Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2105(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0220/2016

Внесени текстове :

A8-0220/2016

Разисквания :

PV 04/07/2016 - 17
CRE 04/07/2016 - 17

Гласувания :

PV 05/07/2016 - 4.5

Приети текстове :

P8_TA(2016)0299

Приети текстове
PDF 666kWORD 227k
вторник, 5 юли 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите
P8_TA(2016)0299A8-0220/2016

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите (2015/2105(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно актуалното състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на 10-ата Министерска конференция на СТО(1) ,

—  като взе предвид своите препоръки към Комисията относно преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и Споразумението по търговията с услуги, съответно от 8 юли 2015 г.(2) и 3 февруари 2016 г.(3) ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“(COM(2015)0497),

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС(4) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави(5) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно втората годишнина от срутването на сградата „Рана Плаза“ и напредъка по Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш(6) ,

—  като взе предвид Специален доклад № 2/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими?“,

—  като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

—  като взе предвид Регламента на ЕС относно незаконно добития дървен материал, Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, предложението на Европейската комисия за регламент относно полезните изкопаеми от зони на конфликт, клаузата за прозрачността в рамките на веригите на доставки в закона на Обединеното кралство за съвременното робство и закона на Франция относно дължимата грижа,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“(7) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“(8) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(9) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(10) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(11) ,

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., неговите заключение относно търговията от 21 ноември 2014 г. и заключенията на Съвета по външни работи от 27 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид становището на комисията по международна търговия във връзка с доклада относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС,

—  като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (Договор за ЕС),

—  като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос,

—  като взе предвид принципа на съгласуваност на политиките за развитие, както е посочен в ДФЕС,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8–0220/2016),

A.  като има предвид, че търговията не е самоцел, а средство за постигане на просперитет и равенство, за насърчаване на възможностите за стопанска дейност, устойчиво икономическо развитие, социален напредък и културно разбирателство, за увеличаване на заетостта и за повишаване на жизнените стандарти, без да нарастват публичните разходи;

Б.  като има предвид, че общата търговска политика (ОТП) претърпя дълбоки промени след влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.; като има предвид, че търговията не се осъществява в условия на изолация, а е по-скоро свързана с много други области на политиките и е зависима от тях; като има предвид, че преговорите по търговски и инвестиционни споразумения трябва да целят нещо повече от намаляването на митата, тъй като днес въпросите, свързани с нормативната уредба, и сближаването по отношение на международните стандарти са източник на сложни предизвикателства;

В.  като има предвид, че в Европейския съюз не е провеждан сериозен дебат относно цената на политиките за свободна търговия (като промените в производството: закриването на производствени предприятия, загубата на работни места в производството, прехвърлянето на цели производства в трети държави и увеличения внос) и общия анализ на разходите за политиките за свободна търговия и ползите от тях; като има предвид, че липсата на такъв откровен дебат поражда у различни заинтересовани лица съмнения относно логиката и посоката на развитие на търговската политика на ЕС и на политиките на ЕС като цяло; като има предвид също така, че откровеният дебат би предотвратил подобен отрицателен резултат;

Г.  като има предвид, че свръхкапацитетът на основните производства в световен мащаб и произтичащият от това търговски дисбаланс започнаха да уронват доверието на дружествата и на производствените предприятия в надеждността на търговската политика на ЕС;

Д.  като има предвид, че в периоди на слаб икономически растеж приносът на външната търговия за възстановяването на европейската икономика е от ключово значение за постигането на конкретни и измерими резултати и за допринасянето за работни места с достойни условия на труд и за устойчив икономически растеж и равенство в Европа и по света;

Е.  като има предвид, че търговската политика от ново поколение трябва да отговори на стремежа на хората към прозрачност и участие, благосъстояние и заетост, на очакванията на предприятията от световната и взаимосвързаната икономика, на борбата с бедността и на необходимостта да се гарантира по-справедливо разпределение на печалбите от търговията и да се решават нови въпроси като цифровата търговия и ключовата роля на МСП;

Ж.  като има предвид, че текущите търговски преговори привлякоха вниманието на обществеността върху търговската политика на ЕС; като има предвид също така, че все повече и повече граждани се интересуват от търговската политика и са загрижени, че европейската и националната нормативна уредба и стандарти биха могли да бъдат застрашени от ОТП;

З.  като има предвид, че Комисията ясно пое ангажимент нито едно търговско споразумение да не занижава равнището на регулаторна защита, всяка промяна по отношение на равнището на защита да бъде само в посока на нейното увеличаване, а правото на регулаторна дейност винаги да бъде защитено;

И.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество в рамките на търговските споразумения трябва да осигури най-високо равнище на защита на здравето и безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки, посочен в член 191 от ДФЕС;

Й.  като има предвид, че гражданите, дружествата и МСП от ЕС изпитват съмнения дали големите производствени сдружения действително представляват интересите на гражданите на ЕС, на дружествата от ЕС и по-общо, на Европейския съюз;

К.  като има предвид, че прозрачността изисква институциите на ЕС да проверяват дали позициите, предадени от името на промишлените предприятия на ЕС, действително отразяват становищата на промишлеността на ЕС;

Л.  като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на ЕС трябва да бъде засилена не само чрез осигуряване на полезни резултати от гледна точка на създаването на работни места и благосъстояние за гражданите и предприятията, но също така и чрез укрепване на правата в областта на околната среда и социалните права, гарантиране на най-високо равнище на прозрачност, ангажираност и отчетност, чрез поддържане на постоянен диалог с предприятията, потребителите, социалните партньори, всички други заинтересовани страни и местните и регионалните органи, както и чрез определяне на ясни насоки за преговорите;

М.  като има предвид, че правилата за произхода определят истинската степен на либерализиране на търговията, тъй като определят кои стоки действително се възползват от споразумения за свободна търговия, но често не са включвани в публичните дебати относно търговската политика и до момента не са били подлагани на анализ от страна на Парламента;

Н.  като има предвид, че в своята търговска политика и в търговските преговори, които провежда, Европейският съюз трябва да взема предвид чувствителността на определени сектори от гледна точка на отваряне на пазара, особено в селскостопанския сектор;

О.  като има предвид, че към 2050 г. се очаква делът на ЕС-28 от световния БВП да бъде едва 15%, което е спад спрямо 23,7-те процента през 2013 г.; като има предвид също така, че считано от 2015 г. 90% от световния икономически растеж се генерира извън ЕС, а темповете на растеж на нововъзникващите икономики се забавят значително;

П.  като има предвид, че понастоящем ЕС е най-големият търговски блок в света, като контролира една трета от световната търговия; като има предвид също така, че до 2020 г. се очаква тази стойност да намалее на около 26%;

Р.  като има предвид, че други променливи, като демографските промени, също ще окажат отрицателно въздействие върху позицията на ЕС на световната търговска сцена; като има предвид, че делът на ЕС от световното население се очаква да намалее от 7,1% през 2013 г. на 5,3% през 2060 г.;

С.  като има предвид, че бъдещите търговски споразумения и преговори следва да вземат под внимание позициите, изложени в резолюциите на Парламента относно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA), и да бъдат в съответствие с тях;

Т.  като има предвид, че центърът на генериране на богатство ясно се измества на изток, към азиатско-тихоокеанския регион, като Китай вече надмина Япония и вероятно ще изпревари и САЩ, за да стане най-голямата икономика в света през 2025 г.; като има предвид, че това показва, че бързо развиващите се икономики и развиващите се държави се изравняват с групата на индустриализираните държави и достигат етапа на развитие на зрели икономики;

У.  като има предвид, че изчисленията сочат, че трансграничните потоци капитали, стоки, услуги и данни са прибавили 7,8 билиона щатски долара към световната икономика през 2014 г., като сама по себе си добавената стойност на потоците данни покрива 2,8 билиона щатски долара от общата сума, повече от 2,7-те билиона щатски долара, изчислени за търговията на стоки;

По-бързо адаптиране към бързо променящите се тенденции в световната търговия

1.  Приветства новата стратегия на Комисията „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, и по-специално новия акцент върху елементи като отговорното управление на веригите на доставки, световния цифров пазар, търговията с цифрови стоки и услуги, справедливата и етична търговия и социалната цена на либерализацията на търговията; изразява твърдо убеждение, че бъдещата търговска политика трябва да се бори с формите на протекционизъм, включително чрез намаляване на ненужните нетарифни бариери по отношение на търговията, и да осигурява нови възможности за достъп до пазара, особено за МСП; припомня, че либерализацията на търговията трябва да се провежда правилно, за да се осигури устойчиво развитие; изразява съжаление по повод на закъснението на Комисията при представянето на нова стратегия, като се има предвид, че Парламентът поиска да бъде представена преразгледана средносрочна и дългосрочна търговска стратегия до лятото на 2012 г.;

2.  Изразява твърдо убеждение, че въпреки че делът на услугите в БВП е над 70% в ЕС и че те ще осигурят 90% от бъдещите работни места, производственият сектор на ЕС е жизненоважен фактор за реиндустриализацията на Европа, и че следователно стратегията следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху ролята на производствения сектор в ОТП; настоятелно призовава Комисията да работи с търговските партньори за осигуряването на по-добър достъп до техните пазари за дружествата от ЕС, в частност в областта на транспорта, далекосъобщенията и обществените поръчки, като едновременно с това чуждестранните дружества продължат да се ползват с широк достъп до вътрешния пазар на ЕС;

3.  Признава, че търговската политика на ЕС е от извънредно голямо геополитическо и икономическо значение за Европа с оглед на извайването на различните аспекти на глобализацията, укрепването на международните стандарти и увеличаването на достъпа до чуждестранните пазари; отбелязва, че международните правила ще бъдат определени от други участници, ако ЕС не предприеме действия сега; подчертава, че предвид статуса на ЕС като най-голямата икономика в света устойчивата и отговорна търговия е неговият най-силен политически инструмент за подкрепяне на европейските интереси, инвестиции и предприятия и за популяризиране на европейските ценности извън пределите на ЕС, като същевременно се насърчават икономическият растеж и инвестициите и се създават работни места в Съюза; подкрепя целта на Комисията да засили полезните взаимодействия между търговската политика и политиката за вътрешния пазар и препоръчва тези политики да определят за свой приоритет мерките, насочени към създаването на работни места;

4.  Приветства обещанието на Комисията никое търговско споразумение да не занижава постиженията на европейските стандарти за защита на потребителите, включително в контекста на цифровата революция; подчертава, че Парламентът ще продължи да следи отблизо дали текущите преговори спазват този ангажимент;

5.  Подчертава връзката между единния пазар и търговската политика на ЕС, които следва да бъдат напълно съвместими помежду си и с политиките и ценностите на ЕС с по-широк обхват; счита, че откритата, отговорна и свободна световна търговия, основана на ефективни, прозрачни и силни световни правила, е от съществено значение за реализирането на пълния потенциал на единния пазар, като той функционира, разраства се и работи във взаимна полза на гражданите, потребителите и предприятията, и особено малките и средните предприятия; припомня, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, насърчава повишаването на външната конкурентоспособност и вече поддържа близо едно от всеки седем работни места на единния пазар, като освен това носи значителни ползи за потребителите;

6.  Призовава Комисията редовно да актуализира своята стратегия за търговия и инвестиции и публично да представя на всеки две години подробен доклад за изпълнението пред Парламента, като изготви първия през 2017 г., за да гарантира, че изпълнява обещанията си; призовава Комисията да включва в тези доклади информация относно напредъка по текущите търговски преговори и относно изпълнението на действащите търговски споразумения;

7.  Настоятелно призовава Комисията да ускори своите процедури, за да може договаряните търговски споразумения да бъдат представяни на Парламента в рамките на по-кратки срокове, благодарение на което те ще могат да се прилагат временно или да влизат в сила по-бързо;

Прозрачност на търговската политика и осигуряване на повече възможности за участие на гражданите

8.  Приветства увеличената прозрачност и откритост на Комисията на всички етапи от търговските преговори и подкрепя инициативата на Комисията за прозрачност във връзка с ТПТИ; потвърждава, че след редица искания от страна на Парламента Комисията увеличи прозрачността на преговорите, като предостави на всички членове на Европейския парламент и на националните парламенти достъп до класифицирани документи, свързани с преговорите, и предоставя повече информация на заинтересованите страни; припомня, че разширяването на достъпа до класифицирана информация за членовете на Парламента в рамките на преговорите по ТПТИ укрепи парламентарния контрол, като по този начин на Парламента беше осигурена възможност да поеме още по-добре своята отговорност в рамките на ОТП; призовава следователно за разширяване на обхвата на инициативата на Комисията за постигане на пълна прозрачност и възможността за упражняване на обществен контрол, като в него бъдат включени всички текущи и бъдещи търговски преговори, както и за консултации с държавите партньори с оглед на насърчаването на най-високи стандарти за прозрачност, за да се гарантира реципрочен процес, в който преговорната позиция на ЕС не се компрометира, както и постигане на споразумение относно желаното равнище на прозрачност на преговорите на етапа на подготвителното проучване; подчертава, че съдържателната прозрачност може да увеличи общата подкрепа за основаната на правила търговия;

9.  Призовава Съвета да публикува незабавно всички вече приети и бъдещи мандати за водене на преговори;

10.  Призовава Комисията да осигури стабилно и балансирано участие на гражданското общество и социалните партньори, включително чрез подходящи публични консултации онлайн и комуникационни кампании, с цел подобряване на съдържанието на търговската политика на ЕС и насочването ѝ към защита на правата на гражданите, като по този начин се увеличи нейната легитимност;

11.  Подчертава, че в контекста на настоящия дебат относно обхвата на търговските преговори, регулаторното сътрудничество трябва да съхрани първичната функция на нормативната уредба да преследва обществените интереси; подчертава, че засиленото сътрудничество между регулаторните органи следва да улесни търговията и инвестициите чрез разкриването на ненужни технически бариери пред търговията и дублираната или излишната административна тежест и формалности, които оказват непропорционално въздействие върху МСП, без компромиси по отношение на техническите процедури, свързани с основни стандарти и нормативна уредба, като се съхранят европейските стандарти относно здравето, безопасността, труда, социалното законодателство и законодателството в областта на околната среда, както и културното разнообразие, и като се защитава принципът на предпазните мерки и регулаторната независимост на националните, регионалните и местните органи; припомня, че съответните механизми трябва да се основават на засилен обмен на информация и подобрено приемане на международни технически стандарти и да водят до все по-голямо сближаване, като при никакви обстоятелства не следва да се подкопават или забавят демократично легитимираните процедури на вземане на решения от търговските партньори; насърчава използването и създаването на нови международни технически стандарти въз основа на оценка на въздействието, както и всички усилия, насочени към гарантиране на пълна ангажираност на търговските партньори на Съюза в международните органи по стандартизация; счита обаче, че липсата на общ международен стандарт не би следвало да възпрепятства взаимното признаване на еквивалентността, когато е целесъобразно, нито усилията за установяване на общи трансатлантически технически стандарти;

12.  С цел осигуряване на прозрачност и защита на търговските интереси на ЕС призовава Комисията, при провеждането на консултации с представители на промишлеността във връзка с търговски инициативи, да се уверява, че сдруженията от ЕС действително представляват търговските интереси на ЕС, като отразяват истинските интереси на националните производствени предприятия; подчертава, че по възможност документите на институциите на ЕС следва да бъдат публикувани, тъй като прозрачността е от решаващо значение за привличането на подкрепата на обществото за ОТП; призовава Комисията да изпълни препоръките на Европейския омбудсман от юли 2015 г., по-специално що се отнася до достъпа до документи по отношение на всички преговори;

По-голяма съгласуваност между целите на търговската политика на ЕС и други аспекти на неговата външна политика на търговия за развитие

13.  Припомня, че ОТП трябва да се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за ЕС и член 208 от ДФЕС, и следва да насърчава ценностите, защитавани от ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за ЕС; припомня, че трябва да се осигури съгласуваност между външните политики и вътрешните политики с външно измерение; подчертава, че ЕС има правно задължение да зачита правата на човека и следва да насърчава устойчивото икономическо и социално развитие и развитието в областта на околната среда на държавите, с които търгува; счита, че ЕС носи отговорност да положи необходимите усилия, за да предвиди, предотврати и противодейства на възможното отрицателно въздействие вследствие на ОТП чрез провеждането на редовни предварителни и последващи оценки на въздействието по отношение на правата на човека и устойчивостта и съответно, при необходимост, преразглеждането на търговските споразумения; припомня, че единствено справедливата и правилно регламентирана търговия, ако е в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), би могла да намали неравенствата и да стимулира развитието; припомня, че ЦУР включват няколко свързани с търговията цели в редица области на политиката, като една от най-конкретните цели е да се увеличи износът от развиващите се държави с цел да се удвои делът на най-слаборазвитите държави в световния износ до 2020 г.;

14.  Приветства силното намаление, от 1990 г. насам, на броя на лицата, живеещи в крайна бедност, според определението на Световната банка; отбелязва въпреки това, че трябва да се предприемат много повече действия, за да се привлекат както частни, така и публични инвестиции в най-слаборазвитите държави с цел да се осигурят институционалните и инфраструктурните рамки, които ще им дадат възможност да се възползват по-добре от ползите, които носи търговията, и ще им помогнат да разнообразят своите икономики и да се включат в световните вериги за създаване на стойност, благодарение на което ще се специализират в производството на продукти с по-висока добавена стойност;

15.  Отбелязва изявленията на Комисията за укрепване на устойчивото развитие и насърчаване на правата на човека, трудовите и социалните стандарти и устойчивостта на околната среда в световен мащаб чрез договаряните от нея споразумения за търговия и инвестиции, но призовава за решителни усилия за пълно изпълнение и прилагане на съответните глави на практика; споделя мнението на Комисията, че ЕС носи особена отговорност по отношение на въздействието на провежданите от него търговски политики върху развиващите се държави, и по-специално най-слабо развитите държави;

16.  Счита, че миграцията е едно от основните предизвикателства пред ЕС през 21-ви век; подчертава, че осигуряването на съгласуваност на политиката в рамките на търговската и инвестиционната дейност на ЕС е от основно значение за справянето с причините за миграцията; изразява съжаление, че това не е отразено в достатъчна степен в стратегията „Търговия за всички“;

17.  Счита, че целта на задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия — особено за страните партньори, засегнати от икономическа криза — трябва да бъде преди всичко осезаемото и устойчиво подобрение на условията на живот на обикновените хора;

18.  Подчертава, че разпоредбите относно правата на човека, социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда, задълженията във връзка с трудовите права въз основа на основните конвенции и принципи на корпоративна социална отговорност (КСО) на МОТ, в т.ч. принципите за многонационалните дружества и принципите на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, следва да бъдат с обвързваща сила и трябва да съставляват съществена част от търговските споразумения на ЕС чрез подлежащи на изпълнение задължения; призовава Комисията да включва глави относно устойчивото развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС; счита, че за да придобият тези разпоредби относно устойчивото развитие обвързваща сила, трябва да се прилага тристепенен подход, включващ правителствени консултации, национални консултативни групи и експертни групи с участието на МОТ, както и като крайна мярка, обща разпоредба в споразумението за решаване на спорове, която да се използва за решаване на спорове с възможност за прилагане на финансови санкции; посочва, че трудовите стандарти и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главите за търговията и устойчивото развитие, а трябва да бъдат ефективни във всички области на търговските споразумения;

19.  Подчертава значението на ефективните защитни механизми в търговските споразумения; призовава същевременно за включването на ефективен механизъм за прилагане на трудовите права и на правата в областта на околната среда, по отношение на които не се прилага клаузата за правата на човека; призовава Комисията да установи структурирана и деполитизирана процедура, съобразно която трябва да се предприемат консултации с партньор във връзка с предполагаеми нарушения на задължения, свързани с главите за търговията и устойчивото развитие, като се следват ясни критерии;

20.  Подчертава участието на гражданското общество в споразуменията за свободна търговия (ССТ) и възможността да се използват по-модерни средства с цел улесняването му;

21.  Отново посочва значението на спазването на европейските и международните правила относно търговията с оръжия, и по-точно Договора на ООН за търговията с оръжие и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие; подчертава, че търговската политика на ЕС е инструмент на икономическата дипломация, който би могъл също така да допринесе за справяне с първопричините за тероризма; подчертава, че ефикасното законодателство за контрол на износа също е важен аспект на търговската политика на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да актуализира законодателството на ЕС относно контрола на износа на изделия с двойна употреба с оглед на преследване на стратегическите цели на ЕС и общочовешките ценности;

22.  Припомня, че според оценки на МОТ 865 милиона жени по света, ако бъдат по-добре подпомагани, биха могли да допринесат по-енергично за икономическия растеж; отбелязва, че предприятията, които са собственост на жени, представляват недостатъчно използван лост за стимулиране на конкурентоспособността, ускоряване на стопанската дейност и поддържане на растежа; заявява, че търговската политика може да има различно въздействие върху равенството между половете в различните сектори на икономиката и че са необходими повече данни относно пола и търговията; отбелязва, че в своето съобщение „Търговията — за всички“ Комисията не взема под внимание въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на търговските споразумения; призовава Комисията да увеличи усилията си, за да използва търговските преговори като инструмент за насърчаване на равенството между половете в световен мащаб и да се гарантира, че както жените, така и мъжете могат да се възползват от предимствата на либерализирането на търговията и да бъдат защитени от отрицателните последици от нея; счита, че за тази цел Комисията следва да се увери, че перспективата, свързана с пола, е включена хоризонтално във всички бъдещи търговски споразумения и че тя следва да следи за свързаното с пола въздействие на действащите търговски споразумения;

23.  Приветства обявеното от Комисията намерение да проведе средносрочен преглед на Общата схема от преференции (ОСП), като оцени в частност възможността за разширяване на преференциите, така че схемата да обхване и услугите; подчертава в същото време, че ОСП, включително схемите на ВОО и ОСП+, са инструменти. които позволяват да бъдат защитавани фундаментални ценности и че те трябва да бъдат ефективно прилагани и наблюдавани;

Прозрачни световни вериги за създаване на стойност, които зачитат основните ценности и стандарти в световен мащаб

24.  Отбелязва, че интернационализирането на световната система за производство допринесе за нови възможности за икономическо развитие и до път за излизане от бедността за стотици милиони хора, основан на заетостта; припомня, че според данни на МОТ около 780 милиона активни жени и мъже не печелят достатъчно, за да излязат от бедността; подчертава, че разрастването на световните вериги за създаване на стойност (СВСС) създават възможности за заетост, но че ниската степен на прилагане на съществуващото трудово законодателство и стандарти за трудова безопасност — въведени, за да защитават работниците от изтощително работно време и неприемливи условия — в държавите, които се явяват източник, продължават да бъдат належащ въпрос; подчертава, че СВСС тласка също така някои предприятия-доставчици да пренебрегват трудовото законодателство, да преместват икономическата си дейност извън ЕС, да наемат работници при опасни за здравето и неприемливи условия, да изискват изтощително работно време и да не зачитат основните права на работниците; припомня, че тези практики създават нелоялна конкуренция за доставчиците, които се придържат към трудовото законодателство и международните трудови стандарти и стандарти по отношение на околната среда, и за правителствата, които имат желание да постигнат повишаване на заплатите и на жизнените стандарти; призовава Комисията да проучи въздействието на разрастването на СВСС и да представи конкретни предложения за подобряване на условията в тях в тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР; подчертава, че по-нататъшната интеграция на ЕС в световните вериги за създаване на стойност трябва да бъде водена от двойния принцип на защита на европейския социален и регулаторен модел и на осигуряване и създаване на устойчив и справедлив растеж и достойни работни места както в ЕС, така и за неговите партньори; потвърждава, че глобализацията на веригите за създаване на стойност увеличава вносното съдържание на националното производство и износ, с което сериозно увеличава разходите за протекционистки мерки;

25.  Счита, че търговската политика трябва да даде принос за гарантиране на прозрачен процес на производство по цялата верига на създаване на стойност, както и спазване на основните екологични и социални стандарти и стандарти за безопасност; приканва Комисията да насърчава инициативи относно стандартите за надлежна проверка на веригите на доставка; приветства желанието на Комисията за тясно сътрудничество с МОТ и ОИСР за разработването на глобален подход за подобряване на условията на труд, особено в сектора за производството на облекла; подчертава значението на идентифицирането и оценяването на нови секторни или географски възможности за създаване на допълнителни отговорни инициативи по отношение на веригите на доставки; очаква предстоящото съобщение на Комисията относно КСО;

26.  Настоятелно призовава Комисията да постигне напредък по Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие;

27.  Отправя искане помощта за търговията и техническата подкрепа да бъдат съсредоточени върху овластяването на бедните производители, микро- и малките предприятия, кооперативите и жените и върху равенството между половете, с цел да се увеличат техните ползи от търгуването на местните и регионални пазари;

28.  Призовава Комисията да разработи законодателство с цел забрана на вноса на стоки, произведени в резултат на каквато и да било форма на принудителен труд или съвременно робство, като междувременно, засили контрола на веригите за внос и доставки по етични съображения;

29.  Подчертава, че по-добрата защита на целия диапазон от права върху интелектуалната собственост (ПИС) и по-ефективното им прилагане са от основно значение за засилване на интеграцията в световните вериги за създаване на стойност;

30.  Призовава Комисията да оказва подкрепа на всички развиващи се държави в усилията им да използват напълно и ефективно възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за ТРИПС, признати и потвърдени от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г., с цел да се гарантира, че те имат възможност да предоставят достъп до основни лекарствени средства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване; във връзка с това напомня на Съвета да изпълни ангажиментите си съгласно Декларацията от Доха, като се увери, че Комисията изрично гарантира достъп до лекарства при договарянето на свързани с фармацевтиката разпоредби в рамките на бъдещи двустранни и регионални споразумения с развиващите се страни, или когато развиващи се страни се присъединяват към СТО; приветства подкрепата на Комисията за искането за удължаване по отношение на фармацевтичната интелектуална собственост от най-слабо развитите държави, но изразява съжаление по повод на окончателното решение на Съвета на СТО за ТРИПС да предостави удължение в срок от само 17 години;

31.  Приветства вниманието, отделено от Комисията на справедливата търговия в нейното съобщение „Търговията — за всички“ и я призовава на изпълни като приоритет ангажиментите си да използва съществуващата структура за изпълнение на ССТ за насърчаване на справедливата търговия, насърчаване на схеми за справедлива търговия сред дребните производители в трети страни чрез делегациите на ЕС и разработване на дейности за повишаване на осведомеността в ЕС, като наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“;

32.  Счита, че новите технологии и интернет предоставят нови инструменти за проследимост на продуктите по веригата на доставки;

33.  Посочва ролята на банковите услуги в развитието на търговията и инвестициите; призовава ЕС да подкрепи действия за стимулиране на достъпа до банкови услуги в развиващите се държави;

34.  Приветства обявеното от Комисията намерение да модернизира правилата за произход, тъй като тези правила представляват постоянно нарастваща бариера за търговията, когато търговските партньори са доминирани от световни вериги за създаване на стойност; подчертава, че модернизацията на правилата за произход трябва да бъде приоритет във всички ССТ, договаряни от Съюза; призовава Комисията, в частност, да работи за гъвкави правила за произход, включително по-малко взискателни правила по отношение на добавената стойност и променящите се подкодове в рамките на „Хармонизираната система“;

Превръщане на мониторинга, оценката и последващите действия във връзка със съществуващите споразумения в ключов приоритет на търговската политика на ЕС

35.  Приветства предложението на Комисията за засилено партньорство с Парламента и заинтересованите страни за прилагането на търговските споразумения; подчертава, че Парламентът трябва да участва и да бъде напълно и своевременно информиран на всички етапи от процедурата, включително чрез системни консултации с Парламента преди изготвянето на мандатите на преговори; посочва, че Комисията е задължена да информира Парламента относно своите дейности по отношение на прилагането, мониторинга и последващите действия, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции;

36.  Призовава Комисията да не отправя искания за временно прилагане на търговски споразумения, включително на търговски глави от споразумения за асоцииране, преди Парламентът да е дал своето одобрение; припомня, че това би засегнало сериозно правата на Парламента и да създаде потенциална правна несигурност по отношение на другите страни, подписали споразумението, и съответните стопански субекти; припомня и приветства ангажиментите, поети от члена на Комисията, отговарящ за търговията, в това отношение, но категорично препоръчва тази договореност да бъде формализирана в новото междуинституционално споразумение;

37.  Счита, че в случая на смесените споразумения, вече изпробваната практика, при която споразумението се прилага само временно, след като Парламентът даде своето одобрение и в очакване на ратифицирането от националните парламенти, е най-добрият баланс между демократичен контрол и ефикасност;

38.  Настоява, че мониторингът, оценката и последващите действия, свързани със съществуващите споразумения, трябва да се превърнат в ключов приоритет на ОТП; призовава Комисията да пренасочи подходящи ресурси, за да може ГД „Търговия“ да подобри мониторинга на търговските споразумения, които трябва да се прилагат, като има предвид разрастващата се програма за преговори; отправя искане към Комисията да установи специфични показатели с цел да гарантира мониторинга на прилагането на търговските споразумения и публични и редовно да представя съществен и подробен доклад за изпълнението на Парламента, като посочва например резултатите, постигнати от промишлеността на ЕС и въздействието на споразуменията върху различни сектори и техните съответни пазарни дялове;

39.  Призовава Комисията да подобри качеството и точността на предварителните и последващите оценки въз основа на обновена методология; подчертава необходимостта винаги да бъдат представяни задълбочени и всеобхватни оценки на въздействието върху устойчивостта по отношение на инициативите в областта на търговската политика, по-специално в светлината на неотдавнашната препоръка на Омбудсмана във връзка с жалба 1409/201/JN относно ССТ между ЕС и Виетнам; подчертава, че оценките следва да обхващат най-малко: чувствителните икономически сектори; правата на човека, социалните и екологичните права; както и селскостопанските и местни производства в най‑отдалечените региони; изразява своята загриженост относно липсата на междинни и последващи оценки, както и относно ниското качество на извършваните оценки, както се посочва в Специален доклад № 02/2014 на Европейската сметна палата; настоява да се извършват по-висококачествени междинни и последващи оценки по отношение на всички търговски споразумения, за да се даде възможност на създателите на политики, заинтересованите страни и европейските данъкоплатци да преценят дали търговските споразумения са постигнали желаните резултати; отправя искане Комисията да предостави данни относно въздействието на търговските споразумения, които са сключени със акцент върху МСП, създаването на достойни работни места, правата на човека и околната среда, включително в държавите партньори, и да предложи допълнителни мерки, за да гарантира, че най-слаборазвитите държави извличат полза от нашите търговски политики;

40.  Призовава Комисията да представи на Парламента доклад относно двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване на големите търговски партньори на ЕС, със специален акцент върху енергийните ресурси, в който да се посочи икономическото въздействие на подобни практики върху икономиката на ЕС и мерките, които Комисията е предприела на двустранно, многостранно равнище и на равнището на СТО за преустановяване на практики; призовава Комисията да направи всичко възможно, за да премахне двойното ценообразуване и други практики на изкривено ценообразуване в рамките на своите търговски отношения с всичките си търговски партньори;

Насърчаване на световната търговия чрез многостранен подход в рамките на СТО

41.  Подчертава, че многостранната търговска система, въплътена в СТО, продължава да бъде най-добрият вариант за гарантиране на открита, справедлива и основана на правила система, която отчита и уравновесява множеството различни интереси на своите членове; отново заявява, че Парламентът е категоричен поддръжник на многостранния ред; приветства приключването на преговорите по Споразумението за улесняване на търговията, което ще допринесе за опростяването и модернизирането на митническите процедури в много държави, а това от своя страна ще улесни интеграцията на развиващите се държави в глобалната търговска система; призовава за бързото и правилно прилагане на споразумението от всички страни;

42.  Отбелязва, че са постигнати ограничени подобрения на 10-ата министерска конференция на СТО в Найроби през 2015 г. признава различията между членовете на СТО по отношение на това как да се процедира относно кръга от преговори в Доха, включително необходимостта да се разглеждат нови подходи за решаване на неуредените въпроси по отношение на различните интереси в рамките на развиващите се държави и на най-слаборазвитите държави, като същевременно признава все по-голямата отговорност на нововъзникващите икономики с оглед на приключването на кръга от Доха; приветства поетия от ЕС ангажимент за 400 млн. евро за финансиране в продължение на 5 години за подкрепа на развиващите се държави, особено най-слаборазвитите държави, в усилията им за прилагане на Споразумението за улесняване на търговията; отбелязва интереса на някои членове на СТО за започването на преговори във връзка с нови области, като например, но не само, инвестициите, държавните предприятия, конкуренцията и цифровата търговия; счита, че резултатите от министерската конференция в Найроби предоставят възможност да се даде нов живот на функцията за водене на преговори в рамките на СТО; настоятелно призовава Комисията да поеме инициативата за реформиране и укрепване на СТО, също така чрез засилване на координацията с МОТ и други агенции на ООН в областта на околната среда и правата на човека, с цел да се гарантира по-голямо приобщаване, ефективност, прозрачност и отчетност; припомня изключително важната роля на помощта за търговията в свързаните с търговията изграждане на капацитет и техническо подпомагане на развиващите се държави и най‑слаборазвитите държави; призовава във връзка с това ЕС и неговите държави членки да се ангажират да увеличат помощта за търговията, което да даде възможност на развиващите се държави да извлекат полза от по-голям дял от добавената стойност в световните вериги за създаване на стойност; призовава Комисията да разгледа въпроса относно справедливата и етична търговия в предстоящия преглед на стратегията за помощта за търговията;

43.  Счита многостранните преговори, за предпочитане в рамките на СТО (като например Споразумението за информационните технологии (СИТ), Споразумението за екологичните стоки (EGA) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA)) като предлага възможност за възстановяване на напредъка на равнището на СТО, но само като се поддържат отворени врати, така че да могат да се присъединят заинтересованите членове на СТО; твърдо е убеден, че когато е възможно, подобни споразумения трябва да бъдат достатъчно амбициозни да се прилагат на основа най-облагодетелствана нация сред всички членове на СТО и следва да служат за градивни елементи за бъдещи многостранни споразумения; подчертава, че търговската политика следва също така да се използва като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на продуктите, които са благоприятни за околната среда, както по отношение на тяхното използване, така и на методите за тяхното производство; подчертава значението на това инициативата за „зелени стоки“ да придобие многостранен характер и да се прецени дали търговските споразумения биха могли да предоставят привилегировани преференции за действително екологичните стоки; подчертава, че TiSA би могло да бъде възможност за възраждане на напредъка в областта на търговията с услуги на равнище СТО;

44.  Призовава за силно и ефективно парламентарно измерение на СТО с цел да се подобри прозрачността на организацията и да се укрепи и гарантира демократичната легитимност на световната търговия; настоятелно призовава СТО да използва изцяло парламентарната конференция по въпросите на СТО, като гарантира, че парламентаристите имат достъп до цялата информация, от която се нуждаят, за да изпълняват ефективно своята надзорна роля и да дават ценен принос за търговските политики;

Индивидуализиран подход при избора на бъдещи преговори за ССТ

45.  Призовава Комисията да се съсредоточи, по балансиран начин и при дължимото зачитане на реципрочността и взаимната изгода, върху приключването на текущите търговски преговори и я призовава да оцени възможното кумулативно въздействие, особено по отношение на чувствителните продукти, засегнати от квоти или либерализация по силата на текущи преговори или вече сключени търговски споразумения; отправя искане действителните и потенциални въздействия на сключените търговски споразумения да бъдат оценявани и оповестявани по по-добър начин, с оглед на намирането на подходящ баланс между защитата на чувствителни селскостопански сектори и насърчаването на офанзивните интереси на Съюза, които са му присъщи в качеството му на един от най-големите износители на хранително-вкусови стоки, наред с другото, чрез предвиждането на подходящи преходни периоди и квоти за, а в малко на брой случаи и изключване на, най-чувствителните продукти; припомня на Комисията да извърши определяне на обхвата и безпристрастни и непредубедени предварителни оценки на въздействието върху устойчивостта, като взема предвид интересите на Съюза преди да изготви мандатите за преговори;

46.  Счита, че е от съществено значение, на първо място, да се гарантира, че успешно приключилите търговски преговори биват ратифицирани във възможно най-кратки срокове; призовава по-специално за сключването на договорености с Канада и Сингапур, за да се обезпечи отварянето на два големи пазара, които ще бъдат от жизненоважно значение на бъдещите интереси на предприятията в ЕС; призовава за добре осведомени дебати в целия ЕС по време на политическите дискусии;

47.  Подчертава, че е изключително важно ЕС да преследва във всички търговски преговори своите чувствителни и офанзивни интереси, например насърчаването на инвестициите, премахването на нетарифните бариери в търговията, признаването и закрилата на географските указания и трудовите права, подобряване на достъпа до обществени поръчки (особено в контекста на текущите преговори за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и на ССТ ЕС—Япония), осигуряването на достойни и качествени работни места, включването на МСП в световните вериги за създаване на стойност, с изключение на публичните и аудиовизуалните услуги и правното гарантиране на правото да регулиране при договарянето на ССТ, като част от амбициозни, балансирани и всеобхватни пакети;

48.  Настоява търговските преговори да следват индивидуализирана, регионална търговска стратегия и да се обезпечи пълно съобразяване с регионалната интеграция, особено в Азия, Африка и Латинска Америка, които бяха набелязани от Комисията като региони, които, без да се накърнява ключовата роля, играна от стратегическото партньорство между ЕС и САЩ, са ключови за икономическите интереси на ЕС; призовава Комисията незабавно да започне преговори за инвестиционно споразумение с Тайван; припомня, че ЕС и Латинска Америка са естествени съюзници, с общо население от един милиард души, които създават една четвърт от световния БНП; посочва, че потенциалът на това партньорство е недостатъчно използван; приветства факта, че изготвената от Комисията нова търговска и инвестиционна стратегия поставя основен акцент върху Латинска Америка; призовава Комисията да се възползва от настоящия импулс в търговските преговори с Меркосур, за да постигне всеобхватно, балансирано и амбициозно споразумение; подкрепя модернизирането на споразуменията с Мексико и Чили; отправя искане да бъде даден допълнителен тласък на преговорите за ССТ с Австралия и Нова Зеландия и припомня, че е важно да се развиват търговските отношения на ЕС с Индия, като се има предвид огромният потенциал на този пазар; настоятелно призовава Комисията на внесе нова енергия в преговорите с Малайзия, както и да започне преговори с Индонезия възможно най-скоро, след приключването на подготвителните дискусии за всеобхватно икономическо партньорство;

49.  Подчертава, че в контекста на настоящите предизвикателства, специално внимание следва да се отдели на рамката след Котону, като се наблегне на връзката й с клаузите за правата на човека в СИП, на подкрепата за създаване на континентална зона за свободна търговия в Африка, като фактор на стабилност, регионална интеграция, местен растеж, заетост и иновации; припомня необходимостта ЕС да осигури стабилност в своето източно и южно съседство и призовава за по-голяма търговска и икономическа интеграция, постигайки в това отношение цялостно, бързо и подходящо прилагане на задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Украйна, Грузия и Република Молдова, както и конкретен напредък с Тунис, Мароко и Йордания;

50.  Призовава Комисията да привлече участието на национални предприятия във всички етапи от търговските преговори, включително като участва в консултации с национални асоциации, успоредно с консултациите с представителни асоциации на равнище ЕС, както и да представи текста на договореното търговско споразумение, придружен от списък, в който ясно се посочва изходът от преговорите за различните сектори и основанията за съответните предпочитания, за които е взела решение Комисията;

Противопоставяне на предоставянето на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай и необходимост от ефективни инструменти за търговска защита (ИТЗ)

51.  Подчертава, че мерките за по-нататъшна либерализация на търговията — които биха могли да доведат до нелоялни търговски практики и конкуренция между държавите относно всякакви нетарифни бариери, трудови права и стандарти в областта на околната среда и общественото здраве — налагат ЕС да бъде в състояние да отговаря още по-ефективно на нелоялните търговски практики и да гарантира равни условия; подчертава, че инструментите за търговска защита трябва да останат необходим компонент от търговската стратегия на ЕС и да дават възможност за по-голяма конкурентоспособност чрез възстановяването, когато е необходимо, на условия на лоялна конкуренция; припомня, че действащото законодателство на ЕС за защита на търговията датира от 1995 г.; подчертава, че системата на Съюза за търговска защита трябва спешно да бъде модернизирана без да бъде отслабена ; посочва, че правото на ЕС за защита на търговията трябва да бъде по-ефективно, по-достъпно за МСП и адаптирано към днешните предизвикателства и търговски модели, като разследванията бъдат по-кратки и бъдат увеличени прозрачността и предвидимостта; изразява съжаление, че предложението за модернизация на инструментите за търговска защита (ИТЗ) е блокирано в Съвета, който не е в състояние да постигне резултати по този важен законодателен текст; изразява съжаление, че Комисията изобщо не посочва необходимостта от модернизиране на ИТЗ в своето съобщение „Търговията — за всички“; настоятелно призовава Съвета да излезе от застоя по въпроса за модернизацията на ИТЗ, опирайки се на позицията на Парламента, особено като се има предвид, че Китай вече твърдо настоява да му бъде признат статут на пазарна икономика;

52.  Отново подчертава значението на партньорството на ЕС с Китай, в което свободната и справедлива търговия и инвестиции играят ключова роля; изразява убеденост, че докато Китай не изпълни всички пет критерия, за да бъде определен като пазарна икономика, ЕС следва да използва нестандартна методология в своите разследвания за установяване на дъмпинг или субсидиране на китайски внос, когато определя сравнимостта на цените, в съответствие с и като прилага изцяло онези части от Раздел 15 от Протокола за асоцииране на Китай, които дават възможност за прилагането на нестандартна методология; призовава Комисията да представи предложение, съобразено с този принцип. и припомня необходимостта от тясно сътрудничество с други партньори от СТО по този въпрос;

53.  Призовава Комисията да не предприема никакви мерки в това отношение без предварителна задълбочена и всеобхватна оценка на въздействието, обхващаща всички възможни въздействия и последици върху заетостта и устойчивия растеж във всички сектори в ЕС, както и евентуалните въздействия и последици върху околната среда;

По-добра съгласуваност между търговската и промишлената политика на ЕС и по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост

54.  Счита, че е нужно да се направи повече за да се даде отговор на потребностите на европейските индустрии по един всеобхватен начин и че на промишления сектор на ЕС твърде често се отрежда по-маловажно място от това на сектора на услугите; подчертава, че търговската политика трябва да осигури равни условия за европейската индустрия, да предостави достъп до нов и нововъзникващи пазари и улесни сближаването на стандартите във възходяща посока, като същевременно се намалява двойното сертифициране; призовава Комисията да гарантира съгласуваност между търговската и промишлената политика на ЕС и да насърчава развитието и конкурентоспособността на европейската промишленост като се обърне особено внимание на стратегията за реиндустриализация;

55.  Подчертава централната роля на правилата за произход (ПзП) при определяне на това, кои сектори печелят и кои губят от ССТ на ЕС; отчита, че ПзП все още не са напълно анализирани от Парламента и отправя искане към Комисията да подготви доклад, в който да се посочват промените, направени през последните десет години в четирицифрения код по КН, в предпочитаната позиция по подразбиране в преговорите по ССТ относно ПзП, обяснявайки причините за направените промени;

56.  Счита, че липсата на ефективно правоприлагане на правата на интелектуална собственост излага на риск оцеляването на цели сектори на европейската промишленост; подчертава, че фалшифицирането води до загуба на работни места и вреди на иновациите; отново заявява, че подходящата защита и ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост стоят в основата на развитието на глобалната икономика; приветства ангажимента на Комисията за повишаване на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в рамките на ССТ и на СТО и за работа с партньорите с цел борба с измамите; подкрепя Комисията в нейната цел за защита на целия диапазон от права на интелектуална собственост, включително патенти, търговски марки, авторски права, промишлени дизайни, географски указания, обозначаване на произхода и фармацевтични продукти;

Разкриване на нови пазарни възможности за доставчиците на услуги от ЕС и признаване на професионални квалификации като съществен елемент от търговската стратегия на ЕС

57.  Припомня, че ЕС играе водеща роля в сектора на услугите; подчертава, че разкриването на нови пазарни възможности трябва да бъде съществен елемент от стратегията на ЕС в областта на международната търговия; подчертава, че включването на услугите в търговските споразумения е от изключително голямо значение, тъй като то създава възможности за европейските дружества и местните служители, като същевременно се изключват, в съответствие с членове 14 и 106 от ДФЕС и протокол № 26 към него, настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес от обхвата на прилагане на споразумението, независимо от това дали те са публично или частно финансирани; отправя искане Комисията да насърчава и включва признаването на професионални квалификации в търговските споразумения, като по този начин се разкриват нови възможности за европейските предприятия и служители; призовава по-специално за разглеждане на възможността за включване на някои от обезщетенията, предвидени в Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери, в търговските и инвестиционни споразумения в замяна на такова признаване;

58.  Споделя мнението на Комисията, че временното движение на специалисти се превърна в основен фактор за увеличаване на стопанската дейност в международен план и остава от настъпателен интерес за ЕС; подчертава, че във всички споразумения за търговия и инвестиции на ЕС следва да бъде включена глава за трудовата мобилност; припомня обаче, че ангажиментите по „начин на предлагане“ 4 трябва да се отнасят единствено за движението на висококвалифицирани специалисти (като например лица с висше образование или еквивалентна магистърска степен или на висша ръководна длъжност) за конкретна цел, за ограничен период от време и при точно определени условия, установени с националното законодателство на държавата, в която се извършва услугата, и с договор, който спазва това национално законодателство в съответствие с член 16 от Директивата за услугите, като същевременно се гарантира, че нищо няма да попречи на ЕС и неговите държави членки да поддържат и подобряват трудовите стандарти и колективни договори;

59.  Приветства намерението на Комисията да използва търговската политика за справяне с новите форми на цифров протекционизъм и да установи правила за електронната търговия и трансграничните потоци от данни в съответствие с правото на ЕС за защита на данните и неприкосновеността на личния живот и за защита на основните права; счита, че трябва да се направи много повече, за да се създаде благоприятен климат за електронната търговия и предприемачество в ЕС, като се намалят монополите и злоупотребите с монополно положение на пазара на далекосъобщенията и практиките на блокиране на географски принцип и като се намерят конкретни решения за правна защита; подчертава, че осигуряването на регулаторно сътрудничество, намаляването на измамите онлайн, взаимното признаване и хармонизиране на стандартите в сектора на цифровата търговия е от жизненоважно значение; призовава Комисията да предложи нов модел за главите за електронната търговия, като съществуващата и бъдещата правна рамка на ЕС за защита на данните се изключи напълно от всички търговски преговори, с цел да се гарантира обмен на данни в пълно съответствие с правилата за защита на данните в страната на произход на субекта на данните; призовава за задълбочаване на сътрудничеството между правоприлагащите органи, особено по отношение на нелоялните търговски практики онлайн;

Значението на цифровата икономика за световната търговия в бъдеще

60.  Отбелязва нарастващото и бъдещото значение на цифровата икономика, не само в Европа, но и в целия свят, с приблизително 3,3 милиарда потребители на интернет в световен мащаб, съставляващи 40% от световното население; счита, че тенденции, като компютърните услуги в облак, мобилните интернет услуги, интелигентните мрежи и социалните медии, коренно трансформират икономическия пейзаж; подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде в крак с цифровите и технологичните тенденции;

61.  Отправя искане към Комисията, заедно с партньорите от СТО, не само да създаде работна група за цифровата търговия в рамките на СТО, която да проучи подробно доколко настоящата рамка е подходяща за електронната търговия и да разгледа конкретни препоръки, уточнения и корекции, но и да проучи възможностите за създаване на нова рамка за улесняване на търговията с услуги, основана на най-добрите практики, произтичащи от прилагането на Споразумението за улесняване на търговията;

Подкрепа за Комисията в борбата ѝ с корупцията

62.  Съзнава, че включването на разпоредби, отнасящи се до финансовите услуги, в търговските споразумения, предизвиква загриженост по отношение на тяхното потенциално отрицателно въздействие по отношение на изпирането на пари и укриването и избягването на данъци; настоятелно призовава Комисията да се бори срещу корупцията като сериозна нетарифна бариера в развитите и развиващите се държави; настоява, че търговските и инвестиционните споразумения предлагат добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и укриването на данъци; счита, че ангажиментите, основани на международни стандарти, задълженията за докладване по държави и автоматичния обмен на информация следва да бъдат включени в подходящи международни споразумения, за да залегнат в по-нататъшната либерализация на финансовите услуги;

63.  Счита, че връзката между търговските и инвестиционните споразумения и спогодбите относно двойното данъчно облагане все още не е достатъчно проучена и призовава Комисията да разгледа внимателно всяко възможно взаимодействие между тези инструменти и ефекта им върху борбата срещу отклонението от данъчно облагане;

Ориентирана към бъдещето търговска политика, която отчита специфичните потребности на МСП

64.  Подчертава, че ориентираната към бъдещето търговска политика трябва да отделя по-голямо внимание на специфичните потребности на микро предприятията и МСП и да гарантира, че те могат в пълна степен да се възползват от споразуменията за търговия и инвестиции; припомня, че само малка част от европейските МСП са в състояние да разпознаят и да използват възможностите, предлагани от глобализацията и либерализацията на търговията; отбелязва, че само 13% от европейските МСП са международно активни извън ЕС, докато в същото време те осигуряват една трета от износа на ЕС; подкрепя инициативите за улесняване на интернационализацията на европейските МСП, и следователно настоява на предимствата на включването на специална глава за МСП във всички бъдещи споразумения за свободна търговия; счита, че е необходимо да се проучат нови начини за подпомагане МСП при продажбата им на стоки и услуги в чужбина; подчертава, че МСП се нуждаят от по-добре съобразена с конкретните им нужди подкрепа, започваща от държавите членки, лесен достъп до онлайн информация относно търговските мерки, както и от конкретни и ясни ръководства относно възможностите и ползите, предлагани от минали или бъдещи търговски споразумения, сключени от ЕС;

65.  Отправя искане към Комисията да отчита потребностите на МСП хоризонтално във всички глави от търговските споразумения, включително, но не само, чрез създаването на онлайн единни пунктове за достъп, които МСП могат да използват, за да получат информация за съответен регламент, което е от особено значение за доставчиците на трансгранични услуги по отношение на лицензирането и други административните изисквания; посочва, че при необходимост тези инструменти следва да включват и новите възможности за достъп до пазара за МСП, особено по отношение на търговете с ниска стойност; подчертава необходимостта от намаляване на търговските разходи на МСП чрез оптимизиране на митническите процедури, намаляване на ненужните нетарифни бариери и регулаторни тежести и опростяване на правилата за произход; счита, че МСП следва да помогнат на Комисията при разработването на тези инструменти, за да се гарантира, че търговските споразумения отговарят на техните нужди; насърчава Комисията да поддържа тесен диалог с представители на МСП на всички етапи от търговските преговори;

66.  Подчертава, че по-бързият достъп за европейските МСП до антидъмпингови процедури е от ключово значение за защитата им от нелоялни търговски практики; подчертава необходимостта от реформа на многостранната рамка на СТО с цел по-добро включване на МСП и гарантиране на по-бързо уреждане на спорове;

67.  Призовава Комисията да оцени и подобри съществуващите инструменти по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване на съответните програми на държавите членки и европейската добавена стойност, преди да разработва по-нататъшни самостоятелни действия за подкрепа на интернационализацията на МСП; подчертава, че Комисията следва да представи независима оценка на всички съществуващи програми пред Парламента;

Инвестиции

68.  Подчертава значението на входящите и изходящите инвестиции за икономиката на ЕС и необходимостта предприятията на ЕС да бъдат защитени, когато инвестират в трети пазари; отчита в този контекст усилията на Комисията по отношение на новата съдебна система за инвестициите (ССИ); подчертава необходимостта от по-нататъшен дебат със заинтересованите страни и Парламента относно ССИ; подчертава, че системата трябва да бъде в съответствие с правния ред на ЕС и в частност с правомощията на съдилищата на Съюза и по-специално с правилата на ЕС в областта на конкуренцията; споделя амбицията за установяване в средносрочен план на многостранно решение за инвестиционни спорове; изразява съжаление, че предложението за ССИ не включва разпоредба относно задълженията на инвеститорите;

69.  Призовава ЕС и неговите държави членки да следват препоръките на цялостната рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие на УНКТАД, с цел да се стимулират по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции;

70.  Отбелязва изискването в съобщението на Комисията, озаглавено „План за инвестиции за Европа“, за даване на тласък на инвестициите в рамките на ЕС и счита, че търговските стратегии са основно средство за постигането на тази цел; отбелязва, че Европейският фонд за стратегически инвестиции няма външно измерение; отправя искане към Комисията да разгледа възможността за създаване на външно подразделение само след внимателен анализ на резултатите от дейността на фонда, както и преглед на ползата от него, като се има предвид наличието на кредитиране от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и действията на Европейския фонд за развитие; подчертава, че тези фондове трябва да допринасят за устойчиво развитие и достойни работни места, за справяне с бедността и намаляване на първопричините за миграцията;

71.  Припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие (DFIs) и публично-частните партньорства (ПЧП) за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност за устойчивото развитие на техните проекти;

Търговия и земеделие

72.  Подчертава, че високите европейски стандарти в областта на околната среда, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и социалните условия са от голямо значение за гражданите на ЕС, особено във връзка с обществения морал и информирания избор на потребителите; счита, че търговските споразумения следва да насърчават лоялната конкуренция, за да се гарантира, че земеделските стопани в ЕС могат да се възползват напълно от тарифните концесии и че не са в икономически по-неравностойно положение в сравнение с конкурентите им от трети държави; подчертава необходимостта да се гарантира, че стандартите на ЕС по отношение на безопасността на храните и хуманното отношение към животните ще бъдат защитени като се запазят принципът на предпазните мерки, устойчивото селско стопанство, високото равнище на проследимост и етикетирането на продуктите и като се гарантира, че целият внос е в съответствие с приложимото законодателство на ЕС; отбелязва големите разлики в стандартите за хуманно отношение към животните в международен план; подчертава в тази връзка необходимостта от регулиране на износа на живи селскостопански животни в съответствие с действащото законодателство на ЕС и на стандартите, определени от Световната организация по здравеопазване на животните (OIE);

73.  Счита, че отварянето на нови пазари за селскостопанската продукция на ЕС, като млечни продукти, месо и плодове и зеленчуци, е важно в контекста на настоящата криза в селското стопанство; подчертава необходимостта от намиране на нови възможности за достъп до пазари с висок покупателен потенциал;

74.  Счита, че е необходимо да се повиши добавената стойност на селското стопанство и да се провеждат кампании за популяризиране с цел отваряне на нови пазари; подчертава преди всичко, че е изключително важно да се укрепят схемите за качество на равнището на ЕС, тъй като те гарантират най-добрия възможен имидж на продуктите на ЕС на световния пазар, с което се осигуряват косвени ползи за европейското земеделие като цяло;

75.  Подчертава необходимостта от по-сериозен контрол на вноса на границите и от по-строги инспекции от страна на Хранителната и ветеринарна служба относно условията на производство и търговия в държавите, изнасящи за ЕС, с цел да се гарантира спазването на правилата на Съюза;

76.  Подчертава значението на постигането на напредък в областта на здравните, фитосанитарните и другите нетарифни бариери в търговията със селскостопански продукти във всички преговори за споразумения за свободна търговия, особено по отношение на определените от Европейския съюз „червени линии“, които могат да са свързани с последици за здравето на потребителите;

77.  Припомня значението на географските указания за подкрепата на традиционни европейски земеделски продукти, за защитата им от недобросъвестни практики (free rider practices), за гарантирането на правата на потребителите и за осъзнатия им избор, и за защитата на селскостопанските производители и по-специално МСП; отбелязва, че защитата и признаването на географските указания в трети държави може да е много ценно за хранително-вкусовата промишленост на ЕС като цяло, и счита, че всички търговски споразумения следва да включват защитни мерки и действия за борба с фалшифицирането;

По-добър достъп до обществени поръчки за европейските стопански субекти

78.  Призовава за премахване на настоящите дисбаланси по отношение на степента на отваряне на пазарите на обществени поръчки между ЕС и други търговски партньори; призовава Комисията да отиде още по-далеч в търсенето на амбициозно и по-реципрочно отваряне на международните пазари на обществени поръчки, като същевременно се гарантира изключване на услугите от общ икономически интерес и гарантиране на свободата на държавите членки да приемат социални и екологични стандарти, като например критерия за икономически най-изгодна оферта (MEAT) при процедурите за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че европейските стопански субекти, както корпоративните дружества, така и МСП, се нуждаят от по-добър достъп до договори за обществени поръчки в трети държави чрез инструменти, като Законодателния акт за малкия бизнес, и от премахване на настоящото равнище на асиметрии; припомня във връзка с това, че ЕС е един от най-отворените пазари за обществени поръчки в рамките на СТО;

79.  Отбелязва измененото предложение на Комисията за регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на Съюза в областта на обществените поръчки, който е важен инструмент за гарантиране на равни условия на достъп до пазара на трети държави, и изразява дълбоко съжаление, че правителствата на държавите членки забавиха първоначалното предложение; призовава Комисията да постигне положителна реципрочност на достъпа до пазарите на обществени поръчки с основните търговски партньори;

Равен достъп до ресурси за лоялна конкуренция на световния пазар

80.  подчертава, че природните ресурси са ограничени и следва да се използват по устойчив начин от икономическа и екологична гледна точка, като се дава приоритет на рециклирането; признава голямата зависимост на развиващите се страни и особено на най-слаборазвитите страни от природните ресурси; припомня, че европейската търговска политика трябва да се стреми към осъществяване на последователна, устойчива, изчерпателна и обхващаща различни политики стратегия по отношение на суровините, както вече беше подчертано от Парламента в неговата резолюция относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“;

81.  Подчертава необходимостта да се премине към нисковъглеродна икономика, и поради това насърчава Комисията да засили сътрудничеството в областта на енергийните научни изследвания, развойната дейност и иновационните дейности, насочени към насърчаване на диверсификацията на енергийните доставчици, маршрути и източници, установяване на нови енергийни търговски партньори и създаване на по-голяма конкуренция, понижаваща цените за потребителите на енергия; подчертава, че развитието на възобновяеми източници на енергия и насърчаването на енергийната ефективност са от решаващо значение за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от внос; подчертава значението на включването и на двете условия в споразуменията за свободна търговия, с цел изграждане на устойчиви партньорства, както и за засилване на технологичното сътрудничество, особено в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност и предпазните мерки, както и на предотвратяването на изместването на въглеродни емисии с цел постигане на целите, очертани в рамките на COP21;

Борбата срещу незаконната търговия с дива флора и фауна и продукти на дивата флора и фауна

82.  Остава дълбоко загрижен от рязкото увеличение напоследък на престъпленията срещу дивата флора и фауна и съпътстващата ги незаконна търговия, което не само има пагубно въздействие върху биологичното разнообразие и разпространението на биологичните видове, но представлява и ясна и реална заплаха за поминъка и местните икономики, особено в развиващите се страни; приветства ангажимента на ЕС за премахване на незаконната търговия с диви животински и растителни видове като част от отговора на ЕС на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално на Цел за устойчиво развитие 15, в която се отбелязва, че е необходимо не само да се сложи край на бракониерството и трафика на защитени видове на флората и фауната, но и да се разреши проблемът с търсенето и предлагането на незаконни продукти от дивата флора и фауна; очаква във връзка с това Комисията, след период на размисъл, включващ консултации с Парламента и държавите членки, да разгледа как най‑добре да се включат разпоредби относно незаконната търговия с диви животински и растителни видове във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС;

По-добро митническо сътрудничество и борбата с незаконната търговия по границите на ЕС

83.  Подчертава, че по-добрите, хармонизирани и по-ефикасни митнически процедури в Европа и извън нея допринасят за улесняване на търговията и изпълнение на съответните изисквания за улесняване на търговията и допринасят за предотвратяване на фалшифицирането, както и на навлизането на незаконни и фалшифицирани стоки в единния пазар на ЕС, което подкопава икономическия растеж и излага на сериозен риск потребителите в ЕС; приветства намерението на Комисията да се засили сътрудничеството между митническите органи; отново призовава Комисията и държавите членки за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

84.  Подчертава, че Комисията, при договарянето на търговски споразумения, следва да се стреми да убеди търговските партньори да приемат митническо и гранично обслужване на едно гише, при необходимост придружено от помощ за изграждане на капацитет за търговски фондове;

85.  Подчертава необходимостта от адекватна комуникация и тясна координация, за да се гарантира, че премахването на тарифите се придружава от подходящи технически, институционални и политически мерки за гарантиране на сигурността на търговията;

86.  Отправя искане към Комисията да разгледа възможността за приемане на ключови показатели за резултатите, за да се оценяват резултатите на митническата администрация у дома и в чужбина; изразява съжаление, че понастоящем наличните публични данни са много малко; посочва, че би било полезно да се разбере как митническите и другите гранични агенции работят у дома и с търговските партньори на текуща основа, с цел споделяне на най-добри практики и координиране на специфичните интереси за улесняване на търговията в рамките на европейските институции — като се вземат предвид разпоредбите на член 13 от Споразумението на СТО за улесняване на търговията;

87.  Отправя искане към Комисията и държавите членки да започнат открит дебат относно възможното пренасочване на митническите органи от национално равнище на равнище ЕС;

Осигуряване на осезаеми ползи за потребителите

88.  Отчита, че търговските споразумения имат потенциала да бъдат от голяма полза за потребителите, по-специално чрез засилване на конкуренцията, понижаване на цените, осигуряване на по-голям избор и стимулиране на иновациите; призовава Комисията, с цел отключване този потенциал, да настоява на всички преговори за ограничаване на практиките на блокиране на географски принцип, за намаляване на таксите за международен роуминг, и за засилване на правата на пътниците;

89.  Призовава за мерки в подкрепа на потребителите в контекста на трансграничната търговия със стоки и услуги с трети държави, например под формата на онлайн информационни бюра, които да предоставят информация или съвети във връзка със спорове;

90.  Настоява, че на потребителите трябва да се предоставя точна информация относно характеристиките на продуктите, с които се търгува;

Търговията — за всички: съпътстващи политики в отворените търговски и инвестиционни политики, необходими за максимизиране на ползите и свеждане до минимум на загубите

91.  Споделя възгледа на ОИСР, че отворените и справедливи политики в областта на търговия и инвестициите се нуждаят от набор от ефективни съпътстващи политики с цел максимизиране на придобивките и свеждане до минимум на загубите от либерализацията на търговията за населението и икономиките на ЕС и на третите държави; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят много повече за допълване на отварянето на търговията с редица поддържащи мерки за осигуряване на устойчиво развитие, като например в областта на обществените услуги и инвестициите, образованието и здравеопазването, активните политики на пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, развитието на инфраструктура и подходящите правила за гарантиране на социална защита и опазване на околната среда;

92.  Призовава Комисията и държавите членки да провеждат задълбочени, предварителни и последващи анализи въз основа на секторни и регионални оценки на въздействието на съответните търговски споразумения и законодателни досиета, с които да се предвиждат възможните неблагоприятни въздействия върху пазара на труда в ЕС и да се търсят по-усъвършенствани начини за въвеждане на смекчаващи мерки, даващи нов импулс за развитие на губещите сектори и региони, с оглед постигане на по-равномерно и широко разпределение на ползите от търговията; подчертава, че в това отношение европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд, могат да играят изключителна роля; посочва, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията също може да бъде важен инструмент, ако се реформира и оформи по такъв начин, че да разполага с достатъчно средства за оказване на помощ на дружествата от ЕС и производителите, засегнати от свързани с търговията санкции спрямо трети държави, и помощ за работещите в МСП, пряко засегнати от последиците на глобализацията;

o
o   o

93.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, на УНКТАД и на СТО.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0415.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0252.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0041.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0250.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0219.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0175.
(7) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стp. 87.
(8) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 42.
(9) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94.
(10) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(11) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.

Последно осъвременяване: 13 февруари 2018 г.Правна информация