Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2006(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0464/2013

Внесени текстове :

A7-0464/2013

Разисквания :

PV 14/01/2014 - 16
CRE 14/01/2014 - 16

Гласувания :

PV 15/01/2014 - 10.16
CRE 15/01/2014 - 10.16

Приети текстове :

P7_TA(2014)0032

Приети текстове
PDF 524kWORD 252k
сряда, 15 януари 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта
P7_TA(2014)0032A7-0464/2013

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (2013/2006(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с други неща, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (COM (2012)0582),

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност(1) ,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 29 ноември 2012 г. за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“(COM(2012)0710),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2011 г. за регламент за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.)(COM(2011)0834),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 юли 2012 г., озаглавено „Стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него“ (COM(2012)0433),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините: посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2012 г., озаглавено „Действия за стабилност, растеж и работни места“ (COM(2012)0299),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 юни 2012 г., озаглавено „Европейска стратегия за главните базови технологии — мост към растеж и заетост“ (COM(2012)0341),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2013 г., озаглавено „Зелена книга — дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (COM(2013)0150),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Зелена книга — Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините — посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699) — SEC(2008)2741),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Competitiveness of European high-end industries“ (Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки) (SWD(2012) 0286),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., придружаващ съобщението, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (SWD(2012)0297),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавен „European Competitiveness report 2012. Reaping the benefits of Globalisation“ (Доклад за европейската конкурентоспособност за 2012 г. Реализиране на ползите от глобализацията) (SWD(2012)0299),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 11 април 2013 г., озаглавен „Industrial relations in Europe 2012“ (Трудови правоотношения в Европа (2012 г.) (SWD(2013)0126),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2013 г., озаглавено „Последващи действия на Комисията относно консултацията с МСП за десетте най‑обременяващи законодателни акта на ЕС“ (COM(2013)0446),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 април 2013 г., озаглавено „Стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него“(2) ,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г., озаглавено „Включване и участие на работниците като основен стълб на доброто корпоративно управление и на балансираните решения за излизане от кризата“(3) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2010 г. относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan)(4) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(5) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(6) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(7) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(8) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(9) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Акт за единния пазар: следващите стъпки към растежа“(10) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г., озаглавена „Малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност“(11) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно въздействието върху околната среда на дейностите по извличане на шистов газ и шистов нефт(12) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефт(13) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(14) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(15) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно настоящите предизвикателства и възможности за енергията от възобновяеми източници на европейския вътрешен енергиен пазар(16) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз(17) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(18) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно приноса на кооперациите за превъзмогване на кризата(19) ,

—  като взе предвид своето разискване от 4 февруари 2013 г., във връзка с изявлението на Комисията, относно възстановяване на европейската промишленост с оглед на настоящите трудности (2013/2538(RSP)),

—  като взе предвид заключенията от 3 208-мото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 10 и 11 декември 2012 г., озаглавени „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“,

—  като взе предвид доклада за 2011 г., озаглавен „EU industrial structure 2011 — Trends and Performance“ (Промишлена структура на ЕС през 2011 г. — тенденции и резултати), изготвен по поръчка на Комисията,

—  като взе предвид доклада въз основа на проучване на инициативите на „ЕС 2020“, озаглавено „An Industrial Policy for the Globalisation Era“ (Индустриална политика за ерата на глобализацията ), осъществено през април 2013 г. по поръчка на Комитета на регионите,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 юни 2013 г. относно „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката - актуализация на съобщението за промишлената политика“(20) ,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 април 2013 г. относно „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“(21) ,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0464/2013),

A.  като има предвид, че европейската промишленост се намира в безпрецедентна криза и че в нея се съсредоточават също така множество неблагоприятни фактори, които оказват отрицателно въздействие върху нейната конкурентоспособност;

Б.  като има предвид, че данните, представени от Комисията, са амбициозни, но условни, тъй като са свързани с много фактори, които все още не са добре идентифицирани;

В.  като има предвид, че европейският промишлен сектор играе ключова роля и е важна част от решението на кризата;

Г.  като има предвид, че промишлените конкуренти в Европа от години развиват силни индустриални стратегии;

Д.  като има предвид, че ЕС се нуждае от стратегия за преодоляване на икономическата и финансовата криза и задействане на нова икономическа динамика;

Е.  като има предвид, че Комисията трябва да бъде приветствана за това, че е предприела действия чрез своето съобщение за развитието на индустриална политика, целяща да въведе индустриални промени;

Ж.  като има предвид, че общото бъдеще на Европа като място за промишлена дейност зависи от офанзива за модернизация, която укрепва иновационните центрове и премахва изоставането в развитието на слабите в промишлено и структурно отношение региони;

З.  като има предвид, че намаленото предлагане на кредити ограничава инвестициите, като възпрепятства иновациите, както и приемането на нови ефикасни технологии; като има предвид, че индустриалната политика в Европа изисква следователно силна финансова архитектура, която да насърчава инвестициите;

И.  като има предвид, че условията на финансиране в Южна Европа са по-строги и изискват индивидуализирани решения за финансиране;

Й.  като има предвид, че държавите членки следва да се ръководят от методи за преструктуриране на промишлеността, които са довели до успешни резултати в Европа и по света;

К.  като има предвид, че Комисията изтъкна, че промишлените сектори на ЕС могат да възстановят привлекателността си чрез очаквано намаляване на разликата в заплащането в световен мащаб;

Л.  като има предвид, че създаването на по-добри общи условия за европейската индустриална политика води до създаване и правилно функциониране на вътрешния пазар на ЕС в рамките на социална пазарна икономика;

М.  като има предвид, че основният приоритет на Европа трябва да бъде запазването на производствените средства и ноу-хау, като същевременно се създаде възможност за бързо възстановяване на конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб;

Н.  като има предвид, че ако не се вземат подходящи мерки във връзка с настоящите тенденции, ще се увеличи ролята на енергийните разходи за промишлеността и на нарастващите разлики в цените на енергията между Европа и другите индустриализирани държави (по-специално Съединените щати);

О.  като има предвид, че с оглед на предизвикателствата в световен мащаб е от съществено значение енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите да бъдат в основата на европейското промишлено обновяване, ако европейската промишленост възнамерява да запази конкурентоспособността си в бъдеще;

П.  като има предвид, че ЕС се нуждае от подход в индустриалната политика, който съчетава конкурентоспособност, устойчивост и достойни условия на труд, с цел справяне с основните обществени предизвикателства;

Р.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира съгласуваност на политиките на ЕС в областта на енергията, климата, околната среда, промишлеността и търговията, с цел да се установи баланс между целите на политиката в областта на климата и опазването на околната среда и целите на стратегията РАЙЗ (RISE);

С.  като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се е развила много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните данни сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20 % от производствените разходи, а разходите за ресурси – 40 %;

Т.  като има предвид, че ЕС също така е място с огромен иновационен капацитет, като шест държави членки се намират в Топ 10 на класацията на 50-те най-иновативни държави в света;

У.  като има предвид, че индустриалната политика има силно социално измерение, което засяга всички слоеве на обществото;

Ф.  като има предвид, че европейската индустриална политика се нуждае от квалифицирана работна ръка, докато средният дял на нискоквалифицираната работна ръка, която е преминала обучение, е само 7 %;

Стратегия „Възраждане на промишлеността за устойчива Европа“ (РАЙЗ): принципи, цели и управление

1.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията върху индустриалната политика, тъй като това е от основно значение за икономическото развитие и конкурентоспособност, като осигурява благосъстояние в дългосрочен план и решава проблема с безработицата, като се има предвид, че промишлеността създава едно от всеки четири работни места и осигурява заетост на около 34 милиона души; подчертава, че индустриалната политика трябва да предлага решения за сравнителните слабости на икономиката на ЕС, независимо дали става въпрос за инвестиции в НИРД, развитие на цените на енергията, бюрократична тежест или затруднения в достъпа до финансиране; отбелязва, че 80% от разходите в областта на НИРД се правят от промишлеността и че промишлените стоки съставляват почти 75% от европейския износ; подчертава, че голяма част от създаването на стойност в икономиката се дължи на промишлеността, като всяко работно място в промишлеността създава приблизително две допълнителни работни места в секторите на доставките и услугите;

2.  Подчертава, че бъдещата индустриална сила и значение на Европеския съюз зависят от стратегия за възраждане на промишлеността за устойчива Европа („стратегията РАЙЗ“), която насърчава технологичните, стопанските, финансовите, екологичните и социалните иновации с цел трета индустриална революция, включително стратегия за ефикасност, която води до повторна индустриализация на Европа, укрепва европейската промишленост като цяло и служи като отговор на увеличаващите се социални предизвикателства; твърди, че стратегията РАЙЗ може да създаде нови пазари, наред с другото за нови и иновативни продукти и услуги, модели на стопанска дейност и креативни предприемачи и предприятия, нови работни места и достойни условия на труд, като доведе до промишлено обновяване с икономическа динамика, доверие и конкурентоспособност; счита, че един от основните приоритети е запазването на силни производствени сектори и ноу-хау и че отворените пазари, наличието на енергия и суровини, както и иновациите, енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите са основни елементи на подобна стратегия за конкурентоспособност; отбелязва, че надеждна, ориентирана към бъдещето инфраструктура в областта на транспорта, производството и разпространението на енергия, както и телекомуникациите също са от голямо значение;

3.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да бъде интегрирана в екологична и социална пазарна икономика в съответствие с принципите на предприемачеството, лоялната конкуренция, дългосрочната цел за вътрешно поемане на външните фактори, добрите финансови политики и вземащи предвид околната среда икономически рамкови правила; заявява, че индустриалната политика на Европейския съюз трябва да е в съответствие с визия, ръководена от иновациите, устойчивостта и конкурентоспособността, която укрепва производствените сектори и ноу-хау, както и кръговата икономика; отбелязва ключовата роля на промишлеността и дружествата за насърчаване на устойчивостта, както и значението на прозрачността във веригите за доставка;

4.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ се нуждае от краткосрочна програма за запазване на производствената база и ноу-хау, за да отговори на неотложните предизвикателства в някои сектори (напр. производствен свръхкапацитет, преструктуриране и нелоялна конкуренция), както и от пътна карта и график в рамките на дългосрочна рамка въз основа на подход с ясни и стабилни общи и конкретни цели, научно обосновани показатели и подход, основан на жизнения цикъл и кръговата икономика, който благоприятства и предоставя стимули за насочване на инвестициите в творчеството, уменията, иновациите, новите технологии и насърчава модернизирането, устойчивостта и конкурентоспособността на промишлената база на Европа чрез политика, вземаща предвид веригата за създаване на стойност, която обхваща различни по големина предприятия, обръща нужното внимание на основните промишлени сектори и създава благоприятни условия за поддържане на производствената верига в Европа; счита, че това модернизиране следва да се основава както на ключови, така и на нови промишлени сектори и че трябва да бъде насочено към ръст в съответствие с принципите на устойчивото развитие;

5.  Подчертава, че индустриалната политика включва всички области на политиката, които оказват въздействие върху промишлеността; признава, че индустриалната политика трябва да се справи с големите обществени и екологични предизвикателства, определени в стратегията „Европа 2020“ и нейните цели, както и задачи, включително бъдещите цели в областта на енергията, ресурсите, заетостта, промишлеността и климата, и трябва да бъде интегрирана ефективно в процеса на европейския семестър и националните програми за реформи с цел установяване на необходимите предпоставки за инвестициите и създаване на добри работни места, особено за младите хора; настоятелно призовава Комисията да подобри своята комуникация относно ангажиментите си за подкрепа на индустриалната политика, за да се възстанови доверието на инвеститорите, работниците и гражданите в действията на ЕС;

6.  Отбелязва, че за 15 години делът на европейската промишленост в общия европейски брутен вътрешен продукт (БВП) е намалял от 20% на 15%;

7.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да се стреми към амбициозни и реалистични промишлени цели; отбелязва, че водещата цел за 20% ще наложи създаването на поне 400 000 нови работни места в промишлеността годишно; решително подкрепя целта от 20 % и предлага тя да се разглежда като ръководна цел, приведена в съответствие с целите на ЕС 20/20/20;

8.  Счита, че тези цели следва да отговарят на новата действителност в промишления сектор, като например интеграцията на производството и услугите (производствени услуги), както и преминаването към задвижвана от информация икономика и към производство с добавена стойност; призовава Комисията в тази връзка да оцени и обоснове работата си по целите и да преосмисли класификацията на промишлените сектори;

9.  Подчертава, че дейностите на промишлените сектори създават възможност за устойчивост срещу кризите, включително чрез икономиката на услугите, която те генерират около своето производство;

10.  Призовава Комисията да спази своя ангажимент да създаде показатели за надзор и оценка на процеса на повторна индустриализация; подчертава, че тези показатели трябва да бъдат не само количествени, но и качествени, за да се гарантира, че процесът е устойчив и съвместим с опазването на околната среда;

11.  Очаква, че при подходящо прилагане стратегията РАЙЗ би могла да възстанови промишлеността и да върне производството в ЕС, като се обърне внимание на управлението на веригата на доставки и също така се вземат предвид специфичните регионални и местни култури за производство и търсене, като същевременно се подпомагат важни новоразвиващи се сектори, необходими за една устойчива икономика и общество;

12.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ ще постигне успех само ако е подкрепена от адекватна, ясна и предсказуема макроикономическа рамка, с която се избягва противоречие между политиките, както и от бюджетните средства, необходими, за да се даде тласък на публичните и частните инвестиции и да се насърчи конкурентоспособността на ЕС в глобален мащаб; изразява съжаление, че настоящата доминираща макроикономическа политика в ЕС не осигурява подходящ достъп до капитали за инвестиции и иновации, особено за МСП, и следователно е в противоречие с индустриалната политика; изисква, в този контекст, европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и изразява съжаление във връзка с намаленията, направени от Съвета по функция 1А на Многогодишната финансова рамка (МФР), по-специално по отношение на „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (КОСМЕ) и Механизма за свързване на Европа; призовава държавите членки да засилят значително финансовата сила на тези програми;

13.  Подчертава, че създаването на собствени ресурси за бюджета на ЕС би могло да окаже благоприятно въздействие върху повторната индустриализация на Европа;

14.  Подчертава, че е необходимо индустриалната политика на ЕС да се определи ясно, като се има предвид, че понастоящем в рамките на ЕС и държавите членки преобладават много различни практики и тенденции в областта на индустриалната политика;

15.  Приветства хоризонталния подход на Комисията към индустриалната политика и подчертава значението на цялостен подход, който е едновременно съгласуван и координиран в области, където всички други области на политиката (като конкуренцията, търговията, енергетиката, околната среда, иновациите, структурните фондове, единният пазар и др.) отчитат целите на стратегията РАЙЗ; припомня в тази връзка Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която доказва, че успешните, интегрирани и иновативни действия в областта на индустриалната политика са възможни и че те генерират растеж и заетост, насърчават своята собствена интеграция и по същество представляват социално партньорство; счита, че стратегията РАЙЗ следва да се основава на хоризонтална, а не на вертикална концепция за индустриалната политика; счита, че едновременно с отдаване на нужното внимание на основните промишлени сектори, специфични за отделните сектори мерки следва да подкрепят веригите за създаване на стойност и клъстерите по дейности с висок потенциал за растеж и трябва да бъдат свързани със секторна специализация с оглед насърчаване на високотехнологичните стратегии и стратегиите с висока добавена стойност, както и иновациите, уменията, предприемачеството, заетостта и творчеството; отбелязва в това отношение секторните стратегии в автомобилостроенето („CARS 2020“) и стоманодобива (план за действие за стоманодобивния сектор) и призовава Комисията да приеме съответни мерки за изпълнение на тези стратегии; призовава държавите членки и Комисията също така да съсредоточат в достатъчна степен вниманието си върху сектори със солидно ноу-хау и с високо равнище на инвестиции в НИРД и създаване на добавена стойност, включително процедурни иновации;

16.  Препоръчва Комисията да насочи вниманието си върху добавената стойност от европейското промишлено производство в световните производствени вериги по сектори, с цел определяне на степента на установяване на различните промишлени сектори в отделните държави членки и по-ефективно създаване на обща стратегия за защита на европейските интереси в областта на промишлеността;

17.  Счита, че ЕС се нуждае от интелигентно съчетаване на частния сектор и държавните институции, за да се засили формирането на вериги за създаване на стойност в ЕС;

18.  Подчертава, че бъдещата политика на сближаване ще бъде една от основните политики на ЕС за насърчаване на промишлените иновации чрез интелигентно специализиране, за да се намери отговор на предизвикателствата, свързани с устойчивата енергия, изменението на климата и ефективното използване на материалните и човешките ресурси; следователно счита, че подкрепата от страна на бъдещата политика на сближаване и на европейските структурни и инвестиционни фондове е от основно значение за повторната индустриализация на ЕС и неговите региони чрез действително модерна индустриална политика, която трябва да бъде приобщаваща, устойчива, енергоефективна и силно конкурентна; призовава за по-добро координиране и полезни взаимодействия между политиката на сближаване и програмите по „Хоризонт 2020“ с цел създаване на регионални инкубационни центрове за иновации и максимално увеличаване на иновациите на регионално равнище;

19.  Изразява съгласие с Комисията, че индустриалната политика трябва да има ефективна, интегрирана структура на управление, включително наблюдението на дейностите; припомня препоръката на ЕП в доклада „Ланге“ относно промишлеността за създаване на постоянна работна група на Комисията по въпросите на индустриалната политика, съставена от съответните генерални дирекции, която взема предвид мненията на заинтересованите лица и координира и следи изпълнението; подчертава, че Парламентът следва редовно да бъде информиран за развитието на индустриалната политика и изисква от Комисията да докладва ежегодно на Парламента относно напредъка по изпълнението на стратегията РАЙЗ и размера, до който поставените в нея цели се изпълняват посредством наличните инструменти; предлага работните групи за приоритетните направления на действие да публикуват също така годишен доклад; призовава също така Комисията да направи проучване и да установи предизвикателствата, свързани със свръхкапацитета и преструктурирането, пред които са изправени европейската промишленост и отделни сектори с оглед предлагане на краткосрочни решения и призовава Комисията да наблюдава всяка делокализация на европейско производство; подчертава, че стратегията РАЙЗ се нуждае от обединение и партньорство със заинтересовани лица от промишлеността от различни сектори (включително МСП), профсъюзите, академичните среди и гражданското общество, като например потребителски наблюдатели и неправителствени организации; призовава Комисията да използва пълноценно член 173, параграф 2 от Договора, за да насърчи прилагането на стратегията РАЙЗ и да мобилизира по-добре своите ресурси; посочва значението на подобряването на начина, по който Съюзът представя своята индустриална политика на вниманието на обществеността, и по-специално на младите хора, за да се повиши значението на европейската промишленост, нейните работни места и ноу-хау;

20.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да бъде ориентирана към създаването в Европа на привлекателна и конкурентна среда, която насочва инвестиционни потоци на цялата територия на ЕС и неговите региони, по-специално в южната част на Европа, за да се даде нов тласък на растежа, по-специално чрез интелигентна специализация и формирането на клъстери, включително транснационални и регионални клъстери, както и такива бизнес мрежи;

21.  Приветства работата на заместник-председателя Таяни за по-тясна координация на индустриалната политика със Съвета по конкурентоспособност; потвърждава, че индустриалната политика за стратегията РАЙЗ следва да създаде обща основа за ЕС, но подчертава, че тя трябва да вземе предвид различните национални и регионални обстоятелства и да се съгласува с индустриалната политика на държавите членки; подкрепя идеята за засилване на ролята на Съвета по конкурентоспособност, който допринася, при координация с Комисията, за вертикалната координация на политиките на европейско и на регионално равнище и на равнището на държавите членки; отбелязва, че, наред с другото, интелигентното регулиране и намаляването на административната тежест са основна предпоставка за промишлен растеж;

22.  Счита, че различните териториални равнища следва да участват в пълна степен и да действат по координиран начин в процеса на повторна индустриализация, при определяне на приоритетите, потенциала и силните страни на промишлеността на тяхна територия, както и при стимулиране на развитието на МСП; изтъква, че МСП са актив, тъй като техният размер и способност да реагират им позволяват да се адаптират към промени, но че те също така бяха засегнати най-тежко от кризата; призовава Комисията и държавите членки да въведат специални програми за подкрепа и подпомагане на МСП и да улеснят превръщането на МСП в индустриални лидери в тяхната област; приветства работата, извършена от Комитета на регионите, както и работата на Комисията по отношение на стратегиите за интелигентна специализация за насочване на финансирането от ЕС към целите на „Европа 2020“;

23.  Призовава държавите членки, в случай на евентуални изменения в Договорите, да установят обща индустриална политика с амбиции и средства, сравними с тези на Общата селскостопанска политика, което ще включва истински транснационални консултации с оглед разработване на обща стратегия, която разполага със значителни финансови средства и инструменти за регулиране на пазарите, аналогични на тези, с които разполагат другите големи световни търговски зони, като например паричен инструмент или правила за държавните помощи, съобразени с потребностите на нашата промишленост, като същевременно не се нарушава международното право;

24.  Приветства интереса на Комисията към производителите, по-специално промишлените производители, а не само към потребителите;

25.  Изразява съжаление, че в предложението на Комисията липсват мерки срещу дъмпинга в заплащането и срещу социалния дъмпинг, както и мерки за участие на работниците и служителите и за преструктуриране;

Офанзива за иновации, ефикасност и устойчиви технологии

26.  Подчертава, че една стратегия за иновации, ефикасност и нови технологии,включително технологии за устойчивост, заедно с нови стопански модели, творчество и усъвършенствано производство, има потенциала да възстанови и модернизира промишлената база на ЕС, като повиши нейната основна конкурентоспособност в регионален и глобален мащаб; счита, че иновациите трябва да се насърчават във всички области, като се вземат предвид всички заинтересовани лица — от иновации на най-ниските равнища и нетехнически иновации до високотехнологична НИРД в изследователските лаборатории; отбелязва в този контекст значението на активното ангажиране на работниците и служителите в иновационния процес, като се стимулират иновационните дружества, които са водещи в икономическо, социално и екологично отношение; подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда и счита, че е от основно значение да се гарантират условия, в които предприятията могат да упражняват дейност и да бъдат конкурентоспособни; счита за необходимо укрепване на базата от знания на Европа, намаляване на фрагментирането чрез насърчаване на върхови постижения в областта на науката и образованието, създаване на условия за превръщане на добрите идеи в продаваеми продукти и увеличаване на достъпа до финансиране на иновативните предприятия, създаване на благоприятна за иновации среда и премахване на социалните и географските неравенства чрез популяризиране на ползите от иновациите в Европа; подчертава в този контекст, че следва да се вземе предвид по-специално годишният доклад на Комисията относно иновациите (сравнителен анализ на иновациите в Съюза за 2013 г.), който показва въздействието на иновациите върху укрепването на устойчивата конкурентоспособност, предлага сравнителна оценка на постиженията на държавите членки в областта на научните изследвания и иновациите и посочва относителните силни и слаби страни на техните системи за научни изследвания и иновации;

27.  Счита, че фондовете на ЕС за научни изследвания и иновации следва да действат като катализатор и да се използват съвместно с различни европейски, национални и регионални инструменти, както и фондове; припомня целта от 3% за НИРД, като две трети идват от частния сектор; подкрепя създаването на публично-частни партньорства (ПЧП) по „Хоризонт 2020“ и призовава Комисията да гарантира достатъчно привличане на инвестиции от частния сектор;

28.  Приветства факта, че 4% от средствата ще бъдат оползотворени чрез специален инструмент за МСП по програма „Хоризонт 2020“;

29.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията върху екодизайна, възможността за рециклиране чрез пълно оползотворяване на материалите, новите критерии за устойчивост за строителните продукти и процеси, както и ефикасното използване на ресурсите в концепцията за кръгова икономика; призовава за законодателни предложения и проучвания относно ефикасното използване на ресурсите, за да се вземе предвид жизнеспособността на дадена инвестиция въз основа на критериите за ефективност, рентабилност и дългосрочни ефекти; призовава Комисията да продължи да насърчава концепцията за „жизнения цикъл“ чрез интегрирана продуктова политика (ИПП), която обръща внимание на целия жизнен цикъл на продукта (подход на пълно оползотворяване на материалите);

30.  Приветства направленията на действие на Комисията, както и евентуалните ПЧП; изразява загриженост обаче, че важни събития в областта на данните и информационните и комуникационните технологии (ИКТ) не са включени по адекватен начин; призовава Комисията да интегрира тези събития по подходящ начин; счита, че широколентовите услуги са от ключово значение за развитието на промишлеността на ЕС и могат да допринесат за икономическия растеж и заетостта в ЕС, така че насърчаването на инвестициите в широколентови съоръжения с цел постигане на широколентови мрежи с висок капацитет и мрежи с оптичен достъп следва да продължи да бъде един от приоритетите на ЕС; призовава Комисията да подкрепи формирането на клъстери между различните направления на действие, с цел насърчаване на полезното взаимодействие и взаимното влияние между тях;

31.  Подчертава ключовата роля на ИКТ в прехода към устойчива икономика, включително области като дематериализация, екомониторинг, ефикасност на транспорта и логистиката, електронни услуги, здравеопазване; приветства новата европейска индустриална стратегия за електроника, която има за цел да удвои производството на чипове в ЕС до 20% от световното производство; настоява за по-нататъшно насърчаване на навлизането на ИКТ в традиционните промишлени сектори и за развитие на нови цифрови продукти и услуги, които допринасят за осъществяване на целите за устойчиво развитие;

32.  Приветства направлението на действие относно усъвършенстваното производство; счита, че то би имало полза от публично-частни партньорства като СПАЙЪР (SPIRE); счита, че стартирането на общност на знание и иновации до 2016 г. в областта на производството с добавена стойност е приоритет; призовава Комисията да интегрира опита на Европейския експертен център за ПЧП на ЕИБ (EPEC) в бъдещите публично-частни партньорства; насърчава Комисията също така да създаде полезни взаимодействия при усъвършенстваното производство между държавите членки, промишлеността и научноизследователските институти; призовава Комисията да проучи доколко Националната мрежа на САЩ за иновации в производството би могла да послужи като модел;

33.  Приветства направлението на действие относно интелигентните електроенергийни мрежи и счита, че би било от полза за него да бъде разширен обхватът му и да се добавят нови предложения; препоръчва в неговата дейност да бъдат включени и аспектите на подходяща енергийна инфраструктура, съхраняването на енергия и резервния капацитет, посочени от Комисията, като например високоефективна електрическа мрежа с междусистемни връзки, която подпомага изграждането на вътрешния енергиен пазар и дава възможност за използване на възобновяеми източници на енергия, например от разположени в морето вятърни инсталации, както и високотехнологична дигитална инфраструктура;

34.  Призовава Комисията да предложи политика по отношение на клъстерите и клъстерни мрежи под формата на сътрудничество, по-специално във веригите за създаване на стойност, между свързани дружества, доставчици, доставчици на услуги, университети и научноизследователски центрове, които също така стимулират естественото възникване на клъстери „отдолу нагоре“ в отговор на бизнес и/или научноизследователски потребности; подчертава значението на създаването на транснационални клъстери, най-вече с цел интегриране на по-слабите в структурно отношение региони във веригата на създаване на промишлена стойност в Европа, въз основа на конкуренция на цялата територия на Съюза, като се насърчава участието на слабо представените държави/региони и се осигурява предаване на ноу-хау между научноизследователските общности от всички държави членки; счита, че това е ключов аспект, който трябва да бъде включен в регионалните индустриални политики; отбелязва, че Комисията следва също така да отдава адекватно внимание на подкрепата за съществуващи клъстери; насърчава Комисията да установи клъстери по отношение на ефикасното използване на ресурсите в рамките на бъдещия Зелен план за действие за МСП;

35.  Приветства стратегията за главните базови технологии, където ЕС има силни конкурентни предимства и потенциала да ги увеличи, като се има предвид солидната му научноизследователска база, но счита, че са необходими повече усилия по отношение на използването на резултатите за постигане на тези предимства; подкрепя предложените действия за подобряване на координацията и полезните взаимодействия между политиките и инструментите, включително „Хоризонт 2020“, ЕИБ, структурните фондове на ЕС и други публични и частни фондове; приветства инициативите за укрепване на свързаните с главните базови технологии конкретни действия в областта на клъстерите и повишеното трансрегионално сътрудничество; призовава Комисията да избягва създаването на затворена работна среда за отделни консорциуми или дружества; отбелязва, че финансирането на научноизследователската инфраструктура трябва да бъде в интерес и да носи полза на множество участници;

36.  Призовава Комисията да засили комуникационните мрежи по направление на проектите за интелигентни градове чрез сътрудничество между региони, различни по размер градове и местни райони, с цел управление на споделени услуги и ефективно производство и потребление на енергия, чрез насърчаване на мерките за енергоспестяване с цел стимулиране например на изграждането на високотехнологични сгради с ниско потребление на енергия;

37.  Отбелязва преобладаващата ориентация на програмите на Комисията за научни изследвания и иновации към акцентиране върху технологиите; счита, че има принципна необходимост да се засилят мерките и дейностите за фокусиране върху пазарните потребности, които са в състояние да въведат ефективно решенията на пазарите;

38.  Призовава Комисията да обвърже политическите инструменти на предлагането с инструментите на търсенето чрез създаването на партньорства за иновации (като тези за интелигентните градове, активния живот на възрастните хора или суровините) и развиването на „водещи пазари“, които имат за цел да стимулират реализирането на пазара на нови продукти и услуги, които отговарят на обществените потребности;

39.  Призовава Комисията да разработи стратегия, която гарантира, че Европа привлича чуждестранни таланти, като поддържа едновременно с това отношения с водещи европейски таланти в чужбина; подчертава значението на връзките с общностите на емигранти от ЕС, с цел те да бъдат насърчени да използват своите знания и връзки за възможностите за развиване на стопанска дейност в ЕС;

40.  Счита, че насърчаването на устойчиви форми на туризъм, свързани с консумацията на местни продукти може да бъде в състояние да стимулира възстановяването на земеделските и занаятчийските дейности, както и местното разпространение на микропредприятия, и също така може да представлява значителен икономически трамплин, който да подпомогне икономическото възстановяване, като същевременно гарантира подходящо управление на околната среда, защита на културите и населените места и предотвратяване на ерозия и свлачища;

41.  Счита, че науките за живота представляват стратегически сектор за Съюза поради потенциала им за иновации, мястото им в европейското промишлено производство, броя на преките и непреките работни места, които създават, и потенциала им за износ;

42.  Счита, че за развитието на своята индустриална политика ЕС трябва да направи политически избор и да съсредоточи своите усилия върху стратегическите сектори, които отговарят на обществените предизвикателства, основавайки се на европейското ноу-хау; насърчава следователно Комисията да разработи стратегическа програма за европейската промишленост на науките за живота, както е посочено в нейното съобщение, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“;

Завършване на изграждането на вътрешния пазар и откриване на външни пазари за стратегията РАЙЗ

43.  Подчертава, че единният европейски пазар играе главна роля като местен пазар за европейската промишленост и трябва да бъде разработена стратегия за вътрешния пазар, която да стимулира иновациите, обусловени от търсенето, с цел насърчаване на въвеждането на нови технологии, което би съдействало за създаването на нови пазари, бизнес модели и промишлени сектори; подчертава, че това е особено важно, когато става въпрос за разпространяването на пазара на резултатите от НИРД; подчертава, че предвидимите правила и стандарти на вътрешния пазар, прилагани ефективно в държавите членки, помагат за осигуряване на стабилна перспектива за дружествата; призовава Комисията и държавите членки спешно да завършат изграждането на единния пазар на стоки, енергия, телекомуникации, транспорт, екологични продукти(както е изложено от Комисията в нейната инициатива) и рисков капитал, както и да гарантират свободното движение на изследователи, научни знания и технологии; посочва, че незавършването на вътрешния пазар представлява пречка пред растежа и призовава Комисията да извърши проучване, за да оцени въздействието на кризата върху вътрешния пазар и да предприеме мерки за преодоляване на различията в разходите в ЕС, които могат да доведат до поставянето на дружествата от ЕС в по-неизгодно положение спрямо техните конкуренти от трети държави; предупреждава за опасността от изкривяване на конкуренцията между държавите членки в рамките на ЕС в резултат от разпокъсаността на вътрешния пазар; призовава ЕС да засили сътрудничеството в сферата на трудовото право и данъчните стимули; настоятелно призовава Комисията да насърчава използването на марката „Произведено в Европа“ за укрепване на единния пазар и продуктите с европейски произход;

44.  Приветства намерението на Комисията да разработи хоризонтален план за действие за стимулиране на търсенето на иновативни стоки и услуги; призовава Комисията да продължи проучването на жизнения цикъл на продуктите от етапа на суровините до етапа на рециклиране, за да установи критерии за ефикасност за продуктите, които вземат предвид съотношението между разходите и ползите и потенциала за иновации;

45.  Подчертава, че възлагането на обществени поръчки следва да бъде двигател на иновациите; изтъква, че възлагането на обществени поръчки е неделима част от индустриалната политика на търговските партньори на Съюза; счита, че насоките за държавните помощи следва да имат за цел да повишат конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, като възприемат също така най-добрите практики и добри примери от търговските партньори на ЕС, да насърчат европейското сътрудничество и да бъдат отворени за политически мерки за укрепване на иновациите; счита, че стандартизацията и екомаркировката, както и социалната отговорност на дружествата, включително за вносните стоки, играят важна роля в повишаването на усвояването на нови технологии; призовава Комисията да даде приоритет на дейностите в подкрепа на стандартизирането и оперативната съвместимост на нововъзникващите продукти, услуги и технологии като стълб на европейската вътрешна конкуренция и на възможностите за международна търговия;

46.  Признава, че надзорът на пазара е основен стълб за гарантиране на безопасността и качеството на продуктите в рамките на вътрешния пазар; приветства пакета относно безопасността на продуктите и надзора на пазара, предложен от Комисията, като подчертава важната роля, която обозначението за произход може да играе не само за потребителите, но и с оглед на постигането на по-голяма прозрачност на търговската политика както във вътрешен, така и във външен план; призовава Комисията да използва силата и ефективността на интернет в своята работа по надзор на пазара, като позволи на хората да вземат участие чрез предоставяне на обратна информация за продуктите; подчертава в тази връзка значението на правилното функциониране на защитата на потребителите в Европейския съюз;

47.  Подчертава, че завършването на изграждането на единния цифров пазар е важен елемент от индустриалната стратегия на ЕС; отново изтъква значението за МСП на цифровизацията на вътрешния пазар и развитието на електронната търговия на вътрешния пазар; счита, че цифровият пазар и пазарът на нови информационни технологии представлява възможност за развитие на промишлеността, която все още не е напълно оползотворена и за чието използване Европа притежава всички необходими предпоставки; подчертава неотложната необходимост политиката на ЕС за стандартизация в областта на ИКТ да бъде адаптирана спрямо пазарните и политическите промени, което ще доведе до постигането на целите на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, например електронен бизнес, електронна търговия, електронно управление на товарния транспорт („e-Freight“) и интелигентни транспортни системи (ИТС) и т.н.;

48.  Подчертава, че завършването на изграждането на единния цифров пазар следва да бъде важен елемент от индустриалната стратегия на ЕС; подчертава, че към онлайн и офлайн пазарите следва да се прилага равностойна регулаторна рамка, за да се гарантира лоялна конкуренция и защита на потребителите;

49.  Приветства признаването от страна на Комисията на определението на културните и творческите индустрии от висок клас като икономически сектори, което обхваща луксозните сегменти на пазарите на продукти и услуги и отразява специфични характеристики, като например културното и творческото измерение на продукта или услугата, престижния характер на продукта, интелектуалната собственост, качеството на производство, дизайна и иновациите, както и начина, по който продуктите и услугите се позиционират на пазара и се рекламират; призовава Комисията да признае специфичното естество на професиите, изискващи висока квалификация в европейските индустрии, които поддържат значителен брой работни места в Европа и отговарят на четири критерия: творчество, високи постижения, ноу-хау и обучение през цялото професионално развитие;

50.  Приветства намерението на Комисията да подкрепи конкурентоспособността на сектора на продукти и услуги от висок клас, който съставлява 3% от БВП на ЕС и поддържа над 1,5 милиона преки и непреки работни места, и я призовава да предприеме мерки за справяне с риска от недостиг на умения в сектора, за да се запазят специфичните европейски производствени методи и ноу-хау;

51.  Отбелязва, че европейската стоманодобивна промишленост работи с 50% от капацитета си и че европейското производство на стомана е намаляло с 25% от 2008 г. насам;

52.  Отбелязва, че европейският автомобилен сектор, който през 2007 г. е произвел 16 милиона автомобила, няма да успее да произведе 12 милиона автомобила през 2013 г.;

53.  Счита, че в условията на настоящата финансова, икономическа и социална криза публичните и частните инвестиции са от съществено значение като част от една цялостна стратегия за устойчив растеж; във връзка с това подкрепя цялостната реформа на режима на държавните помощи чрез прилагане на подход, който има по-широка социална и икономическа основа и чрез по-голяма гъвкавост на правилата за конкуренцията, както е установено в членове 101 и 102 от ДФЕС; отново заявява, че е важно да се отчитат в по-голяма степен качеството и ефикасността на публичните разходи;

54.  Подчертава, че индустриалната политика следва да използва в пълна степен инструментите на политиката в областта на конкуренцията, за да се създаде равнопоставеност и да се стимулират конкурентните пазари;

55.  Препоръчва Комисията да оцени в каква степен отказът на дадена група от международен мащаб да предаде даден обект, който е решила да бъде закрит, на друга група — потенциален купувач или на обществен орган за временно ползване, е допустимо съгласно европейското право в областта на конкуренцията;

56.  Отбелязва разследването на Комисията относно реформата на вътрешния пазар за промишлени продукти; призовава Комисията да гарантира, че съответните стандарти са съвместими с пазара;

57.  Признава усилията на Комисията за интелигентно регулиране, предназначени да намалят тежестта за промишлеността, без да се подкопава ефективността на законодателството, което включва оценки на въздействието, анализ на конкурентоспособността, „проверки на формата“ и МСП теста, по-специално с оглед на микропредприятията и МСП, и признава необходимостта от регулаторна стабилност за насърчаване на инвестициите; счита, че бюрократичната тежест и противоречащите си политики често са пречка за подобряване на конкурентоспособността на промишлените предприятия, счита, че работата по намаляването на тези тежести следва да заеме приоритетно място в политическия дневен ред и очаква предложения на Комисията по този въпрос, с конкретни цели; подкрепя регулаторната съгласуваност, хоризонтален регулаторен подход и организация на приоритетите, както и подобряване на анализа на конкурентоспособността, което следва да е задължително и да представлява неразделна част от насоките за оценка на въздействието; призовава държавите членки да използват „МСП теста“ и да подобрят анализа на конкурентоспособността също така на национално равнище; приветства усилията на Комисията за оценяване на кумулативните ефекти от законодателството в стоманодобивния сектор и призовава Комисията да разработи допълнително методологията, както и да установи другите сектори, в които би могло да се приложи успешно такъв подход;

58.  Насърчава допълнителното използване на потенциала на процедурата за уведомяване от Директива 98/34/ЕС и предлага държавите членки да въведат анализ на конкурентоспособността в оценките на въздействието, извършвани на етап изготвяне на проекти в националните законодателни процедури, в по-широката рамка на „теста за единния пазар“, за който се призовава в резолюцията на Парламента от 7 февруари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар;

59.  Призовава за бързото прилагане на Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) в подкрепа на европейските МСП; отбелязва значението на Европейската мрежа на предприятията „Enterprise Europe“ за подкрепата на МСП в трансграничната търговия в ЕС; подчертава значението на подкрепата за малките предприятия и помощта за превръщането им в средни предприятия, а на МСП — в големи предприятия, така че да се улесни глобалната им конкурентоспособност; припомня икономическите ползи от установяването също така на връзки между предприятия в някои сектори, например отбранителната промишленост, за постигане на икономии от мащаба и съвместна работа по общи промишлени проекти;

60.  Счита, че по-добрият, не толкова скъп и по-бърз достъп на МСП до антидъмпингови процедури е ключов за по-добрата им защита по по-ефективен начин от нелоялни практики от страна на търговски партньори; призовава ЕС да отчете този въпрос при реформата на инструментите за търговска защита;

61.  Призовава ЕС да укрепи своето промишлено производство, като предоставя по-точна информация на потребителите, направи задължително указването на произхода на продуктите от ЕС и внесените от трети държави продукти и наложи зачитането на географските означения на европейските хранителни продукти в трети държави;

62.  Припомня, че технологичното развитие е чувствителен и уязвим сектор; счита, че правата на интелектуална собственост (ПИС) са съществен елемент на икономиката, основана на знанието, и на добрата индустриална политика, който може да насърчи иновациите и научните изследвания и да укрепи европейската промишленост; приветства в тази връзка създаването на единен патент на ЕС и призовава държавите членки незабавно да го приложат; счита, че процесът, довел до създаването му, следва да бъде подкрепен като пример за добра практика в контекста на стремежа за по-тясно интегриране на промишлеността и вътрешния пазар; изразява загриженост, че настоящият режим на ПИС често не изпълнява своята мисия да доведе до иновации; счита, че повишената прозрачност и новаторските практики за управление и лицензиране могат да доведат до по-бързи решения на пазара; приветства в този контекст предприетите от Комисията действия; призовава Комисията и държавите членки също така да засилят защитата на ПИС, по-специално за борба с фалшифицирането и промишления шпионаж; подчертава, че са необходими нови управленски структури и форуми за защита на ПИС на международно равнище; призовава Комисията да разработи европейска стратегия за защита на търговската тайна;

63.  Подчертава значението на прилагането на ПИС във физическата и цифровата среда за създаването на растеж и работни места в европейската промишленост; във връзка с това приветства продължаващата реформа на системата на търговските марки в ЕС, която има потенциал да повиши защитата на търговските марки онлайн, офлайн и в рамките на целия вътрешен пазар;

64.  Подкрепя извършваната понастоящем реформа на правната система в областта на търговските марки, която ще засили подкрепата на търговските марки онлайн и офлайн, както и в рамките на целия вътрешен пазар и на международната търговия;

65.  Приветства признаването на проблема с наслояването на патенти и патентните засади; подкрепя изменението на регулаторната система с цел подкрепа на насърчаващото конкуренцията кръстосано лицензиране и договореностите за обединяване на патенти (патентен пул);

66.  Призовава Комисията да предложи законодателство, което ще позволи на европейските дружества да произвеждат генерични и биоподобни лекарства в ЕС по време на срока на сертификата за допълнителна закрила (СДЗ) след изтичането на срока на патентната защита, за да се подготвят за незабавно пускане на пазара след изтичането на СДЗ или за износ към държави, в които няма въведен патент или СДЗ; счита, че такива разпоредби биха могли да спомогнат да се избягва възлагането на производството на външни изпълнители и за насърчаване на създаването на работни места в ЕС, както и за създаването на равни условия за европейските предприятия и техните конкуренти в трети държави;

67.  Подчертава, че последиците от външните отношения се простират отвъд подписаните споразумения в рамките на Световната търговска организация (СТО) и че при развитието на външното измерение на индустриалната политика ЕС и държавите членки следва да договорят общи позиции, за да гарантират наличието на равнопоставени условия на конкуренция на световно равнище;

68.  Обръща внимание на факта, че в съвместното съобщение от 7 февруари 2013 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност — Отворено, безопасно и сигурно киберпространство“(22) , заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се ангажира да разработи и да насърчи промишлените и технологичните ресурси в сферата на киберсигурността;

69.  Подчертава необходимостта от подобряване на конкурентоспособността на европейските дружества на световния пазар; отбелязва значението на търговската стратегия на ЕС; призовава Комисията, в светлината на увеличената конкуренция от страна на търговските партньори на ЕС, да реорганизира търговската си политика, за да гарантира, че търговската политика и политиката в областта на конкуренцията на Съюза са съвместими с целите на европейската индустриална политика, и че това не нарушава потенциала за иновации и конкурентоспособност на европейските дружества; призовава Комисията да разработи, заедно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, стратегия за включване на бюра за МСП в мисиите на ЕС; отбелязва, че тези бюра за МСП следва да вземат предвид работата на търговските камари и следва да включат поуките, извлечени от европейските бизнес центрове; призовава Комисията и държавите членки да засилят своето сътрудничество в подкрепа на европейските дружества на външните пазари; по-специално ги призовава да отдадат приоритетно значение на инструментите в подкрепа на МСП и да централизират информацията за МСП чрез въвеждане на „обслужване на едно гише“ на територията на целия ЕС; призовава Комисията да включи теста за подобряване на конкурентоспособността в оценките на въздействието на търговските споразумения, както и в оценката на тяхното кумулативно въздействие;

70.  Отбелязва, че екологичните разходи на европейската промишленост карат представителите на европейската промишленост да инвестират извън Европа;

71.  Подчертава значението на екологичните и социалните стандарти в двустранните търговски споразумения и многостранните търговски отношения за установяването на лоялна и справедлива търговия и равнопоставени условия на конкуренция в глобален план; призовава Комисията, при подписването на нови търговски споразумения или при преразглеждането на съществуващите търговски споразумения, да гарантира равни условия на операторите, установени в ЕС и извън него; подчертава, че ЕС следва да предприеме действителни стъпки да повдигне въпроса за конкретни нарушения, които вредят на интересите на европейската промишленост, и че Съюзът следва да въведе постепенно принципа на реципрочни търговски отношения, и по-специално по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки, както и да подобри способността за реагиране, което може да спомогне за отварянето на пазарите;

72.  Припомня на Комисията, че ниското равнище на възнагражденията и опазването на околната среда продължават да бъдат много важен аспект на международната конкуренция и че е наложително да се продължи хармонизирането на тези стандарти, като се установяват по-високи равнища, за да може ЕС действително да постигне повторна индустриализация; във връзка с това призовава Комисията да договаря обвързващи задължения по отношение на правата на работниците и служителите и опазването на околната среда в споразуменията за свободна търговия с трети държави;

73.  Отбелязва проекта на Комисията за модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС, които са ключови елементи на индустриалната политика; надява се модернизацията да може да подобри тяхната ефективност; за тази цел настоятелно призовава Комисията да не отслабва тези инструменти, нито де юре, нито де факто, а напротив, да ги засили, за да защитават по-ефективно, и във възможно най-кратки срокове, европейските предприятия, независимо от техния размер, срещу незаконни или нелоялни търговски практики;

74.  Припомня необходимостта, всеки път когато обстоятелствата го налагат, от използване на инструменти за търговска защита срещу държавите, които не спазват правилата на международната търговия или споразуменията за свободна търговия с ЕС; призовава за улеснен, по-бърз и не толкова скъп достъп на МСП до антидъмпингови процедури, с цел по-добрата защита на МСП срещу нелоялни практики;

75.  Обръща внимание на ключовата роля на научните изследвания и иновациите за гарантиране на конкурентоспособността на европейските дружества на световните пазари и набляга на необходимостта от това, европейските дружества да прогнозират по-добре изискванията на пазари на трети държави, за да отговорят на международното търсене;

76.  Счита, че за възстановяването на промишления сектор на ЕС е от съществено значение Съюзът да се сдобие с инструменти, позволяващи:

   провеждане на по-активна политика за борба с дъмпинга и предприемане на подходящи действия в отговор, наред с другото, на нелоялните експортни субсидии, прилагани от някои трети държави,
   провеждане на реална политика на обменния курс, която защитава европейските търговски интереси,
   насърчаване на концепцията за „справедлива търговия“, която се основава на взаимно спазване на социалните, екологичните и културните стандарти, както и на стандартите, свързани с правата на човека, в международната търговия;

77.  Призовава Комисията да подобри значително своята оценка на търговските споразумения, по-специално провежданите оценки на въздействието, чрез отчитане на въпроса за конкурентоспособността на промишления сектор и чрез извършване на последващи оценки, както и анализи на съвкупното въздействие върху всички вече сключени споразумения или споразумения, които се договарят; подчертава значението на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите за постигането на европейските цели в областта на повторната индустриализация, растежа и заетостта; което има потенциала да опрости и увеличи износа на европейските промишлени продукти, да подобри конкурентоспособността на индустрията чрез повишаване на международните стандарти за производство и да намали разходите за внос на суровини и обработени материали за производствените дружества; застъпва становището, че като други търговски споразумения трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите следва да включва глава, която е съсредоточена върху въпроси от енергетиката, които могат да засегнат вътрешния пазар; призовава Комисията чрез премахване на тарифите да даде възможност за по-добър пазарен достъп по отношение на услугите и инвестициите, да засили регулаторното сътрудничество, да гарантира подобряване на правилата за възлагане на обществени поръчки и защитата на правата върху интелектуална собственост, както и да преследва активно тези цели в политиката в областта на конкуренцията и по отношение на енергията и суровините; подчертава, че е необходимо рационализирането на разпоредбите, както и намаляването на регулаторната и административната тежест, каквато е целта на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите, да бъдат извършени при стриктно отчитане и защита на високите социални и екологични стандарти и правата на служителите; подчертава факта, че евентуалното сключване на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите ще създаде възможност за широко икономическо пространство, което, на свой ред, ще укрепи отношенията на ЕС и ще послужи като мултипликатор за преките чуждестранни инвестиции в ЕС;

78.  Призовава Комисията да проучи примера на САЩ, където се позволява на профсъюзите да внасят търговски жалби, като се има предвид, че търговските нарушения могат отрицателно да засегнат промишлеността, и следователно, работниците и служителите, и да предложи подобни мерки за ЕС;

79.  Подчертава, че веригата на промишлената добавена стойност в Европа трябва да се укрепи от бъдещите търговски договори, споразумения за инвестиции и споразумения в областта на интелектуалната собственост, което означава, че вече трябва да се включи стратегическа ориентация в тази насока при изготвянето на мандата;

80.  Призовава Комисията да разработи европейска стратегия за износ за ресурсно- и енергийноефективни технологии и съответните услуги, което включва дипломация за стандартизиране, за да се насърчи използването на европейските стандарти в световен мащаб;

81.  Припомня, че техническите стандарти и регламенти играят основна роля за гарантиране на водещата позиция на ЕС в новаторските сектори, включително екологосъобразните технологии; ето защо призовава Комисията да засили капацитета на ЕС за създаване на стандарти и международни технически правила в новаторските сектори; освен това насърчава Комисията да подобри сътрудничеството с ключови трети държави, особено с държавите с бързо развиваща се икономика, за да се създадат общи технически стандарти и норми;

Финансиране на индустриалното възраждане

82.  Признава, че съществуват ограничения на банковото кредитиране и тяхното отрицателно въздействие, особено върху малките и средните предприятия; изразява съжаление относно факта, че такива пречки засягат също така инструментите за финансиране, предоставени от ЕС, и счита, че Комисията следва да изисква годишни доклади от финансовите посредници, които са отговорни за управлението на тези инструменти; приветства зелената книга на Комисията относно дългосрочното финансиране; подчертава необходимостта от засилване на устойчивостта и надеждността на банковия сектор на ЕС посредством Базел III, банков съюз и ЕМС; подчертава, че е важно нашите международни партньори също да прилагат правилата на Базел III; посочва, че инвестициите в сферата на промишлеността са дългосрочни инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да подобрят законодателната и финансовата рамка, като я направят по-ясна и предвидима, и по този начин да насърчат инвестициите в сферата на промишлеността;

83.  Счита, че е необходимо да се проучат нови алтернативни и творчески възможности за финансиране, по-специално по отношение на частното и дяловото финансиране; отбелязва, че насърчаването на финансовата грамотност също играе важна роля в това отношение и че финансовата грамотност следва да бъде включена в училищните програми;

84.  Подчертава значението на финансовите ресурси за стартиращите дружества и за МСП, така че предприемачите да разполагат с ресурси за въвеждане на новаторски идеи на пазара;

85.  Приветства инициативата на Комисията за създаване на съвместни финансови инструменти с ЕИБ и отбелязва, че тази инициатива беше одобрена от Европейския съвет на срещата му през юни 2013 г.; приветства също така факта, че Комисията и ЕИБ планираха да представят на Европейския съвет изчерпателен доклад относно прилагането на инструментите преди срещата му през октомври 2013 г., установяващ количествени цели, инструменти и график;

86.  Призовава Съвета — след консултация с Комисията и ЕИБ — да конкретизира без отлагане параметрите за тези инструменти с цел постигане на съществен ефект на лоста; подчертава, че прилагането на тези инструменти следва да започне преди края на 2013 г.;

87.  Приветства увеличението на капитала на ЕИБ и публикуваните от нея насоки за кредитиране във връзка с нов стандарт за качествени показатели на емисиите (EPS) за 550 г CO2 на киловат час (g/kWh); счита, че ЕИБ може да спомогне за смекчаването на проблемите, свързани с разпокъсаността на финансовите пазари на ЕС; изисква от ЕИБ да продължи да проучва разработването на нови модели на кредити, адаптирани към нуждите на промишлеността; призовава ЕИБ да изпълни плана си за увеличение на своята дейност по кредитиране в ЕС с над 50% в периода 2013—2015 г.;

88.  Посочва, че субсидиарността оставя възможност за голямо разнообразие от фискални политики и кредитиране, както и договорености за субсидии в Европа;

89.  Призовава Комисията да проучи как пазарът на обезпечените с активи ценни книжа, както и алтернативните формули за финансиране с подходящ пруденциален надзор, могат да бъдат използвани за улесняване на финансирането на МСП; отбелязва ролята, която банките за стопанско развитие и инфраструктура могат да играят за инвестиране в емитираните от банки, структурирани обезпечени облигации, като съчетават такава инвестиция с по-високи цели за предоставяне на заеми на МСП; приветства предложението за частни партньорства за кредитиране, при които се обединяват застрахователно дружество и банка, за да предоставят краткосрочни и дългосрочни заеми;

90.  Счита, че е важно да се насърчават нови иновативни модели за финансиране на МСП, по-специално с висок потенциал за растеж; отбелязва процъфтяването на инициативите за колективно финансиране и електронните платформи за заеми в Европа, както и финансовите и нефинансовите ползи, които това финансиране носи за МСП и предприемачите, като например предоставянето на начално финансиране, валидиране на продукти, обратна връзка с клиентите и стабилна и ангажирана акционерна структура; призовава Комисията да публикува съобщение относно колективното финансиране; призовава Комисията да разработи ефективна регулаторна рамка за колективното финансиране въз основа на суми до 1 милиона евро на проект, която да разглежда също и въпросите, свързани със защитата на инвеститорите; призовава Комисията да разгледа възможността за предоставяне на ограничени средства за услуги за колективно финансиране, както вече са направили някои държави членки;

91.  Призовава Комисията да подкрепи създаването на местни пазари на облигации за МСП, за да се осигури подходящо дългосрочно финансиране, особено в регионите с ограничено кредитиране; смята, че местните пазари на облигации като Щутгартската фондова борса могат да послужат за потенциален модел;

92.  Призовава Комисията да подкрепи развитието на национални инвестиционни банки за МСП и да даде възможност на съществуващите банки от този тип да разширят дейността си в други държави членки и да участват в проекти по финансиране извън националните граници, като изготви насоки с оглед на преодоляването на широко разпространената кредитна криза;

93.  Счита, че забавянето на плащанията е източник на нестабилност и загуба на конкурентоспособност за предприятията, и по-специално за МСП; поздравява държавите членки, които са въвели изцяло директивата относно забавянето на плащанията и призовава за пълното й прилагане в целия ЕС; счита, че наличните помощи и финансови инструменти на ЕС не са достатъчно познати на стопанските субекти, и по-специално на МСП; призовава в целия Съюз да бъде въведено централизиране на информацията за МСП чрез „обслужване на едно гише“ във връзка с възможностите за финансиране от ЕС; подчертава, че е важно създаването на мрежи на посреднически сдружения на предприемачи с нестопански цели за създаване,осигуряване на подкрепа, наставничество и отпускане на заеми за МСП, с цел да се развива предприемачеството;

94.  Счита, че нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки пречи за развитието на силна европейска индустриална политика;

95.  Подкрепя по-добрата координация на системите за корпоративно данъчно облагане в ЕС чрез установяването на хармонизирани данъчни основи.

96.  Призовава Комисията да направи цялостно проучване на факторите на неценовата конкурентоспособност за различните промишлени дейности, извършвани на територията на ЕС (срок на доставка, патенти, качество на продуктите, обслужване след продажба на клиента, качество на мрежите за транспортна, енергийна и ИТ инфраструктура и др.), в сравнение с тези в други региони на света; призовава Комисията да извършва текущ анализ на прегледа на макроикономическата конкурентоспособност на ЕС, по-специално по отношение на мрежите за транспортна, енергийна и ИТ инфраструктура, както и да изготви изследвания относно дългосрочното финансиране на нова или съществуваща инфраструктура, която е необходима, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде конкурентоспособен;

97.  Подчертава значението на рисковия капитал и мрежите на бизнес ангелите, по-специално за жените; призовава за бързото реализиране на онлайн портала за жени предприемачи; приветства подкрепата на ЕС за създаването на мрежи от бизнес ангели и инкубатори; приветства по-специално създаването на капиталов механизъм по „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия, така че да се подкрепи количественото и качественото нарастване на предлагането на рисков капитал; счита, че Европейският инвестиционен фонд има ключова роля за развитието на пазарите на рисков капитал, по-специално за внедряването на нови технологии; счита, че разграничението за данъчни цели между капитал и дълг следва да бъде премахнато;

98.  Призовава Комисията да извърши проучване относно мултиплициращия ефект на водещи предприятия (leading competence units) с оглед на техните мрежи за производство, създаване на добавена стойност и заетост в икономиката като цяло; счита, че водещите предприятия не се определят непременно посредством техния размер, а отговарят на редица критерии, като например международна насоченост, определен минимален дял на вътрешния и световния пазар, интензивна научноизследователска и развойна дейност, както и сътрудничество с голяма мрежа от предприятия; счита, че подобно проучване би могло да подчертае преди всичко взаимообвързаността на промишлените предприятия и МСП и следователно да опровергае някои стереотипи по отношение на преработващата промишлена база;

Спечелване на необходимите умения и работна сила за индустриално възраждане

99.  Счита, че от началото на кризата около 5500 европейски промишлени дружества са били „преструктурирани“, което е довело до загубата на около 2,7 милиона работни места;

100.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ е възможност за стабилна заетост с добри работни места и достойно възнаграждение; подчертава, че е неизбежно партньорството със заинтересованите страни, по-специално социалните партньори, камарите и младежките организации, в контекста на включването на младежите в състава на работната сила; призовава Комисията и държавите членки да засилят социалния диалог и в рамките на клоновете на предприятията и дружествата; счита, че участието на социалните партньори на възможно най-ранен етап от всяка законодателна процедура би било от голяма полза; призовава също така Комисията да насърчава — на своето равнище — ролята на социалните партньори, като надлежно отчита различията между националните системи; призовава социалните партньори да участват в диалог на равнището на ЕС винаги, когато е възможно,

101.  Отбелязва, че стратегията РАЙЗ ще изисква все повече и по-добър достъп до обучение, учене през целия живот, професионално обучение и университетско образование, даващи подготовка за бъдещето, силен акцент върху областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, особено по отношение на жените, и подкрепа на предприемачеството; застъпва се за включването на подобни теми в училищната програма; подкрепя развитието на професионалното обучение и схеми за стажове и на адекватна мрежа за социална сигурност, заедно с политика за втори шанс; във връзка с това счита, че програмите и инструментите на ЕС, като например „Хоризонт 2020“ и Европейският институт за иновации и технологии следва да играят важна роля;

102.  Счита, че подкрепата на квалифицираната работна ръка предоставя на Европа голямо предимство и е основен двигател за развитието на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност; призовава за отделяне на специално внимание за подкрепа на образованието с оглед създаване на изследователски центрове в институциите с най-високи академични постижения на международно равнище;

103.  Счита, че иновациите на работното място, развитието на компетентностите, творчеството и самостоятелността на работниците и екипната работа са важни активи за ефикасни социални и икономически резултати на предприятията; подчертава, че трябва да се увеличи демократизацията на работното място, включително активното участие на представителите на персонала и профсъюзите; призовава държавите членки или съответните регионални органи да създадат рамка за продължаващо обучение – под формата на лично право на обучение или други схеми, която да гарантира, че наличието на умения изпреварва нарастващото търсене в сектора и може да се приспособява към нов пазар или, в случай на загуба на работното място, може да се прехвърли в друг промишлен сектор; отбелязва, че работодателите и работниците носят споделена отговорност по отношение на ученето през целия живот; освен това отбелязва, че информирането и консултациите на работното място представляват основно право, залегнало в Договора;

104.  Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и съответните секторни социални партньори, за да се изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози за уменията, изисквани от пазара на труда, по-специално чрез създаването на европейски съвети за промишлени умения;

105.  Призовава държавите членки да търсят решения за недостига на електронни умения на всички образователни равнища, както и чрез учене през целия живот, тъй като в дългосрочен план развитието на ИКТ може да има голямо въздействие върху развиващите се индустрии в сектори като енергийна ефективност, екологично планиране, цели за безопасност и други възможности за комуникация (напр. ефикасни и интелигентни транспортни системи, системи за общуване по моделите „човек—човек“, „човек—машина“ и „машина—машина“);

106.  Подчертава, че силната позиция в инженерните и информационните технологии подобрява устойчивостта в сферата на заетостта; призовава държавите членки с подкрепата на Комисията да обмислят определянето на национални цели за увеличаване на броя на студентите, които се обучават в специалности в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; счита, че създаването на национални, регионални и европейски платформи за обмен на най-добри практики между регионите, университетите и промишлеността може да бъде от полза при определяне на целите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; също така счита, че ако бъдат създадени европейски платформи, те могат да бъдат от значение за осигуряване на координация и сътрудничество за националните платформи на европейско равнище; подчертава, че в този контекст основните умения в областта на ИКТ също следва да бъдат насърчавани в училищата и програмите за професионално обучение;

107.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат американския модел на създаване на фондове „от колеж към кариера“ (C2C), за да се изградят партньорства между промишлеността и университетите, с цел да се обучават млади хора за работа в развиващите се индустрии; отбелязва обсъжданите в Обединеното кралство планове за създаване на „университетски технически гимназии“ с партньори от промишлеността;

108.  Подчертава значението на засилването на доброволната мобилност сред младите хора, чрез насърчаване на програмата „Еразъм за всички“ и премахване на съществуващите пречки пред трансграничното чиракуване и различните видове стажове, както и чрез засилване на преносимостта на пенсиите и трудовите права и правата на социална закрила в целия ЕС; подчертава, че по-специално програмата „Еразъм за млади предприемачи“ следва да бъде значително разширена;

109.  Предлага да се мобилизират всички налични финансови и законодателни инструменти за насърчаване на стопанската релокализация и призовава за създаването на информационни центрове, с цел да се повиши осведомеността на предприемачите по отношение на предимствата при запазване или преместване на дейностите им в Европа, свързани със скъсяването на веригите на доставки и евентуалното създаване на местни производствени традиции и повишаването на ефективността в този сектор, като същевременно се създават повече работни места на местно равнище; настоятелно призовава за това, Европейският портал за професионална мобилност (EURES) да се използва по възможно най-ефикасен начин, за да се извлекат ползи от уменията на младите европейци, търсещи работа; призовава държавите членки да подобрят прилагането на директивата за услугите, както и да премахнат случаите на социален дъмпинг;

110.  Подчертава, че образованието е основно изискване и че всички негови равнища следва да бъдат достъпни за всички, от основното училище до университета;

111.  Подчертава необходимостта от намаляване на процента на преждевременно напускащите училище и подчертава, че лицата, напускащите училище, се нуждаят от възможности за обучение, какъвто е случаят с австрийската „Гаранция за обучение“;

112.  Приветства решението за прилагане на „гаранцията за младежта“ и свързаните с нея амбиции, както и готовността на държавите членки да предоставят финансови средства за борба срещу младежката безработица; приветства популяризирането на алианс за професионална подготовка; посочва, че в някои държави членки професионалната подготовка не е задоволително включена в политиката по заетостта; призовава Комисията да разработи общи показатели за социални инвестиции, особено по отношение на младежката безработица; призовава промишлеността да играе активна роля в изпълнението на „гаранцията за младежта“ на съответното национално равнище и да предложи качествена заетост или стажове на младежите, когато е възможно, както и да се създадат качествени стажове с достойно заплащане; настоятелно призовава държавите членки да направят схемите за професионално обучение по-привлекателни за дружествата чрез разнообразни мерки;

113.  Подчертава, че държавите членки със силни системи за професионално обучение са имали сравнително стабилни пазари на труда по време на кризата; приканва всички държави членки да проучат и въведат такива системи, съвместно със социалните партньори и други съответни заинтересовани страни, например търговските камари; отбелязва предизвикателството, свързано с повишаването на съвместимостта между Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); подчертава също така значението на съпоставимостта и повишената съвместимост между различните национални системи за професионално обучение, за да се улесни мобилността на пазара на труда в съответните категории работни места;

114.  Подчертава, че училищата за средно техническо образование и системите за професионално обучение играят съществена роля; подкрепя инициативите на Комисията за насърчаване на трансграничния обмен между държавите членки;

115.  Счита, че имиджът на професионалното образование и обучение следва да се подобри не само чрез изтъкването на присъщата им стойност, но също и чрез асоциирането им с възможен преход към университетско или друг вид висше образование; отбелязва, че това също налага висококачественото професионално образование и квалификациите, придобити чрез обучение, да бъдат класирани по-високо в националните рамки за качество от държавите членки; подчертава, че подобряването на образователните умения е важно с цел да се повиши качеството на развитието на нови производствени умения, също така посредством мерки на ЕС за стандартизиране на политиките относно човешките ресурси, като се започне от основното обучение;

116.  Призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят и приложат програми за професионално ориентиране на младите хора в областта на науката и технологиите, с цел насърчаване развитието на жизнеспособна и устойчива икономика, както и да въведат мерки за повишаване на информираността и насочване на вниманието към въпроси, свързани с екологията и околната среда, посредством официалната образователна система и чрез мерки на местните и регионалните органи;

117.  Счита, че допълнителното развиване на свободата на движение на работниците, чрез използването на инструменти като взаимното признаване на професионални квалификации и учене през целия живот, по-специално за уязвими работници, има голям потенциал за намаляване на недостига на квалифицирана работна ръка и за стартиране на приобщаващ растеж;

118.  Призовава държавите членки да създадат механизми за микрокредитиране за млади хора, за да насърчат предприемачеството;

119.  Очаква, че мерките и действията, предприети с цел насърчаване на предприемачеството на европейско и национално равнище, ще се прилагат за всички видове предприятия, кооперативни организации, занаятчийски предприятия, свободни професии и социално-икономически предприятия;

120.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ следва да се ръководи от принципа „равно заплащане за еднакъв труд“, за да се гарантират както равенство между половете на работното място, така и еднакви условия за служителите, наети при условията на различни договорни форми;

121.  Изтъква, че всяка година жените представляват повече от половината от завършилите висше образование в Европа; подчертава положителното въздействие, което биха оказали уменията на квалифицираните жени върху предприятията, особено върху растежа, производителността и конкурентоспособността на европейската промишленост; във връзка с това призовава заинтересованите страни в икономическата, образователната и социалната сфера, както и Комисията, да насърчават и да засилят ролята на жените в промишлените сектори в Европа;

122.  Подчертава колко е важно да се избягва традиционното неравновесие между половете в промишлеността; счита, че е от значение това неравновесие да се премахне, за да могат и жените, и мъжете да участват напълно в пазара на труда, по-специално като се имат предвид демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

123.  Позовава се на важната роля на жените работници в стратегията РАЙЗ; подчертава, че липсата на свързани с равенството между половете перспективи в индустриалните политики увеличава неравенството между половете; счита, че е от значение настоящото неравновесие между половете да се премахне, за да могат и жените, и мъжете да участват напълно в пазара на труда, въз основа на принципа „равно заплащане за еднакъв труд“; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че жените работници са задоволително представени и не са изключени от обучения, проекти и програми относно екологичната трансформация; подчертава необходимостта от включването на принципа на равенство между половете; призовава държавите членки да прилагат мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, за да се гарантират максимални възможности за устойчиво и постоянно развитие на кариерата на жените;

124.  Отбелязва, че преходът към нисковъглеродна икономика не само ще създаде нови работни места в нови икономически сектори, но също така би могъл да доведе до загуба на работни места в по-малко устойчиви дейности; във връзка с това препоръчва да бъдат създадени и укрепени инструменти за навременно предвиждане на промяната, с цел да се гарантира плавен преход от едни работни места към други;

125.  Призовава Комисията да разработи и да насърчи използването на инструментариума за устойчива фирмена политика (вкл. корпоративна социална отговорност, отчитане на устойчивостта, действия за насърчаване на нисковъглеродни или нискоотпадъчни модели на производството);

126.  Подчертава значението на корпоративната социална отговорност — ключов инструмент на фирмената политика, който обръща внимание на ефикасното използване на природните ресурси, социалните аспекти по отношение на връзките с общността, с работниците и техните представители, както и на икономическите аспекти, свързани с доброто фирмено управление;

127.  Призовава държавите членки, в диалог със социалните партньори и съответните заинтересовани страни, да обсъдят политики за придаване на повече гъвкавост на работното време в периоди на икономически спад;

128.  Предлага дневният ред на една бъдеща тристранна социална среща на върха за растеж и заетост съгласно член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз да съдържа въпроса за включването на съответствието с определени минимални социални стандарти във формирането на производствената цена;

Политика в областта на ресурсите и енергията с цел индустриално възраждане

129.  Изтъква факта, че ресурсите и енергията са в основата на стратегията РАЙЗ, тъй като те са от съществено значение за международната конкурентоспособност; подчертава, че наличието на суровини има изключително значение за възможностите за развитие на европейската промишленост и предупреждава, че без някои важни суровини повечето европейски стратегически индустрии в Европа не биха могли да се развиват в бъдеще; призовава Комисията и държавите членки да предприемат активни мерки за борба с прекомерните разходи в областта на ресурсите и енергията; застъпва се за интегриран триъгълен подход, основаващ се на принципите за достъпност на цените, устойчивост и възможност за практически достъп, които набляга на трите споменати измерения, като същевременно се стреми да разграничи растежа от увеличеното използване на ресурси; подчертава, че е важно да се гарантира конкурентоспособен и прозрачен енергиен пазар, който предотвратява неравновесията между държавите членки и осигурява лесен достъп до безопасна, устойчива, достъпна от ценова гледна точка и надеждна енергия; отбелязва необходимостта от стратегия, която благоприятства интеграцията на европейския енергиен пазар и развитието на енергийните инфраструктури;

130.  Приветства европейската инициатива за суровините, европейското партньорство за иновации, свързани със суровините, и неговия стратегически план за изпълнение, както и пътната карта за ефективно използване на ресурсите; подчертава необходимостта от това да бъде разрешен проблемът с недостига на ресурси във връзка с ключови ресурси като водата; призовава Комисията да продължи работата по своята основаваща се на три стълба стратегия за суровините, включваща въпросите международни партньорства и търговия, снабдяване със суровини в ЕС, ефикасно използване на ресурсите, рециклиране и повторно използване; призовава Комисията да включи целите на политиката в областта на отпадъците в европейския семестър, в препоръките за държавите и националните програми за реформи; призовава Комисията допълнително да развие секторни референтни показатели за ефективност на ресурсите, и по-специално за целите на обществените поръчки; призовава Комисията да възприеме стратегия за намаляване, повторно използване и рециклиране на отпадъците, както и да проучи внимателно предложенията, призоваващи за ограничаването на важни суровини; подчертава значението на глобална схема за сертифициране във връзка с рециклирането в първата фаза от третирането на опасни отпадъци и отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО); посочва, че в някои държави членки съществуват съответни схеми за събиране и рециклиране в сградите; отбелязва, че европейските добивни отрасли демонстрират някои от най-високите стандарти в света и призовава Комисията в срок от две години да направи оценка на предложението за създаване на европейски институт по геология; призовава Комисията да представи мерки, насочени към хармонизиране на правилата и процедурите по лицензиране на добива на суровини в ЕС; призовава държавите членки, промишлените предприятия, геоложките институти и Комисията да си сътрудничат за географското отбелязване на местоположението на суровините;

131.  Подчертава възможността за преминаване към икономика, основана в по-голяма степен на биопроизводство, тъй като суровините, напр. горските суровини, могат да играят важна роля в производството на енергия от възобновяеми източници и в устойчивото промишлено производство;

132.  Призовава за бързото прилагане на директивата за енергийната ефективност и националните планове за действие, подкрепени от подходящи финансови стимули; призовава за въвеждане на групово освобождаване по отношение на всички схеми за енергийна ефективност, които са нотифицирани пред Европейската комисия като част от плановете за действие в областта на енергийната ефективност на държавите членки; счита, че държавите членки следва да изготвят амбициозни стратегии, по-специално с оглед на обновяването на съществуващия сграден фонд съгласно установените общи норми; подчертава, че финансовите инструменти биха могли допълнително да насърчат програма за ефикасност; призовава Комисията да работи за установяването на икономически ефективни критерии за енергията от възобновяеми източници; подчертава, че надеждното, сигурно и достъпно от ценова гледна точка енергоснабдяване е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската промишленост; подчертава значимостта на ясни и дългосрочни цели за климата, за да се даде възможност на предприятията да инвестират, по-специално в „зелените“ индустрии; настоятелно призовава Комисията да предложи стабилна правна рамка за средносрочни и дългосрочни действия на европейската политика в областта на енергетиката и климата до 2030 г., за да насърчи инвестициите в намаляването на въглеродните емисии, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

133.  Отбелязва, че единствено ЕС прилага схема за търговия с квоти за емисии и че като се изключат държавите членки, броят на държавите, които продължават да се придържат към Протокола от Киото, е по-малко от половин дузина, което, заедно с ЕС, не представлява дори 15 % от световните емисии на CO2 ;

134.  Призовава Комисията да представи индустриална стратегия за възобновяемите енергийни източници, която включва пълния набор научноизследователска дейност, както и финансирането, за да гарантира, че ЕС ще запази своята водеща роля в областта на енергията от възобновяеми източници;

135.  Счита, че европейската промишленост, както и отделните потребители биха спечелили от модернизирана енергийна инфраструктура, като например интелигентни мрежи, които биха спомогнали за максимализиране на местния енергиен потенциал и за пълното интегриране на възобновяемите източници в енергийните доставки;

136.  Призовава Комисията да гарантира, че е налице стабилна рамка за енергоснабдяване през следващите десетилетия, за да се гарантира сигурност на инвестициите и по този начин да се даде възможност за предприемане на мерки за насърчаване на устойчивата конкурентоспособност;

137.  Подчертава настоящите тенденции по отношение на цените на енергията на световно равнище, които са свързани с неконвенционални източници на нефт и газ в САЩ, както и развитието в Близкия изток; отбелязва, че високите цени на енергията са важен фактор, засягащ конкурентоспособността на европейските промишлени предприятия; подчертава необходимостта от предоставяне на анализи на факторите, влияещи върху цената на енергията; призовава Комисията да вземе това предвид, както беше направено в нейните оценки на въздействието, когато изготвя бъдещи предложения; подчертава, че стратегията РАЙЗ изисква съгласуваност между индустриалната и енергийната политика и политиката за климата; отбелязва, че по-ниските цени на енергията в САЩ дадоха възможност за допълнителни инвестиции в сферата на промишлеността; препраща към резолюциите на Парламента относно подобни инвестиции; подчертава изключително важната роля на енергоемките отрасли, които произвеждат важни основни материали; подчертава, че тези индустрии са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии и че поради тази причина са необходими специални предпазни мерки, за да се запази конкурентоспособността; изисква от Комисията да представи препоръки за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии;

138.  Изразява съжаление, че Комисията не потвърди придържането си към принципа на предпазливост във връзка със секторите, които използват технологии, за които не е доказано, че не носят риск;

139.  Подчертава, че държавите от южна Европа плащат най-високата цена на природния газ в Европа, което поставя промишлените отрасли, и по-специално енергоемките отрасли, в неизгодно конкурентно положение, като в същото време увеличава риска от изместване на въглеродните емисии;

140.  Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат условията за дългосрочните енергийни договори, да преразгледат договорите за газ, основани на механизми за ценообразуване, свързани с промените в цената на нефта, и да се насочат към ценообразуване, основаващо се на разпределителни центрове, свързано с повече конкуренция на вътрешния пазар; призовава Комисията да окаже съдействие при проучването на възможностите за предоговаряне на тези договори и да улесни прехода към по-гъвкави алтернативи, като по този начин се подпомага постигането на целите за по-добър достъп до газ за всички държави членки;

Регионална стратегия РАЙЗ с особен фокус върху Южна Европа

141.  Застъпва се за многорегионален подход на индустриалната политика, който отново да даде ход на устойчивия растеж в икономиките с намаляващ БВП или в тези, които са изложени на значителни рискове по отношение на промишлената база; отбелязва спешната необходимост от прилагане на мерки за подкрепа на промишлените сектори, които са най-силно засегнати от кризата и международната конкуренция; подкрепя прилагането на стратегия с висока добавена стойност в процеса на интеграция на регионалните икономики, и по-специално южните икономики, в глобалните вериги на стойност; счита, че стратегии за интелигентно специализиране са особено подходящи в този контекст и че съществуващите силни страни на промишлеността трябва да бъдат насърчавани чрез повече иновации и специализиране; счита, че е необходима инвестиционна стратегия за южните региони, заедно със стратегиите за интелигентно специализиране;

142.  Подчертава, че кредитирането в държавите членки в криза трябва да се подобри и смята, че може да се създаде програма за микрокредитиране, финансирана от ЕИБ или националните банки за развитие, която да позволява на МСП да изпълняват поръчки;

143.  Отбелязва, че редица региони са повлияни отрицателно от периферното си местоположение, както и че липсата на подходяща и добре свързана инфраструктура ощетява способността им да бъдат конкурентни на вътрешния пазар и извън Съюза; отбелязва, че това е от особено значение за някои южни региони на Европа, но и че други региони, като например източните и северните региони на Европа— където са разположени голяма част от природните ресурси на Съюза — също трябва да бъдат по-добре свързани с останалата част на Съюза; призовава Комисията да насърчи цялостна европейска инфраструктурна интеграция, и по-специално на южните икономики, особено във връзка с железопътния транспорт, енергетиката и ИКТ, и подчертава необходимостта от приспособяването на Механизма за свързване на Европа за постигането на тази цел; призовава европейските институции и държавите членки да гарантират подходящи равнища на финансиране и опростени административни процедури, с цел насърчаване на ПЧП, проектното финансиране и облигациите за проекти; изразява съжаление относно факта, че Иберийският полуостров не е напълно интегриран с европейския железопътен пазар и че заедно с част от Южна и Източна Европа, той не е интегриран с европейския енергиен пазар;

144.  Изтъква, че южните региони имат голям потенциал за развитието на стратегическия сектор на възобновяемите източници на енергия; призовава за мерки, които да стимулират пазарите в тези региони, включително действия за насърчаване на създаването на микрогенератори от предприятия, които биха искали да произвеждат собствена електроенергия и да продават остатъчната енергия в мрежата;

145.  Подчертава, че увеличаването на разнообразието в доставките на енергия и използването на местни ресурси, включително енергия от възобновяеми източници, могат да изиграят съществена роля за възраждането на южните икономики; отбелязва, че южните държави са силно зависими от вноса на енергия, в някои случаи от един доставчик;

146.  Подчертава значението на инфраструктурата на ИКТ, особено гъвкави и мобилни решения, за да се предостави възможност на промишлеността да се развива също и в периферните и слабо населените региони;

147.  Подчертава значението на това да се споделят най-добрите практики и значението на механизмите за въвеждане на пазара; приветства предложенията за увеличаване на сътрудничеството, индустриалната симбиоза и за развитие на мрежите на консултативните служби за ефективно използване на ресурсите; счита, че усилията в областта на индустриалната симбиоза биха могли да помогнат за създаването на повече стойност и ефективност; отбелязва, че моделът на индустриална симбиоза в Обединеното кралство би могъл да се използва като образец от други държави членки;

148.  Подчертава, че преобразуването на капиталовите предприятия в кооперативни беше успешно в някои региони, като реално им осигури по-дългосрочен подход и създаде трайни връзки с местната икономика, отреждайки им място в местното устойчиво развитие; отбелязва, че кооперациите представляват важна икономическа реалия в ЕС, където повече от 160 000 кооперативни предприятия са собственост на 123 милиона членове, включително повече от 50 000 кооперативни предприятия в промишлеността и услугите, даващи работа на 1,4 милиона души и допринасящи средно за около 5 % от БВП на всяка държава членка; следователно счита, че стопанските модели, възприети от кооперациите, следва също да бъдат взети предвид и че техните специфики следва да бъдат отчетени в съответните политики на ЕС;

149.  Счита, че икономиките на държавите от Южна Европа могат да се възползват от нови пазари за износ и имат особено стратегическо положение спрямо пазарите в южното Средиземноморие, докато държавите от Източна Европа могат да се възползват от нови пазари за износ в държавите от Общността на независимите държави; призовава да се приветства предприемаческият дух, а мигрантите от южно- и източноевропейските държави да създават предприятия, които могат да имат достъп до тези пазари за износ; призовава Комисията и държавите членки да насърчават стопанските отношения между южните и северните части на Средиземноморието; приветства също така мисиите за растеж на заместник-председателя на Комисията Таяни; счита, че по-тясното фокусиране върху регионалните промишлени сили и клъстери може да доведе до по-голяма конкурентоспособност за структурното развитие на Европа; призовава това да бъде надлежно отчетено в бъдещите институционални и структурни промени в Европа;

150.  Счита, че по-тясното фокусиране върху регионалните промишлени сили и клъстери може да доведе до по-голяма конкурентоспособност за структурното развитие на Европа; призовава това да бъде надлежно отчетено в бъдещите институционални и структурни промени в Европа;

o
o   o

151.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(2) OВ C 198, 10.7.2013 г., стр. 45.
(3) ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35.
(4) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 84.
(5) OВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.
(6) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(7) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.
(8) OВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 21.
(9) OВ C 264 E, 13.9.2012 г., стр. 59.
(10) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 72.
(11) Приети текстове, P7_TA(2012)0387.
(12) Приети текстове, P7_TA(2012)0443.
(13) Приети текстове, P7_TA(2012)0444.
(14) Приети текстове, P7_TA(2013)0088.
(15) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0201.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0199.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.
(19) Приети текстове, P7_TA(2013)0301.
(20) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 82.
(21) ОВ C 139, 17.5.2013 г., стр. 11.
(22) JOIN(2013)0001 – 7.2.2013 г.

Последно осъвременяване: 29 май 2017 г.Правна информация