Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално членове 42 и 43,

–  като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно гражданската защита и член 214 относно хуманитарната помощ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата от 18 юли 2011 г.(1),

–  като взе предвид съвместния документ за размисъл на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно дипломатическата дейност в областта на климата от 9 юли 2011 г.(2),

–  като взе предвид съвместния доклад от 2008 г. относно изменението на климата и международната сигурност, представен на Европейския съвет от върховния представител Хавиер Солана и Европейската комисия, и последвалите препоръки(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „За европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа“, от май 2006 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита(4), съобщението на Комисията, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“, от 26 октомври 2010 г., (COM(2010)0600) и своята резолюция от 27 септември 2011 г.(5),

–  като взе предвид предложението за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза от 20 декември 2011 г. (COM(2011)0934),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2008 г. относно Европейския съюз и арктическия регион (COM(2008)0763) и своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС(7),

–  като взе предвид заключенията от проведената през октомври 2011 г. в Берлин конференция, озаглавена „От преговори за климата към дипломация за климата“, и от проведената през март 2012 г. в Лондон конференция, озаглавена „Диалог на тема климата и сигурността за 21 век“,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно изменението на климата и международната сигурност от юли 2011 г.(8),

–  като взе предвид докладите на Програмата на ООН по околната среда от 2011 г. и 2012 г., озаглавени „Сигурност на прехраната: изменение на климата, конфликт и миграция в Сахел“(9),

–  като взе предвид документите на ООН относно сигурността на хората и отговорността за защита(10),

–  като взе предвид Насоките на ООН за използване на военни и граждански сили и средства за защита при помощ при бедствия ‐ „Насоки от Осло“(11), и Насоките на Междуведомствения постоянен комитет (IASC) относно използването на военни и граждански сили и средства за защита за подкрепа на хуманитарните дейности на ООН при сложни извънредни ситуации,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (SEC(2007)0781, SEC(2007)0782, COM(2007)0317) и съвместната декларация „ Към постигане на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“(12),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0349/2012)

Общи бележки

1.  Отбелязва отражението на изменението на климата върху глобалната сигурност, мира и стабилността;

2.  Изразява съжаление, че през последните четири години въпросът за изменението на климата като най-голямата заплаха пред глобалната сигурност беше засенчен в обществения дебат от икономическата и финансовата криза, което също така представлява непосредствена глобална заплаха;

3.  Счита, че увеличаването на екстремните метеорологични събития в последните години увеличава разходите на глобалната икономика не само за развиващите се страни, но и за света изобщо, както под формата на преки разходи за възстановяване и подкрепа, така и на непреки разходи за увеличаване на застраховките и за по-високи цени на продуктите и услугите; подчертава, че тези събития също така представляват влошаване на някои заплахи за международния мир и човешката сигурност;

4.  Посочва, че допълнително утежнените от изменението на климата природни бедствия са силно дестабилизиращ фактор, особено за уязвимите държави; при все това отбелязва, че досега никой конфликт не е бил породен изключително от изменението на климата; подчертава, че населението с влошаващ се достъп до прясна вода и храни вследствие на природни бедствия, влошени от изменението на климата, е принудено да мигрира, което натоварва икономическите, социалните и административните възможности на някои и без това уязвими региони или на по-слабо развитите държави и по този начин води до конфликти и отрицателни последствия за цялостната сигурност; припомня, че тези събития създават конкуренция между общностите и държавите за оскъдните ресурси;

5.  Признава, че сериозните кризи могат да бъдат предвиждани и следва да бъдат предотвратявани чрез прилагане на широкообхватен подход, който да включва сфери на политиката, използващи докрай наличните инструменти на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и политиките за хуманитарната помощ и помощта за развитие; отбелязва също така, че НАТО беше в центъра на първия международен отговор на предизвикателствата пред екологическата сигурност през 2004 г., когато Алиансът заедно с пет други международни агенции(13) създаде Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) за разглеждане на екологически въпроси, които заплашват сигурността в някои уязвими региони;

6.  Отчита значението на критичната инфраструктура, която осигурява подкрепа за ОПСО;

7.  Признава, че въпреки че разглеждането на изменението на климата от перспективата на връзката му със сигурността може да бъде положително, то е само един компонент от действията на ЕС относно изменението на климата, които се опитват да използват политически и икономически инструменти за смекчаване и адаптиране към изменението на климата;

8.  Посочва, че в своите стратегии, политики и инструменти за външни действия ЕС следва да взема предвид въздействието на природните бедствия и изменението на климата върху международната сигурност; припомня освен това, че във връзка с природните и други бедствия е важно да се обърне специално внимание на жените и децата, които са особено уязвими при кризи;

9.  В тази връзка припомня мандата на Комисията за хуманитарна помощ и гражданска защита и подчертава необходимостта съществуващите инструменти да се доразвият и укрепят;

10.  Отново потвърждава значението във връзка с това на ограничаването на рисковете от бедствия, за да се намали въздействието на кризите върху уязвимите части от населението;

11.  Отбелязва, че е особено важно анализът на въздействието на обусловените от климата кризи и природните бедствия, които са резултат от тях, да се включи в стратегиите и оперативните планове на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) преди, по време и след евентуалното възникване на природни или хуманитарни кризи, и да се разработят резервни планове за смекчаване, насочени към регионите, които са най-силно изложени на риск, като едновременно с това се спазват хуманитарните принципи, залегнали в Договора от Лисабон; също така призовава за практическо сътрудничество, като например съвместни учения;

12.  Подчертава, че изграждането на ефективен отговор на последствията от изменението на климата не трябва само да подобрява предотвратяването на конфликти и управлението на кризи, но също така да подобрява възможностите за анализ и ранно предупреждение;

13.  Припомня, че Договорът от Лисабон изисква от Съюза да развие граждански и военни способности за международно управление на кризи в целия обхват на действията, посочени в член 43 от него, по-специално предотвратяване на конфликти, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; в същото време е на мнение, че следва да се избягва припокриването на инструменти и че следва да се направи ясно разграничение между инструментите от и извън обхвата на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с членове 196 и 214 от ДФЕС; повтаря необходимостта да се избягва всякакво припокриване с добре установените инструменти за хуманитарна помощ и гражданска защита, които са извън мандата на ОПСО;

14.  Признава, че военните структури имат капацитет и активи в екологическото разузнаване, оценката на риска, хуманитарната помощ, помощта при бедствия и евакуациите, които имат решаваща роля при ранно предупреждение, свързано с изменението на климата управление на кризи и реагиране при бедствия;

15.  Посочва, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби (членове 21‐23, 27, 39, 41, параграф 3, 43‐46 от ДЕС), по-специално свързаните с началния фонд, определен в член 41, параграф 3, и че те все още трябва да бъдат приложени;

16.  Изтъква, че ЕС следва да се ангажира допълнително с ООН, Африканския съюз и ОССЕ, включително в контекста на ENVSEC (Инициативата за околната среда и сигурността), за споделяне на анализи и съвместно справяне с предизвикателствата на изменението на климата;

17.  Подчертава ценността на взаимодействието между гражданските и военните усилия при кризи като тези в Хаити, Пакистан и Ню Орлиънс; счита, че тези взаимодействия са доказали как военните сили могат да осигурят ценен принос при обусловените от климата кризи и природни бедствия чрез предоставяне на пряка и навременна помощ на засегнатите области и населения;

18.  Приветства факта, че изменението на климата става все по-централна тема в обсъждането на глобалната сигурност, особено след 2007 г., когато Съветът за сигурност на ООН за пръв път обсъди изменението на климата и неговите последствия за международната сигурност; приветства усилията на ЕС и на правителствата на държавите членки да повдигнат въпроса в рамките на Съвета за сигурност на ООН през юли 2011 г. и в заключенията на Съвета по външни работи относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата;

Нуждата от политическа воля и действия

19.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), като отговорен за провеждането на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза:

20.  Счита, че ЕС трябва да изготви списък с предизвикателствата, пред които е изправен в области като арктическия регион, Африка, арабския свят и Хималаите и Тибетското плато („Третия полюс“), по-специално потенциала за конфликти за водните ресурси;

21.  Подчертава значението на продължаването и засилването на помощта за развитие и хуманитарната помощ на ЕС, която е насочена към приспособяване, смекчаване, реагиране, устойчивост, облекчаване и развитие в период след кризи във връзка с обусловени от климата кризи и природни бедствия; отбелязва значението на инициативи като намаляването на риска от бедствия и обвързването на помощта, възстановяването и развитието и призовава Комисията да включи тези програми и действия в хуманитарната помощ и по-специално в помощта за развитие; приветства предложената засилена роля на механизма за гражданска защита на ЕС, особено извън Европейския съюз;

22.  Приветства Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) на UNDP, UNEP, ОССЕ, НАТО, Икономическата комисия на ООН за Европа и Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа(14), която е насочена към справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на хората и околната среда, като предлага на страните в Централна Азия, Кавказ и Югоизточна Европа комбинирания експертен опит и ресурсите на тези организации; отбелязва, че цялостното изпълнение на ENVSEC все още е ограничено, но че досега тя служи като важен инструмент за институционална координация и като входна точка за улесняване на процесите на интегриране;

23.  Подчертава, че ЕС следва да работи с ключовите региони в риск и най-уязвимите държави, за да засили способността им да се справят; подчертава, че ЕС би могъл в още по-голяма степен да включи приспособяването и устойчивостта на изменението на климата в регионалните стратегии на ЕС (например Стратегията ЕС‐Африка, Барселонския процес, Черноморското взаимодействие, Стратегията ЕС‐Централна Азия и Плана за действие за Близкия Изток);

24.  Призовава ЗП/ВП и Комисията да включат потенциалните ефекти от изменението на климата върху сигурността в най-важните стратегии, политически документи и финансови инструменти за външна дейност и ОПСО; ;

25.  Обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да бъде подобрена чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива като тези, внасяни от Русия по тръбопроводи; припомня, че тръбопроводите ще станат уязвими на спукване при топенето на дълбоко замръзналата земя, и подчертава, че трансформацията на Арктика е едно от сериозните въздействия от изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се разгледа този умножаващ риска фактор чрез засилена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин подобрява позицията му по отношение на сигурността;

26.  Призовава Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и въоръжените сили на държавите членки да развиват зелени и отчитащи енергийните аспекти технологии, като използват докрай потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници;

27.  Приветства неотдавнашните опити за засилване на координацията между НАТО и ЕС в областта на развиването на способности; признава нуждата от определяне на предимствата на сътрудничеството за двете организации при спазване на специфичните за тях отговорности; подчертава необходимостта от установяване и създаване на взаимодействие по отношение на проектите за обединяване и споделяне и проектите за интелигентна отбрана (НАТО), които биха могли да бъдат реализирани в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи;

28.  Призовава ЗП/ВП да използва пълния потенциал на Договора от Лисабон и възможно най-бързо да внесе предложения за изпълнение на началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) по отношение на възможни бъдещи проекти за обединяване и споделяне, съвместни способности и съвместен постоянен запас от оборудване за операции по граждански кризи;

Нуждата от нов дух: стратегически и концептуални предизвикателства

29.  Отбелязва, че отрицателното въздействие от изменението на климата и природните бедствия върху мира, сигурността и стабилността би могло да се включи във всички документи на ОВППС/ОПСО, служещи като насоки за планирането и изпълнението на отделни политики и мисии;

30.  Отбелязва, че ранните оценки и проучвателните способности следва да гарантират, че ЕС реагира на кризи чрез използването на най-подходящите налични средства, разполагайки във възможно най-кратки срокове мултидисциплинарни екипи, съставени от граждански, военни и гражданско-военни експерти;

31.  Подчертава, че достъпът на ЕС до точен и навременен анализ ще бъде от решаващо значение за усилията за реагиране и прогнозиране на свързана с изменението на климата несигурност, като възможностите на ОПСО са добър източник на информация в тази насока; ЕС следва да предприеме стъпки за по-нататъшно развитие на капацитета за събиране на данни и анализ на информация чрез структури като делегациите на ЕС, Сателитния център на ЕС и ситуационната зала на ЕС;

32.  Счита, че ранното предупреждение и ранните действия за предотвратяване на отрицателните последствия от изменението на климата и природните бедствия зависят от подходящите човешки ресурси и методологията във връзка със събирането и анализа на данните; отбелязва, че съответните подразделения на ЕСВД, които се занимават със сигурността, и съответните служби и географски бюра на Комисията следва да включат в своята работа анализ на въздействието на природните бедствия върху международната сигурност и политическата стабилност; препоръчва служители на ЕСВД и Комисията да бъдат обучавани да наблюдават въздействието на природните бедствия върху развитието на кризите и политическата стабилност и сигурност; призовава за разработване на общи критерии за анализ, оценка на риска и за създаване на съвместна система за предупреждение;

33.  Насърчава съответните органи на ЕСВД и Комисията да засилят координацията на анализа на ситуацията и планирането на политики, както и обмена на информация във връзка с въпроси, свързани с изменението на климата и природните бедствия; призовава настоятелно съответните органи на ЕСВД да използват наличните канали за комуникация и обмен на информация със съответните органи на Комисията, по-специално ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO), както и с агенциите и програмите на ООН и с НАТО; посочва, че гражданските и военните структури, отговарящи за реагиране при кризи в резултат от изменението на климата и природни бедствия, следва да осъществяват тясно сътрудничество с всички организации на гражданското общество и хуманитарни и неправителствени организации;

34.  Настоятелно призовава Комисията да разработи планове за действие при извънредни ситуации за отговор на ЕС на последиците от природни бедствия и обусловени от климата кризи, настъпили извън територията на Съюза, които имат преки или косвени последици за сигурност на Съюза (например причинената от климата миграция);

35.  Силно приветства предприетите през 2011 г. стъпки - на равнище външни министри от ЕС по време на полското председателство и в Съвета за сигурност на ООН по време на германското председателство - за установяване на взаимодействието между изменението на климата и последствията от него за сигурността;

36.  Счита, че биха могли да бъдат направени адаптации и изменения за разглеждане на последствията от изменението на климата и природните бедствия на основните документи в областта на ОПСО, в т.ч. концепцията на ЕС за военно планиране на политическо и стратегическо равнище(15), концепцията на ЕС за военно командване и контрол(16), концепцията на ЕС за сформиране на силите(17) и концепцията за военни сили за бързо реагиране на ЕС(18), както и на документите, които имат отношение към гражданските мисии по ОПСО, като например концепцията на ЕС за широкообхватно планиране, концепцията на ЕС за полицейско планиране и Насоките за структурата на командване и контрол на граждански операции на ЕС при управление на кризи(19);

37.  Изразява становището, че гражданските и военните способности следва да се развиват по начин, позволяващ тяхното разполагане в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи; счита, че следва да се обърне специално внимание на развиването на военните способности и по-специално на процеса на обединяване и споделяне на ресурсите; призовава за засилена роля на ЕАО в тази област;

Нуждата от институционална креативност: инструменти и способности

38.  Отново заявява, че често се налага за ефективни отговори на кризи като природни бедствия да могат да се използват и граждански, и военни способности, и че се изисква по-тясно сътрудничество между тях; припомня, че е жизнено важно да се определят конкретните способности и пропуски, където военният капацитет би могъл да предостави добавена стойност;

39.  Подчертава нуждата от разработване на конкретен списък с военни и граждански способности по линия на ОПСО, които са особено важни както за да се отговори на последствията от изменението на климата и природните бедствия, така и за мисии по ОПСО; подчертава, че при изготвянето на този списък следва да се обърне особено внимание на работата на Консултативната група по използването на военни и граждански сили и средства за защита; отбелязва, че тези средства включват, наред с останалото, инженерни способности като аd hoc изграждане и експлоатация на пристанищна/летищна инфраструктура, въздушно и морско оперативно управление и транспорт, подвижни болници, включително отделения за интензивни грижи, комуникационна инфраструктура, пречистване на водата и управление на горивото; приканва Съвета и ЕАО, като част от прегледа на програмата за развиване на способностите през 2013 г., да съгласуват настоящите списъци на гражданските и военните способности с необходимите за посрещането на предизвикателствата на изменението на климата и да внесат необходимите предложения за коригиране на всички съществуващи недостатъци в тези списъци;

40.  Подчертава нуждата да се разгледа възможността, на базата на вече съществуващи способности като бойните единици на ЕС и Европейското командване на въздушния транспорт, за създаване на допълнителни съвместни способности, които имат отношение към операциите, свързани с въздействието на изменението на климата или природните бедствия;

41.  Подчертава необходимостта да се проучат начини за подобряване на енергийната ефективност и управлението на околната среда в рамките на въоръжените сили в страната и чужбина чрез използване, наред с останалото, на потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници; припомня, че въоръжените сили на една единствена държава членка на ЕС консумират енергията на голям европейски град и че следователно военните съоръжения следва бъдат също така иновативни в намаляването на екологичния си отпечатък; приветства доклада „Сините каски стават зелени: околна среда, природни ресурси и мироопазващи операции на ООН“, публикуван през май 2012 г. от UNEP, Службата за мироопазващи операции на ООН (UNDPKO) и Службата на ООН за полева поддръжка (UNDFS); изтъква факта, че от няколко години въоръжените сили на САЩ(20) се стремят активно да повишават енергийната си независимост чрез използване на устойчиви енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност във всички армейски операции и инфраструктура; приветства в това отношение неотдавнашния проект на ЕАО „GO GREEN“, който има за цел значително да подобри енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; подчертава необходимостта също така да се разработят насоки за най-добри практики в областта на ефективността на ресурсите и мониторинга на управлението на околната среда за мисии на ОПСО;

42.  Подчертава нуждата от привеждане на по-широките разработки в областта на европейската отбранителна промишлена база в съответствие със специфичните изисквания на обусловените от климата кризи и природни бедствия; призовава за засилване на ролята на ЕАО в този процес в тясно сътрудничество с Военния комитет на ЕС; призовава и двата органа на ОПСО да гарантират, че програмите за обществени поръчки и програмите са развиване на способностите отделят подходящи финансови средства и други ресурси за конкретните нужди на действията за отговор на изменението на климата и на природните бедствия;

43.  Призовава военните да поемат своите отговорности в областта на екологичната устойчивост, а техническите експерти да намерят начини за зелени действия, от намаляване на емисиите до подобряване на възможността за рециклиране;

44.  Подчертава необходимостта от поддържане и допълнително засилване на всеобхватен подход в контекста на следващата многогодишна финансова перспектива 2014-2020 с цел смекчаване и отговор на природните бедствия и обусловените от климата кризи чрез използване на всички относими инструменти на разположение на Съюза; приветства предложението на Комисията за подновен Инструмент за стабилност, който вече взема предвид отрицателното въздействие на изменението на климата и природните бедствия върху сигурността, мира и политическата стабилност;

45.  Изисква финансовите последици от такива предложения да бъдат идентифицирани и да се вземат предвид при прегледа на бюджета на ЕС;

46.  Призовава ЗП/ВП да изпрати експерти по сигурността на климата в делегациите на ЕС в най-силно засегнатите държави и региони, за да се засили капацитетът на Съюза по отношение на ранното предупреждение и информацията за възможни задаващи се конфликти;

47.  Призовава ЕСВД да засили координацията между Съюза и съседните държави в областта на развитието на капацитет за реагиране на обусловени от климата кризи;

48.  Призовава ЕСВД да пропагандира отчитане на изменението на климата и аспектите, свързани с опазването на околната среда, в планирането и изпълнението на военни, гражданско-военни и граждански операции по целия свят;

49.  Приветства идеята за създаване на пост на специален пратеник на ООН по сигурността на климата;

50.  Призовава за установяването на механизми за координация между ЕС като цяло и онези държави членки, които в бъдеще биха могли да действат в съответствие с разпоредбите за постоянно структурно сътрудничество, за да се гарантира съгласуваност на техните действия с широкообхватния подход на ЕС в тази област;

51.  На мнение е, че проучванията за въздействието на природни бедствия и обусловени от климата кризи върху международната и европейската сигурност следва да бъдат включени в учебната програма на Европейския колеж по сигурност и отбрана;

52.  Призовава ЕС да проучи последиците за сигурността от изменението на климата в диалог с трети държави, особено с ключови партньори като Индия, Китай и Русия; подчертава, че един наистина ефективен отговор ще изисква многостранен подход и съвместни инвестиции с трети държави, и че ЕС би могъл да изгради сътрудничество с военните от трети държави със съвместни мисии за развитие и обучение;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки на ЕС, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералния секретар на НАТО, на Общото събрание на ООН и на генералния секретар на ООН.

(1) http://ec.europa.eu/clima/events/0052/council_conclusions_en.pdf. (2) http://eeas.europa.eu/environment/docs/2011_joint_paper_euclimate_diplomacy_en.pdf. (3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/reports/99387.pdf. (4) ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0404. (6) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 71. (7) Приети текстове, P7_TA(2011)0574. (8) http://www.un.org/News/Press/docs/2011/sc10332.doc.htm. (9) www.unep.org/disastersandconflicts. (10) Параграфи 138 и 139 от документа относно резултатите от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г., резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от април 2006 г. (S/RES/1674), доклада на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун относно изпълнението на отговорността за защита от 15 септември 2009 г. и резолюцията, приета от Общото събрание на ООН относно отговорността за защита (A/RES/63/308), от 7 октомври 2009 г. (11) http://www.unhcr.org/refworld/docid/47da87822.html. (12) Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската Комисия (2008/C 25/01). (13) Програма на ООН по околната среда (UNEP), Програма на ООН за развитие (ПРООН), Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации и Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа. (14) Програма на ООН за развитие (ПРООН), Програма на ООН по околната среда (UNEP), Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организация на Северноатлантическия договор (НАТО), Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации и Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа. (15) http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st10/st10687.en08.pdf. (16) 10688/08 - поверително. (17) http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st10/st10690.en08.pdf. (18) http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/09/st05/st05654.en09.pdf. (19) Документ 13983/05- документ 6923/1/02 - документ 9919/07. (20) Енергия за отбраната на Америка: Енергетика и рискове за националната сигурност, май 2009 г. http://www.cna.org/sites/default/files/Powering%20Americas%20Defense.pdf.