Европейският парламент,

  ‐ като взе предвид своите предходни резолюции относно Бирма/Мианмар, и по-конкретно тези от 20 април 2012 г.(1), 13 септември 2012 г.(2) и 22 ноември 2012 г.(3),

  ‐ като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяването на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите от митнически преференции(4),

  ‐ като взе предвид заключенията от 22 април 2013 г. на Съвета на ЕС по външни работи относно Мианмар/Бирма,

  ‐ като взе предвид изявлението на върховния представител Катрин Аштън от 27 ноември 2012 г. относно резолюцията на Общото събрание на ООН относно положението с човешките права в Мианмар от 2012 г.,

  ‐ като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 1 юни 2013 г. относно споразумението, сключено между правителството на Мианмар/Бирма и Организацията за освобождаване на Качин,

  ‐ като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева, от 9 август 2012 г. относно положението на мюсюлманите от общността рохингия,

  ‐ като взе предвид окончателния доклад на делегацията на своята подкомисия по правата на човека в Бирма/Мианмар от 3 до 5 април 2013 г.,

  ‐ като взе предвид наложения от Европейския съюз набор от ограничителни мерки, посочени в Решение 2010/232/ОВППС на Съвета от 26 април 2010 г. и последно изменени с Регламент (ЕС) № 1083/2011 на Съвета от 27 октомври 2011 г.,

  ‐ като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 23 март 2013 г. относно ожесточените сблъсъци в град Мейктила в Бирма/Мианмар,

  ‐ като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 2 април 2013 г. относно съобщението за смъртта на 13 деца, причинена от пожар в мюсюлманско училище в Бирма,

  ‐ като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

  ‐ като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

  ‐ като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

  ‐ като взе предвид резолюция 67/233 на Общото събрание на ООН от 24 декември 2012 г. относно положението с човешките права в Мианмар,

  ‐ като взе предвид призива на ВКБООН от 13 ноември 2012 г. към правителствата в Югоизточна Азия да държат границите си отворени за хората, бягащи от Бирма по море,

  ‐ като взе предвид доклада на специалния докладчик на Организацията на обединените нации от 6 март 2013 г. относно положението с човешките права в Бирма/Мианмар, както и неговото изявление от 11 юни 2013 г., че „нарушенията на човешките права, които се извършват срещу общността рохингия в щата Рахин, са широко разпространени и системни“,

  ‐ като взе предвид изявлението на Аун Сан Су Чжи от 27 май 2013 г. относно политиката за две деца за мюсюлманите от общността рохингия,

–   като взе предвид решението, взето на срещата на високо равнище на АСЕАН през ноември 2011 г., Бирма/Мианмар да поеме председателството на АСЕАН през 2014 г.,

–   като взе предвид доклада на „Хюман райтс уоч“ „Можете само да се молите: престъпления срещу човечеството и етническо прочистване на мюсюлманите от общността рохингия в бирманския щат Рахин“ от 22 април 2013 г.,

  ‐ като взе предвид членове 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че преследването на малцинството рохингия и насилието срещу него продължават да се усилват, по-специално чрез унищожаването на имущество и на религиозни храмове, масови арести, произволно лишаване от свобода, изтезания, изнасилвания и ограничения върху свободата на движение, правото на сключване на брак и върху достъпа до образование;

Б.  като има предвид, че религиозното насилие, което започна в щата Рахин, продължи да се разпространява в цялата страна; като има предвид, че през периода март – май 2013 г. беше съобщено за няколко нападения срещу мюсюлмани в района на Рангун, Мандалай и Пегу, както и в щатите Качин и Шан, които доведоха до 46 смъртни случая и разселването на над 14 000 души;

В.  като има предвид, че сектантското насилие сега се разпространи в нова област в Бирма, когато магазини в град Лашио в щата Шан бяха изгорени от тълпа на 28 май 2013 г. и три жени от общността рохингия бяха убити от полицейски служители в село Парейн по време на сблъсък във връзка с жилищното настаняване на разселеното малцинство на 4 юни 2013 г.;

Г.  като има предвид, че над 130 000 разселени лица от общността рохингия продължават да пребивават в лагери и други области и че правителството на Бирма/Мианмар разреши само ограничен и неадекватен хуманитарен достъп до населението от общността рохингия, което е изложено на риск; като има предвид, че много членове на общността рохингия са държани в често наводняващи се райони, където те са изложени на мусонни дъждове и циклони; като има предвид, че те не са в състояние да се завърнат по домовете си поради продължаващото насилие или тъй като техните домове са били разрушени или силите за сигурност ги възпрепятстват да напуснат лагерите, където биват държани;

Д.  като има предвид, че десетки хиляди членове на общността рохингия са избягали по море, за да избегнат преследване и като има предвид, че стотици са загинали в потъващи лодки или отблъсквани обратно в морето; като има предвид, че за почти 1 700 членове на общността рохингия, бягащи от Бирма, се съобщава, че са държани в ужасяващи условия в тайландски центрове за задържане на имигранти;

Е.  като има предвид, че на 23 април 2013 г. независимата анкетна комисия, създадена през август 2012 г. с цел разследване на сектантско насилие в щата Рахин, издаде доклад с препоръки, целящи намаляване на напрежението, но въпреки това отказа да признае самоличността на общността рохингия, не подведе никого под отговорност за нарушенията на правата на човека, извършени по време на размириците, подкрепи „временно разделяне“ на мюсюлманската и будистката общност и препоръча прилагането на неприемливи програми за контрол на раждаемостта за мюсюлманите;

Ж.  като има предвид, че макар президентът на Бирма Тейн Сейн да пое ангажимент в реч на 6 май 2013 г., че неговото правителство ще гарантира основните права на мюсюлманите в щата Рахин и макар той да предприе някои мерки за разширяване на гражданските свободи в страната, драматичното положение на общността рохингия и на междуетническите отношения като цяло има потенциал да подкопае целия процес на реформи в Бирма/Мианмар; като има предвид, че достоверни независими доклади сочат съучастието на органите на Бирма в престъпления срещу човечеството, насочени срещу населението от общността рохингия, вследствие на което щатът Рахин е все по-сегрегиран по религиозен признак;

З.  като има предвид, че правителството на Бирма/Мианмар наскоро обяви, че ще възстанови политиката за две деца; като има предвид, че това беше осъдено от специалния докладчик на ООН относно правата на човека в Бирма/Мианмар, Томас Охеа Кинтана, като дискриминационна и принудителна мярка срещу общността рохингия в щата Рахин, която нарушава основните права на човека на общността рохингия, както и международните задължения и ангажименти на Бирма в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че международната общност настоятелно призова правителството на Бирма да преразгледа закона за гражданството от 1982 г., за да гарантира възможността за придобиване на гражданство за общността рохингия и премахването на първопричините за трайната дискриминация срещу населението от тази общност;

Й.  като има предвид, че д-р Тун Аунг, 65-годишен лекар и уважаван общностен лидер от щата Рахин, беше задържан през юни 2012 г. и осъден на 17 години лишаване от свобода по обвинения, които бяха до голяма степен осъдени от групи по правата на човека, включително Амнести интернешънъл, като политически мотивирани;

К.  като има предвид, че съгласно доклада на „Хюман райтс уоч“ „Можете само да се молите: престъпления срещу човечеството и етническо прочистване на мюсюлманите от общността рохингия в бирманския щат Рахин“, публикуван на 22 април 2013 г., извършените срещу членовете на общността рохингия злоупотреби през миналата година, с предполагаемото участие на държавни агенции, са равнозначни на престъпления срещу човечеството и етническо прочистване; като има предвид, че този доклад също така предоставя доказателства за четири места на масови гробове от 2012 г. в щата Рахин;

Л.  като има предвид, че свободата на печата и медиите, както онлайн, така и офлайн, играе решаваща роля за разкриването и документирането на нарушения на правата на човека и търсенето на отговорност от правителствата;

М.  като има предвид, че съгласно Всеобщата декларация за правата на човека всеки има правото да търси убежище от преследване;

1.  Осъжда тежките нарушения на правата на човека и насилието, упражнявано срещу мюсюлманите от общността рохингия в Бирма/Мианмар и призовава всички страни да се въздържат от използване на насилие;

2.  Изразява своите съболезнования на жертвите на насилие и незаконно преследване в Бирма/Мианмар;

3.  Признава мерките, предприети от президента Тейн Сейн и други реформатори в Бирма/Мианмар, за въвеждане на демократични реформи през изминалата година; при все това изразява съжаление относно неуспеха на правителството да защити общността рохингия от организирано насилие и призовава правителството и цялото общество на Бирма/Мианмар да предприеме незабавни действия за прекратяване на нарушенията на правата на човека и за подвеждане под съдебна отговорност на извършителите на ожесточени нападения и други свързани нарушения;

4.  Настоятелно призовава правителството на Бирма/Мианмар да гарантира, че неговите сили за сигурност правят всичко в рамките на своите правомощия за защита на мюсюлманите от общността рохингия от актове на насилие; изразява своята дълбока загриженост относно твърденията, че членове на силите за сигурност на Бирма са участвали в насилието и отново настоятелно призовава за пълно и независимо разследване със съдействието на Организацията на обединените нации във връзка с тези твърдения;

5.  Подчертава необходимостта от спешни действия за справяне с хуманитарните рискове, пред които са изправени всички разселени лица, и по-специално членовете на общността рохингия, в Бирма/Мианмар; отново призовава правителството на Бирма/Мианмар да предостави на агенциите на ООН и на хуманитарните НПО, както и на журналисти и дипломати, безпрепятствен достъп до всички области в страната, включително щата Рахин, и да осигури неограничен и пълен достъп до хуманитарна помощ за всички общности, засегнати от конфликти и сектантско насилие; призовава органите на Бирма спешно да подобрят условията в лагерите за разселване на общността рохингия;

6.  Настоятелно призовава всички страни в региона да изпълняват своите международни задължения по отношение на правата на бежанците, да отворят границите за лицата от общността рохингия, търсещи убежище, и да им предоставят поне временна закрила, като същевременно подкрепят правителството на Бирма за намирането на дългосрочни справедливи решения за първопричините;

7.  Призовава правителството на Тайланд незабавно да прекрати нехуманното задържане на най-малко 1 700 лица от общността рохингия, търсещи убежище, и да им предостави достъп до агенциите за бежанци на ООН; изразява съжаление относно факта, че до момента правителството на Тайланд не разреши на ВКБООН да провежда проверки за установяване на статут на бежанци на лица от общността рохингия, търсещи убежище;

8.  Настоятелно призовава правителството на Бирма да разреши създаването на офис на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека в страната с клонове в провинциите, за да се позволи адекватен мониторинг на положението с правата на човека в страната;

9.  Приветства обещанието на президента Тейн Сейн всички извършители на насилие да бъдат преследвани, както и неговия ангажимент за многокултурно, многоетническо и многоверско общество; призовава президента да предприеме допълнителни действия за прилагане на принципите на правовата държава и премахването на първопричините за насилие;

10.  Приветства изявлението на президента Тейн Сейн от 4 юни 2013 г., че всички политически затворници в Бирма/Мианмар ще бъдат освободени; отново заявява позицията си, че освобождаването на всички политически затворници, включително д-р Тун Аунг, следва да стане незабавно и безусловно и при пълно възстановяване на техните права и свободи;

11.  Настоятелно призовава правителството да продължи да търси и прилага начини за трайно премахване на първопричините за напрежението, включително мерки за решаването на статута на общността рохингия; отново отправя своите по-ранни призиви за изменение или отмяна на закона за гражданството от 1982 г., така че общността рохингия да има равен достъп до бирманско гражданство, предполагащо права и задължения, и да приведе изменения или заменения закон в съответствие с международните стандарти за правата на човека и със задълженията на страната съгласно член 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

12.  Критикува изявлението на бирманския министър по въпросите на имиграцията Хин Йи от 11 юни 2013 г., в което той изразява своята подкрепа за възстановяването на политиката за две деца;

13.  Приветства неотдавнашната декларация на лидера на опозицията Аун Сан Су Чжи в знак на протест срещу повторното въвеждане на политиката за две деца за общността рохингия и настоятелно призовава правителството на Бирма незабавно да отмени тази разпоредба заедно с други принудителни или дискриминационни политики, правила, разпоредби или закони;

14.  Подчертава колко е важно да се направят необходимите законодателни и административни промени, за да се гарантира най-пълното участие на населението на Бирма, включително малцинствата, в изборите през 2014 г.;

15.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да разгледа този въпрос на възможно най-високо политическо равнище в нейните контакти с Бирма/Мианмар и с други държави – членки на АСЕАН;

16.  Припомня, че Европейският съюз наскоро възстанови своята обща система за преференции (ОСП) по отношение на Бирма/Мианмар; отново заявява обвързаността с условия на тези преференции по отношение на зачитането на основните свободи и права на човека; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо напредъка, постигнат от органите на Бирма, по отношение на спазването на тези условия;

17.  Отправя искане към Комисията, когато представя на Парламента и на Съвета делегиран акт за продължаване прилагането на общата система за преференции за Бирма/Мианмар след 31 декември 2013 г. да включи придружаващ доклад, доказващ отсъствие на тежки и системни нарушения на принципите, определени в конвенциите от списъка в регламента за ОСП, със специален акцент върху общността рохингия;

18.  Призовава Комисията, преди да формулира предложението си за насоки в преговорите, да извърши ефективна и всеобхватна оценка на въздействието на предвижданото двустранно инвестиционно споразумение върху правата на човека и да проведе тесни консултации с Парламента и с гражданското общество в този процес;

19.  Очаква от ЕСВД да се допитва до Парламента и редовно да го информира относно процеса на започване на диалог за правата на човека с Бирма/Мианмар; отправя искане към ЕСВД и държавите членки да определят списък с точни референтни критерии в областта на правата на човека, спрямо които да оценяват напредъка по пътя на реформите, постигнат от органите на Бирма; подчертава факта, че по-нататъшното развитие на отношенията на ЕС с ръководителите на Бирма следва да зависи от осезаем напредък, постигнат по-специално по отношение на положението на общността рохингия;

20.  Призовава за участието на силен и видим компонент от гражданското общество, в което е представена общността рохингия, в специалната група ЕС–Бирма, която предстои да бъде сформирана по-късно тази година, и това усилие да се основава на опита от специалната група ЕС–Египет;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Бирма/Мианмар, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, на специалния представител на ООН за правата на човека в Мианмар, на Върховния комисар на ООН за бежанците, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителствата и парламентите на други държави в региона.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0142. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0355. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0464. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0218.