Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Енергийна политика за Европа" (СOM(2007)0001),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива: за постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г." (СOM(2006)0843),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Примерна ядрена програма, представена съгласно член 40 от Договора за Евратом за становище на Европейския икономически и социален комитет" (СOM(2006)0844),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Към европейски стратегически план за енергийните технологии" (СOM(2006)0847),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно оценката на Евратом - 50 години европейска политика за атомна енергия(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно Зелената книга "Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергия"(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно Зелената книга "Енергийна ефективност или постигане на по-големи резултати с по-малко средства"(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергоснабдяването в Европейския съюз(4),

–   като взе предвид заключенията на Съвета за Транспорт, телекомуникации и енергетика от 23 ноември 2006 г. относно "План за действие за енергийна ефективност",

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г. относно приемането на План за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) - "Енергийна политика за Европа",

–   като взе предвид предложението за резолюция относно технологиите за чисти въглища, внесено от Salvador Garriga Polledo съгласно член 113 от правилника (B6-0143/2007)

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по развитие, Комисията по международна търговия, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по регионално развитие (A6-0348/2007),

A.   като има предвид, че високата степен на зависимост на ЕС от вноса на енергия поставя все по-силно в центъра на енергийната политика въпросите за сигурността на енергоснабдяването, възобновяемите енергийни източници, енергоспестяването, енергийната ефективност и диверсифицирането на енергоснабдяването;

Б.   като има предвид, че конвенционалните енергийни източници, а именно въглища, нефт, природен газ и атомна енергия, ще продължат да играят важна роля в енергоснабдяването;

В.   като има предвид, че, ако не се предприемат превантивни мерки, зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива ще се повиши до 65 % от общото потребление до 2030 г., както и че снабдяването с газ и нефт е несигурно поради геополитическите рискове и нарастващата конкуренция в търсенето;

Г.   като има предвид, че модернизацията на въгледобивния и въглепреработвателен сектор има значителни икономически и социални последици в регионите с малко възможности по отношение на разнообразяването на икономическата активност и създаването на работни места;

Д.   като има предвид, че превозните средства, захранвани с електрическа енергия, предоставят възможност за значително подобряване на ефективността, когато са зареждани с електричество от нисковъглероден енергиен източник;

Е.   като има предвид, че петролната зависимост може да бъде намалена като страничен ефект при приемането на мерки за справяне със значителните емисии на парникови газове от автомобилите;

Ж.   като има предвид, че брутното производство на електроенергия в ЕС се дължи на различните енергийни източници, както следва: 31 % - ядрено гориво, 29 % - въглища, 19 % - природен газ, 14 % - възобновяеми енергийни източници и 5 % - нефт;

З.   като има предвид, че продължаващото използване на изкопаеми горива изисква по-нататъшни усилия за борба с изменението на климата;

И.   като има предвид, че ЕС си постави амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове като ключова част от неговата политика за борба с изменението на климата;

Й.   като има предвид, че конвенционалните източници на енергия могат да бъдат използвани за производство на моторни горива;

К.   като има предвид, че в контекста на преструктурирането на добива на каменни въглища в ЕС е целесъобразно, дори от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването, да се запази настоящото ниво на достъп до съществуващите големи местни находища;

Л.   като има предвид, че общностното законодателство, като например Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаването на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар(5), послужи като средство за стимулиране на технологичното развитие и инвестициите на частния сектор в изследователска и развойна дейност;

Преглед

1.  Приветства горепосочените съобщения на Комисията относно устойчивото производство на електроенергия от изкопаеми горива, европейския стратегически план за енергийните технологии и примерната ядрена програма;

2.  Подчертава, че подобряването на енергийната ефективност има голям принос за устойчивостта и сигурността на енергоснабдяването и едновременно с това за подобряване на експортните възможности на производителите в ЕС;

3.  Отдава значение на диверсифицирането на енергийните източници предвид нарастващото намаляване на суровините; изтъква и важността на ядрения разпад за сигурността на енергоснабдяването и евентуалната важност на ядрения синтез в бъдеще, за някои държави; изтъква значението на регионалното използване на суровините за сигурността на енергоснабдяването;

4.  Счита, че допълнителното повишаване на ефективността на технологиите, използвани в работещите с изкопаеми горива електроцентрали, е от съществена важност, както и по-нататъшното подобряване на нормите за сигурност в атомните електроцентрали, бързото развитие на технологиите на ядрен синтез и съответното увеличаване на финансирането за научни изследвания;

5.  Призовава държавите-членки, както и регионалните и местни органи да диверсифицират и децентрализират производството на енергия, като използват най-подходящите ресурси в различните региони на ЕС и вземат предвид специфичните регионални характеристики;

6.  Отбелязва, че повишеният достъп до устойчива енергия е от ключово значение за способността на развиващите се страни да постигнат своите Цели за развитие на хилядолетието и че според изчисленията понастоящем 2 милиарда души изпитват недостиг на енергия, което ограничава възможностите им за икономическо развитие и по-добър стандарт на живот;

7.  Подчертава, че изкривяванията на вътрешния енергиен пазар ще продължат да съществуват, докато залегналият в член 174, параграф 2 на Договора за ЕО принцип "замърсителят праща" не бъде приложен в областта на енергийната политика; следователно отново призовава настоятелно държавите-членки да включат в цената на енергията всички външни разходи, включително всички разходи за опазване на околната среда и разходи за отстраняване на последиците;

8.  Обръща внимание, че цената на енергията следва да отразява също и действителните външни разходи за енергопроизводство, включително разходите за опазване на околната среда;

9.  Счита, че успешното намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор може да бъде постигнато само въз основа на засилена употреба на нисковъглеродни технологии като ядрената, чистите технологии за използване на въглища и възобновяемите енергийни източници;

Енергийни технологии

10.  Настоява, че устойчивото енергоснабдяване на ЕС може да се постигне единствено чрез значителни усилия в научните изследвания и промени в поведението на потребителите;

11.  Приветства Трансатлантическия икономически съвет между ЕС и САЩ, част от трансатлантическото икономическо партньорство между ЕС и САЩ, подписано на 30 април 2007 г. във Вашингтон, който ще подпомогне постигането на по-голямо трансатлантическо разбирателство по отношение на свързаните с енергията теми; подчертава необходимостта от засилване на връзките по енергийните въпроси - нещо, което трябва да включи и законодателните аспекти;

12.  Изтъква ролята на Европа като световен лидер в научните изследвания и разработването на иновационни енергийни технологии, включително енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, и по-специално лидер в технологиите за енергия от ядрен синтез;

13.  Настоява Комисията, държавите-членки, регионите и другите заинтересовани страни да използват ефективно предоставените от политиката на сближаване възможности и да инвестират в нови енергийни технологии, като използват както възобновяеми източници на енергия, така и устойчиви технологии за изкопаеми горива (централи с "ниски емисии");

14.  Настоятелно призовава държавите-членки и регионалните органи да предприемат мерки за подобряване на енергийната сигурност чрез засилено пряко сътрудничество в енергийния сектор, по-специално в граничните райони;

15.  Препоръчва големи инвестиции в нововъведения и приложни изследвания, както и капиталови инвестиции в интелигентни енергийни мрежи и технологии за интелигентни електропреносни мрежи ("smart grid");

16.  Изтъква, че понастоящем държави и региони извън ЕС инвестират значителни средства в изследователска и развойна дейност, което би могло да застраши в средносрочен план лидерството на Европа в областта на технологиите, но същевременно следва да се избегне концентриране на изразходваните средства в една област ; предвид отговорността в световен мащаб за борба с изменението на климата, подчертава, че не би било желателно развиващите се страни да изостават по отношение на внедряването на технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (CCS) и изтъква първостепенната важност на близкото сътрудничество с Китай и Индия в тази връзка;

17.  Подчертава, че преднината на ЕС в областта на технологиите, която се дължи на усилията, посветени на изследователска дейност от ЕС и държавите-членки, повишава конкурентоспособността на неговата промишленост и създава работни места в ЕС;

18.  Призовава ЕС, държавите-членки и предприятията, в съответствие с принципа на субсидиарност, да удвоят своите усилия в изследователската и развойна дейност в енергийната област, преди всичко с оглед засилване на ефективността на производството и доставката на енергия, намаляването на последиците за околната среда, подобряването на безопасността на съществуващите технологии, развитието на техники за съхранение във връзка с възобновяемите енергийни източници и развитието на нови поколения ядрени реактори и на нови енергийни технологии, включително и на ядрен синтез;

19.  Препоръчва, че, що се отнася до ресурсите в ограничена наличност, които ще продължат да бъдат жизненоважни за енергийната безопасност и независимост на държавите-членки през следващите години, бъдещият Европейски стратегически план за енергийни технологии следва да благоприятства технологичните разработки, които използват оптимално своите възможности за намаляване на цялостните емисии на парникови газове;

20.  Отбелязва, че целите през 2020 г. поне 20 % от енергийното потребление на ЕС да се задоволява чрез енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност да се подобри с поне 20 % поставят Европа по пътя към постигане на много по-голямо проникване на възобновяемите енергийни източници и по-широко внедряване на енергийно ефективни технологии в дългосрочен план; счита, че е от първостепенно значение Европейският стратегически план за енергийни технологии да отчита в пълен размер това пренасочване в дългосрочен период към използването на технологии за енергия от възобновяеми източници и подобрени енергийни показатели във всички сектори на икономиката;

21.  Приветства съобщението на Комисията за намерението й да представи на Европейския съвет през пролетта на 2008 г. Европейският стратегически план за енергийните технологии; все пак задава въпроса откъде ще се набавят средствата за този план;

22.  Призовава Комисията да подкрепи технологията за синтетични горива, с оглед на нейния потенциал за укрепване на сигурността на енергийните доставки и намаляване на емисиите от сухопътния транспортен сектор в ЕС;

23.  Отбелязва, че държавното финансиране в подкрепа на новите предприятия в областта на новите енергийни технологии следва да бъде достатъчно като сума, следва да взема под внимание тяхното равнище на търговска жизнеспособност и следва да се преустанови най-късно, когато получилите подкрепа технологии станат конкурентоспособни;

24.  Припомня за необходимостта, изтъкната от Съвета, при строежа на нови мощности да се осигури прилагането на най-ефикасната налична технология и засиленото използване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (СНР), централно отопление и охлаждане, както и използването на остатъчна производствена енергия;

25.  Подчертава, че изпълнението на целите от Лисабон, като минимално изискване, и предлагането на съгласуван на международно ниво минимален процент от бюджета, който да бъде заделен за научни изследвания и развойна дейност, би било от полза за борбата с изменението на климата;

Изкопаеми горива

26.  Изтъква, че изкопаемите горива ще продължат да бъдат много важни за гарантирането на сигурността на енергоснабдяването на ЕС и подчертава стойността на природния газ като изкопаемо гориво с най-ниско въглеродно съдържание;

27.  Подчертава, че изкопаемите горива трябва да продължат да се използват в дългосрочен план за производство на електроенергия, докато възобновяемите енергийни източници могат да задоволяват основните потребности от електроенергия;

28.  Изтъква, че местните изкопаеми горива, преди всичко големите залежи от въглища и значителните остатъчни находища на нефт и природен газ в някои от държавите-членки и Норвегия, могат да допринесат за сигурността на снабдяването; препоръчва бъдещите мощности за производство на енергия да бъдат оборудвани с CCS технологии, където е технически възможно; счита, че приложимите правни и административни правила следва да отговарят на условията за оптимално производство;

29.  Смята за необходимо да се полагат по-големи усилия за намаляване на емисиите и повишаване коефициента на полезно действие на производството на електроенергия на база изкопаеми горива, включително посредством подкрепа за развитието на CHP; въпреки това отбелязва, че и понастоящем някои от европейските електроцентрали са най-ефикасните в света;

30.  Призовава Комисията да насърчава инвестициите в комбинираното производство на топлина и eлектроенергия; отбелязва, че високоефективното CHP може да удвои коефициента на полезно действие на обикновена, захранвана с въглища електроцентрала;

31.  Счита, че от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването и на разходната ефективност не е разумно да се възпрепятства с погрешни пазарни стимули изграждането на модерни и високоефективни, захранвани с въглища електроцентрали;

32.  Призовава Комисията да гарантира, че системата за търговия с емисии не възпрепятства замяната на вече съществуващи централи с модерни съоръжения, включително и атомни електроцентрали, които са благоприятни за климата;

33.  Призовава да се направят допълнителни подобрения на Механизма за чисто развитие от Протокола от Киото, за да може същият да изпълни целта си да позволи трансфера на ефикасни, чисти и подходящи енергийни технологии за развиващите се страни;

34.  Призовава Комисията да обърне внимание при преразглеждане на системата за търговия с емисии да бъде зачетена адекватно спецификата на пазара за производство на топлоенергия, голяма част от който се състои от самостоятелни пещи (отоплителни котли) на базата на изкопаеми горива и който, поради малкия размер на пещите, не е обхванат от системата за търговия;

35.  Призовава съществуващите електроцентрали, захранвани с изкопаеми горива, подобрят своята енергийна ефективност и екологичните си показатели;

36.  Обръща внимание на това, че CCS технологиите са свързани със загуби на коефициента на полезно действие на електроцентралите и че техническите, екологични и правни въпроси, свързани със съхранението на CO2, представляват предизвикателства, които може да бъдат преодолени единствено чрез научноизследователски усилия и политически инициативи; същевременно изразява убеждение, че е важно CCS технологични устройства да се въведат при първа възможност в централите, работещи с изкопаеми горива;

37.  Счита, че най-ефективният начин за предотвратяване на влиянието на парниковите газове върху изменението на климата е бързото и значително намаляване на отделянето на такива газове; в този смисъл, счита, че CCS технологията е само едно от потенциалните средства за овладяване на изменението на климата;

38.  Отбелязва, че CCS е невинаги осъществима възможност за малките електроцентрали, които произвеждат относително малки количества енергия и съществуват главно с цел подсигуряване на захранването;

39.  Във връзка с технологиите CCS, призовава за извършване на изследователска дейност и за свеждане до минимум на загубите на ефикасност, насърчаване на безопасното съхранение на CO2 и изясняване на химични и биологични методи за улавяне на CO2;

40.  Настоятелно призовава за възлагане на цялостно геологично картографиране с цел определяне на възможностите за безопасно съхранение на CO2 и най-подходящите места;

41.  Подчертава, че докато CCS технологиите се базират отчасти на вече изпробвани и тествани технологични компоненти, те не се опират на изпробван в промишлен мащаб цялостен план;

42.  Посочва липсата на достатъчно информация относно последиците от съхранението на CO2 в геологичните слоеве;

43.  Смята за нецелесъобразно определянето на задължителни нормативи за производство на електроенергия без емисии на CO2 във всички електроцентрали, тъй като, докато CCS технологията бъде разработена и готова за употреба, системата за търговия с емисии на ЕС ще регулира нейното разпространение; въпреки това, насърчава промишлеността да вземе предвид идеята за "подготовка за улавяне" при разработката на нови електроцентрали, работещи с изкопаеми горива;

44.  Призовава Комисията бързо да внесе законопроект за CCS с цел изясняване на правните въпроси, свързани със съхранението и пренасянето на CO2 и по този начин да гарантира основа за сигурност на инвестициите в подобни проекти;

45.  Призовава Комисията да направи оценка на възможните рискове от CCS и да определи изисквания за издаване на лицензи за дейностите по улавяне и съхранение на CO2 и за подходящо управление на установените рискове и последици;

46.  Настоява, докато се изследват възможностите за подпочвено съхранение като част от технологията CCS, да се гарантира, че CO2 се съхранява безопасно и постоянно в места, които не позволяват изтичане на въглерод обратно в атмосферата;

47.  Счита, че проектите за демонстриране на чисти технологии, използващи въглища, трябва да бъдат осъществявани в региони с традиции във въгледобива и които понасят последствията от плановете за модернизация и са били засегнати от финансовата рамка за периода 2007-2013 г.;

48.  Призовава Комисията да установи в най-кратки срокове ясни политически насоки за допълнителното стимулиране на изследванията в областта на CCS технологиите, да проучи начини за използването на CCS във връзка с производството на електроенергия в търговски мащаб и да представи предложения за избягване на непоследователността в прилагането на процедурите за CCS технологиите и системата за търговия с емисии, като същевременно гарантира, че тези насоки и предложения няма да попречат на развитието на възобновяемите енергийни източници или усилията за повишаване на енергийната ефективност;

49.  Подчертава, че е от значение жителите на зоните, в които се намират електроцентрали, използващи въглища, да бъдат информирани относно свързаните с тях опасности и изтъква, че е важно да бъдат публикувани проектите за модернизиране на съществуващите електроцентрали и намаляване на въздействието им върху околната среда;

50.  Признава факта, че на настоящия етап от технологичния напредък се изчислява, че електроенергията от CCS приложения ще бъде също толкова скъпа, колкото и електроенергията, произведена от възобновяеми източници;

51.  Подчертава значението на по-близкото сътрудничество между Комисията и частния сектор за увеличаване на приложимостта на технологиите за чисти въглища;

52.  Подчертава, че въпреки че е необходимо да се увеличи финансирането за изследователска и развойна дейност за CCS системите , това не трябва да бъде за сметка на финансирането на изследванията в областта на енергията от възобновяеми източници;

53.  Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да стартират информационни кампании, относно CCS технологиите, които включват заинтересованите страни и политиците;

54.  Предупреждава за едностранната зависимост от определени доставчици или маршрути за доставка на газ и подчертава значението на втечнения природен газ (LNG) във връзка с диверсифицирането на доставките на вносен газ;

55.  Настоятелно призовава Комисията да разшири геоложките изследвания за търсене на залежи от изкопаеми горива на територията на държавите-членки;

56.  Изразява съжаление, че Комисията не е обсъдила по-подробно сигурността на доставките на нефт в контекста на енергийния пакет и я призовава да представи съобщение за това;

57.  Обръща внимание на факта, че изкопаемите горива представляват важен субстрат, който може да бъде основа за производство на големи количества водород, като носител на енергия и като моторно гориво;

58.  Изразява загриженост от засиленото изграждане на въглищни електроцентрали в Китай и Индия (които, като развиващи се страни, не са обвързани с Протокола от Киото), като подчертава, че се очаква Китай да надмине САЩ в емисиите на CO2 през 2007 г.; същевременно отбелязва, че Китай и Индия се стремят да разнообразяват източниците на енергия; подчертава износния потенциал на технологиите за чиста енергия на ЕС; подчертава, че за да се насърчи ограничаването на въглеродни емисии, като едновременно се поддържа нивото на икономически растеж, технологиите за чиста енергия, заедно с изграждането на капацитет, трябва да се превърнат в приоритет за инвестициите на ЕС в инфраструктури в развиващите се страни;

59.  Подкрепя сътрудничеството на Комисията с Китай, и в частност Партньорството ЕС-Китай от 2005 г. относно изменението на климата и последвалия през 2006 г. Меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в областта на технологиите за генериране на електрическа енергия с почти нулеви емисии, който следва да насърчи развитието на технологии за чиста енергия; призовава Комисията да работи с Китай за изработване на пътна карта за разработване на технологии за чиста енергия в Китай и за определяне на ключовите действия и жалони за разработването и разпространението на технологии за чиста енергия в тази страна; настоятелно призовава Комисията да установи подобни отношения с други страни с нововъзникващи пазарни икономики, и в частност Индия и Бразилия, които също могат да имат значителни запаси от въглища;

60.  Отбелязва резултатите от едно проучване на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2005 г., което показа, че разпространението на някои технологии в страни, нечленуващи в ОИСР, би могло да се окаже много по-разходно ефективно и да бъде особено важно, когато са налице значителни различия между геоложките и природните ресурси на страните; счита, че в такива случаи, страните могат да обмислят включването на финансовата подкрепа за развиващите се страни, за да им помогнат да постигнат националните цели за разпространение на гореспоменатите технологии; подчертава, че следователно възможността за трансгранична търговия с инструменти за разпространение би подобрила ефективността, като гарантира, че разпространението се осъществява там, където това е най-ефективно по отношение на разходите;

61.  Призовава Комисията да подкрепи усилията на Световната банка и регионалните банки за развитие за създаване на рамкова програма за инвестирането в енергийния сектор, насочена към разходите, рисковете и институционалните и информационни прегради, с които трябва да се преборят публично-частните партньорства, поддържащи нисковъглеродните и безвъглеродните технологии; призовава Комисията да направи оценка на различните механизми, предназначени да улеснят сътрудничеството в областта на изследователската и развойна дейност, като Азиатско-Тихоокеанското партньорство за чисто развитие и климат и Ръководния форум за улавяне на въглерод, както и други цели за трансфер на технологии; призовава Комисията да разработи критерии за оценка за международно финансиране, механизми за обмен на информация и изследователска и развойна дейност, въз основа на тяхната способност да допринесат за дългосрочното нисковъглеродно и безвъглеродно технологично развитие;

62.  Настоятелно призовава Комисията да направи оценка, от териториална гледна точка, на въздействието на нейните предложения в областта на енергийната политика и да предостави резултатите на вниманието на държавите-членки;

63.  Предвид неотложния характер на ситуацията, призовава за незабавно увеличаване на помощта за развиващите се страни за използването на чисти въглищни технологии, които са доказали своята жизнеспособност и ефективност;

64.  Подкрепя насърчаването на проекти и технологии, които подобряват енергийната ефикасност и енергийната сигурност в развиващите се страни и които са специално приспособени към потребностите и условията в тези страни, например обучение относно произвеждане на ефикасни от енергийна гледна точка печки за собствена употреба, което може да спомогне както за създаване на работни места, така и за борбата срещу опустиняването и изменението на климата, и може също така да подобри здравето;

Ядрена енергия

65.  Приветства Примерната ядрена програма за Общността, който представлява основа за широко обсъждане на ядрената възможност за Европа;

66.  Подчертава, че атомната енергия е крайно необходима за посрещане на основните енергийни нужди в Европа в средносрочен план;

67.  Подкрепя предложението на Европейския съвет от март 2007 г. да се проведе непредубедена дискусия относно възможностите и рисковете от използването на ядрена енергия;

68.  Обръща внимание върху факта, че понастоящем средствата за научни изследвания в областта на ядрената енергия се съсредоточават до голяма степен върху технологиите за безопасност;

69.  Признава факта, че атомната енергия е важна част от електроснабдяването в 15 от 27-те държави-членки, а по този начин и за Съюза като цяло, като доставя една трета от електричеството на ЕС;

70.  Отбелязва, че производството на атомна енергия се развива промишлено в голям мащаб в ЕС през последните четири десетилетия при постоянно подобряващи се нива на надеждност и сигурност;

71.  Отбелязва, че Финландия, Франция, България, Румъния, Словакия, Литва (съвместно с Латвия и Естония), Обединеното кралство, Полша и Чехия изграждат нови атомни електроцентрали, планират тяхното изграждане или разглеждат подобна възможност;

72.  Отбелязва, че ядрената енергия понастоящем e най-големият нисковъглероден енергиен източник на ЕС и подчертава потенциалната й роля за борбата с изменението на климата;

73.  Посочва третия доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата, според който ядрената енергия е един от начините за ограничаване на изменението на климата;

74.  Отбелязва, че изборът на всяка една държава-членка за или против ядрената енергия остава в нейната изключителна компетенция, но може да има последствия върху развитието на цените на електроенергията и в други държави-членки;

75.  Приканва Комисията да предложи инициативи за поддържането на високо ниво в ЕС на компетенции, необходими именно за запазване на възможността за преминаване към този източник на енергия;

76.  Обръща внимание на това, че кратко- и средносрочните решения относно използването на атомна енергия също така непосредствено ще засегнат поставянето от ЕС на реалистични цели, свързани с климата; обръща внимание на това, че при отказ от атомната енергия постигането на целите за намаляване на парниковите газове и за борба с изменението на климата няма да бъде възможно;

77.  Напомня, че държавите-членки, които използват атомна енергия, са се задължили да спазват международните стандарти за безопасност и неразпространение и признава в тази връзка особеното значение на Договора за Евратом;

78.  Приветства създаването на група на високо равнище за "Ядрена безопасност и обработване на отпадъците" и счита сформирането на Европейския форум за атомна енергия за важна платформа на заинтересованите страни при обсъждането на пътна карта за инвестиции в атомната област, която ще спомогне за прозрачен, надлежно документиран и уравновесен диалог върху всички въпроси, свързани с употребата и разпространението на тази енергия;

79.  Приветства призива на Комисията за единни референтни нива за ядрената безопасност, които следва да бъдат въведени в ЕС; в тази връзка, призовава референтните нива да бъдат определени въз основа на най-високите възможни стандарти за безопасност в рамките на "партньорски проверки за определяне на най-добрите практики";

80.  Подчертава значението на "Платформата за устойчива технология за атомна енергия", стартирана през септември 2007 г., за установяване на европейски стратегически план за проучване на ядрения разпад;

81.  Подчертава, че наличните уранови запаси в света се изчисляват за срок на експлоатация над 200 години и че тези залежи правят приложими някои възможности за бъдещо разнообразяване на политическите рискове, свързани със сигурността на снабдяването, или създават възможност за постигане на компромис между риска, цената и местонахождението при избора на източниците на ядрено гориво;

82.  Подчертава, че разработките, предвидени в рамките на Международния форум върху IV поколение, в който Европейската общност за атомна енергия участва, предполагат, че атомната енергия има дългосрочно бъдеще благодарение на факта, че силно разчита на използване на ресурсите, което позволява удължаване на времетраенето за разработване на потенциалните приложения на атомната енергия на хиляди години и ще намали твърде значително обема и радиоактивността на крайните отпадъци;

83.  Подчкрепя изявленията на Комисията относно конкурентоспособността на ядрената енергия и изтъква, че общностното финансиране по Седмата рамкова програма Евратом за научни изследвания ще бъде използвано предимно за научни изследвания в областта на безопасността на атомните централи и ядрения синтез; напомня, че с цел да се отговори по-добре на стратегическите критерии, поставени от ЕС, усилията на Общността би трябвало да се обединят с изследванията, които се стремят да разработят устойчива атомна технология от ново поколение;

84.  Припомня, че производството на атомна енергия се ползва с голяма независимост спрямо евентуални колебания на цените на урана, тъй като цената на горивото има слабо влияние върху цената на електричеството;

85.  С оглед дълготрайността на инвестициите, изтъква необходимостта от стабилна правна и политическа рамка;

86.  Посочва проучването на Евробарометър от 2006 г., според което добрата осведоменост на населението оказва силно влияние върху отношението му към атомната енергия; във връзка с това подчертава значението на отворен обществен диалог във всяка държава-членка относно атомната енергия, с цел осведомяване на обществото относно положителните и отрицателните последици от атомната енергия, преди да се вземат политически решения;

87.  Призовава Комисията и държавите-членки най-сетне да осъществят напредък по отношение на окончателното съхранение, за да прекратят междинното складиране на отпадъци близо до повърхността на почвата;

88.  Напомня, че се очаква реакторите от поколение ІV да подобрят ефикасното използване на горивата и да намалят количеството на отпадъците; във връзка с това, призовава Комисията и държавите-членки да се съсредоточат върху разработването на структурни материали и върху оптимизирането на употребата на ядрено гориво, както и да подкрепят проекти, чиято цел е разработването на прототипи на ядрени реактори поколение ІV;

89.  Отбелязва, че атомната енергия може да създаде синергии с енергиите от възобновяеми източници като предлага, например, нестандартни начини за ефикасно и икономично производство на водород или биогорива;

90.  Напомня, че в световен мащаб се планират или изграждат десетки атомни електроцентрали и че за европейските предприятия е от първостепенно значение да участват в тяхното изграждане, както от гледна точка на промишлената стратегия, така и с цел поддръжка на най-високи стандарти за сигурност на световно равнище;

91.  Изтъква в заключение ролята на заемите по Евратом и призовава държавите-членки и в бъдеще да направят възможно предоставянето на този важен инструмент за финансиране;

o
o   o

92.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0181. (2) Приети текстове, P6_TA(2006)0603. (3) ОВ C 298 E, 08.12.2006 г., стр. 273. (4) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 112. (5) ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33.