Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2201(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0317/2010

Внесени текстове :

A7-0317/2010

Разисквания :

PV 24/11/2010 - 20
CRE 24/11/2010 - 20

Гласувания :

PV 25/11/2010 - 8.14
CRE 25/11/2010 - 8.14
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0446

Приети текстове
PDF 186kWORD 140k
четвъртък, 25 ноември 2010 г. - Страсбург Окончателна версия
Корпоративна и социална отговорност при международните търговски споразумения
P7_TA(2010)0446A7-0317/2010

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (2009/2201(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 9,10, 9, 48, 138, 139 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид ръководните принципи на ОИСР по отношение на мултинационалните предприятия, тристранната принципна декларация относно мултинационалните предприятия и социалната политика на Международната организация на труда (МОТ), кодексите за поведение, договорени под егидата на международни организации като ФАО, СЗО и Световната банка, както и усилията, положени под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие за регулиране на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

–  като взе предвид инициативата „Глобален договор“, чието начало беше поставено от ООН през септември 2000 г., доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Към световни партньорства – по-широко сътрудничеството между Организацията на обединените нации и всички съответни партньори, по-специално частния сектор“, от 10 август 2005 г. (05-45706 (E) 020905), обявяването на 9 октомври 2006 г. на „Глобалния договор“ и на Глобалната инициатива за отчитане на ООН, както и принципите за отговорно инвестиране, представени през януари 2006 г. от ООН и координирани в рамките на Финансовата инициатива на Програмата на ООН за околната среда и „Глобалния договор“ на ООН,

–  като взе предвид нормите за отговорността на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия по отношение на правата на човека, приети от ООН през декември 2003 г.(1) ,

–  като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане, чието начало беше поставено през 1997 г.(2) , осъвременените насоки на Г3 за изготвянето на доклади относно устойчивото развитие, публикувани на 5 октомври 2006 г., и насоките на Г4, които се подготвят понастоящем от Глобалната инициатива за отчитане,

–  като взе предвид резултатите от световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, и в частност отправения призив за предприемане на инициативи в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), както и заключенията на Съвета от 3 декември 2002 г. относно предприемането на последващи мерки след срещата на високо равнище(3) ,

–  като взе предвид доклада на службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно отговорността на транснационалните корпорации и други предприятия по отношение на правата на човека от 15 февруари 2005 г. (E/CN.4/2005/91, 2005 г.),

–  като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, озаглавен „Утвърждаване и защита на всички права на човека ‐ граждански, политически, икономически, социални и културни, в това число правото на развитие“ от 7 април 2008 г. (A/HRC/8/5, 2008 г.), и текущата работа по неговия следващ доклад, предвиден за 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на John Ruggie, специален представител на генералния секретар, по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия , озаглавен „Стопанската дейност и правата на човека: по-нататъшни стъпки за привеждане в действие на рамката “Защита, зачитане и коригиране„, от 9 април 2010 г. (A/HRC/14/27),

–  като взе предвид параметрите и механизмите за сертифициране и етикетиране, насочени към поведението на предприятията в областта на устойчивото развитие, изменението на климата или намаляването на бедността, като стандарта SA 8000, който се отнася до забраната на детския труд, и стандартите на Afnor и ISO в областта на устойчивото развитие,

–  като взе предвид процеса от Кимбърли относно контрола върху търговията с необработени диаманти,

–  като взе предвид инициативите, подети в различните държави-членки за насърчаване на корпоративната социална отговорност, и по-специално създаването в Дания на правителствения център за корпоративна социална отговорност, който координира законодателните инициативи на правителството в тази насока и изготвя практически инструменти, предназначени за предприятията(4) ,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение жените от 1979 г., Декларацията на ООН за правата на коренното население (приета с Резолюция 61/295 на Общото събрание на 13 септември 2007 г.) и Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид международните конвенции относно околната среда като Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой (1987 г.), Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци (1999 г.), Протокола за биологичната сигурност от Картахена (2000 г.) и Протокола от Киото (1997 г.),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 март 2003 г. относно Зелената книга, озаглавена „Насърчаване на създаването на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на многостранния европейски форум относно корпоративната социална отговорност от 29 юни 2004 г, включително седмата препоръка в подкрепа на мерките, целящи създаването на подходяща нормативна рамка,

–  като взе предвид конвенцията от Брюксел от 1968 г. във вида, в който е консолидирана от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(5) , и Зелената книга на Комисията от 21 април 2009 г. за преразглеждане на Регламент (ЕО) №44/2001,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Насърчаване на създаването на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“ (COM(2001)0366), включена впоследствие в Бялата книга, озаглавена „Съобщение на Комисията относно корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие“ (COM(2002)0347),

–  като взе предвид препоръката на Комисията 2001/453/CE от 30 май 2001 г. относно отдаването на дължимото значение, оценяването и излагането на въпроси, свързани с околната среда, в годишните отчети и доклади на дружествата(6) (предмет на уведомление номер C(2001)1495),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2004 г., озаглавено „Социалното измерение на глобализацията – приносът на политиката на ЕС за осигуряването на всеобщ достъп до ползите“ (COM(2004)0383),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 март 2006 г. до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Прилагане на партньорството за растеж и работни места: Да направим Европа отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“ (COM(2006) 0136),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на достойния труд за всички ‐ приносът на ЕС за изпълнението на програмата за осигуряване на достойни условия на труд по света“ (COM(2006)0249),

–  като взе предвид Общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2006 г., която предоставя безмитен достъп или по-ниски митнически тарифи за голям брой продукти и включва също така нов набор от стимули за подпомагане на уязвимите страни, които имат специфични потребности в търговската и финансовата сфера или в областта на развитието,

–  като взе предвид глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея, подписано през октомври 2009 г., съгласно която страните се стремят да улесняват и насърчават търговията със стоки, които допринасят за устойчивото развитие, включително стоки, по отношение на които се прилагат схеми като справедлива и етична търговия, и такива, които са свързани с корпоративната социална отговорност и отчетност,

–  като взе предвид член 270, параграф 3 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу, подписано през март 2010 г., съгласно който страните се договорят да насърчават добри търговски практики, свързани със корпоративната социалната отговорност, и признават, че наличието на гъвкави, незадължителни и стимулиращи механизми може да допринесе за съгласуваността между търговските практики и целите на устойчивото развитие,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност(7) ,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност(8) ,

–  като взе предвид Решение 2005/600/ЕО на Съвета от 12 юли 2005 година относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки, в което се приканват държавите-членки да насърчават предприятията да развиват корпоративната социална отговорност(9) ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд(10) ,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)(11) ,

–  като взе предвид Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 г. относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия(12) ,

–  като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(13) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските предприятия, извършващи дейност в развиващи се страни: към Европейски кодекс на поведение(14) , в която се препоръчва да се изготви образец за европейски кодекс на поведение, подкрепен от европейски механизъм за прилагане,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия(15) , която изисква СТО да спазва основните социални стандарти на МОТ, както и приемането от СТО на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани с тежки нарушения на най-съществените социални стандарти,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, озаглавено „Насърчаване на основни трудови стандарти и подобряване на социалното управление в контекста на глобализацията“(16) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие(17) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд(18) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията(19) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за справедлива търговия и развитие(20) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(21) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(22) , в която се призовава в търговските споразумения на ЕС, по-специално двустранните споразумения, да се включват социални норми, с цел да се насърчат достойните условия та труд,

–  като взе предвид изслушването на тема „Корпоративната социална отговорност в международната търговия“, организирано на 23 февруари 2010 г. от Европейския парламент,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0317/2010),

A.  като има предвид, че корпорациите и техните дъщерни предприятия са едни от главните участници в икономическата глобализация и международния търговски обмен,

Б.  като има предвид ръководните принципи на ОИСР по отношение на многонационалните предприятия, приети през 2000 г. и актуализирани през 2010 г., препоръки, които правителствата отправят към предприятията и които съдържат незадължителни стандарти за отговорно поведение, при зачитане на приложимите закони, по-специално в областта на заетостта, връзките със социалните партньори, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите, борбата срещу корупцията и избягването на данъци,

В.  като има предвид тристранната декларация относно многонационалните предприятия на МОТ, предназначена да насочва правителствата, многонационалните предприятия и работниците и служителите в области като заетостта, образованието, условията на труд, професионалните връзки – декларация, която включва ангажимента на държавите на съблюдават и насърчават четирите най-съществени трудови стандарта: свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне; премахването на всяка форма на принудителен труд; премахването на детския труд и премахването на дискриминацията в областта на заетостта,

Г.  като има предвид световния пакт на ООН („Глобален договор“), съдържащ десет принципа, който изисква от многонационалните предприятия да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние, като основни ценности в областта на правата на човека, основните социални стандарти, околната среда и борбата срещу корупцията, с които дружествата се ангажират и които те интегрират в своята стопанска дейност на доброволни начала,

Д.  като има предвид настоящата работа по актуализиране на ръководните принципи на ОИСР, предназначени за многонационалните предприятия, и по-специално тези, които се отнасят до усъвършенстването на националните точки за контакт и до въвеждането на режим на отговорност за снабдителните вериги,

Е.  като има предвид, че международните целеви показатели, като „Глобалната инициатива за отчитане“ или механизмите за сертифициране и етикетиране като стандарта ISO 14 001 или по-специално неотдавнашния стандарт ISO 26 000, изготвен като съвкупност от ръководни насоки, които се прилагат за всеки тип организация, помагат на предприятията да оценяват икономическото, социалното и екологичното въздействие на своите дейности, като включват понятието за устойчиво развитие, но са ефикасни единствено доколкото тяхното прилагане е ефективно и предвид проверките, на които те подлежат,

Ж.  като има предвид определението за корпоративна социална отговорност, съдържащо се в стандарта ISO 26 000, съгласно което това е отговорността на дадена организация за влиянието на нейните дейности върху обществото и околната среда чрез прозрачно и етично поведение, което допринася за устойчивото развитие, включително за здравето и благоденствието на обществото, отговаря на очакванията на всички заинтересовани страни, съблюдава действащите закони и международни норми и е отразено в цялостното функциониране на организацията и в нейните връзки, като голяма част от гражданското общество и международното синдикално движение постигнаха съгласие по това определение,

З.  като има предвид целта, обявена от Комисията в нейното съобщение от 2006 г., насочена към това Европейският съюз да се превърне в „отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“, като колективната отговорност е представена като „аспект на социалния европейски модел“, и се явява „средство за защита на солидарността, сплотеността и равните възможности в контекста на засилена световна конкуренция“,

И.  като има предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно наблюдението на пазара за търговия и дистрибуция, озаглавен „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“(COM(2010)0355), и неговото приложение, в което се посочва, че „потребителите често разполагат с твърде ограничена информация относно социалната отговорност на търговеца. Ето защо те не са в състояние да направят информиран избор относно начините на пазаруване“,

Й.  като има предвид, че съгласно договорите търговската политика трябва да се провежда в съгласуваност със съвкупността от цели на Европейския съюз, включително неговите социални и екологични цели и цели, свързани с подпомагане на развитието,

К.  като има предвид, че Европейският съюз вече поставя като условие за предоставяне на някои търговски преференции ратифицирането от своите партньори на основните конвенции на МОТ и че от 2006 г. насам се е ангажирал да насърчава зачитането на достойни условия на труд, чрез съвкупността от своите външни политики, включително своята търговска политика,

Л.  като има предвид, че двустранните споразумения на Европейския съюз за свободна търговия съдържат вече глава, посветена на устойчивото развитие, която включва екологични и социални цели, както и съблюдаването на правилата в тези области,

М.  като има предвид, че неспазването на принципите на КСО се явява форма на социален и екологичен дъмпинг, за сметка на предприятията и работниците и служителите, намиращи се в Европа, които са задължени да съблюдават по-високи социални, екологични и данъчни стандарти,

Н.  като има предвид, че би било нормално европейските предприятия, които преместват своето производство в страни с ниски заплати и занижени екологични изисквания, да могат да бъдат подвеждани под отговорност пред компетентните съдилища за евентуални социални и екологични щети или други отрицателни последствия за местните общности, предизвикани от техни дъщерни предприятия в тези страни,

О.  като има предвид голямото разнообразие от връзки, които могат да съществуват между дружеството майка и неговите дъщерни предприятия, от една страна, и едно предприятие и неговите доставчици, от друга страна, както и необходимостта да се уточнят понятията за сфера на влияние и полагане на дължима грижа („due diligence“) в международен план,

П.  като има предвид, че предприятията не са пряко задължени да спазват международното право и че международните конвенции, по-специално в областта на правата на човека, трудовото право, защитата на околната среда, обвързват държавите, които са страни по тях, а не пряко предприятията, чието седалище се намира в тези държави; в замяна на това тези държави трябва да гарантират, че предприятията, чиито седалища се намират на тяхна територия, съблюдават техните правни задължения и задължението за полагане на дължима грижа, както и да предвиждат съразмерни и подходящи санкции, ако това не е така,

Р.  като има предвид основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на ЕС и член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека,

С.  като има предвид принципа на съдебно сътрудничество, потвърден от Брюкселската конвенция и Регламент (ЕО) № 44/2001, и като призовава Комисията да предприеме действия въз основа на напредъка в Зелената книга, която предлага възможни насоки на действие в областта на екстратериториалността, по-специално за разширяване на приложното поле на регламента относно спорове, в които участват ответници от трети държави,

Т.  като има предвид, че глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея и член 270, параграф 3 от Многостранното търговско споразумение между Европейския съюз и Колумбия и Перу съдържат позоваване на корпоративната социална отговорност, но че това не отразява все още напълно значението на КСО за постигане на европейската цел за защита на околната среда и социалните и човешки права, като има предвид, че дори постоянните нарушения на правата на човека и на нормите, свързани с условията на труд или опазването на околната среда, от страна на предприятия, въпреки че са в разрез с формулировката на целите, по никакъв начин не се отразяват върху продължаването на тези споразумения,

У.  като има предвид, че досега подписаните споразумения за КСО са се оказали недостатъчни, особено в добивната промишленост,

Ф.  като има предвид вече съществуващото общностно законодателство относно микропредприятията, малките и средните предприятия и по-специално препоръката 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. и „Small Business Act“ за Европа, приет през юни 2008 г.,

Х.  като има предвид, че корпоративната социална отговорност е концепция, според която дружествата доброволно включват в своята стопанска стратегия социални цели и цели, свързани с околната среда, за общото благо на заинтересованите страни, ангажирайки се активно с обществените политики като важен аспект от социалната промяна, породена от ценностите,

Ц.  като има предвид, че КСО е съществен елемент от европейския социален модел, подсилен от влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално на неговата хоризонтална социална клауза, и като им предвид, че необходимостта от насърчаване на КСО беше призната в съобщението на Европейската комисия относно стратегията „Европа 2020“ като важен елемент при осигуряването на доверието на работещите и потребителите в дългосрочен план,

Ч.  като има предвид, че КСО има значително въздействие върху правата на човека в развиващите се страни,

Ш.  като има предвид, че КСО не следва да замества или изключва държавата по отношение на нейната отговорност при предоставянето на основни обществени услуги,

Щ.  като има предвид, че КСО може да играе ключова роля за подобряване на жизнения стандарт в общностите в неравностойно положение,

AА.  като има предвид, че професионалните съюзи играят ключова роля за насърчаването на КСО, тъй като работниците са запознати отблизо с действителността в предприятието, в което са назначени,

AБ.  като има предвид, че КСО трябва да се разглежда успоредно и във взаимодействие с реформите в корпоративното управление,

AВ.  като има предвид ролята на малките и средните предприятия на единния европейски пазар и резултатите от финансираните от Комисията проекти за насърчаване на приемането на практики за корпоративна социална отговорност, включително от страна на МСП,

AГ.  като има предвид, че корпоративната социална отговорност, от една страна, и социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения, от друга страна, преследват една и съща цел, а именно икономика, която зачита нуждите на хората и околната среда, и една по-справедлива, по-социална, по-хуманна глобализация, която ефективно служи на устойчивото развитие,

АД.  като има предвид, че до този момент търговските правила и корпоративната социална отговорност не бяха обвързани или бяха слабо обвързани, но че би била налице значителна полза, ако се постигне съчетаване на търговските правила и целите на КСО,

1.  Отбелязва, че световните предизвикателства бяха изострени от финансовата криза и нейните социални последици и че те предизвикаха дискусии в световен мащаб относно необходимостта от нов регулаторен подход и относно въпросите, свързани с управлението на световната икономика, включително международната търговия; счита, че новите, по-ефикасни и по-лесно приложими правила следва да допринасят за развитието на по-устойчиви политики, които действително отчитат социалните и екологичните проблеми;

2.  Отбелязва също така, че глобализацията засили конкурентния натиск върху държавите по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори и конкуренцията между предприятията, което понякога води до сериозни посегателства по отношение на правата на човека, социалните права и околната среда с цел привличане на търговия и инвестиции;

3.  Припомня, че принципите, които определят корпоративната социална отговорност, които са напълно признати в международен план, както в рамките на ОИСР и МОТ, така и на ООН, се отнасят до отговорното поведение, което се очаква от предприятията и предполага на първо място съблюдаването на действащото законодателство в областта на заетостта, трудовоправните отношения, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите и прозрачността по отношение на тях, борбата срещу корупцията и данъчната политика;

4.  Припомня, че насърчаването на корпоративната социална отговорност е цел, която се поддържа от Европейския съюз, и че Европейската комисия счита, че Съюзът трябва да гарантира, че външните политики, които той прилага, допринасят ефективно за устойчивото развитие и социалното развитие в съответните страни, и че поведението на европейските корпорации отговаря на европейските ценности и международно приетите норми, независимо от това къде те инвестират и извършват стопанска дейност;

5.  Припомня, че целите на общата търговска политика следва да бъдат изцяло съгласувани с общите цели на Европейския съюз, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз общата търговска политика на Европейския съюз трябва да се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът следва да допринася, наред с другото, за „устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

6.  Счита, че Европейската комисия би трябвало да проучи възможността за създаване на хармонизирано определение на връзките между едно предприятие, посочено като „дружество майка“, и всяко предприятие, което се намира в отношения на зависимост спрямо него, независимо дали е дъщерно предприятие, предприятие на доставчици или поддоставчици, за да се установи юридическата отговорност на всяко от тях;

7.  Като се има предвид важната роля, която изпълняват корпорациите и техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в неразделна част от търговските споразумения на Европейския съюз;

8.  Счита, че социалните клаузи на търговските споразумения следва да бъдат допълнени от концепцията за корпоративна социална отговорност, която се отнася до поведението на корпорациите, а тя от своя страна ще бъде подкрепена от силата на търговските споразумения и по-специално от рамката, която те създават за проследяване на прилагането на принципите, от които се ръководят;

9.  Изисква принципите и задълженията в областта на корпоративната социална отговорност да бъдат взети под внимание и включени в бъдещото съобщение на Комисията относно „Новата търговска политика на Европа в рамките на стратегията Европа 2020 г.“, в съобщението, което тя подготвя относно корпоративната социална отговорност за 2011 г., и в прилагането на нейната търговска политика;

10.  Счита, че корпоративната социална отговорност е ефективно средство за подобряване на конкурентоспособността, уменията и възможностите за обучение, безопасността на работното място и работната среда, за защита на правата на работниците и правата на местните общности и общностите с коренно население, за насърчаване на устойчивата политика по отношение на околната среда и за оказване на подкрепа за обмена на добри практики на местно, национално, европейско и световно равнище, въпреки че корпоративната социална отговорност безспорно не може да замести трудовото законодателство или общите или секторните колективни трудови договори;

11.  Призовава дружествата да бъдат настоятелно призовани да прилагат принципите за корпоративна социална отговорност с оглед гарантиране на физическата неприкосновеност и безопасност, физическото и психическо благоденствие, трудовите права и правата на човека както на своите работници и служители, така и на работниците и служителите като цяло, чрез влиянието, което предприятията упражняват върху широкия кръг от техни сътрудници; подчертава необходимостта от подпомагане и насърчаване на разпространението на тези практики сред МСП, като се ограничават съответните разходи и бюрократични тежести;

12.  Посочва, че корпоративната социална отговорност следва да обхване нови области, като организацията на труда, равните възможности и социалната интеграция, мерките срещу дискриминацията, развитието на образованието и обучението през целия живот; подчертава, че корпоративната социална отговорност следва да включва, например, качеството на работа, равенството по отношение на заплащането и възможностите за професионално развитие и насърчаването на новаторски проекти с цел да се помогне за прехода към устойчива икономика;

13.  Настоятелно препоръчва държавите-членки и Европейският съюз да насърчават въвеждането на добри практики за корпоративна социална отговорност във всички предприятия, независимо от това, къде развиват те своята дейност, и да насърчат разпространението на добри практики, произтичащи от инициативите за корпоративна социална отговорност, по-конкретно чрез по-широкото информиране относно резултатите от тях;

14.  Отбелязва, че дневният ред на корпоративната социална отговорност трябва да се адаптира към специфичните нужди на регионите и на всяка конкретна страна, за да допринесе за подобряване на устойчивото икономическо и социално развитие;

15.  Счита, че доверието в доброволните инициативи за корпоративна социална отговорност зависи от включването в тях на международно приети стандарти и принципи, като Глобалната инициатива за отчитане ІІІ, и от подлагането им на мониторинг и прозрачна проверка, която е независима от заинтересованите от дружеството страни;

16.  Счита, че следва да се наблегне върху активното участие на всички заинтересовани от дружеството страни, обучението на ръководители и развитието на гражданско общество, по-специално с оглед на информираността на потребителите;

17.  Счита, че е важно да се формира и разпространява култура на корпоративна социална отговорност посредством обучение и повишаване на информираността както в предприятията, така и в тези клонове на сектора на висшето и университетското образование, които са насочени основно към изучаването на управлението;

18.  Счита, че социалният диалог и европейските работнически съвети са изиграли конструктивна роля за разработването на най-добри практики по отношение на корпоративната социална отговорност;

19.  Изразява твърдо убеждение, че в Европейските насоки за заетост следва да се обърне по-голямо внимание на корпоративната социална отговорност;

Включване на корпоративната социална отговорност в Общата система за преференции (ОСП и ОСП+)

20.  Призовава принципите на корпоративната социална отговорност да се включат в Регламента за Общата система за преференции (ОСП и ОСП+) при следващото му преразглеждане; призовава Комисията да следи за това, дали транснационалните корпорации (независимо от това, дали тяхното седалище се намира в Европейския съюз), чиито дъщерни предприятия и снабдителни вериги се намират в държави, участващи в Общата система за преференции (ОСП) и по-специално в системата ОСП+, спазват своите законови задължения на национално и международно равнище по отношение на правата на човека, социалните норми и нормативната уредба в областта на околната среда; изразява желание Европейският съюз и държавите, които са страни и бенефициери по Общата система за преференции, да бъдат задължени да следят дали корпорациите спазват своите задължения; призовава това задължение да бъде се превърне в неизменна част от Общата система за преференции;

21.  Счита, че в рамките на преразгледаната система ОСП+ следва също така да се забранят споразуменията с приемните страни ‐ споразумения, характеризиращи се с липса на прозрачност, които се сключват между някои многонационални предприятия и приемните страни, бенефициери по системата ОСП+, с цел да се избегнат регулаторните изисквания в тези страни, и които са очевидно в разрез с принципите на корпоративната социална отговорност;

Нови оценки на въздействието

22.  Призовава Европейската комисия да подобри своя модел за извършване на оценка на въздействието върху устойчивостта, с цел той да отразява по надежден начин икономическите, социалните и екологичните последици от търговските преговори, включително за целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проследява търговските споразумения със страните партньори на ЕС, като извършва оценки за въздействие върху устойчивостта преди и след подписването на търговското споразумение, вземайки предвид по-специално уязвимите сектори;

23.  Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът следва да получава изчерпателна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени, с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

24.  Призовава Европейската комисия да изготви оценки на въздействието, за да оцени последиците от търговските споразумения за европейските малки и средни предприятия (тест за МСП), по-специално в областта на корпоративната социална отговорност, в съответствие със „Small Business act“;

Включване на клаузи относно корпоративната социална отговорност във всички търговски споразумения на Европейския съюз

25.  Предлага в по-общ план бъдещите търговски споразумения, договаряни от Съюза, да съдържат глава относно устойчивото развитие, която да съдържа клауза относно корпоративната социална отговорност, основана в частност върху актуализираната версия от 2010 г. на насоките на ОИСР по отношение на многонационалните предприятия;

26.  Предлага тази клауза относно корпоративната социална отговорност да съдържа:

   а) взаимен ангажимент на двете страни за насърчаване на договорените на международно равнище инструменти в областта на корпоративната социална отговорност в рамките на споразумението и на търговския обмен между тях;
   б) стимули за насърчаване на предприятията да поемат ангажименти в областта на корпоративната социална отговорност, договаряни с всички заинтересовани страни, включително професионалните съюзи, организациите на потребителите, съответните органи на местно управление и организации на гражданското общество;
   в) създаване на „точки за контакт“ по подобие на изградените под егидата на ОИСР, с цел насърчаване на информацията относно корпоративната социална отговорност и прозрачността и получаването на жалби във връзка с нарушения на принципите на корпоративната социална отговорност, в сътрудничество с гражданското общество, и предаването им на компетентните органи;
   г) изискване – което отчита специфичното положение и възможности на МСП в рамките на Препоръка 2003/361/CE от 6 май 2003 г. и е в съответствие с принципа „мисли първо за малките“ – предприятията да публикуват отчети относно прилагането на принципите на корпоративната социална отговорност на всеки две или три години; счита, че това изискване ще увеличи прозрачността и отчетността и ще насърчи видимостта и доверието в практиките, свързани с корпоративната социална отговорност, посредством предоставяне на информация относно корпоративната социална отговорност на всички заинтересовани страни;
   д) изискване за полагане на дължима грижа от страна на предприятията и групите предприятия, а именно изискване за предприемане на превантивни мерки с цел да се определят и предотвратят нарушенията на правата на човека и на правата в областта на околната среда, корупцията или избягването на данъци, включително по отношение на техните дъщерни дружества и снабдителни вериги, т.е. в рамките на тяхната сфера на влияние;
   е) изискване дружествата да поемат ангажимент за провеждане на свободна и открита предварителна консултация с местните и независимите заинтересовани страни, при наличието на достъп до необходимата информация, преди началото на проекти, които оказват въздействие върху местна общност;
   ж) специален акцент върху въздействието на практиките, свързани с наемането на работа на деца и детския труд;

27.  Счита, че клаузата за корпоративната социална отговорност следва да се придружава от други разпоредби; заема становището, че:

   а) при доказани нарушения на ангажиментите, поети в рамките на корпоративната социална отговорност, следва да бъде възможно компетентните органи да извършат разследване и при установяване на груби нарушения на ангажиментите страните могат да ги направят публично достояние;
   б) двете страни следва да се ангажират да благоприятстват международното съдебно сътрудничество, да улесняват достъпа до правосъдие за жертвите на действия от страна на корпорации в тяхната сфера на влияние и с оглед на тази цел да подкрепят развитието на подходящи съдебни процедури и на извънсъдебни механизми за обезщетение и санкциониране на нарушения на закона от страна на корпорации;

28.  Предлага като част от двустранните споразумения на ЕС в рамките на програмите за укрепване на правосъдието да се предвиди обучението на съдии и представители на съдилища, разглеждащи дела от търговскоправен характер, по въпроси, свързани с правата на човека, и в областта на спазването на международните конвенции относно трудовите права и околната среда;

29.  Предлага да се създаде съвместен парламентарен комитет за мониторинг за всяко споразумения за свободна търговия, който да служи като форум за обмен на информация и за диалог между членовете на Европейския парламент и парламентаристите от страните партньори; освен това посочва, че тези комитети за мониторинг биха могли също да разгледат подробно прилагането на главата относно устойчивото развитие и на клаузата относно корпоративната социална отговорност, да изготвят препоръки към съвместните комитети по споразуменията за свободна търговия, по-специално с оглед на оценките на въздействието и при доказани случаи на нарушения на правата на човека, на трудовите права или на споразуменията в областта на околната среда;

30.  Предлага да се създаде редовен форум за сравнение за страните по Глобалния договор на ООН , с цел да се представят техните програми в областта на корпоративната социална отговорност на вниманието на обществеността и да се предостави средство за сравнение за потребителите, и да се създаде култура на високи стандарти и партньорска проверка; подобна прозрачност би насърчила дружествата да постигнат на доброволни начала по-високи стандарти на корпоративна социална отговорност, като в противен случай те биха били изправени пред последствията от критичния поглед на средствата за масово осведомяване и обществеността;

Насърчаване на корпоративната социална отговорност в рамките на многостранните търговски политики

31.  Призовава Комисията да насърчава интегрирането на корпоративната социална отговорност в многостранните търговски политики, в рамките на международните форуми, които са оказали подкрепа за корпоративната социална отговорност, по-специално ОИСР и МОТ, както и в рамките на СТО в контекста на проведените преговори от Доха;

32.  Приканва да се проучат възможностите в рамките на въпросните форуми, за разработване на международна конвенция, която да установява отговорностите на „страните домакини“(23) и на „страните на произход“(24) и която се вписва в борбата срещу нарушаването на правата на човека от мултинационалните корпорации, и прилагането на принципа за екстратериториалност;

33.  Призовава Комисията да подкрепи развитието на нови взаимоотношения между многостранните агенции, отговарящи за прилагането на социалните и екологичните норми, и СТО, с цел да се осигури по-голяма последователност на международно равнище между търговските политики и целите, свързани с устойчивото развитие;

34.  Застъпва се отново за създаването в рамките на СТО на комитет по търговия и достойни условия на труд, по подобие на комитета по търговия и околна среда, в рамките на който да могат да се обсъждат въпросите, свързани с трудовите стандарти, особено по отношение на наемането на работа на деца, и корпоративната социална отговорност, в контекста на международната търговия; отново предлага да се преразгледа процедурата за разрешаване на спорове, за да може в случаите, в които се касае за възможни нарушения на разпоредбите на международните споразумения в областта на околната среда или социалните норми, специални групи (експертни групи) или органът, пред който се обжалва, да се обърнат към компетентните международни организации за мнение, като това мнение впоследствие се оповестява;

o
o   o

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Съвета, Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет, националните парламенти от Европейския съюз, Парламентарната конференция по въпросите на СТО и Международната конференция по труда.

(1) Документ на ООН E/CN.4/Sub.2/2003/12/Rev.2 (2003 г.).
(2) www.globalreporting.org
(3) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N02/636/94/PDF/N0866694.pdf?OpenElement
(4) http://www.csrgov.dk
(5) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(6) ОВ L 156, 13.6.2001 г., стр. 33.
(7) OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3. 3.
(8) OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3.
(9) ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 21.
(10) 10937/1/10.
(11) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.
(12) ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16.
(13) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.
(14) OВ C 104, 14.4.1999 г., стр. 180.
(15) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 326.
(16) ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 598.
(17) ОВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73.
(18) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.
(19) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65.
(20) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 865.
(21) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45.
(22) ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр.321.
(23) Държави, в които имат седалища всички предприятия, които се намират в отношения на зависимост спрямо дружествата майки.
(24) Държави, в които се намират дружествата майки.

Последно осъвременяване: 2 март 2012 г.Правна информация