Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 9 от ДФЕС, който задължава ЕС да насърчава високо равнище на заетост, да гарантира подходяща социална закрила, да се бори срещу социалното изключване и да осигурява високо равнище на образование, обучение и опазване на здравето на човека,

—  като взе предвид членове 151—156 от ДФЕС,

—  като взе предвид Декларацията от 9 май 1950 г., призоваваща за „изравняването и подобряването на условията на живот на работниците“,

—  като взе предвид Европейската социална харта, допълнителния протокол към нея и преразгледания ѝ текст, влязъл в сила на 1 юли 1999 г., и по-специално част I, част ІІ и членове 2, 4, 16 и 27 от този текст, относно правото на равни възможности и равно третиране на работниците със семейни отговорности,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през 2010 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, влязла в сила през 1990 г.,

—  като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие за 2030 г., които бяха приети от ООН през 2015 г. и които са валидни за целия свят и обхващат и ЕС,

—  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(1),

—  като взе предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид Европейския кодекс за социална сигурност на Съвета на Европа и протокола към него — основен европейски инструмент за минимална хармонизация на системите за социална сигурност, указващ минимални стандарти и позволяващ на договарящите се страни да надвишават тези стандарти,

—  като взе предвид доклада на независимия експерт на ООН в областта на упражняването на всички права на човека от страна на по-възрастните лица,

—  като взе предвид действащото законодателство на ЕС, механизмите за координация на политиките и финансовите инструменти в областта на заетостта, социалната политика, икономическата и паричната политика, вътрешния пазар, свободното движение на стоки, лица, услуги и капитал, Европейския социален фонд и икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид препоръките и заключенията на Съвета относно интеграцията на ромите,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(2),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. на тема „Насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“,

—  като взе предвид Директивата за равно третиране в областта на заетостта(4),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

—  като взе предвид Директивата за писменото уведомление(5),

—  като взе предвид Директивата за срочната работа(6);

—  като взе предвид Директивата за работа чрез агенции за временна заетост(7),

—  като взе предвид Директивата за работа при непълно работно време(8),

—  като взе предвид Директивата за расовото равенство(9),

—  като взе предвид политическите насоки на Европейската комисия, озаглавени „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“, представена от Жан-Клод Юнкер на 15 юли 2014 г.,

—  като взе предвид доклада от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на споделянето“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщенията на Комисията относно интеграцията на ромите (COM(2010)0133, COM(2011)0173, COM(2012)0226, COM(2013)0454, COM(2015)0299, COM(2016)0424),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 21 март 2014 г. относно прилагането на Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост (COM(2014)0176),

—  като взе предвид Становище SOC 520 на ЕИСК от 17 септември 2015 г. на тема „Принципи на ефективните и надеждни системи за социално подпомагане“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно стратегическите приоритети за работната програма на Комисията за 2017 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(16),

—  като взе предвид Стратегическия ангажимент за равенство между половете на Европейската комисия за периода 2016—2019 г.,

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи с Caterpillar и Alstom(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата(26) и като взе предвид пакета на Комисията за социални инвестиции от 20 февруари 2013 г., включително препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно ромите(27),

—  като взе предвид Европейския речник по колективни трудови правоотношения на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound),

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2014 г. на тема „Заплащането в Европа през 21 век“

—  като взе предвид доклада на Eurofound на тема „Достъп до здравеопазване във времена на криза“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound на тема „Достъп до социални помощи: намаляване на случаите на непотърсени помощи“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound на тема „Нови форми на заетост“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2015 г. на тема „Неадекватно жилищно настаняване в Европа: разходи и последствия“,

—  като взе предвид предстоящия през 2016 г. обзорен доклад на Eurofound относно 6-ото европейското проучване на условията на труд,

—  като взе предвид проучването на МОТ от 2016 г. относно „Изграждането на социален стълб за европейско сближаване“,

—  като взе предвид работата, извършвана от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), и по-специално нейните проучвания в областта на мигрантите и малцинствените групи, както и докладите относно тежките форми на трудова експлоатация, системите за защита на децата и правото на независим живот за хората с увреждания,

—  като взе предвид решението на Съда по дело C-266/14 от 10 септември 2015 г. относно организацията на работното време на работниците, които не разполагат с фиксирано или обичайно работно място,

—  като взе предвид решението на Съда по съединени дела C 8/15 P до C 10/15 P (Ledra Advertising и др.) от 20 септември 2016 г., което утвърждава основните права на гражданите по отношение на Комисията и Европейската централна банка във връзка с приемането на меморандуми за разбирателство от името на ЕМС,

—  като взе предвид анализите, извършени съвместно от европейските социални партньори, BusinessEurope, CEEP, ETUC и UEAPME – от октомври 2007 г., озаглавено „Основни предизвикателства за европейските пазари на труда“, и от юли 2015 г., озаглавено „Подробен анализ на заетостта, проведен от европейските социални партньори“,

—  като взе предвид съвместното становище на комисията по заетост и на комитета за социална закрила относно европейския стълб на социалните права, одобрено от Съвета на 13 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0391/2016),

А.  като има предвид, че ЕС трябва да реагира бързо и по видим начин на нарастващото усещане за безсилие и тревога сред голяма част от хората във връзка с несигурните перспективи за бъдещето, безработицата, растящото неравенство и липсата на възможности, по-специално за младите хора; като има предвид, че обществената консултация относно европейския стълб на социалните права, проведена от Комисията до декември 2016 г., се превърна в задълбочен размисъл относно съществуващите достижения в социалната сфера и широкообхватна дискусия сред социалните партньори, националните правителства и парламенти, гражданското общество и институциите на ЕС, относно бъдещето и структурата на европейския социален модел в бъдеще; като има предвид, че този дебат може да помогне за привличане на вниманието към основните ценности на ЕС и към факта, че в сравнение с останалия свят Европа има високи трудови и социални стандарти и системи за социална закрила; като има предвид, че дебатът относно европейския стълб на социалните права и необходимите стъпки при свързаните с този дебат последващи действия могат също да помогнат за укрепването на основите на европейския проект и за подобряване на усещането на хората за съпричастност към процеса на европейската интеграция;

Б.  като има предвид, че е необходимо Европейският съюз да продължава да разработва европейски социален модел, който е част от социалната пазарна икономика, дава повече възможности на хората и позволява устойчив просперитет и висока производителност, основани на солидарност, социална справедливост и равни възможности, позволява справедливо разпределение на богатството, солидарност между поколенията, върховенство на закона, недискриминация, равенство между половете, всеобщи и висококачествени образователни системи, качествена заетост и устойчив и приобщаващ растеж в дългосрочен план, съпроводен със създаване на работни места, и който е в съответствие със световните цели за устойчиво развитие – модел, който действително цели пълна заетост, осигурява подходяща социална закрила и качествени основни услуги за всички, бори се срещу икономическото неравенство, дава повече възможности на хората в уязвимо положение, бори се с бедността и социалното изключване, укрепва участието в гражданския и политическия живот и подобрява стандарта на живот за всички хора в ЕС, като постига целите и спазва правата, установени в Договорите на ЕС, Хартата на основните права и Европейската социална харта;

В.  като има предвид, че Комисията е поела ангажимент да постигне „рейтинг ААА в социалната сфера“ за ЕС и че от нея се очаква през пролетта на 2017 г. да направи предложение за европейски стълб на социалните права, който да насърчава добре функциониращи и приобщаващи пазари на труда и социални системи в участващите държави членки и да служи като пътепоказател за подновяване на възходящото сближаване чрез i) актуализиране на действащото законодателство в ЕС, ii) подобряване на рамката на ЕС за координация на икономическите и социалните политики, inter alia чрез социален бенчмаркинг на усилията за национални реформи, без установяване на неефективни паралелни структури, както и чрез iii) осигуряване на подходяща финансова подкрепа на национално и европейско равнище; като има предвид, че Парламентът, избран пряко от европейските граждани, носи основна отговорност и участва в определянето и приемането на европейския стълб на социалните права;

Г.  като има предвид, че целта на икономическите и социалните политики е да служат на хората, включително чрез насърчаване на устойчиви и социално отговорни икономически дейности при еднакви условия на конкуренция, както и като има предвид, че хората са също така най-важният фактор за конкурентоспособността на дадено дружество и правилното функциониране на цялата икономика;

Д.  като има предвид, че социалният диалог може да има положителен принос за растежа, заетостта и конкурентоспособността; като има предвид, че Съюзът е задължен да признава и насърчава ролята на социалните партньори, да улеснява диалога между тях и да зачита тяхната автономност, включително по отношение на определянето на възнагражденията, правото да договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори и да предприемат колективни действия в съответствие с националното законодателство и практики; като има предвид, че европейският стълб на социалните права следва да насърчава социалните партньори и държавите членки да установяват по-високи стандарти от договорените на европейско равнище; като има предвид, че Комисията се консултира със социалните партньори относно възможната посока на дейностите на Съюза в областта на социалната политика; като има предвид, че е необходима постоянна подкрепа за социалния диалог на всички равнища;

Е.  като има предвид, че е изключително важно поведението на предприятията да бъде социално отговорно и действително да съблюдава устойчивостта и интересите на обществото; като има предвид, че е ценно работниците да бъдат включени във вземането на решения; като има предвид, че социалните предприятия, например кооперациите, предоставят добър пример за създаване на качествена заетост, подкрепа на социалното приобщаване и насърчаване на икономиката, основана на участието;

Ж.  като има предвид, че основните социални права се отнасят за всички хора в ЕС, а съществуващото законодателство на Съюза, регулиращо пазарите на труда, стоките и услугите, е приложимо по отношение на всички държави членки; като има предвид, че икономическото интегриране прави държавите членки зависими една от друга по отношение на техния капацитет да осигуряват достойни условия на труд и да поддържат социалното сближаване; като има предвид, че за да бъде предотвратена конкуренцията на база условия на труд, функциониращият единен пазар се нуждае от солиден основен набор от социални права за работниците; като има предвид, че принципът на субсидиарност, определен в Договорите, оправдава действията на равнище на Съюза по причини, свързани с обхвата или последиците от предложеното действие; като има предвид, че постигането на социалните цели на ЕС зависи и от националното законодателство и добре развитите национални социални системи; като има предвид, че регионалните разлики в равнищата на заплащане и системите за социална сигурност са донякъде неизбежни, но следва да бъдат предприети мерки, за да се гарантира, че те не създават натиск за влошаване на условията на труд и живот; като има предвид, че възходящото икономическо и социално сближаване е особено важно за правилното функциониране на Съюза; като има предвид, че Съюзът не хармонизира, а координира националните системи за социална сигурност, насърчава тяхното развитие и улеснява ефективната социална закрила за лица, които упражняват правото си на свободно движение; като има предвид, че за да предоставя правна сигурност и да насърчава икономическото развитие чрез лоялна конкуренция, е необходимо развитието на нормативната уредба да не изостава от технологичната иновация и другите видове иновация; като има предвид, че прилагането на европейския стълб на социалните права ще изисква многостранно действие, междусекторни подходи и пълно участие на заинтересованите страни; като има предвид, че разпоредбите относно времето за почивка на работниците следва да вземат предвид, когато това е възможно, общ седмичен почивен ден, признат от традицията и обичаите в държавата или региона;

З.  като има предвид, че е необходимо европейските социални държави да бъдат актуализирани и укрепени, за да се подпомогне преходът във възходяща посока към и в рамките на пазара на труда, както и за да се поддържа икономическа сигурност през целия живот на хората; като има предвид, че с усложняването на пазара на труда е естествено социалната държава също да се нуждае от адаптиране на своите механизми и инструменти, за да управлява правилно възникващите различни социални рискове; като има предвид, че този процес на актуализиране следва също да подобри достъпа на хората до социалната държава и взаимодействието им с нея, както и да улесни прилагането на съответните правила, включително за МСП; като има предвид все пак, че ролята на социалните държави не се отнася единствено до пазара на труда; тя включва inter alia и функционирането на системите за социална сигурност, борбата срещу бедността и социалното изключване, както и инвестициите в образованието, грижите за децата, здравното обслужване, социалните услуги и други основни услуги; като има предвид, че „социалните инвестиции“, които подкрепят хората от ранно детство до преклонна възраст, имат основна роля, за да могат хората напълно да участват в обществото и икономиката на 21-ви век; като има предвид, че ще бъдат необходими големи усилия, за да бъде постигната целта за намаляване на бедността и за социално приобщаване, заложена в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че жилищното настаняване е належащ въпрос в много държави членки и много домакинства изразходват голяма част от нетните си доходи за жилище и разходи за енергия;

И.  като има предвид, че Конвенция № 202 на МОТ предвижда, че минималните равнища на социална закрила следва да включват най-малко следните основни гаранции за социална закрила: а) достъп до определен на национално равнище набор от стоки и услуги, по-специално основни здравни грижи, включително грижи при майчинство, който отговаря на критериите за наличност, достъпност, приемливост и качество; б) основна сигурност на доходите за деца, поне до национално определено минимално равнище, което да осигурява достъп до прехрана, образование, здравни грижи и всички други необходими стоки и услуги; в) основна сигурност на доходите, поне до национално определено минимално равнище, за лицата в активна възраст, които не могат да си осигуряват достатъчно приходи, особено в случаи на болест, безработица, майчинство и инвалидност; и г) основна сигурност на доходите, поне до национално определено минимално равнище, за възрастните хора; като има предвид, че европейският стълб на социалните права следва да вземе предвид това определение и да се стреми да гарантира, че тези основни характеристики на социалната закрила са напълно постигнати, а за предпочитане надвишени, във всички държави членки; като има предвид, че Европейският икономически и социален комитет направи полезен принос в това отношение, като постигна съгласие относно принципи за ефективни и надеждни социални системи;

Й.  като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са изправени пред определени социални предизвикателства и такива, свързани със заетостта; като има предвид, че упражняването на социалните права зависи и от политиките и инструментите в подкрепа на териториалното сближаване, по-специално в регионите със сериозни и постоянни природни, демографски или структурни икономически неблагоприятни условия, включително региони с ниска гъстота на населението и с разпръснато население или най-отдалечените региони; като има предвид, че регионите в неблагоприятно положение се нуждаят от по-големи стратегически инвестиции и подкрепа за сближаване, за да станат по-конкурентоспособни, да се подобри социално-икономическата им структура и да се предотврати по-нататъшен демографски спад; като има предвид, че при настоящата си макроикономическа рамка еврозоната е изправена пред специфични предизвикателства по отношение на постигането на посочените в Договорите цели в сферата на заетостта и в социалната сфера; като има предвид, че възстановяването на подходящата социално-икономическа сигурност, така че да се компенсира тази засилена вътрешна гъвкавост, може да изисква разглеждането на възможността за въвеждане на специфични социални цели, стандарти и/или финансови инструменти на равнището на еврозоната;

K.  като има предвид, че европейските пазари на труда се развиват все по-често в посока на „атипични“ или „нестандартни“ форми на заетост, например временна работа, принудителна работа на непълно работно време, непостоянна работа, сезонна работа, работа на повикване, зависима самостоятелна заетост или работа, извършвана чрез посредничеството на цифрови платформи; като има предвид обаче, че постоянните работни места продължават да допринасят в най-голяма степен за увеличаването на заетостта, като отбелязват по-бърз ръст от временната заетост през последните две години и половина(28); като има предвид, че търсенето на труд става по-разнообразно в сравнение с това от миналото; като има предвид, че в някои случаи това може да бъде от полза за производителността, равновесието между професионалния и личния живот, прехода към пазара на труда и повторните възможности за професионално развитие за онези, които се нуждаят от тях; като има предвид, че някои от нестандартните форми на заетост включват дълги периоди на икономическа несигурност и лоши условия на труд, по-специално под формата на по-ниски и по-несигурни доходи, липса на възможности за защита на собствените права, липса на социално и здравно осигуряване, липса на професионална идентичност, липса на перспективи за професионално развитие и трудно съчетаване на работата на повикване със семейния живот; като има предвид, че динамичният пазар на труда следва да гарантира възможността всеки да използва своите умения и способности в професионалния си живот въз основа, inter alia, на здравословни и безопасни условия на труд, активни политики по заетостта и неспиращо актуализиране на уменията чрез редовно учене през целия живот; като има предвид, че съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз изяснява понятията „трудово правоотношение“ и „работник“ за целите на прилагането на правото на ЕС, без да се засягат националните определения за „работник“, установени за целите на националното право в съответствие с принципа на субсидиарност;

Л.  като има предвид, че активните политики по заетостта, индивидуалната отговорност и участието в ученето през целия живот са важни за приобщаването към пазара на труда, въпреки че в повечето случаи безработицата се дължи на липса на свободни работи места или други обстоятелства извън контрола на отделното лице;

M.  като има предвид, че по отношение на хората в уязвимо положение или тези, които по-често са обект на дискриминация, например жените, етническите малцинства, дългосрочно безработните лица, възрастните лица и лицата с увреждания, могат да бъдат необходими допълнителни мерки за насърчаване на тяхното участие на пазара на труда и за гарантиране на достоен стандарт на живот през целия им живот; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да изгради Европа без бариери за лицата с увреждания в ЕС, чийто брой е оценен на 80 милиона души, както и че целите за намаляване на бедността и за заетостта няма да бъдат постигнати, ако лицата с увреждания не бъдат напълно интегрирани в икономиката и обществото; като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е ратифицирана от ЕС и следователно нейните принципи следва да бъдат интегрирани в рамките на европейския стълб на социалните права; като има предвид, че отрицателният ефект, който кризата оказва върху достъпа до здравеопазване, често идва със закъснение и много от хората се оказват без достъп до здравеопазване дори ако формално услугите са покрити, в частност поради това, че не могат да си позволят съпътстващи плащания или попадат в списъци на чакащите;

Н.  като има предвид, че жените все още са обект на многобройни форми на дискриминация в ЕС и все още са по-слабо представени във всички сфери на вземането на решения;

O.  като има предвид, че равенството между половете е заложено в Договорите на Европейския съюз и в Хартата на основните права на ЕС и че то е основна ценност на ЕС; като има предвид, че въпреки това жените продължават да бъдат по-слабо представени на трудовия пазар като цяло, като делът на заетостта сред мъжете е 75,6% в сравнение с 64,5% сред жените, и че жените са все още твърде силно представени в сферата на работата на непълно работно време и в най-нископлатените сектори, като освен това те получават по-ниски почасови надници, което води до разлика в заплащането на жените и мъжете от 16% и допринася за разлика в пенсиите между половете от 39%, като в това отношение се наблюдават значителни различия между държавите членки; като има предвид, че в рамките на процедурите за наемане на работа в държавите членки все още често се наблюдава основана на пола дискриминация, въпреки факта, че жените превъзхождат мъжете по отношение на образователната степен, която са завършили;

П.  като има предвид, че социалните права, услугите и подходящите доходи са въпроси, свързани с пола, тъй като по-голям дял от жените извършват нископлатен труд, са изложени на по-висок риск от бедност, зависят в по-голяма степен от социални услуги, както публични, така и частни, изпълняват традиционната роля на лице, полагащо грижи за децата и за по-възрастните членове на семейството, и поемат основната отговорност за нуждите на домакинството, което като цяло води до по-ниски пенсии за жените;

Р.  като има предвид, че целите от Барселона от 2002 г. далеч не са постигнати, въпреки че в Хартата на основните права се заявява, че децата имат право на закрила и грижи, и че тази ситуация оказва драстично въздействие върху участието на жените в пазара на труда, равенството между половете, баланса между професионалния и личния живот и бедността сред жените;

С.  отбелязва, че Европа може да достигне много по-далеч в развитието на клъстер от сектори, насочени към подпомагането на здравето на хората, техните знания и способност за участие в икономиката; подчертава, че насочените към хората услуги, като например образование, здравеопазване услуги за полагане на грижи и спорт, имат важен потенциал за създаване на работни места и на тях не следва да се гледа като на разход за икономиката, а по-скоро като на фактори, позволяващи устойчив просперитет;

Т.  като има предвид, че е необходим стратегически подход към предизвикателствата, свързани със застаряването и намаляването на населението в трудоспособна възраст в ЕС, особено по отношение на бъдещия недостиг на умения и несъответствия на пазара на труда в ЕС и прогнозно увеличение на съотношенията на икономическа зависимост, като се вземат предвид също и граждани на трети държави, които пребивават законно в ЕС; като има предвид, че е важно да се насърчават възможностите за професионална мобилност, по-специално при младите хора, които преминават през професионално обучение чрез чиракуване;

1.  призовава Комисията да се опре на прегледа на достиженията на правото на ЕС в социалната област, на политиката на ЕС в областта на заетостта и на социалните политики на ЕС, както и на резултатите от обществената консултация от 2016 г., като изготви предложения за стабилен европейски стълб на социалните права (ЕССП), който не се ограничава само с декларация за принципите или с добри намерения, но и подкрепя социалните права чрез конкретни и специфични инструменти (законодателство, механизми за създаване на политика и финансови инструменти), постига положително въздействие върху живота на хората в краткосрочен и средносрочен план, и позволява да се окаже подкрепа за изграждането на Европа през 21-ви век чрез ефективно спазване на заложените в Договорите социални цели, подкрепя националните социални държави, укрепва сближаването, солидарността и конвергенцията във възходяща посока между икономическите и социалните резултати, гарантира подходяща социална закрила, намалява неравенството, постига дългоочаквания напредък по отношение на намаляването на бедността и социалното изключване, улеснява националните усилия за реформа чрез определянето на сравнителни показатели и подкрепя подобряване на функционирането на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и на единния пазар на ЕС;

2.  счита, че европейският стълб на социалните права следва да спомага също така и за гарантиране на правилното прилагане на международните трудови стандарти и за актуализирането на достиженията на социалното право; счита, че социалните стандарти, на които ще се наблегне в европейския стълб на социалните права, би следвало да се прилагат за всички държави, участващи в единния пазар, за да се запазят равни условия на конкуренция, като законодателството, механизмите за управление и финансовите инструменти, свързани с тяхното постигне, следва да се прилагат за всички държави – членки на ЕС; подчертава, че европейският стълб на социалните права следва да се взема под внимание в икономическите политики на ЕС; счита, че специфичните ограничения на членството в еврозоната изисква установяването на допълнителни специфични социални цели и стандарти, както и разглеждането на финансова подкрепа на равнището на еврозоната, като същевременно зоната остава отворена и за държавите членки извън еврозоната на доброволна основа; посочва възможността при необходимост да бъде използван механизмът за засилено сътрудничество съгласно член 20 от ДЕС с цел изграждане на стабилен европейски стълб на социалните права;

3.  подчертава, че ЕССП следва да дава на хората, живеещи в ЕС, по-силни средства да поддържат контрол над своя живот, позволявайки им да водят достоен живот и да осъществяват стремежите си, като смекчава различните социални рискове, възникващи в течение на целия им живот, и дава възможност на хората да участват пълноценно в обществото и да могат да се приспособяват към честите технологични и икономически промени, включително чрез повишаване на уменията и подкрепа за предприемачеството; подчертава, че ЕССП следва да насочва пазарите да работят за споделен просперитет, благоденствие и устойчиво развитие в контекста на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес и като се възползва също така от промишлената политика на равнище ЕС; изтъква, че ЕССП следва да изпълнява тези си функции чрез насърчаване на съответните социални стандарти и оправомощаване на националните социални държави да запазят социалното сближаване и равенството в ЕС посредством подходящи, достъпни и финансово устойчиви системи за социална защита и политики за социално приобщаване; подчертава, че стълбът следва също така да улесни свободното движение на работници в по-задълбочен и по-справедлив европейски пазар на труда; подчертава факта, че ЕССП следва също така да допринася за утвърждаването на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на равните възможности чрез политики за заетост и социални политики; препоръчва по този начин стълбът да дава възможност за ефективно упражняване на съществуващите социални права и да установи нови права, когато това е обосновано с оглед на съвременното технологично и социално-икономическо развитие; счита, че по този начин стълбът ще укрепи и легитимността на ЕС;

Актуализиране на съществуващите трудови и социални стандарти

4.  призовава социалните партньори и Комисията да работят заедно, за да представят предложение за рамкова директива относно достойни условия на труд при всички форми на заетост, разширяване на съществуващите минимални стандарти към нови форми на трудови правоотношения, въз основа на цялостна оценка на въздействието; счита, че с тази рамкова директива следва да се подобри прилагането на правото на ЕС, да се увеличи правната сигурност в целия единен пазар и да се предотврати дискриминацията чрез допълване на съществуващото законодателство на ЕС и осигуряване за всеки работник на основен набор от права, чието спазване може да се осигури, независимо от вида на трудовия договор или на трудовото правоотношение, включително равно третиране, опазване на здравето, безопасност на труда, закрила по време на отпуска по майчинство, разпоредби относно работното време и времето за почивка, баланс между професионалния и личния живот, достъп до обучение, подкрепа на работното място за лица с увреждания, подходящо информиране, право на консултиране и участие, свобода на сдружаване и представителство, право на колективно трудово договаряне и колективни действия; подчертава, че тази рамкова директива следва да се прилага по отношение на всички работници и служители и всички работещи при нестандартни форми на заетост, без задължително да изменя вече съществуващите директиви; припомня, че съществуващите трудови права се прилагат от държавите членки в съответствие с националното право и правото на ЕС; също така призовава за по-ефективно и ефикасно прилагане и контрол на съществуващите стандарти в областта на труда, с цел да се подобри възможността за осигуряване на спазването на правата и справяне с недекларирания труд;

Условия на труд

5.  признава, че определена многообразност на трудовите договори е полезна за ефикасно съответствие между интересите работниците и работодателите; припомня, при все това, риска от дуализъм на пазара на труда и опасността хората да попадат в капана на несигурните договори без ясна перспектива за преход към издигане на статута; подчертава значението на безсрочните трудови договори за социално-икономическата сигурност и изтъква предимствата, които тези договори предоставят на работодателите в множество сектори; подкрепя също така насърчаването на бизнес модели на социалната икономика; призовава Комисията да разшири обхвата на Директивата относно писмената декларация (Директива 91/533/ЕИО), за да се обхванат всички форми на заетост и трудови правоотношения; призовава в рамковата директива относно достойни условия на труд да се включват и съществуващите съответни минимални стандарти, които трябва да се осигурят при някои специфични отношения, и по-специално:

6.  отчита спадащия дял на доходите от труд в общите доходи в Европа през последните десетилетия; подчертава необходимостта от подновяване на социалната конвергенция във възходяща посока и премахване на разликата в заплащането на половете в целия ЕС с цел засилване на търсенето, даване на възможност за устойчив и приобщаващ растеж и намаляване на неравенствата; счита, че заплатите, осигуряващи достоен живот, са важно средство за избягване на бедността сред работещите; призовава Комисията активно да подкрепи едно по-широко приложно поле за колективното трудово договаряне в съответствие с националните традиции и практики на държавите членки и като надлежно се зачита автономията на социалните партньори; препоръчва въвеждането на прагове на възнагражденията под формата на минимална заплата на национално равнище, когато е приложимо, като надлежно се зачитат практиките на всяка държава членка, и след консултиране със социалните партньори; призовава Комисията да спомогнe за обмена на най-добри практики в това отношение;

7.  припомня, че правото на здравословни и безопасни условия на труд включва и защита от рискове на работното място, както и ограничения на работното време и разпоредби относно минималните периоди на почивка и платен годишен отпуск; настоятелно призовава всички държави членки за пълно прилагане на релевантното законодателство; очаква предложенията на Комисията за конкретни мерки за ефективното запазване на това право за всички работници, включително за сезонните работници и работниците на договор, които съдържат и мерки за предотвратяване на насилие спрямо жените или тормоз; отбелязва, че тези мерки следва да се основават на оценка на въздействието, която да отразява цялото настоящо познание относно рисковете за здравето и безопасността, като се вземат под внимание новите начини на работа, свързани с цифровизацията и други технологични промени;

8.  подчертава важността на правото на колективно трудово договаряне и действия като основно право, залегнало в първичното право на ЕС; очаква Комисията да увеличи конкретната подкрепа за укрепването и спазването на социалния диалог на всички равнища и във всички сектори, и особено в тези, в които той е недостатъчно развит, като се вземат под внимание различните национални практики; подчертава ползите от включването на работниците в управлението на дружеството, включително и в транснационалните дружества, както и от тяхното информиране, консултиране и участие, също и с оглед на пълноценното използване на нови форми на организация на труда, като се гарантира смислен и удовлетворяващ труд и се предвиждат икономическите промени; призовава за наблюдение на прилагането на европейското законодателство относно европейските работнически съвети и информиране и консултиране на работниците, както и за ефективни мерки, които да гарантират, че преструктурирането на дружествата се извършва по социално отговорен начин;

9.  подчертава нуждата от всеобхватни, надеждни и редовно актуализирани данни относно качеството на работата и заетостта, които могат да се използват за наблюдение на качеството на работата и заетостта с течение на времето и да бъдат източник на информация във връзка със създаването на политики по темата; призовава Eurofound да доразработи своите дейности по наблюдение на качеството на работата и професионалния живот в рамките на своето проучване на европейските условия на труд въз основа на своята концепция за качество на работата, която обхваща доходи, перспективи, физическа среда, социална среда, интензивност на труда, използване на уменията, възможност за самостоятелни решения и качество на работното време; призовава Eurofound да доразвие изследването си на политиките, споразуменията между социалните партньори и практиките на дружествата, които подкрепят подобряването на качеството на труда и на професионалния живот;

Подходяща и устойчива социална закрила

10.  посочва, че правата на социална закрила са индивидуални права; подкрепя по-интегрираното предоставяне на обезщетения за социална закрила и качествените социални услуги като начин социалната държава да стане по-разбираема и достъпна, без същевременно да се отслабва социалната закрила; подчертава нуждата от адекватна социална закрила и социални инвестиции през целия живот на хората, чрез които всеки да може пълноценно да участва в обществото и икономиката и да поддържа достоен стандарт на живот; посочва важността на информирането на гражданите относно социалните права и потенциала на решенията, които предлага достъпното електронно административно управление, евентуално чрез включване на европейска карта за социална сигурност, със силни гаранции за защита на данните, която би могла да подобри координацията на системите на социална сигурност в ЕС и индивидуалната осведоменост и да допринесе също така за изясняване и запазване на вноските и социалните права в държавите на произход и в приемащите държави и да улесни работата на националните инспекции по труда; подчертава значението на персонализираната лична подкрепа, особено за изключени и уязвими домакинства;

11.  изразява съгласие по отношение на важността на всеобщия достъп до навременно, качествено и достъпно профилактично и лечебно здравеопазване и до лекарства; счита, че това е право, което трябва да бъде утвърдено, включително в селските райони и трансграничните региони; подчертава, че за всички местни жители трябва да има здравноосигурително покритие; изразява съгласие, че подобряването на превенцията в областта на здравеопазването и на заболяванията е очевидна социална инвестиция, която се изплаща сама, също и чрез по-добро здраве на възрастните хора;

12.  съзнава, че нарастването на очакваната продължителност на живота и свиването на работната сила представляват предизвикателство за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи и за солидарността между поколенията; отбелязва, че преодоляването на разликата в пенсиите на мъжете и жените също трябва да бъде приоритет в тази връзка; отново заявява, че най-добрият отговор е да се повиши общото равнище на заетост чрез модели на заетост, свързани с пълно пенсионноосигурително покритие, като се обърне особено внимание на по-младото поколение и на хората, които в най-голяма степен са изключени от пазара на труда; счита, че пенсионната възраст следва да отразява освен очакваната продължителност на живота и други фактори, които да се определят на национално равнище, включително развитието на производителността, коефициента на икономическа зависимост и разликите в трудността на условията на труд; припомня значението на инвестициите за активен живот на възрастните хора и на механизмите, които дават възможност на достигналите пенсионна възраст хора да продължат да работят в желаната степен на интензивност, като същевременно имат възможността да получават част от своята пенсия, ако не работят на пълно работно време;

13.  призовава Комисията да извърши анализ по същество на най-добрите практики за подпомагане на държавите членки при изчисляването на минималните пенсии;

14.  препоръчва всички работници да бъдат покрити от социално осигуряване срещу безработица или при принудителна заетост на непълно работно време, съчетано с подпомагане при търсенето на работа и с инвестиции в обучение или преквалификация, в съответствие с условията, определени от всяка държава членка в сътрудничество със социалните партньори; припомня, че адекватният размер на обезщетенията за безработица подобрява процеса на намиране на съответстваща работа и поради това е полезен за производителността, като в същото време играе решаваща роля за предотвратяването и намаляването на бедността; счита, че ЕССП следва да препоръча целеви показатели за качество по отношение на националните осигурителни схеми срещу безработица, и по-специално по отношение на тяхното покритие, условия за възникване на съответните права, връзката между периода на подкрепа и средното необходимо време за намиране на работа в съответната страна и качеството на услугите, предоставяни от бюрата по труда;

15.  подчертава значението на схемите за адекватни минимални доходи за запазване на човешкото достойнство и борба срещу бедността и социалното изключване, както и тяхната роля като форма на социална инвестиция, предоставяща възможност на хората да участват в обществото и да преминават обучение и/или да търсят работа; приканва Комисията и държавите членки да оценят схемите за минимални доходи в Европейския съюз, включително това дали схемите дават възможност на домакинствата да задоволяват потребностите си; приканва Комисията и държавите членки да оценят на тази основа начина и средствата за предоставяне на адекватен минимален доход във всички държави членки и да разгледат възможността за по-нататъшни стъпки в подкрепа на социалната конвергенция в целия Европейски съюз, като вземат предвид икономическите и социалните обстоятелства във всяка държава членка, както и националните практики и традиции;

16.  настоява, че правата на хората с увреждания следва да се интегрират навсякъде в социалния стълб с основан на правата на човека подход в съответствие със задълженията на ЕС и неговите държави членки съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; счита, че разпоредбите следва да включват най-малко:

17.  със загриженост отбелязва, че наличността и достъпността на дългосрочни грижи остава основен проблем в Европа, което задължава лицата, които полагат неофициално грижи за членове на своето семейство, да остават у дома и възпрепятства тяхното кариерно развитие; изразява съжаление относно честите злоупотреби с полагащите грижи лица, наети на работа чрез агенции по труда или на неформална основа; счита, че достъпът до качествени и дългосрочни услуги за полагане на грижи на достъпна цена, включително грижи в домашни условия и схеми за независим живот, е право, което следва да бъде гарантирано с подкрепата на адекватно квалифицирани специалисти, наети на работа при достойни условия; следователно счита, че за домакинствата, по-специално тези, които живеят с ниски доходи, следва да бъдат въведени подходящи обществени услуги и подпомагане, за да се избегне институционализацията и рискът от бедност; отново призовава за законодателство относно отпуските на полагащите грижи лица, за да се ограничат въздействията върху възнаграждението и правата във връзка със социалната закрила за периодите, когато работниците трябва да полагат грижи за свои роднини; призовава Комисията да изработи конкретен план за действие в тази област, включително да се въведат цели относно грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени с инструменти за наблюдение, с които следва да се измерва качеството и физическата и финансовата достъпност; призовава също и за засилено споделяне и възприемане на най-добрите практики в тази област;

18.  счита, че бедността сред децата е сериозен въпрос, по който Европа следва да действа мащабно; подчертава правото на универсални системи за образование, здравеопазване и социална сигурност като основни предпоставки за борбата срещу бедността, по-специално сред децата; предвид на тази цел призовава Комисията и държавите членки да осигурят бързото прилагане на препоръката „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ от 2013 г. и да предприемат конкретни стъпки към гаранция за детето във всички държави членки, така че всяко дете, което понастоящем живее в риск от бедност, да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, достойно жилищно настаняване и подходящо хранене; изтъква необходимата връзка с програмите, които предлагат подкрепа и възможности за родителите да излязат от ситуациите на социално изключване и да се интегрират на пазара на труда; отчита, че тези политики се нуждаят от адекватно финансиране на национално равнище и от подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове;

19.  призова държавите членки да осъществят правото на подходящо жилищно настаняване, като гарантират достъп до качествено жилищно настаняване на достъпна цена и в адекватен размер за всички, и да предотвратяват и намаляват бездомността с оглед на постепенното ѝ премахване; призовава държавите членки да приемат законодателство и/или други необходими мерки, за да се гарантира, че нуждаещите се, като очевидно тук се включват и бездомните хора и семейства, получават достъп до социално жилищно настаняване или до подходящи помощи за жилищно настаняване, и че уязвимите хора и бедните домакинства са защитени срещу принудителното им извеждане от жилищата или им се предоставя подходящо алтернативно жилищно настаняване; призовава осигуряването на жилищно настаняване да бъде съчетано със съответни социални услуги за подпомагане на социалното и икономическо приобщаване; призовава да се вземат ефективни мерки, за да се помогне на младите хора с ниски доходи да създадат свои собствени домакинства; подчертава инвестициите в енергийноефективни социални жилища като печелившо решение по отношение и на работните места, и на околната среда, намаляването на енергийната бедност и осъществяването на социалните права; призовава за по-широко използване на съответните европейски финансови инструменти за подкрепа на обновяването на градската среда и на осигуряването на евтини, достъпни и енергийноефективни жилища и за насърчаване на развитието на социалното жилищно настаняване в региони, където то е недостатъчно развито; призовава за премахване на всички форми на криминализация на бедността, като например мерки за несправедливо налагане на санкции за бездомност или други форми на материалното лишение;

20.  призовава за подходящи мерки, включително подобрения на законодателство, ако това е необходимо след съответна оценка, за да се гарантира наличност и достъп на всички до качествени социални услуги от общ интерес на достъпна цена и до други основни услуги от общ интерес, като водоснабдяване, управление на отпадъците, образование, здравеопазване, електронни комуникации, енергия, обществен транспорт и финансови услуги; подчертава в този контекст важната роля на съществуването на добре обезпечени в техническо и кадрово отношение доставчици от публичния сектор, социални предприятия и нестопански организации, предвид на това, че главната им цел е положително социално въздействие; посочва също така важната роля на предприятията от социалната икономика в предоставянето на тези услуги и в постигането на по-приобщаващ пазар на труда; призовава за премахване на съществуващата правна несигурност, пред която са изправени публичните органи, когато става въпрос за финансиране на социалните услуги от общ интерес; подкрепя използването на социални критерии при възлагането на обществени поръчки; припомня, че селските райони имат особена нужда от непрекъсната подкрепа с цел модернизиране на инфраструктурата си и поддържане на икономическата динамика; изтъква също така значението на образованието в областта на финансите, което помага да се предотвратява прекомерна задлъжнялост на домакинствата, както и на правната помощ и други механизми, които защитават и подкрепят длъжниците срещу хищнически практики и им предоставят втори шанс.

Равни възможности и достъп до пазара на труда

21.  счита, че в нашия все по-цифровизиран свят ниско квалифицираните лица не само имат по-малки възможности за заетост, но са и по-уязвими по отношение на дългосрочна безработица и срещат по-големи трудности при достъпа до услуги и пълноценното участие в обществото — ситуация, която е не само пагубна за индивида, но също и много скъпа за икономиката и обществото като цяло; ето защо подкрепя въвеждането на гаранция за умения като ново право на всеки човек и на всеки етап от живота да придобива основни умения за 21-ви век, включително грамотност и математическа, цифрова и медийна грамотност, критично мислене, социални умения и подходящи умения, необходими за зелената и кръговата икономика, като се вземат предвид бързоразвиващите се отрасли и ключовите за растежа сектори и се осигурява цялостно достигане до хората в неравностойно положение, включително хората с увреждания, търсещите убежище, дългосрочно безработните и по-слабо представените групи; подчертава, че образователните системи следва да са приобщаващи, да предоставят качествено образование за цялото население, да дават възможност на хората да бъдат активни европейски граждани и да ги подготвят, така че да могат да учат и да се приспособяват през целия си живот и да реагират на обществените потребности и на тези на пазара на труда; счита, че завършването на средно образование следва да е задължително през 21-ви век в Европа и че трябва да има налични подходящи програми, които да дадат нови възможности на всички млади хора, които са отпаднали от началното или средното училище; счита, че гаранцията за умения следва да включва индивидуализирана оценка на потребностите от учене, предлагане на качествени обучения, както и систематично валидиране на придобитите умения и компетентности, което да дава възможност за лесното им разпознаване на пазара на труда; посочва необходимостта да се осигури широкоразпространен достъп до широколентова инфраструктура, за да се даде възможност за цифрова грамотност; подчертава, че гаранцията за умения е важна социална инвестиция, изискваща подходящо изпълнение и адекватно финансиране, също и с подкрепата на европейските структурни и инвестиционни фондове;

22.  изразява загриженост от разпространението на социално-икономическа несигурност и влошаването на работните условия за много работници; отчита, че много работници в нестандартни форми на заетост се затрудняват да упражняват правата си на работното място или да получават достъп до социалноосигурителни обезщетения, както и че жените и мигрантите са непропорционално засегнати от този проблем; призовава Комисията да следи внимателно изпълнението и прилагането на Директивата за срочната работа, Директивата за работа при непълно работно време и Директивата относно работа чрез агенции за временна заетост; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки за подобряване на преносимостта на социалните права, придобити в различни дейности; подчертава, че е важно да се гарантира достатъчен капацитет, за да се осигури подходяща социална закрила на равнището на държавите членки за хората във всички форми на трудова заетост, стандартни и нестандартни трудови правоотношения и самостоятелна заетост; приканва Комисията да предложи препоръка в това отношение; счита по-специално, че:

23.  припомня, че за преходи между различни работни места се изискват подходящи инвестиции както в институционалния капацитет на публичните служби по заетостта, така и в подпомагането на индивидуалното търсене на работа и повишаването на квалификацията във възможно най-ранния етап; счита, че активните политики за заетост, като обучение и намиране на работа, са полезни инструменти за реинтегриране на безработните на пазара на труда, независимо от възрастта; припомня полезната роля на Европейския социален фонд за подкрепата на политиките за пазара на труда в цяла Европа, както и на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който подкрепя преквалификацията и връщането на работа в случай на регионални икономически сътресения и масови съкращения; освен това припомня важната роля на системите за социална сигурност за подкрепа на сигурните преходи; подчертава, че следва да се гарантира запазването и преносимостта на социалните права, натрупани през цикъла на професионалния и личния живот, за да се улесни преходът между различни работни места и професии;

24.  подчертава, че една активна на ранен етап политика за заетост предполага публична подкрепа за развиващите се сектори с важен потенциал за заетост и в много страни също така необходимост от разширяване на ролята на публичните служби по заетостта и необходимост да се гарантира, че държавите разполагат с необходимия капацитет за пряк контакт с предприятията, така че преквалификацията и другата помощ за лица, търсещи работа, да се предоставя в съответствие с профила на търсещия работа и нуждите на местната икономика; призовава за пълно прилагане на гаранцията за младежта за всички хора под 30-годишна възраст, с акцент върху качествените предложения и ефективното достигане до всички младежи, незаети с работа, учене или обучение, и за пълно прилагане на препоръката на Съвета за дългосрочно безработните лица, включително чрез разработването на допълнителните мерки, изисквани, за да се гарантира достъпността на тези политики за лица, които се нуждаят от подкрепа; подчертава необходимостта да се вземат предвид потребностите на по-възрастните работници и търсещи работа лица и да се насърчава сътрудничеството между по-младите и по-възрастните работници; изтъква тези политики като важни структурни реформи и социални инвестиции, които се нуждаят от адекватно финансиране както на европейско, така и на национално равнище, включително от Европейския социален фонд, Инициативата за младежка заетост и/или други инструменти;

25.  припомня, че за жените има по-голяма вероятност да работят на несигурни и нископлатени работни места и да прекъсват кариерата си и че това има последици за целия им живот; счита, че е спешно необходим решителен напредък в областта на равенството между половете и равновесието между професионалния и личния живот, за да се премахне продължаващата дискриминация; очаква предложенията на Комисията в тази област, както беше обявено в работната ѝ програма за 2017 г., особено във връзка със следното:

26.  припомня, че Хартата на основните права на ЕС забранява всяка форма на дискриминация на основания като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; подчертава, че всички хора следва да имат равни възможности през целия си живот, включително когато търсят работа и когато работят; подчертава необходимостта от правилно прилагане на Директива 2000/78/ЕО за равно третиране в областта на заетостта и Директива 2000/43/ЕО за расовото равенство; призовава държавите членки да ускорят изпълнението на съществуващите мерки за осигуряване на недискриминация и равни възможности и за повишаване на участието на пазара на труда и на социалната интеграция на по-слабо представените групи, а Комисията да оценява прилагането на тези мерки; призовава Комисията да предложи нови конкретни препоръки или други мерки в това отношение, ако е необходимо; припомня, че Директивата за равно третиране, предложена през 2008 г. и все още неприета, представлява липсващ елемент в законодателната рамка относно недискриминацията; насочва вниманието към съдебната практика на равнището на ЕС и на национално равнище, която сочи, че в законодателството на ЕС и в националното законодателство следва да се въведе задължение за разумни улеснения във връзка с всички основания за дискриминация, при условие че това няма да наложи несъразмерна тежест върху работодателите или доставчиците на услуги; призовава Комисията да наблюдава правните рамки и политиките на държавите членки в съответствие с приложимото законодателство на ЕС, с цел да се осигури интеграция, равно третиране и достойни условия на труд за всички лица със статут на бежанци; подчертава, че достъпът до правосъдие и закрила следва да бъде гарантиран за всички жертви на експлоатация и дискриминация;

Трудова мобилност

27.  подчертава, че свободното движение на хора е едно от най-големите постижения на ЕС и че свободното движение на работници е крайъгълен камък на вътрешния пазар, който играе важна роля за укрепване на сближаването и интеграцията между държавите членки; подчертава, че мобилността в рамките на ЕС е възможност и основно право, чието упражняване трябва да се подкрепя, включително чрез съществуването на ефикасно функционираща система за координация на социалната сигурност; призовава за правилното въвеждане и прилагане на правилата на ЕС по отношение на мобилността на работниците и трансграничното предоставяне на услуги; призовава освен това да се подкрепя трудовата мобилност чрез адекватно езиково обучение на всички равнища на образование, подобрена съпоставимост на образователните системи и признаване на професионалните квалификации, леснодостъпна информация относно правата и задълженията на мобилните работници и мерки, гарантиращи достойни условия на труд и ефективно сътрудничество между публичните служби по заетостта в цяла Европа; отбелязва, че мобилността не следва да бъде резултат от недостатъчни възможности за заетост или недостатъчна социална защита на работниците в техните региони на произход, тъй като продължителните изходящи потоци на работна сила биха могли да попречат на икономическата конвергенция; следователно посочва значението на политиката на сближаване, както и на други инструменти за териториално балансирано икономическо развитие; счита, че не следва с трудовата мобилност да се злоупотребява, като се подкопават социалните стандарти на приемащите страни чрез измама или заобикаляне на закона; подчертава, че мобилните работници обикновено са нетни вносители в публичните бюджети на приемащите държави; призовава за адекватни инвестиции в публични услуги в области, където населението расте, и обръща внимание на подкрепата, която Европейският социален фонд може да осигури в това отношение;

28.  призовава ЕС и държавите членки да вземат под внимание социалното въздействие на мобилността върху нарастващия брой транснационални семейства, например чрез предоставяне на възможности за отпуск за полагане на грижи за член от семейството в друга държава и чрез осигуряване на възможност за прехвърляне и съпоставимост на образователните системи за мобилността на децата в училищна възраст;

29.  призовава държавите членки да въведат задължение за работодателите да осигуряват трудов договор на език, който мобилните граждани на ЕС владеят, за да бъде трудовият договор разбираем за работниците;

Изграждане на средствата за постигане на практически резултати

30.  призовава Комисията да действа въз основа на резултатите от обществената консултация и на мненията на институциите на ЕС, като представи ясна пътна карта с конкретни мерки за пълно практическо прилагане на Европейския стълб на социалните права и цялостно преследване на социалните цели на Договорите; подчертава факта, че за да бъдат защитени основните социални права, разпоредби като членове 8, 9 и 10 от ДФЕС следва да се прилагат правилно при изготвянето на политиките на ЕС и при всички действия на институциите на ЕС, включително посредством оценки на социалното въздействие;

31.  призовава в Договорите, когато те бъдат преразгледани, да се въведе социален протокол, за да се укрепят основните социални права в сравнение с икономическите свободи;

32.  призовава държавите членки да подпишат и ратифицират преразгледаната Европейска социална харта и Европейската конвенция за социална сигурност (ETS № 78); насърчава Комисията да разгледа какви мерки са необходими за присъединяването на Европейския съюз към преразгледаната харта и да предложи график за изпълнението на тази цел;

33.  призовава Комисията да включи интегрирането на принципа на равенство между половете като неразделна част от европейския стълб на социалните права и да включи систематични оценки на въздействието върху половете като част от оценката на съответствието по отношение на основните права;

34.  изразява загриженост относно трайното отрицателно въздействие на проточилата се икономическа криза, която Европа преживя през първата половина на настоящото десетилетие и която повлия на някои държави и региони повече, отколкото на други; счита, че целта за икономическа и социална конвергенция във възходяща посока следва да бъде подкрепена от набор от цели, като се основава на стратегията „Европа 2020“ и на Целите за устойчиво развитие, служи за направляване на координирането на икономическите политики, политиките за заетост и социалните политики в ЕС и задава посоката за еврозоната, където е необходимо специално внимание към икономическата и социална конвергенция във възходяща посока;

35.  насочва вниманието към двупосочната връзка между социалните условия и икономическите резултати; призовава целите на „Европа 2020“, съществуващият набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели в Съвместния доклад за заетостта и евентуалният нов Кодекс за конвергенция да бъдат пряко и прозрачно вземани под внимание при съставянето на специфичните за всяка държава препоръки и препоръката за еврозоната, както и при използването на инструментите на ЕС; счита, че инструментите на Европейската стратегия по заетостта и социалният отворен метод на координация следва също да бъдат укрепени за тази цел; призовава за по-силна роля на макроикономическия диалог със социалните партньори при формулиране на комбинацията от икономически политики на европейско равнище; счита, че макросоциалното наблюдение е от голямо значение, за да се гарантира, че намаляването на икономическите дисбаланси не става за сметка на положението в заетостта и социалната сфера, и за да се предотврати надпревара към най-ниски нива на социални стандарти в ЕС; повтаря призива си за европейска програма за реформи и инвестиции, насочени към укрепване на потенциала за растеж въз основа на качествени работни места и производителност, за насърчаване на справедливи, стабилни, ефективни и устойчиви системи за социална закрила и за насърчаване на устойчив преход на икономиките на държавите членки към по-висока ефективност на ресурсите;

36.  счита, че насърчаването на участието на жените в пазара на труда и на тяхната икономическа независимост е от ключово значение за постигането на целта на „Европа 2020“ от 75% обща заетост и че то би повишило БВП; съответно призовава Комисията и държавите членки да укрепят политиките и да увеличат инвестициите в подкрепа на заетостта на жените в качествени работни места, по-специално в сектори и на длъжности, при които жените са по-слабо представени, например науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и секторите на „зелената“ икономика, или на висши ръководни длъжности във всички сектори;

37.  отбелязва, че жените и момичетата са непропорционално засегнати от бедност и социално изключване, и призовава да се даде нов политически тласък за амбициозна европейска стратегия за борба срещу бедността, както и да се поеме нов ангажимент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ в борбата срещу бедността; настоятелно призовава държавите членки да разработят подробни национални стратегически планове за борба срещу бедността, а Комисията да постави акцент върху намаляването на бедността в рамките на европейския семестър;

38.  призовава държавите членки и Комисията да работят за осигуряване на подходящо равнище на социални инвестиции, които са съществени за сближаването в обществото и имат явно положително въздействие върху икономическия растеж в краткосрочен и дългосрочен план (напр. грижи за деца, образование, гаранцията за младежта и гаранцията за уменията); счита, че тази проблематика следва да се отразява и при оценяването на качеството на публичните разходи;

39.  отново отправя призива си за провеждането на съвместни заседания между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) с цел насърчаване на по-добре координирани социално-икономически политики, както и за редовни заседания на министрите на труда и социалните въпроси от еврозоната, които да служат за подобряване на координацията на политиките в еврозоната и за преодоляване по подходящ начин на социалните дисбаланси;

40.  подчертава, че днешните явления на капиталоемко производство и важният принос на нематериалните активи за създаването на добавена стойност, от една страна, и високите равнища на неравенство и безработица, непрекъснатото увеличаване на „нетипичния“ труд и спадащият дял на труда в общия доход, от друга страна, предполагат необходимост от разширяване на финансовата основа на социалноосигурителните системи при фискална неутралност, за да се предоставят адекватна социална закрила и качествени услуги за всички; счита, че това трябва да се извърши по-конкретно чрез преминаване към нови източници на данъчни приходи; настоятелно призовава държавите членки да оценят своите потребности в това отношение; припомня, че натрупването на социалноосигурителни права чрез работа е важен аспект на достойния труд и допринася значително за икономическата и социалната стабилност; посочва обаче, че сегашната данъчна тежест върху труда може да се намали, като същевременно се гарантира устойчивостта и адекватността на националните системи за социална сигурност; подчертава също така, че борбата с отклонението от данъчно облагане и с избягването на данъци е от изключителна важност за гарантирането на адекватно равнище на публични инвестиции и устойчивост на социалноосигурителните системи;

41.  счита, че европейският стълб на социалните права може да печели доверие само ако бъде придружен от подходящо финансиране на национално и европейско равнище, за да се гарантира, че държавите членки са в състояние да постигнат съвместно договорените цели; отново отправя своя призив за ускоряване на изпълнението на съответните оперативни програми и преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г., когато това е необходимо, за да се отговори на нарасналите потребности; призовава по-специално за по-нататъшно укрепване на инициативата за младежка заетост и допълнителни стъпки, за да се осигури по-лесен достъп до Европейския социален фонд, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, както и тяхното пълноценно използване; счита, че тези финансови инструменти следва да останат на разположение на всички държави членки и да бъдат укрепени, доколкото е необходимо, включително по отношение на образованието и обучението, гаранцията за умения, детската бедност и непредвидените нови предизвикателства, като интеграцията на бежанците на пазара на труда; счита, че трябва да се спазва правилото за разпределяне на 20% от националните пакети по ЕСФ за борба срещу бедността и социалното изключване;

42.  призовава допълнителна подкрепа от страна на ЕС да бъде предоставена за изграждането на институционален капацитет, напр. по отношение на социалния диалог, Европейската мрежа на публичните служби по заетостта, електронния обмен на данни за социалната сигурност и платформата за борба с недекларирания труд, която може да се развие в дългосрочен план като европейска система на инспекции по труда; в тази връзка посочва значението на програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и подкрепата от страна на ЕСФ за изграждането на съответния капацитет на национално равнище;

43.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да доразработи Плана за инвестиции за Европа, за да увеличи инвестициите в икономическото възстановяване, създаването на качествени работни места, устойчивото развитие и социалните инвестиции в сегашния и бъдещия капацитет на хората да участват в пазара на труда;

44.  счита, че социалното въздействие на икономическите корекции в еврозоната би могло да бъде облекчено, а икономическото и социално сближаване във възходяща посока укрепено, чрез адекватно финансиране, така че да се избегне по-нататъшно влошаване на неравенствата и потенциала за растеж на държавите членки и да се преодолеят сериозните макроикономически сътресения, като същевременно се повиши конкурентоспособността и стабилността на икономиките на държавите членки; ето защо приканва Комисията, Съвета и други имащи отношение по темата органи да разгледат този въпрос в по-нататъшни обсъждания;

45.  призовава Комисията да представи предложенията си относно европейския стълб на социалните права при публикуването на обявената Бяла книга за бъдещето на ЕС и на ИПС;

46.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да провеждат външна дейност, съответстваща на европейския стълб на социалните права, по-специално чрез насърчаване на изпълнението на конвенциите на ООН и Целите за устойчиво развитие, конвенциите на МОТ, съответните заключения на Г-20, съответните конвенции на Съвета на Европа и търговските споразумения и стратегическите партньорства на ЕС;

47.  счита, че ЕССП следва да бъде приет през 2017 г. като споразумение между Парламента, Комисията и Европейския съвет, което включва социалните партньори и гражданското общество на най-високо равнище, и следва да съдържа ясна пътна карта за изпълнение; приканва Комисията да предложи механизми за адекватно включване на всички съответни заинтересовани участници на всички подходящи равнища в изпълнението на ЕССП;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13. (2) OВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11. (3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5. (4) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16). (5) Директива 91/533/EИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (OВ L 288, 18.10.1991 г., стр. 32). (6) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43). (7) Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9). (8) Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Приложение: Рамково споразумение за работа при непълно работно време (ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9). (9) Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22). (10) OВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0312. (12) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23. (13) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 39. (14) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 141. (15) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2. (16) Приети текстове, P8_TA(2015)0351. (17) Приети текстове, P8_TA(2015)0401. (18) Приети текстове, P8_TA(2015)0411. (19) Приети текстове, P8_TA(2016)0136. (20) Приети текстове, P8_TA(2016)0318. (21) Приети текстове, P8_TA(2016)0346. (22) Приети текстове, P8_TA(2016)0338. (23) Приети текстове, P8_TA(2016)0377. (24) Приети текстове, P8_TA(2015)0321. (25) Приети текстове, P8_TA(2016)0008. (26) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 5. (27) Приети текстове, P7_TA(2010)0085, P7_TA(2010)0312, P7_TA(2011)0092, P7_TA(2013)0545, P7_TA(2013)0594, P8_TA(2015)0095 (28) Тримесечен преглед в областта на заетостта и социалното развитие, есен 2016 г., Европейска комисия.