Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2666(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0482/2013

Внесени текстове :

B7-0482/2013

Разисквания :

PV 21/10/2013 - 11
CRE 21/10/2013 - 11

Гласувания :

PV 23/10/2013 - 11.8

Приети текстове :

P7_TA(2013)0443

Приети текстове
PDF 675kWORD 56k
сряда, 23 октомври 2013 г. - Страсбург Окончателна версия
Конференция относно изменението на климата
P7_TA(2013)0443B7-0482/2013/rev

Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (СОР 19) (2013/2666(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

–  като взе предвид резултатите от конференцията на ООН относно изменението на климата, проведена в Бали през 2007 г., и плана за действие от Бали (Решение 1/COP-13),

–  като взе предвид 15-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 15) и 5-ата конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (CМP5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

–  като взе предвид 16-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 16) и 6-ата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (CMP6), проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г., както и споразуменията от Канкун,

–  като взе предвид 17-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 17) и 7-ата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (СМР7), състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г., и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилени действия,

–  като взе предвид 18-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 18) и 8-ата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (CМP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на пакета документи от Доха във връзка с климата (Doha Climate Gateway),

–  като взе предвид 19-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 19) и 9-ата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (CМP9), която предстои да бъде проведена във Варшава, Полша, от 11 до 23 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,

–  като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(1) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2009 г., озаглавена „2050: Бъдещето започва днес — препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(2) ,

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)(3) , от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)(4) , от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР-16)(5) и от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР-17)(6) , както и от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18)(7) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(8) ,

–  като взе предвид консултативното съобщение на Комисията от 26 март 2013 г., озаглавено „Международно споразумение от 2015 г. относно изменението на климата: насоки на международната политика в областта на климата след 2020 г.“ (SWD (2013 г.)0097),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. относно последващите действия след 17-ата конференция на страните (COP 17) по РКООНИК и 7-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CMP 7) (Дърбан, ЮАР, 28 ноември – 9 декември 2011 г.),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2012 г. относно бързото финансиране за борбата с изменението на климата,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2011 г. и 24 юни 2013 г. относно дипломатическите действия на ЕС в областта на климата,

–  като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда (ЮНЕП) от ноември 2012 г., озаглавен „Преодоляване на разликите по отношение на емисиите“,

–  като взе предвид доклада на Световната банка, озаглавен „Намалете топлината. Защо трябва да избегнем свят, по-топъл с 4°C“,

–  като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно конференцията за изменението на климата във Варшава (COP 19) (O-000095/2013 – B7-0517/2013 и O- 000096/2013 – B7-0518/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, член 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и потенциално необратима заплаха за обществото, биологичното разнообразие и планетата, и че поради това трябва да се предприемат действия на международно равнище от всички заинтересовани страни;

Б.  като има предвид, че в пакета документи от Доха във връзка с климата се отбелязва с дълбока загриженост значителната разлика между съвкупното въздействие на настоящите ангажименти на страните за намаляване на глобалните годишни емисии на парникови газове до 2020 г. и съвкупната траектория на емисиите с вероятна възможност за запазване на повишаването на средната температура на повърхността до 2°С (целта за 2°С);

В.  като има предвид, че според научни данни, представени от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), целта за 2 C изисква най-високите стойности на световните емисии, които ще бъдат достигнати до 2015 г., да бъдат намалени до 2050 г. с поне 50 % в сравнение с 1990 г. и след това да продължат да намаляват; като има предвид, че поради тази причина ЕС следва да настоява за конкретни действия и за тяхното ефективно прилагане на световно равнище преди 2020 г.;

Г.  като има предвид, че според доклада на Световната банка „Намалете топлината“ настоящите траектории на емисиите ще доведат до затопляне с 2°C над нивата от преди индустриализацията в рамките на 20 до 30 години и до затопляне с 4°C до 2100 г.; като има предвид, че траекторията до увеличение на температурата с 4°C би могла да доведе до значително по-високи повишения на температурата в особено чувствителните тропически райони;

Д.  като има предвид, че последните научни констатации също така подчертават опасностите, свързани със затопляне от 2°C, и че е налице широк консенсус, че предизвиканото досега затопляне (възлизащо в световен мащаб на приблизително 0,8°C над температурите от преди индустриализацията) е сред факторите, причинили някои от преживените хуманитарни и продоволствени кризи, по-специално на най-тежките кризи в Африка, и особено в региона на Африканския рог и региона на Сахел;

Е.  като има предвид, че широко признатите рискове и разходи, които настоящата траектория на емисиите носи за света, налагат не само поемането на задължения, но и политическата воля на всички страни за тяхното изпълнение;

Ж.  като има предвид, че за много региони затопляне с 2°C вече е изключително опасно; като има предвид, че 112 държави, включително най-уязвимите държави, малките островни държави и най-слабо развитите държави, призоваха за намаляване на CO2 в атмосферата под 350 части на милион и за стабилизиране на покачването на глобалната температура под 1,5°C;

З.  като има предвид, че конференцията във Варшава (COP 19) ще бъде от решаващо значение за осигуряването на необходимия напредък по отношение на Платформата от Дърбан, за да се проправи пътят за подготвянето на ангажименти и сключването на глобално правно обвързващо споразумение до 2015 г.;

И.  като има предвид, че такова глобално правно обвързващо споразумение трябва да бъде последователно спрямо въглеродния бюджет, съвместим с целта за 2°C, равнопоставеността и принципа за общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, и трябва да отчита необходимостта от това, всички основни източници на емисии да приемат амбициозни и задоволителни цели и съответните политически мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, отразявайки променящите се отговорности и възможности; отново заявява, че 90 % от увеличаването на глобалните емисии става в развиващите се страни, които нямат задължения за намаляване по силата на настоящия Протокол от Киото;

Й.  като има предвид, че по време на COP 16 в Канкун (2010 г.) развитите страни поеха ангажимент да предоставят 30 милиарда щатски долара за периода 2010–2012 г. и 100 милиарда щатски долара до 2020 г. като „ново и допълнително“ финансиране всяка година, с цел посрещане на потребностите във връзка с изменението на климата в развиващите се страни; като има предвид, че целта на това финансиране беше да се гарантира балансирано разпределение между мерките за адаптиране и за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид обаче, че засега няма международно прието определение на това какво всъщност значи „ново и допълнително“;

К.  като има предвид, че, въпреки ангажимента, одобрен от страните в Копенхаген, за осигуряване на 30 милиарда щатски долара като бързо финансиране в период от три години, все още няма сигурност относно размера на финансирането във връзка с климата, което ще бъде предоставено с цел да се гарантира надеждността на такъв ангажимент;

Л.  като има предвид, че все повече се отчита необходимостта от бдителност по отношение на усилията на икономическите субекти, които отделят значителни количества парникови газове или печелят от изгарянето на изкопаеми горива, да омаловажат или възпрепятстват усилията за опазване на климата;

М.  като има предвид, че според проучване на Потсдамския институт за изследвания на последиците от изменението на климата и Мадридския университет, честотата на екстремните горещи вълни ще се удвои до 2020 г. и ще се увеличи четворно до 2040 г.; като има предвид, че проучването също така констатира, че това развитие би могло да бъде предотвратено през втората половина на века, ако емисиите се намалят сериозно в световен мащаб; като има предвид, че събитията, изглежда, потвърждават думите на учените, като природни бедствия от типа на наводнения или големи бури се случват по-често в Европа;

Н.  като има предвид, че проучване на Европейския център за развитие на професионалното обучение стига до заключението, че е възможно да се постигне устойчива икономика с ефективно използване на енергийните ресурси, като същевременно се осигури създаването на работни места;

О.  като има предвид, че проучване на Потсдамския институт за изследвания на последиците от изменението на климата констатира, че ако глобалните действия за всеобхватна международна политика в областта на климата се забавят след 2030 г., световният икономически растеж може да се свие с до 7 % в рамките на първото десетилетие след прилагането на политиката в областта на климата, в сравнение със само 2 %, ако бъде сключено споразумение през 2015 г.;

П.  като има предвид, че Споразумението на кметовете в ЕС продължава да жъне голям успех, с почти 5 000 местни органи, които вече са поели ангажимент да постигнат целите на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2020 г.; като има предвид, че този ентусиазъм и ангажиментът от страна на европейските местни органи следва да се използват като пример с оглед на определянето на амбициозни цели във връзка с политиките в областта на климата и енергетиката също и на международно равнище;

Р.  като има предвид, че развитите и развиващите се страни са се съгласили да спазват принципа за общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности; като има предвид, че усилията за ограничаване на емисиите на парникови газове обаче са абсолютно недостатъчни и че слабите резултати от предишни СОР се дължат на липсата на политическа воля от страна на някои държави; като има предвид, че е необходимо този недостатък да бъде преодолян в светлината на неотдавнашните екстремни природни бедствия;

С.  като има предвид, че правителствата носят колективна отговорност за това да гарантират адекватен отговор на предизвикателствата във връзка с климата, пред които са изправени човечеството и планетата; като има предвид, че те трябва да получават подкрепа от всички заинтересовани страни, включително от гражданите и предприятията в съответните държави;

Т.  като има предвид, че международната общност се стреми към нова рамка за световно развитие чрез две паралелни направления: прегледа на Целите на хилядолетието за развитие и процеса във връзка с целите за устойчиво развитие, на който беше даден ход по време на конференцията „Рио + 20“; като има предвид, че между тези направления има съществено припокриване;

У.  като има предвид, че предизвикателството във връзка с климата по никакъв начин не намалява предизвикателството във връзка с развитието, а го утежнява; като има предвид, че финансирането по линия на официалната помощ за развитие (ОПР) не трябва да се пренасочва за финансиране на мерки, свързани с климата, но и като има предвид, че финансирането на мерки, свързани с климата, трябва да допълва размера на ОПР и ангажиментите във връзка с ОПР;

Ф.  като има предвид, че изменението на климата представлява огромна заплаха за редица права на човека, включително правото на прехрана, правото на вода и канализация и по-общо, правото на развитие;

Х.  като има предвид, че в световен мащаб около 20 % от емисиите на парникови газове се дължат на обезлесяване и други форми на земеползване и промени в земеползването; като има предвид също така, че агролесовъдството насърчава смекчаването на последиците от емисиите на CO2 чрез увеличеното съхранение на въглерод, а също така намалява бедността чрез диверсифицирането на приходите на местните общности;

Ц.  като има предвид, че според Международните енергийни перспективи за 2013 г. се очаква световното търсене на енергия да се увеличи с 56 % между 2010 г. и 2040 г.(9) , посрещането на това търсене би довело до значително увеличаване на емисиите на CO2 ; като има предвид, че голяма част от допълнителното търсене и емисии ще се дължат на бързо развиващите се икономики; като има предвид, че субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб възлизат на 1,9 трилиона щатски долара, според цифрите, предоставени от Международния валутен фонд (МВФ), като най-високите субсидии идват от САЩ, Китай и Русия (на които, взети заедно, се падат около половината от тези субсидии(10) );

Ч.  като има предвид, че много държави предприемат стъпки към екологизиране на икономиката в промишлеността и енергийния сектор по различни причини, включващи опазването на климата, недостига и ефективното използване на ресурсите, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността; като има предвид, че въпреки това според Международната агенция по енергетика (МАЕ) емисиите на CO2 в световен мащаб са се повишили до рекордни стойности през 2012 г.;

Ш.  като има предвид, че прилагането на иновации, свързани с климата, в сектора на енергетиката и в промишлеността би представлявало предимство за ЕС като пионер на разрастващия се световен пазар на свързани с енергетиката стоки и услуги;

Щ.  като има предвид, че иновациите в сектора на устойчивата енергетика по целия свят (както на производствено равнище, така и на равнище потребление) създават работни места, стимулират икономическия растеж, повишават енергийната независимост и допринасят за един по-чист свят, в който изменението на климата е смекчено и се осигуряват достатъчни енергийни доставки;

Напредък в рамките на Платформата от Дърбан

1.  Е на мнение, че споразумението за периода след 2020 г. ще трябва да обедини настоящата „мозайка“ от обвързващи и необвързващи договорености, съгласно Конвенцията на ООН за изменението на климата и Протокола от Киото, в единен цялостен и съгласуван режим, който е обвързващ за всички страни; подчертава, че споразумението за периода след 2020 г. не следва повече да разделя света на категории „развиващи се“ или „индустриализирани“ държави, а следва да изиска всяка страна да допринася според принципа за общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности; във връзка с това счита, че намаляването на емисиите, изчислени въз основа на набор от показатели, включително БВП на глава от населението, достъп до технологии, индекс за качеството на живот и други, може да бъде добър инструмент;

2.  Изтъква важната работа, която е необходимо да бъде извършена в рамките на специалната работна група за Платформата от Дърбан за засилени действия по отношение на принципите и рамката, приложими за новото глобално споразумение по въпросите на климата, и относно начина за постигане на това до провеждането на COP-21 в Париж през 2015 г.; отбелязва освен това, че работата й трябва да бъде основана на Петия доклад за оценка на МКИК, който ще бъде готов до 2014 г.; подчертава, че е необходимо споразумението от 2015 г. да осъществи целта за намаляване до 2030 г. на световните емисии под нивата за 1990 г. и следва да се стреми към постепенното премахване на световните въглеродни емисии до 2050 г.;

3.  Отбелязва, че неспособността да се разработи справедлив подход за споделяне на усилията за смекчаване на последиците и приспособяване между държавите е пречка за осигуряването на подходящо споразумение; подчертава, че справедливостта, включително динамичен подход към общите, но диференцирани отговорности и съответните възможности, трябва да е в центъра на новото споразумение, за да може да осигури адекватна реакция във връзка с климата;

4.  Счита, че международният правно обвързващ протокол, по който в момента се водят преговори в рамките на Платформата от Дърбан, следва да надгражда, да развива и подобрява правилата, които вече са договорени в рамките на РКООНИК и Протокола от Киото; ето защо счита, че следва да бъде включен процес на развитие на редица принципи и показатели във връзка със справедливостта, като например адекватност, отговорност, възможност и развитие и приспособяване;

5.  Счита, че ЕС е в състояние да играе конструктивна роля за постигането на споразумение относно справедливото разпределение на усилията; призовава Комисията да представи предложение на ЕС за споделяне на усилията в световен мащаб;

6.  Приветства предложението на Бан Ки-мун да се проведе среща на върха на световните лидери по въпросите на климата през септември 2014 г., както и на предшестваща СОР на народите през 2014 г. във Венецуела; изтъква значението на едно добре подготвено събитие със значими резултати и ангажименти на най-високо политическо равнище и с участието на гражданското общество, с цел да се осигури и поддържа необходимият политически импулс преди конференциите през 2014 г. и 2015 г.; счита, че за едно успешно споразумение от 2015 г. е необходимо преди срещата на върха на световните лидери държавите да излязат с ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове;

7.  Призовава за решение на СОР във Варшава, определящо графика и процеса за задължаване на всички участници да формулират ангажименти за смекчаване на последиците през 2014 г., а впоследствие да ги оценят и преразгледат през 2015 г.; счита, че решенията от COP във Варшава следва също така да определят изисквания за информация, придружаваща предложените ангажименти за смекчаване на последиците, и да осигуряват критерии за прозрачност, квантификация, съпоставимост, възможност за проверка и адекватност;

8.  Счита, че ангажиментите за смекчаване на последиците, предложени от страните, трябва да бъдат подкрепени от принципа за общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, трябва да бъдат измерими, позволяващи отчитане и проверка и трябва да са достатъчни, за да се постигне целта за 2ºC (и следователно трябва да запълват празнината по отношение на мерките за смекчаване на последиците, свързани с привеждане на ограниченията на емисиите на парникови газове и целите за намаляване на емисиите за 2020 г. в съответствие с това, което се изисква, за да се остане в рамките на целта за 2ºC); отново заявява, че в резултат на това съществуващите ангажименти следва колективно да се преразгледат и да се основават на повече амбиция, за да се постигне целта за 2°С; подчертава, че ЕС трябва да окаже натиск върху страните, които не следват траектория, съответстваща на целта за 2°С;

9.  Посочва, че е важно политиките да се формулират въз основа на научни данни и че е абсолютно необходимо целта за 2ºС да бъде запазена и да се действа по-решително за нейното осъществяване; счита, че вместо да бъдат упражнения с отворен край, усилията за утвърждаване на ангажиментите, свързани с мерките за смекчаване на последствията, и тяхното осъществяване трябва да бъдат обвързани с по-формални, редовни и строги прегледи на напредъка, с използване на научни познания, като се цели да се гарантира преодоляването на пропуските, свързани със смекчаването на последствията от климатичните изменения;

10.  Отбелязва силната обвързаност между целта за премахване на бедността в световен мащаб, която е в основата на Целите на хилядолетието за развитие — понастоящем в процес на преразглеждане, и процеса на целите за устойчиво развитие, подет от конференцията „Рио+20“; призовава тези два процеса да бъдат интегрирани в единна, цялостна и всеобхватна рамка, както и за набор от цели за изкореняване на бедността и насърчаване на устойчиво развитие след 2015 г.;

11.  Подчертава, че постигането на стабилна и дългосрочна политическа рамка, включваща дългосрочни цели, е най-важното предизвикателство, наред с улесняването на инвестициите;

12.  Отново заявява, че настоящата система на „обещания и преразглеждане“ няма да донесе необходимите основни промени с цел борба с изменението на климата в дългосрочен план и следователно призовава всички страни да разгледат и други подходи;

13.  Припомня, че съгласно Международната агенция по енергетика емисиите на ЕС представляват приблизително 11 % от световните емисии и ще представляват още по-малък дял през идните десетилетия; подчертава факта, че промишлените участници и енергийните сектори биха постигнали по-високи амбиции и биха възприели по-амбициозни мерки по отношение на изменението на климата, ако други световни икономики демонстрират по-високи амбиции чрез полагане на подобни усилия;

Протокол от Киото

14.  Приветства решението на ЕС, Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Австралия да се присъединят към втори период на поети задължения по Протокола от Киото, който започва на 1 януари 2013 г. и служи за преход към нов международен режим, обхващащ всички страни, и който да бъде въведен в срок до 2020 г., и призовава за бързото му ратифициране, съобразно договореното в Доха; отбелязва, че тези страни понастоящем носят отговорност за по-малко от 14 % от световните емисии;

15.  Изяснява, че въпреки че вторият период на поети задължения по Протокола от Киото ще бъде ограничен по обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка, представляваща преход към по-ефективно и всеобхватно международно споразумение за периода след 2020 г., задължително за всички страни;

16.  Отново заявява, че много държави вече дават водещ пример, като показват, че е възможно да се осъществяват стратегии за развитие с ниски въглеродни емисии и да се осигури висок стандарт на живот за по-голямата част от сегашното поколение, без да се излага на риск възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди, като в същото време се създават нови работни места и се осигурява по-малка зависимост от внос на енергия; изяснява, че не е необходимо да се изпитва страх от отрицателни последици, ако опазването на климата се включи в рамките на обща стратегия за устойчиво развитие и индустриална политика;

Пропуски в областта на смекчаването на последиците

17.  Припомня, че по данни на Четвъртия доклад за оценка на МКИК е необходимо до 2020 г. индустриализираните страни да намалят своите емисии с 25 – 40 % спрямо равнищата от 1990 г., докато групата на развиващите се страни следва до 2020 г. да постигне съществено намаляване под предвиждания понастоящем темп на нарастване на емисиите, което да е от порядъка на 15 – 30 %;

18.  Поради това подчертава неотложната необходимост от повишаване на равнището на амбициите в световен мащаб от настоящия момент до 2020 г., с цел придържане към целта за 2ºC; подчертава, по-специално, спешната необходимост от напредък в преодоляването на „гигатоновата пропаст“, която съществува между научните констатации и настоящите ангажименти на страните; подчертава важната роля на други политически мерки, включително енергийната ефективност, значителното спестяване на енергия, общностните възобновяеми източници на енергия и постепенното намаляване на флуоровъглеводородите, за допринасяне за преодоляването на „гигатоновата пропаст“;

19.  Отбелязва, че ЕС е на път да постигне намаляване на емисиите, значително надхвърлящо настоящата цел за 20 %, и напомня, че ЕС предложи да повиши целта си за намаление на емисиите на 30 % до 2020 г., ако други страни с високи емисии се ангажират със сравними цели за намаление на емисиите, като по този начин се създават устойчив растеж и допълнителни работни места и се намалява зависимостта от внос на енергия;

20.  Отбелязва, че глобалното постепенно намаляване на флуоровъглеводородите би могло да предотврати изпускането на 2,2 гигатона еквиваленти на CO2 до 2020 г. и на общо 100 гигатона еквиваленти на CO2 до 2050 г.; призовава ЕС да увеличи усилията си за регулиране в световен мащаб на постепенното намаляване на флуоровъглеводородите съгласно Монреалския протокол;

21.  Отбелязва, че ЕС би могъл да изпълни жизненоважната си роля за намаляване на емисиите чрез мерки за преустановяване на развитието на неконвенционални изкопаеми горива като пясъци, които предизвикват високи емисии на парникови газове; счита, че публичните субсидии в подкрепа на развитието на неконвенционални изкопаеми горива следва да бъдат постепенно премахнати, което вече изрази в резолюцията си за преустановяване на публичните субсидии за изкопаеми горива;

22.  Застъпва становището, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) следва да бъде свързана с други механизми за търговия с емисии, които вече съществуват в света; препоръчва да бъде съживен първоначалният дух на гъвкавия механизъм, в смисъл че той следва да се превърне отново както в пазарен механизъм, така и в инструмент за развитие, с радикално опростена, но по-прозрачна процедура;

Финансиране на борбата с изменението на климата

23.  Изтъква, че конкретните ангажименти и действия за увеличаване на финансовите средства за борба с изменението на климата на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. са от решаващо значение за гарантиране на напредък във Варшава и за спазване на необходимите ангажименти за смекчаване на последиците от изменението на климата като цяло; отбелязва програмата за развитие за периода след 2015 г. и призовава за създаването на реално полезни взаимодействия между двата процеса с положителни резултати както за политиката в областта на развитието, така и за политиката в областта на климата; изразява съжаление по повод на факта, че по-голямата част от държавите членки все още не са поели никакви ангажименти за финансиране на борбата с изменението на климата за периода след 2013 г., и призовава държавите членки да поемат нови и допълнителни ангажименти във връзка с финансирането на борбата с изменението на климата за периода 2013-2015 г.;

24.  Изразява съжаление по повод на факта, че текущото средно равнище на официалната помощ за развитие (ОПР) в размер на 0,29 % от БВП е далеч от поетия ангажимент за постигане на 0,7 %; отново заявява, че финансирането в областта на климата следва да бъде в допълнение към ОПР; подчертава обаче необходимостта от съчетаване на целите на развитието и целите във връзка с изменението на климата; подчертава съответно, че гарантирането на съгласуваността на политиките и включването на околната среда в проектите за развитие трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС за ефективно смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях;

25.  Призовава всички страни, които присъстват на COP, да обяснят по какъв начин възнамеряват да увеличават финансирането в областта на климата на годишна основа, за да изпълнят поетия от тях ангажимент в Копенхаген през 2009 г. за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., в допълнение към задължението да плащат 0,7 % от БНД като ОПР;

26.  Отбелязва със загриженост, че Зеленият фонд за климата, обявен в Копенхаген през 2009 г. и създаден в Канкун през 2010 г., все още не е влязъл в действие, и призовава всички страни да финализират процедурите възможно най-скоро; призовава ЕС и други развити страни през 2014 г. да предоставят както на Зеления фонд за климата, така и на Фонда за адаптиране и на други фондове на ООН в областта на климата финансови средства, които да бъдат обявени на Варшавската COP;

27.  Приветства напредъка, постигнат по отношение на привеждането в действие на технологичния механизъм, и подчертава необходимостта от насърчаване на разработването, внедряването и трансфера на технологии чрез постигане на балансирано съотношение между мерките за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата, от една страна, и защитата на правата върху интелектуална собственост, от друга;

28.  Призовава държавите членки да спрат постепенно до 2020 г. субсидиите, вредни за околната среда, по-специално субсидиите за изкопаеми горива, и да пренасочи тези средства към устойчиво производство на енергия; призовава освен това за бързо и координирано на международно равнище изпълнение на заявените на срещата на върха на Г-20 в Питсбърг цели за поетапно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива в средносрочен план, което ще даде важен принос за опазването на климата и ще бъде от значение и в настоящия контекст на публичен дефицит в много страни; отбелязва, че на срещата на върха на Г-20 в Лос Кабос лидерите отново потвърдиха тази амбиция и че ЕС призова за напредък по този въпрос в навечерието на срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург(11) ; изразява съжаление по повод липсата на предложения за конкретни мерки за изпълнение на посочената цел;

29.  Отбелязва, че в бъдеще Зеленият фонд за климата следва да се финансира не само от индустриализираните страни, но и от нововъзникващите икономики с нарастващ БВП на глава от населението; изяснява във връзка с това, че 32 страни, считани за „развиващи се страни“ съгласно конвенцията, вече имат БВП на глава от населението, по-висок от този на държавите – членки на ЕС, с най-нисък БВП на глава от населението;

Адаптиране; загуби и щети

30.  Отчита акцента, поставен в Доха върху необходимостта да се обърне внимание на загубите и щетите, свързани с последиците от изменението на климата в развиващите се страни, които са особено уязвими по отношение на неблагоприятните последствия от изменението на климата; отбелязва решението за установяване по време на Конференцията във Варшава на институционални разпоредби, необходими за справяне с този проблем;

31.  Припомня, че макар и бедните държави да допринасят най-малко за нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата, те са най-уязвими на въздействието на изменението на климата и имат най-малък капацитет за приспособяване; призовава ЕС да се стреми към споразумения за финансиране на борбата с изменението на климата, за трансфер на технологии и за изграждане на капацитет;

32.  Призовава правителствата да се стремят към постигане на принципно споразумение относно споделянето на усилията и по възможност към формулирането на една или повече формули за споделяне на усилията; счита, че емисиите на парникови газове в исторически план, настоящите и възможните бъдещи такива емисии, както и настоящите и потенциалните бъдещи равнища на капацитета по отношение на мерките за смекчаване на последствията, адаптирането и предоставянето на помощ трябва да бъдат отразени в съответните принципи и формули; счита, че трябва да бъде взето предвид правото на развитие;

33.  Припомня готовността на ЕС и други развити държави за подпомагане на страните с ниска устойчивост, особено чрез изграждане на капацитет и обмен на най-добри практики, но също и чрез финансова помощ;

34.  Призовава за повишаване на осведомеността относно възможното въздействие на изменението на климата върху продължителността на сушите и недостига на вода, които засягат определени региони, както и върху намалената достъпност на водните ресурси, необходими в ежедневния живот;

35.  Признава, че адаптирането е действително местен проблем, но настоява за сътрудничество на регионално, национално и международно равнище, за да се осигури последователен подход;

Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (LULUCF) и намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD +)

36.  Отбелязва жизненоважната роля на LULUCF и REDD + за намаляване на емисиите и по-специално по отношение на преодоляване на пропуските в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата до 2020 г.; отбелязва, че е необходима допълнителна работа за всеобхватно отчитане, за да се гарантира екологичната обоснованост на приноса на сектора за намаляване на емисиите;

37.  Отбелязва, че значителни суми от публичните финанси ще бъдат насочени към проекти на REDD + ; подчертава спешната необходимост от разработване на ранни показатели за изпълнение за ефективен мониторинг, докладване и верификация на дейностите на REDD +; във връзка с това приветства продължаващите усилия да се даде приоритет на подбора на проекти на REDD + в районите без пътища;

38.  Отбелязва положителния принос на споразуменията за доброволно партньорство между страните износителки на дървен материал и ЕС в рамките на плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) в борбата срещу обезлесяването в световен мащаб; подчертава, че са необходими по-нататъшни действия за справяне на международно равнище с причините за обезлесяването посредством правнообвързващи споразумения в областта на околната среда и търговията;

39.  Припомня, че изменението на климата застрашава способността на цели региони да се изхранват сами; настоятелно призовава ЕС да разгледа въздействието на своята селскостопанска политика върху изменението на климата; подчертава още веднъж, както беше посочено от специалния докладчик на ООН за правото на храна Оливие де Шутер, че методите на земеделие с ниска въглеродна интензивност и запазване на ресурсите, известни също като агроекологични подходи, предлагат алтернативен път, който може едновременно да смекчи последиците от изменението на климата чрез ограничаване на емисиите на парникови газове и да подобри начина на живот на бедните селски общности чрез намаляване на зависимостта им от скъпите суровини за селското стопанство, основани на изкопаеми горива, като същевременно повиши равнищата на производство; съответно настоятелно призовава ЕС да насърчава развитието на селските райони, устойчивото развитие и производителността на селскостопанските системи и продоволствената сигурност, особено в развиващите се страни;

Общностна енергия

40.  Отбелязва, че жизненоважни намаления на емисиите може да бъдат постигнати чрез осъществяване на съществен преход към чисти и безопасни енергийни системи с висока степен на приемане на енергията от възобновяеми източници чрез инвестиции в дребномащабно производство на енергия, известно също като микрогенерация ; счита, че общественото финансиране трябва да бъде пренасочено и мобилизирано за осигуряване на прехода към публична и общностна/децентрализирана възобновяема енергия;

41.  Предупреждава, че производството на агрогорива, наред с другото от маслодайни семена, палмово масло, соя, рапица, слънчоглед, захарно цвекло, захарна тръстика и пшеница, би могло потенциално да доведе до значително търсене на земя и да се превърне в заплаха за хората в бедните страни, чиято прехрана зависи от достъпа до земя и природни ресурси;

Международно въздухоплаване и морски транспорт

42.  Изтъква, че въпреки че ЕС наскоро се съгласи да „спре часовника“ във връзка с включването на международното въздухоплаване в СТЕ на ЕС, тази дерогация се ограничава до една година и зависи от това, дали международните преговори ще доведат до конкретни решения относно глобална, основана на пазара мярка по отношение на намаляването на емисиите от международното въздухоплаване;

43.  Подчертава, че е необходимо определянето на цена на въглеродните емисии от международното въздухоплаване и морския транспорт, която – наред с намаляването на емисиите – може също да служи за генериране на доходи;

44.  Отново отправя призив за международен инструмент с глобални цели за намаляване на емисиите, за да се овладее въздействието на морския транспорт върху климата;

Промишленост и конкурентоспособност

45.  Изразява загриженост по повод на факта, че по данни на Международната агенция по енергетика през 2012 г. емисиите на CO2 са нараснали в световен мащаб въпреки спада на емисиите в Европа и Съединените щати; във връзка с това предлага да се обмислят диференцирани отговорности, така че всяка държава да допринася за глобалните усилия в областта на промишлената и енергийната политика;

46.  Подчертава факта, че Европа следва да насърчава иновациите и разпространението на екологосъобразни технологии в рамките на промишлената си политика, включително в областта на ИКТ, на възобновяемите енергийни източници, иновационните и ефикасни технологии за използване на изкопаеми горива и най-вече в областта на технологиите за енергийна ефективност; подчертава, че е необходимо разработване на международно равнище на рамкови споразумения с цел насърчаване и стимулиране по-бързото разпространение на новите технологии, тъй като научноизследователската дейност и разработването на нови технологии са в основата на устойчивото бъдеще;

47.  Напомня също така, че амбициозните политики на ЕС в областта на промишлеността, иновациите, климата и енергетиката за 2030 г. ще позволят на ЕС да запази позицията си на пионер и по този начин може да окажат положително въздействие върху международните преговори и да насърчат международните партньори да засилят съответно своите амбиции;

48.  Приветства всяко развитие в положителна посока и отново заявява, че координираните на международно равнище действия ще помогнат да се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с изместването на въглеродни емисии и конкурентоспособността на съответните засегнати сектори, по-специално енергоемките отрасли;

Научни изследвания и иновации

49.  Подчертава, че разработването и внедряването на устойчиви революционни технологии е от основно значение в борбата с изменението на климата, като същевременно е убедително доказателство за партньорите на ЕС в целия свят за това, че намаляването на емисиите е осъществимо без загуба на конкурентоспособност и без закриване на работни места;

50.  Призовава за международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в устойчиви революционни технологии в областта на научноизследователската и развойна дейност в съответните отрасли; счита, че е от основно значение ЕС да поведе с примера си, като насочва разходите си за научни изследвания към представяне на иновативни щадящи климата и енергийно ефективни технологии, и да развива тясно научно сътрудничество в тази област с международни партньори като страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и САЩ;

Енергийна политика

51.  Приветства неотдавна отправените сигнали от правителството на САЩ по отношение на действията в областта на климата и неговото желание да изпълнява по-важна роля в глобалните усилия за справяне с изменението на климата;

52.  Отбелязва, че цените на различните енергийни източници изпълняват съществена роля за определянето на поведението на участниците на пазара, включително на промишлеността и потребителите, и отбелязва, че непригодността на настоящата международна политическа рамка изцяло да интернализира външните разходи, води до трайното установяване на неустойчиви модели на потребление; освен това напомня, че един световен пазар на въглеродни емисии би представлявал солидна основа за постигане както на съществено намаляване на емисиите, така и на равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността; призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за укрепване на връзките между схемата за търговия с емисии на ЕС и други схеми за търговия, с цел разработване на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие на възможностите за намаления, подобряване на размера и ликвидността на пазара, прозрачност и в крайна сметка по-ефективно разпределяне на ресурсите за енергийния и промишления сектор;

53.  Призовава за по-тясно сътрудничество между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така че да се даде възможност на ЕС да изразява единно и последователно становище в рамките на международни организации като Международната агенция по енергетика (IEA), Международната агенция по възобновяема енергия (IRENA), Международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност (IPEEC) и Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) и по този начин да играе по-активна и влиятелна роля, по-специално като подкрепя политики в областта на устойчивата енергетика и енергийната безопасност;

54.  Изразява съжаление по повод на факта, че потенциалът за енергийно спестяване не се разглежда активно на международно равнище и на равнището на ЕС; подчертава факта, че икономиите на енергия позволяват създаване на работни места, реализиране на икономии, създаване на енергийна сигурност, конкурентоспособност и намаляване на емисиите и може също така да допринесат за постигане на обрат в тенденциите по отношение на цените на енергията и разходите; призовава ЕС да обръща повече внимание на икономиите на енергия в рамките на международните преговори, а именно при обсъждане на трансфер на технологии, развойни планове за развиващите се страни или финансова помощ; подчертава също така факта, че за да бъдат правдоподобни, ЕС и неговите държави членки трябва да изпълняват собствените си цели;

55.  Посочва, че в целия свят приблизително 1,3 милиарда души нямат достъп до електричество и 2,6 милиарда души продължават да разчитат на традиционното използване на биомаса за готвене(12) ; подчертава необходимостта от решаване на въпроса с енергийната бедност в съответствие с целите на политиката в областта на климата; подчертава, че съществуват енергийни технологии, които са насочени както към опазване на околната среда в световен мащаб, така и към задоволяването на местните потребности от развитие;

Дипломатическа дейност във връзка с климата

56.  Подчертава в този контекст значението на това, ЕС като основен участник (по-специално тази година, през която държава членка е председател и домакин на COP 19), да „говори с един глас“ на конференцията, за да постигне напредък по пътя към международно споразумение, и да остане единен в това отношение;

57.  Подчертава жизненоважната позиция на Полша като домакин и се надява, че Полша като страна, която е все още силно зависима от изкопаемите енергийни източници, но която има опит в преговорите по РКООНИК, ще бъде в състояние да укрепи процеса, да даде водещ пример и да допринесе за създаването на нови сдружения; приветства изявлението на номинирания председател, че чрез търсенето на творчески решения е възможно да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се създават работни места, насърчава се икономическият растеж и се осигурява по-добър стандарт на живот; изразява надежда, че Полша ще представи конкретни предложения във връзка с това;

58.  Подчертава, че основна цел следва да бъде сключването на нов „пакт за климата“, приложим за всички и включващ както индустриализираните, така и развиващи се страни; подчертава също така, че една от най-важните задачи на ЕС е да се осигури координиран и поетапен подход към опазването на климата, осигуряването на действия на всички равнища на държавно управление, включително местните и регионалните органи на управление;

59.  Подчертава, че сегашните времена на икономическа криза ясно показват, че единствено устойчива икономика е в състояние да осигури просперитет в дългосрочен план и че опазването на климата е един от основните стълбове на такава устойчива икономика; подчертава факта, че е по-важно от всякога да се изяснят основанията за предприемане на политически действия в областта на опазването на климата, а именно даването на възможност за постигане на висок жизнен стандарт на повече хора, като същевременно се осигуряват ресурси и възможности за развитие и за бъдещите поколения;

60.  Припомня, че предизвикателството, свързано с изменението на климата, не може да бъде разглеждано изолирано, но че винаги ще е необходимо спрямо него да се подходи в контекста на устойчивото развитие, промишлената политика и политиката за осигуряване на ресурси; във връзка с това подчертава, че е от изключително важно значение на гражданите да се разяснят политиките в областта на климата и да се промени начинът на мислене; подчертава факта, че всяко бъдещо споразумение следва да съдържа инициативи „отдолу-нагоре“, например в областта на енергийната ефективност, тъй като те представляват важен инструмент за приемането от страна на гражданите;

61.  Отново заявява, че основна предпоставка за правнообвързващо споразумение в областта на изменението на климата е наличието на стабилна система за спазване и прилагане, за да се гарантира, че всички държави, които участват в споразумение в областта на изменението на климата, спазват своите ангажименти, получават при необходимост подкрепа и носят отговорност в случай на неспазване на изискванията;

62.  Счита, че процесът, свързан с РКООНИК, трябва да стане по-ефективен и по-ефикасен, така че да се осигури по-адекватно отразяване на променената реалност; във връзка с това счита, че правилото за постигане на консенсус следва да се премахне, за да се избегнат резултати, основаващи се на най-малкия общ знаменател;

63.  Споделя мнението, че с цел осигуряване на по-съгласуван подход председателството на конференцията вместо да функционира на ежегоден ротационен принцип може да се споделя от няколко страни в продължение на няколко години или да се поема от една страна за две години;

64.  Обръща внимание на положителното развитие по време на преговорите на MОP 25 по Монреалския протокол и настоятелно призовава всички страни да се стремят да се извлекат поуки от това успешно международно споразумение; приканва страните да обърнат особено внимание на механизмите за гласуване и вземане на решение на Монреалския протокол, различния му подход към отговорностите, неговите механизми за прилагане и санкциониране, както и финансирането му, като пример, който би могъл да се използва и в рамките на РКООНИК;

65.  Подчертава, че за постигането на общ напредък в международните преговори по въпросите на климата е важно ЕС да изпълнява проактивна роля; отбелязва, че способността на ЕС да изпълнява водеща роля и перспективите за постигане на цялостен напредък се влияят от мерките, които самият ЕС предприема по отношение на климата; посочва необходимостта да се засилят действията на ЕС в областта на климата, включително чрез приемането на амбициозна рамка за климата и енергетиката за 2030 г., и да се разсеят съмненията, породени от ограничената ефективност на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС като източник на стимули за намаляване на емисиите на парникови газове, както и от забавянето на включването в СТЕ на въздухоплавателния сектор;

66.  Подчертава също така ролята, която развитите страни следва да изпълняват в подпомагането на развиващите се страни да ограничат емисиите си; отбелязва огромния потенциал за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност в много развиващи се страни; насърчава развитите и бързо развиващите се икономики да поощряват и прилагат проекти за енергия от възобновяеми източници в развиващите се страни, както и да предоставят технологии, експертен опит и инвестиции в тази област;

Делегация на Европейския парламент

67.  Счита, че делегацията на ЕС играе жизненоважна роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемлив факта, че членовете на Европейския парламент не са могли да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишни конференции на страните по РКООНИК; очаква, че поне на председателя на делегацията на Европейския парламент ще бъде позволено да участва в координационните заседания на ЕС във Варшава;

68.  Отбелязва, че в съответствие с рамковото споразумение, сключено между Комисията и Европейския парламент през ноември 2010 г., Комисията трябва да улеснява включването на членове на Парламента като наблюдатели в делегации на Съюза, които водят преговори по многостранни споразумения; припомня факта, че съгласно Договора от Лисабон (член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз), Европейският парламент трябва да даде своето одобрение за споразумения между Съюза и трети държави или международни организации;

o
o   o

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на UNFCCC, с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и са страни по конвенцията.

(1) ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3.
(2) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 44.
(3) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 1.
(4) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 25.
(5) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 77.
(6) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 83.
(7) Приети текстове, P7_TA(2012)0452.
(8) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(9) http://www.eia.gov/forecasts/ieo/?src=Analysis-b2
(10) http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2013/int032713a.htm
(11) http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-717_en.html
(12) Специален доклад на Международната агенция по енергетика (IEA) за перспективите на световната енергетика „Преначертаване на енергийно-климатичната карта“ (Redrawing the Energy Climate Map)

Последно осъвременяване: 21 април 2016 г.Правна информация