Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2607(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0255/2013

Внесени текстове :

B7-0255/2013

Разисквания :

PV 10/06/2013 - 18
CRE 10/06/2013 - 18

Гласувания :

PV 12/06/2013 - 8.17

Приети текстове :

P7_TA(2013)0266

Приети текстове
PDF 424kWORD 50k
сряда, 12 юни 2013 г. - Страсбург Окончателна версия
Социални инвестиции за растеж и сближаване
P7_TA(2013)0266B7-0255/2013

Резолюция на Европейския парламент от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (2013/2607(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по-специално членове 5, 6, 9, 14, 147, 148, 149, 151 и 153 от него, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 24, 25, 26, 29, 33, 34, 35 и 36 от нея,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (2013/112/ЕС)(1) ,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Доказателства за демографски и социални тенденции: принос на социалните политики за приобщаването, заетостта и икономиката“ (SWD(2013)0038),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Проследяване на изпълнението от страна на държавите членки на препоръката на Европейската комисия от 2008 г. за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда – към социален инвестиционен подход“ (SWD(2013)0039),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Трети двугодишен доклад относно социалните услуги от общ интерес“ (SWD(2013)0040),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Дългосрочни грижи в застаряващите общества – предизвикателства и възможни политики“ (SWD(2013)0041),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Преодоляване на бездомничеството в Европейския съюз“ (SWD(2013)0042),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Инвестиране в здравеопазването“ (SWD(2013)0043),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Социални инвестиции чрез Европейския социален фонд“ (SWD(2013)0044),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г. относно Годишния обзор на растежа за 2013 г. (ГОР) (COM(2012)0750), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.(2) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията и придружаващата го резолюция на Парламента от 14 юни 2012 г. относно „Към възстановяване и създаване на работни места“(3) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програмата за нови умения и работни места(4) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758) и становището на Европейския икономически и социален комитет(5) и резолюцията на Парламента от 15 ноември 2011 г. по този въпрос(6) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията и придружаващата го резолюция на Парламента от 24 май 2012 г. относно „Инициатива „Възможности за младежта“(7) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2012 г., озаглавено „Преход към заетост за младите хора“ (COM(2012)0727),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(8) ,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръка на Комисията за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (COM(2008)0639) и съответната резолюция от 6 май 2009 г.(9) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно интеграцията на мигрантите, нейното отражение върху пазара на труда и външното измерение на координацията на социалната сигурност(10) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на социалните услуги от общ интерес(11) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008)0412) и съответната резолюция от 6 май 2009 г.(12) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика (COM(2009)0545) и своята резолюция от 20 май 2010 г. към него(13) ,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 (COM(2011)0607/2 – 2011/0268(COD)) от 14 март 2012 г. и проекта на законодателна резолюция от 20 август 2012 г. към него(14) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно инициативата за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност(15) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване(16) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата(17) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

–  като взе предвид Конвенция № 117 на МОТ за социалната политика (основни цели и стандарти),

–  като взе предвид Препоръка № 202 на МОТ относно равнищата на социална закрила,

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно съобщението „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (O-000057/2013 – B7–0207/2013),

–  като взе предвид членове 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от правилника за дейността си,

А.  като има предвид, че в много държави членки мерките за фискална консолидация доведоха до поставяне в по-благоприятно положение на краткосрочните цели за разходите за сметка на инвестициите в устойчив растеж, заетост, социално сближаване и конкурентоспособност с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

Б.  като има предвид, че кризата на държавния дълг, която засегна Европа и по-специално държавите от еврозоната, доведе до сериозен икономически спад с отрицателни социални последствия в повечето държави членки, изразяващи се в увеличаване на безработицата, бедността и социалната изолация;

В.  като има предвид, че кризата изведе на преден план взаимната зависимост между държавите членки в областта на икономиката и значителните различия в способността им да отговорят на предизвикателствата, свързани с пазара на труда и социалната политика;

Г.  като има предвид, че кризата, в съчетание с демографските промени, поставя държавите членки пред спешната необходимост да подобрят ефективността на социалните разходи и да обмислят евентуални реформи на своите системи за социална закрила в съответствие с тази цел;

Д.  като има предвид, че социалните партньори на национално равнище могат да изиграят важна роля за финансирането и управлението на системите за социална сигурност;

Е.  като има предвид, че добре насочените и ефективни социални инвестиции спомагат за стабилизирането на икономиката, насърчават заетостта и подобряват уменията на работната сила, като по този начин дават тласък на конкурентоспособността на ЕС;

Ж.  като има предвид нарастващата тясна специализация на наличните работни места и уменията, необходими в пригодените към устойчивата икономика и общество сектори, които в бъдеще ще осигурят голям брой работни места, изискват подходящи инвестиции в програми за образование и обучение;

З.  като има предвид, че средните доходи на домакинствата в ЕС намаляват, а дълготрайната безработица, както и бедността и социалното изключване, включително бедността сред работещите и социалната поляризация, се увеличават в много държави членки;

И.  като има предвид, че 10,5 % от населението в трудоспособна възраст понастоящем са безработни;

Й.  като има предвид изявлението на Европейския съвет от 30 януари 2012 г., което гласи: „Растежът и заетостта ще се възстановят, само ако прилагаме последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и стратегия за активна заетост, без да се нарушава социалното сближаване“;

К.  като има предвид, че последиците от икономическата стагнация и продължаващата криза на публичния дълг, съчетани с демографските промени, подлагат на изпитание договореностите за социално подпомагане и достойната социална сигурност, включително задължителните и доброволните здравноосигурителни схеми;

Л.  като има предвид, че 22,8 % от младите хора в ЕС в момента са безработни, а младежката безработица надхвърля 50 % в някои държави членки;

М.  като има предвид, че 8,3 милиона европейски граждани под 25 години не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. група NEET); като има предвид, че тези цифри продължават да нарастват, пораждайки риск от загуба на цяло поколение;

Н.  като има предвид, че младежите от мигрантски произход са изложени в по-голяма степен на риск да напуснат системата на образование и обучение преди да получат диплома за средно образование;

О.  като има предвид, че 27 % от децата са изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в сравнение със средно 24 % за населението на ЕС като цяло(18) ;

П.  като има предвид, че 8 % от гражданите на ЕС живеят в условия на сериозни материални лишения и не са в състояние да си позволят редица стоки от първа необходимост, за които се счита, че са от решаващо значение за воденето на достоен живот в Европа;

Р.  като има предвид, че 15 % от децата напускат училище, без да са завършили средно образование, и че 10 % от гражданите на ЕС живеят в безработни домакинства;

С.  като има предвид, че Комитетът за социална закрила (КСЗ) предупреди, че тези цифри продължават да нарастват в много държави членки, което отчасти се дължи на въздействието на мерките за фискална консолидация;

Т.  като има предвид, че най-уязвимите групи от населението, като възрастните хора и лицата с увреждания, са най-тежко засегнати от финансовата, икономическа и социална криза;

У.  като има предвид, че социалните политики са основно от компетентността на държавите членки, а ролята на ЕС е да подкрепя, подпомага и допълва техните дейности;

Ф.  като има предвид, че наличието на достойна работа осигурява реална защита срещу бедността;

Х.  като има предвид, че активните политики в областта на пазара на труда и стратегиите за неговото активизиране играят основна роля за подпомагане на безработните в намирането на достойна работа;

Ц.  като има предвид, че подходящите индивидуални напътствия за търсещите достойна работа могат да повишат техните шансове за успех;

Ч.  като има предвид, че не трябва да се допуска мерките за строги икономии, включително бюджетните съкращения в обществените услуги и социалното осигуряване, да утежняват положението на лицата в най-неблагоприятно положение или ненужно да поставят хората в риск от безработица;

Ш.  като има предвид, че не трябва да се допуска мерките за строги икономии да поставят под заплаха наличността, достъпността и финансовата постижимост на здравните грижи и дългосрочните социални грижи, нито да задълбочават неравнопоставеността в здравеопазването;

Щ.  като има предвид, че икономическата криза може да засегне повече жените, отколкото мъжете; като има предвид, че съществува риск настоящата рецесия да забави напредъка или дори да обърне неговата посока, оказвайки дългосрочни последствия върху системите за социална закрила, социалното приобщаване и демографията;

АА.  като има предвид, че всяка политика на бюджетна дисциплина трябва да бъде интелигентна, да позволява контрациклични инвестиции в големите политически приоритети и да е съобразена с икономическата ефективност и производителността;

АБ.  като има предвид, че маргинализираните общности живеят в плачевни социално-икономически условия и често са обект на сериозна дискриминация и сегрегация във всички аспекти от живота;

АВ.  като има предвид, че първите признаци за преждевременно отпадане от училище са важни сигнали за цикличното възпроизводство на бедността;

АГ.  като има предвид, че бездомничеството продължава да бъде проблем във всички държави – членки на ЕС и е една от най-крайните форми на бедност и лишения, които подриват човешкото достойнство и нарушават основното право на човека на достъп до жилище;

АД.  като има предвид, че гарантирането на достъп до прилично жилище е международно задължение на всички държави членки, според което предоставянето на социално жилище възниква успоредно с предлагането на жилища на пазара;

АЕ.  като има предвид, че бездомните се нуждаят от специфични мерки, за да бъдат приобщени в обществото и за да се избегне социалното изключване;

АЖ.  като има предвид, че бедността и социалното изключване остават ключова социална детерминанта по отношение на здравеопазването и на условията на живот, по-специално като се има предвид въздействието на детската бедност върху здравето и благосъстоянието на децата;

АЗ.  като има предвид, че дискриминацията на работното място, основана на пола, разликата в заплащането на жените и мъжете и съответните разлики в пенсиите продължават да съществуват в ЕС;

АИ.  като има предвид, че в ЕС работят едва 63 % от жените в сравнение със 76 % от мъжете, което отчасти се дължи на липсата на инфраструктура за предоставяне на грижи и на конкретни мерки за подпомагане постигането на здравословен баланс между професионалния и семейния живот;

АЙ.  като има предвид, че аспектите, свързани с пола, са ключови за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, тъй като жените представляват най-големия резерв от все още неизползвана работна сила; като има предвид следователно, че като част от европейския семестър трябва да се разработят конкретни мерки и специфични политики за интегриране на принципа на равенство между половете;

АК.  като има предвид, че по-голямата част от лицата, носещи отговорност за домакинството, от самотните родители и от лицата, полагащи грижи, са жени, и че политиките на активно приобщаване изискват всеобхватен набор от мерки, които да дадат възможност на жените да увеличат участието си на пазара на труда;

1.  Приветства пакета за социални инвестиции на Комисията, който установява необходимите връзки между националните социални политики, процеса на реформи на европейския семестър и съответните средства, отпускани по Кохезионния фонд на ЕС;

2.  Отбелязва, че съобщението на Комисията добавя социалните инвестиции и стабилизирането на икономиката към първоначалната функция за социална закрила на системите за социално подпомагане; подчертава, че настоящата икономическа и социална криза очертава необходимостта тези три функции да се допълват, вместо да бъдат противопоставяни една на друга;

3.  Отново изтъква необходимостта от подобряване на координацията между социалните и икономическите политики на равнището на ЕС, за да се избегнат несъответствия, да се изгради взаимодействие между тях и да се предостави възможност за взаимно укрепване на целите;

4.  Подчертава, че икономическият растеж е най-ефективният инструмент за дългосрочна борба срещу безработицата;

5.  Изразява съжаление относно факта, че съобщението е придружено от препоръка само в един сектор, докато мерките за строги икономии оказват сериозно въздействие в няколко области на социалната политика;

6.  Изразява увереност, че реформите на социалната политика следва да се ръководят най-вече от принципите на активното приобщаване и активизирането, с цел да се даде възможност на безработните и на лицата в най-неблагоприятно положение да навлязат на пазара на труда и да участват в него;

7.  Припомня, че социалните инвестиции създават както социална, така и икономическа възвращаемост, посредством предотвратяване и преодоляване на социални рискове; подчертава, че социалните инвестиции поставят акцент върху обществените политики и стратегиите за инвестиране в човешкия капитал, които улесняват прехода към променящите се пазари на труда и дават възможност за придобиване на нови умения за пригодените към устойчивата икономика и общество сектори, които в бъдеще ще осигурят голям брой работни места;

8.  Подчертава, че социалните инвестиции следва да се разглеждат като инвестиции от държавите членки и че това може да доведе до двоен дивидент с дългосрочна възвръщаемост и антициклични ефекти, като по този начин се намалят рисковете от нанасяне на щети; призовава Комисията да извърши анализ, за да определи кои части от обществените социални разходи могат да се считат за продуктивни инвестиции;

9.  Счита в тази връзка, че целенасочените социални инвестиции следва да бъдат важна част от икономическите политики и политиките на заетост на държавите членки и да бъдат заложени в процеса на европейския семестър с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалната сфера и образованието;

10.  Поради това приветства призива на Комисията към държавите членки да включат социалните инвестиции в своите средносрочни и дългосрочни бюджетни цели, както и в своите национални програми за реформи;

11.  Отново заявява, че средствата за социални политики не се предоставят изключително от публичния сектор;

12.  Във връзка с това подчертава, че държавите членки следва в по-голяма степен да използват иновативни подходи спрямо финансирането, включително участие от страна на частния сектор и финансовия инженеринг чрез инструменти като облигации за социално въздействие, публично-частни партньорства, микрофинансиране, паспорт за социално инвестиране и гаранции, основани на политиката;

13.  Следователно настоятелно призовава държавите членки да осигурят участието и на социални предприятия, тъй като те могат да допълнят усилията на публичния сектор;

14.  Във връзка с това призовава Комисията да обмисли разработването на индекс на общи показатели за социални инвестиции, който да представлява механизъм за предупреждение за проследяване на напредъка в държавите членки;

15.  Приветства настояването на Комисията за разпределяне на най-малко 25 % от финансирането по линия на политиката на сближаване за инвестиране в човешкия капитал и за социални инвестиции чрез Европейския социален фонд;

16.  Призовава държавите членки да гарантират ефикасния контрол на разходите на социалните политики с оглед насочването на ресурсите към целенасочени и ефективни мерки и избягването на ненужната административна тежест;

Устойчивост

17.  Настоятелно призовава държавите членки да модернизират и когато това е необходимо, без отлагане да преструктурират своите политики за социални инвестиции, за да предложат на гражданите възможно най-добрите услуги;

18.  Подчертава, че държавите членки следва да гарантират устойчивост и бъдеща пригодност на своите политики за социални инвестиции, като подобрят ефикасността и ефективността на наличните системи и ресурси;

19.  Подчертава, че когато желаят да постигнат по-добра устойчивост на политиките за социални инвестиции, държавите членки не следва непременно „да харчат повече“, а по-скоро „да осигурят повече ефективност и ефикасност на разходите“;

20.  Призовава следователно държавите членки да гарантират , че политиките им за социални инвестиции са целенасочени, както и да предприемат често проследяване на напредъка,

Борба с бедността и социалното изключване

21.  Повтаря своя призив към Комисията за разглеждане на бедността сред работещите, бедността сред хората с ограничени или липсващи връзки към пазара на труда и бедността сред възрастното население в следващите й специфични за всяка държава препоръки; призовава Европейския съвет да утвърди горепосочените насоки като приоритетни;

22.  Подчертава важните компоненти на европейската стратегия за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, а именно достатъчна подкрепа на доходите, пазари на труда, основани на включването, и достъп до качествени услуги; изразява съжаление, че националните стратегии за активно приобщаване прекалено често са сведени до активизиране на заетостта, което на практика изключва хората извън пазара на труда, за които завръщането към него е невъзможно, например поради напреднала възраст или функционални ограничения;

23.  Припомня на държавите членки, че политиките на активно приобщаване следва:

   да не противоречат на основаващия се на жизнения цикъл подход към политиките в сферата на образованието, ученето през целия живот, социалните дейности и заетостта;
   да бъдат индивидуално приспособени, целенасочени и ориентирани към потребностите, както и основаващи се на всеобщ достъп и недискриминация;
   да се основават на интегриран подход, основаващ се на участието на всички заинтересовани;
   да спазват предварителните условия, които са от съществено значение за участието, без да създават условия, застрашаващи минималния доход; както и
   следват, предвид значението на местните и регионалните условия, посоката на усилията, полагани в рамките на политиката на сближаване, с цел постигане на икономическо, социално и териториално сближаване;

24.  Призовава държавите членки да оценяват системно въздействието на мерките за строги икономии върху уязвимите групи от населението в рамките на политиките за активно приобщаване;

25.  Призовава държавите членки да гарантират качеството на социалните услуги за всички, които отговарят на критериите за допустимост, както и тяхната наличност, достъпност и финансова постижимост, най-вече в областта на здравеопазването, дългосрочните грижи, образованието, социалното жилищно настаняване, енергията, водата, транспорта и комуникациите;

26.  Подчертава необходимостта от повишаване на производителността при предоставянето на грижи, като се намалят случаите на предотвратимо влошаване на състоянието на лица с крехко здраве или на появата на увреждания, както и като се предоставят възможности на възрастните хора да продължат да водят независим живот дори ако страдат от функционални ограничения;

27.  Призовава държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на социални тарифи за уязвимите групи от населението в области като енергоснабдяване, водоснабдяване и обществен транспорт;

28.  Призовава за активно участие на организациите, които представляват маргинализирани общности, в изготвянето и прилагането на интеграционни стратегии за тези общности, като например националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 г.;

29.  Изразява съжаление по повод на факта, че в много държави членки не се полагат достатъчно усилия за интегриране на мигрантите; подчертава необходимостта от инвестиции в подходящи програми и услуги, както и в ефективни системи за информация по отношение на достъпа до тези програми, с цел улесняване на интеграцията на мигрантите и намаляване на риска от социално изключване;

30.  Призовава Комисията да разработи конкретна и подробна пътна карта за прилагането на стратегии за активно приобщаване; подчертава, че тази пътна карта следва да уточни срокове и реалистични цели въз основа на специфични показатели и на задълбочен диалог между заинтересованите страни, както и да бъде обект на внимателно наблюдение в рамките на отворения метод на координация посредством съответните инструменти и процедури, предвидени за случаи на неизпълнение;

Борба с детската бедност

31.  Приветства препоръките на Комисията във връзка с детската бедност, както е посочено в съобщението, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“; освен това припомня правата на детето, записани в Хартата на основните права на Европейския съюз;

32.  Приветства насърчавания в препоръката цялостен подход, който се основава на трите стълба: достъп до подходящи ресурси, достъп до висококачествени услуги и обществено участие при вземането на решения, и който признава децата като носители на права;

33.  Отново заявява, че по силата на Конвенцията на ООН за правата на детето всички деца и младежи имат право на образование, включително тези деца и младежи, които нямат разрешение за пребиваване в държавата, в която пребивават;

34.  Подчертава, че борбата срещу детската бедност трябва да се съсредоточи по-скоро върху превенцията и ранната намеса, отколкото върху противодействието, и следва да се основава на водещия принцип за равен достъп до висококачествени услуги, свързани с възпитанието в ранното детство и с грижите за децата;

35.  Във връзка с това насърчава усилията за създаване на по-голям брой детски заведения, като например центрове за занимания, които са на разположение през учебната година и ваканциите, както и за организиране на извънкласни културни и спортни дейности, включващи предоставяне на храна;

36.  Подчертава необходимостта от наличие на достатъчно финансови средства за тези услуги и по-специално за мерките за подпомагане на бедни и уязвими семейства като семействата с деца с увреждания, семействата с един родител и многодетните семейства;

37.  Подчертава значението на връзката родители – деца и на необходимостта от оказване на подкрепа на родителите при изпълняването на родителските им задължения, така че да се предотврати налагащото се вследствие на крайна бедност отделянето на децата от родителите и настаняването им в центрове за приемни грижи или в приемни семейства;

Борба с бездомничеството

38.  Приветства работния документ на службите на Комисията относно борбата с бездомничеството;

39.  Припомня искането на Парламента за конкретна и подробна пътна карта за прилагането на стратегията на ЕС относно бездомничеството;

40.  Подчертава, че инвестициите в строителство на социални жилища не само имат ключова роля за намаляване на последиците от бедността, но следва да се разглеждат като социални инвестиции, водещи в дългосрочен план до създаване на достойни трудови места и постигане на устойчив растеж;

41.  Призовава държавите членки да отстранят ненужните административни тежести, свързани с подаването на заявления за социално жилищно настаняване, както и да премахнат дискриминацията по отношение на малцинства или уязвими групи, за да се гарантира равнопоставеност при достъпа;

42.  Припомня, че цената на енергията обикновено представлява голяма част от разходите на домакинствата и по тази причина призовава държавите членки да укрепят политиките си в подкрепа на енергийната ефективност на домакинствата;

43.  Призовава държавите членки да подготвят специални програми за бездомни лица въз основа на оценката на ситуацията по места, както и да обърнат специално внимание на осигуряването на жилища и на дългосрочното подпомагане на уязвими лица и маргинализирани общности, вместо да предоставят само временно настаняване;

Младежка заетост

44.  Подчертава, че инвестициите в областта на младежката заетост трябва да бъдат основен елемент от националните стратегии за социални инвестиции;

45.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат строги мерки за борба с младежката безработица, по-специално чрез предприемане на действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище или на прекратяването на участие в програми за обучение и стажове (напр. чрез въвеждане на „двойна“ образователна система, при която се съчетават теория и практика, или на други рамки с равностойна ефективност), както и да разработят цялостни стратегии за никъде неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора;

46.  Подчертава, че социалните инвестиции в полза на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора ще намалят настоящите загуби за икономиката, дължащи се на неучастието на младежите в пазара на труда, които съгласно изчисленията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд възлизат на 153 милиарда евро, респ. на 1,2 % от европейския БВП;

47.  Изразява съжаление по повод на факта, че настоящата политика на социални инвестиции не обръща достатъчно внимание на необходимостта от приоритетно насочване на ресурси към дългосрочно безработните лица, безработните младежи и по-възрастните работещи, изправени пред риска да се превърнат в дългосрочно безработни;

48.  Отбелязва, че социалните инвестиции в младите хора може да бъдат в различни форми, в това число: развиване на партньорства между училищата, центровете за обучение и местните и регионалните предприятия; предоставяне на целенасочено качествено обучение и висококачествени младежки стажантски програми; схеми за професионално обучение в сътрудничество с предприятия; схеми за подпомагане от страна на по-старшите служители, насочени към наемане и обучаване на млади хора в предприятията, или към осигуряване на по-добър преход от образование към заетост; насърчаване на обществената ангажираност на младите хора; както и насърчаване на европейската, регионалната и международната мобилност посредством постигането на допълнителен напредък по отношение на взаимното признаване на квалификациите и уменията; подчертава, че социалните инвестиции могат да вървят ръка за ръка с ефикасни стимули като субсидии за трудова заетост или осигурителни вноски за младите хора, които ще гарантират достойни условия на живот и труд, така че да насърчават държавните и частните работодатели да наемат на работа млади хора, да инвестират както в създаването на работни места за млади хора, така и в продължаващо обучение и подобряване на уменията им по време на заетостта и да подкрепят предприемачеството сред младите;

49.  Подчертава необходимостта от засилване на съгласуваността между националните системи за социална сигурност, особено на пенсионните системи, за да се насърчава мобилността;

50.  Подчертава необходимостта от статистически данни, съпоставими между държавите членки, относно младежката безработица и разходите на пазара на труда за младите хора;

Създаване на работни места и пазари на труда

51.  Предупреждава, че мерките за строги икономии може да изложат на риск качеството на заетостта, на социалната защита и здравеопазването, както и на стандартите за безопасност, и подчертава, че те трябва съответно да бъдат придружени от мерки, насочени към поддържане на съответни стандарти;

52.  Подчертава значението на ученето през целия живот за укрепване на способността на хората да участват в обществото и на пазара на труда до навършване на законна възраст за пенсиониране, а ако желаят – и по-дълго;

53.  Отново призовава държавите членки да приемат мерки, благоприятстващи създаването на работни места, като част от техните програми за социални инвестиции, като например въведат реформи в данъчното облагане в областта на заетостта, осигуряващи стимули за заетостта, като насърчават и осигуряват подкрепа за самостоятелната заетост и създаването на нови предприятия, като подобрят рамката за извършване на стопанска дейност и улеснят достъпа на МСП до финансиране, като превърнат неофициалния и недеклариран труд в редовна трудова заетост, като създадат стимули за подобряване на равнището на заетост на най-уязвимите социални групи, като реформират пазарите на труда с цел превръщането им в по-динамични и недискриминационни, като съчетават гъвкавост със сигурност и модернизират системите за определяне на заплати, за да се приведат в съответствие възнагражденията с развитието на производителността;

54.  Подчертава, че потенциалът на иновативните сектори по „Хоризонт 2020“ трябва да се използва за създаване на работни места, което се отнася например до свободната от въглеродни емисии икономика, до здравеопазването и социалните грижи, както и до цифровия, културния и творческия сектор, които следва да бъдат подкрепени с адекватни инвестиции в нови умения и социални инвестиционни инструменти, като се използва идеята за интелигентна специализация с цел привеждане на силните страни на изследванията и иновациите в съответствие с промените на пазара;

55.  Изтъква, че спазването на принципите на гъвкавата сигурност позволява както подходяща социална защита за работници и служители, така и достъп до обучение и професионално развитие, като се предоставя възможност за придобиването на нови умения;

Социално предприемачество

56.  Приветства поставянето на акцент върху социалното предприемачество и достъпа до микрофинансиране, наред с другото и за уязвими групи от населението; подчертава, че това са важни елементи в контекста на социалните инвестиции, тъй като те не само позволяват създаването на нови устойчиви работни места и развитието на социална и солидарна икономика, но също така дават възможност на социалните предприятия да генерират и реинвестират печалби;

57.  Подчертава необходимостта да се гарантира активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве в дългосрочна житейска перспектива, както и да се наблегне на профилактиката и рехабилитацията с цел намаляване на здравословните проблеми, функционалните ограничения и уврежданията, отлагане на появата им и постигане на обратимост и облекчаване на развитието им;

58.  Изразява съжаление по повод на това, че в съобщението не се подчертава важната роля на програмата „Грюндвиг“ за предотвратяване на бедността и социалното изключване, както и за насърчаване на социалните инвестиции; призовава Комисията да повиши осведомеността относно възможностите, които предоставят програмите за учене през целия живот, за професионално образование и обучение, и призовава държавите членки да повишат качеството и достъпността им;

59.  Подчертава важната роля на финансовите инструменти на ЕС и на европейските фондове за социално предприемачество за подобряване на достъпа на социалните предприятия до финансовите пазари;

60.  Призовава Комисията да обмисли въвеждането на обща европейска рамка за публикуване на данни, която да гарантира прозрачност на информацията относно инвестиции в социални предприятия в държавите членки и да насърчава партньорския натиск;

61.  Подчертава, че КСО следва да бъде насочена както към екологичните, така и към социалните стандарти, с цел да се гарантира отговорното поведение на предприятията;

Аспекти, свързани с равенството между половете

62.  Приветства факта, че измерението, свързано с равенството между половете, е включено в съобщението на Комисията относно стратегиите за социални инвестиции;

63.  Подчертава, че предлагането на качествени грижи за деца и на друга инфраструктура за предоставяне на грижи играе решаваща роля, тъй като позволява на жените да навлязат на пазара на труда и да работят на пълен работен ден; призовава държавите членки да организират достатъчна инфраструктура за отглеждане на деца и предоставяне на други грижи, за да позволят на двамата родители да участват в пазара на труда, още повече че в момента местата за отглеждане на деца са по-скоро неравномерно разпределени между държавите членки;

64.  Присъединява се към призива на Комисията към държавите членки да инвестират в услуги – като например финансово достъпни и висококачествени грижи за деца, предоставяни на пълен работен ден, целодневни училища, грижи за възрастните хора и подкрепа за непрофесионалните болногледачи – които да спомагат за поощряване на равенството между половете, да се отразяват благоприятно за постигане на по-добро равновесие между личния и професионалния живот на мъжете и жените (в т.ч. отпуск за отглеждане на дете за мъже) и които да създават рамка, позволяваща влизането и завръщането на пазара на труда при осигуряване на равно заплащане за равен труд както за мъжете, така и за жените;

65.  Отново подчертава значението на образователните системи, чувствителни по отношение на аспектите на равенството между половете, които предлагат на децата възможности да открият своите таланти и по този начин избегнат в дългосрочен план половата сегрегация на пазара на труда;

66.  Призовава държавите членки да зачитат и насърчават равнопоставеността на половете като част от техните национални политики и национални програми за реформи (НПР);

Фондове на ЕС

67.  Подчертава ключовата роля на политиката на сближаване и на структурните фондове за насърчаване на социалните инвестиции; в този контекст подчертава значителния принос на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за предотвратяването на бедността сред засегнатите от кризата работници, както и този на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ за подпомагане на предприемачеството посредством мерки за обучение, преквалификация и развитие на човешките ресурси с цел привличане на хората обратно на работа;

68.  Подчертава, че структурните фондове следва да се съсредоточат върху приоритетни области, които оказват явно въздействие върху растежа и създаването на работни места и са предложени като възлови за политиката на сближаване;

69.  Подчертава, че Европейският социален фонд следва да се ориентира по-ясно към активни мерки, които действително да отговарят на потребностите на работодателите;

70.  Приветства акцента, който Комисията поставя върху Европейския социален фонд като основен инструмент за насърчаване на социалните инвестиции; във връзка с това изразява твърдата си подкрепа за разпределянето на тай-малко 25 % от финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕСФ и за заделянето на 20 % от средствата на ЕСФ във всяка една държава членка за насърчаване на социалното приобщаване и за борба с бедността;

71.  Призовава държавите членки да гарантират, че многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. съдържа съответните бюджетни средства за стимулиране и подкрепа на социалните инвестиции в ЕС;

72.  Призовава настойчиво за отпускане на средствата в размер на 6 милиарда евро, предназначени за новата инициатива за младежка заетост, през първите години на многогодишната финансова рамка, с цел справяне с безработицата сред младите хора и неотложното прилагане на гаранциите за младежта; подчертава, че разходите за прилагането на гаранциите за младежта в еврозоната се оценяват от МОТ на 21 милиарда евро; поради това призовава за преразглеждане и увеличаване на разпределените средства в рамките на преразглеждането на многогодишната финансова рамка; приветства разширяването на групата, която се допуска до участие в гаранцията за младежта, до лица под 30-годишна възраст;

73.  Приветства намерението на Комисията да проучи употребата на нови финансови инструменти, така че да се постигне увеличаване на ефекта на лоста за обществените социални инвестиции; призовава Комисията да излезе с по-подробни предложения по този въпрос;

Социално измерение на ИПС

74.  Счита, че бюджетната дисциплина в еврозоната не следва да се измерва само чрез фискални и макроикономически показатели, а че тези показатели следва да се допълват на равни начала от показатели за заетост и социални показатели, както и от доклади за напредъка на структурните реформи, като целта е осигуряването на подходящо и ефикасно равнище на социални инвестиции и съответно постигането на устойчивост на европейския социален модел в дългосрочна перспектива;

75.  Настоятелно призовава Комисията, когато разглежда възможностите за укрепване на социалното измерение на един истински икономически и паричен съюз, да отчете потребностите на държавите членки от публични инвестиции, и особено от такива, свързани с постигането на социалните и образователните цели по стратегията „Европа 2020“;

76.  Отново заявява, че един социален пакет за Европа следва да насърчава следното:

   гарантиране, че създаването на европейско икономическо управление се съпровожда от подобрено социално управление въз основа на пълно зачитане на автономността на социалните партньори и на значението на тристранния социален диалог;
   определяне на инструментите за бързото въвеждане на „Европейска гаранция за младите хора“; рамка за осигуряване на качество при стажовете и обучението в работна среда; достойни и достъпни обществени услуги; достойно трудово възнаграждение с национални минимални доходи, предотвратяващи бедността сред работещите; социална закрила и преносимост на пенсионните права; достъп до подходящи социални жилища на приемлива цена; минимално равнище на социална закрила, което да гарантира равен достъп до основните здравни услуги независимо от дохода; прилагането на социален протокол за защита на основните социални и трудови права; прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; и обновена стратегия в областта на здравеопазването и сигурността;
   нова законодателна инициатива относно правото на националните парламенти да изискват законодателна инициатива от Комисията като „зелена карта“ въз основа на член 352 от ДФЕС;
   нови права на националните парламенти да изискват законодателна инициатива от Комисията като „зелена карта“ чрез изменение на договора;
   осигуряване на подходящи ресурси за социалните инвестиции, включително разпределяне на 25 % от финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕСФ;

77.  Призовава държавите членки, в случай че блокиращи малцинства възпрепятстват без основание необходимия напредък, да разширят приложното поле на принципа на засилено сътрудничество, така че да обхване и социалните политики и политиките в областта на заетостта;

o
o   o

78.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и Съвета.

(1) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0053.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0260.
(4) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 87.
(5) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 130.
(6) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(7) Приети текстове, P7_TA(2012)0224.
(8) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.
(9) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 23.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0092.
(11) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 65.
(12) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 11.
(13) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 112.
(14) Доклад A7-0250/2012 на Парламентарната комисия по заетост и социални въпроси.
(15) Приети текстове, P7_TA(2012)0429.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0050.
(17) Приети текстове, P7_TA(2012)0419.
(18) http://europa.eu/rapid/press-release_STAT-13-28_en.htm?locale=en .

Последно осъвременяване: 5 ноември 2015 г.Правна информация