Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (2010/2039(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 4, 9, 14, 19, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Конвенцията на ООН относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета през 1979 г.,
– като взе предвид Универсалната декларация за правата на човека от 1948 г., потвърдена отново на Световната конференция за правата на човека през 1993 г., и по-конкретно членове 3, 16, 18, 23, 25, 26, 27 и 29 от нея,
– като взе предвид Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права от 1966 г.,
– като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, определени от ООН през 2000 г., и по-конкретно намаляване на крайната бедност и глада (Цел 1), осигуряване на начално образование за всички (Цел 2), и равни възможности за мъжете и жените (Цел 3),
– като взе предвид конвенции № 26 и 131 на Международната организация на труда (МОТ) относно определянето на минимални заплати и конвенции № 29 и 105 относно премахването на принудителния труд,
– като взе предвид Глобалния пакт за заетост на МОТ от 2009 г.,
– като взе предвид програмите за достоен труд на ООН и МОТ,
– като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права,
– като взе предвид членове 34, 35 и 36 от Хартата на основните права на ЕС, които определят недвусмислено правото на социални помощи и на помощи за жилищно настаняване, висока степен на защита на човешкото здраве и достъп до услуги от общ икономически интерес,
– като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Световен алианс срещу принудителния труд. Общ доклад относно проследяване развитието на Декларацията на МОТ относно основните принципи и права на работното място. Доклад на генералния директор, 2005 г.“,
– като взе предвид Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните ресурси и социалното подпомагане в системите за социална закрила (Препоръка за минималния доход)(1),
– като взе предвид Препоръка 92/442/ЕИО на Съвета от 27 юли 1992 г. за сближаването на целите и политиките на социална закрила(2),
– като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социални въпроси, здравеопазване и потребителски въпроси от неговата 2916-а сесия на 16 и 17 декември 2008 г.(3),
– като взе предвид Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. година относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)(4),
– като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно Европейски социален модел за бъдещето(5),
– като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(6), и доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0364/2008),
– като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно обновената социална програма(7),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръка на Комисията за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, и своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(8),
– като взе предвид своята писмена декларация № 0111/2007 от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност(9),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(COM(2010)2020),
– като взе предвид предложението на Комисията от 27 април 2010 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки(COM(2010)0193),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0233/2010),
A. като има предвид, че социалната програма на Европейската комисия за периода 2005–2010 г. отбеляза напредък с определянето на 2010 г. за „Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване“ със заявената цел да потвърди отново и да укрепи първоначалния политически ангажимент, поет от ЕС при стартирането на Лисабонската стратегия, с цел да се даде „решителен тласък на премахването на бедността“,
Б. като има предвид, че бедността и социалното изключване представляват посегателство над човешкото достойнство и нарушение на основните човешки права и че основната цел на схемите за подпомагане на доходите трябва да бъде изваждането на лицата от бедността и предоставянето им на възможност да живеят достойно,
B. като има предвид, че, въпреки икономическия просперитет и всички изявления за намаляване на бедността, социалните неравенства са се задълбочили, като в края на 2008 г. 17 % от населението (т. е. близо 85 милиона души) са живели под прага на бедността след социални плащания(10), като същевременно през 2005 г. този процент е бил 16 %, а през 2000 г. – 15 % в ЕС15,
Г. като има предвид, че равнището на риска от бедност е по-високо за децата и младите хора до 17-годишна възраст, отколкото за населението като цяло. като има предвид, че то достигаше 20 % през 2008 г. в ЕС27, като най-високият процент беше 33 %,
Д. като има предвид, че възрастните хора също са изложени на повишен риск от бедност в сравнение с населението като цяло.; като има предвид, че през 2008 г. равнището на риска от бедност при възрастните хора над 65 години в ЕС-27 е било 19 %, докато данните за 2005 г. са 19 %, а за 2000 г. - 17 %,
Е. като има предвид, че постоянно високият процент на несигурни работни места и на ниски заплати в някои сектори води до застиване на процента на работници, застрашени от бедност, на много високо равнище; като има предвид, че процентният риск от бедност за населението, имащо работа, беше средно 8 % в ЕС27 през 2008 г., докато през 2005 г. тази цифра беше 8 %, а през 2000 г. беше 7 % в ЕС15,
Ж. като има предвид, че в Препоръка 92/441/ЕИО от 24 юни 1992 г, Съветът препоръчва държавите-членки да признаят основното право на достатъчни по размер средства и социално подпомагане за начин на живот, съвместим с човешкото достойнство; като има предвид, че в Препоръка 92/442/ЕИО от 27 юли 1992 г.Съветът препоръчва държавите-членки да гарантират достоен жизнен стандарт; като има предвид, че в заключенията от 17 декември 1999 г. Съветът утвърди насърчаването на социалното приобщаване като една от целите за модернизиране и подобряване на социалната закрила,
З. като има предвид, че жените представляват значителен сегмент, изложен на риск от обедняване заради безработица, отговорности за полагане на грижи, които не са споделени, несигурна или нископлатена работа, дискриминация по отношение на заплащането и по-ниски пенсии,
И. като има предвид, че опасността от изпадане в състояние на крайна бедност е по-голяма за жените отколкото за мъжете и че непрестанната тенденция към феминизация на бедността в днешните европейски общества доказва, че настоящата рамка за социална защита и богатият набор от социални и икономически политики и политики по заетостта в Съюза не са създадени, така че да могат да отговорят на нуждите на жените или да разрешат проблемите, произтичащи от различията в женския труд; като има предвид, че бедността сред жените и тяхното социално изключване в Европа налагат намирането на конкретни, многобройни и обвързани с половата принадлежност политически решения,
Й. като има предвид, че опасността от изпадане в състояние на крайна бедност е по-голяма за жените отколкото за мъжете, особено в напреднала възраст, тъй като системите за социално осигуряване се базират често на принципа за непрекъснатост на платената трудова заетост; като има предвид, че правото на отделната личност на минимален доход за предотвратяване на обедняването не следва да зависи от социалноосигурителните вноски по време на трудовата заетост,
К. като има предвид, че безработицата сред младежите е нараснала до безпрецедентни равнища, достигайки 21,4 % в Европейския съюз, и варирайки от 7,6 % в Нидерландия до 44,5 % в Испания и 43,8 % в Латвия, а чиракуването и стажовете, предлагани на младежите, често не са или са слабо възнаградени,
Л. като има предвид ,че всеки пети под 25-годишна възраст в ЕС е безработен, като в същото време работниците над 55-годишна възраст представляват групата европейски граждани, най-силно засегнати от безработицата, и също трябва да се изправят пред специфичния и сериозен проблем на намаляващата вероятност да намерят работно място с напредване на възрастта,
М. като има предвид, че финансовата и икономическата криза доведе до свиване на предлагането на работни места, като според прогнозите са загубени над 5 милиона работни места от септември 2008 г. и нараства несигурността на работните места,
Н. като има предвид, че не съществуват официални данни на ЕС относно положенията на изключителна бедност като бездомничеството и поради тази причина би било трудно да се проследят настоящите тенденции,
О. като има предвид, че Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване трябва да изиграе решаваща роля за повишаване на чувствителността към бедността и произтичащото от това социално и за намиране на по-добри решения за борба с това изключване, както и за насърчаване на активното приобщаване, подобаващи доходи, достъп до качествени услуги и подход за подпомагане с оглед намиране на достойно работно място, за което е необходимо справедливо преразпределяне на благата, и което предполага мерки и политики за гарантиране на ефективно икономическо и социално сближаване в европейски мащаб и между регионите в Европа, а минималният доход може да осигури подходяща спасителна мрежа за изолираните и уязвимите лица,
П. като има предвид, че целите и водещите принципи на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване са признаването на правата, споделената отговорност и участието, сближаването, ангажираността и конкретните действия,
Р. като има предвид, че икономическият и финансов климат в рамките на ЕС27 трябва да бъде адекватно оценен, за да се насърчат държавите-членки да установят праг за минимален доход, което би позволило подобряването на жизнения стандарт, като успоредно с това се насърчи конкурентоспособността,
С. като има предвид, че Европейският съюз пое ангажимента да изпълни Целите на хилядолетието за развитие на ООН и резолюцията, с която се обявява втората декада на ООН за премахване на бедността (2008–2017 г.),
Т. като има предвид многоизмерния характер на бедността и социалното изключване, съществуването на особено уязвими и зависими групи от населението (децата, жените, възрастните лица, лицата с увреждания и т.н.), включително имигрантите, етническите малцинства, многочленните семейства или семействата само с един родител, хронично болните и бездомните лица, както и необходимостта от интегриране на мерки и инструменти за превенция и борба срещу бедността и изключването в другите европейски политики, като има предвид, че трябва да се определят насоки за държавите-членки, с цел те да бъдат включени в националните политики, за да се гарантира достъп до публични до качествени системи за социално осигуряване и закрила, универсален достъп до достъпни публични инфраструктури и качествени обществени услуги от общ интерес, достойни условия на труд и работни места, при които да се гарантират правата на работниците, гарантиран минимален доход, който да позволява избягване на бедността и да дава на всеки възможност за участие в социалния, културния и политическия живот, както и да дава възможност за достоен живот,
У. като има предвид, че огромният размер на бедността засяга не само социалното сближаване в рамките на Европа, но обхваща и нашата икономика, тъй като постоянно изключване на значителна част от населението на нашето общество отслабва конкурентоспособността на нашата икономика и увеличава натиска върху нашите държавни бюджети,
Ф. като има предвид необходимостта да се определи обща цел, особено в контекста на стратегията „Европа 2020 г.“ като се даде приоритет на икономическото, социалното и териториалното сближаване и защитата на основните права на човека, което изисква постигане на баланс между икономическата политика, политиката в областта на заетостта, социалната, регионалната политика и политиката в областта на околната среда, при отчитане на рязкото нарастване на процента на зависимостта, откъдето произтича и необходимостта от установяване на проучвания за социалното въздействие за всички решения, както и прилагането на хоризонталната социална клауза от Договора за функционирането на Европейския съюз (член 9),
Х. като има предвид, че зачитането на човешкото достойнство е един от основополагащите принципи на Европейския съюз, чиито действия са насочени към насърчаване на пълна заетост и социален прогрес, към борба срещу социалното изключване и дискриминацията и към насърчаване на справедливостта и социалната закрила,
Ц. като има предвид необходимостта да се гарантира изпълнението, увеличението и по-доброто използване на структурните фондове за превенция на бедността, за постигане на социално приобщаване и за създаване на качествени и достъпни работни места при гарантирани права,
Ч. като има предвид ролята на системите за социална закрила за осигуряване на необходимото за развитието равнище на социално сближаване, с цел да се гарантира социалното приобщаване и да се смекчат социалните последици от икономическата криза, което изисква също индивидуално гарантиран минимален доход на национално равнище за предотвратяване на бедността, повишаване на равнището на умение и на образование на лицата, изключени от пазара на труда поради натиск, свързан с конкуренцията, и гарантиране на равни шансове на пазара на труда и при упражняването на основните права,
Ш. като има предвид, че въвеждането и укрепването на схемите за минимален доход е важен и ефективен начин за превъзмогване на бедността чрез подпомагане на социалната интеграция и достъпа до пазара на труда, като се позволи на лицата да водят достоен живот,
Щ. като има предвид, че схемите за минимални доходи представляват важен инструмент за гарантиране сигурността на лицата, които трябва да превъзмогват последиците от социалното изключване и безработицата и да подпомагат достъпа до пазара на труда; като има предвид, че схемите за минимални доходи играят съответната роля в преразпределението на благата и гарантират солидарността и социалната справедливост и че особено във времена на криза те имат антицикличен характер, като предоставят допълнителни средства за засилване търсенето и потреблението на вътрешния пазар,
AA. като има предвид, че според неотдавнашно проучване на Евробарометър за отношението на гражданите на ЕС към бедността, голямото мнозинство (73 %) считат, че бедността е изключително изострен проблем в тяхната страна, 89 % настояват правителствата да предприемат спешни действия за борба с това явление, а 74 % очакват ЕС също да играе важна роля в това отношение,
AБ. като има предвид болезнените социални последици от икономическата криза, която остави без работа повече от 6 милиона европейски граждани през последните две години,
АВ. като има предвид тежестта на икономическата и социална криза и нейното въздействие, изразяващо се в нарастваща бедност и изключване и в растяща безработица (от 6,5 % в началото на 2008 г. до 9,5 % в края на 2009 г.) като една трета от безработните са засегнати от дългосрочна безработица, положение, което е по-лошо в икономически по-уязвимите държави-членки,
АГ. като има предвид, че някои държави-членки са принудени от Съвета и от Комисията и от международни организации като МВФ да намалят в краткосрочен план своя бюджетен дефицит, чието състояние е влошено поради кризата, и да съкратят своите разходи, в това число социалните разходи, което отслабва социалната държава и утежнява бедността,
АД. като има предвид нарастващото социално неравенство в определени държави-членки, резултат преди всичко на икономическо неравенство по отношение на разпределението на богатството и доходите, неравенствата на пазара на труда, водещи до социалната несигурност и неравноправния достъп до социалните функции на държавата, като например, социална, здравна, образователна, правна системи и т.н.,
АЕ. като има предвид прилагането на политиката на ЕС за социално приобщаване и по-конкретно целите и Европейската програма, приети по силата на Лисабонската стратегия в началото на 2000 г., с прилагането на открития метод на координация и общите цели, които трябва да бъдат постигнати в рамките на националните планове за действие,
АЖ. като има предвид. че повечето от държавите-членки, поради различни фактори, имат голям брой бездомни лица , което изисква специфични мерки за социалната им интеграция,
1. Подчертава необходимостта от конкретни мерки, които да изкоренят бедността и социалното изключване, чрез поемане по пътя на завръщането към трудовата заетост, като насърчат справедливо преразпределяне на доходите и богатствата, придавайки по този начин смисъл и изпълвайки със съдържание Европейската година на борбата с бедността и също така осигурят силно политическо завещание за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, включително гарантиране на адекватен минимален доход за превенция на бедността и улесняване на социалното приобщаване въз основа на различни национални практики, колективни конвенции или на законодателството в държавите-членки в целия Европейски съюз, и като работят активно за цялостно насърчаване на адекватни доходи и системи за социална защита; приканва държавите-членки да преразгледат политиките, предназначени да гарантират адекватни доходи, като не забравят,че за провеждане на борба срещу бедността е необходимо създаването на достойни и дълготрайни работни места за лицата от социалните категории в неравностойно положение на пазара на труда; счита, че всеки работник трябва да може да живее достойно; счита, че държавната социална политика предполага също така провеждането на активна политика по отношение на пазара на труда;
2. Припомня, че неотдавнашното забавяне на икономиката с нарастване на безработицата и по-малко възможности за работни места, излага много хора на риск от бедност и социално изключване, което води до това някои държави-членки да страдат от дългосрочна безработица или неактивност;
3. Изисква да бъде постигнат реален напредък по отношение на адекватността на схемите за минимални доходи, така че те да бъдат в състояние да измъкнат всяко дете, възрастен или възрастно лице от бедността и да им предоставят право на достоен живот;
4. Изтъква различията в редица области (здравеопазване, жилищно настаняване, образование, доходи и заетост) между отделните социални прослойки, живеещи в условия на бедност, като призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид тези различия при изработването на техните целенасочени мерки и изтъква, че най-ефективният начин за намаляване на бедността е да се направи достъпен за всички пазарът на труда;
5. Подчертава необходимостта да се придаде особено значение на програмите за обучение през целия живот, като основно средство за борба с бедността и социалното изключване, чрез даването на силен тласък на възможностите за наемане на работа и на достъпа до знание и до пазара на труда; счита за необходимо да се създадат мерки за повишаване участието в процеса на учене през целия живот за работници, всички безработни и уязвими социални групи и да предприеме ефективни действия спрямо факторите, които водят до изпадане на хората извън обществото, защото подобряването на равнището на професионална квалификация и придобиването на нови умения могат да доведат до по-бърза повторна интеграция на пазара на труда или до повишаване на производителността на труда и да помогне на хората да си намерят по-качествена работа;
6. Изтъква необходимостта от предприемане на мерки на равнище държави-членки с цел определянето на праг за минималния доход, който да се основава на съответните показатели с цел гарантиране на социално и икономическо приобщаване, намаляване на рисковете от неравно заплащане за извършване на една и съща дейност, намаляване на риска населението в целия Европейски съюз да се окаже бедно, както и от по-строги препоръки от страна на Европейския съюз по отношение на тези действия;
7. Подчертава, че на заетостта трябва да се гледа като на една от най-ефективните предпазни мерки срещу бедността и съответно следва да бъдат предприети мерки за насърчаване на наемането на жени на работа и за определянето на качествени цели за работните места, които се предлагат;
8. Подчертава необходимостта от действие и на национално и на европейско равнище, за да се предпазят гражданите и потребителите от нелоялни условия по отношение на изплащането на заеми и кредитни карти и да се определят условията, регулиращи достъпа до заеми, чиято цел е предпазване на домакинствата от изпадане в положение на свръх-задлъжнялост , което да ги доведе до положение на бедност и социално изключване;
9. Подчертава многоизмерния характер на бедността и социалното изключване, и изтъква необходимостта да се осигури интегрирането на социалните цели и значението на социалното измерение и социалната устойчивост на макроикономическите политики; счита, че социалните цели следва да бъдат неразделна част от стратегията за излизане от кризата, както и част от стратегията „Европа 2020 г.“ и от икономическото, социалното и териториалното сближаване, налагащо взаимосвързани социални насоки и ефективна оценка на въздействието върху обществото, което да гарантира, че приоритетите и политиките, а именно на паричните политики, политиките за заетостта, социалните и макроикономическите политики, в това число на Пакта за стабилност и растеж, и на политиките в областта на конкуренцията, вътрешния пазар, бюджета и данъчното облагане; счита, че тези политики не трябва да създават пречка за социалното сближаване и следва да гарантират прилагането на съответните мерки и насърчаването на равенството на шансовете с цел гарантиране на излизането от кризата в дългосрочен план, гарантиращ възстановяването на данъчна консолидация и извършването на реформите, необходими за икономиката, за да се завърне тя към растеж и създаване на нови работни места; призовава за създаването на политики за конкретно подпомагане на държавите-членки, които най-много се нуждаят от това, посредством адекватни механизми;
10. Счита, че създаването на нови работни места трябва да бъде приоритет за Комисията и правителствата на държавите-членки, като първа стъпка към намаляване на бедността;
11. Счита, че схемите за минимален доход следва да бъдат включени в стратегически подход за социална интеграция, който намесва както общи политики и целенасочени мерки по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието и обучението, социалните услуги, с които да се подпомогнат хората да се справят с бедността и да се задействат в посока социално приобщаване и достъп до пазара на труда; вярва, че реалната цел на схемите за минимален доход е не просто да се окаже подкрепа, но най-вече да се окаже съдействие на бенефициентите в целия преход от ситуация на социално изключване към навлизане в активния живот;
12. Подчертава необходимостта, когато се определят равнищата на минималните доходи, да се вземе под внимание фактът, че работниците се грижат за лица на издръжка, по-конкретно на деца, като целта е да бъде прекъснат порочният кръг на бедност при децата; счита, освен това, че Комисията следва да изработва годишен доклад относно напредъка в борбата с бедността при децата;
13. Настоява върху необходимостта да се преразгледат политиките на бюджетни ограничения, които ще бъдат наложени за борба с кризата в някои държави-членки, и подчертава значението на ефективните действия за солидарност, в това число засилване, мобилност, очаквания за трансфер и намаляване на съфинансирането във връзка с бюджетните средства за създаване на достойни работни места, подпомагане на отраслите на производството и борба с бедността и социалното изключване, избягване създаването на нови форми на зависимост или още по-голямо увеличаване на задлъжнялостта;
14. Вярва, че въвеждането на схеми за минимален доход във всички държави-членки на ЕС, състоящи се от конкретни мерки за подпомагането на лицата с недостатъчни доходи с финансови средства и улесняване на достъпа до услуги, е един от най-ефективните начини за борба срещу бедността, гарантиране на адекватен жизнен стандарт и засилване на социалната интеграция;
15. Счита, че схемите за адекватен минимален доход трябва да установят минимални доходи на равнище, равностойно на 60 % от средния доход в съответните държави-членки;
16. Подчертава необходимостта за оценка на политиката на социално приобщаване, на открития метод за координация, изпълнението на общите цели и националните планове за действие в контекста на развитието на положението с бедността, с оглед по-енергични действия на европейско и национално равнище и за борба с бедността чрез политики, които са в по-голяма степен приобщаващи, последователни и по-добре формулирани, целящи изкореняване на абсолютната бедност и на бедността при децата до 2015 г., както и значително намаляване на относителната бедност;
17. Припомня, че независимо от тяхното значение схемите за минимален доход трябва да бъдат придружени с координирана стратегия на национално равнище и на равнище ЕС, насочена към широкообхватни действия и конкретни мерки като активни политики за пазара на труда за онези групи лица, които са най-отдалечени от пазара на труда, образование и обучение за слабо квалифицираните лица, за минималните заплати, политиките за социално жилищно настаняване и предоставянето на достижими, достъпни и висококачествени обществени услуги;
18. Подчертава значението на насърчаването на интеграцията и социалното приобщаване, с цел да се гарантира ефективното зачитане на основните права на човека, както и на ясните ангажименти по отношение на формулирането на политиките на Европейския съюз и националните политики за борба срещу бедността и социалното изключване; счита за необходимо да се осигури всеобщ достъп до публичните услуги, без физически бариери и бариери при общуването, като здравеопазването, образованието (от предучилищния цикъл до първата степен на университетското образование), професионалното обучение, настаняването, доставките на енергия и социалната закрила, счита, че работните места следва да бъдат достъпни, качествени и да предоставят права; счита, че заплатите трябва да бъдат достойни, а за пенсиите да бъде определен минимум за възраст, за да се позволи на пенсионерите, които са работили през целия си живот да получават достойни пенсии; добавя, че схемите за адекватен минимален доход за всички следва да предпазват от риска от бедност и да гарантират социалното, културното и политическото приобщаване при зачитане на националните практики, колективните договорености и законодателството на държавите-членки; освен това отбелязва, че в дългосрочен план колкото повече държавите инвестират в тези различни политики, толкова по-малка ще бъде необходимостта от система, основаваща се на принципа на минимален доход на домакинство; изтъква, че подобни мерки следва да бъдат взети при стриктно спазване на принципа за субсидиарност на държавите-членки и на различните практики, колективни договорености и националните законодателства; счита, че само по този начин може да се гарантира правото на социален, политически и културен живот на всяко едно лице;
19. Обръща внимание на нуждите на младежите, които срещат особени затруднения да намерят своето място в икономическия и социален живот и са изправени пред риск да напуснат училище в ранна възраст; призовава държавите-членки да гарантират, че борбата с безработицата сред младежта е превърната в конкретна цел, която има свои собствени приоритети, включващи конкретни действия и мерки за професионално обучение, подкрепа на програмите на Общността (учене през целия живот, Erasmus Mundus) и стимули за предприемачите;
20. Отбелязва, че процентът на преждевременно напусналите училище и ограниченият достъп до висше и университетско образование са основни фактори за появата на висок ръст на дългосрочна безработица и заплашва сериозно социалното сближаване; счита, че тези два елемента са сред приоритетните цели на Комисията, заложени в стратегията „Европа 2020“, ще трябва да се обърне особено внимание на разработването на действия и конкретни политики относно достъпа на младежите до образованието с помощта на стипендии и студентски заеми и инициативи, които да направят училищното образование по-динамично;
21. Смята, че Комисията следва да проучи какво въздействие би имало във всяка държава-членка евентуално законодателно предложение за въвеждането на адекватен минимален доход на европейско равнище; предлага по-специално всяко подобно проучване да разгледа разликата между адекватния минимален доход и минималната заплата в съответната държава-членка и последиците за постъпването на пазара на труда;
22. Подчертава значението от това да се въведат правила на равнище обезщетения при безработица, които да позволят на заинтересуваните страни да не изпаднат в бедност, и да се призоват държавите-членки да предприемат мерки, с които да насърчат гражданите да се върнат на пазара на труда и да заемат непопулярните работни места, в това число като се улесни мобилността в рамките на Европейския съюз;
23. Изтъква, че инвестирането в схемите за минимален доход е ключов елемент в борбата с бедността и за намаляване на бедността, че дори по време на криза схемите за минимален доход не трябва да се разглеждат като разход, а като основен елемент от борбата с кризата; изтъква също, че ранните инвестиции в борбата с бедността носят съществени положителни резултати за намаляване на дългосрочните разходи за обществото;
24. Подчертава ролята на социалната закрила, по-специално под формата на застраховка за болест, семейни надбавки, обезщетения при пенсиониране и инвалидност и приканва държавите-членки да отделят специално внимание на най-уязвимите членове на обществото, като им гарантират минимални права, дори ако са безработни;
25. Изтъква основното право на лицата да разполагат с достатъчно средства и подкрепа за достоен живот в рамките на една глобална и последователна стратегия за борба срещу социалното изключване; призовава държавите-членки да приемат, в рамките на стратегия за активно социално приобщаване, национални политики за засилване на икономическата и социална интеграция на съответните лица;
26. Обръща внимание на нарастващия брой на работещите бедни и на нуждата да се намери решение на това ново предизвикателство, като за целта се съчетаят различни инструменти; изисква минималната работна заплата винаги да надвишава прага на бедността, а работниците, които поради редица причини са под прага на бедността, да се ползват от безусловни надбавки, които могат да бъдат лесно получени; обръща внимание на добрия опит на САЩ по отношение на отрицателния данък върху дохода, който позволява на работниците с ниски доходи живеят над прага на бедността;
27. Отбелязва, че в своето съобщение, озаглавено „Европа 2020 - Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, Комисията предлага да определи пети основни цели за ЕС, сред които намаляването с 20 милиона броя на лицата, застрашени от бедност; припомня, че тази цел изостава в сравнение с първоначалните амбиции на Лисабонската стратегия, които за жалост не можаха да бъдат изпълнени (изкореняване на бедността); счита, че бедността и социалното изключване трябва да бъдат изкоренени чрез уместни, конкретни и принудителни мерки; счита, че тази цифра не е достатъчно амбициозна и че целта за свободна от бедност Европа не трябва да се изоставя; счита, че за тази цел следва да се вземат подходящите мерки и че към тази цел, изразена в абсолютна стойност, трябва да се прибави цел за намаляване на бедността във всяка една държава-членка, за да се насърчи всеки един да участва в осъществяването на този процес, да може прилагането на адекватни мерки да накара хората да повярват в него, а именно що се отнася до политиките за подпомагане на зависимите лица; смята, че тази цел трябва да бъде постигната чрез конкретни и подходящи мерки, по-специално чрез въвеждането на схемите за минимален доход във всички държави-членки на ЕС;
28. Счита, че борбата със социалното неравенство трябва да бъде превърната в приоритет, особено в условията на икономическата неравнопоставеност по отношение на разпределянето на доходите и на богатството, на неравенството на пазара на труда, водещо до социална несигурност и до неравностоен достъп до социалните функции на държавата като социални помощи, здравеопазване, образование, правосъдие и т.н.;
29. Призовава Съвета и държавите-членки на ЕС да обвържат главната цел на „Европа 2020“ – справяне с бедността, с показателя на относителната бедност (60 % от средния национален доход), както беше решено от Европейския съвет в Лаакен през декември 2001 г., защото чрез този показател реалността на бедността се представя в контекста на всяка държава-членка, тъй като отразява подход към бедността в качеството на относителна ситуация;
30. Призовава държавите-членки да трансформират водещата цел на ЕС в областта на бедността в конкретни и осъществими национални цели по приоритетните въпроси на стратегията на ЕС за социално приобщаване, като премахване на уличната бездомност до 2015 г. в съответствие с Писмена декларация n°0111/2007;
31. Счита, че са необходими особено внимание и допълнителни мерки по отношение на бездомните от страна както на държавите-членки, така и на Комисията, с цел пълното им социално приобщаване до 2015 г., което налага събирането на съпоставими данни и надеждна статистика на общностно равнище, както и публикуване на данните всяка година, заедно с постигнатия напредък и зададените цели в съответните национални и общностни стратегии за борба с бедността и социалното изключване;
32. Счита за дълг на всички държави-членки да предприемат всички необходими мерки за да защитят своите граждани от прекомерна финансова уязвимост, като се погрижат за предотвратяване на изпадането им в прекомерна задлъжнялост, особено под формата на банкови заеми, като например налагат данъчно облагане на банки и финансови институции, които отпускат заеми на лица, които не са платежоспособни;
33. Счита, че държавите-членки трябва да се ангажират изрично с провеждането на политика на активно приобщаване: по-малко условия, инвестиране в задействане на подпомагането, защита на адекватни минимални доходи и запазване на социалните стандарти чрез забрана на намаляването бюджетните средства за основни обществени услуги, така че бедните да не плащат за кризата;
34. Счита, че различните опити с минимални доходи и гарантиран основен доход за всички и без предварителни условия, придружени от допълнителни мерки за социално приобщаване и закрила, показват, че това са ефективни средства за борба срещу бедността и социалното изключване и за гарантиране на достоен живот за всички; следователно призовава Европейската комисия да подготви инициатива в подкрепа на други опити в държавите-членки, които да отчетат най-добрите практики и да ги насърчат, като позволят гарантирането за всяка една поотделно различни модели за адекватен минимален доход и за основен доход, който да предотврати бедността, като мярка за водене на борба за изкореняване на бедността и за гарантиране на социалната справедливост и равенството на шансовете за всички граждани, за целта на което следва да се открие в съответния регионален мащаб равнището на бедността, при зачитане на принципа на субсидиарност и без отново да се повдигат под въпрос характерните особености на всяка държава-членка; счита, че тази инициатива на Комисията следва да доведе до разработването на план за действие, който да съпътства прилагането на европейска инициатива относно минималния доход в държавите-членки, при зачитане на различните национални практики, колективни договорености и законодателствата на държавите-членки с оглед постигане на следните цели:
–
установяване на общи стандарти и показатели за условията за получаване и достъпа до схеми за минимални доход,
–
определяне на критерии за преценка кои институционални и териториални нива – включително с участието на социалните партньори и съответните заинтересовани страни - са по-подходящи за изпълнението на мерките по схемите за минимален доход,
–
установяване на общи показатели и критерии за сравнение при оценката на резултатите, последствията и ефективността на политиката срещу бедността,
–
гаранции за последващи действия и обмен на най-добри практики;
35. Подчертава, че адекватният минимален доход е решаващ за воденето на достоен живот и че заедно с участието в обществения живот съставлява предпоставка за пълноценното развитие на потенциала на всяка една личност и за участието на всеки един в демократичното формиране на обществото; подчертава освен това, че доходите, които осигуряват подходящи условия на живот, допринасят освен това за положителна динамика на равнище национална политика и оттам водят до благоденствие;
36. Счита, че инициативата на Комисията за гарантиран минимален доход следва да взема предвид Препоръка 92/441/EИО, която признава „основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство“, като същевременно настоява, че основната цел на схемите за подпомагане на доходите следва да бъде извеждането на лицата от състояние на бедност и даването на възможност за водене на достоен живот, като в това влизат и достойните пенсии за инвалидност и за прослужено време; в тази връзка препоръчва на Комисията да разгледа възможността за установяване на общ метод за изчисляване на жизнения минимум и на жизнения стандарт (потребителска кошница от стоки и услуги) с оглед осигуряване на съпоставими измервания на равнищата на бедност и установяване на средства за социална намеса;
37. Призовава държавите-членки да предприемат незабавни действия за подобряване на използването на подпомагането и за наблюдение на равнищата на неизползване и причините за това, като се има предвид, че според ОИСР неизползването възлиза на между 20º% и 40º% от подпомагането, като увеличат прозрачността чрез предоставяне на по-ефективни информационни и консултантски услуги и опростяване на процедурите и предприемане на ефективни мерки и политика за борба срещу стигматизирането и дискриминацията, които се свързват с получателите на минимални доходи;
38. Подчертава значението на съществуването на помощи при безработица, които да гарантират достоен живот на получателите, а също така необходимостта от намаляване на продължителността на липсата на работа, наред с другото чрез подобряване на ефективността на държавните бюра по труда;
39. Подчертава необходимостта от приемане на разпоредби относно социалното осигуряване, така че да се установи връзка между минималната пенсия, изплащана във всяка държава-членка и съответния праг на бедността;
40. Отправя критика към онези държави-членки, в които схемите за минимален доход не отчитат съответния праг на бедността; потвърждава изискването си към тези държави-членки възможно най-бързо да уредят това положение; изисква Комисията да вземе предвид добрите и лошите практики при оценката на националните планове за действие;
41. Обръща внимание на значителна възрастова дискриминация по отношение на схемите за минимален доход, които определят например минималния доход за децата под прага на бедността или изключват млади хора от схемите за минимален доход поради липса на платени социални осигуровки; подчертава, че това подкопава безусловността и адекватността на схемите за минимален доход;
42. Подчертава неотложността от изготвяне и прилагане на адекватни социално-икономически показатели в различни области, като здравеопазване, жилищно настаняване, образование, доходи (например коефициента на Джини, който може да бъде използван за измерване на тенденциите при различията на доходите) материални лишения, заетост и услуги в областта на социалното подпомагане, които да позволят да се наблюдава и да се отчита напредъкът в борбата срещу бедността и в подкрепа на социалното приобщаване, и които да бъдат представяни всяка година на международния ден за борба с бедността (17 октомври), подчертавайки постигнатия напредък от гледна точка на пол, възрастови групи, семейно положение, увреждания, имиграция, хронични заболявания и различни равнища на доходи (60 % от средния доход, 50 % от средния доход, 40 % от средния доход), при отчитане на равнището на относителна бедност, крайна бедност и на най-уязвимите групи; подчертава крайната необходимост от статистически данни на равнище ЕС, стигащи отвъд паричните показатели относно положенията на изключителна бедност като бездомност, които в момента не се покриват от статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот ЕU-SIL; изисква ежегодното предоставяне на данните за тези социално-икономически показатели да бъде извършвано под формата на доклад, адресиран до държавите-членки и до Европейския парламент за обсъждане, което да доведе до определяне на други по-конкретни възможности;
43. Настоява за необходимостта от специфични допълнителни разпоредби за групите в неравностойно положение (лицата с увреждания или хронични заболявания, самотните родители и многодетните семейства), които да покрият допълнителни разходи, свързани с конкретното положение, в което се намират, по-специално свързани с необходимост от лични асистенти, използване на специални устройства, медицинско обслужване и социална подкрепа;
44. Призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да проучат как различните модели за безусловни и предотвратяващи бедността основни доходи за всички могат да допринесат за социалното, културното и политическото приобщаване, по-специално при отчитане на техния нестигматизиращ характер и способността им да предотвратяват случаи на скрита бедност;
45. Счита, че по отношение на политиките за намаляване на бедността, които придружават установяването на адекватен минимален доход в държавите-членки, откритият метод на координиране следва да бъде преработен, за да осигури истински обмен на най-добри практики между държавите-членки;
46. Отбелязва, че минималният доход може да постигне целта си в борбата с бедността само ако бъде освободен от данъци и препоръчва прикрепянето на равнището на минималния доход към промените на цените на комуналните услуги;
47. Припомня, че рискът от изпадане в крайна бедност е по-голям при жените, отколкото при мъжете, предвид недостатъците на социално-осигурителните системи и продължаващата дискриминация, особено на пазара на труда, което изисква богат набор от конкретни политически решения, отчитащи както различията между двата пола, така и конкретните обстоятелства;
48. Счита, че бедността, засягаща работещи лица, предполага несправедливи условия на труд и изисква усилия за промяна на това положение, така че равнищата на заплащане като цяло и равнищата на минималната заплата в частност, независимо от това дали се определят със закон или чрез колективно договаряне, да осигуряват достоен жизнен стандарт;
49. Изисква приобщаването на лицата, живеещи в бедност (за които следва усилено да бъде насърчавано създаването на инициативи за интегриране на пазара на труда) и приканва Комисията и държавите-членки да установят диалог с лицата и организациите, които представляват изпадналите в състояние на бедност, с техните мрежи, както и със социалните партньори; счита, че трябва да се положат усилия за това изпадналите в състояние на бедност и организациите, които ги представляват да станат ключови заинтересовани лица и да получат адекватни финансови и други средства и подкрепа, които да им позволят да участват в изготвянето на политики, мерки, показатели, както и тяхното прилагане и проследяване на европейско, национално, регионално и местно равнище, особено по отношение на националните програми за реформа в рамките на стратегията Европа 2020 и в отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване; освен това изтъква необходимостта от засилване на действията срещу работодателите, които незаконно са наемали представители на маргинализирани групи срещу заплащане, по-малко от минималния доход;
50. Счита, че трябва да се подкрепят усилия за борба с бедността и социалното изключване и да се разпрострат на по-широк фронт, за да се подобри положението на лицата най-силно застрашени от изпадане в бедност и социална изолация, като лицата с несигурна работа, безработните, самотните родители, самотните възрастни хора, жените, децата в неравностойно положение, етническите малцинства, болните и хората с увреждания;
51. Изразява съжаление, че някои държави-членки изглежда не зачитат Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО, която признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;
52. Настоява, че социалните партньори следва да участват при равни условия в съставянето на националните планове за действие за борба с бедността и поставянето на референтни цели на всяко равнище на управление;
53. Подчертава необходимостта от планиране и изпълнение на целеви действия, чрез активни политики на заетост на географско и секторно равнище и на равнище предприятия, с активното участие на социалните партньори, за да се увеличи достъпа до пазара на труда на лица от сектори или географски региони с особено високи равнища на безработица;
54. Подчертава необходимостта от фокусиране върху избрани сектори от населението (имигранти, жени, безработни в предпенсионна възраст и др.) с цел повишаване на уменията, предотвратяването на загубата на работа и укрепване на социалната интеграция;
55. Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да предприемат мерки за интегрирането на по-младите и по-възрастните лица в пазара на труда, тъй като това са уязвими групи, които са сериозно засегнати от липсата на работни места в настоящата рецесия;
56. Подчертава, че схемата за минимален доход трябва да включва разходи за гориво, за да могат бедните домакинства, засегнати от енергийна бедност да плащат сметките си за енергия; минималният доход трябва да бъде изчислен на базата на реалистични оценки на разходите за отопление на един дом в зависимост от нуждите на конкретно домакинство напр. на семейство с деца, на по-възрастни хора, на хора с увреждания;
57. Подчертава, че въпреки че повечето държави-членки в ЕС27 имат национални схеми за минимални доходи, то редица държави-членки нямат такива; насърчава държавите-членки да предвидят установяването на схеми за предотвратяващ бедността гарантиран минимален доход за социално приобщаване и настоятелно ги призовава да обменят най-добри практики; признава, че когато се предоставя социално подпомагане, държавите-членки са задължени да гарантират, че гражданите разбират и са в състояние да получат полагащите им се плащания;
58. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки и на страните-кандидатки.