Европейският парламент,

—  като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189, доколкото той се отнася до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, особено по отношение на изготвянето на европейска космическа политика с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (COM(2012)0671),

—  като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за сключване на рамково споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2010 г., 31 май 2011 г., 2 декември 2011 г. и 30 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“(2),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по външни работи (A7–0338/2013),

A.  като има предвид, че член 189 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз изрична роля за изготвянето на европейска космическа политика, с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.  като има предвид, че с оглед на все по-голямата конкуренция от страна на нововъзникващи космически нации като Китай и Индия политическата тежест на държавите – членки на ЕС от национална гледна точка може вече да не е достатъчна, за да се отговори на бъдещите предизвикателства в този сектор;

В.  като има предвид, че космическата политика е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“;

Г.  като има предвид, че много от услугите, които гражданите ползват в ежедневието, зависят пряко или косвено от космическото промишленост като например телевизия, високоскоростен интернет, навигационни системи или общоевропейската автоматична система за спешни повиквания eCall;

Д.  като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира консолидиран оборот от 6,5 милиарда евро и предоставя заетост на над 34 500 високо квалифицирани работници и че в настоящия период на икономически трудности значението на тази промишленост като сектор със силен потенциал за растеж и иновации, както и като създател на работни места с висока добавена стойност, следва да се извади на преден план;

Е.  като има предвид, че понастоящем координацията на мерките в областта на космическата политика между ЕС, държавите членки и ЕКА все още е недостатъчна и като има предвид, че това води до дублиране на структури и пречи взаимодействията да бъдат използвани в достатъчна степен; подчертава, че въвеждането на ясна рамка за управление в космическия сектор би допринесла за реализирането на огромни икономии с цел ефективност;

Ж.  като има предвид, че ЕКА като междуправителствена организация няма официални отношения с Европейския парламент и следователно липсва пряката обратна връзка с гражданите, която иначе е налице във всички области на политиката на Съюза;

З.  като има предвид, че космическата промишленост представлява промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат необичайно много време и следователно последователността на планирането играе решаваща роля за нея; като има предвид, че видимостта, която това осигурява, ще има голяма полза от наличието на стабилна регулаторна рамка и ясна рамка за управление;

И.  като има предвид, че експлоатацията на една европейска система за изстрелване може да даде принос за гарантирането на независим достъп до космическото пространство;

Й.  като има предвид, че ЕС понастоящем е зависим от неевропейската военна Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и че програмата „Галилео“ е замислена, разработена и ще остане под граждански контрол;

K.  като има предвид, че за европейската промишленост в космическия сектор търговските продажби играят значително по-важна роля отколкото за нейните основни международни конкуренти;

Л.  като има предвид, че спътниковите услуги играят съществена роля при предоставянето на информация за бързоразвиващите се сектори на цифровото общество и допринасят за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

M.  като има предвид, че според оценки на експерти пазарът за услуги за спътниковата навигация и за наблюдението на Земята би могъл да достигне обем в размер на 300 милиарда щатски долара след десет години и че понастоящем в западните държави – членки на ЕС 6 % – 7 % от БВП зависят от спътниковата навигация;

Н.  като има предвид, че международната координация за използването на спектъра добива все по-голямо значение поради нарастващото търсене на услуги за безжични комуникации и на физичните свойства на разпространението на вълните и на свързания с него недостиг на радиочестоти;

Европейска насока на космическата политика

1.  Приветства съобщението на Комисията относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор; счита, че Комисията следва да се концентрира върху ограничен брой от мерките относно индустриалната политика за космическия сектор, посочени във въпросното съобщение, за да постигне действително разгръщане на потенциала за растеж в космическата промишленост;

2.  Подчертава, че всички участници в управлението на бъдещите космически политики на ЕС, включително Комисията, Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, националните агенции и специализираните агенции като EUMETSAT, трябва да бъдат свързани помежду си и да функционират в дългосрочен план;

3.  Счита, че националните агенции биха могли да направят конкретни предложения в тази насока, така че Комисията би могла да рационализира информацията, идваща от държавите членки, и да определи визия на ЕС;

4.  Подчертава, че Комисията трябва възможно най-скоро да ни даде ясна пътна карта за ГМОСС/„Коперник“ и за разработването и разполагането на различните спътници „Сентинел“, както и за правната и оперативна рамка, предлагана за тази сложна система;

5.  Подкрепя Комисията в нейното намерение да предприеме мерки за създаването на съгласувана нормативна уредба на ЕС за космическото пространство; подкрепя възникването на реален вътрешен пазар на ЕС за космически продукти и услуги; счита, че е важно политиката да бъде формулирана и разработвана така, че нейното изпълнение да не оказва отрицателно или увреждащо влияние върху търговските условия на пазара; отбелязва, че неутралността и прозрачността на конкуренцията са два важни стълба на развитието на европейската космическа политика;

6.  Отбелязва, че досега не съществува хоризонтален подход от страна на Комисията, който да включи космическата политика и нейните цели в различните политически области на Съюза; призовава Комисията да направи това в бъдеще, като отчита космическата политика в области като например телекомуникации, транспорт, околна среда, селско стопанство, безопасност или култура;

7.  Приветства изявлението на Комисията, че космически базираните телекомуникации, навигация и наблюдение на земята снабдяват ЕС със стратегически важни знания, подпомагащи неговите външни отношения в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

8.  Призовава Комисията да разгледа приоритетно следните тематични области: институционални въпроси; „Галилео“ и „Коперник“; космическата промишленост като генератор на растеж и заетост; оценка на въздействието на свързаните с космическото пространство дейности; независим достъп до космическото пространство; ролята на научноизследователската и развойната дейност; спътникови комуникации; космическото наблюдение и проследяване; както и космическите отпадъци;

9.  Подкрепя становището, изразено от Комисията, че редица от компонентите на космическите системи са с двойна употреба или от военно естество, което означава, че попадат в обхвата на Директива 2009/43/EO от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(3), изменена с Директива 2012/47/ЕС от 14 декември 2012 г. по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти, Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(4) или на общата позиция относно износа на оръжие; приветства предложението, направено в съобщението за представяне на официален доклад пред Парламента, относно системата за контрол на износа на компоненти с двойна употреба преди края на 2013 г.; призовава Комисията, държавите членки и работната група „Износ на конвенционално оръжие“ на Съвета на ЕС (COARM) да изяснят каква регулаторна рамка следва да се прилага за всяка категория стоки и технологии;

Институционални въпроси

10.  Признава успехите, които ЕКА е постигнала за Европа в областта на космическите мисии през последните десетилетия и насърчава държавите, които не са членки на ЕКА, да разгледат присъединяване и засилено сътрудничество; отбелязва обаче, че начините за постигане на засилена оперативна ефикасност и политическа координация и отговорност могат да бъдат постигнати в дългосрочен план чрез сближаване на сътрудничеството между ЕКА и ЕС, наред с другото така, че да се избегне дублиране на дейностите и припокриване; призовава Комисията много внимателно да проучи дали ЕКА би могла, например, в бъдеще да бъде свързана като междудържавна организация в управленските структури на Съюза, доколкото превръщането на ЕКА в европейска агенция не се разглежда като целесъобразно;

11.  Счита, че междувременно ЕС следва по-силно да координира, при много тясно сътрудничество с ЕКА, космическите политики и програми на държавите членки, за да се възприеме истински европейски подход, като същевременно се гарантира спазването на интересите на ЕКА и нейните държави членки; отбелязва, че единствено посредством европейски подход космическата промишленост може да бъде в състояние да придобие и също да запази своята конкурентоспособност;

12.  Призовава Комисията, държавите членки и ЕКА да създадат форма на координационна група, чиито членове следва да координират стратегиите и мерките в областта на космическото пространство по време на редовни срещи с цел избягване на дублирането на структури, и да разработят общ подход към международните въпроси и форуми;

13.  Отбелязва, че всяко засилване на използването на космически средства от военните сили не трябва да намалява или ограничава използването за граждански цели и възможните бъдещи граждански приложения; призовава държавите членки и ЗП/ВП да започнат преглед на понастоящем неактуалния Договор за космоса от 1967 г. или да създадат нова регулаторна рамка, която отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век насам;

„Галилео“ и „Коперник“ (ГМОСС)

14.  Подчертава, че завършването на „Галилео“ и продължаването на „Коперник“ като водещи програми на европейската космическа политика следва да имат най-висок приоритет, за да може през 2014 г. да бъдат активирани първите услуги на „Галилео“ на практика и за гражданите;

15.  Подчертава факта, че EGNOS е първата оперативна европейска програма за ГНСС; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и въвеждат използването на EGNOS в различни области като например транспорта;

16.  Изразява съжаление относно факта, че в миналото се стигна до забавяния при изграждането на европейската програма за спътникова навигация „Галилео“; приветства факта, че понастоящем четири спътника са изведени в околоземна орбита; подчертава, че предимствата и ползата по-специално от „Галилео“ и по принцип от европейска космическа промишленост следва да бъдат по-ефективно представени на обществеността и призовава Комисията – във връзка с бъдещи изстрелвания на спътници на „Галилео“ – да организира водещи обществени събития в столиците на ЕС за насърчаване на програма „Галилео“ и нейните потенциални приложения;

17.  Подчертава, че ЕС трябва да информира хора, да привлече бъдещи инженери, да разпространи информация за спътниковата навигация на ЕС и да предложи набор от стимули за всички потребители с цел използване на активните технологии на „Галилео“ и EGNOS;

18.  Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 спътника и подходящ брой резервни спътници и подходяща наземна инфраструктура, е основна предпоставка за осъществяване на добавената стойност на „Галилео“, по-специално по отношение на високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на многобройни ползи за икономиката и обществото;

19.  Изразява съжаление, че към момента не целият Европейски съюз попада в обхвата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и призовава тази система да бъде разширена до Южна, Източна и Югоизточна Европа, което ще позволи използването й в цяла Европа;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да информират Парламента относно плановете за използване на програмата „Коперник“ и публично регулираната услуга по програма „Галилео“ в подкрепа на мисии и операции на ОПСО;

Ролята на космическата промишленост като двигател за растеж и инструмент за създаване на заетост

21.  Отбелязва, че МСП (не само МСП, но въпреки това по-специално МСП) се нуждаят от вид бързо финансиране от страна на публичния сектор, за да им се предоставят на разположение достатъчно финансови средства за дългосрочни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност; изразява убеждение, че чрез публично финансиране и наличието на публични клиенти за продукти и услуги на космическата промишленост могат да бъдат стимулирани иновациите, като по този начин може да се генерира растеж и да се създадат работни места;

22.  Отново заявява, че ЕС не трябва да пропуска възможността за развитие на пазара на спътникова навигация надолу по веригата и подчертава значението на план за действие за Европейската агенция за ГНСС, за да се разшири пазарът на ГНСС, което ще бъде от решаващо значение за бъдещето на икономиката на ЕС;

23.  Припомня, че новите приложения за спътникова навигация могат да повишат безопасността, ефективността и надеждността в области, включително въздухоплаването, морския и автомобилния транспорт, селското стопанство, безопасността по пътищата, събирането на такси, управлението на движението и паркирането, управлението на флота, спешните повиквания, засичането и проследяването на стоки, онлайн резервациите, безопасността на корабоплаването, цифровите тахографи, транспортирането на животни и устойчивото управление на земята;

24.  Отбелязва посочения в съобщението факт, че 60 % от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни или лични данни в този контекст, както и за използване на съществуващата процедура за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че закупуването на космическа инфраструктура от държавите членки се използва като допълнителен стимул за растеж в сектора;

25.  Настоятелно призовава Комисията, ЕКА, EDA и държавите членки да определят критични технологии в контекста на съвместния процес с цел осигуряване на европейска самостоятелност и разработване на алтернативи, които са по-малко зависими от трети държави; припомня риска във връзка с възможността за САЩ, в случай на несъгласие, да затворят или блокират европейската космическа инфраструктура;

26.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за европейската промишленост с цел разработване на компоненти за космическото пространство на европейско равнище, за да се намали зависимостта от внос от трети държави;

27.  Отбелязва, че предприятия от некосмическата промишленост могат да се възползват от продуктите в резултат на изследвания в областта на космическото пространство; следователно призовава всички заинтересовани страни да създадат обмен между участниците в космическата и некосмическата промишленост и да работят в партньорство за разработката на технологии, което може да доведе до революционни нововъведения в полза на обществото; подчертава значението на по-доброто популяризиране на осезаемите ползи, които космическата промишленост може да допринесе за ежедневния живот на европейците;

28.  Подчертава, че в частност секторите на космическите услуги и роботиката откриват многобройни пазарни възможности преди всичко за МСП;

29.  Подчертава, че автономните и интелигентни роботни системи представляват ключови технологии за по-нататъшното изследване на космическото пространство; във връзка с това посочва ефикасното използване на европейски средства от „Хоризонт 2020“, по-специално за дейности, близки до пазара;

30.  Подчертава, че подходяща съвкупност от висококвалифицирани служители е от ключово значение за конкурентоспособността на европейската космическа промишленост; следователно призовава всички заинтересовани страни да задълбочат сътрудничеството между университетите и промишлеността и да насърчават талантливи младежи, по-специално талантливи жени, да се ангажират с този сектор (например чрез установяване на национални университетски програми и схеми за обучение, както и конкурси за европейски и неевропейски изследователи); освен това отбелязва, че придобиването на талант от трети държави (включително чрез привличане обратно на европейски талант) е от жизненоважно значение;

Достъп до космическото пространство

31.  Подчертава значението на достъпа до космическото пространство за всички държави членки, както и на търговските продажби за европейската космическа промишленост; същевременно отбелязва, че достъпът до институционални пазари в трети държави остава частично затворен за европейската промишленост; подчертава значението на равнопоставените първоначални условия за европейската промишленост на международно равнище; във връзка с това призовава Комисията да насърчава реципрочност и да гарантира равни възможности и справедливи условия на конкуренция в контекста на търговските споразумения (например трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите);

32.  Подчертава значението на разработването и експлоатацията на европейски ракети носители за независим достъп до космическото пространство; следователно призовава Комисията и държавите членки съвместно с ЕКА да запазят и разширят европейската система за ракети носители и услугата за изстрелване в дългосрочен план;

33.  Счита, че европейската космическа промишленост следва да се възползва от съществуващата европейска космическа инфраструктура, част от която е финансирана с използването на европейски публични средства;

Роля на научноизследователската и развойната дейност

34.  Освен това приветства факта, че в новата рамкова програма за научни изследвания („Хоризонт 2020“) следва да бъде инвестирана сума в размер на 1,5 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическото пространство; освен това призовава Комисията в рамките на „Хоризонт 2020“ да предостави на разположение част от бюджета за научни дейности и развитие за приложения на спътниковите комуникации;

35.  Счита, че по-специално в областта на научноизследователската дейност е необходима по-силна координация между ЕС, ЕКА и държавите членки; призовава трите страни да разработят съвместна „пътна карта за научни изследвания“ за периода до 2020 г. и да определят приоритети и цели за космическата политика, които следва да бъдат съвместно постигнати с цел на участниците, по-специално в промишлеността, да се гарантира последователност при планирането; подчертава значението на научноизследователското сътрудничество с трети държави;

36.  Подчертава, че развитието на ГНСС приложения и услуги е от съществено значение, за да се гарантира, че инвестициите в инфраструктура, които представлява „Галилео“, се използват изцяло и че системата „Галилео“ е разработена до пълния си капацитет; подчертава необходимостта да се гарантира предоставянето на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност по отношение на ГНСС и за нейното приложение; изразява съжаление относно факта, че намаляването на средствата, отделени за научни изследвания и иновации за приложения, базирани на EGNOS и „Галилео“, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет, както и екологично ефективното прилагане в ЕС, и затова настоятелно призовава Комисията да въведе разпоредби, позволяващи на МСП да получат по-лесен достъп до финансиране;

37.  Отбелязва, че развитието на иновационни приложения в Европа се забавя от различни пречки; във връзка с това припомня на Комисията, че съществува неразработен пазар за търговската експлоатация на космически данни, които са генерирани чрез програми за наблюдение на Земята и спътникови програми; призовава Комисията да проведе проучване с цел установяване на тези пречки (като например: отговорност за вреди, причинени от космически обекти/отпадъци; несигурност по отношение на наличието на услуги; опасения във връзка със сигурността и със защитата на данните; недостатъчна осведоменост по отношение на потенциала; както и липса на оперативна съвместимост) и да представи евентуални предложения относно начини за отварянето на тези пазари;

Спътникови комуникации

38.  Подчертава, че спътниковите комуникации играят важна роля в рамките на европейската космическа промишленост, тъй като поръчки от този сектор гарантират непрекъснатото използване на космическите кораби и на ракетите носители, като по този начин допринасят за постигане на целта за независим достъп до космическото пространство за ЕС; в този контекст насочва вниманието към ролята на независимия капацитет за полезен товар, който възниква при стартирането на търговски спътници (за „поемани полезни товари“ (hosted payloads)), който може да бъде използван за изпробване на нови продукти и технологии в космическото пространство, което помага за намаляване както на разходите, така и на времето, необходимо за възможността за предлагане на нови услуги;

39.  Подчертава, че спътниковите комуникации представляват ефикасен начин за предоставяне на мултимедийни услуги в промишлеността и обществото на лицата, които досега не са могли да получават услуги чрез наземни технологии;

40.  Подчертава, че спътниковите мрежи за цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет допринасят по-специално в отдалечените области за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; следователно призовава Комисията да гарантира, че по отношение на технологичната неутралност спътниковият интернет се взема надлежно предвид в технологичния микс, който се използва за разширяване на широколентовия достъп, например в политиката на сближаване на ЕС;

41.  Отбелязва, че спътниковите комуникации добиват все по-важна логистична функция в кризисни ситуации, като например природни бедствия, или за гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като техните информационни и комуникационни връзки са от жизненоважно значение в ситуации, при които не съществува наземна инфраструктура или тя е била разрушена;

42.  Следователно призовава Комисията да анализира настоящата наличност, както и необходимостта в бъдеще от радиочестоти за спътниковите комуникации и по време на следващата световна конференция в областта на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения да обезпечи подходяща защита на интересите на ЕС и на сектора в областта на спътниковите комуникации в сферата на разпределението на радиочестотния спектър в световен и регионален мащаб;

43.  Счита, че потенциалът за иновации в областта на спътниковите комуникации далеч не е оползотворен; обръща внимание на потенциала на най-новите технологии като например „лазерни комуникационни терминали“ или „високоскоростни спътници“ с цел да се отговори на необходимостта от все по-силен обмен на данни с нарастваща скорост на обмен на данните;

44.  Подчертава, че Европа може да запази технологичното си превъзходство в областта на спътниковите комуникации единствено ако бъдат продължени научноизследователските усилия в тази област на европейско равнище;

Космически отпадъци

45.  Подчертава, че космическите инфраструктури изграждат гръбначния стълб за много услуги, които се ползват от промишлеността и обществото в ежедневния живот; отбелязва, че загубата на достъп до тази инфраструктура, например поради сблъсък между спътници и други космически обекти или отпадъци, би могла да накърни безопасността на стопанските субекти и представителите на обществеността;

46.  Отбелязва, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем; призовава Комисията и държавите членки да работят за световно управление за космическото пространство; същевременно призовава Комисията и държавите членки да насърчат подписването от трети държави на изготвения от ЕС Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство чрез всички дипломатически канали;

47.  Призовава Комисията да подкрепи установяването на европейско равнище, във възможно най-кратки срокове, на предложената в началото на тази година програма за подкрепа на наблюдението и проследяването на обекти в космическото пространство, за да се гарантира по-голяма независимост от институциите в САЩ, които издават предупреждения за сблъсък;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 63. (2) OВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16. (3) OВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1. (4) OВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.