Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 194 от него, съгласно който прилагането на разпоредбите му за установяване на мерки на Съюза в областта на енергетиката не накърнява, наред с другото, прилагането на останалите разпоредби на Договорите, включително и в частност на член 192, параграф 2,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г., озаглавена „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011‐2020 г.“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“)(2),

–  като взе предвид Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета(4),

–  като взе предвид законодателството на ЕС в областта на екологията, което се отнася до разработването на залежите от шистов газ, в това число: Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(5); Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(6); Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии(7); Директива 2000/60/EО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(8); Регламент (ЕО) № 1907/2006/ЕО относно регистрацията, оценката и разрешаването на химикали(9); Директива 98/8/EО относно пускането на пазара на биоциди(10); Директива 96/82/ЕО относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества(11); Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(12); Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)(13); Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(14); и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.(15),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 ноември 2011 г. относно укрепването на външното измерение на енергийната политика на ЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно енергийната пътна карта за периода до 2050 г.(16),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО(17),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0284/2012),

A.  като има предвид, че Международната агенция по енергетика предвижда, че глобалният капацитет за втечняване ще се увеличи от 380 милиарда кубични метра (bcm) през 2011 г. на 540 bcm през 2020 г.,

Б.  като има предвид, че съгласно Договорите на ЕС, държавите членки имат правото да определят собствена енергийна смес,

В.  като има предвид, че разработването на шистов газ може да има значително въздействие по отношение на динамиката и цените на пазара за природен газ и върху производството на електроенергия;

Г.  като има предвид, че химикалите, използвани за хидравлично фрактуриране, трябва да бъдат регистрирани в Европейската агенция по химикалите и не могат да получат одобрение, освен ако е гарантирано, че не причиняват вреда на околната среда или че такава вреда е смекчена (съгласно регламента REACH),

Д.  като има предвид, че неконвенционалният газ под формата на газ от плътни скали, шистов газ и метан от каменовъглени залежи вече допринася за повече от половината производство на газ в САЩ, като производството на шистов газ показва най-голямо увеличение;

Е.  като има предвид, че нефт вече се извлича от битуминозни шисти в Естония, а в парижкия басейн се извърши проучване за нефт от шистови образувания,

Енергийни аспекти
Потенциални ресурси

1.  Отбелязва, че са направени различни оценки на залежите на шистов газ в Европа, в т.ч. от Администрацията за информация в областта на енергетиката на САЩ и от Международната агенция по енергетика, и че в редица държави членки има залежи; признава, че макар и тези оценки да са неточни поради самото си естество, те говорят за съществуването на потенциално значими местни енергийни ресурси, като обаче не за всички извличането би било икономически надеждно; отбелязва също, че някои държави членки разполагат със залежи от шистов нефт, както и че тепърва ще се провеждат по-мащабни изследвания на други източници на неконвенционален нефт;

2.  Счита, че политиците следва да имат на разположение по-прецизни, актуални и изчерпателни научни данни, които ще им дадат възможност да правят информиран избор; изразява съгласие поради тази причина с Европейския съвет, че потенциалът на Европа за устойчив добив и използване на залежите от шистов газ и шистов нефт без излагането на опасност на наличието и количеството водни ресурси следва да бъде оценен и картиран, за да се подсили потенциално сигурността на доставките; приветства извършените от държавите членки оценки и ги насърчава да продължават работата си; изисква от Комисията да допринася за оценка на потенциала на резервите от шистов газ и шистов нефт в ЕС, като събира резултатите от извършените оценки от държавите членки, както и наличните резултати от проектите за прочуване на шистов газ, и анализира и оценява промишлените, икономическите, енергийните, екологични и здравни аспекти на местния добив на шистов газ;

Енергийни пазари

3.  Изтъква, че подемът в разработването на шистов газ в САЩ вече оказа значително положително въздействие върху пазара на природен газ и цените на газа и електроенергията, по-специално чрез пренасочване в друга посока на втечнения природен газ, който е бил предназначен за американския пазар; отбелязва, че спот цените в САЩ са спаднали до исторически най-ниско равнище, което разширява ценовата разлика между САЩ и Европа, обвързана с дългосрочни договори, и влияе върху конкурентоспособността на европейската икономика и промишленост;

4.  Отбелязва, че според Енергийната информационна администрация (ЕИА) на САЩ местното производство се предвижда да осигури 46 % от доставките на газ до 2035 г.;

5.  Отбелязва, че цените на газа в САЩ продължават да падат, което поставя допълнителни предизвикателства пред конкурентоспособността на ЕС;

6.  Отбелязва, че при все по-глобалния и взаимосвързан пазар на газа разработването на шистовия газ ще увеличи глобалната конкуренция от типа „газ спрямо газ“ и следователно ще продължи да има голям ефект върху цените; изтъква, че шистовият газ ще спомогне за засилване на позицията на потребителите спрямо доставчиците на газ и следователно следва да доведе до по-ниски цени;

7.  Отбелязва, от друга страна, че са нужни значителни инвестиции за създаване на всички необходими инфраструктури, свързани със сондажа и съхранението, транспорта и преобработката на газ и фрактурираща течност, които трябва да се поемат изцяло от промишлеността;

8.  Призовава Комисията, предвид еволюцията на пазара на газ и увеличаването на основаващото се на разпределителни центрове ценообразуване в Европа, да се занимае на следващото заседание на Съвета по енергетика между ЕС и САЩ с потенциалното въздействие от разработването на шистов газ в световен мащаб върху пазара на втечнен природен газ (ВПГ), както и с възможното премахване на ограниченията върху глобалната търговия с ВПГ;

9.  Подчертава, че на равнище ЕС принципът за субсидии по отношение на решения за енергиен микс важи за сондиране и/или извличане на шистов газ; отбелязва обаче, че изследването за шистов газ може да има трансграничен размер, особено когато сондажът се провежда близо до сухоземната граница с друга държава членка или когато засяга подземни води, въздух или почви на повече от една държава; призовава за пълно разкриване на всички технически и екологични проблеми, свързани с изследването за шистов газ, и за подходящо сътрудничество с всички заинтересовани страни преди и по време на концесиите;

10.  Отбелязва, че потреблението на природен газ се повишава в световен мащаб и че Европа продължава да бъде сред регионите с най-големи нужди от внос на газ; отбелязва, че според Международната агенция по енергетика местното производство на газ в Европа се очаква да спадне, а търсенето да се увеличи, което ще увеличи вноса до около 450 bcm до 2035 г.; признава следователно важната роля на извличането на шистов газ в световен мащаб за гарантиране на енергийната сигурност и разнообразие на енергийни източници и доставчици в средносрочен до дългосрочен план; осъзнава, че националното производство на шистов газ би могло да предложи възможност на някои държави членки допълнително да разнообразят своите източници за доставка на природен газ, като има предвид зависимостта на държавите членки от вноса на природен газ от трети държави; признава, че в резултат на ръста на производството на шистов природен газ в САЩ за Европа вече са налични повече доставки на втечнен природен газ (LNG) и че комбинацията от повишени местни доставки на природен газ и по-голяма наличност на LNG предлага привлекателни възможности за диверсификация на газовите доставки;

11.  Подчертава обаче, че е изключително важно да се приемат други мерки и политики, свързани със сигурността на доставките в дългосрочен план, като например значително увеличаване на източниците на възобновяема енергия и повишаване на енергийната ефективност и енергоспестяването, като същевременно се осигурят достатъчна инфраструктура и хранилища, разнообразяване на доставките и транзитните маршрути, както и изграждане на надеждни партньорства с доставчиците, транзитните страни и страните потребители на базата на прозрачност, взаимно доверие и недискриминация съгласно принципите на Енергийната харта и Третия енергиен пакет на ЕС;

12.  Призовава отново Комисията да представи до края на 2013 г. анализ относно бъдещето на пазара на газ на световно равнище и на равнище ЕС, включително въздействието на вече планираните проекти в областта на газовата инфраструктура (като например разработваните в контекста на Южния коридор), нови терминали за втечнен природен газ, въздействието на газа от шистови скали върху пазара на газ на САЩ (по-специално върху потребностите от внос на втечнен природен газ) и въздействието на възможното развитие по отношение на шистовия газ в ЕС върху бъдещата сигурност на доставките и цените на газа; счита, че анализът следва да отразява и да използва като изходна точка текущото състояние на инфраструктурното развитие и целите на ЕС за 2020 г. по отношение на CO2; подчертава, че следва да се извърши консултация с всички съответни заинтересовани страни;

13.  Подчертава, че също така е много важно наличието на напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран европейски вътрешен енергиен пазар, наред с другото от гледна точка на пълноценното използване на евентуално извличане на шистов газ в ЕС без отрицателно въздействие върху околната среда и общностите, разположени в близост до експлоатационните обекти от този вид; призовава Комисията и държавите членки енергично да преследват тази цел, по-специално чрез гарантиране на плавен преход и прилагане на изискванията на третия енергиен пакет за вътрешния пазар на ЕС и пакета за енергийна инфраструктура, с оглед хармонизирането и пълното либерализиране на европейските пазари на едро за енергия до 2014 година;

Преход към икономика без въглеродни емисии

14.  Изразява съгласие с Комисията, че газът ще бъде от съществено значение за трансформирането на енергийната система, съгласно посоченото в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., тъй като той представлява бърз, временен и рентабилен начин за ограничаване на зависимостта от други, по-замърсяващи фосилни горива, преди да се премине към напълно устойчиво производство на енергия с ниски емисии на въглерод, намалявайки по този начин емисиите от парникови газове, особено в държавите членки, които понастоящем използват големи количества въглища за производство на електроенергия, ако оценките на въздействието установят, че тази експлоатация няма отрицателни последици за околната среда и по-специално върху подпочвените води, и върху общностите, разположени в близост до експлоатационните обекти;

15.  Призовава Съвместния изследователски център на Комисията, като има предвид липсата на изчерпателни европейски данни за въглеродния отпечатък на шистовия газ, бързо да финализира обстойния си анализ на жизнения цикъл на емисиите парникови газове, получени от извличане и производство на шистов газ с оглед гарантиране на правилното им отчитане в бъдеще;

16.  Отбелязва също, че определени видове възобновяема енергия ‐ например вятърна енергия ‐ варират и е необходимо да се подкрепят и балансират от надеждна и гъвкава енергийна технология; изразява становище, че природният газ ‐ включително шистовият ‐ би могъл да бъде една от опциите, налични за тази цел, между няколко други решения, като подсилена взаимосвързаност, по-добро управление на системата и контрол чрез интелигентни мрежи на всички мрежови нива, складиране на енергия и управление на търсенето; признава важността на улавянето и съхранението на въглероден диоксид за осигуряване на дългосрочна устойчивост на газа като енергиен източник;

17.  Призовава Комисията да анализира икономиката на улавяне и съхранение на въглероден диоксид по отношение на газа с оглед ускоряване на развитието и използването на тази технология; призовава също така Комисията да разгледа вероятното влияние на технологията на улавяне и съхранение на въглероден диоксид върху гъвкавостта на производството на електроенергия от газ и следователно върху поддържащата му роля за възобновяемите енергийни източници;

18.  Призовава Комисията, в съответствие със стратегията „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“, да извърши оценка на икономическото и екологичното въздействие и на перспективите за неконвенциалните източници на газ в ЕС, като се отчита американския опит, признавайки същевременно, че размерът на използването на неконвенционални източници на газ в ЕС в крайна сметка ще бъде определен от пазара и решенията на държавите членки, действащи в рамките на дългосрочните цели на ЕС в областта на климатичната и енергийната политики;

19.  Призовава публичните органи да представят оценка на подземното въздействие на регионално равнище с оглед оптимизиране на разпределението на ресурси между геотермална енергия, шистов газ и други подземни ресурси и следователно да увеличат ползите за обществото,

20.  Призовава Комисията да изиска от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) да изготви всеобхватен научен екологичен анализ на извличането на шистов газ и шистов нефт и потенциалното влияние на наличните техники;

Промишлени и икономически аспекти на неконвенционалните източници на нефт и газ
Промишлена среда

21.  Припомня, че голямото увеличение на извличането на шистов газ в САЩ е подпомогнато от доказана промишлена среда, в това число достатъчен брой газови съоръжения, необходимите човешки ресурси, а така също от опитен и добре оборудван сектор за услуги; е запознат с факта, че в ЕС ще е нужно време, за да може секторът на услугите да изгради адекватен капацитет, а предприятията да придобият необходимото оборудване и опит, както и че това вероятно ще допринесе за по-високи цени в краткосрочен план; насърчава сътрудничеството между съответните предприятия от ЕС и САЩ по отношение на прилагането екологични устройства, на най-добрите налични технологии и щадящи околната среда промишлени процеси, като същевременно се намаляват цените; счита, че очакванията относно темповете на разработването на залежите от шистов газ в ЕС следва да бъдат реалистични и че всяко потенциално извличане с търговска цел трябва да бъде поетапно, за да се избегнат икономическите цикли на възход и спад със значително отрицателно влияние на местно равнище;

22.  Изтъква, че стабилна нормативна основа е съществена както за създаване на правилна среда за инвестиции от газови предприятия в така нужните инфраструктура и изследвания и разработки, така и за предотвратяване на нарушения на пазара;

23.  Настоятелно призовава държавите членки, които имат интерес към разработването на залежите на шистов газ, да въведат необходимите умения в своите основни системи за образование и обучение, за да подготвят необходимата квалифицирана работна сила;

24.  Изтъква, че проучването на потенциала за шистови газ и нефт не се извършва само в Европа и че има голям интерес към разработка на нови източници на газ и нефт като средство за подобряване на енергийната и икономическа конкурентоспособност в различни държави и региони в Азия, Северна Америка, Латинска Америка, Африка и Австралия; подчертава нуждата от включване на шистовите газ и нефт в двустранния диалог на ЕС и партньорствата с държави, вече разработващи неконвенционални ресурси или интересуващи се от тяхната разработка и/или употреба, с оглед обмяна на експертиза и най-добра практика;

25.  Подчертава необходимостта да останем отворени към всички нови, бъдещи технологии в областта на енергийните изследвания; призовава за по-нататъшна дейност във връзка с проучванията и разработването на инструменти и технологии, включително улавяне и съхранение на въглероден диоксид, така че да се изследва възможността за по-устойчиво и безопасно разработване на неконвенционалните газови ресурси; признава следователно по-голямата роля, с която технологиите и иновациите в газовия сектор могат да допринесат към базата умения и промишлената конкурентоспособност в ЕС;

26.  Отбелязва технологичното развитие в Австрия, където промишлеността предлага използването на фрактуриращи течности, съдържащи единствено вода, пясък и царевично нишесте; препоръчва други държави членки и Комисията да разгледат възможността за извличане на шистов газ без употреба на химикали и призовава за допълнителни дейности относно изследванията и разработката на такива техники и/или практики, които биха смекчили потенциалното въздействие върху околната среда;

27.  Настоятелно призовава Комисията да представи препоръки за всички кладенци за шистов газ в ЕС за намаляване на емисиите изпуснат метан;

Рамка за лицензиране

28.  Призовава държавите членки да въведат стабилна нормативна рамка и да гарантират необходимите административни ресурси, както и ресурси за текущ контрол за устойчивото развитие на всички дейности, свързани с шистовия газ, включително изискваните от законодателството на ЕС за опазване на околната среда и климата; припомня, че в съответствие с принципа на субсидиарност всяка държава членка има правото сама да реши дали да експлоатира шистовите газ и нефт;

29.  Отбелязва, че настоящият ред за лицензиране на проучването на шистов газ се урежда чрез общото законодателство в областта на минното дело и въглеводородните емисии; отбелязва, че съгласно окончателния доклад относно неконвенционалния газ в Европа от 8 ноември 2011 г., изготвен за Комисията и съпровождащата бележка от 26 януари 2012 г. относно приложимата за проектите за шистов газ правна рамка на ЕС в областта на околната среда, изготвена от Комисията, законодателната рамка на ЕС адекватно покрива всички аспекти на лицензирането, ранните проучвания и извличането на шистов газ; отбелязва обаче, че широкомащабното извличане на шистов газ може да изисква всеобхватна адаптация на цялото съществуващо законодателство на ЕС в тази област, в т.ч. на REACH, с оглед обхващането на спецификите на извличането на неконвенционални фосилни горива; призовава Комисията публичните органи в държавите членки незабавно да проверят и, при необходимост, да подобрят регулаторните си рамки, за да гарантират тяхната пригодност по отношение на проектите за шистови газ и нефт, особено с оглед на това да са подготвени за възможен бъдещ добив в промишлен мащаб в Европа, както и за справяне с рисковете за околната среда;

30.  Подчертава значението на прозрачността и провеждането на всеобхватни обществени допитвания, особено в контекста на въвеждането на нов подход в проучванията за газ; изтъква, че в някои държави членки не се извършва допитване до обществеността по време на разрешителната процедура; призовава държавите членки да извършат оценка на законодателството си, за да преценят дали се обръща необходимото внимание в тази насока, включително пълното прилагане на разпоредбите на Конвенцията от Орхус и съответните разпоредби в законите на Съюза;

31.  Изразява становище, че държавите членки, които развиват проекти, свързани с шистовия газ, следва да възприемат подхода за обслужване на едно гише при разрешителната процедура, лицензирането и проверката за съответствие с разпоредбите в областта на околната среда (в т.ч. задължителната оценка на въздействието върху околната среда), което е обичайна практика за всички енергийни проекти в някои държави членки;

32.  Приканва Комисията и държавите членки да гарантират, че изменението на законодателната рамка, необходимо за лицензирането на проучванията за шистов газ, ще изисква задължително одобрение от страна на съответните местни органи;

Обществено мнение и най-добри практики
Отношението на обществеността

33.  Напълно осъзнава, че отношението на обществеността към разработването на шистов газ варира между различните държави членки и че отрицателното отношение често е предизвикано от липсата на информация или от грешна информация; призовава за подобряване и по-добро предоставяне на информация за обществеността относно извличането на шистов газ по прозрачен и обективен начин, и подкрепя създаването на портали, които предоставят достъп до най-различна информация в тази връзка; настоятелно призовава предприятията, които обмислят извличане на шистов газ в ЕС, да предоставят пълна информация за дейностите си, да се консултират с местните общности и местните органи преди сондажните работи, както и да разкрият пред обществеността всички химикали, които използват за хидравлично фрактуриране, в т.ч. тяхната концентрация, след оценката на шистовото образувание;

34.  Счита, че най-добрият начин за гарантиране на смислена и навременна ангажираност на местните общности е чрез задължителна оценка на въздействието върху околната среда, високо ниво на прозрачност и публични консултации относно предлаганите проекти за шистов газ, независимо от техните мащаб и продължителност;

35.  Отбелязва, че е особено важно операторите на шистов газ да поемат задължението да изградят силни отношения с местните общности във всеки етап от експлоатацията на шистов газ, тъй като ЕС има по-голяма гъстота на населението, отколкото САЩ, а собствениците на земи в Европа не притежават подземните ресурси и съответно не извличат ползи от извличането както е в САЩ; призовава във връзка с това за установяване на фискални рамки, които са конкурентноспособни за промишлеността, но същевременно позволяват на националните и местни общности да се възползват от ресурсите от шистов газ; призовава също така предприятията за извличане на шистов газ да установят отговорни общностни практики, да гарантират, че местните общности се облагодетелстват от извличането на шистов газ, да осигурят прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и да покриват разходите за всяка пряка или непряка щета, която би могло да причинят;

36.  Признава, че следва да се постави акцент върху провеждането на прозрачен и открит диалог с гражданското общество по време на предварителната фаза и етапа на наблюдение, въз основа наличните научни доказателства и открито разглеждане на въпросите за изтичания на газ, въздействието на експлоатацията на шистов газ върху подземните води, ландшафта, селското стопанство и туристическата промишленост; припомня, че бюджетът на ЕС за 2012 г. включва суми, предназначени за финансиране на пилотни проекти и други помощни дейности с оглед насърчаване на такъв диалог; счита, че той трябва да се организира по неутрален начин и в тясно сътрудничество с държавите членки, включително националните органи, местните общности, обществеността, предприятията и неправителствените организации;

37.  Подчертава важността на прозрачното корпоративно управление на газовите и нефтените компании, участващи в дейности, свързани с шистови газ и нефт;

Най-добри практики

38.  Подчертава значението на прилагането на най-високите стандарти за безопасност, най-добрите налични технологии и най-добрите експлоатационни практики в проучванията и извличането на шистов газ, както и на продължителното подобряване на технологиите и практиките и минимизиране на отрицателните ефекти; подчертава в тази връзка важността на гарантирането на значителни инвестиции в НИРД от страна на промишлеността; приветства инициативите на Международната агенция по енергетика (IEA) и асоциациите на производителите на нефт и газ за определяне на най-добри практики при проучванията и извличането на шистови газ и нефт;

39.  Счита, че загрижеността относно възможността разработването на шистов газ да уврежда водните запаси чрез течове от кладенците могат да се разгледат чрез приемането на най-добри практики в разработката и строежа на кладенците, особено циментиране на обкова и контрол на налягането, заедно с тестване на налягането на циментирания обков и най-нови циментови свръзки за подсигуряване на изолацията на кофража; приканва държавите членки да се уверят, че тези практики се спазват при разработката на шистов газ, наред с другото чрез проверки на място;

40.  Подчертава, че чрез разработването на по-добри технологии и практики, основаващи се на стабилна нормативна уредба, операторите и отрасъла на услугите не само ще повишат общественото одобрение на проектите за шистов газ, но също така ще създадат нови възможности за осъществяване на стопанска дейност и ще повишат възможностите за износ, предвид световните екологични предизвикателства, свързани с проучването на неконвенционални източници на газ; препоръчва следователно държавите членки да вземат предвид препоръките на Международната агенция по енергетика в изчерпателния референтен документ за най-добри налични техники (ВАТ) за хидравлично фрактуриране, веднага щом бъдат на разположение;

41.  Подчертава необходимостта от най-високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда, както и от редовни инспекции по време на критични за безопасността етапи при изкопаването на шахти и при хидравличното фрактуриране; подчертава в частност, че операторите следва да намалят използването на газови факли и вентилиране, както и че следва да събират газ, да улавят изпуснатите емисии на газ и да използват повторно изразходваните или отпадъчни води; призовава ЕС да последва примера на САЩ с екологичните стандарти при фрактуриране, които изискват от предприятията да улавят метана и други емисии замърсяващи газове, както е направила Агенцията за защита на околната среда (ЕРА) в САЩ;

42.  Призовава освен това операторите на шистов газ да тестват кладенците за битова вода в близост до техните кладенци преди и по време на производството, и да оповестяват публично получената информация по достъпен, разбираем и прозрачен начин;

43.  Подчертава значението на операторите, които разработват и възстановяват използваната земя, и които провеждат мониторинг след експлоатационния период при завършване на своите дейности;

44.  Настоятелно призовава за обмен на най-добри практики и информация между държавите ‐ членки на ЕС, но също и между ЕС, САЩ и Канада; насърчава партньорството между градове и общини в ЕС и Северна Америка, в които са открити залежи на шистов газ; подчертава значението на трансфера на знания относно разработването на шистов газ в посока промишлен сектор ‐ местни общности;

45.  Призовава настоятелно промишлеността за шистов нефт и газ да използва еднакво най-високите стандарти по отношение на опазването на околната среда и за безопасност, независимо от това къде по света предприятията извършат своята дейност; призовава Комисията да разгледа кои механизми биха били по-подходящи за гарантиране на това дали разположените в ЕС предприятия действат глобално съобразно най-високите стандарти на ЕС; счита, че корпоративната отговорност следва също така да бъде ключов движещ елемент в тази област и че лицензионните режими на държавите членки биха могли да вземат предвид при издаването на лицензи авариите по света с участие на дружествата, при условие че по отношение на тези аварии са извършени задълбочени прегледи;

46.  Подчертава важността на това да се подкрепят и съфинансират действия, насочени към създаване на независими комисии, включващи представители на промишлеността и на науката, с цел изразяване на становища и установяване на добри практики, свързани с чистите технологии за извличане на шистов газ;

47.  Припомня, че принципът „замърсителят плаща“ трябва последователно да се прилага за извличането на шистови газ и нефт, особено по отношение на обработката на отпадните води, и че предприятията трябва да носят пълна отговорност за всяка причинена от тях пряка или косвена вреда; настоятелно призовава Комисията да прецени нуждата от внасяне на предложения за включване по-специално на хидравличното фрактуриране и други дейности, свързани с извличането на шистов газ, в Директивата за екологична отговорност, и да задължат операторите на шистов газ да предоставят задължителна финансова сигурност или изисквания за застраховка в случай на екологична вреда, свързана с техните дейности, с оглед на осигуряване на правна сигурност за засегнатото население;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 64. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0430. (3) OВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3. (4) OВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 1. (5) OВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. (6) OВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30. (7) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15. (8) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (9) OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. (10) OВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1. (11) OВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. (12) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56. (13) OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17. (14) OВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32. (15) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136. (16) COM(2011)0885. (17) COM(2011)0658.