Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2073(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0142/2009

Внесени текстове :

A6-0142/2009

Разисквания :

PV 06/05/2009 - 15
CRE 06/05/2009 - 15

Гласувания :

PV 07/05/2009 - 9.16
CRE 07/05/2009 - 9.16
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0387

Приети текстове
PDF 181kWORD 135k
четвъртък, 7 май 2009 г. - Страсбург Окончателна версия
Институционалният баланс в Европейския съюз
P6_TA(2009)0387A6-0142/2009

Резолюция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалния баланс в Европейския съюз (2008/2073(INI))

Европейският парламент ,

–   като взе предвид решението на Председателския съвет от 6 март 2008 г.,

–   като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Договора от Лисабон,(1) ,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11 и 12 декември 2008 г.,

–   като взе предвид член 45 (и член 112, параграф 2) от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по Конституционни въпроси и становището на комисията по развитие (A6-0142/2009),

A.   като има предвид, че с Договора от Лисабон се укрепва институционалния баланс на Съюза, доколкото се засилват ключовите функции на всяка от политическите институции и се засилват съответните им роли в институционална рамка, в която сътрудничеството между институциите е ключов елемент за успеха на процеса на интегриране на Съюза;

Б.   като има предвид, че с Договора от Лисабон предишният "метод на Общността" се преобразува, като се адаптира и засилва, в "метод на Съюза", чрез който по същество:

   Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети;
   Комисията насърчава общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока;
   Европейският парламент и Съветът съвместно упражняват законодателни и бюджетни функции въз основа на предложенията на Комисията;

В.   като има предвид, че с Договора от Лисабон се разширява специфичният метод на вземане на решение от Съюза по отношение на нови области от неговите законодателни и бюджетни дейности;

Г.   като има предвид, че Договорът от Лисабон предвижда, че Европейският съвет с единодушие и със съгласието на Европейския парламент може да разшири квалифицираното мнозинство и обикновената законодателна процедура, като по този начин се засилва методът на Съюза;

Д.   като има предвид, че макар целта на Договора от Лисабон да е опростяване и засилване на съгласуваността в председателството на Европейския съвет и на Съвета, съвместното съществуване на отделно председателство на Европейския съвет и на Съвета по външни работи (както и на Еврогрупата), наред с продължаването на ротационната система на председателство на останалите състави на Съвета, е вероятно да усложни, поне в началната фаза, функционирането на Съюза;

Е.   като има предвид, че принципът на равенство между половете налага също така спазването на равното представяне на жените и мъжете в обществения живот, при процедурите по назначаване за заемане на най-важните политически длъжности в Европейския съюз;

Ж.   като има предвид, че съгласно новата процедура за избор на председател на Комисията е необходимо отчитане на резултатите от изборите и провеждане на съответни консултации между представители на Европейския съвет и на Европейския парламент, преди Европейският съвет да предложи свой кандидат;

З.   като има предвид, че организацията на междуинституционалното сътрудничество в процеса на вземане на решение ще бъде ключов фактор за успеха на действието на Съюза;

И.   като има предвид, че в Договора от Лисабон се признава нарастващото значение на стратегическото многогодишно и годишно оперативно планиране за гарантиране на безпрепятствени отношения между институциите и ефективно прилагане на процедурите за вземане на решения и се подчертава ролята на Комисията като инициатор на основните дейности по планиране;

Й.   като има предвид, че настоящото седемгодишно финансово планиране означава, че в определени периоди през целия си мандат Европейският парламент и Комисията няма да вземат основни политически финансови решения за срока на правомощията им, оказвайки се поставени в рамка, приета от техните предшественици до края на техния мандат, но че това все пак може да бъде разрешено посредством използването на възможността, предоставяна от Договора от Лисабон, за петгодишно финансово планиране, което би могло да съвпада с мандата на Парламента и Комисията;

К.   като има предвид, че с Договора от Лисабон се въвежда нов и всеобхватен подход към външните действия на Съюза – макар и със специфични механизми за вземане на решение по въпроси, свързани с Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) – и се създава "длъжността, съвместяваща две длъжности" върховен представител/заместник-председател, подпомаган от специална служба за външна дейност, като ключов елемент, чрез който този нов и интегриран подход става оперативен;

Л.   като има предвид, че с Договора от Лисабон се въвежда нова система на външно представителство на Съюза, което на различни равнища е възложено на председателя на Европейския съвет, на председателя и на заместник-председателя на Комисията (Върховния представител), като това изисква внимателно разпределение и стабилна координация между различните лица, отговорни за това представителство, с цел избягване на конфликт на компетентност и излишно дублиране;

M.   като има предвид, че по време на Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г. бе договорено, че при влизане в сила на Договора от Лисабон до края на годината, той би предприел необходимите правни мерки за запазване състава на Комисията в настоящия му вид с по един член от страна на всяка държава членка;

Обща оценка

1.  Приветства институционалните нововъведения, съдържащи се в Договора от Лисабон, с които се създават условия за възобновено и засиления институционален баланс в рамките на Съюза, което позволява на институциите му да функционират по-ефективно, открито и демократично и дава възможност на Съюза за по-добри резултати, като отговаря в по-голяма степен на очакванията на своите граждани и изпълнява пълноценно ролята си на глобален участник в международната сфера;

2.  Подчертава, че основното ядро от функции на всяка институция е засилено, като на всяка от тях се дава възможност да разработи своята роля по-ефективно, но предупреждава, че новата институционална рамка изисква всяка институция да изпълнява ролята си в постоянно сътрудничество с останалите институции за постигане на положителни резултати за Съюза в неговата цялост;

Засилване на специфичния "метод на Съюза" за вземане на решения като основа на междуинституционалния баланс

3.  Приветства факта, че съществените елементи на "метода на Общността" – правото на инициатива на Комисията и съвместното вземане на решение от Европейския парламент и от Съвета – са запазени и засилени в Договора от Лисабон, доколкото:

   Европейският съвет става институция, чиято специфична роля да предоставя насоките и ориентацията на Съюза укрепва, като по този начин се определят стратегическите й цели и приоритети, без да се намесва в нормалното упражняване на законодателните и бюджетните правомощия на Съюза;
   Комисията се утвърждава в ролята й на "двигател" на европейската дейност, като по този начин се гарантира, че монополът й върху законодателната инициатива остава незасегнат (и дори е засилен), особено в бюджетната процедура;
   правомощията на Европейския парламент, като разклонение на законодателната власт, са засилени, доколкото обикновената законодателна процедура (както ще се нарича понастоящем действащата процедура на съвместно вземане на решение) става общо правило (освен ако в Договорите е предвидено, че се прилага специална законодателна процедура) и прилагането й се разширява по отношение на почти всички области на европейското законодателство, включително правосъдие и вътрешни работи;
   ролята на Съвета като другият клон на законодателната власт се потвърждава и запазва – макар и с известен превес в няколко важни области – по-специално поради разяснението в Договора от Лисабон, че Европейският съвет не упражнява законодателни функции;
   новата бюджетна процедура по същия начин ще се основава на процеса на съвместно вземане на решение равноправно от Европейския парламент и от Съвета, като обхваща всички видове разходи, а Европейският парламент и Съветът ще вземат съвместно решение и относно многогодишната финансова рамка, и в двата случая по инициатива на Комисията;
   разграничението между законодателни и делегирани актове и признаването на специфичната изпълнителна роля на Комисията под равноправния контрол на двата законодателни органа ще повиши качеството на европейското законодателство; Европейският парламент играе нова роля в предоставянето на делегирани правомощия на Комисията и за надзора на делегираните и изпълнителните актове;
   по отношение на учредителната власт на Съюза, признава се ролята на Комисията (в тясно взаимодействие със заместник-председателя (върховния представител)) във връзка с компетенцията й за провеждане на преговори и ще се изисква съгласието на Европейския парламент за сключване на почти всички споразумения от Съвета;

4.  Приветства факта, че в Договора от Лисабон се предвижда Европейският съвет с единодушие и със съгласието на Европейския парламент, при условие че няма противопоставяне от страна на даден национален парламент, да може да разшири вземането на решение с квалифицирано мнозинство и обикновената законодателна процедура към области, където те все още не се прилагат;

5.  Подчертава, че като цяло тези преходни клаузи разкриват реална тенденция към възможно най-широко прилагане на "метода на Съюза" и вследствие на това призовава Европейския съвет да използва възможно най-пълноценно тези възможности, предоставени от договора;

6.  Поддържа становището, че пълното използване на всички въведени с Договора от Лисабон институционални и процедурни нововъведения изисква задълбочено постоянно сътрудничество между институциите, участващи в различните процедури, при пълноценно използване на новите механизми, предвидени в договора, по-специално междуинституционалните споразумения;

Европейският парламент

7.  Категорично приветства факта, че в Договора от Лисабон Европейският парламент се признава изцяло като един от законодателните и бюджетните органи на Съюза, като се признава и ролята му в приемането на множество политически решения от значение за живота на Съюза, а функциите му, свързани с политическия контрол са засилени и дори разширени, макар и в по-малка степен, до областта на ОВППС;

8.  Подчертава, че това признаване на ролята на Европейския парламент изисква пълното сътрудничество на останалите институции, по-специално по отношение на своевременното предоставяне на Парламента на цялата необходима документация за осъществяване на неговите функции на равноправна основа със Съвета, както и на достъпа и участието му в съответните работни групи и заседания, провеждани в други институции, при равнопоставеност с останалите участници в процедурата по вземане на решение; призовава трите институции да разгледат възможността за сключване на междуинституционални споразумения, в които да бъдат структурирани най-добрите практики в тези области с оглед оптимизиране на взаимното сътрудничество помежду им;

9.  Поддържа становището, че самият Европейски парламент трябва да извърши необходимите вътрешни реформи с оглед адаптиране на своите структури, процедури и методи на работа към новите правомощия и повишени изисквания за планиране и междуинституционално сътрудничество, произтичащи от Договора от Лисабон(2) ; очаква с интерес заключенията на работната група относно парламентарната реформа и припомня, че компетентната парламентарна комисия неотдавна работи върху изменението на Правилника за дейността на Парламента с оглед адаптирането му към Договора от Лисабон(3) ;

10.  Приветства факта, че в Договора от Лисабон се разширява правото на инициатива по отношение на Европейския парламент във връзка с преразглеждане на договорите, признава се, че Парламентът има право да участва в Конвента и че съгласието му е необходимо, в случай че Европейският съвет счита, че няма основания за свикване на Конвент; счита, че това е застъпничество в полза на признаването на правото на Европейския парламент на пълноправно участие в Междуправителствената конференция (МПК) на сходни начала с Комисията; счита, че въз основа на опита от предходните две МПК едно бъдещо междуинституционално споразумение би могло да определи насоките за организация на МПК, по-специално по отношение на участието на Европейския парламент и въпросите, свързани с прозрачността;

11.  Отбелязва преходните споразумения, свързани със състава на Европейския парламент; счита, че прилагането на подобни споразумения ще изискват изменения в първичното законодателство; приканва държавите-членки да предприемат необходимите национални правни разпоредби, които да позволят предварителното избиране през юни 2009 г. на 18-те допълнителни членове на Европейския парламент, за да могат същите да заседават в Парламента като наблюдатели от момента на влизане в сила на Договора от Лисабон; независимо от това припомня, че допълнителните членове ще започнат пълноправно да изпълняват своите правомощия на определена дата и то едновременно след приключването на процедурите по ратификация на промените в първичното законодателство; припомня на Съвета, че Европейският парламент вероятно ще се сдобие с важни права на инициатива и одобрение по силата на член 14, параграф 2 от Договора за ЕС, изменен с Договора от Лисабон, що се отнася до състава на Парламента, които той възнамерява да отстоява изцяло;

Ролята на Европейския съвет

12.  Счита, че формалното признаване на Европейския съвет като отделна самостоятелна институция, чиито специфични правомощия са ясно определени в договора, включва промяна на насочеността в ролята на Европейския съвет по отношение на основната задача за осигуряване на необходимата политическа насока и определяне на общата ориентация и цели на дейността на Европейския съюз;

13.  Приветства също така уточняването в Договора от Лисабон на съществената роля на Европейския съвет във връзка с преразглеждане на Договорите, както и във връзка с определени решения от основно значение за политическия живот на Съюза – по отношение на такива въпроси като предлагането на кандидатури за най-важните политически длъжности, преодоляването на политически блокади в различните процедури на вземане на решения, както и използването на механизмите за гъвкавост – приети от Европейския съвет или с негово участие;

14.  Счита също така, че след като Европейският съвет вече е част от институционалната структура на ЕС, е необходимо по-ясно и по-конкретно определение на неговите задължения, включително възможност за съдебен контрол на неговите действия, по-специално в светлината на член 265 на ДФЕС.

15.  Подчертава, че особената водеща роля, която следва да се изпълнява от Европейския съвет в областта на външните действия, по-специално по отношение на ОВППС, в която област задачите на Европейския съвет за набелязване на стратегическите интереси, определяне на целите и общите насоки на тази политика са от ключово значение; подчертава в този контекст необходимостта от тясно ангажиране на Съвета, председателя и заместник-председателя на Комисията (върховния представител) в подготовката на работата на Европейския съвет в тази област;

16.  Поддържа становището, че необходимостта от подобряване на междуинституционалното сътрудничество между Европейския парламент и Европейския съвет работи в полза на оптимизиране на условията, при които председателят на Европейския парламент участва в обсъжданията в Европейския съвет, които евентуално биха могли да бъдат разгледани в политическо споразумение относно отношенията между двете институции; счита, че би било полезно, ако Европейският съвет също придаде официална форма на тези условия в своя вътрешен правилник за дейността;

Постоянното председателство на Европейския съвет

17.  Приветства създаването на постоянно дългосрочно председателство на Европейския съвет, което ще спомогне за осигуряване на по-голяма приемственост и последователност в работата на тази институция и следователно на действието на Съюза; подчертава, че представянето на кандидатурата за председател на Европейския съвет следва да се извърши колкото е възможно по-скоро след влизането в сила на Договора от Лисабон, за да се запази връзка между срока на мандата на новоизбрания Парламент и периода на мандата на новата Комисия;

18.  Подчертава съществената роля, която ще изпълнява председателят на Европейския съвет в институционалния живот на Съюза - не като председател на Европейския съюз, какъвто той/тя няма да е, а като председател на Европейския съвет - да допринася за напредъка на работата на институцията, като осигурява подготовката и приемствеността в работата й, насърчава съгласието сред членовете й, докладва на Европейския парламент и осъществява външно представителство на Съюза, на съответното равнище и без да се засягат функциите на заместник-председателя на Комисията (върховния представител), във връзка с ОВППС;

19.  Припомня, че подготовката на заседанията на Европейския съвет и приемствеността в неговата работа следва да бъдат обезпечени от председателя на Европейския съвет в сътрудничество с председателя на Комисията и въз основа на работата на Съвета по общи въпроси, което изисква взаимодействие и тясно сътрудничество между председателя на Европейския съвет и председателството на Съвета по общи въпроси;

20.  Счита в този контекст, че е от съществено значение да съществуват балансирани и основани на сътрудничество отношения между председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията, ротационното председателство и заместник-председателя на Комисията (върховния представител) по отношение на представителството на Съюза по въпросите на ОВППС;

21.  Припомня, че независимо от факта, че в Договора от Лисабон се предвижда Европейският съвет да бъде подпомаган от Генералния секретариат на Съвета, специфичните разходи на Европейския съвет трябва да бъдат определени в отделна част на бюджета и трябва да се включат специални бюджетни кредити за председателя на Европейския съвет, който във всеки случай ще трябва да бъде подпомаган от свой кабинет, който следва да бъде формиран в разумен срок;

Съветът

22.  Приветства предприетата в Договора от Лисабон стъпка към разглеждане на ролята на Съвета като втори законодателен и бюджетен орган на Европейския съюз, който споделя с Европейския парламент, макар и все още с известен превес в някои области, цялостния процес на вземане на решения в рамките на институционална система, постепенно еволюирала в съответствие с двукамарната парламентарна логика;

23.  Подчертава съществената роля, възложена с Договора от Лисабон, на Съвета по общи въпроси – и следователно на неговия председател – с оглед на това да се осигури последователност и приемственост в работата на различните състави на Съвета, както и подготовката и приемствеността в работата на Европейския съвет (в сътрудничество с председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията);

24.  Подчертава, че особената роля на Съвета в подготовката, определянето и прилагането на ОВППС изисква засилено сътрудничество между председателя на Съвета по общи въпроси и заместник-председателя на Комисията (върховния представител) в качеството му на председател на Съвета по външни работи, както и между тези лица и председателя на Европейския съвет;

25.  Изразява убеждението си, че предвиденото в Договора от Лисабон разделение между функциите на Съвета по общи въпроси и функциите на Съвета по външни работи изисква различни участници в тези два състава на Съвета, особено поради това, че по-широкото понятие за външните отношения на Съюза, предвидено в договорите, изменени с Договора от Лисабон, ще направи все по-трудно кумулирането на мандати в двата състава на Съвета; счита следователно, че е желателно министрите на външните работи да се съсредоточат преди всичко върху дейностите на Съвета по външни работи;

26.  В този контекст счита, че може да бъде необходимо министър-председателят/държавният глава на държавата-членка, която поема председателството на Съвета, лично да председателства Съвета по общи въпроси и да осигури правилното му функциониране като орган, отговарящ за координацията на различните състави на Съвета, и арбитър по отношение на приоритетите и уреждането на спорове, които понастоящем с прекалена готовност се отнасят до Европейския съвет;

27.  Признава големите трудности, свързани с координацията между различните състави на Съвета поради новата система на председателствата и с оглед избягване на тези рискове подчертава значението на "новите" постоянни 18-месечни "тройки" (групи от три председателства), които ще упражняват съвместно председателствата на различните състави на Съвета (освен Съвета по външни работи и Еврогрупата) и на Комитета на постоянните представители на държавите-членки (КОРЕПЕР) с цел осигуряване на съгласуваност, последователност и приемственост в работата на Съвета в цялост и гарантиране на междуинституционално сътрудничество, необходимо за безпрепятственото протичане на законодателната и бюджетната процедура при съвместно вземане на решение с Европейския парламент;

28.  Счита за изключително важно тройката да развива интензивно и постоянно сътрудничество през целия си съвместен мандат; подчертава значението на съвместната програма за действие за всяка 18-месечна тройка за функционирането на Съюза, както подробно е изложено в параграф 51 от настоящата резолюция; приканва тройките да представят своите съвместни програми за действие, съдържащи техните предложения относно планирането на законодателните дебати, в пленарно заседание на Парламента в началото на съвместния им мандат;

29.  Счита, че министър-председателят/държавният глава на държавата-членка, която поема председателството на Съвета, ще изпълнява основна роля в осигуряването на съгласуваност в цялата група на председателствата и последователност в работата на различните състави на Съвета, както и в осигуряването на необходимата координация с Европейския съвет, по-специално във връзка с подготовката и приемствеността в неговата работа;

30.  Подчертава също така, че министър-председателят/държавният глава на държавата, която поема ротационното председателство на Съвета, трябва да бъде привилегирован събеседник на Европейския парламент по отношение на дейностите на председателството; счита, че председателят на Съвета следва да бъде поканен да направи изказване на пленарно заседание на Парламента, като представи пред него съответната програма на дейностите на председателството и отчет за събитията и резултатите, регистрирани по време на шестмесечния срок, както и да представи за разискване всякакви значими политически въпроси, възникнали по време на мандата на неговото/нейното председателство;

31.  Подчертава, че при сегашното състояние на развитието на Съюза въпросите, свързани със сигурността и отбраната, все още са неразделна част от ОВППС и счита, че в този смисъл тези въпроси следва да останат в рамките на правомощията на Съвета по външни работи, който се председателства от заместник-председателя на Комисията (върховния представител), с допълнителното участие на министрите на отбраната при необходимост;

Комисията

32.  Приветства потвърждаването отново на съществената роля на Комисията като "двигател" на дейността на Съюза чрез:

   признаване на почти пълния й монопол във връзка със законодателната инициатива, който се разпростира към всички области на дейност на Европейския съюз с изключение на ОВППС и е особено засилен в областта на финансовите въпроси;
   засилване на ролята й за улесняване на постигането на съгласие между двата законодателни и бюджетни органа;
   засилването на ролята й на "изпълнителен орган" на Съюза, в случаите когато прилагането на разпоредбите на правото на Европейския съюз изисква съвместен подход, като Съветът поема такава роля единствено по въпроси на ОВППС и в надлежно обосновани случаи, посочени в законодателни актове;

33.  Приветства и укрепването на позицията на председателя в рамките на колегията на членовете на Комисията, по-специално по отношение на институционалната отчетност на членовете на Комисията пред председателя и вътрешната организация на Комисията, като това създава необходимите условия за засилване на ръководната му роля в Комисията и укрепване на нейното единство; счита, че това укрепване би могло да бъде дори засилено с оглед споразумението между държавните или правителствените ръководители, за да се запази по един член от Комисията за всяка държава-членка;

Избор на председател на Комисията

34.  Подчертава, че изборът на председател на Комисията от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет ще придаде подчертано политически характер на процедурата по номиниране на кандидата за председател;

35.  Подчертава, че този избор ще засили демократичната легитимност на председателя на Комисията и ще укрепи позицията му както във вътрешен план в Комисията (по отношение на позицията му във вътрешните отношения с останалите членове на Комисията), така и в междуинституционалните отношения в най-общ смисъл;

36.  Счита, че засилената легитимност на председателя на Комисията ще бъде от полза и за Комисията като цяло, като укрепи способността й да действа като независим стимулатор на общия европейски интерес и като движеща сила на европейското действие;

37.  Припомня в този контекст, че обстоятелството, че кандидатът за службата на председател на Комисията може да бъде предлаган от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство и че избирането на този кандидат от Европейския парламент изисква гласовете на мнозинството от неговите членове, представлява допълнителен стимул за всички участници в процеса да развиват необходимия диалог с оглед осигуряване на успешен изход на процеса;

38.  Припомня, че по силата на Договора от Лисабон Европейският съвет е задължен да "вземе предвид изборите за Европейски парламент" и да проведе "необходимите консултации", преди да предложи кандидатура, като тези консултации се осъществяват под формата на неформални контакти между двете институции; припомня освен това, че в Декларация 11, приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон(4) се призовава в този контекст за "консултации в състава, който счетат за най-подходящ" между представители на Европейския парламент и на Европейския съвет;

39.  Предлага на председателя на Европейския съвет да се възложи мандат от Европейския съвет (самостоятелно или с делегация) да проведе тези консултации, като председателят на Европейския съвет се консултира с председателя на Европейския парламент с оглед организиране на необходимите срещи с всеки от ръководителите на политическите групи в Европейския парламент, по възможност придружавани от ръководителите (или делегация) на европейските политически формирования, след което председателят на Европейския съвет следва да докладва пред Европейския съвет;

Процес на предлагане на кандидатури

40.  Счита, че при избора на лица, призовани да заемат длъжностите на председател на Европейския съвет, председател на Комисията и заместник-председател на Комисията (върховен представител) следва да се отчетат съответните умения на кандидатите; освен това признава, че както е предвидено в Декларация 6, приложена към горепосочения Заключителен акт(5) , трябва да се отчете необходимостта от спазване на географското и демографско многообразие на Съюза и на неговите държави-членки;

41.  Счита освен това, че при номинирането на кандидати за най-важните политически длъжности в Европейския съюз държавите-членки и европейските политически формирования следва да отчитат не само критериите за географски и демографски баланс, но и критериите, основаващи се на политически баланс и баланс между половете;

42.  Счита в този контекст, че в най-добрия случай процесът на предлагане на кандидатури следва да започне след изборите за Европейски парламент с оглед на това да бъдат отчетени изборните резултати, които ще играят изначална роля в избора на председател на Комисията; изтъква, че едва след избора на председател на Комисията ще бъде възможно да се гарантира необходимият баланс;

43.  В този контекст предлага като възможен модел следната процедура и график за предлагането на кандидатури, които биха могли да се съгласуват от Европейския парламент и Европейския съвет:

   първа и втора седмица след изборите за Европейски парламент: образуване на политическите групи в Европейския парламент;
   трета седмица след изборите: консултации между председателя на Европейския съвет и председателя на Европейския парламент, последвани от отделни срещи между председателя на Европейския съвет и председателите на политическите групи (по възможност и с участието на председателите на европейските политически формирования или ограничен брой делегации);
   четвърта седмица след изборите: обявяване на кандидат за председател на Комисията от Европейския съвет при отчитане на резултатите от консултациите, посочени в предходното тире;
   пета и шеста седмица след изборите: контакти между кандидата за председател на Комисията и политическите групи; изявления на кандидата и представяне на политическите му насоки пред Европейския парламент; гласуване в Европейския парламент за кандидата за председател на Комисията;
   юли/август/септември: избраният председател на Комисията съгласува с Европейския съвет номинирането на заместник-председателя на Комисията (върховен представител) и предлага списък с кандидати за членове на Комисията (включително заместник-председателя на Комисията (върховния представител));
   септември: Съветът приема списъка с кандидати за членове на Комисията (включително заместник-председателя на Комисията (върховния представител);
   септември/октомври: изслушвания в Европейския парламент на кандидатите за членове на Комисията и на заместник-председателя на Комисията (върховния представител);
   октомври: представяне на колегията на членовете на Комисията и тяхната програма пред Европейския парламент; гласуване на състава на колегията в цялост (включително заместник-председателя на Комисията (върховния представител)); Европейският съвет одобрява новата Комисия; новите членове на Комисията встъпват в длъжност;
   ноември: Европейският съвет предлага кандидатура за председател на Европейския съвет;

44.  Подчертава, че предложеният сценарий в никакъв случай не трябва да се прилага след 2014 г.;

45.  Счита, че възможното влизане в сила на Договора от Лисабон до края на 2009 г. призовава за политическо споразумение между Европейския съвет и Европейския парламент, за да се гарантира, че процедурата за избор на председател на следващата Комисия ще зачита във всички случаи същността на новите правомощия, които Договорът от Лисабон, ще възложи на Европейския парламент в тази връзка;

46.  Счита, че ако Европейският съвет започне процедура по номиниране на председател на новата Комисия веднага след европейските избори през юни 2009 г.(6) , той надлежно следва да отчете необходимата времева рамка, която да позволи неформалното провеждане на процедура на политическа консултация с новоизбраните представители на политическите групи, както е предвидено в Договора от Лисабон; счита, че при тези обстоятелства би била зачетена напълно същината на новите му прерогативи и Европейският парламент би могъл да пристъпи към одобряването на кандидатурата за председател на Комисията;

47.  Подчертава, че във всеки един случай, свързан с назначаването на новата колегия, процедурата следва да бъде започната, след като станат известни резултатите от втория референдум в Ирландия; изтъква, че като такива, институциите биха били изцяло запознати с бъдещия правен контекст, в който новата Комисия би следвало да упражнява своите правомощия и биха могли да отчетат надлежно своите съответни правомощия в процедурата, както и състава, структурата и правомощията на новата Комисия; в случай на положителен резултат от референдума официалното одобрение на новата колегия от Европейския парламент, включително председателя и заместник-председателя на Комисията (върховния представител), следва да се състои едва след влизането в сила на Договора от Лисабон;

48.  Припомня, че ако вторият референдум в Ирландия не даде положителен резултат, Договорът от Ница ще бъде изцяло приложим във всеки един случай и следващата Комисия ще трябва да бъде съставена в съответствие с разпоредбите, съгласно които нейните членове ще бъдат по-малко на брой от броя на държавите-членки; подчертава, че в този случай Съветът ще трябва да вземе решение относно актуалния брой на членовете на тази комисия с намален състав; подчертава политическата воля на Европейския парламент да гарантира строгото спазване на тези разпоредби;

Планиране

49.  Счита, че планирането както на стратегическо, така и на оперативно равнище ще бъде от съществено значение за осигуряване на ефикасност и съгласуваност в действията на Съюза;

50.  Във връзка с това приветства факта, че в Договора от Лисабон се призовава по-специално за планиране като средство за укрепване на капацитета на институциите за действие и предлага да бъдат организирани няколко едновременни действия по планиране в следните насоки:

   Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да съгласуват "договор" или "програма" за срока на мандата въз основа на обширни стратегически цели и приоритети, които да бъдат представени от Комисията в началото на мандата й, които следва да бъдат предмет на съвместни разисквания в Европейския парламент и в Съвета с цел установяване на съглашение (евентуално под формата на конкретно междуинституционално споразумение, макар то да не е правно задължително) между трите институции по общите цели и приоритети за петгодишния законодателен мандат;
   въз основа на този договор или програма Комисията следва да разработи допълнително своите идеи за финансовото планиране и до края на юни в годината след изборите да представи предложенията си за петгодишната многогодишна финансова рамка – съпроводени от списък със законодателни предложения, необходими за осъществяване на съответните програми – които следва да бъдат обсъдени и приети до края на същата година от Съвета и Европейския парламент в съответствие с определената в договорите процедура (или най-късно до края на първото тримесечие на следващата година);
   това ще даде възможност на Съюза да се сдобие с петгодишна многогодишна финансова рамка, годна да влезе в сила в началото на година N+2 (или N+3)(7) , като по този начин се даде възможност на Европейския парламент и на Комисията да вземат решение относно "собственото си" програмиране

51.  Счита, че преминаването към тази система на петгодишно финансово и политическо планиране ще изисква продължаване и приспособяване на настоящата финансова рамка, съдържаща се в Междуинституционалното споразумение за бюджетна дисциплина и добро финансово управление(8) до края на 2015/2016 г., като следващото споразумение влезе в сила в началото на 2016/2017 г.(9) ;

52.  Предлага въз основа на договора/програмата на мандата и предвид многогодишната финансова рамка:

   Комисията да представи своята годишна работна и законодателна програма на Европейския парламент и на Съвета с оглед провеждане на съвместни разисквания, които да позволят на Комисията да внесе необходимите корекции;
   Съветът по общи въпроси в диалог с Европейския парламент следва да приеме съвместното оперативното планиране на дейностите на всяка група от трите председателства за целия 18-месечен срок от техния мандат, като това планиране ще служи като рамка за съответните програми за действие на всяко председателство за шестмесечния срок на дейността му;

Външни отношения

53.  Подчертава значението на новото измерение на външните действия на Съюза като цяло съгласно Договора от Лисабон, включително ОВППС, като това измерение, наред с правосубектността на Съюза и институционалните нововъведения от значение в тази област (по-специално създаването на "длъжността, съвместяваща две длъжности" заместник-председател на Комисията (върховен представител) и Европейската служба за външни действия (EEAS)) би могло да се окаже решаващ фактор за съгласуваността и ефективността на действията на Съюза в тази област и да засили видимостта му като глобален участник;

54.  Припомня, че във всички решения по въпроси, свързани с външните действия, трябва да се посочи правното основание, въз основа на което са приети, с оглед улесняване на определянето на процедурата, следвана при тяхното приемане и процедурите за тяхното прилагане;

Заместник-председател на Комисията (върховен представител)

55.  Разглежда създаването на "длъжността, съвместяваща две длъжности" заместник-председател на Комисията (върховен представител), като основна стъпка към осигуряване на съгласуваност, ефективност и видимост за външните действия на Съюза в цялост;

56.  Подчертава, че заместник председателят на Комисията (върховният представител) трябва да бъде номиниран от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство със съгласието на председателя на Комисията и трябва да получи одобрението на Европейския парламент като заместник-председател на Комисията, наред с цялата колегия на членовете на Комисията; призовава председателя на Комисията да гарантира, че Комисията ще изпълнява изцяло своите отговорности в този контекст, като се има предвид, че в качеството му на заместник-председател на Комисията върховният представител ще изпълнява съществена роля в осигуряването на съгласуваност и изпълнение на задълженията на колегията, както и това, че председателят на Комисията има политическото и институционално задължение да гарантира, че върховният представител/заместник-председател притежава необходимите качества да обедини колегията; подчертава също, че Европейският съвет трябва да има предвид този аспект от функциите на заместник-председателя на Комисията (върховния представител) и следва от началото на процедурата да пристъпи към необходимите консултации с председателя на Комисията с оглед гарантиране на успешното им приключване; припомня, че ще упражни изцяло правото си на преценка по отношение на политическите и институционални качества на кандидата за заместник-председател на Комисията (върховен представител) в рамките на правомощията си относно предлагането на кандидатури за съставяне на нова Комисия;

57.  Подчертава, че Европейска служба за външна дейност (EEAS) ще изпълнява основна роля в подпомагането на дейностите на заместник-председателя на Комисията (върховния представител) и ще съставлява съществен елемент в успеха на новия интегриран подход във външните действия на Съюза; подчертава, че създаването на нова служба изисква официално предложение на заместник-председателя на Комисията (върховния представител), което ще бъде възможно едва след встъпването му в длъжност и което предложение може да бъде прието от Съвета само след становището на Европейския парламент и одобрението на Комисията; заявява своето намерение да упражнява изцяло бюджетните си правомощия по отношение на учредяването на EEAS;

58.  Подчертава, че задачите на заместник-председателя на Комисията (върховния представител) са изключително тежки и ще изискват сериозна координация с останалите институции, по-специално с председателя на Комисията, пред когото се отчита политически в сферата на външните отношения, които са в компетентността на Комисията, с ротационното председателство на Съвета и с председателя на Европейския съвет;

59.  Подчертава, че изпълнението на целите, довели до създаването на длъжността заместник-председател на Комисията (върховен представител), ще зависи в много голяма степен от отношенията на политическо доверие между председателя на Комисията и заместник-председателя на Комисията (върховния представител), както и от способността на заместник-председателя на Комисията (върховния представител) за ползотворно сътрудничество с председателя на Европейския съвет, с ротационното председателство на Съвета и с останалите членове на Комисията, отговарящи за упражняването на специалните правомощия в областта на външните действия на Съюза под координацията на заместник-председателя на Комисията (върховния представител);

60.  Призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията (върховния представител) да използват пълноценно възможността за представяне на общи инициативи в областта на външните отношения с оглед засилване на съгласуваността в различните области на действие на Съюза във външната сфера и увеличаване на възможността за приемането на тези инициативи от Съвета по-специално по отношение на ОВППС; в тази връзка подчертава необходимостта от парламентарен контрол върху мерките в областта на външната политика и на политиката на сигурност;

61.  Поддържа становището, че е от съществено значение да се вземат определени практически мерки с оглед облекчаване на задачите на заместник-председателя на Комисията (върховния представител):

   заместник-председателят на Комисията (върховният представител) следва да предлага назначаването на специални представители с ясен мандат, определен в съответствие с член 33 от Договора от Лисабон (член 33 от Договора за ЕС), които да го подпомагат в конкретни области от неговата компетентност по въпроси на ОВППС (тези специални представители, номинирани от Съвета, също следва да бъдат изслушани от Европейския парламент и следва редовно да информират Европейския парламент за своята дейност);
   заместник-председателят върховният представител) следва да координира дейностите си в области, различни от ОВППС, със съответните членове на Комисията, отговарящи за портфейлите в тези области, и следва при необходимост да им делегира функциите на международно представителство на Европейския съюз в тези области;
   при отсъствие, заместник-председателят на Комисията (върховният представител) следва да реши за всеки отделен случай, в светлината на задълженията, които трябва са се поемат във всеки отделен случай, кой ще бъде този, който ще го замества;

Представителство

62.  Счита, че с Договора от Лисабон се установява ефективна, макар и сложна оперативна система за външно представителство на Съюза и предлага тази система да бъде изградена съгласно следните насоки:

   председателят на Европейския съвет представлява Съюза на равнище държавни или правителствени ръководители по въпроси, свързани с ОВППС, но няма правомощия да провежда политически преговори от името на Съюза, като в същото време тази задача се възлага на заместник-председателя на Комисията (върховния представител); той може да бъде призован да изпълнява специалната роля да представлява Европейския съвет на определени международни прояви;
   председателят на Комисията представлява Съюза на най-високо равнище във връзка с целия обхват от външни отношения на Съюза, с изключение на въпросите, свързани с ОВППС, или конкретни секторни политики, включени в обхвата на външните отношения на Съюза (външна търговия и др.); заместник-председателят на Комисията (върховният представител) или компетентният/упълномощен член на Комисията също може да поеме тази функция под ръководството на Комисията;
   заместник-председателят на Комисията (върховният представител) представлява Съюза на министерско равнище или в международни организации във връзка с външните действия на Съюза; заместник-председателят на Комисията (върховният представител) поема и функциите по външно представителство в качеството му на председател на Съвета по външни работи;

63.  Счита, че вече няма да е желателно председателят на Съвета по общи въпроси (а именно министър-председателят на държавата-членка, осъществяваща председателството на Съюза) или председателят на конкретен секторен състав на Съвета да бъдат призовани да изпълняват функции по външно представителство на Съюза;

64.  Подчертава значението на координацията и сътрудничеството между различните страни, отговарящи за различните функции, свързани с външното представителство на Съюза, по начин, който да предотвратява сблъсъка на правомощията и да гарантира съгласуваност и видимост на Съюза във външната сфера;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по конституционни въпроси, на Съвета, на Комисията и на националните парламенти на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0055.
(2) Резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля на Парламента и задълженията му за прилагане на Договора от Лисабон (Докладът Leinen), P6_TA(2009)0373.
(3) Решение на Парламента от 6 май 2009 г. за цялостно преразглеждане на Правилника за дейността на Европейския парламент (P6_TA(2009)0359) и Доклад относно адаптирането на Правилника за дейността към Договора от Лисабон (A6-0277/2009) (Докладите Corbett).
(4) Декларация 11 относно член 17, параграфи 6 и 7 от Договора за ЕС.
(5) Декларация 6 относно 15, параграфи 5 и 6, член 17, параграфи 6 и 7 и член 18 от Договора за Европейски съюз
(6) Както е уточнено в декларацията относно назначаването на новата Комисия, заключения на Европейския съвет от 11 и 12 декември 2008 г.
(7) N означава "Европейска година на избори".
(8) Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетна дисциплина и добро финансово управление (ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1).
(9) В съответствие с Резолюция на Парламента от 25 март 2009 г. относно междинния преглед на Финансовата рамка 2007-2013 г. (Доклад Böge), Приети текстове , P6_TA(2009)0174 и Резолюция на Парламента от 7 май 2009 г относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон. (Доклад Guy-Quint), P6_TA(2009)0374).

Последно осъвременяване: 20 юни 2012 г.Правна информация