Европейският парламент,

—  като взе предвид Договорите за ЕС и по-специално членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Конституцията на Румъния,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид своето разискване относно демокрацията и правосъдието в Румъния, проведено на 2 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид своето разискване относно заплахите за принципите на правовата държава в Румъния, произтичащи от реформата на румънската съдебна система, проведено на 7 февруари 2018 г.,

—  като взе предвид своето разискване относно принципите на правовата държава в Румъния, проведено на 3 октомври 2018 г.,

—  като взе предвид размяната на мнения, проведена на 1 октомври 2018 г. с първия заместник-председател на Европейската комисия, Франс Тимерман, в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид изслушването относно демокрацията и правосъдието в Румъния, проведено на 22 март 2017 г. в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид съвместното изявление от 24 януари 2018 г. на председателя на Комисията Юнкер и първия заместник-председател на Комисията Тимерман относно последните събития в Румъния,

—  като взе предвид съвместното становището на Венецианската комисия от 16 март 2018 г. относно проекта на закон № 140/2017 на Румъния за изменение на Наредба № 26/2000 на правителството относно сдруженията и фондациите,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. относно измененията на румънските закони № 303/2004 относно статута на съдиите и прокурорите, № 304/2004 относно съдебната организация и № 317/2004 относно Висшия магистратски съвет,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. относно измененията на румънския наказателен кодекс и наказателно-процесуален кодекс, закони, които също така засягат Закон № 78/2000 относно предотвратяването, разкриването и санкционирането на корупционни действия и Закон № 304/2004 относно съдебната организация,

—  като взе предвид специалния доклад от 11 април 2018 г. относно Румъния, представен от Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 15 ноември 2017 г. относно напредъка на Румъния съгласно Механизма за сътрудничество и проверка за Румъния,

—  като взе предвид факта, че румънският парламент прие през декември 2017 г. три закона за реформа на съдебната власт, които изменят закони № 303/2004 относно статута на съдиите и прокурорите, № 304/2004 относно съдебната организация и № 317/2004 относно Висшия магистратски съвет, като взе предвид приемането, съответно през юни и през юли 2018 г., на изменения на наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс,

—  като взе предвид Резолюция 2226/2018 и Препоръка 2134/2018 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

—  като взе предвид решението на Конституционния съд на Румъния от 20 октомври 2018 г., постановяващо, че 64 от 96-те промени в наказателно-процесуалния кодекс са противоконституционни; като взе предвид изявлението на Конституционния съд от 25 октомври 2018 г., че 30 от измененията на наказателния кодекс са несъвместими с конституцията,

—  като взе предвид многократните масови протести от януари 2017 г. насам срещу корупцията и в защита на принципите на правовата държава, включително масовия протест на движението „Диаспора у дома“ на 10 август 2018 г. в Букурещ, след който стотици хора имаха нужда от медицинска помощ в резултат от насилствената намеса на полицията,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б.  като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

В.  като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки действат в съответствие с принципите на демокрацията, правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

Г.  като има предвид, че независимостта на съдебната система е заложена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от ЕКПЧ и е основно изискване за демократичния принцип на разделение на властите;

Д.  като има предвид, че в своя доклад относно Румъния от април 2018 г. Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа изрази сериозна загриженост относно някои аспекти на законодателството относно статута на съдиите и прокурорите, относно съдебната организация и Висшия магистратски съвет, приети от румънския парламент, както и относно проектоизменения на наказателното законодателство; като има предвид, че Групата държави срещу корупцията оценява критично законодателния процес, изразява опасения относно въздействието върху независимостта на съдебната система и предполага скрито нарушение на антикорупционните стандарти;

Е.  като има предвид , че в своето становище № 924/2018 от 20 октомври 2018 г., ограничено до „някои особено спорни аспекти на проектозаконите“, Венецианската комисия констатира, че „макар и в проектозаконите да са внесени желани подобрения, вследствие на критики и редица решения на Конституционния съд, има важни аспекти, въведени от трите проекта, които биха могли да доведат до натиск върху съдиите и прокурорите, и в крайна сметка, до подкопаване на независимостта на съдебната власт и нейните членове и, в съчетание с договореностите за ранно пенсиониране, на нейната ефективност и качество, с отрицателни последици за борбата с корупцията“, като се счита, че е вероятно тези аспекти да „отслабят общественото доверие в съдебната власт“(1);

Ж.  като има предвид, че в своето становище № 930/2018 от 20 октомври 2018 г. Венецианската комисия констатира, че е „необходимо и целесъобразно румънският парламент да предприеме реформа на наказателните кодекси, за да приложи решенията на Конституционния съд и съответните директиви на ЕС“, и че много от измененията „ще засегнат сериозно ефективността на румънската наказателноправна система в борбата срещу различни форми на престъпност, включително престъпления, свързани с корупция, престъпления с насилие и организирана престъпност“(2);

З.  като има предвид, че в своето съвместно становище № 914/2018 от 16 март 2018 г. Венецианската комисия приветства факта, че „по време на срещите в Букурещ инициаторите на проектозакона са изразили готовността си да изменят проектозакона в няколко аспекта“, и призова румънските органи да разгледат основните препоръки, а именно, че „новите изисквания за докладване и оповестяване, предвидени в проектозакона, включително санкциите за прекратяване на дейностите и разпускане в случай на неспазване , са очевидно ненужни и непропорционални и следва да бъдат отменени“, както и че подробното публикуване на финансовите отчети на всеки шест месеца и посочване на източника на доход, независимо от размера, в съчетание със санкцията разпускане, ще имат „възпрепятстващ ефект върху гражданското общество“ и ще влязат в конфликт със „свободата на сдружаване и правото на зачитане на неприкосновеността на личния живот“(3);

И.  като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова Румъния да отхвърли предложените неотдавна проектозакони, налагащи допълнителни задължения за финансово отчитане на НПО, да ги измени в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) и да ги представи за широка обществена консултация преди приемането им(4);

Й.  като има предвид, че на 19 юли 2018 г. Комисията сезира Съда на Европейския съюз срещу Румъния за това, че държавата не е включила в националното си законодателство Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари; като има предвид, че на 24 октомври 2018 г. румънският парламент прие проектозакона за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

К.  като има предвид, че в момента се провежда дебат относно ролята на румънската разузнавателна служба и нейната предполагаема намеса в дейността на румънската съдебна власт, което повдига въпроси относно възможната степен и условията за подобна намеса; като има предвид, че Венецианската комисия констатира в становището си от 20 октомври 2018 г., че „изглежда, е необходим задълбочен преглед на правните норми във връзка с контрола на разузнавателните служби“;

Л.  като има предвид, че през май 2016 г. беше стартирана петиция за преразглеждане на румънската конституция с цел ограничаване на определението за семейство до брак между мъж и жена; като има предвид, че многобройни правозащитни групи изразиха загриженост, че предложението може да доведе до нарушаване на международните стандарти в областта на правата на човека и да увеличи хомофобската дискриминация в Румъния; като има предвид, че преразглеждането беше одобрено в Парламента с мнозинство от две трети; като има предвид, че референдумът по въпроса не успя да постигне необходимата избирателна активност от 30%;

М.  като има предвид, че Румъния е на 25-то място сред 28-те държави — членки на ЕС, по отношение на законодателството, изказванията, подбуждащи към омраза, и дискриминацията срещу ЛГБТИ лица, според Годишния преглед на положението с правата на човека на ЛГБТИ лица в Европа за 2018 г., публикуван от Международното сдружение на лесбийките и гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица — Европейски регион (ILGA-Europe);

Н.  като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да зачита свободата и плурализма на медиите, както и правото на информация и свободата на изразяване; като има предвид, че сигнализирането за нередности е съществена част от разследващата журналистика и свободата на печата и че съгласно съобщението на Комисията от 23 април 2018 г. относно подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС (COM(2018)0214), в повечето държави членки лицата, сигнализиращи за нередности, са защитени само в много ограничени случаи; като има предвид, че обществените надзорни функции на медиите са от решаващо значение за утвърждаването на тези права и за защита на всички останали основни права;

О.  като има предвид, че „Репортери без граници“ насочиха вниманието към опитите за превръщане на румънските медии в политически пропагандни инструменти и породиха загриженост относно политическата цензура в медиите(5);

П.  като има предвид, че в член 12 от Хартата на основните права се посочва, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване;

Р.  като има предвид, че сигналите за насилствена намеса на румънската полиция по време на протестите на 10 август 2018 г. породиха сериозна загриженост по отношение на пропорционалността на използването на сила и нарушенията на основните права на протестиращите, което доведе до текущи разследвания на румънските правоприлагащи органи;

С.  като има предвид, че корупцията продължава да бъде предизвикателство в ЕС; като има предвид, че естеството и обхватът на корупцията може да се различават в отделните държави членки, но тя вреди на ЕС като цяло и на икономиката и обществото на ЕС, възпрепятства икономическото развитие, подкопава демокрацията и вреди на принципите на правовата държава;

Т.  като има предвид, че главният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията беше отстранен от длъжност на 9 юли 2018 г. въз основа на становището на Съдебния съвет вследствие на решение на Конституционния съд, с което се ограничават правомощията на президента; като има предвид, че от друга страна, в становището си от 20 октомври 2018 г. Венецианската комисия посочва, че би било важно „да се укрепи независимостта на прокурорите и да се запази и увеличи ролята на институции като президента и Висшия магистратски съвет, които са в състояние да балансират влиянието на министъра [на правосъдието]“; като има предвид, че на 24 октомври 2018 г. министърът на правосъдието отправи искане за освобождаване от длъжност на главния прокурор, като го обвини в превишаване на правомощията;

1.  подчертава, че е от изключително важно значение да се гарантира, че общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС, се спазват изцяло и че са гарантирани основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка с преработеното законодателство, свързано с румънското съдебно и наказателно законодателство, по-специално по отношение на неговия потенциал за структурно подкопаване на независимостта на съдебната власт и на способността за ефективна борба с корупцията в Румъния, както и за отслабване на принципите на правовата държава;

3.  осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите в Букурещ през август 2018 г.; призовава румънските органи да гарантират прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване на действията на полицията за борба с безредиците;

4.  призовава румънските органи да въведат гаранции, за да се осигури прозрачно и правно основание за всяко институционално сътрудничество и да се избегне всякаква намеса, заобикаля системата за проверки и баланси; призовава за засилване на парламентарния контрол върху разузнавателните служби;

5.  настоятелно призовава румънските органи да се противопоставят на всякакви мерки за декриминализиране на корупцията и да прилагат националната стратегия за борба с корупцията;

6.  силно препоръчва да се преразгледа законодателството относно финансирането, организацията и функционирането на НПО по отношение на потенциалния сплашващ ефект върху гражданското общество и влизането в конфликт с принципа на свобода на сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот; счита, че това следва да бъде изцяло приведено в съответствие с уредбата на ЕС;

7.  настоятелно приканва парламента и правителството на Румъния да приложат изцяло всички препоръки на Европейската комисия, Групата държави срещу корупцията и на Венецианската комисия, и да се въздържат от каквито и да било реформи, които биха изложили на риск зачитането на принципите на правовата държава, включително независимостта на съдебната власт; настоятелно призовава за траен ангажимент с гражданското общество и подчертава необходимостта от решаване на въпросите, посочени по-горе, въз основа на прозрачен и приобщаващ процес; насърчава активно да се търси оценка от Венецианската комисия на разглежданите законодателни мерки преди окончателното им одобрение;

8.  призовава правителството на Румъния да си сътрудничи с Европейската комисия в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в Договора;

9.  отново изразява съжаление, че Комисията реши да не публикува доклада на ЕС за борбата с корупцията през 2017 г. и настоятелно я призовава незабавно да възобнови своя годишен мониторинг на борбата с корупцията във всички държави членки; приканва Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии за измерване на равнището на корупцията в държавите членки и да оценява техните политики за борба с корупцията в съответствие с резолюцията на Парламента от 8 март 2016 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС(6);

10.  се застъпва категорично за редовен, систематичен и обективен процес на мониторинг и диалог с участието на всички държави членки с цел да бъдат защитени основните ценности на ЕС — демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, в който процес да участват Съветът, Комисията и Парламентът, както се предлага в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права)(7); отново заявява, че този механизъм следва да се състои от годишен доклад със специфични за всяка държава препоръки;(8);

11.  призовава Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да наблюдава последващите действия на румънските органи във връзка с препоръките, като същевременно продължава да предлага пълна подкрепа на Румъния за намирането на подходящи решения;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента на Румъния.

(1) Становище №  924/2018 на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. (CDL-AD(2018)017). (2) Становище № 930/2018 на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. (CDL-AD(2018)021). (3) Становище № 914/2018 на Венецианската комисия от 16 март 2018 г. (CDL-AD(2018)004). (4) Резолюция 2226/2018 и Препоръка 2134/2018 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (5) https://rsf.org/en/romania (6) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 2. (7) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162. (8) Вж.: резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2016 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г., (OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 2).