Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията и договореностите от срещите на високо равнище на Г-20 в Лондон, Питсбърг, Торонто и Сеул,

–  като взе предвид доклада на Palais-Royal Initiative относно „Реформа на паричната система: подход на сътрудничество за 21-и век“, публикуван на 8 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(2),

–  като взе предвид непрекъснатата работа на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD) и Трансатлантическия бизнес диалог (TABD) по разглежданите въпроси,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по международна търговия (A7-0323/2011),

A.  като има предвид, че през последните десетилетия развитието на световната икономика принципно доведе до увеличен растеж и благоденствие, макар и разпределени неравномерно, което извади милиони хора от състоянието на бедност; междувременно броят на хората, които живеят в бедност и отчаяние, все още е неприемливо висок; като има предвид, че социалните и икономическите неравенства между държавите трябва да бъдат намалени; като има предвид, че борбата на Европа с бедността трябва да бъде един от ключовите приоритети на стратегията „ЕС 2020“;

Б.  като има предвид, че понастоящем САЩ и Европа все още се справят с най-лошите последствия от най-голямата международна икономическа рецесия след Голямата депресия,

В.  като има предвид, че развитието на световната икономика през последните десетилетия се характеризира с неприемливи дисбаланси;

Г.  като има предвид, че ефективното управление на икономиката в световен мащаб ще направи възможно свеждането до минимум на отрицателните въздействия и коригирането на опасните последици от глобализацията, като например увеличаването на неравенствата или унищожаването на околната среда;

Д.  като има предвид, че появата в световната икономика на нови основни участници, както по отношение на световната търговия, така и на икономическия растеж, начело с Китай и Индия, оказа сериозно въздействие и промени фундаментално икономическия пейзаж, приканвайки към търговски реформи и валутна конвертируемост;

Е.  като има предвид, че днешните дисбаланси все още се причиняват най-вече от липсата на конкурентоспособност и икономии в частния и публичния сектор на държавите с дефицит, както и от големи икономии, съчетани с липса на търсене в страните с излишък, които днес се отличават с по-голям обхват; като има предвид, че с оглед на високата степен на глобализация и мащаб на капиталовите потоци тези дисбаланси създават нови изисквания във връзка с управлението в световен план и поставят под съмнение структурите на настоящите институционални договорености;

Ж.  като има предвид, че основният елемент за възстановяване на равновесието в световната икономика се основава на две неща: подобрена конкурентоспособност и широкомащабни реформи, насърчаващи растежа в страните с дефицит, и отваряне на пазарите и разумна парична политика в страните с излишък;

З.  като има предвид, че първото десетилетие от функционирането на ИПС показа, че отговорната бюджетна политика е едно от предварителните условия за свеждане до минимум на въздействието на глобалните финансови и икономически шокове;

И.  като има предвид, че съществуват множество международни организации, чиято цел е да управляват световната икономика, като например МВФ, Световната банка, СТО, Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие и МФК, наред с междуправителствените форуми Г-7 и Г-20, от които МВФ и Г-20 са най-ефективните, но все още се нуждаят от подобрения;

Й.  като има предвид, че световните пазари изискват глобални правила;

K.  като има предвид, че господстващите валутни договорености доведоха до съществено натрупване на валутни резерви, особено що се отнася до щатския долар, в някои страни с излишък, което повиши от своя страна предлагането на капитал в страни с дефицит и упражни низходящ натиск върху лихвените проценти, допринасяйки за стимулирането на балона с цените на активите, което изигра централна роля в последната финансова криза;

Л.  като има предвид, че световната икономическа криза, която започна във финансовия сектор, понастоящем доведе до високи равнища на задлъжнялост в някои от водещите световни икономически играчи, включително САЩ, Япония и ЕС;

M.  като има предвид, че в заключителната си декларация от Питсбърг относно рамка за силен, устойчив и балансиран растеж страните от Г-20 се съгласиха, че незабавно е необходим нов многостранен подход в отговор на кризата;

Н.  като има предвид, че ролята, която изиграха някои сектори на финансовата индустрия за причиняването на световната финансова криза, показването на слабостите във финансовото регулиране и задълбочаването на кризата с държавния дълг, се признава в световен мащаб, и че съществува общо разбиране, че е необходимо отговорността и прозрачността на финансовия сектор да бъдат засилени, в това число той да поеме справедлив дял от разходите, свързани с кризата;

O.  като има предвид, че толкова често споменаваните дисбаланси по текущата сметка са следствие от основни структурни дисбаланси в националните икономики;

П.  като има предвид, че липсата на координирано и ефективно регулиране и надзор на световната финансова система доведе до слабости във финансовия сектор, което на свой ред изостри уязвимостите в световната икономика;

Р.  като има предвид, че по-голямата роля и значение на Г-20 като форум за неформални политически дискусии на най-високо световно равнище са добре дошли; като има предвид, че Г-20 като институция не притежава правно основание, постоянен секретариат и има незадоволителна структура на управление, особено в сравнение с други международни институции като МВФ и СТО;

С.  като има предвид, че настоящата международна парична система даде възможност на няколко държави да предприемат стратегии за конкурентна девалвация, които заедно с увеличаващия се брой спекулативни операции, извършвани от мощни участници на пазарите за търговия с валута, силно допринесоха за прекомерните колебания на обменните курсове и създадоха значителни рискове за тези пазари, както и за международната търговия;

Т.  като има предвид, че ЕС не се възприема като силен фактор в промяната на международната парична и финансова система, тъй като не изразява единно мнение, и поради фрагментираното си външно представителство по международните икономически въпроси;

У.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че икономическите и финансови системи не вредят на реалната икономика;

Ф.  като има предвид, че съгласно препоръките на Г-20 на МВФ са предоставени по-големи правомощия за контрол и надзор на световната финансова система, финансовите му ресурси са увеличени и се провежда задълбочена реформа на управленската му структура;

Х.  като има предвид, че през последните десетилетия развитието на финансовите пазари е свързано със засилено използване на информационните технологии и мрежи при операциите в световен мащаб, а стандартизирането на данните изостана, което пречи на събирането, анализа и работата с данни на равнище пазар – и дори на равнище предприятие, и намали прозрачността на финансовите сделки;

Политически препоръки за разрешаване на въпросите, свързани с управлението на икономиката в световен мащаб

1.  Подчертава, че глобалните дисбаланси представляват потенциална заплаха за финансовата и макроикономическа стабилност, особено когато са прекомерни, във водещите икономики и могат да имат отражение върху други икономики; като взема това предвид, отбелязва, че дисбалансите, произтичащи от структурни несъответствия и липса на конкурентоспособност в националните икономики, следва да бъдат преодолени както от страните с излишък, така и тези с дефицит, тъй като тези дисбаланси биха могли да са източник на основни проблеми;

2.  Подчертава, че финансовата и икономическа криза показа, че притокът на капитали в резултат на глобалните дисбаланси следва да се съчетава с отговорна парична политика и силно финансово регулиране и надзор;

3.  Признава необходимостта участниците, отговорни за вземането на решенията по света, да продължат да работят за решения за реформиране на световното икономическо управление с цел възстановяване на равновесието в световната икономика и предотвратяване на друга депресия; подчертава, че реформата на управлението в световен мащаб следва да осигури обхващане на пазарите в цялостна институционална рамка, за да могат да функционират правилно; освен това счита, че една от приоритетните цели на управлението на икономиката в световен мащаб следва да бъде създаването на благоприятна за дългосрочни инвестиции среда;

4.  Подчертава значението на отговорните парични политики; настоятелно призовава централните банки на водещите икономики да отчитат възможните отрицателни външни ефекти, като например балони с цените на активите, развитието на кери трейд и финансова дестабилизация в други страни, когато прилагат конвенционални или неконвенционални мерки;

5.  Е наясно, че в крайна сметка, доверието в силата на реалната икономика и дълбочината, прозрачността, сложността и стабилността на нейните финансови пазари са главните детерминанти, поради което валутите се държат като резерви от централните банки на трети страни; във връзка с това подчертава, че всяка валута, която се стреми да стане част от кошницата на специалните права на тираж на МВФ, трябва да подлежи на пълна конвертируемост, и признава, че съставът на въпросната кошница следва да отразява относителната важност на валутите в търговските и финансовите системи в света;

6.  Заявява, че обменните курсове следва да отразяват основните пазарни принципи, за да увеличат отвореността и гъвкавостта и да се улесни икономическото приспособяване, и следователно не следва да се управляват или манипулират от националните валутни органи;

7.  Настоятелно призовава членовете на МВФ да се придържат към разпоредбите на споразумението за МВФ, и по-специално задължението да се въздържат от манипулиране на обменния курс, както и към съответните разпоредби на Общото споразумение за митата и търговията и Споразумението за СТО;

8.  Настоятелно призовава за преразглеждане на възможността да се използват специалните права на тираж (СПТ) като заместител на долара като световна резервна валута, което би могло да помогне за стабилизиране на световната финансова система; изисква МВФ да проучи допълнително разпределение, както и по-широко използване на специалните права на тираж (СПТ), по-специално с цел засилване на многостранната система на обменни курсове;

9.  Подкрепя работата и ангажиментите на държавите от Г-20 за изпълнение на правилно планувани на етапи и благоприятни за растежа планове за фискална консолидация в средносрочен план, като същевременно подкрепят темп на вътрешното търсене, определен от положението на всяка страна, провеждат целесъобразни парични политики, подобряват гъвкавостта на обменните курсове, така че по-добре да отразяват основните пазарни принципи, и осъществяват структурни реформи за насърчаване на създаването на работни места и за принос към възстановяването на равновесието в световен мащаб;

10.  В същото време отбелязва, че възможностите на равнище Г-20 за коригиране на глобалните дисбаланси досега изглеждат силно ограничени;

11.  Настоятелно призовава Световната търговска организация (СТО) да играе активна роля при установяването и решаването на проблеми с евентуални нарушения на търговията в сектора на финансовите услуги, причинени от различни регулаторни режими;

12.  Призовава Комисията да създаде всеобхватен механизъм, основан в голяма степен на правилата на СТО и тясно обвързан с тях, който да предотврати използването на търговията като инструмент на външната политика, по начин, който противоречи на международно признатите демократични ценности, съгласно посоченото в Хартата на ООН;

13.  Призовава Комисията на следващата среща на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) ЕС–САЩ да повдигне въпроса за взаимно сътрудничество за контрол на стоковите деривати в съответствие със съществуващите правила за прозрачност и пазарни злоупотреби;

14.  Призовава ЕС да прилага декларациите от срещите на високо равнище на Г-8/Г-20, по специално по отношение на субсидиите за изкопаеми горива и селско стопанство, като вземе предвид насоките на ОИСР в тази област, и на нестабилността на цените на храните и пазарите на стоки;

15.  Призовава Комисията да преразгледа стратегията си за търговия по отношение на укрепването на търговията юг–юг и на междурегионалната търговия в други части на света, за да намали уязвимостта на редица малки икономики и да допринесе за развитието на по-стабилни икономически партньори в бъдеще;

16.  Подкрепя установяването на график за план за действие, по който ще се прилага рамката на Г-20 за силен, устойчив и балансиран растеж;

17.  Приветства всички инициативи за допълнителни разисквания и сътрудничество във връзка с общите световни предизвикателства, но отбелязва, че много от настоящите форуми като Г-20 са форуми само за неформални дискусии, без правно основание или атрибути на международна организация при процеса на вземане на решения и при изпълнението и контрола на техните решения, и че като такива, те ще продължат да бъдат слаби управляващи структури;

18.  Отбелязва, че моделът за консенсусно вземане на решения на Г-20, който характеризира редица органи за световно сътрудничество, не насърчава вземането на смели решения и често пъти води до неясни необвързващи договорености; настоятелно призовава световния форум да следва примера на ЕС за отдалечаване от практиката изключително да се разчита на единодушието;

19.  Счита, че е необходимо ангажиментите, поети в рамките на Г-20, да бъдат по-конкретни и че е необходимо напредъкът да се наблюдава от независим, по-формален и приобщаващ орган с устав и секретариат като МВФ;

20.  Приветства стъпките, договорени по време на срещата на високо равнище на министрите на финансите от Г-20 в Париж на 19 февруари 2011 г. за измерване на дисбалансите чрез набор от показатели; подчертава, че тези показатели следва да обхващат вътрешните дисбаланси, като например публичния дълг и дефицит и частните спестявания и дълг, както и външните дисбаланси, свързани с търговските и инвестиционните потоци и трансфери;

21.  Призовава Г-20 редовно да провежда процес на взаимна оценка въз основа на рамка на Г-20 и споменатите по-горе показатели, с цел осигуряване на политически възможности, които ще постигнат силен, устойчив и балансиран растеж;

22.  Подчертава, че финансовите участници действат на световно равнище, и счита, че отсега нататък е необходимо да се коригират пропуските в координацията на финансовото регулиране, за да не се допусне определени финансови участници да се възползват от регулаторния арбитраж;

Реформа на международната парична и финансова система и нейните институции

23.  Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в световната икономическа реформа с цел повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на международните институции, и че за тази цел, Европейският съюз следва да се прояви в още по-голяма степен като единна страна в международните икономически отношения;

24.  Призовава за по-демократичен МВФ, включително открит и основан на заслугите избор на неговия изпълнителен директор, и за значително увеличаване на правото на глас на развиващите се страни и страните в преход;

25.  Счита, че управлението на икономиката в световен мащаб трябва да бъде достатъчно адаптивно, гъвкаво и прагматично, за да даде възможност да се установи кои мерки са най-подходящи в зависимост от обстоятелствата и в съответствие с принципа на субсидиарност;

26.  Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в световната икономическа реформа с цел повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на международните институции и неофициалните форуми;

27.  Отбелязва, че на тези институции и форуми, по-специално на Г-20, липсва парламентарна легитимност на световно равнище и във връзка с това ги призовава да ангажират парламентите в своите процеси на вземане на решения; изразява съжаление поради липсата на демократичност у някои партньори;

28.  Отбелязва проблемите, които могат да възникнат, ако липсва съгласуваност на политиките на различните неофициални форуми и международни икономически и финансови институции; счита, че следва да бъдат приети мерки за насърчаване на институционалната координация на световно равнище чрез МВФ;

29.  Подчертава необходимостта от глобално разбиране и общ подход по отношение на паричната политика, международната търговия, устойчивите публични финанси и гъвкавите валути, основани на икономическите принципи; счита, че световната икономика следва да се характеризира с отворени пазари в общ интерес на всички участници; подчертава, че високите социални и екологосъобразни стандарти са жизненоважни и че е необходимо да бъдат развити във всяко едно отношение; изтъква, че МВФ и СТО следва да бъдат ядрото на един такъв процес,

30.  Настоятелно призовава членовете на СТО да се придържат към многостранни търговски споразумения и да договорят допълнителни кръгове от преговори за международната търговия с цел значително да се намалят пречките пред нея, като същевременно се гарантират равнопоставени условия на конкуренция във всички сектори и по този начин се допринесе за икономически растеж и развитие;

31.  Счита, че за да могат развиващите се страни да извличат по-голяма полза от търговията и за да се гарантират достойни условия на труд и достойно възнаграждение за всички работници, ЕС има сериозен интерес от укрепването на МОТ и от насърчаването на нейното участие в работата на СТО и контрола на главите относно устойчивостта, свързани с Общата система за преференции;

32.  Призовава Комисията да преразгледа търговската и инвестиционната стратегия на ЕС, за да включи страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като бъдещи основни търговски партньори със свои собствени интереси в една обща световна мрежа от взаимосвързани интереси за социално и екологично устойчиво развитие;

33.  Счита, че многостранните банки за развитие следва да предоставят по-ефективно допълнителни ресурси, насочени към конкретни местни нужди, към подкрепа на дългосрочните инвестиции и консолидиране на местните икономики;

34.  Препоръчва силен и независим МВФ, разполагащ с достатъчно средства и ресурси, които да му позволяват да повиши вниманието си към транснационалните връзки, не само като укрепи многостранното наблюдение, но също и като се концентрира върху икономиките от значение за системата и развие показателите за оценка на трайните големи дисбаланси; призовава мандатът за намеса на МВФ да бъде разширен и за рискове, възникващи от капиталови сметки;

35.  Подчертава необходимостта от това да се гарантира, че многостранните споразумения за обмен на данъчна информация включват разпоредби за автоматичен обмен на информация, и призовава за действия за укрепване на правното основание за включването в черен списък от страна на ОИСР на юрисдикциите, които не оказват съдействие, с оглед да се подобри фискалната прозрачност, борбата с измамите и укриването на данъци; настоятелно призовава Комисията до края на 2011 г. да предложи солиден стандарт за докладване по държави за трансграничните дружества, с цел засилване на прозрачността и достъпа на данъчните администрации до съответните данни;

36.  Подчертава значението на международните инициативи, предприети в областта на счетоводните и одиторските стандарти;

37.  Призовава ръководителите на страните от Г-20 без допълнително суетене да приключат разискванията относно минималните общи елементи на световния данък върху финансовите сделки;

38.  Счита, че въпреки важността на други органи, Г-20 е ключовият форум за консултации в световен мащаб, но отбелязва, че тя има редица недостатъци като световна институция, включително липса на представителство на малките държави, липса на прозрачност и демократична отговорност, както и на правно основание, което да прави решенията й задължителни;

39.  Насърчава МВФ и Г-20 да търсят, и да действат въз основа на, принос и препоръки от страна на световни икономики с нисък бюджетен дефицит и дисциплинирани държавни разходи;

40.  Подчертава, че еврозоната, в контекста на разискванията относно световни парични споразумения, трябва да се счита за един-единствен субект предвид единната й валута и единната политика в областта на обменните курсове;

41.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да търсят решения за допълнително подобряване на координацията между „Г“ формациите и системата на ООН;

42.  Призовава за създаване на международен съвет на централните банки, който на първо място да се състои от централните банки на ЕС, Япония, Обединеното кралство и САЩ, с мандат да координира паричната политика, да контролира финансовия надзор и да разширява и популяризира СПТ като световна резервна валута;

43.  Препоръчва МВФ да бъде укрепен политически с годишни срещи на високо равнище на ръководителите на държавите, представени в Изпълнителния съвет на МВФ; на този фон също така насърчава държавите-членки на МВФ да назначат лица от най-висок ранг на управление в Изпълнителния съвет, така че той да може поеме водещата роля като форум за дискусии и решения относно управлението на икономиката в световен мащаб;

44.  Счита, че е необходимо да се повиши прозрачността на международните капиталови потоци, по-специално чрез усилия за премахване на банковата тайна;

Управление на финансовия сектор в световен план

45.  Подчертава, че липсата на сътрудничество между финансовите надзорни органи улесни разпространението на финансовата криза и изостри нейното въздействие; във връзка с това призовава надзорните органи на Съюза да поемат водещата роля в изграждане на международно сътрудничество и установяване на най-добри практики във финансовото регулиране; подчертава също, че сближаването за постигане на обща финансова регулаторна рамка между САЩ и ЕС ще бъде благотворно;

46.  Отбелязва необходимостта от прилагане в световен мащаб на реформи, които подобряват прозрачността и отговорността на финансовите институции;

47.  Подчертава, че независимо че в световните финансови центрове беше прието законодателство, предназначено да подобри регулирането на някои области на финансовия сектор, основателно е да се извършат допълнителни реформи на правилата и практиките в банковата система и банковата система „в сянка“;

48.  Подчертава необходимостта от това да се даде на европейските органи за финансов надзор ясен мандат да работят в тясно сътрудничество със своите международни партньори или такива от страни, които не са членки на ЕС, какъвто е примерът с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и Съвета за финансова стабилност;

49.  Подчертава необходимостта от съчетаване на микро- и макропруденциален надзор като част от съгласуван, единен подход;

50.  Отбелязва, че САЩ и ЕС представляват почти 40 % от световната търговия и почти 50 % от световния БВП, и препоръчва засилен макропруденциален диалог, с акцент върху атлантическия диалог, щателно и обективно прилагане на пакета „Базел ІІІ“ и допълнителни разисквания относно разширяването на обхвата на надзора с цел включването на небанковите финансови институции; призовава за непрекъснатост на реформите за регулиране на финансовия сектор, за да се гарантира, че той ефективно подкрепя стабилността и растежа в реалната световна икономика;

51.  Зачита подхода на Г-20, СТО, Базел ІІІ и други многонационални органи, като същевременно признава потенциалните рискове от свръхрегулиране и регулаторна конкуренция;

52.  Приветства създаването на световна икономическа среща на управителите на централните банки под егидата на Банката за международни разплащания (БМР) като референтна група за организация на сътрудничеството между централните банки;

53.  изразява безпокойство относно риска от фрагментиране в резултат на разнообразието от правила, засягащи дейността на участниците на световните финансови пазари; във връзка с това призовава за по-висока степен на интеграция между механизмите, създадени в различни сектори;

54.  Признава ролята на ЕИБ за насърчаване на растежа посредством дългосрочни инвестиции;

55.  Подчертава необходимостта от разработване на подходящи критерии за идентифициране на финансови институции със системно значение, с цел да се избегне наличието на институции, „твърде големи или твърде взаимосвързани, за да фалират“, и по този начин да се намали системният риск посредством използването на допълнителни изисквания за минимални резерви и капитал, както и антитръстово законодателство;

56.  Призовава Базелския комитет по банков надзор да предложи мерки, които да обособяват банкирането за граждани на финансови институции със системно значение и да изискват то да бъде самостоятелно капитализирано;

57.  Настоятелно призовава Базелския комитет по банков надзор да разработи стандартен примерен подход за изчисляване на претеглените спрямо риска активи (RWA), за да може точно да се оценяват и сравняват експозициите на банките към кредитни и пазарни рискове;

58.  Препоръчва създаването на подходяща международна инфраструктура под егидата на МВФ, която да предлага на органите и предприятията единствен източник на стандартизирани основни финансови данни, като технически инструмент за международни пруденциални цели и по-безопасни и по-ефективни процеси в сектора;

Реорганизиране на международната парична система
Ролята на ЕС и предизвикателствата за Съюза

59.  Подчертава положителните резултати от укрепената рамка на икономическо управление в ЕС и еврозоната за световното сътрудничество и координация;

60.  Отбелязва голямото значение на укрепването и задълбочаването на европейския единен пазар не само като вътрешна цел, но и като водещ пример за други търговски блокове по света;

61.  Подчертава необходимостта от селскостопански и финансови политики на ЕС, които спомагат за избягване на глобалните шокове върху доставките и цените на храните;

62.  Подчертава положителните ефекти на една по-стабилна рамка на икономическо управление, която укрепва Пакта за стабилност и растеж в ЕС и еврозоната за международно сътрудничество и координация;

63.  Заявява, че ЕС следва да играе активна роля в промяната на международната парична и финансова система посредством по-силно външно представителство, основаващо се на по-ефикасен и по-прозрачен вътрешен процес на вземане на решения, в съответствие със съответните разпоредби на Договора от Лисабон;

64.  Приветства създаването на четирите нови европейски финансови регулаторни органа: Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Европейски орган за ценни книжа и пазари и Европейския съвет за системен риск, и се надява те да се развиват добре и ефективно;

65.  Счита, че необходимостта от насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция в международен мащаб не следва да пречи на ЕС или на други регионални блокове и страни да укрепват регионалните споразумения, които имат за цел използване в пълна степен на гъвкавостта, предоставяна от СТО и други международни стандарти, за да се възстанови равновесието на макроикономическите показатели и да се увеличи благоденствието;

66.  Призовава ЕС да се съсредоточи върху намаляването на своята енергийна зависимост, за да ограничи внесената инфлация и възстанови търговските баланси с държавите – производителки на нефт;

67.  Подчертава факта, че създаването на световни обществени блага като опазването на климата и изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие може да бъде подпомогнато от рамка на ЕС за условен пазарен достъп;

68.  Призовава Комисията да представи предложение относно начина, по който да се подобри вътрешната процедура на ЕС за вземане на решения с цел по-добра съгласуваност, що се отнася до външното представителство в областта на икономическите и финансовите въпроси, за да се гарантира, че представителството на ЕС е демократично отговорно пред Европейския парламент, държавите-членки и националните парламенти;

69.  Настоятелно призовава Г-20 и СТО да проучат възможността за световно споразумение относно въглероден данък върху внесените продукти и услуги;

70.  Припомня, че съгласно член 138 от Договора от Лисабон от еврозоната се изисква да въведе единно външно представителство; настоятелно приканва Комисията да внесе законодателно предложение за постигането на тази цел;

71.  Подчертава, че пълното участие в световната икономика е от решаващо значение за Европа с цел извличане на полза от всички свързани с това възможности, а най-добрата възможност да се направи това е като един субект;

72.  Призовава ЕС в търговските си политики винаги да насърчава лоялната търговия, демокрацията, правата на човека, достойните условия на труд и устойчивото развитие, в съответствие с Договора от Лисабон, със своята вътрешна програма и с Целите на хилядолетието за развитие;

o
o   o

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0377. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0229.