Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2013 г. относно увеличението на норвежките мита върху селскостопански продукти (2013/2547(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид член 19 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП),
— като взе предвид споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителните търговски преференции за селскостопански продукти, постигнато на основание член 19 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (Двустранното споразумение)(1),
— като взе предвид своята позиция от 13 септември 2011 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти, постигнато на основание член 19 от Споразумението за Европейското икономическо пространство(2),
— като взе предвид писмото от 9 март 2011 г. на норвежкия министър на търговията и промишлеността до члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, относно Акта за единния пазар,
— като взе предвид заключенията от 38-то заседание на Съвета на ЕИП от 26 ноември 2012 г.,
— като взе предвид въпрос до Комисията относно „Значителното увеличение на норвежките мита върху селскостопански продукти” (O-000048/2013 — B7‑0210/2013),
— като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че съгласно член 19 от Споразумението за ЕИП „Договарящите страни предприемат по-нататъшни усилия с цел постигането на по-голяма либерализация на търговията със селскостопански продукти“;
Б. като има предвид, че Споразумението за ЕИП предоставя на Норвегия основата за равен достъп до вътрешния пазар, и като има предвид, че страните по Споразумението са установили, че то е взаимно изгодно;
В. като има предвид, че по принцип икономическите и политическите отношения между ЕС и Норвегия се намират в отлично състояние; като има предвид, че възникващите различия между партньорите следва да бъдат разрешавани под формата на диалог;
Г. като има предвид, че с двустранното споразумение, което е в сила от януари 2012 г., беше подновена преференциалната, реципрочна и взаимно изгодна правна рамка относно търговските преференции за селскостопански продукти, включително месни и млечни продукти;
Д. като има предвид, че чрез това споразумение ЕС и Кралство Норвегия са разширили взаимната либерализация на търговията със селскостопански продукти, като предоставят безмитен достъп, като установяват тарифни квоти и като намаляват вносните мита за широка гама от селскостопански продукти;
Е. като има предвид, че от 1 януари 2013 г. насам износителите от Европейския съюз на някои видове сирене, агнешко и говеждо месо са изправени пред адвалорни мита на норвежкия пазар в размер съответно на 277 %, 429 % и 344 %; като има предвид, че тази мярка беше предшествана от налагането на ново вносно мито от 72 % върху вноса на цветя от типа хортензия (hydrangea);
Ж. като има предвид, че тези мерки, въпреки че са разрешени съгласно графика на Световната търговска организация за Норвегия, са в противоречие с буквата и духа на Двустранното споразумение, по-конкретно на член 10 от него, в който се заявява, че „Страните ще предприемат действия, които да гарантират, че отстъпките, които си предоставят взаимно, нямат да бъдат застрашени от други ограничителни мерки върху вноса“;
З. като има предвид, че по отношение на показателите икономически растеж, заетост и инфлация не се наблюдават никакви признаци на отрицателно въздействие на световната икономическа и финансова криза върху норвежката икономика;
1. Изразява съжаление относно неотдавна наложените от норвежкото правителство мерки, които счита за протекционистки и забранителни по отношение на търговията и които недвусмислено нарушават буквата и духа на Двустранното споразумение;
2. Подчертава, че тези мерки са били предложени от норвежкото правителство без извършване на предварителни консултации с неговите партньори от ЕС, както би подобавало в контекста на съществуващите силни двустранни отношения между ЕС и Норвегия;
3. Поставя под въпрос икономическата логика, обуславяща тези мерки, които биха могли да доведат до намаляване на търговията и до нанасяне на вреди на всички участващи страни и особено на норвежките потребители, а в дългосрочен план и на норвежките селскостопански производители; призовава Комисията да оцени евентуалните отрицателни ефекти от завишените тарифи върху износителите и селскостопанските производители от ЕС;
4. Настоятелно призовава норвежкото правителство и норвежкия парламент да оттеглят тези мерки;
5. Призовава норвежкото правителство и Комисията да се запознаят с неотдавна предприетите от Исландия амбициозни мерки за либерализиране на търговията със селскостопански продукти със Съюза; настоятелно призовава норвежкото правителство да последва примера на Исландия;
6. Призовава норвежкото правителство да приеме да бъде преразгледан Протокол № 3 към Споразумението за ЕИП относно търговията с преработени селскостопански продукти, за да може да се оцени дали митата върху горепосочените продукти се считат за справедливи и основателни;
7. Призовава Комисията да продължи преговорите с норвежките държавни органи с цел полагане на усилия за задоволително за двете страни разрешение на въпроса, свързан с вноса и износа на селскостопански продукти;
8. Изисква от Комисията да уточни какви мерки възнамерява да предприеме, ако възникне необходимост от това, в случай, че Норвегия откаже да промени своето решение, в частност с оглед защитата на работните места и производството на селскостопанския сектор на Съюза;
9. Призовава Комисията да обмисли възможността да предложи по-нататъшни действия в случай на липса на сътрудничество с цел оттегляне на мерките;
10. Припомня поетия от Норвегия изричен ангажимент към вътрешния пазар, по-конкретно в контекста на неотдавнашните инициативи, като например Акт за единния пазар I и II; изтъква, че самото норвежко правителство е признало, че ефикасният вътрешен пазар е основа за бъдещ растеж и създаване на работни места, и че настоящата криза не следва да бъде използвана като оправдание за прилагане на протекционистки и нарушаващи търговията мерки;
11. Изразява надежда, че Норвегия ще продължи да бъде неделима част от вътрешния пазар и че няма да прибягва до по-нататъшни разединяващи едностранни мерки;
12. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на норвежкото правителство и норвежкия парламент, както и на институциите от Европейското икономическо пространство.