Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/0059(CNS)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0253/2013

Внесени текстове :

A7-0253/2013

Разисквания :

PV 09/09/2013 - 20
CRE 09/09/2013 - 20

Гласувания :

PV 10/09/2013 - 11.3
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0338

Приети текстове
PDF 694kWORD 89k
Вторник, 10 септември 2013 г. - Страсбург
Решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи *
P7_TA(2013)0338A7-0253/2013

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи COM(2011)0126 – C7-0093/2011 – 2011/0059(CNS))

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2011)0126),

–  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0093/2011),

–  като взе предвид мотивираното становище, внесено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, от италианския сенат, в което се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0253/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи. Той не се занимава с определението на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите членки.
(10)  Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи. Той не се занимава с определението на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите членки. Отношението му към това понятие е по-скоро неутрално. Настоящият регламент не засяга определението на понятието „брак“ в националното право на държавите членки.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)  Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществения режим на съпрузите, от ежедневното управление на имуществото до неговата делба, налагаща се от раздялата на брачната двойка или поради смъртта на единия от съпрузите.
(11)  Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществения режим на съпрузите, от ежедневното управление на имуществото до неговата делба, налагаща се от раздялата или развода на брачната двойка или поради смъртта на единия от съпрузите.
(Отговаря на съображение 9 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 11 a (ново)
(11а)  Настоящият регламент обаче не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от имуществения режим между съпрузи. Поради това, от съображения за яснота, редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като имащи връзка с въпросите на имуществения режим между съпрузи, следва изрично да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.
(Отговаря на съображение 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   Тъй като задълженията за издръжка между съпрузи са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, те следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с действителността и правните последици на даренията, обхванати от Регламент (ЕО) 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).
(12)   Задълженията за издръжка между съпрузи, които са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с наследяването, обхванати от Регламент (ЕС)  650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство1.
______________
1 ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   Въпросите, отнасящи се до съдържанието на вещните права, които могат да съществуват в националното право на държавите членки, както и тези, свързани с публичността им, също трябва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както това е направено в Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство]. По този начин съдилищата на държавата членка, в която се намира имущество на единия или на двамата съпрузи, могат да предприемат мерки, произтичащи от вещното право, свързани по-конкретно с вписването на прехвърлянето на това имущество в съответния регистър, когато правото на тази държава членка го предвижда.
(13)   Настоящият регламент – подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012 – не следва да засяга ограничения брой (numerus clausus) вещни права, които съществуват в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в тази държава членка, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.
(Отговаря отчасти на съображение 15 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 13 a (ново)
(13а)  Въпреки това, за да могат бенефициерите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени, например в рамките на спор за имуществен режим, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно вещно право съгласно националното законодателство може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е приложимо към имуществения режим между съпрузи, за да се получи допълнителна информация за естеството на вещното право и последиците от него. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.
(Отговаря на съображение 16 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 13 б (ново)
(13б)  Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това, дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или дали съдържа необходимата информация.
(Отговаря отчасти на съображение 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 13 в (ново)
(13в)  Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от правото на тази държава членка.
(Отговаря на съображение 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 13 г (ново)
(13г)  Понятието „имуществен режим между съпрузи“, което определя приложното поле на настоящия регламент, следва да обхваща съвкупността от правилата, отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица в резултат на брак и след неговото прекратяване. То включва не само задължителните разпоредби на приложимото право, но и евентуални факултативни разпоредби, които могат да се договорят от съпрузите съгласно приложимото право.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 13 д (ново)
(13д)  Подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012 настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието „съд“следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в истинския смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които упражняват съдебни функции като съдилища по някои въпроси на имуществения режим между съпрузи, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по даден въпрос на имуществения режим между съпрузи чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на имуществения режим между съпрузи, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, какъвто обикновено е случаят, не упражняват съдебни функции.
(Отговаря на съображение 20 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент предвиждат, че въпросите относно имуществения режим между съпрузи, включително делбата на имуществото, свързани с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, които са компетентни по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, да разглеждат въпросното дело за развод, законна раздяла и унищожаване на брака.
(14)  За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент предвиждат, че въпросите относно имуществения режим между съпрузи, включително делбата на имуществото, свързани с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, които са компетентни по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, да разглеждат въпросното дело за развод, законна раздяла и унищожаване на брака, ако компетентността на съответните съдилища е била изрично или по друг начин приета от съпрузите.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)   Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани нито с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, нито със смъртта на единия от съпрузите, съпрузите могат да решат да поверят решаването им на съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. Това решение може да се реализира посредством споразумение, което се сключва между съпрузите във всеки един момент, дори след като производството е започнало.
(16)   Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани нито с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, нито със смъртта на единия от съпрузите, съпрузите могат да решат да поверят решаването им на съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. За целта е необходимо споразумение между съпрузите, което те могат да сключат не по-късно от момента на сезирането на съда, а след това – съгласно правото на държавата на сезирания съд.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, извън случаите на раздяла на двойките или смърт на единия от съпрузите, и да предвиди forum necessitatis, за да избегне появата на ситуации, еквивалентни на отказ на правосъдие.
(17)  Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, извън случаите на раздяла на двойките или смърт на единия от съпрузите съобразно набор от йерархично изброени критерии, които гарантират наличието на тясна връзка между съпрузите и държавата членка, чийто съд е компетентен.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 17 a (ново)
(17а)  За да се преодолеят по-специално последиците в случаи на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва също да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка в изключителни случаи да се произнесе по спор, свързан с имуществен режим, който има тясна връзка с трета държава. Такъв изключителен случай може да възникне, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от ищеца да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако спорът, свързан с имуществен режим между съпрузи, има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.
(Отговаря на съображение 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 21
(21)  При липса на избор на приложимо право, за да съвмести необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича брачния живот, настоящият регламент следва да създаде хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, преди правото на общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка трябва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака. Следва да се има предвид, че тези тесни връзки се преценяват спрямо момента на сключване на брака.
(21)  При липса на избор на приложимо право, за да съвмести необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича брачния живот, настоящият регламент следва да създаде хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на брака или първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, преди общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка трябва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства. Следва да се има предвид, че тези тесни връзки се преценяват спрямо момента на сключване на брака.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 22 a (ново)
(22а)  За целите на прилагането на настоящия регламент, т.е. когато той посочва гражданството като критерий за привързване с оглед прилагането на правото на дадена държава, въпросът как да се постъпва в случай на множествено гражданство и дали дадено лице трябва да се счита за гражданин на дадена държава следва да се решава съгласно националното право, включително, когато е приложимо, съгласно международните конвенции, при пълно зачитане на общите принципи на Европейския съюз.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 24
(24)  Като се има предвид колко важен е изборът на приложимото към имуществения режим между съпрузи право, регламентът следва да въведе определени гаранции, които да осигурят, че настоящите или бъдещи съпрузи са наясно с последствията от своя избор. Изборът трябва да е във формата, предвидена за брачния договор, в правото на избраната държава или в това на държавата, в която се съставя акта, и най-малкото да бъде формулиран писмено, да има отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи. Освен това следва да се спазят евентуалните допълнителни официални изисквания на правото на избраната държава или на правото на държавата, в която се съставя актът, по отношение на действителността, публичността или вписването на такива договори.
(24)  Като се има предвид колко важен е изборът на приложимото към имуществения режим между съпрузи право, настоящият регламент трябва да въведе определени гаранции, които да осигурят, че настоящите или бъдещи съпрузи са наясно с последствията от своя избор. Споразумението, установяващо избора, следва най-малкото да бъде формулирано писмено, да има отбелязана дата и да е подписано от двамата съпрузи. Изборът следва да е във формата, предвидена в правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или в правото на държавата, в която е съставен актът.
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 24 a (ново)
(24а)  За да се вземат предвид определени национални правила, по-специално тези за защитата на семейното жилище, както и за уреждането на правото на ползване между съпрузите, настоящият регламент не следва да възпрепятства прилагането на повелителни норми от сезирания съд, т.е. следва да допуска в дадена държава членка да не се прилага чуждото право, а да се даде предимство на собственото й право. За тази цел „особени повелителни норми“ следва да означават повелителни норми, чието зачитане дадена държава членка счита за необходимо за гарантиране на нейните обществени интереси, по-специално нейната политическа, социална или икономическа организация. Така например, с цел гарантиране защитата на семейното жилище държава членка, на чиято територия се намира това жилище, следва да може да наложи прилагането на собственото си право, без да се засягат действащите в съответната държава членка разпоредби относно защитата на транзакциите, чието предимство се гарантира от член 35.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 27
(27)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването и изпълнението на решенията, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001, като тези правила при необходимост се адаптират към специфичните изисквания на материята, обхваната от настоящия регламент.
(27)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията, по примера на други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 28
(28)  За да вземе предвид различните начини на уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите членки, настоящият регламент трябва да осигури признаването и изпълнението на автентичните актове. В същото време автентичните актове не могат да бъдат приравнени към съдебните решения, що се отнася до признаването им. Признаването на автентичните актове означава, че те се ползват със същата доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, водят до същите правни последици, както в своята държава членка по произход, и са действителни по презумпция, която може да бъде оборена при оспорване.
(28)  За да вземе предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите членки, настоящият регламент следва да осигури приемането и изпълнителната сила във всички държави членки на автентичните актове в областта на имуществения режим между съпрузи.
(Отговаря на съображение 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 28 a (ново)
(28а)  По отношение на признаването, изпълнителната сила и изпълнението на съдебните решения, както и по отношение на приемането и изпълнителната сила на автентичните актове и изпълнителната сила на съдебните спогодби настоящият регламент следва да предвиди разпоредби, по-конкретно на основата на Регламент (ЕС) № 650/2012.
Изменение 22
Предложение за регламент
Съображение 29
(29)   Ако правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, трябва да уреди правноотношенията между съпрузите и трети лица, условията за противопоставимост на това право на третите лица следва да бъдат уредени от правото на държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване на съпруга или третото лице, за осигуряване на защитата на интересите на последното. Така например правото на тази държава членка може да предвижда, че съпругът може да противопостави правото, уреждащо брачния му имуществен режим, на третото лице, само ако са изпълнени условията за вписване или публичност, предвидени в държавата членка, освен ако третото лице е познавало или е трябвало да познава закона, приложим към брачния имуществен режим.
(29)   Правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент, урежда правоотношенията между съпрузите и трети лица. Въпреки това, с цел да се осигури защитата на интересите на третото лице, никой от партньорите не следва да може да се позовава на това право в случай на правоотношение между единия от съпрузите и трето лице, ако съпругът, който е в правоотношение с третото лице, и въпросното трето лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, различна от държавата, чието право е приложимо по отношение на имуществения режим между съпрузите. Изключения следва да се прилагат, когато третото лице не подлежи на защита, т.е познавало е или е трябвало да познава приложимото право, или когато са изпълнени условията за регистриране или публичност, предвидени в държавата.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 30 a (ново)
(30а)   С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето и последващото изменение на свидетелствата и формулярите, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията1.
_____________
1 ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(Отговаря на съображение 78 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 30 б (ново)
(30б)  За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Отговаря на съображение 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 32
(32)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите членки при зачитане на тези права и принципи.
(32)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 20, 21, 23 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, равенството пред закона, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите-членки при зачитане на тези права и принципи.
(Отговаря отчасти на съображение 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква а)
а)  дееспособността на съпрузите,
а)  общата дееспособност на съпрузите,
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква a а) (нова)
аа)  съществуването, действителността или признаването на брака,
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква в)
в)  даренията между съпрузите,
заличава се
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква г)
г)  наследствените права на преживелия съпруг,
г)  въпросите, свързани с наследяването, по отношение на преживелия съпруг,
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква д)
д)  дружествата между съпрузите,
д)  въпросите, които се уреждат от дружественото право и правото, приложимо към други юридически лица или неперсонифицирани сдружения,
(Отговаря на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e)
е)  вида на вещните права по отношение на дадена вещ и публичността на тези права.
е)  вида на вещните права,
(Отговаря на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e а) (нова)
еа)  вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър и
(Отговаря на член 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e б) (нова)
еб)  правото на прехвърляне или на изравняване между съпрузи или бивши съпрузи на пенсионни права или права на пенсия за инвалидност, придобити по време на брака, в случай на развод.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква а)
a)  „имуществен режим между съпрузи“ е съвкупността от правила, свързани с имуществените отношения на съпрузите помежду им и спрямо трети лица;
а)  „имуществен режим между съпрузи“ е съвкупността от правила, приложими към имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица в резултат на брак;
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б)
б)  „брачен договор“ е всяко споразумение, с което съпрузите организират имуществените отношения помежду си и спрямо трети лица;
б)  „брачен договор“ е всяко споразумение, с което съпрузите или бъдещите съпрузи организират брачния си имуществен режим;
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в) – уводна част
в)  „автентичен акт“ е акт, официално съставен или вписан като автентичен акт в държавата членка по произход, чиято истинност:
в)  „автентичен акт“ е акт по въпросите на имуществения режим между съпрузи, официално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка, чиято истинност:
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква г)
г)  „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим между съпрузите от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително съдебно решение, постановление, заповед или изпълнителен лист, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;
г)  „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим между съпрузите от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква д)
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която според случая, решението е постановено, брачният договор е сключен, автентичният акт е съставен, съдебната спогодба е одобрена или актът за делба на общото имущество или всеки друг акт е съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която решението е постановено, автентичният акт е съставен или съдебната спогодба е одобрена или сключена;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква e)
е)   „замолена държава членка“ е държавата членка, в която е поискано признаването и/или изпълнението на решението, на брачния договор, на автентичния акт, на съдебната спогодба или на акта за делба на общото имущество или на всеки друг акт, съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;
е)   „държава членка на изпълнение“ е държавата членка, в която се иска декларацията за изпълняемост или изпълнението на решението, на съдебната спогодба или на автентичния акт;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква ж)
ж)  е всеки компетентен съдебен орган на държавите членки, който упражнява правораздавателни функции в областта на имуществения режим между съпрузи, както и всеки друг несъдебен орган или лице, които по делегиране или назначаване от съдебен орган на държавите членки изпълняват функции, присъщи на съдилищата, така както са предвидени по настоящия регламент;
заличава се
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 а (нов)
1а.  За целите на настоящия регламент понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на имуществения режими между съпрузи, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или пък действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:
а)  могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и
б)  имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.
Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 37a.
(Тази разпоредба отговаря на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член -3 (нов)
Член -3
Компетентност в областта на имуществения режим между съпрузи в рамките на държавите членки
Настоящият регламент не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси от областта на имуществения режим между съпрузи.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 3
Съдилищата на държава членка, сезирани с молба във връзка с наследяване на един от съпрузите съгласно Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство], са компетентни също така да се произнасят по свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите.
Съдилищата на държава членка, сезирани по въпросите на наследяване на един от съпрузите съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012 са компетентни също така да се произнасят по въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите, възникнали във връзка с делото за наследяване.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 4
В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава членка, сезирани с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, са компетентни също така да разглеждат свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите, ако съществува такова споразумение между тях.
В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава членка, сезирани с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, са компетентни също така да се произнасят по свързани с молбата въпроси, засягащи имуществения режим между съпрузите, ако компетентността на съответните съдилища е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите.
Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.
При липса на споразумение между съпрузите компетентността се урежда съгласно член 5.
При липса на признаване на компетентността на посочения в параграф 1 съд компетентността се урежда съгласно член 5 и следващите.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 4 а (нов)
Член 4a
Споразумение за избор на съд
1.  Съпрузите могат да се споразумеят за това, съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към брачния им имуществен режим в съответствие с член 16, да са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с брачния им имуществен режим. Тази компетентност е изключителна.
Без да се засягат разпоредбите на третата алинея, споразумението за избор на компетентен съд може да бъде сключвано или изменяно по всяко време, но не по-късно от момента на сезирането на съда.
Ако правото на държавата на сезирания съд предвижда това, съпрузите могат също да определят приложимото право и след сезирането на съда. В такъв случай изборът на компетентен съд се отбелязва в съдебния протокол съгласно правото на сезирания съд.
Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от съпрузите. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.
2.  Съпрузите могат също така да се споразумеят, че при липса на избор на съд компетентни са съдилищата на държавата членка, чието право се прилага съгласно член 17.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 4 б (нов)
Член 4б
Компетентност, основана на явяване на ответника
1.  Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държавата членка, чието право е избрано съгласно член 16 или чието право е приложимо съгласно член 17, и пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има компетентност по силата на член 3, член 4 или член 4а.
2.  Преди да приеме компетентност по параграф 1, съдът се уверява, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда, както и за последиците от явяването или неявяването си.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 5
1.   Извън случаите, предвидени в членове 3 и 4, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на държавата членка:
Когато никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 и 4a, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на държавата членка:
a)  по общото обичайно местопребиваване на съпрузите или, ако няма такова,
а)  на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или ако това не е изпълнено,
б)  по последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите, ако един от тях все още живее там, или
б)  на чиято територия съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или ако това не е изпълнено,
в)  по обичайно местопребиваване на ответника или, ако няма такова,
в)  на чиято територия е било обичайното местопребиваване на ответника в момента на сезирането на съда или ако това не е изпълнено,
г)  чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат общ „domicile“.
г)  чиито граждани са двамата съпрузи в момента на сезирането на съда или ако се отнася за Обединеното кралство и Ирландия, в която имат общ „domicile“, или ако това не е изпълнено,
2.  Двете страни могат също да се споразумеят за това съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо за брачния им имуществен режим в съответствие с членове 16 и 18, да са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с брачния им имуществен режим.
га)  чийто гражданин е ответникът, или ако се отнася за Обединеното кралство и Ирландия, където той има „domicile“.
Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.
(По отношение на параграф 2 вж. изменението към член 4а (нов); текстът е променен.)
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 6
Ако никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 или 5, съдилищата на държава членка са компетентни доколкото дадено имущество на единия или на двамата съпрузи се намира на територията на тази държава членка, в който случай сезираният съд ще трябва да се произнесе само относно това имущество.
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 4а и 5, съдилищата на държава членка са компетентни, доколкото дадено недвижимо имущество или регистрирани активи на единия или на двамата съпрузи се намират на територията на тази държава членка; в този случай сезираният съд е компетентен да се произнесе само относно съответното недвижимо имущество или регистрирани активи.
В тези случаи съдилищата на дадената държава членка са компетентни да се произнасят само относно недвижимо имущество или регистрирани активи, които се намират в тази държава членка.
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 7
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 5 или 6, съдилищата на държава членка могат, по изключение и при условие че делото има достатъчна връзка с тази държава членка, да се произнесат относно имуществения режим между съпрузи, ако е невъзможно в трета държава да се проведе дадено производство или не може в рамките на разумното да се образува или води такова.
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 4a, 5 и 6, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат по дело относно имуществения режим между съпрузи, ако производството не може да се образува или води в рамките на разумното в трета държава, с която делото има тясна връзка, или това би било невъзможно.
Случаят трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата членка на сезирания съд.
(Отговаря на член 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 8
Съдът, сезиран на основание на членове 3, 4, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Съдът, сезиран на основание на членове 3,  4, 4a, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Ако съдът е сезиран съгласно член 6, неговата компетентност да се произнася по насрещни искове се ограничава до недвижимото имущество или регистрираните активи, които са предмет на основното производство.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 9
Съдът се смята за сезиран:
За целите на настоящата глава съдът се смята за сезиран:
a)  към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника, или
а)  към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие заявителят не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника,
б)  ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към датата на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда.
б)  ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към датата на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда, или
ба)  ако производството е започнато служебно от съда, към момента, в който съдът взема решение за започване на производството, или ако такова решение не е необходимо, към момента на регистрирането на делото от съда.
(Отговаря на член 14 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1
1.  Когато искове със същия предмет, на същото основание и между същите страни са предявени в съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 17 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2
2.  Когато тези искове са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също така, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 13 а (нов)
Член 13а
Предоставяне на информация на съпрузите
Компетентният орган се задължава да информира съпрузите в разумен срок за всяко производство по имуществен режим, образувано срещу тях.
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 14
От съдилищата на държава членка могат да бъдат поискани временни или обезпечителни мерки, предвидени в нейното законодателство, дори ако, съгласно настоящия регламент, съдилищата на друга държава членка са компетентни да се произнесат по съществото на делото.
Към съдилищата на държава членка може да се отправи искане за такива временни мерки, включително обезпечителни, каквито съществуват съгласно нейното законодателство, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по същността на спора.
(Отговаря на член 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1
Правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите в съответствие с членове 16, 17 и 18, се прилага по отношение на цялото имущество на съпрузите.
1.  Правото, приложимо към режима на имуществени отношения между съпрузи в съответствие с членове 16 и 17, се прилага за всички активи, попадащи в обхвата на този режим, независимо от тяхното местонахождение.
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1 а (нов)
1а.  Без да се засяга член 1, параграф 3, букви е) и еа), правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите, определя наред с другото:
а)  разделянето на имуществото на съпрузите в различни категории преди и след брака;
б)  прехвърлянето на имуществото от една категория в друга;
в)  евентуална отговорност за дългове на съпруга;
г)  правата на разпореждане на съпрузите по време на брака;
д)  прекратяването и ликвидирането на брачния имуществен режим между съпрузите и делбата на имуществото при разтрогване на брака;
е)  последиците от имуществения режим между съпрузите върху правоотношенията между един от съпрузите и трети лица на основание член 35;
ж)  материалната действителност на договора за имуществени отношения между съпрузи.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 15 а (нов)
Член 15a
Универсално прилагане
Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка.
(Вж. изменението на член 21; текстът е изменен.)
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 16
Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да изберат правото, което да се прилага към имуществения им режим, при условие че това е правото:
1.  Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да се споразумеят да определят или да сменят правото, което да се прилага към имуществения им режим, при условие че това е правото:
a)  на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите или бъдещите съпрузи, или
б)   на държавата на общото обичайно местопребиваване на един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора, или
a)   на държавата, в която съпрузите или бъдещите съпрузи или единият от тях имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или
в)   на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора.
б)   на държава, чието гражданство притежава един от съпрузите или бъдещите съпрузи към момента на сключване на споразумението.
2.  Освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към режима на имуществените им отношения, има действие само в бъдеще.
3.  Ако съпрузите изберат смяната на приложимото право да има обратно действие, това не засяга действителността на актове, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – уводна част
1.   При липса на избор от страна на съпрузите приложимото право спрямо техния имуществен режим е това:
1.   При липса на споразумение за избор на правото съгласно член 16 приложимото право спрямо имуществения режим между съпрузите е това:
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – буква а)
a)   на държавата на първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, или ако няма такова,
a)   на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на брака или тяхното първо общо обичайно местопребиваване след сключване на брака или, ако няма такова,
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – буква в)
в)   на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака.
в)   на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака, като се отчитат всички обстоятелства, независимо от мястото на сключване на брака.
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 18
Член 18
заличава се
Смяна на приложимото право
Във всеки един момент от брака съпрузите могат да решат да сменят правото, приложимо към имуществения им режим. Те могат да изберат само едно от следните законодателства:
a)  правото на държавата на обичайното местопребиваване на един от съпрузите в момента на избора, или
б)  правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите в момента на избора.
Освен ако съпрузите не поискат изрично обратното, смяната по време на брака на приложимото към имуществения им режим право има действие само за в бъдеще.
Ако съпрузите изберат смяната на приложимото право да има обратна сила, това не засяга действителността на актове, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 19
1.   Изборът на приложимото право е във формата, предвидена за брачния договор, или в приложимото право на избраната държава, или в това на държавата, в която се съставя акта.
1.   Споразумението относно избора на приложимото право, посочено в член 16, се изготвя в писмена форма и се датира и подписва от двамата съпрузи. Всяко предаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на писмена форма.
2.   Без да се засяга действието на параграф 1, изборът трябва най-малкото да е изричен, в писмена форма, да е с отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи.
2.   Това споразумение трябва да отговаря на изисквания за форма на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или на правото на държавата, в която е сключено споразумението.
3.   Освен това, ако правото на държавата членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на избора, упоменат в параграф 1, предвижда допълнителни изисквания за формата на брачния договор, те също трябва да бъдат спазени.
3.   Когато обаче правото на държавата, в която двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване към момента на сключване на тяхното споразумение относно избора на приложимо право, предвижда допълнителни изисквания за формата на споразумения от този вид или ако няма такива – за формата на брачния договор, се прилагат тези изисквания.
4.  Ако към момента на сключване на споразумението относно избора на приложимото право съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави и ако правните системи на тези държави предвиждат различни изисквания за форма, споразумението се счита за действително по отношение на формата, ако отговаря на условията, посочени в правото на една от тези държави.
5.  Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в държава членка и ако в тази държава се предвиждат допълнителни изисквания за формата на този вид споразумения, се прилагат тези изисквания.
(Подобно на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 20
Приложимо право към формата на брачния договор
Изисквания за формата на брачния договор
1.  Формата на брачния договор се определя или по правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или по правото на държавата, в която е съставен договорът.
За целите на настоящия регламент по отношение на формата на брачен договор се прилага mutatis mutandis член 19. За целите на настоящия член допълнителни изисквания за формата по смисъла на член 19, параграф 3 са единствено тези, свързани с брачния договор.
2.  Без да се засяга действието на параграф 1, брачният договор трябва да е най-малкото в писмена форма, датиран и подписан от двамата съпрузи.
3.  Освен това, ако правото на държавата членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на сключването на брачния договор предвижда за този договор допълнителни изисквания за формата, те също трябва да бъдат спазени.
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 20 а (нов)
Член 20a
Адаптиране на вещни права
Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към имуществения режим между съпрузи, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици.
(Отговаря на член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 68
Предложение за регламент
Член 21
Член 21
заличава се
Универсален характер на стълкновителните норми
Определеното според разпоредбите на настоящата глава право се прилага дори когато то не е право на държава членка.
Изменение 69
Предложение за регламент
Член 22
Разпоредбите на настоящия регламент не засягат прилагането на повелителните норми, чието зачитане дадена държава членка смята за толкова важно за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация, че изисква спазването им във всяка ситуация, попадаща в приложното им поле, независимо от приложимото иначе право към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент.
1.  Особени повелителни норми са норми, чието неспазване би било явно несъвместимо с обществения ред (ordre public) на съответната държава членка. Компетентните органи не следва да тълкуват изключението за обществен ред по начин, който противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 21 от нея, който забранява всяка форма на дискриминация.
2.  Настоящият регламент не ограничава прилагането на особените повелителни норми на правото на сезирания съд, без да се засягат приложимите съгласно член 35 разпоредби относно защитата на транзакциите.
Изменение 70
Предложение за регламент
Член 23
Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право на държава може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
(Отговаря на член 35 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 71
Предложение за регламент
Член 24
По смисъла на настоящия регламент прилагане на правото на дадена държава означава прилагане на действащите материалноправни норми на тази държава, с изключение на нормите на международното частно право.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
Изменение 72
Предложение за регламент
Член 25
Държави с две или повече правни системи — териториални стълкновителни норми
Държави с повече от една правна система — интертериториални стълкновения на закони
1.  Когато правото, определено като приложимо от настоящия регламент, е правото на държава, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно имуществените режими между съпрузи, вътрешните стълкновителни норми на тази държава определят съответната териториална единица, чиито правни норми се прилагат.
Когато една държава обхваща няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна система или набор от правила по въпросите, уредени от настоящия регламент:
1a.  При липса на такива вътрешни стълкновителни норми:
a)   всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува, за целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия регламент, като отнасящо се до правото, което е в сила в съответната териториална единица;
a)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно обичайното местопребиваване на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване;
б)   всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасящо се до обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;
б)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно гражданството на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която съпрузите са най-тясно свързани;
в)   всяко позоваване на гражданството се отнася до териториалната единица, определена от правото на дадената държава, или, при отсъствие на приложими правила, до териториалната единица, избрана от страните, или, при отсъствие на избор, до териториалната единица, с която единият или двамата съпрузи имат най-тясна връзка.
в)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно която и да е друга разпоредба, която използва други елементи като критерии на привръзка, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица по местонахождение на съответния елемент.
(Отговаря на член 36 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 73
Предложение за регламент
Член 25 а (нов)
Член 25a
Държави с повече от една правна система — интерперсонални стълкновения на закони
Във връзка с държава, в която съществуват две или повече правни системи или съвкупност от норми по отношение на имуществения режим на съпрузи, приложими за различни категории лица, всяко позоваване на правото на такава държава се тълкува като отнасящо се за правната система или съвкупността от норми, определени от действащите в тази държава разпоредби. При липса на такива правила се прилага правната система или съвкупността от правила, с която съпрузите са най-тясно свързани.
Изменение 74
Предложение за регламент
Член 25 б (нов)
Член 25 б
Неприлагане на настоящия регламент към вътрешните стълкновения на закони
Държава членка, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно режима на имуществени отношения между съпрузите, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между такива единици.
(Отговаря на член 38 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 75
Предложение за регламент
Член 26 - параграф 2
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове [38—56] от Регламент (ЕО) № 44/2001, да поиска да се установи, че решението трябва бъде признато.
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове 31б—31о, да поиска да се установи, че това решение трябва бъде признато.
(Отговаря на член 39 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 76
Предложение за регламент
Член 27 – буква а)
a)   признаването явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка;
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 78
Предложение за регламент
Член 27 – буква в)
в)   то противоречи на решение, постановено между същите страни в замолената държава членка;
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 79
Предложение за регламент
Член 27 – буква г)
г)   то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в замолената държава членка.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 80
Предложение за регламент
Член 29
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно решение.
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на постановено в държава членка решение.
(Отговаря на член 41 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 81
Предложение за регламент
Член 30
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред.
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред в държавата членка по произход.
(Отговаря на член 42 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 82
Предложение за регламент
Член 31
Решенията, постановени в държава членка и подлежащи на изпълнение там, се изпълняват в другите държави членки в съответствие с членове [38—56 и член 58] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
Решенията, постановени в държава членка, които подлежат на изпълнение в тази държава членка, имат изпълнителна сила в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение в другата държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
(Отговаря на член 43 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 83
Предложение за регламент
Член 31 а (нов)
Член 31а
Определяне на местоживеене
За да определи дали за целите на процедурата, предвидена в членове 31б—31о, дадена страна има местоживеене в държавата членка по изпълнение, сезираният съд прилага вътрешното право на тази държава членка.
(Отговаря на член 44 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 84
Предложение за регламент
Член 31 б (нов)
Член 31б
Териториална компетентност
1.  Заявлението за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата членка по изпълнение, относно който тази държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
2.  Териториалната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.
(Отговаря на член 45 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 85
Предложение за регламент
Член 31 в (нов)
Член 31в
Процедура
1.  Процедурата за подаване на заявление се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Заявителят не е длъжен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата членка по изпълнение.
3.  Заявлението се придружава от следните документи:
a)  препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;
б)  свидетелство, издадено от съда или от компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 31г.
(Отговаря на член 46 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 86
Предложение за регламент
Член 31 г (нов)
Член 31г
Непредставяне на свидетелството
1.  Ако не бъде представено свидетелството, посочено в член 31в, параграф 3, буква б), съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчна информация, може да не изиска представянето му.
2.  Ако съдът или компетентният орган го изискват, се представя превод на документите. Преводът се извършва от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите членки.
(Отговаря на член 47 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 87
Предложение за регламент
Член 31 д (нов)
Член 31д
Декларация за изпълняемост
Решението се обявява за подлежащо на изпълнение веднага след приключване на формалностите по член 31в без преразглеждане по отношение на постановеното в член 27. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави каквито и да е забележки по заявлението.
(Отговаря на член 48 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 88
Предложение за регламент
Член 31 e (нов)
Член 31е
Уведомяване за решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на заявителя по реда и условията, определени от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно със съдебното решение, ако то все още не й е връчено или съобщено.
(Отговаря на член 49 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 89
Предложение за регламент
Член 31 ж (нов)
Член 31ж
Обжалване на решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.
2.  Жалбата се подава в съда, относно който съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
3.  Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.
4.  Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба от заявителя, се прилага член 11 дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма местоживеене в никоя от държавите членки.
5.  Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването или съобщаването й. Ако местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, е в държава членка, различна от държавата, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 60 дни и започва да тече от датата на връчването или съобщаването лично на лицето или на неговия адрес. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.
(Отговаря на член 50 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 90
Предложение за регламент
Член 31 з (нов)
Член 31з
Процедура за оспорване на решение, постановено по жалба
Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
(Отговаря на член 51 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 91
Предложение за регламент
Член 31 и (нов)
Член 31и
Отказ или отмяна на декларация за изпълняемост
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 31ж или 31з, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 27. Съдът постановява решението си незабавно.
(Отговаря на член 52 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 92
Предложение за регламент
Член 31 й (нов)
Член 31й
Спиране на производството
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 31ж или 31з, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, спира производството, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата членка по произход поради подадена жалба.
(Отговаря на член 53 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 93
Предложение за регламент
Член 31 к (нов)
Член 31к
Временни, включително обезпечителни мерки
1.  Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящата глава, няма пречки заявителят да поиска временни, включително обезпечителни мерки, в съответствие с правото на държавата членка по изпълнение, без да се изисква декларация за изпълняемост по смисъла на член 31д.
2.  Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви обезпечителни мерки.
3.  По време на определения в член 31ж, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по това обжалване, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен обезпечителни.
(Отговаря на член 54 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 94
Предложение за регламент
Член 31 л (нов)
Член 31л
Частична изпълняемост
1.  Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.
2.  Заявителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от съдебното решение.
(Отговаря на член 55 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 95
Предложение за регламент
Член 31 м (нов)
Член 31м
Правна помощ
Заявител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право във всички производства за декларация за изпълняемост да се ползва от най-благоприятната правна помощ или най-обхватното освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 56 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 96
Предложение за регламент
Член 31 н (нов)
Член 31н
Освобождаване от гаранции, обезпечения или депозити
Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава членка подава заявление за признаване, изпълняемост или изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че лицето е чужд гражданин или че няма местоживеене или местопребиваване в държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 57 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 97
Предложение за регламент
Член 31 о (нов)
Член 31o
Освобождаване от данъци, налози или такси
При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.
(Отговаря на член 58 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 98
Предложение за регламент
Член 32
Признаване на автентичните актове
Приемане на автентични актове
1.   Формално съставени или вписани в една държава членка автентични актове се признават от другите държави членки, освен ако действителността им не се оспорва в съответствие с приложимото право и при условие че признаването явно не противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
1.   Автентичен акт, съставен в дадена държава членка, има същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.
Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход.
1a.  Оспорване на автентичността на автентичен акт се прави пред съдилищата на държавата членка по произход и решението по оспорването се взема по силата на правото на тази държава. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в друга държава членка, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1б.  Оспорване на правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт, се прави пред съдилищата, които са компетентни съгласно настоящия регламент, и решение по оспорването се взема по силата на правото, приложимо съгласно глава III или по силата на правото съгласно член 36. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, по отношение на предмета на обжалването, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1в.  Ако изходът от производството пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт в областта на имуществения режим между съпрузи, компетентен да се произнесе по този иск е същият съд.
2.  Признаването на автентичните актове им придава доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, и те се ползват от оборима презумпция за действителност.
(Отговаря на член 59 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 99
Предложение за регламент
Член 33
1.   Формално съставени или вписани автентични актове с изпълнителна сила в дадена държава членка се признават за изпълними в друга държава членка при поискване, направено в съответствие с процедурата, уредена в членове [38—57] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
1.   Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, има изпълнителна сила в друга държава членка по искане на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
1a.  За целите на член 31в, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове [43 и 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове 31ж или 31з, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 100
Предложение за регламент
Член 34
Признаване и изпълнителна сила на съдебните спогодби
Изпълнителна сила на съдебните спогодби
Съдебните спогодби, подлежащи на изпълнение в държавата членка по произход, се признават и обявяват за изпълняеми в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна при същите условия като автентичните актове. Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член [42 или член 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред на държавата членка по изпълнение.
1.  Съдебни спогодби, които подлежат на изпълнение в държавата членка по произход, имат изпълнителна сила в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
1a.  За целите на член 31в, параграф 3, буква б) съдът, който е одобрил съдебната спогодба или в който тя е сключена, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
1б.  Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член 31ж или член 31з, отказва или отменя декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 61 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 101
Предложение за регламент
Член 35 – дял
Противопоставимост на трети лица
Защита на трети лица
Изменение 102
Предложение за регламент
Член 35 - параграф 2
2.   Правото на дадена държава членка обаче може да предвижда, че приложимото право за имуществения режим между съпрузи не може да бъде противопоставено от съпруг на трето лице, ако съпругът или третото лице имат обичайно местопребиваване на територията на тази държава членка и ако формалностите по оповестяването или по вписването, предвидени от правото на тази държава членка, не са извършени, освен ако третото лице познава или е трябвало да познава правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите.
2.   В правоотношение между съпруг и трето лице обаче нито един от съпрузите не може да се позовава на приложимото право за имуществения режим между съпрузи, ако съпругът, който има правоотношение с третото лице, и третото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, различна от държавата, чието право се прилага към имуществения режим между съпрузите. В такива случаи правото на държавата членка по обичайното местопребиваване на този съпруг и на третото лице се прилага към последиците за третото лице от имуществения режим между съпрузите.
Изменение 103
Предложение за регламент
Член 35 - параграф 3
3.   Правото на държавата членка, в която се намира недвижимо имущество, може да предвижда по отношение на това недвижимо имущество правило, аналогично на това, предвидено в параграф 2 за правоотношенията между съпруг и трето лице.
3.   Параграф 2 не се прилага, ако:
a)  третото лице познава или е трябвало да познава законодателството, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или
б)  са изпълнени изискванията за вписване или оповестяване на имуществения режим между съпрузите в съответствие с правото на държавата по обичайното местопребиваване на третото лице и съпруга, който има правоотношения с третото лице;
в)  при правоотношения, засягащи недвижимо имущество, са изпълнени изискванията за вписване или оповестяване на имуществения режим между съпрузите по отношение на недвижимото имущество в съответствие с правото на държавата, в която се намира недвижимото имущество.
Изменение 104
Предложение за регламент
Член -36 (нов)
Член -36
Обичайно местопребиваване
1.  За целите на настоящия регламент обичайното местопребиваване на дружества и други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания е мястото на централното им управление.
За целите на настоящия регламент обичайното пребиваване на физическо лице, което осъществява стопанска дейност, е неговото основно място на дейност.
2.  Когато правоотношението е осъществено в рамките на дейността на клон, представителство или друго поделение, или ако съгласно договора, такова поделение носи отговорност за изпълнението на договора, мястото, където се намира този клон, представителство или друго поделение се счита за място на обичайно местопребиваване.
3.  За целите на определяне на обичайното местопребиваване относимият момент е моментът на започване на правоотношението.
Изменение 105
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 1 – буква б а) (нова)
бa)  наименованията и данните за връзка със съдилищата или органите, компетентни да разглеждат заявления за декларации за изпълняемост в съответствие с член 31б, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу решения по такива заявления в съответствие с член 31ж, параграф 2;
(Отговаря на член 78, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 106
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 1 – буква б б) (нова)
бб)  процедурите по обжалване на решението, постановено по жалба, посочена в член 31з;
Изменение 108
Предложение за регламент
Член 37 - параграф 3
3.   Комисията предоставя на обществеността по подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски въпроси.
3.   Комисията предоставя на обществеността по лесен и подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски въпроси.
Държавите членки гарантират, че информацията по този многоезичен уебсайт е достъпна също така през всеки създаден от тях официален уебсайт, по-специално чрез предоставяне на връзка към уебсайта на Комисията.
(Отговаря на член 78, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 109
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 3 а (нов)
3a.  Комисията въвежда инструмент за информиране и обучение на съответните служители на съда и правните специалисти чрез създаване на интерактивен портал на всички официални езици на институциите на Съюза, включващ система за обмен на опит и професионални умения.
Изменение 110
Предложение за регламент
Член 37 а (нов)
Член 37а
Изготвяне и последващо изменение на списъка, в който се съдържа информацията, посочена в член 2, параграф 1а
1.  Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 2, параграф 1а.
2.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка.
3.  Комисията публикува списъка и евентуалните му последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз.
4.  Комисията осигурява публичен достъп до информацията, за която е направено уведомление в съответствие с параграфи 1 и 2, чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
(Отговаря на член 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 111
Предложение за регламент
Член 37 б (нов)
Член 37б
Изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 31в, 32, 33 и 34
Комисията приема актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 31в, 32, 33 и 34. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
(Отговаря на член 80 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 112
Предложение за регламент
Член 37 в (нов)
Член 37в
Процедура на комитет
1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Отговаря на член 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 113
Предложение за регламент
Член 39 - параграф 3
3.  Разпоредбите на глава ІІІ се прилагат само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото право към имуществения си режим след датата на начало на прилагане на настоящия регламент.
3.  Разпоредбите на глава ІІІ се прилагат само за съпрузите, които след датата на начало на прилагане на настоящия регламент:
a)   са сключили брак или
б)   са определили приложимото право към имуществения си режим.
Споразумението относно избора на приложимото право, сключено преди [момента на прилагане на настоящия регламент], също е действително, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действително съгласно приложимото право в съответствие със съответните норми на международното частно право, действали към момента на сключване на споразумението относно избора на правото.
Правна информация - Политика за поверителност