Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан (2013/2665(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни доклади и резолюции относно Афганистан, и в частност своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно нова стратегия за Афганистан(1), своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно бюджетния контрол върху финансовата помощ на ЕС за Афганистан(2) и своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан(3),
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Афганистан, включително Резолюция 2096 от март 2013 г.,
– като взе предвид заключенията от международните конференции за Афганистан от 2011 и 2012 г., включително проведените в Бон през декември 2011 г., в Чикаго през май 2012 г., в Кабул през юни 2012 г. и в Токио през юли 2012 г.,
– като взе предвид изявлението, направено на 19 ноември 2012 г. от делегацията на ЕС в Афганистан във връзка с екзекуциите на осъдените на смърт лица, при съгласуване с ръководителите на мисии на ЕС в Афганистан,
– като взе предвид решението на външните министри на ЕС от 27 май 2013 г. за удължаване на срока на действие на полицейската мисия на ЕС в Афганистан (EUPOL) до 31 декември 2014 г.,
– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС подкрепя възстановяването и развитието на Афганистан от 2002 г. насам и остава ангажиран с мирния преход в страната, с нейното приобщаващо и устойчиво развитие, както и със стабилността и сигурността в целия регион;
Б. като има предвид, че предоставената от ЕС помощ между 2011 г. и 2013 г. беше съсредоточена върху ключови сектори на управлението (включително полицията), земеделието, развитието на селските райони, здравеопазването и социалната закрила;
В. като има предвид, че ЕС и Афганистан са на път да приключат преговорите по споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие, което ще постави сътрудничеството между ЕС и Афганистан на ново, всеобхватно равнище, с нова правна рамка;
Г. като има предвид, че Парламентът поиска представянето на петгодишен план за действие за премахване на отглеждането на опиум чрез алтернативно развитие в Афганистан;
Д. като има предвид, че ЕС подпомага обучението на полицейски сили и изграждането на капацитет в Афганистан, и като има предвид, че от 2007 г. насам мисията на EUPOL подпомага устойчива и ефективна гражданска полиция, която ще помогне за създаването на наказателноправна система под афганистанско ръководство;
Е. като има предвид, че според доклада на Службата на ООН по наркотиците и престъпността броят на пристрастените към наркотици афганистански граждани продължава да се увеличава, със значително социално въздействие върху населението;
Ж. като има предвид, че въпреки активната роля, която играе ЕС в подкрепа на мерки за борба с наркотиците, в твърде редки случаи се отбелязват значителни резултати;
З. като има предвид, че липсата на координация между донорите за Афганистан и афганистанското правителство подкопава ефективността на отпусканата от ЕС помощ за Афганистан;
И. като има предвид, че след Договора от Лисабон Парламентът играе ключова роля при даване на изискваното одобрение за нови споразумения за сътрудничество;
1. Отново потвърждава своята трайна подкрепа за изграждането на афганистанска държава с по-силни демократични институции и капацитет за осигуряване на национален суверенитет, единство на държавата, териториална цялост и благосъстояние на афганистанския народ; отново потвърждава, че мирното бъдеще на Афганистан зависи от изграждането на стабилна, сигурна и икономически устойчива държава, освободена от тероризъм и наркотици, и се основава на принципите на правовата държава, силните демократични институции, зачитането на разделението на властите, наличието на силен парламент, както и гарантирането на основните права; оценява в тази връзка важния принос на сътрудничеството на ЕС за развитие и на мисията EUPOL в Афганистан, като приветства удължаването на нейния срок на действие;
2. Приветства положените усилия и постигнатия напредък през последното десетилетие; отново изразява загриженост, обаче, във връзка с положението по отношение на сигурността и продължаващото насилие в Афганистан, които създават заплахи за местното население, включително жените, децата, националните сили за сигурност и международния военен и цивилен персонал;
3. Настоятелно призовава правителството на Афганистан да се подготви да поеме пълна отговорност за сигурността след оттеглянето на международните сили; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за подпомагане на изграждането на военен и граждански капацитет на афганистанското правителство и неговите национални сили за сигурност, за да се установи стабилност и сигурност като съществена основа за социално-икономическо развитие и да се избегне създаването на вакуум, след като страната поеме пълна отговорност за собствената си сигурност след 2014 г.; подчертава опасността оттеглянето на международните сили през 2014 г. да създаде икономически вакуум;
4. Изразява своята подкрепа за преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие и подчертава, че то следва да доведе до един по-стратегически подход и да подпомогне афганистанските държавни органи по време на оттеглянето на международните сили и след това;
5. Подчертава важността на това ново споразумение, включващо всеобхватен и устойчив подход за решаване на предизвикателствата във взаимосвързаните области на сигурността, икономиката, управлението и развитието в Афганистан;
6. Призовава държавните органи в Афганистан да заменят всички смъртни присъди и да наложат мораториум върху екзекуциите с оглед постоянното премахване на смъртното наказание;
7. Изразява съжаление във връзка с липсата на политически импулс за приключване на преговорите по споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие; призовава, следователно, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и афганистанското правителство да пристъпят към бързото му сключване;
8. Призовава ЕС, в рамките на новото споразумение, да продължи своите усилия за подпомагане на демократичните ценности, принципите на правовата държава, надеждна система на управление (включително борбата срещу корупцията), както и на независимата съдебна власт, правата на човека и създаването на истинско гражданско общество;
9. Изразява съжаление по повод на факта, че въпреки задължението на ЕСВД да информира Парламента за всички етапи от преговорите, Парламентът не е надлежно информиран; припомня своите нови прерогативи относно външните работи, както е предвидено в Договора от Лисабон, и изисква пълно сътрудничество от страна на ЕСВД и на Съвета относно въпрос от такова голямо значение;
10. Посочва необходимостта от по-нататъшно социално-икономическо развитие и икономическа диверсификация; подчертава в тази връзка потенциала за насърчаване на растежа посредством използване на енергийните ресурси и поставяне на силен акцент върху добивната промишленост; подчертава, обаче, необходимостта добивната промишленост да работи прозрачно и необходимостта от прилагане на стандартите, установени от Международната инициатива за прозрачност в добивната промишленост;
11. Отбелязва, че въпреки известен напредък в областта на равенството между половете и основните права през последното десетилетие, жените в Афганистан все още са най-уязвимата част от обществото и продължават да бъдат подлагани на заплахи, сплашване и насилие и да страдат от дискриминационни закони; подчертава необходимостта – както от правна, така и от практическа гледна точка – от пълно интегриране на жените в обществото и осигуряване на пълноценното им участие, както и от постигане на реално еманципиране на жените; категорично осъжда факта, че много жени са жертва на постоянни заплахи и насилие и че през последните няколко години видни жени в обществения живот на Афганистан са били убити или е било извършено покушение срещу тях, а извършителите не са били изправени пред съд;
12. Подчертава необходимостта от продължаваща подкрепата за развитието на инфраструктурата в много сектори, включително училища, болници, транспорт, енергийни мрежи, селското стопанство и еманципирането на жените в Афганистан, в съответствие с помощта на ЕС за развитие още преди интервенцията през 2001 г.;
13. Изразява съжаление по повод на факта, че инициативата на ЕС за борба срещу наркотиците не е постигнала задоволителни резултати досега; посочва, че производството и трафикът на наркотици подкрепят „бунтовническите“ групи и подхранват корупцията на различни равнища; подчертава, че основният акцент на действие срещу наркотиците следва да бъде подкрепата за алтернативни доходи за земеделските производители; подчертава в тази връзка необходимостта от по-широка стратегия по отношение на устойчивото развитие на селските райони и управлението на водите;
14. Припомня, че повече от 90 % от хероина в Европа идва от Афганистан и че цената за общественото здраве в европейските страни възлиза на милиарди долари; отбелязва, обаче, че производството на опиум е основен социален и икономически проблем, както и проблем, свързан със сигурността; изразява съжаление по повод на факта, че производството на опиум през 2011 г. нарасна с 61 % в сравнение с 2010 г., като представлява 9 % от БВП на Афганистан за 2011 г.;
15. Отбелязва, че между 2009 г. и 2011 г. САЩ и международната общност отделиха 1,1 млрд. щатски долари за мерки за борба с наркотиците, без да се постигне значително въздействие върху производството и трафика; припомня, че Парламентът многократно призова за създаването на петгодишен план за премахване на опиума със специални срокове и критерии, които да се изпълнят от специална служба, разполагаща със собствен бюджет и персонал, и въз основа на сътрудничество между ЕС, САЩ и Руската федерация, като последната е основната жертва на афганистанския хероин и най-големият пазар на опиум в света;
16. Припомня, че между 2002 г. и края на 2011 г. ЕС отдели общо около 2,5 милиарда евро в помощ на Афганистан, включително 493 милиона евро под формата на хуманитарна помощ; изразява съжаление, че въпреки огромното вливане на чуждестранна помощ въздействието е ограничено; приканва Сметната палата да изготви специален доклад относно ефективността на помощта на ЕС за Афганистан през последното десетилетие, подобен на този на мисията EULEX в Косово;
17. Изразява възможно най-силна загриженост относно липсата на ефективност на международната финансова помощ и на афганистанските правителствени структури, както и относно липсата на прозрачност и ограничените механизми за отчетност на донорите;
18. Изразява съжаление относно факта, че значителна част от европейските и другите международни парични средства за помощ се губят по разпределителната верига, и обръща внимание върху четирите основни начина, по които се случва това: разхищение, прекалено високи разходи за посредничество и за сигурност, свръхфактуриране и корупция;
19. Отново заявява, че е от основно значение да се координира помощта на ЕС въз основа на общ подход с участието на държавите членки и международните участници в обща стратегия; приветства стратегическия консенсус между правителството на Афганистан и международната общност относно обновено и трайно партньорство за следващото десетилетие , както се посочва в заключенията на състоялата се в Токио конференция относно Афганистан и рамковото споразумение от Токио за взаимна отчетност;
20. Подчертава значението на един цялостен и приобщаващ подход, под афганистанско ръководството и ангажимент, за помирение в Афганистан за всички онези, които се откажат от насилието, зачитат конституцията – включително разпоредбите за правата на човека, и в частност тези, отнасящи се до правата на жените – и са готови да се включат в изграждането на мирен Афганистан; подчертава, че мирният процес следва да включва политическата опозиция, гражданското общество като цяло и жените в частност, и да бъде максимално приобщаващ; призовава ролята на Върховния съвет за мир в тази област да бъде засилена и съсредоточена в по-голяма степен върху същинския мирен процес;
21. Припомня ангажиментите, поети от правителството на Афганистан на международните конференции за Афганистан в Кабул и Токио за укрепване и подобряване на изборния процес в Афганистан, включително чрез дългосрочна избирателна реформа, за да се гарантира, че бъдещите избори отговарят на международните стандарти; приветства обявяването на датата за изборите за президент и за провинциални съвети през 2014 г., както и подготовката на Афганистан за тези избори; подчертава необходимостта от мобилизиране на избирателите, което може да зависи от положението със сигурността, особено в южните и източните провинции; припомня на афганистанските органи необходимостта от надзор от страна на национални и международни наблюдатели на националните избори, както и от организиране и наблюдение на процеса на гласуване на предстоящите избори; призовава ЕС да осигури подкрепа, по искане на афганистанските органи, за организацията на предстоящите избори;
22. Подчертава необходимостта от регионално сътрудничество, целящо насърчаване на стабилността и сигурността в целия регион; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество с Русия, Пакистан, Централна Азия, Индия и Иран като част от регионална рамка, за да се отговори на предизвикателствата, поставени от проблемите на сигурността, трансграничния трафик на хора и стоки, както и от борбата срещу незаконното производство и трафик на наркотици;
23. Призовава ЕСВД да подобри своето сътрудничество с Парламента във връзка с помощта на ЕС за Афганистан, включително що се отнася до напредъка на преговорите; очаква цялостна информация по отношение на преговорите и редовно докладване след приемането на споразумението;
24. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Афганистан, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.