Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г. (2012/2552(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г.,
– като взе предвид заключителните декларации от първите пет Световни форума по въпросите на водата, проведени в Маракеш (1997 г.), Хага (2000 г.), Киото (2003 г.), Мексико (2006 г.) и Истанбул (2009 г.),
– като взе предвид Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. относно правото на човека на вода и канализационна инфраструктура и Резолюция № 15/9 на Съвета по правата на човека на ООН от 30 септември 2010 г. относно правата на човека и достъпа до безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура,
– като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на Обединените нации от 8 септември 2000 г., която определя Целите на хилядолетието за развитие като цели, установени съвместно от международната общност за премахване на бедността и предвижда съкращаването наполовина до 2015 г. на населението без устойчив достъп до безопасна питейна вода и основна канализационна структура,
– като взе предвид Третия световен доклад на ООН относно управлението на водите, озаглавен „Водата в един променящ се свят“,
– като взе предвид резолюцията относно замърсяването на водите, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в Будапеща (16-18 май 2011 г.),
– като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(1) („Рамкова директива за водите“),
– като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“)(2),
– като взе предвид резолюцията си от 12 март 2009 г. относно водата в перспективата на Петия световен форум по въпросите на водата, състоял се от 16 до 22 март 2009 г. в Истанбул(3), и резолюцията си от 15 март 2006 г. относно Четвъртия световен форум по въпросите на водата, състоял се от 16 до 22 март 2006 г. в Мексико(4),
– като взе предвид устния въпрос до Комисията относно Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г. (O-000013/2012 – B7-0101/2012),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че близо половината от населението на развиващите се страни няма достъп до канализационна инфраструктура, че повече от 800 милиона човека все още използват нездравословни източници на питейна вода, а недостатъчният достъп до безопасна питейна вода и канализационни услуги и лошите хигиенни практики са причина за смъртта на над 2,5 милиона деца всяка година;
Б. като има предвид, че управлението на водите оказва пряко отражение върху здравето на човека, производството на енергия, селското стопанство и продоволствената сигурност и че ефективното управление на водите е основна предпоставка за намаляване на бедността;
В. като има предвид, че обезлесяването, урбанизацията, увеличаването на населението, биологичното и химичното замърсяване и изменението на климата водят до все по-голям натиск върху наличието и качеството на безопасни и сигурни водни ресурси, както и предизвикват все по-значителни рискове за екстремни явления, свързани с водата, като бедните слоеве на населението са най-уязвими и с най-малка способност за адаптация спрямо тези тенденции;
Г. като има предвид, че от географска гледна точка водите са много неравномерно разпределени и че често най-доброто им управление е чрез подхода на „многостепенното управление“, който изтъква ролята на регионалните и местните органи;
Д. като има предвид, че в своите резолюции относно Четвъртия и Петия световни форуми Парламентът призова Комисията и Съвета да насърчат местните органи в ЕС да отделят част от таксите, плащани от потребителите за предоставянето на услуги, свързани с водата и канализационна инфраструктура, за децентрализирани инициативи за сътрудничество и като има предвид, че независимо от факта, че действията в тази област биха способствали за по-голям достъп до вода и канализационна инфраструктура за най-бедните, подобни искания не доведоха до никакви действия;
Е. като има предвид, че водната инфраструктура е често недостатъчна в развиващите се страни и остаряла в развитите страни;
Ж. като има предвид, че новите технологични постижения имат потенциала да способстват за по-голяма ефикасност и устойчивост на водите и могат да бъдат използвани в частност в полза на развиващите се страни;
З. като има предвид, че Рамковата директива за водите установява рамка за опазване и възстановяване на чистата вода в ЕС и за гарантиране на нейното дългосрочно и устойчиво потребление;
И. като има предвид, че добро състояние на водите се постига най-добре чрез намаляване на заустванията, емисиите и загубите на замърсители в околната среда;
Й. като има предвид, че предлаганите нови нормативни уредби на ЕС в областта на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване в контекста на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се застъпват за обхващане на екологичната и климатичната проблематика,
К. като има предвид, че Световният форум по въпросите на водата, който се организира веднъж на всеки три години, предоставя уникална трибуна, където общността на специалистите по проблемите на водите, политическите лидери и ръководителите, които вземат решения, от всички региони на света могат да се срещнат, да разискват и да се опитат да намерят решения за обезпечаване на сигурността на водите;
Л. като има предвид, че Шестият световен форум по въпросите на водата, чиято тема е „Време за решения“, определи 12 ключови приоритета за действие в областта на водите, групирани в три стратегически направления, а именно „гарантиране благосъстоянието на всички“, „принос за икономическото развитие“ и „опазване на водите на планетата“, както и 3 „условия за постигане на успех“;
Гарантиране благосъстоянието на всички
1. Заявява, че водата е общ ресурс за човечеството и поради това не следва да бъде източник на незаконна печалба, както и че достъпът до вода следва да бъде основно и универсално право; приветства признаването от ООН на правото на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура като право на човека, което произтича от правото на достойно равнище на живот; призовава да се положат всички необходими усилия, за да се гарантира достъп до вода за най-бедните слоеве от населението до 2015 г.;
2. Призовава Комисията и държавите членки да засилят ангажимента си за пълно постигане на приетите от ООН Цели на хилядолетието за развитие в областта на водите и канализацията и също така да вземат предвид относимите резултати от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио + 20“); подчертава, че разискванията в рамките на Световния форум по въпросите на водата следва да са насочени към стратегии и решения за селскостопанско и икономическо развитие, които могат да гарантират високо равнище на наличие и качество на водата;
3. Подчертава необходимостта от поемане на конкретни ангажименти за насърчаване и опазване на водните ресурси, особено в светлината на предстоящата конференция „Рио + 20“;
4. Счита общественото здраве и опазването на околната среда за приоритети на всяка политика за управление на водите; подчертава основната роля на опазването на питейните водни ресурси за здравето на човека; призовава за планиране и прилагане на мерки в областта на водите на равнище речни басейни, които да обхващат целия хидроложки цикъл; изтъква, че въпросът за замърсяването на водите следва да се решава при източника, като се ограничава количеството опасни вещества, които навлизат в околната среда и в зоните, откъдето се доставя питейна вода; призовава за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;
5. Подчертава ролята на водите за мира и сътрудничеството; призовава за сключване и прилагане на международни споразумения за споделено управление на трансграничните повърхностни води и подземни води, като населението и администрацията бъдат приобщени с цел гарантиране на устойчиво управление на водните ресурси и като гаранция срещу конфликти на местно и международно равнище;
Принос за икономическото развитие
6. Подчертава необходимостта от балансиране на потреблението на водата с цел обезпечаване на търсенето на вода и нейната наличност, както и на нейното качество, по-специално в развиващите се страни; призовава за приемането на интегрирани планове за управление на водните ресурси, заедно с териториално планиране на международно, национално и местно равнище;
7. Призовава за публични и частни инвестиции при проучване и разработване на новаторски технологии за водата във всички области; насърчава използването на нови технологии, оборудване и съоръжения по отношение на водата в селското стопанство, с цел производство в достатъчно количество и по устойчив начин на безопасни храни, като водата се потребява по-ефикасно, нетрадиционните източници на вода се използват по-добре, включително чрез повторна употреба на пречистени отпадни води за целите на напояването и за промишлени цели;
8. Призовава за премахване на бариерите, възпрепятстващи трансфера на знания и технологии във връзка с опазването на водата, събирането на водата, техниките за напояване, управлението на подпочвените води, третирането на отпадъчните води и др.;
9. Набляга на значението на ефективността при използването на водите; призовава за по-ефективно използване на водите, особено в сектори, които потребяват най-много вода, като например селското стопанство, тъй като именно в тях може да се постигне най-голямо увеличение на ефективността; призовава освен това да бъдат определени минимални изисквания за ефективност за продуктите с голямо значение за потреблението на вода, които се пускат на пазара на ЕС, като също така се има предвид и свързаният с това потенциал за икономия на енергия;
10. Подчертава, че устойчивото използване на водите е както икономическа, така и екологична и здравна необходимост; призовава за по-голяма прозрачност на схемите за ценообразуване при водата;
Опазване на водите на планетата
11. Подчертава, че водата е особено уязвима към последиците от изменението на климата, което може да доведе до понижаване на количеството и качеството на наличната вода, по-специално на питейната вода, както и до по-голяма честота и интензивност на наводненията и сушите; призовава политиките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него да вземат надлежно предвид въздействието върху водните ресурси; подчертава значението на стратегиите за предотвратяване на риска, за смекчаване на последиците и за реагиране, с оглед предотвратяване на екстремни ситуации, свързани с водата;
12. Призовава всички страни да определят до 2015 г. количествена цел за намаляване на химичното и биологичното замърсяване от градски отпадни води и наземни дейности, с оглед опазване и възстановяване на качеството на водата и подкрепа на устойчивостта на водните ресурси и екосистеми; припомня на държавите членки задълженията им по силата на Рамковата директива за водите за постигане на добро състояние на водите до 2015 г.; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки и да предоставят достатъчно финансиране, за да постигнат въпросните цели, свързани с качеството на водите;
Условия за постигане на успех
13. Насърчава разработването на база данни, обхващаща познанията в областта на хидрологията, с общ достъп на световно равнище и на равнище ЕС; призовава за разработване на ключови глобални показатели за качество, количество, наличност и достъпност на водите, както и на показатели за ефективност при използването на водите на равнище речни басейни;
14. Подкрепя разработването на интегрирани планове за управление на речните басейни на глобално равнище; подчертава ключовата роля на плановете за управление на речните басейни за прилагане на политиката на ЕС в областта на водите съгласно Рамковата директива за водите; подчертава основната роля на регионалните и местните органи при разрешаване на глобалните проблеми, свързани с водите, по ефективен от гледна точка на разходите начин и за предотвратяване на корупцията;
15. Призовава Комисията, от името на Европейския съюз, и държавите членки да се присъединят към Конвенцията на ООН от 1997 г. относно международните водни пътища и да насърчат влизането в сила на измененията към Конвенцията от Хелзинки от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, с цел разширяване на обхвата на този инструмент отвъд страните от Икономическата комисия за Европа на ООН, както и да насърчат по-масовата ратификация на Протокола относно здравето и водите към Конвенцията, подписана в Хелзинки през 1992 г., с цел да се стимулира координирано и справедливо управление на водите в националните и международните басейни;
16. Подчертава необходимостта от постигане на тематично съсредоточаване на наличното финансиране върху проблемите, свързани с водите, и от включване на въпроса за водите във всички области на политика, в това число всички финансови и правни инструменти на ЕС; изтъква, че намирането на решения на предизвикателствата, свързани с водите, е неразделно свързано с успешния преход към „зелена икономика“ и функционирането й;
17. Отново призовава Комисията и Съвета да насърчат местните органи в ЕС да отделят част от таксите, плащани от потребителите за предоставяне на услуги, свързани с водата и канализационна инфраструктура, за децентрализирани инициативи за сътрудничество; обръща внимание на принципа „1 % солидарност за водата“, приет от някои държави членки, като възможен пример за насърчаване;
o o o
18. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.