Европейският парламент,

–  като взе предвид докладите, внесени съгласно Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) и Факултативния протокол към нея, и съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС(1),

–   като взе предвид доклада от 5 декември 2011 г. на генералния секретар на ООН, озаглавен „Прекратяване на гениталното осакатяване на жени“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 8 март 2010 г. относно изкореняването на насилието срещу жени в Европейския съюз, които призовават за международен подход в борбата срещу гениталното осакатяване на жени,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 12 април 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

–  като взе предвид приетите на 8 декември 2008 г. от Съвета по общи въпроси насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно Годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област, включително отражението върху стратегията на ЕС в областта на правата на човека(3),

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява непоправима злоупотреба, която умишлено обезобразява или причинява вреда на женските полови органи по немедицински причини с необратими последици, които засягат 140 милиона живи към момента жени и момичета, като всяка година други 3 милиона момичета са изложени на риск да бъдат подложени на същата процедура;

Б.  като има предвид, че 500 000 жени в Европа живеят с генитално осакатяване и 180 000 момичета са изложени на риск, според СЗО; като има предвид, че според експерти посочените данни са занижени и не отчитат положението на второто поколение или на мигрантите без документи;

В.  като има предвид, че всяка форма на генитално осакатяване на жени представлява вредна традиционна практика, която не може да бъде смятана за част от религия, а е акт на насилие срещу жените и момичетата, който представлява нарушение на техни основни права, особено на правото на лична сигурност и неприкосновеност и на физическо и психическо здраве, както и на сексуалното им и репродуктивно здраве, като в случая на малолетни и непълнолетни момичета представлява злоупотреба с дете; като има предвид, че изброените нарушения при никакви обстоятелства не могат да бъдат оправдани със спазване на различни културни традиции или церемонии по посвещаване;

Г.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени само по себе си представлява нарушение на правата на човека, то причинява и много сериозни и непоправи вреди в краткосрочен и дългосрочен план за физическото и психическото здраве и правата на жените и момичетата, които са били подложени на тази процедура, като представлява сериозно посегателство срещу личността и неприкосновеността им, и в някои случаи може да завърши с фатален изход; като има предвид, че използването на първобитни инструменти и липсата на мерки за дезинфекция водят до допълнителни вредни последици, при които половите отношения и раждането могат да бъдат болезнени, засегнатите органи са безвъзвратно увредени и е възможно да възникнат усложнения, като кръвоизлив, шок, инфекция, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения, засягащи бременността и раждането;

Д.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява израз на неравнопоставени отношения на власт и форма на насилие срещу жени, придружено с други тежки форми на насилие, основано на пола и като има предвид, че е абсолютно необходимо борбата срещу гениталното осакатяване на жени да бъде включена в общ и последователен подход за борба срещу насилие, основано на пола и насилието срещу жени;

1.  Приветства решението на 56-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените от 8 март 2012 г. въпросът за гениталното осакатяване на жени да бъде обсъден от Общото събрание на ООН на предстоящата му 67-та сесия;

2.  Призовава Общото събрание на ООН на своята 67-та сесия да приеме резолюция за забрана навсякъде по света на гениталното осакатяване на жени, съгласно искането на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 1 юли 2011 г., чрез хармонизиране на действията на държавите членки и предоставяне на препоръки и насоки за развитие и укрепване на регионалните и международни правни инструменти, както и на националното законодателство;

3.  Заявява, че тъй като на генитално осакатяване се подлагат предимно млади момичета, между детска възраст и 15 години, то представлява нарушение на правата на детето; припомня, че всичките 27 държави членки са поели задължение да закрилят правата на децата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето;

4.  Призовава държавите членки да продължат да ратифицират международните инструменти и да ги прилагат чрез подробна законодателна уредба, която забранява всички форми на генитално осакатяване на жени и предвижда ефективни санкции за извършителите; отбелязва, че законодателството следва също да предвижда пълен набор от мерки за превенция и закрила, включително механизми за координация, наблюдение и оценка на правоприлагането и следва да подобри условията, които позволяват на жени и момичета да съобщават за случаи на генитално осакатяване на жени;

5.  Призовава компетентните органи на ООН и гражданското общество активно да подкрепят, чрез предоставяне на подходящи финансови средства, целенасочени и иновационни програми и да разпространяват най-добри практики, приложими спрямо потребностите и приоритетите на момичета в уязвимо положение, включително претърпелите генитално осакатяване на жени, които изпитват трудности при достъпа до услуги и програми;

6.  Изисква генералният секретар на ООН да гарантира, че всички компетентни организации и органи от системата на ООН, по-специално Детският фонд на ООН, Фонда на ООН за населението, Световната здравна организация, Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО), структурата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Фонда за развитие на жените към ООН, Програмата за развитие на ООН и Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, поотделно и заедно, да включат закрилата и насърчаването на правата на момичетата да не бъдат подлагани на генитално осакатяване на жени в своите програми по държави, където е уместно, и в съответствие с националните приоритети, за да укрепят допълнително усилията си в това отношение;

7.  Подчертава необходимостта да се подкрепят представители на гражданското общество, особено женските организации, работещи за прекратяване на насилието срещу жените, в това число на гениталното осакатяване на жени в техните общности;

8.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че мерките, насочени за борба с насилието въз основа на пола и насърчаването на овластяването на жените ще бъде включено във всички политики и програми на ЕС в областта на развитието чрез Плана за действие в областта на равенството на половете за 2010 г.; подчертава значението на повишаването на информираността, мобилизирането на общностите, образованието и обучението, и включването на националните, регионални и местни органи, както и на гражданското общество в партниращите държави; подчертава, че усилията за премахване на увреждащо поведение и практики, които отрицателно засягат момичета ще бъдат успешни, единствено с пълноценното участие на всички ключови фактори, включително религиозни и общностни лидери и работещите директно с момичета, в това число родители, семейства и общности;

9.  Настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на гениталното осакатяване на жени като част от цялостна стратегия за борба с насилието срещу жени, включително съвместни действия срещу гениталното осакатяване на жени;

10.  Настоятелно призовава Комисията да превърне в приоритет прекратяването на насилието срещу жени и момичета и чрез предоставяне на подходящи финансови средства, да подкрепи целенасочени и иновационни програми, както в рамките на ЕС, така и в трети държави;

11.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат категорични действия за борба с тази нелегална практика;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН и държавите членки.

(1) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 52. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0127. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.