Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2013)08887),

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно предоставянето на информация за храните на потребителите(1), и по-специално член 2, параграф 2, буква у), член 18, параграфи 3 и 5 и член 51, параграф 5 от него,

—  като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (COM(2013)0894),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните(2),

—  като взе предвид списъците на Съюза, установени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните(3) и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в добавки в храните, ензими в храните, ароматизанти в храните и хранителни вещества(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за създаване на програма за новата оценка на одобрените добавки в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните(5),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 87а, параграф 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се предвижда, че всички хранителни съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на хранителните съставки, за да се осигури информация за потребителите; като има предвид, че съответно в Регламент (ЕС) № 1169/2011 е дадено определение за „специално създадени наноматериали“;

Б.  като има предвид, че член 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 оправомощава Комисията да коригира и адаптира посоченото там определение за „специално създадени наноматериали“ във връзка с научно-техническия прогрес или с определенията, договорени на международно равнище, чрез делегирани актове за целта на изпълнението на целите на този регламент;

В.  като има предвид, че Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията съдържа общо определение на наноматериалите;

Г.  като има предвид, че подробни списъци на Съюза бяха установени с Регламенти (ЕС) № 1129/2011 и (ЕС) № 1130/2011 на Комисията, като в тях се посочват добавките в храните, разрешени за употреба преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1333/2008, след проверка на тяхното съответствие с разпоредбите в него;

Д.  като има предвид, че делегираният регламент на Комисията изключва всички добавки в храните, включени в списъците на Съюза, от новото определение за „специално създадени наноматериали“ и вместо това предлага необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране, свързани с тези добавки, да бъде разгледана в контекста на програмата за нова оценка в съответствие с Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията, като се изменят, ако е необходимо, условията за използване в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 и спецификациите на добавките в храните, определени в Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията(6);

Е.  като има предвид, че понастоящем именно добавките в храните могат да се съдържат като наноматериали в храните;

Ж.  като има предвид, че това общо освобождаване отменя разпоредбите за етикетиране на всички добавки в храните, които са специално създадени наноматериали; като има предвид, че това лишава закона от основния полезен ефект и е в противоречие с основната цел на директивата — стремежа към високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез предоставяне на основа за информиран избор на крайните потребители;

З.  като има предвид, че Комисията обосновава това общо освобождаване за всички съществуващи добавки в храните, като заявява, че „ указването на тези добавки в храните в списъка на съставките, последвани от думата „нано“ в скоби, може да обърка потребителите, тъй като може да наведе на мисълта, че тези добавки са нови, докато в действителност са били използвани в храните в тази форма в продължение на десетилетия“;

И.  като има предвид, че тази обосновка е погрешна и няма отношение, тъй като Регламент (ЕС) № 1169/2011 не предвижда разграничение между съществуващите и новите наноматериали, но изрично изисква посочване на етикета на всички съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали;

Й.  като има предвид, че заявеното от Комисията намерение да се отговори на необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране по отношение на добавките в храните в списъците на Съюза в контекста на програмата за нова оценка е неподходящо, тъй като води до объркване между проблемите на безопасността и общите изисквания за етикетиране с цел информиране на потребителите; като има предвид, че това също така предполага, че Комисията поставя под въпрос самата необходимост от специфично за наноматериалите етикетиране, което е в нарушение на разпоредбите на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011; като има предвид, че дадена добавка в храните или е наноматериал, или не е, и такива изисквания за етикетиране трябва да се прилагат за всички разрешени добавки в храните, които са наноматериали, независимо от условията на използване или други спецификации;

К.  като има предвид освен това, че е неприемливо позоваването на несвързана програма за повторна оценка, която вече е била налице в момента, в който законодателят е решил да въведе изрични изисквания за етикетиране в Регламент (ЕС) № 1169/2011, в опит за да се отстранят тези изисквания за етикетиране три години по-късно;

1.  Възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.  Счита, че делегираният регламент на Комисията не е съвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и че той превишава делегираните правомощия, предоставени на Комисията съгласно последния;

3.  Призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да вземе предвид позицията на Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я уведоми, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18. (2) OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16. (3) OВ L 295, 12.11.2011 г., стр. 1. (4) OВ L 295, 12.11.2011 г., стр. 178. (5) OВ L 80, 26.3.2010 г., стр. 19. (6) Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията от 9 март 2012 г. година за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 83, 22.3.2012 г., стр. 1).