерките, на изпълнението на мерките за сигурност, като например криптирането, за целите на съхранението и комуникирането на списъците за блокиране, нито е направила съдържателен анализ на ефективността на тази мярка;

44.  отбелязва, че Директива 2011/93/ЕС не изисква задължително блокиране; признава, че блокирането не е нито единствена, нито надеждна технология; препоръчва премахване при източника на материалите, показващи насилие над деца, експлоатация на деца и сексуално насилие над деца, в контекста на ефективни действия на съдебните и правоприлагащите органи;

45.  настоятелно призовава държавите членки в сътрудничество с интернет сектора да ускорят процедурите за уведомление и изтегляне, които продължават да бъдат твърде бавни, и да установят партньорства с онлайн сектора, с Европол и с Евроюст, с цел предпазване на мрежите и системите от хакерски намеси, както и от злоупотреби с цел разпространяване на материали, показващи сексуално насилие над деца;

46.  призовава държавите членки в случаите, когато съдържанието се предоставя от места в трети държави, да засилят своето сътрудничество със съответните трети държави и с Интерпол, за да се гарантира бързото премахване на такова съдържание;

47.  препоръчва съответните органи редовно да актуализират черните списъци на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, и да ги предават на доставчиците на интернет услуги, за да се избегне например прекомерно блокиране и за да се гарантира пропорционалност; препоръчва държавите членки да споделят тези черни списъци на уебсайтове помежду си, с Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността, и с Интерпол; счита във връзка с това, че, наред с друго, би могла да се приложи наскоро разработената технология за хеширане („раздробяване“), която автоматично открива и разпознава образи; подчертава, че преди прилагането им технологиите следва да бъдат щателно проверени с оглед премахването или най-малко свеждането до минимум на възможността от хакерски намеси, злоупотреби или обратен ефект;

48.  насърчава мрежата INHOPE да работи със своите членове за създаване на сигурен анонимен механизъм за подаване на сигнали за мрежите Deep Web, като например мрежите Dark Net, открити в мрежата TOR, която осигурява същата висока степен на анонимност като тази, предоставяна от организации на пресата за лицата, сигнализиращи за нередности, с цел да се даде възможност на ползвателите на тези мрежи да подават информация или да съобщават за материали, показващи сексуално насилие над деца;

49.  настоятелно призовава държавите членки да въведат задължение за доставчиците на интернет услуги да съобщават по своя инициатива на правоприлагащите органи и на националните горещи линии за материали, показващи сексуално насилие над деца, които са открили в своята инфраструктура; призовава Комисията да продължи да предоставя финансиране в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за осигуряване на подходящи ресурси за горещите линии, за да изпълнят своя мандат за справяне с незаконното съдържание онлайн;

50.  признава активната и подпомагаща роля в борбата с материали, показващи сексуално насилие над деца в интернет, която имат организациите на гражданското общество, като Мрежата от горещи линии INHOPE, включително Фондацията за наблюдение на интернет (Internet Watch Foundation) в Обединеното кралство; настоятелно призовава Комисията в сътрудничество с INHOPE да открие и приложи най-добри практики, особено по отношение на докладването на статистически данни и ефективното взаимодействие с правоприлагащите органи; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да създадат подобни горещи линии, и счита, че следва да им бъде позволено да търсят по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца;

51.  настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да въведат незабавно безопасни и чувствителни по отношение на децата механизми за съобщаване и съветване, като например телефонни или интернет горещи линии с имейл адреси, или приложения за таблет или смартфон, на които ползвателите на интернет да могат да съобщават — дори анонимно — за материали, показващи сексуално насилие над деца, открити от тях в онлайн среда, и които да са в състояние бързо да извършат оценка на докладваното съдържание с оглед на прилагането на бързи процедури за уведомление и изтегляне на уебсайтове и за премахване на съдържание, хоствано извън тяхната територия; призовава за ясно признаване и укрепване на тези горещи линии и насърчава държавите членки да осигурят подходящи ресурси за тях, включително подходящ бюджет и обучени специалисти с експертен опит; счита, че на тези горещи линии следва да е разрешено да издирват по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца, наред с получаването на сигнали от граждани;

52.  подчертава необходимостта от насърчаване и подкрепа за програмите на ЕС за информираност, с което да се дава възможност на гражданите да уведомяват органите относно незаконно или вредящо на децата онлайн съдържание;

53.  призовава Комисията да продължи редовно да информира Парламента за актуалното състояние във връзка със спазването на Директивата от страна на държавите членки, като представя разбити и сравними данни относно постиганите от държавите членки резултати в областта на предотвратяването на и борбата със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца в офлайн и онлайн среда; призовава Комисията да представи по-подробен доклад относно изпълнението на Директивата, който следва да включва допълнителна информация и статистически данни за изтегляне и блокиране на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, статистически данни относно скоростта на премахването на незаконно съдържание след период от 72 часа и на последващите действия на правоприлагащите органи по докладваните правонарушения, относно забавяния при изтеглянето на сайтове поради необходимостта да се избегне вмешателство в текущи разследвания, информация относно използването на съхраняваните данни от страна на съдебните и правоприлагащите органи, както и относно действията, предприети от горещи линии след информирането на правоприлагащите органи, за осъществяване на връзка с доставчиците на хостинг услуги; възлага на съответната си комисия да проведе изслушване относно актуалното състояние във връзка с изпълнението и евентуално да разгледа приемането на допълнителен доклад за последващите действия във връзка с изпълнението на Директивата;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
(2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(3) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(4) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 109.
(5) Изследванията показват, че момчетата могат да се чувстват особено възпрепятствани да разкриват информация относно сексуално насилие, включително поради причини, свързани с обществените нагласи спрямо мъжете. Вж. например проучването на Отдела за последваща оценка на въздействието на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, PE 598.614, стр. 16 и Schaefer, G.A., Mundt, I.A., Ahlers, C.J., and Bahls, C, ‘Child sexual abuse and psychological impairment in victims: results of an online study initiated by victims’ (Сексуално насилие над деца и психични увреждания при жертвите: резултати от онлайн проучване, инициирано от жертви), Journal of Child Sex Abuse, Vol. 21, No 3, 2012, стр. 343—360.


Разискванията в комисията по петиции през 2016 г.
PDF 518kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно разискванията на комисията по петиции, член 216, параграф 7, през 2016 г. (2017/2222(INI))
P8_TA(2017)0502A8-0387/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно резултата от разискванията на комисията по петиции,

—  като взе предвид годишния доклад за дейността на Европейския омбудсман за 2016 г.,

—  като взе предвид член 10 и член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 24 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 228 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който се отнася до правото на петиция до Европейския парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на ДФЕС във връзка с производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, и по-специално членове 258 и 260 от него,

—  като взе предвид член 52 и член 216, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8-0387/2017),

А.  като има предвид, че през 2016 г. бяха получени 1 569 петиции, а през 2015 г. — 1 431, и че 1 110 (70,8%) от тях бяха обявени за допустими;

Б.  като има предвид, че 6 132 ползватели на уеб портала на Парламента за петиции са подкрепили една или няколко петиции през 2016 г., в сравнение с 902 през 2015 г., и като има предвид, че броят на подкрепите, отчетени на петиция и на ползвател, е 18 810 през 2016 г., в сравнение с 1 329 през 2015 г.;

В.  като има предвид, че броят на получените петиции е скромен в сравнение с общото население на ЕС; като има предвид, че броят показва, че част от гражданите на ЕС познават и се възползват от правото на петиция, както и че очакват да привлекат вниманието на институциите на ЕС към въпроси, които ги засягат и които попадат в областите на компетентност на ЕС, чрез внасяне на петиция; като има предвид обаче, че са необходими повече усилия за повишаване на осведомеността и за популяризиране на правото на внасяне на петиции до Европейския парламент;

Г.  като има предвид, че правото да се отправя петиции до Европейския парламент предлага на гражданите на ЕС и на пребиваващите в ЕС лица средство за отправяне на официално искане пряко до техните представители и че следователно това право трябва да бъде защитено и насърчавано по подходящ начин; като има предвид, че това право е от съществено значение за осигуряване на активното участие на гражданите на ЕС и на пребиваващите в ЕС лица в сферите на дейност на Европейския съюз;

Д.  като има предвид, че Европейският парламент от дълго време има водеща позиция на международно равнище по отношение на развиването на процедурата на внасяне и разглеждане на петиции и че все още разполага с най-отворената и прозрачна система в Европа, което позволява по-специално пълноценното участие на вносителите на петиции в неговите дейности;

Е.  като има предвид, че ролята на комисията за оправомощаването на европейските граждани е една от съществените характеристики, която спомага за укрепване на имиджа и авторитета на Парламента в очите на електората, като позволява на институцията да търси отговорност за и да контролира по-ефективно начина, по който правото на ЕС се прилага от държавите членки и останалите институции на ЕС;

Ж.  като има предвид, че активното участие е възможно само въз основа на демократична и прозрачна процедура, която се прилага във всички институции на ЕС и дава възможност на Парламента и на комисията по петиции да направят работата си достъпна и значима за гражданите;

З.  като има предвид, че лицата, които внасят и подкрепят петиции, са ангажирани граждани, които от своя страна очакват от институциите на ЕС да внесат добавена стойност при намирането на разрешение на техните тревоги; като има предвид, че непредприемането на адекватни действия относно петиции може да доведе до неудовлетвореност и съответно до негативни чувства по отношение на Съюза;

И.  като има предвид, че наблюденията сочат, че гражданите често се обръщат към комисията по петиции като към последна инстанция, когато останалите органи и институции на регионално и национално равнище не са в състояние на разрешат проблемите им;

Й.  като има предвид, че посредством петициите Парламентът може да изслуша и да помогне за разрешаването на проблемите, които засягат гражданите, и че чрез тези петиции следва да се оцени въздействието на законодателството на ЕС върху ежедневния живот на жителите на ЕС;

К.  като има предвид, че увеличаването на прякото участие на гражданите в процесите на вземане на решения на равнището на ЕС и подобряването на качеството на тези процеси са възможни само на основата на демократично управление, което може да гарантира прозрачност, ефективна защита на основните права и включването на изразените от гражданите искания в политическата програма на ЕС;

Л.  като има предвид, че петициите са ценен източник на информация, наред с другото, за откриване на нарушения на правото на ЕС и пропуските и несъответствията на правото на ЕС по отношение на целта да се гарантира на всички граждани пълна защита на основните права;

М.  като има предвид, че петициите осигуряват богат набор от важни сведения в различни области от полза за други парламентарни комисии, също така и във връзка със законодателните им дейности; като има предвид, че изпълняването на основното право на петиция посредством адекватно разглеждане на петициите е като цяло отговорност на Парламента;

Н.  като има предвид, че всяка петиция следва да се оценява и разглежда внимателно и че всеки вносител има правото да получи първи отговор от комисията по петиции, който цялостно да разглежда повдигнатите въпроси при пълно зачитане на правото на добра администрация, утвърдено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че често впоследствие са необходими комуникации и отговори в резултат на първоначалното разглеждане на петициите или взаимодействието с Комисията и националните органи като допълнителни последващи действия за намиране на решения;

О.  като има предвид, че според критериите за допустимост на петициите в съответствие с член 227 от ДФЕС и с член 215 от Правилника за дейността на Парламента петициите трябва да отговарят на официалните условия за допустимост, и по-конкретно вносителят на петицията трябва да е гражданин на ЕС или да пребивава в ЕС и да е засегнат от въпрос, който се отнася до областите на компетентност на Европейския съюз; като има предвид, че се приема, че тези области излизат далеч извън рамките на обикновен сбор на области на изключителна компетентност на ЕС; като има предвид, че 459 петиции са обявени за недопустими, защото не отговарят на официалните условия;

П.  като има предвид, че за да се гарантира ефективна работа на комисията по петиции, необоснованите или недопустимите петиции следва да се приключват и да се представя обяснение на вносителя на петицията; като има предвид, че административната процедура за разглеждане на петиции следва винаги да се основава на интересите на вносителите на петиции;

Р.  като има предвид, че особеният интерактивен характер на самия процес на внасяне и разглеждане на петиции и основната роля, която гражданите играят в него, прави всеки случай уникален и изключва възможността за предварително определен график; като има предвид, че подобни процедури изискват особена гъвкавост и специални умения по отношение на връзките с обществеността от страна на администрацията;

С.  като има предвид, че значителен брой от петициите са обсъждани публично по време на заседанията на комисията по петиции; като има предвид, че вносителите на петиции имат право да представят своите петиции и често участват пълноценно в дискусията, като по този начин допринасят активно за работата на комисията; като има предвид, че през 2016 г. 201 вносители на петиции са присъствали на разискванията на комисията, а 61 вносители на петиции са участвали активно чрез вземане на думата;

Т.  като има предвид, че информацията, предоставена от граждани в петиции и по време на заседанията на комисиите и допълнена от експертните мнения, предоставяни от Европейската комисия, държавите членки или други органи , е от основно значение за работата на комисията;

У.  като има предвид, че основните будещи загриженост теми, повдигнати в петициите през 2016 г., се отнасят до вътрешния пазар (по-специално предоставянето на услуги и свободното движение на хора), основните права (по-специално правата на децата и на хората с увреждания), социалните въпроси (условията на труд), въпросите, свързани с околната среда (управлението на отпадъците, замърсяването и опазването на околната среда) и специфичния случай с Брексит (загубване на придобити права и мандата на референдума);

Ф.  като има предвид, че уеб порталът на Парламента за петиции, открит в края на 2014 г., функционира; като има предвид, че 1 067 петиции (68% от получените) са подадени чрез уеб портала през 2016 г., в сравнение с 992 през 2015 г.; като има предвид, че са направени технически подобрения, включително подобряване на функцията за търсене, които ще бъдат полезни както за ползвателите, така и за администраторите на портала; като има предвид, че резюметата на петиции се публикуват на портала скоро след приемането им; като има предвид, че настройките за поверителност и декларациите за поверителност са преразгледани и е въведен списък с често задавани въпроси; като има предвид, че резюмета на петициите от 2015 г. и 2016 г. са публикувани на портала с помощта на нов инструмент за миграция; като има предвид, че инструментите за търсене (SEO) са рационализирани; като има предвид, че успешно е отговорено на голям брой индивидуални искания за техническа помощ от страна на ползвателите; като има предвид, че понастоящем са в ход по-нататъшни етапи на проекта, които дават възможност за функции в полза на вносителите на петиции и за лицата, които са ги подкрепили, като автоматичното електронно уведомяване във връзка с включването на съответната петиция в дневния ред на комисията заедно с хипервръзка към предстоящото ѝ онлайн излъчване в реално време, както и последващото качване на протоколите и видеоматериалите от съответните дебати;

Х.  като има предвид, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е важен инструмент за засилване на участието на гражданите в процеса на вземане на политически решения в ЕС, който следва да се използва пълноценно, за да се увеличи доверието на гражданите в институциите на ЕС и да се допринесе за изграждането на един истински и приобщаващ Европейски съюз; като има предвид, че законодателното предложение, представено от Комисията на 13 септември 2017 г. за преглед на действащия Регламент (ЕС) № 211/2011 относно ЕГИ (COM(2017)0482), представлява началото на един много необходим процес на преразглеждане, с цел този инструмент да стане по-достъпен и полезен за гражданите на ЕС;

Ц.  като има предвид, че бяха планирани четири констативни посещения в съответствие с член 216а от Правилника за дейността на Парламента; като има предвид, че констативните посещения представляват основен инструмент на комисията по петиции както от гледна точка на предоставянето на единствена по рода си възможност за събиране на информация по сложни въпроси от различни заинтересовани страни, така и същевременно с цел допринасяне за видимостта и осезаемостта на работата на Парламента за гражданите в различните краища на Европа; като има предвид, че бяха проведени две констативни посещения, едно в Испания — след получаването на няколко петиции от граждани на ЕС във връзка с възможни нарушения на Рамковата директива за водите, и едно в Словакия относно използването на структурните фондове на ЕС в центровете за дългосрочно настаняване на лица с увреждания; като има предвид, че две други планирани констативни посещения, едно в Ирландия и едно в Италия, бяха отменени;

Ч.  като има предвид, че комисията по петиции отговаря за връзките със службата на Европейския омбудсман, който отговаря за разследванията на жалбите от граждани на ЕС във връзка с възможно лошо управление в рамките на институциите и органите на ЕС;

Ш.  като има предвид, че Емили О’Райли, Европейски омбудсман, представи своя годишен доклад за 2015 г. на комисията по петиции на нейното заседание на 20 юни 2016 г., и като има предвид, че годишният доклад на комисията по петиции, от друга страна, се основава отчасти на годишния доклад на Омбудсмана;

Щ.  като има предвид, че комисията по петиции е член на Европейската мрежа на омбудсманите, която включва също така Европейския омбудсман, националните и регионалните омбудсмани и сходните органи в държавите членки, страните кандидатки и другите държави от Европейското икономическо пространство и има за цел насърчаване на обмена на информация за законодателството и политиката на ЕС, както и споделяне на най-добри практики;

АА.  като има предвид, че 147 получени петиции (120 от които през 2016 г.) се отнасят до различни въпроси — главно защитата на правата на гражданите, породени от референдума в Обединеното кралство във връзка с оттеглянето от Европейския съюз;

АБ.  като има предвид, че насоките на комисията по петиции, приети през януари 2016 г. и прилагани оттогава, придадоха по-голяма яснота и структурираност на работата на комисията и на разглеждането на петициите;

АВ.  като има предвид, че преразглеждането на Правилника за дейността на Парламента (приет на пленарно заседание през декември 2016 г.) също води до изменения и изясняване на свързаната с петициите процедура;

АГ.  като има предвид, че чисто формалистичният подход към разглеждането на петициите относно екологичните оценки застрашава правилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда в държавите членки, както и доверието в Комисията, която следва да осъществява ефективен контрол, за да гарантира, че основните права на гражданите са напълно защитени;

1.  подчертава жизненоважната роля, която комисията по петиции трябва да изпълнява като звено за контакт, до което гражданите на ЕС и лицата, пребиваващи в ЕС, могат да подадат своите жалби относно нарушения и недостатъци в прилагането на правото на ЕС в държавите членки, както и относно евентуални пропуски и несъответствия в законодателството на ЕС; подчертава необходимостта да се гарантира напълно, че поставените въпроси ще бъдат разглеждани от институциите своевременно и изчерпателно, безпристрастно и справедливо;

2.  признава, че петициите са важен източник на информация от първа ръка не само по отношение на нарушенията и пропуските в прилагането на правото на ЕС в държавите членки, но също и по отношение на потенциалните „вратички“ в законодателството на ЕС, както и по отношение на предложенията на гражданите относно новите законодателни текстове, които биха могли да бъде приети, или евентуалните подобрения на законодателните текстове в сила;

3.  припомня, че петициите позволяват на Парламента и другите институции на ЕС да възстановят връзката си с гражданите на ЕС, засегнати от прилагането на законодателството на ЕС на различни административни равнища; счита, че способността за гарантиране на прозрачност, прякото участие на гражданите, пълната защита на основните права, значителното подобряване на реакцията на институциите на ЕС при разглеждане и решаване на представените на тяхното внимание от страна на гражданите проблеми, в допълнение към засиленото сътрудничество на институциите на ЕС и другите органи на ЕС с националните, регионалните и местните органи са ключово средство за засилване на демократичната легитимност и отчетност на процеса на вземане на решения на равнище ЕС;

4.  потвърждава, че ефективното разглеждане на петициите поставя предизвикателство пред Комисията и Парламента и в крайна сметка увеличава капацитета им да реагират на и да разрешават проблемите, свързани с транспонирането и неправилното прилагане на законодателството; отбелязва, че Комисията счита прилагането на правото на ЕС за приоритет, за да могат гражданите да се възползват от него в своето ежедневие;

5.  призовава за определянето на ясно разграничение между статуса и правата на вносителите на петиции и на лицата, които са ги подкрепили, в съответствие с принципите на прозрачност;

6.  продължава да разглежда като особено важно задължение да се следи обявяването на недопустимите или необоснованите петиции за недопустими или приключени да става в срок, който не е непропорционално дълъг; в този контекст подчертава необходимостта недопустимостта или приключването на дадена петиция поради необоснованост да бъдат старателно обяснявани на вносителя на петицията;

7.  признава влиянието на ефективното прилагане на правото на ЕС за засилването на надеждността на институциите на ЕС; припомня, че правото на отправяне на петиции, залегнало в Договора от Лисабон, е важен елемент на европейското гражданство и истински индикатор за осъществяването на мониторинга върху прилагането на правото на ЕС и установяването на възможни пропуски; призовава комисията по петиции да организира редовна среща с еквивалентните комисии в съответния национален контекст по важни петиции с цел повишаване на осведомеността за тревогите на европейските граждани в ЕС и в държавите членки и допълнително укрепване на техните права чрез по-добро европейско законотворчество и прилагане; поради това призовава приоритетно за силен ангажимент от страна на всички органи, участващи в разглеждането на петициите и решаването на повдигнатите в тях въпроси на национално и европейско равнище;

8.  припомня на Комисията, че петициите предлагат единствено по рода си средство за посочване на положения, при които правото на ЕС не е спазено, и за разследването им благодарение на политическия контрол от страна на Европейския парламент; припомня на Комисията, че на исканията за съдействие от страна на комисията по петиции следва да се отговоря с надлежно внимание, и отново призовава Комисията да подобри качеството на своите отговори, включително по време на заседанията на комисията по петиции, както по отношение на същността, така и по отношение на подробностите, за да се гарантира, че тревогите на европейските граждани се разглеждат с дължимата грижа и в условия на прозрачност; изтъква, че начинът, по който се разглеждат посочените в петициите проблеми, оказва решаващо въздействие върху гражданите във връзка с това дали зачитането на тяхното право на внасяне на петиция, залегнало в правото на ЕС, е ефективно и във връзка с мненията им за институциите на ЕС; настоява Комисията да определи средствата за засилване на сътрудничеството с органите на държавите членки, когато трябва да се отговори на въпроси, свързани с прилагането на и съответствието с правото на ЕС;

9.  счита, че фактът, че националните съдилища носят първостепенна отговорност по отношение на гарантирането на правилното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки, не следва по никакъв начин да изключва по-проактивна роля от страна на Комисията в качеството ѝ на пазител на Договорите, когато става въпрос за гарантиране на спазването на правото на ЕС, по-специално в случаите, свързани със защитата на околната среда и общественото здраве, при които предимство следва да има принципът на предпазливост;

10.  подчертава необходимостта представители на Съвета и Комисията от възможно най-висок ранг да присъстват на заседанията и изслушванията на комисията по петиции, когато съдържанието на обсъжданите въпроси налага участието на горепосочените институции;

11.  призовава служителите на Комисията, които присъстват на заседанията на комисията по петиции, да бъдат готови да започнат действителен диалог с вносителите на петициите и да не се ограничават до изчитането на отговора, който вече е изготвен и изпратен предварително за заседанието;

12.  призовава да бъдат отправени запитвания във връзка с възможността за използване на телеконферентни услуги; насърчава използването на нови аудио-визуални технологии, посредством които вносителите на петиции ще могат да играят по-значима роля в работата на комисията, като участват в реално време в разглеждането на своята петиция;

13.  изразява несъгласие с повтарящото се тълкуване от Комисията на 27-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2009 г.), въз основа на който тя твърди, че има право да приключва разглеждането на досиета, по които все още не е предприета официална стъпка за започване на производство за установяване на нарушение, или да преустановява текущо производство за установяване на нарушение по случаите, които се разглеждат пред национален съд; припомня, че в параграф 11 от годишната си резолюция от 15 декември 2016 г.(1) относно дейността на комисията по петиции Парламентът потвърди отново своето несъгласие с първоначалния подход на Комисията в горепосочения доклад, изразено в собствената му парламентарна резолюция(2) от 14 септември 2011 г., в която, по-специално в параграфи 1, 23 и 32, от Комисията се изисква да увеличи усилията си за гарантиране на последователното прилагане на законодателството на ЕС в рамките на своите възможности и да се възползва от механизмите за установяване на нарушение независимо от съществуването на съдебни производства на национално равнище;

14.  отбелязва със загриженост, като се позовава на годишния доклад на Комисията от 6 юли 2017 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС за 2016 г. (COM(2017)0370), значителното увеличаване — с 21% — на висящите производства за установяване на неизпълнение на задължения в сравнение с предишната година; призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с призивите на Парламента за споделяне на информация относно хода на текущите производства за установяване на нарушение; подчертава важната роля на петициите за установяване на лошо прилагане или късно транспониране на правото на ЕС; припомня на Комисията, че комисията по петиции е поела ангажимент да отговаря своевременно и надеждно на очакванията на гражданите, като същевременно гарантира упражняването на демократичен контрол и правилното прилагане на правото на ЕС;

15.  изисква от Комисията да предоставя точни статистически данни във връзка с броя на петициите, довели до започване на процедура по EU Pilot или на производство за установяване на нарушение; призовава освен това да получава доклади относно случаи, свързани с текущи производства и/или процедури, и документите, които се разменят в рамките на EU Pilot и производствата за установяване на неизпълнение на задължения, след като те последните са приключени чрез прилагане на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, с цел да се улесни структурираният диалог и да се съкратят сроковете за разрешаване на спорове; призовава Комисията да обсъжда проактивно тези доклади с комисията по петиции с участието на заместник-председателя на Комисията, който отговаря за прилагането на правото и за неговото опростяване;

16.  настоятелно призовава Комисията да използва правилно правомощията си, произтичащи от ролята ѝ на пазител на Договорите, тъй като подобна роля е от първостепенно значение за функционирането на ЕС, що се отнася до гражданите и европейските законодатели; призовава за своевременно разглеждане на производствата за установяване на нарушение, за да се прекратяват незабавно положения, при които правото на ЕС не е спазено;

17.  счита, че сътрудничеството с други парламентарни комисии е от съществено значение; посочва във връзка с това приемането от комисията по петиции на насоки, с които се определя принципът за създаване на мрежа за разглеждане на петиции с останалите комисии; приветства факта, че насоките за такава мрежа са приети; насочва вниманието към въпросника, раздаден на всички комисии, с цел по-добро разбиране на техните процедури за разглеждане на петиции, представени за становище или информация; отбелязва със задоволство, че първата среща на мрежата на равнище служители се е състояла през 2016 г., а на равнище членове на ЕП — два пъти през 2017 г.; дава положителна оценка на постигнатия напредък в координацията между комисията по петиции и други комисии, както и на разпределянето по теми на политическите области във всяка съответна комисия, което ще предостави възможност за предприемане на по-ефективни последващи действия във връзка с петициите, изпратени до други комисии; призовава за укрепване на мрежата на комисията по петиции с цел рационализиране на петициите в рамките на текущата законодателна дейност; препоръчва на сътрудниците на членовете на Европейския парламент да бъдат предоставени конкретни насоки във връзка с правото на петиция, за да могат те да съдействат по-ефективно на избирателите, които се интересуват от този процес;

18.  изразява съжаление относно факта, че Хартата на основните права се изпълнява в държавите членки само при прилагане на правото на ЕС; отново изтъква факта, че много граждани намират, че нейното прилагане е неясно и незадоволително: изразява съжаление, че Съдът на Европейския съюз е дал предпазливо тълкувание на член 51 от Хартата на основните права, но което все пак позволява обхватът на прилагането на Хартата да бъде разширен, за да включва националните разпоредби, с които се прилага правото на ЕС, както и тези, които гарантират ефективното прилагане на разпоредбите на ЕС; счита, че очакванията на повечето граждани на ЕС по отношение на правата, предоставени в Хартата, надхвърлят значително настоящия ѝ обхват на прилагане; подчертава, че твърде стеснено или непоследователно тълкуване на член 51 отчуждава гражданите от ЕС; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че тълкуването на обхвата на член 51 е последователно и широко във възможно най-голяма степен; приветства въвеждането от Агенцията за основните права на интерактивен инструмент за предоставяне на лесен достъп до информацията относно това към кой орган да се отправят във всяка отделна държава членка въпросите, свързани с основните права;

19.  отбелязва безпокойството на вносителите на петиции относно бъдещите им права след референдума в Обединеното кралство във връзка с оттеглянето от Европейския съюз, което беше видимо в голям брой от петициите, свързани с Обединеното кралство; припомня резолюцията си от 5 април 2017 г.(3), в която Парламентът подчертава, че споразумението за оттегляне може да бъде сключено само с негово съгласие, както и изискването му за справедливо третиране на гражданите на ЕС-27, които живеят или са живели в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят или са живели в ЕС-27, и счита, че на техните съответни права и интереси трябва да се даде пълен приоритет в преговорите; отбелязва неразрешените опасения относно правото на глас и лишаването от избирателни права на гражданите на Обединеното кралство, живеещи в други държави от ЕС в продължение на повече от 15 години; припомня, че комисията по петиции играе активна роля при защитата на правата на гражданите на ЕС и на британските граждани, като е допринесла да изготвянето на резолюциите на Парламента от 5 април 2017 г. и от 3 октомври 2017 г.(4) относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз, и като е възложила проучване относно последиците от Брексит по отношение на правото на петиция и относно правомощията, отговорностите и дейностите на комисията по петиции, както и като е разгледала петициите, свързани с Брексит и правата на гражданите, на заседанието си 21 юни 2017 г.; подкрепя ангажимента на Комисията да гарантира в пълна степен правата на европейските граждани, пребиваващи в Обединеното кралство, по време на преговорите за Брексит и след излизането на страната от ЕС и призовава Комисията да гарантира пълните придобити права за гражданите на Обединеното кралство, пребиваващи в останалата част на Европейския съюз, за да се гарантира, че гражданите не се използват като разменна монета, или че правата им не се подкопават вследствие на преговорите;

20.  подчертава важната текуща дейност на комисията по петиции във връзка с петициите, повдигащи въпроси, свързани с уврежданията, и подчертава готовността на комисията да продължи да подкрепя усилията за засилване на правата на хората с увреждания; призовава европейските институции да дадат пример във връзка с това и да гарантират, че мерките за изпълнение от страна на националните органи спазват изцяло и последователно законодателството на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; подчертава, че на 22 и 23 септември 2016 г. беше проведено констативно посещение в Словакия с цел събиране на информация относно използването на инвестициите в институции за хора с увреждания и че на Комисията беше препоръчано да проучи настоящото положение; подчертава необходимостта да се подобри участието в политическия живот на хората с увреждания, по-специално във връзка с подготовката за следващите европейски избори, както и да се признае правото на глас за всички лица с увреждания в съответствие с членове 12 и 29 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

21.  отново подчертава работата на комисията за подкрепа на ратифицирането и бързото прилагане на Маракешкия договор от 2013 г. за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали; подчертава значението в това отношение на кратката си резолюция от 3 февруари 2016 г.(5) относно ратифицирането на Маракешкия договор, в която се призовава за бърза реакция от всички заинтересовани страни с цел деблокиране на непромененото от дълго време положение, за да се улесни ратифицирането на равнището на ЕС; отбелязва, че Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по законодателните предложения на Комисията относно прилагането на Маракешкия договор (COM(2016)0595 и COM(2016)0596), които станаха обвързващи(6);

22.  насочва вниманието към два годишни доклади, годишния доклад относно цялостната дейност на комисията през 2015 г.(7) и годишния доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2015 г.(8), както и към няколко становища на комисията, като например относно трансграничното признаване на осиновявания(9), относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(10), относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-специално във връзка със заключителните коментари на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(11), относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС: годишен доклад за 2014 г.(12), и относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г.(13);

23.  посочва подкрепата на комисията за Европейската гражданска инициатива; отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на Регламента, с цел да се запази значението на тази инициатива като инструмент за демократично участие; изразява съжаление, че Комисията не взе надлежно под внимание неотдавнашната работа по една незаконодателна резолюция относно Европейската гражданска инициатива, по-специално становището на комисията по петиции, като по този начин не спази напълно Междуинституционалното споразумение; настоятелно приканва Комисията да вземе предвид становището на комисията по петиции по време на предстоящата законодателна процедура, за да се постигне пълно и ефективно участие на европейските граждани в процеса на вземане на решения на равнището на ЕС чрез Европейската гражданска инициатива;

24.  изразява съжаление, че Комисията не е упражнила решително своите правомощия за контрол, за да попречи на въвеждането на единния пазар на замърсяващи автомобили с дизелов двигател, които значително допринасят за изпускането на NO2 в атмосферата над максимално допустимите стойности и които не съответстват на изискванията на ЕС в областта на одобрението на типа и емисиите от леките автомобили и лекотоварните превозни средства; припомня, че този аспект е неразделна част от притесненията на гражданите, които са упражнили правото на петиция, за да настояват за ефективна защита на човешкото здраве, на околната среда и на правата на потребителите;

25.  подчертава, че прозрачността и достъпът на гражданите до документите на институциите на ЕС трябва да стане правило, за да се гарантират най-високите равнища на защита на демократичните права на гражданите; счита, че в тази връзка следва в кратки срокове да се представи предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1049/2001;

26.  подчертава силното сътрудничество на Парламента с Европейския омбудсман, както и участието на Парламента в Европейската мрежа на омбудсманите; подчертава отличните отношения на институционално равнище между Омбудсмана и комисията по петиции; оценява особено високо редовния принос на Омбудсмана към работата на комисията по петиции през цялата година; подчертава ключовата роля на Омбудсмана в съдействието за подобряване на процесите на вземане на решения и администрирането на равнището на ЕС, които в най-скоро време следва да станат напълно прозрачни, безпристрастни и да могат да защитават по ефективен и ефикасен начин правата на гражданите; подкрепя настоящата работа на Омбудсмана в различните области от компетентността ѝ, включително проверките по нейна собствена инициатива и стратегическите проверки, които са от полза не само за доброто администриране, но също и за по-доброто демократично функциониране на Съюза; приветства инициативите, предприети от Европейския омбудсман за по-пълноценно възползване от потенциала на мрежата и увеличаване на нейната видимост;

27.  приветства наградата за добро администриране, стартирана от службата на Европейския омбудсман през 2016 г. като начин да се отдаде признание на служители, агенции и органи на институциите на ЕС, работещи за насърчаването на доброто администриране при изпълнение на ежедневните си задължения; призовава за актуализиране на настоящия Кодекс за добро поведение на администрацията под формата на задължителен регламент, който да включва, наред с останалите аспекти, конкретни разпоредби за предотвратяване на конфликти на интереси на всички равнища в рамките на институциите, агенциите и органите на ЕС;

28.  подчертава разнообразието от теми, повдигнати в петициите, от вътрешния пазар, правосъдието, енергетиката и транспорта до основните права, здравеопазването, правото в областта на околната среда, уврежданията и хуманното отношение към животните и различните последици от Брексит за гражданите; подчертава увеличаването с 10% на броя на петициите, получени през 2016 г. (1 569), и призовава европейските институции да осигурят достатъчно персонал за службите, отговорни за обработването на петициите, по-специално секретариата на комисията по петиции;

29.  настоятелно призовава Комисията да гарантира изготвянето на подробни анализи относно съответствието с правото на ЕС на извършените от държавите членки екологични оценки във връзка с разрешението за осъществяване на инфраструктурни проекти, за които чрез петиции гражданите са посочили сериозни рискове за човешкото здраве и околната среда; подчертава, че е важно тези анализи и евентуалните произтичащи от тях действия на Комисията да се извършват проактивно и предварително, в съответствие с принципа на предпазливост, за да се предотврати необратимо увреждане на околната среда;

30.  насочва вниманието към многобройните петиции относно практиките на органите за закрила на детето и защитата на правата на децата, особено при наличие на трансгранични последици; отчита извършената работа от работната група на комисията по въпросите, свързани с благосъстоянието на децата; насочва вниманието към краткото предложение за резолюция, озаглавена „Защитата на висшия интерес на детето (в трансграничен план) в Европа“, прието през март 2016 г.; отбелязва предложението за преработване на Регламент Брюксел IIa относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца и отбелязва, че голям брой от въпросите, повдигнати в петиции, като например онези, свързани с процедурите и практиките, използвани конкретно от компетентните органи на държавите членки в решенията с транснационално приложение, свързани с децата, и ефикасността на производството по връщане след международно отвличане на дете от родител, трябва да бъдат проучени задълбочено с цел решаване на съществуващите проблеми;

31.  подчертава постоянния и висок брой петиции в областта на хуманното отношение към животните и отново изразява съжаление за закъснението в прилагането на стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г.; счита, че е от съществено значение стартирането на нова стратегия на равнището на ЕС, за да се запълнят всички съществуващи пропуски и да се гарантира пълна и ефективна защита на хуманното отношение към животните чрез ясна и всеобхватна законодателна рамка, която да отговаря изцяло на изискванията на член 13 от ДФЕС;

32.  изразява съжаление поради липсата на съществен напредък по случая с избирателните права на лицата, които не са граждани на Естония и Латвия, вследствие на петиция № 0747/2016; подчертава, че всяко ненужно забавяне може да доведе до недоверие в европейските институции;

33.  подчертава важната роля на мрежата СОЛВИТ, която дава възможност на гражданите и предприятията да изразят опасенията си относно евентуални нарушения на правото на ЕС от публични органи в други държави членки; призовава Комисията и самите държави членки да популяризират СОЛВИТ, така че мрежата да стане по-полезна и видима за гражданите; приветства в тази връзка плана за действие за укрепване на мрежата СОЛВИТ, публикуван от Комисията през май 2017 г.; призовава Комисията да осигури бързото изпълнение на този план за действие и да докладва на Европейския парламент за резултатите от него;

34.  насочва вниманието към подобренията на уеб портала за петиции; подчертава, че са необходими допълнителни технически подобрения, за да се гарантира, че уеб порталът на комисията по петиции е напълно готов да отговори на непредвидени ситуации, като например внезапно увеличение на броя на внасяните петиции; счита, че продължаващото техническо развитие и подобряването на техническия капацитет на портала е от съществено значение за безпроблемното разглеждане на петициите; подчертава значението на портала като лесно достъпно средство за комуникация за гражданите и вносителите на петиции, а също и за потребителите на мобилни устройства и за хората с увреждания; очаква бързото осъществяване на оставащите етапи на проекта, което ще даде възможност за подобрен интерактивен опит и предоставяне на повече информация в реално време за вносителите на петиции и лицата, които са подкрепили петициите;

35.  призовава за по-целенасочена и активна пресслужба и служба за комуникация и за по-активно присъствие в социалните медии, така че с работата си комисията да може да отговаря по-ефективно на опасенията на обществеността;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции съответно на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки, на техните комисии по петиции и техните национални омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0512.
(2) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 66.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0102.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0361.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0037.
(6) ОВ L 242, 20.9.2017 г., стр. 1 и стр. 6.
(7) Становище, прието на 30 ноември 2016 г.
(8) Становище, прието на 11 ноември 2016 г.
(9) Становище, прието на 21 април 2016 г.
(10) Становище, прието на 15 ноември 2016 г.
(11) Становище, прието на 27 април 2016 г.
(12) Становище, прието на 22 април 2016 г.
(13) Становище, прието на 12 октомври 2016 г.


Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии
PDF 688kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно европейската стратегия за мобилност с ниски емисии (2016/2327(INI))
P8_TA(2017)0503A8-0356/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (COM(2016)0501),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 1998 г., озаглавено „Транспорт и CO2 — развиване на общностен подход“ (COM(1998)0204), което беше публикувано след приемането на Протокола от Киото, но не беше превърнато в задоволителни мерки,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност“(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2017 г. относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 юли 2016 г., озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“,

—  като взе предвид Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(4) и Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(5),

—  като взе предвид Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 година относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на СО2 по отношение на търговията с нови леки автомобили(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО(8),

—  като взе предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета(9),

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(10),

—  като взе предвид Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета(11),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи — крайъгълен камък по пътя към съвместната, свързана и автоматизирана мобилност“ (COM(2016)0766),

—  като взе предвид генералния план за внедряване на оперативно съвместими съвместни интелигентни транспортни системи в ЕС,

—  като взе предвид Директива 1999/52/ЕО на Комисията от 26 май 1999 г. относно привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с техническите прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета,(13),

—  като взе предвид Директива № 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността(14) и Решение 2009/750/EО на Комисията от 6 октомври 2009 г. за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи(15),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз(16),

—  като взе предвид Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки(17),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006(18),

—  като взе предвид Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива(19),

—  като взе предвид Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари(20),

—  като взе предвид резултатите от 39-ата сесия на Асамблеята на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) през 2016 г в Монреал,

—  като взе предвид Директива 2005/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения(21), изменена от Директива 2009/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г.(22),

—  като взе предвид доклада на комисията на Парламента относно проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор относно резултатите от работата на комисията А8-0049/2017),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2016 г. относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници(24),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО(25),

—  като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(26),

—  като взе предвид своя мандат за междуинституционални преговори относно прегледа на одобрението на типа и надзора на пазара, приет на 4 април 2017 г.(27),

—  като взе предвид пакета от мерки за кръговата икономика, публикуван от Комисията на 2 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0356/2017),

A.  като има предвид, че всички 151 страни по Парижкото споразумение, което беше ратифицирано от ЕС на 4 ноември 2016 г. и влезе в сила на същата дата, поеха ангажимент за задържане на повишаването на температурата в световен мащаб далеч под 2°C над равнищата от прединдустриалния период и за полагане на усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C спрямо равнищата от прединдустриалния период;

Б.  като има предвид, че на автомобилния транспорт се дължат над 70% от емисиите на парникови газове в транспорта, както и голяма част от замърсяването на въздуха, поради което действията следва да са насочени главно в тази област, но усилията за намаляване на емисиите следва да се увеличат във всички сектори на транспорта;

В.  като има предвид, че природният газ (като например сгъстеният природен газ (СПГ) и втечненият природен газ (ВПГ)), и по-специално биометанът, синтетичният метан и втечненият нефтен газ (ВНГ), биха могли да спомогнат за декарбонизацията на транспортния сектор, по-специално що се отнася до корабоплаването и тежкотоварните превозни средства (ТПС);

Г.  като има предвид, че в Бялата книга от 2011 г. Комисията заявява, че си поставя за цел до 2050 г. да намали емисиите от парникови газове с поне 60% в сравнение с 1990 г.; като има предвид, че с оглед спазването на Парижкото споразумение ще бъде необходимо драстично намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта до средата на века;

Д.  като има предвид, че една надеждна дългосрочна траектория за редуциране на емисиите може да предостави на производителите на превозни средства необходимата сигурност при планирането на инвестиции в нови технологии;

Е.  като има предвид, че дългосрочната декарбонизация на транспортния сектор изисква широко използване на възобновяеми източници на енергия, диверсифицирани в зависимост от различните видове транспорт;

Ж.  като има предвид, че електрическите транспортни системи, било то частни или обществени, могат да допринесат за решаването на основни проблеми, свързани с мобилността, чрез намаляване на емисиите на CO2 и премахване на замърсителите и шума по устойчив начин; като има предвид, че степента на устойчивост на електрическите превозни средства зависи също така от използването на електроенергия от възобновяеми източници;

З.  като има предвид, че на транспорта се дължат 25% от емисиите на парникови газове в ЕС, от които над 70% се дължат на автомобилния транспорт; като има предвид, че транспортът е основната причина за замърсяването на въздуха в градските райони; като има предвид, че замърсяването на въздуха води годишно до преждевременната смърт на над 400 000 души(28) в ЕС и причинява разходи за здравеопазване в размер между 330 милиарда евро и 940 милиарда евро(29), което се равнява на между 3% и 9% от БВП на ЕС; като има предвид, че праховите частици и азотните оксиди имат особено неблагоприятно въздействие върху общественото здраве;

И.  като има предвид, че транспортният сектор е секторът с най-слаба декарбонизация и че той все още е зависим от изкопаеми горива за покриване на над 94% от своите енергийни нужди; като има предвид, че емисиите на парникови газове представляват вече почти една четвърт от общите емисии на CO2 в ЕС и техните стойности продължават да нарастват;

Й.  като има предвид, че развитието на пътническия и товарния транспорт е силно зависимо от ефективното използване на множество видове транспорт и че европейската транспортна политика следва да се основава на ефективна интермодалност, при която следва да се изведе като приоритет използването на най-ефективните по отношение на енергията и най‑устойчивите видове транспорт, когато това е възможно;

К.  като има предвид, че преминаването към други видове транспорт ще доведе до оптимално възстановяване на баланса между различните видове транспорт и ще осигури оперативна съвместимост в рамките на различните видове транспорт и между тях, ще насърчи създаването на по-устойчиви транспортни и логистични вериги и ще подобри плавните потоци на движение между отделните видове транспорт и транспортни възли;

Л.  като има предвид, че според данните от Специалния доклад на Евробарометър 406 от 2013 г. около 50% от гражданите на ЕС използват ежедневно личния си автомобил, като едва 16% използват обществен транспорт, а само 12% използват велосипед;

М.  като има предвид, че корабното гориво, използвано за морския транспорт, е сред най-замърсяващите видове горива, което означава, че секторът разполага със значителни възможности за намаляване на емисиите чрез насърчаване и интегриране на алтернативни системи за задвижване;

Н.  като има предвид, че опазването на общественото здраве и околната среда следва да бъде споделена загриженост и отговорност на обществото, в което всички заинтересовани страни играят важна роля;

О.  като има предвид, че в Седмата програма за действие на Общността за околната среда ясно се признава ролята на транспорта за постигането на визията на Съюза за периода до 2050 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“;

П.  като има предвид, че след приемането на Директивата за биогоривата през 2003 г. законодателната рамка беше променена многократно; като има предвид, че законодателният подход трябва да има определена степен на стабилност, за да се привлекат инвестиции в биогорива от ново поколение;

Р.  като има предвид, че преходът към кръгова икономика означава също така, че потребителите ще стават все повече ползватели на услуги, и това преминаване към нови бизнес модели би могло да има значително въздействие върху ефективността на ресурсите в транспортния сектор;

С.  като има предвид, че над 100 милиона европейци са изложени на нива на шума, надвишаващи прага на ЕС от 55 децибела (dB), в т.ч. около 32 милиона от които са изложени на „много високи“ нива на шума, надвишаващи 65 dB;

Т.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) шумът от движението по пътищата е вторият най-вреден стресов фактор в околната среда в Европа непосредствено след замърсяването на въздуха, и като има предвид, че най-малко 9 000 случая на преждевременна смърт годишно са свързани със сърдечни заболявания, причинени от шума от движението;

У.  като има предвид, че прилагането на насоките на СЗО за експозицията на човека на фини прахови частици (ФПЧ 2.5) би спомогнало за увеличаване на средната продължителност на живота на гражданите с приблизително 22 месеца и би довело до годишни икономии от около 31 милиарда евро;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ и изразява съгласие, че преходът към мобилност с ниски емисии е от съществено значение за общия преход към устойчива, нисковъглеродна и кръгова икономика; призовава Комисията и компетентните органи в държавите членки изцяло да се ангажират със стратегията;

2.  подчертава факта, че за да се спази Споразумението от Париж, до средата на века нивата на емисиите на парникови газове от транспорта трябва да се доближат до нула, и че емисиите на замърсители на въздуха от транспорта ще трябва да бъдат намалени драстично, за да може да бъдат изпълнени незабавно поне насоките на СЗО за общественото здраве;

3.  отбелязва, че преходът към мобилност с ниски емисии не само допринася за общественото здраве и околната среда, но предлага също големи предизвикателства и възможности за производителите и доставчиците на автомобили и на транспортни средства за железопътния, морския и въздухоплавателния сектор, както и за иновативните доставчици на енергийни, транспортни и логистични услуги, по-специално МСП; подчертава, че е необходимо адекватно подпомагане, за да се укрепят, въз основа на ефективен от гледна точка на разходите подход, новите технологии и бизнес модели, които насърчават иновативните партньорства между големите предприятия, МСП и стартиращите предприятия, като целта е постигане на ефективно намаляване на емисиите на парникови газове в транспортния сектор;

4.  признава необходимостта от съществени промени в управлението на търсенето на превози и в териториалното устройство, за да се извърши необходимата промяна към интермодален подход; отново заявява, че транспортът трябва да се разглежда като важна услуга, а не като цел сам по себе си; поради тази причина подкрепя изграждането на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T); отново заявява, че преходът към устойчив, кръгов и нисковъглероден транспортен сектор означава повишена информираност на ползвателите на услуги по отношение на ефективното използване на ресурсите; счита, че един от най-важните фактори за промяна на поведението, включваща преминаване към по-устойчиви видове транспорт, е достъпната, добре развита и мултимодална система на обществен транспорт, която обхваща градските възли и осигурява връзка със селските райони;

5.  припомня, че по отношение на Бялата книга за транспорта Парламента е подчертал, че европейската политика за устойчива мобилност трябва да се основава на широка гама от инструменти на политиките за преминаване по икономически изгоден начин към възможно най-малко замърсяващи и възможно най-ефективни по отношение на енергията видове транспорт; посочва, че е необходимо да се промени балансът между видовете транспорт, за да се прекъсне връзката между мобилността и отрицателните въздействия на съществуващата транспортна система, като например задръстванията, замърсяването на въздуха, шума, злополуките и изменението на климата; отчита в тази връзка, че политиката на преминаване към други видове транспорт досега не е дала задоволителни резултати;

6.  насърчава Комисията да играе водеща роля за глобални и хармонизирани мерки за по-устойчив и ефективен транспорт;

7.  приканва Комисията да осигури цялостното прилагане на съществуващото законодателство и, ако е необходимо, да представи допълнителни конкретни мерки в транспортния сектор с оглед на постигането на договорените цели на ЕС в областта на климата, като се обхващат всички видове транспорт, включително градска мобилност, по начин, който не излага на риск конкурентоспособността на транспортния сектор; приканва също Комисията да насърчи навлизането на пазара на технологии, които допринасят за мобилността с ниски емисии, като увеличават ефективността на превозните средства и същевременно запазват безопасността; изисква от Комисията, в контекста на спазването на Парижкото споразумение, да представи актуализация на Бялата книга от 2011 г. относно транспорта;

8.  изразява убеждение, че при оценката на устойчивостта следва да бъде взет под внимание цялостният отпечатък от производството през използването до извеждането от употреба на превозните средства и на необходимата инфраструктура и че поради това единствено един технологично неутрален енергиен микс може да доведе до реалистични и действително устойчиви решения;

9.  отбелязва, че устойчивият преход в транспорта изисква системни действия с участието на множество заинтересовани страни от гражданското общество, потребителите, социалните партньори, МСП, иновативните стартиращи предприятия, действащите в световен мащаб големи корпорации, както и политиците и официалните органи на всички равнища на управление;

10.  призовава Комисията да признае нарастващото значение на вградените емисии, като включи стимули за отчитането на емисиите през целия жизнен цикъл;

11.  призовава Комисията да признае нарастващото значение на измерването на емисиите през целия жизнен цикъл — от емисиите за доставките на енергия до емисиите за производството и края на жизнения цикъл — като представи всеобхватни предложения, които да дават насоки на производителите за вземане на най-добрите решения, така че да се гарантира, че емисиите нагоре и надолу по веригата не подкопават ползите, произтичащи от подобреното оперативно използване на енергията от превозните средства;

12.  призовава Комисията спешно да въведе стандарти за емисиите на CO2 за целия автомобилен транспорт, тъй като икономически ефективните стандарти за превозните средства най-вероятно представляват най-ефикасната мярка за подобряване на енергийната ефективност в ЕС в периода до 2030 г.;

13.  припомня, че енергийната ефективност следва да се счита за най-добрата енергийна алтернатива и че съответно всички мерки за подобряване на енергийната ефективност по икономически ефективен начин и за намаляване на търсенето на енергия следва да имат предимство и да се насърчават, както и да бъдат надлежно интегрирани в транспортната политика и в европейската инициатива за действия в областта на климата;

Оптимизиране на транспортната система

Увеличаване на ефикасността

14.  призовава Комисията и държавите членки да преразгледат свързаността между различните региони на ЕС, също и по отношение на отдалечените, необлагодетелстваните и граничните региони на Съюза; призовава Комисията в тази връзка да извърши преглед на подхода на ЕС към авиационните връзки и да проучи възможността за разработване на индекс за свързаност, като вземе предвид и взаимодействието с други видове транспорт; подчертава, че това следва да бъде съчетано с инвестиции и насърчаване на устойчиви алтернативи;

15.  твърдо насърчава държавите членки да ускорят изпълнението на инициативата „Единно европейско небе“, тъй като настоящата разпокъсаност води до по-продължителни полети, отлагания, допълнителен разход на гориво и повишени нива на емисиите на CO2; посочва, че това ще допринесе за постигането на 10% намаляване на емисиите;

16.  призовава Комисията да поддържа високи амбиции по отношение на иновациите чрез насърчаване на научните изследвания в областта на употребата на фотоволтаична енергия във въздухоплавателния сектор (например Solar Impulse 2) и на алтернативните възобновяеми течни горива;

Справедливо и ефикасно ценообразуване

17.  счита, че по-ясните ценови сигнали във всички видове транспорт, които да отразяват по-добре принципите „замърсителят плаща“ и „ползвателят плаща“, са от съществено значение за гарантирането на справедливост и еднакви условия на конкуренция за различните видове транспорт в Европа; изтъква, че съществуващите политики следва да бъдат преразгледани от тази гледна точка;

18.  счита, че всеки вид транспорт следва да покрива своите пределни разходи както за износването и повреждането на инфраструктурата (принципа „ползвателят плаща“), така и за външните разходи, например за замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване (принципа „замърсителят плаща“); счита, че прилагането на тези два принципа в целия ЕС ще спомогне за преодоляване на съществуващите различия в таксуването между отделните видове транспорт;

19.  подчертава, че законодателството за ценообразуването в транспорта не следва да създава нелоялна конкуренция в ущърб на по-устойчиви видове транспорт, като например железопътния, и настоятелно призовава Комисията да представи предложения за гарантиране на лоялната конкуренция в тази връзка;

20.  приветства усилията на Комисията за разработване на стандарти за оперативно съвместими електронни системи за събиране на пътни такси в ЕС, както и предстоящото преразглеждане на Директивата за евровинетката, която следва да включва пътно таксуване според разстоянието и разграничаване въз основа на емисиите на CO2, а също и възможността за разграничаване въз основа на осъвременените стандарти „Евро“; счита, че разширяване на таксуването според разстоянието следва да обхваща всички пътнически автомобили и ванове, като същевременно позволява известна гъвкавост за отдалечените и рядко населените области;

21.  подчертава, че преминаването към други видове транспорт изисква насърчаване и инвестиране в мултимодалност и обществен транспорт;

22.  отправя искане към Комисията неотложно да актуализира своя наръчник за външните разходи от транспорта, като отчита данните за емисиите в реални условия на движение;

23.  подчертава, че въздухоплаването е видът транспорт с най-ниска степен на интернализиране на външните разходи и следователно призовава Комисията да се придържа към Парижкото споразумение и да проучи възможностите за хармонизирани международни мерки за данъчно облагане на керосина за авиацията и премахване на освобождаването от ДДС за билетите на пътниците във въздушния транспорт;

Логистика и цифровизация

24.  признава, че логистиката може да играе решаваща роля за намаляването на въглеродните емисии от транспорта чрез екологосъобразни съвместни стратегии, насочени към интеграция на веригата на доставки, мултимодален транспорт, обединяване на доставките и обратна логистика; счита, че цифровите технологии са от ключово значение за постигането на тези цели;

25.  счита, че интелигентните транспортни системи, групирането на различни превозни средства, автономните и свързаните превозни средства могат да съставляват важен ресурс за подобряване на ефикасността както на частните, така и на търговските превози в секторите на автомобилния, железопътния, морския и въздушния транспорт;

26.  признава, че технологията на свързаните автомобили не само ще подобри пътната безопасност, но има значителни последици и за околната среда, като отбелязва, че е необходима гъста мрежова инфраструктура, за да се обезпечат нуждите от висок капацитет и ниска латентност за 5G мрежата, така че да могат да се използват по най-добрия начин възможностите на свързаните и автономните превозни средства да подобрят мобилността в градската среда; признава, че в рамките на по-широкия процес на цифровизация на европейската промишленост много предприятия ще трябва да включат мобилността в своите стратегии за преобразуване, което ще осигури значителни възможности за МСП и стартиращи предприятия в сектора на транспорта, како счита, че в тази връзка следва да се осигури подпомагане;

27.  подчертава, че общественият транспорт, като част от концепцията за мобилността като услуга, притежава огромен потенциал за намаляване на обема на трафика и свързаните с него емисии и призовава Комисията да засили цифровизацията и свързаността на системите на обществения транспорт с цел премахване на бариерите между видовете транспорт и транспортните системи и стимулиране на тяхното използване; в същото време счита, че взетите мерки следва да бъдат адаптирани в зависимост от особеностите на съответните райони, независимо от това дали са градски или селски, тъй като в селските райони икономическата жизнеспособност се постига по-трудно; Ето защо призовава Европейската комисия и държавите членки да осъществяват конкретни инициативи за по-ефикасен транспорт в селски и трудно достъпни райони, като отчитат и задълженията за предоставяне на обществена услуга;

28.  подкрепя инициативите относно управлението на мобилността, насочени към постигане на по-ефикасни и екологосъобразни интермодални транспортни услуги и интелигентната мобилност, които могат да бъдат от решаващо значение за насърчаването на концепциите за мобилността като услуга и за синхронизираната интермодалност („синхронизирана модалност“); счита, че за да се подобри допълнително мобилността като услуга в бъдещия регламент следва да се отдели съответното внимание на приноса на интелигентните системи за управление на транспорта (ИСУТ), развитието на капацитета на ИКТ, оперативната съвместимост на системите, споделянето на услуги и в интегрираните мултимодални системи за издаване на билети;

29.  отбелязва, че градските товарни моторни превозни средства допринасят непропорционално за замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване и имат отрицателно въздействие върху натоварването на пътното движение; призовава следователно за по-успешно оптимизиране на веригата на доставки в градските райони; призовава Комисията да насърчи използването на лекотоварни търговски автомобили с нулеви емисии, автобуси с нулеви емисии, камиони за извозване на отпадъци, таксита и товарни велосипеди за логистичните дейности, свързани с „последната миля“;

30.  подчертава потенциалните ползи от намаляването на теглото и от по-ефективното използване на съществуващата инфраструктура, включително по-добро разпределение на трафика и засилени интермодални решения;

31.  призовава Комисията да наблегне в законодателната рамка за цифровия единен пазар върху възможностите за по-безопасни, интелигентни и екологични средства за пътния транспорт, както и да насърчава проекти за устройства „автомобил към автомобил“ и „автомобил към пътища“ като част от стимулирането на икономиката за иновации и откриването на нови възможности за стопански дейности за европейските предприятия в сферата на ИКТ;

32.  подчертава колко е важно да се инвестира в оптимални връзки с вътрешността на страната с цел намаляване на екологичния отпечатък на транспорта във вътрешността чрез насърчаване на използването на мултимодални връзки, устойчив железопътен транспорт, корабоплаване по вътрешните водни пътища, данни за транспорта в реално време и ИТ приложения по протежение на коридорите на трансевропейските транспортни мрежи;

33.  изразява убеждение, че насърчаването на инициативите за управление на мобилността в регионите и градовете, институциите и промишлеността има значителен да намали необходимостта от пътуване на гражданите от гледна точка както на разстоянията, така и на скоростта;

34.  призовава държавите членки да подпомагат пилотни проекти, които ще насърчават по-активното използване на електрически превозни средства и алтернативни превозни средства на биогорива от ново поколение;

35.  подчертава, че съществува необходимост от цялостен подход на ЕС, за да се даде възможност за извършването на бърза цифровизация на транспорта, което, заедно с по-добро планиране на транспорта и промяната към „мобилността като услуга“ ще допринесе в голяма степен за подобряване на ефективността и ще окаже дълбоко въздействие върху обществото;

36.  счита, че по-доброто планиране на транспорта и по-доброто използване на цифровизацията и логистиката са области, в които потенциалът за намаляване на емисиите е огромен, и че много бързо биха могли да бъдат въведени множество евтини и лесни мерки с измерим ефект, като например оптимизиране на потоците и натовареността, както и „e-Freight“ (електронна обработка на товарите); поради това призовава Комисията да посочи и определи такива мерки с цел те да бъдат насърчени в близко бъдеще; призовава за съгласувана законодателна рамка и стандарти, които дават възможност за разгръщането в цяла Европа на иновативни логистични и транспортни решения;

37.  подкрепя Комисията и транспортните оператори за разработването на проекти, които съдържат последователна информация относно сравнителен отпечатък на CO2 от различните видове транспорт чрез публикации, информация, резервация и издаване на билети;

38.  подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация в областта на ИКТ спрямо пазарните промени и промените в политиката с цел постигане на оперативна съвместимост за „e-Freight“ (електронна обработка на товарите) и интелигентните транспортни системи;

39.  подчертава важността на оперативната съвместимост за намаляване на емисиите от тежки превозни средства както в градския, така и в извънградския транспорт;

Нискоемисионна алтернативна енергия

40.  подчертава, че решенията за електрическа мобилност въз основа на устойчиви източници на енергия притежават значителен потенциал в областта на декарбонизацията на транспорта; въпреки това счита, че оптимизацията на тази технология и широкомащабното разгръщане на инфраструктурата се очаква да се реализират едва след 2030 г.; отново призовава за въвеждане на технологични иновации;

41.  приветства усилията да се разгърне и осигури всеобхватна и оперативно съвместима инфраструктура за снабдяване с енергия от възобновяеми източници и/или с устойчиви алтернативни горива за превозни средства, използващи алтернативни горива; в тази връзка призовава Комисията да се координира с държавите членки, за да гарантира пълното транспониране на съответните разпоредби на Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, както и на член 8 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, изменена с Директива (ЕС) .../... (процедура 2016/0381(COD));

42.  призовава Комисията да приеме амбициозен план за действие за пускане на пазара на електрически превозни средства и да издава насочващи препоръки към държавите членки, с които да ги насърчава да прилагат данъчни стимули за превозните средства с ниски и нулеви емисии; подчертава, че наличността и достъпността на инфраструктурата за зареждане с електричество и гориво, включително в частни и обществени сгради в съответствие с Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС, (ДЕХС)), както и конкурентоспособността на електрическите превозни средства са от съществено значение за по-широко приемане от страна на потребителите; подчертава, че е важно да се гарантира, че произведената електроенергия за електрически превозни средства се осигурява от устойчиви енергийни източници; във връзка с това призовава за дългосрочна европейска инициатива за акумулатори от следващо поколение, както и за развитието на необходимата инфраструктура за насърчаване на устойчиви стандарти за производство на енергия и превозни средства с ниски емисии;

43.  призовава Комисията да представи в кратки срокове своята оценка за прилагането на Директивата за чиста енергия за транспорта (Директива 2014/94/EС) от държавите членки и да предприеме действия по отношение на онези държави членки, които все още не са представили национална стратегия;

44.  счита, че въвеждането на задължение за доставчиците на горива да намалят емисиите на парникови газове на произведената енергия чрез възобновяеми източници на електроенергия, водород, устойчиви биогорива и биогорива от ново поколение, синтетични горива или други нисковъглеродни горива (например СПГ, ВПГ) би било един от най-ефективните подходи за намаляване на въздействието върху климата от пътния транспорт;

45.  припомня на Комисията, че има спешна необходимост, конкретно с оглед на устойчивия енергиен преход на цялото общество, икономическите стимули, от които продължават да се възползват изкопаемите източници, да бъдат пренасочени към алтернативни и устойчиви форми на енергия;

46.  призовава за по-амбициозен подход за възобновяемите източници в транспорта от предложения в преработения текст на Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да се постигне декарбонизация на транспортния сектор в дългосрочен план;

47.  настоятелно призовава да се въведат специфични стимули за разгръщането на устойчиви алтернативни горива за тези видове транспорт, които в момента не разполагат с никаква алтернатива на течните горива; Счита, че тези стимули следва да бъдат отразени в новата Директива за енергията от възобновяеми източници, както и в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, както предвижда предложеният Регламент относно управлението на енергийния съюз;

48.  припомня, че 94% от европейския транспорт разчита на нефтени продукти и счита, че устойчивите местни биогорива намаляват зависимостта от вноса на изкопаеми горива и по този начин укрепват енергийната сигурност на ЕС;

49.  призовава Комисията да предложи постепенно премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2020 г.;

50.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят потенциала, който предлага втечненият природен газ (ВПГ) за придаване на устойчивост на мобилността, икономиката и заетостта(30);

51.  подчертава ролята, която природният газ (например СПГ и ВПГ), и по-специално биометанът и синтетичният метан и ВНГ, биха могли да изпълняват в прехода към декарбонизация на транспортния сектор, особено по отношение на водния транспорт, тежкотоварните превозни средства и градските автобуси;

52.  отбелязва пределните стойности, посочени в предложението за преработка на Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да се преустанови постепенно до 2030 г. използването на биогорива от първо поколение и в дългосрочен план да се постигне декарбонизация на транспортния сектор; призовава във връзка с това Комисията да прави разлика между биогорива от първо поколение с висока ефективност по отношение на емисиите на парникови газове и ниска степен на риск от непреки промени в земеползването и такива, които не отговарят на тези критерии, и да предприеме мерки възможно най-скоро за постепенно прекратяване на употребата на суровини, включително палмово масло, които предизвикват обезлесяване или използването на торфища, като компонент на биогорива; подчертава значението на наличието на стабилна и предсказуема правна среда, която взема надлежно под внимание инвестиционните цикли, за да се привлекат необходимите инвестиции в биогорива от ново поколение; отбелязва потенциалните ползи за климата от земеделско производство на ЕС, което се основава на биогорива с висока ефективност по отношение на емисиите на парникови газове и ниска степен на риск от непреки промени в земеползването, особено предвид емисиите от вноса на големи количества животински протеини от държави извън ЕС;

53.  насърчава Комисията да разработи обективни критерии за признаването на биогоривата от ново поколение, за да се стимулират иновациите и навлизането на пазара;

54.  подчертава значението на постигането на дългосрочната декарбонизация на транспортния сектор и приканва Комисията да насърчи по-голямо проникване на пазара на биогоривата от ново поколение с висока ефективност по отношение на емисиите на парникови газове, които са в съответствие с йерархията на отпадъците като част от кръговата икономика и които спазват строги критерии за екологична и социална устойчивост, с цел по-нататъшно намаляване на потреблението на изкопаеми горива и на емисиите на парникови газове; приветства предложението на Комисията да повиши изискванията за намаляване на емисиите на парникови газове от биогоривата, за да се гарантира, че те ще продължат да изпълняват целите на ЕС в областта на климата; подчертава значението на стриктното и достоверно отчитане относно емисиите и поглъщанията на парникови газове в резултат на биоенергията в рамките на предложения Регламент за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (COM(2016)0479);

55.  подчертава, че единствено биогоривата от селскостопански култури, които отговарят на критериите за устойчивост, следва да се вземат предвид при определяне на целите на държавите членки в областта на климата в рамките на предложения Регламент за разпределяне на усилията (COM(2016)0482);

56.  призовава Комисията да следи отблизо развитието на водородната технология от възобновяеми енергийни източници и да проведе проучване за осъществимост относно ролята и възможностите на водорода в европейската транспортна система;

57.  подчертава, че синтетичните горива (течни и газообразни), получени от излишък от възобновяема енергия, по-специално при върхово производство на слънчева и вятърна енергия, която в противен случай би останала неизползвана, биха могли да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове от съществуващия автомобилен парк от гледна точка на жизнения цикъл и в същото време да доведат до увеличаване на приходите от възобновяема енергия;

58.  призовава Комисията и държавите членки, в контекста на кръговата икономика, политиката в областта на емисиите и климата и целите на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници, да повишат и да подкрепят безусловно производството на екологичен биогаз, получен чрез обработка на оборски тор;

59.  приветства факта, че понастоящем предприятията от ЕС са световни лидери в технологиите за синтетични горива и счита това за възможност за укрепване на икономическия растеж и на висококачествената заетост в ЕС; ето защо подчертава значението на създаването на рамка за насърчаване на по-нататъшното развитие и въвеждане на подобни технологии;

60.  счита, че насърчаването на гаранциите за произход би могло да доведе до съществено нарастване на дела на енергията от възобновяеми източници в сектора на транспорта;

61.  отбелязва, че подходът на ЕС за устойчива енергия следва да бъде технологично неутрален и че целите на политиките на ЕС за устойчивост следва да поставят акцент върху намаляването на емисиите, отразяващи се върху климата и здравето;

62.  призовава Комисията пълноценно да използва потенциала на Съвместния изследователски център (JRC) по отношение на провеждането на научни изследвания в областта на чистата енергия за транспорта;

63.  приветства съществуващата подкрепа за чистите видове транспорт и устойчивата енергия в програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания, развойна дейност и иновации и призовава тази подкрепа да продължи и в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР);

64.  подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за справянето с технологичните предизвикателства по отношение на мобилността с ниски емисии; настоятелно призовава Комисията да продължи своята силна подкрепа за научноизследователските програми, като например „Чисто небе“ и Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR);

Транспортна инфраструктура и инвестиции

65.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят европейското съфинансиране на транспортни проекти, които допринасят за действията в областта на климата и за подобряване на качеството на въздуха, както и за намаляване на други външни разходи, в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

66.  счита, че проектите по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) са от ключово значение за европейската стратегия за мобилност с ниски емисии и изразява съжаление за това, че бюджетът на МСЕ е използван за финансиране на ЕФСИ; призовава следователно за възстановяване на бюджета на МСЕ и отново заявява, че ЕФСИ II следва да бъде финансиран от други източници; освен това счита, че следва да се избягва финансирането от ЕФСИ на проекти, които могат да бъдат финансирани по МСЕ;

67.  подчертава значението на успешното използване на ЕФСИ или на съчетаването на ЕФСИ и ЕСИ фондовете; счита, че държавите членки следва да инвестират повече в своите железопътни системи и да полагат усилия за повишаване на степента на усвояване на средствата от финансирането за сближаване за железопътните проекти;

68.  припомня, че е важно инфраструктурната мрежа да се поддържа в добро състояние и с много добро качество, тъй като така се улеснява потока и се позволява също така намаляване на задръстванията и следователно на нивата на емисиите на CO2 и други замърсители;

69.  настоятелно призовава Комисията да осигури повече средства на градовете за изготвяне на съвместни предложения за инфраструктура или технологии, които биха допринесли за декарбонизацията на градския транспорт и за намаляване на замърсяването на въздуха от пътните превозни средства; отбелязва, че това би включвало, но не само, обществени зарядни станции за електрически превозни средства, системи за съвместно ползване на автомобили и велосипеди и развитието на обществения транспорт;

70.  подчертава значението на мерките за финансова подкрепа за иновациите в сектора и опазването на околната среда при извършване на инфраструктурните дейности;

Осигуряване на възможности за действие на гражданите и на лицата, отговорни за вземането на решения, във връзка с поведенческите промени

71.  насърчава градовете да включат цели за намаляване на емисиите на парникови газове и стратегии за чист въздух в плановете си за мобилност (например устойчиви планове за градска мобилност) и призовава Комисията да даде приоритет на съфинансирането от ЕС на проекти в областта на градската мобилност, които допринасят за постигането на такива цели, включително чрез подпомагане на иновациите, които дават възможности на градовете в това отношение;

72.  счита, че една от най-ефективните форми за намаляване на емисиите и подобряване на ефективността на транспорта е насърчаването на колективния обществен транспорт; счита, че е важно да се засили ролята на услугите за обществен транспорт; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и стимулират закупуването от публичните органи и от частните автопаркове на по‑чисти и по-малко замърсяващи превозни средства;

73.  подчертава възможностите, предлагани от екологосъобразните обществени поръчки за по-устойчив транспорт, по-специално за (извън)градски автобуси;

74.  призовава Комисията да укрепи мрежите на водещите градове, които дават приоритет при градското планиране на устойчивата мобилност, включително ходене, придвижване с велосипед, засилване на обществения транспорт, съвместно ползване на автомобили и споделено ползване на автомобили, и да даде възможност на местните, регионалните и националните органи да споделят най-добри практики във връзка с намаляването на емисиите на парникови газове и със стратегиите за чист въздух; призовава Комисията също така да насърчи местните, регионалните и националните органи да интегрират изцяло нуждите и процедурите за планиране в областта на транспорта, жилищното настаняване и земеползването с цел по-добро постигане на целите на политиката в областта на климата;

75.  призовава Комисията и държавите членки, предвид факта, че европейските стандарти за лекотоварни превозни средства не успяват да отразят емисиите при реални условия, да проучат ползите от въвеждането на маркировка или стандарт за превозни средства с най-ниски емисии (ULEV), които ще отговарят на пределните стойности на емисиите в реални условия на движение;

76.  счита, че трябва да се обърне повече внимание на повишаването на интеграцията и привлекателността на немоторизираните форми на транспорт, тъй като това би намалило като цяло привлекателността на частния транспорт;

77.  призовава Комисията да включи в стратегиите си за мобилност с ниски емисии транспортните нужди на гражданите в селските и отдалечените райони;

78.  насърчава всички публичноправни субекти да включат критерии за устойчивост при възлагането на обществени поръчки;

79.  подкрепя Комисията, държавите членки и регионите да инвестират повече в комбинирането и интегрирането на мрежата EuroVelo Cycling и железопътните мрежи TEN-T;

80.  подчертава, че предложението за преразглеждане на Регламента относно общите мерки за безопасност не е представено в определения срок и призовава Комисията да публикува такова предложение преди края на 2017 г.; счита, че технологията за „интелигентно адаптиране на скоростта“ е утвърдена и може да спаси много човешки животи и че следователно следва да бъде въведена без допълнително забавяне за всички превозни средства; подчертава, че пряката видимост на камионите е много ефективно решение за избягване на произшествия с уязвими участници в движението и че в тази връзка задължителните стандарти следва да бъдат част от предложението;

Специфични секторни изисквания

Мотоциклети, леки автомобили и лекотоварни автомобили

81.  призовава Комисията да внесе предложение за стандарти за 2025 г. за леките и лекотоварните автомобили, в съответствие с позицията, изразена от Парламента в процедурите относно два законодателни акта през 2013 г.(31) и потвърдена в съответните изявления на Комисията относно целта за 2025 г.(32); подчертава, че тези средни стандарти за автомобилния парк следва да се изчисляват въз основа на новата хармонизирана в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (WLTP) и следва да отразяват дългосрочната траектория за редуциране на емисиите, посочена в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., както и дългосрочните цели на Парижкото споразумение;

82.  приветства въвеждането на новата хармонизирана в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (WLTP); подчертава обаче, че с оглед на факта, че съгласно изследванията новият лабораторен изпитателен цикъл на WLTP все още показва разлика от около 20% в сравнение с емисиите при реални условия и остава отворен за оптимизиране и манипулиране на изпитванията, следва да се разработи целенасочена последваща методология за изпитване на емисии на CO2 при реални условия, която да допълва WLTP; отбелязва, че тази методология може да се основава на измервателни устройства, които вече са налични в превозното средство, например устройствата за измерване на разхода на гориво; отбелязва освен това, че за тази цел и с оглед на получаване на надеждни данни следва да се разработи стандартен подход за събиране, съхранение, използване и съобщаване на стойностите за разхода на гориво чрез максимално използване на датчиците, които вече се намират в автомобилите, при пълно зачитане на правилата за неприкосновеност на личния живот; призовава Комисията да разгледа допълнителни решения за намаляване на емисиите на CO2 от транспортния сектор, и по-специално да отчита в по-голяма степен приноса на олекотяването на превозните средства за прякото намаляване на емисиите на CO2 от тях;

83.  припомня, че за да може изпитванията за емисии при реални условия да бъдат ефективни по отношение на намаляването на различията между емисиите, измерени в лабораторията, и тези, измерени по пътищата, спецификациите на изпитването и процедурите за оценка следва да бъдат определени много внимателно и следва да обхващат широк диапазон от условия за движение, включително различаващи се температура, натоварване на двигателя, скорост на превозното средство, надморска височина, вид на пътя и други параметри, които играят роля при управление в Съюза;

84.  призовава за бързото приемане на хармонизирана, задължителна и прозрачна система на ЕС за етикетиране, която да предоставя на потребителите точни, надеждни и сравними данни за разхода на гориво, жизнения цикъл, емисиите на CO2 и замърсяващите въздуха емисии на предлаганите на пазара автомобили; призовава за преразглеждане на Директивата относно етикетирането на леките автомобили (Директива 1999/94/ЕО), която може да се измени така, че да включва задължително изискване за предоставяне на информация относно емисиите на други замърсители на въздуха като NOx и прахови частици;

85.  призовава Комисията да преразгледа Директивата за чиста енергия за транспорта (Директива 2014/94/EС) и да представи предложение за регламент относно стандартите за емисии на CO2 за автомобилния парк, който ще бъде пуснат на пазара от 2025 г. нататък, с цел постепенно да се премахнат новите автомобили, които произвеждат емисии на CO2;

86.  призовава Комисията да въведе минимална цел за дела на автомобилите с нулеви емисии за всички производители;

87.  подчертава ползите за европейската икономика от ранен преход към тези превозни средства, за които в оценката на жизнения цикъл е установено, че оказват най-слабо въздействие върху климата; подчертава, че този преход ще гарантира, че европейските производители на автомобили ще останат конкурентоспособни в световен мащаб, като същевременно запазят съществуващите работни места и създават нови;

88.  изразява надежда, че ще има растящо финансиране в полза на технологичните изследвания във връзка с производството, управлението и обезвреждането на батериите на електрическите двигатели, за да се гарантира, че те стават все по-екологосъобразни;

89.  отбелязва, че Комисията е започнала редица производства за установяване на нарушение срещу държави членки, които нарушават Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух, като превишават непрекъснато пределно допустимите стойности на NO2 и праховите частици (ПЧ10); настоятелно призовава Комисията да упражни правомощията си за контрол с цел да предотврати пускането на пазара на дизелови автомобили, които допринасят значително за изпускането на NO2 и ПЧ10 в атмосферата и които не са в съответствие с правилата на ЕС относно одобрението на типа и емисиите от пътнически и лекотоварни превозни средства;

90.  подчертава необходимостта от насърчаване на широкото участие на МСП при производството на превозни средства и компоненти, за да се гарантират равни условия на конкуренция на транспортния пазар и да се насърчат научните изследвания и иновациите;

91.  призовава Комисията да гарантира, че в разпоредбите относно CO2 за периода след 2020 г. се вземат под внимание по възможност всички технологии за намаляване на емисиите на CO2 в автомобилния транспорт; отбелязва, че при регулирането следва да бъдат взети под внимание по-специално възможностите във връзка с най-новите алтернативни горива (например електрически горива, синтетични горива, електроенергия в газ и електроенергия в течност);

Тежкотоварни моторни превозни средства

92.  отбелязва, че ако до 2030 г. не се предприемат допълнителни мерки, на тежкотоварните превозни средства ще се дължат 40% от общите емисии на CO2 от автомобилния транспорт; ето защо настоятелно призовава Комисията да внесе до края на 2017 г. предложение относно сертифицирането, мониторинга и докладването за тежкотоварните превозни средства, а до 2018 г. да предложи амбициозни стандарти за емисиите на CO2 до 2025 г. въз основа на най-добрите налични данни; приветства инструмента за изчисляване на енергийното потребление на превозното средство (Vehicle Energy Consumption calculation Tool, VECTO) и подчертава, че е необходимо да се продължи осигуряването на достъп до прозрачни, реалистични и актуални данни от мониторинга;

93.  призовава Комисията да започне разработването на европейска стратегия за ниски нива на въглеродни емисии в товарния автомобилен транспорт въз основа на сравнително проучване, за да се улесни навлизането на пазара на автобуси и камиони, които са енергийноефективни и с нулеви емисии; посочва, че вече съществуват инициативи на държави членки, насочени към товарен автомобилен транспорт с нулеви емисии;

94.  счита, че нарастващата употреба на чисти двигатели за тежкотоварни превозни средства, например електрически или използващи втечнен природен газ, следва да се подпомага и че това изисква важни и стратегически инфраструктурни инвестиции;

95.  призовава Комисията да въведе и да позволи на държавите членки да въведат стимули за преминаване и приоритетно движение на превозни средства с ниски или нулеви емисии по мрежите TEN-T;

96.  подчертава, че градските автобуси с ниски емисии и с нулеви емисии биха спомогнали за значително намаляване на замърсяващите емисии в градските райони; поради това призовава за въвеждането на градски автобуси с нулеви емисии чрез включването на критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки в Директивата за чистите пътни превозни средства (Директива 2009/33/ЕО), която понастоящем е в процес на преразглеждане; призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават използването на наличните фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за подкрепа на съответни мерки;

97.  подчертава, че е важно да се създадат правилните условия за стимулиране на нискоемисионната алтернативна енергия за транспорта, и отбелязва, че това може да бъде постигнато, като се гарантира ясна и дългосрочна рамка за сектора, която да бъде база за инвестициите във връзка с декарбонизацията на горивата и другите нови технологии; призовава Комисията да предвиди извършването на проучване за осъществимост на предлаганите възможни решения, което да може да служи за основа на нисковъглеродна стратегия за автомобилния товарен транспорт;

98.  подкрепя плана на Комисията за платформа за чисти автобуси, която да обединява дружествата за автобусен превоз, местните органи, производителите на автобуси и енергийните доставки, с цел да се насърчи бързото навлизане на по-чисти превозни средства, и призовава Комисията да популяризира автобусите като екологично устойчива форма на обществен транспорт;

99.  отбелязва, че са налице много нови технологии и иновации, основаващи се на съществуващите технологии, които могат да имат значителни ползи за околната среда, като например по-добри гуми, подобрени смазочни масла, по-ефикасно предаване и хибридни двигатели, и че в тази връзка Европа следва да се стреми да бъде лидер в технологично отношение; призовава Комисията да проучи ролята на подобни технологии за подобряване както на ефикасността, така и на екологичните показатели;

100.  подчертава значението на подобряването на качеството на въздуха в ЕС, както и на спазването на пределните стойности на ЕС за качеството на атмосферния въздух и на препоръчваните от СЗО равнища; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа пределните стойности на емисиите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007 за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, и при необходимост да представи предложения за нови технологически неутрални пределни стойности на емисиите по Евро 7, приложими от 2025 г. за всички лекотоварни превозни средства, попадащи в обхвата на настоящия регламент;

101.  подчертава факта, че целите за намаляване на емисиите и за качество на въздуха са необходими мерки, които се отнасят и до по-старите превозни средства, и във връзка с това припомня, че преоборудването е най-бързият и икономически най-ефективен начин за намаляване на емисиите и замърсителите от по-стария автомобилен парк, тъй като системното прилагане на високотехнологични системи за последваща обработка на отработили газове позволява на по-старите тежкотоварни превозни средства, например автобуси и камиони, да работят по екологосъобразен начин, като отговарят и на най-строгите изисквания за емисиите и постигат максимално намаление на NOx, NO2 и ПЧ; поради това призовава Комисията да предложи общи насоки на ЕС, за да насърчи държавите членки да използват изцяло възможните решения за преоборудване и също така да гарантират допустимостта за финансиране в контекста на финансовите инструменти на ЕС, насочени към декарбонизация на транспортната система;

Одобрение на типа и надзор на пазара

102.  призовава за по-всеобхватна и по-координирана система за одобрение на типа и за пазарен надзор на равнището на ЕС, която да включва строг и надежден надзор от страна на ЕС и система за контрол, за да се преодолеят установените след „Дизелгейт“ недостатъци и правни пропуски; подчертава значението на бързото приемане на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (COM(2016)0031); във връзка с това припомня мандата за преговори на Парламента, приет на 4 април 2017 г.; потвърждава, че бъдещото приемане на горепосочения регламент следва да осигури последователни и по-прозрачни и еднакви условия за всички заинтересовани страни в сектора на моторните превозни средства, да установи ефективни правила за защита на потребителите, както и да гарантира пълното прилагане на новата рамка за надзор на пазара и за одобрение на типа;

103.  приветства насоките относно оценката на спомагателни технологии за контрол на емисиите и наличие на измервателно-коригиращи устройства, публикувани от Комисията на 26 януари 2017 г. с цел подпомагане на държавите членки и компетентните органи при откриването на измервателно-коригиращи устройства;

104.  изразява съжаление във връзка с приемането на високи коефициенти на съответствие за емисиите на NOx, което действа като „вратичка“, позволяваща прекомерно големи емисии от автомобили, включително за периода след 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да преразгледа коефициента на съответствие за изпитванията за емисии на NOx при реални условия през 2017 г., както се предвижда във втория пакет относно изпитването на емисии при реални условия, и да продължи да го преразглежда ежегодно в съответствие с развитието на технологиите, така че да го намали до 1 най-късно до 2021 г.;

105.  призовава за бързо приемане на четвъртия пакет относно изпитването за емисии при реални условия, за да се завърши регулаторната рамка за новата процедура за одобрение на типа, както и за бързото прилагане на тази рамка;

Железопътен транспорт

106.  изразява силна подкрепа за новите покани на Комисията за представяне на предложения относно липсващите трансгранични железопътни връзки на регионално равнище и приветства перспективата за свеждане до минимум или намаляване на въздействието върху климата; призовава Комисията да продължи да взема под внимание тези проекти и да издава покани за представяне на заявления в рамките на Механизма за свързване на Европа, както и в рамките на изменението на Регламент (ЕС) № 913/2010 относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз, така че по-добре да се отчита действителната ефективност на различните видове железопътен транспорт от гледна точка на тяхното въздействие върху енергийната ефективност в транспортния сектор;

107.  подкрепя дадения от Комисията приоритет на инвестициите в железопътната инфраструктура, по-специално по отношение на липсващите звена и трансграничните връзки; припомня във връзка с това, че железопътният транспорт, по-специално превозът на стоки, е ефективна и устойчива система на масов транспорт;

108.  подкрепя извършването на прехода от автомобилен към железопътен транспорт (Shift2Rail), като се повишава оперативната съвместимост на различните видове транспорт;

109.  настоятелно призовава за амбициозни предложения за Директивата относно комбинирания транспорт, които да насърчават в по-голяма степен ефективен товарен транспорт и да стимулират преход към железопътен транспорт и транспорт по вътрешните водни пътища, с оглед на постигането на целите за преминаването към други видове транспорт за 2030 г. и 2050 г., заложени в „Десетте цели за конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ на Бялата книга за транспорта от 2011 г.;

110.  призовава държавите членки, Комисията и заинтересованите страни от железопътния сектор да предприемат необходимите действия за изпълнението на Съвместното предприятие Shift2Rail, с цел да се ускори интегрирането на съвременни технологии при намирането на иновативни решения във връзка с продуктите в железопътния сектор, да се повиши привлекателността на железопътния транспорт и да се укрепи позицията на европейския железопътен сектор;

111.  призовава държавите членки незабавно да приложат цялостно и ефективно Директива 2012/34/ЕС, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията и Четвъртия пакет в областта на железопътния транспорт, за да се гарантира конкурентното определяне на такси за достъп до релсов път, което позволява лоялна конкуренция между различните видове транспорт;

112.  призовава Комисията да проучи недостатъците на пътническия железопътен транспорт (напр. свързаните с данъчното облагане, определянето на такси за достъп до релсов път и преките и непреките субсидии) спрямо другите видове транспорт и да установи равни условия на конкуренция;

113.  отново подчертава значението на оперативната съвместимост и координацията с другите видове транспорт, на по-голямата надеждност и намаляването на шума, както и на безпрепятствения мултимодален транспорт;

114.  подчертава необходимостта от пълно, ефективно и еднакво прилагане на Регламента (EС) № 913/2010 относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз, което ще е в полза както на превоза на товари, така и на сектора;

Въздухоплаване

115.  отправя искане към Комисията да подобри ефикасността на въздухоплаването, наред с другото, чрез гарантиране на бързо прилагане от държавите членки на Единното европейско небе, активно участвайки в работата на ИКАО с цел постигане на амбициозни международни стандарти за CO2 и осигурявайки подходящо финансиране за Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и съвместните технологични инициативи „Чисто небе“;

116.  припомня, че въздушното пространство е също така част от единния пазар на ЕС и че фрагментираността, породена от неговото неефективно използване или от различните национални практики (засягащи например оперативните процедури, данъците, таксите и др.), води до по-продължително време за полети, закъснения, допълнителен разход на гориво, по-големи емисии на CO2 в допълнение към отрицателното въздействие върху останалата част от пазара и възпрепятстването на конкурентоспособността на ЕС;

117.  подчертава, че секторът на въздухоплаването следва да допринесе по подходящ, справедлив и ефективен начин за постигането на целите в областта на климата за 2030 г. и на целите на Парижкото споразумение, и съответно за постигане на целта за устойчиво развитие по отношение на действията в областта на климата;

118.  отбелязва решението, взето на 39-ата сесия на Асамблеята на ИКАО, за разработване на схема за глобална, основана на пазара мярка за международното въздухоплаване; призовава Комисията да направи оценка на решението, в т.ч. на поетите доброволни ангажименти и изразените резерви от държавите, както и да контролира напредъка в прилагането — както на международно, така и на национално равнище — на решението в 67-те държави, които възнамеряват да участват доброволно в глобалната, основана на пазара мярка; призовава Комисията да извърши своевременно оценка на пригодността на разпоредбите на схемата за неутрален по отношение на въглеродните емисии растеж, за да се овладее увеличението на емисиите в сектора на въздухоплаването в съответствие с целите на Парижкото споразумение; отбелязва, че се предвижда преразглеждане на схемата на ИКАО да се извършва на всеки три години, което следва да ѝ позволи да стане по-амбициозна и по-стабилна;

119.  отбелязва предложението за регламент на Комисията от 3 февруари 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за прилагането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г. (COM(2017)0054), в което се предлага да се запази ограниченият географски обхват на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да извърши допълнителна оценка и преглед на СТЕ на ЕС за периода след 2020 г., когато има повече яснота по отношение на прилагането на глобалната, основана на пазара мярка;

120.  подчертава, че е важно да се насърчава използването на най-добрите и къси маршрути на полетите, с цел спестяване на гориво и вредни емисии в сравнение с по-дългите маршрути, избирани, за да се избегнат въздушни пространства, налагащи по-големи разходи;

121.  подчертава колко важно е да продължи стимулирането на научноизследователската дейност в тази област, за да се ускорят инвестициите в технологиите в посока към развитие на устойчиво въздухоплаване чрез насърчаване на проектирането на по-леки въздухоплавателни средства, както и използването на цифрова и сателитна технология, за да се подпомогне по-ефективно управлението на маршрутите на полетите и производството и използването на алтернативни горива от ново поколение, особено предвид факта, че в този сектор не са налице много алтернативи на традиционните течни горива, включително чрез развитието на публично-частните партньорства;

122.  призовава Комисията да потърси нови начини за подкрепа на използването на възобновяеми горива във въздухоплаването с цел намаляване на емисиите на парникови газове в сектора;

123.  приканва държавите членки и въздухоплавателната промишленост да насърчават разработването на допълнителни мерки за насърчаване на интелигентни инициативи за намаляване на емисиите в сектора на въздухоплаването от, до и на самите летища;

Морски транспорт

124.  отбелязва, че на равнището на Международната морска организация (ММО) се полагат усилия за ограничаване на емисиите от международното морско корабоплаване и поради това насърчава ММО да приеме незабавно ясни цели и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава обаче, че докато няма сравнима система, действаща в рамките на ММО, за емисиите на CO2, изпускани в пристанища на Съюза и по време на плавания до и от пристанища в Съюза, следва да се прилага от 2023 г. нататък СТЕ на ЕС; настоятелно призовава Комисията да определи условията за насърчаване на използването на алтернативни горива, като например природен газ, втечнени нефтени газове и водород, както и да насърчава интеграцията на технологиите за енергия от възобновяеми източници в морския сектор (например платна, батерии, слънчеви панели, вятърни турбини); във връзка с това подчертава, че финансовите инструменти трябва да се разглеждат на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС с цел ускоряване на инвестициите в екологичен флот;

125.  подчертава, че за да се гарантира ефективно глобално намаляване на емисиите на парникови газове от международния морски транспорт, което да е в съответствие с изпълнението на целта за „значително под два градуса“ на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21‑вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и за да се преодолеят настоящите пазарни пречки за проектирането на кораби и оперативната ефективност, системата на ЕС за измерване, отчитане и проверка следва постоянно да се изменя с оглед на привеждането в съответствие с наскоро приетата система за събиране на данни на ММО, като същевременно се запазват прозрачността, проверките и събирането на работни данни от реалния транспорт;

126.  подчертава значението на пълното транспониране и прилагане на Директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (Директива 2014/94/EU), включително създаването на станции за презареждане с втечнен природен газ в рамките на коридорите на TEN-T и в морските пристанища; счита, че по-широкото използване на втечнения природен газ в товарния транспорт би могло да допринесе за мобилност с ниски емисии предвид международните дългосрочни цели в областта на климата и енергетиката;

127.  счита, че е необходимо да се създаде европейски черноморски макрорегион, за да се гарантира, че възможностите в резултат от трансграничното сътрудничество в този регион могат да се използват пълноценно;

128.  подчертава, че иновативните решения за финансиране и използването на инструментите на ЕС за инвестиционна помощ, които са на разположение благодарение на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), следва да предоставят полезни инструменти за подпомагане на собствениците на кораби да посрещнат и/или покрият първоначалните разходи за действията за намаляване на емисиите на парникови газове;

129.  приветства неотдавна приетото от ММО глобално ниво на сяра от 0,5%, което се очаква да предотврати 250 000 преждевременни смъртни случаи в световен мащаб;

130.  подкрепя създаването на повече зони за контрол над серните емисии и емисиите на NOx в цяла Европа;

131.  припомня, че намаляването на емисиите на сажди от морския транспорт, особено в Арктическия регион, е от съществено значение за намаляване на глобалното затопляне;

132.  подчертава важната роля, която може да изиграе комбинираният транспорт за намаляване на емисиите; отбелязва предложенията на Комисията за модернизиране на Директивата относно комбинирания транспорт (COM(2017)0648), която следва да стимулира прехода към железопътен и вътрешноводен превоз на товари;

Вътрешни водни пътища

133.  счита, че са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира, че секторът на вътрешния воден транспорт е благоприятен за климата и ефективен; подчертава отново значението на мерките за финансова подкрепа за иновации в сектора с цел повишаване на енергийната ефективност на корабите и опазване на околната среда при инфраструктурни дейности;

134.  отправя искане към Комисията през 2018 г. да предложи преразглеждане на Директивата относно речните информационни услуги (РИУ)(33) с цел насърчаване на използването на речните информационни услуги за намаляване на емисиите от вътрешните водни пътища и определяне на общоевропейска правна основа за трансграничния обмен на данни, позволяваща цялостното прилагане на РИУ и трансграничната цифрова интеграция с други видове транспорт;

135.  подчертава, че вътрешният воден транспорт в Европа следва да се насърчава и използва, и призовава Комисията да отпусне финансиране за разчистването на потънали плавателни съдове предвид големите разходи за подобни операции наред с перспективите за регионално развитие и разрастването на дейностите във връзка с вътрешното водно корабоплаване и транспорт на вътрешния пазар;

136.  насърчава Комисията и държавите членки да предложат мерки за използване на вятърна и слънчева енергия, както и за екологизиране на двигателите и горивото на съдовете, плаващи по вътрешните водни пътища, наред с другото посредством посочване на добрите практики на водещите в тази област и подпомагане на финансирането на чисти вътрешни водни пътища чрез съществуващия фонд за бракуване и инструментите на ЕФСИ/ЕИБ;

137.  подчертава, че предвид действителните потребности на пазара е необходима силна подкрепа на европейско, национално и регионално равнище, за да се гарантира, че достатъчен брой пристанища по вътрешните водни пътища от основната мрежа TEN-T са оборудвани с алтернативна енергийна инфраструктура и публично достъпни станции за зареждане и съхранение, разположени на подходящи разстояния, за транспорта по вътрешните водни пътища;

o
o   o

138.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 155.
(2) ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5.
(3) OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1.
(5) ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1.
(6) OВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16.
(7) OВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1.
(8) OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55.
(9) OВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(10) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(11) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58.
(12) OВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1.
(13) OВ L 142, 5.6.1999 г., стр. 26.
(14) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 124.
(15) ОВ L 268, 13.10.2009 г., стр. 11.
(16) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22.
(17) OВ L 368, 17.12.1992 г., стр. 38.
(18) OВ L 300, 14.11.2009 г., стp. 88.
(19) OВ L 307, 28.10.2014 г., стp. 1.
(20) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.
(21) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.
(22) ОВ L 280, 27.10.2009 г., стр. 52.
(23) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 10.
(24) Приети текстове, P8_TA(2016)0292.
(25) ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1.
(26) Приети текстове: P8_TA(2017)0100.
(27) Приети текстове: P8_TA(2017)0097.
(28) https://www.eea.europa.eu/soer-2015/europe/air
(29) https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2015/download
(30) Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение (Приети текстове, P8_TA(2016)0406).
(31) ОВ L 103, 5.4.2014 г., стр. 15; OВ L 84, 20.3.2014 г., стp. 38.
(32) Вж. документи на Съвета 5584/14 и 6642/14.
(33) Директива 2005/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 152).

Правна информация - Политика за поверителност