Европейският парламент,

–  като взе предвид част трета, дял ІІІ и част пета, дялове ІІ и V от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид принципите, свързани с изискванията за хуманно отношение към животните, установени в член 13 от ДФЕС,

–  като взе предвид споразуменията на СТО и по-специално Споразумението за селското стопанство, договорено по време на Уругвайския кръг и влязло в сила на 1 януари 1995 г.,

–  като взе предвид декларацията, приета на Четвъртата министерска конференция, проведена в Доха на 9‐14 ноември 2001 г., решението, прието от Общия съвет на СТО на 1 август 2004 г., и декларацията, приета на Шестата министерска конференция, проведена в Хонконг на 13‐18 декември 2005 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга преговори от Доха след министерската конференция на СТО в Хонконг(1),

–  като взе предвид преразгледаните проекти за предложения за договаряне в областта на селското стопанство, разпространени на 6 декември 2008 г. от председателя на преговорите в рамките на СТО в областта на селското стопанство,

–  като взе предвид меморандума за разбирателство от 15 май 2009 г. между Съединените американски щати и Европейската комисия относно вноса на говеждо месо от животни, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони на растежа, и увеличените мита, прилагани от Съединените американски щати към определени продукти от Европейските общности,

–  като взе предвид взаимно съгласуваното решение, постигнато на 15 юли 2009 г. между Канада и Европейския съюз относно спора, озаглавен „Европейски общности ‐ мерки, имащи въздействие върху одобрението на биотехнологични продукти и търговията с тях“,

–  като взе предвид споразумението, парафирано на 15 декември 2009 г., между ЕС и латиноамериканските държави, с което се установяват условията за окончателното уреждане на нерешените спорове по отношение на режима на ЕС за внос на банани (Споразумение от Женева),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2009 г. относно перспективите пред Програмата за развитие от Доха (ПРД) след Седмата министерска конференция на СТО(2),

–  като взе предвид приключването на 17 декември 2009 г. на преговорите между ЕС и Мароко относно споразумение за мерките за либерализация, свързани със селскостопанските продукти и продуктите от рибното стопанство,

–  като взе предвид приключването на 1 март 2010 г. на преговорите между ЕС, Перу и Колумбия относно подписването на многостранно споразумение,

–  като взе предвид взаимно съгласуваното решение, постигнато на 18 март 2010 г. между Аржентина и Европейския съюз относно спора, озаглавен „Европейски общности ‐ мерки, имащи въздействие върху одобрението на биотехнологични продукти и търговията с тях“,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти: каква стратегия да се приложи?(3),

–  като взе предвид приключването на 19 май 2010 г. на преговорите между ЕС и страните от Централна Америка относно търговския стълб на споразумението за асоцииране,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г.(4),

–  като взе предвид споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея, подписано на 6 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Меркосур за сключване на споразумение за асоцииране,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Канада за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Индия за сключване на споразумение за свободна търговия,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Украйна за сключване на споразумение за асоцииране,

–  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Преглед на преговорите в рамките на СТО в областта на селското стопанство след неуспеха на разговорите от 2008 г.“, от юни 2009 г.,

–  като взе предвид насоките, озаглавени „Географски указания и споразуменията ТРИПС: 10 години по-късно. Пътна карта за притежателите на географски указания от ЕС относно получаването на защита в други страни членки на СТО“, чието изготвяне беше възложено от Комисията,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 15 септември 2010 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (COM(2010)0484),

–  като взе предвид въпроса за либерализирането на митата за Пакистан, предвидено в член 1 от предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за спешното въвеждане на автономни търговски преференции по отношение на Пакистан (COM(2010)0552),

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по международна търговия и комисията по развитие (A7-0030/2011),

A.  като има предвид, че ЕС продължава да бъде безспорно най-големият вносител на селскостопански стоки в света, като стойността на вноса почти се е удвоила през последното десетилетие и сега възлиза на почти 20 % от вноса в световен мащаб;

Б.  като има предвид, че делът на ЕС в световния износ на селскостопански продукти намалява в резултат от по-бързия растеж на други ключови търговски партньори в областта на селското стопанство; като има предвид, че крайните продукти представляват 68 % от стойността на износа на ЕС за периода 2007‐2009, докато междинните продукти и суровините представляват съответно 23 % и 9 %; като има предвид освен това, че цените на световния пазар са фактор за трудностите, пред които е изправен ЕС при износа на своите продукти, предвид факта, че като цяло цените са ниски и Съюзът има по-високи производствени разходи;

В.  като има предвид, че търговският дефицит на ЕС в областта на селското стопанство достигна рекордния размер от 7 милиарда евро през 2008 г.; като има предвид, че търговският дефицит на ЕС по отношение на Меркосур например се е увеличил повече от два пъти от 2000 г. досега и вносът в ЕС на селскостопански продукти от Меркосур в момента е на стойност 19 милиарда евро, докато износът е на стойност 1 милиард евро;

Г.  като има предвид, че ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни в света, като внася повече такива продукти, отколкото САЩ, Япония, Канада, Австралия и Нова Зеландия, взети заедно; като има предвид, че в резултат от инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) за най-слабо развитите страни, общата система за преференции (ОСП) и споразуменията за икономическо партньорство (СИП) около 71 % от общия внос в ЕС на селскостопански продукти са с произход от развиващите се страни;

Д.  като има предвид, че проектите за предложения за договаряне в областта на селското стопанство в рамките на СТО от 2008 г. биха наложили още по-големи отстъпки от страна на ЕС, отколкото определените в и без това сериозното предложение, направено от ЕС през октомври 2005 г.;

Е.  като има предвид, че прилагането на концепцията за последователност на политиките за развитие (ППР) по отношение на селското стопанство и търговията ще окаже въздействие също така върху изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие № 1 (преодоляване на крайната бедност и глада) и № 8 (глобално партньорство за развитие), включително чрез осигуряване на по-справедливи търговски правила и пазарен достъп;

Ж.  като има предвид, че ЕС вече е намалил драстично своята вътрешна подкрепа, нарушаваща търговията, за разлика от някои основни свои търговски партньори, по-специално САЩ, които запазиха, а в някои случаи и засилиха своите инструменти съгласно закона за земеделието от 2008 г.;

З.  като има предвид, че ЕС предприе едностранно значително намаляване на възстановяванията при износ, като по този начин техният дял в бюджета на ОСП спадна от 29,5 % през 1993 г. до едва 1,2 % през 2009 г., а делът на стойността на износа на земеделски продукти, за който се изплащат възстановявания при износ, спадна съответно от 25 % през 1992 г. до едва 0,9 % през 2009 г.; като има предвид, че някои ключови търговски партньори продължават да използват в значителна степен други форми на стимулиране на износа;

И.  като има предвид, че в рамките на спора относно хормоните, използвани в говедовъдството, САЩ продължават да налагат санкции на ЕС и дори обявиха, че ще ги редуват, така че да обхванат и други селскостопански продукти от ЕС, с цел да се увеличи въздействието на тези санкции (т.нар. „ротационно законодателство“); като има предвид, че съгласно меморандума за разбирателство ЕС предоставя тарифна квота за внос с нулева митническа ставка за 20 000 тона говеждо месо;

Й.  като има предвид, че САЩ обжалваха пред СТО правилата на ЕС за хигиената при производството на птиче месо и търговията с него;

K.  като има предвид, че бе постигнато взаимно съгласувано решение с Канада и Аржентина относно „спора за генетично модифицираните организми (ГМО)“; като има предвид, че САЩ внесоха искане за общи ответни мерки;

Л.  като има предвид, че решението на експертната група на СТО относно захарта бе един от основните двигатели на реформата на ЕС в областта на захарта през 2006 г. и продължава да оказва значително въздействие върху търговията със захар; като има предвид, че общата организация на пазара на захар спазва всички търговски ангажименти на ЕС; като има предвид, че за три години ЕС от втори по големина износител на захар се превърна във втори по големина нетен вносител на захар, главно в полза на развиващи се страни (най-слабо развити страни и страни от АКТБ);

M.  като има предвид, че реформата от 2006 г. в областта на захарта постигна своите цели за увеличаване на конкурентоспособността, намаляване на цените на захарта и свиване на квотите за производство на захар с около 30 %; като има предвид обаче, че това доведе до закриването на 83 предприятия от общо 189 в ЕС-27, до загубата на 16 500 пряко свързани с тази дейност работни места в селските райони и до прекратяване на отглеждането на захарно цвекло за около 140 000 земеделски стопани;

Н.  като има предвид, че световният пазар на захар е един от най-нестабилните пазари на селскостопански продукти и на него доминира една страна (Бразилия); като има предвид, че производството на захар в ЕС предлага надеждни доставки за световния пазар и осигурява редовни вътрешни доставки на висококачествени и устойчиви продукти за европейските потребители;

O.  като има предвид, че ЕС насърчава устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници чрез изисквания, които трябва да бъдат приложени до края на 2010 г.; като има предвид, че ЕС вече внася над 25 % от биоетанола за гориво, който потребява, като това не включва биоетанола, внесен под формата на смеси с цел избягване на плащането на вносни мита; като има предвид, че Комисията трябва да гарантира баланса между вътрешното производство и вноса на биоетанол в съответствие с член 23, параграф 5, буква а) от Директивата за енергията от възобновяеми източници (Директива 2009/28/ЕО)(5));

П.  като има предвид, че Четвъртата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна ще се проведе през ноември 2010 г.; като има предвид, че бяха започнати консултации с обществеността относно възможното преразглеждане на Директивата за тютюневите изделия (2001/37/ЕО)(6)); като има предвид, че няколко членове на СТО повдигнаха въпроса за съответствието със споразумението за технически пречки пред търговията (ТПТ) на канадския закон С-32, който по същество води до забрана на всички традиционни бленди тютюневи изделия, с изключение на онези, при които се използва само тютюн от сорт „Вирджиния“, единственият сорт, който се произвежда в Канада и се използва за производството на канадски тютюневи изделия;

Р.  като има предвид, че в международните търговски споразумения ЕС трябва да постигне баланс между либерализирането на пазара и защитата на икономическите сектори и на правата на работниците и потребителите;

С.  като има предвид, че търговските споразумения на ЕС с трети страни трябва да защитават секторите в ЕС, които изпитват затруднения ‐ по-специално секторите на производството на плодове и зеленчуци, животновъдството и зърнопроизводството, в които приходите спаднаха значително ‐ и същевременно да им предлагат реални възможности за износ;

Т.  като има предвид, че сключването на международни търговски споразумения от ЕС не трябва да има отрицателно въздействие върху местните дребни земеделски стопани, които имат съществен принос за продоволствената сигурност в своите региони;

У.  като има предвид, че при сключването на международни търговски споразумения ЕС трябва да се стреми към осигуряването на по-добър мониторинг върху спазването на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти;

Ф.  като има предвид, че за сключването на търговски споразумения, договаряни от Комисията, се изисква одобрението на Парламента,

Съгласуваност между селскостопанската и общата търговска политика на ЕС

1.  Счита, че земеделският сектор на ЕС има ясна добавена стойност за европейската икономика и изпълнява ключова роля в стратегията „Европа 2020“ за справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен ЕС; подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност между селскостопанската и търговската политика и политиката на развитие на ЕС;

2.  Подчертава, че външнотърговската политика не трябва да излага на риск способността на ЕС за поддържане на силен селскостопански сектор и за гарантиране на продоволствената сигурност в контекста на засилени колебания на пазара; призовава Комисията да защити във всички форуми и по-специално в СТО многофункционалната роля на селското стопанство в ЕС, включително неговата съществена роля за осигуряване на заетост и за поддържане на жизнеността на селските райони, и европейския модел на хранително-вкусовата промишленост, който е стратегически компонент от европейската икономика;

3.  Осъжда подхода на Комисията, която прави прекалено често отстъпки в областта на селското стопанство с цел да получи по-голям достъп до пазарите на промишлени стоки и услуги в трети страни; призовава Комисията в бъдеще да не поставя на заден план интересите на селското стопанство в полза на интересите на промишления сектор и сектора на услугите;

4.  Призовава Комисията да предложи подход, с който да се постигне баланс между вътрешното производство и вноса, като за всеки селскостопански сектор се вземе предвид развитието на двустранните и многостранните търговски преговори, както и стандартите на ЕС в областта на околната среда, социалните въпроси, хуманното отношение към животните и безопасността и зачитането на правата на човека;

5.  Подчертава, че по отношение на селскостопанския сектор Комисията трябва да извършва оценки на въздействието, които да се огласяват публично преди започването на преговорите, а в предложенията за актуализиране да се вземат предвид новите позиции, възникнали в хода на преговорите; подчертава необходимостта от подходящ и прозрачен процес на консултации с всички заинтересовани страни, особено в Парламента и Комисията; припомня, че в споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея са включени национални консултативни съвети, и отбелязва, че това би могло да бъде прецедент за включването на заинтересованите страни в бъдещи търговски споразумения;

6.  Подчертава, че оценките на въздействието трябва да вземат предвид особеностите на всяка стока, например пазара на говеждо месо, като се отчита сегментирането на пазара; изтъква факта, че предходните оценки на въздействието осигуряваха само обобщени данни; поради това настоятелно призовава Комисията да представи подробни оценки на въздействието, които вземат предвид последствията за конкретните сегменти от пазара, произтичащи от отварянето на селскостопанските пазари на ЕС за страните от търговското обединение Меркосур;

7.  Счита, че решения за по-нататъшно отваряне на пазара на ЕС за внос на селскостопански продукти не следва да се вземат, без да се гарантира възможността за компенсиране на земеделските стопани от ЕС за понесените от тях загуби;

8.  Подчертава факта, че финансовите обезщетения не могат да компенсират отрицателните последствия от прекратяването на производството на селскостопански продукти в ЕС, което гарантира продоволствена сигурност и качество на храните и е от съществено значение за благосъстоянието на селските райони в ЕС и за защитата им от изоставяне на земи и обезлюдяване; във връзка с това подчертава, че е необходимо да се поддържат условията, необходими на земеделските стопани в ЕС за оцеляването на техните стопанства и за това те да получават справедливи доходи във всички държави-членки, като по този начин се даде възможност за поставянето на ново начало за селското стопанство в Европа в светлината на ключовата роля на ОСП в рамките на ЕС;

9.  Припомня, че производителите от ЕС са задължени да отговарят на най-високите стандарти по отношение на качеството, хигиената и устойчивите методи за производство, здравето на растенията, здравето на животните и хуманното отношение към тях, възможностите за проследяване, контрола за остатъци от пестициди, ветеринарната медицина и добавките;

10.  Твърдо настоява, че използваните в трети страни производствени методи за износ в ЕС трябва да предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здравето, безопасността на храните, хуманното отношение към животните, устойчивото развитие и определен минимум от социални стандарти подобно на тези, които се изискват от производителите в ЕС; подчертава, че това е единственият начин да се гарантира, че производителите от ЕС могат да се конкурират при равни условия с трети страни и настоятелно заявява, че съществува необходимост от по-строг контрол върху вноса по границите и за засилване на проверките на условията за производство и продажба, извършвани от Службата по храните и ветеринарните въпроси в страните, изнасящи за ЕС, така че да се гарантира спазването на стандартите на ЕС;

11.  Подчертава необходимостта от стриктно спазване на правилата за произход и на механизмите за избягване на тристранна търговия за вносните продукти;

12.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава активно интересите на ЕС за настъпателно пазарно присъствие в селското стопанство и да улесни достъпа на продуктите от ЕС до пазарите на трети страни, като се има предвид огромният потенциал за износ и стабилизиране на световните пазари на висококачествените селскостопански хранителни продукти от ЕС; подчертава наред с другото необходимостта от засилване на програмите за насърчаване; отбелязва, че тези мерки са съвместими с правилата на СТО, тъй като попадат в т.нар. „зелена кутия“;

13.  Отбелязва, че най-отдалечените райони са неразделна част от ЕС и че търговските споразумения се отнасят в своята цялост за тези райони; подчертава, че по-ниските митнически тарифи представляват заплаха за крехките икономики на най-отдалечените райони, които се основават предимно на селско стопанство и производство на стоки, подобни на произвежданите от, наред с други, държавите партньори от Латинска Америка; посочва, че съгласно член 349 от ДФЕС политиките на ЕС могат да бъдат съобразени с присъщите за такива региони географски и икономически условия; съответно призовава Комисията по време на преговорите да отчита особеното положение на най-отдалечените райони, за да се гарантира, че развитието им не се накърнява,

Селското стопанство в многостранната търговска система
Програма за развитие от Доха (ПРД)

14.  Счита, че в стремежа си за осигуряване на успешен изход от ПРД ЕС направи изключително щедро предложение по отношение на селското стопанство, което не може да бъде подобрено, но това към момента не е получило равностойно амбициозен отговор от страна на другите развити и напреднали развиващи се страни;

15.  Припомня, че реформата на ОСП от 2003 г. и прегледът на състоянието от 2008 г. показаха сериозността на ангажиментите на ЕС за провеждане на реформи, изпреварвайки вероятните резултатите от кръга от преговори в Доха, като все още се очакват равностойни отстъпки от търговските партньори на ЕС;

16.  Призовава Комисията да спазва стриктно своя мандат за преговори, възложен от Съвета, който определя последната реформа на ОСП като граница на своите действия, при условие че бъдат получени равностойни отстъпки от страна на търговските партньори; изисква от Комисията да се въздържа от предложения, които биха предопределили решенията, които предстои да бъдат взети относно бъдещето на ОСП след 2013 г.;

17.  Подчертава ролята на нетърговските аспекти в Програмата за развитие от Доха; счита, че в преговорите в селскостопанския сектор трябва да се постигне равновесие между икономическото измерение на търговията и нетърговски ценности като социални ценности, екологични аспекти, здравето на човека, здравето на животните и хуманното отношение към животните;

18.  Изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на създаването на многостранен регистър на вината и спиртните напитки, както и по отношение на разширяването на защитата на географските указания за всички селскостопански продукти; припомня, че тези елементи са задължително условие за един балансиран изход от преговорите относно селското стопанство; подчертава необходимостта водещите принципи на политиката за качеството на земеделските продукти в ЕС да бъдат по-широко насърчавани на многостранно и двустранно равнище;

19.  Припомня, че ЕС вече значително намали своята вътрешна подкрепа, нарушаваща търговията, и изисква твърди ангажименти от страна на останалите търговски партньори да направят същото;

20.  Припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износ, успоредно с налагането на правила за всички експортни мерки с равностоен ефект, особено експортни кредити, държавни предприятия за търговия със селскостопански продукти и регулиране на хранителните помощи;

21.  Счита, че следва да бъде направена оценка на общото намаляване на митническите тарифи в светлината на предложението на ЕС по отношение на стълбовете за вътрешната подкрепа и за конкуренцията в областта на износа и че това намаляване следва да зависи от възможността да се запази специалната предпазна клауза относно конкретно освобождаване от правилата за опростяване на тарифите и относно подходяща гъвкавост във формулата за намаляване на тарифите, както и в обозначаването на чувствителни продукти; счита, че предложеният механизъм за обозначаване на чувствителни продукти е необратимо подкопан от задължението за постигане на значително разширяване на тарифните квоти;

22.  Подчертава необходимостта от запазването на принципа на „единния ангажимент“ в преговорите в рамките на СТО за ПРД; посочва, че от известно време се забелязва тенденция преговорите да се съсредоточават върху ограничен брой от области, за които се преговаря, включително селското стопанство, в които ЕС има основни интереси да се защитава, като се напредва относително по-бавно в други области на преговорите, и това заплашва да подкопае позицията на ЕС на преговорите; посочва също така, че това създава затруднения при даването на оценка на кръга от преговори като цяло;

23.  Отново потвърждава, че развиващите се страни следва законно да могат да прилагат политики, които създават добавена стойност на национално равнище;

24.  Подчертава, че нестабилността на цените доведе до влошаване на проблемите, свързани с недохранването в световен мащаб, както посочва Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие, и че по-голямото либерализиране на световната търговия със селскостопански продукти, което се насърчава от споразуменията на СТО, до момента не позволява да се спре заплахата от глад в света; подчертава, че ЕС също носи отговорност да допринася за световната продоволствена сигурност;

Уреждане на спорове в СТО

25.  Отбелязва факта, че споразумението за търговия с банани решава двадесетгодишен спор, който е един от технически най-сложните, политически най-чувствителните и най-значимите спорове в СТО, представлява важна стъпка към консолидирането на една основана на правила многостранна търговска система и същевременно би могло да има решаващ принос за разрешаването на въпроси, свързани с тропическите продукти и преференциите в преговорите в рамките на СТО;

26.  Призовава Комисията да гарантира, че уреждането на спора за хормоните в говеждото месо ще позволи прекратяването на санкциите за продукти от ЕС, като се гарантира, че вносът на говеждо месо в ЕС е в съответствие с изискванията на ЕС;

27.  Счита във връзка със спора за „хлорираното птиче месо“, че вносът на съответните продукти в ЕС би бил в противоречие с очакванията на обществото в ЕС за безопасност на продуктите и с принципите, залегнали в европейския модел за храните;

28.  Изисква Комисията енергично да защитава режима на ЕС за издаване на разрешение и пускане на пазара на ГМО срещу жалбите в СТО;

Земеделието в многостранните, междурегионалните и двустранните търговски отношения

29.  Счита, че ЕС трябва да си постави като приоритет приключването на многостранните преговори; счита, че двустранните търговски споразумения трябва да допълват многостранните процеси чрез зачитане на равностойни условия на труд, общи правила по отношение на околната среда и стандарти за безопасност на храните, които са вече в сила в Европейския съюз, както и да избягват подпомагането единствено на програми за устойчиво развитие; припомня, че ЕС има значителни настъпателни интереси в селското стопанство, по-специално по отношение на висококачествените преработени продукти; счита, че двустранните търговски споразумения с основните търговски партньори могат успешно да подпомагат експортните интереси на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, като осигуряват съществени икономически ползи;

30.  Призовава вносът на селскостопански продукти в ЕС да предоставя на европейските потребители същите гаранции по отношение на защитата на потребителя, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и минималните социални стандарти като тези, предоставяни от европейските производствени методи, и обръща внимание на твърдата позиция на Парламента по този въпрос; призовава Комисията да включва в двустранните търговски споразумения клаузи, които задължават третите държави да спазват същите санитарни и фитосанитарни условия като тези, които са наложени на европейските производители; счита, че подобни споразумения трябва да предвиждат най-малко спазването на международните задължения и стандарти;

31.  Подчертава, че за да се избегне „двойното плащане“ – първо на двустранно и след това на многостранно равнище, принципът на споразумението за „един джоб“ трябва да бъде подкрепен, в съответствие с който двустранните споразумения ще се обвържат с окончателните резултати от преговорите от Доха;

32.  Подчертава значението на строгото прилагане на преференциалните правила за произход на стоките; призовава за преглед на всички търговски преференции, предоставени от Европейския съюз на бързо развиващи се страни, които са членове на Г-20;

33.  Счита, че следва да бъдат въведени ограничения, за да се предотвратят нередни практики в търговията с продукти от хранително-вкусовата промишленост като тристранна търговия, когато една държава изнася своето производството за ЕС, като се възползва от преференциален достъп до пазара на ЕС, а след това посреща собствените си нужди, внасяйки продуктите от друга държава; счита, че за да се предотвратят подобни нередности, отстъпките за достъп до пазара на ЕС, предоставени от ЕС в сключени с трети държави търговски споразумения, следва да не надвишават действителните възможности за производство и износ на въпросните държави;

34.  Призовава Комисията категорично да защити включването на географските указания като съществена част от Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA); изразява съжаление, че в рамките на неотдавна приключилите или продължаващи преговори само списък с избрани географски указания от ЕС се очаква да бъде защитаван от нашите търговски партньори; посочва, че в съответствие със стратегията „Глобална Европа“ двустранните споразумения трябва да осигурят засилена международна защита на географските указания чрез разпоредби от вида „ СТО+“; подчертава необходимостта от подходящ и прозрачен процес на консултиране с всички заинтересовани страни, особено в Парламента и Комисията;

35.  Припомня, че Споразумението за свободна търговия с Южна Корея даде възможност за признаването на значителен брой географски указания; призовава да бъдат направени допълнителни усилия за осигуряването на подобно признаване в бъдещи търговски споразумения; отбелязва, че защитата и признаването на географски указания в трети държави може да бъде много ценно за хранително-вкусовия сектор на ЕС;

36.  Отбелязва, че според Комисията споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея ще освободи износителите от ЕС от митническа тежест в размер на 380 милиона евро годишно, като премахва митата за 99 % от износа на селскостопански продукти от ЕС;

37.  Изисква Комисията да гарантира, че търговските споразумения не накърняват системата на ЕС за входни цени на плодовете и зеленчуците, като запазват настоящата схема за внос; при все това призовава Комисията в най-кратък срок да направи необходимите промени, за да подобри действието на системата;

38.  Подчертава по-специално, че сложната система на входни цени, която се прилага за внос на домати от Мароко създава трудности; затова призовава Комисията незабавно да направи необходимите промени;

39.  Изразява силната си загриженост относно споразумението между ЕС и Мароко; посочва, че докато европейските пазари са отворени почти напълно за внос от Мароко, върху някои земеделски продукти за износ от Европа все още се налагат квоти, включително за значими продукти като меки плодове;

40.  Изразява съжаление, че в преговорите за главата за селското стопанство от споразумението за асоцииране с Мароко не бяха дадени гаранции по отношение на спазването на преференциалните квоти за внос или входните цени, отнасящи се износа от Мароко;

41.  Призовава Комисията да изпълнява ангажиментите си по отношение на захарния сектор в ЕС и да прекрати систематичните отстъпки по отношение на захарта в двустранните и многостранните търговски преговори; отбелязва в този контекст инициативите на захарния сектор, които увеличиха неговата конкурентоспособност, като същевременно подобриха екологичната му устойчивост и допринесоха за програмата на ЕС в областта на развитието посредством преференциите, предоставяни на държавите от АКТБ и на най-слабо развитите държави;

42.  Посочва, че всякакви допълнителни двустранни отстъпки за достъп до пазара за захар на ЕС, предоставени на трети държави (например на латиноамерикански държави и Украйна), ще имат дестабилизиращ ефект върху пазара за захар на ЕС и ще доведат до загуба на преференциите за най-слабо развитите държави и държавите от АКТБ; изразява още по-голяма загриженост от факта, че такива отстъпки, като се предоставят на държави, които са нетни вносители, насърчават механизмите на замяна (swap); призовава Комисията да продължи да изключва захарта и извлечените от захар продукти, включително етанол, от обхвата на двустранните преговори;

43.  Призовава Комисията да бди за заобикалянето на вносните мита върху етанола, тъй като все по-големи количества влизат в ЕС под формата на смеси с много ниско вносно мито;

44.  Призовава Комисията да гарантира, че в споразуменията за свободна търговия, сключени от ЕС с държави със значително селскостопанско производство и възможности за износ, например Меркосур, има симетрични отстъпки в тарифите;

45.  Отбелязва възобновяването на преговорите по споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур ‐ споразумение от изключителна важност, което би засегнало 700 милиона души и би било най-амбициозното споразумение между два региона в света, и затова подчертава, че Европейският парламент следва да участва задълбочено във всички етапи на преговорите;

46.  Счита за неприемливо, че Комисията е подновила преговорите с Меркосур, без да оповести публично подробна оценка на въздействието и без да проведе надлежни политически разисквания със Съвета и Парламента; призовава за провеждане и разискване на изследване на въздействието на тези преговори върху европейското селско стопанство и регионите преди размяната на предложения за тарифи между ЕС и Меркосур; посочва, че предвид на последиците за селското стопанство от преговорите следва непременно да се направи връзка с кръга от Доха; съответно призовава Комисията да не приключва преговорите с Меркосур, докато не бъде завършен кръгът от преговори в рамките на СТО, както е посочено в мандата; призовава Комисията да държи Съвета и Парламента надлежно информирани относно развитието на преговорите с Меркосур и в бъдеще да осведомява Съвета и Парламента преди започването на подобни търговски преговори;

47.  Изразява дълбока загриженост относно въздействието върху селскостопанския сектор в ЕС като цяло на евентуално споразумение за асоцииране с Меркосур, предвид на отправеното през март 2006 г. искане от Меркосур за достъп до пазара на ЕС на селскостопански продукти, което е значително по-амбициозно от направеното през 2004 г. от ЕС вече съществено предложение; поради това счита за необходимо да се преразгледат отстъпките по такъв начин, че да бъдат защитени интересите на нашите селскостопански производители;

48.  Счита, че позицията на новите държави-членки не е била взета предвид при преговорите между ЕС и Меркосур въз основа на мандата, приет от Съвета през 1999 г.;

49.  Отбелязва, че селскостопанските предприятия в държавите от Меркосур имат много по-ниски производствени разходи, включително за земя, труд и други капиталови разходи, и че производителите от Меркосур не трябва да спазват същите стандарти като производителите от ЕС по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните, безопасността на храните и фитосанитарните мерки; подчертава, че трябва да бъде постигнат балансиран резултат и за двете страни, като се гарантира, че при преговорите се вземат напълно предвид последиците и въздействието, по-специално във връзка с екологичните и социалните предизвикателства; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието относно последиците на подобно споразумение за селскостопанския сектор;

50.  Счита, че равнището на пазарна интеграция в митническия съюз на Меркосур понастоящем е недостатъчно, за да гарантира подходящо движение на вносни стоки в рамките на региона; счита, че едно споразумение не би донесло ясни ползи при липсата на разпоредби, гарантиращи цялостно и ефективно движение на стоки в рамките на Меркосур;

51.  Изразява съжаление относно отстъпките в тарифите, които Комисията неотдавна направи за държавите, изнасящи банани за ЕС; призовава за преглед на получената помощ от европейските производители по програмите за помощи за най-отдалечените региони (POSEI), които компенсират тези производители за последиците, които намаляването на тарифите ще има върху цените на пазара на ЕС; счита обаче, че интересите на производителите от Общността и на производителите от АКТБ трябва да бъдат взети предвид в подобни бъдещи преговори, така че тези сектори, които осигуряват многобройни работни места, да не бъдат отслабени;

52.  Подчертава факта, че редица доклади от Хранителна и ветеринарна служба подчертават, че говеждото месо от Бразилия продължава да не отговаря на стандартите на производителите и потребителите от ЕС за безопасност на храните, идентификация и възможност за проследяване на животните, здраве на животните и контрол на болестите;

53.  Настоятелно призовава Комисията да изследва разнообразните доклади, публикувани от бразилската национална агенция за наблюдение на здравето (Anvisa) върху широката употреба в Бразилия на пестициди, които са забранени в ЕС и повечето други части на света, които подчертават произхождащите от тази практика сериозни рискове за здравето;

54.  Изразява силната си загриженост относно политиката, която Аржентина прилага в разрез със задълженията си, произтичащи от СТО, по отношение на ограничаване на вноса на хранителните продукти, конкуриращи се с местното производство; посочва, че тези мерки идват в допълнение към аржентинската система за неавтоматично разрешение за внос, което вече има неблагоприятни последици за износа на ЕС; призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да гарантира практическо прекратяване на мерките, които противоречат на духа на договарянето на споразумение между ЕС и Меркосур;

55.  Изразява загриженост относно отстъпките, направени в рамките на евро-средиземноморските споразумения по отношение на плодовете и зеленчуците; в тази връзка счита, че допълването на вегетационния период в южните и северните средиземноморски страни следва да продължава да е фактор, от който се ръководи либерализирането на търговията със селскостопански продукти в Съюза за Средиземноморието;

56.  Подчертава, че макар тютюневите продукти да трябва да се управляват от строга регулаторна рамка, регулирането на съставките в тютюневите изделия на равнище ЕС и на международно равнище следва да възприеме пропорционален, основан на риска подход, който отразява научните данни; предупреждава да не се въвеждат никакви неосноваващи се на научни данни забрани за съставки, което би довело на практика до забрана на европейски традиционни смесени тютюневи изделия, защото това би донесло сериозни социално-икономически последствия за тютюнопроизводителите в ЕС (на ориенталски сортове и сорта Бърлей), без да донесе никакви ползи за общественото здраве;

57.  Призовава Комисията при преговори относно търговски споразумения на ЕС, включително на такива с Канада и Украйна, да отчита интересите на гражданите на ЕС, да поддържа откритост и редовно да уведомява Парламента за напредъка на преговорите; изразява съжаление, че Комисията все още не е уведомила Парламента за преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада, въпреки че тези преговори са започнали през октомври 2009 г.; призовава Комисията да предоставя на Парламента и на отговорните комисии подробна информация относно всеки по-нататъшен кръг от преговорите; също така изразява загриженост относно евентуалните отстъпки в преговорите от страна на Комисията, особено в областта на отварянето на пазара, ГМО, млякото, защитата на интелектуалната собственост и етикетирането за произход и призовава Комисията да не прави отстъпки, които може да имат отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство;

58.  Изразява загриженост относно перспективата за допускане на отстъпки по отношение на зърнените култури в преговорите с Украйна, с оглед на факта, че украинското производство е силно конкурентно и че Украйна вече е основният потребител на намалени тарифни квоти за зърнени култури (пшеница и ечемик), предоставени на трети държави; следователно призовава Комисията да ограничи предложението си във връзка с този сектор;

59.  Отново потвърждава значението на търговията със земеделски продукти за икономическото развитие и облекчаването на бедността в развиващите се страни; призовава ЕС да помогне на държавите от АКТБ да се приспособят към увеличаващата се конкуренция в световен мащаб;

60.  Призовава Комисията надлежно да вземе предвид настоящата резолюция при разработването и прилагането на своята бъдеща търговска стратегия;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 293 E , 2.12.2006 г., стр. 155. (2) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 1. (3) ОВ C 4 E, 7.1.2011 г., стр. 25. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0286. (5) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16. (6) ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26.