Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Приети текстове
PDF 178kWORD 109k
четвъртък, 23 юни 2011 г. - Брюксел Окончателна версия
Изисквания, приложими за бюджетните рамки на държавите-членки *
P7_TA(2011)0289A7-0184/2011
Текст
 Консолидиран текст

Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (COM(2010)0523 – C7-0397/2010 – 2010/0277(NLE)) (1)

(Консултация)

[Изменение 2]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА(2)
към предложението на Комисията

-------------------------------------------------------

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0184/2011).
(2)* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент(1) ,

като взе предвид становището на Европейската централна банка (2) ,

като има предвид, че:

(1)  Съществува необходимост от доразвиване на опита, придобит през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз. Неотдавнашните събития в икономиката поставиха нови предизвикателства пред провеждането на фискалната политика в Съюза и по-конкретно изведоха на преден план необходимостта от засилване на националното участие и от хармонизирани изисквания по отношение на правилата и процедурите, съставящи бюджетните рамки на държавите-членки. По-специално е необходимо да се уточнят действията, които националните органи трябва да предприемат, за да изпълнят разпоредбите на приложения към Договорите Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, и по-специално член 3 от него.

(2)  Администрациите на държавите-членки и подсекторите на държавното управление поддържат системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, включващи елементи като счетоводство, вътрешен контрол, финансова отчетност и одит. Те следва да се разграничават от статистическите данни, които се отнасят до резултатите от базираните на статистически методики държавни финанси, както и от прогнозите или бюджетните действия, засягащи бъдещи държавни финанси.

(3)  Цялостните и надеждни публични счетоводни практики за всички сектори на държавното управление са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между всички държави-членки. Вътрешният контрол следва да гарантира, че съществуващите правила се изпълняват в рамките на целия сектор на държавното управление. Независимото одитиране, осъществено от държавни институции, като например сметни палати, или частни одиторски органи, следва да насърчава най-добрите международни практики.

(4)  Наличието на фискални данни е от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза. Постоянното наличие на своевременно представени и надеждни фискални данни е гаранция за правилното и навременно наблюдение, което от своя страна позволява бърза реакция в случай на неочаквани процеси в развитието на бюджета. Решаващ фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни е прозрачността, която трябва да включва постоянния публичен достъп до тях.

(5)  Що се отнася до статистиката, Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика(3) установи законодателна рамка за изготвянето на европейска статистика с оглед на формулирането, прилагането, контрола и оценката на политиките на Съюза. С този регламент се определят също принципите на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се посочват конкретни определения за тези принципи. Измененият Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност(4) , засили правомощията на Комисията относно проверките на статистически данни, използвани за процедурата при прекомерен дефицит.

(6)  Определенията за „държавен“, „дефицит“ и „инвестиция“ са посочени в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит чрез позоваване на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ЕSA), заменена от Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (приета с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността(5) и наричана по-долу „ESA 95“).

(6a)  Наличието на данни по ESA 95 и тяхното качество са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискално наблюдение на ЕС. ESA 95 се базира на информация, осигурявана на начислена основа. Тази фискална статистика с натрупване обаче се основава на предходно събиране на данни на касова основа или техния еквивалент. Тези данни могат да играят определена роля за засилване на навременното бюджетно наблюдение, с цел да се избегне късното откриване на съществени бюджетни грешки. Наличието на динамични редове от данни на касова основа за развитието на бюджета може да разкрие процеси, които налагат по-стриктно наблюдение. Фискалните данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа), които трябва да се публикуват, следва да включват най-малко общо салдо, общ размер на приходите и общ размер на разходите. В обосновани случаи, когато например съществуват голям брой органи на местното управление, навременното публикуване на данни може да се основава на подходящи техники за прогнозиране на базата на извадка от органи, с последващо коригиране чрез използване на данните за всички органи.

(7)  Необективните и нереалистичните макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на фискалното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента към бюджетната дисциплина, докато прозрачността и обсъждането на методиките за прогнозиране могат значително да повишат качеството на макроикономическите и бюджетни прогнози за фискално планиране.

(8)  Прозрачността представлява съществен фактор, гарантиращ използването на реалистични прогнози за провеждане на бюджетната политика, и трябва да включва публичния достъп не само до официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за фискално планиране, но и до методиките, хипотезите и съответните параметри , залегнали в основата на такива прогнози.

(9)  Анализът на чувствителността и съответните бюджетни предвиждания, допълващи най-вероятния макрофискален сценарий, позволяват анализиране на насоките, в които биха се развили основните променливи фискални показатели при различни хипотези за растежа и лихвените проценти , и така намаляват значително риска от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането.

(10)  Прогнозите на Комисията и информацията относно моделите, на които се основават, могат да предоставят на държавите-членки подходящ еталон за техния най-вероятен макрофискален сценарий, като повишават обосноваността на прогнозите, използвани за бюджетно планиране, макар че степента, в която може да се очаква, че държавите-членки ще сравняват прогнозите, използвани за бюджетно планиране, с прогнозите на Комисията, ще зависи от графика на изготвянето на прогнозите и от сравнимостта на прогнозните методики и хипотези. Прогнозите от други независими органи могат също да предоставят полезни еталони.

(10a)  Значителните разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията следва да се опишат с обосновка, в частност ако равнището или растежът на променливите във външните хипотези се отклоняват значително от стойностите, отразени в прогнозите на Комисията.

(10б)  С оглед на взаимозависимостта между бюджетите на държавите-членки и бюджета на Съюза, с цел оказване на подкрепа на държавите-членки при изготвянето на техните бюджетни прогнози, Комисията следва да предостави прогнози за разходите на ЕС въз основа на равнището на разходите, планирани в многогодишната финансова рамка.

(10в)  С цел улесняване на изготвянето на прогнози, използвани за бюджетно планиране, и изясняване на разликите между прогнозите на Комисията и държавите-членки, всяка година всяка държава-членки следва да има възможността да обсъди с Комисията хипотезите, които стоят в основата на изготвянето на макроикономически и бюджетни прогнози.

(11)  Решаващ фактор за повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози е те да бъдат подложени на редовна, непредубедена и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии . Обстойната оценка включва внимателно изследване на икономическите хипотези, сравнение с прогнози, изготвени от други институции, и оценка на точността на предишни прогнози.

(12)  Предвид документираната ефективност, показана от основаните на правила бюджетни рамки на държавите-членки при засилването на националното прилагане на фискалните правила на ЕС и повишаването на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за държавите числово изразени фискални правила, съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза, трябва да бъдат крайъгълен камък в засилената рамка за бюджетно наблюдение на Съюза. Стриктните числово изразени фискални правила следва да съдържат конкретни дефиниции на целите, както и механизми за ефективен и навременен контрол. Това следва да се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки. Заедно с това политическият опит показва, че за да се постигне ефективно функциониране на числово изразените фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в загуба на репутация.

(12а)  С оглед на това, че по силата на Протокол (№15) относно някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, референтните стойности, посочени в Протокол (№12) относно процедурата при прекомерен дефицит, не са пряко обвързващи за Обединеното Кралство, задължението за въвеждане на числово изразени фискални правила, които ефективно насърчават спазването на специфичните референтни стойности за прекомерния дефицит, и свързаното с него задължение за това, многогодишните цели в средносрочните бюджетни рамки да бъдат съвместими с тези правила, не следва да се прилагат за Обединеното кралство.

(13)  Държавите-членки следва да избягват процикличните финансови политики, а усилията за постигането на фискална консолидация следва да бъдат по-задълбочени в периодите на благоприятна икономическа конюнктура. Числово изразените фискални правила с конкретно определени параметри спомагат за постигането на тези цели и следва да се отразяват в ежегодното бюджетно законодателство на държавите-членки.

(14)  Националното фискално планиране може да бъде съгласувано с предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж само ако включва приемането на многогодишна перспектива и по-специално постигането на средносрочните бюджетни цели. Единственото предназначение на средносрочните бюджетни рамки е да гарантират, че бюджетните рамки на държавите-членки са в съответствие със законодателството на Съюза. В контекста на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(6) и на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(7) предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж следва да не се разглеждат поотделно.

(15)  Въпреки че одобряването на годишните закони за бюджета представлява най-важният етап в бюджетния процес, при който в държавите-членки се вземат важни бюджетни решения, повечето фискални мерки пораждат последици за бюджета, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ето защо едногодишните перспективи предоставят недостатъчна база за стабилни бюджетни политики. С цел да се наложи многогодишната бюджетна перспектива на рамката за бюджетен надзор на Съюза планирането на годишните закони за бюджета следва да се базира на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.

(15а)  Тази средносрочна бюджетна рамка следва да съдържа, наред с другото, прогнози за всички основни разходни и приходни позиции за съответната бюджетна година и за периода след нея на базата на непроменени политики. Всяка държава-членка следва да бъде в състояние да определи по подходящ начин непроменените политики и да оповести това публично, заедно с използваните методики, хипотези и съответни параметри.

(15б)  Настоящата директива не забранява на ново правителство на държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, така че тя да отразява неговите нови политически приоритети, при условие че държавата-членка изтъкне разликите по отношение на предходната средносрочна бюджетна рамка.

(16)  Разпоредбите на създадената от Договора рамка за бюджетно наблюдение и по-специално Пактът за стабилност и растеж се отнасят до държавното управление като цяло, което обхваща подсекторите „централно управление“, „регионално управление“, „местно управление“ и „социалноосигурителни фондове“, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96.

(17)  Много от държавите-членки претърпяха значителна фискална децентрализация с възлагането на бюджетни правомощия на регионалните администрации. Следователно ролята на тези администрации в осигуряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж нарасна значително и следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че всички подсектори на държавното управление са надлежно включени в обхвата на задълженията и процедурите, установени в националните бюджетни рамки, като това се отнася най-вече ‐ но не единствено ‐ за по-децентрализираните държави-членки.

(18)  За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивите публични финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на органите и фондовете на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнищe, имащи незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие върху салдото на консолидирания държавен бюджет и държавния дълг следва да се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

(18а)  По подобен начин особено внимание изисква наличието на условни задължения. По-конкретно, условните задължения включват евентуални задължения, които зависят от настъпването или не на определено събитие в бъдеще, или сегашни задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането или сумата не може да бъде изчислена по надежден начин. В условните задължения се включва например подходяща информация за държавните гаранции, необслужваните кредити и задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, в т.ч., когато е целесъобразно, за вероятността и потенциалната дата на падеж на разходите, свързани с условни задължения. Чувствителността на пазара следва да се отчита надлежно.

(18б)  Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на настоящата директива. Следва да се набележат и споделят най-добрите практики относно разпоредбите на петте глави, които разглеждат различните аспекти на националните бюджетни рамки.

(18в)  В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(19)  Тъй като целта на действието, което следва да се предприеме ‐ а именно уеднаквеното спазване на бюджетна дисциплина съгласно изискванията на Договора ‐ не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а е по-скоро изпълнима на равнище ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е изложен в същия член, в настоящата директива не се предвижда повече от необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Предмет и определения

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите-членки, необходими за гарантиране на спазването на посочените в Договора задължения на държавите-членки за избягване на прекомерен държавен дефицит .

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „държавен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договорите. Прилага се определението за „подсектори на държавното управление“, посочено в Регламент (ЕО) № 2223/96 (ESA 95).

Освен това се прилага следното определение:

„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на държавното управление, и по-специално:

   а) системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност;
   б) правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране;
   в) специфични за държавите числово изразени фискални правила, които допринасят за съгласуваността на провеждането на фискалната политика от държавите-членки със съответните им задължения съгласно Договора , във вид на обобщаващ показател на бюджетните резултати, като например държавен бюджетен дефицит, заеми, дълг или значителен компонент от тях;
   г) бюджетните процедури, които включват процедурни правила, подкрепящи всички етапи на бюджетния процес;
   д) средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват перспективата за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен график, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели;
   е) механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес ▌;
   ж) механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на държавното управление.

ГЛАВА II

Счетоводство и статистика

Член 3

1.  Държавите-членки поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на държавното управление ▌и съдържат информацията, необходима за съставяне на данните на база начисляване, с оглед на изготвяне на данни , базирани на ESA 95. Тези системи за счетоводно отчитане на публичния сектор са предмет на вътрешен контрол и независим одит.

2.  Държавите-членки се грижат за навременната и редовна наличност на фискални данни за всички подсектори на държавното управление съобразно посоченото в Регламент (ЕО) № 2223/96 (ESA 95). По-специално държавите-членки публикуват:

  а) фискални данни на касова основа (или еквивалентната стойност от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа), както следва:
   ▌ежемесечно за централното управление, регионалното управление и социалноосигурителните подсектори , преди края на следващия месец, и
   на всяко тримесечие за подсектора на местното управление, преди края на следващото тримесечие;
   б) подробна таблица с данни за преобразуването, в която е посочена методологията на преминаването от данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) към данни, базирани на ESA-95.

ГЛАВА III

Прогнози

Член 4

1.  Държавите-членки гарантират, че фискалното планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана актуална информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий ▌. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, по целесъобразност, с тези на други независими органи. Значителни разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, в частност ако равнището или растежът на променливите във външните хипотези се отклоняват значително от стойностите, отразени в прогнозите на Комисията .

1a.  Комисията публикува методиките, хипотезите и съответните параметри, залегнали в основата на нейните макроикономически и бюджетни прогнози.

1б.  С цел оказване на подкрепа на държавите-членки при изготвянето на техните бюджетни прогнози, Комисията предоставя прогнози за разходите на ЕС въз основа на равнището на разходите, планирани в многогодишната финансова рамка.

2.  В рамките на анализа на чувствителността макроикономическите и бюджетните прогнози разглеждат измененията на основните фискални променливи при различни хипотези за растежа и лихвените проценти. Диапазонът на алтернативните хипотези , използвани при макроикономическите и бюджетните прогнози, се определя в зависимост от предишните прогнозни резултати и се стреми да отчете съответните сценарии за риск .

3.  Държавите-членки уточняват коя институция отговаря за изготвянето на макроикономическите и бюджетни прогнози и правят публично достояние официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени с оглед на фискалното планиране, включително използваните за тях методики, хипотези и съответните параметри, на които се основават тези прогнози . Най-малко ежегодно държавите-членки и Комисията провеждат технически диалог относно хипотезите, на които се основава изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози.

4.  ▌Макроикономическите и бюджетните прогнози за фискално планиране се подлагат на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии , включително последваща оценка. Резултатите от тази оценка се съобщават публично и се вземат предвид по подходящ начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози . Ако при оценката се идентифицира значително отклонение, което касае макроикономическите прогнози за период от поне четири последователни години, съответната държава-членка предприема необходимите действия и го оповестява.

4a.  Размерът на дълга и дефицита на държавите-членки се публикува от Комисията (Евростат) всяко тримесечие.

ГЛАВА IV

Числово изразени фискални правила

Член 5

Държавите-членки въвеждат специфични за всяка държава числово изразени фискални правила, които действително засилват изпълнението в многогодишен план от страна на държавното управление като цяло на съответните им произтичащи от Договора задължения в областта на бюджетната политика. Тези правила насърчават по-специално:

   а) съответствие с референтните стойности за дефицита и дълга, определени съгласно Договора;
   б) приемането на многогодишна перспектива за фискално планиране, включително спазването на средносрочните бюджетни цели на държавите-членки .

Член 6

1.  Без да се накърняват предвидените в Договора разпоредби относно рамката за бюджетен надзор на Съюза, специфичните за държавите числово изразени фискални правила включват конкретни данни за следните елементи:

   а) определяне на целите и обхват на правилата;
   б) ефективен и навременен контрол върху спазването на правилата въз основата на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки ;
   в) последици в случай на неспазване;

2.  Ако числово изразените фискални правила съдържат дерогационни клаузи, в тези клаузи се определя ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите-членки, които произтичат от Договора в областта на бюджетната политика, и стриктни процедури, при които е разрешено временно неспазване на дадено правило.

Член 7

Годишните закони за бюджета на държавите-членки отразяват ▌ специфичните за тях действащи числово изразени фискални правила.

Член 7a

Членове 5‐7 не се прилагат за Обединеното кралство.

ГЛАВА V

Средносрочни бюджетни рамки

Член 8

1.  Държавите-членки установяват надеждна, ефективна средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност от най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.

2.  Средносрочните бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:

   а) изчерпателни и прозрачни многогодишни бюджетни цели по отношение на общия държавен дефицит, дълг и всички други обобщаващи фискални показатели като разходи , за да се гарантира, че те отговарят на числово изразените фискални правила, предвидени в действащата глава IV;
   б) ▌прогнози за всички основни разходни и приходни позиции на държавното управление, с повече подробности относно централното управление и сферата на социалната сигурност, за съответната бюджетна година и за периода след нея на базата на непроменени политики;
   в) описание на предвижданите средносрочни политики с въздействие върху финансовите средства на държавното управление , разделени по основни приходни и разходни позиции ▌, което показва как се постига приспособяването към средносрочните бюджетни цели в сравнение с предвижданията в рамките на непроменените политики;
   ва) оценка на това, как с оглед на прякото им дългосрочно въздействие върху финансовите средства на държавното управление горепосочените предвидени политики може да засегнат дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

3.  Предвижданията, приети в рамките на средносрочните бюджетни рамки, се основават на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози в съответствие с глава III.

Член 9

Годишните закони за бюджета са в съответствие с разпоредбите, произтичащи от средносрочната бюджетна рамка. По-конкретно предвижданията за приходите и разходите, заедно с приоритетите, определени от средносрочната бюджетна рамка съгласно член 8, параграф 2, представляват основата за изготвянето на годишния бюджет. Всяко отклонение от тези разпоредби подлежи на надлежно обяснение.

Член 9а

Настоящата директива не забранява на ново правителство на държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, така че тя да отразява неговите нови политически приоритети, при условие че държавата-членка изтъкне разликите по отношение на предходната средносрочна бюджетна рамка.

ГЛАВА VІ

Прозрачност на финансовите средства на държавното управление и пълен обхват на бюджетните рамки

Член 10

Държавите-членки гарантират, че всички мерки, предприети с оглед на съответствието с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на държавното управление и ги обхващат изцяло. По-специално това включва съгласуваност на счетоводните правила и процедури ▌ и надеждността на използваните системи за събиране и обработка на данни.

Член 11

1.  Държавите-членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на държавното управление, за да гарантират, че всички подсектори са изцяло и последователно обхванати във фискалното планиране, специфичните числово изразени фискални правила, и в изготвянето на бюджетните прогнози и многогодишното планиране, както се уточнява в многогодишната бюджетна рамка.

2.  Ясно се посочват бюджетните отговорности на публичните органи в различните подсектори на държавното управление с цел да се повиши фискалната отчетност.

Член 13

1.  Всички органи и фондове на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище, се посочват и представят, заедно с друга подходяща информация, в рамките на годишните бюджетни процеси . Тяхното общо въздействие върху салдото на консолидирания държавен бюджет и държавния дълг се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

2.  Държавите-членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

3.  За всички подсектори на държавното управление държавните-членки публикуват съответната информация относно условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, в това число техния обхват ▌. Наред с това, държавите-членки публикуват информация относно участията на държавното управление в капитала на частни и държавни корпорации за икономически значими суми.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 14

1.  Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими с оглед изпълнението на настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите-членки да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици на съответствието, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между ▌настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние .

1a.  Комисията предоставя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите-членки, който се представя не по-късно от една година след датата на влизане в сила на директивата.

1б.  Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14a

1.  Пет години след датата на транспониране, посочена в член 14, параграф 1, Комисията публикува преглед на пригодността на разпоредбите на директивата.

2.  Прегледът оценява, наред с другото, пригодността на:

   а) статистическите изисквания за всички подсектори на управлението;
   б) изграждането и ефективността на числово изразените фискални правила в държавите-членки;
   в) общото равнище на прозрачност на публичните финанси в държавите-членки.

3.  Не по-късно от края на 2012 г. Комисията следва да осъществи оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор по отношение на държавите-членки.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Съвета

Председател

(1) OВ C ... .
(2) ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.
(3) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).
(4) ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.
(5) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.
(6) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.
(7) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.
(8) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 18 декември 2012 г.Правна информация