Европейският парламент,

–   като взе предвид своите скорошни резолюции, отнасящи се до Джаму и Кашмир, и в частност своите резолюции: от 29 септември 2005 г. относно "Отношенията между ЕС и Индия: Едно стратегическо партньорство"(1); от 17 ноември 2005 г. относно Кашмир(2); от 18 май 2006 г. относно Годишния доклад за спазването на човешките права по света за 2005 г. и политиката на ЕС в тази област(3); от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия(4) и от 22 април 2004 г. относно положението в Пакистан(5),

–   като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за партньорство и развитие(6), чието сключване беше одобрено от Парламента на 22 април 2004 г.(7),

–   като взе предвид всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос, между 1948 и 1971 г.(8),

–   като взе предвид тревогите, изразени от различни работни групи и докладчици на Съвета по правата на човека на ООН и от предшестващата го Комисия по правата на човека на ООН, от различни международни организации за правата на човека, относно нарушенията на правата на човека в Кашмир,

–   като взе предвид Договора за водите на река Инд от 1960 г.,

–   като взе предвид доклада относно посещенията на специалната делегация на Европейския парламент в Джаму и Кашмир, приет от комисията по външни работи през месец ноември 2004 г.,

–   като взе предвид опустошителното земетресение, разтърсило Джаму и Кашмир на 8 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид Резолюция № A/RES/60/13 на Общото събрание на ООН от 14 ноември 2005 г., в която се изказва похвала на правителствата и народите, участвали в дейностите по подпомагане и възстановяване след земетресението,

–   като взе предвид посещението на президента на Ислямска република Пакистан Первез Мушараф в комисията по външни работи на 12 септември 2006 г.,

–   като взе предвид седмата среща на високо равнище между ЕС и Индия, проведена в Хелзинки на 13 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид подновените усилия за постигане на мир в Кашмир след влизането в сила през 2003 г. на споразумението за примирие, последвани от даденото обещание от президента Мушараф през м. януари 2004 г., че пакистанската територия няма да бъде използвана за трансграничен тероризъм, далновидното прозрение на индийския министър-председател Манмохан Сингх, че "границите не могат да бъдат преначертани, но ние можем да работим за това да не бъдат от значение", и предстоящия кръг от мирни преговори, започващ на 17 януари 2007 г.

–   като взе предвид представения наскоро план в четири точки на президента Мушараф за разрешаване на кашмирския конфликт (никаква промяна на границите на Джаму и Кашмир, свободно движение на хора през линията на контрол, поетапна демилитаризация и самоуправление със съвместен контролен механизъм, представляващ Индия, Пакистан и кашмирците), –както и предложението на министър-председателя Сингх за изготвяне на общ договор за мир, сигурност и приятелство,

–   като взе предвид посещението на индийския министър на външните работи Пранаб Мукерджи в Пакистан, което се проведе на 13 и 14 януари 2007 г., по време на което се очаква да се подпишат четири споразумения, насочени към укрепване на доверието,

–   като взе предвид Доклад № 125 за Азия на Международната кризисна група от 11 декември 2006 г. и докладите на Амнести интернешънъл "Фридъм хауз", "Хюман райтс уоч" и на Държавния департамент по правата на човека на САЩ,

–   като взе предвид посещенията, направени от докладчика на Парламента, от двете страни на линията на контрол (LoC) през юни 2006 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A6-0158/2007),

A.   като има предвид, че оспорваната територия на бившето княжество Джаму и Кашмир се администрира понастоящем от Република Индия, Ислямска република Пакистан и Народна република Китай и има общо население от 13,4 милиона души;

Б.   като има предвид, че голяма част от Джаму и Кашмир, и в частност Джилгит и Балтистан, страда от крайна бедност и пренебрежение, с огромни слабости в елементарната езикова и математическа грамотност, от достъп до здравеопазване, от липсата на демократични структури и сериозни слабости на правовата държава и провосъдието; като има също така предвид, че целият щат Джаму и Кашмир страда от много голям икономически упадък;

В.   като има предвид, че водните ресурси са един от факторите, изострящи спора между Пакистан и Индия относно Джаму и Кашмир и са важен елемент за постигане на каквото и да било окончателно разрешение;

Г.   като има предвид, че Джаму и Кашмир е източник на конфликти в продължение на почти 60 годишен период, белязан от въоръжени конфликти между Индия, Пакистан и Китай; като има предвид, че този конфликт е отнел, както се твърди, живота на почти 80 000 души, като има предвид, че в конфликтите между Индия и Пакистан понастоящем включва и международният тероризъм и, че Китай, Индия и Пакистан са ядрени сили, макар, че Индия и Пакистан не са подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие;

Д.   като има предвид, че според докладите на индийското правителство от 11 септември 2001 г. военното проникване в управляваната от Индия част Джаму и Кашмир е намаляло значително и като има предвид, че правителството на Пакистан следва окончателно да сложи край на всяка политика на проникване;

Е.   като има предвид, че от м. ноември 2003 г. по продължението на линията на контрол е в сила споразумение за прекратяване на огъня, което въпреки няколко нарушения, продължава да действа;

Ж.   като има предвид, че прекратяването на огъня позволи на Индия и Пакистан да предприемат продължителни преговори относно Джаму и Кашмир, които вече започват да дават скромни резултати и, че поредица от мерки за укрепване на доверието се прилагат като част от мирния процес; като има предвид също така, че народът на Кашмир полага усилия да извлече ползата от мерките за укрепване на доверието и ги прилага понастоящем на местно равнище, като има предвид, че кашмирците, които са в близост до китайската граница, са извън този процес;

З.   като има предвид, че съвместната декларация на Индиа и Пакистан относно Кашмир от 18 април 2005 г., публикувано след приключването на посещението на президента Мушараф в Индия, подпомогна да се заздрави процеса на сближаване между двете страни, по-специално като потвърди необратимостта на мирния процес и съсредоточаването върху невоенното решение на кашмирския конфликт;

И.   като има предвид, че икономическото развитие е жизнено важно за изграждането на материални и социални инфраструктури и за подобряване на производствения потенциал на Джаму и Кашмир, като има предвид, че съвместната декларация от 8 февруари 2007 г. относно ЕС-Пакистан е нова положителна стъпка в утвърждаване на отношенията им и, като има предвид, че двете страни възнамеряват да продължат прилагането на споразумението за сътрудничество от 3-то поколение с надеждата, че то може да подпомогне насърчаването на социално-икономическото развитие и благоденствие на Пакистан; като има презвид, че ЕС и Пакистан потвърдиха ангажимента си за уреждането на конфликтите по мирен начин, в съответствие с международното право, двустранните споразумения и принципите на Хартата на ООН;

Й.   като има предвид, че настоящото широкообхватно споразумение за сътрудничество от 3-то поколение между ЕС и Индия, което се прилага от 1994 г., има за институционална основа съвместна политическа декларация, която е определила годишни министерски заседания и е открила възможност за широк политически диалог;

К.   като има предвид, че в утрото на 8 октомври 2005 г. земетресение с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер - най-опустошителното в наше време в световен мащаб - порази широк териториален пояс, простиращ се от Афганистан до Пакистан и Индия, но последиците му са почувствани най-сериозно в Джаму и Кашмир, с огромни загуби особено в Азад, Джаму и Кашмир (АДК) и пакистанската северозападна гранична провинция (ПСЗГП);

Л.   като има предвид, че за броени минути земетресението причини повече от 75 000 жертви в Азад Джаму и Кашмир, в последствие достигнали 88 000, както и 6 000 в администрирания от Индия Джаму и Кашмир, а от пакистанска страна остави десетки хиляди души ранени и принуди милиони да напуснат домовете си, с минимална осигуреност на основните потребности и без постоянно жилище, работа, здравни грижи и образование; като има предвид, че десетки градове и села са изцяло или частично разрушени, селското стопанство опустошено, околната среда замърсена, а равнището на развитие върнато назад;

М.   като има предвид, че в конфликта за Кашмир както държавните въоръжени сили, така и въоръжените групи на опозицията трябва да спазват Женевските конвенции от 1949 г. и обичайното международно хуманитарно право, които забраняват нападения срещу граждани, като сериозните им нарушения представляват военни престъпления, които държавите са длъжни да преследват по съдебен ред;

Н.   като има предвид, че повече от 2 000 войника загинаха в ледника Сиашен през последните десет години, и като има предвид, че прекратяването на огъня в района на Сиашен от м.ноември 2005 г. се приема с радост;

Въведение

1.  Подчертава, че Индия, Пакистан и Китай (на който Пакистан отстъпи територията на Каракорамската магистрала през 1963 г.), са важни партньори на ЕС; като Индия се ползва със статут на стратегически партньор, вярва, че най-добре може да се постигне съвместно решение на продържаващия конфликт по продължението на линията за контрол чрез постоянен ангажимент между правителствата на Индия и Пакистан, като се включат хората от всички части на бившето княжество, въпреки това смята, че ЕС може да даде своя принос на основата на миналия си опит в разрешаването на конфликти в многоетнически, многонационален и мултирелигиозен контекст; следователно предлага настоящата резолюция, както и всякакви срещи, които евентуално биха последвали от нея, като част от едно споделяне на опит, от което ЕС може също да се учи; припомня отново значението на продължаващата подкрепа на ЕС както за Индия, така и за Пакистан, за прилагания от тях мирен процес от 2004 г.;

2.  Обръща внимание на факта, че Индия е най-голямата демокрация в света и има онаследени демократични структури на всички нива, като има предвид, че Пакистан все още не е осъществил цялостното прилагане на демокрацията в АДК и трябва все още да предприеме мерки в посока на демокрацията в Джилгит и Балтистан; отбелязва, че двете страни са ядрени сили извън Договора за неразпространение на ядреното оръжие; подчертава, че докато ядрената доктрина на Индия се основава на принципа да "не бъде първата страна, прибягваща до употреба на ядрено оръжие", Пакистан все още не е поел такъв ангажимент; отбелязва също, че президентът Мушараф не беше в състояние да осъществи ангажимента си, поет през 1999 г., когато заяви, че "въоръжените сили нямат намерение да останат повече, отколкото е абсолютно необходимо за прокарване на разцвета на истинската демокрация в Пакистан";

3.  Изразява огромно съжаление относно отрицателната поредица от събития предизвикана от отстраняването на председателя на съда Iftikhar Muhammed Chaudhry и, като признава, че това отстраняване в действителност отвори нов дебат относно демокрацията, конституционализма и ролята на военните в Пакистан, изразява съжаление относно последните прояви на насилие; подчертава огромната нужда от сигурна и независима съдебна система, която да разглежда проблемите на хората от Пакистан, и по-специално на тези от Азад Джаму и Кашмир, и на тези от Гилгит и Балтистан;

4.  Призовава представителите на индийското и пакистанското правителство да използват възможността, предоставена им от изявленията на министър-председателя Сингх и президента Мушараф, за даване на нов тласък на проучването на варианти за повече самоуправление, свобода на движение, демилитаризация и междуправителствено сътрудничество по въпроси като този за водата, туризма, търговията и околната среда, и за насърчаване на истински пробив в търсенето на решение на спора за Кашмир;

5.  Отбелязва, че вследствие на земетресението, и без това крайно оскъдното обезпечаване на основните потребности на населението на АДК е сериозно влошено, а потенциалът за изграждане на институции и възможностите е драстично понижен; настоява ЕС да подпомогне кашмирците в тази връзка;

6.  Призовава правителствата на Пакистан и Индия да разрешат във възможно най-кратки срокове важните крайречни въпроси, свързани с горните течения и цялостното използване на реките, протичащи през Джаму и Кашмир (Инд, Желем, Ченаб, Рави, Беас и Сатледж); въз основа на съществуващия механизъм, предвиден в Договора за водите на р. Инд от 1960 г.; подчертава обаче, че както в случая на модернизирането на язовира Мангла или изграждането на язовира Баглихар, нуждите на засегнатото население от вода за селското стопанство, риболова, животновъдството и бита трябва да останат приоритет и призовава двете правителства да поръчат подробни оценки на въздействието върху околната среда и социалното въздействие, преди да вземат бъдещи решения относно други язовирни проекти;

7.  Изразява голямата си загриженост относно отрицателните последици на дългосрочния конфликт върху околната среда в Джаму и Кашмир, до степен, в която икономическото бъдеще на Джаму и Кашмир са изложени на риск поради сериозно деградиране на почвите, замърсяване на въздуха, на реките, и, за съжаление, на древната туристическа забележителност - езерото Dal, обезлесяване и изчезване на животински и растителни видове;

8.  Отбелязва значението на водните запаси, на сигурността и на устойчивите и надеждни енергийни доставки за стабилността и развитието на региона, подчертава в тази връзка необходимостта от разработване на напоителни и хидроелектрически проекти; счита, че е наложително правителствата на Пакистан и Индия да продължат конструктивния диалог и да се допитват до кашмирски представители по крайречни въпроси, и ги приканва да предприемат цялостен подход към водните ресурси, като признаят ключовите връзки между вода, земя, местни потребители, околна среда и инфраструктура;

9.  Подчертава общото наследство, което споделят Индия и Пакистан, пример за което е древната култура на Джаму и Кашмир; признава и цени плурализма, културното многообразие и вековните традиции и разнообразния религиозен характер на народите на Джаму и Кашмир, които са запазени живи в индийската част на Джаму и Кашмир;

10.  Счита, че зачитането от страна на ЕС на регионалните идентичности и усилията за гарантиране, че техните решения се вземат на най-подходящото административно ниво (т.е. най-близко до засегнатите), е от основно значение за стремежите на хората от Кашмир към балансирана структура на вземане на решения и признаване на тяхната уникална културна идентичност;

Политическо положение: стремежите на населението

11.  Приветства Индия и Пакистан за стъпките, предприети в момента в посока на мира и приветства факта, че двустранните разговори, прекратени за три месеца вследствие на бомбените атентати през м. юли 2006 г. в Мумбай, са подновени; подчертава необходимостта от това ЕС и международната общност да подкрепят настоящите двустранни разговори и от по-нататъшното засилване на обмена за региона относно разрешаването на конфликта, с цел постигането на едно по-стабилно и по-благоденствено бъдеще за хората на Джаму и Кашмир и техните съседи, и намиране на решение на спора за Кашмир, което да е приемливо за всички заинтересовани страни;

12.  Призовава Европейския съюз да подкрепя участието на местното гражданско общество в мирния процес и най-вече да поддържа проекти, свързващи хората на двете страни, с цел насърчаване на диалога и сътрудничеството между пакистански, индийски и кашмирски неправителствени организации;

13.  Горещо приветства предприетите от Индия и Пакистан мерки за укрепване на доверието, които вече дават определени резултати в посока на намаляване на напрежението и взаимното подозрение и позволиха на семействата от двете страни да се съберат след години на раздяла; подчертава, че правителствата на Индия и Пакистан трябва да положат повече усилия, за да включат кашмирците в решаването на ключовите въпроси;

14.  Обръща внимание на факта, че обикновените кашмирци, в резултат на хуманитарната ситуация след земетресението, се възползват постепенно от мирния процес, благодарение на осъществяващия се обмен и политическия ангажимент на правителствата на Индия и Пакистан за осигуряване на свободно движение на хора, стоки и услуги (макар и все още ограничено) между двете страни на линията на контрол; призовава за подновяване на усилията в посока предоставяне на възможност на всички кашмирци, независимо от политическата им принадлежност, да се ангажират все по-отблизо в протичането на мирния процес и мерките за укрепване на доверието;

15.  Подчертава, че кризите и конфликтите през последните години засилиха, а не намалиха необходимостта от ООН и, че тя остава важен форум на диалог и дипломация; припомня големия брой резолюции на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) относно Кашмир, от 1948 до 1971 г., които имаха за цел да насърчат както правителството на Индия, така и на Пакистан за вземане всички мерки в рамките на техните правомощия за подобряване на положението и, които изразиха убеденост, че мирното решаване на конфликта ще обслужва най-добре интересите на народите на Джаму и Кашмир, Индия и Пакистан, заключава в светлината на горепосоченото и на последвалите нарушения на различни точки на резолюциите на СС на ООН, че понастоящем не са налице необходимите условия за свикване на референдум;

16.  Отново потвърждава, че съгласно член 1, параграф 1 на Международния пакт на ООН за гражданските и политически права, всички народи имат право на самоопределение, въз основа на което те могат свободно да определят политическото си положение и свободно да осъществяват икономическото си, социално и културно развитие; отново потвърждава, че съгласно член 1, параграф 3, всички страни на пакта са задължени да насърчават осъществяването на правото на самоопределение и да зачитат това право в съответствие с разпоредбите на Хартата на Организацията на обединените нации; отбелязва обаче, че всички резолюции на ООН относно конфликта в Кашмир признават изрично и само правото на бившето княжество на Джаму и Кашмир да стане част от Индия или Пакистан; приветства, в контекста на намиране на постоянно решение на конфликта в Кашмир - което би донесло огромни ползи за целия регион – новите идеи, които понастоящем се разглеждат от Съвместния диалог и индийските преговори около кръглата маса (в контекста на които повторното откриване на диалога от индийското правителство с конференцията Хюриат на всички заинтересовани страни (КХВЗС) е особено добре приет) и по-специално на идеите, свързани с постоянното премахване на границите, със системата за самоуправление и институционални мерки за смесено управление или на сътрудничество; решително подкрепя Индия и Пакистан да задълбочат проучването на тези понятия при съвместни преговори и с кашмирци от двете страни на линията на контрол и в Джилгит и Балтистан;

17.  Изразява съжаление за продължаващото политическо и хуманитарно положение във всичките четири части на Джаму и Кашмир, приветства обаче ролята на съвместния мирен процес в търсенето на трайно решение за кашмирците, основаващо се на демокрация, правовата държава и зачитането на основните права, подкрепя подхода на "втория път", както и по-широк диалог, който включва известни личности, учени и експерти, произхождащи от всички части на Кашмир и от Индия и Пакистан, които представят конкретни предложения за по-тясно сътрудничество; поздравява Индия и Пакистан, които обединиха тези групи и предлага ЕС да предостави практическа подкрепа, всеки път, когато е поканена да направи това от двете страни и в рамките на съвместния мирен процес;

18.  Въпреки това, изразява съжаление, че Пакистан продължава да не съблюдава задължението си да въведе действително представителни демократични структури в Азад Джаму и Кашмир; отбелязва в частност, че Кашмир продължава да не е представен в Народното събрание на Пакистан; факта, че Азад Джаму и Кашмир се управлява посредством Министерството по въпросите за Кашмир в Исламабад; че пакистанските длъжностни лица преобладават в Съвета на Кашмир и че главният секретар, главният инспектор на полицията, главния счетоводен експерт и министърът на финансите са всички пакистанци; изразява неодобрение относно разпоредбата на Временната конституция от 1974 г., по силата на която се забранява всякаква политическа дейност, която не е в съгласие с доктрината, че Джаму и Кашмир е част от Пакистан и задължава всеки кандидат за място на депутат в парламента на Азад, Джаму и Кашмир да подпише декларация за вярност в този смисъл; изразява загриженост от факта, че регионът на Джилгит-Балтистан не се радва на никаква форма на демократично представителство; освен това, обръща внимание на факта, че с Указа от 1961 г. относно управлението на Джаму и Кашмир правителството на Пакистан е прехвърлило контролираната от Пакистан територия на федералното правителство, при положение, че тази територия е принадлежала на държавата на Джаму и Кашмир от 15 август 1947 г.;

19.  Изразява огромно съжаление относно продължаващата двойнственост на настоящото правителство на Пакистан по отношение на етническата идентичност на Гилгит и Балтистан, като изказванията на президента са в противоречие с официалните правителствени съобщения; силно препоръчва правителството на Пакистан да признае и приложи решението на Върховния съд на Пакистан от 28 май 1999 г., което утвърждава кашмирското наследство на хората от Гилгит и Балтистан и заявява, че правителството следва да зачита на практика техните основни човешки права, демократични свободи и достъп до правосъдие;

20.  Отчита, че Пакистан се намира в особено сложно положение и е подложен на многостранен натиск; въпреки това:

21.  Настойчиво призовава Пакистан да преразгледа своето разбиране за демократична отговорност, права на малцинствата и права на жените в Азад Джаму и Кашмир, които, както и другаде, са от ключово значение за подобряване на условията за живот на населението и справяне със заплахата от тероризъм;

22.  Изразява загриженост относно свободата на словото в Азад Джаму и Кашмир, докладите за мъчение, малтретиране и дискриминация на бежанци от управляваните от Индия Джаму и Кашмир, за корупция сред правителствени служители и призовава пакистанското правителство да гарантира, че хората от Азад Джаму и Кашмир могат да упражняват основните си граждански и политически права в среда, свободна от насилие и страх;

23.  Призовава освен това Пакистан да осигури свободни и честни избори в Азад Джаму и Кашмир, като вземе предвид, че общите избори от 11 юли 2006 г. се характеризираха с измами и манипулиране на вота в голям мащаб и като има предвид, че всеки кандидат отказал да подкрепи позицията за присъединяване на Кашмир към Пакистан, бе отстранен от надпреварата; призовава също Пакистан да проведе за първи път избори в Джилгит и Балтистан;

24.   призовава правителствата на Пакистан и Индия също да превърнат прекратяването на огъня, което е в сила в Сиачен от 2003 г., в трайно мирно споразумение, тъй като на това най-високо разположено бойно поле в света всяка година повече войници загиват поради климата, отколкото във въоръжени конфликти;

25.  Призовава Европейския съюз да подкрепи Индия и Пакистан при преговорите за зона на пълно необвързване в региона на Сиахен, без да вреди на позицията на която и да е страна, по-специално като им предложи помощ при предоставянето на технологии за наблюдение и процедури за проверка;

26.  Призовава въоръжените групировки да обявят прекратяване на огъня, последвано от разоръжаване, демобилизация и процес на реинтеграция; призовава правителствата на Пакистан и Индия да създадат условията за това прекратяване на огъня;

27.  Насърчава правителството на Пакистан да закрие интернет страници и списания на въоръжени групировки; предлага правителствата на Пакистан и Индия да обмислят въвеждането на закон срещу изказвания, изразяващи омраза;

28.  Отбелязва, че по силата на член 370 от индийската конституция администрираният от Индия Джаму и Кашмир се ползва с уникален статут, който му дава по-голяма автономия от другите щати в Съюза, изразява следователно задоволство от предприетото напоследък в Джаму и Кашмир с цел укрепване на демокрацията (както се потвърждава от 75-те процента гласували в неотдавнашните местни избори); и предприетото от министър-председателя Сингх да започне отново диалога с КХВЗС; отбелязва обаче, че продължават да съществуват слабости в практиката по отношение на човешките права и пряката демокрация; както се потвърждава от факта, че всички кандидати, кандидатстващи за длъжности в Джаму и Кашмир (както и в други щати), трябва да подпишат декларация за вярност към Конституцията на щата Джаму и Кашмир, която потвърждава целостта на Индия; настойчиво призовава Националната комисия по човешки права на Индия (NHRC) да упражнява напълно пълномощията си по отношение на доказани или подозирани нарушения, както и да засили доверието в нея, като преодолее настоящата липса на каквито и да било професионалисти в областта на човешките права в нейния управителен съвет; очаква подчертан напредък в тази област, както и положителни резултати от новоприетите закони за детския труд и за жените и насилието срещу тях; отбелязва със загриженост докладите за голям брой задържани кашмирци без подходящ процес;

29.  Изразява съжаление за документираните нарушения на правата на човека от въоръжените индийски сили, по-специално ако инцидентите на убийства и изнасилвания продължават в атмосфера на безнаказаност; отбелязва със загриженост, че NHRC няма правомощия съгласно нейния статут да разследва злоупотребите с човешките права, извършвани от индийските сили за сигурност; все пак е окуражен от препоръката на NHRC, която препоръка се спазва, армията да назначи висши военни офицери да наблюдават прилагането на основните човешки права и правовата държава във военните поделения; отбелязва поетия ангажимент от индийското правителство през м. септември 2005 г. да не толерира нарушаването на човешките права; и настоява Lok Sabha да предприеме промяна на закона за защита на правата на човека, за да позволи на NHRC да разследва независимо твърденията за злоупотреби, извършвани от състава на въоръжените сили;

30.  Подчертава риска от запазване на смъртното наказание в една сложна политическа обстановка, каквато е спорът в Кашмир, където правото на справедлив съдебен процес не изглежда да е гарантирано; с тревога отбелязва, че Южна Азия продължава да има слаби постижения по отношение на смъртното наказание и изразява дълбоко съжаление, че правителствата на Индия и Пакистан са за неговото запазване; приветства основните гласове в региона за премахване на смъртното наказание, между които президентът Калам и новоназначеният председател на Върховния съд в Индия; приветства Резолюция 2005/59 на ООН за правата на човека относно въпроса за смъртното наказание и потвърждава насоките на ЕС за правата на човека по отношение на смъртното наказание; настоятелно призовава Индия и Пакистан да обмислят приемането на втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), както и сходни регионални инструменти, с оглед въвеждането на мораториум на смъртното наказание и да действат в посока пълното му премахване;

31.  Приветства в този контекст декларациите на министър-председателя Манмохан Сингх , призоваващи към "нулева толерантност за нарушенията на правата на човека" в Кашмир, и призовава правителството да сложи край на извършването на убийства извън обсега на правосъдието, на "изчезването на хора", на мъчения и произволни арести в Джаму и Кашмир;

32.  Отбелязва, че ширещата се безнаказаност едновременно насърчава и улеснява допълнителни нарушения на правата на човека в Щата; призовава Индия и правителството на щата Джаму и Кашмир да отменят всички законови разпоредби, които осигуряват действителен имунитет на членове на въоръжените сили и да създадат независима и безпристрастна комисия за разследване на сериозни нарушения на международното право по правата на човека и хуманитарното право от индийските сили за сигурност от самото начало на конфликта;

33.  Приканва настоятелно правителствата на Индия и Пакистан да позволят на международни организации по правата на човека (като "Амнести интернешънъл" и "Хюман райтс уоч") незабавен и неограничен достъп до бившето княжество Джаму и Кашмир, за да проучат ситуацията с правата на човека там и да съставят редовни независими доклади по въпроса; приканва настоятелно и двете правителства да се ангажират публично с всички осъществяващи посещения международни организации по правата на човека;

34.  Настоява ЕС да заеме твърда позиция за спазване на клаузата за демокрацията и правата на човека в споразуменията с Индия и Пакистан, да търси интензивен политически диалог с двете страни по въпроса за правата на човека, включително и в Кашмир, както и да проучи възможността за започване с Пакистан, какъвто вече е случаят с Индия, на конкретен диалог за правата на човека и създаването на специални подкомисии по въпросите за правата на човека в двете страни, така както беше направено в някои други страни;

35.  Отчита трудните условия за живот на някои групи, като например номадските пандити от долината на Кашмир; настойчиво призовава за незабавно прекратяване на дискриминацията срещу тях и други групи, особено на трудовия пазар; препоръчва на тези групи да потърсят начини за придобиване на права, чрез създаването на комитети с техни собствени избрани представители, като гарантират, че жените и лицата под 25 години са надлежно представени в тях;

36.  Предлага Индия да преразгледа степента на постигнатия успех от създаването на Независим съвет в Ладак през 1993 г.; изразява надежда, че търговският път, свързващ Каргил и Скарду, ще може да бъде възстановен в рамките на процеса от мерки за укрепване на доверието и, че разделението между Ладак и Северните райони ще бъде преодоляно чрез отварянето на пунктове за преминаване, подобни на тези, които вече съществуват по продължение на линията на контрол;

37.  По-специално, приветства цялостното увеличение на броя на издаваните визи за пътуване между Индия и Пакистан, и повторното отваряне на автобусния маршрут Шринигар-Музафарабад; отбелязва, че съобразно последните данни, неговото използване е ограничено до по-малко от 400 души от всяка страна на линията на контрол, и призовава властите на Индия и Пакистан да намалят ограниченията във връзка с издаването на разрешителни за пътуване;

38.  Поздравява Индия за нейните усилия да насърчи социално-икономическото развитие на Джаму и Кашмир посредством специални пакети за щата, за акцента, който тя поставя върху създаването на работни места и мерките за насърчаване на туризма в Джаму и Кашмир, и предлага извършването на проучване по какъв начин предстоящата партньорска среща между ЕС и Индия може да спомогне за създаването на нови работни места, изискващи квалификация, особено за младите хора; насърчава Европейския съюз да подкрепя инициативите на местни неправителствени организации за създаване на проекти за подпомагане на жени, както в сферата на производството, така и на маркетинга; счита, че Европейският съюз би могъл да допринесе в областта на равенството на възможностите, като увеличи търговията с продукти, например текстилни и занаятчийски, които традиционно осигуряват поминък за жени, и като улесни търговията с услуги в сектори, където са заети жени;препоръчва икономическите отношения между Европейския съюз и Пакистан да се утвърждават по подобен начин;

39.  Призовава Индия и Пакистан да разгледат потенциалната роля на повишената сигурност и зачитане на правата на човека с оглед създаването на работни места и насърчаване на туризма в Джаму и Кашмир;

Борба срущу тероризма

40.  Признава, че без да бъде поставен край на тероризма не може да има реален напредък за постигане на политическо решение или подобряване на икономическото положение на населението в Джаму и Кашмир; отбелязва, че макар и броят на жертвите на терористични нападения да е намалял категорично през последните пет години, дейностите на постоянно изменящите се, базирани в Азад Джаму и Кашмир, терористични групи, като Lakshar-e-Tayyaba и Harakat ul-Mujahedeen, причиниха стотици смъртни случаи в управлявания от Индия Джаму и Кашмир, а и отвъд него;

41.  Изразява съжаление за документираните нарушения на правата на човека от Пакистан, включително в Джилгит и Балтистан, където както се твърди се разразиха ожесточени размирици през 2004 г. и всички твърде чести инциденти на заплахи и насилие, извършвани от въоръжените активистки групи; настоява Пакистан за преразгледа концепцията си за основни права и свобода на изразяване, свобода на сдружаване и на религиозна практикав АДК и Джилгит и Балтистан и отбелязва със загриженост твърденията на асоциациите за човешки права като "Амнести интърнешънъл" за мъчения и задържане без подходящия процес; решително настоява всички участващи страни да направят всичко, което могат, за да се противопоставят на тези нарушения, поздравява публичните ангажименти на Пакистан да контролира проникването на активисти през линията на контрол, които действат извън територията на неговия контрол, но изразява увереност, те той трябва да вземе по-решителни и по-ефикасни мерки,;настоява за продължаващ и определен ангажимент на президента Мушараф да се бори срещу тероризма, който, както е добре известно, представлява огромни предизвикателства; одобрява и подкрепя многостранните и двустранни помощи на държавите-членки на ЕС да подпомагат Пакистан в борбата му срещу тероризма и в извършването на определени усилия за подобряване на живота на хората в АДК и Джилгит и Балтистан; освен това призовава правителствата на Пакистан и на държавите-членки на ЕС да увеличат усилията си за определяне и задържане на потенциалните нови членове на терористични организации, които пристигат в Пакистан от държавите-членки на ЕС; приветства неотдавнашното създаване от двете правителства,на смесена група, съвместният индийско-пакистански механизъм срещу тероризма, за борба срещу тероризма и обмен на разузнаване и отбелязва, че първото заседание на тази група се състоя в Исламабад на 6 март 2007 г.;

42.  Изразява силна подкрепа за препоръките на Международната кризисна група от 11 декември 2006 г., отправени към Пакистан да предприеме решителни действия за разоръжаване на въоръжените групировки в АДК и Джилгит и Балтистан, затваряне на терористическите тренировъчни лагери, прекратяване набирането и обучението на терористи на негова територия и прекратяване снабдяването с пари и оръжия на талибаните и други чужди или местни въоръжени групировки на пакистанска територия;

43.  Признава и подкрепя стремежа на народа на Кашмир за значително намаляване на военното присъствие в региона; въпреки това посочва, че истинска демилитаризация може да се осъществи единствено в съчетание с ефикасни действия за неутрализирането на заплахата от проникване в Джаму и Кашмир на подривни групи, действащи от територията на Пакистан и заедно с мерките за укрепване на доверието, като прекратяване на взаимните обвинения, цялостно прилагане на автобусния маршрут Сринагар-Музафарабад, комуникационни и търговски връзки и други мерки, определени в тясна консултация с кашмирците от двете страни и отбелязва ползотворните последици, които ще последват за психичиското им здраве и чувство за сигурност, особено за децата и младите хора, подчертава, че само новите инициативи, отправени към бъдещето, могат да задвижат стойностния кръг;

44.  Подчертава, че премахването на всякакви пречки и затруднения всички кашмирци да пътуват свободно из целия щат Джаму и Кашмир е от жизнено важно значение за създаването на атмосфера на доверие и добронамереност в региона;

Мерки за изграждане на доверие

45.  Горещо приветства скорошните признаци за подновяване на усилията, дори и за значителен политически обрат от страна на пакистанското и индийското правителство за разрешаване на спора за Кашмир;

46.  Приветства по-специално стъпките, предприети за събирането отново на семейства разделени от линията на контрол посредством отварянето на пет пункта за нейното преминаване; е осведомен, че отварянето на въпросните пунктове по продължение на линията на контрол е бавно и не отговаря на сериозността на положението на място; въпреки това, насърчава и очаква откриването на нови пунктове за преминаване; би искал последните да бъдат отворени за всички граждани и от двете страни и препоръчва на Индия и Пакистан да предприемат мерки, улесняващи пътуването, например, увеличаване на консулските услуги;

47.  Вярва, че е от жизненоважно значение да се увеличи честотата на обмена между страните, разделени от линията на контрол, на всички равнища на гражданското общество и във всички области; предлага създаването на програми за обмен между правни асоциации, училища и университетски преподаватели, включително и създаването на общ университет, с по един университетски център от всяка страна на разделителната линия; с цел намаляване на взаимното недоверие между армиите на двете страни, предлага да започне диалог между военослужеците;

48.  Призовава правителствата на Индия и Пакистан да направят възстановяването и запазването на околната среда в Джаму и Кашмир важен аспект на общите дейности и съвместните планове за действие от двете страни на линията на контрол и настоятелно приканва ЕС и държавите-членки да окажат категорична подкрепа на такива проекти;

49.  Препоръчва да се обърне внимание на създаването на общо индийско-пакистанско звено за наблюдение, с цел обмен на данни за промени в метеорологичните условия и сеизмичната дейност, за да се осигури ранно оповестяване на природни бедствия, възникващи от която и да е страна на линията на контрол;

50.  На политическо равнище, препоръчва създаването на съвместна индийско-пакистанска парламентарна комисия, която да подпомага обмена и диалога между двата парламента; препоръчва също така създаването на съвместни работни групи в рамките на органите за местно управление, които да се занимават с въпросите на търговията и туризма;

51.  Насърчава предприятията в ЕС да отчетат потенциала на Джаму и Кашмир за инвестиции, и в частност, наличието на високо мотивирана работна ръка; смята, че европейски предприятия биха могли да се включат в съвместни предприятия с местни компании и че биха могли да се създадат схеми за застраховане на инвестициите, които да укрепят доверието на инвеститорите; призовава всички страни да подкрепят и улесняват представителството на съответните търговски палати на международните търговски панаири в Европейския съюз, за да им позволят да насърчават техните продукти за износ;

52.  Подкрепя освен това апела, отправен към Пакистан да развива човешките ресурси, като инвестира във висшето образование, включително в училищата за професионална подготовка и технически университети и управлявани области на федерален принцип, включително в областите Джилгит-Балтистан на Кашмир;

53.  Отбелязва, че Индия е единственият най-голям бенефициент по схемата на Общата система за преференции (GSP); настоятелно призовава Комисията автоматично да преразглежда схемата GSP+ и други подходящи търговски мерки, във връзка с последиците от мащабните природни бедствия; привесттва поетия ангажимент от всички южноазиастки държави, в рамките на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (ЮААРС) да работи ефективно, за да превърне Южноазиатското споразумение за свободна търговия в политическа и икономическа реалност, която ще увеличи максимално ползите за четирите части на Джаму и Кашмир и призовава правителството на Пакистан да сложи край на системата за "положителния списък"; отбелязва , като се поздравява, че макар, че търговията между двете страни се колебаеше през последните десет години, общата стойност на официалната търговия между Индия и Пакистан се е увеличила от 180 милиона щатски долара през 1996 г. на 602 милиона щатски долара през 2005 г., като се има предвид че високото ниво на неофициалната търговия показва скрит търговски потенциал между тях, и тази тендинция има потенциал да продължи и следва да се насърчава;

54.  Подчертава значителния потенциал на туризма за развитието на местната икономика; следователно насърчава правителствата на държавите-членки на ЕС да следят отблизо за положението по отношение на сигурността, с оглед осигуряването на последна информация и съгласувани туристически съвети, за онези, които желаят да пътуват в Джаму и Кашмир;

Последици от земетресението на 8 октомври 2005 г.

55.  Набляга на факта, че земетресението оказва огромно въздействие върху живота на населението и от двете страни на политическото разделение и че тази огромна по размери хуманитарна ситуация променя напълно политическите условия на местно равнище в Азад Джаму и Кашмир; изразява съжаление, че в резултат на това ежедневието на милиони хора, които вече са сред най-необлагодетелстваните в региона, става практически непоносимо; подчертава, че ежедневното оцеляване е по настоящем главния приоритет на населението;

56.  Изразява съжаление, че освен огромната загуба на човешки живот, Азад Джаму и Кашмир понесе неизчислими материални щети в своята инфраструктура (болници, училища, правителствени сгради, комуникационни средства), а в много случаи, и в и без това уязвимите основни институции и услуги;

57.  Е дълбоко натъжен от това, че земетресението имаше несъразмерно голям ефект върху децата, по данни на УНИЦЕФ 17 000 деца са загинали; отбелязва съобщенията за трафик на деца след бедствието; призовава пакистанското правителство на обърне специално внимание на въпроса за правата на детето в Кашмир и защита им в АДК и Джилгит и Балтистан и атакува по-ефикасно трафика на деца;

58.  Обръща внимание на критичното положение на трите милиона души, напуснали домовете си (IDPs), в следствие на земетресението в Азад Джаму и Кашмир; като има предвид липсата на конвенция относно правата на хората, принудени да напуснат домовете си, приветства "Ръководните принципи" на ООН, които предлагат необходимата основа за една хуманна реакция срещу скритата заплаха, която принудителното напускане на домовете представлява по отношение на човешките права; изисква от Пакистан да съблюдава тези принципи, подкрепяни от международната общност, и силно препоръчва на ЕС да следи последователно за тяхното прилагане, както и в по-широк план, за демокрацията, правосъдието и човешките права в Пакистан; отбелязва също така, че бежанските лагери, съществуващи от дълго време от двете страни на линията на контрол, следва да бъдат демонтирани и да се обърне подобаващо внимание на защитата, потребностите и социалната интеграция на техните обитатели; и да се позволи на техните обитатели или да се завърнат бързо по домовете си, или трайно да се установят; отбелязва, че международната общност следва да предложи постоянна помощ в тази връзка;

59.  Подчертава, че бедствието порази регион, отслабен от конфликти и тероризъм,: регион, чиито основни институции се подкопават непрестанно от организирана престъпност и терористични мрежи, използващи Пакистан за главна база и възползващи се от трудния планински терен и слабостите на институциите на страната за подкопаване на регионалната стабилност;

60.  Е силно разтревожен от това, че сведените до минимум основни "права", с които се ползваше населението на пакистански Кашмир преди земетресението (т.е. храна, вода, подслон, санитарни инсталации, училища и здравни центрове, едва задоволяващи и най-скромните изисквания), бяха силно засегнати в следствие та земетресението; настоява пред съответните власти, когато милиони имат основни нужди, да насочат усилията си за борба срещу корупцията, която погрешно отклоняваше средствата от предназначените получатели, включително на обезпокояващите твърдения, че забранените терористични организации от ООН, действат в зоната на земетресение в АДК, призовава Комисията, правителствата на държавите-членки, правителствата на Индия и Пакистан и подпомагащите организации да продължат да насочват основните нужди към жертвите на земетресението;

61.  Отбелязва, че силата и последиците на земетресението бяха по-големи от пакистанската страна на линията на контрол, като лишиха цели райони от местно управление и неизбежно забавиха службите, които трябваше да реагират при извънредната ситуация; поздравява правителствата, войските и местното население от двете страни на линията на контрол за тяхната самоотверженост, решителност и отговорност да реагират на многобройните предизвикателства, които създаде земетресението;

Отговор на земетресението от 8 октомври 2005 г.

62.  Отчита бързата реакция на международната общност, Индия и Пакистан след земетресението (с някои изключения в началото, дължими на бюрократична закостенялост и липса на съгласуване): бяха осъществени незабавни контакти между Индия и Пакистан на най-високо равнище; националните и местните неправителствени организации реагираха навременно, работейки съвместно с местните и централните власти; напълно признава, обаче, безпрецедентната солидарност, проявена от международната общност и международни НПО към оцелелите и жертвите на земетресението, и приветства създаването на нови партньорства; препоръчва Европейският съюз да гледа благосклонно на бъдещи молби за допълнителна помощ за възстановяване на засегнатите от земетресението райони и изисква от Комисията да предостави осъвременена информация относно вече отправените в това отношение молби;

63.  Отбелязва със загриженост,че според предварителната оценка на щетите и нуждите, изготвена от Азиатската банка за развитие и Световната банка, за която допринесе и Комисията, общата загуба на работа или препитание като резултат от земетресението е от порядъка на 29 %, като засяга близо 1.64 млн. души, повече от половината от които, според направени изчисления, са на възраст под 15 години; приветства възлизащия на 50 млн. евро проект на Комисията за подкрепа за ранно възстановяване и реконструкция след земетресението в Пакистан; подчертава, че този проект следва да се съсредоточи върху закрилата на най-уязвимите в краткосрочен план, възстановяването на икономическата дейност в засегнатите райони, включително съживяването на дребния бизнес и възстановяването на загубени активи в областта на земеделието, както и върху създаването на възможности за заетост посредством програми за стимулиране на обучението и уменията; препоръчва мерките за повторно изграждане и гарантиране на поминъка в средносрочен и дългосрочен план да включват стимули за микрофинансиране и изграждане на умения и призовава настоятелно Комисията да подкрепя такива инициативи в дългосрочен план;

64.  Отбелязва със задоволство фондовете, отпуснати от Комисията, за спешни операции по подпомагане на жертвите на земетресението в Азад Джаму и Кашмир и Пакистан, но същевременно настойчиво призовава члена на Комисията, отговарящ за развитие и хуманитарна помощ да откликне на искането на министър-председателя на Азад Джаму и Кашмир да отпусне допълнителни фондове за възстановяване и реконструкция, които биха допринесли в голяма степен за преодоляване на последствията от тази хуманитарна катастрофа.

65.  Поздравява всички онези, които работиха в лагерите за оцелелите от земетресението за отчитане на нуждите от общи хигиенни мерки и тяхното задоволяване, в резултат на което, въпреки трудностите свързани с осигуряването на чиста питейна вода и подходящи санитарни съоръжения в след-бедствени ситуации, не се отбелязва избухването на никакви епидемични зарази, предаващи се чрез водата; поздравява правителството на Пакистан, че е осигурило на подслон и продоволствие за повече от два милиона разселени лица, необходими за оцеляването им през зимата, и поздравява Индия за извършеното настаняване в нови жилища на 30 000-те души, останали без дом на нейната територия спрямо линията на контрол; изразява загриженост, че в доклади се посочват данни за хиляди хора, които все още живеят в палатки, което бе видяно по време на посещението на парламентарната делегация от 15 до 22 декември 2006 г. в АДК;

66.  Отбелязва, че само няколко дни след бедствието, Пакистан създаде федерална комисия за подпомагане на пострадалите, която да съгласува операциите по издирване, спасяване и подпомагане на оцелелите; изразява съжаление, в тази връзка, че Пакистан не можа да приеме предложените от Индия хеликоптери, мотивирайки се с националността на пилотите, както и съвместни операции по подпомагането от двете страни на линията на контрол, преминаването на медицински екипи и възстановяването на телекомуникационната инфраструктура, при положение че всяко от тези действия би могло да допринесе значително за намаляване на броя на жертвите;изразява съжаление, следователно, че земетресението не бе прието като възможност за показване на политическа воля за превръщане на нуждите на населението на Кашмир от хуманитарна помощ в приоритет и за преодоляване на политическите различия;

67.  Приветства финансовите средства, незабавно обещани от съседните на Пакистан държави (Индия, Китай, Иран и Афганистан) и в по-широк регионален план, от Турция, Организацията на ислямската конференция (OIC), както и от международната общност като цяло; поздравява Европейската комисия, и в частност, главната дирекция по хуманитарна помощ (ECHO), вече установена в Пакистан, за незабавната и ефикасна реакция; насърчава дарителите да предоставят обещаната помощ във възможно най-кратки срокове; насърчава дарителите да доставят възможно най-бързо помощите си;

68.  Приветства, по-конкретно, програмата на Комисията за набиране на средства като ответна реакция след земетресението, която до момента е предоставила 48.6 милиона евро и която се провежда в сътрудничество с неправителствени организации, Червения кръст и агенции на ООН; призовава за продължаване на ангажимента на ЕС за възстановяване на Кашмир;

69.  Подчертава, че фондовете за реконструкция следва в значителна степен да бъдат насочени към инициативи за запазване на оставащите гори, преди всичко посредством достъпността на алтернативни източници на топливо, повторно залесяване, програми за обучение по отношение на околната среда, и, по възможност, компенсаторни схеми, позволяващи на правителството на Азад Джаму и Кашмир да предостави компенсации за загуби на приходи поради контрол на продажбите на дървен материал;

70.  Изразява съжаление поради факта, че правителството на Пакистан настоя за отстраняването на всички индийски етикети от хуманитарната помощ, доставена от Индия, преди тя да бъде разпределена;

71.  Изтъква факта, че колебливата първоначална реакция на пакистанската армия след бедствието доведе до вакуум в посрещането на нуждите в самото начало, от което се възползваха местни активистки групи, като Jamaat-i-Islami, Jamaat-ud-Dawa и преименуваната Lakshar-e-Tayyaba (обявена за терористична организация, и като такава, забранена от правителството на Мушараф през 2002 г.), които бързо станаха реални доставчици на храна, подслон, обучение за децата и подкрепа за вдовиците; изразява силна загриженост, че това е укрепило доверието в подобни групи в очите на местното население, което би подкопало допълнително възможностите за истинско демократично представителство;

72.  Настоятелно призовава правителствата на Индия и Пакистан, заедно с международната донорска общност да направят всичко възможно за въвеждането на гаранции и за внимателното проследяване на начина, по който се използват предоставените средства;

73.  Сърдечно приветства споразумението за граничен пункт от 2 май 2006 г., което ще допринесе за съживяване на търговията през линията на контрол между разделените региони Джаму и Кашмир чрез осигуряването на товарни превози по маршрута Шринагар-Музафарабад и пускането на втора автобусна линия през Кашмир, свързваща Поонч в Джаму и Кашмир с Равалакот в Азад Джаму и Кашмир; предлага изграждането на пътна мрежа между Джаму и Сиалкот и Гилгит-Балтистан; също така предлага създаването на железопътна връзка между Джаму и Шринагар и подобряване на пътя, свързващ двата града; приветства обещанието на министър-председателя Сингх от 23 май 2006 г. за създаване на условия за свободна търговия и свободно движение чрез "леки граници", с оглед създаване на благоприятни условия за населението на Кашмир; силно насърчава двете страни да увеличат в кратки срокове обема на официалната търговия помежду си; приканва към бързото постигане на споразумение относно условията на пътния превоз на товари, като се наблегне, в рамките на възможното, на тяхното опростяване; предлага създаването на интегриран план за развитие на пазара, с множество предприятия за преработка на селскостопанска продукция, хладилни инсталации, контейнерни услуги в малък мащаб и свързани товарни превози;

Заключения

74.  Настойчиво призовава ЕС и неговите институции да не позволят критичното положение на населението на Джаму и Кашмир да бъде забравено и да гарантира, че помощта и другите програми се разработват и прилагат с оглед на дългосрочното възстановяване и изграждане на институции;

75.  Подчертава, че както свидетелства опитът на самия Европейски съюз, увеличаването на обема на двустранната търговия е един от ключовите фактори за подобряване на отношенията между страните; вярва, че в случая на Джаму и Кашмир, търговията между двете страни на линията на контрол е особено важна за стимулиране на икономическия растеж, развитието и разгръщането на неговия икономически потенциал; препоръчва проектите, свързани с изграждането на пътища и инфраструктура, да станат приоритет;

76.  Поддържа категорично инициативите, предприети от политическата класа и от двете страни, на всички равнища, и ги призовава да дадат приоритет на нуждите на хората в Кашмир, както материални така и институционни, за да се разрешат трудностите, от които те страдат в политически, икономически, социален и културен план; препоръчва на ЕС да бъде на разположение, за да отговори на евентуални искания на всяко от двете правителства;

77.  Отчита забележителната работа на делегациите на Комисията в Исламабад и Ню Делхи;

78.  Отбелязва, че природните бедствия могат понякога да създадат политическите условия за постигане на мир; че природата няма граници и че единствено чрез обединяване на усилията си те ще могат да предложат на хората в Кашмир надежда за изграждане на бъдещето;

o
o   o

79.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки, правителствата на Република Индия, Ислямска република Пакистан, на компетентните власти или правителствата на управляваните от Индия и Пакистан щати Джаму и Кашмир, на Народна република Китай, както и на Обединените нации.

(1) ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 589. (2) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 469. (3) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 341. (4) Приети текстове, P6_TA(2006)0388. (5) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 1040. (6) OJ L 378, 23.12.2004, p. 22. (7) ОВ С 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 988. (8) За списъка на всички резолюции се консултирайте с приложението към доклад А6-0158/2007 на Комисията по външни работи.