Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2006/2133(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0471/2006

Внесени текстове :

A6-0471/2006

Разисквания :

PV 12/03/2007 - 18
CRE 12/03/2007 - 18

Гласувания :

PV 13/03/2007 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0062

Приети текстове
WORD 149k
вторник, 13 март 2007 г. - Страсбург Окончателна версия
Корпоративната социална отговорност
P6_TA(2007)0062A6-0471/2006

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство (2006/2133(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията за изпълнение на партньорство за растеж и заетост: превръщане на Европа в лидер в областта на корпоративната социална отговорност (COM(2006)0136) (Съобщение на Комисията относно КСО),

–   като взе предвид двата най-авторитетни международно признати стандарта за корпоративно поведение: Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика, последно преразгледана през 2001 г. и Насоките за мултинационалните предприятия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), последно преразгледани през 2000 г., както и кодексите за поведение, приети под егидата на други международни организации като Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), Световната здравна организация (СЗО) и Световната банка и усилията под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие по отношение на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

–   като взе предвид Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда, приета през 1998 г. и конвенциите на МОТ за създаване на основни всеобщи стандарти в областта на труда, с оглед премахването на принудителния труд С29 (1930 г.) и С105 (1957 г.), свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне C87 (1948 г.) и C98 (1949 г.); премахването на детския труд C138 (1973 г.) и C182 (1999 г.), и не-дискриминация в областта на заетостта C100 (1951 г.) и C111 (1958 г.),

–   като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г., и в частност прокламирането, че всички лица и обществени органи се призовават да изпълнят задълженията си по гарантиране на всеобщото спазване на правата на човека, Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г., Пакта на ООН за икономически, социални и културни права от 1966 г., Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., Проектодекларацията на ООН за правата на коренните народи от 1994 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

–   като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане Г 3 за изготвяне на насоки за за устойчиво развитие и отчитане, 2006 г.,

–   като взе предвид инициативата на ООН "Глобален договор" , стартирала през юли 2000 г.,

–   като взе предвид съобщението от 6 октомври 2006 г., че инициативата "Глобален договор" и Глобалната инициатива за отчитане водят до образуването на "стратегически съюз",

–   като взе предвид нормите на ООН относно отговорностите на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия по отношение на правата на човека от 2003 г.,

–   като взе предвид резултатите от Световната среща на върха по въпросите на устойчиво развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, и в частност, призива за междуправителствени инициативи по въпроса за корпоративната отчетност и заключенията на Съвета от 3 декември 2002 г. относно предприемане на последващи мерки след срещата,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН "Към световни партньорства – засилване на сътрудничеството между Организацията на Обединените нации и всички съответни партньори, и по-специално частния сектор", от 10 август 2005 г.,

–   като взе предвид назначаването на специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека, неговия междинен доклад от 22 февруари 2006 г. относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия и проведените от него първа и втора регионални консултации в в Йоханесбург на 27 и 28 март 2006 г. и в Банкок на 26 и 27 юни 2006 г. ,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските предприятия в развиващите се страни: към Европейски кодекс на поведение(1) , която препоръчва създаването на европейски кодекс на поведение, подкрепен от Европейска платформа за контрол,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета oт 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2) , който замени Брюкселската конвенция от 1968 г. що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., с който се предоставя възможност за доброволно участие на организации в Схемата на Общността за екоуправление и одитиране (EMAS)(3) ,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г.(4) относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно насърчаване на европейска рамка за корпоративната социална отговорност,

–   като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (5) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие(6) ,

–   като взе предвид Препоръка на Комисията от 30 май 2001 г., 2001/453/EO относно признаване, оценка и излагане на въпроси, свързани с околната среда, в годишните отчети и доклади на дружествата (7) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет озаглавена "Насърчаване на основни трудови стандарти и подобряване на социалното управление в контекста на глобализацията"(8) ,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (9) ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Управление и развитие" (COM(2003)0615),

–   като взе предвид Директива 2003/51/EО на Европейския парламент и Съвета от 18 юни 2003 г. относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия(10) ,

–   като взе предвид Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(11) ,

–   като взе предвид окончателния доклад на Европейския многостранен форум (ЕМФ) по въпросите на корпоративната социална отговорност от 29 юни 2004 г., и по-специално препоръка 7, с която се подкрепят дейности за създаване на правна рамка за КСО,

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Социалното измерение на глобализацията – приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички" (COM(2004)0383),

–   като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики")(12) ,

–   като взе предвид решенията на пролетния Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г., който имаше за последица подновяването на Лисабонската стратегия, при което партньорството между институциите на ЕС, държавите-членки и гражданското общество се насочва към инициативата "Общи действия за растеж и заетост",

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца развиващите се страни със специален акцент върху детския труд(13) ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно прегледа на стратегията за устойчиво развитие - платформа за действие (COM(2005)0658), и обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет на 15 и 16 юни 2006 г.,

–   като взе предвид съвместното заявление на Съвета и на представители на правителствата на държавите-членки на срещата им със Съвета, Европейския парламент и Комисията от 20 декември 2005 г. относно Европейската политика на развитие "Европейският консенсус"(14) ,

–   като взе предвид новата Общата система на преференции (GSP+), в сила от 1 януари 2006 г., въведена за първи път с Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции(15) , която гарантира безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой на продукти, а също така включва и нови стимули за уязвимите страни със специфични търговски и финансови нужди и потребности, свързани с развитието им,

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички - приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света" (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията относно Европейската инициатива за прозрачност (COM(2006)0194).,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за справедлива търговия и развитие(16) ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

–   като взе предвид изслушването "Корпоративната социална отговорност - съществува ли европейски подход?", проведено от неговата Комисия по заетост и социални въпроси на 5 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0471/2006),

A.   като има предвид, че дружествата не могат да бъдат считани за заместители на публичните власти, когато последните не могат да упражняват контрол върху съблюдаването на обществените и екологични стандарти;

1.  Изразява убеждение, че повишаването на социалната и екологична отговорност от страна на бизнеса, във връзка с прилагането на принципа на корпоративна отчетност, представлява съществен елемент от европейския социален модел, Европейската стратегия за устойчиво развитие и за целите на посрещане на социалните предизвикателства в резултат на икономическата глобализация;

2.  Приветства факта, че съобщението на Комисията относно КСО, предоставя възможност да се даде нов тласък на дебата на ЕС по корпоративната социална отговорност (КСО), но отбелязва загрижеността, изразена от някои ключови заинтересовани страни, относно липсата на прозрачност и баланс в процеса на консултации преди приемането;

3.  Признава, че дебатът между различните заинтересовани страни за намиране на подходяща дефиниция на понятието "корпоративната социална отговорност (КСО) остава открит и че понятието "отвъд спазването на нормите" може да даде възможност на някои дружества да изискват социална отговорност, като в същото време не спазват местното или международно законодателство; счита, че подпомагането на ЕС за правителствата на трети страни по прилагане на социални и екологични разпоредби, съответстващи на международните конвенции, наред с ефективните механизми на контрол, са необходимо допълнение за разпространение на КСО на европейските дружества по целия свят;

4.  Присъединява се към определението на Комисията, според което КСО е доброволното въвеждане на екологични и социални съображения при дейностите на предприятията извън законовите изисквания и договорните задължения; вярва,, че политиките, свързани с КСО, трябва да бъдат популяризирани заради самите тях, и не трябва да бъдат заместители на съответната нормативна уредба в съответните области, нито да бъдат прикрит подход за въвеждане на подобно законодателство;

5.  Отбелязва, че многообразието на доброволни инициативи за КСО може да се възприеме като пречка пред повечето дружества, въвеждащи собствена политика по отношение на КСО, , както и като спирачка за дружествата да провеждат по-надеждни дейности или по-амбициозни политики по отношение на КСО, въпреки че би могло да се изтъкне, че подобно разнообразие предоставя на предприятията допълнително вдъхновение; призовава Комисията да насърчава разпространяването на добрите практики, създадени в резултат на доброволни инициативи във връзка с КСО; счита, че Комисията трябва да помисли също така и за съставяне на списък с критерии, които предприятията ще трябва да спазват, ако претендират че са отговорни;

6.  Счита, че надеждността на доброволните инициативи за КСО зависят освен това и от ангажимента за включване на съществуващите международно признати стандарти и принципи, както и от възприемането на подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни, съгласно препоръките на европейския Форум на заинтересованите страни (MSF), както и прилагането на независим контрол и проверка;

7.  Счита, че дебатът на равнище ЕС по отношение на КСО е достигнал до точката, когато акцентът трябва да се премести от "процедурите" върху "резултатите", като това да доведе до един измерим и прозрачен принос от страна на предприятията за борбата със социалната изолация и унищожаването на околната среда в Европа и по света;

8.  Признава, че много предприятия вече са положили значителни и нарастващи усилия, за да могат да поемат своята социална отговорност;

9.  Отбелязва, че пазарите и дружествата в Европа се намират в различен стадий на развитие; поради което счита, че общият метод за налагане на единен модел на поведение на всички предприятия, не е целесъобразен и няма да доведе до съществено прилагане на КСО от страна на дружествата; освен това счита, че акцентът следва да се постави върху развитието на гражданското общество и по-специално върху информираността на потребителите за една по-висока отговорност на производителите, насърчаваща повишаването на корпоративната отговорност, което е дълъг процес и е от практическо значение за конкретния национален или регионален контекст;

10.  Подчертава, че КСО трябва да включи нови области, като например ученето през целия живот, организацията на работа, равните възможности, социалното приобщаване, устойчивото развитие и етиката, така че да функционира като допълнителен инструмент за управление на индустриалните промени и преструктурирането;

Дебатът на ЕС за КСО

11.  Отбелязва решението на Комисията да създаде Европейски алианс за корпоративна социална отговорност в партньорство с няколко бизнес мрежи (Алианс); препоръчва самата Комисия да осигури единен център за координация, който да поддържа информираността относно членовете и дейностите на Алианса, както и да се съгласуват ясни цели, график и стратегическа визия за информиране относно дейността на Алианса; насърчава европейските дружества и дружествата от трети страни, действащи на територията на Европа, независимо от това дали те са големи или малки, да се присъединят към тази инициатива, а Алиансът да бъде разширен чрез участието на други заинтересовани страни;

12.  Счита, че социалният диалог е ефективно средство за насърчаване на инициативите за КСО и че европейските съвети по въпросите в областта на труда също са изиграли конструктивна роля за разработването на най-добри практики във връзка с КСО;

13.  Предлага значително увеличаване прилагането на практиките, свързани с КСО сред дружествата на ЕС, разработването на нови модели на най-добри практики от истинските лидери сред дружествата и профсъюзните организации по различните аспекти на КСО, определянето и насърчаването на конкретни дейности на равнище ЕС, регламентиране в подкрепа на КСО, както и оценката на въздействието на подобни инициативи върху околната среда, правата на човека и социалните права, биха могли да се включат като основни показатели за успеха на Алианса; също така предлага да бъде определен краен срок от 2 години за завършване на работата на "лабораториите", създадени под егидата на Алианса, както бе предложено от КСО за Европа;

14.  Признава че, новото свикване на европейския Форум на заинтересованите страни е било добавено късно към съобщението за КСО и че трябва да се вземат мерки, за изграждане на увереност у различните заинтересовани страни по отношение провеждането на истински диалог, който ще доведе до истинско въздействие на политиките и програмите на ЕС за стимулиране и прилагане на КСО в стопанската дейност в ЕС; счита, че трябва да се отчете положителният опит, придобит през двугодишната дейност на Форума на заинтересованите страни, по отношение на правилото "no fame, no shame" и в частност, използването на независими докладчици; подчертава, независимо от това, че са нужни подобрения във връзка с постигането на консенсус; също така настоятелно призовава представителите на Комисията да участват по-активно в дебата;

15.  Призовава Комисията да покани представители от редица национални, регионални и местни правителства, които са поели ангажимент за използване на търговете за обществени поръчки и други инструменти на публичната администрация за развитие на КСО, да създадат тяхна собствена "лаборатория" в рамките на Алианса и да включат заключенията си в своята бъдеща дейност;

16.  Подкрепя усилията на Комисията да се разшири членството във Форума на заинтересованите страни, така че да се включат инвеститори, представители на сектора на образованието и публичните власти, като настоява да се запази възможността за устойчив диалог за постигане на съгласуваните цели;

17.  Призовава Комисията, при осъществяването на мониторинг върху постигнатия напредък по отношение на КСО, да насърчава по-голямо участие на жените във Форума на заинтересованите страни и обмена на информация и добри практики в областта на равнопоставеността на половете;

18.  Подкрепя призивите за задължително разкриване на корпоративните и другите лобисти и за балансиран достъп на икономическите групировки и другите групи от заинтересовани участници в самия процес на разработване на политиките на ЕС;

Връзката между КСО и конкурентоспособността

19.  Приветства поставената в съобщението на Комисията цел КСО да се обвърже с икономическите, социални и екологични цели на Лисабонската стратегия, по-специално защото счита, че сериозният подход спрямо КСО от страна на дружествата може да допринесе както за увеличаване на заетостта, така и за подобряване на условията на работа, гарантиране на спазването на правата на работниците, насърчаване на изследванията и развитието що се касае до технологичните иновации; подкрепя принципа на "отговорна конкурентоспособност" като неразделна част от програмата на Комисията за конкурентоспособност и иновации (ПКИ); призовава европейските дружества да посочат в отчетите си своя принос за постигане на целите от Лисабон;

20.  Признава, че ефективните правила за конкуренция, в рамките на Европа и извън нея, са съществен елемент за гарантиране прилагането на една отговорна бизнес практика, и в частност, чрез предоставяне на възможност за справедливо третиране и достъп на местните малки и средни предприятия;

21.  Изразява още веднъж становището си, че прилагането в рамките на КСО на отговорни и недискриминационни практики за набиране на персонал, които насърчават заетостта на жените и лицата с увреждания допринася за постигане на целите от Лисабон;

22.  Отбелязва, че между стратегиите за конкурентоспособност при набирането на персонал, прилагани от дружества, които непрекъснато се стремят към постигане на подобрения по отношение на гъвкавостта и разходите, от една страна, и доброволните ангажименти по отношение на КСО с цел избягване на практиките на експлоатация и насърчаване на дългосрочни връзки с доставчиците, от друга страна, е налице противоречие; приветства по-нататъшния диалог в тази област;

23.  Предлага в тази връзка да бъдат разширени оценките и мониторинга на признатите за отговорни европейски дружества с цел включване на техните дейности и дейностите на техните подизпълнители извън Европейския съюз, така че да се гарантира, че КСО е в полза също така и на трети страни и особено на развиващите се страни, в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда, отнасящи се в частност до свободата за създаване на профсъюзи, забраната на детския труд и на принудителния труд, и по-конкретно по отношение на жените, мигрантите, местното население и малцинствата;

24.  Признава, че КСО е важен двигател за стопанската дейност и призовава към въвеждането на социалните политики като например зачитане на правата на работниците, справедлива политика на доходите, не- дискриминация, учене през целия живот и т.н., и на екологичните въпроси, наблягащи върху динамичното насърчаване на устойчивото развитие, както в подкрепа на новите продукти и процеси чрез иновации и търговски политики в ЕС, така и в разработване на стратегии за конкурентоспособност на отделните сектори, подрегиони и градове;

25.  Подчертава, че предприятията, които демонстрират социална отговорност, дават важен принос за отстраняване на неравенството, което засяга в частност жените и хората с увреждания на пазара на труда, не на последно място по отношение на достъпа до работа, социалните придобивки, обучението, професионалното развитие и политиката на справедливи възнаграждения; подчертава, че предприятията трябва да провеждат своята политика по назначения в съответствие с Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд(17) ;

Инструменти на КСО

26.  Приветства тенденцията през последните години по-големите дружества да публикуват по собствена инициатива социални и екологични доклади; отбелязва, че броят на подобни доклади постоянно нараства от 1993 г. насам, но понастоящем е в застой и само малка част от докладите използват международно признати стандарти и принципи, обхващат цялата снабдителна верига на дружествата или включват независим мониторинг и проверки;

27.  Припомня на Комисията, че Парламентът е отправил покана към нея да представи предложение за изменение на Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г. въз основа на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (Четвърта директива в областта на дружественото право)(18) , така че социалните и екологични сведения да бъдат включени наред с финансовата информация; счита за важно да се привлече вниманието върху разпоредбите относно социалните и екологичните сведения, съдържащи се в Препоръката на Комисията от 2001 г., 2001/453/ЕО относно информацията за околната среда, в Директива2003/51/ЕО относно модернизацията на счетоводството и Директива 2003/71/ЕО(19) относно проспектите; подкрепя навременното транспониране на препоръката и директивите във всички държави-членки и изисква отчети за ефективното им прилагане, така че да се насърчи информираността;

28.  Признава настоящите ограничения в сектора на КСО относно критериите за корпоративно поведение, социалния одит и сертифицирането, и особено по отношение на разходите, сравнимостта и независимостта, и счита, че ще бъде необходимо да се разработи професионална рамка включваща конкретни условия в тази област;

29.  Препоръчва Комисията да разшири отговорността на директорите на дружествата с повече от 1000 служители, така че самите те да сведат до минимум всички вредни социални и екологични влияния върху дейностите на дружествата;

30.  Изразява отново своята подкрепа за Схемата за еко-управление и одит на ЕС и в частност за изискването за външна проверка и задължението за държавите-членки да популяризират схемата и счита, че има възможност за разработване на подобни схеми, свързани със защитата на труда, социалните и човешки права;

31.  Подкрепя Кодекса за добра практика на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране като водещ пример за насърчаване на сътрудничеството между съществуващите инициативи за етикетиране, което е за предпочитане пред създаването на нови социални етикети на национално или европейско равнище;

32.  Призовава Комисията да прилага механизъм, чрез който жертвите, включително и граждани на трети страни, да могат да търсят компенсации от европейските дружества в националните съдилища на държавите-членки;

33.  Отбелязва пропускането на въпроса за социално отговорните инвестиции в Съобщението за КСО, подкрепя пълното участие на инвеститорите като заинтересована страна в дебата за КСО на равнище ЕС, включително и в рамките на Многостранния европейски форум; подкрепя призива на производителите за повече прозрачност, а не толкова за предписания чрез въвеждане в целия ЕС на "принципите на заявяване на интерес" по отношение на инвестиционни фондове;

34.  Подчертава важната роля на потребителите, когато става въпрос за създаване на стимули за отговорно производство и отговорни бизнес практики, но счита, че понастоящем липсва прозрачност по отношение на потребителите поради смесването между производствените стандарти и схемите за етикетиране на продуктите в различните страни, като прави неефикасни националните социални марки и продукти; привлича вниманието върху факта, че адаптирането към голям брой национални изисквания и критерии води до значителни разходи за дружествата; подчертава също така високата цена на създаването на механизми за мониторинг на социалното етикетиране на продуктите, особено за по-малките страни;

35.  Подкрепя усилията на Евростат за изработване на показатели, позволяващи измерването на изпълнението, свързано с КСО в контекста на стратегията за устойчиво развитие на ЕС, както и намерението на Комисията да разработи нови показатели за измерване информираността на потребителите и консумацията на продукти с еко-етикети на ЕС и дела на производството от предприятия, регистрирани по Схемата на Общността за еко-управление и одит (EMAS);

36.  Припомня разсъжденията във връзка с назначаването на Омбудсман на ЕС по КСО за провеждане на независими проучвания по въпроси, свързани с КСО по искане на дружествата или дадена група от заинтересувани участници; приканва за нови коментари по този въпрос и подобни предложения занапред;

По-добра нормативна уредба и КСО

37.  Счита, че политиките в областта на КСО могат да бъдат подобрени чрез по-добро осъзнаване и прилагане на съществуващите правни инструменти; призовава Комисията да организира и насърчава разяснителните кампании и да наблюдава прилагането на пряката отговорност в чужбина съгласно Брюкселската конвенция, прилагането на Директива 84/450/ЕИО(20) за заблуждаващата реклама и Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, както и спазването от страна на дружествата на техните доброволни кодекси на поведение относно КСО;

38.  Отново повтаря необходимостта да се използва прост, лесен за разбиране език, така че да се насърчат дружествата да популяризират КСО;

39.  Заявява отново, че трябва да се положат значителни усилия от страна на Комисията и правителствата на държавите-членки на национално, регионално и местно равнище, така че да използват предоставените възможности от преразглеждането през 2004 г. на Директивите за обществените поръчки с оглед насърчаване на КСО чрез насърчаване на социални и екологични критерии сред потенциалните доставчици, като същевременно признава нуждата от избягване налагането на допълнителни административни тежести на малките предприятия, които могат да ги разубедят от подаването на оферти ида се отстранят при необходимост определени дружества, включително и в случаи на корупция; призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да прилагат стриктни социални и екологични критерии спрямо всички грантове и заеми, отпуснати на дружествата в частния сектор, подкрепени от ясни възможности за обжалване; по модела на обвързването на възлагането на обществените поръчки със спазването на Основните конвенции на Международната организация на труда и Основните насоки на ОИСР за международните предприятия в Нидерландия и Стандарта за КСО SA8000 в няколко италиански провинции; припомня, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за да гарантират, че всички гаранции за експортни кредити съответстват на най-високите екологични и социални критерии и не се използват за проекти, които противоречат на политическите цели на ЕС, например в областта та енергетиката или въоръжаването;

Зачитане на КСО в политиките и програмите на ЕС

40.  Приветства ангажиментите на Комисията, изразени повторно в нейното съобщение на Комисията относно КСО за реализиране на партньорство за растеж и заетост, с оглед подкрепа и насърчаване на КСО във всички области на нейната дейност и призовава към мащабни усилия, така че ангажиментите да се превърнат в конкретни действия във всички сектори;

41.  Счита, че дебатът за КСО не трябва да се отделя от въпросите за корпоративната отчетност и че въпросите за социалното и екологично въздействие на предприятията, връзките с акционерите, защитата на правата на миноритарните акционери и задълженията на директорите на дружества в тази връзка, трябва да бъдат включени в тяхната цялост в плана за действие на комисията относно корпоративното управление; подчертава, че тези въпроси трябва да представляват част от дебата за КСО; отправя искане към Комисията да вземе предвид тези конкретни въпроси и да излезе с конкретни предложения за тяхното разрешаване;

42.  Приветства пряката финансова подкрепа за инициативите на КСО от страна на Комисията, в частност за насърчаване на иновациите, включване на заинтересуваните страни и подпомагане на потенциалните групи от жертви на предполагаеми злоупотреби, включително "корпоративно убийство"; насърчава Комисията да разработи механизми, които да гарантират, че общностите, засегнати от европейските дружества, имат право на честни и достъпни съдебни процедури; подчертава значението на бюджетната линия на ЕС В3-4000 (позиция 04 03 03 01) за пилотни проекти като тези, включващи участието на служителите, ипотекираните средства за подкрепа на КСО в рамките на ПКИ, и за това 3 % от изследванията в областта на социалните и хуманитарните науки да бъдат посветени на бизнеса в обществото според Седмата рамкова програма за изследвания; призовава към по-големи усилия от страна на Комисията в подкрепа на КСО във връзка с дружествата от ЕС, развиващи дейност в трети страни посредством програмите за чуждестранна помощ;

43.  Приветства ангажимента образованието да стане една от осемте приоритетни области на действие; призовава към по-задълбочено интегриране на КСО в Програмата "Сократ", за предоставянето на широк набор материали по КСО в един бъдещ Европейски център за подготовка на кадри и за създаване на Европейски он-лайн справочник за търговските училища и университетите, предлагащи обучение по КСО и устойчиво развитие;

44.  Насърчава инициативите на равнището на ЕС и държавите-членки за подобрено преподаване по отговорно управление и производство в европейските търговски училища;

45.  Подчертава, че социалната и екологична отговорност се отнася за правителствени и неправителствени организации толкова колкото и за стопанските субекти, и призовава Комисията да изпълни своя ангажимент за публикуване на годишен доклад относно социалното и екологично въздействие на своите непосредствени дейности, както и да разработи политика за насърчаване на служителите на институциите от ЕС да се ангажират с доброволни ангажименти към общността;.

46.  Счита, че като част от КСО, дружествата могат да спонсорират културни и образователни дейности, които да предлагат "добавена стойност" към европейските политики в областта на културата и ученето през целия живот;

47.  Призовава Комисията да интегрира по-добре КСО в своите търговски политики, като съблюдава правилата на Световната търговска организация (СТО) и не създава неоправдани търговски бариери, като се стреми към въвеждане на разпоредби във всички двустранни, регионални или многостранни споразумения, обвързващи членовете съгласно международно признатите стандарти на КСО, като например Основните насоки на ОИСР за международните предприятия, Тристранната декларация на МОТ и Принципите от Рио, както и запазването на регулаторните правомощия по въпроси, отнасящи се до правата на човека, социалната и екологичната отговорност; приветства подкрепата за тези цели в Съобщението относно достойния труд; повтаря своя призив към делегациите на Комисията в трети страни, действащи в рамките на техните правомощия, да популяризират и действат като точка за контакт във връзка с Основните насоки на ОИСР относно многонационалните предприятия; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят функционирането на националните точки за контакт, особено при разглеждането на конкретни случаи на предполагаеми нарушения при оперативните и снабдителни вериги на европейските дружества в целия свят;

48.  Отбелязва приноса на международното движение за лоялна търговия, което първо въведе отговорни бизнес практики преди шестдесет години и доказа, че тези практики са надеждни и устойчиви за цялата снабдителна верига; призовава Комисията да вземе предвид опита на движението за лоялна търговия и системно да проучва как този опит може да се приложи в контекста на КСО;

49.  Призовава Комисията да гарантира, че базираните в ЕС транснационални дружества, с производствени мощности в трети страни, и особено тези които участват в Общата система за преференции (GSP+) спазват основните стандарти на Международната организация на труда, социалните и екологични изисквания и международните спогодби за постигане на световен баланс между икономически растеж и по-високи социални и екологични стандарти;

50.  Приветства ангажимента на Европейския консенсус за развитие да подкрепи КСО като приоритетна дейност; призовава за практически действия на Генерална дирекция "Развитие", така че да играе активна роля в дебатите и да проучи условията на работа и използването на природните ресурси в развиващите се страни, да работи с местни предприятия, както и с външни клонове на европейските предприятия, с дружества подизпълнители и другите засегнати страни; да разгледа въпроса за злоупотребите и нарушенията в снабдителните вериги; да води борба с бедността и да води до справедлив растеж;

51.  Предлага Комисията да насочи усилията си към участие на малки и средни предприятия в КСО чрез съвместна работа с посредници, като предостави конкретна помощ за участието на кооперативи и социално ориентирани предприятия чрез специализирани асоциации, да използва мрежата на европейските информационни центрове, за да популяризира директно инициативите на КСО и за разгледа въпроса за назначаването на специален пратеник на Инициативата за КСО, подобно на специалния пратеник за малките и средни предприятия, в Генерална дирекция "Предприятия" на Комисията;

52.  Препоръчва Комисията да проведе задълбочено проучване на европейско равнище относно различните начини на участие на малките и средни предприятия в КСО и относно стимулите, които биха ги привлекли към принципите на КСО на доброволен и индивидуален принцип, както и да извлече поуки от придобития опит и добрата практика в тази област;

53.  Приветства ангажимента, поет в Съобщението относно КСО за засилване на участието на служителите и техните профсъюзи в КСО, и повтаря своя призив към Комисията и социалните партньори да се опрат на опита от успешно сключените досега 50 международни рамкови споразумения и 30 европейски рамкови споразумения във връзка с основните трудови стандарти за отделните дружества или сектори като подход за развитие на корпоративна отговорност в Европа и в света; обръща се към Европейските работнически съвети, които са особено подходящи за насърчаване на КСО и в частност, на повишеното спазване на основните права на работещите в многонационалните дружества;

54.  Подчертава важността на ролята на социалните партньори в насърчаването на женската заетост и борбата с дискриминацията, насърчава социалните партньори да предприемат инициативи в рамките на КСО за насърчаване на засилено участие на жените в бордовете на дружествата, работните съвети и органите за социален диалог;

55.  Препоръчва бъдещите проучвания в областта на КСО да излизат извън обичайните "бизнес случаи" за КСО и да се акцентира на връзката между конкурентоспособността и устойчивото развитие на макро равнище, (ЕС и държавите-членки), средно равнище (производствените сектори и снабдителните вериги) и микро равнище (малки и средни предприятия ) и връзките между тях, както и влиянието на настоящите инициативи за КСО и евентуалните нарушения на принципите на КСО; подкрепя водещата роля на Европейската бизнес академия (EABS) в тази връзка; призовава Комисията да публикува авторитетен доклад за състоянието на КСО през годината съвместно с независими експерти и научни работници, като бъде събрана наличната информация, бъдат описани новите тенденции и бъдат дадени препоръки за бъдещи мерки;

Приносът на Европа към глобалната КСО

56.  Счита, че потенциалното въздействие на политиките за КСО остава най-голямо за глобалните снабдителни вериги на дружествата, за даването на възможност за отговорни инвестиции от страна на дружествата, които да подпомогнат борбата срещу бедността в развиващите се страни, създаването на достойни условия за труд, подкрепата за принципите на лоялна търговия и доброто управление, както и за намаляване случаите на нарушения на международните стандарти, включително и трудовите стандарти, от корпорациите в страните, където регулаторните режими не са достатъчно добри или не въобще не съществуват;

57.  Призовава Комисията да започне конкретни проучвания относно въздействието на политиките на КСО и да излезе с предложения за увеличаване на отговорните инвестиции от страна на дружествата и на тяхната отговорност;

58.  Признава, че редица международни инициативи за КСО са по-дълбоко вкоренени и са достигнали нова зрялост, включително последната публикация на Глобалната инициатива за отчитане Г 3 за изготвяне на насоки за за устойчиво развитие и отчитане, отстраняването на 200 дружества от Глобалния договор на ООН и назначаването на специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

59.  Изразява своето разочарование за това, че в Съобщението на Комисията за реализиране на партньорство за растеж и заетост не е отдадено по-голямо значение на насърчаването на глобалните инициативи и призовава Комисията да работи с държавите-членки и заинтересованите страни за разработването на стратегическа визия и за принос към развитието на инициативите за КСО на световно равнище, както и да положи усилия за значително повишаване на участието в подобни инициативи на европейските дружества;

60.  Призовава държавите-членки и Комисията да подкрепят и насърчат спазването на основните стандарти на МОТ като фактор в КСО на предприятията в областите, където развиват дейност;

61.  Счита, че международните измерения на КСО трябва да бъдат стимул за изработване на основни насоки за насърчаване на развитието на такива политики в цял свят;

62.  Призовава Комисията да организира съвместно с други партньори, имащи отношение към въпроса, голяма международна инициатива през 2007 г., за да се отбележи петата годишнина от ангажимента, поет по време на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, за предприемане на междуправителствени инициативи в областта на корпоративната отговорност;

63.  Призовава Комисията да се опре на опита на Трансатлантическия бизнес диалог по КСО, състоял се през 90-те години, като организира подобна инициатива между ЕС и Япония;

64.  Насърчава по-нататъшното развитие на международни инициативи за пълна прозрачност от страна на европейските дружества във връзка с техните приходи от дейности в трети страни, пълното спазване на правата на човека при тяхната дейност в конфликтни зони и отхвърлянето на лобирането, включително "споразуменията със страната-домакин", изготвени от дружествата, с цел заобикаляне или избягване на регулаторните изисквания в тези страни;

65.  Призовава Комисията и държавите-членки да допринесат за укрепването на Основните насоки на ОИСР за международните предприятия, в частност като извършат преглед на ефективността на дейността на Европейските национални точки за контакт (NCPs) и ролята им в ефективното посредничество между заинтересуваните страни при решаването на конфликти; призовава за разработването на модел на европейски национални точки за контакт, като се използват най-добри практики по отношение на тяхното институционално изграждане, видимост, достъпност за всички заинтересувани страни и обработване на жалбите; призовава за широко тълкуване на определението за инвестиция при прилагането на Основните насоки на ОИСР, така че да се гарантира включването на въпросите, свързани със снабдителните вериги, в процеса на изпълнение;

66.  Призовава за подкрепа на Глобалната инициатива за отчитане, като водещите европейски дружества бъдат поканени да участват в нови секторни инициативи в области като строителство, химия и селско стопанство; призовава също така да бъдат насърчени проучванията относно участието на малките и средни предприятия и да се даде възможност за "работа в близост", особено в страните от Централна и Източна Европа и да се разработят показатели за устойчиво развитие във връзка със стоковите борси в развиващите се пазари;

67.  Призовава Комисията да включи в бъдещи споразумения с развиващите се страни глави относно изследователската дейност, мониторинга и помощта за решаване на социални, човешки и екологични проблеми, възникнали в трети страни по време на операции и по цялата снабдителна верига на дружествата, със седалище в ЕС;

68.  Приветства като цяло дискусиите, които се провеждат в Международната организация по стандартизация, относно създаването на стандарт за социална отговорност и призовава за европейско участие, така че да се гарантира, че постигнатите резултати отговарят на международните стандарти и споразумения, и е гарантирана възможността да се разработят паралелни методи за външна оценка и сертифициране;

o
o   o

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на всички изброени институции и организации.

(1) ОВ С 104, 14.4.1999 г., стр. 180.
(2) OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(3) OВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.
(4) OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3.
(5) OВ C 187 E, 7.8.2003 г., стр. 180.
(6) OВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73.
(7) OВ L 156, 13.6.2001 г., стр. 33.
(8) OВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 598.
(9) OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3.
(10) OВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16.
(11) OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.
(12) OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(13) OВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.
(14) OВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(15) OВ L 169, 30.6.2005 г., стр. 1.
(16) Одобрени текстове , P6_TA(2006)0320.
(17) OВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 2002/73/EО (OВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15).
(18) OВ L 222, 14.8.1978 г., стр.11, Директива последно изменена с Директива 2006/46/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 224, 16.8.2006 г., стр.1).
(19) OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.
(20) OВ L 250, 19.9.1984 г., стр.17.

Последно осъвременяване: 10 юни 2008 г.Правна информация