(Процедура на съвместно вземане на решение: преработка)

Европейският парламент ,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0361), както и измененото предложение (COM(2008)0119),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 47, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6–0231/2007),

–   като взе предвид междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. за по-структуриран подход към техниката на преработка на нормативни актове(1) ,

–   като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 1 април 2009 г., предложението да бъде одобрено във вида, в който е изменено, в съответствие с член 251, параграф 2, втора алинея, първо тире от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 80а и член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0413/2008),

А.   като има предвид, че според консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, въпросното предложение не включва никакви съществени изменения, различни от вече съществуващите в предложението и като има предвид, че по отношение на кодифицирането на непроменените разпоредби от предишните актове заедно с посочените изменения, предложението съдържа буквално кодификация на съществуващите текстове, без никаква промяна на тяхното съдържание,

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е адаптирано спрямо препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1) ,

след консултация с Комитета на регионите ║,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(2) ,

като имат предвид, че:

(1)  Предстои да бъдат внесени редица съществени промени ║ в Първа директива 73/239/EИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане(3) , Директива 78/473/EИО на Съвета от 30 май 1978 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността(4) , Директива 87/344/EИО на Съвета от 22 юни 1987 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски(5) , Втората директива 88/357/EИО на Съвета oт 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги║ (6) , Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането ║ (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)(7) , Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група(8) , Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества(9) , Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането(10) , Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането ║(11) , и Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор(12) . С оглед постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)  За да се улесни предприемането и осъществяването на дейности в областта на застраховането и презастраховането, е необходимо да се премахнат най-сериозните различия в законодателствата на държавите-членки относно правилата, на които трябва да отговарят застрахователните и презастрахователинте предприятия. Поради тази причина следва да се осигури правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешния пазар, като по този начин се улеснят застрахователните и презастрахователните предприятия, с централно управление в Общността, да покриват възникналите в Общността задължения и рискове.

(3)  В интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар следва да се установят координирани правила относно надзора над застрахователни групи и относно процедурите по реорганизацията и ликвидацията на застрахователните предприятия, с оглед защита на кредиторите.

(4)  Целесъобразно е някои предприятия, които предоставят застрахователни услуги, да не бъдат обхванати от установената от настоящата директива система, поради техния размер, правен статут, естеството на тяхната дейност, която е пряко свързана със системата на обществено застраховане, или поради другите специфични услуги, които предлагат. Желателно е също така да бъдат изключени определени институции в някои държави-членки, чиято дейност обхваща твърде ограничен сектор и по закон е ограничена до определена територия или определени лица.

(4a)  Много малките застрахователни предприятия, отговарящи на определени условия, включително равнище на брутен приход от премии, по-ниско от 5 000 000 EUR, се изключват от обхвата на настоящата директива. Обаче всички застрахователни и презастрахователни предприятия, които вече са получили лиценз по настоящата директива, следва да продължават да използват лицензи при прилагане на настоящата директива. Предприятията, които са изключени от обхвата на настоящата директива, следва да имат възможност да се възползват от основните свободи, предоставени от договора. Тези предприятия имат възможността да искат лиценз по настоящата директива, за да се възползват от единния лиценз, предвиден в настоящата директива.

4б)   Държавите-членки могат да изискват предприятията, извършващи застрахователна дейност и изключени от обхвата на настоящата директива да бъдат регистрирани. Държавите-членки могат също да подлагат тези предприятия на финансов и правен надзор.

(5)  Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка(13) , Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети(14) , Втората директива на Съвета 84/5/ЕИО от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства(15) , Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти║(16) и Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции(17) определят общите правила в областта на счетоводното отчитане, застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, финансовите инструменти и кредитните институции и предоставят определения в тези области. Целесъобразно е някои от тези определения да се прилагат за целите на настоящата Директива.

(6)  Предприемането на застрахователна или презастрахователна дейност следва да подлежи на предварително лицензиране. Затова е необходимо да се определят условията и процедурите както за предоставяне, така и за отказ на такъв лиценз.

(6a)  Що се отнася до обхвата на презастрахователната дейност, която дадено застрахователно предприятие може да получи лиценз да извършва, отменените с настоящата директива директиви не определят каквито и да е правила. Държавите-членки решават да определят правила в това отношение. Настоящата директива не въвежда никакви промени в тази връзка и следователно не определя никакви правила за обхвата на презастрахователната дейност, която застрахователно предприятие може да получи лиценз да извършва.

6б)   Позоваванията в настоящата директива на застрахователни или презастрахователни предприятия следва да включват дъщерните застрахователни и дъщерните презастрахователни предприятия, с изключение на случаите, в които е предвидена конкретна разпоредба за тези предприятия.

(7)  Тъй като настоящата директива представлява важен инструмент за постигането на вътрешния пазар, застрахователните и презастрахователните предприятия, лицензирани в техните държави-членки по произход, следва да имат право да упражняват в рамките на Общността част или всичките свои дейности посредством установяването на клонове или предоставянето на услуги. Следователно е уместно провеждането на хармонизация в необходимата и достатъчна степен за постигне на взаимно признаване на системите за издаване на лиценз и за извършване на надзор, като по този начин се извършва еднократно лицензиране, което е валидно в Общността и което позволява на държавата-членка по произход да упражнява надзор над предприятието.

(8)  Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане)(18) определя правилата за назначаването на представители за уреждане на претенции. Тези правила следва да се прилагат за целите на настоящата директива.

(9)  Презастрахователните предприятия следва да ограничават предмета на дейността си до презастраховане и свързаните с него операции. Подобно изискване не следва да възпрепятства дадено презастрахователно предприятие от извършване на дейности, като предоставяне на статистически или актюерски консултации, анализ на риска или проучване за неговите клиенти. То може също да упражнява функциите и дейностите на холдингово предприятие по отношение на дейности във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат║(19) . Във всеки случай това изискване не позволява извършването на несвързани банкови и финансови дейности.

(10)  Защитата на титулярите на полица изисква застрахователните и презастрахователните предприятия да отговарят на действащи изисквания за платежоспособност, които да водят до ефективно разпределение на капитала в Европейския съюз . В светлината на развитието на пазара настоящата система вече не е адекватна. Затова е необходимо да се въведе нова регулаторна рамка.

(11)  В съответствие с последното развитие в областта на управление на риска, в контекста на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции, Съвет по международните счетоводни стандарти и Международната асоциация на актюерите и във връзка с последното развитие в други финансови сектори, следва да се приеме подход, основаващ се на икономическия риск, който поражда стимули за застрахователните и презастрахователните предприятия правилно да оценяват и управляват своя риск. Следва да се засили хармонизацията, като се приемат конкретни правила за оценяване на активите и пасивите, включително техническите резерви.

▌

(13)  Основната цел на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия е адекватната защита на титулярите на полица и бенефициерите . Понятието "бенефициер" е предназначено да обхване всяко физическо или юридическо лице, което притежава права по застрахователен договор. Другите цели на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия, като финансовата стабилност и справедливите и правилно функциониращи пазари, също следва да бъдат взети под внимание, но не трябва да отклоняват вниманието от основната цел.

(13a)  Платежоспособност ІІ се очаква да доведе до още по-добра защита за титулярите на полица. Тя ще изисква държавите-членки да предоставят на надзорните органи необходимите ресурси за постигане на целите, определени им в настоящата директива. Това включва целия необходим капацитет, включително финансови и човешки ресурси.

(14)  Надзорните органи на държавите-членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното извършване на дейността от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на Общността, упражнявана по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от надзорните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството и сложността на риска, характерен за дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, независимо от значимостта на въпросното предприятие за общата финансова стабилност на пазара.

14а)  Новият режим за платежоспособност не трябва прекалено да обременява малките и средни застрахователни предприятия. Един от инструментите за постигане на тази цел е правилното прилагане на принципа на пропорционалността. Този принцип следва да се прилага както спрямо изискванията към застрахователните и презастрахователните предприятия, така и спрямо упражняването на надзорни правомощия.

14б)   По-конкретно новият режим за платежоспособността не следва да създава прекалена тежест за застрахователни предприятия, които се специализират в предоставяне на специфични видове застраховки или на услуги на специфични сегменти клиенти, и следва да признава, че специализирането по този начин може да бъде ценен инструмент за ефикасното и ефективно управление на риска. За да се постигне тази цел, както и подходящо прилагане на принципа на пропорционалността, следва също да се включи разпоредба, която да позволява на предприятията по-конкретно да използват свои собствени данни за калибриране на параметрите в застрахователните рискови модули на стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност.

14в)   Новият режим за платежоспособност следва също да вземе предвид специфичното естество на дъщерните застрахователни и презастрахователни предприятия. Тъй като тези предприятия покриват само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежат, следва да се предвидят подходящи подходи, съответстващи на принципа на пропорционалността, за да се отразят естеството, мащабът и сложността на тяхната дейност.

14г)   Надзорът над презастрахователната дейност следва да отчита особените характеристики на презастрахователната дейност, предимно нейния глобален характер и факта, че притежателите на застрахователни полици са сами по себе си застрахователни или презастрахователни предприятия.

(15)  Надзорните органи следва да могат да получават от застрахователните и презастрахователните предприятия информацията, необходима за целите на надзора, включително, по целесъобразност, данни, оповестени публично от застрахователно или презастрахователно предприятие в съответствие с изискванията за финансова отчетност, вписване и други правни или нормативни изисквания .

(16)  Надзорните органи на държавите-членки по произход следва да отговарят за контрола върху финансовата стабилност на застрахователните и презастрахователните предприятия. За целта те трябва да извършват редовни прегледи и оценки.

(16a)  Надзорните органи могат да вземат предвид въздействието върху управлението на рисковете и активите на доброволни кодекси за поведение и прозрачност, към които се придържат съответните институции, търгуващи с нерегулирани или алтернативни инвестиционни инструменти.

(17)  Капиталовото изискване за платежоспособност е първата стъпка към установяване на адекватни количествени изисквания в сектора на застраховането. Поради това надзорните органи следва да имат правомощие да налагат изискването за добавен капитал към капиталовото изискване за платежоспособност само при ▌изключения, в случаите, изброени в настоящата директива и установени в резултат на процеса на надзорен преглед. Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност има за цел да отразява рисковия профил на повечето застрахователни и презастрахователни предприятия. Възможно е обаче в някои случаи стандартният подход да не отразява адекватно силно специфичния рисков профил на дадено предприятие. ▌

(17a)  Налагането на изискване за добавяне на капитал е изключително в смисъл, че следва да се използва като крайна мярка, когато други надзорни мерки са неефективни или нецелесъобразни. Освен това, понятието "изключително" следва да се разбира в контекста на конкретната ситуация на всяко предприятие, а не във връзка с броя на изискванията за добавяне на капитал, наложени на даден пазар.

17б)   Изискването за добавяне на капитал следва да се запази, докато не се променят обстоятелствата, при които е било наложено. В случай на значителни слабости в цялостния или частичния вътрешен модел, или значителни управленски пропуски, надзорните органи следва да гарантират, че съответното предприятие полага всички усилия за коригиране на слабостите, които са довели до налагане на изискването за добавен капитал. Когато обаче стандартизираният подход не отразява по адекватен начин много специфичния рисков профил на дадено предприятие, изискването за добавяне на капитал може да се запази в продължение на няколко последователни години.

(18)  Някои рискове могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания за управлението вместо чрез количествени изисквания, залегнали в капиталовото изискване за платежоспособност. Затова ефективната система на управление играе важна роля за адекватното управление на застрахователното предприятие и за регулаторната система.

(18a)  Системата за управление включва функция за управление на риска, функция за съответствие, функция за вътрешен одит и актюерска дейност.

18б)   Функцията представлява административния потенциал за изпълнение на конкретни управленски задачи. Определянето на конкретна функция не възпрепятства предприятието свободно да реши как да организира тази функция на практика, освен ако това не е посочено в настоящата директива. Това не трябва да води до излишно утежняване на изискванията, защото следва да се отчитат характерът, сложността и мащабът на операциите на предприятието. Тези функции могат да бъдат изпълнявани от собствения персонал или да се потърси съвет от външни експерти, или могат да бъдат възлагани на външни експерти в определените от настоящата директива рамки.

18в)  Освен това, с изключение на функцията за вътрешен одит, в по-малки предприятия и такива с по-опростена структура, един служител или организационна единица могат да изпълняват повече от една функция.

18г)   Функциите, включени в управленската система, се считат за ключови функции, следователно и за важни и критични функции.

18д)  Всички служители, изпълняващи ключови функции, следва да изпълняват изискванията за квалификация и репутация. Само титулярите на ключовите функции обаче подлежат на изисквания за уведомяване на надзорния орган.

18е)   За целта на оценяването на изискваното равнище на компетентност, професионалните квалификации и опитът на служителите, които действително управляват предприятието или имат други ключови функции, следва да се отчитат като допълнителни фактори.

(19)  Всички застрахователни и презастрахователни предприятия следва, като неразделна част от дейността си, редовно да оценяват общите си нужди по отношение на платежоспособност с оглед на техния специфичен рисков профил (вътрешна оценка на риска и платежоспособността). Тази оценка не изисква разработване на вътрешен модел, нито служи за изчисляване на капиталово изискване, различно от капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване. Резултатите от тази оценка следва да бъдат докладвани на надзорните органи като част от информацията, която се представя за целите на надзора.

(20)  За да се гарантира ефективният контрол върху възложени на външен изпълнител функции или дейности, от съществено значение е надзорните органи на застрахователното или презастрахователното предприятие, възложило дейността на външен изпълнител, да имат достъп до цялата значима информация, съхранявана от подизпълнителя, независимо дали той е регулиран или нерегулиран правен субект, както и правото да извършват проверки на място. За да се отчете развитието на пазара и да се гарантира, че условията за възлагането на външен изпълнител са спазени, надзорните органи следва да бъдат информирани за това преди възлагане на критични или значими функции или дейности. Тези изисквания отчитат работата на Общия форум и отговарят на настоящите правила и практики в банковия сектор и на Директивата за пазарите за финансови инструменти и нейното прилагане по отношение на кредитните институции.

(21)  С оглед гарантирането на прозрачност застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват публично поне веднъж годишно важна информация относно тяхната платежоспособност и финансово състояние. Те трябва да могат да оповестяват публично допълнителна информация на доброволна основа. Публично оповестяване на информация означава безплатното й предоставяне на обществеността в печатен или електронен вид.

(22)  Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между надзорните органи и властите, или институциите, които въз основа на функциите си, подпомагат заздравяването на стабилността на финансовата система. Поради това е необходимо да се определят условията, при които се разрешава гореспоменатият обмен на информация. Освен това, в случаите когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на надзорните органи, същите трябва да могат, когато е уместно, да обвързват даването на съгласие със спазването на строги изисквания.

(23)  Необходимо е да се насърчава сближаването в областта на надзора както по отношение на средствата за надзор, така и на надзорните практики. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2004/6/ЕО на Комисията(20) , трябва да играе важна роля в това отношение и да докладва редовно относно постигнатия напредък на Европейския парламент и на Комисията .

(23a)  Целта на информацията и докладването, свързани с изискването за добавяне на капитал от страна на Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии, не е да забрани прилагането на това изискване, което е позволено по настоящата директива, а да допринесе за още по-висока степен на сближаване на надзорните практики при прилагането на изисквания за добавяне на капитал между надзорните органи в различните държави-членки.

(24)  За да се намали административната тежест и да се избегне дублиране на задачите, надзорните органи и националните статистически органи следва да си сътрудничат и да обменят информация.

(25)  С цел засилване на надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия и защитата на титулярите на полици, задължителните одитори по смисъла на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети║(21) следва да бъдат задължени незабавно да докладват всякакви факти, които могат да имат сериозно въздействие върху финансовата състояние или административната организация на застрахователното или презастрахователното предприятие.

(26)  Застрахователни предприятия, извършващи дейности в областта както на животозастраховането, така и на общото застраховане, следва да управляват тези дейности разделено, с цел защита интересите на титулярите на полици. По-специално тези предприятия следва да подлежат на същите капиталови изисквания като тези, приложими за подобна застрахователна група, състояща се от животозастрахователно предприятие и общо застрахователно предприятие, като се вземе предвид засиленото прехвърляне на капитал при предприятия със смесена застрахователна дейност.

(27)  Оценката на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се основава на ясни икономически принципи и да използва оптимално предоставената от финансовите пазари информация, както и общодостъпна информация за техническите застрахователни рискове. По-специално, изискванията за платежоспособност следва да се основават на икономическа оценка на цялостния счетоводен баланс.

(28)  Оценъчните стандарти за целите на надзора следва да отговарят, доколкото е възможно, на развитието в областта на международното счетоводство, за да се ограничи административната тежест върху застрахователните или презастрахователните предприятия.

(29)  В съответствие с този подход, капиталовите изисквания следва да обхващат собствените средства, независимо дали са отчетени като балансова или задбалансова позиции. След като всички финансови ресурси не осигуряват пълно покриване на загубите в случай на ликвидация и при нормално функциониране, позициите на собствените ресурси следва да бъдат класифицирани съгласно качествените критерии в три реда и допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовите изисквания следва да бъде съответно намален. Приложимите към позициите на собствените средства ограничения следва да се прилагат само за определяне на платежоспособността на застрахователните и презастрахователни предприятия и не трябва допълнително да ограничават свободата на тези предприятие по отношение на вътрешното им капиталово управление.

(29a)  Като цяло активите, свободни от всякакви предвидими задължения, са на разположение за поемане на загубите поради неблагоприятни колебания в стопанската дейност, както при нормално функциониране, така и при ликвидация. Затова огромното надхвърляне на пасивите от страна на активите, както са оценени в съответствие с принципите на настоящата директива, следва да се разглежда като висококачествен капитал (ред 1).

29б)  Не всички активи в едно предприятие са неограничени. В някои държави-членки конкретни продукти водят до обособени структури на фондове, които дават на дадена категория титуляри на полица по-големи права върху активи в техния собствен "фонд". За да се осигури последователност с икономическия подход, оценката на собствените средства трябва да се приспособи, така че да отразява различното естество на активите, които са част от обособеното споразумение. По подобен начин изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност следва да отразява намаляването на обединяванията/диверсификацията, свързани с тези обособени фондове.

29в)   В някои държави-членки съществува практиката застрахователни дружества да продават животозастрахователни продукти, във връзка с които притежателите на полици и бенефициерите правят вноски към рисковия капитал на дружеството в замяна на цялата възвръщаемост или на част от възвръщаемостта на вноските. Натрупаните печалби представляват излишък от средства, собственост на юридическото лице, в което е генериран.

29г)   Резервните фондове следва да се оценяват съобразно изложения в настоящата директива икономически подход. В тази връзка не следва да се счита за достатъчно единствено позоваване на оценката на резервните фондове в годишните счетоводни отчети, съставени по националните стандарти. В съответствие с изискванията за собствените средства, излишъкът от средства следва да отговаря на критериите, определени в настоящата директива, относно класификацията по редове. Това означава между другото, че само тези резервни фондове, които отговорят на изискванията за класифициране в първи ред, следва да бъдат считани за капитал от първи ред.

29д)   Взаимозастрахователните асоциации или асоциациите от взаимозастрахователен тип с променливи вноски могат да изискват от своите членове допълнителни вноски, за да увеличат размера на наличните финансови средства, за да поемат загуби. Тези вноски (допълнителни покани към членовете) могат да представляват значителен източник на финансиране за взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип, включително когато тези асоциации са изправени пред неблагоприятни колебания в стопанската дейност. Затова тези вноски следва да се признават като спомагателни елементи на собствени средства и да се третират по съответен начин за целите на платежоспособността. По-конкретно в случая на взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип на корабособственици с променливи вноски за застраховане единствено срещу морски рискове прибягването до допълнителни покани към членовете е трайно наложена практика, която подлежи на специални договорености за възстановяване и одобрената сума на тези допълнителни покани към членовете следва да се третира като капитал с добро качество (ред 2). По същия начин в случай на други взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип, където допълнителните покани към членовете са с подобно качество, одобрената сума на тези покани към членовете следва също да се третира като капитал с добро качество (ред 2).

(30)  С оглед да се позволи на застрахователните и презастрахователните предприятие да изпълнят задълженията си към титулярите на полици и бенефициерите, държавите-членки следва да изискват от тези предприятия да поддържат адекватни технически резерви. Принципите и актюерската и статистическа методология, определяща изчисляването на тези технически резерви следва да се хармонизира в рамките на Общността, за де се постигне по добра съпоставимост и прозрачност.

(31)  Изчисляването на техническите резерви следва да отговаря на оценяването на активите и други пасиви, на състоянието на пазара и да съответства на международното развитие в областта на счетоводството и надзора.

(32)  Стойността на техническите резерви трябва следователно да съответства на сумата, която застрахователното или презастрахователното предприятие би платило, ако незабавно прехвърли договорните си права и задължения на друго предприятие. Следователно стойността на техническите резерви трябва да съответства на сумата, която би се очаквало да бъде поискана от друго застрахователно или презастрахователно предприятие (референтно предприятие), за да поеме и изпълни свързаните с това застрахователни и презастрахователни задължения. Размерът на техническите резерви следва да отразява характеристиките на съответния застрахователен портфейл. Специфична за предприятието информация следва да се използва при изчисления на техническите резерви само дотолкова, доколкото тази информация позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на съответния застрахователен портфейл, като например информация относно управлението на исковете и разходите.

(32a)  Допусканията за референтното предприятие, което се предполага, че поема и изпълнява свързаните с това застрахователни и презастрахователни задължения, следва да се хармонизират на равнище Общност. По-конкретно допусканията относно референтното предприятие, които определят дали и до каква степен да се отчитат диверсификационните ефекти при изчисляването на рисковата премия, следва да се анализират като част от оценката на въздействието на мерките за прилагане и следователно трябва да се хармонизират на равнище Общност.

32б)   За целта на изчисляването на техническите резерви може да се прилага разумна интерполация и екстраполация от пряко наблюдаваните пазарни стойности.

(33)  Необходимо е очакваната настояща стойност на застрахователните задължения да се изчислява на базата на текуща и достоверна информация и реалистични допускания, като се вземат предвид финансовите гаранции и опции в застрахователните и презастрахователните договори, за да се достигне до икономическата оценка на застрахователните или презастрахователните задължения. Следва да се изисква използването на ефективни и хармонизирани актюерски методологии .

(34)  С цел да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на техническите резерви.

(35)  Надзорният режим следва да предвиди изискване за отчитане на риска, което се основава на бъдещо изчисляване, за да се гарантира прецизна и навременна намеса от страна на надзорните органи (капиталово изискване за платежоспособност) и минимално ниво на сигурност, под което не следва да пада размерът на финансовите ресурси (минимално капиталово изискване). Двете капиталови изисквания следва да се хармонизират в рамките на Общността, за да се постигне еднакво ниво на защита на титулярите на полици. По отношение на доброто функциониране на режима Платежоспособност II, следва да съществува адекватна скала за степента на намеса между минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност.

(35a)  За да се смекчат нежелани потенциални проциклични ефекти във финансовата система и да се избегне неправомерно налагане на застрахователните и презастрахователните предприятия да събират допълнителен капитал или да продават своите инвестиции в резултат на неудържими неблагоприятни движения на финансовите пазари, модулът на пазарния риск на стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност следва да включва симетричен механизъм за корекция по отношение на промените в равнището на цените на ценните книжа. Второ, в случай на извънреден срив на финансовите пазари и когато въпросният симетричен механизъм за корекция не е достатъчен, за да могат застрахователните и презастрахователните предприятия да спазват капиталовото си изискване за платежоспособност, следва да се предвиди също така възможност надзорните органи да могат да удължават срока, в който застрахователните и презастрахователните предприятия трябва да възстановят размера на допустимите основни собствени средства до нивото на капиталовото изискване за платежоспособност.

(36)  Капиталовото изискване за платежоспособност следва да включва такова равнище на допустими собствени средства, което да позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да покриват значителни загуби и да дава основателна гаранция на титулярите на полици и бенефициерите, че тези плащания ще бъдат направени, когато бъдат изискуеми.

(36a)  За да се гарантира, че застрахователните и презастрахователните предприятия имат допустими собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност, непрекъснато и с отчитане на всякакви промени в техния рисков профил, тези предприятия следва да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност поне веднъж годишно, да го наблюдават постоянно и да го преизчисляват при всяка значителна промяна в рисковия профил.

(37)  С цел да се насърчава доброто управление на риск и да се постигне съответствие между регулаторните капиталови изисквания и практиките в отрасъла, капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде определено като икономическия капитал, с който трябва да разполагат застрахователните и презастрахователните предприятия, за да гарантират, че фалит може да се случи само веднъж на двеста случая или пък че тези предприятия ще са все още в състояние, с вероятност от поне 99,5 %, да изпълнят своите задължения към титулярите на полица и бенефициерите през идните 12 месеца. Икономическият капитал следва да бъде изчислен на базата на истинския рисков профил на тези предприятия, като се вземе предвид въздействието на възможни техники за смекчаване на риска, както и ефектите от диверсификация.

(38)  Следва да се приеме разпоредба за установяване на стандартна формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, за да се позволи на всички застрахователни и презастрахователни предприятия да оценяват своя икономически капитал. За структурата на стандартната формула следва да се възприеме модулен подход, което означава, че на първо място трябва да бъде оценена индивидуалната експозиция на всяка категория риск, а на второ място ‐ съвкупната експозиция. Следва да бъде разрешено използването на специфични за предприятието параметри, ако това позволява по-добре да бъде отразен истинският профил на застрахователния риск на предприятието, при условие че такива параметри са получени чрез използването на стандартизирана методология.

(39)  За да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула.

▌

(41)  Принципно новият подход, основаващ се на риска, не включва концепцията за количествени ограничения на инвестициите и критерии за допустимост на активите. Следва обаче да е възможно включването на инвестиционните ограничения и критериите за допустимост на активите, за да се регулират рискове, които не са адекватно отразени от под-модулите на стандартната формула.

41а)  Съгласно рисково ориентирания подход за капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде възможно при определени обстоятелства, вместо стандартната формула да се използват частични или цялостни вътрешни модели за изчисляване на това изискване. С цел титулярите на полици и бенефициерите да бъдат еднакво защитени, подобни вътрешни модели следва предварително да бъдат одобрени въз основа на хармонизираните процедури и стандарти.

(42)  Когато размерът на допустимите основни собствени средства спадне под минималното капиталово изискване, лицензът на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде отнет, ако тези предприятия не са в състояние в кратък срок да възстановят размера на допустимите основни собствени средства до нивото на минималното капиталово изискване.

(43)  ▌Минималното капиталово изискване следва да гарантира минимално равнище, под което размерът на финансовите ресурси не следва да пада. Необходимо е то да се изчислява съгласно проста формула, подчиняваща се на определени долна и горна граница въз основа на рисково ориентираното капиталово изискване за платежоспособност, за да се позволи прилагане на увеличаваща се намеса на надзорните органи, и да се базира на данни, които да подлежат на одитиране.

(44)  Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да разполагат с активи от необходимото качество, за да покрият своите общи финансови изисквания. Всички инвестиции, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, следва да се управляват съгласно "принципа на консервативност".

(45)  Държавите–членки не следва да изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да инвестират активите си в конкретни категории активи, тъй като такова изискване би могло да бъде несъвместимо с либерализирането на движението на капитали съгласно член 56 от Договора.

(46)  Необходимо е да се забранят разпоредби, които позволяват на държавите-членки да изискват даването в залог на активи за покритие на техническите резерви на застрахователно и презастрахователно предприятие, независимо от формата на това изискване, когато застрахователят е презастрахован от застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз съгласно настоящата директива, или от предприятие на трета страна, ако надзорният режим на тази трета страна се счита за еквивалентен.

(47)  Досега правната рамка не предоставя нито подробни критерии за предварителна оценка на предложено придобиване, нито процедура за тяхното прилагане. Затова е необходимо изясняване на критериите и процеса на предварителна оценка, за да се осигурят необходимата правна сигурност, яснота и предсказуемост по отношение на процеса на оценяване и на резултатите от него. Директива 2007/44/ЕО въвежда тези критерии и процедури. По отношение на застраховането и презастраховането тези разпоредби следва да се кодифицират и интегрират в настоящата директива.

(48)  Затова хармонизирането на тези процедури и предварителни оценки в рамките на Общността е от ключово значение. Разпоредбите за квалифицирано участие обаче не трябва да възпрепятстват държавите-членки да изискват от надзорните органи да бъдат информирани относно придобивания на участия под определените в тези разпоредби прагове, при условие че за тази цел една държава-членка налага не повече от един допълнителен праг под 10 %. Разпоредбата не следва да възпрепятства и надзорните органи да установят общи насоки за това в кои случаи ще се смята, че такива участия водят до упражняване на значително влияние.

(49)  С оглед на нарастващата мобилност на европейските граждани, все по-често застраховката "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства се предлага на трансгранична основа. С оглед осигуряване на продължаващото добро функциониране на системата "Зелена карта" и на споразуменията между националните бюра на автомобилните застрахователи, е целесъобразно държавите-членки да могат да изискват застрахователните предприятия, предоставящи застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства на тяхна територия посредством режима на представяне на услуги, да се включат и да участват във финансирането на националното бюро, както и в гаранционния фонд, създаден от съответната държава-членка. Държавата-членка, в която се предоставят услугите, следва да изисква от предприятията, които предлагат застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да назначи представители на нейна територия, които да събират цялата необходима информация по отношението на искове и да представляват съответното предприятие.

(50)  В рамките на вътрешния пазар в интерес на титулярите на полици е те да имат достъп до най-широк спектър от съществуващи в Общността застрахователни продукти. Държавата-членка, където е поето задължението, или държавата-членка, където е разположен рискът, трябва да гарантира, че не съществуват пречки за свободното въвеждане на пазара, в рамките на нейната територия, на всички застрахователни продукти, предлагани за продажба в Общността, доколкото те не противоречат на действащите законови разпоредби за защита на общия интерес в държавата-членка и доколкото общият интерес не е защитен от правилата на държавата-членка по произход.

(51)  Следва да бъде приета разпоредба за създаването система от санкции, които да бъдат налагани, когато дадено застрахователно предприятие в държавата–членка, в която е поето задължението или е разположен рискът, не спазва приложимите разпоредби за защита на общия интерес.

(52)  В условията на вътрешен застрахователен пазар клиентът разполага с по-голям и разнообразен избор от договори. За да могат клиентите да извлекат максимална полза от това разнообразие и от увеличената конкуренция, преди сключването на договора и по време на неговия срок те трябва да имат достъп до цялата необходима информация, която им позволява да изберат договора, който най-пълно удовлетворява нужди им.

(53)  Застрахователно предприятие, което предлага договори за оказване на помощ, трябва да притежава необходимите средства, за да предоставя в рамките на подходящ период от време обезщетенията в натура, които предлага. Следва да се предвидят специални разпоредби за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност и абсолютната долна граница на минималните капиталови изисквания, които подобно предприятие трябва да притежава.

(54)  Ефективното упражняване в рамките на Общността на съзастрахователни дейности, които поради тяхното естество и размер, е вероятно да бъдат покрити от международно съзастраховане, следва да се улесни чрез минимално хармонизиране, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и неравното третиране. В този контекст, водещите застрахователни предприятие следва да оценяват искове и да определят размера на техническите резерви. Освен това, следва да се предвиди специално сътрудничество в областта на съзастрахователната дейност в Общността както между надзорните органи в държавите-членки, така и между тези органи и Комисията.

(55)  В интерес на защита на застрахованите лица следа да бъде хармонизирано националното законодателство относно застраховки за съдебни разноски. Всеки конфликт на интереси, произтичащ най-вече от факта, че застрахователното предприятие застрахова друго лице или застрахова лице по отношение както на правни разноски, така и на друг клас застраховки, следва да бъде избегнат или да може да бъде разрешен. За тази цел съществуват различни начини за постигане на подходяща степен на защита за титулярите на полица. Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за съдебни разноски следа да бъде защитен чрез равностойни гаранции.

(56)  Конфликти между застрахователни предприятия, покриващи съдебни разноски, и застраховани лица следва да се разрешават по възможно най-справедливия и бърз начин. Поради това е целесъобразно държавите-членки да предвидят арбитражна процедура или процедура, която осигурява равностойни гаранции.

(57)  В някои държави-членки частното или доброволно здравно застраховане заменя частично или напълно здравното покритие, предоставено от системите за социално осигуряване. Специфичният характер на такава здравна застраховка я разграничава от други класове застраховки за вреди и животозастраховане, тъй като е необходимо да се осигури на титулярите на полици ефективен достъп до частно здравно покритие или здравно покритие на доброволна основа, независимо от тяхната възраст или рисков профил. Като се има предвид характерът и социалните последици от здравно застрахователните договори, надзорните органи на държавата-членка, където е разположен рискът, следва да изискват общите и специалните условия на полицата в случай на частно или доброволно здравно застраховане да бъдат редовно оповестявани, с цел да се провери дали такива договори заменят частично или напълно здравното покритие, осигурено от системата за социално осигуряване. Тази проверка не трябва да бъде предварително условие за въвеждането на пазара на продуктите.

(58)  За целта някои държави-членки са приели специфични законови разпоредби. С цел защита на обществения интерес е възможно да се приемат или запазят такива законови разпоредби, доколкото те не ограничават неоснователно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, при условие че такива разпоредби се прилагат по еднакъв начин. Тези законови разпоредби могат да се различават по естество според условията във всяка държава-членка. Защитата на общия интерес може също да бъде постигната, като се изисква от предприятията, предлагащи частна здравна застраховка или доброволна здравна застраховка, да предлагат стандартни полици в съответствие с покритието, осигурено от законовите схеми за социално осигуряване, при премийна ставка равна или под установен максимум, както и да участват в схеми за компенсиране на загуби. Възможно е също да се изисква техническата основа на частната здравна застраховка или доброволната здравна застраховка да бъде сходна с тази на животозастраховането.

(59)  Приемащите държави-членки следва да могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на тяхна територия задължителни застраховки срещу трудова злополука на свой риск, да спазва специфичните разпоредби, постановени в националното му законодателство за такива застраховки. Такова изискване обаче не следва да се прилага към разпоредбите, отнасящи се до финансовия надзор, които са от изключителната отговорност на държавата-членка по произход.

(59a)  Някои държави-членки не подлагат застрахователните транзакции на никаква форма на косвено данъчно облагане, докато по-голямата част прилагат специални данъци и други форми на вноски, включително допълнителни такси, предназначени за компенсаторните органи; В различните държави – членки, в които се прилагат, структурата и ставката на такива данъци и налози се различават значително. Желателно е да се предотвратява възникването на различия, водещи до нарушаване на условията на конкуренция в областта на застрахователните услуги в държавите – членки. До последваща хармонизация прилагането на данъчните системи и други форми на облагане, предвидени от държавите – членки, в които са разположени рисковете или са поети задълженията, може да реши този проблем, като от държавите – членки зависи да осигурят условия за събирането на тези данъци и вноски.

(60)  Държавите-членки, които не са предмет на Регламент (ЕО) №593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (22) следва да прилагат разпоредбите на този регламента, за да определят приложимото законодателство към застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от регламента.

▌

(63)  За да се вземат предвид международните аспекти на презастраховането, следва да се предвиди разпоредба, която да позволява сключването на международни споразумения с трети страни, целящи дефинирането на средствата за надзор на презастрахователни предприятия, които извършват дейност на територията на всяка договаряща се страна. Освен това следва да се предвиди гъвкава процедура, която да направи възможно да се оцени сходството на застрахователните режими на трети страни с тези на Общността, за да се подобри либерализацията на презастрахователните услуги в тези трети страни чрез установяване или трансгранично предоставяне на услуги.

63а)   Поради особеното естество на презастраховане с ограничено поемане на риск държавите-членки следва да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, сключващи договори за презастраховане с ограничено поемане на риск или осъществяващи дейности по презастраховане с ограничено поемане на риск, могат правилно да определят, измерват и контролират свързаните с този вид договори и дейности рискове.

63б)   Следва да се приемат подходящи правила за носителите със специална цел, които поемат риск от застрахователни и презастрахователни предприятия, без да са застрахователно и презастрахователно предприятие. Сумите, които подлежат на възстановяване от носители със специална цел, следва да се разглеждат като суми, които се приспадат по силата на договори за презастраховане или ретроцесия.

63в)   Носителите със специална цел, разрешени преди 31 октомври 2012 г. следва да подлежат на правото на държавата-членка, която ги е разрешила. За да се избегне обаче регулаторен арбитраж, всяка нова дейност, започната от подобен носител със специална цел след 31 октомври 2012 г., следва да бъде предмет на разпоредбите на настоящата директива.

63г)  Като се вземе предвид все по-трансграничното естество на застрахователната дейност, различията между режимите на държавите-членки по отношение на носителите със специална цел, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива, следва да се намалят колкото се може повече, като същевременно се отчитат техните структури за надзор.

63д)  Трябва да се работи още върху носителите със специална цел, като се отчитат работите, предприети във други финансови сектори.

(64)  Мерките за надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от застрахователна група, трябва да позволяват на органите, извършващи надзор върху застрахователно или презастрахователно предприятие, да направят по-точна преценка за финансовото му състояние.

(65)  Надзорът върху такава група следва да обхваща, в необходимата степен, застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност. Настоящата директива обаче по никакъв начин не следва да задължава държавите-членки да упражняват надзор върху тези предприятия, взети поотделно.

(66)  Докато надзорът върху отделни застрахователни и презастрахователни предприятия остава основния принцип на застрахователния надзор, следва да се определи кои предприятия попадат под обхвата на надзора на ниво група.

(66a)  В съответствие с правото на Общността и националното право, предприятията, по-специално взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип, следва да са в състояние да се обединяват, като образуват концентрации или групи, не с капиталови връзки, а с официализирани силни и устойчиви отношения, основаващи се на договорно или друго материално признаване, гарантиращо финансова солидарност между тези предприятия. Когато чрез централизирана координация се упражнява значително или доминиращо влияние, надзорът над тези предприятия следва да се извършва по същите правила като правилата, предвидени за групи, образувани чрез капиталови връзки с цел постигане на адекватно ниво на защита за титулярите на полици и равнопоставени условия за групите.

(67)  Във всеки случай групов надзор следва да се упражнява на ниво основното предприятие, което е част от групата, установено в Общността. Държавите-членки следва обаче, ако считат за необходимо, да позволят на надзорните органи да прилагат групов надзор на ограничен брой по-ниски нива.

(68)  Необходимо е платежоспособността да се изчислява на ниво група за застрахователни и презастрахователни предприятия, образуващи група.

(68a)  Консолидираното капиталово изискване за платежоспособност за определена група следва да отчита глобалната диверсификация на рисковете, която съществува при всички застрахователни дружества в групата, така че да отразява по подходящ начин рисковите експозиции на групата.

(69)  Принадлежащите към група застрахователни и презастрахователни предприятия следва да могат да кандидатстват за лиценз да прилагат вътрешен модел за изчисляване на платежоспособността както на равнище група, така е на индивидуално равнище.

(69a)  Някои разпоредби на директивата изрично постановяват ролята на Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии да включва предоставяне на становище или посредничество, но това не следва да възпрепятства комитета от такава роля и по отношение на други разпоредби.

69б)  Настоящата директива отразява новаторски надзорен модел, в който ключова роля е отредена на орган за надзор над групата, като същевременно се признава и запазва важна роля за индивидуалния надзорен орган. Правомощията и отговорностите на надзорните органи вървят ръка за ръка с тяхната отчетност .

69в)  Всички титуляри на полица и бенефициери следва да са предмет на равно третиране, независимо от тяхната националност или местоживеене. За тази цел държавите-членки следва да гарантират, че всички мерки, взети от надзорен орган въз основа на неговите национални правомощия не се разглеждат като противопоставени на интересите на тази държава-членка или на титулярите на полица или бенефициерите в тази държава-членка. Във всички ситуации на уреждане на предявени претенции и процедури за ликвидация активите следва да се разпределят поравно на всички титуляри на полица, независимо от тяхната националност или местоживеене.

(70)  Необходимо е да се гарантира, че собствените средства са правилно разпределени в рамките на групата и, когато се наложи, може да се използват за защита на титулярите на полици и бенефициерите. За целта застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат достатъчни собствени средства, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност ▌.

(70a)  Всички надзорни органи, участващи в надзора над групата, следва да бъдат в състояние да разбират взетите решения, особено когато тези решения се вземат от груповия надзорен орган. Когато някой от надзорните органи разполага с дадена информация, съответната информация следва да бъде незабавно споделена с останалите надзорни органи, за да могат всички те да вземат становище въз основа на еднаква информация по съответния въпрос. В случай че съответните надзорни органи не могат да постигнат съгласие, следва да се поиска квалифицираното становище на Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии с цел да се намери решение за ситуацията.

(71)  Платежоспособността на дъщерно застрахователно или на презастрахователно предприятие, на застрахователен холдинг или на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна може да бъде повлияна от финансовите средства на групата, на която това дъщерно предприятие е член, както и от разпределението на тези средства в рамките на групата. Надзорните органи трябва да разполагат със средства за упражняване на надзор върху групата и за предприемане на подходящи мерки на ниво на застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена.

(72)  Концентрацията на риска и операциите между членовете на група могат да засегнат финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие. Надзорните органи трябва да бъдат в състояние да упражняват ▌надзор върху ▌ подобни концентрации на риск и сделките в рамките на групата, като отчитат естеството на отношенията между регулираните предприятия, както и между нерегулираните предприятия, включително застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, и да предприемат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена.

(73)  Застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат подходящи системи за управление, които да подлежат на надзорен преглед.

(74)  Всички застрахователни или презастрахователни групи, които подлежат на групов надзор, трябва да имат орган за надзор над групата, посочен измежду съответните надзорни органи. Правата и задълженията на органа за надзор над групата следва да включват подходяща координация и правомощия за вземане на решения. Органите, участващи в надзора на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от една и съща група, следва да сключват споразумения за сътрудничество.

(74a)  С оглед на нарастващия кръг на компетентност на органа за надзор над групата, трябва да се гарантира, че критериите за избор на орган за надзор над групата не могат да се заобикалят произволно. По-специално в случаи, в които органът за надзор над групата ще се определи с отчитане на структурата на групата и относителното значение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия на различни пазари, сделките в рамките на групата, както и груповото презастраховане не трябва да се отчита повторно при оценката на тяхното относително значение на даден пазар.

(75)  Надзорните органи от всички държави-членки, в които е установено предприятие от групата, следва да бъдат ангажирани в надзор над групата посредством колегиум на надзорните органи. Те следва да имат достъп до наличната информация на други надзорни органи в рамките на колегиума и те следва да участват активно в процеса на вземане на решение. Следва да бъде установено сътрудничество между органите, отговорни за надзора върху застрахователните предприятия, както и между тези органи и надзорните органи върху предприятия, извършващи дейност в други финансови сектори.

(75a)  Дейностите на колегиума следва да бъдат съизмерими с естеството, мащаба и комплексността на риска, свързан с дейността на всички предприятия, които са част от групата, както и с трансграничното измерение. Следва да се създаде колегиум на надзорните органи с цел да се гарантира ефективното провеждане на сътрудничеството, обмена на информация и процесите на консултация между надзорните органи на колегиума в съответствие с дял ІІІ на настоящата директива. Надзорните органи използват колегиума, за да съдейства за сближаване на решенията им, както и за осъществяване на тясно сътрудничество при извършване на надзорните дейности в рамките на групата при хармонизирани критерии.

75б)  Настоящата директива предвижда консултативна роля за Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии. Мнение на Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии, предоставено на орган за надзор над група, не задължава надзорния орган при вземането на решение. При вземането на решение, съответният орган за надзор следва да отчете напълно това мнение и да обясни всяко значително отклонение от него. Това е мнение, което надзорните органи не биха желали да пренебрегнат.

(76)  Застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група, чието главно предприятие е извън Общността, трябва да бъдат подложени на еквивалентен и подходящ надзор на ниво група. За тази цел е необходимо да се осигури прозрачност на правилата и обмена, при всички съществени обстоятелства, на информация с органите на третите страни. За да се гарантира хармонизиран подход към определянето и оценката на съответствието на застрахователния или презастрахователен надзор на трета държава, следва да се предвиди разпоредба Комисията да взема обвързващо решение относно съответствието на режимите за платежоспособност на трети държави. За трети държави, по отношение на които Комисията не е взела никакво решение, оценката на съответствието следва да се извърши от органа за надзор над групата след консултиране с други съответни надзорни органи.

(77)  Тъй като националните законодателства по отношение на мерките по реорганизиране и на процедурите по ликвидация не са хармонизирани, е целесъобразно в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на мерките по реорганизиране и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, както и необходимото сътрудничество, като се има предвид нуждата от единство, универсалност, координация и публичност на тези мерки, както и еднаквото третиране и защита на застрахователните кредитори.

(78)  Следва да се гарантира, че мерките за реорганизация, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, оказват пълно въздействие в цялата Общност. Резултатите от тези мерки за реорганизация обаче, както и процедурите за ликвидация по отношение на трети страни, не трябва да бъдат повлияни.

(79)  Следва да се прави разлика между компетентните органи за целите на мерките за реорганизация и процедурите за ликвидация, и надзорните органи на застрахователните дружества.

(80)  Определението "клон на предприятие", за целите на несъстоятелността, следва съгласно съществуващите принципи на несъстоятелност да отчита правосубектността на застрахователното предприятие. Законодателството на държавата-членка по произход следва да определи по какъв начин се третират по време на ликвидацията на застрахователно предприятие активите и пасивите, държани от независими лица, разполагащи с постоянни права да действат като агенти на застрахователното предприятие.

(81)  Следва да се приемат условията, при които процедури за ликвидация, които не се основават на несъстоятелност и които включват ред за приоритетно плащане на застрахователни искове, попадат в обхвата на настоящата директива. Искове на заетите лица в застрахователното предприятие, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, следва да могат да бъдат суброгирани чрез национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани искове следва да бъдат уредени от законодателството на държавата-членка по произход (lex concursus).

(82)  Мерките по реорганизиране не изключват откриването на процедура по ликвидация. Процедури по ликвидация трябва да могат да бъдат откривани в отсъствието или след приемането на мерки за реорганизиране и да бъдат впоследствие прекратени със споразумение или с други сходни мерки, включително ║ мерки по реорганизиране .

(83)  Само компетентните органи на държавата-членка по произход трябва да бъдат оправомощени да вземат решения по отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества. Тези решения следва да пораждат действие в цялата Общност и да бъдат признати от всички държави-членки. Решенията следва да бъдат публикувани съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход и в Официален вестник на Европейския съюз. Информацията следва да бъде достъпна за кредиторите с местопребиваване в Общността, които следва да имат правото да отправят искове и да представят съображения.

(84)  Всички активи и пасиви на застрахователното предприятие следва да се вземат предвид при процедурите по ликвидация.

(85)  Всички условия за откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход.

(86)  С цел да се осигури координирано действие сред държавите-членки, надзорните органи на държавата-членка по произход и тези от всички други държави-членки, следва да бъдат незабавно информирани за откриването на процедура по ликвидация.

(87)  От съществено значение е застрахованите лица, титулярите на полици, бенефициерите, както и всяка потърпевша страна, разполагащи с право на пряк иск срещу застрахователното предприятие за вземания, вследствие на застрахователни действия, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация, като е ясно, че тази защита не следва да се разпростира върху искове, които не са резултат от задължения по застрахователни договори или по застрахователни операции, а са в областта на гражданската отговорност за действия на даден агент в рамките на преговори за които, по силата на закона, който се прилага за договора или за застрахователната операция, той не е лично отговорен по договора или по конкретната застрахователна операция. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да имат възможност да избират между равностойни методи, за да гарантират специално третиране на застрахователни кредитори, като никой от тези методи не възпрепятства държава-членка да установи приоритетен ред сред различните категории застрахователни искове. Освен това, следва да се постигне подходящо равновесие между защитата на застрахователните кредитори и други привилегировани кредитори, защитени от законодателството на съответната държава-членка.

(88)  Откриването на процедури по ликвидация следва да включва отнемането на издадения на застрахователното предприятие лиценз за упражняване на дейност, освен ако този лиценз вече не е отнет.

(89)  При процедури за ликвидация кредиторите следва да имат право да предявят иск или да представят писмените си съображения. Исковете на кредиторите, с местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните искове, представени в държавата-членка по произход, без дискриминация, основаваща се на националност или местопребиваване.

(90)  С цел защита на основателните очаквания и на сигурността на някои операции в държавите-членки, различни от държавата-членка по произход, е необходимо да се определи законодателството, приложимо по отношение на въздействието, което мерките за реорганизация и процедурите по ликвидация оказват върху висящи съдебни производства и върху отделни съдебни изпълнения по силата на тези съдебни производства.

(91)  В съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяването на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(23) следва да се приемат мерките, необходими за прилагането на настоящата директива. По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки относно адаптирането на приложенията, както и мерки, уточняващи надзорните правомощия и действия, които трябва да бъдат предприети, и постановяващи подробни изисквания в области като система за управление, публично оповестяване, критерии за оценяване по отношение на квалифицирани дялови участия, изчисляване на техническите резерви и капиталовите изисквания, инвестиционни правила и надзора върху група. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива като я допълнят , с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол съгласно член 5а от Решение 1999/468/ЕО. На Комисията следва също да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки за прилагане, които да предоставят на трети държави статут на еквивалентност с разпоредбите на настоящата директива. Независимо че тези мерки трябва да бъдат в съответствие с по-рано определени критерии, все пак им се полага известна степен на контрол. Затова е целесъобразно те да бъдат приети в съответствие с процедурата за регулиране.

(92)  Тъй като целите на настоящата директива ║не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба на последиците на предприеманото действие могат по-добре да бъдат постигнати на общностно равнище , Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(93)  Разпоредбите на Директива 64/225/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията(24) , Директива 73/240/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане(25) , Директива 76/580/ЕИО на Съвета от 29 юни 1976 г. за изменение на Директива 73/239/EИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане(26) и Директива 84/641/EИО на Съвета от 10 декември 1984 г. за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, Първата директива (73/239/EИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане(27) , са остарели и следва да бъдат отменени.

(94)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(95)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение VI, част Б.

(95a)  Комисията преразглежда адекватността на съществуващите схеми за гарантиране в застрахователния сектор и представя съответно законодателно предложение.

95б)   Член 17, параграф 2 от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (28) се отнася до съществуващите законодателни разпоредби относно границите за платежоспособност. Посочените разпоредби следва да се поддържат с цел запазване на статуквото. Комисията следва възможно най-скоро да извърши преразглеждането на Директива 2003/41/ЕО съгласно член 21, параграф 4 от нея. Комисията, подпомагана от Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии, следва да разработи подходяща система за правила за платежоспособност за предоставяне на пенсии, като същевременно отрази напълно съществените особености на застраховането и, следователно не следва да възпрепятства прилагането на правилата на Платежоспособност ІІ към тях.

95в)   Приемането на настоящата директива променя рисковия профил на застрахователното предприятие спрямо титуляря на полица. Комисията следва възможно най-скоро и не по-късно от края на 2010 г. да представи предложение за преразглеждане на Директива 2002/92/EО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (29) , като отчете последствията за титулярите на полица съгласно настоящата директива.

95г)   По-нататъшни широкообхватни реформи на регулаторния и надзорния модел на финансовия сектор на ЕС са особено необходими и следователно трябва да се започнат бързо от Европейската комисия с надлежно отчитане на заключенията, представени от групата експерти, председателствана от Jacques de Larosière, на 25 февруари 2009 г. Комисията следва да предложи законодателство, необходимо за преодоляване на откритите недостатъци по отношение на разпоредбите за мерки за координация и сътрудничество на надзорните органи.

95д)   Необходимо е да се потърси мнението на Комитета за европейско застраховане и професионални пенсии за най-добрите начини за разрешаване на въпросите на засиления надзор над групите и управлението на капитала вътре в застрахователното или презастрахователно предприятие. Комитетът за европейско застраховане и професионални пенсии следва да бъде приканен да даде мнение, с което да подпомогне Комисията да разработи своите предложения при условия, които са последователни по отношение на защитата на високо равнище на титулярите на полица (и бенефициерите) и на запазването на финансова стабилност. В тази връзка Комитетът за европейско застраховане и професионални пенсии следва да бъде поканен да консултира Комисията за структурата и принципите, които да ръководят евентуалните бъдещи изменения на настоящата директива, които може да са необходими за привеждане на предложените промени в действие. Комисията следва да представи доклад, последван от съответните предложения до Европейския парламент и до Съвета за алтернативни режими за надзор на застрахователните и презастрахователни предприятия в групи, които засилват ефикасното управление на капитала в групи, ако е уверена, че е налице адекватна нормативна уредба за въвеждане на такъв режим. По-конкретно е желателно да функционира режим на групова подкрепа на солидни основи, опирайки се на налични хармонизирани и адекватно финансирани застрахователни схеми за гарантиране, хармонизирана и правно обвързваща рамка между компетентните органи, централните банки и министерствата на финансите във връзка с управлението и разрешаването на кризи, и подялбата на данъчно бреме, който да привежда в съответствие надзорни правомощия и данъчни отговорности, правно обвързваща рамка за посредничество на надзорни спорове, хармонизирана рамка за ранна намеса, хармонизирана рамка за прехвърляне на активи, неплатежоспособност и процедури по ликвидация, която да премахва съответните пречки в националното дружествено или корпоративно право по отношение на прехвърлянето на активи. В своя доклад Комисията следва също да отчита отражението на диверсификационния ефект във времето и риска, свързан с принадлежността към група, практиките в централизираното групово управление на риска, функционирането на вътрешните групови модели, както и надзора на сделките вътре в групата и концентрациите на риска.

95е)   В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (30) , държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането й, както и да ги направят обществено достояние,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Член 1

Предмет

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за пряката животозастрахователна и общо застрахователна дейност, която се извършва от предприятия, които са установени на територията на държава-членка, или които желаят да бъдат установени там.

Тя също така се прилага за презастрахователните предприятия, които извършват само презастрахователна дейност и които са установени на територията на държава-членка или които желаят да бъдат установени на нея , с изключение на дял IV.

2.  Що се отнася до общото застраховане, настоящата директива се прилага към общите застрахователни дейности от класовете, посочени в част А от приложение І. За целите на параграф 1, алинея първа общо застраховане включва дейността по оказване на помощ, която се предоставя на лица, изпаднали в затруднение по време на пътуване, когато са далеч от местоживеенето си или от постоянното си пребиваване. Тя се състои в задължението, срещу предварително заплатена премия, за оказване на непосредствена помощ на бенефициера по договора за оказване на помощ, когато това лице е изпаднало в затруднено положение в резултат на случайно настъпило събитие в случаите и при условията, предвидени в договора.

Помощта може да се състои в предоставянето на обезщетения в брой или в натура. Предоставянето на обезщетения в натура може да се извършва и посредством служителите или оборудването на лицето, което ги предоставя.

Дейността по оказване на помощ не покрива сервизно обслужване, поддръжка, сервизно обслужване след продажба или просто посочване или предоставяне на помощ от посредник.

3.  По отношение на животозастраховането настоящата директива се прилага за:

Общи положения

Член 3

Законоустановени системи

Без да се засяга член 2, параграф 3, буква в), настоящата директива не се прилага за застраховки, представляващи част от законоустановената система за социално осигуряване;

Член 4

Изключване от приложното поле поради размера

1.  Без да се засягат член 3 и членове от 5 до 10 , настоящата директива не се прилага спрямо общозастрахователни предприятия, които отговарят на всички от следните условия :

2.  Ако която и да било от посочените в параграф 1 суми бъде превишена през три последователни години, настоящата директива се прилага от четвъртата година.

2а.   Чрез дерогация от параграф 1 настоящата директива се прилага за всички предприятия, искащи лиценз за извършване на застрахователни и презастрахователни дейности, чийто годишен брутен доход от записани премии или технически резерви, брутни от сумите, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение, се очаква да надвишат която и да е от сумите, посочени в параграф 1, в следващите пет години.

2б.   Настоящата директива престава да се прилага за застрахователните предприятия, за които надзорният отговор се е уверил, че отговарят на следните условия:

Докато съответното застрахователно предприятие извършва дейност в съответствие с членове 143 до 147, първата алинея не се прилага.

2в.   Параграфи 1 и 2б не възпрепятстват предприятията да подават заявления за получаване на разрешителни или да продължават да използват разрешителни в съответствие с настоящата директива.

Общо застраховане

Член 5

Операции

Член 6

Помощ

1.  Настоящата директива не се прилага за дейността по оказване на помощ, която отговаря на всяко едно от следните условия:

2.  В случаите, посочени в параграф 1, буква б), подточки i) и ii), условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на държавата-членка на предприятието, предоставящо покритие не се прилага, когато бенефициерът членува в предоставящата покритие структура и отстраняването на техническата повреда или превозването на превозното средство се извършва от подобна структура в съответната държава въз основа на взаимно споразумение само при представяне на членска карта, без да е платена никаква допълнителна премия, или в случая на Ирландия и Обединеното кралство , където операциите по оказване на помощ се осъществяват от един единствен орган, който функционира и в двете държави.

3.  Настоящата директива не се прилага в случай на операции, посочени в параграф 1, буква б), подточка iii), когато произшествието или техническата повреда е настъпило на територията на Ирландия или, за Обединеното кралство, на територията на Северна Ирландия, и превозното средство, по възможност заедно с водача и пътниците, се превозват до местоживеенето, отправното място или първоначалната им дестинация в рамките на една от двете територии.

4.  Настоящата директива не се прилага за операциите по оказване на помощ, които се извършват от Клуба на автомобилистите във Великото херцогство Люксембург, когато произшествие или техническа повреда на превозно средство възниква извън територията на Великото херцогство Люксембург , и оказването на помощ се състои в транспортиране на превозното средство, което е участвало в произшествието или е претърпяло техническа повреда, по възможност заедно с водача и пътниците до местоживеенето им.

Член 7

Взаимозастрахователни предприятия

Настоящата директива не се прилага за взаимозастрахователни предприятия, които извършват общо застрахователна дейност и които са сключили с други взаимозастрахователни предприятия споразумение, което предвижда пълно презастраховане на издадените от тях застрахователни полици или според което предприятието-поемател се задължава да изпълни задълженията по тези полици вместо предприятието-цедент. В такъв случай предприятието-поемател се подчинява на правилата на настоящата директива.

Член 8

Институции

а)   Postbeamtenkrankenkasse,

б)   Krankenversorgung der Bundesbahnbeamten.

Животозастраховане

Член 9

Операции и дейности

Член 10

Организации, предприятия и институции

"Consorcio de Compensación de Seguros " в Испания, освен ако нейният устав не бъде променен по отношение на обхвата на нейната компетентност.

ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ

Член 11

Презастраховане

По отношение на презастраховането настоящата директива не се прилага за презастрахователна дейност, която се извършва или изцяло се гарантира от правителството на държава-членка, когато последната действа, по причини на съществен публичен интерес, в качеството на презастраховател от последна инстанция, включително при обстоятелства, когато тази роля е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие.

Член 12

Презастрахователни предприятия, които преустановяват дейността си

1.  Презастрахователните предприятия, които са преустановили сключването на нови презастрахователни договори до 10 декември 2007 г. и изключително администрират съществуващия си портфейл, за да преустановят дейността си, не са предмет на настоящата директива.

2.  Държавите-членки съставят списък на съответните презастрахователни предприятия и предоставят този списък на всички други държави-членки.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 13

Определения

(1a) "каптивно застрахователно предприятие" означава застрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия по смисъла на член 210, параграф 1, буква в), или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави застрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията от групата, на която каптивното застрахователно предприятие е член;

(3a) "каптивно презастрахователно предприятие" означава застрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия по смисъла на член 210, параграф 1, буква в), или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави презастрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията от групата, на която каптивното презастрахователно предприятие е член;

6)   "държава-членка по произход" означава всяка една от следните държави-членки:

7)   "приемаща държава-членка" означава държавата-членка, различна от държавата-членка по произход, в която застрахователно или презастрахователно предприятие има клон или предоставя услуги; за животозастраховане и общо застраховане "държавата-членка по предоставяне на услуги" означава съответно държавата-членка на задължението и държавата-членка, в която е разположен рискът, ако задължението или рискът се покрива от застрахователно предприятие или клон, намиращ се в друга държава-членка;

(9a) "установяване" означава централното управление или клон на предприятие;

10)   "държава-членка, където е разположен рискът" означава всяка една от следните ▌:

а)   обичайното пребиваване на титуляря на полицата;

(15б) "сделка в рамките на групата" означава всяка сделка, при която застрахователно или презастрахователно предприятие прибягва пряко или косвено до други предприятия от същата група или до което и да било физическо или юридическо лице, тясно свързано с предприятията от тази група, за изпълнението на договорно или извъндоговорно задължение, възмездно или не;

(16) "участие" означава притежаването, пряко или посредством контрол на над 20 % от правото на глас или капитала на предприятие;

Държавите-членки могат да добавят към категорията, посочена в първа алинея, буква в), рисковете, застраховани от професионални сдружения, смесени предприятия или временни групировки;

(23) "възлагане на дейности на външни изпълнители (аутсорсинг)" означава споразумение, под всякаква форма, между застрахователно или презастрахователно предприятие и доставчик на услуги ‐ независимо дали е обект на надзор, или не, по силата на което доставчикът на услуги извършва процес, услуга или дейност ‐ независимо дали пряко или посредством възлагане на подизпълнител, които в противен случай биха били извършени от самото застрахователно или презастрахователно предприятие;

(24) "застрахователен риск" означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на неподходящи допускания по отношение формирането на цена и резерви;

Член 14

Принцип на издаване на лиценз

Предприемането на пряка застрахователна или презастрахователна дейност, попадаща в приложното поле на настоящата директива, подлежи на предварително издаване на лиценз .

2.  Лицензът , посочен в параграф 1, трябва да се иска от надзорните органи на държавата-членка по произход от следните предприятия:

а)   всяко предприятие, което установява главното си управление на територията на тази държава;

Обхват на лиценза

Лицензът съгласно член 14 е валиден за цялата Общност. Той позволява на застрахователното и презастрахователното предприятие да извършва дейността си там съгласно получения лиценз, обхващащ правото на установяване и свободното предоставяне на услуги.

2.  Съгласно член 14 лицензът се дава за определен клас пряко застраховане, включено в списъка в точка А от приложение I или в приложение II. То обхваща целия клас, освен ако кандидатът не желае да покрива само някои от рисковете, спадащи към този клас.

2.  Рисковете, включени в един клас, не могат да бъдат включени в друг клас, с изключение на случаите, посочени в член 16, параграф 1.

Лиценз може да бъде издаден за два или повече класа, когато националното законодателство на държавата-членка позволява такива класове да бъдат извършвани едновременно.

По отношение на животозастраховането държавите-членки могат да издават лиценз за групите класове, изброени в точка Б от приложение I .

3.  Надзорните органи могат да ограничат исканият лиценз за един от класовете до операциите, определени в схемата за операциите съгласно член 23.

Предприятията, които са предмет на настоящата директива могат да извършват посочената в член 6 дейност само, ако са получили лиценз за категория 18 в точка A от приложение I, без да се нарушават разпоредбите на член 16, параграф 1. В този случай настоящата директива се прилага само за въпросните операции.

5.  По отношение на презастраховането лицензът се издава за дейност по общо презастраховане, за дейност по презастраховане при животозастраховането или всички видове презастрахователна дейност.

5.  Приложното поле на лиценза се разглежда в светлината на програмата за дейността, която следва да се представи съгласно член 18,параграф 1 буква в), както и изпълнението на условията, установени за издаването на лиценз от държавата-членка, до която се подава искането.

Член 16

Допълнителни рискове

Застрахователно предприятие, което е получило лиценз за основен риск, който спада към един клас или група от класове застраховки съгласно посоченото в приложение I , може да застрахова и рискове, включени в друг клас, без да е необходимо получаването на лиценз , покриващо тези рискове, ако тези рискове отговарят на всички посочени изисквания :

а)   те са свързани с основния риск;

2.  Въпреки това, застраховките за съдебни разноски посочени в клас 17 могат да се считат за допълнителен риск към клас 18, когато са изпълнени определените в параграф 1 и едно от следните условия:

Форма на застрахователното или презастрахователното предприятие

Държавата-членка, където се намира централното управление, изисква от всяко предприятие, за което се иска лиценз съгласно член 14 , да приеме една от формите, изложени в приложение III.

2.  Държавите-членки могат да създават предприятия в каквато и да е форма на публичното право, ако такива органи имат за предмет извършването на застрахователна или презастрахователна дейност при условия, еквивалентни на тези, при които функционират частните предприятия.

3.  Комисията може да приеме ║ мерки за прилагане във връзка с разширяване на формите, изложени в приложение III.

3.  Тези ║ мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

Член 18

Условия за получаване на лиценз

Държавата-членка по произход изисква от всяко предприятие, за което се иска лиценз:

а)   по отношение на застрахователните предприятия, да ограничи предмета си до застрахователна дейност и ▌ операции, пряко произтичащи от нея, изключвайки всички останали търговски дейности;

2.  В допълнение от него се изисква да представи доказателство, че притежава допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталовото изискване, предвидени в член 100, параграф 1 и член 126 .

Без да се засяга параграф 2, застрахователно предприятие, извършващо животозастрахователна дейност и искащо съгласно член 72 лиценз за разширяване на своята дейност, за да включи рисковете, изложени в класове 1 и 2 в точка А от приложение I, удостоверява:

а)   че разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 127 параграф 1, буква г);

а)   че разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 127 параграф 1, буква г);

Тесни връзки

Когато са налице тесни връзки между застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие и други физически или юридически лица, надзорните органи издават лиценз само ако тези връзки не възпрепятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции.

Надзорните органи отказват лиценз, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета страна, които регулират едно или повече физически или юридически лица, с които застрахователното или презастрахователното предприятие има тесни връзки, или ако затруднения при прилагането на тези закони възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на тези органи.

Надзорните органи изискват от застрахователните или презастрахователните предприятия да им предоставят необходимата информация за постоянното наблюдаване на изпълнението на условията по параграф 1.

Член 20

Централното управление на застрахователното или презастрахователното предприятие

Държавите-членки изискват от застрахователните или презастрахователните предприятия, да установят своите главни управления в държавата-членка по вписването им.

Член 21

Договорни условия и размери на премиите

Държавите-членки не изискват предварителното одобрение или системно съобщаване на общите и специални условия по полиците, на премиите, техническите бази, използвани по-специално за изчисляване на премиите и техническите резерви, или на формулярите и други печатни документи, които застрахователното предприятие възнамерява да използва в своята работа с титулярите на полици или с предприятия-цеденти или ретро цеденти .

1.  При животозастраховането обаче и единствено с цел да се провери съответствието с националните разпоредби, засягащи актюерските принципи, държавата–членка по произход може да изисква регулярни уведомления относно техническите бази, използвани за изчисляване на премиите и техническите резерви. Това изискване не съставлява предварително условие за издаване на лиценз на живото застрахователно предприятие .

Държавите-членки не поддържат или въвеждат предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените.

3.  Държавите-членки могат да подлагат предприятията, които искат или са получили лиценз за клас 18 от точка А от приложение I, на проверки на преките или непреки ресурси в персонал и оборудване, включително квалификацията на медицинския им екип и качеството на оборудването, което е на разположение на такива предприятия за поемане на техните задължения, произтичащи от този клас .

4.  Държавите-членки могат да поддържат действащите или да въвеждат законовите, подзаконови или административни разпоредби, изискващи одобрение на учредителния договор и устава и съобщаване на всякакви други документи, необходими за нормалното упражняване на контрол.

4.  Член 22

Икономически изисквания на пазара

Държавите-членки не изискват искането за лиценз да се разглежда в светлината на икономическите изисквания на пазара.

Член 23

Програма за дейността

Програмата за дейността, посочена в член 18, параграф 1, буква в), включва подробности или доказателства за следното :

а)   естеството на рисковете или задълженията , които съответното застрахователно или презастрахователно предприятие предвижда да покрива;

а)   прогнозен баланс;

Акционери и членове с квалифицирано участие

Надзорните органи на държавата-членка, където се намира главното управление, не издават лиценз на предприятието за започване на застрахователна или презастрахователна дейност, без да са били информирани за идентичността на преките или косвени акционери или членове с квалифицирано участие в това предприятие, независимо от това дали са физически или юридически лица, както и за размера на тези участия.

1.  Тези власти отказват лиценз, ако съобразявайки се с потребността от гарантиране на стабилно и благоразумно управление на застрахователното или презастрахователното предприятие, не са удовлетворени от качествата на акционерите или членовете.

За целите на параграф 1 , се отчитат правата на глас, посочени в членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, както и условията по отношение на тяхното сумиране, предвидени в член12, параграфи 4 и 5 от споменатата директива.

2.  Държавите-членки не вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционните посредници или кредитните институции могат да притежават в резултат от поемане на емисията на финансови инструменти и/или пласиране на финансови инструменти на базата на твърд ангажимент, предвидени съгласно раздел А, точка 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и доколкото те се прехвърлят в срок една година след придобиването.

Член 25

Отказ на лиценз

Всяко решение за отказ на лиценз се придружава от прецизни аргументи и се съобщава на съответното предприятие.

Всяка държава-членка предвижда право на обжалване пред съда, когато издаването на лиценз е било отказано.

Такава разпоредба се предвижда и по отношение на случаите, в които надзорните органи не са се произнесли по искане за лиценз в рамките на период от шест месеца от датата на неговото получаване.

Член 26

Предварителни консултации с ▌органите на други държави-членки

С надзорните органи на другите заинтересовани държави-членки се провеждат консултации преди издаването на лиценз на предприятие, което е всяко едно от следните предприятия:

а)   дъщерно дружество на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка;

а)   дъщерно дружество на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността;

3.  Те обменят информация относно годността на акционерите, както и относно изискванията за квалификация и репутация на всички лица, които действително управляват предприятието или изпълняват други ключови функции, която е релевантна за другите заинтересовани, от издаването на лиценз, компетентни власти, както и за текущата оценка на съответствието с оперативните условия.

ГЛАВА III

Член 27

Главна цел на надзора

Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разполагат с необходимите средства и със съответните експерти и капацитет, и правомощия за постигане на главната цел на надзора, а именно защитата на титулярите на полици и на бенефициерите.

Член 27a

Поддържане на финансова стабилност и процикличност

Без да се накърнява главната цел а надзора, както е определена в член 27, държавите-членки гарантират, че при изпълнението на общите си задължения надзорните органи надлежно отчитат потенциалното въздействие на своите решения върху стабилността на съответните финансови системи в Европейския съюз, по-специално в неотложни ситуации, като вземат предвид наличната в съответния момент информация.

В моменти на изключителни движения на финансовите пазари надзорните органи отчитат потенциалните проциклични ефекти на своите действия.

Член 28

Общи принципи на надзора

Надзорът се основава на насочен към бъдещето и рисково ориентиран подход. Той включва редовната проверка на доброто функциониране на застрахователната и презастрахователната дейност и спазването на надзорните правила от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия.

2.  Надзорът на застрахователни и презастрахователни предприятия включва подходяща комбинация от проверки на място и дейности от разстояние.

3.  Държавите-членки гарантират, че изискванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се прилагат по начин, отговарящ на характера, сложността и размера на риска, характерен за дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие.

3а.   Комисията гарантира, че мерките за прилагане включват принципа на пропорционалността, като по този начин се осигури пропорционалното прилагане на настоящата директива, по-конкретно за много малки застрахователни предприятия.

1.  Член 29

Надзорни органи и обхват на надзора

Финансовият надзор на застрахователните и презастрахователните предприятия, включително този на дейността, която те извършват чрез клонове или по силата на свободата на предоставяне на услуги, е изцяло от отговорност на държавата-членка произход.

2.  Финансовият надзор съгласно параграф 1 включва проверка по отношение на цялостната дейност на застрахователното и презастрахователното предприятие, на състоянието на платежоспособността му, на създаването на технически резерви, на неговите активи и на допустимите собствени средства в съответствие с установените правила или практиките, прилагани от държавата-членка по силата на разпоредбите, приети на равнище на Общността.

2.  Когато съответното застрахователно предприятие има лиценз да покрива рисковете, класифицирани в клас 18 на точка А от приложение I, надзорът се разширява до наблюдение на техническите ресурси, които застрахователното предприятие има на разположение за целите на извършване на действия по предоставяне на помощ, които се е ангажирало на извършва, когато правото на държавата-членка по произход предвижда наблюдение на такива ресурси.

Ако надзорните органи на държавата–членка, където е разположен рискът, или на задължението, или, в случай на презастрахователно предприятие, на приемащата държава-членка, имат основание да считат, че дейността на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие може да застраши неговата финансова стабилност, те уведомяват надзорните органи на държавата–членка по произход на предприятието.

3.  Надзорните органи на държавата–членка по произход определят дали предприятието отговаря на принципите за финансов надзор, предвидени в настоящата директива.

Член 30

Прозрачност и отчетност

Надзорните органи изпълняват своите задачи в съответствие с принципите за прозрачност и отчетност при строго съблюдаване на защитата на поверителната информация.

2.  Държавите-членки гарантират оповестяването на следната информация:

а)   текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби и общите указания от законодателството в областта на застраховането;

Оповестяването се изготвя в общоприета форма и се актуализира редовно. Информацията, посочена в първа алинея, букви а) до д), е достъпна на един електронен адрес във всяка държава-членка.

Държавите-членки предвиждат прозрачни процедури за назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на ръководните и управителните структури на техните надзорни органи.

4.  Комисията приема мерки за прилагане във връзка с параграф 2, които определят за кои ключови аспекти трябва да бъдат оповестени агрегирани статистически данни, а също и формата, структурата, съдържанието и датата на публикуване на оповестяването.

4.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

Член 31

Забрана за възражение срещу презастрахователни договори или договори за ретроцесия

Държавата-членка по произход на застрахователно предприятие не може да възрази срещу презастрахователен договор, сключен с презастрахователно предприятие или със застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с член 14, по причини, които са пряко свързани с финансовата стабилност на това презастрахователно или застрахователно предприятие.

2.  Държавата-членка по произход на презастрахователното предприятие не възразява срещу договор за ретроцесия, сключен от презастрахователно предприятие с презастрахователно предприятие или със застрахователно предприятие, което е получило лиценз в съответствие с член 14, по причини, пряко свързани с финансовата стабилност на това презастрахователно или застрахователно предприятие.

2.  Член 32

Надзор на клонове, установени в друга държава-членка

Ако дадено застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка извършва дейност чрез клон, държавите-членки предвиждат възможност за надзорните органи на държавата-членка по произход да извършват, след като са информирали надзорните органи на съответната приемаща държава-членка, самостоятелно или чрез посредничеството на лица, назначени за тази цел, проверка на място на информацията, необходима за финансовия надзор върху предприятието.

Органите на съответната приемаща държава-членка могат да участват в тези проверки .

▌

Общи надзорни правомощия

Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават правомощията за вземане на превантивни и коригиращи мерки, с цел осигуряване на спазването на законови, подзаконови и административни разпоредби, с които трябва да се съобразяват застрахователните и презастрахователни предприятия във всяка една държава-членка .

2.  Надзорните органи притежават правомощията да вземат всякакви необходими мерки, включително, ако е целесъобразно, и от административен и финансов характер, по отношение на застрахователните или презастрахователните предприятия, и на членовете на техния административен или управителен орган, или на лицата, контролиращи този орган.

3.  Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават правомощията да изискват цялата информация, необходима за провеждане на надзора съгласно член 35.

4.  Държавите-членки гарантират, че в рамките на процеса на надзорен преглед надзорните органи притежават правомощията да разработват, ако е целесъобразно, в допълнение към изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, и необходими количествени инструменти за оценка на способността на застрахователните или презастрахователните предприятия за справяне с възможни събития или бъдещи изменения на икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху цялостното им финансово състояние. Надзорните органи имат правомощието да изискват редовното провеждане на такъв вид тестове от страна на предприятията.

5.  Надзорните органи притежават правомощията да провеждат разследвания на място в помещенията на застрахователните и презастрахователните предприятия.

6.  Надзорните правомощия се прилагат навреме и по пропорционален начин.

7.  Правомощията по отношение на застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно параграфи 1‐5 са също приложими и по отношение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия, възложени на външни изпълнители.

8.  Мерките, предвидени в параграфи 1‐5 и 7, се прилагат ако е необходимо чрез принудително изпълнение по съдебен път, когато е целесъобразно.

1.  Член 35

Информация, която се предоставя за целите на надзора

Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да представят на надзорните органи информацията, която е необходима за целите на надзора. В рамките на провеждането на посочения в член 36 процес тази информация включва най-малко необходимата информация за:

а)   оценка на системата на управление, прилагана от предприятията, на извършваната от тях дейност, на принципите на оценка, прилагани за целите на платежоспособността, на рисковете, с които се сблъскват, и на системите за управление на риска, както и на тяхната капиталова структура, нужди и управление;

а)   да определят характера, обхвата и формата на посочената в параграф 1 информация, която те изискват да бъде представена от застрахователните и презастрахователните предприятия към следните времеви моменти:

а)   качествени и количествени елементи, или всяка подходяща тяхна комбинация;

а)   тя трябва да отразява характера, обема и сложността на дейността на съответното предприятие, и по-конкретно рисковете, свързани с тази дейност ;

6.  Комисията приема мерки за прилагане за определяне на посочената в параграфи 1 - 4 информация, с цел гарантиране на сближаването на надзорната отчетност в необходимата степен.

6.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

Член 36

Процес на надзорен преглед

Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разглеждат и оценяват стратегиите, процесите и отчетните процедури, които са установени от застрахователните и презастрахователните предприятия с цел осигуряване на спазването на приетите вследствие на настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби.

1.  Прегледът и оценяването обхващат оценката на качествените изкисвания по отношение на системата на управление, оценката на рисковете, пред които съответното предприятие е изправено или може да се изправи, оценката на способността на тези предприятия да оценяват тези рискове, като се вземе предвид средата, в която предприятията оперират.

Надзорните органи разглеждат и оценяват по-специално спазването на изискванията по отношение на:

а)   системата на управление, включително оценката на собствения риск и платежоспособност, съгласно глава IV, раздел 2;

4.  Надзорните органи оценяват адекватността на методите и практиките на застрахователните и презастрахователните предприятия, създадени за установяване на възможните бъдещи изменения на икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху съответното предприятие.

4.  Надзорните органи оценяват способността на предприятията да издържат на тези възможни събития или бъдещи изменения на икономическите условия.

Надзорните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да отстранят установените в рамките на процеса на надзорен преглед слабости или недостатъци.

6.  Прегледите, оценяването и оценките, посочени в параграфи 1, 2 и 4, се извършват редовно.

6.  Надзорните органи определят минималната честота и обхват на посочените в параграфи 1, 2 и 4 прегледи, оценяване и оценки, като вземат предвид характера, обема и сложността на дейностите на съответното застрахователно или презастрахователно предприятие.

Член 37

Добавяне на капитал

Вследствие на процеса на надзорен преглед надзорните органи могат при извънредни обстоятелства да изискат добавянето на капитал от застрахователното или презастрахователното предприятие посредством решение, в което се посочват причините. Тази възможност може да бъде използвана само в следните случаи:

а)   надзорните органи стигат до заключението, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2, и:

2.  В случаите, посочени в параграф 1, буква в) от настоящия член, изискването за добавяне на капитал е пропорционално на материалните рискове, произтичащи от недостатъците, които дават основание за решението на надзорния орган да изиска добавяне.

В представените в параграф 1, букви б) и в) случаи надзорният орган гарантира, че застрахователното или презастрахователното предприятие полага всички усилия за отстраняване на недостатъците, довели до налагане на добавянето на капитал.

4.  Добавеният капитал съгласно параграф 1 се преразглежда поне веднъж годишно от страна на надзорния орган и се отменя, когато предприятието е отстранило довелите до неговото налагане недостатъци.

4.  ▌

Капиталовото изискване за платежоспособност, включващо наложения ▌ добавен капитал, заменя неадекватното капиталово изискване за платежоспособност.

5.  Независимо от разпоредбите на алинея първа капиталовото изискване за платежоспособност не включва добавения капитал, наложен в съответствие с параграф 1, буква в) с цел да се изчисли рисковата премия, посочена в член 76, параграф 5 .

Комисията приема мерки за прилагане , определящи допълнителните обстоятелства, при които може да бъде наложено изискване за добавяне на капитал и методологията за неговото изчисляване.

6.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

Член 38

Надзор на възложените на външни изпълнители функции и дейности

Без да се нарушава член 48, държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятията, които възлагат функции или застрахователни или презастрахователни дейности на външни изпълнители, вземат необходимите мерки, за да гарантират спазването на следните условия :

а)   доставчикът на услуги трябва да сътрудничи на надзорните органи на застрахователното и презастрахователното предприятие по отношение на възложената му функция или дейност;

2.  Надзорните органи на държавата-членка, в която е разположено застрахователното или презастрахователното предприятие, могат да делегират изпълнението на такива проверки на място на надзорните органи на държавата-членка, където доставчикът на услуги е разположен.

Член 39

Прехвърляне на портфейл

В съответствие с условията, предвидени от националното право, държавите– членки издават разрешителни на застрахователни и презастрахователни предприятия, чиито главни управления се намират на тяхна територия, да прехвърлят целите или част от своите портфейли с договори, сключени или съгласно правото на установяване, или свободното предоставяне на услуги на предприятието- цесионер, установено в Общността.

1.  Такова прехвърляне може да бъде разрешено само, ако надзорните органи на държавата-членка по произход на предприятието -цесионер удостоверят, че след прехвърлянето предприятието-цесионер има допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100, алинея първа.

При застрахователни предприятия се прилагат параграфи от 3 до 6.

3.  Когато клон има намерение да прехвърли целия или част от портфейла си с договори, трябва да се направи запитване до държавата–членка, в която е разположен клонът .

4.  В случаите, посочени в параграфи 1 и 3, надзорните органи в държавата–членка по произход на прехвърлящото застрахователно предприятие издават разрешение за прехвърлянето, след като получат съгласието на ▌органите на държавите-членки, в които са сключени договорите или по право на установяване, или по свобода на предоставяне на услуги .

5.  ▌Органите на държавите–членки, с които е проведена консултация, дават своето мнение или съгласие на ▌органите на държавата–членка по произход на прехвърлящото застрахователно предприятие в срок до три месеца след получаване на искането за запитване.

5.  Липсата на отговор от органите, до които е отправено запитването през този период от време, се счита за мълчаливо съгласие.

Прехвърляне на портфейл , което е разрешено в съответствие с параграфи 1‐5, се публикува или преди, или след разрешението, както е предвидено от националното право в приемащата държава -членка, в която е разположен рискът или в държавата–членка на задължението.

6.  Такива прехвърляния автоматически стават валидни по отношение на титулярите на полици, застрахованите лица и всички други лица, които имат права или задължения, произтичащи от прехвърлените договори.

Първата и втората алинея на настоящия параграф не засягат правото на държавите-членки да дават на титулярите на полици възможност за анулиране на договори в рамките на определен срок след прехвърлянето.

ГЛАВА IV

Член 40

Отговорност на административния или управителен орган

Държавите-членки гарантират, че административният или управителен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие е най-висшата отговорна инстанция на съответното предприятие по отношение на спазването на приетите вследствие на настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби.

РАЗДЕЛ 2

Член 41

Общи изисквания към управлението

Държавите-членки изискват от всички застрахователни и презастрахователни предприятия да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и благоразумно управление на дейността.

1.  Тази система включва, най-малко, подходящата обозрима организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите, както и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. Тя включва съблюдаване на изискванията, представени в членове 42‐48.

Система на управление е обект на редовен вътрешен преглед.

Система на управление е пропорционална на характера, обема и сложността на операциите на застрахователното или презастрахователното предприятие.

3.  Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат със съставена в писмена форма политика поне по отношение на управлението на риска, на вътрешния контрол, на вътрешния одит и, където е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители. Те гарантират прилагането на тези политики.

3.  Тези съставени в писмена форма политики се преразглеждат най-малко веднъж годишно. Те са обект на предварително одобрение от страна на административния или управителен орган и биват адаптирани във връзка с всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност.

3а. Застрахователните и презастрахователни предприятия вземат уместните мерки, за да гарантират непрекъснатостта и редовността на извършване на техните дейности, включително разработване на планове за действие при извънредни ситуации. За тази цел предприятието използва подходящи и съизмерими системи, ресурси и процедури.

4.  Надзорните органи разполагат с целесъобразните средства, методи и правомощия за проверка на системата на управление на застрахователните и презастрахователните предприятия, както и за оценка на определените от тези предприятия нововъзникващи рискове, които биха могли да застрашат тяхната финансова стабилност.

4.  Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат подобряването и подсилването на системата на управление, за да осигурят съответствието ѝ с изложените в членове 42‐48 изисквания.

Член 42

Изисквания за квалификация и репутация на лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции

Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции, във всеки един момент отговарят на следните изисквания:

а)   тяхната професионална квалификация, знания и опит покриват изискванията, позволяващи стабилно и благоразумно управление;

3.  Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват съответния им надзорен орган, ако някое от споменатите в параграфи 1 и 2 лица е било сменено, тъй като вече не отговаря на посочените в параграф 1 .

1.  Член 42a

Доказателство за добра репутация

Когато държава – членка изисква от своите граждани доказателства за добра репутация и за липса на предишна несъстоятелност, или едно от двете, тази държава приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави – членки представянето на извлечение от "съдебното досие" или, ако липсва такова, на равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата – членка по произход или държавата – членка, от която идва чуждият гражданин, показващ че тези изисквания са изпълнени.

2.  Когато държавата–членка по произход или държавата–членка, от която произхожда съответният чужд гражданин, не издаде документа, посочен в параграф 1, той може да бъде заменен от клетвена декларация – или, в държави -членки , където такава не е предвидена, от официална декларация, направена от чуждестранното лице пред компетентен съдебен или административен орган, нотариус в държавата–членка по произход или държавата–членка, от която идва чуждестранното лице.

2.  Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

Декларацията , посочена в първа алинея , за липса на предишна несъстоятелност също може да бъде направена пред компетентен експерт или търговски орган в съответната държава-членка .

Документите и удостоверенията , посочени в параграфи 1 и 2, се представят в срок до три месеца от датата на тяхното издаване.

4.  Държавите–членки определят органите и организациите, които са компетентни да издават документите, посочени в параграфи 1 и 2 и незабавно информират за тях останалите държави–членки и Комисията.

4.  Всяка държава–членка уведомява също така другите държави–членки и Комисията за органите и организациите, на които трябва да бъдат представени документите, посочени в параграфи 1 и 2 , в подкрепа на молбата за провеждане на дейностите, посочени в член 2, на територията на тази държава–членка.

Член 43

Управление на риска

Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с ефективна система за управление на риска, включваща стратегиите, процесите и отчетните процедури, необходими за непрекъснатото откриване, измерване, наблюдение, управление и отчитане, на индивидуално и на агрегирано ниво, на рисковете, на които те са или биха могли да бъдат изложени, както и тяхната взаимна зависимост.

1.  Системата за управление на риска е ефективна и добре интегрирана в организационната структура и процеса на вземане на решение на застрахователното или презастрахователното предприятие, като й се обръща съответното внимание от лицата, които ефективно управляват предприятието или имат други ключови функции .

Системата за управление на риска покрива рисковете, които се включват в изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 101, параграф 4, а също и рисковете, които не са изцяло включени в това изчисление.

2.  Тя покрива най-малко следните области:

По отношение на инвестиционния риск застрахователните и презастрахователните предприятия доказват, че спазват посоченото в глава VI, раздел 6.

4.  Застрахователните и презастрахователните предприятия създават звено за управление на риска, което е структурирано по начин, подпомагащ прилагането на системата за управление на риска.

5.  При застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват одобрен съгласно членове 110 и 111 цялостен или частичен вътрешен модел, звеното за управление на риска изпълнява следните допълнителни задачи:

а)   изготвяне и прилагане на вътрешния модел;

Вътрешна оценка на риска и платежоспособността

Като част от системата за управление на риска всяко застрахователно и презастрахователно предприятие изготвя своя вътрешна оценка на риска и платежоспособността.

1.  Оценката включва най-малко следното:

3.  При посочения в параграф 1, буква в) случай, когато се използва вътрешен модел, оценката се изготвя заедно с рекалибриране, което адаптира резултатите за риска, получени посредством вътрешния модел към размера на риска и калибрирането на капиталовото изискване за платежоспособност.

4.  Вътрешната оценка на риска и платежоспособността е неделима част от бизнес стратегията и винаги се взема предвид при стратегически решения на предприятието.

5.  Застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят посочената в параграф 1 оценка редовно, както и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия си профил.

6.  Застрахователните и презастрахователните предприятия информират надзорните органи относно резултатите от всяка оценка на риска и платежоспособността като част от информацията, отчитана съгласно член 35.

6а.   Оценката на собствения риск и платежоспособността не се използват за изчисляване на капиталово изискване. Капиталовото изискване за платежоспособност може да се коригира само в съответствие с членове 37, 229, 230, 231 и 236.

1.  Член 45

Вътрешен контрол

Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с ефективна система за вътрешен контрол.

1.  Тази система включва най-малко административни и счетоводни процедури, рамка на вътрешния контрол, подходящ ред за отчитане на всички нива на предприятието, както и ▌функция, следяща за спазване на изискванията.

Функцията, следяща за спазване на изискванията, включва консултация на административния или управителен орган относно спазването на предвидените с настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби. Тя включва също така оценка на възможното въздействие на всяко изменение в правното статукво върху съответните операции на предприятието, както и определянето и оценката на риска, свързан със спазването на изискванията.

1.  Член 46

Вътрешен одит

Застрахователните и презастрахователните предприятия предвиждат ефективна ▌ дейност в областта на вътрешния одит.

1.  ▌

Дейността в областта на вътрешния одит включва ▌оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и други елементи от управленската система .

Дейността в областта на вътрешния одит е обективна и не зависи от оперативната дейност.

4.  Всички констатации и препоръки на вътрешния одит се докладват на административния или управителен орган, който определя какви действия се предприемат по отношение на констатациите и препоръките на вътрешния одит и гарантира, че тези действия се извършват .

1.  Член 47

Актюерска дейност

Застрахователните и презастрахователните предприятия предвиждат ефективна актюерска дейност, извършваща следното:

а)   координиране и изчисляване на техническите резерви;

1.  Член 48

Възлагане на дейности на външни изпълнители

Държавите-членки гарантират, че когато застрахователните и презастрахователните предприятия възлагат ▌функции, или всякакви застрахователни и презастрахователни дейности на външни изпълнители, предприятията запазват цялата отговорност за изпълнението на всички свои задължения по настоящата директива.

2.  Възлагането на критични или важни оперативни функции или дейности на външни изпълнители се извършва по начин, който не води до следното:

а)   съществено нарушаване на качеството на системата на управление на съответното предприятие;

1.  Член 49

Мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане , допълнително определящи следното:

1.  а ) елементите на посочените в членове 41, 43, 45 и 46 системи, по-специално областите, засегнати от управлението на активите и пасивите и инвестиционната политика на застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно член 43, параграф 2;

3.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

1.  РАЗДЕЛ 3

Член 50

Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: съдържание

Вземайки предвид изложените в член 35, параграфи 3 и 4 принципи, държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия всяка година да оповестяват публично отчет за своята платежоспособност и финансово състояние.

1.  Този отчет съдържа следната информация, представена или изцяло, или под формата на препратки към еквивалентна информация, както по естество, така и по обхват, публично оповестена по силата на други правни или регулаторни изисквания:

2.  Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно параграф 1, буква д), ii) представя поотделно изчислената съгласно глава VI, раздел 4, подраздели 2 и 3 сума и добавения капитал, наложен в съответствие с член 37, или въздействието на специфичните параметри, които се изисква от застрахователното или презастрахователно предприятие да използва съгласно член 108 а, заедно с кратка информация относно неговата обосновка, направена от съответния надзорен орган.

Въпреки това, без да се засяга задължителното в рамките на други правни или регулаторни изисквания оповестяване, държавите-членки могат да предвидят, въпреки че общото капиталово изискване за платежоспособност по параграф 1, буква д), подточка ii) е оповестено, че не е необходимо отделното оповестяване на добавения капитал или въздействието на специфичните параметри, които се изисква от застрахователното или презастрахователно предприятие да използва съгласно член 108 а, в рамките на преходен период, ненадхвърлящ пет години от посочената в член 310 дата.

Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност е придружено, където е приложимо, от уточнението, че неговият краен размер е обект на надзорна оценка.

Член 51

Информация за и отчети на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор

Държавите-членки изискват от надзорните органи да предоставят на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор всяка година следната информация относно:

а)   средния размер добавен капитал на предприятие и разпределението на наложените изисквания за добавяне на капитал от страна на надзорните органи през предходната година, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност и представени поотделно в следния вид:

а)   общо за всички държави-членки съвкупното разпределение на добавен капитал ▌, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност, представено поотделно за:

1.  Член 52

Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: приложими принципи

Надзорните органи разрешават на застрахователните и презастрахователните предприятия да не оповестяват информация в следните случаи:

а)   ако в резултат на оповестяването на информация, конкурентите на предприятието необосновано получават значителни конкурентни предимства;

3.  Надзорните органи разрешават на застрахователните и презастрахователните предприятия да се възползват от или позовават на публични оповестявания, направени по силата на други правни или регулаторни изисквания, в случай че тези оповестявания са еквивалентни на изисканата съгласно член 50 информация както по характер, така и по обхват.

4.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат за информацията, посочена в член 50, параграф 1, буква д).

1.  Член 53

Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: актуализиране и допълнителна доброволна информация

В случай на настъпване на значително събитие, влияещо съществено върху значението на оповестената съгласно членове 50 и 52 информация, застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват подходящата информация относно неговия характер и последици.

1.  За целите на първата алинея за значително събитие се смятат най-малко случаите:

В случая, посочен в алинея втора, буква б), надзорните органи изискват от съответното предприятие незабавно да оповести размера на нарушението заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително предприетите оздравителни мерки. Ако въпреки прилагането на първоначално смятаната за реалистична програма за възстановяване, значителното нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност не е отстранено в рамките на шест месеца от неговото разкриване, в края на този период то се оповестява заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително всички предприети оздравителни мерки и всички запланувани по-нататъшни оздравителни мерки .

Застрахователни и презастрахователни предприятия могат да оповестяват на доброволна основа всякаква информация или разяснения, свързани с тяхната платежоспособност и финансово състояние, които не са обект на задължително оповестяване съгласно член 50 и член 52, и параграф 1 от настоящия член .

1.  Член 54

Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: политика и приемане

Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с подходящи системи и структури, за да изпълнят изложените в членове 50, 52 и член 53, параграф 1 изисквания, а също и със съставена в писмена форма политика, за да се гарантира постоянно целесъобразността на всяка оповестена информация съгласно членове 50, 52 и 53.

2.  Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние се приема от административния или управителен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие и се публикува единствено след неговото приемане.

2.  Член 55

Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане за допълнително определяне на информацията, която трябва да бъде оповестена, и на начините за постигане на това.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

РАЗДЕЛ 4

Член 56

Придобивания

Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице или такива лица, действащи съгласувано, наричани по-долу "предложил приобретател", които са взели решение или да придобият, пряко или непряко, квалифицирано участие в застрахователно или презастрахователно предприятие, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано участие, в резултат на което делът на правата на глас или капиталът, който държат, би достигнал или надвишил 20 %, 30 % или 50 %, или застрахователното или презастрахователно предприятие би станало тяхно дъщерно предприятие, наричано по-долу "предложено придобиване", първо да нотифицират писмено надзорните органи на застрахователното или презастрахователно предприятие, в което те се стремят да придобият квалифицирано участие или да увеличат подобно квалифицирано участие, относно размера на предвиденото участие и относно съответната информация, посочена в член 58, параграф 4. Държавите-членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета.

2.  Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да се разпореди, пряко или непряко, с квалифицираното си участие в застрахователно или презастрахователно предприятие, първо да нотифицира писмено надзорните органи на държавата-членка по произход, като посочи размера на предвиденото участие. Такова лице следва също да нотифицира надзорните органи, ако е взело решение да намали квалифицираното си участие, така че делът на правата на глас или притежавания капитала би спаднал под 20 %, 30 % или 50 % или така че застрахователното или презастрахователното предприятие би престанало да бъде негово дъщерно предприятие. Държавите-членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета.

1.  Член 57

Срок за извършване на оценка

Надзорните органи изпращат своевременно и във всички случаи в рамките на два работни дни след получаване на нотификацията, изисквана по член 56, параграф 1, както и след евентуално последващо получаване на информацията, посочена в параграф 2 , писмено потвърждение за получаването до предложилия приобретател.

1.  Надзорните органи разполагат с максимален срок шестдесет работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на нотификацията и на всички документи, които държавата-членка изисква да се прилагат към нотификацията въз основа на списъка, посочен в член 58, параграф 4, наричан по-долу "срок за извършване на оценка", за да извършат оценката, предвидена в член 58, параграф 1, наричана по-долу "оценка".

Надзорните органи информират предложилия приобретател за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка, при потвърждаване на получаването на нотификацията.

Надзорните органи могат по време на срока за извършване на оценка, ако е необходимо, но не по-късно от петдесетия работен ден от срока за извършване на оценка, да отправят искане за допълнителна информация, която е необходима за приключване на оценката. Това искане се отправя в писмена форма и уточнява необходимата допълнителна информация.

2.  За периода между датата на изискване на информация от страна на надзорните органи и датата на получаване на отговор от предложилия приобретател срокът за извършване на оценка се прекъсва. Това прекъсване не може да надвишава двадесет работни дни. Всяко допълнително искане от страна на надзорните органи за допълване или изясняване на информацията се отправя по преценка на компетентните органи, но то не може да води до прекъсване на срока за извършване на оценка.

Надзорните органи могат да удължат прекъсването, посочено в параграф 2, втора алинея, най-много до тридесет работни дни, ако предложилият приобретател:

а)   се намира или е регулиран извън Общността; или

5.  Ако надзорните органи не се противопоставят в писмена форма на предложението за придобиване в рамките на срока за извършване на оценката, предложеното придобиване се смята за одобрено.

6.  Надзорните органи могат да определят максимален срок за сключване на предложеното придобиване и по целесъобразност да удължат този срок.

7.  Държавите-членки не могат да налагат изисквания, по-строги от определените в настоящата директива, за нотификация и одобрение от надзорните органи на преки или непреки придобивания на права на глас или на капитал.

8.  Комисията приема мерки за прилагане за допълнително определяне на корекции на критериите, установени в член 58, параграф 1, с цел да се отчете бъдещото развитие и да се гарантира еднакво прилагане на членове 56‐62 .

8.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

Член 58

Оценка

При оценяване на нотификацията, предвидена в член 56, параграф 1, и на информацията, посочена в член 57 , параграф 2 , надзорните органи, с оглед гарантиране на стабилно и разумно управление на застрахователното или презастрахователното предприятие, в което се предлага придобиване, и като отчитат възможното въздействие на предложилия приобретател върху застрахователното или презастрахователното предприятие, преценяват доколко предложилият приобретател е подходящ, както и финансовата стабилност на предложеното придобиване съгласно всеки един от следните критерии:

а)   репутацията на предложилия приобретател;

3.  Държавите-членки не могат да налагат предварителни условия във връзка с размера на участие, което следва да бъде придобито, нито да разрешават на надзорните си органи да разглеждат придобиването от позицията на икономическите нужди на пазара.

4.  Държавите-членки оповестяват списък с информацията, която е необходима за извършване на оценката и която следва да бъде предоставена на надзорните органи при изпращане на нотификацията, посочена по член 56, параграф 1. Необходимата информация следва да съответства и да бъде приспособена към естеството на предложилия приобретател и предложеното придобиване. Държавите-членки не могат да изискват информация, която не е от значение за извършване на предварителна оценка.

5.  Независимо от разпоредбите на член 57, параграфи 1, 2 и 3, когато на надзорния орган са изпратени нотификации за две или повече предложения за придобиване или увеличаване на квалифицираното участие в едно и също застрахователно или презастрахователно предприятие, този орган третира предложилите приобретатели по недискриминационен начин.

1.  Член 59

Придобивания от регулирани финансови предприятия

Съответните надзорни органи работят в тясна консултация помежду си при извършване на оценката, ако предложилият приобретател е едно от следните:

а)   кредитна институция, застрахователно или презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество по смисъла на член 1а, точка 2 от Директива 85/611/ЕИО (наричано по-долу "управляващо дружество ПКИПЦК"), одобрено в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването;

2.  Член 60

Информиране на надзорния орган от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие

Когато това им стане известно, застрахователното или презастрахователното предприятие информира надзорните органи на държавата-членка по произход за всички придобивания или прехвърляния на участия в капитала им, в резултат на които участията превишават или се намаляват под някоя от пределните граници съгласно членове 56 и 57, параграфи от 1 до 7.

Също така най-малко веднъж годишно те информират надзорните органи за имената на акционерите и членовете, които притежават квалифицирани участия, както и за размерите на тези участия, например както е видно от информацията, получавана на годишните общи събрания на акционерите и членовете, или от информацията в резултат на изпълнението на разпоредбите относно дружествата, които са регистрирани на фондовите борси.

Член 61

Квалифицирани участия, правомощия на надзорния орган

Ако има вероятност влиянието, упражнявано от посочените в член  56 ▌лица, да бъде в ущърб на благоразумното и стабилно управление на застрахователно или презастрахователно предприятие, държавите-членки изискват от надзорните органи на държавата-членка по произход на предприятието, в което се иска или увеличава квалифицираното участие да предприемат подходящи мерки за прекратяването на тази ситуация. Например тези мерки могат да се изразяват, например, в предписания, наказания на директори и ръководители или в забрана за упражняване на правото на глас на база на притежаваните акции от въпросните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат за физически или юридически лица, които не изпълняват задължението за нотификация съгласно член  56 ▌.

Ако въпреки възражението на надзорните органи е придобито участие, държавите-членки предвиждат , независимо от приемането на каквито и да е други санкции , следното:

Право на глас

За целите на настоящия раздел се отчитат правата на глас, посочени в членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, както и условията по отношение на тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от споменатата директива.

Държавите-членки не вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционните посредници или кредитните институции могат да притежават в резултат от поемане на емисията на финансови инструменти и/или пласиране на финансови инструменти на базата на твърд ангажимент, предвидени съгласно раздел А, точка 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и доколкото те се прехвърлят в срок една година след придобиването.

РАЗДЕЛ 5

Член 63

Задължение

Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за надзорните органи , както и одиторите и експертите, които действат от името на тези органи , да са обвързани със задължението за спазване на професионална тайна.

Без да се засягат случаите, които са предмет на наказателното право, тези лица нямат право да предоставят никаква поверителна информация, получена при изпълнението на техните задълженията , на което и да е лице или орган, освен в обобщена форма, която не позволява идентифициране на отделните застрахователни или презастрахователни предприятия.

Независимо от това, когато дадено застрахователно или презастрахователно предприятие е обявено в несъстоятелност или се ликвидира принудително, поверителната информация, която не засяга трети страни, участвали в опити за оздравяването на това предприятие, може да бъде разкривана в граждански или търговски съдебни производства.

Член 64

Обмен на информация между надзорните органи на държавите-членки

Член 63 не изключва обмена на информация между надзорните органи на различните държави-членки . Тази информация е предмет на задълженията за спазване на професионална тайна, определени в член 63.

Член 65

Споразумения за сътрудничество с трети страни

Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат обмен на информация с надзорните органи на трети страни или с властите или органите на трети страни по член 67, параграфи 1 и 2, само ако информация , която се оповестява, е предмет на гаранции за професионална тайна, поне еквивалентни на посочените в настоящия раздел. Този обмен на информация трябва да е предназначен за изпълнението на надзорните задачи на тези власти или органи.

Когато информацията , която се оповестява от държава-членка на трета страна е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на надзорните органи на тази държава-членка и, когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Член 66

Използване на поверителна информация

Надзорните органи , които получават поверителна информация по силата на членове 63 или 64, могат да я използват само при изпълнението на задълженията си , за следните цели :

Обмен на информация с други власти

Членове 63 и 66 не изключват възможността за следното:

а)   обмен на информация между няколко надзорни органа в една и съща държава-членка при изпълнението на техните надзорни функции;

Информацията, получена от тези власти, органи и лица, е предмет на задълженията за спазване на професионална тайна, определени в член 63.

Членове 63‐ 66 не изключват възможността държавите-членки да разрешават обмен на информация между надзорните органи и някои от следните :

а)   властите, отговорни за надзора на органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури;

Членове 63‐ 66 не изключват възможността, държавите-членки да разрешават, с цел засилване на стабилността и интегритета (почтеността) на финансовата система, обмен на информация между надзорните органи и властите или органите, отговорни за разкриването и разследването на нарушения на дружественото право.

3.  Държавите–членки, които прилагат алинея първа, изискват да бъдат спазвани поне следните условия:

За да се прилага втората алинея, буква в), посочените в първата алинея власти или органи съобщават на надзорните органи , от които информацията произхожда , наименованията и точните отговорности на лицата, на които тя следва да се предоставя.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки наименованията на властите , лицата или органите, които могат да получават информация съгласно параграф 3.

4.  Член 68

Разкриване на информация пред държавните администрации, отговорни за финансовото законодателство

Членове 63 и 66 не изключват възможността , държавите-членки да разрешават, , по силата на установените със закон разпоредби, разкриването на определена информация пред други структури в техните централни държавни администрации, които отговарят за законодателството в областта на надзора на кредитни институции, финансови институции, инвестиционни услуги и застрахователни или презастрахователни предприятия, както и пред инспекторите, които действат от името на тези структури.

Такова разкриване може да бъде направено само когато е необходимо за целите на разумния контрол. Независимо от това държавите-членки предвиждат, че получената съгласно член 64 и член 67, параграф 1 информация посредством ▌проверка на място, посочена в член 32 , може да бъде разкривана само с изричното съгласие на надзорните органи , от които информацията произхожда , или на надзорните органи на държавата-членка, в която е извършена проверката на място.

Член 69

Предаване на информация на централните банки и паричните органи

Без да се засяга настоящият раздел даден надзорен орган може да предава информация, предназначена за изпълнението на задачите, на:

Член 70

Сближаване в областта на надзора

Държавите-членки гарантират, че в мандатите на надзорните органи се взема предвид по подходящ начин измерението на Европейския съюз.

2.  Държавите-членки гарантират, че при изпълнение на задълженията си надзорните органи вземат предвид сближаването по отношение на надзорните механизми и практики в приложение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. За тази цел държавите-членки осигуряват участието на надзорните органи в дейностите на Комитета на европейските застрахователи и пенсионни надзорни органи в съответствие с ▌Решение на Комисията 2009/79/EО от 23 януари 2009 (33) и вземат надлежно предвид неговите насоки и препоръки, както е посочено в параграф 3 .

3.  Комитетът за европейско застраховане и професионални пенсии предоставя при необходимост правно незадължителни насоки и препоръки относно прилагането на разпоредбите на настоящата директива и на мерките за нейното прилагане с оглед увеличаване на сближаването на надзорните практики. В допълнение Комитетът за европейско застраховане и професионални пенсии се отчита редовно и най-малко на всеки две години на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията за напредъка в сближаването на надзорните практики в Общността.

1.  РАЗДЕЛ 6

Член 71

Задължения на одиторите

Държавите-членки предвиждат поне лицата , оправомощени по смисъла на Осма Директива 84/253/ЕИО на Съвета от 10 април 1984 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно одобряването на лицата, натоварени с извършването на задължителни проверки на счетоводни документи (34) , които изпълняват в застрахователно или презастрахователно предприятие законоустановения одит , описан в член 51 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (35) , член 37 от Директива 83/349/ЕИО║или член 31 от Директива 85/611/ЕИО, или всички други законоустановени задачи, да са задължени да докладват незабавно пред надзорните органи всички факти или решения относно това предприятие, с които те са се запознали при изпълнението на тези задачи, и които водят до:

а)   съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които определят условията за издаването на лицензи или които специално регулират извършването на дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия;

Добросъвестното оповестяване на надзорните органи от страна на лицата, които са получили лиценз по смисъла на Директива 84/253/ЕИО на всеки факт или решение, посочени в параграф 1, не представлява нарушение на някое ограничение за оповестяването на информация, наложено с договор или по силата на някоя законодателна, подзаконова или административна разпоредба и няма да води до каквато и да е отговорност за такива лица.

1.  ГЛАВА V

Член 72

Осъществяване на животозастрахователна и общо застрахователна дейност

Застрахователните предприятия не могат да бъдат лицензирани за едновременното извършване на животозастрахователна и общо застрахователна дейност.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 държавите–членки могат да предвидят следните разпоредби :

а)   предприятията, получили лиценз за извършване на животозастрахователна дейност, , могат също така да получат лиценз за извършване на общо застрахователна дейност за рисковете, включени в класове 1 и 2, в точка А от приложение I;

Държавите-членки могат да постановят застрахователните предприятия, посочени в параграф 2, да спазват правилата за отчетност, уреждащи живото застрахователните предприятия за всички техни дейности. В очакване на координация в това отношение държавите–членки могат също така да предвидят, що се отнася да нормативните изисквания за ликвидация, дейностите, свързани с рисковете, записани в класове 1 и 2, в точка А от приложение I , извършвани от тези предприятия, да бъдат регулирани от правила, приложими към дейностите по животозастраховане.

4.  Когато общо застрахователно предприятие има финансови, търговски или административни връзки с живото застрахователно предприятие, надзорните органи на държавите–членки по произход гарантират, че отчетите на съответните предприятия не са нарушени от споразумения между тези предприятия или от договореност, която би могла да засегне разпределението на разходите и приходите.

5.  Предприятията, които на долупосочената дати са извършвали едновременно животозастрахователна и общо застрахователна дейност по смисъла на настоящата директива, могат да продължават да извършват тези дейности едновременно, при условие че всяка дейност се управлява отделно в съответствие с член 73, :

а)   1 януари 1981 г. ‐ за предприятия, получили лиценз в Гърция;

б)   1 януари 1986 г. ‐ за предприятия, получили лиценз в Испания и Португалия;

в)   1 януари 1995 г. ‐ за оторизирани предприятия в Австрия, Финландия и Швеция;

г)   1 май 2004 г. ‐ за предприятия, оторизирани в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения;

д)   1 януари 2007 г. ‐ за предприятия, оторизирани в България и Румъния;

е)   15 март 1979 г. ‐ за всички останали предприятия.

f)  Държавата–членка по произход може да изисква от застрахователните предприятия да прекратят в срок, определен от тази държава–членка, едновременното извършване на животозастрахователни и общо застрахователни дейности, с които те са ангажирани на датите, посочени в първата алинея.

Член 73

Разделяне на управлението по животозастраховане и общо застраховане

Разделното управление, посочено в член 72 е организирано по такъв начин, че дейностите по животозастраховане се разграничават от дейностите по общо застраховане.

1.  Интересите съответно на титулярите на животозастрахователни и на общо застрахователни полици не могат да бъдат засегнати, и особено, печалбите от животозастраховането да облагодетелстват титулярите на животозастрахователни полици все едно, че живото застрахователното предприятие извършва само дейността "животозастраховане".

Без да се засягат членове 100 и 126, посочените в член 72, параграфи 2 и 5 застрахователни предприятия изчисляват и двете изисквания:

а)   условното минимално капиталово изискване за животозастраховане във връзка с тяхната животозастрахователна и презастрахователна дейност, изчислено, все едно че съответното предприятие извършва само тази дейност, на базата на посочените в параграф 6 отделни счетоводни отчети;

а)   условното минимално капиталово изискване за животозастраховане във връзка с животозастрахователната дейност;

Докато минималните финансови задължения , посочени в параграф 3, се изпълняват , и при условие че надзорният орган е информиран, предприятието може да използва , за да покрие посоченото в член 100 капиталово изискване за платежоспособност изрични позиции на допустими собствени средства , с които разполага за която и да е от дейностите.

5.  Надзорните органи анализират резултатите от животозастрахователните и общо застрахователните дейности, за да гарантират, че се спазват разпоредбите на параграфи от 1 до 5.

6.  Отчетите се изготвят така, че да бъдат показани източниците на печалба за животозастраховане и общо застраховане. Всички приходи, особено премиите, плащанията от презастрахователи и инвестиционния доход, и разходи, особено застрахователни разплащащия, добавки към техническите резерви, презастрахователни премии и разходи за издръжка на дейността, се разбиват по произход. Позиции, общи за двете дейности, се записват в отчетите в съответствие с методите на разпределение, които ще бъдат одобрени от надзорния орган.

6.  Застрахователните предприятия изготвят на базата на сметките отчет, в който позициите на допустимите основни собствени средства, покриващи всяко условно капиталово изискване за платежоспособност съгласно параграф 2 , са ясно определени съгласно член 98, параграф 5 .

Ако размерът на позициите на допустимите основни собствени средства по отношение на една от дейностите е недостатъчен да покрие посочените в параграф 3, алинея първа минимални финансови задължения, , надзорните органи прилагат към дейността с по-лоши резултати мерките, предвидени в настоящата директива, независимо от резултатите от другата дейност.

7.  Чрез дерогация от алинея втора на параграф 3 тези мерки могат да включват разрешение за прехвърляне на определени позиции на допустимите основни собствени средства от едната дейност в другата.

ГЛАВА VI

Член 74

Оценка на активи и пасиви

Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, освен ако не е постановено друго, оценяват активите и пасивите по следния начин:

а)   активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, осведомени и желаещи страни;

Комисията приема мерки за прилагане , посочващи методите и допусканията, които се използват при посочената в параграф 1 оценка на активите и пасивите.

2.  Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването й , се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 304, параграф 3.

РАЗДЕЛ 2

Член 75

Общи разпоредби

Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия поддържат технически резерви за всичките си застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициерите по застрахователни и презастрахователни договори.

2.  Стойността на техническите резерви отговаря на настоящата сума, която застрахователните и презастрахователни предприятия би трябвало да заплатят, ако прехвърляха своите застрахователни и презастрахователни задължения непосредствено на друго застрахователно и презастрахователно предприятие .

3.  Изчисляването на техническите резерви се основава и съответства на информацията, получена от финансовите пазари и общо достъпните данни за застрахователните рискове (пазарна съгласуваност).

4.  Техническите резерви се изчисляват по предпазлив, надежден и обективен начин.

4а.   Съгласно принципите, определени в параграфи 2, 3 и 4, и отчитайки принципите, определени в член 74, параграф 1, изчисляването на техническите резерви се извършва съгласно членове 76-81 и 85.

1.  Член 76

Изчисляване на техническите резерви

Стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия съгласно параграфи 2 и 3.

2.  Най-добрата прогнозна оценка съответства на вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се вземе предвид стойността на парите във времето (очаквана настояща стойност на бъдещи парични потоци) при прилагане на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент.

2.  Изчисляване на най-добрата прогнозна оценка се основава на актуална и достоверна информация, и на реалистични допускания, и се извършва посредством адекватни, приложими и подходящи актюерски ▌и статистически методи .

Проектирането на паричния поток, използван за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, взема предвид всички входящи и изходящи парични потоци, необходи за покриване на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване.

Най-добрата прогнозна оценка се изчислява бруто, т.е. без да се приспадат сумите, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение. Тези суми се изчислява самостоятелно в съответствие с член 80.

Рисковата премия е такава, че да гарантира равностойността на техническите резерви на сумата, която се очаква да е необходима на застрахователните и презастрахователните предприятия за поемане и посрещане на застрахователните и презастрахователните задължения.

4.  Застрахователните и презастрахователните предприятия определят поотделно най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия .

4.  Когато обаче ▌свързаните със застрахователни и презастрахователни задължения бъдещи парични потоци могат да бъдат възпроизведени по надежден начин чрез финансови инструменти, чиято достоверна пазарна цена е ▌наблюдавана, стойността на техническите резерви, свързани с тези бъдещи парични потоци, се определя на базата на пазарната цена на тези финансови инструменти. В тези случаи не се изисква поотделното определяне на най-добрата прогнозна оценка и на рисковата премия .

Когато застрахователните и презастрахователните предприятия определят поотделно най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия, рисковата премия се изчислява посредством разходите за осигуряване на допустими собствени средства, равни по размер на капиталовото изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване.

5.  Ставката, използвана за определяне на цената на така осигурените допустими собствени средства (ставка на цената на капитала), е еднаква за всички застрахователни и презастрахователни предприятия и се преразглежда периодично , за да отразява пазарните условия.

Използваната ставка на цената на капитала е равна на пределната ставка, надхвърляща съответния безрисков лихвен процент, която застрахователно или презастрахователно предприятия би поело, разполагайки със средства, равни по размер на представените в раздел 3 допустими собствени средства, отговарящи на капиталовото изискване за платежоспособност, необходими за подкрепяне на застрахователното и презастрахователното задължение за срока на валидност на това задължение .

Член 77

Други елементи, които трябва да бъдат взети предвид при изчисляване на техническите резерви

В допълнение към член 76, при изчисляване на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид следното:

Оценка на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователните и презастрахователните договори

При изчисляването на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид стойността на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователните и презастрахователните договори.

Всяко допускане, направено от застрахователните и презастрахователните предприятия, по отношение на вероятността титулярите на полици да упражнят договорни опции, включително изтичане на валидността и откупуване, трябва да е реалистично и да се основава на текуща и достоверна информация. Допусканията вземат под внимание, косвено или пряко, въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции.

Член 79

Сегментиране

При изчисляване на своите технически резерви застрахователните и презастрахователните предприятия сегментират своите застрахователни и презастрахователни задължения в хомогенни рискови групи, най-малко по видове дейност.

Член 80

Възстановявания от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение

Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват сумите, възстановими от презастрахователни договори и от предприятия със специално предназначение в съответствие с членове 75‐79.

При изчисляване на сумите, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение, застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид разликата във времето между възстановявания и преки плащания.

Резултатът от изчислението се коригира, за да се вземат предвид очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента. Тази корекция се базира на оценка на вероятността за неизпълнение от страна на контрагента и средния размер на загубата в резултат на това (загуба от неизпълнение).

Член 81

Качество на данните и прилагане на приблизителни стойности, включително подходи към всеки отделен случай за определяне на техническите резерви

Държавите-членки гарантира, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с вътрешни процеси и процедури, за да гарантират целесъобразността, пълнотата и точността на данните, използвани при изчисляване на техните технически резерви.

Ако при специфични обстоятелства застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с недостатъчно количество данни от необходимото качество, за да приложат надежден актюерски метод по отношение на група или подгрупа от техни застрахователни и презастрахователни задължения, или на суми, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение, то те могат да приложат приблизителни стойности, включително подходи към всеки отделен случай за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка.

Член 82

Сравнение спрямо практическите резултати

Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с процеси и процедури, за да гарантират редовното сравнение на най-добрите прогнозни оценки и допусканията, върху които се базира изчисляването на тези най-добри прогнозни оценки, спрямо практическите резултати.

Когато в резултат на сравнението се установи систематично отклонение между практическите резултати и най-добрите прогнозни оценки на застрахователните или презастрахователните предприятия, предприятието извършва подходящите корекции на използваните актюерски методи или на направените допускания.

Член 83

Целесъобразност на размера на техническите резерви

Застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват, при поискване от страна на надзорните органи, целесъобразността на размера на техните технически резерви, приложимостта и съответствието на използваните методи, както и адекватността на приложените статистически данни.

Член 84

Увеличаване на техническите резерви

Доколкото изчисляването на техническите резерви на застрахователните и презастрахователните предприятия не отговаря на изискванията на членове 75‐82, надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да увеличат размера на техническите резерви, за да отговарят на определения съгласно тези членове размер.

Член 85

Мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане , определящи следното:

РАЗДЕЛ 3

Член 86

Собствени средства

Собствените средства обхващат сумата на посочените в член 87 основни собствени средства и на посочените в член 88 допълнителни собствени средства.

Член 87

Основни собствени средства

Основните собствени средства включват следните позиции:

Член 88

Допълнителни собствени средства

Допълнителните собствени средства включват позиции, различни от основните собствени средства, които могат да бъдат изискани за покриване на загуби.

1.  Допълнителните собствени средства могат да обхващат следните позиции, доколкото те не формират основни собствени средства:

Ако допълнителните собствени средства са били внесени или тяхното внасяне е било изискано, то те се третират като активи и прекратяват формирането на позиции от допълнителни собствени средства.

1.  Член 89

Надзорно одобрение на допълнителните собствени средства

Размерът на допълнителните собствени средства, които се вземат предвид при определяне на собствените средства, е обект на предварително надзорно одобрение.

2.  Сумата, приписана на всяка допълнителна позиция на собствените средства ▌ отразява способността за покриване на загубите на позицията и се базира на разумни и реалистични допускания . Когато позиция на допълнителни собствени средства има фиксирана номинална стойност, сумата на тази позиция е равна на нейната номинална стойност, когато тя отразява по уместен начин способността й за покриване на загубите.

2.  ▌

Надзорните органи одобряват всеки един от следните критерии:

а)   парична стойност за всяка позиция от допълнителни собствени средства;

а)   статута на съответните контрагенти по отношение на тяхната способност и готовност за плащане;

Излишък от средства

Излишъците от средства се считат за натрупани печалби, които не са били предоставени за разпределяне на титулярите на полица и бенефициерите.

2.  Доколкото е разрешено съгласно националните правни разпоредби, ▌излишъкът от средства ▌не се счита за застрахователен или презастрахователен пасив, доколкото отговаря на критериите, определени в член 94, параграф 1. .

1.  ▌

Мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане , определящи следното:

а)   критерии за предоставяне на надзорно одобрение съгласно член 89;

Участията във финансови и кредитни институции съгласно параграф 1, буква б) обхващат следното:

а)   участия, които застрахователните и презастрахователните предприятия имат в:

Член 93

Характеристики и свойства за класификация на собствените средства по редове

Собствените средства се класифицират в три реда ▌. Класифицирането на тези позиции зависи от това дали те са позиции на основни собствени средства или на допълнителни собствени средства и степента, в която те притежават следните характеристики:

а)   позицията е налична или при необходимост нейното внасяне може да бъде изискано за пълното покриване на загубите както при нормално функциониране, така и в случай на ликвидация (постоянна наличност);

1 bis.  Освен това се отчитат следните елементи:

Главни критерии за класификация по редове

Основните собствени средства се класифицират като капитал от първи ред, когато те притежават в достатъчна степен представените в член 93, параграф 1, букви а) и б) характеристики, като се вземат предвид характеристиките, определени в член 93, параграф 2.

2.  Основните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато те притежават в достатъчна степен представената в член 93, параграф 1, буква б) характеристика, като се вземат предвид характеристиките, определени в член 93, параграф 2.

2.  Допълнителните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато те притежават в достатъчна степен представените в член 93, параграф 1, букви а) и б) характеристики, като се вземат предвид характеристиките, определени в член 93, параграф 2.

Всички основни и допълнителни собствени средства, които не попадат в приложното поле на параграфи 1 и 2, се класифицират като капитал от трети ред.

3.  Член 95

Класификация на собствените средства по редове

Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия класифицират позициите си от собствени средства въз основа на посочените в член 94 критерии.

За тази цел застрахователните и презастрахователните предприятия, при необходимост, се позовават на списъка на собствените средства, посочен в член 97, параграф 1, буква в).

В случай че позиция от собствени средства не се съдържа в този списък, то тя се оценява и класифицира от застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно параграф 1. Тази класификация е предмет на одобрение от страна на надзорния орган.

Член 96

Класификация на позициите собствени средства, специфични за застраховането

Без да се засягат член 95 и член 97, параграф 1, буква в), за целите на настоящата директива се прилагат следните класификации:

Член 97

Мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане , определящи следното:

1.  ▌

Комисията редовно разглежда и, при необходимост, актуализира посочения в параграф 1, буква в) списък в съответствие с развитието на пазара.

1.  ПОДРАЗДЕЛ 3

Член 98

Допустимост и ограничения по отношение на капитала от първи, втори и трети ред

По отношение на съответствието с капиталовото изискване за платежоспособност размерът на допустимите позиции на капитала от втори и трети ред е обект на следните количествени ограничения. Тези ограничения гарантират спазването поне на следните условия :

а)   ▌делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от първи ред, е по-висок от една трета от общия ▌размер на допустимите собствени средства ;

б)   ▌допустимият размер на позициите от трети ред, е по-нисък от ▌общия размер на допустимите собствени средства ▌.

2.  ▌

Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред, допустимия размер на капитала от втори ред и допустимия размер на капитала от трети ред.

5.  Допустимият размер на основните собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване съгласно член 126 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на позициите от основни собствени средства, класифицирани като капитал от втори ред.

5.  Член 99

Мерки за прилагане

Комисията приема мерки за прилагане , определящи следното:

РАЗДЕЛ 4

Член 100

Общи разпоредби

Държавите-членки изискват застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност.

Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява или съгласно стандартната формула от подраздел 2, или посредством вътрешен модел в съответствие с подраздел 3.

Член 101

Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност

Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с параграфи 2‐5.

1.  2 Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на допускането, че предприятието ще извършва своята дейност като действащо предприятие.

Капиталовото изискване за платежоспособност се калибрира, за да се гарантира вземането предвид на всички количествено измерими рискове, на които застрахователното или презастрахователното предприятие е изложено. То обхваща съществуващите дейности, както и новите дейности, които се очаква да бъдат записани през следващите дванадесет месеца. По отношение на съществуващата дейност, то покрива само извънредните загуби.

3.  То отговаря на стойността под риск ("Value-at-Risk") на основните собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие при спазване на доверителен интервал от 99,5 % за период от една година.

Капиталовото изискване за платежоспособност покрива най-малко следните рискове:

а)   общо застрахователен риск;

5 При изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение в капиталовото изискване за платежоспособност.

Член 102

Честота на изчисляване

Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност най-малко един път в година и отчитат резултата от изчислението пред надзорните органи.

1.  Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че разполагат с допустимите собствени средства, покриващи последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност.

Застрахователните и презастрахователните предприятия наблюдават постоянно размера на допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност.

Ако рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност, съответното предприятие преизчислява незабавно капиталовото изискване за платежоспособност и го отчита пред надзорните органи.

Когато съществува доказателство, посочващо че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се е променил значително от датата на последно отчитане на капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи биха могли да изискат въпросното предприятие да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност.

2.  ПОДРАЗДЕЛ 2

Член 103

Структура на стандартната формула

║ Капиталовото изискване за платежоспособност, изчислявано въз основа на стандартната формула, е сумата на следните позиции:

Структура на основното капиталово изискване за платежоспособност

Основното капиталово изискване за платежоспособност обхваща индивидуалните рискови модули, агрегирани съгласно точка 1 от приложение IV.

1.  То съдържа най-малко следните рискови модули:

3.  Корелационните коефициенти за агрегиране на посочените в параг�