Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/2041(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0373/2012

Внесени текстове :

A7-0373/2012

Разисквания :

PV 10/12/2012 - 22
CRE 10/12/2012 - 22

Гласувания :

PV 11/12/2012 - 8.18
CRE 11/12/2012 - 8.18
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0483

Приети текстове
PDF 176kWORD 51k
вторник, 11 декември 2012 г. - Страсбург Окончателна версия
Нарастваща опасност от антимикробна резистентност
P7_TA(2012)0483A7-0373/2012

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2012 г. относно микробното предизвикателство ‐ нарастващата опасност от антимикробна резистентност (2012/2041(INI))

Европейският парламент ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2012 г. относно влиянието на антимикробната резистентност в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор ‐ аспект „Едно здраве“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2011 г., озаглавено „План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“ (COM(2011)0748),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно научноизследователската инициатива за съвместно планиране „Предизвикателството на микробите ‐ нарастваща заплаха за здравето на човека“ (C(2011)7660),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2011 г. относно антимикробната резистентност като заплаха за общественото здраве(1) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно резистентността към антибиотици(2) ,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2009 г. относно антимикробната резистентност (SANCO/6876/2009r6),

–  като взе предвид съвместния технически доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) от 17 септември 2009 г., озаглавен „Предизвикателството на бактериите: време е за реагиране – призив за намаляване на изоставането в разработването на нови антибактериални агенти срещу устойчивите на полимедикаментозно лечение бактерии“(3) ,

–  като взе предвид втория съвместен доклад на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) от 14 март 2012 г. относно антимикробната резистентност на зоонозни бактерии, засягащи човека, животните и храната(4) ,

–  като взе предвид заключенията от 2876-ото заседание на съвета от 10 юни 2008 г. относно антимикробната резистентност,

–  като взе предвид заключенията от 2980-ото заседание на Съвета от 1 декември 2009 г. за иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибиотици,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 юни 2009 г. относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи(5) ,

–  като взе предвид третото преразглеждане на списъка на Световната здравна организация (СЗО) с антимикробни агенти от ключово значение за хуманната медицина (доклад от третото заседание на Консултативната група на СЗО за интегриран надзор на антимикробната резистентност, 14‐17 юни 2011 г., Осло, Норвегия) и списъка на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) с антимикробни агенти от значение за ветеринарната медицина (списък на OIE, май 2007 г.) и последващите подобрения към този списък,

–  като взе предвид втория доклад на Комисията до Съвета от 9 април 2010 г., изготвен въз основа на докладите на държавите членки във връзка с изпълнението на Препоръка (2002/77/EО) на Съвета относно разумното използване на антимикробни агенти в хуманната медицина (COM(2010)0141), и работния документ на службите на Комисията, придружаващ този доклад (SEC(2010)0399),

–  като има предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните, с който се забранява използването на антибиотици стимулатори на растежа(6) ,

–  като взе предвид Препоръка 2002/77/EО на Съвета от 15 ноември 2001 г. относно разумното използване на антимикробни агенти в хуманната медицина(7) и резолюцията на Европейския парламент от 23 октомври 2001 г. относно предложението за такава препоръка(8) ,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 юни 2001 г. относно стратегията на Общността срещу антимикробната резистентност (COM(2001)0333),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г.(9) ,

–  като взе предвид препоръките за бъдещо сътрудничество между САЩ и ЕС на Трансатлантическата работна група за антимикробната резистентност (ТРГАР)(10) ,

–  като взе предвид насоките на „Кодекс Алиментариус“ (CODEX Alimentarius) за анализ на риска по отношение на породената от храната антимикробна резистентност,(11)

   като взе предвид Кодекса на практиката за намаляване и ограничаване на антимикробната резистентност (CODEX) (CAC / RCP 61-2005),

–  като взе предвид подготвителното действие, наречено „Антимикробна резистентност (AMР): проучване на причините за честата и неправилна употреба на антибиотици“, одобрено от Европейския парламент в рамките на бюджета на ЕС за финансовата 2012 година и насочено към изследване на въпроса за неподходящата употреба и продажба на антимикробни агенти с или без лекарско предписание по цялата верига ‐ от лекаря и фармацевта до пациента, по отношение на поведението на участниците в нея,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0373/2012),

A.  като има предвид, че развитието на резистентност към лекарствени средства е естествена и неизбежна последица от антимикробно лечение; като има предвид, че този процес може да бъде ускорен чрез прекомерна и безразборна употреба в хуманната и ветеринарната медицина, което в комбинация с недостатъчна хигиена и контрол на инфекциите, може да подкопае ефективната употреба на вече ограничен брой съществуващи антимикробни средства;

Б.  като има предвид, че резистентността към антибиотици за определени бактерии достига 25 % или повече в няколко държави членки;

В.  като има предвид, че проблемът с антимикробната резистентност произтича до голяма степен от неправилната употреба на антибиотици - по-специално от прекомерната им употреба;

Г.   като има предвид, че много държави членки не разполагат със стабилна правна и регулаторна рамка, за да наложат и подкрепят разумната употреба на лекарства;

Д.  като има предвид, че само в ЕС, Исландия и Норвегия бактерии с антимикробна резистентност причиняват около 400 000 инфекции и 25 000 смъртни случаи годишно, като поне 1,5 милиарда евро са изразходвани за допълнителни разходи за здравеопазване и загуба на производителността;

Е.  като има предвид, че повишаването на антимикробната резистентност (АМР) е сложен въпрос от трансгранично естество, движен от различни взаимосвързани фактори; като има предвид, че са необходими многобройни мерки за намеса на различни нива, които изискват силно сътрудничество между държавите и секторите;

Ж.  като има предвид, че има нарастващо разминаване между повишаващата се АМР и разработването на нови антимикробни средства; като има предвид, че от 1970-те години са разработени само три нови антибиотика, които системно се предписват при полирезистентни грампозитивни бактерии(12) ; като има предвид, че две трети от смъртните случаи в Съюза, свързани с антимикробна резистентност, се дължат на грамотрицателни бактерии, като скоро не се планира пускането на пазара на нови агенти;

З.  като има предвид, че при липсата на разработване на нови антибактериални лекарствени средства, от изключително значение е ефективното използване на съществуващите антимикробни средства да се запази възможно най-дълго чрез благоразумна употреба, превантивни мерки за възпиране разпространяването на зарази, ваксини, алтернативно лечение и контролирано дозиране на антимикробните средства;

И.  като има предвид, че единствената съществуваща към момента ваксина срещу туберкулоза ‐ БЦЖ, е разработена преди 90 години и че тя не осигурява защита срещу най-често срещаната й форма ‐ белодробната туберкулоза;

Й.  като има предвид, че за лечение на туберкулозата се разчита на разработени преди десетилетия антибиотици, много от които имат значителни токсични нежелани реакции;

К.  като има предвид, че разпространението на антимикробна резистентност засяга както човека, така и животните, и има опасни последици за здравето на човека и на животните; като има предвид, че има връзка между антимикробните средства, използвани при животните и разпространяването на резистентност при хората, което изисква допълнителни проучвания, както и координиран, многосекторен подход на ниво политика към АМР, основан на инициативата „Едно здраве“, който да е насочен както към работещите, така и към потребителите във всеки сектор;

Л.  като има предвид, че на европейско равнище продължават да липсват достатъчно подробни и сравними данни за целите на всеобхватния междудържавен мониторинг и анализ, които да свържат употребата на антимикробни средства и резистентността;

М.  като има предвид, че въпреки водещата цел на селскостопанските производители да поддържат здравето и производителността на отглежданите от тях животни чрез прилагане на добри селскостопански практики (хигиена, правилно хранене, подходящо развъждане и добро управление), е възможно животните да се разболяват, като в такъв случай следва да са налице подходящо лечение и ветеринарни лекарствени средства за лечение на заболяването;

Н.  като има предвид, че до момента няма единно определение за „профилактично лечение“ и че различните тълкувания на понятието водят до постоянни разногласия;

О.  като има предвид, че съществува необходимост от образоване и повишаване на осведомеността на всички, които имат отношение към използването на антимикробни средства, включително отговорните за определяне на политиката, здравните специалисти и широката общественост, с цел да се внесат необходимите промени в поведението на предписващите лекарствени средства, лечебните заведения и гражданите;

П.  като има предвид, че в определени държави антибиотиците все още се продават без лекарско предписание и че тази практика задълбочава проблема с антимикробната резистентност;

Р.  като има предвид, че неспазването на основни хигиенни предписания в битови условия като домовете, а не само в болниците, води до допълнително разпространение на антимикробни агенти;

С.  като има предвид, че диагностиката играе жизненоважна роля в борбата с АМР чрез насърчаване на по-целенасочени подходи за лечение;

1.  Счита, че докато повечето държави членки са разработили национални АМР стратегии в съответствие с препоръката на Съвета за разумно използване на антимикробните агенти в хуманната медицина, напредъкът от гледна точка на постигането на поставените цели е бавен и неравномерен; призовава за твърд правителствен ангажимент за навременно и пълно изпълнение на национално равнище;

2.  Приветства петгодишния стратегически план за действие срещу АМР, но изразява загриженост, че много от посочените в него действия повтарят мерките, предвидени повече от десетилетие по-рано в препоръката на Съвета от 15 ноември 2001 г. за разумно използване на антимикробните агенти в хуманната медицина;

3.  Отбелязва, че въпреки че планът за действие на Комисията е правилно насочен, той не отива достатъчно далеч, за да задържи нарастващата световна заплаха от антимикробна резистентност; счита, че мерките, препоръчани в плана за действие, е необходимо да бъдат приложени възможно най-бързо; следователно призовава Комисията за интегрирана пътна карта, която да очертае подходящите реакции от гледна точка на политика, включително евентуални законодателни действия;

4.  Подчертава, че планът за действие следва да обхваща всички животни съгласно стратегията на ЕС за хуманно отношение към животните, включително, например, домашните любимци и животни, използвани в спорта, и че следва да подчертава логичната връзка между здравето на животните и използването на антимикробни средства, както и връзката между здравето на животните и здравето на човека;

Благоразумна употреба на антимикробни средства в хуманната и ветеринарната медицина

5.  Подчертава, че ключовата цел на всяка АМР стратегия е да поддържа ефикасността на съществуващите антимикробни средства като ги използва отговорно на правилното терапевтично ниво само когато са действително необходими и точно предписани за ограничен период от време при подходяща дозировка, и като намалява употребата на антимикробни средства като цяло и по-специално на особено важните антимикробни средства (ОВАС)(13) в хуманната и ветеринарната медицина, като вземе под внимание списъка на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE); подчертава абсолютната необходимост от цялостен активен подход, основан на инициативата „Едно здраве“, с цел постигане на по-добра и по-ефективна координация между сектора на човешкото здраве и ветеринарния сектор; призовава за засилен контрол върху употребата на антимикробни средства от бебета и малки деца, както и при болнично лечение, където има необходимост от контрол и отчитане на употребата на антимикробни средства;

6.  Изтъква, че употребата на антимикробни средства на субтерапевтично ниво е забранена в ЕС;

7.  Подчертава, че повече усилия са необходими, за да се контролира използването на антимикробни средства в хуманната и ветеринарната медицина; категорично не одобрява редовното профилактично използване на антимикробни средства в животновъдството; изразява одобрение относно заключенията на Съвета от 22 юни 2012 г., в които държавите членки се призовават да ограничат употребата на антимикробни средства с профилактична цел до случаи с определени клинични потребности, както и да ограничат предписването и използването на антимикробни средства за лечение на стада до случаи, в които ветеринарят е преценил, че има ясно клинично и, когато е целесъобразно, епидемиологично основание да се пристъпи към лечение на всички животни; подчертава, че секторите на животновъдството и на аквакултурата следва да се съсредоточат върху превенция на заболеваемостта чрез добра хигиена и добри условия на живот и развъждане, както и чрез прилагане на стриктни мерки за биологична сигурност, вместо посредством профилактичната употреба на антимикробни средства; счита, че контролът върху вноса на храни от държави, които не са членки на ЕС, следва да бъде засилен, особено поради опасността подобен внос да съдържа произволни следи от антимикробни средства;

8.  Изтъква, че антимикробната резистентност при животните е различна в зависимост от видовете и от различните форми на животновъдство;

9.  Призовава Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да обърне специално внимание на задачата за извършване на мониторинг и анализ на положението що се отнася до антимикробната резистентност при добитъка на територията на ЕС;

10.  Призовава за разумна и отговорна употреба на антимикробни средства при животните, и за предоставяне на повече информация на ветеринарните лекари и земеделските производители, която да им помага да свеждат до минимум развитието на антимикробна резистентност; призовава за обмен на най-добри практики за провеждането на борба срещу развиването на антимикробна резистентност, като например насоки относно разумната употреба на антимикробни средства;

11.  Призовава държавите членки да използват електронни системи за записване, за да гарантират, че моделите на употреба в отделните стопанства са подходящи, като по този начин се осигурява отговорна и минимална употреба;

12.  Подчертава, че трябва да се преразгледат разпоредбите относно отглеждането на животни за селскостопански цели за подобряване на здравословно състояние на животните с цел да се намали употребата на ветеринарни лекарствени средства; призовава Комисията да преразгледа съществуващите разпоредби относно максималната гъстота при животновъдството, тъй като броя на животните в наши дни често представлява пречка за лечението на отделните животни или на по-малките групи животни, като осигури стимули за профилактичната употреба на антимикробни средства; счита, че съсредоточаването на вниманието върху видовете животни, които са устойчиви на заболявания, би могло да допринесе за по-малка потребност от прилагане на лекарствени средства за ветеринарни цели по време на отглеждането, но счита, че това не следва да замества добрите системи за управление на стопанството и на животновъдството;

13.  Изразява съгласие с Комисията, че регулаторната рамка за ветеринарните лекарствени продукти и медикаментозните фуражи се нуждае от укрепване, и настоява за запазване на последователността при формулирането на правилата на ЕС и при тяхното прилагане;

14.  Призовава за въвеждането на надеждни подходи при отглеждането на животни, за да се осъществи значително намаляване на антимикробната резистентност (АМР); отбелязва, че следва да бъде отделено особено внимание на отглеждането на млади животни, тъй като те често произхождат от различни селекционери и съответно са изложени на опасност от инфекции, когато бъдат събрани заедно;

15.  Призовава Комисията да внесе законодателно предложение за ограничаване на използването във ветеринарния сектор на трето и четвърто поколение особено важни антимикробни средства, предназначени за човека; подчертава, че подобно предложение трябва да се базира на европейски насоки, основаващи се на доказателства, за благоразумна употреба на антимикробните средства във ветеринарната медицина;

16.  Счита, че предстоящото преразглеждане на Директива 2001/82/ЕО предлага значителна възможност за предприемане на ефективни мерки за намаляване на АМР, чрез засилване на разпоредбите относно ветеринарните лекарствени продукти, като:

   свеждане на правото за предписване на антимикробни средства единствено до квалифицираните специалисти във ветеринарната област;
   разграничаване на правото за предписване от правото на продажба на антимикробни средства, като по този начин ще бъдат премахнати икономическите стимули за предписване;

17.  Призовава Комисията да продължи в посока изпълняване на нейния план за действие в областта на АМР с конкретни инициативи за прилагане на 12 действия и да публикува доклада си за напредъка при изпълнението на плана за действие в областта на АМР до края на 2013 г., като подчертава, че докладът следва да включва преглед на намаляването на употребата на ветеринарни антимикробни средства, постигнато във всяка държава членка;

18.  Подчертава, че между държавите членки съществуват значителни разлики по отношение на начина на приложение и разпространение на антибиотиците; призовава Комисията да оценява и наблюдава прилагането от страна на държавите членки на съответното законодателство на ЕС за антимикробните средства, особено що се отнася до антибиотиците, които се предоставят само по рецепта в сектора на човешкото здраве и във ветеринарния сектор, и забраната на антимикробните средства като стимулатори на растежа в храните за животни;

19.  Призовава Комисията да проучи условията за предписване и продажба на антимикробни средства, за да се установи дали практиките в здравеопазването при хората и животните могат да водят до предписване над допустимото, до прекомерна употреба или злоупотреба с антимикробни средства;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчат усилията, които да гарантират, че болнични епидемиолози ще бъдат наети във всички болници;

21.  Призовава Комисията да наблюдава използването на наносребро в потребителските стоки, тъй като то може да доведе до увеличаване на резистентността на микроорганизмите към среброто, включително при съставни части, изработени от наносребро или на основата на сребро, което на свой ред може да ограничи ползата от наносреброто в медицинските уреди и други медицински приложения;

22.  Подчертава, че за постигане на намаляване на употребата на антимикробни средства е необходимо увеличено използване на диагностика с цел подобряване на точността на диагнозите;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават усилията за запазване на рутинно проучване на епидемиите в болниците, както и на възможната роля на разпространението на резистентни към лекарствени средства клонирани организми при тези епидемии;

Превенция

24.  С оглед ограничаването на неподходящото използване и неконтролирания достъп до антимикробни агенти, в това число чрез неконтролираните продажби по интернет, приветства инициативите на държавите членки да разгледат правния статут на всички антимикробни средства, които се приемат перорално, чрез вдишване и венозно (в това число лекарствени средства срещу малария, вирусни инфекции и противогъбични средства), които продължават да са достъпни за пациентите без лекарско предписание; подчертава, че антимикробните средства не следва да се продават свободно без предписание, тъй като това насърчава хората към самолечение, често въз основа на неточни предположения; призовава държавите членки да повишават осведомеността относно незаконните продажби на антимикробни средства, включително и незаконните продажби в интернет, както в сектора на човешкото здраве, така и във ветеринарния сектор;

25.  Отбелязва важната роля на ваксините за ограничаването на развитието на АМР като се намаляват количествата антимикробни агенти, необходими за лечение на инфекциите както при хората, така и при животните, но счита, че те не трябва да бъдат заместител на доброто управление на селското стопанство и в животновъдството; призовава Комисията да разгледа какви са допълнителните мерки, които могат да бъдат предприети за намаляване на разпространението на инфекции и заболявания в животновъдството;

26.  Предлага да бъдат взети мерки за насърчаване на устойчивите системи на животновъдство, основани на добри практики на управление, които използват максимално ефективно ресурсите и намаляват зависимостта на земеделските производители от скъпи и неустойчиви материали, които създават висока степен на риск за околната среда и общественото здраве;

27.  Призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с компетентните агенции на ЕС, да създават и насърчават насоки за благоразумна употреба, насочени към намаляването на несъществено и неподходящо излагане на въздействие на антимикробни средства като част от цялостен подход към хуманната и ветеринарната медицина, животновъдството, селското стопанство, аквакултурата и градинарството;

28.  Призовава Комисията при предстоящото преразглеждане на европейското законодателство в областта на ветеринарните лекарствени средства медикаментозните фуражи да класифицира като лекарствени средства, а не като фуражи, за да се гарантира, че в бъдеще критичният обем на медикаментозните фуражи ще бъде контролиран и официално проверяван съгласно критериите на правото относно лекарствените средства, като същевременно гарантира че медикаментозните фуражи и занапред ще подлежат на задължително предписание;

29.  Подчертава, че профилактиката и контролът на инфекциите са крайъгълният камък в борбата с АМР; призовава държавите членки да подобрят контрола на инфекциите и да повишат и насърчават добри хигиенни норми - особено хигиената на ръцете, по-специално в чувствителна среда, като например лечебните заведения, за да се предотврати разпространяването на инфекции и да се намали потребността от антибиотици; призовава Комисията и държавите членки да увеличат обмена на най-добри практики при профилактиката и намаляването на инфекциите, свързани със здравни грижи и да разширят изследванията на епидемиологията на инфекциите, дължащи се на резистентния на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA) и C. difficile и други устойчиви на полимедикаментозно лечение организми;

Развитие на нови антимикробни средства или алтернативно лечение

30.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават усилията за разработване на нови и иновативни бизнес модели на базата на публично-частни партньорства (ПЧП), които да разделят инвестициите в научноизследователска дейност за разработване на нови антибиотици и диагностични инструменти от продажбите, за да се насърчава по-голям достъп и по-висока достъпност и да се ограничава ненужната употреба на антимикробни средства;

31.  Призовава за повече и по-добре координирани научни изследвания в областта на нови антимикробни средства, на други алтернативи (ваксинация, биологична сигурност, развъждане с цел резистентност) и в областта на подкрепени от доказателства стратегии за превенция и контрол на инфекциозните болести сред животните;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да ускорят научноизследователската и развойна дейност, за да предоставят нови инструменти за борба с туберкулозата и резистентната на лекарствени средства туберкулоза;

33.  Призовава Комисията да инвестира в НИРД, насочена към намирането на алтернативи на използването на антимикробни средства в животновъдството, и да подкрепи иновациите в селскостопанските практики в съответствие с целите на бъдещото европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост;

34.  Подчертава необходимостта от рестриктивна употребата на ОВАС и новоразработени антимикробни агенти и технологии, предназначени за използване в хуманната и ветеринарната медицина; подчертава значението на подходящото насочване на използването на ОВАС за специфични случаи;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да проучат нови регулаторни подходи, включително прехвърлими права върху интелектуална собственост и условията за удължаване на патенти, с оглед насърчаване на инвестициите на частния сектор в разработването на антимикробни средства;

36.  Отбелязва значението на достъпа до бързи, надеждни и финансово достъпни диагностични инструменти при разработването на нови стратегии за лечение;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да проучат нови нормативни подходи, насочени към субсидиране на научните изследвания за разработване на нови антимикробни средства, което може да има благоприятен във финансово отношение резултат както за публичния, така и за частния сектор;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат стимулите за сътрудничество в публичния и частния сектор, за да се даде нов тласък на антимикробната научноизследователска и развойна дейност (НИРД); счита, че споделянето на знания и обединяването на ресурси чрез иновативни публично-частни партньорства (ПЧП) ще бъде от съществено значение за гарантирането на клиничната ефикасност и наличността на съществуващите антимикробни средства;

39.  Призовава Комисията да гарантира, че в рамките на стратегията на ЕС „Европа 2020“ селскостопанските производители във всички страни - членки на ЕС, могат да имат достъп до интелигентни, ефективни и алтернативни инструменти за лечение на техните животни, в това число за второстепенни приложения и второстепенни видове (т. нар. MUMS), които понастоящем са изправени пред съществен недостиг на ветеринарни лекарствени средства;

40.  Призовава Комисията да гарантира разработването и наличността на повече селскостопански инструменти за ранна, бърза диагностика и контрол на заболяванията, както и широкообхватна и ефективна система за диагностика на равнище на държавите членки, която да може да гарантира навременното предаване на резултатите в случай на извършване на бактериологични изследвания;

Мониторинг и докладване

41.  Призовава комисията и държавите членки да потърсят по-голямо сътрудничество и координация за ранно откриване, предупреждение и процедури за координирано реагиране по отношение на патогенни бактерии с антимикробна резистентност при човека, животните, рибата и храните, за да се наблюдава постоянно размерът и нарастването на АМР; в тази връзка приканва настоятелно държавите членки да създадат национални бази данни по единни критерии, в които търговците, ветеринарните лекари и селскостопанските производители трябва да документират продажбата и прилагането на антибиотици;

42.  Подчертава, че в някои държави членки липсва надеждна информация относно използването на антимикробни средства; подчертава значението на създаването на ефективна европейска мрежа от национални системи за наблюдение в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор, въз основа на единни стандарти за всички държави – членки на ЕС, за да се наберат ясни, сравними, прозрачни и навременни референтни данни относно използването на антимикробни лекарствени средства; счита, че това следва да се основава на съществуващите мрежи за мониторинг, ръководени от ЕОБХ, Европейската мрежа на ECDC за наблюдение на потреблението на антимикробни средства (ESAC-net), Мрежата на ECDC за болести, предавани чрез храната и водата (FWD-net), Европейската мрежа на ECDC за наблюдение на антимикробната резистентност и Наблюдението на ветеринарната употреба на антимикробни средства на европейско равнище (ESVAC), от страна на ЕМА;

43.  Счита, че данните, събрани за употребата на антибиотици, следва да бъдат достъпни само за заинтересованите експерти, органи и лица, отговарящи за вземането на решения.

44.  Припомня, че в своята резолюция от 12 май 2011 г. относно резистентността към антибиотици, Парламентът подчерта необходимостта от получаването на пълна картина за периода, случаите и начина на употреба на антимикробни средства, както и за това върху кои животни се прилагат те; счита, че Комисията следва незабавно да събере, анализира и публикува тази информация, и че събраните данни следва да бъдат хармонизирани и сравними, за да позволят подходящ анализ и ефективно, координирано и специфично за различните видове действие, съобразено според отделните видове животновъдство, с цел борба срещу антимикробната резистентност, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки;

45.  Призовава Комисията да включи в своя доклад за напредъка в изпълнението на плана за действие в областта на антимикробната резистентност, преглед на постигнатото от всяка държава членка намаляване в използването на ветеринарни антимикробни средства;

46.  Призовава Комисията да задължи държавите членки да наблюдават използването на антибиотици в животновъдството по-ефективно и по интегриран начин чрез бази данни; изтъква, че регистрирането на употребата на антибиотици в стопанствата е задължително;

47.  Призовава държавите членки да осигурят отделен мониторинг и контрол на резистентността при добитъка, домашните животни, състезателните животни и др., без това да предизвиква допълнителни финансови или административни тежести за земеделските производители, селекционерите или ветеринарните лекари;

48.  Призовава държавите членки да насърчават по-тясното междусекторно сътрудничество между съответните органи и сектори, с цел да поощрят един по-цялостен подход към ветеринарното здравеопазване и човешкото здраве, и да контролират прилагането на националните стратегии във връзка с антимикробната резистентност;

49.  Подчертава нуждата от подкрепа за устойчивите системи за производство на храни, които за разлика от интензивното животновъдство са потенциално по-малко изложени на АМР;

50.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бъдещото измерване и отчитане на употребата на антимикробни средства в секторите на хуманната и ветеринарната медицина ще бъде разширено и ще показва не само общото количество на използваните видове антимикробни средства, но и техният вид, продължителността на лечението и т.н.;

Комуникация, образование и обучение

51.  Отбелязва, че насърчаването на подходящата употреба на антимикробни средства зависи от промяна в отношението, практиката и обучението сред пациентите, земеделските производители, фармацевтите, лекарите, ветеринарите и други работещи в областта на хуманната и ветеринарната медицина; счита, че на национално и европейско равнище следва да бъдат предприети по-ефективни и постоянни мерки за обучение и образование, както и изчерпателно информиране в училищата, започващи като цяло от ранна възраст, за да се повиши осведомеността последиците от произволната употреба на антимикробните средства;

52.  Отбелязва, че една от най-разпространените причини за използването на антибиотици е лечението на обикновената настинка и че може да се постигне много, ако обществото може да осъзнае факта, че обикновената настинка е вирусна инфекция, а антибиотиците предоставят единствено защита срещу бактериални инфекции;

53.  Приветства ежегодния Европейски ден за повишаване на информираността по отношение на антибиотиците (18 ноември), установен с цел насърчаване на отговорната употреба на антимикробни средства; счита обаче, че неговата видимост и потенциал могат да бъдат по-ефективно увеличени чрез по-мощна политическа подкрепа на национално и европейско равнище, по-общ подход, включващ също и животните, както и координирани, иновативни и силно въздействащи кампании, основаващи се на опита, произтичащ от успешно провежданите европейски и международни инициативи; призовава Комисията да предоставя целогодишно информация относно правилната дозировка на предписаните антибиотици;

54.  Призовава Комисията - предвид, че разпространението на информация сред гражданите, а не само със специалистите в областта на хуманната и ветеринарната медицина, е ключ към по-добра осведоменост и оттам ‐ профилактика, да изготви списък, обединяващ най-добрите практики по отношение на прилагането на кампаниите за ефективна комуникация и курсовете за професионално обучение, с които се цели повишаване на осведомеността относно АМР, като например работата на включващата много заинтересовани страни инициатива EPRUMA с цел подкрепа за ефективно осъществяване на подобни кампании за повишаване на осведомеността;

55.  Счита, че трябва да се проведе ефективна информационна и разяснителна кампания, за да се повиши осведомеността в болниците и домакинствата относно опасностите и осведомеността за начините за предотвратяване на неволното разпространение на антимикробни агенти;

56.  Призовава Комисията да разгледа в проучването за подобряване на листовките за употреба и таблиците с данните за лекарствените средства идеята за по-добро информиране на пациента относно въпросните антибиотици, като например гарантиране, че там фигурира предупреждение като: „Моля, приемайте това антибиотично средство, само ако Ви е предписано от лекар и така, както Ви е предписано. Неправилната употреба на антибиотици може да предизвика резистентност, която да навреди на Вас и на други хора.“;

Международно сътрудничество

57.  Изтъква, че процъфтяващите пътувания в чужбина и най-вече световната търговия с храни и фуражи биха могли да доведат до увеличаване на трансграничното разпространение на АМР; счита, че наличието на съгласувани и навременни международни действия, които да възпрепятстват дублирането и да изграждат критичната маса, са единственият начин за постигане на напредък чрез свеждането до минимум на заплахата за общественото здраве, която АМР представляват в глобален аспект.

58.  Отчита значението на приетите от Световната здравна организация (СЗО), Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) международни инициативи, както и от други световни организации; подчертава при все това колко е важно придържането в световен аспект към приетите международни стандарти и насоки; призовава Комисията, да докладва относно напредъка на държавите членки по отношение на международните ангажименти, поети по отношение на АМР, в своята оценка относно изпълнението на текущия план за действие в областта на АМР;

59.  Приветства създаването на Трансатлантическата работна група за антимикробната резистентност (ТРГАР) и на набора от препоръки, приети през септември 2011 г., за бъдещо сътрудничество между ЕС и САЩ; подчертава, по-специално, значението на конкретните действия за :

   набирането на сравними данни и обмена на данни за антимикробни средства за хуманна и ветеринарна употреба;
   разработването на общи проекти, основаващи се на най-добрите практики за управляване на инфекциите, свързани със здравни грижи;
   засилено сътрудничество между Администрацията по храни и лекарства на САЩ и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) относно координирани подходи, позволяващи разработването и регулирането на антибактериални лекарствени средства, по-специално по отношение на етапа на клиническото изпитване;

60.  Призовава Комисията да доразвие работата на TATFAR и да насърчи подобни многостранни и двустранни ангажименти за профилактика и контрол на АМР съвместно с други световни партньори;

61.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и поощряват глобални инициативи за управление на риска, като например списъка на СЗО с особено важните антимикробни средства (ОВАС) в хуманната медицина и списъка на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) с антимикробните средства със значение във ветеринарната медицина;

62.  Подкрепя международния подход при контрола на фалшивите антимикробни средства в съответствие с препоръките на СЗО;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0473.
(2) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 131.
(3) http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Report/2009/11/WC500008770.pdf
(4) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/2598.htm EFSA Journal 2012г.;10(3):2598 [233 стp.].
(5) ОВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 1.
(6) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29.
(7) OВ L 34, 5.2.2002 г., стр. 13.
(8) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 106.
(9) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 25.
(10) http://ecdc.europa.eu/en/activities/diseaseprogrammes/TATFAR/Documents/210911_TATFAR_Report.pdf
(11) CAC/GL 77- 2011
(12) Отнася се за запазването или отхвърлянето на виолетовия цвят на багрилото при метода на Грам за оцветяване на микроорганизми; оцветяването е обичаен метод за класификация на бактерии.
(13) Доклад от третото заседание на Консултативната група на СЗО за интегриран надзор на антимикробната резистентност, 14‐17 юни 2011 г., Осло, Норвегия.

Последно осъвременяване: 12 юни 2015 г.Правна информация