Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/2146(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0518/2007

Внесени текстове :

A6-0518/2007

Разисквания :

PV 15/01/2008 - 5
CRE 15/01/2008 - 5

Гласувания :

PV 15/01/2008 - 10.2
CRE 15/01/2008 - 10.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0009

Приети текстове
PDF 124kWORD 126k
вторник, 15 януари 2008 г. - Страсбург Окончателна версия
Стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г.
P6_TA(2008)0009A6-0518/2007

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г. (2007/2146(INI))

Европейският парламент ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно "Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007-2012 г." ((COM(2007)0062) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SEC(2007)0214), (SEC(2007)0215), (SEC(2007)0216),

–   като взе предвид Договора за ЕО и по-специално членове 2, 136, 137, 138, 139, 140, 143 и 152 от него,

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз(1) , и по-специално членове 27, 31 и 32 от нея,

–   като взе предвид конвенциите и препоръките на МОТ в областта на здравеопазването и безопасността на работното място,

–   като взе предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (рамкова директива)(2) и нейните отделни директиви,

–   като взе предвид Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа(3) ,

–   като взе предвид Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за изменение на Директива 89/391/ЕИО на Съвета, на нейните специални директиви и на директиви 83/477/ЕИО, 91/383/ЕИО, 92/29/ЕИО и 94/33/ЕО на Съвета, с оглед опростяване и рационализиране на докладите относно практическото прилагане(4)

–   като взе предвид заключенията на председателството след срещата на Европейския съвет от 8 до 9 март 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2002 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2002–2006 г.(5) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 24 февруари 2005 г. за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд на работното място(6) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. с препоръки до Комисията за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли(7) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване на достойни условия на труд за всички(8) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 относно статистиките на Общността за общественото здраве и за здравословните и безопасни условия на труд(9) ,

–   като взе предвид своята декларация от 29 март 2007 г. относно хепатит C(10) ,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0518/2007),

A.   като има предвид, че има положително съотношение между качеството на стандартите за здравословни и безопасни условия на работното място и финансовите постижения от гледна точка на икономическите резултати изобщо, отсъствието от работа, степента на текучество на персонал, мотивацията на работниците, подобрения фирмен имидж и производителност;

Б.   като има предвид, че най-конкурентоспособните икономики имат най-добри показатели по здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ), и че високото ниво на опазване на здравето и безопасността има положителен ефект върху обществените финанси, изразен в спестявания от социално осигуряване и по-висока продуктивност; като има предвид, че здравословните и безопасни условия на труд допринасят не само за производителността, работоспособността и благосъстоянието на работниците, но също и за спестявания за икономиката и обществото като цяло;

В.   като има предвид, че са необходими повече изследвания на дълготрайните влияния на някои трудови дейности върху здравето, с цел да се подобри предпазването на работниците, тъй като някои заболявания се проявяват едва няколко години след извършването на дейността, която ги е предизвикала;

Г.   като има предвид, че е налице тревога от факта, че намаляването на броя на случаи на трудови злополуки и заболявания не е равномерно разпределено, тъй като някои категории работници (например мигранти, работници с несигурни договори, жени, по-млади и по-възрастни работници), някои дружества (особено малките и средни предприятия (МСП) и микропредприятия), някои сектори (по-специално строителство, рибарство, земеделие и транспорт) и някои държави-членки представят равнища на трудови злополуки и заболявания, които са много над средните за ЕС;

Д.   като взе предвид, че мерките за защита на ЗБУТ би следвало да са логически компонент от бизнес културата на предприятието и като има предвид, че тази култура следва да върви ръка за ръка с обучението на служителите и ръководителите през целия им живот;

Е.   като има предвид, че една последователно прилагана култура на защита на ЗБУТ в предприятията може да допринесе за небюрократично прилагане на процедури по здравословни и безопасни условия на труд и по този начин да се постигне ефективно опазване на здравето и осигуряване на безопасност;

Ж.   като има предвид, че периодите на почивка са от първостепенно значение за високите стандарти на опазването на здравето и безопасността на работниците;

З.   като има предвид, че по данни на МОТ през 2006 г. в ЕС приблизително 167 000 души са починали поради трудови злополуки или от професионални заболявания, а Комисията в нейното съобщение за подобряване на качеството и производителността на труда прави оценката, че всяка година 300 000 работници страдат от постоянни увреждания в различни степени;

И.   като има предвид, че една истинска стратегия относно здравословните и безопасни условия на труд трябва да се основава на правилното съчетаване на следните инструменти: достатъчна осведоменост на всички, правилно насочено образование и обучение, подходящи превантивни служби и кампании, социален диалог и участие на работници, подходящо законодателство и прилагане, специално внимание към специфични групи, сектори на дейност и видове предприятия, ефикасни прегледи и ефективни, пропорционални и възпиращи санкции;

Й.   като има предвид, че застаряващите работници следва да поддържат своето здраве, трудови умения и работоспособност възможно най-дълго, и че следва да се приемат съответни мерки;

К.   като има предвид, че инспекциите играят важна роля за изпълнение на съществуващото законодателство и следователно за предотвратяване на експлоатация на работното място, и по този начин спомагат за насърчаване на идеята за приемливи условия на работа; като счита, че на инспекторите трябва да се оказва подкрепа чрез по-тясно сътрудничество и обмен на информация между инспектори в държавите-членки;

Л.   като има предвид, че оценката на риска на равнището на предприятията не може да се счита за еднократна дейност, а трябва да се извършва периодично и да се приспособява към нови обстоятелства и/или рискове, като има предвид, че непредприемането на тази оценка на риска или нейното извършване по неправилен начин са противозаконни и са една от основните причини за трудови злополуки и заболявания;

М.   като има предвид, че не съществуват статистики по отношение на отрицателните въздействия на пожарите върху здравословните и безопасни условия на труд;

Н.   като има предвид, че здравните работници са подложени на риск от прихващане на над 20 вируса, опасни за живота, включително хепатит B, хепатит C и ХИВ/СПИН;

О.   като има предвид, че една от целите на Лисабонската стратегията е постигане до 2010 г. на цялостна заетост от 70 %, както и заетост от 60 % при жените и 50 % при по-възрастните работници и като има предвид, че работници с хронични заболявания или дълготрайни болести често не се връщат на работа, въпреки че са определени като годни за целта, и че завърналите се на работа често са изправени пред различни видове дискриминация, като например намаления на дохода им, и като има предвид, че това особено важи за пациенти с ракови заболявания, тъй като най-скорошните проучвания показват, че една пета от бивши пациентки с рак на гърдата не се връщат на работа, въпреки че биха могли да го сторят;

П.   като има предвид, че повече жени, отколкото мъже работят на "черния" трудов пазар без осигуровки и това има значителни последици за безопасността и опазването на здравето им при условията, при които те биват наети;

Р.   като има предвид, че жените и мъжете не съставляват еднородна група, следва, че стратегиите и мерките за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд трябва специално да се приспособяват към съответните работни места, като се вземе предвид фактът, че някои фактори могат да имат различно въздействие върху жените в сравнение с мъжете;

1.  Приветства амбициозната цел, която си е поставила Комисията за средно 25-процентно намаление на трудовите злополуки в ЕС; признава, че в отделните държави цифрата може да е различна поради различни изходни точки, но счита, че все пак е важно да има ясни и добре планирани мерки наред с график за изпълнение, както и финансови ангажименти, които в последствие биха могли да бъдат измерени и оценени; поради липсата на такива мерки, график и поети ангажименти призовава Комисията да докладва на Парламента за напредъка на стратегията за периода 2007 - 2013 г. след изтичане на половината от периода за нейното осъществяване;

2.  Призовава Комисията и държавите-членки надлежно да отчетат неравенствата не само между държавите-членки, но също така и в рамките на самите държави-членки, и да поемат ангажимент за намаляването им;

3.  Отбелязва предложенията на Комисията за използване на необвързващи инструменти в случаите, в които обвързващите законови актове не са приложими или подходящи, позволяващи на държавите-членки гъвкавост при намиране на решения, водещи до най-добрите резултати за здравето и безопасността съобразно конкретните обстоятелства;

4.  Приветства по-голямото внимание от страна на Комисията върху опростяването на регулаторните механизми и намаляването на административните тежести и посочва,че докато опростяването осигурява увеличени ползи за гражданите, същевременно то помага на работодателите и работниците да се съсредоточат върху практическото управление на здравословните и безопасни условия на труд за гарантиране на по-добри резултати за здравето и безопасността; счита, че е от първостепенно значение такова опростяване по никакъв начин да не засегне степента на защита, предложена на работниците;

5.  Призовава Комисията да даде приоритет в нейната стратегия на дейностите и/или браншовете, които съдържат особен риск, като например металообработване, строителство, електроенергия или горско стопанство;

6.  Призовава Комисията да привлече по-активно в този процес Европейската агенция за здраве и безопасност на работа и по-специално като поиска от нея да представи оценка в кои браншове рискът от трудови злополуки и професионални заболявания е най-висок и какви най-ефективни мерки могат да бъдат предприети срещу този риск;

7.  Счита, че силното ударение, поставено от Комисията върху подпомагането на малките и средни предприятия (МСП) за изпълнение на техните задължения в областта на здравето и безопасността, е отлично и напълно подкрепя нейния подход;

8.  Изразява съжаление, че съобщението на Комисията мълчи относно целите за намаление на професионалните заболявания, но разбира колко трудно се измерват професионалните заболявания; поради това призовава Комисията да преразгледа използването и прилагането на досегашните статистически методи, за да се идентифицират правилно професионалните заболявания и особено рака с оглед на определяне на цели за тяхното намаляване; предлага Комисията да разгледа възможността за заменяне на препоръка 2003/670/ЕО на Комисията относно Европейски график на професионалните заболявания (11) с директива;

9.  Подчертава необходимостта от включване на спецификата на половете във въпроси, свързани със здравето и безопасността на работното място и приветства инициативата на Комисията, която призовава за изготвяне на единствени по рода си методи за оценка на въздействието на ЗБУТ на труд по отношение на спецификата на половете; критикува обаче Комисията за недостатъчното отчитане на равнопоставеността на половете в нейните съобщения, или в нейните "Цели на стратегията на Общността за периода 2007 - 2012 г.", или в нейните "Оценки на въздействието";

10.  Призовава Комисията да оцени наличните на общностно ниво статистически данни, разбити по полов признак, относно свързаните с работата фатални и нефатални заболявания;

11.  Приканва настоятелно държавите-членки да прилагат съществуващите директиви относно ЗБУТ по начин, който е съобразен по-добре със спецификата на половете и да оценяват въздействието на тези директиви върху половете;

12.  Подчертава, че рехабилитацията и реинтеграцията на работници след прекарани заболявания или трудова злополука е жизнено важна и приветства специалното ударение, поставено върху рехабилитацията и реинтеграцията в националните стратегии; счита, че е важно правителствата в своите стратегии за ЗБУТ да гарантират задължението за запазване на работното място (чрез обучение, преразпределяне на задачите и т.н.) за хора, които са прекарали физически или умствени заболявания по време на техния трудов живот;

13.  Призовава Комисията да събира повече цифри и данни за работници с хронични заболявания, да анализира техните условия на труд и да изготви харта за защита на правата на болните от рак пациенти и лицата с други хронични заболявания на работното място и, с оглед задължаване на фирмите да предоставят на пациентите възможност за продължаване на работа по време на тяхното лечение и за връщане на пазара на труда след неговото приключване;

14.  Изразява дълбока загриженост от изключително високото ниво на злополуки сред работниците на временни и краткосрочни договори, както и сред нискоквалифицираните работници, което в някои държави-членки е най-малко двойно по-високо, отколкото сред другите работници, като отчита съотношението между тези категории работници и тяхната заетост в отрасли с по-висок риск, като строителството; изтъква, че Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г., която допълва мерките за поощряване на подобрения за безопасните и здравословни условия на труд на работниците с договори за срочни или временни трудови правоотношения(12) , установява като общо правило, че работниците на временни договори имат същите права на здравословни условия на труд, както работниците на безрочен договор, но тази директива не установява специфични механизми за практическото прилагане на този принцип; призовава Комисията спешно да предприеме действия срещу тези пропуски;

15.  Отбелязва също нарастващия брой на нетипични трудови договори и подчертава, че техните условия не трябва да представляват риск за здравето и сигурността на наетите лица и работещите по договор;

16.  Призовава за мерки за спазване на правата за здраве и безопасност на жени, които се трудят на нетипични работни места, като например тези, които се грижат за болни хора у дома;

17.  Призовава Комисията и държавите-членки да отчетат в пълна степен последиците от демографските промени върху ЗБУТ; по-специално, приканва Комисията и държавите-членки да засилят превантивните мерки и да приемат мерки, предназначени за компенсиране на влошаването на физическото състояние, предимно чрез ергономични мерки и проектиране на работните места и чрез мерки и стимули, предназначени за поддържане на мотивацията, възможностите и здравето на застаряващите работници;

18.  Отбелязва научно доказаната връзка между нарастващия стрес на работното място и произтичащите от това заболявания, особено в областта на хроничните заболявания, на сърдечносъдовите заболявания, както и мускулно-скелетните смущения;

19.  Счита, че е от първостепенна важност да се гарантира по-добро прилагане на съществуващите правни инструменти по професионално здраве и безопасност (OHS) и във връзка с това, призовава Комисията и държавите–членки да употребят всички налични средства, за да постигнат тази цел; мерките, които следва да се обмислят, включват:

   а) минимални изисквания за качеството на предпазните мерки и инспекцията на труда,
   б) по-строги санкции,
   в) по-точни оценки на прилагането на законодателството,
   г) обмен на най-добрите практики,
   д) засилване на културата на профилактика и на системите за ранно предупреждение, включително разширен достъп на обществото до информация относно ЗБУТ,
   е) по-голямо участие на служителите в организацията на работното място,
   ж) стимулиране на работодателите да изпълняват техните ангажименти в областта на ЗБУТ,
   з) по- широко използване на споразумения, основани на социален диалог;

20.  Счита, че Комисията изпитва остър недостиг на ресурси за правилно проверяване на ефективното въвеждане в националното законодателство и прилагане на приетите директиви в областта на ЗБУТ; счита, че Комисията би следвало да се възползва от всички налични средства, с които разполага, включително по-широко използване на производства за установяване на нарушения;

21.  Отбелязва, че тази защита на ЗБУТ следва да се прилага в еднаква степен за всички работещи в Европейския съюз, че тази защита в крайна сметка се основава на основното право на физическа неприкосновеност, както и че отклоненията от законодателството за защита на здравословните и безопасни условия на труд застрашават здравето на работниците и равните възможности и могат бързо доведат до низходяща тенденция в тази защита;

22.  Призовава Комисията да поеме ангажимент за оценка на въздействието върху здравословните и безопасни условия на труд, подобно на ангажиментите, поети за околната среда;

23.  Счита, че трудовите инспекции представляват съществена част от прилагането на законодателството относно Комисията и държавите-членки;

  а) следователно, призовава Комисията да:
   i) предостави на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) ресурсите, необходими за гарантиране на ефективната му дейност след проучване как той може да бъде най-ефективен и най-полезен,
   ii) продължи да разработва системи за споделяне на знания с цел да се гарантират ефективни отговори на искания за информация и сътрудничество,
   iii) започне изследване за оценка на резултатността и влиянието на инспекционните дейности, както предложи Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC), с оглед на въвеждане на общи количествени и качествени цели за инспекция, като по този начин насърчи използването на инспекциите като катализатор за създаването на резултатна и действаща култура на здравословни и безопасни условия на труд сред работната сила,
   iv) въведе механизми за оценяване на националните инспекционни системи, а именно като създаде сравнителни таблици,
  б) и призовава държавите–членки да:
   i) осигурят подходящ персонал и финансови ресурси на националните си инспекции,
   ii) увеличат бройката на трудовите инспектори, с цел да се гарантира най-малко съотношение от 1 инспектор на 10 000 работника, в съответствие с препоръките на МОТ,
   iii) подобрят качеството на дейността на трудовите инспектори чрез осигуряване на повече интердисциплинарни обучения в области като психология, ергономика, хигиена, опасности за околната среда и токсикология;
   iv) съсредоточат инспекциите върху приоритетни области, сектори и предприятия с високи рискове от злополуки и с високи нива на социално уязвими групи като работници мигранти, работници на временни договори, нискоквалифицирани работници и млади и застаряващи работници, както и работници с увреждания;

24.  Признава, че превенцията има централно значение и призовава Комисията да приложи в стратегията си следните мерки:

   а) да се гарантира, че работодателите признават и изпълняват отговорностите си при осигуряване на подходящи следящи за превенцията служби на всички работни места, като се признава, че също така е от значение отговорното поведение на работниците към собственото им здраве и безопасност,
   б) да се насърчава мултидисциплинарния характер на службите за превенция, които следва да отразяват набора от мерки, предвидени в Рамковата директива 89/391/ЕИО,
   в) да се подчертае, че оценката на риска следва да бъде непрекъснат и продължителен процес, който предполага пълноценното участие на служителите, а не задължение само в конкретен случай,
   г) да се гарантира, че, в рамките на възможностите, се провеждат вътрешни превантивни дейности,
   д) да се гарантира, че наблюдението на здравето се осъществява успоредно с превенцията,
   е) редовно да се приспособява законодателството за здравословни и безопасни условия на труд с цел да отразяване на технологичния напредък;

25.  Подчертава значението на обстоятелството държавите-членки да гарантират, че достъпът до технически документи и норми относно здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище е безплатен;

26.  Поздравява Комисията за предложенията й относно образованието и обучението, включени в нейното съобщение, и счита, че това е ключов фактор за развитието на култура на превенция и че това следва да бъде един непрекъснат и постоянен процес, приспособен към новото технологично състояние на работното място, който също така се прилага спрямо онези работници, които се връщат на работното място след заболявания или прекъсвания на кариерата поради семейни отговорности;

27.  Счита, че на работниците и на представителите по въпросите на здравето и безопасността при работа трябва да се предлага пригодено професионално обучение и преквалификация в областта на здравословните и безопасни условия на труд, с особено внимание към договори за подизпълнение, временна заетост, работа на непълен работен ден, към жените и работниците мигранти; счита, в това отношение трябва да продължи използването на националните фондове и тези на ЕС;

28.  Счита, че работодателите следва да бъдат задължени да улесняват медицинските прегледи за лицата, работещи на пълен работен ден и на договор за непълен работен ден;

29.  Призовава Комисията да използва в пълна степен съществуващите фондове на Общността (особено Европейския социален фонд) за въпроси, свързани със здравословните и безопасни условия на труд (превенция и развитие на култура на превенция, повишаване на осведомеността, професионално обучение, учене през целия живот, рехабилитация и реинтеграция на работници, които са претърпели трудова злополука или заболяване) и насочени по-конкретно към МСП; призовава Комисията да предвиди други фондове на Общността (например финансови средства от Седмата рамкова програма за научни изследвания) и националните фондове следва да се разпределят за научни изследвания в областта на професионалните заболявания;

30.  Счита за важно, като се има предвид увеличеният риск, на който са изложени работниците от минния, металургичния, стоманодобивния и корабостроителния сектор, държавите-членки и Европейската комисия да отпуснат достатъчно средства за инвестиции, необходими за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

31.  Приканва държавите-членки и Комисията да гарантират систематичен, съобразен с половете подход, при разработването на стратегии на национално равнище и на равнище на Общността и при събирането на статистически данни, извършването на проучвания и провеждането на изследвания в областта на здравословните и безопасни условия на труд; призовава държавите-членки и Комисията да използват възможностите за финансиране, осигурявани за тази цел от програма PROGRESS, особено в раздела, отнасящ се до равенството на половете;

32.  Приканва държавите-членки да извършат оценка на приемането на финансови насърчителни мерки за здравословни и безопасни условия на труд, по-специално намаляване на данъците или преференции при участие в тръжни процедури за "безопасните" предприятия и предприятията, които са официално сертифицирани като осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд, въвеждане на системата "no-claims discount" (без приспадания от претенцията) при застрахователните полици и социалноосигурителните вноски, както и финансови стимули за подмяна на остарялото и застрашаващо безопасността оборудване;

33.  Наред с това, предлага държавите-членки да разгледат възможността за въвеждане на определени стандарти за здраве и безопасност при възлагането на обществени поръчки;

34.  Отчитайки текущите социални и икономически промени, които оказват влияние и променят и пазара на труда, призовава Комисията да насърчава прилагането на добри политики на заетост и достойни условия на труд, както и да стимулира работодателите да поощряват здравословните условия на труд чрез кампании за насърчаване на здравето на работното място, забрана на пушенето на работното място и схеми за подпомагане на служителите-пушачи да се откажат от пушенето, и да гарантират отговорното поведение и съгласуваността на политиката в тази област с тези в другите области, особено в сферата на общественото здраве;

35.  Призовава Комисията да преразгледа Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г. на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки(13) ;

36.  Счита, че здравословните проблеми, свързани с излагане на азбест, са добре известни и че европейската нормативна уредба относно азбеста е адекватна; подчертава, че броят на предизвиканите от азбест заболявания в Европа се очаква да бъде висок за много години напред; следователно, призовава Комисията да организира изслушване относно справянето с огромните проблеми по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, свързани с наличие на азбест в сгради и други конструкции като кораби, влакове и машинни съоръжения; също така призовава държавите-членки да изготвят национални планове за действие за постепенно изваждане на азбеста от употреба , включително задължения за обозначаване на азбест в сгради и гарантиране на неговото безопасно премахване;

37.  Изразява съжаление, че въпреки многократните и специфични искания от страна на Парламента, Комисията все още не е предложила изменение на Директива 2000/54/ЕО с оглед справяне със сериозните рискове за здравните работници, произтичащи от работа с игли и медицински остриета; призовава Комисията да ускори завършването на оценката на въздействието чрез тръжна процедура (2007/S 139-171103) и призовава за приемане на подходящо изменение на директивата преди изтичането на парламентарния мандат в средата на 2009 г., в съответствие с горепосочената резолюция за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли; призовава Комисията да приложи подходящи мерки за превенция и прегледи с цел намаляване на риска от заразяване с инфекции, пренасяни по кръвен път, като хепатит C;

38.  Призовава Комисията да поеме инициативата за разработване и договаряне на кодекс за добри практики на ЕС относно превенцията на инфекции, свързани със здравеопазването;

39.  Призовава Комисията да подобри здравословните и безопасни условия на труд в сферата на здравеопазването, включително в домовете за грижи, като предприеме мерки за насърчаване на редовно преглеждане на здравния персонал за осигуряване на ранно диагностициране и лечение с цел намаляване на придобитите или предаваните на работното място заразни инфекции, като болничните щамове MRSA;

40.  Приветства изискването държавите-членки да изработят национални стратегии; подчертава,че тези стратегии следва да обхващат един и същи период от време и да започнат в една и съща година, с оглед улесняването на сравняването както на националните стратегии, така и на техните резултати, и че те следва да определят ясни и измерими цели, като се съсредоточат по-специално върху малките и средни предприятия (МСП) и върху социално уязвимите групи като работниците мигранти, младите и застаряващите работници, жените, работниците на временен трудов договор и работниците с увреждания;

41.  Подчертава факта че има съществено значение работното място да е пригодено по достъпен и безопасен начин за работници с увреждания, чрез предоставяне на подходящи жилищни условия, специално оборудване, пригодено към индивидуалните потребности, и чрез предоставяне на тези здравни услуги, които са нужни на хора с увреждания именно поради техните увреждания, включително услуги, предназначени за свеждане до минимум и предотвратяване на допълнителни увреждания;

42.  Приканва и Комисията, и държавите-членки, да прилагат изцяло рамковата директива и съществуващите разпоредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд, независимо от техния правен статут, за всички работници и да изменят текущото законодателство за някои рискови професии, ако то се е доказало като неефективно, включително и тези, които често са пренебрегвани, като земеделските производители, здравните работници, професионалните шофьори, домашните и надомните работници и военните по целесъобразност; както и да гарантират пълното прилагане и изпълнение на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(14) ; призовава Комисията и държавите-членки също така да проучат всички налични възможности, така че разпоредбите на ЕС в областта на здравеопазването и безопасността да обхванат по целесъобразност самостоятелно заетите работници и защитените услуги за заетост, предлагани на хора с увреждания;

43.  Призовава държавите-членки да направят задълбочена преценка на различните рискове, свързани със ЗБУТ на работниците-жени и работниците-мъже и да предвидят различна социална и физическа инфраструктура за противодействие на тези рискове;

44.  Подчертава, че необходимостта да се анализират рисковете, на които са изложени жените и мъжете, и да се предприемат съответни мерки не означава повторно въвеждане на предпазни политики на изключване или създаване на различни видове работа за жени и мъже;

45.  Счита, че докато в задължението на работодателите да осигуряват безопасни условия на труд е ограничено строго спрямо лицата, които са обвързани от трудов договор или договор за изработка, с цел внедряване на политиката на здравословни и безопасни условия на труд в политиката на корпоративна социална отговорност, работодателите следва да бъдат насърчавани, когато е възможно, да извършват преглед на политиките за здравословни и безопасни условия на труд на техните подизпълнители и на веригата от подизпълнители;

46.  Очаква резултатите от втория етап на консултации със социалните партньори относно мускулно-скелетните нарушения и приканва Комисията да използва възможността за предложение за директива, като се има предвид увеличаването на случаите на скелетно-мускулни нарушения и фактът, че настоящото законодателство може би не е пригодено, тъй като не отчита всички условия на труд или не обхваща всички рискове от мускулно-скелетни нарушения, свързани с професионалната дейност; призовава изцяло да се вземат предвид научните принципи;

47.  Очаква резултатите от втория етап на консултации със социалните партньори за ревизия на директивата от 2004 г. относно канцерогенните вещества и счита, че най-доброто решение би могло да бъде изменение на тази директива, така че да се включат веществата, токсични за репродукцията, и да се предложи изменение на задължителните гранични стойности на излагане при работа на канцерогенните и мутагенните вещества, изброени в директивата, както и да се установят нови гранични стойности на излагане при работа за някои канцерогенни и мутагенни вещества и вещества, токсични за репродукцията, които все още не са включени в тази директива;

48.  Припомня, че заплахите за здравословните и безопасни условия на труд не се ограничават до ръчния труд; призовава за отделяне на по-голямо внимание на причините, които са в основата на психичните разстройства, както и на психичното здраве, проявата на зависимост и психологичните рискове на работното място, като стрес, упражняване на тормоз и мобинг, както и насилие; наред с това призовава да се обърне по-голямо внимание на политиките на работодателите за насърчаване на доброто физическо и психическо здраве;

49.  Счита за важно да се подобри координацията с новата Европейска агенция по химикалите (ECHA) в Хелзинки и да се изяснят редица въпроси за връзката между Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества и препарати (REACH)(15) и другите директиви, касаещи здравословните условия на труд;

50.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид това, че стратегията на Общността и регламентът REACH ще се изпълняват паралелно; целта на стратегията следва да бъде да допълва регламента REACH по отношение на защитата от химически рискове и следва да се използва възможността за засилване на превантивните мерки срещу химическите рискове на работното място във връзка с прилагането на REACH;

51.  Приветства наскоро сключеното рамково споразумение между социалните партньори относно тормоза и насилието на работното място; изразява все пак съжаление, че това споразумение не включва открито въпроса за насилието, извършено от трето лице; призовава, следователно, социалните партньори се консултират по този въпрос;

52.  Подчертава трудните условия на работа за много шофьори на камиони, пътуващи през Европа, поради недостатъчен достъп до подходящи места за отдих: член 12 от Регламент (ЕО) № 561/2006 относно шофирането и местата за отдих изрично(16) признава значението на достатъчния брой безопасни и сигурни места за отдих за професионални шофьори в пътната мрежа на ЕС; във връзка с това, настоятелно призовава Комисията да продължи пилотния проект за сигурни места за паркиране, предприет от Европейския парламент, отчитайки препоръчаните мерки в становището на Европейския икономически и социален комитет относно безопасни и сигурни места за паркиране(17) ;

53.  Призовава Комисията да предприеме изследване по отношение на осъществимостта и ползите, както за здравословните и безопасни условия на труд, така и за обществото като цяло, от изискването всички нови сгради, предназначени за работни места, да разполагат с пожарогасители, когато това е безопасно;

54.  Подчертава значението на постоянен диалог между заинтересованите страни, включително обществените органи, работодателите, служителите, техните представители и гражданското общество като ключов инструмент за ефективно развиване на високи стандарти в областта на здравеопазването и безопасността; този диалог следва да доведе до по-добро запознаване с действителните рискове за здравето и безопасността на работниците, както и със специфичните потребности и изисквания на някои групи работници, както на равнището на предприятията, така и на отраслово равнище, и до обмен на добри практики;

55.  Призовава държавите-членки да гарантират подходящо представяне на жените при вземането на решения на всички нива във връзка със здравословните и безопасни условия на труд;

56.  Счита, че корпоративната социална отговорност (КСО) е един от ефективните инструменти за засилване на конкурентоспособността, за по-добри БЗУТ и по-добра работна среда и в това отношение насърчава обмена на добри практики на местно, национално и европейско равнище сред държавите-членки и глобално на международно равнище, както и допълнително прилагане на КСО на доброволни начала, но като неразделна част от бизнес стратегиите за развитие;

57.  Счита, че във всяка политика за здравословни и безопасни условия на труд представителството на работещите е от главно значение; счита, че не бива да се подценява положителното съотношение между присъствието на работното място на представители по въпросите на здравеопазването и безопасността и подобряването на резултатите, и призовава Комисията и държавите-членки да поощряват подход, позволяващ ангажираност чрез участие, и да гарантират достъпа колкото се може повече работещи до представителите по въпросите на здравеопазването и безопасността;

58.  Счита, че превишаването на работното време/недостатъчното време за почивка е ключов фактор за увеличаването на равнището на злополуките и заболяванията на работното място и призовава да се постигне добро равновесие между професионалния и семейния живот;

59.  Поздравява Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд за работата, която е извършена до момента, и изразява становището, че експертните знания и правомощията на тези органи трябва да се използват в пълна степен; счита, че тези органи следва да продължат да се използват като инструменти за повишаване на осведомеността, за събиране, анализ и обмен на информация, обмен на добри практики и изследване за предвиждане на нови и възникващи рискове, независимо дали са причинени от социални промени или са свързани с технически нововъведения;

60.  Счита за въпрос от първостепенно значение определянето и наблюдаването на новите и засилващите се рискове, например рисковетепсихосоциален характер; поради това поздравява центъра за наблюдение на рисковете към Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд за дейността му и призовава Комисията да предприеме действия, въз основа на получените резултати и да представя необходимите предложения, когато се установи съществуването на нови рискове;

61.  Препоръчва на държавите-членки да приложат необходимите мерки, така че работата при тежки или опасни условия на труд да се отразява върху социалната защита на лицата, които я упражняват, както по време на активния им професионален живот, така и след пенсионирането им;

62.  Препоръчва Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд да проведе конкретни проучвания за специфичните проблеми и рискове, на които са изложени временните и заместващите работници, както и работниците в предприятия-подизпълнители, с оглед да се окаже съдействие на Комисията и на държавите-членки в борбата срещу рисковете и в надлежното прилагане на съществуващото законодателство относно тези групи; като същевременно признава, че видът работа, като строителството, извършвана от тези групи в някои държави-членки, е поради естеството си по-предразполагаща към злополуки;

63.  Счита, че в контекста на глобализацията е необходимо да се осъществи сътрудничество с международни организации като СТО, СЗО и МОТ и да се гарантира, че международните конвенции и споразумения относно здравословните и безопасни условия на труд се приемат и прилагат от всички, които са ги подписали; счита, че това е важен фактор за запазване на конкурентоспособността на ЕС и за предотвратяване на преместването на предприятия от ЕС в трети държави в търсене на по-либерална законова уредба в областта на здравето и безопасността на работното място; счита също така, че това е въпрос на защита на правата на човека и че следователно следва да бъде засяган при преговори с трети държави;

64.  Във връзка с това призовава държавите-членки да спазват международните разпоредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд и, по-специално, да ратифицират Конвенция С-187 на МОТ и да приложат Препоръка №197;

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1.
(2) ОВ L 183, 29.6.89, стр. 1.
(3) ОВ L 262, 17.10.2000 г., стр. 21.
(4) ОВ L 165, 27.6.2007, стр. 21.
(5) OВ С 300 Е, 11.12.2003 г., стр. 290.
(6) OВ С 304 Е, 1.12.2005 г., стр. 400.
(7) OВ C 303 E, 13.12.2006 г., стp. 754.
(8) Приети текстове , P6_TA(2007)0206.
(9) Приети текстове , P6_TA(2007)0501.
(10) Приети текстове , P6_TA(2007)0102.
(11) ОВ L 238, 25.9.2003 г., стр. 28.
(12) ОВ L 206, 29.7.1991 г., стр. 19.
(13) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.
(14) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(15) ОВ L 396, 30.12.06 г., стр. 1.
(16) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.
(17) ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 88.

Последно осъвременяване: 15 септември 2008 г.Правна информация