Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Приети текстове
PDF 303kWORD 41k
четвъртък, 12 септември 2013 г. - Страсбург Окончателна версия
Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС
P7_TA(2013)0384B7-0377/2013

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС (2013/2636(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 април 2013 г., озаглавено „Втори доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2013)0179),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (междинен доклад)(2) ,

—  като взе предвид Програмата от Стокхолм и плана за действие за нейното изпълнение (COM(2010)0171),

—  като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 юни 2013 г. за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу тежката и организираната престъпност за периода 2014–2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT) за 2013 г.,

—  като взе предвид оценката на Европол на заплахата от организираната престъпност в ЕС (SOCTA) за 2013 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията за оценка на цикъла на политиката на ЕС относно тежката и организираната престъпност за 2011 г. (SWD(2013)0017),

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и дял V, глави 1, 2, 4 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47—50, 52 и 53 от нея,

—  като взе предвид съответната европейска съдебна практика и съдебната практика на националните конституционни съдилища относно критерия за пропорционалност и необходимостта той да бъде прилаган от страна на публичните органи в едно демократично общество,

—  като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на човека на мигрантите Франсоа Крепо, представен в изследването „Управление на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху правата на мигрантите“ от 24 април 2013 г.,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС (O-000068/2013 — B7–0213/2013),

—  като взе предвид членове 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Договорът от Лисабон е продължение на Договора от Маастрихт, чиято цел е пространство на сигурност, свобода и правосъдие, и дава възможност да се поставят основите за развитието на политика за сигурност на ЕС и за изготвянето на съвместна програма за сигурност на ЕС и неговите държави членки, която трябва да се основава на принципите на правовата държава, зачитането на демократичните ценности, гражданските свободи, основните права и солидарността и да бъдат предмет на демократичен контрол на европейско и национално равнище; като има предвид, че тези предпоставки отразяват международните задължения на ЕС и на неговите държави членки, и по-специално произтичащите от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и от договорите и конвенциите на ООН, по които те са страни;

Б.  като има предвид, че политиките за сигурност не могат да бъдат насочени единствено към репресии, а трябва да включват превенция, което е от особено значение в период, в който икономическите и социалните неравенства се увеличават и поставят под въпрос социалния пакт и ефективността на основните права и гражданските свободи;

В.  като има предвид, че сигурността на гражданите на ЕС е от основно значение;

Г.  като има предвид, че до настоящия момент държавите членки и Комисията не са приложили действително всички последици от влизането в сила на Договора от Лисабон, и като има предвид, че Парламентът следователно продължава да играе относително второстепенна роля, като неговите позиции по въпроса, и по-специално относно необходимостта да се взема предвид Хартата на основните права на ЕС, не се включват в процеса на вземане на решения(3) ;

Д.  като има предвид, че стратегията за вътрешна сигурност (СВС) за периода 2010–2014 г. е установила пет приоритетни области, в които ЕС може да осигури добавена стойност: прекратяване на дейностите на международните престъпни мрежи и спомагане за тяхното разбиване, предотвратяване на терористичните атаки, повишаване на киберсигурността, осигуряване на сигурността по границите и подобряване на устойчивостта спрямо природните бедствия; като има предвид, че стратегията може да се приложи единствено ако гарантира свободното движение на хора, правата на мигрантите и на търсещите убежище и спазването на всички международни задължения на ЕС и неговите държави членки;

Е.  като има предвид, че вторият годишен доклад относно изпълнението на СВС призна, че всички тези пет цели остават валидни, и очерта актуалното състояние, постигнатия досега напредък и пътя напред;

1.  Изразява съжаление, че второто съобщение на Комисията от 10 април 2013 г. относно прилагането на СВС съдържа слаба критика по отношение на действията, прилагани в рамките на СВС, и отново утвърждава същите приоритети от първоначалното си съобщение от ноември 2010 г., без да взема предвид, по-специално, последствията от интегрирането на Хартата на основните права, по-голямата част от чиито разпоредби се прилагат не само за гражданите на ЕС, а за всички лица, които са на територията на ЕС;

2.  Отбелязва работата, предприета, с цел да се създаде СВС, и основните принципи, ръководещи тази стратегия, която има за цел да даде възможност на всички институции на ЕС и на държавите членки да работят за едни и същи цели; подчертава, че свободата, сигурността и правосъдието са цели, които трябва да бъдат преследвани успоредно, и припомня, че с оглед постигане на свобода и правосъдие целта за сигурност следва винаги да бъде преследвана в съответствие с принципите на Договорите, принципите на правовата държава и задълженията на Съюза в областта на основните права; счита, че мерките за сигурност на ЕС следва да се съсредоточат върху дейности с доказан капацитет за понижаване на нивото на престъпността и предотвратяване на терористични атаки, които да бъдат извършвани в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и зачитане на основните права и въз основа на подходящ контрол и отчетност;

3.  Подчертава, че вътрешната сигурност не се изключва от задълженията на ЕС и националните задължения в областта на основните права, и изразява сериозна загриженост поради факта, че институциите на ЕС и органите и гражданите на държавите членки са били подложени на тайно наблюдение от страна на други държави членки, трети държави и трети страни, със сътрудничеството на частни дружества; призовава институциите на ЕС и на държавите членки да разследват въпроса и да предприемат последващи действия; подчертава, че всяка стратегия за вътрешна сигурност на ЕС трябва да се основава на общо разбиране за понятията „вътрешно“ и „външно“ и трябва да стреми да защитава институциите на ЕС, държавите членки на ЕС и техните граждани от незаконно чуждестранно наблюдение и неправомерно влияние и манипулиране; призовава за укрепване на сигурността и поверителността на комуникационните и логистични системи на ЕС срещу наблюдение от трети страни или чужди държави; подчертава факта, че правото на гражданите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните и правото на достъп до документи и информация са основни европейски ценности и права, които трябва да бъдат поддържани на всички равнища и форуми;

4.  Припомня, че Парламентът вече е пълноправен институционален участник в областта на политиката за сигурност и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и в оценяването на съответните инструменти, включително чрез редовно упражняване на мониторинг върху прилагането на СВС, извършван съвместно от Европейския парламент, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от ДФЕС;

5.  Счита, че правилният анализ на заплахите за сигурността, които трябва да бъдат преодолени, е съществена предпоставка за ефективна СВС; припомня на Комисията за ангажимента й за изготвяне на междусекторен преглед на заплахите от природни и причинени от човека бедствия (умишлени или неумишлени) в ЕС; припомня на Европейския съвет за задължението му по член 222 от ДФЕС за провеждане на редовна оценка на заплахите за ЕС и приканва Комисията да представи конкретни предложения за това, как най-добре да се изпълняват горепосочените задължения, като се обединят настоящите фрагментирани и тясно насочени оценки за заплахите и рисковете на равнище ЕС и на национално равнище;

6.  Отбелязва, че ефективността на Европол при оценяването и анализирането на терористични заплахи и други престъпни дейности до голяма степен зависи от готовността на службите на държавите членки да му предоставят информация; предлага да се увеличи предоставянето на информация на Европол от страна на държавите членки чрез засилване на задължението на държавите членки да си сътрудничат с Европол;

7.  Припомня, че една от основните заплахи за вътрешната сигурност на ЕС е организираната престъпност, включително мафията; отбелязва със задоволство напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в рамките на цикъла на политиката на ЕС относно организираната и тежката международна престъпност, и призовава държавите членки да подновят ангажиментите си и да осигурят подходящи ресурси; счита, че следва да се насърчават общи правни стандарти и оперативни инструменти, като например изземване, европейски заповеди за разследване и съвместни екипи за разследване; счита, че е необходимо да се засили съдебното и полицейското сътрудничество между държавите членки и ЕС, както и с трети държави, при спазване на законодателството и международните задължения на ЕС в областта на основните свободи и права, правовата държава и защитата на личните данни и личния живот на гражданите на ЕС и пребиваващите в ЕС лица, и изисква Парламентът да има решаващо участие по отношение на оценката и определянето на политиките на вътрешна сигурност, тъй като те оказват силно въздействие върху основните права на всички живеещи в ЕС лица; подчертава следователно необходимостта да се гарантира, че тези политики са в правомощията на единствената европейска институция, чиито членове се избират чрез преки избори, за демократично наблюдение и контрол на политиките на ЕС в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

8.  Заявява повторно, въз основа на съществуващото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, идеята си за „парламентарен цикъл на политиката“ — синхронизиран с годишния доклад на Комисията в тази област — който да приключва с годишен парламентарен доклад за актуалното състояние по отношение на СВС;

9.  Счита, че следва да се обърне особено внимание на борбата срещу насилието върху деца и жени;

10.  Приветства факта, че борбата срещу незаконния трафик на огнестрелни оръжия е включена в приоритетите на ЕС за борбата срещу организираната престъпност; очаква обаче общата стратегическа ориентация да бъде разработена от Комисията по отношение на огнестрелните оръжия, включително тяхното използване за целите на трафика, организираната престъпност и тероризма;

11.  Изразява съжаление от факта, че борбата срещу изпирането на пари не е включена като отделен приоритет на ЕС за борбата с организираната престъпност, както беше препоръчано от Европол; изразява твърдо убеждение, че различни видове организирана престъпност, като например изпирането на пари, престъпленията против околната среда или корпоративната престъпност и корупцията, са свързани помежду си елементи, които взаимно се укрепват, и призовава Комисията и Съвета незабавно да дадат приоритет на борбата срещу корупцията и изпирането на пари;

12.  Подчертава, че борбата срещу тероризма е приоритет в рамките на СВС; посочва, че според Европол заплахата от тероризъм в ЕС е реална, въпреки че тя приема твърде различни форми, но поставя под въпрос приоритетите на ЕС в тази област предвид действителния произход на терористичните атаки; изтъква необходимостта от отдаване на по-голям приоритет на политиките за превенция, наред с репресивните мерки; отбелязва необходимостта от това, вниманието да се насочи в по-голяма степен върху целевите политически мерки и службите за информация и да се осигурят съответните финансови и човешки ресурси за тях, така че терористичните атаки действително да могат да се предотвратяват; припомня значението на предотвратяването на финансирането на тероризма и очаква предложението за рамка за съдебни и административни мерки, като например замразяване на финансовите средства на лица, заподозрени в тероризъм, в съответствие с член 75 от ДФЕС; призовава Комисията и държавите членки да оценят правилно естеството и степента на заплахата в резултат на възраждането на силна политическа радикализация; счита, че е от решаващо значение да се разработят механизми, които позволяват ранно откриване на признаци на такава радикализация, и изисква от Комисията и държавите членки да отчетат това обстоятелство в рамките на съответните си сфери на дейност, включително по отношение на превенцията; изразява тревога по повод на нарастващата дейност на т.нар. „вълци единаци“ с националност от ЕС или от трети държави, които пътуват до конфликтните зони и след това се завръщат на територията на Европейския съюз, тъй като те представляват нов вид риск, спрямо който не могат да се предприемат действия чрез обичайните методи на борба срещу тероризма; насърчава обмена на добри практики за предотвратяване на радикализацията на младите хора и подкрепя предложения набор от инструменти на ЕС по този въпрос; очаква оценката на Рамковото решение относно борбата срещу тероризма да отчете всички тези параметри и подчертава необходимостта да се установи по-добра взаимовръзка между съществуващите инструменти за борба срещу тероризма;

13.  Призовава Комисията, държавите членки и другите институции и органи на ЕС да направят задълбочени проучвания по отношение на отличаващите се с насилие крайни движения в Съюза и да предприемат конкретни мерки за борба срещу актовете на насилие от такова естество;

14.  Подчертава, че частният сектор, и по-специално финансовият сектор, играе решаваща роля в борбата срещу организираната престъпност и финансирането на тероризма чрез идентифициране и докладване на случаи на измама, изпиране на пари и други подозрителни сделки; изтъква, че финансовият сектор трябва да работи в по-тясно сътрудничество с правителствените агенции, за да се открият пропуски в настоящата нормативна уредба и да се приложат иновативни техники за разрешаване на тези въпроси; подчертава, че е от първостепенно значение да се разбере, че всяка ефективна борба срещу организираната престъпност и тероризма зависи от интегриран подход, включващ всички заинтересовани лица на национално равнище и на равнище ЕС;

15.  Счита, че следва да се засили устойчивостта на критичните инфраструктури спрямо причинените от човека бедствия и природните бедствия; изразява съжаление от факта, че настоящата Директива относно защитата на европейските критични инфраструктури (2008/114/ЕО)(4) не работи правилно, и призовава Комисията да предложи изменение на настоящата директива, за да я подобри;

16.  Счита, че е необходимо статистическо проучване относно рисковете от природни бедствия, което да изброи най-критичните области, и че въз основа на това следва да се създаде автоматична система за намеса и помощ, която е ефективна за бързо реагиране при спешни ситуации;

17.  Счита, че e от първостепенно значение да се провежда решителна борба срещу престъпността против околната среда и икономическата престъпност, без значение на произхода й, тъй като нейното въздействие е особено вредно за условията на живот на гражданите на ЕС, особено във време на криза;

18.  Приветства обявяването от Комисията на инициатива срещу контрабандата на цигари и има големи надежди в тази връзка;

19.  Отбелязва приоритета на СВС за борбата срещу киберпрестъпността; счита киберпрестъпността за нарастваща заплаха за ЕС и за важен фактор, спомагащ за други престъпни дейности; призовава Комисията да предостави достатъчно средства на новия Европейски център за борба с киберпрестъпността и настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство; припомня, че обработването и събирането на лични данни в контекста на СВС трябва винаги да бъде в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, и особено принципите за необходимост, пропорционалност и законност, както и със законодателството на ЕС и съответните конвенции на Съвета на Европа, приложими в тази област; подчертава необходимостта от това, да се отдели особено голямо внимание на децата в цифровата среда, и значението на борбата срещу детската порнография; подкрепя разширяването на Глобалния алианс срещу сексуалното посегателство над деца в интернет;

20.  Отново заявява, че укрепването на полицейското и съдебното сътрудничество на равнището на ЕС, включително чрез Европол, Европейския полицейски колеж и Евроюст, както и подходящото обучение, е от решаващо значение за изграждане на подходяща СВС и трябва да включва компетентните органи на държавите членки, както и институциите и агенциите на ЕС; счита, че такова сътрудничество не трябва да се ограничава до идентифициране и задържане на лица, заподозрени в престъпни деяния, а също така следва да се съсредоточи върху превенцията и възпрепятстването на рецидиви на такива деяния; отбелязва съответните предложенията на Комисията, включително за реформирането на Евроюст и за изготвянето на законодателство относно създаване на Европейска прокуратура; изтъква необходимостта от гарантиране на зачитането на разделението на властите между съдебния и полицейския сектор, наред с тяхната съответна независимост;

21.  Подкрепя създаването на Европейска прокуратура, по-специално с цел по-ефективно гарантиране на бюджета на ЕС, и призовава Комисията да внесе предложение в кратки срокове;

22.  Изразява съжаление от факта, че на СВС все още ѝ липсва подходящо „измерение на правосъдието“; припомня, в съответствие с Програмата от Стокхолм, че трябва да бъде укрепено взаимното доверие, като постепенно се развие европейска правосъдна култура въз основа на многообразието от правни системи и на единството в европейското право, и че това трябва да включва зачитане на принципите на правовата държава, демократичните ценности и правата на човека, а не само да се ограничава до наказателно преследване на лица, заподозрени в престъпления или терористични актове; подчертава първостепенното значение на взаимното доверие като предпоставка за насърчаване на съдебното сътрудничество и счита, че единствената основа на такова взаимно доверие е създаването и спазването на еднакви стандарти по отношение на гражданските свободи и процесуалните гаранции;

23.  Подчертава значението на развитието на интегрирано управление на границите, което следва да осигурява единен, сигурен и висококачествен контрол на външните граници, като едновременно с това улеснява законното пътуване през външните граници и насърчава мобилността в рамките на Шенгенското пространство; приветства неотдавнашното пускане в действие на Шенгенската информационна система II и призовава Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA) да гарантира високо качество на оперативното управление на новата система; очаква новата Европейска система за наблюдение на границите (Eurosur) да започне да функционира напълно до края на 2014 г. и счита, че тя ще бъде ефективен инструмент, който ще допринесе за разкриването, предотвратяването и борбата срещу трансграничната престъпност и незаконната имиграция, както и за защитата на мигрантите и спасяването на техния живот; подчертава, че възможното развитие на нови системи за информационни технологии в областта на миграцията и управлението на границите, като например инициативите за „интелигентни граници“, следва да бъде анализирано внимателно, особено в контекста на принципите на необходимост и пропорционалност, и те следва в крайна сметка да бъдат разработени само след приемането на съответните правни инструменти; по-специално приветства неотдавнашното споразумение, постигнато относно механизма за оценка по Шенген, и призовава Комисията да изпълни новите си отговорности, за да се гарантира високо равнище на съответствие с достиженията на правото от Шенген в рамките на Шенгенското пространство; подчертава, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници следва да бъде извънредна мярка, която може да се използва само като крайна мярка, като се вземат под внимание не само аспектите на сигурността, но и въздействието върху мобилността и свободата на движение; подчертава факта, че миграцията и преминаването през външните граници на голям брой граждани на трети държави не следва сами по себе си да се считат за заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност; отново изразява силната си подкрепа за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и призовава Съвета също да изрази съгласие с тяхното присъединяване, тъй като това ще даде тласък на взаимното доверие и солидарността, които са необходими предпоставки за осигуряване на висока степен на сигурност в рамките на ЕС;

24.  Подчертава значението на укрепването на взаимното доверие между полицейските сили с цел насърчаване на сътрудничеството, съвместните екипи за разследване и обмена на информация; припомня в тази връзка, че европейското обучение на полицейските сили е от основно значение;

25.  Счита, че определянето и изпълнението на СВС следва в по-голяма степен да взема под внимание съществуващото взаимодействие между вътрешните и външните измерения на политиката в областта на сигурността и че в тези две измерения институциите и агенциите на ЕС, работещи активно в областта на правосъдието и вътрешните работи, следва да изпълняват своите задачи в пълно съответствие с ценностите, принципите и правото на ЕС и Хартата на основните права; призовава Комисията и държавите членки също така да оценят въздействието на СВС върху външната стратегия за сигурност на ЕС, включително по отношение на задълженията, свързани със зачитането и насърчаването на основните права и свободи и на демократичните ценности и принципи, предвидени в международните текстове, конвенции и споразумения, подписани от тях; изразява съжаление от факта, че изпълнението на пътната карта от 2011 г. относно укрепване на връзките между ОПСО и ССП изостава, и настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност да ускори работата в тази насока;

26.  Посочва, че настоящата СВС ще приключи действието си през 2014 г.; призовава Комисията да започне подготовка по нова СВС за периода 2015—2019 г., която да отчете влизането в сила на Договора от Лисабон и включването на Хартата на основните права на ЕС в законодателството на Съюза; счита, че тази нова политика следва да се основава на задълбочена и независима външна оценка на настоящите стратегия и инструменти, която взема предвид бъдещите предизвикателства и се осъществява след широка дискусия между заинтересованите лица; призовава Съвета да вземе надлежно предвид приноса на Парламента към новата СВС преди приемането на новата стратегия;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на националните парламенти.

(1) P7_TA(2012)0207.
(2) P7_TA(2013)0245.
(3) Вж.резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2010 г. относно състоянието на основните права в ЕС (2009 г.) — действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон , ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 49).
(4) OВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75.

Последно осъвременяване: 26 януари 2016 г.Правна информация