Европейският парламент,

–  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай през май 1975 г.,

–  като взе предвид основната законова рамка относно отношенията с Китай, а именно Споразумението между ЕО и Китай за търговия и икономическо сътрудничество(1), подписано през май 1985 г., което включва икономическите и търговски отношения, както и програмата за сътрудничество между ЕС и Китай,

–  като взе предвид преговорите относно ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които се водят от 2007 г. насам,

–  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

–  като взе предвид структурирания политически диалог между ЕС и Китай, чието начало беше официално поставено през 1994 г., и стратегическия диалог на високо равнище относно стратегическата и външна политика, чието начало беше поставено през 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 24 октомври 2006 г., озаглавено „ЕС и Китай: по-близки партньори, нарастващи отговорности“ (COM(2006)0631),

–  като взе предвид политическия документ на Комисията, озаглавен „Развиващо се партньорство: споделени интереси и предизвикателства в областта на отношенията между ЕС и Китай“ (COM(2003)0533), одобрен от Европейския съвет на 13 октомври 2003 г.,

–   като взе предвид насоките на Съвета относно политиката по отношение на Източна Азия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 11-12 декември 2006 г., озаглавени „Стратегическото партньорство между ЕС и Китай“,

–  като взе предвид стратегическия документ на Комисията относно Китай за периода 2007-2013 г., многогодишната индикативна програма 2011-2013 г., междинния преглед на стратегическия документ от 2010 г. и прегледа на многогодишната индикативна програма 2011-2013 г.,

–  като взе предвид първия политически документ от страна на Китай относно ЕС, публикуван на 13 октомври 2003 г.,

–  като взе предвид диалога между ЕС и Китай за правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и последните два кръга от този диалог, 30-ия, проведен в Пекин на 16 юни 2011 г., и 31-ия, проведен в Брюксел на 29 май 2012 г.,

–  като взе предвид водещите се почти 60 секторни диалога между Китай и Съюза относно, наред с другото, околната среда, регионалната политика, трудовата заетост и социалните въпроси и гражданското общество,

–  като взе предвид установения между ЕС и Китай през февруари 2012 г. диалог на високо равнище на гражданите, който ще съгласува всички съвместни инициативи между ЕС и Китай в тази сфера,

–  като взе предвид споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Китай, подписано през декември 1998 г., което влезе в сила през 2000 г.(2) и беше подновено през 2004 и 2009 г., споразумението за научно и технологично партньорство, подписано на 20 май 2009 г., и съвместната декларация на ЕС и Китай относно сътрудничеството в областта на енергетиката от 8 декември 2010 г.,

–  като взе предвид споразумението с Китай за сътрудничество по програмата на ЕС за спътникова навигация „Галилео“, подписано на 30 октомври 2003 г.,

–  като взе предвид 15-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 20 септември 2012 г., и съвместното съобщение за медиите след нейното приключване,

–  като взе предвид партньорството между ЕС и Китай по въпросите, свързани с изменението в климата, сключено по време на 8-ата среща на високо равнище ЕС-Китай през септември 2005 г., и съвместната декларация относно изменението на климата, приета на тази среща,

–  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и Китай относно енергийната сигурност, направена в Брюксел на 3 май 2012 г., и 5-ата среща на Диалога в областта на енергетиката между ЕС и Китай, проведена през ноември 2011 г.,

–  като взе предвид проведените кръгли маси между Китай и ЕС,

–  като взе предвид 18-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия, проведен на 8-14 ноември 2012 г., и промените в ръководството на Постоянния комитет на Политбюро, за които бе взето решение на конгреса,

–  като взе предвид последната си междупарламентарна среща с Китай, която се проведе в Брюксел на 11 и12 юли 2012 г.,

–   като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно Китай, по-конкретно тези от 23 май 2012 г., относно „ЕС и Китай: липса на баланс в търговията?“(3), от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИК и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(4) и от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)(5),

–  като взе предвид резолюциите си от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай(6) и от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай(7),

–  като взе предвид своите резолюции в областта на правата на човека от 21 януари 2010 г. относно нарушенията на правата на човека в Китай и по-специално случая на Лиу Сяобо(8), от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синдзян-уйгурски автономен регион, Китай)(9), от 7 април 2011 г. по случая с Ай Вейвей(10), от 5 юли 2012 г. относно скандала с принудителните аборти в Китай(11), от 26 ноември 2009 г. относно Китай: правата на малцинствата и прилагане на смъртното наказание(12), от 16 декември 2010 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област(13),

–  като взе предвид оръжейното ембарго, наложено на Китай от страна на ЕС след събитията на площад Тянанмън през юни 1989 г., подкрепено от Парламента в неговите резолюции от 2 февруари 2006 г. относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност(14),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2005 г. относно отношенията между ЕС, Китай и Тайван и сигурността в Далечния изток(15),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Тибет и положението с правата на човека в Китай, по-специално своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно Тибет: планове, китайският език да се въведе като основен език на преподаване(16), от 27 октомври 2011 г. относно Тибет и по-конкретно относно самозапалването на монахини и монаси(17) и от 14 юни 2012 г. относно Тибет: положението с правата на човека(18),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0434/2012),

А.  като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Китай е от голямо значение за отношенията между ЕС и Китай, и като има предвид, че тези отношения са ключови за намирането на решения на глобални проблеми като световната и регионалната сигурност, икономическата криза, световната финансова и пазарна регулация, енергийната сигурност, оръжията за масово унищожение и неразпространението на ядреното оръжие, изменението на климата, икономическото и социално развитие на пазарната икономика, насърчаването на демокрацията и правата на човека и борбата срещу организираната престъпност, тероризма и пиратството, както и за създаването на рамка за справяне с двустранните проблеми между ЕС и Китай;

Б.  като има предвид, че стратегическото партньорство изисква силна ангажираност към взаимна отговорност и висока степен на доверие и трябва да се основава на универсални ценности;

В.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Китай се развиха значително след подписването на споразумението за сътрудничество между ЕС и Китай през 1985 г.; като има предвид, че Европейската комисия прие своята основна политическа стратегия по отношение на Китай през 2006 г. и че в този контекст започна през януари 2007 г. преговори за сключване на всеобхватно споразумение за партньорство и сътрудничество с цел по-нататъшно подобряване на отношенията между ЕС и Китай, по-специално в областта на търговията и инвестициите;

Г.  като има предвид, че Китай се намира в процес на социално-икономически преход от мащабен модел на контролирана от държавата икономика към модел, основан на по-голяма икономическа свобода, което от своя страна позволява на голяма част от населението на Китай да повиши стандарта си на живот;

Д.  като има предвид обаче, че няма подобен напредък в сферата на политическите свободи;

Е.  като има предвид, че правата на човека са взаимно допълващи се, универсални, неотменими, неделими и взаимозависими; като има предвид, че Китай показва своята загриженост за икономическите и социалните права на човека (напр. храна, облекло, икономическо развитие), докато ЕС има по-широк подход към правата на човека, включително и като по-специално набляга на гражданските и политическите права (напр. свобода на словото, на вероизповедание, на сдружаване);

Ж.  като има предвид, че китайските защитници на гражданските права съобщават, че биват лишавани от свобода, като изчезват, задържани от полицията в продължение на по няколко месеца без заповед за арест, без обвинителен акт, без никаква връзка със семействата си и без правна помощ;

З.  като има предвид, че още през 2007 г. президентът Ху Жинтао е инструктирал съдебната власт на най-високо равнище, че съдиите следва да се ръководят от три „върховни инстанции“ – партията, народа и закона, в тази последователност, и като има предвид, че китайското министерство на правосъдието постанови през март 2012 г., че всички адвокати следва да положат клетва за вярност към Китайската комунистическа партия (ККП), за да получат или подновят лиценза си;

И.  като има предвид, че шокиращите новини от средата на юни 2012 г. относно изключително жестокия насилствен аборт на неродената дъщеря на Фенг Джианмей, бременна в седмия месец, разпалиха дебата относно отмяната на официалната политика за насърчаване на раждането на едно дете;

Й.  като има предвид, че независимо от напредъка на китайското правителство в насърчаването на някои икономически и социални права, упражняването на правата на свобода на изразяване, на сдружаване, на събрания, на печата и на присъединяване към синдикати са трайно потъпквани; като има предвид, че организациите за права на човека продължават да съобщават за сериозни нарушения на правата на човека от китайските органи, включително осъждането на изявени дисиденти, като например лишения от свобода носител на Нобелова награда за мир, Лиу Сяобо, по-големи ограничения на медиите и интернет свободата, затягане на контрола и тормоз над юристи, защитници на правата на човека и неправителствени организации, засилен контрол и потисничество над уйгурското и тибетското население и техните свободи, увеличаване на броя на насилствените изчезвания и произволни задържания, включително в тайни, незаконни места за задържане, известни като „черни затвори“; като има предвид, че репресивните политики срещу основните свободи на тибетското население са довели до тревожен брой самозапалвания през последните години;

К.  като има предвид, че Китай е държава ‐ страна по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), и постоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации; като има предвид, че този статут е свързан със специални задължения, които следва да бъдат спазвани от Китай, чрез международните му правни ангажименти съгласно МПГПП и Устава на Организацията на обединените нации;

Л.  като има предвид, че Ху Джиа, носител на наградата „Сахаров“ за 2008 г., остава под домашен арест и е подложен на засилено наблюдение и ограничена комуникация;

М.  като има предвид, че китайската държава признава само пет вероизповедания, а именно будизъм, даоизъм, ислям и християнство (както католицизъм, така и протестантство); като има предвид, че всички тези вероизповедания имат централизирани управителни органи със седалище в Пекин и техните служители са лоялни към ККП; като има предвид, че ККП назначава религиозните водачи и е забранила неодобрени секти като Фалун Гонг от 1999 г. с цел изкореняване на тази практика; като има предвид, че вследствие на тази забрана организациите за права на човека са съобщили за извънсъдебни принудителни мерки, като например произволни арести, принудителен труд и физически изтезания, завършващи понякога със смърт;

Н.  като има предвид, че автономният регион Тибет и други автономни области в тибетския регион, както и Синдзян-уйгурският автономен регион, стават все по-важни по отношение на стратегическите, регионалните, военните и икономическите съображения на Китай и поради това се считат от основно значение за „териториалната цялост“ от правителството на Китай; като има предвид, че от 2009 г. най-малко 90 жители на области с тибетско население в Китайската народна република (КНР) са се самозапалили, включително в автономния регион Тибет и тибетските автономни области в границите на провинциите Гансу, Съчуан и Цинхай;

O.  като има предвид, че независимо от факта, че отварянето на китайската икономика донесе големи ползи, като например по-добър достъп до пазара на труда и спад на безработицата в селските райони, не всички слоеве от китайското население се възползват еднакво от икономическия растеж на Китай и съществуват големи различия, които възникват между селските и градски райони в страната;

П.  като има предвид, че неравенството между жителите на градските и селските райони по отношение на доходите и достъпа до заетост, социалната защита, здравеопазването и образованието представлява значително предизвикателство за политиката на сближаване на Китай;

Р.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и Китай в областта на науката и технологиите е предмет на общ интерес; като има предвид разпространението на интернет в Китай и това, че понастоящем има над 500 милиона потребители, които представляват онлайн общност, създаваща обществено мнение; като има предвид обаче, че интернет средата в държавата остава много рестриктивна;

С.  като има предвид, че ЕС е водеща световна туристическа дестинация, като има предвид, че до 2020 г. се очаква 100 милиона китайци да пътуват извън страната, и като има предвид, че поради това е необходимо да се подкрепят инициативите, насочени към привличане на тези нови туристически потоци;

Т.  като има предвид, че Китай е държавата с най-големи емисии на въглероден диоксид, и като има предвид, че равнищата на тези емисии продължават бързо да нарастват; като има предвид, че емисиите на СО2 на глава от населението на Китай достигна 6,8 тона през 2010 г. и се очаква да надхвърлят емисиите на глава от населението на САЩ през 2017 г.;

У.  като има предвид, че Китай повишава усилията си по отношение на пазарно ориентирани схеми за търговия с емисии; като има предвид, че Китай осъществява седем пилотни проекта в тази област с цел установяване на национална схема за търговия с емисии през 2015 г.;

Ф.  като има предвид, че през 21-ви век сме свидетели на завръщането на Китай на световната сцена като икономическа и търговска сила благодарение на неговата бързо растяща икономическа мощ и изграждане на военни обекти в отсъствие на прозрачност;

Х.  като има предвид, че ЕС се придържа към политиката си за една китайска държава в контекста на отношенията между КНР и Тайван;

Ц.  като има предвид, че положителната роля на КНР в Югоизточна Азия по отношение на икономическата регионализация и динамика бива във все по-голяма степен засенчена от териториалните спорове с Виетнам, Малайзия, Индонезия, Бруней, Филипините и Тайван по отношение на Южнокитайско море и с Япония и Тайван по отношение на Източнокитайско море – райони богати на риба, както и на запаси на нефт и природен газ;

Ч.  като има предвид, че Китай поддържа близки отношения със Северна Корея, която е в положение на значителна икономически зависима от него, с приток на парични потоци и туристи от Китай, които са от жизненоважно значение за оцеляването на режима на Пхенян в настоящия му вид;

Ш. като има предвид, че Китай си сътрудничи с Русия, с четири централноазиатски държави (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан) и с четири наблюдаващи държави (Индия, Иран, Монголия и Пакистан) в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС); като има предвид, че китайските инвестиции в Централна Азия ще се увеличат през следващото десетилетие от 20 милиарда на 100 милиарда щатски долара, както беше оповестено на Срещата на върха на ШОС в Пекин на 6 юни 2012 г.;

Щ.  като има предвид, че задълбочаващите се отношения между Пекин и Вашингтон, както и тесните финансови и икономически връзки между двете държави представляват една от най-важните двустранни връзки в света; като има предвид, че Европа е най-големият търговски партньор на Китай;

AА.  като има предвид, че никъде по света експлозивният растеж на Китай не е толкова видим, колкото в Африка и Латинска Америка; като има предвид, че това се илюстрира по-специално от впечатляващия ръст на обема на двустранната търговия на Китай в Африка с 80 % – на 166,3 милиарда щатски долара в периода от 2009 до 2011 г. съгласно статистическите данни, обявени от китайското министерство на търговията; като има предвид, че преките китайски чуждестранни инвестиции в Африка нараснаха през 2011 г. с 58,9 % на 1,7 милиарда щатски долара; като има предвид, че китайските интереси в Африка се показват от важни проекти за развитие, като например железопътни линии, пътища и проекти за социалното благосъстояние;

Стратегическо партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай

1.  Подкрепя публичния ангажимент, поет от ЕС и Китай по време на стратегическия диалог на високо равнище от 9-10 юли 2012 г. в Пекин, за установяване на добър пример на международно сътрудничество през 21 век чрез тяхното стратегическо партньорство, основано на споделени интереси и взаимно разбирателство; подкрепя и насърчава близо 60-те секторни диалога между ЕС и Китай с убеждението, че едно засилено и високо развито партньорство ще бъде от взаимна полза както за ЕС, така и за Китай; при все това изразява желание за засилване на тези диалози в областите на правата на човека, околната среда, сигурността, енергетиката и по-специално в областта на борбата срещу фалшифицираните продукти във връзка с въздействието им върху общественото здраве и сигурност; насърчава усилията за активно търсене на синергия между 12-я петгодишен план на Китай и стратегията „Европа 2020“ с оглед задълбочаване на практическото сътрудничество в различни области; освен това изразява убеждението си, че концепцията на стратегическото партньорство трябва да бъде дефинирана по-добре; призовава нарастването на търговските и икономическите отношения с Китай да е съпроводено от съществен напредък в политическия диалог относно правата на човека и принципите на правовата държава;

2.  Изразява очакването си, че държавите членки ще дадат на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и по-специално на делегацията й в Пекин ясен мандат за укрепване на стратегическото партньорство между ЕС и Китай, като изразяват единодушно становище пред китайското правителство, и че ще се въздържат от прилагане на двустранни външнополитически инициативи, които биха могли да подронят усилията на ЕСВД; изисква ЕС да прилага дългосрочна стратегия по отношение на Китай, като осигурява оперативната координация между институциите на ЕС, както и между ЕС и неговите държави членки; изразява очакването си китайските власти на всички политически равнища да укрепят стратегическото партньорство между ЕС и Китай посредством последователно и прозрачно прилагане на взаимни и международни споразумения и правила;

3.  Приветства постигнатите споразумения по време на 15-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 20 септември 2012 г.; настоятелно призовава за бързото им привеждане в практическо действие и изпълнение, с което ще се укрепят отношенията между Съюза и Китай;

4.  Приветства също така ангажиментите, поети по време на 15-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, по-специално във връзка с преговорите за споразумение относно инвестициите и ангажимента за постоянен диалог по въпросите на отбраната и сигурността;

5.  Счита, че отношенията между ЕС и Китай на икономическо и на търговско равнище, както и по културни и социални въпроси, биха могли да бъдат един от главните фактори за развитието и подобряването на двете общества и съответно разглежда това сътрудничество като жизненоважно за интересите на двете страни;

6.  Приветства поставянето на началото и успешния първи кръг в диалога на високо равнище на гражданите между ЕС и Китай; изразява удовлетворението си от напредъка и постиженията на Годината на междукултурен диалог „ЕС-Китай“ и отбелязва споразумението, постигнато на 15-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, относно поредицата от последващи действия в различни области на образованието, културата, многоезичието и младежта;

7.  Призовава Комисията и Съвета и компетентните китайски органи в сътрудничество с Парламента да улеснят туристическите потоци от Китай към ЕС, като хармонизират и ускорят процедурите по издаване на визи за китайските граждани, по-специално в контекста на бизнес туризма и конгресния туризъм;

8.  Приветства призива и на двете страни, отправен на 15-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай за започване на всеобхватен диалог между ЕС и Китай за мобилност и миграция на подходящо равнище, както и взаимните им ангажименти за продължаване на търсенето на начини за улесняване на обмена за китайските и граждани и гражданите на ЕС, включително чрез взаимно освобождаване от визи за притежатели на дипломатически паспорти;

9.  Подчертава, че Китай е не само втората по големина икономика и най-големият износител в световен мащаб, но също и политическа сила с нарастващо значение;

Вътрешно положение

10.  Подчертава, че в последните десетилетия Китай е постигнал значителен напредък в социално отношение; подчертава, че подобно подобряване на качеството на живота в огромна държава за такъв кратък период от време е единствено по рода си в историята; отбелязва, че икономическият растеж в Китай е извел от бедност над половин милиард души от 1990 г. досега;

11.  Отбелязва 12-ия петгодишен план (2011-2015 г.), одобрен от Общокитайското събрание на народните представители през март 2012 г., който си поставя за цел преодоляването на отрицателните странични ефекти от невиждания досега период на непрекъснат висок икономически ръст, като например сериозните заплахи за околната среда, регионалните дисбаланси, увеличаващото се неравенство на доходите и продължаващите колективни протести, свързани със социални, икономически и правни проблеми;

12.  Отбелязва значението на намирането на допирни точки между стратегията „Европа 2020“ и 12-ия петгодишен план на Китай;

13.  Приветства успешната икономическа политика на Китай, но споделя критиката на независимите китайски учени и наблюдатели, че запазването на тази тенденция е сериозно застрашено от корупционните скандали, липсата на прозрачност и „червената аристокрация“, състояща се от близки членове на семействата на бивши и настоящи партийни лидери, които притежават огромни състояния благодарение на своите политически и икономически връзки, една сериозна ситуация, която бе разкрита наскоро от аферата Бо Силай;

14.  Очаква бързо изпълнение от страна на новото партийно ръководство на многократните призиви за демократизация и политически реформи вътре в ККП; изразява убеждението си, че само ефективните политически реформи, насочени към формиране на приобщаващи, демократични и подлежащи на отчетност институции, отразяващи етническото, религиозното, политическото и социалното многообразие на Китай, ще прокарат пътя за изграждане на устойчив растеж и стабилност и ще обуздаят полунезависимите, своеволни партийни ръководители на провинциално, областно и местно равнище, които сериозно рушат репутацията на националното ръководство както вътре в страната, така и извън нея, чрез своите злоупотреби с властта, по-специално с твърде скъпоструващите и ендемични случаи на корупция; счита, че тези случаи следва да бъдат преодолени чрез въвеждане на механизми на отчетност, както бе признато от председателя Ху Дзинтао по време на 18-ия конгрес на ККП през ноември 2012 г.;

15.  Споделя и подкрепя категоричния отказ на китайските адвокати да полагат задължителна клетва във вярност към ККП с обосновката, че това представлява атака срещу правната система, която грубо пренебрегва международните правни стандарти, тъй като всеки адвокат следва да се закълне във вярност към конституцията, а не към политическа партия или организация;

16.  Подчертава, че макар принудителните аборти да са напълно незаконни в Китай, служителите по семейно планиране често принуждават жените към нечовешки практики като принудителни аборти или стерилизация; осъжда т.нар. „налог за поддържане на обществото“, често прекомерно висока глоба, която родителите трябва да плащат в случай на повече от допустимия брой раждания, какъвто беше случаят с трагедията на Фенг Джианмей; отбелязва, че според официалната статистика през 2011 г. са подадени 8 400 оплаквания от пострадали в резултат на нарушения от страна на органите по семейно планиране; подкрепя изцяло китайските граждани, които призовават за прекратяване на политиката за раждане на едно дете, с многобройните й „вратички“, по-специално в светлината на демографските тенденции в Китай, като същевременно подчертава нейните тежки отрицателни социални и психологически последици, като социалните различия, влошаващото се положение по отношение на равенството между половете, широко разпространената отрицателна нагласа към раждането на момичета и постоянно нарастващия дисбаланс между ражданията на момчета и момичета, който създава т.нар. „малки императори“ и разрушава традиционната семейна структура, а освен това намалява постъпването на млади хора на пазара на труда; призовава китайските лидери да разглеждат намирането на решение на този проблем като първостепенен приоритет;

17.  Обръща сериозно внимание на бурните протести на работниците в завода Foxconn и призовава за спазване на правата на работещите; подкрепя стремежа към достойно възнаграждение и достойни условия на труд;

18.  Приветства усилията на Китай за създаване на национална схема за търговия с емисии до 2015 г., която в бъдеще да може да се интегрира с други схеми за търговия с въглеродни емисии, и по-специално със Схемата на ЕС за търговия с емисии; отбелязва обаче, че Китай все още няма напълно функционираща зряла пазарна икономика, което е безспорна предпоставка за добре функционираща схема за търговия с емисии;

19.  Настоятелно призовава китайското правителство да засили измерването на замърсителите и емисиите, за да се преодолее липсата на надеждни данни относно въглеродните емисии, да създаде по-добра правна инфраструктура и да засили изграждането на капацитет на административно ниво; във връзка с това приветства финансовото споразумение между ЕС и Китай от 20 септември 2012 г., което насърчава опазването на околната среда, прехода към нисковъглеродна икономика и намаляването на емисиите на парникови газове в Китай;

20.  Отбелязва решението на ръководителя на изпълнителната власт в Хонконг спорната учебна програма за „национално образование“ да не се прилага принудително, взето вследствие на масови демонстрации и широко разпространено противопоставяне; призовава властите в Пекин да зачитат изцяло принципа „една държава – две системи“, в съответствие със споразумението, подписано преди предаването на бившата британска колония на КНР; приветства високата избирателна активност при последните избори за Законодателен съвет и очаква въвеждането на всеобщо пряко гласуване за изборите на всички членове на това събрание в най-кратък срок;

Права на човека и демокрация

21.  Изразява възхищението си и подкрепя куража и активните действия на онези китайски граждани, които постъпват по социално отговорен начин, за да насърчат и защитят всеобщо признатите социални права и права на човека и да отхвърлят и поправят добре известните социални рискове и/или криминални действия, като например корупцията, злоупотребата със служебно положение, щетите върху околната среда, разпространението на СПИН, хранителните отравяния, измамите, свързани със строителството на училища, и незаконното отнемане на земя и имущество, често извършвани от местните партийни органи; осъжда всички случаи на официални репресивни мерки срещу тези китайски граждани; настоятелно призовава китайското ръководство да насърчава гражданската отговорност по отношение на зачитането на социалните права на човека и да реабилитира официално преследваните и наказвани защитници на тези права; напомня на китайското ръководство да спазва стриктно вътрешното и международното право в областта на правата на човека;

22.  Решително одобрява критичните коментари на китайските адвокати и юристи, че унизителното задържане на заподозрени лица за повече от 15 дни е в противоречие с Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), подписан от Китай през октомври 1998 г.; изразява безпокойство относно нежеланието на китайското правителство да ратифицира МПГПП, положение, което продължава и понастоящем; изразява съжаление поради факта, че съгласно новия наказателно-процесуален закон от 2013 г. полицията и държавните органи за сигурност могат да задържат заподозряно лице дори за период над 14 месеца без каквато и да било помощ от адвокат; напълно подкрепя критиките на китайските юристи, че полицията запазва възможността не само да държи заподозрени лица под домашен арест, но и да ги задържа съгласно правилата за „определени места за арест“; подкрепя всички инициативи на китайските юристи за действителна реформа на наказателно-процесуалния закон на КНР;

23.  Призовава Китай да съблюдава минималните социални стандарти; подчертава важността на спазването и бързото прилагане на всички правила на Международната организация на труда, включително правото на свободно създаване на независими професионални съюзи; приветства прилагането на закона за трудовите договори и призовава за законодателна рамка, която да бъде допълнена с приемането на закон за колективното трудово договаряне; настоятелно призовава китайските органи, както и европейските инвеститори и дружества, които извършват дейност в Китай, да спазват международните стандарти за условия на труд и да гарантират достойно заплащане и условия на труд и да зачитат правата на човека в Китай; счита, че ЕС не следва да разрешава достъп до пазара на стоки, които са произведени с детски труд или в производствени съоръжения, в които тежко се нарушават международните стандарти за условия на труд и правата на човека, като например в трудови лагери от затворнически тип;

24.  Счита, че търговските дисбаланси между ЕС и Китай отразяват различията в техния социален, икономически и демократичен модел; счита, че незачитането или слабото зачитане на някои права в Китай допринася за това положение; подчертава, че е важно да се определи стратегия за диалога с Китай, като се започне от въпросите, свързани с пазара на труда;

25.  Изразява опасение, че броят на затворниците, екзекутирани по силата на китайското законодателство за прилагане на смъртно наказание, както и бързото провеждане на техните съдебни процеси и последващото изпълнение на смъртните присъди, са в противоречие с духа на правото на човека на свободен и справедлив процес, тъй като поради бързината, прилагана от китайските органи, могат да бъдат допуснати съдебни и други грешки, което да доведе до изпълнение на смъртни присъди спрямо невинни хора; счита, че прилагането на смъртно наказание в една съдебна система, лишена изцяло от прозрачност и в която правата на лицата, лишени от свобода, все още са недостатъчно развити, е сериозна грешка; призовава китайските органи да преразгледат политиката си относно смъртното наказание;

26.  Подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и Китай включва свобода на медиите на реципрочна основа, което означава свобода на печата за китайските медии в Европа, а също така и свобода на печата за европейските медии в Китай; изразява очакването си всички европейски институции да се застъпват за този основен принцип на правата на човека в своите контакти със съответните китайски партньори;

27.  Изразява съжаление относно контрола и цензурата, наложени от китайските власти върху интернет; отбелязва с безпокойство, че китайското правителство затяга своя контрол върху интернет чрез нов закон, с който се забранява издаването на държавни тайни, накърняването на националната гордост, застрашаването на етническото единство на страната или отправяне на призиви за „незаконни протести“ или „масови събрания“; отбелязва, че поради това вече няма реално ограничение за цензурата или преследването; изразява загриженост относно липсата на предвидени предпазни мерки в новия закон, което създава възможност за злоупотреби при прилагането му; подчертава, че понятията „незаконни протести“ и „масови събрания“ следва да се използват единствено в ситуации, при които съществува и ефективно се прилага закон за мирни и законни протести; насърчава китайското правителство да разреши изразяването на различни мнения в интернет, в медиите и в по-общ план – в публичната сфера; припомня, че правото на свобода на изразяване на мнение в интернет бе наскоро официално признато от Съвета на ООН по правата на човека;

28.  Изразява безпокойство от влизането в сила на новите разпоредби за контрол на интернет, които узаконяват закриването на блогове и предвиждат строги санкции за авторите на блогове, журналистите и адвокатите, които ги защитават;

29.  Подчертава, че в държава с над 500 милиона интернет потребители цифровите свободи са единственият път към постигане на процъфтяващо и развито киберпространство; призовава китайските органи да създадат сигурност и защита за огромния кибернетичен сектор, развит в тяхната държава, и да насочат усилията си към подобряването му, а не към цензуриране и контрол;

30.  Отбелязва значителните усилия, положени от китайското правителство за икономическото развитие на Тибет и Синдзян, и отражението на тези усилия върху номадските общности и традиционния поминък; настоятелно призовава китайското правителство да действа политически отговорно, като привлече тибетския и уйгурския народи да участват пълноценно във въпросите на управлението, включително управлението на ресурсите и приоритетите на икономическото развитие, и по-скоро да зачита, вместо да обезличава културни елементи като езика и вероизповеданието; решително заявява, че китайското правителство няма да постигне трайна стабилност в Тибет или Синдзян или приятелски отношения между китайския, тибетския и уйгурския народи чрез принудителна асимилация, културно обезличаване или репресивни полицейски методи и методи за сигурност, а само чрез отделяне на сериозно внимание на всички оплаквания на коренното население, за да се изгради действителна споделена отговорност за благоденствието на двете автономни провинции; настоятелно призовава китайското правителство да премахне забраната за посещение на независими наблюдатели в регионите;

31.  Подчертава, че въпреки острата политика на репресии в Китай настъпва връщане към религиозния живот, което се вижда от откриването или възстановяването на многобройни религиозни храмове; настоятелно призовава китайските органи да се въздържат от прилагането на политики и практики, които ограничават основното право на всички граждани на свобода на вероизповеданието и на убежденията;

32.  Призовава китайските органи официално да признаят протестантските „домашни църкви“ и нелегалните католически църкви, както и църквите на други вероизповедания; във връзка с това припомня, че международното право в областта на правата на човека признава свободата на религията и убежденията независимо от статута на регистрация, което означава, че регистрацията не следва да бъде задължително условие за изповядването на религия от страна на дадено лице; категорично осъжда всички опити на властта да лиши тези нерегистрирани църкви от тяхното основно право на свобода на вероизповеданието, като им налага изискването да извършват своята дейност под ръководството на контролирани от правителството управителни съвети, конфискува тяхното имущество и дори използва задържане и лишаване от свобода в усилията си да ги застави да замълчат, с което се намесва в тяхната религиозна автономия и сериозно ограничава тяхната дейност;

33.  Споделя критиките на китайските юристи, че основният недостатък на китайския законодателен кодекс относно вероизповеданията е заложен в конституцията, тъй като принципът за свобода на вероизповеданието, предвиден в член 36, параграфи 1 и 2, е в противоречие с принципа за ограничения върху вероизповеданието, предвиден в параграфи 3 и 4 от същия член, без пояснение кой от тях се прилага с предимство; присъединява се към призива на китайските юристи за установяване на свободата на вероизповедание като принцип с предимство в конституцията;

34.  Признава положените усилия в областта на контрола върху и внимателното прилагане на смъртното наказание в Китай, но остава загрижен от обстоятелството, че китайското правителство все още поддържа своята политика на неоповестяване на информация относно броя на затворниците, екзекутирани годишно, като информацията относно смъртните присъди се третира като държавна тайна; освен това настоятелно призовава китайските органи да прекратят политизираното прилагане на смъртното наказание и да осигурят процедурни гаранции в правната система на страната, които да гарантират защитата на осъдените на смърт, включително правото на справедлив съдебен процес, който съответства на международните стандарти;

35.  Изразява дълбоко съжаление относно липсата на какъвто и да било съществен напредък по отношение на диалога за правата на човека между ЕС и Китай, както и на конкретни и видими резултати; припомня, че след приемането на новата стратегия на ЕС за правата на човека, през юни 2012 г. външните министри на ЕС поеха ангажимент, че ЕС вече ще „повдига енергично въпросите, свързани с правата на човека, във всички подходящи форми на двустранен диалог, включително на най-високо равнище“; призовава новоназначения специален представител на ЕС по правата на човека, ЕСВД, Съвета и Комисията да увеличат усилията за придаване нов тласък на този процес и за постигане на по-голяма ефективност и ориентираност към резултати на този диалог, включително чрез подготвителни срещи с международни и местни организации на гражданското общество и НПО в присъствието на органите на двете страни; счита, че такъв диалог следва да бъде включен във всички контакти с длъжностни лица от стратегически партньори като Китай; подчертава, че е важно да се разгледат задълбочено всички проблеми, свързани с правата на човека и правовата държава в Китай и в ЕС; счита, че срещите на високо равнище между ЕС и Китай и разговорите относно правата на човека следва да включват кръг от прозрачни въпроси, които ще се обсъждат, както и конкретни показатели; настоятелно призовава върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън да даде израз на своите опасения относно нарушенията на правата на човека в Китай и публично да посочи конкретните случаи и въпроси, обсъждани с китайски служители на всички срещи; насърчава служителите от държавите членки да следват същите насоки по съгласуван и координиран начин; призовава търговските дружества от ЕС, които осъществяват дейност в Китай, да спазват ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и настоятелно призовава ЕС и държавите членки да следят отблизо съответствието;

Отношения между континентален Китай и Тайван

36.  Подчертава политиката на ЕС за една китайска държава; приветства разширяващите се контакти между КНР и Тайван; приветства подобряването на отношенията между континентален Китай и Тайван, макар че те все още сериозно се подкопават от китайските ракети, насочени към Тайван, и от международната изолация, в която Китай поставя Тайван; подкрепя съдържателното участие на Тайван в международни организации, както е утвърдено в декларация 9486/09 на Съвета от 8 май 2009 г.;

37.  Изразява задоволство от широкия интерес, който милиони китайски граждани проявиха по отношение на президентските и парламентарните избори в Тайван на 14 януари 2012 г., които за първи път можеха да се наблюдават пряко по интернет;

38.  Приветства силните и процъфтяващи икономически връзки между континентален Китай и Тайван, както и новото отваряне на Тайван за китайски туристи и културно сътрудничество; счита, че интернационализацията на търговията и инвестициите е най-добрият гарант за стабилността на Тайван; поради това настоятелно призовава правителството на Тайван да придружи инвестициите си в КНР с инвестиции в други държави;

Външно положение

39.  Настоятелно призовава КНР да използва по-отговорно световното си положение, по-специално в Съвета за сигурност на ООН, където е постоянен член и има право на вето; във връзка с това подчертава необходимостта Китай да изостави позицията си за налагане на вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с която се разрешава интервенция в Сирия с цел прекратяване на гражданската война и даване на възможност на сирийския народ да поеме бъдещето на държавата си в свои ръце като част от един демократичен и свободен процес; подчертава, че Китай следва да действа отговорно и съразмерно на своя световен принос в G20 – за справяне със световната финансова криза, като следва правилата на Световната търговска организация и като спазва всички международни конвенции и договори, по които е страна.

40.  Призовава КНР да поеме неотменими ангажименти за зачитане на Устава на ООН и международното право при изпълнението на целите си зад граница;

41.  Високо оценява факта, че сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН Китай е участникът с най-голям принос в мироопазващите сили, което се дължи преди всичко на неговия бързо модернизиращ се военноморски флот; във връзка с това приветства засиленото сътрудничество с ЕС в борбата срещу пиратството в Аденския залив; призовава Китай, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, към отговорно сътрудничество с международната общност по важни аспекти на световната сигурност, като положението в Сирия и Иран;

42.  Признава отговорността на Китай както за осигуряване на сигурността на своите граждани, така и за поемане на роля за насърчаване на мира и стабилността в света и приветства засиленото му участие в ООН; въпреки това призовава китайската страна към повече прозрачност и по-тясно сътрудничество с ЕС и ООН по тези въпроси, както и за избягване на изолацията при формирането на външната политика на страната;

43.  Призовава Китай да преразгледа своята политика на „ненамеса във вътрешните работи на държавите“ в случаите на сериозни нарушения на международното хуманитарно право.

44.  Приветства започналия през юли 2012 г. диалог между ЕС и Китай по политиката на отбрана и сигурност; предлага този диалог да обхване целия Азиатско-Тихоокеански регион;

45.  Призовава Китай да разсее нарастващата международна загриженост относно неговия непрозрачен военен бюджет;

46.  Подчертава световното значение на Южнокитайско море, през което преминава една трета от световната търговия; изразява сериозна загриженост за ескалиращото напрежение и поради това настоятелно призовава всички участващи страни да се въздържат от едностранни политически и военни действия, да смекчат тона на изявленията и да разрешат своите конфликтни териториални претенции в Южнокитайско море посредством международен арбитраж в съответствие с международното право и по-специално с Конвенцията на ООН по морско право, с цел да се гарантира регионалната стабилност;

47.  Изразява сериозна загриженост по повод ескалиращото напрежение между Китай и Япония; отправя решителен призив към Китай и Япония да се борят с възприемането на ответната страна като неприятел и изразява съжаление, че четиридесетият юбилей на техните дипломатически отношения небе използван за провеждане на конструктивни преговори;

48.  С оглед на значителните интереси на Европейския съюз за сигурност и стабилност в Източна Азия призовава всички заинтересовани страни (Китай, Япония и Тайван) да проявят сдържаност и да предприемат стъпки за регулиране на положението на оспорваните острови; настоятелно призовава всички заинтересовани страни към мирно разрешаване на споровете в дух на сътрудничество и зачитане на международното право, по-специално на Конвенцията на ООН по морско право, както и да се договорят относно мерки за намаляване на напрежението в случай на непредвидени инциденти;

49.  Отбелязва инициативата на Тайван с оглед постигането на консенсус по кодекс за поведение за Източнокитайско море и за създаване на механизъм, позволяващ всички страни да си сътрудничат при експлоатацията на природните ресурси на региона, включително на мощностите за производство на електроенергия от възобновяеми източници;

50.  Отбелязва, че ролята на Китай в сътрудничеството между двете страни на Корейския полуостров е жизнено важна и призовава КНР по-активно да търси засилено сътрудничество между Севера и Юга;

51.  Отбелязва и счита за достоен за съжаление факта, че оцеляването на диктаторския и репресивен севернокорейски режим зависи основно от Китай; приветства отговорното поведение на Китай, като гласува за острото осъждане от страна на Съвета за сигурност на ООН на 15 април 2012 г. на неуспешното изстрелване на ракета от страна на Северна Корея, широко определяно като опит за изпитване на балистична ракета; очаква Китай да продължи да поема отговорност за стабилността на Корейския полуостров, да бъдат възобновени шестстранните разговори относно ядрената заплаха от Северна Корея и преди всичко решително да се подобрят условията на живот на севернокорейските граждани посредством стимули от страна на Китай;

52.  Отбелязва нарастващата роля на Китай в Централно-азиатския регион чрез търговията, икономическите и енергийните проекти; счита, че Китай може да има важна роля в развитието на държавите в Централна Азия и призовава КНР да работи за по-добри отношения между държавите в региона като кардинална стъпка към регионално сътрудничество; отбелязва, че основната цел на Китай в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е постигането на мир и стабилност в Централна Азия чрез съвместна борба с така наречените „три злини“: екстремизъм, сепаратизъм и тероризъм; отбелязва големите стратегически и икономически интереси на Китай в региона чрез експлоатиране на неговите значителни запаси от нефт и газ и чрез свързване на Централна Азия с бреговата линия на Китай посредством железопътни линии и магистрали;

53.  Приветства развиващите се връзки между Китай и Афганистан с първите в историята разговори, проведени на високо равнище на държавни ръководители; счита, че Китай може да играе кардинална роля за стабилизирането на Афганистан чрез подхода на „ненатрапчивата сила“ и настоятелно призовава за изграждането на тясно сътрудничество между ЕС и Китай по този въпрос;

54.  Отбелязва, че новата американска стратегия на „подновено съсредоточаване върху Азия“ се възприема от китайското ръководство като опит от страна на САЩ за сдържане на бързия икономически и политически възход на Китай; насърчава Китай и САЩ да избягват напрежението и надпреварата във въоръжаването в Тихоокеанския регион; настоятелно призовава Китай да гарантира свободата на движение в тези морски територии;

55.  Счита, че следва да се обърне сериозно внимание на икономическото, социалното и екологичното въздействие на увеличаващите се китайски инвестиции в развиващите се страни;

56.  Отбелязва, че засиленото китайско присъствие в Африка е допринесло за икономическото развитие, със специфичен фокус върху инфраструктурните проекти; оценява високо приемането от страна на китайското ръководство на сериозните критики относно неговата небалансирана, концентрирана върху суровините африканска политика по време на Форума за сътрудничество между Китай и Африка, проведен в Пекин на 20 юли 2012 г., което е отразено в настоящото открито насърчаване на диверсификацията на неговите дейности на африканския континент; приветства публично поетия ангажимент от държавния и партиен лидер Ху Дзинтао на тази среща на Форума за сътрудничество между Китай и Африка за рекордния заем в размер на 20 милиарда щатски долара в полза на африканските държави през следващите три години за изграждане на техните инфраструктура, селско стопанство, производство и МСП; приветства подкрепата, изразена от Китай, за Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и насърчава китайските органи да следват световните тенденции за повече прозрачност и да увеличат конкретните си ангажименти в тази област; призовава Европейския съюз да запази своята бдителност по отношение на политическото, икономическото и социалното въздействие и въздействието в областта на околната среда на нарастващия обем инвестиции на Китай в Африка;

57.  Изразява загриженост, че нарастващото китайско присъствие в Африка доведе до сериозни социални напрежения, но приветства факта, че китайските дружества изразиха своята готовност да наблегнат повече на корпоративната социална отговорност в своите дейности в Африка; настоятелно призовава китайските органи да формират политиките си в Африка на основата на принципите и зачитането на правата на човека, насърчаването на устойчивото развитие и сигурността на хората;

58.  Отбелязва нарастващото присъствие на Китай в експлоатацията на природни ресурси на Латинска Америка, като износът на природни ресурси към Китай се e повишил с над 50 %;

59.  Насърчава Китай – една от държавите с най-големи емисии на въглероден диоксид в света, да засили своята инициативна и конструктивна роля за насърчаване на сътрудничеството в световната общност с цел справяне с изменението на климата; приветства представянето от китайските власти през ноември 2011 г. на бяла книга относно приетите политики и действията, предприети за борба с изменението на климата, и очаква нейното скорошно прилагане;

60.  Отбелязва, че контактите между хората могат да играят решаваща роля за по-добро взаимно разбирателство между Китай и ЕС, както и между Китай и някои от другите му партньори, като например САЩ; приветства във връзка с това програмите, чиято цел е улесняване на мобилността между Китай и ЕС;

61.  Призовава Китай да постави като абсолютен приоритет гарантирането на правната сигурност на чуждестранните дружества, като спазва принципите на равенство, реципрочност и корпоративна социална отговорност;

o
o   o

62.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, ЕСВД, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, присъединяващите се страни и страните кандидатки, правителството на Китайската народна република, Общокитайското събрание на народните представители, правителството на Тайван и законодателния орган на Тайван.

(1) ОВ L 250, 19.9.1985 г., стр. 2. (2) ОВ L 6, 11.1.2000 г., стр. 40. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0218. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0017. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0334. (6) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 219. (7) OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 132. (8) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 9. (9) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 185. (10) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 137. (11) Приети текстове, P7_TA(2012)0301. (12) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 80. (13) ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 81. (14) ОВ C 288 E, 25.11.2006 г., стр. 59. (15) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 471. (16) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 118. (17) Приети текстове, P7_TA(2011)0474. (18) Приети текстове, P7_TA(2012)0257.