Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/2011(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0212/2007

Внесени текстове :

A6-0212/2007

Разисквания :

PV 20/06/2007 - 12
CRE 20/06/2007 - 12

Гласувания :

PV 21/06/2007 - 8.7
CRE 21/06/2007 - 8.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0283

Приети текстове
WORD 111k
четвъртък, 21 юни 2007 г. - Страсбург Окончателна версия
Младежката престъпност - ролята на жените, семейството и обществото
P6_TA(2007)0283A6-0212/2007

Резолюция на Европейския парламент от 21 юни 2007 г. относно младежката престъпност - ролята на жените, семейството и обществото (2007/2011(INI))

Европейският парламент ,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г., и по-конкретно членове 37 и 40 от нея,

–   като взе предвид Правилата на ООН относно минималните стандарти за правораздаване по отношение на ненавършили пълнолетие лица, или "Пекинските правила" от 1985 г., приети с Резолюция на Общото събрание 40/33 от 29 ноември 1985 г.,

–   като взе предвид Правилата на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица, или "Насоки от Рияд" от 1990 г., приети с Резолюция на Общото събрание 45/112 от 14 декември 1990 г.,

–   като взе предвид Правилата на ООН за закрила на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от свобода, приети с Резолюция на Общото събрание 45/113 от 14 декември 1990 г.,

–   като взе предвид Европейския договор за защита на правата на Съвета на Европа от 25 януари 1996 г., и по-конкретно членове 1 и членове от 3 до 9 от него,

–   като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки относно нови начини за справяне с младежката престъпност и ролята на правосъдието по отношение на ненавършили пълнолетие лица от 24 септември 2003 г.(1) ,

–   като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно социалните реакции на младежката престъпност от 17 септември 1987 г. (2) ,

–   като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно социалните реакции на младежката престъпност в семействата на мигранти от 18 април 1988 г. (3) ,

–   като взе предвид Договора за ЕС, и по-конкретно член 6 и клаузите в Дял VI, отнасящ се до полицейското и съдебното сътрудничество по отношение на криминалните прояви,

–   като взе предвид Договора за ЕО, и по-конкретно Дял XI, относно социалната политика, образованието, професионалната квалификация и младежта, и особено член 137 от него,

–   като взе предвид Рамковата програма относно полицейското и съдебно сътрудничество по наказателно правни въпроси (AGIS), чието действие изтече на 31 декември 2006 г., и Регламента (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. относно създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз(4) ,

–   като взе предвид своята позиция от 30 ноември 2006 г. относно предложението за решение на Съвета, даващо право на Агенцията по основни права на Европейския съюз да упражнява дейностите си в областите, визирани в Дял VІ на Договора за Европейския съюз(5) ,

–   като взе своята позиция от 22 май 2007 г. относно Общата позиция на Съвета по въпроса за приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета, която създава специфична програма от 2007 до 2013 г. за превенция и борба с насилието над деца, млади хора и жени и за защита на рисковите жертви и групи, (Програма DAPHNE III) като част от общата програма "Основни права и справедливост"(6) ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Към европейска стратегия за правата на детето (COM(2006)0367 )",

–   като взе предвид своята Резолюция от 8 юли 1992 г. относно Европейската харта за правата на детето(7) , и по-конкретно параграфи 8.22 и 8.23 от нея,

–   като взе предвид Решение 2001/427/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г.(8) , за създаване на Европейска мрежа за предотвратяване на престъпността,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 март 2006 г. относно "Превенция на младежката престъпност, начини за справяне с младежката престъпност и ролята на съдебната система в Европейския съюз по отношение на ненавършили пълнолетие лица"(9) ,

–   като взе предвид заключенията на конференцията, проведена в Глазгоу между 5 и 7 септември 2005 г. в рамките на председателството на Великобритания в Съвета, на тема: "Младите хора и престъпността: европейска перспектива",

–   като взе предвид годишните доклади на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0212/2007),

А.   като има предвид, че престъпното поведение на непълнолетните по същество е много по-опасно от това сред навършилите пълнолетие, тъй като засяга една особено уязвима част от населението по време на изграждането на личността, излагайки на много ранен стадий младежите на риск от социално изключване и заклеймяване;

Б.   като има предвид, че непосещаването на училище е един от факторите, които увеличават риска от младежка престъпност,

В.   като има предвид, че националните, европейските и международните проучвания показват, че съществува тревожно нарастване на младежката престъпност през последните две десетилетия;

Г.   като има предвид, че младежката престъпност буди тревога поради широкото й разпространение в наши дни и поради проявите на престъпно поведение във все по-ранна възраст, увеличаването на престъпленията, извършвани от деца под 13-годишна възраст и факта, че действията им се характеризират с все по-голяма жестокост;

Д.   като има предвид, че сегашните статистически методи и данни за младежката престъпност не отговарят на реалните нужди и на актуалните условия, което допълнително налага да се изготвят надеждни статистически данни на национално равнище;

Е.   като има предвид, че е неуместно да се абсолютизират по категории причините, които подбуждат престъпно поведение у един младеж, дотолкова, доколкото ежедневието му го кара да възприема социално поведение извън нормите, преминаващо в престъпно поведение, тъй като във всеки отделен случай обстоятелствата са различни и специфични и са свързани с живота му и с основните оси, около които се развива едно дете и един юноша, а именно семейство, училище, приятелска среда и в по-общ план социалната и икономическа среда, в която то живее;

Ж.   като има предвид, че сред основните фактори за младежката престъпност са липсата на отправни точки, на комуникация и подходящи модели в семейството, в следствие най-вече на отсъствието на родителите, психопатологични проблеми, свързани с лошо отношение или сексуални злоупотреби от страна на хора от семейната среда, неспособност на образователните системи да възпитат социални ценности, бедност, безработица, социално изключване и расизъм; като подчертава, че сред тези решаващи фактори присъства също така изразената склонност на младите хора да подражават на етапа на изграждане на личността, личностни разстройства, свързани с консумацията на алкохол и наркотици, показваните в медиите, в някои интернет сайтове и видеоигри модели на безсмислено, прекалено и неоправдано насилие;

З.   като има предвид, че девиантното поведение на младежите не се корени неизменно в семейната обстановка;

И.   като има предвид, че нарастващата употреба на канабис и други наркотични средства и/или алкохол от юношите се свързва с увеличаването на младежката престъпност;

Й.   като има предвид, че мигрантите, и по-специално младежите, в много по-голяма степен са подложени на социален контрол, което може да създаде впечатлението, че проблемите на младежката престъпност засягат основно средите на мигрантите, а не цялото общество, което представлява не само погрешен, но и социално опасен подход;

К.   като има предвид, че двете "модерни" форми на младежка престъпност се състоят в създаването на "младежки банди", както и в нарастването на насилието в училищната среда - явления, които придобиват особени размери в някои държави-членки и чието изследване и преодоляване се оказват доста сложни;

Л.   като има предвид, че размерът на явления като създаването на организирани младежки банди, прибягващи към насилие, накара някои държави-членки да започнат дискусии относно необходимостта от ревизия на наказателното право по отношение на непълнолетните;

М.   като има предвид, че в някои държави-членки околностите и дори дворовете на училищата, включително в т.нар. "добри квартали", са се превърнали в зони на беззаконие (предлагане на наркотици, насилие, при което понякога се използва хладно оръжие, различни видове изнудване и опасни игри – напр. явлението "happy slapping" с публикуване на интернет сайтове на снимки със сцени на насилие, заснети с мобилни телефони);

Н.   като има предвид, че през последните години се наблюдава плавна реформа на националното наказателно законодателство, засягащо непълнолетните, която следва да бъде насочена към мерки за превенция, съдебни и извънсъдебни мерки и мерки за превъзпитание и реабилитация, включващи при необходимост и терапия; като, независимо от това, подчертава, че прилагането на тези мерки често е възпрепятствано, поради липсата на подходяща съвременна материално-техническа инфраструктура и на специално обучен персонал или на достатъчно финансиране, а понякога и поради липсата на желание от страна на съответните лица или поради вътрешно присъщи недостатъци на системата;

О.   като има предвид, че многобройните сцени на брутално насилие и порнографски материали, разпространявани чрез средствата за комуникация и аудиовизуалните средства като игрите, телевизията и интернет, както и използването от медиите на снимки на престъпници и жертви, често засягат и нарушават основните права на детето и допринасят за разпространението на насилието;

П.   като отбелязва, че според публикуваната статистика в някои държави-членки между 70 % и 80 % от непълнолетните правонарушители, които са били наказани при първо престъпление, не извършват повторно такова;

Р.   като има предвид проучванията и статиите, публикувани в някои държави-членки, които показват нарастване на случаите на насилие, упражнявано от юноши спрямо родителите им, и безсилието на последните;

С.   като има предвид факта, че мрежите на организираната престъпност понякога използват непълнолетни престъпници за своите деяния;

Т.   като има предвид, че в рамките на Европейската мрежа за превенция на престъпността (ЕМПП), основана през 2001 г., беше създадена специфична работна група с цел борба с младежката престъпност, която започна изготвянето на задълбочено сравнително проучване в 27-те държави-членки, което ще служи като основа за бъдещото развитие на политиката на Съюза в тази област;

1.  Подчертава, че ако съществува желание за преодоляване на явлението младежка престъпност, е важно да се прилага интегрирана стратегия на национално и на европейско равнище, която да комбинира мерки, обвързани със следните три водещи линии: превенция, съдебни и извънсъдебни мерки и мерки за социална интеграция на всички млади хора;

Национални политики

2.  Подчертава, че при изготвянето и прилагането на интегрирана национална стратегия, е от решаващо значение прякото социално участие на всички действащи лица от обществото т.е. държавата като централен управляващ орган, регионалните и местни общности, ръководните училищни кадри, семейството, неправителствените организации (НПО) и особено НПО, чиято дейност е насочена към младежите, гражданското общество и всеки отделен човек; поддържа мнението, че са крайно необходими съответни финансови ресурси, за да могат да бъдат приложени ефективни мерки в борбата с младежката престъпност;

3.  Подчертава, че ефективното противопоставяне на младежката престъпност, е необходимо да се приложи интегрирана и ефективна политика в училищен, социален, семеен и образователен план, която да допринася за възпитаването на социалните и граждански ценности и за ранната социализация на младежите; от друга страна счита, че е необходимо да се определи политика, насочена към засилена икономическа и социална кохезия и намаляване на социалното неравенство с цел борба със социалното изключване и бедността, като се обръща особено внимание на бедността на децата;

4.  Счита, че е семействата, възпитателите и обществото да възпитават ценности у младите хора от най-ранна възраст

5.  Счита, че превенцията на младежката престъпност изисква също така държавни политики и в други области, включително по отношение на жилищата, заетостта, професионалното обучение, забавленията и обмена за младежи;

6.  Припомня, че семействата, но също така училищата и обществото като цяло, трябва да си сътрудничат в борбата с нарастващото насилие сред младежите;

7.  Подчертава, че семействата, а също така училищата и обществото като цяло, трябва да си сътрудничат в борбата с нарастващото насилие сред младежите и изисква от държавите-членки да разработят подходящи форми на подкрепа за родителите; отбелязва, че в някои случаи съществува необходимост от по-голямо обвързване и поемане на отговорност от страна на родителите;

8.  Насърчава държавите-членки да предвидят в националните си политики едногодишен родителски отпуск, предоставящ възможност на желаещите семейства да обърнат особено внимание на началното образование, което е от първостепенно значение за емоционалното развитие на децата;

9.  Приканва държавите-членки да предоставят конкретна помощ на семействата, изправени пред икономически и социални проблеми; подчертава, че приемането на мерки, насочени към покриване на основните нужди, свързани с жилището и изхранването, към гарантиране на достъп за всички членове на семейството, като се започне от децата, до началното образование и здравните грижи, както и действията за гарантиране на справедлив достъп на тези семейства до пазара на труда и до социалния, икономическия и политическия живот, ще допринесат за гарантиране на стабилна семейна среда за развитието и първоначалното социализиране на децата;

10.  10 Приканва държавите-членки да предоставят необходимите ресурси за разширяване на ефективната помощ в областта на психологическите и социални съвети, включваща допирни точки за семействата, засегнати от младежката престъпност;

11.  Подчертава особената роля, която имат училището и училищната общност при изграждането на личността на децата и юношите; подчертава, че, ако образователната система не успее да предостави подходящи структури за намеса, подкрепа и контакт с учащите, две от основните характеристики на съвременното училище, а именно културното многообразие и засилването на различията в социалните класи, биха могли да доведат до прояви на насилие в училище

12.  В тази връзка приканва държавите-членки да изготвят насоки за училищните власти, които да се прилагат заедно със съвременна процедура за уреждане на конфликти в училище чрез посреднически инстанции, в които да бъдат включени ученици, родители, преподаватели и компетентни служби на местните власти;

13.  Счита, че е абсолютно необходимо да се предложи подходящо обучение на преподавателите, за да могат да се справят с хетерогенен характер, да прилагат педагогически подходи, които не са моралистични, а превантивни и основани на солидарността, и да предотвратяват заклеймяването и изолирането както на малолетните престъпници, така и на съучениците им, които стават техни жертви;

14.  Освен това изисква от държавите-членки да включат в образователната си политика предоставяне на психологическа подкрепа и съвети, насочени най-вече към децата, изправени пред проблема на социализация, възможност за предоставяне на медицински грижи във всяко учебно заведение, назначаване на социален работник, който да отговаря за ограничен брой учебни заведения, социолог-криминолог, детски психиатър и експерти по детската престъпност, стриктен контрол на употребата на алкохол и наркотични средства от учениците, борба с всякакви прояви на дискриминация спрямо членовете на училищната общност, назначаването на омбудсман за съответната общност, който да осигурява връзката между нея и училището, както и сътрудничество между отделните училища за изготвяне и прилагане на програми за борба с насилието;

15.  Изисква от държавите-членки и компетентните регулаторни органи на национално и регионално равнище да следят за стриктното спазване на общностното и национално законодателство, свързано с подаване на сигнали за телевизионни предавания и други програми, които биха могли да съдържат особено брутални сцени, или които не се препоръчват за гледане от непълнолетни; освен това изисква от държавите-членки да съставят, заедно с ръководните лица от медиите, "пътен лист" за защита на правата на детето, и по-специално правата на непълнолетните престъпници по отношение на забраната да се разпространяват сцени на насилие в определени часове на деня, и да разкриват самоличността на непълнолетните, участвали в тези престъпни действия;

16.  Препоръчва на държавите-членки да повишат ролята и качеството на младежките центрове, считани за място за обмен между младите хора, и подчертава, че приобщаването на младежите престъпници към тях ще допринесе за социализацията им и ще засили чувството им за принадлежност към обществото

17.  Подчертава, че медиите могат да имат важна роля в превенцията на младежката престъпност, като предприемат инициативи, свързани с информиране и привличане на обществения интерес, чрез разпространение на висококачествени програми, които подчертават положителния принос на младежите към обществото, и същевременно, чрез контрол над разпространението на брутални и порнографски сцени и сцени, показващи употребата на наркотични средства, въз основа на споразумения, включени в "пътната карта" за защита на правата на децата;

18.  Подчертава също така (във връзка с борбата с младежката престъпност) положителната страна на въвеждането в държавите-членки на мерки, предвиждащи алтернативни на лишаването от свобода наказания от педагогически характер, които националните съдилища лесно могат да приложат: извършване на общественополезни дейности, репарация и медиация с жертвите и курсове за професионално обучение според тежестта на престъплението, възрастта на престъпника, личността и зрелостта му;

19.  Приканва държавите-членки да приемат новаторски мерки за предоставяне на съдебен отговор на проблемите като например пряко участие на родителите и попечителите на непълнолетните в наказателната процедура – от момента на завеждане на дело до момента на прилагане на мерките – заедно с превъзпитание и засилена психологическа помощ, избор на приемно семейство, по целесъобразност, обучение и подкрепа на непълнолетното лице, съвети и информация за родителите, преподавателите и учениците, в случаите на проява на брутално насилие от непълнолетния в училищната среда;

20.  20 Припомня, че по отношение на младежката престъпност протичането и продължителността на съдебната процедура, изборът на мярката, която ще се прилага, както и последващото й изпълнение, трябва да се ръководят от принципа на върховния интерес на детето и спазването на процесуалното право на всяка държава-членка; в това отношение подчертава, че всяка мярка, свързана със задържане в затвор, трябва да се прилага само в крайни случаи и да се изпълнява в инфраструктура, пригодена за непълнолетни престъпници;

21.  Изисква от държавите-членки да предвидят, в рамките на интегриран подход към престъпността на непълнолетните, отпускане на специфични и независими бюджетни кредити за приемането на превантивни мерки срещу младежката престъпност, увеличаване на предоставяните кредити по програми за социално и професионално включване на младежите и повишаване на ресурсите за преоценяване и модернизация на приемните структури за непълнолетни престъпници на централно и регионално равнище, както и за специализирано и за продължаващо обучение на всички заинтересовани експерти и отговорни лица;

Към Европейска стратегия

22.  Препоръчва на държавите-членки в сътрудничество с Комисията да пристъпят незабавно към съставяне и приемане на определен брой общи за всички държави-членки минимални стандарти и ръководни принципи по отношение на младежката престъпност, ориентирани около трите основни стълба – първо: превенция, второ: съдебни и извънсъдебни мерки и трето: реабилитация, социална интеграция и реинтеграция, въз основа на международно установените принципи - Пекинските правила и Насоките от Рияд, Конвенцията на ООН за правата на детето, както и други международни конвенции в тази област;

23.  Счита, че целта на общия европейски подход трябва да се състои в определяне на модели за намеса с цел справяне и контрол над престъпността на непълнолетните, като прибягването до мерки и наказания, свързани със задържане, става само в краен случай, и когато бъде преценено, че е това е абсолютно наложително;

24.  Счита, че е необходимо включване и участие на младежи във всички засягащи ги въпроси и решения, за да се определят общи успешни решения; счита, че поради тази причина е уместно, при намесата на съдебни помощници за децата, те да имат опит не само в областта на образованието на младите хора, но и да са преминали обучение по проблемите на насилието и на младежите;

25.  Призовава Комисията да формулира специфичен критерий за всички държави-членки за изготвяне на национални статистически данни с цел да бъде гарантирано, че те ще бъдат съвместими и следователно ще могат да бъдат използвани при планирането на мерки в европейски мащаб; призовава държавите-членки да вземат активно участие в работата на Комисията, като разпространяват и доставят информация от всички компетентни национални, регионални и местни органи, асоциации, неправителствени организации и други организации на гражданското общество, работещи в тази сфера;

26.  Приканва Комисията и националните и местни органи на държавите-членки да почерпят опит от най-добрите практики, прилагани в момента в държавите-членки, които активизират цялото общество и включват положително въздействие и намеса от страна на асоциации на родителите в училища и на съседски начала и които правят равносметка на опита на държавите-членки по отношение на споразумения за сътрудничество между полицейските органи, учебните заведения, местните органи, младежките организации и социалните служби на местно ниво при зачитане на споделената тайна, заедно с национални стратегии и национални програми за младежта; приканва държавите-членки да почерпят опит от най-добрите практики в борбата с тревожното нарастване на употребата на наркотици от младежите и с увеличаването на престъпността, които са взаимосвързани, както и от най-добрите решения на тези проблеми, особено що се отнася до медицинските грижи;

27.  Приветства националните инициативи, които включват положителни мерки за интеграция, подобно на "извънучилищния ръководител", който вече е въведен в някои области, като например Ла Риоха;

28.  Изисква от Комисията и държавите-членки да извличат полза от съществуващите европейски средства и програми, като включат действия, насочени към борбата с младежката престъпност и предотвратяване на това явление, както и да гарантират нормална реинтеграция в обществото на престъпниците и жертвите; в тази връзка обръща особено внимание на:

   специфичната програма "Превенция и борба с престъпността" (2007-2013), насочена главно към превенцията на престъпността и закрилата на жертвите,
   специфичната програма "Наказателно правосъдие" (2007-1013), която цели насърчаване на съдебното сътрудничество по наказателните въпроси въз основа на взаимно признаване и доверие, на засилване на контактите и обмена на информация между компетентните национални власти,
   програмата DAPHNE III за борбата с насилието над децата и младите хора,
   програмата "Младежи в действие" (2007-2013), на която една от основните задачи е да подкрепя младежите с по-малки възможности или произхождащи от среда в по-неравностойно положение,
   действията на Европейския социален фонд и на програма Equal за засилване на социалната интеграция и на борбата с дискриминацията и за улесняване на достъпа до пазара на труда на лицата в по-неравностойно положение,
   инициативната програма Urbact, подкрепяна от Съюза, насочена към обмена на най-добрите практики между европейските градове за създаване на по-надеждна околна среда за жителите и включваща действия за създаване на по-сигурна градска околна среда за младежите, както и действия за социално включване за младежите в неравностойно положение, насочени към тяхната социализация и участие;
   междудържавни инициативни програми, като например "Да създадем безопасна мрежа за деца и младежи в риск", насочени към приемане на мерки в полза на децата и младежите в риск или живеещи в условия на социална изолация, в които могат и трябва да участват партньори от възможно най-голям брой държави-членки,
   проследяване в европейски мащаб на изчезнали деца, сред които има жертви на младежката престъпност;

29.  Подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между всички съдебни и полицейски органи на национално и общностно ниво и свързването им в мрежа, във връзка с разследването и решаването на случаи с изчезнали деца, жертва на младежка престъпност, като за основа се вземат представените в съобщението на Комисията специфични цели на Стратегията на ЕС относно правата на детето;

30.  Подчертава, че един от елементите на превенцията и борбата с младежката престъпност е създаването на комуникационна политика, която позволява привличане на общественото мнение към тези проблеми, изкореняването на насилието от медиите и подкрепата за аудиовизуалните медии, чиято програмна схема не е насочена изключително към предавания, включващи сцени на насилие; поради това изисква да се определят европейски стандарти за ограничаване на разпространяването на насилие както в аудиовизуалните, така и в печатните медии;

31.  Подчертава, че Директива № 89/552/ЕИО(10) , наречена "Телевизия без граници" определя конкретните граници за излъчване на насилствени сцени, и по-общо на сцени, които не се препоръчват за превъзпитание на деца, което представлява адекватна мярка за превенция на насилието, извършвано от младежи и във вреда на младежите; изисква от Комисията да предприеме допълнителни действия в тази посока, като разшири задълженията в сектора на мобилната телефония и интернет - действия, които би трябвало да представляват основни политически приоритети в рамките на горепосоченото съобщение на Комисията относно правата на детето;

32.  Приветства влизането в сила на европейската рамка за саморегулация на европейските компании за по-безопасно използване на мобилните телефони от децата и юношите и подчертава, че информирането и осведомяването, свързани с безопасното използване на интернет и на мобилните телефони, трябва да бъдат включени от Комисията в конкретни и обвързващи предложения на европейско равнище;

33.  Изисква от Комисията да насърчи създаването на безплатна гореща телефонна линия за деца и юноши с проблеми за цяла Европа , тъй като тези безплатни номера могат да допринесат за превенцията на младежката престъпност;

34.  Призовава Комисията, след като приключат необходимите проучвания на европейско равнище, да предложи цялостна рамкова програма на Общността с общностни превантивни мерки, подкрепа на инициативите на неправителствените организации и за транснационално сътрудничество, както и финансирането на пилотни програми на регионално и на местно равнище, основаващи се на най-добрите национални практики, които да се опитат да разпространят на европейско равнище, като същевременно отговарят на изискванията по отношение на социална и педагогическа инфраструктура;

35.  Изтъква, че на равнище общностни действия, основните политики, които трябва да се вземат под внимание възможно най-скоро, са две:

   включване на действията за финансиране по отношение на превенцията в съществуващи програми на Общността и създаването на нова бюджетна група за цялостни действия и мрежи за борба с младежката престъпност,
   публикуването на проучване и впоследствие на съобщение на Комисията по въпроса за мащаба на проблема в Европа и подходяща подготовка чрез мрежа от национални експерти за създаването на проект за цялостна рамкова програма за борба с младежката престъпност;

36.  В този контекст призовава Комисията да състави програма, която ще бъде допълнена от съвместно финансирани мерки и ще включва:

   разглеждане на най-добрите практики за превенция и ефикасни и новаторски решения, основани на подход, обхващащ различни сектори;
   оценяване и анализиране на дългосрочната ефективност от неотдавна разработените системи за работа с ненавършилите пълнолетие закононарушители, каквато е "реформативното правосъдие",
   обмен на най-добри практики на международно, национално и на местно равнище, като се отчита положителният опит, натрупан в рамките на програмата Daphné services срещу насилието, която може да бъде посочена като образец за "най-добри практики" поради различните й многобройни и ефективни проекти срещу насилието;
   гаранции, че тези служби и практики са насочени към закрила на върховните интереси на децата и юношите, защита на техните права и възпитаването им в дух на изпълнение на задълженията им и на спазване на закона;
   разработване на европейски модел за закрила на младите хора, организиран около трите основни стълба, превенция, съдебни и извънсъдебни мерки и социалната реинтеграция, и насърчаващ ценностите зачитане и равенство на правата и задълженията на всички,
   съставяне на образователни и професионални програми за обучение на непълнолетните с цел улесняване на социалната им интеграция и създаване за реално равенство на възможностите чрез обучение през целия живот на всички; обучение, което незабавно дава резултати за всички и за осъществяване на целите от Барселона, които представляват предварително условие за всякакъв вид ефективна превенция на насилието; подкрепа на съществуващите проведени инициативи в този контекст от страна на младежки организации;
   организиране на координирана програма за непрекъснато обучение на национални посредници, на полицейски сили и членове на органите за съдопроизводство, компетентни национални органи и надзорни органи;
   свързване в мрежа на отговорните служби на местните и регионалните общности, на младежките организации и на образователната общност;

37.  Препоръчва на Комисията, в рамките на предварителните работи по подготвяне на пътя за Европейската обсерватория за младежка престъпност и на свързаната с нея рамкова програма, да предложи незабавно следните мерки за популяризиране и разпространяване на опит и умения:

   съвместно проучване и разпространяване на резултатите от национални политики,
   организирането на конференции и форуми с участието на национални експерти,
   популяризиране на комуникацията и на обмена на информация между компетентните власти и органите на Общността чрез създаването на специализирана уебстраница по тези въпроси,
   създаването на международен център за усъвършенстване;

o
o   o

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите.

(1) Rec(2003)20.
(2) Rec(87)20.
(3) Rec(88)6.
(4) ОВ L 53 от 22.02.2007 г., стр. 1.
(5) Приети текстове , P6_TA(2006)0510.
(6) Приети текстове , P6_TA(2007)0188.
(7) ОВ С 241 от 21.09.1992 г., стр. 67.
(8) ОВ L 153 от 8.06.2001 г., стр. 1.
(9) ОВ С 110 от 9.05.2006 г., стр. 75.
(10) ОВ L 298 от 17.10.1989 г., стр. 23.

Последно осъвременяване: 26 февруари 2008 г.Правна информация