Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/2144(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0481/2007

Внесени текстове :

A6-0481/2007

Разисквания :

PV 14/01/2008 - 15
CRE 14/01/2008 - 15

Гласувания :

PV 15/01/2008 - 10.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0008

Приети текстове
PDF 322kWORD 77k
Вторник, 15 януари 2008 г. - Страсбург
Данъчно третиране на загуби при презгранични ситуации
P6_TA(2008)0008A6-0481/2007

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2008 г. относно данъчно третиране на загуби при презгранични ситуации (2007/2144(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при презгранични ситуации (СOM(2006)0824),

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Приносът на данъчната и митническата политика към Лисабонската стратегия" (СOM(2005)0532),

–   като взе предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности (Съда), и по-специално делата C-250/95, Futura Participations SAи Singer с/у Administration des contributions(1), C-141/99, AMID с/у Belgische Staat(2), съединени дела C-397/98 и C-410/98 MetallgesellschaftLtd. and Others с/у Commissioners of Inland Revenue and HM Attorney General(3), C-446/03, Marks & Spencer plc с/у David Halsey (HM Inspector of Taxes)(4), и C-231/05, Oy AA(5),

–   като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2005 г. относно данъчното облагане на предприятия в Европейския съюз: единна консолидирана корпоративна данъчна основа(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията за прилагане на Програмата на Общността за подобряване на икономическия растеж и заетостта и насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса в ЕС: постигнат напредък през 2006 г. и следващи мерки за изготвяне на предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) (СOM(2007)0223),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар: преодоляване на бариерите и неефективността чрез по-добро прилагане и изпълнение(8),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0481/2007),

A.   като има предвид, че националните данъчни системи на държавите-членки все повече трябва да вземат предвид глобализацията на икономиката и да отчита правилата и функционирането на вътрешния пазар, за да бъдат постигнати целите на Лисабонската стратегия по отношение на растежа и конкурентоспособността;

Б.   като има предвид, че глобализацията на икономиката повиши данъчната конкуренция по начин, който доведе до драстично намаляване на средните ставки на корпоративния данък в индустриалните страни през последните 30 години;

В.   като има предвид, че процесът на намаляване на данъчните ставки се ускори след последното разширяване на Европейския съюз и като има предвид, че съществува ясна тенденция сред държавите-членки за въвеждане на специфични данъчни схеми, чрез които да се привличат особено мобилни компании;

Г.   като има предвид, че съществуването на 27 различни данъчни системи в Европейския съюз представлява пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар, причинява значителни допълнителни разходи за презграничната търговия и бизнес във връзка с извършването на административни разходи и разходи за съответствие, възпрепятства преструктурирането на предприятията и води до случаи на двойно данъчно облагане;

Д.   като има предвид, че намаляването на разходите за привеждане в съответствие що се отнася до различните национални законодателства, свързани с корпоративното данъчно облагане, прозрачността на правилата, премахването на данъчните бариери, затрудняващи презграничните дейности и създаването на равни условия за предприятията от ЕС, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, може да донесе общи икономически ползи за целия ЕС чрез наличието на динамична корпоративна среда;

Е.   като има предвид, че целесъобразната координация на данъците на равнище ЕС, която няма за цел да хармонизира данъчните ставки, може да допринесе за избягване на изкривяванията в конкуренцията и да генерира изгоди, които могат да се разпределят още по-широко между предприятията, техните служители и потребителите, държавите-членки и гражданите;

Ж.   като има предвид, че за постигане на целите на Лисабонската стратегия е необходима засилена координация на фискалните политики на държавите-членки;

З.   като има предвид, че страните традиционно се опитват да координират данъчните си режими посредством широка мрежа от двустранни данъчни споразумения, които обаче не уреждат напълно въпроси като данъчните облекчения при загуби от презгранични операции; като има предвид, че в рамките на Европейския съюз двустранният подход е по-неефективен и води до по-слаба последователност отколкото многостранният съгласуван подход; като има предвид, че общ подход на ЕС за консолидирана корпоративна данъчна основа - каквото е предложението за ОККДО - е най-подходящото решение за презграничното приспадане на печалби и загуби в рамките на вътрешния пазар и ще доведе до по-голяма прозрачност, инвестиции и конкурентоспособност;

И.   като има предвид, че държавите-членки прилагат различни разпоредби относно предоставянето на данъчни облекчения при загуби, формирани от клонове, дъщерни предприятия и части от корпоративни групи, което води до изкривяване на стопанските решения и инвестиционните политики в рамките на вътрешния пазар, с последствия върху техните съответни дългосрочни промишлени стратегии и данъчни приходи;

Й.   като има предвид, че на практика в почти всички данъчни системи в ЕС данъчните печалби и загуби се облагат асиметрично, с други думи, печалбите се облагат за годината, в която са реализирани, но данъчно признатия размер на загубите не се възстановява автоматично на съответното предприятие през годината, в която загубите са начислени; като има предвид, че неотдавнашната съдебна практика на Съда не анализира точно този времеви фактор и значението му за нарастващите презгранични инвестиции в Европейския съюз;

K.   като има предвид, че въвеждането на презграничен режим за данъчни облекчения за загубите би било равносилно на това някои държави-членки да се откажат от приходите от корпоративен данък без никакво правно обезпечение;

Л.   като има предвид, че загубите на местни клонове автоматично се начисляват в нетния резултат на дружеството-майка, но съществуват неясноти по отношение на загубите, формирани от чуждестранни клонове, както и от местни и чуждестранни дружества, членове на една група;

М.   като има предвид, че липсата на данъчни облекчения при загуби от презгранични операции представлява бариера за навлизане на определени пазари, което благоприятства установяването на предприятията в големите държави-членки, където националният пазар е достатъчно голям, за да позволи поемането на възможни загуби;

Н.   като има предвид, че при това положение малките и средни предприятия (МСП) се намират в неблагоприятна позиция, поради по-ограничената им възможност да извършват презгранични инвестиции в контекст на несигурност по отношение на данъчните облекчения при загуби, както и че те често отчитат загуби в периода след създаването им;

1.  Изразява своята сериозна загриженост относно отрицателното влияние, което различията в режимите, прилагани от държавите-членкипо отношение на презграничните загуби, имат върху функционирането на вътрешния пазар;

2.  Отбелязва, че всяка мярка, която възпрепятства свободата на установяване, противоречи на член 43 от Договора за ЕО и поради това следва да бъде премахната чрез целенасочено действие; припомня, че различните режими за данъчно облагане на предприятията възпрепятстват навлизането на компании на различните национални пазари и правилното функциониране на вътрешния пазар, нарушават конкуренцията и пречат на поддържането на равни условия за предприятията на равнище ЕС и поради това въпросът следва да бъде разгледан;

3.  Намира, че приемането на равнище ЕС на целеви мерки по отношение на данъчното приспадане на презграничните загуби може да допринесе по-голяма полза за функционирането на вътрешния пазар;

4.  Изтъква подкрепата си за съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при презгранични ситуации като важна стъпка за разрешаването на въпроса и призовава за адекватна координация между държавите-членки по отношение на графика и решенията;

5.  Подчертава, че всяка целенасочена мярка за въвеждане на данъчни облекчения при презгранични загуби следва да се дефинира и прилага на базата на многостранен, общ подход и съгласувани действия от страна на държавите-членки, за да се гарантира последователното развитие на вътрешния пазар; припомня, че подобни целенасочени мерки представляват временно решение до приемането на ОККДО; счита, че ОККДО представлява изчерпателно, дългосрочно решение за данъчните пречки, свързани с презграничното приспадане на печалби и загуби, както и за трансферните цени и презграничните сливания и придобивания и операции по преструктуриране и ще допълни постиженията на вътрешния пазар с лоялна конкуренция;

6.  Посочва, че някои държави-членки прилагат различни методи за премахване на двойното данъчно облагане, като признават платения в чужбина данък (метод на кредитиране) или като изключват реализирания в чужбина доход от данъчната основа (метод на освобождаване); отбелязва, че само някои от държавите-членки, прилагащи метода на освобождаване, не предвиждат облекчения при загуби, реализирани от чуждестранни клонове;

7.  Обръща внимание на факта, че когато загубите, формирани от постоянни образувания, не могат да се приспадат от печалбите на съответните централни управления, се получава разлика в третирането в сравнение с положението, което би съществувало в рамките само на една национална данъчна система и това представлява пречка за свободата на установяване;

8.  Счита за приоритет предприемането на действия в подкрепа на групите от дружества, които развиват дейност в няколко държави-членки, тъй като именно тези групи страдат от неравностойно третиране по отношение на презграничните загуби в сравнение с групите от фирми, развиващи дейност само в една държава-членка;

9.  Намира, че изкривяванията, произтичащи от различията в националните системи, са в ущърб най-вече на МСП в сравнение с техните потенциални конкуренти и следователно изисква от Комисията да приеме специфични мерки в тази област;

10.  Припомня, че има твърде малко общи договорености по отношение на облекченията за загуби при презгранични операции между дъщерни дружества и дружества-майки (групи) и следователно загубите в рамките на дадена група от дружества не се отчитат автоматично по същия начин, както в рамките на отделно дружество;

11.  Посочва, че повечето държави-членки предоставят национални облекчения при загуби за групи, като в действителност ги третират като един субект, но малко държави-членки прилагат това при презграничните операции; припомня, че липсата на данъчни облекчения при презгранични операции на групи може да доведе до промяна на инвестиционните решения по отношение на мястото и правната форма (клон или дъщерно дружество);

12.  Признава, че е трудно приложното поле на националните данъчни режими просто да се разшири като се включат презграничните ситуации, предвид различните данъчни основи;

13.  Настоятелно призовава данъчните облекчения при презгранични загуби да бъдат признати, въпреки че следва да се изтъкне необходимостта от последващо подробно разработване на схема за данъчни облекчения при презгранични загуби; предлага да бъде взето решение дали данъчните облекчения при презгранични загуби следва да бъдат ограничени до дъщерни дружества по отношение на дружеството майка или обратно, както и че следователно следва да се изготви задълбочена оценка за бюджетните последици на схемата, при която от печалбите на дъщерните дружества могат да се приспаднат загубите на дружеството майка;

14.  Разглежда решението на Съда по делото Marks & Spencer като приемане на правото на държавите-членки да запазят своите данъчни системи, особено по отношение на проблемите, свързани с укриването на данъци;

15.  Отбелязва, че решението на Съда по делото Oy AA показва, че различните национални данъчни системи третират различно загубите и че поради това няма яснота дали загубите могат да бъдат консолидирани в рамките на една група за всички презгранични ситуации, дори когато загубите са окончателни и пораждат неравнопоставеност, както показа делото Marks & Spencer;

16.  Вярва, че корпоративните групи следва да бъдат третирани, доколкото това е възможно, по същия начин, независимо дали оперират в няколко държави-членки или само на територията на една държава-членка; подчертава, че в случаи на загуби от презгранични операции на чуждестранни дъщерни дружества трябва да се избегне двойното облагане на дружеството-майка, данъчната тежест трябва да се разпределя справедливо между държавите-членки, загубите да не се отчитат двукратно, а укриването на данъци да бъде предотвратено;

17.  Счита, че би било полезно да се започне дискусия относно определението и характеристиките на корпоративните групи в Европейския съюз, като се взема предвид съществуването на общо европейски институции, като "Европейското дружество" и "Европейското кооперативно дружество", без намерението обаче обхватът на мерките за облекчения при презгранични загуби да бъде ограничен изключително до подобни институции;

18.  Подчертава отново значението да се даде определение на понятието "корпоративна група", с цел да не се позволи на фирмите да разпределят опортюнистично своите печалби и загуби между държавите-членки; счита, че за целите на определението за корпоративна група, може да е от полза да се набележат специфични определящи характеристики в рамките на предприятието, както е предвидено от Директива 94/45/ЕО за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение;

19.  Приветства трите алтернативни възможности, предложени в съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации; изтъква подкрепата си за целенасочени мерки, които биха позволили ефективното и незабавно приспадане на загуби, формирани от чуждестранни дъщерни дружества (годишни, а не само при ликвидация, както в случая Marks and Spencer), които могат да се възстановят, когато дъщерното дружество отново започне да реализира печалби, чрез съответен допълнителен данък за дружеството-майка;

20.  С цел съответните предложения да се прилагат така, че да се избегне укриването на данъци, препоръчва да се обмисли дали не би било целесъобразно създаването на автоматизирана система за обмен на информация, подобна на VIES за ДДС, така че държавите-членки да могат да следят дали отрицателни данъчни основи, декларирани от дъщерни фирми в други държави-членки, са действителни;

21.  Въпреки това, настоятелно призовава Комисията да продължи да проучва възможностите за осигуряване на консолидирана корпоративна данъчна основа за дейностите на предприятията на територията на ЕС;

22.  Отбелязва, че бъдещ задълбочен анализ е от голямо значение за оценяване на степента, до която предлаганата схема за данъчни облекчения при презгранични загуби може да насърчи презграничната дейност на МСП;

23.  Изтъква, че никоя целенасочена мярка, отнасяща се до данъчното третиране на загуби при презгранични ситуации, която е предприета от отделна държава-членка, няма, сама по себе си, да реши проблема с нарушаването на конкуренцията и високите разходи за спазване на изискванията за предприятията в ЕС, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, които произтичат от поддържането на 27 различни данъчни системи;

24.  Подчертава, че е необходимо държавите-членки да действат координирано при въвеждане на целенасочени мерки за облекчения при презгранични загуби в рамките на едно дружество или група; припомня необходимостта от по-силно координиране между държавите-членки по данъчни въпроси и призовава Комисията да играе активна роля в тази насока;

25.  Подкрепя усилията на Комисията за създаване на паневропейска единна ОККДО; отбелязва, че ОККДО ще доведе до по-голяма прозрачност и ефективност, като позволи на компаниите да действат съгласно едни и същи правила в чужбина и на националния пазар, създаде равни условия и насърчи конкурентоспособността на предприятията в ЕС, увеличи презграничната търговия и инвестиции, като по този начин създаде условия за извличане в пълен размер на ползите от вътрешния пазар по отношение на инвестициите и растежа, както и намали значително административната тежест и разходи за спазване на изискванията и възможностите за укриване на данъци и за измами;

26.  Припомня, че ОККДО съдържа общи правила относно данъчната основа и по никакъв начин не накърнява свободата на държавите-членки да продължават да определят собствените си данъчни ставки;

27.  Приветства намерението на Комисията да приеме ОККДО, дори и в рамките на засилено сътрудничество; изтъква все пак, че това не е възможно най-доброто решение, тъй като при липса на цялостна, обща за ЕС система, ползата от прозрачността и по-ниските административни разходи може до известна степен да бъде намалена;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) [1997] ССП I-2471.
(2) [2000] ССП I-11619.
(3) [2001] ССП I-1727.
(4) [2005] ССП I-10837.
(5) Решение от 18 юли 2007 г.
(6) ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.
(7) ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 229.
(8) Приети текстове, P6_TA(2007)0367.

Правна информация - Политика за поверителност